Малки истории за велики европейци: ЕДВАРД ГРИГ – СЕВЕРНОТО СИЯНИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ

декември 30, 2019 at 8:12 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

Колко висок трябва да си, за да композираш прекрасна музика? И още, всички викинги ли са огромни канари или има и такива, чието величие се побира в малко камъче? Има, казва се Едвард Григ, роден е в Берген, Норвегия, през 1843 и музиката му е вълшебно северно сияние на човешкия дух.

По бащина линия фамилията е от Шотландия и от Грег постепенно става Григ. Като дете Едвард иска да стане пастор и по-късно пише: „Да говориш пред множество, което внимателно те слуша, ми се струваше нещо велико”. Е, не става пастор, но все пак кара хората и до днес да го слушат с внимание. Талантът му е наследен от мама Гезине, която е пианист. На 6 тя го слага пред пианото и го учи. Не знам как стига педалите, той и като възрастен е 1.50, но се оправя някак с таланта си на човек поне три метра. На 12 композира първата творба – „Вариации върху германски мелодии”. Ходи в добри, но не специализирани училища, чак после в консерваторията в Лайпциг учи пиано и композиция. През 1861 прави първи самостоятелен концерт като пианист. През 1867 се жени за братовчедка си Нина Хагеруп, сопрано, в което така е влюбен, че цял живот не поглежда друга жена и твърди, че пише всичките си песни само за нея. Сватбата се случва, въпреки силната съпротива на родителите им и двамата се местят в столицата Християния, сега Осло. Ражда се дъщеря им Александра, която обаче умира само година по-късно. Скоро след това Нина прави спонтанен аборт. „Тежко е да гледаш как надеждата за живот се спуска в земята. Слава богу, ако някой има за какво да живее, не е лесно той да се разпадне, а изкуството със сигурност – повече от много други неща – има силата да утешава” – пише Григ. Оттук започва една от малкото, но огромни драми на Григ – проблемът му със смъртта. Той не е съгласен да има смърт изобщо. Не е съгласен да се умира, без човек да знае какво има отвъд. И още повече – да умират хора, надарени с особен талант. Когато през 1875 умират и двамата му родители, Григ пише: „Не, вяра в безсмъртието аз трябва да имам. Без това всичко се превръща в нищо.” Покрай дните, пълни с мъка и разочарование, Григ губи и връзката си с лутеранската църква. Иначе по времето на тези вътрешни трансформации, външно той е активен и става известен в Европа – пътува до Италия и Англия, обикаля като диригент из Норвегия и Швеция, става „Рицар на свети Олаф” и получава държавна пенсия, за да твори спокойно. Григ е на 31 и добре се възползва от възможността да намали натоварващите ангажименти като диригент и да се отдаде изцяло на композирането. Може и затова и с утринно настроение започва сюитата „Пер Гинт”, композирана от великия норвежец за пиесата на друг велик норвежец – Хенрих Ибсен. „Пер Гинт” остава безсмъртна, а частта от нея, наречена „Песента на Солвейг”, веднага показва защо. Едвард Григ умира едва на 64 от проблеми с белия дроб. Последните му думи са и последен епизод от дългата му закачка със смъртта: „Е, добре, де, щом така трябва да бъде!”

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: