КОТКА ОКОЛО ГОРЕЩ БЪЛГАРСКИ ДАНС-ЪР

септември 29, 2008 at 9:12 am (1) (, , , , , , )

Пламен Асенов

29.09.08

 

Онова около ДАНС вече така се оплеска, че ако го предложиш дори на гладна улична котка, тя само ще го помирише и ще се отдръпне с възмутено изражение.

Изстрелването наоколо на малки, контролирани гафчета, които да прикрият големия гаф, метод на службите, който понякога върши работа, този път очевидно не свърши. Ракетата май удари хеликоптера право в перката и перката го разнесе.

От страната на свободното слово, САЩ, премиерът Сергей Станишев не коментира последното най-важно събитие – дивашкото нападение над журналиста Огнян Стефанов, което фокусира в себе си както съществуващите в България заплахи за свободата на словото и изобщо за гражданските права, така и неспособността на държавата да се справи с проблема. Не, вместо това той се включи в кампанията за отвличане на общественото внимание, като доразви вече частично лансираната теория, че случващото се всъщност е атака срещу самата ДАНС.

Защо? Защото ДАНС тъкмо започвала да става опасна. И за кого започвала да става опасна? Не за свободното слово, ами за един корумпиран заместник-областен управител и за един заместник-директор на спортна агенция, които съдът пусна или предстои да пусне по живо, по здраво. Също и в самата ДАНС имало някакви неназовани врагове, които пък отвътре се опитвали да рушат авторитета на Агенцията, като съзнателно  слухтели незаконно около депутатски телефонни разговори.

Но истинската цел на враговете били не толкова депутатските разговори, колкото един от самите врагове, на име Владимир Писанчев, да бъде разкрит като подслушвач, отстранен, а може би и осъден за незаконни действия, като по този йезуитски начин се разруши авторитета на ДАНС. И се натрие носа лично на шефа на Агенцията Петко Сертов, който напоследък дори е под натиск да му бъде осъществен нещо като парламентарен контрол. Сякаш депутатите, дори онези от мнозинството, не знаят, че лично според премиера, Петко Сертов “е един от най-почтените хора и никога не би използвал тази служба за политически цели”. И защо е такъв Петко Сертов? Ами защото премиерът казва, че е такъв…..

Да, обаче междувременно пък Владимир Писанчев казва, че за всичките си действия, включително за ползването на разпечатки на депутатски телефонни разговори той притежава съответните документирани разрешения от шефа си Петко Сертов. И сега имаме думата на премиера, срещу думата на подслушвача. На кого ще повярват народните представители, ако случайно вземат, та извикат пред парламентарната комисия въпросния Писанчев? А на кого ще повярват, ако Писанчев наистина извади документи и ги размаха?

Или може би играта е още по-сложна?

Че подслушването на депутати е фойерверк около историята с Огнян Стефанов, е ясно за мнозина. Но нищо чудно покрай това някой да се опитва да спечели бонус, като се отърве от един неудобен човек, наречен Владимир Писанчев.

Това в никакъв случай не е опит за защита на Писанчев, а чиста хипотеза. Тя е породена от информацията, прокраднала се май единствено в Медиапул, че преди това, като служител на контраразузнаването, Владимир Писанчев е работил ПО руско направление. Така че въпросът е – какво е работил в действителност, дали е работил ЗА руското “направление” в България или е работил ПРОТИВ него. Също – дали е продължил дейността си в която и да е от двете посоки вече като шеф на отдел “Вътрешна сигурност” в самата ДАНС. От отговора на този въпрос зависи развитието на хипотезата. От друга страна отговорът на този въпрос сякаш вече се очертава, но ще стане напълно ясен и без някой да го каже с думи, като се види как в близките дни ще се развият събитията около Владимир Писанчев.

Така или иначе, цялата работа може да продължи да се заплита още и още, до безкрай. Или докато на българина така му писне, че си каже – абе, изпуснах му безкрая кой е добър и кой – лош, и вземе, та с възмутено изражение изхвърли цялата работа на котката. И си влезе в къщи да гледа мене си, без да види, че котката също придобива възмутено изражение, докато обикаля дебнешком покрай цялата работа.

 

 

Постоянна връзка има 1 коментар

АЛО, БИЯЧИТЕ, ТОЗИ ЖИВОТ ВЕЧЕ СМЕ ГО ЖИВЕЛИ!

септември 26, 2008 at 9:52 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

 

26.09.2008

 

/Фили/ Докато вечерта на 22 септември в Търново българските държавници и политици празнуваха деня на независимосттта, в София бе зверски пребит журналистът Огнян Стефанов, главен редактор на информационния сайт Frognews. От лица, за които свидетели твърдят, че са се представили за полицаи, Стефанов е бит с метални пръти или чукове и в момента продължава да е в много тежко състояние – със счупени ребра, крайници и прешлени, като лекари и прокурори казаха, че случилото се всъщност е опит за убийство.

Петдесет и четиригодишният Огнян Стефанов е роден в Плевен, където завършва спортна гимназия, а после учи журналистика в Лвов. Покрай спортното си минало и близкото си приятелство с покойния шеф на Мултигруп Илия Павлов, Огнян Стефанов има контакти както в подземния свят, така и в средите на специалните служби, което му помага в работата му на разследващ журналист. По-известен в публичното пространство става с материалите си за престъпността и корупцията във в. “24 часа”. По-късно обаче напусна вестника, за да стане главен редактор на сайта Frognews, собственост на Младен Мутафчийски, бивш официален търговец на оръжие, който напоследък прехвърли интереса си към туристическия бизнес.

Преди няколко седмици Огнян Стефанов се оказа замесен в публичен скандал около спирането на електронния сайт Opasnite novini или само Opasnite, както е  популярен в България. В сайта се появиха поредица от анонимни статии, в които бе изнесена нелицеприятна информация за държавния глава Георги Първанов, но най-вече за незаконна дейност на водещи фигури от наскоро създадената Държавна агенция за национална сигурност /ДАНС/. Скоро след появата на Opasnite Огнян Стефанов бе обявен от ДАНС като автор на анонимните статии с обвинение, че те съдържат класифицирана информация. Макар така и да не стана ясно коя точно част от тях е класифицирана информация, а Стефанов да отрече публично авторството си, той беше привикан на разговори в агенцията и сайтът беше спрян. Спирането му предизвика протести за нарушаване на свободата на словото както от страна на български журналисти, така и от международни журналистически организации, а случилото се стана повод да се заговори, че вероятно поне част от изнесеното в Opasnite е истина. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

В БЪЛГАРИЯ – ЛЕСНО Е ДА СЕ БИЯТ ЖУРНАЛИСТИ, ТРУДНОТО Е ДА НЕ СЕ БИЯТ

септември 23, 2008 at 11:58 am (Публицистика) (, , , , , )

 

Пламен Асенов

 

23.09.2008

 

София съвсем заприлича на Москва, след като снощи журналистът Огнян Стефанов, главен редактор на електронния сайт Frognews, бе пребит до смърт от четири неизвестни лица, представили се за полицаи.

Преди време Стефанов бе посочен от ДАНС като съпричастен и към сайта Opasnite, публикувал разкрития за незаконна дейност на служители от самата Държавна агенция за национална сигурност. Публикациите там бяха най-общо обявени за “съдържащи класифицирана информация” и електронното издание бе спряно – акт, който предизвика вълна от протести както в страната, така и от международни журналистически организации. В последвали интервюта Огнян Стефанов отрече да има нещо общо с Opasnite, но по всичко личи, че не е бил достатъчно убедителен и самите Opasni не са му повярвали, след като се стигна до снощното варварско покушение срещу него.

През последните десетина години практиката да се тормозят, “съветват” или “наказават” журналисти в България беше позабравена, но случаят с Огнян Стефанов отново поставя на дневен ред въпроса за стабилността на базисния демократичен принцип – свободата на словото, а оттам и за стабилността на демократичната система в страната изобщо.

Този случай е доказателство в пряка подкрепа на съществуващите от доста време съмнения, че в България леко и почти незабележимо, но последователно, се налага система на олигархично управление, подобно на това в путинова Русия. Забравете мафията! Тя наистина е раково образувание в тъканта на демократичните системи, но твърде лесно за унищожаване, доколкото представлява просто срастване на част от хората във властта с организираната престъпност. Когато този дует се превърне обаче в трио с включването в него на представители на специалните служби, по принцип призвани да предпазват обществото от подобни тумори, образуванието става наистина нелечимо. Още повече като се има предвид факта, че в България, както и в Русия, хора от спецслужбите не просто се присъединяват като трети елемент в конфигурацията, а са в самата основа, в тъканта както на властовите структури, така и на организираната престъпност.

В такава система е лесно да се бият журналисти, трудното е да не се бият.

Физическите атаки срещу журналисти, независимо под каква форма, в демократичните държави обикновено се възприемат като важна индикация за наличието на сериозен обществен проблем. Българското общество за съжаление не притежава силни рефлекси в това отношение. Дано поне американците, при започващото посещение на премиера Сергей Станишев в САЩ, му зададат някои ясни и конкретни въпроси относно това как би следвало да се нарича и как би следвало да се третира страна, в която пребиват журналисти.

А иначе и премиерът Станишев и президентът Първанов трябва остро да осъдят случилото се. И то не само на думи, а с действия – като използват цялата власт, с която разполагат, за да накарат подопечното им МВР и подопечните им специални служби бързо да разкрият извършителите на гнусният побой над журналиста Огнян Стефанов. Дори ако побойниците са хора измежду самите тях. И най-вече ако побойниците са хора измежду самите тях. Ако това разкриване не стане до броени дни, дори до часове, то няма да стане никога.

А това пък от своя страна ще означава не само край на всякакви съмнения по въпроса дали в България има или няма олигархично управление, маскирано зад приказки за демокрация, но и по въпроса кои държавници, кои престъпници и кои специални служби участват в него.

Постоянна връзка 2 коментара

НАИСТИНА НЕ СМЕ ОТ ТЯХ

септември 21, 2008 at 11:20 am (Публицистика) (, , , )


Пламен Асенов
Това е текстът на една декларация, която си струва да бъде подкрепена и това може да стане на http://www.bgpetition.com/de_zorata/index.html При срещата си с Владимир Путин в Сочи Сергей Станишев се държа като треторазреден руски чиновник, а не като български премиер. Вместо активно да протестира например срещу силно провокативното и рушащо позициите на България в Европейския съюз изявление на Валентин Чижов, руски посланик в ЕС, направено само ден по-рано, той тръгна да обяснява как всички българи много обичат руснаците и тяхната агресивна политика.


Ние не сме от тези българи, г-н премиер!

Заявление на форумно общество «Де зората», www.de-zorata.de/forum

От медиите научихме, че в интервю за руския вестник „Время новостей“ премиерът Станишев е направил изказване от името на всички български граждани. Той казал, че «българското общество никога не е възприемало Русия като агресор».

Ние сме смаяни и възмутени от това изказване. Преди пътуването си за Сочи премиерът нито е искал, нито е получавал съгласието на цялото българско общество, за да прави такова категорично и ангажиращо нацията изказване. Говоренето от името на всички граждани е нещо, което западен държавник трудно би си позволил. То е свидетелство за неизживяното тоталитарно мислене на премиера.

При това в международен план България вече изрази своята позиция. И тя е, че нашата страна безусловно подкрепя независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Грузия в нейните международно признати граници. По същество, с изказването си в руското списание премиерът противоречи на позицията на българското МВнР.

Като български граждани ние, членове на форумно общество «Де зората» и подкрепящите ни съмишленици,  категорично протестираме срещу това самоволно обсебване на нашето мнение и на нашия здрав разум.

Днешна Русия в лицето на управляващите я бивши служители на КГБ/ФСБ, на военно-промишления и газово-нефтения комплекс проявява отдавна агресивност, както към собствения народ, така и към своите съседи. Тя подлага от години на жесток терор гражданското население в Чечения, подкрепя сепаратистки сили в Молдова, окуражава подривни елементи в балтийските републики, дестабилизира Източна Украйна, шантажира Полша и други свои съседи с новия инструмент на енергосуровините.

През последния месец Русия се прояви вече и като неприкрит агресор, използващ съвършено непропорционална военна мощ за да пречупи съседна и от векове приятелска Грузия. Руската армия нахълта дълбоко в грузинска територия, бомбардира и взривява военни и цивилни обекти и транспортни съоръжения, руски войници плячкосваха къщи и обществени сгради, извършваха, както потвърждават независими наблюдатели, заедно с южноосетински и чеченски наемници убийства и насилия над мирни грузинци и дори журналисти.

Ето защо ние като български граждани настоятелно запазваме за себе си правото да кажем публично, че за разлика от премиера, считаме Русия за агресор. Тя отдавна се готви за своя поход в Грузия, отдавна противодейства на законно избраните органи на държавна власт там. Русия отдавна и нескрито иска да влияе на външната и икономическата политика на Грузия, да я накара да промени своето решение за присъединяване към евроантлантическите структури.

Премиерът Станишев казва в своето интервю, че «доброжелателното отношение на българите към Русия е напълно реално». Това разбира се никой разумен българин не би оспорил.

Въпросът е  коя Русия подкрепяме, към коя Русия изпитваме симпатии и коя Русия ценим.

Като български граждани ние изразяваме своята солидарност с все по-слабо чуващия се глас на Несъгласните с днешния Кремълски режим. Към тази Русия – Русия на незабравилите ужаса на съветските десетилетия и причините за него, Русия на демократите и хуманистите, на убитите и хвърлените в затвора през последните години заради тяхната гражданска съвест и смелост – ние наистина изпитваме най-добри чувства.

Нея ценим. На нея се надяваме. Заради бъдещето на тази велика страна, заради бъдещето и на нашите деца в България, Европа и по света.

София, 21.09.08

Васил Станилов, Валентин Валентинов, Веселин Ангелов, Веселин Недялков, Вихрен Чернокожев, Даниела Горчева, Димитър Узунов, Добри Генев, Ивайло Иванов, Кирил Радев, Мариана Цонева, Милен Радев, Михаил Новак, Петър Добрев, Петър Дяков, Пламен Асенов, Пламен Даракчиев, Росица Кръстева, Симеон Христов, Стоян Чонев, Цвета Трифонова.

Постоянна връзка Вашият коментар

ГЕОРГИ МАРКОВ – СКИТНИК В НЕБЕТО НАД БЪЛГАРИЯ

септември 19, 2008 at 6:35 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

19.09.08

 

/Фили/ На 7 септември се навършиха 30 години от убийството на писателя Георги Марков. В Дорсет, където той е погребан, на гроба му се появиха бели, зелени и червени цветя, символично поставени обаче не от официален български представител, а от  жена му Анабел и дъщеря му Александра-Райна.

Гадаенето по символи е сложна наука, но всеки може да се досети какво в случая означават цветовете на българското национално знаме върху гроба на писателя, убит от бившите български тайни служби. Защото е видно, че официална София поне от три десетилетия насам предпочита да се държи, сякаш Георги Марков не е съществувал и приема случилото се с него само като досадна пречка за “добрия” имидж на страната, а не като ключов знак за престъпността на комунистическия режим и възможност за пречистване на обществото с разкриване на истината за живота и смъртта на писателя. Както и с евентуално признание за стойностите на творчеството му, разбира се.

Георги Марков е роден през 1929 година в Княжево. На 19 години се разболява от туберкулоза и по време на дългия си престой в санаториуми, прави и първите си литературни опити. До 1969 година е автор на няколко прозаични книги, както и на пиеси, повечето спрени от цензурата. През 69-та година, след спиране на пиесата “Аз бях той”, Георги Марков напуска България. Установява се първоначално в Италия с идеята да се завърне в страната, когато шумотевицата около пиесата отмине, но през 71-ва година властите не подновяват международния му поспорт и по този начин практически го изпращат в изгнание. За сметка на това обаче го осъждат като невъзвръщенец на шест и половина години затвор. Марков се установява в Лондон и започва работа в Българската редакция на ВВС, прави и литературен пробив в британските театрални среди. От 75-та до 78-ма година той пише своите “Задочни репортажи за България”, които са истински удар в сърцето на комунистическия режим в България. Излъчвани по радио “Свободна Европа”, те се възприемат като сериозна заплаха от комунистическата върхушка и нейните слуги от Държавна сигурност, което води и до ликвидирането му през 1978 година. На моста “Ватерло” в Лондон, близо до централата на ВВС, Марков получава сачма с рицин в крака и няколко дни по-късно умира от отровата. Делото за това убийство още не е приключило, а частична светлина върху него бе хвърлена едва преди броени дни. В резултат на упорита битка, включително съдебна, която журналистът от вестник “Дневник” Христо Христов води от години, той получи достъп до досието на предполагаемия убиец на Георги Марков, които хвърлят светлина върху участието в това престъпление на българската Държавна сигурност и съветското КГБ. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

ТРОЯНСКОТО МАГАРЕ 2 ИЛИ КОЙ БЕШЕ БЪЛГАРСКИЯТ ИЗБОР – ОНД-то ИЛИ ЕС-то

септември 18, 2008 at 1:59 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

18.09.2008

 

Руснаците вече прекалиха с наглостта си и ако официалните български власти не отговорят категорично на техните предизвикателства, рискуват хроничната, донякъде търпима според мнозина болка, която България изпитва като страна, въвлечена в небалансирани двустранни отношения с Русия, да се превърне в непредвидимо остра, кризисна болка, от която ще страдат и следващите поколения.

Макар може би да звучи прекалено категорично като елемент от безпристрастен анализ, този извод се налага еднозначно от информацията за последната изява на руския посланик в Европейския съюз Владимир Чижов. В сряда пред кореспондент на Българското национално радио той заяви, че очаква България да блокира евентуално решение на ЕС за налагане на санкции срещу Русия.

Чижов бе цитиран да казва, че “за да бъде взето подобно решение, то трябва да се опира на пълен консенсус и България, като всяка страна-членка, ще има възможност да не допусне такъв консенсус”. На фона на това изявление като слабо утешение звучи направената от него уговорка, че до такова гласуване едва ли изобщо ще се стигне, защото “в ЕС има здравомислещи лидери, които си дават сметка, че каквито и да е мерки срещу Русия ще бъдат безсмислени”.

На всички е известно кои, според Русия, са най-здравомислещите лидери в света в този момент – Ким Чен Ир, Фидел Кастро, Уго Чавес, Махмуд Ахмадинеджад, а от месец насам – Кокойти и компания. В тайфата доскоро беше и Саддам Хюсеин, но вече не е. Само че никой от тях пък не е в Европейския съюз.

Затова първият, макар не най-важен въпрос в случая е – кои точно европейски лидери визира Владимир Чижов и дали президентът Георги Първанов и премиерът  Сергей Станишев са сред тях. Ако се внимава в думите на Чижов, става ясно, че двамата май не са поставени дори сред тълпата здравомислещи европейци. Защото иначе руският дипломат нямаше да разглежда управляваната от тях България като маша, достойни за ползване само в краен случай, когато се стигне до гласуване, а щеше да я размаха още при предварителните обсъждания на въпроса за санкциите, когато именно политиците трябва да проявят “здравомислие”.

Ако Първанов и Станишев бяха частни лица, в този момент щях да използвам по отношение на тях един цитат от Библията – “оставете мъртвите да погребат своите мъртви”. Но тъй като са изпратени в София, а оттам и в Брюксел, за да представят и бранят интересите на цялото българско общество, позицията им в случая предизвиква тревожни въпроси.

Например – на какво се базира Владимир Чижов, когато толкова категорично предопределя българската поведение при едно хипотетично европейско гласуване? Дали е водил някакви официални разговори с български представители, които са му разкрили стратегическите виждания на страната за най-вероятната реакция в  такава ситуация? Или може би разговорите са били неофициални, но източникът на Чижов заслужава такова  доверие, че дипломатът си позволява публично да показва дипломатически  козове, които обикновено се държат в тайна – например в ръкава? Ако случаят е такъв, не трябва ли президентът и премиерът да разпоредят веднага на българските специални служби да издирят човека с голямата уста и той да си понесе съответното наказание. Или пък ако някой измежду тях самите е обещавал пред руснаците подобна подкрепа с цената на европейските позиции на България, то нека да излезе открито пред българското общество и националноотговорно да обоснове виждането си, да убеди българите, че за тях е по-полезно да влязат в ОНД, а не в ЕС. 

От друга страна, може би Чижов разчита, че българската позиция в Европейския съюз ще бъде именно такава – бранеща със зъби и нокти руските, дори в противоречие с българските национални интереси – защото има предвид големите възможности на Русия за оказване на натиск чрез използване на почти пълната зависимост на България от руските енергийни доставки? Тогава президентът и премиерът трябва да бият веднага тревога и да впрегнат всички възможности на държавата да предотврати тази заплаха, като се денонсират поне някои от най-задушаващите енергийните договори с Русия и спешно се потърсят алтернативни възможности за достъп до други енергоизточници.

Най-безобидният вариант е, че можем в случая да приемем Владимир Чижов просто за добродушен наивник, останка от времето на Брежнев, който живее с представата, че всички българи продължават да обичат Русия заради онзи никому неизвестен, но представян като изключително добър и грижовен старец под името дядо Иван. Че не е така е ясно и за първолаците. Или поне ще им стане ясно, ако им се припомни, че Владимир Чижов е същият човек, пророчески определи преди време България като “руски троянски кон в Европейския съюз”.

Както и да се разглеждат обаче основанията на Чижов да направи сегашното си  изявление, съществува остра необходимост някой от българска страна, официално и твърдо, да каже на негово превъзходителство и началниците му в Москва, че такова поведение и думи, може би допустими на руския политически пазар, са абсолютно недопустимо на европейския. Само че от сряда досега не само че нищо такова не е направено, а, както и в други подобни ситуации, България “дипломатично” запазва пълно мълчание. Мълчат управляващи и опозиционни политици, до голяма степен мълчат медии, мълчат дори политически анализатори. Сигурно се страхуват, че това може да повлияе зле на Сергей Станишев при срещата му с Владимир Путин в Сочи и той да не бъде почерпен даже с чай, какво остава за водка.

Все пак си мисля, че добре би било и самият Европейски съюз да реагира по-адекватно на чижовото изявление, което засяга принципите на самата европейска политика. Съюзът може например да прекрати пълномощията на Владимир Чижов като руски посланик в Европейския съюз и да го прати обратно в Сибир, за да се учи на дипломация. С други думи – може да го изгони дипломатически.

За целта обаче очевидно ЕС ще трябва да “се самосезира”, защото ако чака да го сезира някой от България, ще има да чака до следващата сряда. Или до друг път.

Та кой беше българският избор – ОНД-то или ЕС-то?

 

   

 

 

Постоянна връзка Вашият коментар

ПУТИН ПАК СЕ ИЗДЪНИ

септември 14, 2008 at 11:49 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов

14.09.08

Руският премиер Владимир Путин излезе с обширно интервю във френския вестник “Фигаро”. В него той великодушно дава право на следващия президент на лошите и виновни Съединени щати /който и да е той/ да работи усилено за подобряване на отношенията с добрата и невинна Русия /която и да е тя/.

В интервюто, с тон на топла, бащинска загриженост, лидерът на една от най-големите държави от третия свят изнася открит урок по история, предназначен за лидера на най-голямата държава от първия свят. Като цитира американския държавен секретар от времето на Линкълн /който и да е той/, Путин обяснява, че връзките между Русия и САЩ са по-важни за САЩ, отколкото връзките между САЩ и “всички други европейски страни” /които и да са те/.

Намеква също, че връзките между Русия и САЩ са много по-важни за САЩ, отколкото за Русия. И сега, когато те са влошени, САЩ трябва да се сърдят на себе си, че принудиха  руснаците да тръгнат на разходка сред красивата природа на Грузия, вместо спокойно да се занимават с наистина важни дела като укрепване на иранската ядрена програма, завладяване на Северния полюс или разработване на ракети за противодействие срещу агресивните антируски радари, разположени в Полша и Чехия /кои пък са те/.

И много още други важни и интересни неща казва руският премиер Владимир Путин в интервюто си за френския вестник “Фигаро”. Например как личните му отношения с френския президент Никола Саркози са “другарски и доверителни”. Само че веднага става ясно, че са такива не толкова заради споделяната и от двамата страст към красиви манекенки и други гимнастички /известно е кои са те/, а поради споделяната страст към джудото и борбата като два близки спорта.

От фройдизма и други науки се знае обаче, че който много говори, често бърка, колкото и добре да е обучен от родното КГБ /кой не знае кое е то/. Така че дори и Путин пред “Фигаро” се е изтървал да каже нещо, което хич не е за казване.

Когато говори по темата за съдбата на Южна Осетия и Абхазия, руският премиер уточнява, че “като независими държави, Абхазия и Южна Осетия трябва сами да решават за достъпа на чуждестранни наблюдатели на тяхната територия” и настоява, че “по този въпрос трябва да се разговаря с техните правителства, а не с Русия, която е признала суверенитета им”.

Само по себе си това изявление представлява денонсиране на постигнатата с най-активното участие на френския другар Саркози договореност между Русия и Европейския съюз за разполагане на европейски наблюдатели в двата сепаратистки района. То е и опит за плитък капан, в който обаче нищо чудно да се хване някой /кой ли ще е той/ ленив в мисленето и пъргав в интересите си европейски мишок. Като се предлага на Европа да седне на преговори с правителства на несъществуващи според международното право държави, се цели те да бъдат легитимирани в очите на самото международно право.

Но казаното дотук все още е опит за политика от страна на Путин, не грешка. Грешката идва веднага след това, когато, на въпроса дали е разочарован, че Китай не е признал независимостта на Абхазия и Южна Осетия, той отговаря отрицателно и добавя: “Наясно сме с приоритетите на външната и вътрешната политика на Китай и не искаме да ги поставяме в неудобно положение. Директно го казах лично на китайските ни партньори, когато бях в Пекин за Олимпийските игри – исках предварително да снема от тях тази отговорност в отношенията ни”.

Както изглежда, в залисията Путин е забравил, че беше в Китай за откриването на Олимпийските игри, което се състоя на 8 август, в началото на руско-грузинския конфликт. А независимостта на Абхазия и Южна Осетия беше обявена след двадесети август и призната от Русия в самия край на месеца, вече към закриването на игрите.

Та, пита се в задачата, с какви правомощия и от чие име руският премиер по  времето, когато Цхинвали още беше в грузински ръце, е провел задълбочени разговори с китайците /колкото и да са те/ и им е признал правото да не признават независимости, които в онзи момент дори не бяха обявени от “правителствата” на двата грузински сепаратистки района.

Пита се също – с какво безочие, въпреки този си гаф, сега Путин се опитва да изпрати своя другар и доверител Саркози, целия Европейски съюз и приятеля си от времето на Линкълн – САЩ, да разговарят за разполагане на международни наблюдатели със същите тези  “правителства”, които без братската руска помощ не могат да свалят или вдигнат ципа на панталоните си.

Но като се замисли човек, в това няма нищо чудно. Защото съществуват много примери, че руснаците /които и да са те/ водят международните си дела, сякаш живеят в свят, застинал някъде по времето на Линкълн. С претенцията си обаче, че и останалият свят трябва да живее в това време, Владимир Путин /който и да е той/ рискува след края на мандата си да остане популярен в света единствено с въпроса “Кой беше той?”

Освен ако не остане с нещо много по-лошо.

 

 

  

 

Постоянна връзка Вашият коментар

АКО АЗ БЯХ НАТО

септември 13, 2008 at 8:09 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

13.09.08

 

Ако аз бях НАТО, не бих правил точно в София среща на Военния комитет за обсъждане нуждите на Грузия след руската агресия, защото София зае възможно най-мека позиция спрямо Москва във връзка с тази агресия. Да – ще каже някой – но може би така НАТО, освен всичко друго, иска да стимулира България към изработване на по-ясна и категорична евроатлантическа позиция занапред. Иска деликатно да припомни какви са нейните реални външнополитически ангажименти и нейните собствени интереси. Иска не само официална София, но най-вече българските граждани да не забравят, че именно евроатлантическата, а не проруската ориентация, е онзи “цивилизационен избор”, който самите те направиха преди години и от който имат нужда, за да превърнат окаяния си живот в по-малко окаян, а свободата си – в малко повече свобода.

Може би да, но все пак, ако аз бях НАТО, не бих правил среща на Военния си комитет точно насред София, защото, както стана ясно тези дни от изявление на Минчо Спасов, председател на вътрешната комисия в Парламента, има сериозна опасност някои деликатни теми, обсъждани от НАТО-то, да бъдат подслушани. Нямам предвид подслушване на описаните по-горе деликатни намеци. За тях е добре да бъдат подслушани, а после и послушани. Нямам предвид официалните разговори и решения на срещата, защото тя се прави именно с цел да придобият те публичност.

Имам предвид, че могат, както по времето на Студената война, да бъдат директно подслушани от българските служби някои конфиденциални разговори, които събраните в София натовски офицери няма как да не водят помежду си. Или да бъдат “прихванати” разговори от частния им живот, които после да бъдат използвани “в интерес на българската национална сигурност”. Или на нечия друга национална сигурност.

Е – ще каже пак онзи някой, или някой друг някой – не може да се вярва на Минчо Спасов, един нередовен човек, който твърди, че близо сто милиона от бюджета на МВР са похарчени за подслушване, но не казва, че те не всичките са похарчени за подслушване, а с тях са плащани и заплатите на тези, които подслушват. Не казва  още, че за всички подслушвания има надлежни разрешения от съда и са правени при стриктно съблюдаване на закона. Не казва също, че в България не се подслушват политици и журналисти, а само престъпници. И най-накрая – не казва, че подслушванията са необходими, за да се реализира титаничната борба с престъпността, която ние водим и за която същите тези евроатлантически партньори ни критикуват, вместо да ни благодарят за усилията и безсънните нощи на бутилка вод…..не, пиши само -“безсънните нощи”.

Със сигурност такива нощи има, да! Но все пак, ако аз бях НАТО, и след тези аргументи нямаше да проведа в София заседанието на Военния комитет, заради същия този Минчо Спасов, кой знае защо и как издигнат толкова много в Парламента. Той не само каза онова за парите и подслушването, ами на другия ден изрази съмнения, че част от тях са отишли именно за подслушване на българските партньори и съюзници от НАТО и ЕС, а не, както следва да се очаква, за подслушване на руските агресори.

Тук вече гласът на онзи някой започва да звучи по-приглушено, но все пак се чува как казва: – Този Спасов е наистина нередовен, за малко да издаде четата! Добре че каза съмнения, а не доказателства, та да имаме време да скрием доказателствата, докато се натуткат и започнат да ги търсят.

Та ето защо, ако аз бях НАТО, не бих провел тази среща в София. Или пък може би бих я провел, ако искам да проверя дали всичко това е истина. Тогава бих заложил тук-там някой и друг информационен капан, за да видя наистина ли има изтичане на информация, откъде тя се събира и накъде изтича, с каква скорост става цялата работа и други разни оперативни контрамероприятия.

Само че аз – въпреки всичко – не бих провел срещата на натовския Военен комитет в София. Защото аз не съм НАТО. И никога няма да бъда.

Постоянна връзка Вашият коментар

ГЕОРГИ КОТЕВ, ЯДРЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ И ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА

септември 12, 2008 at 8:27 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

 

12.09.2008

 

/Фили/ Георги Котев, 43-годишен физик от атомната електроцентрала в Козлодуй, през последните седмици разбуни духовете в България с упоритото си твърдение, че ядреното гориво, което се използва в централата, е подменено с гориво от друг вид. Тъй като новото гориво притежава неясни характеристики, то може да има и непредвидими ефекти, свързани с безопасността на централата. Схемата за  подмяна на ядреното гориво повдига също въпроси, свързани евентуално с корупция по високите етажи на властта.

Физикът Георги Котев е завършил Московския енергиен институт, специалност “Атомни електроцентрали и установки”. На работа в Козлодуй е от 1991 година. През юли той предизвика международен скандал с направените си по Интернет от Австрия твърдения за опасностите, свързани с българската атомна централа. Изявленията на Котев предизвикаха силна, но не особено адекватна реакция от страна на отговорни фактори в България, които се свеждаха в по-голяма степен до персонални обвинения към самия него. По случая започна вътрешна проверка с неясни и досега резултати, но нито бяха поканени за участие международни експерти, както предлага Георги Котев, нито някой се нае да гарантира личната му безопасност, за да може той да се върне в страната и да представи документите, с които разполага. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 5 коментара

СЪЕДИНЕНИЕ…..ИЛИ СМЪРТ

септември 6, 2008 at 4:34 pm (Публицистика) (, , )

Един текст на Васил Станилов, който говори за истинския смисъл на Съединението и който си струва да бъде прочетен, дори след 6 септември. 

http://www.pro-anti.net/show.php?issue=869&article=1

Постоянна връзка Вашият коментар

Б. БОРИСОВ – ЯСНИ АМБИЦИИ С НЕЯСНО БЪДЕЩЕ

септември 5, 2008 at 8:37 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

05.09.2008

 

/Фили/ От няколко години името на столичния кмет Бойко Борисов почти денонощно присъства практически във всички български медии. Каратист и пожарникар, бивш охранител и бивш Главен секретар на Министерството на вътрешните работи, неформален лидер на формална партия и формален кмет с неформално кметско поведение, Борисов е не само твърде активна обществена фигура, но и един от най-натоварените с очаквания за близкото бъдеще политици в България. Тези очаквания се свързват не толкова с личната харизма, която Борисов видимо притежава, но главно с факта, че било на редовните избори през лятото на следващата година, било на предсрочни избори, ако се стигне до такова развитие в близките месеци, има голяма вероатност той да бъде следващият български министър-председател.

Бойко Борисов е роден през 1959 година в Банкя. През 82-ра завършва Висшата специална школа на МВР, специалност “Противопожарна техника и безопасност”. До 90-та година работи на различни служби в МВР, като междувременно защитава дисертация, работи като треньор на националния отбор и съдия на международни срещи по карате. През 1991 година Борисов отказва да се деполитизира, напуска МВР и остава член на тогавашната БКП. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПРИКАЗКА ЗА ТРОЯНСКОТО МАГАРЕ ИЛИ ЩЕС`ТАРАЕМ, ВАША ЧЕСТ, ГУС`ИН ГУБЕРНАТОРЕ ШАБАНОВ!

септември 4, 2008 at 9:38 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

 

Андрей Шабанов, външнополитически съветник в руското посолство в София, се изказа като губернатор на България за заетата от страната позиция по руската агресия в Грузия. Той заяви, че одобрява българските “прагматични решения” и “обмислени действия” при обсъждането в Европейския съюз на общата позиция за възможните ответни мерки на общността срещу Москва.

В същото време Шабанов припомни, че добрата оценка не е повод за благодарност, защото България през годините “е въоръжавала” Грузия и така “е допринесла за избухването на военния конфликт с Русия”.

Класически пример за размахване първо на моркова, а после на тоягата. След това обаче пак идва ред на моркова – Шабанов оцени като “знакова проява” символичната първа копка на АЕЦ “Белене”, която българският премиер Сергей Станишев побърза да направи в сряда, за да се извини, че детето е съгрешило, като е критикувало баща си, макар в доста мек вариант.

За позицията на българското правителство какво да кажем в случая? Преди време един руски министър го беше похвалил, че е руски троянски кон в Европейския съюз. Сега става ясно, че то всъщност е руско троянско магаре, след като руснаците, макар да му викат кон, си го управляват по метода на моркова и тоягата, като истинско магаре.  

Що се отнася до поведението на Андрей Шабанов – очевидно на подобна наглост от страна на руски официален представител в България отдавна не сме ставали свидетели. Поне не в публичен вариант.

Да се изтъпани някакъв си посолски съветник насред София и да раздава оценки за външната политика на една независима европейска държава означава, че руснаците наистина вече съвсем са си разпасали пояса. Ами представете си тогава как би могъл да се държи и какво би могъл да каже някой по-висок в йерархията от прост съветник – някой секретар на посолството? Или пък самият посланик? Очевидно руснаците са стимулирани от онази нерешителност, слабост, разединеност, от пълното неразбиране на случващото се или от съзнателния колаборационизъм, какъвто е българският случай, проявявани от редица държави в ЕС.

Така че поведението и думите на Шабанов, колкото и незабележими да изглеждат от дистанцията на Брюксел или Вашингтон, би трябвало да предизвикат тревога ако не у гражданите, обитаващи “Дондуков”, което явно не може да се очаква, то поне у всички останали българските граждани.

Някой трябва ясно да каже на руснаците, че с политиката от времето на Екатерина до времето на Брежнев – да се разглежда  България като Задунайска губерния, отдавна е свършено. И тъй като се вижда, че руснаците не разбират от дума, някой трябва да им го демонстрира ясно.

Друг е въпросът, че в момента очевидно няма кой да го направи.

И затова до изборите през следващата година може да се очаква да бъдат направени още доста първи копки на руски стратегически обекти в България, които ще поставят в невъзможност за адекватна реакция спрямо агресивната руска политика и следващите български правителства.

Може да се очаква също евентуално втвърдяване на българската позиция спрамо решенията на Европейския съюз, ако Европейският съюз случайно реши да втвърди поведението си спрямо Русия.

Може да се очаква, в крайна сметка, и Андрей Шабанов да продължи да се държи като руски губернатор на България насред София. Ако не той – някой друг ще продължи да го прави. Но от наша гледна точка – по добре той. Все пак си го познаваме вече. Пък и бащицата не е лош, само така изглежда, когато от време на време смръщи вежди. Ама пък ние знаем как да го умилостивим, нали?

Щес`тараем, Ваша чест, гус`ин губернаторе Шабанов!

Постоянна връзка Вашият коментар