ЕЛЕМЕНТИ И СИЛИ

януари 26, 2017 at 3:58 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

„Както художникът смесва само няколко цвята, за да                                   

           получи всички останали, така и светът е създаден от

            четири елемента и две сили”

Емпедокъл, V век пр. н. е.

02 – 23 февруари 2017 г.

Самостоятелна изложба на Цвета Марова в галерия Arsenal of art, Пловдив, ул. „Магура” 4, откриване – 18 ч.

plakat-izlojba-arsenal

Ако изложбата „Елементи и сили” ви изглежда прекалено сериозна – погледнете в дълбочината на картините и ще зърнете там иронично намигване, ще се спънете в сянка на усмивка, ще чуете приглушения шепот на далечна вселенска веселба.

Ако изложбата „Елементи и сили” ви изглежда прекалено несериозна – погледнете в дълбочината на картините и ще усетите как натрупаната в тях мисъл ви тегли нагоре, ще видите митологии да надзъртат иззад завесата, ще повярвате на лицата, които танцуват в очите ви като маски.

Това е една нетипична за днешна България изложба, защото Цвета не е типичният за днешна България художник, а това не е лесно да се преглътне.

Някои свързват стилистиката на творбите ѝ с цветовата оргия на „фовизма”, първият от великите „изми” на ХХ век, с който Матис и приятелят му Дарен карат критиците да си скубят косите и да нарекат изложбата им през 1905 в Есенния салон „оргия от цветове”, а също – „купа с боя, хвърлена в лицето на публиката”.

Да, в изложбата на Цвета ясно се вижда използването на типични за фовистите похвати – привидно неорганизираната, дори наглед хаотична работа с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ВЯТЪРЪТ НА ПОДМЯНАТА НА ПРОМЯНАТА ИЛИ ЗАЩО ТРЪМП ЩЕ БЕРЕ СРАМ С БЪЛГАРИЯ

януари 25, 2017 at 11:15 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/93077-de-profundis-vyatarat-na-podmyanata-na-promyanata-ili-zasto-tramp-ste-bere-sram-s-balgariya.html

Големи салтанати, голямо нещо, граждани – семплият човечец на име Румен Радев още седнал-не седнал на президентското кресло, а подкрепящата го БСП вече се разпищоли да дрънка глупости, сякаш самата тя е възкачена на най-високото клонче на властта, за да чурулика оттам и да пее в синхрон с вятъра на контрапромяната, тоест, на поредната подмяна на промяната.

Ама чакайте, бе, дамички и господарчета на чуруликането!

Изчакайте поне да спечелите парламентарните избори, да съставите правителство, па тогава се юркайте да квичите до възбог. Всички знаем, че сте остро зажаднели за кифтетата на властта, ама онези от тях, които могат да се докопат през президентския пост, са много малко и много постни – Конституцията толкоз е отредила. Пък и ако отсега започнете с лапането, то ще е почти виртуално – но може да ви приседне реално и да ви попречи на здравия разум. Даже вече ви пречи, де. Как иначе, освен като придържане към принципите на когнитивната магия, може да се окачестви твърдата прогноза на никому неизвестният, но явно смел депутат Димитър Горов, че БСП ще спечели предсрочните парламентарни избори.

Нали се сещате, когнитивната магия е онази, при която вярата в нещо и многократното му повторение на ум или на глас, го кара да се случва. И комунистите много я обичат като метод. Със сигурност сте забелязали например, че преди избори те винаги настояват за няколко неща и ги повтарят като мантра: точно този път, щом вземат властта, вече ще ни управляват като истински неподкупни и професионални експерти; в името на България ще се грижат само за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

196. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АРТУР ШОПЕНХАУЕР /част първа/

януари 23, 2017 at 2:22 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов,

20. 07. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100717243/velikite-evropeici-artur-shopenhauer-parva-chast

„Светът е моя представа” – ето истината, която е в сила за всяко живо и познаващо същество, макар че само човекът може да я изведе до рефлективно-абстрактното съзнание; и ако той наистина направи това, то у него се заражда философски поглед върху нещата. За него тогава става ясно и несъмнено, че той не познава нито слънцето, нито земята, а само очите, които виждат слънцето, ръката, която усеща земята; че околният свят съществува само като представа” – ето как започва „Светът като воля и представа”, знаменитата книга на великия немски философ Артур Шопенхауер. В общи линии, основната му идея е, че Светът е създаден и доминиран от неразумната воля – онова нещо, което кара дървото да расте, пчелата да прави мед, а човекът да иска секс, независимо от страданията, които това им носи. С появата на човека се появяват и представите за нещата, но в основата им и навсякъде наоколо е същата световна воля. В нейното съществуване можем лесно да се убедим, ако опитаме да контролираме дейността на бъбреците или сърцето си – непременно ще се провалим в това начинание. С други думи – отношението между световната воля и човешкият разум изглежда така, сякаш здрав слепец носи на гърба си нещо зрящо, но абсолютно недъгаво. На всичкото отгоре нашата лична свободна воля се състои в това да правим само каквото трябва да се прави, защото няма никакъв начин да се направи каквото и да било друго.  „Една от най-страшните и най-разпространените глупости – пише по този повод Шопенхауер – е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма”.

Йохан Пиксис, Концерт за пиано, цигулка и струнни

„Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите” – твърди философът. Твърде тъжно и безперспективно звучат неговите думи, нали. Затова ето още малко разяснения – макар че не Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

195. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХЕРОДОТ

януари 22, 2017 at 7:43 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов,

13. 07. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100714619/velikite-evropeici-herodot

Как звучи старогръцки

Това са няколко думи на старогръцки език от около 100-та година пр. н. е. На същия език, но в по-ранен с около 350 – 400 години вариант и украсен с дорийското гръцко малоазийско наречие, говори Херодот. Някои го наричат „баща на историята” – и с право. Преди 21 века великият римски оратор Цицерон пръв го украсява с тази непреходна духовна титла – но неслучайно и досега прочутото съчинение на Херодот, скромно наречено „Историята”, се ползва като източник на знания за древния свят не само по отношение на самата история на гръко-персийските войни, но и в много други сфери – включително география, етнография, митология, обществени науки, политика, военно дело. Да не забравяме обаче и стойността му като литература, извор на чудати или реални случки от античността, разказани с богат и завладяващ език. Разбира се, много спорове има и доколко „Историята” на Херодот е истинска история, а той самият – истински историк. Вместо „баща на историята” някои даже го наричат „баща на лъжите”. Съмненията се подклаждат още от съвременника му Тукидид. Да, неговата собствена „История на Пелопонеската война” е написана по маниер много по-близък до днешната ни представа за историческо изследване. Но в цялата работа остава голяма капка съмнение, че Тукидид по-скоро трудно търпи конкуренцията и публичните успехи на съвременника си Херодот, а тъй като има късмета да живее двайсетина години повече от него, прави всичко възможно, за да го дискредитира. Не, сега ние няма да влизаме в този спор между древните. От дистанцията на времето прекрасно можем да оценим предимствата и недостатъците и на двамата велики историци. А също спокойно да четем и да се наслаждаваме на техните конкурентни текстове, като направим удоволствието си двойно, вместо да го намалим наполовина.

Импровизация на шумерска сребърна лира

Обзалагам се, че друг път не сте чували такъв звук. Слушаме импровизация, изпълнена на шумерска сребърна лира, всъщност – на съвременна реплика на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НОВ ПРЕЗИДЕНТ – СТАРИ СЪМНЕНИЯ

януари 20, 2017 at 10:44 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Новоизбраният български президент Румен Радев се закле в Народното събрание и поема официално поста. Какви първи стъпки се очакват от него, дали и как с действията си той ще отговори на многото въпроси, съмнения и страхове, които има българското общество – по темата разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, България има нов президент. Най-важният въпрос – ще поеме ли той рязко към промяна на евро-атлантическата ориентация на страната в полза на Русия, каквито страхове имаше по време на предизборната кампания.

– Още в понеделник – надали ще поеме, Фили. Пък и имам резерви относно възможността Радев изобщо да опита подобна преориентация през мандата си. Защото, надявам се, както той, така и хората, които стоят зад него, си дават сметка, че подобен опит е обречен на провал. Нещо повече – може да закопае задълго политическите амбиции на БСП, партията, която издигна и подкрепя новия президент, а най-важното – да навреди сериозно на самите руски интереси в България. Знаеш, Фили, че аз имах и имам определени опасения по отношение на Радев. На подсъзнателно ниво те не са изчезнали, но логичният анализ казва, че, за да се стигне до такава категорична промяна, трябва да се реализират прекалено много условия едновременно.

– Какви са тези условия?

– Първо, Румен Радев трябва да поеме поста, да се ориентира добре в ситуацията, да заеме стабилни позиции, тоест, да отвоюва своя територия от останалите политически и институционални фактори. Той е съвсем нов играч на политическия терен и никой няма да го пусне ей така, даром, до механизмите на влияние. За целта му трябва време. Трябва също БСП, някаква хипотетична обединена левица или друга проруска коалиция от партии, да спечели убедително предстоящите извънредни парламентарни избори и да състави силно правителство. А в същото време дясната и проевропейска опозиция да се провали тотално и бъде натикана в някой позорен Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НИЕ СМЕ В ШАХ, В ШАХ С ПРЕЗИДЕНТА

януари 18, 2017 at 9:58 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/92357-de-profundis-nie-sme-v-shah-v-shah-s-prezidenta.html

С какво ще ни изненада Румен Радев, щом утре седне на президентското кресло – питат се днес мнозина?

С други думи, когато илюзионистът Радев стъпи реално на политическата сцена, дали ще извади от цилиндъра първо зайче, ято гълъби, красива гола девойка или червени шалчета, навързани едно за друго. С които да ни стопли. Или да ни обеси. Някои даже не просто се питат, направо се обзалагат за характера на предстоящите изненади.

Аз пък смятам, че изненадите от страна на Румен Радев са в миналото, не в бъдещето. Според мен те приключиха с избора му, затова бих сложил малко кинти на версията, че той няма повече да ни изненадва. В личен план – няма с какво. А в политически – няма как, защото интересите, които го издигнаха, не обичат сюрпризите, особено онези, предизвикани от произволни, резки движения.

С други думи, общото ни българско бъдеще с Румен Радев начело изглежда твърде неприятно, но за сметка на това – сигурно.

Какви изненади не бива да очакваме например във вътрешен план?

Първите стъпки на Румен Радев са ясни – разпускане на Парламента и назначаване на служебно правителство. Още на 10 януари той категорично заяви, че ще постъпи така и до днес не дава вид да се е разколебал в решението си. Всъщност, разбираемо е – това диктува логиката на личния му президентски интерес, както и интересите на неговите кукловоди. Всички – и външни, и вътрешни.

Много приказки се изприказваха вече относно състава на въпросното служебно правителство. Като цяло очаквам то да бъде пластилинено, тоест, да е изключително послушно и податливо на мачкане в ръцете на патрона си. В края на краищата, човекът е новак в политиката и има нужда от самото начало на мандата да концентрира в себе си максимално количество власт и влияние в максимално широк сектор от българското обществено пространство.

При него това ще е като трупането на мас от страна на белите мечки – това му трябва, защото е питал синоптиците и знае, че ни предстоят твърде студени политически зими. Някои от които – дори през лятото.

Затова съм сигурен, че Румен Радев няма да стори грешката на Плевнелиев, който сложи начело на уж десен си служебен кабинет ултралевия и неконтролируем професор Близнашки. Радев ще запази пълен контрол над ситуацията, независимо колко независим ще изглежда утрешният служебен премиер. Или за колко независим ще се опитат да ни го пробутат лакейските медии.

Най-вероятно ми се вижда служебният кабинет на Румен Радев да се състои от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

2017 – МАСЛОТО ИЛИ ОРЪЖИЯТА /част втора/

януари 14, 2017 at 3:25 pm (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Кои основни събития ще определят облика на света и развитието на България през 2017 година, повече добро или повече лошо предстои, възможни ли са изненади и в каква посока – тези теми, свързани с близкото бъдеще, обсъждаме за втора поредна седмица с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.

– Пламен, България не е самотен остров и важните световни събития неизбежно отекват в нея. Какво ще радва или тревожи българите през 2017-та?

– Страхувам се, че тревогите ще са повече от радостите, Фили. Светът през последните три години, от руската агресия в Украйна насам, стана не само много по-динамичен, но и много по-заплашителен, а възходящата тенденция в тази посока не е спряла. Така че нарастващото чувство на тревожност сред българското общество, което бе една от характеристиките на миналата година, ще се запази и през тази. Няма как да е иначе, след като по медиите и сред хората все по-често се споменават думи като „терор”, „война”, „жертви”. В същия момент управлението е в насипно състояние, без да може да осигури политическа стабилност и предвидимост за хората. Всъщност, Фили, ако трябва само с една дума да охарактеризирам най-голямата заплаха за българите през новата 2017 година, тя ще бъде – неизвестност. Какво ще стане – това е въпросът. Не как точно, кога или дори защо ще стане така, а именно – какво ще стане.

– Пламен, но това не е ли всъщност най-лесният въпрос в политиката?

– По принцип е така, Фили. Или би трябвало да е така в нормална политическа среда, създадена и поддържана от ясни и предвидими политически субекти. Обаче нека си спомним само колко пъти от ноември, тоест, от президентските избори насам, се смени ситуацията в България – ще има ново правителство в рамките на този парламент, няма да има ново правителство в рамките на този парламент; ще има служебен кабинет, няма да има служебен кабинет; ще има предсрочни избори, няма да има предсрочни избори, за да се стигне до днешното, отново пълно с неизвестни положение. Вече поне е ясно, че предсрочни избори ще има, но пък всички останали неясноти продължават да ни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЩЕ НАСТЪПИ ЛИ ТРЪМП МОТИКАТА НА ПУТИН

януари 11, 2017 at 10:57 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/91726-de-profundis-ste-nastapi-li-tramp-motikata-na-putin.html

Малко взе да ми писва от Доналд Тръмп, граждани, още преди да е седнал в Белия дом. Но вие не се подвеждайте, де, на мен вероятно ми писва така скоро от него, защото съм глупав, не заради друго.

Да, точно за такива като мен онзи ден той написа в Туитър, че „добрите отношения с Русия не са лошо нещо и само глупави хора могат да сметнат това за лошо”.

Нали сте чували обаче за един от най-елементарните похвати на словесна манипулация – достатъчно е да се премълчи съвсе-е-е-ем дребна част от реалността, за която иде реч и това променя цялата тази реалност, често – без идиотът отсреща да се усети.

Е, точно това се опитва да направи бъдещият американски президент в случая – да манипулира идиотите. Защото онова, което той срамежливо пропуска да уточни, е, че не са лошо нещо добрите отношения с Русия на Путин. На Путин, не друга.

Говорим за онази Русия на Путин, дето избива собствените си хора не само чрез глад, мизерия и течности за вана, но и чрез разяждащо зловещата си пропаганда в полза на лъжата; за същата Русия на Путин, дето избива чуждите хора в Кавказ, Украйна, Сирия и къде ли не още, с всички оръжия, с които разполага, колкото и „модерни” да са те; за прекрасната Матушка, натоварена с божествена мисия, която се чувства свободна да завладява територии на други държави, без да ѝ пука за подписани договори, международно право и морални принципи, за онази красива Москва става дума, която винаги братски подкрепя най-тираничните диктаторски режими по света; дето създава, стимулира и използва тероризма като оръжие срещу цялата цивилизована общност; дето води тъй наречената „хибридна война” срещу демократичните страни с желание да ги превърне в максимално недемократични и да разбие единството на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

194. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН /трета част/

януари 10, 2017 at 12:39 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов,

06. 07. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100712018/velikite-evropeici-dj-r-r-tolkin-treta-chast

Властелинът на пръстените, саундтрак, Hope And Memory

Любовта и съвместният живот на Джон Роналд Роуалд Толкин и жена му Едит Брат продължават цели 56 години. Те имат и четири деца – трима сина и дъщеря. След края на Голямата войната Толкин е демобилизиран и започва дългата си, плодотворна и любима академична кариера. Като истински достопочтен хобит той си умира да седне в кръчмата с колеги преподаватели на чаша бира и, докато дими с неразделната си лула, да обсъжда академичния живот, нови и стари книги, умни или безумни философски и житейски идеи. А понякога да погажда и по някой безобиден хлапашки номер, който всички приемат с усмивка. Отначало Толкин е в Оксфорд като помощник лексикограф в екипа, който подготвя „Оксфордски речник на английския език”. Той изследва историята и етимологията на думите от немски произход, които започват с W. Другата година семейството се мести в Лийдс, той преподава английски език в университета. За петте години в Лийдс Толкин издава „Речник на средноанглийския език”, а заедно с колегата си Ерик Гордън публикува и окончателната редакция, придружена с коментари, на рицарската поема „Сър Гауейн и Зеленият рицар”. През 1925 той се връща в Оксфорд, вече като професор по англо-саксонските езици в колежа „Пембрук”. В интерес на истината, преподавателската му кариера е леко двусмислена. От една страна Толкин е перфектен учен, изключителен капацитет по северно-европейските езици, мислител, който постоянно търси и прави връзки от сферата на езика в сферата на мисълта и обратно. Обаче от друга страна е малко темерут, не говори отчетливо и понякога аудиторията трудно разбира казаното. Все пак това се компенсира с големия артистичен талант, който Толкин носи и демонстрира пред аудиторията. Описва се например драматичният ефект, който той постига със знаменития си превод на „Беоулф” – единствената запазена поема на варварите англо-саксонци от времето преди да се заселят на Британските острови. Десетилетия по-късно англо-американският поет Уистън Одън, пише в писмо до Толкин: „Не мисля, че някога съм ви казвал колко незабравимо впечатление остави у мен като студент вашето четене на „Беоулф”. Този глас беше гласът на Гандалф”.

Властелинът на пръстените, саундтрак, The Hornburg

Толкин започва превода на „Беоулф” през 20-те години и го завършва през 1926-та, но целият текст е публикуван за първи път далеч след смъртта му, едва през 2014-та. Въпреки това лекцията му върху този текст, озаглавена „Беоулф – чудовищата и критиците”, става основен камък за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

193. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН /част втора/

януари 9, 2017 at 7:56 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов,

29. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100709257/velikite-evropeici-dj-r-r-tolkin-vtora-chast

Властелинът на пръстените, саундтрак, Лотлориен

Джон Роналд Роуалд Толкин и Едит Мери Брат се запознават през 1908 година, когато той се мести в пансиона, където тя вече живее. Толкин е на 16, Едит на 19. И двамата са сираци. И двамата виждат бъдещето си в духовните сфери – той с езици, тя с музика. Едит владее пианото и иска да стане концертираща пианистка. И двамата са хлапета, с души, готови за игри и забавления, но игри почтени и целомъдрени, в съответствие с религиозните норми и Викторианския морал. Двамата се харесват, започват да говорят и прекарват все повече време заедно, като си дават близостта, която им липсва след смъртта на родителите им. Основното им забавление е простичко, съответства напълно на семплото чувство за хумор на Толкин, което е присъщо на истинските хобити. Едит и Роналд обичат да сядат на терасата на някоя бирмингамска чайна над тротоара и се надпреварват да пускат бучки захар в шапките на минувачите. А когато захарта на тяхната маса свърши, местят се на друга и се заливат от смях, щом успеят да уцелят шапката на някоя особено нафукана дама или стегнат като бастун джентълмен.

Властелинът на пръстените, саундтрак, Лотлориен

Тези невинни забавления продължават поне година, преди Толкин и Едит да усетят, че между тях има нещо повече от склонност към детински пакости. Те не могат един без друг и разбират, че любовта е дошла. Според любителите на мистерии, по тайнствен начин, сякаш с някакви специални антени, същото веднага схваща и отец Морган, наставникът на Толкин, който бързо се намесва в зараждащата се връзка. Всъщност нещата са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

192. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖ. Р. Р. ТОЛКИН

януари 7, 2017 at 11:15 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов,

22. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100706432/velikite-evropeici-dj-r-r-tolkin-parva-chast

„В една дупка в земята живееше хобит.” Ако някой не знае как започват истинските истории – ето ви добър пример. Това е началото на знаменитата книга „Хобитът” на великия английски писател Джон Роналд Роуълд Толкин, наричан от приятелите си Толерс, а от роднините – Роналд. В книгата един мирен, добродушен и леко мързелив по природа хобит на име Билбо Бегинс, неочаквано дори за себе си, тръгва към далечни, непознати и опасни земи. Подтикнат от магьосника Гандалф, той придружава краля на джуджетата Торин Дъбощит и хората му в пълния с приключения поход до леговището на дракона Смог, който пази огромно съкровище. По пътя до там и обратно Билбо, освен с много страховити и героични истории за разказване, се сдобива и с магически пръстен. Пръстенът пък после отключва още истории за походи, битки и приключения в другата знаменита книга на Толкин, „Властелинът на пръстените”. Сега вече всички знаят що е то хобит и каква е ролята на тези дребосъци за спасяването на света и възхода на човешката раса. Обаче преди близо 90 години, когато Толкин записва на хвърчащ лист знаменитото си първо изречение за дупката в земята, самият той още не знае какво е хобит. Някои твърдят, че името комбинира думите human и rabbit, човек и заек, което, според самия Толкин, не е вярно. Доверявам му се, защото не друг, а точно той написа цяла книга, за да разбере истината. Или за да се превърне сам в достопочтен хобит, кой знае. Да, биографът Хъмфри Карпентър цитира Толкин да казва следното за приликата между създател и създание: „Всъщност аз съм хобит – във всичко, с изключение на големината. Обичам градините, дърветата и фермите без механизация. Пуша лула и обичам добрата кухня, с изключение на френската. Харесва ми – и дори в тези скучни дни се осмелявам – да нося декоративни жилетки. Любител съм на гъбите и имам семпло чувство за хумор; лягам късно и ставам късно; не пътувам много.” Необходимо е само уточнението, че Толкин е висок 1.74, докато хобитите, както ги описва, „са дребни човечета, наполовина на нашия ръст и малко по-мънички от брадатите джуджета.” Затова другите герои често ги наричат полуръстове. Добре, че Толкин умря преди нашите дни на криворазбрана политическа коректност. Думата полуръстове веднага щеше да се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

2017 – МАСЛОТО ИЛИ ОРЪЖИЯТА

януари 6, 2017 at 8:13 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Кои основни събития ще определят облика на света и развитието на България през 2017 година, повече добро или повече лошо предстои, възможни ли са изненади и в каква посока – тези теми, свързани с близкото бъдеще, ще обсъдим в две поредни седмици с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.

– Пламен, за 2016 година ти открои като най-значим фактор хибридната война на Русия срещу демократичния свят и международните норми. Дали ще отчетем същото и в края на 2017-та или е възможно руската агресивност през годината рязко да затихне?

– Възможно е, но няма да стане, Фили. Казвам „възможно” само заради фантастичната в момента опция в Русия да избухне нещо като гражданска война и тя да се затвори в себе си. Другият вариант е, както намекна наскоро експертът Робърт Фърли за списание The National Interest – да се стигне до открит конфликт между Москва и Вашингтон и Кремъл да бъда спрян по най-грубия начин. Да, ако говорим за друга държава, нейното обръщане към нормализация можеше да се прогнозира, примерно, на базата на катастрофалното ѝ икономическо състояние. Както казваше Маргарет Тачър, нормалният свят предпочита маслото пред оръжията, от тази гледна точка съществуването в такава мизерия, каквато цари в днешна Русия, би довело до криза и съответна промяна. Но, първо, тежките диктатури явно оцеляват без икономика – колко десетилетия са живи например режимите в Северна Корея и Куба. И второ – за разлика от тях, Русия има природни ресурси, режимът е по-отворен навън, държи се малко по-либерално вътре, а неговата агресивност среща широка подкрепа сред поданиците му заради прословутото руско чувство за имперско величие. То май е вкоренено вече на генетично ниво – дотам, че за даден мужик е по-важно имперското величие, отколкото фактът, че жена му проституира, за да може той да си купи водка. Последното не си го измислям, то е истинска история, разказана ми от истински руснак. Така или иначе, искам да кажа, че агресивният режим на КГБ в Москва, с който светът е принуден да живее вече 15 години, е способен да оцелее по-дълго дори от режимите в Пхенян и Хавана. Той няма лесно да се откаже, още повече, през 2017-та Путин и компания очакват не да получат удари, а обратно – да берат плодове от досегашните си усилия.

– Какво имаш предвид, като казваш, че чакат да берат плодове?

– Ами например в Москва явно смятат, че новият американски президент Доналд Тръмп ще поведе САЩ ако не към Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »