ПОБЕДА ИЛИ ЗАГУБА – ИЗБЕРЕТЕ САМИ

август 30, 2013 at 5:45 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Дияна Копринкова – актуалните събития през погледа на Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Дияна/ Новият политически сезон в България започва следващата седмица и се очертава доста непредвидим. Известни са два основни фактора, които ще определят развитията поне до края на годината – упоритите протести срещу правителството на Пламен Орешарски и втвърдяването на позицията от страна на управляващата левица. Още по темата – от Пламен Асенов.

Днес е 78-и ден на граждански протести в София срещу правителството на лявата Тройна коалиция, в която влизат БСП, ДПС и Атака. Това управление не изглежда възможно, защото съчетава несъчетаеми политически принципи и интереси, но все пак то е факт след извънредните избори през май и дори се закрепи във властта, макар да работи под постоянен външен натиск и вътрешно напрежение. Управлението се реализира заради няколко обединяващи фактора. Първият е позиционирането и на трите партии в спектъра от ляво до крайно ляво. Това се вижда ясно и развенчава поне два мита от българската, а и от европейската политическа представа – че ДПС е либерална, а Атака – крайно дясна партия. Вторият фактор е общият икономически интерес на хората от върхушките на трите формации и едва прикритите зад тях олигархически кръгове. Това има връзка с общия произход на БСП, ДПС и Атака, чиито корени са в бившата БКП и нейната Държавна сигурност. Третият обединителен фактор е външен. Това са руските имперски интереси, които отдавна имат тук своята пета колона, но сега сякаш за първи път тя се показва цялата и играе като един отбор.

Какво ще се случи през новия политически сезон обаче – ще се задържи ли Тройната коалиция на власт, въпреки многото грешки, които вече направи в управлението, или ще бъде пометена от протестите, които не спряха дори  през август?

Онзи ден в дискусия по темата политолози и социолози не успяха да дадат категоричен отговор и това изглежда разбираемо. От една страна то е заради Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

46. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ОВИДИЙ

август 29, 2013 at 5:26 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

28. 08. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=49

Тегли духът ми да пея как в нови тела се превръщат

формите. О, богове – та нали ги превръщате вие –

почина мой вдъхновете, водете стиха ми неспирен

до настоящите дни от самото световно начало.

Няма как да се започне този разказ за Овидий, освен с началните думи от неговите знаменити „Метаморфози”. Всъщност – не, има и много други начини, но този е най-добрият. Всеизвестно е – животът на поетите не подлежи на преразказ със свои думи, защото животът на поетите е самата поезия.

Патриша Барбър, „Пигмалион”, от албума„Митология” /по Овидий/ – http://www.youtube.com/watch?v=9p-askfhyeo

Това е композицията на Патриша Барбър „Пигмалион” от албума „Митология”, изцяло изграден върху сюжети от „Метаморфози”. Пигмалион е скулптор от Кипър, който в един момент от живота си, казано деликатно, е спрял да се интересува от жени. Като творец обаче той извайва от парче слонова кост толкова красива жена, че се влюбва в нея. И започва да моли богинята на любовта Венера, всъщност – Афродита, наричана още Киприда, да я съживи. Разбира се, никоя богиня на любовта не може да устои на такава любов, тя изпълнява молбата, Пигмалион се жени за Галатея, двамата живеят щастливо, раждат им се и две деца – момче и момиче, а накрая историята им е обезсмъртена от Овидий.

Патриша Барбър, „Пигмалион”, от албума„Митология” /по Овидий/ 

Всъщност много подобни истории за това „как в нови тела се превръщат формите” разказва певецът в своите „Метаморфози”. Ако трябва да сме буквални – разказва ни цели 246 на брой, разделени в 15 книги. И всичко започва с картина на самото Сътворение, описано по изумителен начин от гледна точка дори на съвременната наука:

Преди морето, земята, небето, покриващо всичко,

само един бе ликът на природата в тази вселена,

хаос наречен — сурова и неразчленена грамада —

нищо, освен тежина неподвижна и заедно сбрани

кълнове срещуположни на свързани зле елементи.

Историята на Сътворението, разбира се, свършва с човека и на практика се превръща в кратък, но съвършен химн за него, изпят от слабия иначе човек, наречен Овидий. Бог, или „природната по-добра сила”, както го нарича поетът, прави човека по познатия ни от Библията начин – като истински скулптор, той смесва шепа земя с плюнка и омачква добре творението си, като му придава „образа на боговете всевластни”. И как творецът превръща творението от играчка на божията естетика в господар на реалния свят?

Докато другите твари наведени гледат земята,

стори човешкия лик възвисен, за да вижда небето,

и повели на човека да свръща очи към звездите.

Ето как става тази метаморфоза.

Патриша Барбър, „Часовете”, от албума„Митология” /по Овидий/ 

Заради този човешки поглед към небесата веднага се сещам за историята на Фаетон. Фаетон е син на Климена, дъщеря на бог Океан, и Аполон, Феб или Хелиос, богът, който вози слънцето с колесница по свода небесен. Фаетон казва на приятелите си чии син е, но те не вярват и той отива за доказателства в двореца на Хелиос. Той го посреща с радост и от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ИЗНЕНАДИ В РОЗОВО

август 26, 2013 at 6:19 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , )

 

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Розовите руснаци насред София са красива гледка и една от най-хубавите политически изненади през август. Тази реплика на розовия танк на художника Давид Черни, с която се извинихме за срамното си участие в комунистическата инвазия срещу чешката пролет през август 1968-ма, се оказа пълна със смисъл и породи знакови реакции.

Сред пловдивските зевзеци например веднага възникна предложение да боядисаме в розово и тълпите руски туристи, забелязани напоследък по Главната. Поводът е, че вдигат неприятен шум, като си подвикват на висок глас – сматрите, сматрите, щъкат неуморно под силното обедно слънце, което тук се счита за твърде неприлична проява, замаяни от жегата, зяпат неадекватно и създават вътрешно напрежение у кибиците, които, поради добрите си сърца, се чувстват принудени непрекъснато да спорят трябва ли да се вика вече линейка или трябва още да не се вика, изобщо – всячески пречат на приличните пловдивчани да люпят спокойно семки и да пият кафе.

Не сме ги още обаче боядисали. Надделя мнението, че за туристите не си струва усилието по технически причини – например знае се, че твърде трудно ще засъхне по тях боята. Пък и едва ли ще се дадат толкова лесно, сигурно ще искат да се бият.

Ако се съди по официалната руска реакция на розовия паметник в София – непременно ще искат да се бият. „Властите в България реагират недостатъчно на оскверняването на паметници на съветските воини” – каза по този повод говорителят на МВнР на Русия Александър Лукашевич. И поиска „наказание на виновните”.

Колко ли е „достатъчно”? И що е то „наказание” в руската представа? Ами, в края на краищата, да вземем да ги застреляме, бе, другарю Лукашевич! `Що да ги не гръмнем? Може в името на Сталин, може в името на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗАЩО НИ ИНТЕРЕСУВА БЪЛГАРИЯ, ДОРИ КОГАТО НЕ НИ ИНТЕРЕСУВА?

август 23, 2013 at 6:39 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Дияна Копринкова – актуалните събития през погледа на Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Дияна/ В България днес е 70-ия ден на протести срещу лявото правителство на Пламен Орешарски и за нови избори. Отслабва ли с времето силата на протеста и засилват ли се позициите на управляващите – слушаме коментара на Пламен Асенов.

Поредният ден на протести в България все повече става новина, за която медиите са абонирани, но я отразяват, само защото е лято и няма друго. Така е не само защото властта, а и самият протест, са в лятна ваканция. Така е заради динамичните баланси по отношение заложената в основите на протеста двойственост „надежда-безнадеждност”. Да, и такъв тип обяснения ни трябват, за да видим ставащото пред очите ни. То изглежда сложно, но не е. Част от протеста казва – не 70, а 700 дни ще сме на улицата, но ще постигнем целта си. Това е надеждата. Тя идва и от презумпцията, че най-после в страната се развива онова гражданско общество, което толкова и липсва. А ето и безнадеждността. Друга част от протеста, както и мълчаливото мнозинство отстрани, казват обратно – щом при уникалните за България 70 дни демонстрации управляващите не паднаха, значи те се закрепват във властта все повече.

Това много прилича на дилемата за чашата, но не е същото, защото чашата си остава полупълна и полупразна едновременно, независимо от количеството гласове за едното или другото. Докато при ефектите от протеста всяко мнение се брои, тоест, променя обществените баланси. Все пак трябва да се отбележи факта, че  напоследък везните сякаш наистина се накланят леко в полза на управляващите. Те постигнаха няколко свои цели. Първо, успяха да се справят с кадровите си проблеми, вече има действащо правителство и комплектована висша администрация. Второ, издържаха първоначалния натиск и доживяха до лятната ваканция, с което постигнаха известно снижаване на общественото напрежение. Вярно, то е механично, предполага се, че ефектът му ще е само до края на ваканцията, а после протестите ще избухнат с нова сила – но все пак е време, през което властта да се подготви за предстоящото. Трето, безплодността на протестите, плюс редица фактори от международния политически и икономически живот, отклониха вниманието на Европейския съюз от събитията в България. Този ефект е изключително важен за управляващите тук. От една страна, за да държат властта, те разчитат на ултралявата, ксенофобска и расистка партия Атака, а от друга – знаят, че Европа гледа с твърде лошо око на това сътрудничество и ако то продължи, ще има Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

45. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФРИТЬОФ НАНСЕН

август 21, 2013 at 10:45 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

21. 08. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=48

Обзалагам се на каквото поискате, че никой няма да познае от какво е този звук.

Звук от ледоразбивач

Това е ледоразбивач в Северния ледовит океан. Но сега е лесно, трудно е било на 24 юни 1893-та, когато дървен кораб на име „Фрам”, натоварил великия норвежки учен Фритьоф Нансен и достатъчно провизии, напуска Христиания, сега Осло, и тръгва към Северния полюс. Дотогава никой не е бил там. Не се знае дали изобщо може да се стигне. Ние сега знаем. Но пък само можем да предполагаме, дали преди началото на опасната експедиция, красивият рус викинг, 32 годишният Фритьоф от имението Стуре Фрьон, е казал по човешки предизвикателно – Ще оцелея ли? Нека боговете решат!

ManOwaR, Нека боговете решат, от албума „Thunder In The Sky“

Това е второто най-изумително пътешествие за покоряване на Северния полюс, за което съм чел през живота си. Първото – нали се сещате, то започва с прочутите думи на Кристофър Робин:

– Ще откривaме Северния Полюс.

– О! – кaзa Пух. – Кaкво е Северният Полюс?

– Нещо, което се откривa! – кaзa Кристофър Робин безгрижно, но не много уверен.

Изумителното пътешествие на Фритьоф Нансен обаче се случва цели 33 години преди това на Пух Мечето. И то се случва наистина, не на книга. Но кое му е толкова изумителното – питаме всички ние, модерните хора, претръпнали към всякакви изненади от страна на човешкия разум и гений. Ще стигнем и до там. Но нека първо ви разкажа малко за човека Фритьоф Нансен.

Бардове и легенди, норвежки балади

Труден език е норвежкият, не знам какво се пее в тази балада, но ще да е нещо, свързано със старите бардове и легенди. Дали има легенда, която разказва и историята на момчето Фритьоф, което още на две години се качва на ски, а на десет почти троши Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ДОБРИТЕ КОМУНИСТИ И ЛОШИТЕ ГРАЖДАНИ

август 19, 2013 at 5:59 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

С поведението си около гласуването на президентското вето за актуализацията на бюджета, управлението на Станишев-Местан-Сидеров за пореден  път доказа, че е престъпно и в червата, че в политиката си мисли и действа като обикновен бандит, сгащен на местопрестъплението – без морал, без правила, без съобразяване с броя на жертвите около себе си. Разбира се, освен когато не демонстрира нагло престъпния си характер чрез преднамерени и целенасочени действия – като терорист, който провокира напрежение и създава хаос в обществото, за да реализира по този начин мръсните си цели.

Ако някой имаше нужда от още доказателства за престъпния характер на комунистическия режим в България – в петък ги получи. Ако някой имаше съмнения, че колкото по-късно си отидат комунистите от властта, толкова повече щети ще понесем всички ние, българите, вече не би трябвало да ги има.

Онзи ден социал-националистите, заедно с тяхното все по-нагло държащо се МВР, за да се предпазят от протестната целувка на народа си, използваха похват, зает пряко от арсенала точно на терористичните режими и групи по света – използваха тактиката на тъй наречения „жив щит”. Тъй като очевидно за гражданите на София е твърде срамно да защитават марионетния режим на Орешарски и неговите кукловоди, управляващите бандити докараха с автобуси свои привърженици от страната и демонстративно ги разположиха между себе си и протестиращите.

Разположиха граждани срещу граждани, само и само да станат те самите малко по-недосегаеми!

Даже Станишев и Миков излязоха сред привържениците си уж на раздумка, а всъщност – за да се погаврят допълнително с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 Коментари

ПРОТЕСТЪТ „ОТКОГА ВИ ЧАКАМЕ“ ПИТА „ДОКОГА ЩЕ ВИ ЧАКАМЕ“

август 16, 2013 at 5:22 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Дияна Копринкова – актуалните събития през погледа на Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Дияна/ В България започна трети месец на протести срещу правителството и за нови избори. След президентското вето върху закона за актуализация на бюджета, отпуската на депутатите бе прекъсната за извънредно заседание днес, а протестиращите казаха, че готвят обсада на Парламента. Какво може и какво не може да се случи в следващите часове в София – слушаме Пламен Асенов.

Днес се очаква българският Парламент да заседава и отново, както стана в 40-я ден на протеста, сградата да бъде обсадена от демонстранти, които искат оставка на правителството и нови избори. Как се развиха събитията, за да се стигне до тук?

В началото на август народните представители излязоха във ваканция, като последно гласуваха искания от правителството на Пламен Орешарски закон за актуализация на бюджета. Основното в него, освен заложените малко допълнителни социални разходи и закъсняло разплащане с бизнеса, е желанието на кабинета да вземе нов заем от един милиард лева. Това не само ще увеличи държавния дълг и ще вдигне лихвите по кредитите, но проблемът е и непрозрачният начин, по който ще се харчи по-голямата част от този милиард, смятат водещите независими икономисти. Мнението им явно до голяма степен съвпада и с това на президента Росен Плевнелиев, ако се съди по обявените от него мотиви за налагане на вето върху закона.

Не е ясно какво са си представяли министрите и лидерите на управляващата левица, но те посрещнаха ветото, меко казано – с изключително раздразнение и веднага обвиниха президента във всевъзможни грехове. Например – че блокира управленската програма от 165 точки, представена от премиера Орешарски, която трябва да се реализира до края на годината. Че взима страната на протестиращите срещу управляващите, тоест, не изпълнява конституционното си задължение да бъде обединител на нацията, а става неин разединител. Най-абсурдното обвинение е, че, видите ли, това действие на президента е политическо – и това, по някакъв необясним начин, е твърде лошо.

Става дума за същото абсурдно обвинение, което по-рано вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев артистично отправи срещу протестиращите, като с укор и малко тъга в гласа каза, че  протестът им, започнал като граждански, все повече се превръща в политически. Сякаш в демократичното общество има някаква разлика между двете. Или сякаш гражданите нямат право да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

44. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ

август 15, 2013 at 9:55 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

14. 08. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=47

Реквием, диригент Карл Бьом

През 1756 г. в Залцбург се ражда един дребен човек с мръсна уста, който бързо се превръща в най-чистия музикален диамант на човечеството.

Реквием, диригент Карл Бьом

Йохан Хризостом Волфганг Амадеус Моцарт умира на 35 години, погребан е като куче в общ гроб край Виена и тялото му изчезва в небитието. Само музиката му и досега се носи над света като вълшебен дъх.

Реквием, диригент Карл Бьом

Волфи няма и три години, когато кака му, Нанерл, както в семейството наричат Мария-Ана, започва да свири на клавесин. За радост на баща им Леополд, цигулар, композитор и музикален педагог, малкият започва да обикаля клавесина като коте паничка с мляко, катери се по него и иска да свири. Ръцете му не стигат по-крайните клавиши, но той е като маймунка, измисля циркаджийски номера, за да успее. И успява. Започва да чете, пише и смята; освен на клавесин, свири на цигулка и орган; на пет вече композира, а когато е на 6, заедно с баща си и сестра си участва в страхотно музикално турне из европейските кралски дворове. По това време, съчинена точно за гения на Моцарт, в немския се появява думата вундеркинд, световната дума за дете-чудо. И как не? Чуйте само първото парче, композирано от петгодишния Моцарт.

Менует

До десетата си година Волфи, истинска поп-звезда, очарова крале и кралици. В Париж се издават първите му сонати, а в Англия Кралското научно дружество го изучава като феномен. Но на 10 го забравят –  тийнейджърът-чудо не е сладур като детето-чудо. Или модата се сменя. Или на всички малко им писва от него. Кой знае – сигурно е само, че славата е крехка и непостоянна птичка. От 1766 година нататък започва дълъг период в живота на Моцарт, около 15 години, изпълнен с пътуване между Залцбург, Виена, Италия, Германия и обратно. Творчески той е плодотворен, но е абсолютно отчайващ откъм простите житейски радости – пари и слава. Моцарт пише опери, но не успява да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

Говори Пловдив: ЗА КРАСИВИТЕ ПАРИ И ПРИНЦИПИТЕ НА КУРВИТЕ

август 12, 2013 at 7:04 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Лятна новина: Българските банкноти са четвърти по красота в света. По този показател ни изпреварват само украинската гривна, австралийският долар и еврото. Веднага след нас пък е щатският долар.

Така си е, целият разумен свят отдавна би трябвало да знае няколко неща, свързани с финансите ни и самите нас:

1. Американците не могат да ни стъпят на малкия пръст не само по естетика, а и по стабилност на парите.

Нали сте чували с какъв потресаващ държавен дефицит са заробени горките те, заедно с внуците си до девето коляно? Мислят го и се тревожат всяка вечер, стресът ги мори и затова мрат като мухи от инфаркти и инсулти.

Е, при нас пък не държавният, а частният дефицит е потресаващ, но ний сме му свикнали, а внуците – да се оправят. Освен това, като добри граждани сме свикнали също да гледаме първо какво ние даваме на държавата, не тя какво взима от нас, така че от този вид стрес отдавна не ни пука. Защо и ние умираме от инфаркти и инсулти си остава пълна загадка.

2. Американците да вземат мерки, защото е всеизвестно, че ако жените в една страна са красиви, няма как и парите там да не са красиви. И обратно.

Това е също като с швейцарките и техните красиви крави. Или като с японките, дето непрекъснато си удрят дупетата в тротоарите, но не защото дупетата им са ниски, както твърдят разни хлевоусти пущове, а защото тротоарите са високи.

Всъщност сега си давам сметка, че най-първата част от това разсъждение не е съвсем вярна. Виждал съм доста грозни пари по света, но грозни жени никъде не съм виждал. Ама като цяло пък звучи стимулиращо. За патриотизма на българина, де, вие за какво стимулиране си помислихте?

3. Не е ясно кой идиот и защо точно посред лято обсъжда качеството „красота” на парите, а не качеството им „количество”, както е редно и както нормално се прави от хилядолетия.

Според мен е сигурно, че дори Станишев и Орешарски да измислят някаква своя си класация, с която по навик да изкривят здраво истината, по показател „количество” и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

43. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МАРТИН ЛУТЕР

август 10, 2013 at 11:30 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов

07. 08. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=46

„Да” – това е последната дума, която великият църковен реформатор Мартин Лутер произнася, когато на 18 февруари 1546 година умира от сърдечен удар. 62-годишен е, придружителите му го питат: „Преподобни отче, готов ли си да умреш с вяра в твоя Господ Исус Христос и в учението, което си създал в негово име?” Следва – „Да”.

Бах, Всички вярваме в един бог

„Всички вярваме в един бог”, за този химн на Лутер 200 години по-късно Бах създава божествена музика. Няма да забравя как хор от енориаши го пее в една светла църква в Бавария. Да, Бавария е католическа провинция, но не съвсем. Преди време живях там в селце, разделено от реката на две – горе католиците, долу – протестантите. Бях горе, но в неделя облякох новите дрехи, преминах моста и отидох на служба в протестантската църква. Свещеникът ме прие радушно, хората зяпаха с интерес, но бързо свикнаха със странника. Църквата бе малка, но, щом се напълни, започна да изглежда голяма, поне отвътре. Всеки държеше книжка с реда на службата и текстовете на химните, ставаше и сядаше като един, но най-вече – пееше, макар не точно като един. Да, странни гласове, включително моят, се мъчеха да убият общото хорово звучене. Но истината е, че всички бяхме озарени – и не само от слънчевата светлина, която ни обливаше.

Бах, Кантата „О, Боже”

През 1493 година в селцето Айслебен се ражда дете, кръстено на Свети Мартин от Тур. То идва на този свят с името си и оставя името си завинаги в този свят – независимо дали като име на велик реформатор или на самия дявол. Отначало нещата изглеждат прости, поне отстрани. Лутер мрази началното училище, където учи граматика, риторика и логика. По-късно казва – „това е като да минеш през чистилището и ада”. Баща му го праща да стане юрист в Ерфуртския университет, описан от Лутер като „бирария и бардак”. Получава магистърска степен, но зарязва правото и се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЛЮБОВТА МЕЖДУ НАРОД И УПРАВЛЯВАЩИ

август 9, 2013 at 5:55 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Дияна Копринкова – актуалните събития през погледа на Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Дияна/ Макар сега в намален състав, протестите срещу лявото управление в България продължават близо два месеца. Засилва се и напрежението между президента и левицата, след като държавният глава наложи вето върху два важни закона – за Специалните разузнавателни средства и за актуализацията на бюджета. От Пловдив слушаме Пламен Асенов.

Уличните протести в България не заглъхнаха съвсем, след като Парламентът излезе в лятна ваканция. Те продължават всеки ден по обичайния маршрут и, макар в намален състав, но със запазен артистичен дух, хората продължават да искат оставка на правителството на Пламен Орешарски и нови парламентарни избори.

Междувременно малка група протестиращи със знамена и лозунги тръгна пеша от София за морето на поход под мотото „Окупирай Евксиноград”. Идеята е протестът да се разраства с преминаването през различни селища по пътя, край морето да мине с призива за оставка през места, където почиват депутати от управляващото мнозинство, а накрая символично да се окупира основната им резиденция – „Евксиноград”.

Впрочем, протестиращи от Варна подсказаха как може да се развие тази идея. През последната седмица те вече започнаха подготовка за очакваната по-голяма акция, като застанаха пред входа на резиденцията с протестни лозунги, а двама водолази с плакат „оставка” изплуваха от водата почти на самия плаж. Имаше идея дори над територията на резиденцията да летят протестиращи с парапланери, но засега това се отложи.

В същото време добре се видя и реакцията на управляващите. Те просто засилиха полицейското присъствие в и около резиденцията. Включиха също катерите на гранична полиция в една твърде съмнителна от законова гледна точка дейност – да арестуват водолази и хора с лодки, които се насочват към „Евксиноград”, но без да имат отношение към нарушения на българското гранично пространство или каквато и да било друга незаконна дейност. Казаха освен това, че ще вземат мерки срещу Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ТЕХНИЯТ ПРЕКРАСЕН РИМ

август 5, 2013 at 6:42 am (Публицистика) (, , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

– Тия хора наред ли са? – попита жена ми онзи ден. Правителството тъкмо прие нещото, наречено „екшън план”, което включва 165 мерки до Нова година. – Ама те в кой свят си мислят, че живеят? – погледна ме тя, дотолкова искрено изумена, че сякаш очакваше наистина да и дам отговор.

И аз го дадох. За мое и нейно изумление – дадох го.

– Всъщност това е техният свят, те са го създали и те си живеят добре в него – казах. – Ние сме натрапниците тук! Очевидно ние, с нашите претенции за морал, демокрация, законност и достоен живот, сме варварите, които искат да разрушат техния прекрасен Рим.

Стреснати, двамата се спогледахме и не обелихме повече дума.

Не знам, граждани, може казаното да ви е отдавна известно и само аз да съм толкова тъп, че с години да не си давам сметка за това. Или може би просто за първи път го почувствах така дълбоко и болезнено емоционално.

Винаги съм знаел, че не съм добре приет в малкия свят, наречен България, в който съм се родил, но явно досега не съм си давал сметка за най-истинската от причините. Първо, макар – за кратко, мислех, че аз нещо съм виновен. После за дълго смятах, че номерът е в комунистическата система и нейната идеология, която ме прави, простете за клишето, „емигрант в собствената ми родина”. В началото на прехода се утешавах, че макар ние, останалите, да сме мнозинство, усещането ми за вътрешна емиграция не изчезва, защото ние, останалите, сме твърде наивни и неподготвени за промените. Но то ще е за кратко – само докато и на нашата улица изгрее слънце. След това изповядвах заблудата, че, макар май да сме малцинство, вече знаем как и можем да променим нещата към по-добро, но комунистите са заложили някакви временни пречки по пътя, днес-утре ще ги преодолеем и…..

Няма такъв филм, граждани. Заблуда на заблудите и всичко е заблуда. Просто това си е техният свят. Техните родители, с помощта на руските имперски интереси, откраднаха от всички българи градинката България в полза на някои българи и всички руснаци. Те обявиха собствеността и човешкото достойнство за опасни плевели и ги изкорениха с огън и меч, насадиха в градинката гнусната комбинация от страх и невежество, пожънаха много реколти Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 Коментари

Next page »