De Profundis: КАКВО ДА НАПРАВИМ, АКО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ ИСТИНСКИ ПОЛИТИЦИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kakvo-da-napravim-ako-iskame-da-imame-istinski-polititsi
Голям смях, граждани!
Корнелия Нинова тъкмо се нафука пред цялата българска прогресивна общественост, че най-после има мандат да си го гушка и издълбоко повярва, че ще успее да го реализира, а президентът Румен Радев взе, че я цапна през ръчичките. Или ИТН я цапна?
Добре, де, да го кажем така – Радев чрез политическата си бухалка ИТН я цапна. Също както по-рано чрез ИТН цапна послушното си протеже Кирил Петков, станало изведнъж непослушно. Или поне – недостатъчно послушно. Също както още по-рано, пак чрез ИТН, на два пъти цапна разни надлежно избрани от българските граждани парламенти, които обаче на него лично не му допадаха, доколкото пречеха за реализация на великите му идеи.
Как ви звучи, а – на Радев великите идеи!
Но – да не забравяме за кого говорим. И кой командва днес парада в България.
Да, както се оказа, от една страна ПП и ДБ искат Бойко Рашков начело на КПКОНПИ да е тяхна икономическа бухалка, с която да цакат противниците си, а в същото време Радев вече си има чисто политическа бухалка. Бизнесът да си вземе бележка и, след като имаме толкова добра работна ръка, свързана с бухалките, да започне производството им за износ, така ще вържем цялата икономика.
Но ето, че колелцето на Къци пак се завъртя, пълно с политически награди и – какво да видим – на телевизора спешно се появи лицето Стефан Янев, зает с непосилната за него задача да обясни необяснимото. Или да играе политически балет, все едно. Не успя, естествено, но, вместо това, видяхме как всичко се разигра в каскада от поредица безсрамия.
Безсрамие първо – Янев, който е доказано никой в практическата българска политика, да не говорим за полето на всеобщата възвишена политическа мисъл, бе поканен да се изяви направо на най-високото медийно място – в БНТ, която получава бюджета си от моите данъци. Аз не съм съгласен с това, обаче на Кошлуков не му пука, щото аз не мога да му скръцна със зъби по телефона, докато Онзи, който може – може.
Безсрамие второ – лично Кошлуков надали е чак толкова влюбен в Янев, че да го кани точно в този сюблимен момент да раздава акъл и да се перчи пред народонаселението. Тоест, поканата към него със сигурност е стимулирана от някъде. Само можем да гадаем откъде – от Високата порта, от Дивана и лично от Великия везир или просто от Онзи, който може. Да речем – нещо като обикновен политически некадърник, когото случайностите са избутали на висок държавен пост, а той се е взел насериозно.
Безсрамие трето – по време на телевизионното си присъствие в БНТ, Стефан Янев се държа като готов бъдещ служебен премиер и недвусмислено заяви, че няма да покани в кабинета Кирил Петков и Асен Василев.
И беше сериозен Янев, говореше без никакви условности – ако ме поканят за премиер, ако се съглася да стана пак премиер и прочие. Не, той си говореше така, сякаш работата вече е опечена и е започнал да реди състава на бъдещия кабинет.
Но реденето на кабинет, особено за човек, чиято глава отдавна се намира в Москва, докато в София присъстват само миризливите му зелени чорапи, не е лесна работа, а трудна. Още повече, за нея Кремъл не помага. Оттам викат – ние осигуряваме генералната линия, ти се занимаваш с подробностите! Само гледай този път хората да са наистина правилни, че ни писна вие там постоянно да допускате разни немирници да излизат от контрол.
Дали напъните на Стефан Янев още веднъж да се докопа до властта ще се реализират наистина, засега е трудно да се каже – може би зависи от това как той и неговата напълно измислена „партия“ ще се представят на следващите парламентарни избори. Сигурното обаче е, че целият този политически кафе-шантан с главен художествен ръководител Румен Радев, който се разиграва пред очите ни, няма да ни изведе на добро. Обратно – ще ни накисне в такова блато, от което дори блатото на Жан Виденов ще ни се види приятен спомен.
Въпреки всичко обаче, можем ли да извлечем някаква полза от цялата ситуация, в която сме накиснати? Да, вече видяхме засраните кюлоти на всички участници, които играят кан-кан в кафе-шантана, но ние и преди сме ги виждали, така че не това е ползата. Също разбрахме, че никой от тях няма идея да се занимава с истински промени, реформи, кризи и национални приоритети, освен ако не се смята за национален приоритет неговото лично участие във властта. Да, всичко вече видяхме – за кой ли път…..
Ще ми се поне сега обаче, точно сега е много подходящ моментът, да си направим един наистина важен извод. – политиците ни са маскари, да, но те са точно такива, каквито сме ние, народът.
Ако искаме промени в политиката, ще трябва първо да променим себе си в живота.
Ако искаме да чуваме от ТЯХ истината – ще трябва да се научим да я казваме.
Ако искаме ТЕ да не са корумпирани, ще трябва сами да спрем да създаваме условия и да участваме в малки и големи корупционни сделки.
Ако искаме ТЕ да мислят за другите, ще трябва и ние да спрем да мислим само за себе си.
Ако искаме да ни управляват морални хора на жълтите павета, ще трябва и Каспичан да се напълни с морални хора.
Ако искаме ТЕ да са кадърни, ще трябва да се образоваме и да знаем, преди да имаме „собствено мнение“.
И така нататък – лесно е да се сетим какво следва още, ако искаме да имаме умни политици, които да се сещат за всичко.
Ама това е много трудно, изисква промяна в дълбините на националния ни характер.
Да, трудно е. Но друг начин няма.
Лошото е, че няма и да стане.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: БСП НА ВЛАСТ ИЛИ ДА СПЕЧЕЛИШ ЗАГУБА ЗА ВСИЧКИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-bsp-na-vlast-ili-da-spechelish-zaguba-za-vsichki
Честито правителство, граждани, с мандат на БСП!
Представяте ли си това наистина да се случи? Аз не си го представям в реалността, но, за ваше удоволствие, мога да го разиграя във въображението си.
Петков и Василев ще бъдат изолирани. Премиер ще стане някой шльоко от ПП, чието сърце – или поне истински корени – са в лявото мислене и действие. Като казвам „ляво“, имам предвид проруско, не ме разбирайте погрешно. Самата ПП пък, макар отново „на власт“, ще затъва все повече в политическото небитие. Тя и сега е нещо като призрак, чиито очертания едва са се появили в реалния свят, а ако остави Корни да я командва, ще започне да чезне като усмивката на Чешърския котарак.
Вероятно Корни лично ще заеме отново контролна позиция на вицепремиер, откъдето ще командва парада фактически. Ако премиерът или някой от министрите не слушка, тя, както и досега, ще му се наложи по метода на тръшкането. А ако види, че, въпреки тръшкането, желаното от нея не се превръща в действително, ще прибегне до метода на изнудването. В края на краищата – защо държи мандата, ако не може да го използва пълноценно.
В това правителство ИТН ще се върнат, за да могат – ако се налага – те и техните министри пак да изиграят ролята на байчото, дето размахва метлата и с нея разгонва партизаните от мандрата. Много приказки междувременно се изприказваха за ИТН, че са хора на ДПС. Не знам дали е така – възможно е, поне в някои отношения. Но в чисто политически план при тях според мен прозира друго – че са хора на президента Румен Радев и работят в негов интерес и под негов контрол. Пак така ще бъде. И в негова полза биха размахали въпросната метла отново.
Другата партия, която евентуално ще влезе в коалицията и ще получи някакви утешителни постове в кабинета, е ДБ. По този повод какво да кажа, освен, че много мъка има на този свят.
Дори воденето на преговори с комунистите за тъй наречената „градска десница“ е политически нонсенс, какво остава – участие в управление с техен мандат. В края на краищата – не сме държава, разрушена от война, та да имаме нужда от широка коалиция и правителство на националното спасение. Или сме?
Във връзка с цялата драма около мандата на БСП, все пак да попитам – какво правим с отцепниците от ИТН, приобщаваме ли ги в името на по-стабилното парламентарно мнозинство или ги оставяме да се развяват в Парламента по едната си гола съвест. Те имат ли място в тази кошница или нетърпимостта им със Слави и Ко е толкова голяма, та няма да могат да се гушнат отново.
И последният, но но може би най-важен играч в това евентуално бъдещо правителство с мандат на БСП, ще бъде президентът Румен Радев. Какви постове ще поиска и ще получи той, засега остава неясно, обаче няма да са по-малко и по-малки от тези в правителството на Кирил Петков. Тоест, поне вътрешно, външно и военно министерство.
Някои още се чудят защо Радев все пак връчи мандата на БСП, въпреки неотдавнашната интензивна размяна на иронични и дори саркастични реплики, която имаше с Корнелия Нинова.
Ами помислете, вместо да „защокате“, граждани! В политиката, както в математиката, е особено важно да се държи под око най-малкото общо кратно. А кое в случая е най-малкото общо кратно между интересите на Радев и интересите на БСП? Познахте – интересите на Москва. Още да обяснявам ли?
Но ето и някои конкретни героични дела, които се очаква евентуалното правителство с мандат на БСП да извърши.
Веднага ще започнем разговори с „Газпром“ за възстановяване доставките на любимия ни руски газ. В края на краищата, българските потребители също са руски патриоти. И, точно както опитват да ни убедят българските патриоти от „Лукойл“ по отношение на нефта, самите тукашни технологии и тръби не могат – отказват – да работят с друг газ, освен с руски, нищо, че струва по-скъпо и за него се плаща не само с рубли, а и с големи парчета национален суверенитет и достойнство.
Втората стъпка – а може би първата – ще бъде да се извиним коленопреклонно на руския генерал-губернатор в София Елеонора Митрофанова за всички нейни душевни мъки и страдания, които предишното управление на ПП причини с необоснованото изгонване на 70 руски дипломати. В края на краищата, тези хора искаха само София да продължи да си бъде най-големия руски шпионски център на Балканите, тоест, да сме първи в нещо, не последни.
Този път категорично ще прекратим всякаква военна помощ от България за Украйна – не само явна няма да дадем, но и тайната ще спрем.
Оттук нататък на всеки европейски форум ще продължим да настояваме за прекратяване на санкциите срещу Русия, с „аргумента“, че те нанасят повече вреда на европейската, отколкото на руската икономика. Така ще подкрепим и нашите унгарски братя, които смело се зъбят на Брюксел, но са съвсем сами в битката за подкопаване устоите на ЕС в руска полза.
Когато Корни дойде на власт, ще има политика на сериозна държавна подкрепа за всички медии, политолози, политици и други влиятелни хора, които самоотвержено изповядват в България руската позиция по каквито и да било въпроси.
Процесите, свързани с приемането на еврото, засилената интеграция в НАТО и прочие, ще бъдат стопирани, за да се преразгледа истинската нужда от тях. Но отсега да ви кажа, че нуждата не е особено голяма. Същото се отнася и до необходимите вътрешни реформи, които в огромна степен не са необходими.
Както знаем, нашият човек Бойко Рашков вече реформира МВР, в специалните служби ще минем само с малки рокади, като изгоним служителите, работили срещу Русия през годините, а съдебната система, ако съдим по това как лови мухите и ги пуска, си съществува изначално и безкрайно в наша полза. С Гешев пък ще трябва да се договорим – вече се видя, че опитите да бъде помръднат преди изтичане на мандата му, са обречени на провал.
Другото, което е необходимо, е да раздаваме пари на калпак. Всички леви икономисти, а и личният ни опит от предишни управления, сочат, че щедрото харчене на пари, особено да се раздават те на народонаселението под формата на пенсии, социални помощи, заеми без лихва на млади семейства, детски надбавки и прочие, както и внимателното раздаване на банкови заеми без покритие само на наши хора, е най-добрата лява държавна политика. От нея народонаселението забогатява за кратко, но се радва, преди да започне да те псуват – а ти забогатяваш задълго и изобщо не ти пука, че те псуват.
Да, не е весела тази картинка, при която Румен Радев и Корнелия Нинова управляват България чрез мандата на БСП. Добрата новина е, че тя няма да се реализира.
Което е и лошата новина, защото нереализирането означава нови избори. А новите избори, доколкото в страната няма никаква алтернатива, ще доведат до влизане в Парламента на същите или почти същите политически играчи. Оттам нататък е още по-лесно да се прогнозира – пак нови избори с почти същия резултат. И пак нови избори с почти същия резултат. И пак…..Докато накрая ГЕРБ и ДПС вземат, та се жертват, като направят съвместно правителство на националното спасение и любимият на всички „реформатори“ Бойко Борисов се върне на бял кон в управлението.
Така кръгът ще се затвори и носът ни ще се окаже в г..за ни.
Да, граждани, още когато започнаха протестите през 2020, предупреждавах, че те на се читави, защото не се прави така – да буташ властта, без да знаеш кой и в името на какво ще я вземе. И беше ясно дори на слепите, че ще се докараме до жалкото състояние, в което се намира днес българската политика, а и цялото българско общество.
Изглежда обаче на затъпелите от манипулации това така и не им беше ясно, те се втурнаха в акция и, тъй като май са мнозинство – или поне са твърде активни в манипулираната си тъпота – спечелиха.
Всъщност, спечелиха това, че всички загубихме.
И предстои да губим още, независимо, че в реалността БСП няма да успее да състави правителство.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
РУСКИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ РАЗДАВАТ ПРАВОСЪДИЕ – ЗАБРАНИХА САЙТА FAKTOR.BG
Пламен Асенов
Красота! И високо признание! Не им издържаха нервичките.
Крепостният Главен прокурор на престъпната кремълска шайка поискал и някаква жалка цензурираща руска организация наредила да се отнеме възможността на руските граждани занапред да получават честна и истинска информация, като четат българския сайт Faktor.bg.
Сега вече руснаците ще спят спокойно, защото няма и на ум да им дойде какви ги върши техният император и свитата му, как убиват, грабят и насилват хората в Украйна, как заплашват целия свят с ядрени бомби, как лъжат, дори когато се опитват да кажат истината.
Инициативата за тази цензура със сигурност е на руския генерал-губернатор в София, дълбоко неуважаемата Елеонора Митрофанова. Защото нали не си представяме, че самият руски главен прокурор един ден ей така, случайно, е попаднал на Faktor.bg и е решил да го забрани.
Не би било зле официалните български власти да проявят интерес по въпроса и любезно да попитат Митрофанова откога един посланик се занимава с високо дипломатическата дейност да цензурира издания на приемащата го страна.
Да, България забрани провокативните излъчвания на някои руски официозни телевизии, но това стана с решение на ЕС и съответните български органи, не по препоръка на българския посланик в Москва. Представям си само какъв вой щеше да надигне поетесата Маша, ако беше по негова препоръка.
Някой трябва да попита също – как руските власти си позволяват да разпореждат какво да прави със собственото си съдържание на една европейска медия, която не само от началото на мръсната руска война в Украйна, и не дори от анексията на Крим, а от години преди това, поддържа ясна и последователна линия да разобличава лъжите на Кремъл, да разкрива истинските му ходове и намерения зад димните завеси, които ги покриват, да казва истината за руско-българската „братска дружба“ и вредата от нея, да разобличава тукашните мекерета, които се продават на руснаците за рубли, от добро сърце или от обикновена простотия.
Страх, злоба, наглост, безсилие, неспособност да се владеят, некадърност да работят с аргументи – всички тези и още много неща прозират в решението на руските власти да забранят Faktor.bg.
Забрана, която, гледана откъм нас, откъм Европа и Свободния свят, откъм демокрацията, свободата и истината, е всъщност най-високо признание.
Радвам се, че вече 10 години и аз съм част от авторите в сайта и вероятно поне малко съм допринесъл за това признание.
De Profundis: ЕВЕНТУАЛНИЯТ КАБИНЕТ ВАСИЛЕВ – ПО-ДОБРЕ ОТ НОВИ ИЗБОРИ, НО БЕЗ ИЛЮЗИИ ЗА СЪЩЕСТВЕНИ РЕФОРМИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-eventualniyat-kabinet-vasilev-po-dobre-ot-novi-izbori-no-bez-ilyuzii-za-sashtestveni-reformi
Асен Василев сменя Кирил Петков като евентуален премиер, макар съставянето на такова правителство да е наистина малко вероятно. Независимо дали тази персонална замяна е самостоятелно решение на ПП или е заради поредния ултиматум на Корнелия Нинова, на мен ми изглежда като по-добър вариант. И аргументите ми са няколко.
Първо, за 6 месеца управление, Петков направи доста обратни завои, като под натиск се отмяташе от уж вече взето решение. Да, не чак толкова често, колкото рекордьорът Бойко Борисов, способен да се отметне по три пъти на ден всеки ден, но все пак – податливостта и на Петков бе забележима.
Второ, с постигнатото вече като правителство в оставка – разкъсването на възела около ветото за Македония и изгонването на 70 руски дипломати, Петков наистина изчерпа лимита си другите политически играчи в правителството да го понесат още време начело. Визирам конкретно БСП и президента Румен Радев. Те трябваше да го махнат и заради собствената си нетърпимост /вече/ към Кирил Петков, и за да покажат на кремълските си господари, че не са изцяло бити карти, а думата им в България още се чува.
И трето, през последните 6 месеца аз поне чух от устата на Асен Василев някои реплики, от които ми се стори, че той доста по-бързо и правилно се ориентира в ситуацията и е доста по-твърд от Кирил Петков. Дано съм прав, защото мисля, че точно Василев работеше за няколко изключително важни неща – например еманципация на правителството от президента Румен Радев. Той, макар да не успя да надделее, беше и по-решителен за възможността да се даде българска военна помощ на Украйна, както и в намерението да бъде изгонена губернатор Митрофанова заради нейното нагло поведение и открито незачитане на българските държавни институции.
Казвам – дано да съм прав, защото очаквам, ако Василев все пак стане премиер, да се заеме с тези и други важни въпроси по-сериозно и последователно, отколкото досега.
Разбира се, големият проблем в евентуалното бъдещо правителство ще е БСП, както и отделни хора от отломките на ИТН, свързани с „бившите“ служби, с руски и/или други интереси. Изначално нестабилен беше кабинетът Петков, такъв ще е и кабинетът Василев – и това се залага в основата му още сега, при опита изобщо да бъде съставен. Правителството пак се гради като конгломерат от толкова полюсни идейни платформи, плюс толкова противоречиви лични интереси, че ако беше балетист, щяха да го изнесат от сцената на носилка, разчекнат при опит за шпагат.
Да, знам, да се вкара БСП в това управление, е единствената математическа опция, на фона на отдавна заявената взаимна нетърпимост между ПП, ГЕРБ и ДПС. Но знам и друго – че който се е заиграл с комунистите, при това не само сега в България, а когато и където да било по света, после винаги се е хапал отпред и отзад.
ИТН предадоха правителството и се оттеглиха, без да разрушат ПП. БСП – не казвам „ако“, а „когато“ – предадат правителството, ще го схрускат за закуска, ще го изкарат виновно за всичко, ще го очернят, ще го обвият в лъжи и манипулации така здраво, че няма да има измъкване и ПП вероятно ще потегли към политическото нищо.
Причините са две. Първо, макар БСП на моменти да се представя като системна българска партия на прехода, всъщност не е самостоятелна политическа сила, а основен проводник на кремълските интереси. Когато е нужно, комунистите загърбват дори своите лични и финансови интереси, за да реализират кремълските.
И второ – те имат огромен опит, почерпен пряко от техните руски господари и изпробван в практиката, по отношение на лъжите, манипулациите, черния ПР и гадните политическите игри, чрез които сами да оцелеят, а противника си да унищожат.
Искате пример? Ами спомнете си, граждани, 1997 година – когато, след катастрофалното управление на Жан Виденов, бе логично БСП да се разпадне и да премине в политическото небитие – как те се изсулиха от отговорност. Нещо повече, как само за 4 години в опозиция успяха да демонизират Иван Костов и правителството на СДС, да докарат тъй наречения „цар“ и да се впишат в неговия политически харем, плюс да качат на върха на властта Георги Първанов, когото западните ни партньори не искаха да докоснат и с дилафа, че да не се изцапат.
Да, талантлив е комунистът-русофил да твори зло. Ако БСП показваше толкова талант и хвърляше толкова усилия, за да твори добро, щеше да бъде наистина незаменима.
И не вярвайте на Атанас Атанасов, че „БСП не пречи на депутинизацията на България“. Не знам дали това е проява на лековерие, което не му приляга на Наско, дали е политическа глупост или просто част от приказката от 1001 нощ, която трябва да успокои хората в ДБ, недоволни, че пак се отива на прегръдка с комунистите.
Да, вероятно точно в момента, по време на преговорите, БСП не казва официално – ние имаме червени линии и те са руските интереси в България.
Но нали знаем, че ако не беше хаосът около оставката на правителството, Нинова никога нямаше да позволи да бъдат изгонени 70 руски шпиони. Нито пък занапред ще се съгласи да се свършат ред полезни неща, за да се депутинизара – и дерусифицира – страната.
Тя категорично няма да подкрепи например изработването на законодателство, което да пресече наводняването на българските медии от черната руска пропаганда, най-малкото, защото под удара на такъв закон ще попадне и телевизията на самата БСП. Корнелия няма да подкрепи и изгонване на посланик Митрофанова, а ми е трудно да гадая какви точно червени бесове ще се развихрят, ако – дай, Боже – стане факт руската закана за скъсване на дипломатическите отношения между двете страни. За руските крепостни тук, независимо дали са цели партии или отделни хора, това ще затрудни както инструкциите за действие от Кремъл, така и движението на паричните потоци.
Какво да ви кажа, подобно скъсване дори може да постави БСП пред дилемата дали не е по-добре да излезе в нелегалност и да поведе въоръжена борба, а парите си да получава като обира мандри или чрез разни смели подводничари и парашутисти…..
Сигурно е също, че БСП и Нинова ще се противопоставят с всички сили на евентуално решение за изгребване и изхвърляне на боклука на тъй наречените „руски паметници“, както и смяната на имената на улици, наречени на масови убийци и хора, работили срещу българския национален интерес през последните близо 150 години.
Нищо такова няма да позволи Нинова, докато е в правителството, а Наско да си ги приказва приказките на нечия друго ушенце, не на моето.
Като краен резултат, макар понякога с различни мотиви, по подобен начин стои и темата за кооптирането към новото управление на депутатските единици, които се отделиха от ИТН. Да, както каза Кирил Петков, да се водят сега преговори със самата ИТН би било проява на глупост. Но същото важи и за преговорите с отлъчилите се от ИТН. Те участваха в бутането на правителството Петков. Със самото си записване и присъствие в партията на „Слави“ и дългото си безсловесно подчинение на „Тошко“, тези хора вече са доказали, че нито се интересуват, нито разбират от политика, а са в нея заради някакви интереси. И ако има пресичане с националния интерес, който ПП декларира, че защитава, те пак ще предадат управлението.
А какво пък да говорим за възможността бъдещият кабинет Василев да получи подкрепа от лицето Елена Гунчева. Да не би тя да е преосмислила наглото си и безсрамно поведение от времето, когато беше във „Възраждане“? Да не би да е преживяла катарзис и вече да вопие за НАТО и българските интереси, вместо за Путин и руските. Да не би за една нощ да трансформирала искрената си любов към Русия в искрена любов към Украйна?
Не, граждани – чудеса стават, но не чак такива.
И още нещо важно – интересно ми е как, чрез кои хора и на кои постове, президентът Румен Радев би запазил някакъв контролен пакет акции в евентуалния втори кабинет на ПП. И кога ще настъпи големият разрив между него и Асен Василев, съпроводен с тежка правителствена криза.
Така или иначе, макар да не вярвам, че това ще се случи, принципно аз смятам, че опцията да не влезем точно сега в нов изборен цикъл, е по-добра, отколкото да влезем, тоест, че реализация на ново правителство на ПП е по-добър вариант, отколкото нови избори.
А с казаното дотук само искам да напомня да не си правим особени илюзии по отношение на това какво предстои. Дори ПП да измисли кабинет, в динамичната околно среда той може да се срути само след ден, седмица, месец. Управлението му ще бъде неефективна мъка да се заобикалят препятствията, вместо да се прескачат, няма да има възможност за истински сериозни и дълбоки реформи, политическото напрежение в страната ще остане факт, а оттам ще се задълбочава и несигурността в икономиката, финансовата система, социалната сфера.
Дано съм лош пророк!
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 