КОЙ НЕ КАФЕПИЕ, Е ТВЪРДЕ, ТВЪРДЕ ЗЕЛЕН
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Една среща на кафе между висш политик, богат бизнесмен и главния прокурор на републиката разтресе скандално България, като отново постави остро на дневен ред въпроса кой, как и с какви методи управлява страната. Скандалът и ефектите от него коментираме с Пламен Асенов.
– Пламен, защо една обикновена среща за пиене на кафе предизвиква толкова много вълнения в България?
– Защото срещата не е обикновена, Фили. Тя не е обикновена нито по своя състав, нито по начина, по който се реализира, нито по съдържанието на мъдрите мисли, обменени по време на кафепиенето, доколкото те станаха известни на обществеността, нито по ефектите, които предизвика и продължава да предизвиква.
– Добре, да започнем с героите, които участват в срещата!
– На първо място е Георги Гергов, председател на Областната организация на БСП в Пловдив, член на Изпълнителното бюро на БСП, централния оперативен орган на партията, човек, за когото се знае, че има основна заслуга за това Корнелия Нинова да бъде избрана за партиен лидер на социалистите, тоест, влиятелен политик от левицата. В същото време Гергов минава и за едър бизнесмен. Той е известен с редица операции, за които се смята, че са най-малкото на ръба на закона, а при всички случаи – далеч отвъд ръба на морала. Имам предвид – дори отвъд онова твърде разтегливо нещо, което в България минава за бизнес морал. Започнал още по времето на комунизма от един свинарник, през годините Гергов премина през открита подкрепа първо за СДС, което го направи собственик на имоти в Стария Пловдив. През 2001-ва обаче се преориентира към БСП и изведнъж стана близък с тогавашния силен човек на левицата – президента Георги Първанов. Това пък му донесе собственост върху софийския ЦУМ, както и значителни дялове от Пловдивския панаир. Има и много други неща, но да не влизам в подробности. Мисля, че най-кратко и по марксистки точно, Фили, този човек може да се опише като някой, който използва бизнеса, за да Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЗА СЕКСА МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛИ И ЛЮБИМИЯ ИМ НАРОД
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-za-seksa-mezhdu-balgarskite-politicheski-misliteli-i-lyubimiya-im-narod
Чета, че в Англия откриват публичен дом със секс-кукли, вместо с живи проститутки. И хората се хвалят с новата си придобивка, какво да правят.
Британска им работа – още не брекзитнали от ограничителния свят на брюкселските бюрократи и веднага предприемат поредната си напредничава стъпка в индустриалната революция.
Да плащаш доброволно на сводник за секс с гумена кукла – ето до какви висини стигна не само модерната техника, но и модерното гражданско съзнание, граждани. И затова този народ, помнете ми думата, скоро ще отиде още по-далеч напред, отколкото е отишъл досега.
За разлика от британските обаче, българските революции продължават да си бъдат само и единствено политически. С други думи – от най-лошия вид, такива, които ни набутват все по-дълбоко и по-дълбоко в батака.
Вървя си онзи ден из Пловдив и на голямо централно кръстовище гледам билборд, подписан от две борчески комунистически организации – Движение „Че Гевара” /щрак, портретче на аржентинеца-кубинец/ и Съюз на комунистите в България /съпроводено с, щрак, портретче на Димитър Благоев – Дядото/.
Да, същият онзи Дядо, дето, както свидетелства един пловдивски вестник от началото на миналия век, бил забелязан от Прочетете остатъка от публикацията »
ЕРДОГАН Е НА ВЪРХА НА ТУРЦИЯ, НО КЪДЕ Е ТУРЦИЯ?
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Проведеният в неделя референдум в Турция превърна страната в президентска република. Това предизвиква много коментари, но доколко реални са събудените стари и избуялите нови страхове – темата коментираме с Пламен Асенов.
– Пламен, референдумът завърши с по-малко от процент и половина разлика. В самата Турция опозицията вижда фалшификация и протестира както на улицата, така и в съда. Може ли да се очаква да има ефект от тези протести?
– По-скоро не, Фили. Турция е голяма страна, от 58 милиона избиратели гласуваха цели 86 процента. Да, мненията за предложените от Ердоган промени в конституцията са полярни, затова разликата е само процент и нещо. И – да, големите градове, Истанбул, Анкара, Измир, където е цветът на турската интелигенция, гласуваха против. И още едно „да” – има косвени улики, които пораждат съмнения за фалшификации. Но мисля, че няма да се стигне до ново броене на бюлетини или друго решение, което да промени изцяло постигнатия резултат, въпреки протестите на опозицията.
– Това не означава ли, че в Турция трайно се настанява полюсното разделение. Някои, включително в България, заговориха дори за предстояща гражданска война……
– Коментатори, които бързат да печелят от катастрофични прогнози, има навсякъде, но те обикновено или нещо не са разбрали, или изпълняват поръчки за подклаждане на напрежение, какъвто вероятно е българският случай. С развитието на ситуацията в Турция са свързани и без това доста сериозни реални опасности, за да има нужда да се Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: НЯКОЛКО БЪЛГАРСКИ ИЗВОДА ОТ РЕФЕРЕНДУМА В ТУРЦИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-nyakolko-balgarski-izvoda-ot-referenduma-v-turtsiya
Много са нещата, от които можем да се поучим покрай референдума в съседна Турция, но тук ще набележа само три теми, за които почти или изобщо не се говори.
Първо – забравете идеята за референдумите като едва ли не най-силното оръжие на демокрацията, защото то било давало възможност да се чуе „гласа народен”.
Да дадеш думата по най-важните въпроси от всеобщия живот на онзи последен тъпак, който не може да си върже учкурите на долните гащи без чужда помощ – но който все пак има право на глас и гордо отива до урната, за да го използва; да очакваш, не, а активно да организираш и насърчаваш масата подобни нещастници с цел точно те да определят бъдещето на цялата нация, след като прекрасно знаеш, че дори под заплахата от бой с тояги не могат да схванат нещастието на собственото си жалко настояще – това изглежда като проява на сериозна простотия.
Но всъщност не е простотия, обратно, най-често е съзнателен, целенасочен опит да се използва демократичното невежество като оръжие за постигане на лични или тясно-партийни цели, в ущърб на интересите на всички останали.
Да, референдумът наистина е оръжие, но от онзи вид, който по най-отвратителен начин се обръща против самата демокрация. Историческите примери, включително онези, свързани с „най-демократичните” традиции на нацизма и комунизма, изобилстват. Тук няма да ги изброявам, вижте си ги сами в учебниците – но в случая дори не те са важните, важен е принципът.
А принципът казва, че ако попиташ даден идиот каква е позицията му за развитието на квантовата физика, ще получиш идиотски отговор, независимо колко безкрайно умно си формулирал въпроса.
И тъй като намирам, че е добре човек да се учи не само от собствените си грешки, но и от грешките на съседа, искам да призова онези, които продължават да претоплят вече отдавна загорялата манджа с тъй наречения „референдум на Слави”, да спрат и да се осъзнаят. Защото да отидеш в крайния популизъм на задължителното гласуване, вместо да пристъпиш към умно ограничаване на тъй нареченото „всеобщо и равно” избирателно право, си е чисто самоубийство за демокрацията по принцип, особено в нейния български, още силно недоразвит вариант. И при народ, който се състои единствено от началници и умници, които не щат акъл, само пари. Не знам дали си давате сметка, граждани, обаче няма нито една модерна демокрация, която е създадена, развита и достигнала своите висини на базата на „всеобщото и равно” избирателно право. Нито английската е такава, нито Прочетете остатъка от публикацията »
НЯКАКВО ПРАВИТЕЛСТВО СЛЕД НИКАКВО ПРАВИТЕЛСТВО?
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ В България – очаква се преговорите за съставяне на правителство да завършат до 19 април, когато е първата сесия на новия Парламент. Наличието на легитимна власт в страната изглежда все по-важно на фона на изострената международна обстановка, свързана с последните развития в Сирия. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, докъде стигнаха разговорите за съставяне на новото българско правителство?
– В Страстната седмица вече има разбирателство между ГЕРБ и тъй наречените Обединени патриоти по бъдещата управленска програма, Фили. Най-важната договореност от нея, която се постигна, бе твърде щекотливия въпрос за пенсиите. Казвам „щекотлив”, защото напоследък Обединени патриоти популистки твърдяха, че няма да подкрепят никое управление, което не вдигне минималната пенсия от малко над 150, направо на 300 лева. ГЕРБ изначално – и логично – са против това, защото подобна стъпка би натоварила много бюджета. Доколкото става ясно, компромисът предвижда до края на тази година минималната пенсия да се увеличи на два пъти – от 1 юли да стане 180 лева, а от 1 октомври – 200. Какво означава това? Ако се повиши само минималната пенсия, бюджетните разходи годишно ще нараснат с 400 милиона лева, но 40 на сто от пенсионерите ще получават еднакви пенсии и ще се наруши усещането за социална справедливост – твърди икономистът Лъчезар Богданов. Ако пък всички пенсии се повишат пропорционално на минималната, разходите ще скочат с 1.6 милиарда лева и чувствително се ще увеличи бюджетния дефицит. Друг по-важен резултат от преговорите е договорката за двойно увеличение на учителските заплати.
– А има ли някаква информация по персоналните въпроси или за това на какъв принцип ще се разпределят министерските постове?
– Засега нищо такова не се знае. И двете страни бягат като дявол от тамян от темата – изглежда с идеята да не се покажат пред обществото просто като хора, жадни за власт. „Докато не приключим обсъждането на програмата, няма да коментираме постове в Министерски съвет” – заяви след поредните разговори Валери Симеонов от Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ТРЪМП СЕ ОРИЕНТИРА ПРАВИЛНО – РУСИЯ НИКОГА НЕ Е ЧАСТ ОТ РЕШЕНИЕТО, А ВИНАГИ ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-tramp-se-orientira-pravilno-rusiya-nikoga-ne-e-chast-ot-reshenieto-a-vinagi-chast-ot-problema
И каква стана тя сега?
Русия да впрегне последната капка от своя умствен и финансов ресурс, плюс целия си – макар вече никакъв – международен авторитет, за да избере Доналд Тръмп начело на САЩ, а като първа сериозна външно-политическа стъпка той, вместо коленопреклонно да дойде и да удари чело на кремълското килимче, да вземе, моля ви се, да удари най-безсрамно руското протеже Асад в Сирия. При това дори не с твърде високото си чело, а с ракети „Томахоук”.
Ма на какво прилича това, бе, дами и господа!
Ще ви кажа веднага – на нищо не прилича!
Ний, както и цялата прогресивна световна общественост, сме потресени и искрено кипим от възмущение. И не защото сме самовар. И не защото изпитата по този повод водка има нещо общо с кипежа на емоциите ни.
Не, такова грозно нарушение на международното право наистина не сме виждали от времето, когато Украйна нагло заяви, че Крим е неин. Такова безочливо погазване от американска страна на правото на всеки диктатор да унищожава собствения си народ, включително с нашата безценна братска помощ и чрез химически оръжия, не е имало от времената на Саддам и Кадафи насам. А най-вече – такова открито престъпление срещу изконните руски интереси в Средиземно море и твърде Близкия до широката руска душа Изток, не ни се е случвало от времето на третостепенния американски актьор Роналд Рейгън.
В края на краищата пък – не ви ли е жал, бе, хора? Само за няколко дни красавицата Мария Захарова погрозня от мъка, че не успява и не успява да пробута на света най-истинската версия за случилото се в Сирия, съчинена от шефа ѝ, Сергей Лавров.
А на кремълския говорител Дмитрий Песков пък зъбите му опадаха, докато от името на шефа си Владимир Путин старателно се зъби на невярващите, че заринът, използван от режима на Асад срещу цивилните сирийски граждани, всъщност е зарин, използван от Прочетете остатъка от публикацията »
СТАБИЛНО ПРАВИТЕЛСТВО ЛИ? И ОТКЪДЕ ЩЕ СИ ГО ПОРЪЧАМЕ?
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ След парламентарните избори, в България текат преговори за съставяне на правителство, начело с Бойко Борисов, лидер на партия ГЕРБ, в коалиция с тъй наречените Обединени патриоти. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, няма много информация, затова продължават спекулациите по темата „ново правителство”. Все пак – знаем ли нещо сигурно до момента?
– Може би сега, докато провеждаме този разговор, нещата в София вече се променят, Фили, но ето известното. Очаква се бъдещата управляваща коалиция да е двойна – ГЕРБ и тъй наречените Обединени патриоти. Заедно те имат 122 гласа в Парламента, при необходими 121 за парламентарно мнозинство. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, това е достатъчно и няма да се преговаря за подкрепа с други формации. Обаче ГЕРБ иска да преговаря с тъй наречените Обединени патриоти не като цяло, а поотделно с трите партии от формацията. Това са ВМРО с техните 11 депутати, Национален фронт за спасение на България с 9 и Атака със 7. На ключовия въпрос как ЕНП гледа на възможността ГЕРБ да се коалира с хора, които имат не само антиевропейски, но и откровено антидемократични позиции по ред въпроси, Борисов реагира раздразнено. „Никой в Европейската народна партия не ми е поставял изобщо такъв въпрос” – заяви той след срещата на ЕНП в Малта. По всичко личи, че Борисов възприема деликатното премълчаване на темата като мълчаливо съгласие, но сам той добре знае, че този тип въпроси обикновено се поставят след, а не преди даден факт да стане официален. Както се казва на популярен български, Европа ти гледа сеира, за да ти скрои шапката, а чак след това пита – ама ти защо така се излагаш, та излагаш и нас.
– След двете предишни правителства на Бойко Борисов, които си тръгнаха предсрочно, Европа не е ли вече наясно с кройката на шапката му, та има нужда пак да я крои?
– Наясно е, Фили, всички – и в България, и в Европа, отдавна знаят какво могат и какво не могат да очакват от Борисов в качеството му на български премиер. Друга тема е, че в случая говорим за политика. Да, не за българска, а за европейска политика. Но и в нея е валиден принципът, иначе широко разпространен в отношенията родител – дете: по-лесно е да вкараш човек в правия път, като му дръпнеш ушите за вече извършен от Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ВЕДНАГА ДА ИЗПЛУВА И ДА ПОЕМЕ ГЛЪТКА ЧИСТ ВЪЗДУХ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-balgariya-tryabva-vednaga-da-izpluva-i-da-poeme-glatka-chist-vazduh
Фактът, че Северна Корея има правителство, означава, че винаги е възможно някакво правителство да бъде съставено.
Истинският въпрос в сегашната българска следизборна ситуация обаче не е дали това е възможно. Въпросът дори не е – какво правителство е възможно. Отговор на това доста ясно се съдържа в парламентарната конфигурация, която се получи. Истинският въпрос е – защо изобщо трябва да се съставя правителство, след като всичко е ясно и води до две глобални прогнози.
Първата е, че ако ГЕРБ успее да състави третия кабинет Борисов, както и предишните два, също няма да изкара пълен мандат. Той не само ще бъде всекидневно разяждан от вътрешни противоречия и драми, независимо с кой от наличните партньори бъде сътворен, но и ще бъде откровено саботиран и свален в подходящия момент, както вече стана предишните два пъти.
Ами ако този „подходящ момент” се окаже в навечерието на българското председателство на ЕС? Или посред самото председателство?
Освен това, този кабинет ще бъде през цялото време притискан от външни за него фактори в самата България.
От една страна, говорим за натиск от лявата и откровено проруска парламентарна опозиция – БСП и ДПС, която вече ще бъде доста по-силна, съответно – и доста по-агресивна, отколкото досега.
От друга страна, натиск ще има и от останалата извън Парламента проевропейска десница. Тя в момента е в насипно състояние заради много фактори, включително некадърността и безумствата на лидерите си и остана без глас в Народното събрание. По профил обаче нейните избиратели са сред най-активната и Прочетете остатъка от публикацията »
НОВИЯТ ПАРЛАМЕНТ И НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО – ПОРЕДНОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕЛИВАНЕ ОТ ПУСТО В ПРАЗНО
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Пет партии в новия парламент, малка преднина на ГЕРБ пред БСП, големи трудности за съставяне на правителство изобщо – това са основните резултати от парламентарните избори в България, които обсъждаме днес с Пламен Асенов.
– Пламен, пет партии попаднаха в 44-то Народно събрание. Какъв политически профил очертават те за новия Парламент и може ли той да оцелее по-дълго от предишния?
– Петте партии, които спечелиха депутатски места на изборите в неделя, са ГЕРБ, БСП, тъй наречените ОП, ДПС и „Воля”. Заради техния политически характер и показаното в предизборната кампания, бих казал, Фили, че профилът на новия Парламент ще е силно популистки. Толкова много и толкова неизпълними обещания от всички участници в изборите никога не сме чували. То не бяха минимални пенсии, които с магия скачат от 150 на 300 лева, то не беше правене на деца за справяне с демографската криза, то не бяха заклинания към лошата демокрация, отнела на народа безплатното му образование и здравеопазване от времето на комунизма. На всичкото отгоре, някои от партиите, тъй наречените „патриоти” например, и след изборите настояват, че изпълнението на техните безумни предизборни обещания е задължително условие за участието им в управлението. Изобщо, напреженията вътре в Парламента се очертават доста силни, като се има предвид също факта, че втората политическа сила, БСП, има двойно повече депутатски места, отколкото досега и може да бъде доста по-солидна опозиция. А можем да погледнем и от обратната страна. Извън този Парламент останаха трите тъй наречени „малки десни формации”, както и партия ДОСТ на Лютви Местан. Те получиха подкрепата на общо към половин милион избиратели, които сега нямат свое политическо представителство, но имат искания, визии за живота и несъгласия, защото са сред най-образованата и активна част на българското общество. Това пък е обещание за силен външен натиск спрямо парламента. Тези, а и много други фактори има, които подсказват, Фили, че 44-то Народно събрание вероятно няма да изкара пълен мандат и, дали съвсем скоро, дали след година и половина, максимум – две, вероятно ще имаме нови предсрочни избори.
– След като Парламентът няма да е стабилен, това означава и нестабилно правителство?
– Така се очертава бъдещото управление, Фили, с уговорката, че то ще бъде Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 