ДОБРА НОВИНА ЛИ Е ЛИПСАТА НА ИЗБОРНИ ИЗНЕНАДИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Няма разместване на политически пластове в България след изборите в неделя. ГЕРБ е първа сила, а опозиционната БСП, потвърди тенденцията си за слабо представяне. Паралелно проведеният референдум за въвеждане на електронно гласуване пък получи подкрепа, достатъчна да задължи Парламента да разгледа въпроса, но не и непременно да го реши положително. Изборните резултати днес коментираме с Пламен Асенов.
– Пламен, победата на ГЕРБ, а и резултатите, постигнати от всички други партии, сякаш бяха очаквани. Къде отидоха изненадите, които обикновено има на българските избори?
– В известен смисъл, на фона на всички изненади, които ни дебнат от света наоколо, Фили, в момента май по-добре е, че няма особени изненади на самите български избори. Това донякъде гарантира едно статукво, което може и да не е най-блестящото възможно, но все пак е далеч по-добро от най-лошото възможно.
Имам предвид, че сегашното управление, начело с партия ГЕРБ, въпреки своята сложна коалиционна формула, все пак поддържа някакво ниво на икономическо развитие, в което гледа да не допуска големи сътресения, а в същото време се опитва да запази и развие положителната про-европейска и про-натовска ориентация на страната. В сравнение с предишния ляв кабинет на БСП и ДПС, начело с Пламен Орешарски, който само за година ни докара за пореден път до социално-икономическото дъно и беше на път буквално да ни изкара от Европейския съюз и да ни вкара в Евразийския на Путин, сега се наслаждаваме на добри дни. Така че – да, изборната победа на ГЕРБ, която вече е несъмнена, е сравнително добър знак, защото гарантира продължаването на периода на относителна стабилност в България.
– Какъв е резултатът на ГЕРБ и основните му конкуренти от опозицията?
– Заради спецификите на местните избори, Фили, засега все още не могат да се обобщят изцяло постигнатите резултати, тъй като идващата неделя предстоят балотажи. Все пак се знае – ГЕРБ спечелиха голяма част от кметските места в 28-те областни центъра на страната, а в останалите техните кандидати като правило са на балотаж и повечето имат преднина, тоест, сериозни шансове за победа.
Трябва да се отбележи факта, че при това победите на ГЕРБ в повечето големи градове дойдоха с обезсърчаващи съперниците им резултати. Например в София досегашният кмет Йорданка Фандъкова спечели с над 59 на сто от гласовете, като основният и опонент, Вили Лилков от Реформаторския блок, има едва 9.90 на сто, а другите са Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: МАТ`РЯЛА НИ ДОКАРА АБСУРДИСТАН ОТВСЯКЪДЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Едва ли многото почитатели на абсурда от цял свят ще са недоволни от материала, който им предоставиха последните български избори. Със сигурност можем да им се рекламираме като държава, в която да дойдат на абсурден туризъм и да си похарчат с удоволствие парите. „Тук ще се гмурнете направо в дълбокото!” – това ми се струва подходящ слоган за кампанията. Остава министър Ангелакова да ми го заплати подобаващо.
Станалото в „Арена Армеец”, разбира се, бие всички предварителни прогнози на букмейкърите за способността на ЦИК да оплеска нещата. Така че ГЕРБ съвършено правилно искат оставката на поредното българско недоразумение, което харчи щедро парите на данъкоплатците, като им носи вреди, вместо ползи. И тази оставка трябва да бъде получена веднага.
Всъщност, оставката на ЦИК трябва да получим всички ние, не просто ГЕРБ.
Защото, колкото и да сме претръпнали на нашенски идиотизми, трябва да си дадем сметка в какво дълбоко блато от некадърност, простотия и бюрокрация е затънала българската демокрация изобщо – доколкото изборите безспорно са еманацията на демократичния процес.
Само на изключително тъпо и отгледано в инкубатора на българската бюрократична машина съзнание може да хрумне идеята, че към хората, които участват на изборите практически безплатно и работят в обща полза, можеш да се отнасяш като към едър рогат добитък за клане. Само откровен идиот може да си представи, че 20 льохмани, назначени да изпълняват излишно сложни процедури, няма да се мотаят допълнително и да вбесят цялата нация, като в същото време ни направят за кашмер пред чужденците. И за радост, както вече казахме, единствено за любителите на истинския абсурд по света, пък и у нас.
От страна на ЦИК аз поне май чух само един опит за обяснение на случващото се в наистина вече световно известната спортна зала – протоколите, които идват, са пълни с грешки, та първо трябва да се проверяват, после да се поправят и едва след това да се приемат и обработват нататък.
В това сигурно има известна доза истина – ще стигнем и до темата за „качеството на мат`ряла”, който участва в изборния процес. Но като е толкова умна ЦИК, да не би да не знае от Прочетете остатъка от публикацията »
ИЗБОРИТЕ ИДВАТ И СИ ОТИВАТ, ЕЛЕКТРОННИЯТ ВОТ ОСТАВА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ В неделя в България ще има местни избори, на които се очаква партия ГЕРБ да вземе най-много места на кметове и общински съветници. Заедно с това ще се проведе и референдум за въвеждане на електронното гласуване, който обаче не предизвиква вълна от силна гражданска активност. Темата коментираме с Пламен Асенов.
– Пламен, миналата седмица казахме, че предизборната кампания е вяла, а резултатите – предизвестени. Има ли промяна през последните дни?
– Не бих казал, Фили. Самият премиер Бойко Борисов онзи ден каза, че кампанията е скучна, защото той не участва в нея. И донякъде наистина е така. Е, тук-там се появиха малко по-остри политически сюжети. Например в родния ми Пловдив, където победата на ГЕРБ е предизвестена, основният конкурент за кметското място, кандидатът на БСП Георги Гергов, заложи на черния ПР, като пусна клип в традицията на гьобелсовата пропаганда. Дори с това обаче едва ли ще спечели любовта на избирателите в Пловдив, град, където БСП е на дъното, а самият Гергов е известен като човек, който с пари си купува влияние, а с влиянието си трупа още пари. На всичкото отгоре, той е руски гражданин и почетен консул на Русия тук, така че избирателите с право се питат чии интереси в действителност защитава този човек. Същото се питат и за Волен Сидеров, лидерът на партия Атака, който през тази година май ще получи купата за най-голям предизборен цирк.
– Какво направи този път човекът, който преди време официално откри в Москва кампанията си за европейските избори? Едва ли е успял да бие това си постижение…..
– Онова изпълнение беше смешно, но можеше да се възприеме и като иронично, Фили, а сегашното е просто жалко. Една вечер в София, както се казва – във видимо нетрезво състояние, той започва да хулиганства около някакво денонощно магазинче, като обвинява собственика, че продава дрога, нахвърля се на околните граждани, разправя се и с полицията. На другия ден пък, вече уж трезвен, налетя на Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: РУСИЯ КАТО ВАЖЕН УЧАСТНИК В ПРЕДСТОЯЩИТЕ БЪЛГАРСКИ ИЗБОРИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/57921-de-profundis-rusiya-kato-vazhen-igrach-v-predstoyastite-balgarski-izbori.html
От известно време насам ме мъчи един сериозен въпрос, граждани – дали руснаците пият от сутринта, защото широката руска душа постоянно страда или широката руска душа постоянно страда, защото пият от сутринта.
Ако се съди например само по портрета на руския външен министър Лавров, валидно е първото. Обаче ако нормален човек се заслуша в онова, което портретът дрънка всеки път, щом си отвори устата, ще разбере, че случаят е по-скоро от втория вид. Не знам от медицинска гледна точка как стои работата, но от човешка на мен и двата варианта ми изглеждат твърде жалки. Сигурно защото са именно такива.
Специално с Лавров мога да дам доста примери, но да вземем само последната история – когато руският външен министър опита да се скара на българския премиер, че „трябва да се срамува пред избирателите и пред страната си заради руските енергийни проекти, които са спрени в интерес на САЩ”.
Лавров съвсем се е чалнал, горкият!
Не знам от пиене или от друго, а и не ми пука. Важното е, че той продължава да гледа на България като на руска колония, управлявана с думи прости, която е длъжна да следва Русия за сметка на собствения си интерес и на която винаги може да се размаха пръст, защото не е достатъчно силна нито да го отреже, нито да го отхапе.
Да, бе, другарю Лавров, не разбрахте ли, че вече не сме в СССР и можем да спираме руските проекти в интерес на САЩ, Саудитска Арабия или държавата Тонга, ако така ни е по-изгодно. Можем да ги спираме дори само от чист субективизъм, от келешлък, както казват в изисканите среди. Колкото и глупаво да ви звучи, чрез спирането дори може би Прочетете остатъка от публикацията »
КАМПАНИЯТА Е ВЯЛА, РЕЗУЛТАТИТЕ СА ПРЕДИЗВЕСТЕНИ – ТЕЗИ ИЗБОРИ ВЕЧЕ СМЕ ГИ ВИЖДАЛИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Дни преди местните избори на 25 октомври, кампанията е вяла, а резултатите – предизвестени. Очаква се активност от около 58 на сто и ГЕРБ отново да има най-много кметове и общински съветници. Референдумът за електронното гласуване, който ще се проведе паралелно, не предизвиква вълна от засилена гражданска активност. Темата за предстоящите избори коментираме тази и следващата седмица с Пламен Асенов.
– Пламен, нормална ли е за България очакваната активност от около 58 на сто?
– За местни избори тя е по-скоро ниска, Фили. По принцип местният вот навсякъде по света предизвиква повече електорално движение, защото е свързан непосредствено с проблемите на хората, а чрез него те усещат и своята власт да променят нещата. В българския случай допълнителен фактор за повишаване на този интерес би трябвало да е обстоятелството, че при местния вот има много по-силен мажоритарен елемент. Той прави кандидатите по-познати, самият избор – по-личен, а това намалява възможността некачествени хора да се изстрелят във властта с партийна ракета. Така поне твърдят активните групи тук, които през последните години искат засилване на мажоритарния елемент в изборите изобщо и сочат това като панацея срещу политическата корупция, в частност – купуването на гласове. Но това казва политическата теория. А политическата практика в България показва, че нещата изобщо не стоят така. Социолозите отчитат, че и сега, в тази предизборна кампания, най-разпознаваеми си остават не мажоритарните кандидати, а партийните, припознавани от 46 на сто от избирателите. Кандидатите, определяни като „местни влиятелни личности”, привличат вниманието на три пъти по-малко избиратели – 15 на сто, а други 11 процента пък разпознават най-вече известни бизнесмени. С други думи, партиите, всички те заразени с характерния за България етатизъм, продължават да диктуват резултата и от местните избори.
– А това поддържа силната централизация на България, която пречи страната да разгърне истинския си потенциал и в политическо, и в икономическо отношение…..
– Така е, Фили, тук децентрализацията отдавна е само приказка за наивници, която винаги присъства в Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: НА ТОВА МУ ВИКАМ АЗ КОНВЕРГЕНЦИЯ, МИСТЪР БЖЕЖИНСКИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/57574-de-profundis-na-tova-mu-vikam-az-konvergentziya-mistar-bzhezhinski.html
По света има такива смешници, че направо да ти се смръзне усмивката.
Започвам прегледа, естествено, от най-високото място, лично от императора Владимир Путин, достоен наследник на Владимир Ленин, Владимир Сталин и цялата останала пасмина руски Владимировци, някои от които вече освободили България, други – още не.
/Реплика към българските главогъзи вернопутинчета: Ще я освободят пак, де, спокойно! Не е добре чак толкова да приритвате от бързане, нека поне си отиде моето поколение, дето добре знае какво наистина значи руското освобождение да ти дойде на крака в къщи, затова не иска повече да чуе за него./
Така или иначе – онзи ден императорът Путин каза, че с намесата си в Сирия Русия не иска да гради империя.
Изключително правдиво изказване, граждани, един от редките случаи, когато изобщо не мога да хвана Путин в лъжа. И наистина, помислете логично, за какво и е на Русия да създава империя, след като вече си има една. Втора беля ли да си вземе на главата? Колко фронта още трябва да отвори тази и без това бедна и гладна страна, колко още хранени хора трябва да издържа, колко ресурс още трябва да похарчи за воденето на двойно по-силна хибридна война, освен многото реални войни, в които така или иначе се е набутала?
Прав е императорът – изобщо не и трябва на Русия втора империя.
Освен това – кой ще стане неин император? Нашият човек Путин, който е единственият подходящ кандидат – защото подобна отговорност, съгласете се, не може да се повери на шут като премиера Медведев – засега се дърпа и, макар да си играе ролята, не иска да бъде коронован официално дори за първата империя. Нищо, че някакъв умен смешник на име Иванушка, представен като „актьор, режисьор, сценарист и свещеник”, вече успя да внесе такова предложение в руската държавна Дума.
Аргументът на Иванушка е перфектен: „Господ ми разкри – дошло е време”.
Трудно е да се каже дали това е Прочетете остатъка от публикацията »
ЗА БЛИЗКОИЗТОЧНАТА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ ЗАПАЗВАНЕТО НА АСАД НЕ Е ЦЕЛ, А СРЕДСТВО
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Напрежението в Сирия нарасна, след като Русия започна въздушни удари, в опит да увеличи военната си и политическа тежест в региона. Какви са опасностите за България от ескалацията на сирийския конфликт – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, Русия казва, че нанася въздушни удари в Сирия срещу „Ислямска държава”, но според всички други източници тя всъщност удря умерената сирийска опозиция. Как може да се разбере кой казва истината в случая?
– Просто трябва да си припомним приказката за лъжливото овчарче, Фили.
– Добре, да попитам така – кой сега е в ролята на лъжливото овчарче?
– Кремъл, естествено. Дори ако погледнем само времето от руската агресия в Украйна насам, ще видим как всички московски говорители, включително президентът Путин, лъжат най-безцеремонно и артистично по всички въпроси. Защо да правят изключение сега, в Сирия. И не разбирам защо ние, имам предвид – демократичният свят, трябва отново и отново да вярваме на тези абсолютно доказани лъжци.
– За самата си намеса в Сирия обаче руснаците не излъгаха. Около изявата си в ООН, Путин няколко пъти каза, че Русия може да започне свои въздушни удари в Сирия, защото „Ислямска държава” е заплаха и за нея.
– Нещата се случиха бързо и информациите се смесиха, така че мнозина, Фили, май останаха с впечатление, че Путин не лъже. Но ето два цитата, за да изясним каква е работата. Първо, в изявлението си след срещата с Обама, тоест, часове преди старта на руската операция в Сирия, Владимир Путин заяви: „Русия ще започне въздушни удари в Сирия, само ако те бъдат одобрени от ООН”. Е, такова одобрение нямаше и няма. Затова кремълската пропаганда мина на версията, че Русия влиза там по покана на Башар Асад, диктаторът, известен с престъпления срещу собствения си народ, чието управление само Русия и Иран все още наричат „законно”. Второ, ден-два по-рано Путин каза в интервю за CBS: „Русия няма да участва в никакви войскови операции на територията на Сирия или в други държави, във всеки случай засега не планираме това”. Тази лъжа е изречена в момент, когато руските щабове са в Прочетете остатъка от публикацията »
147. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МАКС ПЛАНК
Пламен Асенов
12. 08.15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100590312/velikite-evropeici-maks-plank
На 19 октомври 1900 година Макс Планк чете в Германското физично общество научен доклад, в който формулира закона за излъчването на абсолютно черното тяло. Този закон добре обяснява експерименталните данни и въвежда понятието „квант”, както и тъй наречената „константа на Планк”. Това е първата от голямата поредица хипотези, които през ХХ век постепенно оформят и заточват върха на острието на съвременната физика – квантовата механика. Планк е първооткривателят. Освен физиката, той обича и музиката, най-вече Шуберт, Брамс и Шуман.
Шуберт, Серенада
През 1874 година Макс Планк вече е завършил гимназия и иска да учи физика в мюнхенския университет. Бъдещият му професор го разубеждава с думите – „ в това поле вече почти всичко е открито, остава да се попълнят само някои дупки”. „Аз не искам да правя открития, искам само да разбера фундаментите на полето” – отвръща скромно Планк. Наистина иска това. Макар юноша, вече е стигнал до идеята, че светът около нас и светът вътре в нас се базират на едни и същи принципи, така че може по мисловен път да се опознае всичко, дори невидимото и непредставимото. Неслучайно Макс Планк се превръща в един от бащите на теоретичната физика в Германия, но на фона на всичко останало, това сякаш е най-малката му заслуга. Най-голямата е именно поставянето на фундамента за развитие на квантовата механика. Или квантова физика. Дори квантова наука изобщо. По принцип се смята, че началото е през 90-те години на ХІХ век, когато Планк се занимава с физиката на абсолютно черното тяло. Това е тяло, което при всякаква температура поглъща падащото върху него електромагнитно излъчване във всички диапазони. В противоречие с името си, то самото може да излъчва на всякаква честота и има спектрален цвят. Не ме питайте как и защо, ще се объркаме в обяснения. Само ще кажа, че като най-жив пример за абсолютно черно тяло се сочи Слънцето, а Планк измисля именно формулата, по която тялото излъчва. Той развива изумителната си идея, че това става на най-малките възможни енергийни порции, наречени „кванти” и по проста на пръв поглед формула – енергията на всеки квант е равна на честотата, умножена по една константа, наречена по-късно „планкова”. Тя е равна приблизително на Прочетете остатъка от публикацията »
146. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ГУСТАВ МАЛЕР
Пламен Асенов
05. 08.15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100587809/velikite-evropeici-gustav-maler
Густав Малер, Симфония №2 в до минор, Възкресение, част 1
Густав Малер е композиторът, който хвърля мост между мелодичния романтизъм на ХІХ и атоналния модернизъм от началото на ХХ век. Творчеството му не е голямо по обем. Оставил е десет симфонии, едната от които недовършена, и няколко песенни цикъла. Приживе е далеч по-известен като диригент, отколкото като композитор и най-велик симфоник на своето време, както е определян днес. От сто и четири години насам обаче музиката му може да се чуе все по-често в най-големите концертни зали по света. Тя е трудна за изпълнение, но страхотна за слушане.
Густав Малер, Симфония №2 в до минор, Възкресение, част 1
Густав Малер е роден през 1860 година в еврейско семейство от източна Бохемия, тогава провинция на Австро-Унгария. Бащата на композитора е бедняк, който със собствени усилия се издига до средната класа. Първо той става кочияш, после започва разносна търговия на алкохол, захар и домашни изделия. Вече 30-годишен, жени се за доста по-млада жена, дъщеря на производител на сапун. Тя цял живот не го обича, но му ражда 14 деца. Густав е малък, когато семейството се мести в Ихлава. Там бащата купува таверна и момчето израства с разнообразната музика, която се свири в нея. Самият му баща е музикален човек и насърчава интереса на своя син. На 6 малчуганът се научава да свири на пиано, а на 10 дава и първия си концерт. През 1875, когато е на 15, Малер постъпва във Виенската консерватория, която завършва три години по-късно, но без очаквания сребърен медал, който гарантира сериозни ангажименти веднага. После се записва и във Виенския университет, където една година слуша лекции по литература и философия, задълбава в текстовете на Шопенхауер и Ницше. Биографът му Джонатан Кар пише за този период – „главата му е пълна не само със звука на чешки групи, тромпетни призиви, маршове, с хорали на Брукнер или Шубертови сонати. Тя пулсира с проблеми на философията и метафизиката”. В резултат идва първото му голямо музикално произведение – драматична кантата с прекрасното заглавие „Песента на плача”. Както твърдят критиците, тук все още могат да се видят някакви остатъци от влиянието на Вагнер и Брукнер, но в основната си част кантатата е „чист Малер”.
Малер, Песента на плача
Като диригент Густав Малер започва своята кариера през 1880 година, когато е на 20, в малък оперетен театър на курортно градче близо до Линц. Първият му професионален ангажимент е на следващата година в Лайбах, днешната словенска столица Любляна. После се мота малко из Прочетете остатъка от публикацията »
СЛОВЕСНИТЕ СВОЕВОЛИЯ НА ХУДОЖНИКА
Пламен Асенов представя „След точката”, втората поетична книга на художника Даниел Дянков, Пловдив, 02.10.15, галерия „У-парк”
През последните няколко години от време на време в живота ми току се появява един тип на име Даниел Дянков, художник.
– Дидо, бе, Дидо Дянков от Русе. Не го ли знаеш? – обясни ми първия път нашият общ приятел, скулпторът Иван Тотев.
– Не, бе, не го знам – признах си аз.
– Много е готин! – издълбоко ми го портретира Иван, така че отидох на съответната изложба да видя що за птица е въпросният Дидо Дянков от Русе, художник.
И птицата веднага ми хареса. Хареса ми как рисува. Хареса ми как изглежда. Хареса ми как се държи и говори. Не беше човек, който си хаби думите напразно и определено ми се видя човек, с когото можем да се разберем от половин дума.
Май така и стана.
Както казах, оттогава Дидо Дянков периодично се явява в живота ми под разни форми – къде на живо, къде като призрак, мернал се в картина или слово. Вече го усещам като най-близък приятел, макар че – няма да повярвате, но е истина – досега никога не ни е падал случай да изпием заедно дори само една цяла бутилка вино. Все ни се разминава точно тази дълга и сладка част от приятелството.
Дори преди три години, когато излезе първата книга на Дидо – а това винаги е събитие, което изисква щедро поливане – аз имах сериозни вселенски причини и не успях да участвам в празненствата по този повод. За сметка на това пък имам удоволствието да участвам сега, като кажа няколко думи за втората му книга.
Първата книга на Даниел Дянков се казва „Между точката и тъгата”, а тази, втората, е озаглавена „След точката”. Погледнато философски, съпоставката на заглавията би трябвало да ни покаже, че за времето от 2012 насам Дидо е успял да загърби тъгата, вглъбил се е в точката, минал е през нея и сега води всички ни отвъд.
Но, погледнато житейски, май не е съвсем така, по-скоро така му се иска.
Казвам това не само защото знам, че истинските художници, независимо дали ровят света с четка или с думи, дълбоко в себе си са обречени на тъга, без значение как изглежда животът им отстрани. Казвам го също защото, погледнато чисто поетически, тъгата, наметнала една или друга дреха, все още забележимо присъства в тези 13 кратки стихотворения, които Дидо ни представя.
Защо са точно 13? Няма да гадая, може цифрата да има някакъв дълбок Прочетете остатъка от публикацията »
145. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ИГНАТИУС ЛОЙОЛА /част втора/
Пламен Асенов
29. 07.15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100585323/velikite-evropeici-ignatius-loiola-vtora-chast
Палестрина, Kyrie
През 1522 година, след чудната, но напълно фантастична история за мулето, което в ролята на съдбата повежда Игнатиус Лойола по божия път, той отива да се поклони в Монсерат, бенедиктински манастир, където се съхранява една от прочутите Черни Мадони. Три дни се подготвя за цялостна изповед след 30-години грешен живот, дава обет за целомъдрие и започва да се счита за рицар, посветен на Светата Дева. После отива в градчето Манреса, където води отшелнически живот в една пещера. Вечер се моли, а през деня помага в местната болница. Скоро се разболява обаче, приютен е в доминикански манастир и, докато лежи, душата му изпада в съмнения. Лойола силно се съмнява, че при голямата си изповед е успял наистина да се разкае за всички предишни грехове. Изповядва се отново, но това не помага и той замисля самоубийство. Преди да посегне обаче, отново се връща към въпроса за изповедта и решава да не се изповядва повече. „Разбрах, че в изповедта за минали грехове е заключен зъл дух” – обяснява той. И сякаш за да се потвърди това му решение, малко по-късно, докато стои на брега на река Карденер, Лойола за около три минути изпада в транс и получава силно духовно прозрение, което буквално го преражда. Тогава започва да пише своите прочути „Духовни упражнения”, днес бихме казали – нещо като предписания за медитация, призвани да сближат човека с бога в рамките на около един месец практикуване.
Енигма, Mea Culpa
През 1523-та Игнатиус Лойола отива в светите земи. Пътьом минава през Рим и получава благословия лично от папа Адриан VІ, а когато стига в Йерусалим, иска да стане монах в тамошния францискански манастир. Не го приемат обаче. Грешката му е, че навсякъде, освен че помага на болните, Лойола се опитва да проповядва – но изобщо не е подготвен за това. Той има високо самочувствие и нула готовност да води живот на проповедник и светец, какъвто иска да бъде. Така че се връща в Испания и, макар над 30-годишен, започва да учи латински с децата в началното училище в Алкала. Две години по-късно вече достатъчно знае латински, за да слуша лекции в университета и отива в Барселона. Страстта обаче не му дава мира и Лойола продължава да наставлява всички около себе си. Затова в един момент Светата Инквизиция проявява интерес към него, заключва го за 42 дни и отсъжда да Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: КЪДЕ Е РЕЙГЪН ДА ПРИПОМНИ, ЧЕ В МОМЕНТА РУСИЯ Е СЪЩАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО, КАКВАТО БЕШЕ СССР
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/56198-de-profundis-kade-e-reygan-da-pripomni-che-rusiya-e-sastata-imperiya-na-zloto-kato-sssr.html
По време на 70-та годишна сесия на Общото събрание на ООН се случиха някои добри и някои лоши неща, свързани с международната политика в момента.
Основното сред добрите е, че руският император Владимир Путин не успя да разиграе пред света голямото пропагандно шоу, с идеята за което той и неговите ПР-и потеглиха за Ню Йорк.
Отбелязвам за който е забравил – наричам Путин „император”, тъй като малко по-рано сам той подчерта пред CBS, че не иска да го наричат „цар”. А все пак съм сигурен, че император повече му отива, отколкото „демократичен президент” или някоя подобна соросоидна лиготия.
Така или иначе, май някъде по пътя към Голямата ябълка хората на Путин са се напили и са забравили торбата с фойерверките, които уж щяха да стрелят в лицето на света. И са загубили списъка с новаторски идеи, които трябваше да привлекат погледа на всички към умната и цивилизована руска политика за решаване на световни кризи, а оттам – за възцаряване на вечен мир и любов към Русия.
Ето защо The Big Boss се възкачи на най-официалната световна трибуна, без да има под ръка подходящ инструмент, с който да чука по катедрата и фактически без нови идеи, които да лансира – всички представени се оказаха вече изтъркани.
Голямо разочарование за малките путинчета по света и у нас, нали? Или да ги нарека путинолюбчета? Не знам, но съм сигурен, че схващате кого имам предвид.
Добре, де, не съм прав, че не научихме нищо ново от американското приключение на государя императора. Всъщност научихме, че не са съвсем прави онези зложелатели, според които сегашният руски диктатор е досущ като Хитлер, поне що се отнася до неговата готовност да подпали света откъм четирите му краища.
По-скоро трябва да се каже, че той е досущ като бащицата Сталин. Призовавам наистина да преразгледаме отношението си и занапред да мислим за Путин като за много по-близък по политически манталитет до по-перфидния престъпник Сталин – доколкото самият той ясно подсказа, че така трябва.
Съдя по онази част от изказването му пред ООН, в която Владимир Путин призова да се създаде „широка антитерористична коалиция за борба с „Ислямска държава” и сравни това със „създаването на международните сили по време на Втората световна война”.
Хайде, холан! Ами „Ислямска държава” не са ли Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 