152. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФИДИЙ

декември 30, 2015 at 9:50 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов
16. 09. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100602909/velikite-evropeici-fidii

Не знам как се създава период на висока класика в изкуството. Подозирам, че Фидий, великият скулптор и архитект от Древна Гърция, също няма ни най-малка представа – но все пак с творчеството си той го създава и е негов най-виден представител. Освен това и досега е един от най-значимите антични творци, без да сме сигурни дали някоя от творбите, които се смятат за негови, е наистина негова. А, да, щях да забравя – и ако някога в компания ви заговорят за „златното сечение”, спомнете си, че „фи”, числото, което го обозначава, е първата буква от името на Фидий. И това никак не е случайно.

Антична гръцка музика, ІІ

Фидий се ражда около 490 г. пр.н.е. вероятно в Атина. Виждате ли как от самото начало всичко, свързано с този човек, се оказва несигурно. Това е донякъде нормално, като се има предвид, че говорим за събития отпреди 25 века. Да, обаче през цялото време не бива да забравяме, че и тогава хората са хора като нас, а не сенки по стената, че живеят със своите скърби и радости, страсти и противоречия, че издишват същия въздух, който ние сега вдишваме. Така или иначе, имаме информация, че Фидий е син на Хермид от Атина, но това не ни обогатява много представите за него. Твърди се, че учи първо в атинската школа на Хегий, а после – при Агелад, на Аргус. Откога точно започва да получава самостоятелни поръчки, не е ясно. Смята се обаче, че първата значима от тях е за скулптурна група в Делфи, посветена на гръцката победа срещу персите в битката при Маратон. Групата се състои от бронзови фигури на боговете Аполон и Атина, различни атически герои, както, разбира се, и генерал Милтиад, победителят. Както казах в началото, до наши дни няма запазена нито една оригинална творба, която със сигурност да е на Фидий. Творчеството му, както и в много други случаи, щом говорим за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: МОРФИЧНИЯТ РЕЗОНАНС НЕ ВИ ЛИ КАЗВА, ЧЕ ПАРАДИГМАТА МЕЖДУ УШИТЕ НА ДОГАН Е ТВЪРДЕ ОСКЪДНА?

декември 28, 2015 at 10:37 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/63351-de-profundis-morfichniyat-rezonans-kazva-che-paradigmata-mezhdu-ushite-na-dogan-e-tvarde-oskadna.html

Толкова много паника, скупчена около толкова много глупост, отдавна не бях виждал, граждани. Имам предвид поредният епизод от борбата между доброто и злото в ДПС и неговите околности, наречени България. Особено в околностите.
Неслучайно неведнъж съм казвал, че българските политици като цяло може да са прости, но ние, които доброволно ги туряме по-високо от себе си, за да ни управляват, сме още по-прости. Пак като цяло. Иначе няма как да се стигне дотам, та огромната част от български народ, дори онази огромна част, която не харесва Ахмед Доган, да го признава за най-големия политик и мислител в тази страна.
Няма как, бе, пичове, ако нещата в главите ни са наред, това да се случва!
Този човек, който периодично шашка българския свят с наукообразни думи, поставени в безсмислени изречения и изфъфлени с тънка ирония и самодоволна усмивка, сам много добре знае, че не е никакъв политик. Още по-малко е някакъв учен, както го възвелича онзи ден един негов приятел. А още по-малко пък и от това е философ, на когото е ясна парадигмата, заключена между „звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен”, както на чаша уиски обичаше да казва колегата Кант.
Подробно съм обяснявал поне пет пъти през последните 25 години защо Доган не е голям политик и въпреки това е най-успелият български политик. За недочелите или забравилите, ще припомня пак в резюме.
Първо, той има в ръцете си монолитен електорат, който, по различни исторически, политически, психологически и други причини, е твърде лесен за манипулиране.
Второ – чрез тъй наречения „възродителен процес”, този електорат му беше поднесен на тепсия от великите и много патриотични български спецслужби, плюс национално отговорната Българска комунистическа партия. Дадоха му го да го управлява и води към Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ДИКТАТУРАТА СРЕЩУ ДЕМОКРАЦИЯТА ИЛИ ЛОШАТА 2015 КАТО ПОДГОТОВКА ЗА УЖАСНАТА 2016

декември 26, 2015 at 1:35 pm (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ 2015-та, както за Европа, така и за България, премина под знака на тероризъм, бежанска вълна, руска хибридна война и видима слабост на демократичния свят да се справи с всички тези проблеми. Към основните събития и процеси от изтеклата година днес се връщаме с Пламен Асенов.

– Пламен, тероризъм през февруари в Париж, тероризъм през ноември в Париж – това май се очертава като основната проблемна рамка на изтичащата година?

– Да, а между кървавите събития в „Шарли Ебдо” и в парижката зала „Батаклан”, още тероризъм – в Израел, Ливан, Либия, Мали, Нигерия, Сирия, Ирак, Йемен, Афганистан, САЩ. Това не е рамка, Фили, това си е война. Тя е толкова широко-обхватна и нестандартна, че публиката не винаги успява да види и разбере връзките между отделните епизоди. Тази война започна не вчера във Франция и не онзи ден в Сирия, а през 2001, с атаките срещу кулите в Ню Йорк. Днес тя е малко по-различна, нейният географски, а и политически обхват е по-широк, сблъсъците – по-чести и тежки, някои участниците са съвсем нови, някои от старите вече ги няма. Но при всички случаи това е същата война, вече 15 години по-късно. Нейната формула е ясна и тя не е религиозна – религията в случая е маска. Истинската формула е диктатурата срещу демокрацията, безправието срещу правата, беззаконието срещу закона, стремежът към налагане на воля и мнение срещу стремежа към свобода на мисълта и съвестта.

– А как темата за тероризма засяга България?

– Формално погледнато, Фили, страната е извън голямата политика и съответно – извън полезрението на терористите. Да, Бургас стана сцена на един от най-ужасните атентати на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

151. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ПАПА УРБАН ІІ

декември 23, 2015 at 1:24 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
09. 09. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100599882/velikite-evropeici-papa-urban-ii

Гуидо д`Арецо, Ut queant laxis

Най-важната и ефективна реч в европейска история, както се смята, е произнесена не през ХХ или ХІХ, а през ХІ век, на 27 ноември 1095 година, по време на църковен събор във френския град Клермон. Това е речта, с която папа Урбан ІІ призовава да се освободи от мюсюлманите свещения християнски град Йерусалим и така поставя началото на дълга поредица кръстоносни походи, чиито морални и материални ефекти се протягат през времето дори до днес, почти 1 000 години по-късно.

Гуидо д`Арецо, Ut queant laxis

От знаменитата реч на Урбан ІІ има запазени пет различни версии, нито една от които не е оригиналната. Текстовете им обаче дават доста добра представа както за начините, по които е подпалена искрата на кръстоносците, така и за причините, поради които те са призовани да тръгнат към Светите земи. „Всеки, който отива там, в случай че умре, да знае, че отсега му се опрощават греховете” – щедро обещава всемогъщият божи наместник на земята и продължава: „Нека да встъпят в бой с неверниците, който ще им донесе изобилие от трофеи, онези хора, които досега са свикнали да воюват срещу своите едноверци – християни. В онази земя текат мляко и мед. Да се превърнат в истински войни онези, които досега бяха разбойници и се биеха срещу братята и съплеменниците си. Който тук е беден, там ще стане богат.” Като цяло и петте запазени версии на речта на папата са съгласни по тези основни опорни точки. В тях ясно се вижда как, като се използва моркова на богатството, съчетано със съзнанието за мисия в служба на бога, чрез кръстоносните походи се прави всъщност опит да се постигнат няколко цели. Едната е да се завоюват Светите земи за прослава на Римската църква и за възхода на християнството. Втората – да се изпусне парата, за да не избухне пълният с противоречия и напрежение котел, какъвто е Западна Европа по онова време. Третата цел е материалното обогатяване на хората и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БЪЛГАРСКОТО УПРАВЛЕНИЕ КАТО НЕВЪЗМОЖЕН ЖИРАФ

декември 22, 2015 at 10:59 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/63056-de-profundisbalgarskoto-upravlenie-kato-nevazmozhen-zhiraf.html

Има граждани, които не могат да приемат, че в природата съществува едно невъзможно животно, сякаш комбинация между камила и щраус. То се състои от малка и грозна, но умна глава; дълъг врат, при който болката в гърлото продължава два метра, а не два сантиметра; тяло, изтумбено на места – като гайда, пълна с подводни камъни; плюс смешни крака, които едва стигат до земята, при тичане непрекъснато опитват да се разбягат на различни страни и само по едното чудо това не става.
Но нищо, че шопът не признава неговото съществувание – невъзможният жираф все пак е стабилна житейска реалност.
Странното при горката животинка е, че колкото по-нестабилна изглежда като цяло, толкова повече частите опитват да се държат заедно. И обратно – колкото жирафът се смята за по-стабилен, толкова по-лесно всичко се разпада. Горе-долу същата реалност е и сегашното българско управление.
Последната криза, разразила се около промените в Конституцията, за пореден път напълно потвърди това заключение. Споменатите промени, както знаем, се налагат заради необходимостта най-после да се случи отдавна назрялата, постоянно искана от Брюксел, но, още по-важното – страшно необходима на България, на нейните граждани и на нейното демократично развитие, реформа в системата на правосъдието.
Та в тази криза станахме свидетели на странни неща, без дори да броим странните изпълнения на самата прокуратура.
Първо, българската публика с очите си видя как достойни и принципни иначе постъпки като оставката на един министър и излизането на една партия в опозиция, могат да се превърнат във Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

УПРАВЛЯВАЩАТА ОПОЗИЦИЯ ИЛИ ЗАЩО ДОСТОЙНИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖЕСТ СЕ ПРЕВРЪЩА В НЕДОСТОЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ФАРС

декември 18, 2015 at 10:11 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Заплахата от правителствена криза след оставката на правосъдния министър Христо Иванов се размина, като във вторник Реформаторският блок реши, че остава в управлението. Проблем предизвика обаче партия Демократи за силна България, която заяви, че излиза в опозиция, но остава част от същия този Реформаторски блок. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, как така една партия ще бъде едновременно и управляваща, и опозиция? Това звучи като доста екзотичен политически ход – какво казват политолозите по темата?

– ………. / кратко мълчание/ Ами политолозите мълчат, Фили – а аз се опитвам да ги цитирам точно, за да не пропусна нещо важно от дълбокия смисъл на мълчанието им. Политолозите, пък и всички нормални хора, изглеждат доста потресени. Решението на ДСБ да е опозиция, докато политическият блок, в който партията членува, продължава да е в управлението и има петима министри, включително един от самата ДСБ, си е наистина авангарден опит за измисляне на нова политическа наука. Лошото е, че никой по света не се интересува от такъв новаторски опит. А още по-лошото е, че редовият български избирател живее с подобен опит наоколо и дори трябва да гласува за него на избори.

– Но как се стигна до тази особена ситуация?

– Формално погледнато, всичко започна през миналата седмица, когато министърът на правосъдието Христо Иванов от ДСБ подаде оставка. Тогава Парламентът трябваше да гласува на второ четене промени в Конституцията, които да позволят провеждане на известни реформи в отдавна задръстената и силно критикувана българска правосъдна система. Договореност за сравнително добри, съществени промени, бе постигната по-рано през годината, а под влияние на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗАЩО ОБИЧАМ ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ИЛИ МНОГО ТЪПА ПРИКАЗКА ЗА МНОГО УМНИ ХОРА

декември 13, 2015 at 11:38 am (Публицистика) ()

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/62367-de-profundiszasto-obicham-glavniya-prokuror-ili-mnogo-tapa-prikazka-za-mnogo-umni-hora.html

Много се заблуждават всички, които напоследък зяпом са зяпнали против главния прокурор.
Истината е, че аз пък обичам този човек.
Обичам го, бе, к`во си мислите вий! Направо искрено си го обичам.
Не го ли виждате какъв е готин, какви премерени артистични жестове прави по телевизора, когато отрича очевидни истини. Не го ли виждате как винаги знае за какво говори, но се прави на разсеян по отношение на истината и не ни я казва на нас, защото ние, тълпата, сме нещо тъпо и не бива да бъдем удостоявани с такова висше блаженство като истината.
Ей такова елитарно поведение харесвам аз, граждани, затова искрено и лично обичам главния прокурор.
Този човек няма как да не бъде сред любимците на демократи като мен. С всичките си изяви напоследък той толкова старателно се грижи да поддържа живо състоянието ми на вътрешна и външна съпротива срещу режима, което преди близо 30 години дори комунистическата ДС не можа да унищожи, че сега направо мога да го хапна за закуска, стига само да ми падне в лапите.
Дори не знае за какво става дума, горкият! И как се прави всичко това също не знае – подочул е нещичко оттук-оттам и използва дочутото.
И все пак – в старата българска литература има един много специален жанр на облажаванията.
Питайте Васко Гарнизов, той е специалист по темата, ще ви светне подробно. Това е писмовен жанр, който си служи с формули.
Блажени ръцете ти, мистър главен прокурор – казва се там – които докоснаха ума и пренесоха светлината от цялата Вселена вътре в теб. И от теб – обратно в цялата Вселена.
Например, де.
Блажени нозете ти, г-не обвинителю, които стъпват по Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ЩЕ МИСЛИМ ЛИ ИЛИ ЩЕ ОБВИНЯВАМЕ ЕЗЕРОТО ТАНГАНАЙКА, ЧЕ НЕ МИСЛИМ

декември 11, 2015 at 6:56 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Напоследък Турция все по-често присъства в международните новини. Страната има многопосочни интереси, нееднозначни, но последователни реакции, силни врагове и силни приятели. Тя е съсед и партньор на България, но дали това носи повече заплахи или повече изгоди за страната – тази тема обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, България има силни предразсъдъци към Турция, но тя е сред най-важните икономически партньори и твърдо подкрепи българското членство в НАТО. Как се съчетават тези неща?

– Трудно, Фили, особено напоследък. Освен общото ни и сложно минало, в България и сега има фактори, които пречат за доброто развитие на отношенията с Турция. Първо, това са отдавна натрупаните предразсъдъци. Ние май не умеем да вървим напред, заедно с миналото си, искаме някак на чисто, а в историята и политиката така не става. Второ, предразсъдъците са съзнателно засилени от комунистическия режим и връх на това е тъй нареченият „възродителен процес”. Той обаче не свърши през 89-та, разви се в новите, уж демократични времена. Истината за геноцида срещу турците не видя бял свят и затова младите пак се хранят със стари ченгеджийски глупости. Трето, дейността на ДПС не помогна нещата да се променят, напротив, точно заради поведението на върхушката на тази партия, сега и най-либералните българи имат едно на ум, когато обсъждат темата. Казвам го, за да се открои фактът, че, въпреки всичко това, през последните 100 години Турция май е най-добрият и лоялен партньор на България. Няма да влизам в обяснения за това, вече има достатъчно истинска информация по темата и всеки сам може да прецени.

– В същото време, Пламен, самата турска държавна политика често подхранва страхове в България, това не може да се отрече.

– Разбира се, Фили. През 1974 година Турция влезе в Кипър, а тук комунистическата пропаганда излезе с внушенията, че същият сценарий се готви и за България, че само Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗА ГЛУПОСТТА ДА СЕ ЛЪЖЕ В ПОЛИТИКАТА ИЛИ ЗА ТЪПАТА ИДЕЯ, ЧЕ НЯМА ДЯДО КОЛЕДА

декември 9, 2015 at 12:59 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/62078-de-profundisza-glupostta-da-se-lazhe-v-politikata-ili-za-tapata-ideya-che-nyama-dyado-koleda.html

Забелязвам, граждани, че с наближаване на празниците все повече хора започват да говорят небивалици. Вероятно като малки са ги лъгали, че дядо Коледа не съществува и, за да не са сами в царството на глупостта, опитват да зарибят всички с тази тъпа идея. Както и с останалите си тъпи идеи.
Вземете за пример политическия ми любимец Михаил Миков. Според мен той стана лидер на БСП с малко помощ от Пъклото – рядък случай в световната история, при който, чрез самото му назначение, Създателят се подигра на Създанието си. Няма как да е иначе. Миков е известен като човек така маломощен в раждането на добри идеи, че ако бях партиен касиер, аз лично бих му плащал заплата, за да мълчи през цялото време. Но той упорито говори. И онези упорито го слушат.
Скоро на партийно сборище в Боровец Миков призова партията си да започне да казва истината на обикновените българи за личното им тежко състояние и тежкото състояние на държавата. „Трябва да се опитаме да върнем тези проблеми в съзнанието на хората” – е точният цитат.
Мамин просветител – хората не знаят какъв им е халът, той ще ги открехне!
Картинката е типична за месианския комунистически манталитет – един политически словогъцец вдъхновява банда политически гъзословци да откриват и разпространяват светата истина сред непросветените народни маси.
Чудя се само дали подобен род тъпота е генетична или се придобива чрез твърде често сношение с комунистическата идеология и идеолози. Като се замисля обаче – не, не вярвам, че между две водки Миков заляга да чете Маркс, Енгелс и Ленин, така че остава генетиката като източник.
Освен смешка обаче, в цялата работа се крие и огромна българска трагедия, един ненаучен или поне неприложен досега урок – че има само две реални лекарства срещу комунистическата зараза и те трябва да се прилагат едновременно. Първо, комунизмът да бъде удрян по главата всеки път, щом я надигне, и то в момента, когато я Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

150. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АЛЕКСИС ДЬО ТОКВИЛ

декември 8, 2015 at 1:16 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов
02. 09. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100597471/velikite-evropeici-aleksis-dyo-tokvil

Луиз Фаренц, Трио за кларинет, виолончело и пиано

Френският аристократ Алексис дьо Токвил е странна птица. Цял живот той се занимава с политика, но като човек на мисълта, а не на действието, далеч по-известен и успешен е в теоретичните разсъждения, отколкото в практическата реализация на идеите. Пише най-известната си книга – „Демокрацията в Америка”, докато изучава системата на американските затвори. Монархист по род, душа и сърце, в книгата си „Старият режим и революцията” той с максимална обективност обяснява причините за Френската революция и събитията после. Силен привърженик на свободата, проучва отношенията свобода – равенство и обществените заплахи, които се крият в променените баланси между тях. На мен лично ми допадна също откритият от него принцип, че колкото повече хората в дадено общество вървят по пътя на благоденствието, толкова повече са недоволни от положението си. Давам си сметка, че много от визиите на Токвил имат паралели със ставащото в българското общество напоследък. Само не мога да разбера защо той, като човек, който стои в основата на модерната социология и политология, не е толкова добре познат на българската публика, колкото би трябвало да бъде.

Луиз Фаренц, Трио за кларинет, виолончело и пиано

Алексис Шарл Анри Клерел дьо Токвил е роден през 1805 година в Нормандия. Както сочи името, произхожда от аристократично семейство. Корените на фамилията са дълбоко назад във времето, поне около седем века. Негови предци през 1066 година са участвали в битката при Хейстингз, с която Вилхелм – или Уйлям – Завоевателят превзема мъгливия Албион и начева създаването на днешна Великобритания. Говорим за аристокрация така силно свързана с монархията, че прадядото на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ДА ЖИВЕЕ РЕФОРМАТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА – НО НЯМА ДА Е СКОРО

декември 4, 2015 at 2:32 pm (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Реформата в българското правосъдие е още по-належаща след поредната порция скандали напоследък. Основни пречки обаче са вътрешната съпротива на системата и механизмите, заложени в Конституцията, за промяна на които никога няма достатъчно мнозинство в Парламента. По темата разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, в България тече поредният съдебен скандал, наречен „Яневагейт”. За какво става дума всъщност и докъде стигнаха развитията по темата?

– Ще бъда предпазлив в представянето му, Фили, по две причини. Първо, невъзможно е човек да стигне до всички детайли на скандала, защото замесените в него хора, връзки и интереси стават все повече. Впечатлението е сякаш огромна купчина октоподи са се оплели като брюкселска дантела. Втората причина е да не се изцапам. Както казваше дядо Вазов – някои вестници трябва да се пипат само с дилафа. Е, в случая е по-лошо, защото вестник човек може и да не чете, но, каквото и да прави, до съдебната система, основен стълб на демократичния свят, рано или късно опира. В нашия случай всъщност опира до дълбоките проблеми в нея. Формално погледнато, скандалът „Яневагейт” започна, след като разследващия сайт „Биволъ” пусна записи на поредица телефонни разговори между две бивши съдийки от СГС – Владимира Янева и Румяна Ченалова. От месеци насам двете са освободени от длъжност и се разследват по тежки обвинения, включително злоупотреба със служебно положение. От записите на „Биволъ” обаче, в които те обсъждат положението си, става ясно, че в съда има система за търговия с влияние, че върху уж независимия съд се оказва политически натиск, че има тежки обвързаности между хора или групи в правосъдието с политически партии.

– Но, всъщност, Пламен, това се знае от години, коментира се и в редовните доклади за напредъка на България, които ЕС продължава да подготвя.

– Така е, Фили, знае се и се обсъжда, но ефект от това няма – системата продължава да не е реформирана, скандалите в нея продължават да се случват често – кой от кой по-екзотични, негативните ефекти във вътрешен и международен план продължават да са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

De Profundis: ПОЛИТИЧЕСКАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ФАБРИКАТА ЗА БОНБОНИ И ФАБРИКАТА ЗА ШАМАРИ

декември 2, 2015 at 10:28 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/61501-de-profundis-politicheskata-razlika-mezhdu-fabrikata-za-bonboni-i-fabrikata-za-shamari.html

Най-общо казано, разликата между двете фабрики е, че, като влезе дете в бонбонената, първо се тъпче, после се насира. След което го водят в шамарената, където му дават да разбере, че приличните хора така не правят. Горе долу в разгара на тази политическа хипотеза се намират сега и световното село, и нашата махала, България.
Например руският президент Путин май изкара много дълго в бонбонената фабрика. Макар че започна да пълни памперса и да умирисва света още от начало, не се намери кой да го научи на ред. Стана малко като в прочутата комунистическа революционна ситуация – тези, които искат да го направят, не могат, а онези, които могат, не искат.
Но, след като дълго разиграва всички, Путин все пак видя и опакото на розовия живот, като получи оглушителен шамар от Турция. Неслучайно казвам така – Путин получи шамар от Турция, а не лично от Ердоган, както усилено тълкуват напоследък разни фалшиви тълкуватели тук. Имам предвид, че който и друг да беше турски президент, свалянето на руския самолет щеше да стане поне по две причини. Първо, Турция е голяма страна, със силна армия и силна икономика, затова не и пука безкрайно много от всеки натрапник с каратистки пояс, който трябва да бъде ошамарен. Второ – московското карате кид стана нахално като конска муха и реши да не се съобразява с предупрежденията за предстоящ бой по дупето. Май ги сметна за част от веселбата. И май разчиташе, че в Анкара, също като Европа или САЩ, ползват новата, редактирана и политически коректна версия на книгата на д-р Спок, според която детето в никакъв случай не бива да се шамаросва.
Да, но явно в Анкара още карат по най-старото издание. В него шамрената фабрика се препоръчва като метод за възпитание. Ако не поставиш на детето ясни граници, отвъд които не бива да минава, то ще ти се качи на главата, а един разумен човек, както и един разумен свят, не би трябвало да допускат това.
Така или иначе, оглушителният шамар, който Турция забърса на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар