ДВЕ ПОСОКИ КЪМ ЕДНА ТОЧКА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Продължават масовите протести с искане за оставка на социалистическото правителство в България. Известният поет и общественик Едвин Сугарев обяви безсрочна гладна стачка със същото искане, а има и други индикации, че предстои ситуацията да се изостри чувствително. Темата на деня обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, продължава ли ескалацията на напрежението и докъде смяташ, че ще се стигне по този път?
– Този път е двупосочен, Фили, но се вижда, че и двете посоки свършват в една точка. Тя е там, където правителството или си отива сега, докато протестите са мирни, или, като всяко друго ляво българско управление през последните 59 години, си тръгва по-късно, прогонено с камъни. И в двете посоки скорошният край на кабинета Орешарски е гарантиран. Съмнявам се дали управляващите могат да погледнат откъм забавната страна на нещата, но те вече нямат шанс да получат дори тази своеобразна утеха – ако бяха подали оставка преди три дни, щяха да счупят българския политически рекорд за най-бързо провалил се кабинет, поставен от второто правителство на Андрей Луканов. Днес вече е късно за това, но все още могат да бъдат втори в тази антикласация.
– С други думи, Пламен, смяташ, че моментът за диалог, за прояви на разум и компромиси от двете страни, е напълно отминал?
– Да, Фили, границата е пресечена. Тя бе пресечена още в първите дни, но сякаш управляващите пропуснаха да забележат това или се направиха на разсеяни. Сега обаче, като обяви гладна стачка с искане за оставката на премиера Пламен Орешарски, поетът Едвин Сугарев ясно обозначи тънката червена линия, за да я виждат всички. В сряда той каза, че няма да отстъпи при никакви Прочетете остатъка от публикацията »
37. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – УМБЕРТО ЕКО
Пламен Асенов
26. 06. 13, радио Пловдив
Целия текст слушай тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=40
За философа Кант се знае, че, освен да мисли, чете и пише, със сигурност е можел и да говори. За съжаление, живял е твърде отдавна и нямаме запис на гласа му. Вероятно обаче е обикновен човешки глас с типичен пруски акцент на немец от Кьонигсберг, сега Калининград, Русия. За сметка на това имаме ясен запис от гласа на птицечовката, едно от най-странните животни на света, жител на континента-държава Австралия.
Птицечовка
И бързам да ви попитам аз, за да не ме попитате вие – какво, по дяволите, е общото между Кант и птицечовката. Нищо, щях да отговоря, ако ме бяхте изпреварили. Нищо, освен визията на големият съвременен италиански философ и велик световен писател Умберто Еко. През 1997 г. той издаде прочутата си книга „Кант и птицечовката: есета върху езика и познанието”. В нея Еко доразви някои аспекти на своята „Теория на семиотиката”, появила се 22 години по-рано и, най-общо казано, задълбочи се върху различни аспекти на знанието, включително знанието за самия себе си, както и на схематизма в изкуството и науката. В глава четвърта например той казва, че е добре човек да изследва корените и връзките на своето знание. „Това ще ни помогне – пише – да избегнем заблудата, че сме открили вчера нещо, което Кант е предположил още преди двеста години.” И добавя недвусмислено: „Нека го кажем с едно изречение: Кант не е знаел нищо за птицечовката – и в това няма нищо лошо – но птицечовката, за да преодолее кризата на своята идентичност, би трябвало да знае нещо за Кант.”
Птицечовка
А вие поназнайвате ли нещичко за Кант? Или поне за Умберто Еко? Това второто също може да помогне на всеки да избегне кризата на собствената си идентичност. Освен, разбира се, ако не го забърка допълнително в толкова гъста каша от въпросната идентичност, че никога да не успее да изплува от нея.
Името на розата, саундтрак, начало
Познахте, така започва филмът „Името на розата” – с музиката на Джеймс Хорнър, по романа на Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: АКО БЯХМЕ ИСТИНСКИ ЕВРОПЕЙЦИ
Пламен Асенов, специално за kafene.net
„23-годишен руснак успя да открадне мост”
Прекрасно заглавие, нали?
Особено ценна тук ми се вижда думата „успя”. Чрез нея човек веднага схваща за какви неистови в пространството и последователни във времето усилия иде реч. И за какво величествено удовлетворение, което настъпва в човешката душа накрая.
Ние като народ вече 23 години се опитваме да откраднем нещо по-лесно – например държавата си от шайка комунисти, ченгета и мутри – но все не успяваме.
Не сме достатъчно крадливо племе, май? – кодошат се харсъзите в Пловдив.
`Айде, бе! В тази посока точно – „и ний сме дали нещо на светът”, както твърди поетът. Спомням се, че през 90-те един наш майстор успя да открадне десеттонен валяк. Както си стоеше на пътя го забърса – и на всичкото отгоре после се оказа, че е действал сам, без съучастници. Гений! Ама цял мост да дръпнеш с трактора и да го нарежеш за скрап, признавам, е още по-гениално.
Абе, знам си аз, че ние руснаците не можем да ги конкурираме в нищо – ни в кражбата, ни в градежа. Спомням си например, че по комунистическо време някъде в Далечния Изток те построиха здрави, хубави тераси върху напълно сляпата странична стена на един жилищен блок. Снимка имаше даже в руската преса по този повод, истинска, не монтаж. Това е то руското мащабно мислене, не са като нас, дето цял живот се чудим за нещо просто – защо не живеем като европейците. И все не можем да намерим правилния отговор.
Ами защото не сме европейци, бе, хора! Това е отговорът.
Ако бяхме истински европейци, щеше ли Прочетете остатъка от публикацията »
ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО НАГЛОСТ НА КВАДРАТ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Консултативният съвет по национална сигурност не излезе с решения за изход от политическата криза. Провалът бе предизвикан от лидера на партия „Атака” Волен Сидеров. Така кризата в страната се задълбочава на фона на масови улични протести с искане за оставка на правителството. По темата на деня разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, Консултативният съвет по национална сигурност се очакваше сякаш с доза надежда – да се избегне блокажа, до който се стигна. Защо не се случи нищо на него?
– Всъщност едно решение все пак има, Фили. То е – скоро съветът да се събере пак, но в по-широк формат, с участието на главния прокурор и други хора от сектора „Сигурност”. Дотогава поне няма да се правят законодателни промени в този сектор, защото, както подчерта президентът Плевнелиев, има консенсус, че там трябва да се прилага интегриран подход.
– Това е нещо, но не е ли твърде малко в сравнение с очакванията съветът поне да се приближи до намирането на формула за излизане от кризата. Нали всички са съгласни, че тя не може да продължава вечно?
– Вече не съм сигурен дали всички са съгласни, Фили. Тези дни в България се случват такива поразителни неща, че частиците абсурд се разнасят вероятно чак до далечна Австралия. През миналата седмица върхушката на управляващата Тройна коалиция по безпардонен начин назначи за шеф на ДАНС депутата от ДПС Делян Пеевски, известен със скандално минало и настояще, с неясен произход на парите си и неясни задкулисни обвързаности. По този повод започнаха масови улични протести с искане за оставка на правителството. Решението за Пеевски бе отчетено като грешка от БСП и ДПС, както и от премиера, но това не спря протестите. И в момента, когато кабинетът е на ръба да се срути, онзи ден управляващите отидоха още по-далеч. Те избраха лидера на партия „Атака” Волен Сидеров за председател на една парламентарна комисия – комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и – забележи, Фили – парламентарна етика. Човекът, който години наред подбужда омраза на расова, религиозна и етническа основа, който през последните дни постоянно е на ръба на сбиванията в Парламента и извън него, за когото вече всички са наясно, че е основен провокатор на напрежение в сегашните мирни протести – та този човек ще е етичен съдник в българския Прочетете остатъка от публикацията »
36. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – РЕНЕ ДЕКАРТ
Пламен Асенов
19. 06. 13, радио Пловдив
Целия текст слушайте тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=39
Знаете ли какво значи думата „лисансие”? Не се притеснявайте, когато я чух, отначало и аз реших, че е нещо за ядене. Звучи ми по френски изискано да се каже – вчера той излапа най-вкусното лисансие в живота си. Е, може, но само ако говорим за следобеда на някой канибал. Иначе думата значи просто – човек с университетска диплома. Но, въпреки че със сигурност познавате мнозина такива, днес искам специално да ви представя Рене Декарт, лисансие по правото. Макар да е мъртъв от цели 363 години, той продължава да съществува в живота на всички ни. Следователно всички ние, по един или друг начин, продължаваме да мислим за него. И как не – та нали Декарт е един от Избраните, един от най-могъщи войни на човечеството, които носят през мрака на Вселената тежката корона и вълшебния пръстен на мисълта ни изобщо.
Manowar, Короната и пръстена
От битка идвам, към битка отивам, благословен от небесата. Така е винаги на бойното поле на живота, където да мислиш – означава да съществуваш. Да си. Cogito ergo sum. Всички знаем този израз: „мисля, следователно съществувам”. Правилният превод е – „мисля, значи съм”, но, макар да го знаем леко погрешно, всички мислим, че е истина. Защото мислим, че сме истински. Но дали ако мислиш повече, значи и да съществуваш повече? Къде отива мисълта, която си измислил, когато вече не си? Или откъде идва тя, преди да си? А също – вярно ли е, че ако спреш да мислиш, ще изчезнеш на секундата. Не ме питайте, аз не се казвам Рене Декарт, така че не знам отговорите.
Manowar, Короната и пръстена
На 10 срещу 11 ноември 1619 година, по време на Тридесетгодишната война в Европа, в стария германски град Улм, 23-годишният Рене Декарт заспива войник от армията на баварския херцог Максимилиан І, а се събужда завършен учен – философ, физик, математик, астроном. Събужда се като Рационалистът с главно Р, като човекът, чиито подход и метод за изследване родиха модерната наука, като човекът, понесъл на плещите си Европа от епохата на Ренесанса към Европа от епохата на Просвещението. Всъщност, както се досещате, през онази нощ Рене Декарт просто сънува кошмари, цели три на брой. Първите два са по повод Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: TO BE OR TO BE
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Не искам да кажа нищо лошо за всичките си приятели, за познатите и непознатите политици, за политическите анализатори и медийните агитатори, за кварталните пияници и битовите алкохолици, както и за останалите велики мислители български, които до вчера разпалено и убедено ми твърдяха, че най-най-най-важното в този момент от този живот е бат` Бойко да си ходи. Да си ходи, пък ако ще на негово място да дойде не просто коалицията СДС /Станишев-Доган-Сидеров/, а самият Антихрист – скандираха пророците тези като един единствен пророк.
Ама лош се оказа пророкът! – ехидничат в Пловдив.
Е, те да си ехидничат, аз не искам да кажа нищо лошо за споменатите части от общия този пророк, защото сега те сами за себе си казват далеч по-лоши неща, отколкото аз мога да им измисля. Също вият нощем и се хапят по гъза.
А онези, които съумяват и да се ритнат сами отзад – ритат се с облекчена съвест и озарени от чувството за разкаяние.
Има обаче и инати, които продължават компетентно да разясняват политическата ситуация по нашите земи. Доколкото разбирам, за святата си разяснителна цел те са заели някаква много специална поза, чрез която съвсем обикновената, видима и всеобщо достъпна реалност им влиза отпред, а им излиза отзад, преработена под формата на мъдри мисли. Нищо, че вътрешно и една спрямо друга те са коренно противоположни. Например:
– Делян Пеевски всъщност продължава и досега да си е човек на бат`Бойко, но се извърна да го хапе публично само за заблуда на новата и много доверчива към доброто у човека национал-социалистическа власт. Целта е Пеевски подмолно да се внедри в нея, тайно и полека да порасте на няколко века, като заеме висок пост в ДАНС, а после чрез него бат` ви Бойко да продължи да ни налага гадната си, антидемократична Прочетете остатъка от публикацията »
35. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЙОХАНЕС ГУТЕНБЕРГ
Пламен Асенов
12. 06. 13, радио Пловдив
Целия текст слушай тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=38
Странно нещо е човекът. Готов е да разглоби удивителния свят около себе си, за да научи как е устроен, а после, въоръжен с това знание, да роди удивителни идеи, да изобрети удивителни инструменти и машини, да извади истински чудеса от самия себе си, само за да научи още повече. Така че все пак да попитам – чували ли сте как звучи една книга? Всъщност въпросът е подвеждащ, книгата няма само един звук, има много. Но някога цялата работа е започнала така:
Звук от писане с паче перо
Това е звук от паче перо, което пише по хартия. В ранни времена книгите се пишат и размножават трудно, изцяло на ръка, в Европа това става най-вече в манастирските скриптории. Но дори когато през 13 век с писането се заемат градските занаятчии, знанието продължава да живее на самотни острови сред човешкото море и не всеки може да стигне до него – и заради масовата неграмотност, и заради изключително високата цена на книгите. Но идват новите времена и ето какво се случва.
Симфония за пишеща машина
Това е „Симфония за пишеща машина” на Лирой Андерсън, изпълнена от оркестъра „Гласове за мир”, със солист перкусионистът Алфредо Анайя. Междувременно са изобретени калеми, перодръжки, писалки, химикали, след пишещата машина дойде компютърната клавиатура. Но и това е само началото, защото книгата, след като е написана по някакъв начин, трябва да се размножи. И тогава чуваме съвсем други звуци:
Линотип
Това е линотипна машина. В предния и край седи човек и пише на клавиатура, а отзад това чудовище стопява слитъци метална сплав и излива изписаните букви в редове. Те малко трудно се четат, защото са в негатив, но когато върху тях се постави лист хартия и се натисне с преса, текстът се появява като по вълшебство. И така, излетите редове се подреждат в Прочетете остатъка от публикацията »
ДАНС, ПО-ДАНС, НАЙ-ДАНС И ОТВЪД
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Новото правителство в България опитва да овладее ключови позиции в МВР и специалните служби, докато бившият вътрешен министър Цветан Цветанов бе обвинен официално от прокуратурата и е разследван за афера с незаконно подслушване. От Пловдив слушаме Пламен Асенов.
– Пламен, вместо стъпки в икономическата и социалната сфера, първата работа на правителството Орешарски са промени в спецслужбите. Има ли логика това поведение?
– От гледна точка на социалистите има две логики, Фили. Едната е публична, другата – не. Първата е, че ГЕРБ, както управляващите твърдят, и по-специално бившият вътрешен министър Цветанов, през мандата си извадиха зъбите на ДАНС, като я превърнаха в чисто аналитична организация. А в същото време овладяха МВР и го използваха като инструмент за налагане на политическата си воля, за рекетиране на бизнеса и т.н. Затова и социалистите, освен че веднага взеха оставките на шефа на ДАНС и Главният секретар на МВР, прокараха и явно предварително подготвен проект да се прехвърли ГДБОП в състава на ДАНС.
– Повечето оценки за това действие са критични, но защо, какъв е проблемът в случая?
– Тук също нещата се раздвояват, Фили. От една страна, стигаме до втората спомената логика, онази, непубличната. Това е желанието на БСП и ДПС да си върнат загубените при ГЕРБ позиции, разбирай – влиянието си в различни сфери на бизнеса, включително в сивия сектор, а и в черния, където са концентрирани приходите от контрабанда, пране на пари и други апетитни дейности. За целта на тях им трябва силна машина, в която на ключови позиции да има предани на тях, а не на предишните управляващи, хора. И в момента като по учебник виждаме да се случва точно това.
Другият проблем, Фили, е че така ДАНС на практика може да се превърне в нещо като политическа полиция в полза на управляващите. Впрочем, в някакъв смисъл тя беше така замислена и създадена през 2008 година от тогавашния министър-председател, лидер на БСП, но и главен патрон на сегашното правителство, Сергей Станишев. Само че по една или друга причина тогава не стигна времето идеята да се реализира напълно. Сега, с включването на ГДБОП в състава на ДАНС, службата вече съчетава не само стандартните си контраразузнавателни функции, не само разследването на финансови измами и възможностите да реализира всичко това в цялата страна, но има и вътрешни, чисто полицейски функции – при това съчетани с капацитета на най-силното и добре подготвено полицейско ударно звено. С други думи, ДАНС стана прекалено силна спецслужба, която наистина може да бъде използвана от управляващите за всякакви Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: ПЛОВДИВ НЕ ГОВОРИ
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Тази седмица Пловдив не говори – Пловдив чете.
Или поне така казват организаторите на само по себе си похвалното едноименно събитие. То се състои в следно: насред централния градски площад са разпънати шатри, в тях издатели от цялата страна представят книги, хората минават случайно, гледат – някои с безразличие, други с интерес, разговарят с книжарите нарочно, а понякога, току-виж, с радост си купуват и по някое томче. Още повече, по-голяма част от издателствата продават продукцията си с 20 процента отстъпка.
Това е добре дошло за читателите. Освен обаче да ги стимулират в момента за купуване и редовно разгръщане на хубаво – или поне прилично – четиво, по този начин издателите искат да ги приобщят към отколешната си борба срещу рекетьорската българска държава, която нагло прибира в джоба си 20 на сто ДДС върху всяка издадена книга.
Естествено, прибира паричките, без да помръдне и пръстче в полза на въпросната българска книга като цяло.
Например да подпомогне по някакъв начин нейния превод и представяне навън, по световни и европейски панаири на книгата – което е нещо елементарно и задължително като практика, но твърде скъпо за слабосилните български издателства, да не говорим за отделен автор.
Досега някак ни едно културно министерство се не сети, че ако от сто подпомогнати български автори само един продаде книга навън и стане тя нещо като бестселър, при определени условия в страната може да се върнат – и да се връщат с години – повече пари, отколкото дотациите, които целокупният български или целокупният европейски народ дава за изхранването на някакви дотирани селскостопански михлюзи, които произвеждат розови теменужки, магарешки бодил или каквато там друга идиотщина им хрумне да произвеждат.
Ще изтъкна само един факт, за да замлъкнат всички критици на идеята. България няма нито един нобелов лауреат досега. Унгария, която е абсолютно съизмерима като територия, население, в някаква степен и като историческа съдба, но води съвършено различна политика спрямо образованието, науката и културата си, има Прочетете остатъка от публикацията »
КОЛКО МАЛКИ СТЪПКИ ПРАВЯТ ЕДНА ГОЛЯМА?
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Първите дни на новото управление в България са доста активни. В каква посока са основните решения и дават ли те по-ясна представа за тенденциите, които предстои да се развият. По темата разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, кабинетът на левицата, начело с Пламен Орешарски, стартира сякаш с предварително готов план, поне за първите си стъпки. Доколко е съчетана тази динамика с качество на решенията?
– Първо да уточня, Фили, че не само правителството, а цялото управление – визирам и партийните централи, и парламентарните групи на коалицията БСП-ДПС, и подкрепящата ги партия Атака – влизат динамично в ситуацията. Да, впечатлението, че се реализират предварително набелязани стъпки, е основателно. Не виждам как иначе за толкова малко време ще се вземат толкова много решения в толкова много посоки. Активността е не само голяма, но се проявява едновременно и координирано между правителство и Парламент, по отношение на външна и вътрешна политика, на икономика и енергетика, на болезнени социални въпроси, изобщо – може би само в културата и спорта няма особено движение. Това беше необходимо уточнение, Фили, за да застанем откъм правилната страна на въпроса за качеството.
– Извинявай, но коя би била неправилната страна?
– Ако разглеждаме управленските мерки поотделно или свързани, но само в дадена сфера. Например – не е продуктивно, ако оставките на главния секретар на МВР и шефа на ДАНС се тълкуват без връзка с уволнените регионални директори и други кадри от МВР, както и с решението за преместване на ГДБОП от МВР в ДАНС. Но и това не стига. Тези решения определено имат връзка с един по-общ процес, който тече – уволнения на областни управители, на ръководството на енергийния регулатор, смяна на зам.-министри и други. Въпреки че част от тези действия са законни и нормални, тъй като се случват заедно, обществото има усещане за политическа чистка. Както казах, в някои отношения това усещане е необосновано, в други е напълно основателно. Но и това не е крайният извод, Фили, ако продължим да следим връзките на споменатите уволнения в специалните служби с други събития. На пръв поглед ще кажем, че то няма никакво отношение например към външната политика. Но не е така. Буквално два дни след смяната на шефа на ДАНС, новият външен министър Кристиан Вигенин преразгледа и без това колебливата българска позиция за наличието на достатъчно „обосновани предположения” за участието на „Хизбула” в кървавия атентат в Бургас миналото лято. „Аз не бих стигал до там” – каза Вигенин и добави – „България ще иска Европейският съюз да вземе решението си за вкарване на „Хизбула” в черния списък с терористични организации не само въз основа на атентата в Сарафово”. Да припомня – думи, казани точно когато темата се обсъждаше в Брюксел и вероятно Прочетете остатъка от публикацията »
34. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ
Пламен Асенов
05. 06. 13, радио Пловдив
Целия текст слушай тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=37
На 10 октомври 1813-та, в малкото италианско селце Ронколе, област Парма, по онова време в пределите на френската империя, се ражда човек, на име Джоузеф Фортунинос Францискус, както е записан при кръщението си в католическата църква. Или Джоузеф Фортунин Франсоа, както пише в регистрите на френската администрация. През целия си живот той се определя като земевладелец, защото свято спазва великата италианска традиция сам да си произвежда месото, зеленчуците и плодовете. А също – хляба, зехтина, сиренето и виното. Но тъй като не по-малко свято спазва и великата италианска традиция да твори вълшебна музика, вече 200 години ние го определяме като велик композитор. Името, с което е познат на света този музикален магьосник, е Джузепе Верди. Помните ли какво точно беше написал той? Ще познаете ли например това?
„Оберто, графът на Сан Бонифачо”
Тенорът Фабио Сартори като Оберто, графът на Сан Бонифачо – първата опера на Джузепе Верди, излязла на музикалната сцена през 1839 година, когато той е на 26. Но не, това е доста трудно за познаване, тъй като Оберто не се поставя чак толкова често на музикалните сцени – така или иначе, смята се за една от не до там зрелите творби на композитора. Но нека продължим нататък и стигнем до зрелите му години, когато за първи път геният на Верди се докосва до гения на Шекспир. И ето какво се ражда:
Мария Калас, Лейди Макбет
Арията на Лейди Макбет от едноименната опера на Верди в изпълнение на Мария Калас, невероятната. Но и това май е от арсенала на оперните маниаци, които знаят наизуст цели партитури, следят оркестъра и солистите да не сбъркат някоя нота и с часове могат да обсъждат особеностите на този или онзи драматичен сопран. Виждали сте ги, от онзи вид маниаци, които знаят точно защо се възхищават на Верди, когато му се възхищават, а то е – винаги. За нас, обикновените меломани, остава само да им дишаме праха и да се задоволяваме с най-повърхностна, макар Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: DAZED AND CONFUSED
Пламен Асенов, специално за kafene.net
На базата на някои аномалии в реликтовото лъчение по краищата на нашата Вселена, космолози изчислиха, че най-вероятно живеем в множествен свят или Мултивселена, тоест, нашата Вселена не е сама, наоколо има и други, които я подритват от време на време или се блъскат в нея като колички в лунапарк.
Такава, разбира се, е веселбата във вселенски мащаб. Иначе на дребната планета Земя ние продължаваме да си живеем във все същата стара, добре позната и удобна Вселена на глупостта, която никой не може да ни отнеме. Винаги напомням последното, за да не забравяме един друг важен, научно доказан факт – за разлика от светлината, която с натрупване не става повече, глупостта става.
Но да не се отплесвам. Всъщност искам да кажа, че ако даден напредничав учен се вгледа по-отблизо в мястото, наречено България, лесно ще изчисли, че дори глупостта ни е не просто вселенска, а множествена, тоест, мултивселенска. Слава Богу, никой учен не се вглежда чак дотам. Вероятно всички се страхуват да не се почувстват силно замаяни и объркани от онова, което ще видят.
Dazed and confused – уточняват пловдивчани, които помнят добрите стари рокаджийски времена и прочутата композиция на Led Zeppelin.
Но наистина е такава работата, граждани. Макар да не съм учен, погледнах България отблизо и ето ме сега пред вас замаян и объркан от страховитата гледка – гледката на паноптикум от най-глупавата гмеж, който топло и уютно ни обгръща отвред.
Ще започна неговия преглед с действията на депутатите от партия Атака. Напоследък те щъкат из кулоарите на Парламента като прочутата група на кингстоунските полицаи, най-глупавата група в света, и де кого видят – подвикват му нещо неприлично. Или нещо тъпо. Или каквото там изобщо им дойде на устата. Правят го с надеждата, че покрай последната им глупост всички някак си ще забравим предпоследната – как с един прост парламентарен глас докараха начело на държавата старата, но добре позната управленска банда, състояща се от комунистите и ДПС, банда, която вече няколко пъти ни докара до най-дълбокото дъно на живота ни български.
Ама ние, признателните граждани, няма да забравим постижението на Атака, защото то е своеобразен връх в Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 