163. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЖАК-ИВ КУСТО

февруари 28, 2016 at 12:20 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
02.12. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100632896/velikite-evropeici-jak-iv-kusto

Шум на вълни

Капитан Жак-Ив Кусто обичаше морето. И морето обичаше капитан Жак-Ив Кусто. То се отвори пред него напълно, като всеотдайна любовница, и му даде всичко, което той поиска. През това време светът ги гледаше и им се радваше.

Звуци на море и делфини

Делфините, китовете, акулите и всички други обитатели на океана си говореха с Кусто. Какво точно му казваха на техния си морски език, не знаем – но можем да се досетим по онова, което той казваше на хората. Казваше, че морето е цял нов, огромен и непознат свят, нещо като седми земен континент, чието крайбрежие познаваме донякъде, но до чието сърце дори не сме се докоснали. Казваше, че морето е жив организъм, с който сме в симбиоза и трябва да го пазим, за да опазим и себе си. Казваше, че подводният свят е едновременно съвършено тих и изключително вълнуващ, а науката ще напредне дотолкова, та ще ни даде органи, с които да живеем и работим в морето, както живеем и работим на земята. И този ден не е далеч, смяташе капитанът.

Кусто, Изявление на пресконференция в САЩ

Превод: Възможността да сътрудничим с космическата програма на НАСА е много важна, ние вярваме, че една от най-спешните ни задачи е да се проучват океанските ресурси и да се контролира директно от Космоса нивото на замърсяване на океаните.

Това е гласът на Жак-Ив Кусто. Това е запис от момента, когато той, със свойствения си спокоен и авторитетен тон, с леко безцеремонния си дори маниер да се разпорежда, по време на една пресконференция в САЩ измества основната тема и директно хваща бика за рогата. Изучаването на океана, спасяването му от вредното влияние на човека, необходимостта от световно сътрудничество в тази посока – това не просто са теми, които го вълнуват. Това са житейски цели, които Жак-Ив Кусто си поставя и преследва с упоритостта на булдог от момента, в който разбира, че водата е негова първа, не втора природа. Това става през 1936-та. По онова време Жак е на 26, завършил е френската морска академия, пътувал е с кораб по света, но е военен пилот. Повече от водата го влекат въздухът и високите скорости. Един ден той взима спортната кола на баща си и прави ужасяваща катастрофа. Целият е натрошен, ръцете му са парализирани и край с кариерата му на пилот. Като част от дългия процес на рехабилитация Кусто започва да плува в Средиземно море, където се среща и сближава с Филип Тайе, друг морски офицер, запален по морето. Двамата се гмуркат край брега на Южна Франция, а Филип му дава първите очила за подводно плуване и така отваря очите му за морския свят. Работата обаче е свързана с редица неудобства. Очилата са несъвършени. На всичкото отгоре, тогава подводният дихателен апарат още не е Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА КОГО Е ЗАПЛАХА ЗАПЛАХАТА

февруари 26, 2016 at 11:00 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България само за седмица четирима висши политици, сред които премиерът Бойко Борисов и скандалният депутат Делян Пеевски, получиха заплахи за убийство. Има ли връзка между заплашените хора и характера на заплахите, каква е тя и доколко сериозно е всичко – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, през миналата седмица депутатът Мартин Димитров показа прерязаните спирачки на колата си, но интересът към темата се засили едва с появата на заплахи и към други политици. Откъде се надигна тази вълна и докъде може да стигне тя?

– Самият факт, че в рамките на няколко дни излиза информация за заплахи към цели четирима политици, Фили, е странен. Подобно нещо не сме имали в 26-годишната история на българския преход. А може и да сме имали, но да не знаем, защото, както казват специалисти – не е нормално такива заплахи да бъдат огласявани широко. Ето защо мнозина коментатори смятат, че не е чист косъмът на цялата работа и виждат, поне в някои от случаите, своеобразна ПР акция.

– Добре, но реално отрязаните спирачки на кола едва ли могат да минат за ПР, на мен такава заплаха ми звучи съвсем реално.

– Безспорно, Фили, случаят с Мартин Димитров, бивш председател на СДС и депутат от РБ, се откроява и може би няма общо с останалите, освен близост във времето. Първо, сигналът за спирачките му дойде дни по-рано от останалите, които се появиха през тази седмица почти едновременно. Второ, сам Димитров информира за станалото, иначе вероятно то щеше да потъне в мъглявината, в която МВР крие тайни, за да прикрие безсилието си. Трето, като политик той е съвсем различен по характер от другите заплашени. Димитров е човек на разума и диалога, трудно е да се дефинира причината за заплахата срещу него, защото е, така да се каже – чист, никога не е уличаван за далавери, за връзки с неподходящи хора и среди. Разбира се, публиката не е длъжна да се вглежда в такива детайли, затова заплахата срещу Мартин Димитров еднозначно се приема за част от общата вълна. А може пък и наистина да има общо с нея.

– Какво имаш предвид, каква би могла да е евентуалната връзка?

– Отначало, Фили, не стигах по-далеч от идеята за неговия законопроект за премахване символите на комунистическия режим, който, заедно с група депутати, внесе неотдавна в Парламента. Отстрани това може и да не изглежда сериозен повод за толкова реална заплаха за живота, но има логични основания. Първо, мутациите на комунистическото съзнание тук, особено напоследък, с полуразпада на БСП, стават все по-агресивни и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

160. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ПОЛ ГОГЕН /част втора/

февруари 24, 2016 at 3:40 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов
11.11. 15, радио Пловдив

Целият текст слушай тук – http://bnr.bg/post/100624735/velikite-evropeici-pol-gogen-chast-vtora

Дебюси, Сюита Бергамо, Лунна светлина

Когато през 1885 година художникът Пол Гоген се връща в Париж, той е човек без нищо. Зарязал е, както казват някои, семейството си в Копенхаген. Там остава и колекцията му от картини и предмети на изкуството, събрана по-рано, когато парите му текат отвсякъде. В този момент вече няма и пари. Няма също образование на художник, но пък има огромен талант и желание. Една година Гоген работи какво ли не и рисува малко, затова в последната импресионистична изложба през 1886 той показва повече стари неща. Идва и скъсването му с импресионистите, чиито лидер вече е Жорж Сьора. Гоген не може да понася неговия поантилизъм, нео-импресионистична техника на рисуване, базирана на комбинация от точки, които изграждат художествения образ. През лятото Гоген отива в Понт Авен, артистична колония в Бретан, където се случват две важни неща. Първо, той става популярен сред група млади художници, при това – и заради освободения си, и заради уменията си в бокса и фехтовката, и заради картините си. Второ, започва да намира собствен път в изкуството, вече извън импресионизма. За него връщането към традиционното европейско изкуство е немислимо, намира го за твърде имитативно, в смисъл – че то прекалено много имитира реалността и му липсва дълбочината, придавана от символите. Точно обратното е валидно за по-екзотичното от европейска гледна точка изкуство на Африка и Азия. На първо време Гоген се увлича от модното тогава японско изкуство и се връща към някои европейски средновековни техники, които го водят към синтетичния подход на онова, което критиците наричат пост-импресионизъм. Една от наистина изумителните работи, които Гоген ни оставя от този период, е „Жълтият Христос”, изображение на разпятие, в което тялото на Христос е жълто и плоско, почти двуизмерно, наивистично отделено от околния свят с дебел контур. Някак звучи, сякаш това наистина ще спаси Спасителя.

Дебюси, Печати: Градини в дъжда

През 1887 година Пол Гоген, за да намери себе си като художник, започва да търси екзотиката на тропиците, контакта, както той смята, с естествените, първични хора, които живеят там, с техния бит и изкуство. С един свой приятел той отива в Панама, а после изкарва и няколко месеца на Мартиника. Разорен напълно, болен от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЛЕВСКИ, ДОБРИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕМИЕР И ДОБРИТЕ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

февруари 22, 2016 at 2:17 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/67578-de-profundis-za-vrazkata-mezhdu-levski-dobriya-balgarski-premier-i-dobrite-grazhdani.html

Отиде си една много интересна седмица, граждани. Интересна с това, че най-важните събития в нея имат отношение не толкова към краткото настояще, колкото към дългото бъдеще. А някои – и към вечността в главите ни, която съществува, независимо дали осъзнаваме това или не.
Няма го вече Умберто Еко, човекът, който доказа, че великите истории си съществуват вън и независимо от нашето съзнание, дори ако никой никога не ги е разказвал. Но когато ги издириш, за да ги разкажеш пръв, неизбежно откриваш, че някой друг вече ги е разказал преди теб.
Да, Умберто Еко е същият човек, който обясни защо няма нищо лошо в това Кант да не знае нищо за птицечовката, но е добре птицечовката да поназнайва нещичко за Кант, ако иска да бъде себе си. И го обясни разбираемо дори за самата птицечовка.
Той беше един от последните, а може би и последният, голям писател от епохата преди компютъра, от епохата на прашните библиотеки и тракащите пишещи машини, от времето, когато знанието беше тежък труд, а думите имаха по-силна връзка със смисъла, отколкото имат сега.
Не знам за вас, но на мен Еко ще ми липсва. Много.
Като сме започнали днес с мъртвите, да припомня, че през седмицата отбелязахме 143-годишнината от обесването на Левски и за пореден път това събитие се превърна в повод за политическа фукня и дрънкане на глупости, вместо в честен поглед към себе си – което всъщност е смисълът на годишнините.
Иначе се получава онова, което виждаме да се получава – някакви папагали се скъсват публично да повтарят всички клишета, избръщолевени за Апостола от сто и кусур години насам, докато децата им самоотвержено пишат по стените със спрей „Долу Левски!”.
Най-гнусно и жалко насред цялата уж обичаща Левски гмеж, изглеждат тъй наречените „патриоти” от тъй наречената партия „Атака”. Те, които сами признават, че за тях по-висш патриотизъм от служенето на московските интереси няма, да правят шествия и да брътвят по българските площади за паметта на Левски, е истинско кощунство. Особено на фона на все по-ясните и публично известни исторически доказателства, че Левски е обесен точно заради необятните руски интереси – винаги да имат главната дума в управлението на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

159. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ПОЛ ГОГЕН /част първа/

февруари 20, 2016 at 10:00 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов
04.11. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100622289/velikite-evropeici-pol-gogen-chast-parva

Признавам си, започвам да пиша този текст със страх. Страхувам се да ви представя великия френски художник Пол Гоген в истинската му светлина, защото се опасявам да не решите, че творец с такъв гаден характер не може да е чак толкова гениален. Няма как да ви съдя – доста хора и досега го мислят, така че заради човека Гоген отказват да харесват твореца Гоген. Има и такива обаче, на които не им пука за земните му грехове и ценят небесните му картини безкрайно. Добре, де, не чак безкрайно, но ето колко – в началото на 2015 година платното на Гоген „Кога ще се омъжиш” бе продадено за 300 милиона долара и стана най-скъпата картина в света. Ако се чудите колко са 300 милиона долара, ето ви сравнение – това са на куп парите, които получават за месец милион и половина български пенсионери със средна пенсия.

Дебюси, Сарабанда

„Аз съм велик художник и го знам. И точно заради това, което съм, аз съм преживял толкова много страдания, но продължавам да следвам призванието си, в противен случай бих се възприел като измамник – какъвто, впрочем, много хора мислят, че съм…..Моят артистичен център е в собствения ми мозък, никъде другаде, и аз съм силен, защото не се съобразявам с другите, а правя онова, което е в мен”. Така пише Пол Гоген през 1892 година, в едно писмо до жена си, датчанката Мете, с която продължава да поддържа връзка, въпреки че са разделени. Писмото е от Таити, където художникът, който се чувства все по-подтиснат и буквално задушен в уж артистичния Париж, вече живее и твори по онова време. Той отива на далечния тихоокеански остров с идеята да се махне от правилата и условностите на цивилизацията, да намери прост и естествен начин на живот, да бъде заобиколен от хора с друго виждане за основни неща като боговете, любовта, смъртта. Намира всичко това, но само донякъде, в много по-малка степен, отколкото му се иска. От една страна – по времето, за което говорим, края на ХІХ век, истински примитивни общества в света на практика вече не съществуват, всички те са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА ВИНАТА, МЕЗЕТАТА ИЛИ КАК ДЪЛГО СМЕ ОСЪДЕНИ НА КОМУНИЗЪМ /част трета/

февруари 19, 2016 at 8:07 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – все повече доказателства се трупат напоследък, че, 26 години след промените, обществото не може, а сякаш и не иска, да се раздели с миналото си. Защо и как останките от комунизма определят настоящето и бъдещето на България – за трета поредна седмица темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, според председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, за Румъния европейският механизъм на контрол може да отпадне, а за България да остане. Какво е отношението на темата за остатъците от комунизма и забавения български преход към това актуално развитие?

– Отношението е като причина към следствие, Фили. Механизмът за контрол бе въведен през 2007 година, веднага след влизането на България и Румъния в ЕС. Целта му е „да улесни съдебните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност, като едновременно с това гарантира нормалното функциониране на европейските политики и институции”. Въвеждането му пък е доказателство, че двете страни влизат в ЕС, без да са напълно готови да се впишат в европейското семейство. Надеждата обаче, че за година-две-три механизмът за наблюдение ще отпадне, защото българи и румънци ще се справят с проблемите, се оказа илюзорна. Вече 9 години Европейската комисия събира данни и пише доклади за напредъка, но без да отчита реален напредък.

– В случая говориш конкретно за България, нали, защото последният доклад за Румъния е съвсем различен – визира именно големият напредък, постигнат от страната…..

– Така е, Фили, говоря за България, макар че по инерция продължавам да мисля за двете заедно. Но румънците, които отначало бяха по-зле от нас, напоследък дръпнаха силно. „Като държава и общество Румъния изживява истинско очистване от посттоталитарния синдром на корупция, непотизъм и обвързаности на политици с олигарси” – каза Михаил Екемджиев, адвокат и правозащитник. България обаче само имитира реформи. Преди броени месеци, Христо Иванов, министърът на правосъдието, който се опита да прокара важни конституционни промени, за да се отпуши цялата съдебна реформа, бе бламиран от собственото си мнозинство и уволнен. В същото време прокуратурата и съдебната система, с помощта на политици от всички партии, продължават да бранят със зъби и нокти онези привилегии, които ги правят независими. Но независими, Фили, от отговорност пред обществото и закона, не от политически влияния и икономически облаги. С други думи, коренът на проблема е, че българската съдебна система, най-общо казано, е жив, огнедишащ остатък от комунистическите времена, който пази и възпроизвежда рефлексите от онова време. Големият проблем – тя не е в периферията на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

De Profundis: ИСТОРИИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ИЛИ ЗАЩО БАЛКАНДЖИ ЙОВО ВИКА НА ТУРЧИНА – МОРЕ, ВОЙВОДО

февруари 16, 2016 at 4:02 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/67132-de-profundis-istorii-ot-istoriyata-ili-zasto-balkandzhi-yovo-vika-na-turchina-more-voyvodo.html

Плазмодии, хидри, зелени еуглени и всякаква друга пихтиесто-мозъчна сган населява общественото пространство, граждани, живее, размножава се чрез просто или сложно делене, храни се със себе си и вони, та се не трае.
Какво, не съм биологически коректен ли? Но за сметка на това пък направо преливам от политическа коректност.
Не определям тази сган например като тъпоглави идиоти или безгръбначни кретеноиди – което наистина би било обида спрямо нормалните идиоти и кретени. Нито я наричам „посрана свинска банда”, както благообразно би се изразил колегата Хашек.
Онзи ден чета например, че някакви духовно възвишени и патриотично настроени лица предложили да се приеме Закон за българската история. Един титан изсред тях дори не се сдържал, а сътворил и проекто-проект, който започва така: „Всеки автор или издател на исторически учебници, който изопачава, прикрива или фалшифицира българската история се наказва с затвор от 5 до 15 г.”.
Въпреки правописните грешки, бих се съгласил, граждани. Нищо, че е безумно. Само че много искам първо да разбера коя точно е истинската история в българската история, та да се придържам здравата към нея.
Например – кой патриот предаде Левски. Също – кой патриот уби Ботев. Да не говорим за класическия въпрос, зададен преди години от поета Иван Динков, мир на праха му: „Защо Балканджи Йово се обръща към турчина, дето му взима живота и хубавата Яна, с „море, войводо”?”. Да не би да има нещо неподходящо за деца, в отношенията им? А може би е по-добре изобщо да не се учи тази прочута песен в училище?
Досега децата бяха прости, не се сещаха да питат, но вече са по-умни, ще вземе някое да се усети, а даскалът – хък-мък, ще трябва да изопачи или фалшифицира истината, че турци и българи често заедно са създавали разбойнически банди. И – `айде от 5 до 15 за изопачаване. Нищо, че то ще е от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

158. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АЛЕСАНДРО ВОЛТА

февруари 13, 2016 at 11:28 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов
28.10. 15, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100618998/velikite-evropeici-alesandro-volta

Джузепе Камбини, Струнен квинтет №23, Алегрето

Думата „волт” има много значения. В средновековна Франция например тя означава восъчна кукла, върху която се практикува черна магия. Във фехтовката е начин, по който се избягва противников удар. В изкуството на ездата е кръг, в който се тренира обездка. В мошеническата игра на карти е разбъркване по такъв начин, че желаната карта да остане там, където бъркащият мошеник иска. Най-известна думата „волт” обаче е като мерна единица за електрическо напрежение и идва от името на великия италиански учен, изобретател и откривател Алесандро Волта. Това е потенциалната разлика между две точки от проводник, между които ток със сила 1 ампер разсейва 1 ват мощност. Не знам какво значи, но Волта, човекът, който измисли първата батерия, също не знае – просто 70 години след смъртта му учените толкова продължават да го почитат, че за да го обезсмъртят, дават името му на тази електрическа мярка.

Джузепе Камбини, Симфония №9

Според съвременници, Алесандро Волта е „висок на ръст, с правилни, „антични” черти на лицето и спокоен поглед, говори ясно, просто, леко, понякога красноречиво, но винаги скромно и изящно. Той има силен и бистър ум и се отличава с искрено и категорично слово”. Направо да не повярваш, че този човек казва думата „мамо” едва на 4. Причината за това не е ясна. Факт е обаче, че когато през 1745 година малкият Алесандро Джузепе Антонио Анастасио Волта се ражда в италианското градче Комо, той е даден на дойка и забравен на село за четири години. Бащата и майката на Волта са с аристократи, но относително бедни, а има и нещо мътно в техния брак. Някои източници дори го наричат „таен”, защото когато 41-годишният Филипо Волта полудява по 19-годишната Дона Мадалена, той е монах-йезуит. Така или иначе, Филипо напуска ордена заради жената от графската фамилия Индзаги, а когато си прибират Алесандро от селото, той продължава до седмата си година да мълчи като пукал и близките му почти го отписват от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА ВИНАТА, МЕЗЕТАТА ИЛИ КОМУ ПО СВЕТА И У НАС Е НУЖЕН КОМУНИЗМЪТ НА БОКОВА /втора част/

февруари 12, 2016 at 7:19 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – все повече доказателства се трупат напоследък, че, 26 години след промените, обществото не може, а сякаш и не иска, да се раздели с миналото си. Защо и как останките от комунизма определят настоящето и бъдещето на България – за втора поредна седмица темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, от онзи ден Ирина Бокова е официален български кандидат за Генерален секретар на ООН. Това как се вписва в разговора ни за останките от комунизма, които продължават да определят живота на всички българи?

– За съжаление – прекрасно, Фили. Това не е игра на думи – и съжалението е искрено, и констатацията за прекрасното вписване е истинска. Ирина Бокова е известна като една от червените принцеси. Това са деца и внуци на бивши комунистически величия, които поеха контактите, властта и парите от своите родители. Те продължават, както се казва, да колят и бесят. Ще ги срещнете и в политиката, и в икономиката, да поддържат онзи феномен на уж демокрация и уж капитализъм, с който е известна България. Те имат достъп до предварителна информация и до най-апетитните пазарни ниши, получават държавни поръчки и европейски фондове, те са „недосегаеми”, радват се на облаги, предимства и закрила от „силните на деня”, точно както са свикнали от детството си. Те се познават добре помежду си, учили са заедно, често си помагат, дори официално да нямат най-добри отношения. Сред тях ще срещнем имената на Ирина Бокова и брат и, Филип, на бившия премиер и лидер на БСП, а сега шеф на ПЕС – Сергей Станишев, на Георги Пирински, Евгения Живкова, Кирил Добрев. Споменавам само най-известните фамилии. Червените принцове и принцеси обаче са много повече, не са струпани само в София и затова повечето имена не са известни на широката публика, но добре се знаят по места. Има ги навсякъде, те са остатък от бившата комунистическа номенклатура, обвързана с бивши и настоящи местни величия от ДС, от прокуратурата и съдебната система, дори, ако щеш, от културните среди.

– Искаш да кажеш, че всъщност са нещо като мрежа, обхванала цялата страна?

– Така е, Фили, истинска паяжина. Затова и откъсването на българското общество от влиянието им е трудно. Положението, особено в малките градове, е наистина страшно, там всичко продължава да е в ръцете на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

De Profundis: НЕ СМЕ ГОТОВИ ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ КОМУНИЗМА

февруари 8, 2016 at 12:15 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/66474-de-profundis-ne-sme-gotovi-da-se-otarvem-ot-komunizma.html

„Готови сме, ако умът ни е готов” – заявява крал Хенри V в едноименната пиеса на Шекспир.
Казано под секрет, граждани – не сме готови. Изобщо не сме готови да се разделим с комунизма в нас и комунизма наоколо.
Не сме готови да се превърнем в общество, което наистина живее и работи по демократичните правила. Не сме готови да потърсим и разберем истината, да се ужасим, да се засрамим до дъно или трезво да се поучим от нея, та затова да се променим – не защото някой /времето, обстоятелствата, Бойко Борисов, световната конспирация или старата ми шапка/ така ни налага, а защото промяната ни идва отвътре, защото не можем без нея.
Умът ни не е готов за тези неща.
Не знам колко време трябва да мине, за да направи цял оборот и да прищрака този наш колективен ум. Или колективното ни подсъзнание, по-скоро. Виждаме, че то е способно хем да ражда чудовища, хем да се страхува от тях, хем само да намира най-добрите оправдания, за да продължи да си ги развъжда и отглежда.
Шантава работа, не е шега.
Добре, де, и на мен не ми се ще да вярвам, че е така, но доказателствата валят, човек няма време дори да ги каталогизира и прегледа всичките на спокойствие. Така беше и тези дни, покрай поредния Ден за почит към жертвите на комунизма.
Няма да се връщам към него. Искам непременно да подчертая обаче нещо, което май за пореден път около 1 февруари никой не каза – всички ние, живите в момента българи, 26 години след промените, продължаваме да сме жертви на комунизма.
Така е, независимо дали си даваме сметка за това или не, независимо дали обичаме или мразим този налудничав феномен, независимо дали подкрепяме партиите, които го олицетворяват или гласуваме, макар често с отвращение, за някакви техни политически опоненти, в желанието си да изберем поне по-малкото зло.
Но сме истински жертви, защото около нас и вътре в нас продължават да живеят три отровни октопода – хората от онова време, отношенията от онова време и символите на онова време.
Да, уж имаме закон, който обявява комунистическия режим за престъпен. Вече 16 години го имаме, но от него нищо не следва. И няма да последва, защото ако го прочете човек, веднага ще види, че той реално е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА ВИНАТА, МЕЗЕТАТА ИЛИ КОМУ В БЪЛГАРИЯ Е НУЖЕН КОМУНИЗМЪТ /първа част/

февруари 5, 2016 at 8:16 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ 1 февруари, ден за почит към жертвите на комунизма, даде поредното доказателство, че, 26 години след промените, българското общество не може, а сякаш и не иска, да се раздели с миналото си. Защо и как останките от комунизма определят настоящето на България – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, откога в България се отбелязва 1 февруари като Ден за почит към жертвите на комунистическия режим?

– Тази година бе шести път, Фили. Започна през 2011, когато бившите президенти Желю Желев и Петър Стоянов лансираха идеята. Датата е избрана символично – на 1 февруари 1945 година тъй нареченият Народен съд произнася смъртни присъди за над 150 души от елита на България – политици, военни, журналисти. Идеята обаче и досега среща силна съпротива от левицата. Само един пример. В понеделник лидерът на БСП Михаил Миков, попитан от журналисти как се чувства в деня за почит, отговори – „екстра”. А на въпрос дали БСП, като правоприемник на БКП, ще се извини за извършените спрямо българите престъпления, отговорът беше – БСП се е извинявала много пъти и е време да приключи с това. Не искам да коментирам, Фили, но знам, че идеята да приключиш с нещо, което още не си започнал, е връх на цинизма и политическото фокусничество.

– Пламен, тези думи на Миков напомнят за репликата от 90-те години на Филип Боков, че „БСП поема вината само с мезета”. На какво се дължи подобна наглост?

– Вероятно на безсилие, Фили, съчетано с погрешна представа за остроумие. Това безсилие на БСП да признае истината или да обясни разумно защо не я признава, личи всяка година на 1 февруари. Левицата защитава четири тези. Първата е: „не всички жертви на комунистическия режим са невинни”. Каза го онзи ден депутатът Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

157. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЖАК БРЕЛ

февруари 4, 2016 at 8:51 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов
21.10. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100615553/velikite-evropeici-jak-brel

Брел, Не ме напускай

Не ме напускай – трябва да забравя!
Всичко, което вече е изчезнало, може да се забрави.
Да забравиш времето на недоразуменията
и изгубеното време,
да знаеш как да забравиш тези часове,
които с ударите на въпросите понякога убиват
сърцето на щастието.
Не ме напускай!

„Не ме напускай” – изпя през 1959 година Жак Брел, белгиец, когото мнозина смятат за французин; затворен човек с католическо възпитание, но също бохем и авантюрист; творец, чиито песни трудно се пеят, защото се състоят не само от мелодия и текст, а и от невероятно сценично присъствие. Жак Брел изпя „Не ме напускай” и мнозина смятат тази песен за любовна. Тя обаче не е. В интервю през 1966 самият той казва, че песента е по-скоро „химн за малодушието на мъжете” и за „нивото, до което те са готови да се самоунижат”. Историята, свързана с песента, е лична и болезнена. Тя се появява на бял свят, след като една от многото любовници на певеца, Сузан Габриел или Зизу, го изхвърля от живота си. Зизу е сред хората, които по-рано помагат на Брел да стигне до парижката зала „Олимпия”, а оттам – до истинската слава. Сега обаче тя е бременна, но Брел не признава детето. Зизу го напуска и прави аборт, а той пише най-прочутата си песен.

Не ме напускай! Не ме напускай! Не ме напускай!
Аз ще ти предложа дъждовни перли,
дошли от страни, в които не вали.
Ще копая земята чак до смъртта си,
за да покрия тялото ти със злато и светлина.
Ще създам владение, където Любовта ще е крал,
където Любовта ще е крал, където ти ще си кралица.
Не ме напускай!

Брел, Не ме напускай

Сложна, противоречива, странна и трудно разбираема личност е Жак Брел. Много талантлив, той добавя към таланта и много труд. Брел е вечно в движение, вечно иска да работи – но никога не отказва сладостите на дългите нощи в бохемска компания. Свенлив като човек, той постига близък контакт с публиката във всички зали по Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »