De Profundis: СЛЕД РОКЕРИТЕ НА ПУТИН, ИДВАТ ЛИ МИГ-ОВЕТЕ НА ПУТИН

август 25, 2016 at 10:41 am (Без категория) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/80458-de-profundis-sled-rokerite-na-putin-idvat-li-migovete-na-putin.html

Внимание! Пази се от мотористи!

Голяма грешка ще направи българският Парламент, ако одобри идеята за нов пътен знак, който гласи: „Внимание! Пази мотористите!”. Тя идва от самите мотористи, но не е просто идея, а вече има и реализация, доколкото те направо си го слагат тук и там из България. Знакът, имам предвид – нищо, че не е официално регламентиран.

Доколкото знам, в нормалния свят това се нарича самоуправство, абсолютно недопустимо е и се преследва строго от закона.

Самото това действие трябва да накара държавата да е нащрек и да внимава не дали пази мотористите, а дали се пази от мотористите. Защото те – явно вдъхновени от примера на своите батковци, „Нощните вълци” на Путин – за пореден път доказват, че се смятат за по-големи от държавата и че имат право да се разпореждат в нея, без да подлежат на санкция. Това би било абсурдно, ако ставаше другаде, но ние си знаем, че в България всичко е възможно.

Представям си обаче дори тук какво би станало, ако писателите сложат пътни знаци, с които уведомяват обществеността да внимава за преминаващи пегаси. Или как би се отнесла властта към група лесничеи, от чиито знак ден и нощ се носи звук на моторна резачка. Да не говорим пък за възможността някоя гей дружинка да реши, че има право на знаци, изразяващи щенията им за обществена защита. На бас, че в укротяването ще се включи не само държавната машина, но и най-будната част от българското гражданско общество, което, както е известно, се състои от смели футболни агитки, триъгълни момчета от фитнеса и вездесъщите рокери, тоест, същите тези „мотористи”, както ни се представят напоследък, за да си придадат по-благообразен вид.

По повод мерака на рокерите за собствен пътен знак, някои се бъзикат, че е добре да го Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПАК НИ ПРИТОПЛЯТ ПОПАРАТА НА РУСКИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ

август 20, 2016 at 5:52 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ След като тъй наречените „големи руски енергийни проекти в България” бяха спрени заради неефективност и противоречие с европейската енергийна политика, те пак са на дневен ред. Как се стигна до идеята за възстановяването им и дали то ще се случи наистина – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, защо пак трябва да се връщаме към разговора за руските енергийни проекти?

– „Защо” е труден въпрос, Фили. Честният отговор е – не знам. По-скоро – не знам конкретно в този случай какво точно е станало зад кулисите, макар да имам едно-две предположения. Иначе логичният и потвърден от практиката отговор е, че в България има силни бизнес и политически интереси, които със зъби нокти се борят за реализацията точно на руски енергийни проекти. Те не се интересуват от икономическите и политическите интереси на страната, от нейната независимост чрез диверсифициране на енергийните доставки, от това да се използват новите технологии и източници на енергия. Обратно – техният интерес е Русия, точно Русия и само Русия да има монопол над българската енергетика.

– Защо обаче е това неистово настояване на връзката с Русия? 

– Причините са две, Фили. Първо, така се реализират руските имперски интереси за запазване на влияние върху българската политика и цялото българско развитие. Нека слушателите в Австралия не се изненадват, но тъй наречените „русофили” тук често ни пробутват като висша мъдрост един невероятен за нормалното съзнание парадокс – че истинският български патриотизъм служи на руските интереси. Трудно ми е да го изговоря, но го казвам, за да се има предвид. В същото време трябва да се знае още, че Русия иска това влияние, не защото толкова и трябва самата България, а за да държи под контрол от една страна положението на Балканите и от друга – да създава нови противоречия в ЕС и НАТО. Това е истинската цел на руската „любов” към България. Втората причина да се настоява за силно енергийно присъствие на Русия тук е, че само чрез руските проекти съответните лобита и от двете страни получават огромни пари било като преки кражби, било като комисиони, било по Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЛЕВИЯТ ЦИРК ИЛИ ПОРЕДНОТО ЗАБАВЛЕНИЕ, ПЪЛНО С НЕВИННИ ДЕВИЦИ, ВИНОВНИ ДЕВИЦИ И ОПАШКИ НА МАГАРЕТА

август 18, 2016 at 9:29 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/80011-de-profundis-leviyat-tzirk-palno-s-nevinni-devitzi-vinovni-devitzi-i-opashki-na-magareta.html

Голямо удоволствие е да се следят отблизо национално-отговорните действия на българската левица, граждани.

Някои наричат тези действия „цирк”. Те недоволстват, че циркът тече прекалено дълго и хаби обществената енергия, като вкарва цялата българска пара само в свирката. Аз обаче не съм съгласен – тъй нареченият български преход щеше да е адски скучен, ако беше минал гладко, без номерата на уж бившите комунисти. Направо щяхме да умрем от скука – я питайте швейцарците какво им е. Така или иначе обаче, дори някой още да не е прозрял забавното в това ляво забавление, сега пак има тази възможност.

Защото, не знам за вас, граждани, но като много зряла и патриотична постъпка от страна на левицата аз лично оценявам факта, че цели три месеца преди президентските избори, тя вече ги загуби. Да, загуби ги окончателно и катастрофално.

Не че някой друг ги спечели. Но левицата пък ги загуби.

Така поне излиза от онези /мело/драми, които се вихрят около номинацията на червения кандидат-президент. Всъщност, смешното в тези самодейни политически сценки е почти толкова, колкото и жалкото. Идейното в тях се опитва, поне на думи, да не изостава от паричното. Българското с изплезен език търчи по петите на руското и дава вид, че се мъчи да го догони, но все не успява. Изобщо – голяма каша от достойни хора, натикали се в достойни за самите тях обстоятелства, които страдат поради собствената си алчност, простотия, предразсъдъци, зависимости, обвързаности и други прекрасни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПУТИН И ЕРДОГАН – НАЧАЛОТО НА ЕДНА ПРЕГРЪДКА С НЕПРЕДВИДИМ КРАЙ

август 12, 2016 at 10:42 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ С посещение на турския президент Реджеп Ердоган в Русия започна затопляне на отношенията между двете страни. В какво се изразява и докъде се простира то, кого и как ще засегне – темата обсъждаме с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.

– Пламен, през ноември Турция свали руски СУ-24 и отношенията на Москва с Анкара замръзнаха. Във вторник обаче Ердоган посети Русия и нарече Путин „скъп приятел”. Какво се промени междувременно, та се стигна до такъв рязък обрат в отношенията?

– Преди месец в Турция имаше опит за преврат, Фили, това бе вододелът.  Ердоган си изми ръцете за руския самолет, като арестува хората, които го свалиха и ги обвини за участие в преврата. Междувременно има информация, че Анкара е предупредена точно от руското разузнаване за готвения пуч. След него Путин пръв се обади на Ердоган да го подкрепи и то без да обели дума за нарушените човешки права при потушаването му, както направи Западът. Сигурно затова пък сега не Брюксел и Вашингтон, а точно Москва, е първата столица, която Ердоган посещава, след като овладя ситуацията.

– Все пак, Пламен, превратът е поводът за затопляне на отношенията, но какви са причините?

– Много са променливите в руско-турското уравнение, Фили, например икономиката. Русия, която разчита основно на приходи от енергийни суровини, е в криза. Сред причините са западните санкции заради агресията в Украйна. Те засягат достъпа на руския бизнес до кредити и до технологии за разработка на нови находища. Всъщност точно технологичната изостаналост на Русия е друга причина за кризата. Руснаците нямат налична суровина, за да захранят например голям тръбопровод до Китай. Новите им находища са на трудни места, там руските технологии не работят, но напредналата западна технология е под забрана. Трети фактор е липсата на пътища, по които Русия да стигне до нови клиенти. Кремъл години наред се опитва да заобиколи Украйна от юг, през Черно море, но не успява по различни причини. Четвърти фактор е спадът в цената на горивата на световния пазар. На този фон влошените отношения с Турция, сериозен доставчик на евтини хранителни стоки, а в същото време голям потребител на газ, създават допълнителни трудности за Москва. Тя дори не потърси заместник на този партньор, защото такъв няма. От другата страна пък турската икономика, макар силна и динамична, също усети удар от конфликта с Кремъл. Пресъхна милионният поток руски туристи, производителите и търговците на храни усетиха липсата на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

179. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДИЕГО ВЕЛАСКЕС

август 11, 2016 at 9:46 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

23. 03. 16, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100672541/velikite-evropeici-diego-velaskes

Ла Романеска, Музика от времето на Веласкес 

„От време на време за него все още говорят като за велик художник, който не влиза в числото на великите художници” – пише испанският мислител Хосе Ортега-и-Гасет в есе за испански художник Диего Родригес да Силва-и-Веласкес. Ортега уточнява обаче, че до подобни парадокси човек трябва да прибягва, за да опише необичайния характер на славата на Веласкес във времето от ХVІІ век, когато живее и твори, до последната третина на ХІХ век. После вече тази слава става така голяма, че всички знаят името му.

Ла Романеска, Музика от времето на Веласкес 

Необичайният характер на славата наистина е един от феномените в живота на Диего Веласкес. Имам предвид, че за дълго той е практически непознат на широката публика, тъй като картините му могат да се видят само в двореца, до който хората нямат достъп; че няма известни ученици, които да продължат делото му; че критиците, които зърват негови работи, го признават за голям майстор, но не го харесват. Това обаче изглежда като нещастие само в днешната ни представа за начина, по който изкуството живее. А в началото на ХVІІ век, когато Ренесансът прелива в Барок, славата на художниците има други измерения. Те не организират изложби, за да се фукат пред широките народни маси, а рисуват най-вече по поръчка, основно за църквата, висшата аристокрация и краля. И то ако е крал, който се интересува от възвишеното, какъвто е Филип ІV, чието време неслучайно е признато за „испански златен век”. Изобщо не мислете, че Веласкес е неразбран, беден художник, открит от нас, умните, далеч след смъртта си. Всъщност истината е, че като творец той има цялата слава на времето си и я консумира с пълни шепи. Веласкес търси и харесва славата, заедно с придружаващите я облаги. Постига я твърде млад и то под най-добрата форма. Веласкес не просто е назначен за придворен художник, не само е единственият, който има право да рисува краля и семейството му, а става и близък приятел с владетеля, расте като висш дворцов служител. Наричат го „живописец, който не се занимава с живописта като професия”. Той може да подбира какво, кога и как да твори. Затова рисува сравнително малко и няма своя школа – не защото е твърде зает с дворцови ангажименти. Той има свобода, пари, възможности и признание, но ги получава не от улицата, а точно откъдето трябва – от двореца, от центъра на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: В ПОЛИТИКАТА Е КАТО В МАГАЗИНА – ПОСТОЯННО СЕ ОПИТВАТ ДА НИ ПРОБУТАТ МЕНТЕТА

август 10, 2016 at 9:47 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/79523-de-profundis-v-politikata-e-kato-v-magazina-postoyanno-se-opitvat-da-ni-probutat-menteta.html

  1. Матрьошките с генералски пагони

То не бяха Маринци, Миховци, Колевци, то не бяха чудеса от героизъм, патриотизъм и чест, които през крачолите на българската армия се вляха в мръсната комунистическа пропагандна машина, поставена изцяло в услуга на руските имперски интереси. Сега към тях се присъедини и някой си Радев.

Няма ли край тази игра на генералски матрьошки? Колко още дървени кукли с пагони ще пробутат комунистите начело на натовската българска армия? Докога истинските натовци ще се плюнчат от изненада, като гледат какво става под носа им, ще се чудят защо армията ни е в насипно състояние, защо 12 години след влизането в Алианса тук военна реформа няма, защо тайните от Брюксел се узнават в Москва на секундата?

Поне този път, граждани, не се водете по червената пропаганда. Тя вече рисува красив портрет на въпросния субект Радев, представя ви го за страхотен генерал, човек с воля и характер, патриот и обединител на нацията, който тутакси ще ни спаси от тежкото международно положение, само да го изберем за президент.

Той не е нищо такова и нищо такова няма да направи, той просто нищо старо не е забравил и нищо ново не е научил. Доказа го дори само циркът с оставката му и нейното жалко съдържание, което по тайнствен начин изтече в руската преса в същия миг, когато стана известно и на българския министър на отбраната. Бравос!

Но, така или иначе, в избора на президент има и друга, нормална логика. Тя казва, че на поста трябва да изберем човек със Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ТАТКО ЩЕ ИЗДИГНЕ НАЙ-ДОБРИЯ КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТ – АМА ДРУГ ПЪТ

август 5, 2016 at 7:21 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Едва три месеца преди президентските избори в България започнаха да стават известни кандидатите на някои от по-значимите партии. Очаква се до десетина дни да се разбере ще има ли обща кандидатура на левицата, а от ГЕРБ казаха, че ще обявят кандидата си чак през септември. С коментар на ситуацията слушаме Пламен Асенов.

Президентските избори в България са насрочени за 6 ноември, но, за разлика от САЩ, където вотът е горе-долу по същото време, а основните кандидати се знаят от месеци, тук все още цари мъгла по въпроса. Тази година партиите наистина изненадаха със забавянето си. Първите номинации се появиха едва преди десетина дни, а продължават да тънат в неизвестност двамата най-важни претенденти – евентуалният общ кандидат на левицата и този на ГЕРБ. Много въпроси и малко отговори има във връзка с това. „Няма защо да бързаме, нашият човек при всички случаи ще е добре познат и няма смисъл да се хвърля в битката прекалено рано, за да не се похарчи” – горе-долу това заявяват от ГЕРБ. И допълват, че кандидатът им ще се разбере през септември. Доскоро другите партии пък казваха – след като основният претендент не бърза с номинациите, ние защо да бързаме. И донякъде са прави. Всичко това е истина, но май все пак – около половината истина. Другата половина се поделя между сериозните проблеми практически на всички партии и липсата на наистина подходяща фигура. Факт е, че българските политически сили в момента са буквално в насипно състояние, а политическият живот се състои от около 50 процента неяснота и 50 процента колебание. Като казвам това, имам предвид три неща. Първо, положението в самите партии. Сред тях основната опозиционна сила – БСП, блести с това, че след управлението на Пламен Орешарски едва се закрепи от свободното падане към пълен разпад и вече много месеци се движи около 10-12 процента подкрепа. На всичкото отгоре има сериозни индикации, че Кремъл, вечна опора и ръководен фактор за социалистите в България, напоследък предпочита сътрудничество с далеч по-малката, но по-активна партия АБВ на бившия президент Георги Първанов. БСП изглежда така объркана, че във Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: АКО КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТИТЕ БЯХА ХЛЕБАРКИ ИЛИ ОБРАТНО

август 3, 2016 at 9:26 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/79095-de-profundis-ako-kandidatprezidentite-byaha-hlebarki-ili-obratnoto.html

Нали ги знаете хлебарките – мернете ли една да мърда мустаци в ъгъла, вече знаете, че до вечерта из къщата ви ще щъкат цели рояци. Е, същото стана с нашите кандидат-президенти през последната седмица. Най-общо казано – защъкаха.

В това няма нищо лошо, напротив, така се прави преди президентски избори. Хората трябва да опознаят кандидатите, да чуят какво мислят и как говорят те по разни теми, да си съставят информирано мнение и после, въоръжени с хладен ум и чисто сърце, да гласуват за онзи, който най-добре отговаря на високите им стандарти.

Така е теоретично, де, реалността винаги е малко изкривена. Но чак пък толкова изкривена, колкото преди сегашните президентски избори, дори българската реалност май никога не е била.

Да оставим настрани разни маловажни въпроси като отдавна пропуснатото нормално време за обявяване на кандидатите и отправяне на техните публични послания, за разгръщане в дълбочина на визиите им – нека се концентрираме само върху достойнствата на вече известните кандидати.

Всичко започна с…..няма да коментирам Слави Трифонов…..няма да коментирам Слави Трифонов…..няма да коментирам Слави Трифонов…..

Всичко започна с обявяване на двойката Красимир Каракачанов от ВМРО /агент Иван от ДС/ – Явор Нотев от „Атака”. С други думи, уж бившата комунистическа Държавна сигурност отново иска да си осигури пълен душевен комфорт, като чрез агент Иван си Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар