De Profundis: В ПОЛИТИКАТА – НЕ КАКВО ИСКАШ, А КАКВО МОЖЕШ, ЗА ДА ПОСТИГНЕШ, КАКВОТО ИСКАШ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-v-politikata-ne-kakvo-iskash-a-kakvo-mozhesh-za-da-postignesh-kakvoto-iskash
Честно казано, граждани, не ми се чете и слуша нищо за българската политика, не ми се мисли и не ми се пише за нея. Предпочитам да си вадя хляба с далавери за милиони и облизване на пръсти, бръкнали в общата каца с мед, ама явно съм некадърен да го правя. Май не съм случил на родители, като гледам хората какви хищници са създали и отгледали, пък аз – тревопасно…..
Но стига лирически отклонения, да се върнем към нещата, към които не искам да се връщам, защото поводите за разочарование от българската политика не спират да се трупат.
Попадам онзи ден на текст, озаглавен „Кой ни изпрати на избори и защо?“ Разгеле, викам си, сега ще науча истината и то от първа ръка. Не само защото заглавието е право в десетката и гарантира, че и текстът ще е такъв, а и защото авторът е сериозен – бившият премиер Николай Денков, когото принципно уважавам заради ред добри стъпки през неговото управление. И се зачитам дълбоко, за съжаление – само за да се разочаровам още по-дълбоко накрая.
Истината е, че не научих и една йота от истината за това кой ни изпрати на избори и защо, а като последен бунак изчетох за пореден път опорните точки, спускани на ПП – ДБ от социолози и политолози с нежни имена – Иван, Генчо, Петко, Веско и Ко.
И все пак – какво казва текстът? Ами казва, че ние, ПП – ДБ, сме чисти политически ангели, а ГЕРБ – СДС и ДПС са мръсни политически дяволи, които спират вятъра на промяната. И също – че ние, ПП – ДБ, сме умни, почтени и отговорни политици, които искаха властта само за да правят реформи, докато ГЕРБ – СДС и ДПС са глупави, непочтени и безотговорни политици, които предпочетоха вчера да се махнат от властта, само за да я вземат утре.
Всички люде с повече от една гънка в мозъка се сещат, че истината не може да е така черно-бяла и то не само поради елементарната логика или защото черното и бялото не са цветове, още по-малко – политически цветове. Не, сещаме се, защото всички думи и действия от двете страни, свързани с разглобяването на Сглобката, минаха пред очите на цялото общество, ние всъщност знаем какво стана и е трудно да ни излъжат. И нелепо да се опитват изобщо.
Пълната липса обаче на обективен поглед дори към подобни важни за страната събития не спира да ме учудва поради простата причина, че нормалния мозък трудно приема парадоксите. Как така ще си затваряш очите за реалността, сам ще се залъгваш, а ще залъгваш и другите – и в същото време ще продължаваш да настояваш, че си политик, при това от добрите. Защото това в случая правят Денков и неговите колеги от ПП – ДБ.
Но да приемем, само за малко да приемем, че той казва Светата Истина и ГЕРБ – СДС, плюс ДПС някъде от сенките, са изцяло виновни за разпада на управлението. Важният въпрос, който остава да виси обаче, гласи: „Разбрахме кои са лошите, но какво правим ние, добрите, оттук нататък и как го правим?“ А ето и отговорът на Денков, който, за мен поне, е още по-разочароващ от демонстрираната преди това от него липса на обективност: „ПП – ДБ ще работим заедно за резултати, които да ни позволят да продължим реформите. Това ще бъде основният залог на предстоящите национални и европейски избори. А от вашата подкрепа зависи в коя България ще живеем“.
Е, това ми звучи, сякаш човекът си общува пряко с вселенската безкрайност и настоява пред нея – искаме българските избиратели изведнъж да ни заобичат така силно, че да ни осигурят самостоятелно мнозинство, което ще ни позволи да управляваме и правим реформи, без да търсим подкрепа от „лошите“. Обаче аз пък се чудя дали това е проява на обикновена човешка наивност или на пълна политическа неадекватност. Дали става дума за откровена политическа некадърност или за жестоко подвеждане. А може би е всичко заедно?
Как, колкото и силно да „работи“ предизборно, коалицията ПП – ДБ ще получи самостоятелно мнозинство, след като нови и нови социологически проучвания сочат, че тя не само не напредва с електоралната подкрепа, обратно – изостава все повече от ГЕРБ и се приближава назад все повече до ДПС.
Но проучванията са манипулирани…..Е, да, обаче и на живо се усеща, че хората в България не ги тресе предизборна треска, предизвикана от огромното им желание да хукнат до урните, за да подкрепят „партиите на промяната“. Затова можем да приемем, че, в най-добрия случай, ПП – ДБ ще постигнат същия резултат като на миналите избори.
И тогава какво правим? Подвиваме опашка и под сурдинка подмятаме укоризнено, че избирателите са ни виновни, защото не са ни подкрепили в достатъчна степен?
Е, да, принципно, ние, всички българи, сме виновни за „качеството“ на българските политици. Голяма идиотщина е „мъдростта“, която често може да се чуе: „Народът ни е добър, ама не случихме на политици!“ Те тия политици не падат от Марс, та да случим на тях. Те са не просто част, а водеща част от самия народ, облечена, при това по начин най-свободен и демократичен, с неговото доверие. Те са родени, закърмени и израснали в общия народностен казан, тоест, попили са и, щат – не щат, са преки носители на всичките ни народностни добродетели и пороци.
Да, знам, не е приятно да се напомня това, защото тогава „народът“, който, както знаем, мисли изключително лоши неща за политиците, ще трябва да започне да мисли същите лоши неща и за себе си – например, че е крадлив, лъжлив, прост и т.н. Но това е по-общ поглед към нещата. В конкретния предизборен случай, за който говорим, не могат да бъдат обвинявани общо избирателите, че не са подкрепили тази или онази партия – най-важен тук е въпросът дали и доколко въпросната партия с думите и действията си е спечелила индивидуалното доверие на всеки един човек.
Е, засега, признавам, с думи и действия ПП – ДБ не печелят моето лично доверие. За съжаление. Не, че някой друг го печели, но и те не успяват, особено с демонстрираното желание да се борят едновременно срещу всички български политически чудовища.
Точно това прозира в изказването на Николай Денков. То очертава следната картина: в България имаме политически ринг, но триъгълен, не квадратен. В червено-кафявия ъгъл са БСП, „Възраждане“, „Левицата“ и други открито русофилски, корумпирани и ченгеджийско-мафиотски партии. В жълто-лилавия ъгъл са ГЕРБ – СДС и ДПС, които са прикрито русофилски, корумпирани и ченгеджийско-мафиотски партии. По средата подскача рефер с името Румен Радев и образа на Тато, накипрен с един червено-кафяв и един жълто-лилав чорап, а отсреща, в синия ъгъл, е добрата коалиция ПП – ДБ, готова да се изправи сама срещу всички лоши.
Но това е твърде глупава политика. Дори във вълшебните приказки героите са достатъчно умни – съюзяват се първо с едното чудовище срещу другото, а когато победят първото, тогава мислят как да отърват селото и от второто. Политическите сметки иначе не излизат, колкото и да „се борим“, да „настояваме“ или да „правим всичко възможно“.
Да, знам, не е никак лесно да се съюзиш с политическо чудовище – трябва не само да преодолееш отвращението от него, но и в името на общия интерес да преглътнеш някои негови щения, които са абсурдни за нормалния мозък.
И веднага се сещам за последния пример – ДПС, партията, която напоследък уж силно иска да мине за проевропейска, номинира за кандидат-евродепутат Елена Йончева, отчаян русофил и доказан антиевропеец. Какво е това – преплитане и реализация на бизнес интереси, опит да се седи на два политически стола едновременно, обикновен политически кретенизъм или нещо друго?
ГЕРБ и Бойко Борисов пък, въпреки че също искат да минат за истински европейци, продължават да се придържат към подкрепа за руските енергийни интереси в България. Те защитават „своя“ „Руски поток“, който построиха на Кремъл с пари на българския данъкоплатец, както и да одобряват „президентския“ договор с турската компания „Боташ“, зад който стоят пак руските интереси. Нещо повече, техен „експерт“ по енергийната тема още е бившият министър Теменужка Петкова, която пътека направи до Москва да се моли за максимална руска енергийна зависимост на България, а, видно от изказванията ѝ, би продължила да я прави и сега, ако ситуацията не беше чак толкова санкционна.
Така че съм наясно, г-н Денков, колко е трудно да се работи с такива чудовищни хора и партии. Но като нямаме приказен кон, който да яздим в смелия ни поход на Доброто срещу Злото, щем не щем, трябва да яздим грозната, миризлива камила, която ни е под ръка. Това е положението, друго положение няма.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: БЪЛГАРИЯ СЪС СВАЛЕНИ НАЦИОНАЛНИ ГАЩИ ПРЕД ВСЕКИ ПУТИН, КОЙТО НИ ПОЖЕЛАЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgariya-sas-svaleni-natsionalni-gashti-pred-vseki-putin-koyto-ni-pozhelae
Не ми харесва как вървят нещата по света и у нас, граждани. Ама никак не ми харесва.
Явно Силите на Злото, освен че добре се координират и си помагат активно с оръжия, контрабандни канали и политическа подкрепа в международните институции, се вдъхновяват и психологически една от друга за нови и нови „подвизи“ в откритата война, която водят срещу Нормалния свят. И ето така – вдъхновен от руската агресия в Украйна, която, по мерките на всички терористични и бандитски режими, вече повече от две години остава практически ненаказана от света, съюзникът на Москва – Иран, си позволи да нанесе масиран въздушен удар срещу Израел.
Да, с Израел нещата са малко по-различни, отколкото с Украйна. Еврейската държава, първо, има собствена силна защитна система и второ, веднага получи пълна подкрепа от политически най-демократичните и военно най-яките държави в света – САЩ, Великобритания, Франция. Ето защо за Техеран прекият военен резултат от атаката се оказа една голяма, кръгла нула и аятоласите вероятно вече са схванали, че да надуваш мускули чрез крясъци по площадите и да имаш истински мускули са две съвършено различни неща. Може би заради това веднага дадоха заден и заявиха публично, че смятат случая за „приключен“.
Също толкова нулев, ако не и още по-нулев, се оказа и психологическият резултат, който, както при всички терористични атаки, винаги се търси – объркване и сплашване на населението като крачка към предизвикване на политически проблеми вътре в страната. ВМ случая стана точно обратното – гражданите на Израел вече са убедени, че тяхната държава не дрънка празни приказки и не харчи парите им за глупости, а наистина може да ги защити. И че, освен това, имат наистина силни съюзници, които изпълняват ангажиментите си.
Що се отнася до външно-политическите ефекти от иранската авантюра, Техеран вероятно тепърва ще разбере, че атаката му е донесла допълнителна загуба на и без това никаквото доверие, което има към него сред нетерористичната международна общност.
Но лошите новини за иранските ислямски фундаменталисти не свършват дотук.
Макар те в момента много да искат всички, ама абсолютно всички, наистина да простят и да забравят, това няма как да се случи – не и когато имат работа с Израел. Поради ред географски, исторически, политически и други сложни фактори, тя е може би единствената държава в света, която си е научила урока прекрасно и се придържа към правилната философия – никое Зло не трябва да остава безнаказано. Ако на Злото не се отговори достатъчно бързо и достатъчно силно, то набира сили от онова, което смята за твоя слабост – включително собствените ти демократични принципи и нагласата ти да твориш Добро с цената на всичко, дори на собственото си унищожение.
Доброто трябва да може да се защити, знаят прекрасно в Тел Авив. Ще се защитят и този път. А онзи ден премиерът Бенямин Нетаняху обясни и как точно ще стане това, като каза: „Отговорът на иранската атака трябва да се осъществи умно“.
Да, умното е ключът в случая. Срещу изначалната тъпота, злобата и неистовата омраза, изправени срещу теб, трябва да се действа по най-човешкия начин – а какво по-човешко от ума и умните действия. Затова сега аятоласите, без да правя от това политически каламбур, са наистина в шах – те не знаят нито кога ще дойде израелският отговор, нито какъв ще бъде той, така че не могат да се подготвят дори за частично адекватна реакция. И чак в Пловдив се усеща, че шалварите им вече вонят, здраво зацапани.
Едно от важните неща, които не само трябва да се кажат в тази ситуация, но и силно да се настоява да се случат, е бързото и сериозно въоръжаване на Украйна. Тя трябва да бъде максимално подкрепена, както бе подкрепен Израел. Киев трябва спешно да получи пълните възможности с най-модерни военни средства да защити себе си – а така да защити и нас, страните от демократичния свят, колективния Запад или както щете го наречете – от руските пълчища.
Руснаците започнаха войната срещу всички нас през Украйна, но, както всички сме наясно – няма да спрат до там. На тях не им пука колко човешки жертви ще дадат или колко материални затруднения ще изпитат, те не мерят нещата с нашите нормални човешки мерки.
И говоря не само за управляващите престъпници в Кремъл, а и за огромния процент „обикновени хора“ в Русия. Виждаме, че те са буквално превърнати в зомбита, които изповядват и подкрепят Злото, независимо дали изначално носят тази отрова в себе си или са отровени по-късно от системата.
Единственият начин да се спасим ние, нормалните, свободни хора и общества от отровата на Звяра, е веднага да се удря силно по главата всеки път, щом се подаде от адската дупка. А ние се бавим. И ако Тръмп спечели изборите в САЩ, забавянето може да стане направо фатално.
Изобщо не одобрявам левичарските елементи във вътрешната политика на Джо Байдън, но тя не ме засяга лично, така че не се заглеждам много. По отношение на Русия обаче стъпките, които той предприема, макар пак да не са най-бързите и ефективни, са относително добри. Относително простотиите на Доналд Тръмп, разбира се, който се фука наляво и надясно, че ще постави всички „лоши“ на мястото им, защото те само като го видят и започват да треперят.
Така трепереше пред него корейският диктатор Ким Чен Ун, че от треперене чак ракетите му се разхвърчаха до Япония и самите САЩ, без обратно. Руският престъпник Путин също трепереше, а и досега видимо продължава да трепери – от вълнение, че ако Тръмп се върне в Белия дом, за Кремъл ще настъпят щастливи времена, защото ще получи без повече жертви голяма част от Украйна. А какво да кажем за треперещите от Тръмп аятоласи в Техеран. „Ако аз бях президент, това нямаше да се случи“ – изръси безсрамно Негова жалкост по повод иранската атака срещу Израел. О, свещена простота…..
Ето защо, надявам се през есента американските избиратели все пак да не си/ни докарат на власт мегаломанския популист Тръмп, защото ако сега смятаме, че светът е опасно за живеене място, то тогава ще стане изключително гадно място.
На този тревожен фон, откровените политически безумия в България и лошите ефекти от тях, продължават да се вихрят и да заплашват всички българи с перспектива за ужасни времена.
И не говоря само за тежкия оксиморон – партия „Възраждане“, която не просто критикува ЕС, а изцяло го отрича, да участва в европейските избори и да изпрати в Брюксел евродепутати, начело с фамозния „журналист“ Петър Волгин, за да рушат Съюза отвътре, откъм самата му душичка. И да прокарват руските, за сметка на българските и общите европейски интереси. На подобни иронии на българската политическа Съдба май вече сме обръгнали.
Не сме обръгнали обаче на възможността хората и партиите с претенции да бъдат „автентични“ носители на промяната, да не знаят как се прави въпросната промяна. И с кого ще я правят.
Както показват последните социологически проучвания, ПП – ДБ изостават от ГЕРБ – СДС с близо 10 на сто. Ама – не, не вярвайте на проучванията, те са манипулирани от вразите наши, казват ни.
Е, да, манипулирани са. Но, както знаем, това не е новина, през последните 35 години проучванията винаги са били манипулирани и манипулативни. И ако някой още не се е научил да чете между редовете на тези манипулации, значи не става нито за политик, нито за политически коментатор, нито за политически съветник.
Та в случая въпросът е следният: дори ПП – ДБ реално да подобрят предвиждания сега изборен резултат, все пак е ясно, че те не само няма да имат самостоятелно мнозинство, но и няма да бъдат първа политическа сила. Как тогава ще осъществят „промяната“?
Ако Петков, Василев, Иванов или Атанасов бяха израелци, щях да им повярвам, стига да кажат, че ще го направят умно. Само че те не са израелци. А и не го казват. Или не знаят, че може и умно, или не знаят умното какво е и как се прави.
Освен това обаче, реалностите след изборите ще са такива, че дори най-умното ще се затрудни сериозно със задачата да впрегне в единна управляваща конструкция Орел, Рак и Щука, които веднъж вече бяха впрегнати заедно, а после най-болезнено – и безсмислено – разпрегнати.
И като казвам това с горчивина, не ми пука за управленските проекти и амбиции на Орела, Рака и Щуката, те да се ядат взаимно и да имат каквито си щат отношения помежду си. Пука ми обаче за това, че в най-тежката световна политическа ситуация от десетилетия насам, България може да се окаже пак без стабилно управление, без работещ Парламент, въвлечена в нова поредица безсмислени избори и практически със свалени национални гащи пред предизвикателствата. Или пред всеки Путин, който ни пожелае.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ПРЕДИЗБОРНО ЧУРУЛИКАНЕ ПО СТРЕХИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-predizborno-churulikane-po-strehite-na-balgarskata-politika
Задават се поредните предсрочни парламентарни избори в България.
Избори напълно безсмислени, както всички знаят, защото нито преди тях имаме родена някаква истинска алтернатива на статуквото, нито след тях ще имаме резултат, който да доведе до нещо различно от поредната патова ситуация.
Изборите дори са вредни, както можем да се досетим. Оставете настрани похарчените пари и създаденото излишно напрежение. Ако помислим малко обаче ще си дадем сметка, че споменатата „патова ситуация“ засяга пряко не само тъй наречената „политическа класа“, а цялата страна, всички български граждани. И че с тези избори по никое време се губят месеци време за развитие. През тях можеше да се направят още някои добри стъпки към пълната ни европейска интеграция – Шенген и еврозоната; към по-дълбокото ни вписване в НАТО, тоест – по-сигурна защита от агресивната Русия и другите опасности на модерния свят; към някои отдавна замитани под килима, а така необходими вътрешни промени в страната.
Да, ама заради нежеланието на ГЕРБ и ДПС не можело да се постигнат всички реформи в службите и други сектори, които искаме – убеждават ни от ПП – ДБ – затова по-добре да вървим на избори. Като деца в махалата, за подобни приказки използвахме класическото определение „дрън-дрън, та пляс“.
Политиката много рядко е занимание за пряка реализация на желаното, много по-често е ориентирана към постигане на възможното. Възможното сега, в този момент, мислено като стъпка към желаното в перспектива.
Това е особено валидно в демократичния свят, към който принадлежим. За диктаторските режими не е, те могат да си позволят ред волности за известно време, след което рухват. В демократичния свят обаче, който опитва да гради трайно стабилна обществена конструкция с дългосрочна перспектива за мирен и спокоен живот, водещо е изкуството на компромиса изобщо и в частност – в политиката.
Така, де, няма да теоретизирам повече по темата. В края на краищата, некадърните български политици трябва да си плащат, за да научат тези и други подобни работи. А ако им даваш съветите безплатно, смятат те за гламав глупак, когото няма смисъл да слушат – защото ако някой не умее да вади ползи за себе си, как ще научи тях да вадят ползи за себе си.
Може да прозвучи парадоксално, но поредно доказателство за абсолютното безсмислие на предстоящите парламентарни избори са първите послания, които политиците от ПП – ДБ отправиха, още преди изборите дори да бъдат насрочени.
Взимам за пример точно тях по две причини – защото те са главен претендент за носител на голямата промяна в България и защото съм забелязал, че понякога бързат да говорят не само без да мислят, а и без да има нужда да го правят. Имам чувството, че просто не знаят как да си държат устата затворена, точно когато нямат какво да кажат – сякаш бързат да запълнят празнината в себе си с чуруликане по стрехите на политиката.
И така – Христо Иванов пред някакъв партиен форум преди десетина дни: „Ние имаме рецептата за промяната, не само амбицията. Ние имаме формулата“.
Ба мааму! Тази рецепта и нейната формула очевидно са толкова добре пазена партийна тайна, та дори самият Иванов май знае единствено, че ПП – ДБ ги притежават – но няма никаква идея за тяхното съдържание. Поне ако съдим по факта, че и той, и колегите му никога досега не са споделили дори парченце от чудодейната формула с жадната за подобни чудеса българска публика. И също – ако съдим по факта, че, докато бяха на власт през последните 9 месеца, не пролича от действията им да имат специална рецепта за управлението, най-често действаха доста хаотично и непоследователно.
Коя е формулата, бе, г-н Иванов, много искам да я чуя, за да мога да я преценя и ако ми хареса, на тази база да гласувам за вас с чиста съвест.
И в случая изобщо не иронизирам.
Аз не бих могъл да гласувам по какъвто и да било начин за уж дясно-центристите от ГЕРБ – СДС заради „Руски поток“ и много други сътворени от тях поразии. Не бих могъл да гласувам и за уж либералното ДПС заради Делян Пеевски и много други сътворени от тях поразии. И дори изобщо не споменавам като опция русолявите отпадъци от БСП, „Възраждане“ и подобни. Какво ми остава, освен да подкрепя коалицията, заявила привързаност към промяната – но дайте ми истинско основание да го направя.
Да, наистина не иронизирам, просто реалността е иронична.
Особено като чух как друг „лидер“ на ПП – ДБ, Кирил Петков, опитва да формулира, доколкото схванах, точно жадуваната политическа рецепта, която те притежават и за която аз настоявам. „Искаме да сме първа политическа сила“ – заяви Петков.
Е, в Нова Зеландия кралят на маорите Тухеитиа Путатау те Вероверой Седми, ако правилно са цитирали името на човека, настоява „китовете да получат практически равни права с хората“. Но да ви кажа под секрет – вождът има далеч повече шанс да постигне желаното, отколкото Петков да стане първа политическа сила в мащаба, за който явно мечтае – самостоятелно мнозинство.
Не знам, може да имам умствено изкривяване, но като чуя политик да казва „искам“, веднага се сещам как комунистите неистово искаха светло бъдеще за България, но за да го постигнат, ни държаха в отвратително, мрачно настояще. Да, волунтаризмът, който е задължителен атрибут на всички левичарски активисти, е един от най-лошите инструменти, използвани в политиката изобщо.
Ето защо, г-н Петков, това, че вие искате нещо, няма никакво значение за никого, извън вас самите и не е политически стимул публиката да ви подкрепи масово. Казвал съм и друг път – и аз много дълго исках в тоя живот да прекарам поне една вълшебна нощ с Мишел Пфайфър, дори специално разрешение взех от жена си за целта, ама само с искане хубавите работи не стават. Трябва също можене, трябват определени условия, дори някои случайни намигвания от Съдбата.
Твърдението ви, г-н политически началник, че искате да сте първа партия на изборите, защото „всички други партии се съобразяват, ако имаме политическата сила“, не чини пет пари. Поне ако съдим по собственото ви поведение – нали ГЕРБ беше първа политическа сила в Сглобката, но вие не се съобразявахте с тях. Или най-малкото – публично давахте вид пред част от собствените си избиратели, че не се съобразявате.
Твърдението ви, че искате да сте първа политическа сила, за да покажете, „че българският народ стои зад същата визия“ също не чини пет пари и то по две причини. Първо – самата ви политическа визия не е ясна, а твърде аморфна. И второ – още по неясно е как смятате да я реализирате в сложната и некомфортна за действие българска политическа среда.
Тъй като всички знаят, че резултатите от предстоящите предсрочни парламентарни избори няма да доведат до съществена промяна в общата картина, дори ПП – ДБ да станат първа политическа сила, то ще е с малко и не завинаги. Така че изключително важен ще продължи да бъде въпросът дали сте готови да сътрудничите отново с ГЕРБ и ДПС. Ако не – с кого ще постигнете промяната. Ако да – защо беше нужно да се разглобява Сглобката, за да се сглобява отново три месеца и много конфронтации по-късно.
Знам, г-н Петков, че тези два въпроса ви поставят в патова ситуация, обаче те произтичат не от моето мислене, а от вашите думи и действия.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 