ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ТРУДНОТО И ЛЕСНОТО „ДА“

март 30, 2012 at 9:48 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ В България думата „политика”рядко се споменава във  външно-политически аспект, това се смята за нещо, което, въпреки доказателствата за обратното, не засяга пряко живота на обикновените хора. През тази седмица с нашия коментатор Пламен Асенов продължаваме да обсъждаме основни теми от българската външна политика, която, независимо искаме или не,никога не спира да напомня за себе си. 

– Пламен, преди да стане член на Европейския съюз, България стана член на НАТО. Този малко необичаен ред показва, че Алианса и конкретно САЩ, явно виждат тук потенциал за гео-политическите си интереси. Така ли е наистина и доколко съумява България да реализира възможностите, който това американско отношение предоставя?

– Няма да забравя, Фили, думите на бившия външен министър Соломон Паси, казани около посещението на американския държавен секретар Хилъри Клинтън в София – „нагласите, манталитетът на американците са такива, че те никога няма да ти дадат нещо, ако не знаеш какво точно искаш и ако директно не си го поискаш”. Честно казано, малко му завидях на Паси за тази словесна формула, която според мен е изключително точна. Да, САЩ имат определени интереси в България. Те не са особено големи или поне отстрани не изглеждат особено големи. Телеграфно могат да се сведат до три – в България да има стабилност и поне що-годе демократично управление; България, доколкото може, да играе стабилизираща роля на размирните Балканите и да бъде безпроблемен гръб на Турция, истински големият и важен член на НАТО в региона; България да се откъсне колкото може повече от руската политическа и икономическа орбита на влияние, но без това да създава излишни напрежения, а оттам и излишни проблеми на американците. Това са глобалните насоки – всички други теми като проучванията и добива на шистов газ, разполагането или не на американски бази или части от щита за противоракетна отбрана тук, участието или неучастието ни в някакви задгранични мисии и каквото друго се сетим, са само подробности, детайли от играта в някоя от тези три посоки. България също има определени, ясно изразени интереси от развитието на отношенията със Съединените щати. Това, което най-често се споменава от управляващите тук, е развитието на икономическите връзки и привличане на сериозни американски инвестиции, както и разрешаването на визовия проблем. При съпоставка се вижда, че има разминаване в очакванията – доколкото нито българският пазар на стоки и капитали, нито визовата политика са им приоритет на американците. От гледна точка на политическата наука е трудно да се обясни логично защо на практика никой от управляващите в България не признава публично, че всъщност реалните български национални интереси напълно съвпадат с изброените по-горе американските интереси тук и да заяви готовност да работи за реализацията им. Тоест, ако се върнем към мисълта на Соломон Паси, да каже на американците – искаме да развиваме стабилността и демокрацията си, помогнете ни, но не отгоре-отгоре, както помагате досега. Или – искаме да сме фактор за стабилност на Балканите, кажете какво повече можем да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ИМЕ – БЪЛГАРИЯ, АДРЕС – БАЛКАНИТЕ, ЕВРОПА

март 23, 2012 at 9:18 am (Публицистика) ()

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ В България думата „политика”рядко се споменава във  външно-политически аспект, това се смята за нещо, което, въпреки доказателствата за обратното, не засяга пряко живота на обикновените хора. През тази и другата седмица с нашия коментатор Пламен Асенов ще обсъдим четири основни теми от българската външна политика, която, независимо искаме или не,никога не спира да напомня за себе си.

– Пламен, най-значимият външно-политически фактор в съвременния български живот е Европейският съюз. Може ли да се каже, че за последните пет години, откакто е член на ЕС, страната вече намери мястото си и седи здраво на своя стол в Брюксел?

– Струва ми се, че по този повод могат да се кажат най-малко три съвършено конкретни неща, Фили, които едва ли някой ще отрече. А те са: 1. България е най-бедната и най-зле организирана страна от Европейския съюз. 2. България е страна от периферията на европейската политика. 3. България е мълчалива и послушна страна, защото като цяло, освен икономически потенциал, няма и визия за развитието на Евросъюза, зад която да застане и за която да работи. След тези уточнения вече мога да ти отговоря, Фили, но колкото и да не ми харесва, обективният ми отговор ще звучи така – да, България вече седи здраво на своя стол в Брюксел, но мнозина и досега продължават да се питат защо. Разбира се, всички са наясно, че през 2007-ма страната стана член на европейското семейство не толкова защото като цяло беше по-готова от някои други държави, например Хърватска, а от чисто геостратегически съображения, свързани по-скоро с интересите на НАТО, отколкото с интересите на самия Европейски съюз. До голяма степен това е причината и досега, пет години по-късно, страната да е постоянен обект на наблюдение от експертите на Брюксел за изпълнението на някои критерии. А продължаващото неизпълнение на тези критерии пък я поставя наистина в крайната периферия на ЕС. Например постоянно се отлага българското членство в тъй нареченото Шенгенско пространство – най-вътрешната територия на евросъюза, за чиито граждани няма наистина абсолютно никакви ограничения за придвижване, образование, престой, работа и всичко останало в коя да е друга страна. Или – бави се присъединяването на България към еврозоната, което технически е огромно облекчение както за вътрешния, така и за външния оборот на парите, доколкото над 60 процента от стокообмена на България е с държави от евросъюза. Но това далеч не е целият ефект – защото всъщност членството в еврозоната дава достъп до по-евтини кредити и пряко благоприятства привличането на повече и по-сериозни чужди инвеститори. Но България продължава да е доста пасивна, Фили. Вече десети, мисля, пореден доклад на европейските експерти сочи едни и същи проблеми в страната – корупция, несправяне с организираната престъпност, нефункционалност на съдебната система и т.н. Въпреки известните успехи напоследък, продължава и отчаяната, мога да я нарека, битка за усвояване на парите от еврофондовете. Целта е не само да се усвояват повече пари, но и в процеса да не се намесват или поне – да се намесват минимум корупционни или други нечисти интереси. Продължава, само че без никакъв успех, и другата отчаяна битка – тази със съпротивата на администрацията и различни политически фактори срещу реформите в една или друга сфера от обществения живот. Всичко това сякаш дава основание вече да се запитаме, Фили, не дали България може, а дали България Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

ПОЛИТИКА ИЛИ ОБИКНОВЕН СКАНДАЛ ЗА ПОЛИТИКА

март 16, 2012 at 5:41 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ Има ли българска връзка в един европейски скандал? Комисия в австрийския парламент разследва лобиста Петер Хохигер и многократно споменава 1.5 милиона евро, платени му през 2008-ма от правителството на Сергей Станишев за реклама на България в ЕС. Има съмнения, че част от тези пари са отишли за подкуп на местни политици, а друга част се е върнала в България, но вече през ПР агенцията на Моника Йосифова – жената, с която българският социалистически лидер Станишев живее от няколко години.

– Пламен, Станишев отрича каквато и да е съпричастност към темата, а Йосифова казва, че всичко е законно. И всъщност, не е ли тази схема твърде елементарна, за да се практикува от един премиер и партиен лидер, каквито са съмненията?

– Да, Фили, елементарна е. Всеки средностатистически българин може да изброи поне три начина, по които, наистина без никой да разбере, да се приберат едни пари, стига да паднат отнякъде. Така че това наистина дава повод за съмнение доколко реалистичен е скандалът, в който се оказа бившият премиер Станишев. От друга страна – в България елементарните схеми често работят най-добре, затова е трудно е да се отсъди в момента еднозначно. Надявам се парламентарната комисия, която инициира ГЕРБ по случая, все пак да стигне до по-категорични заключения. Или поне да направи публични някои факти, за да се разбере истината.

– Какво имаш предвид, кое може да хвърли истинска светлина по въпроса дали това е обикновена далавера или случващото се наистина, както твърди Сергей Станишев, е част от политическа война, която се води срещу него?

– Просто е, Фили. Ако договорът на стойност милион и половина евро между България и австрийският лобист Петер Хохигер стане публично достояние, всеки ПР специалист може да каже дали той е сключен, за да донесе реални ползи на страната или за да се вземат едни пари. Само трябва да се видят заложените в него цели, начините за тяхното реализиране и сумите, предвидени по пера. Честно казано, аз имам големи съмнения в тази посока. Най-малкото, изобщо не съм сигурен, че през 2008-2009-та година, когато е реализиран договорът с австрийския лобист, България е била и на йота по-добре рекламирана в ЕС, отколкото предишни години, когато никой не е наливал стотинка за такава реклама. Друга страна на въпроса е, че дори ако договорът е формален, той пак може да е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

/ИЗ/ЦЕПКАТА НА БСП

март 9, 2012 at 5:38 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ През последните дни в България започна истинска гореща война за лидерския пост в Българската социалистическа партия. Два месеца преди конгреса, тлеещото напрежение между сегашния председател на БСПСергей Станишев и бившия президент Георги Първанов избухна в буря, след като Първанов официално обяви кандидатурата си, а Станишев го обвини, че той на практика разцепва партията.

– Пламен, всички български медии използват буквално военна терминология за случващото се в БСП. Толкова ли е сериозен наистина конфликтът за лидерския пост в най-голямата опозиционна сила в страната?

– Сериозен е, Фили, или поне така изглежда в момента. В началото на седмицата, по време на посещение в Бургас, бившият президент и още по-бивш лидер на БСП Георги Първанов направи отдавна очакваното – заяви открито претенциите си да се върне отново начело на партията. „Битка в БСП няма да има. Аз ще се кандидатирам за лидер на партията” – каза той. Тези думи на пръв поглед звучат парадоксално, но очевидно трябва да означават, че Сергей Станишев, сегашният председател на БСП, който също се кандидатира, няма никакъв шанс.

Подобна арогантност е типична за политическото поведение на Първанов изобщо и неговите съпартийци би трябвало най-добре да го знаят. Но някои от ръководството на БСП останаха изненадани или поне се направиха на изненадани, макар нещата да са ясни отдавна. „Вреден е начинът, по който Първанов влиза в битката за лидерския пост” – каза по този повод бившият вътрешен министър Михаил Миков. Депутатът Антон Кутев пък определи кандидатурата на Първанов като доста сериозна загуба за цялата левица. „До вчера левицата имаше успешен президент с два мандата, сега има само поредният претендент за лидер на БСП” – каза той.

– А а как реагира действащият партиен председател Сергей Станишев?

– Станишев каза, че „позицията на Георги Първанов създава разделителни линии в БСП”, а също, че започнатата от него лидерска кампания пречи на истински важните дискусии в партията.

– Всъщност пречи ли наистина? И кои са важните дискусии, за които става дума?

– Не съм сигурен кои точно са важните дискусии, Фили. Забелязал съм, че за левицата изобщо основната тема за дискусии не се е променяла поне от около 150 години насам, когато Чернишевски написа „Какво да се прави?”

В конкретният случай можем да разберем кои са най-важните теми специално за БСП само по някои подхвърлени от кандидатите Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

НОВИНИТЕ ДНЕС – 41

март 6, 2012 at 9:38 am (Публицистика)

Пламен Асенов

06.03.12

`Айде стига новини!

Смятам да спра рубриката с новините, граждани. След дълго мислене установих, че тя е изключително вредна за всеобщото здраве.

Вредна е за моето лично здраве, защото нямам достатъчно пари, за да пиша всеки ден без пари. А и религията ми не го позволява – поне през ден някой да плащаше.

Вредна е за вашето гражданско здраве, защото с напредването на рубриката първо ще свикнете да четете новините, поднесени по този начин, а после ще започнете, поне частично, да мислите по този начин – и тогава ще рухне удоволствието ви от живота в статуквото, нещо, което психиатрите пък хич не препоръчват.

Вредна е за професионалното здраве на колегите-журналисти, особено за по-младите и невинни от кръста нагоре създания сред тях. На някой ще му хареса този начин на поднасяне на новини, ще се опита да го приложи в работата си и ще изпадне в положението на черна овца, надвесена над черна дупка. От една страна – защото няма да успее да пише така и ще загуби вяра в творческите си способности, а от друга – защото шефовете на съответната медия ще решат, че пише прекалено така и ще го уволнят най-безцеремонно. По причина, че такъв вид писане горещо не се препоръчва от властите.

Е, споменатите власти всъщност са единствения контингент, за който със сигурност рубриката изобщо не е вредна, защото на тях не им пука изобщо. Ама и на мен пък не ми пука изобщо за тях, така че откъм тази страна сме квит.

Но като цяло – `айде стига новини!

Спирам с неудоволствие, защото за мен беше густо да ви пиша, както цивилизовано се изразяваме в Пловдив.

Но и спирам с удоволствие, защото имам планове за нова поредица. Само трябва да почакате малко – първо смятам да променя света около себе си, а после вече ще ви пиша от новия свят.

Постоянна връзка 3 Коментари

НОВИНИТЕ ДНЕС – 40

март 5, 2012 at 8:05 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

05. 03.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Първанов и моралът

Бившият президент и по съвместителство български гражданин Георги Първанов се е произнесъл дълбокомислено, че, покрай историята с бонусите на чиновниците, партия ГЕРБ на премиера Борисов „губи битката на територията на морала”.

Браво! Тази история, макар кратка, е особено съдържателна. Тя веднага ми напомни за древния санскритски епос, в който Кришна поучава Арджуна. И ме подтикна да си запиша в тефтерчето ценен съвет към самия себе си – никога не учи на морал някого, който е по-неморален от теб самия. Преведено за конкретния случай, това означава, след повече от десет години усилия, да спра да уча вече Първанов на морал, защото ефектът е същият като в любимата ми древна мъдрост – на глупавия не можеш да обясниш, че е глупав, защото е глупав.

Истината обаче може и да е по-проста – може Първанов като политик да е загубил битката с морала толкова отдавна, че вече да е забравил този факт и затова спокойно да я подхваща наново. Така става понякога, когато имаш силно и активно подсъзнание, то здраво потиска нежеланите спомени. Или ако се окъпеш под формата на гола девойка в някакъв извор, който изцяло ти пречиства душата и паметта от тежки наслагвания?

Е, това за голата девойка с лика и морала на Първанов не го вярвам съвсем, макар че в света на магията всичко е възможно. Важното обаче е друго, граждани, важното е, че напълно разбирам какво преживява човекът Гоце, принуден да живее постоянно в една и съща кожа с човека Първанов. И дори донякъде му съчувствам.

Харе Кришна!

С Путином!

Такова заглавие няма да срещнете никъде из българските медии, граждани. И не защото те не отбелязват триумфалния успех на Владимир Владимирович на изборите в Русия, а защото никой, освен приятелят ми Иван Тотев не може да измисли подобен неологизъм на руски, който да звучи толкова добре и на български. И нямам предвид кмета на Пловдив Иван Тотев, не си бийте майтап с това, говоря ви за скулптора Иван Тотев, който току-що ми прати sms с това поздравително съдържание.

Иначе аз бях решил да подходя към темата за избора на Путин чрез думите от едно интервю на Азис, който казва: „Някой ден ще ми бъде издигнат паметник в центъра на София, защото съм манипулатор и владея милиони мозъци”.

Какво съвпадение. Какви неочаквани майтапи си прави Вселената с нашите човешки слабости. Така де, само майтапи, без неочаквани. Нали те ако майтапите са очаквани, няма да са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НОВИНИТЕ ДНЕС – 39

март 4, 2012 at 10:52 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

04. 03.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

НеВолен

„Планът Сидеров” няма да сработи. То и не е необходимо чак да сработи де. Ясно е, че по-важното е да го има в публичното пространство и някой постоянно да мъти главата на хората с глупости като тези, вписани в него.

Обикновено когато на улицата започнат да ви замерят с пари, граждани, вие знаете, че трябва да сте много внимателни и добре да огледате дали парите не са фалшиви. Е, в случая с плана си, който изневиделица представи на общественото внимание, Волен ви замеря само с обещания за пари, но тяхната практическа стойност е същата, като на фалшивите – чиста нула. Даже по-лошо – ще ви вкара в беля, ако вземете да му вярвате, точно както разпространението на фалшиви пари би ви вкарало в беля.

Иначе предложенията на човека са примамливи – 1 000 лева минимална заплата и 500 лева минимална пенсия. При това казва откъде ще ги вземе – 1 милиард евро годишно планира да измъкне от изедниците-чужденци, чиито еони и ивиени ще преминат обратно в „български ръце” – сякаш на нормалния българин му пука дали техните печалби отиват в джобовете на чужденци или като бонуси за нашенски чиновници; 3 милиарда евро годишно от разваляне на концесиите за златодобив; 2 милиарда евро от контрабанда в полза на цялата нация…..Упс, изтървах се, това последното прозвуча малко политически некоректно, но иначе смисълът му е съвсем коректен. И така нататък.

В целия волен план Сидеров, естествено, има две точки, които показват ясно какво точно искат неговите господари, което пък на мен ми даде основания в заглавието да го нарека НеВолен план. Едното е строеж на два нови блока в „Козлодуй” и построяване на друга, изцяло нова атомна централа. Познайте от три пъти, граждани, как ще се казва тя, кой ще я построи с нашите парии и как точно българският народ ще печели от нея.

Другият мерак е още по-дебел – „генерално пренасочване на българската икономика към Китай, Индия, Бразилия, Япония и Русия”. Точно така е записано, не корете мен за идиотщината, която се съдържа в тази идея.

Волене, Волене, до преди 20-тина години често изглеждаше умно момче, защото много си мълчеше. Откак започна да говориш постоянно, вече не Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НОВИНИТЕ ДНЕС – 38

март 3, 2012 at 9:46 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

03. 03.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

И турците не стигнаха Париж!

Премиерът Бойко Борисов призова всички европейци да спят спокойно, защото ние, българите, пазим шенгенските граници по най-добрия начин.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

Това написа преди много години, макар не по същия повод, приятелят ми Иван, голям български поет, познат на публиката под името Ивайло Балабанов.

В интерес на светата истина трябва да се признае, че и двамата малко извъртат нещата. В изблик на патриотизъм тогава, Иван създаде велик стих, който обаче по никакъв начин не отговаря на историческата картинка. Всъщност турците не стигнаха Париж не заради нашите сопи и други страховити оръжия, а защото на 12 септември 1683 година бяха разгромени при Виена от полските рицари на Ян ІІІ Собиески /да не се бърка с онзи, измислил водката „Собиески”, но и да не се смята за някой, който никога не е помирисвал наистина добра водка/.

Все пак в поезията такива своеволия са донякъде позволени, докато в реалната политика не са позволени доникъде.

Затова призивът на Борисов към европейците – спете спокойно, деца!, трябва да се приеме за дъвка, предназначена за консумация вътре в България, където лесно може да мине за храна пред разсеяната публика. Иначе европейците вече толкова години доказват, че не забравят защо всъщност не ни пускат в Шенген. Критиките им по отношение нивото на корупция, лошата работа на правосъдната система и други подобни неща в България, са непрекъснати. И са знак, че те се притесняват не толкова дали пазим по най-добрия начин границите от външни за Шенген опасности, а доколко ги пазим от вътрешни.

Малка главоблъсканица

Някои медии твърдят, че днес е 3 март, други – че е Тодоровден. Не се хващайте на всичко, което ви казват, граждани. Всъщност днес е ден, подходящ за размисъл върху една чисто философска Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

НОВИНИТЕ ДНЕС – 37

март 2, 2012 at 6:31 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

02. 03.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Лошо, граждани, лошо!

Банковите депозити на населението в България се увеличават. Само за януари тази година те са нараснали с близо 400 милиона лева, което е почти два пъти повече от нарастването им през януари миналата. Лошо, граждани, лошо! И веднага ще обясня защо.

Първото лошо е пряко за самите банки. Не знам дали си давате сметка, но сегашната банкова система е съвършено различна от онази в зората на капитализма, с представата за която всички ние живеем. Мнозина от нас все още смятат – доколкото изобщо се замислят по въпроса, де – че с депозитите си увеличават печалбите на собствената си банка и по този начин я заздравяват. А то е точно обратното, те я рушат.

Истинските печалби на банките идват не от вашите депозити, които всъщност водят до отписване на пари от активите на банката. Не, печалбите идват от вашите кредити, които прибавят актив към актива. Изглежда съвършено парадоксално, направо невероятно, но е така. Обяснението на парадокса е прекалено дълго, няма да ми стигне времето и мястото тук, но можете сами да се поровите, напоследък се появи доста интересна информация по темата.

Вторият лош ефект засяга пряко нас, гражданите. Той идва поради факта, че от един чисто макроикономически показател, какъвто е нарастването на банковите депозити на населението, някои си правят микроикономически изводи. Тоест, пренасят статистиката в живота, и се държат така, сякаш тя е самият живот.

И в случая нямам предвид толкова президента Росен Плевнелиев например, който преди дни, след една среща с банкери, започна да им приглася, че депозитите на българите са прекалено големи и трябва да се раздвижат. Той поне излезе с идеята, че е необходимо да се създадат благоприятни законодателни и други условия за това. Докато премиерът Борисов например излезе с директен призив към хората да не трупат левчета за лихвички, а да ги вкарат в оборот. Само дето открито не добави: „Защото иначе…..”, но си личеше, че си го мисли.

А какво да кажем пък за онези знайни и незнайни монополисти, дребни и едри Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

НОВИНИТЕ ДНЕС – 36

март 1, 2012 at 8:10 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

01. 03.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Бонусите като философски проблем

Очаква се до края на тази седмица бонусите на държавните чиновници, поне тези, получени от тях през миналата година, да отидат там, където са и бонусите на всички останали нормални български граждани – в небитието, тоест, от съществуващи да се превърнат в несъществуващи. Разбира се, има го и резонният въпрос „дека ке ги копаме” – бонусите, де, не чиновниците. Иначе ако трябва да закопаме цялата българска административна система, няма да ни стигне равното софийско поле и всичкия наличен шанцов инструмент.

Обаче все пак има нещо много вдъхновяващо, граждани, в това поне веднъж в живота си човек да види как пред очите му се реализира един от най-трудните за обяснение от философията  преходи, особено ако гледаш процеса отстрани. Защото сигурно на самите хорица, които участват в него, не им е толкова леко да връщат вече похарчени пари. Или поне предвидени за какво ще се похарчат, след като евентуално се похарчат бонусите от по-миналата година. Така де, не всички могат всичко наведнъж, на някой са им прекалено много…..

От друга страна обаче за мен още по-вдъхновяващ от философската гледна точка е въпросът как тия хорица – хорицата от администрацията по принцип, от министър до портиер, не само конкретните герои на днешния ден – десетилетия наред успяват да правят по-трудното, като превръщат небитието в битие. Защото съгласете се, че от толкова малко работа толкова много пари никъде другаде в България не се появяват изневиделица в даден празен джоб, освен ако собственикът на джоба не е собственик и на бюро в някакво министерство или друго важно ведомство.

Някой ще ми направи забележка, че не бива пренебрежително да наричам достойните граждани от администрацията „хорица”. И ще бъде прав, но само частично. Защото една част от тях са наистина обикновени хорица също като нас, останалите – те се трудят честно и почтено над това, което сме им отредили като общество, получават си заплатата и най-многото да се докопат до някой „безплатен” служебен банкет като награда.

Другата част са тези, които вече описах – те успяват да си напълнят джобовете с пари по полу или абсолютно незаконен начин, но поне си траят пред широката публика, а ако някой случайно ги осъди морално, гледат като мишки в трици. В този момент те също могат да бъдат наречени хорица, толкова са жалки.

Но третата категория чиновници вече наистина не може да бъде определяна така. Това е категорията, която се състои от  титани на законосъобразното мислене, които някак много лесно успяват да го превърнат в неморалносъобразно действие и пак да излязат от водата не само сухи, но и с пълни кошници Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар