De Profundis: ИНФЛАЦИЯ – ДУМАТА, КОЯТО ОПРЕДЕЛЯ И ИКОНОМИКАТА, И ПОЛИТИКАТА ПРЕЗ 2021
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-inflatsiya-dumata-koyato-opredelya-i-ikonomikata-i-politikata-prez-2021
Не знам за вас как е, граждани, но за мен думата, която най-добре определя изтичащата 2021 година, е „инфлация“.
И то разбирана не само в чисто икономически план – макар че и в икономически план това коварно животно доста бели ни създава и ще продължи да ни създава.
Имам предвид много показателния съвет, даден от финансиста Стоян Панчев онзи ден – за Бога, братя, не дръжте парите си в банка. Според Панчев, а предполагам, че той добре си е подготвил урока, преди да се яви по телевизията и да говори неща, заради които властите могат да го закопчеят, към ноември на годишна база инфлацията в България е 7.3 на сто, тоест, от всеки 100 кинта в банката, тя е изяла 7.30.
Да ви е честито! Колко кинта е изяла допълнително самата банка с нейните безкрайни и напълно измислени такси, сега няма да коментирам. Ще кажа обаче друго – ако някой доволно потрива ръце, като прави сметката, че на него са му изгорели само 7.30, но на онези с по 1 милион са изядени цели 73 000 лева, нека не се радва, това не са пари, които по социалистически се прехвърлят от един джоб в друг, дори не отиват и в джоба на държавата, това са пари, които просто се изпаряват във въздуха.
Пуф – с труд и пот изкараното национално богатство олеква със 7.3 процента, макар че в бюджета за цялата 2021 година беше предвидено инфлацията „да се ускори до 2.8“. Което е поредното доказателство, че бюджетните прогнози се правят по метода на добре наплюнчения пръст, вдигнат високо, за да се усети откъде и колко силно духа вятърът на бъдещето.
Ама това се дължи на обективни причини и в Америка инфлацията е още по-висока от нашата, направо рекордна, казват. Да, обаче мен какво ме грее, че американците са по-зле, нали знаем, че почти всеки от нас, българите, и в момента би искал да бъде поне толкова зле, колкото са те. Със сигурност – в икономически план, де, защото в политически и там кашата през последните 15-ина години става все по-гъста.
Но да се върнем на нашата си политическа каша, в която инфлацията също катастрофално расте – инфлацията на доверието, инфлацията на реалните стойности, инфлацията на политическите таланти и умствените възможности на онези, които все по-упорито се месят в политиката.
Колко време, нерви и обществени усилия изядоха протестите от миналата година и какво постигнаха. Добре, свалиха Борисов и ГЕРБ от власт – и толкоз. Но ако направим резонна политическа калкулация, ще видим, че това беше максимум 25 на сто от цялата работа. Къде са останалите 75 на сто? Гадният, но реален отговор е – в свирката. Защото какво и как ще се прави по тези други проценти не беше предвидено, не беше помислено, не беше уточнено отрано.
Какво имам предвид ли? Ами например фактът, че, вместо протестиращите да имат поне относително ясна идея кой взима властта след успеха на протеста, те нямаха никаква ясна идея. А някои дори се гордееха, че нямат, защото идеята им беше просто да бутнат цялата система, без да се интересуват кой и как ще я съгради наново.
Големи революционери, няма що. Затова и в реалността въпросната революция се случи доста по-зле от онова, което стана през 1989, когато, за да се махнат комунистите от власт, все пак предварително беше създадена широко коалиционна формация, наречена СДС, тя имаше някаква, макар мъглява, програма и поне частични визии, макар още по-мъгляви, за това как да я реализира.
Друг е въпросът, че тази коалиция сама по себе си бе неподготвена за промяната ли да кажем, некадърна да я направи ли – много са обясненията, но и в тази посока сега няма да задълбавам. Важното е, че актът сам по себе си беше правилен – като искаш политическата власт, правиш партия или коалиция, излизаш с умни предложения, които народът подкрепя и тогава сваляш управляващите, не обратно. Обратното значи да отвориш широко портата или за някой тиранин, или за купчина лакоми малки тиранчета, събрани заедно от желанието за власт и мъст.
Така де, все пак в България сега се случи именно обратното и то ни докара, първо, безумна поредица от излишни парламентарни избори и второ – управляваща коалиция, която прилича на онази кърпа, дето кучето я дърпа. И, господа честно протестиращи, отворете си очите и вижте каква миризлива китка магданоз се възкачи начело на държавата – Радев, Рашков, Янев, Нинова, Генчовска…..
А какво ще кажете за Гечев като съветник срещу инфлацията – от което, изкушавам се да мисля, тя така се зарадва, че подскочи и порасна още по-стремително. Тасков – съветник по енергетиката, която обаче ще нарасне по-късно, защото сега я спряха с откровено антипазарно решение. Тошко Йорданов като шеф на Комисията по култура и медии в НС.
Ма извинявайте, аз ли съм прост или вие сте прости?
Горкият Велислав Минеков, що ли не умря при Гредитин? Тогава нямаше да му се налага да излезе пред цял народ и да заяви със сълзи в очите: „Завръщането на мафията, преоблечена в кадифе и коприна, не беше желанието на нашия протест“.
А кое беше желанието, това питам през цялото време. Защо това желание – или две, три пет желания – не бяха ясно формулирани предварително.
Добре, де, но всъщност и самото ново управление, партийните и персонални участия в него, са, да речем, още около 25 процента от целите на протеста. А останалите 50?
Ами просто е, останалите 50 се отнасят до истинските дълбоки реформи в българското общество, включително в политическия живот и законодателството, които пак няма да бъдат направени. Да, по начина, по който е структурирана сегашната управляваща коалиция, и като виждаме нейните първи стъпки, спокойно мога да прогнозирам, че тя може и да изкара цял мандат и дори по някакъв фантастичен начин да успее да заобиколи Конституцията и да свали Гешев от поста му – но от това няма да последва нито една сериозна, истинска реформа.
И това не е прогноза, направена с наплюнчен пръст, а обосновано мнение, че истинска инфлация дори по реформите ни е награбила, граждани!
Виж, в това отношение най-добре са си руснаците – при тях няма инфлация, няма дявол, има само каквото каже Путин и неговият пророк Лавров. А напоследък те най-много казват, че Русия няма да напада Украйна. И, подхвърлят, май ще стане точно обратното – въоръжена до зъби от Запада, Украйна ще нападне Русия и ще предизвика руските танкове да стигнат до Атлантика…..Добре, де, Атлантика не го споменават в прав текст, но то се подразбира – стара руска концепция за мирно и свободно развитие на Европа е това, още от другаря Сталин произхожда.
Пък и на Запад май Путин вече има доста приятели, които биха посрещнали с хляб и сол Ванките с танките.
Онзи ден се разбра, че бившият френски премиер Франсоа Фийон е назначен в борда на директорите на руската държавна нефтена компания „Сибур“. Нищо, че е следствен за финансови злоупотреби, на руснаците това не им пречи, според тях корупцията е като инвестициите – истинска свежа кръв на икономическия живот. Частният икономически живот на върхушката, де, за общия икономически живот на мужиците в Русия кой го е грижа? Дори не и самите мужици.
Някой ще възрази – да, ама бившият австрийски канцлер Курц, който също е разследван за злоупотреби, отива на работа в САЩ, какво да кажем за него? Ами нищо няма да кажем, човекът отива на работа в частна компания, Фийон – в държавна. това е голямата разлика, която никога не бива да се забравя.
Франсоа Фийон сам определя политическата си ориентация като „социален голист“ и това пак потвърждава максимата, че никога не е късно да станеш за резил. И „голист“ само да кажеш, пак не е особено добре, означава, че си доста объркан в душата си и мразиш онези, които Дьо Гол с презрение наричаше „англоезични“, нищо, че освободиха Франция 2 пъти с цената на безумни жертви. Какво остава пък, ако към „голист“ добавиш и „социален“. Това веднага ни връща към другата максима, която съм споделял – че десните във Франция са по-леви от левите в Англия.
Както знаем обаче, когато си пазарува западни политици, Путин не придиря дали са леви или десни, важното е да вършат работа. Също като магарето – няма значение мъжко или женско, трябва да е издръжливо и да не се инати чак толкова. По възможност.
Защо споменавам това в текст, посветен на инфлацията. Ами очевидно е – след Шрьодер и онази магарица, дето като външен министър на Австрия се поклони на Путин до земи, сега с Фийон инфлацията на доверието ми в политиците от водещите европейски страни скочи сериозно. Да кажем, че по личната ми скала е вече над 50 на сто.
В интерес на истината, очаквах подобно нещо да избие по-скоро пак откъм Германия. Като знаем колко агресивно мама Меркел и нейните политически околности защитаваха руския „Северен поток 2“, дори с цената на откровено погазване на общия европейски интерес, логиката сочеше натам. А то изби Фийон.
Ами наистина – все по-малко вярвам на френско-германското лидерство на ЕС, бих предпочел отпред в Европа да виждам хора с по-малко претенции, повечко здрав разум и не толкова жадни джобове.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ИСТИНАТА, КОЯТО НЕ Е ИСТИНА ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА РУСНАЦИТЕ, КОИТО БЕЗКОРИСТНО ОБИЧАТ БЪЛГАРИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-istinata-koyato-ne-e-istina-ili-prikazka-za-rusnatsite-koito-bezkrayno-obichat-balgariya
Руснаците пак обосрались.
Което значи, че са накиснати някъде поне до към раменете.
Както се съобщава, някакъв жалък провинциален, но май наистина доста независим съд, съвсем между другото, разкри най-дълбоко пазената от Кремъл държавна тайна – че в така помпозно наречените Донецка и Луганска република, всъщност окупирани от Кремъл анклави от украинска територия в източната част на страната, се бият редовни руски войски.
Историята е твърде нелепа – съдът се произнася по дело за корупция при доставките на продоволствие за армията. И после – по продоволствието, по продоволствието, та на целия свят става ясно къде се намира и самата армия.
На онези по света, които не знаеха, де. Защото междувременно американското посолство в Киев излезе с лаконичното, но още по-възмутително съобщение: „Ние всички знаем, че войската на Русия е в Украйна!“ А логиката сочи, че, щом посолството в Украйна знае, то и в сами Вашингтон знаят…..
Но скочи възмутено богатирът-говорител Дмитрий Песков и веднага отрече, като поревна – джентълмените в Кировския районен съд нещо са се объркали, няма такова нещо, Русия е мирна и почтена страна, с поглед, неизменно впит в международното право, с едничката цел да го спазва.
А джентълмените от Кировския съд, като го чуха през девет планини в десета, веднага разбраха, че наистина са се объркали, та побързаха да свалят електронното съобщение, което съдържа възмутителното им решение. Което пък идва да покаже, че те може и да не са чак толкова независими, колкото ги помислих отначало, а по-скоро – дълбоко несъобразителни.
Но решението на съда така и не изчезна, нали живеем в 21, а не в 19 век – следите остават. Само Песков още отрича, може би защото наистина живее в 19-ти век – ако съдим по факта, че слугува на поредния руски император.
Това момче явно много иска да бъде запомнено от поколенията като модерния руски д-р Гьобелс, но не си дава сметка за тънката разлика. Политиката на Германия преди 80-90 години е такава, че Гьобелс умело смесва лъжата с истина, за да прокара лъжата. Докато политиката на днешна Русия принуждава Петков да лъже през цялото време, затова и никой отдавна вече не му вярва. И няма да му повярва, дори ако някой път, за майтап, той вземе, та произнесе най-съкровената истина.
Например да каже – моят государь, Путин, направи голя-я-я-ма грешка, като изпрати на Щатите писмо за червените линии, които Русия поставя в политиката си спрямо Запада и които не иска да бъдат преминати.
Решил заекът с лъвицата любов да прави.
Горкият Путин – и той лично обосралься до раменете по този начин. Не стига, че всички с виждат с просто сателитно око ордите, които струпва за поредна атака срещу независима Украйна – атака, както разбираме, и този път напълно съобразена с принципите на международното право – ами онова, което досега бяха само основателни подозрения за агресивните му имперски намерения към целия свят, вече лъсна черно на бяло, подписано от самия него.
Какво иска Путин? Първо, не НАТО да реши дали и кога ще приеме Украйна, както е записано в решение на Алианса от 2008, а Русия да има право на вето по въпроса. Ами може, бе, граждани, наистина има една възможност – Русия да изпълни всички критерии и да стане порядъчен член на НАТО, тогава ще има право на вето не само по този, но и по ред други въпроси.
Второ, американските ядрени оръжия да се махнат от Европа. Това дори не знам как да го охарактеризирам – голяма руска глупост или обикновена руска наглост. А какво да правим с европейските ракети, които все пак ще останат – британски, френски? Аз предлагам да ги обърнем срещу Щатите, за да е напълно доволен Путин.
Трето, Путин иска да се оттеглят всички натовски сили от територията на Полша и Балтийските републики. И по този начин – да му поднесем лично вкусни печени пъдпъдъчета на тепсия, той дори няма да си играе да ги отстрелва, че да не се замаря, а направо ще ги хапне.
И четвърто, черешката на тортата – да не се изпращат съюзнически натовски войски в източно-европейските държави, които преди май 1997 не са били членове на алианса. А това са всички, включително България.
Разбира се, Вашингтон веднага отряза лакомия руски език, като каза, че няма да води сепаративни разговори с Кремъл, без европейските си съюзници. А после пък висш натовски генерал заяви, че, с оглед струпването на руски войски на украинската граница, на дневен ред е разполагането на допълнителни натовски части в страни от юго-източния фланг на Алианса – България и Румъния.
Но не само заради преките последствия, а и по принцип голяма грешка са тия руски ултиматуми, де, голяма грешка. На времето дори Брежнев не правеше подобни глупости – да забранява на НАТО да взима самостоятелни решения за това кого да приема, къде какви войски да разполага и прочие. Нито пък откровено признаваше васалното положение спрямо Русия на страните от Източна Европа. Отнюд!
Дори обратно, Брежнев неизменно настояваше, че СИВ и Варшавският договор са икономическа и военна общност на независими държави, събрани заедно дори не от любов към Съветския съюз или Русия, а от силна любов към социализма.
Сега обаче Путин, в документален филм, излъчен преди две седмици, безцеремонно се изцепи, че разпадът на СССР е „дезинтеграция на историческа Русия под името Съветски съюз“.
Това е голяма претенция, граждани! То значи, че Путин – не на майтап, а наистина – продължава да смята страните и народите от Източна Европа за свои васални територии и хора, ако не и нещо още по-съкровено. Да, всички знаят, че този човек е луд, но това не го прави по-малко опасен. Така че вместо да вопием срещу разполагането на допълнителни натовски войски тук, трябваше досега сами да сме ги поискали. Още повече, като имаме предвид, че Русия вече въоръжи до зъби и Сърбия.
Но звъни на пожар моят приятел Оги и вика: „Чакай сега, ако царска Русия и Съветският съюз бяха едно и също, защо болшевиките разстреляха царя и семейството му? И защо съсипаха цялата руска аристокрация и новопоявила се буржоазия?“
Не са едно и също, бе, Оги, успокоявам го. А той: „Ами ако пък не са, тогава ние на коя по-точно имперска Русия дължим вечна благодарност заради Освобождението си – на несъществуващата царска или на несъществуващата комунистическа?“
Е, тук вече не можах да му отговоря – не ми стигнаха силите от смях. Така че пратих Оги да чете какво пише титанът на мисълта Румен Петков по въпроса.
Този най-велик сред неуспешните български политици онзи ден се опита да отговори на един текст на Горан Благоев. Не знам за вас, граждани, но от отговора аз поне разбрах, че ние, българите, трябва целокупно да обичаме Русия, защото самият Румен Петков познава такива светли руски фигури като Сергей Наришкин и Алексей Громико.
Е, може, може би наистина трябва заради това да ги обичаме – но не съм сигурен, че това е достатъчно добра причина. Нищо, че, доколкото се разбира, тези фигури според него са светли, защото обичат България безкористно и не искат от нея 3 милиарда лева.
Не знам за какви 3 милиарда става дума, единственото, което ми идва наум, щом чуя тази сума, е неприятният спомен как лошият Борисов бърка в българския джоб, за да плати руския газопровод от Турция за Сърбия, който няма нищо общо с България, а добрият Петков тогава изобщо не възразява. Макар че на мен пък изобщо не ми стана ясно защо все пак ние трябва да плащаме въпросните кинти, а не руснаците или сърбите.
Спокойно обаче, граждани, ако следваме „логиката Петков“, има отговор – защото добрите руснаци, дето той ги познава лично всичките, не са ни искали въпросните 3 млрд.
А това звучи доста по-потискащо от коя да е апория на Зенон, нали?
Всъщност обаче, да ви кажа под секрет, Румен Петков не скочи срещу Горан Благоев конкретно заради някакъв си негов текст. В текста Петков дори не е споменат и реално няма никакво право на медиен отговор, още по-малко – да се конституира като засегната страна в съда.
Истината е, че Петков скочи, защото на последните президентски избори се видя, че Горан е единственият читав човек, който не само знае какво говори, но и как го говори. И който в следващите години, с упорита и умела политическа работа, може да стане нов, този път – реален център, на отслабената до крайност българска десница.
А това е опасно – както за самия Румен Петков и политика в него, така и за онези руснаци, които той най-безкористно обича, защото те най-безкористно обичат България.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ПЕТОРНАТА КОАЛИЦИЯ – С ТОЯГАТА НА ОМРАЗАТА И МОРКОВА НА ВЛАСТТА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-petornata-koalitsiya-s-toyagata-na-omrazata-i-morkova-na-vlastta
България има правителство и това е добра новина.
Не, бе, не ме гледайте изумени! Не се шегувам, не обръщам палачинката и не се отказвам от критичната си позиция – просто констатирам факт.
И веднага обяснявам. Новината е добра, защото създаването на редовен кабинет слага край, поне засега, на проточилата се година и половина политическа криза в страната. Или, в краен случай – отлага я, макар временно. Също – по този начин донякъде се сваля нагнетеното напрежение в обществото. А никак не е препоръчително то задълго да се поддържа високо, защото тогава България става още по-слаба и уязвима, отколкото е и без това.
Друг въпрос обаче е как, извън тези съображения, може да се оцени самото правителство и неговите първи стъпки.
Ако питате лично мен, човек с нагласа към литературата и психологията, бих казал, че имаме „Кабинет на Чеширския котарак“ – дотолкова усмивката на Кирил Петков е негов неизменен спътник, че вече я виждам, дори когато той не е в кадър. Чак ми се струва, че зад тази усмивка се крие по-скоро гримаса, нервен тик, отколкото истинско задоволство от случващото се наоколо.
Но това е само закачка. На фона на типичния български борсук, който върви през живота и политиката със смръщен взор, за да изглежда по-умен и важен, няма лошо в по-честата поява на каква да е усмивка. Освен онази на Джокера от „Батман“, де, тя винаги е ужасна – но тук случаят определено не е такъв.
В чисто политическа план обаче, като мисля за новото правителство, веднага се сещам за великия въпрос, който през Средновековието измъчва не малко тревожни мозъци – колко дявола могат да стъпят на върха на една игла.
В тази светлина ми изглежда, че кабинетът „Петков“ може да се определи като петорна коалиция на омразата. Да, точно омразата е поне половината база, върху която вече се събра и се крепи това мнозинство. Защото иначе то е напълно изкуствена конструкция, съставена от 4 партии, без нищо общо помежду си, плюс президента Радев, който също няма нищо общо помежду си.
Другият вариант е да кажем, че въпросната коалиция е онази нова политическа формация, с която старият президент отдавна обещава да възнагради българското общество заради неговото робско търпение, кравешко послушание и овча тъпота. Макар да имам сериозни съмнения, че тази коалиция ще успее да се задържи в същия или почти същия вид дълго време, да речем – цял мандат, не го и изключвам.
Освен на омразата, тя се крепи и на неистовото желание за власт, така че, ако всички участници удържат инстинктите си и гледат само своето парче баница, без да посягат към парчето на другия, може да се задържат дълго заедно.
Но има и още един фактор за това – както беше с Борисов, и сегашната управляваща коалиция може да има срещу себе си опозиция, която да попречи за прокарването на едно или друго парламентарно решение, но като цяло в страната няма реална сила, която да им е истинска политическа алтернатива. А и не се очертава такава на хоризонта. С други думи, българското общество вече над 20 години продължава да не ражда от себе си нищо истинско, собствено политическо, което да се противопостави ефективно на вихрещия се популизъм, на волунтаризма и самосъзнанието, че цялата политика започва от мен.
И примерът е като нарисуван. След като в понеделник бе официално избран за премиер, още във вторник сутринта Кирил Петков заяви пред някакъв бизнес-форум: „От днес нататък трябва да вдигнем нивото на ваксинация“.
Моля? Не трябваше ли да го вдигнем още със самата поява на ваксините, включително докато Петков беше министър в първия служебен кабинет. Този кабинет, както после и близнакът му, откровено заряза ваксинирането и остави вируса да се вихри свободно.
А не трябваше ли нивото на ваксинация да се вдигне например по време на предизборната кампания, когато четвъртата вълна се разгърна сериозно – или тогава основната задача беше да не се засягат антиваксърите, та да не се разлютят и да провалят реализацията на новата коалиционна завера. Не – сега обаче, когато вече сме на власт, ваксинацията е приоритет №1.
Тук възразявам срещу двойния стандарт, не срещу смисъла на казаното от премиера. Обратно, аз приветствам с две ръце заявката на Кирил Петков, че ще въведе изискване зеленият сертификат да важи за влизане в Министерския съвет. Изключително правилна стъпка и то не само защото поставя на равна нога пред закона всички български граждани, а и защото такъв простичък акт може да се превърне в снежната топка, която отключва истинска лавина.
Да помислим – за да влязат на заседание при премиера, министрите и техните сътрудници ще трябва да си ударят една-две игли, та да не ги тормозят разни красиви медицински сестри, като всеки ден им бъркат в гърлото с клечки.
Е, някои може и да предпочитат медицинските сестри, няма лошо – но на министрите или скоро ще им писне от неприятната процедура всеки ден, или секретарките им ще възроптаят – зер, в техните очи самодивите с лежерни бели премени може би изглеждат по-секси от тези със строгите черни костюми. В моите очи тук цари равнопоставеност, но в техните…..
Но стига лирични отклонения. Идеята е, че сертифицираните министри ще наредят всички гавази в поверените им министерства също да се сертифицират, а те пък ще развият процеса още по-надолу. Така ще се сертифицира например цялата армия, цялата полиция, съдебна система, учителите и прочие.
По подобен начин ще се развият нещата и с областните управи, а оттам заразата на сертификата ще плъзне в общини, общински служби и предприятия. Схващате, де –до пълна победа.
Тогава само Парламентът ще продължи да се брани и ще остане героично неваксиниран – но пък за всеобща радост, депутатите на бърза ръка ще измрат, защото ще се окажат седнали с голи гъзове на върха на петата Ковид вълна.
Леко иронизирам, за да е по-забавно за четене, но иначе идеята на премиера за влизане в МС само със зелен сертификат е съвсем работеща и наистина я приветствам. Забелязвам само едно малко пропукване в цялата работа – в първото си изявление като министър, Асена Сербезова се изказва доста двусмислено за сертификатите. И, тъй като тя е медицински специалист, а премиерът не е, той, по новите правила, ще трябва да се съобрази с нейното мнение и да отстъпи от своето.
Тогава ще рухне не само моята схема за всеобщата ваксинация, а и схемата на премиера, според която желанията му се сбъдват. Макар засега тихомълком, още преди да дойде на власт, той вече се отказа от толкова свои думи и намерения, че ако продължи със същото темпо и когато е на власт, ще заприлича донякъде на Бойко Борисов, дето на обед се отричаше от сутрешните си идеи по дадена тема, а вечер – от обедните.
Друга идея за важно действие на новото правителство, която ме изуми, е намерението спешно да се питат гърците защо се бави газовата връзка между двете страни. Не помня кой го каза – Петков или Василев, но едва ли има значение. Важното е, че си глътнах езика от изумление.
Сериозно? Не знаем защо не става газовата връзка с Гърция? Не знаем защо не се открива пътят Смолян – Ксанти или защо не става балканският транспортен коридор Изток-Запад – от България, през Македония, до Албания? Не знаем защо толкова години вече ги няма тунелите под Балкана и мостовете на Дунав?
Извинете, господа управляващи, срещу дребна за вас сума, ще ви консултирам веднага по темата, няма нужда да ходите чак до Гърция. Няма нужда да се троши народна пара, а и, току-виж, гърците ви кажат истината, пък тя ще ви заболи.
Добре, де, и без пари, само от чист патриотизъм, ще ви кажа причините всички тези нужни на България проекти да не се реализират. Още повече, и двете причини са публични, дори без да са тайни. Първата е, че подобно развитие е против руския интерес. Кремъл няма никакво желание България да е просперираща, демократична и европейска страна, защото тогава по-трудно ще постига своите цели тук, а и на Балканите изобщо.
Втората причина е в активната подкрепа, която Кремъл има от страна на платените руски подлоги в страната. Те, особено в енергетиката и икономиката, но и в много други сфери, са настанени на ключови властови позиции, координират се помежду си, възпроизвеждат се и се развиват.
Под секрет, г-н премиер, те са и главните носители на онази „голяма корупция“, която наистина безпощадно разяжда българското общество и срещу която толкова жаждате да се борите. Тази корупция е по руски тертип организирана и, ако наистина искате да победите явлението, ще трябва да посегнете на тези хора.
Тогава Бог да ви е на помощ – аз не мога да помогна с нищо повече от безплатен съвет.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: СХЕМАТА 8:4:3:2 – С БАКАЛСКИ СМЕТКИ КЪМ СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-shemata-8-4-3-2-s-balkanski-smetki-kam-svetloto-badeshte
Ще започна с молба, защото нищо друго не ми остана.
Колеги журналисти, коленопреклонно ви умолявам, по никакъв начин, поне занапред, не наричайте товарищ КК „възрожденец“! Дори не и така – като го слагате в кавички. Това, че той се смята за плодник на орхидеята и претенциозно нарича партията си „Възраждане“, а съдът му разрешава, е друга тема, тя няма нищо общо нито с политиката, нито с граматиката, тоест, нуждата от краткост на изказа, която знам, че ви мъчи в подобни случаи.
Точно затова с охота наричахте лицето Симеон Сакскобургготски „царя“, въпреки че – дори формално – той се отказа от всичко царско, щом прие да е премиер на тази република. И въпреки че, ако съдим по демонстрираното от него ниво на разум, морал и почтеност, този човек и преди това беше цар само на гаргите в главата си, и след това остана такъв.
По същия абсолютно безкритичен, но значи – и абсолютно безотговорен – начин, наричахте „патриоти“ едно комично балетно трио, което, ако можеше да говори, щеше да мълчи, но тъй като не може, одрънка с глупости цялата политическа обстановка.
Сега, колеги журналисти, сте на път да изпаднете в поредната такава грешка. Не си ли давате сметка, че това не засяга само вашето лично или професионално удобство, а и нагласите на цялата политическа публика в България. Защото тя свиква да мисли с вашите „термини“, а това е манипулация от най лошия вид – онази, при която хората, в чиято полза манипулирате, дори не ви плащат. Само се чудя – правите го от добро сърце, по нечия поръчка или просто толкова можете?
Толкова съм объркан, че не знам дали се сещате или не се сещате, но ако въпросният КК е възрожденец, аз трябва да съм Петрарка, Данте и Бокачо, взети заедно. Ама не съм. И той не е. Нещо повече, дори да чуете или прочетете само няколко негови изречения и тутакси схващате, че КК е нещо като Салвадор Дали, когато казва: „Като малък исках да стана Наполеон, сега амбициите ми са много по-големи!“ Да, същият е и нашият човек – само че без гения на Дали.
Да не говорим, че заради разни изцепки през годините, включително заради яростното му антиваксърско поведение напоследък, този тип би трябвало да попадне не в Парламента, а на друго, пак топло, но не толкова уютно място. И ако в тази страна изобщо имаше власт, която работи в интерес на обществото, щеше да го направи – ама няма.
И май пак няма да има – като гледам как са нещата с бъдещото правителство. Неговото единствен достойнство засега е, че в разговорите не бяха включени въпросният КК и „експертите “ му. Те щяха да ни разплачат майката още в зората на промяната, но ето, че няма да успеят, ще стоят настрани в Парламента и ще подсмърчат.
Иначе, както ни информират, по цели 135 точки се разбраха „експертите“ на четирите преговарящи партии. При това, всичко става публично, направо пред очите на хората и медиите – а само по себе си, според евентуалния бъдещ премиер Кирил Петков, това вече е форма на онази „промяна“, която жаждаме и за която людете се бъхтиха да ходят три пъти до урните тази година.
Леле, колко е лесно. Пък аз досега да не се сетя, че в политиката и така може. Ама пак има няколко лъжици катран в кацата с меда.
Първо, имам определени съмнения за качествата на „експертите“, участвали в разговорите. В името на светлото бъдеще, готов съм да приема, че Кирил Петков и Асен Василев сами по себе си са пенкилер, тоест, експерти по всички теми – доколкото практически те се включиха във всички теми.
Какво да кажем обаче за „експертите“, които представиха достойно любимата БСП на преговорите – Румен Гечев по икономиката, Таско Ерменков по енергетиката, Емилия Масларова по социалната политика. Не, дори не искам нещо да кажа, че да не си цапам устата.
От академичен интерес обаче ще попитам Корни откъде взе толкова нафталин, та удържа тия политически трупове да не усмърдят цялата околност и ги извади сега, по този специален повод? Така де, какво, ако не специален случай, е моментът, когато БСП е на път да се върне триумфално във властта след 12 жалки години извън нея – доколкото краткото интермецо на Орешарски не го броим за реална власт. Изчака им се чакалото на комунистите през това време, душичките им ожадняха за плячка, пардон – да се хвърлят в трескава дейност за подпомагане на най-нищите и социално слабите.
Разбирам ги напълно, наистина си е мъчително да гледаш отстрани как друг овладява твоя терен и разпределя порциите, дейност, която изначално смяташ за своя тежка отговорност. Затова сега малки и големи в БСП точат зъби като ятагани, бият се вече вътрешно коя клика в този сюблимен момент да се окаже на върха, а навън се мазнят и се докарват на партньорите и публиката. Скоро обаче, след като правителството с тяхно участие се реализира, ще започнат повече или по-малко открито да подравят почвата под носителите на мандата и колегите си от другите партии.
Виждали сме го вече, комунистите добре знаят как се прави подмяна на промяната – първо се привличат съюзници, които вадят горещите кестени от огъня, после съюзниците минават под ножа и начело остават само наши хора. Ако не вярвате мен, питайте Никола Петков и другите наивници, които около 9 септември 1944 се хванаха на тази класическа въдица.
Вторият повод за съмнение ми дава широката кампания за представяне на резултата от тези първични разговори за едва ли не взети решения. Всичко, което видяхме обаче, са само пожелания, частично добри намерения и замитане под килима на спорните теми.
За мен например беше голяма изненада, че ПП с абсолютно лека ръка се отказаха от правилната си иначе изначална идея за сериозна промяна на безумната българска политика относно началото на преговорите за членство на Македония в ЕС. Или че по отношение на ядрената енергетика БСП се съгласиха на формулата – по-късно експертите ще решат дали да се строи „Белене“ или нови мощности в „Козлодуй“.
Съмнявам се, че по тези и много други спорни теми ще се постигне съгласие в следващите няколко дни, когато ще бъде фазата на не толкова публичните договорки, тоест, преди самата реализация на евентуалното правителство. Това, което предстои, всъщност е вече не уточнения по политики, а много по-важните /от гледна точка поне на вълците/ разговори за персоналните назначения. С други думи, ще се разпределят конкретните парчета баница – а това е гаранция, че, дори наистина да бъде съставено правителство, заметените под килима теми ще си останат на място като противопехотни мини и във всеки бъдещ момент могат лесно да бъдат настъпени. Какви ли фойерверки ще видим?
И третата причина да съм скептичен по отношение на проведените велики разговори е фактът, че те се водеха „на парче“, на дребно, липсваха пет, осем или десет фундаментални теми, които всъщност би трябвало да са предмет на подобно обсъждане.
Какво е отношението на България например по вътрешните проблеми на ЕС, както и по изключително важният въпрос за евро-атлантическото сътрудничество. Какво да се прави за интеграцията на ромската общност – горещ картоф, от който всички бягат десетилетия. Съдебната реформа – може ли тя да мине без цялостна реформа на скачените с нея съдове – прокуратурата, МВР и специалните служби. Тук идеята, че с персонални промени ще променим нещата, е абсолютна самозаблуда.
Освен ако не е съзнателна заблуда. Колко години преход минаха вече и как се не намери нито един читав главен прокурор. Или шеф на МВР. Не, няма – но това само доказва, че проблемите в сферата на правоохранителната и правораздавателната дейност са системни, а не персонални.
В образованието казваме– искаме по-добро образование, ще даваме пари, ще променяме стереотипите. Добре, но това включва ли базисната идея, че в учебниците по история най-после ще се каже истината за престъпното поведение на Българската комунистическа партия – във всички нейни легални и нелегални разновидности – през последните над 100 години? Или ще се представи обективно истината за агресивната и безцеремонна руска политика спрямо България през вековете? А в учебниците по икономика ще се отрази ли темата за бандитския български преход – то друг няма, де – включително фактът, че той беше ръководен от висши функционери на уж някогашните БКП и ДС, както и на съвсем настоящите МВР и Спецслужби.
Дълъг е списъкът с въпроси, тоест, и списъкът със съмнения. Но няколко думи и за новата коалиционна формула, която изведнъж стана много популярна – 8:4:3:2.
Преди години в коалицията НДСВ, БСП, ДПС имахме схема 3:5:8 – класическа формула от една игра на карти, известна и като „блато“. Неслучайно точно в блато се и озовахме тогава.
Какво ни готви новата формула? Нищо добро, струва ми се. И не заради предразсъдъци, не и заради някакви математически или магически причини. Просто когато в политиката тръгнеш с такива бакалски сметки напред към промяната и светлото бъдеще, това означава само, че то няма да настъпи, защото ти – и твоите партньори – нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили.
А за целта на всяка промяна е необходимо постоянно да се учат нови неща.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.еюhttps://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/
Блогът на Пламен Асенов 