ПОЕЗИЯТА КАТО СЛУЧКА

ноември 25, 2008 at 4:14 pm (1)

Поканени сте да разгледате фотоалбума на Eclipse: Пламен Асенов

По време на представянето на книгата ми „Зодиак на смъртта“ вчера в Пловдив, приятелят ми Дамян Серкеджиев си нямаше друга работа, та направи маса снимки, които сега можете да видите.

Пламен Асенов
Пловдив –
24.11.2008
от Eclipse
Представяне на книгата му „Зодиак на смъртта“
Ако това съобщение не се показва правилно на екрана ви, копирайте и поставете следната връзка в адресното поле на браузъра си:
http://picasaweb.google.bg/serkedjiev/lPqUcD
Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

Представяне – ЗОДИАК НА СМЪРТТА

ноември 24, 2008 at 5:34 am (Поезия, Зодиак на смъртта) (, , , , )

Първото публично представяне на новата  ми книга ще бъде днес, 24 ноември, понеделник, от 18.30 часа в Културен център “Тракарт”, Пловдив. Заповядайте!

 

korica1-zodiak1

 

Пламен Асенов – Зодиак на смъртта

Издателство “Жанет 45” – Пловдив

Художник – Румен Жеков

 

 

За книгата

 

Книгата „Зодиак на смъртта“ е писана тринадесет години (1989–2002). Въпреки този дълъг период обаче и въпреки че в нея се преплитат стилистични нюанси от твърде различни поетични традиции – от древен Шумер и Египет, през японското хайку, до модернизма на ХХ век – тя запазва силното си поетическо единство, като се концентрира върху темата за смъртта по необичаен, поне за българската поезия, начин. В заглавния цикъл „Зодиак на смъртта“ основният въпрос е „Как умираме?“. Но тук, а и в стиховете от другите три цикъла – „Цветове и природи“, „Градове“ и „Митография II“, зад технологията на смъртта се провиждат още по-важните въпроси: защо умираме, как живеем, откъде намираме сили да устоим. Ключова тема в това поетическо изследване на смъртта е любовта – не само в отношенията мъж-жена, но и любовта към света наоколо, към дребните неща, които, бидейки постоянно пред очите ни, често не забелязваме. Любовта към това, което човек е и което човек прави. Книгата е наситена с митологична образност, но срещата и с модерното съзнание, което не просто вижда абсурдите, а живее с тях или въпреки тях, изостря сетивата на читателя за нов поглед към стария начин, по който душата съществува. 

                                                                                           От издателството 

За книгата „Зодиак на смъртта“, за Пламен Асенов

 

 

 От Николай Заяков 

 

Физическата смърт на Христо Фотев и Коста Павлов лиши съвременната българска по- езия от пъпната й връв. Сега поезията е оставена сама на себе си и, макар да не го съз-нава, е поезия с корен в бъдещето. И причината за това е във факта, че Фотев и Павлов физически са зад нас, но духовно винаги ще бъдат условният рефлекс на българската поетичност. На личностите трябва да се гледа като на книга, това е моето послание.

Понякога не съзнаваме колко важно е личното съприкосновение с един автор. Мисля, че в моя случай това е съпреживяване, което носи и чисто човешка красота. Пламен Асенов е поетът, чиято първа книга бе издадена извън стереотипите преди 20 години от българския политемигрантски център в Западна Европа. Година след това книгата бе издадена като част от библиотеката на тогавашното сп. “Тракия”.

Сега думата е за новата книга на поета. “Зодиак на смъртта”* донякъде шокира със заглавието си. От там идва и съзнанието, че тя е белязана от вътрешната съпротива на нейния автор.

Впечатлението за преднамереност пък може да бъде подменено с впечат-лението за подреденост. С навлизането в текстовете чувството за планиране на написа-ното не изчезва, а се засилва. Но поради доброто си изпълнение, стиховете въздействат като една модерна интерпретация на магичното. Като всеки изкушен, и аз се надявах да съумея да хвана автора в собствената му клопка, това обаче не се случи. Той е съумял да не се повтори, а цикълът, който дава заглавието на тази книга, е между най-доброто, което изобщо съм чел. Натрапчивата последователност на внушенията всъщност откро-ява техния различизъм, тяхното другоячество. Затуй именно възприемам тази част на книгата като поетическа равнопоставеност на зодиака, като поетизирана астрология. Поезията на Пламен Асенов вдъхва душа на категории от метафизиката, което по прин-цип, а и извън принципите, се явява начало и смисъл на поезията. Така поетът е вътре в поезията в не по-малка степен, отколкото поезията е вътре в него.

Не са извън контекста на планираното и останалите цикли в книгата. Това, разбира се, е само привидно. Смисълът на Пламенасеновото писане е да разрушава планомерно оно-ва, на което се явява архитект. В “Цветове и природи”, без да придава някакво особено значение на нещата, поетът ги опакова в стихове, придавайки им допълнителен смисъл.

Но сякаш за него смисълът не е достатъчен. То е като надничане в кладенец. Предизви-кателно е, принуждава те да скочиш. Вътре, както го прави поетът. По тази причина изглежда, че тези стихове са писани или че произлизат от вътрешността, те са енерго-носители на една дезориентираност, на търсене и контактьорство. Мисълта ми е, че във всичките раздели на книгата, включая “Митография 2” и “Градове”, Пламен Асенов се изявява като откривателя на “флогистона”, онова митично вещество, от което се зах- ранва поетическата алхимия.

Ще призная, че рядко ми се е случвало да чета толкова проникновени стихове за града, стихове, които звучат красиво поне колкото градовете, на които са посветени. Стихът е новаторски в същината си, подобен на стъпки нощем, изложен на спорадичната осве-теност от някоя и друга оцеляла улична лампа.

Ще призная все пак, че Митографиите ми звучат по-протяжно и тежко. Приемам ги повече като реминисценции, отколкото като сценичен ефект, в тях реалността е повече от митологията. Но макар магията да я няма, фрагментите все пак говорят. Би могло да се говори за поетическа археология, за търсене извън времето, където време и простра-нство се идентифицират като едно и също понятие. Едва ли поетът съзнава, че е оти-шъл толкова далече, но археологията понякога може да бъде обърната към космоса, а нейните възможни алтернативи да са в една наглед необичайна метафоричност. Казвам още, че големите думи са в състояние да убиват малките таланти, но истинският поет остава недосегаем. Неговата защитимост произтича, както е в случая, от неговата недо-сегаемост.

Пламен Асенов е едноличен, стоящ извън групата граждани, поет. Такава е и поезията му. Поетът и поезията са част от една обща самоличност. Поезията на Пламен е талант-ливото и силно говорене на един мълчаливец.

Ще добавя, че някои от тези стихове са покъртителни с лекотата на своя ход. И човек ги следва тъй, както, предполагам, би следвал смъртта, която го е споходила.

 

     

 

Постоянна връзка Вашият коментар

СЕРГЕЙ – ONE MAN, ЕДИН КЛИП, ОДНОЙ КОНГРЕС

ноември 21, 2008 at 5:49 am (Публицистика) (, , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

 

21.11.08 г.

 

/Фили/ В края на тази седмица ще се проведе първото заседание на 47-мия конгрес на Българската социалистическа партия. Конгресът е постоянно действащ орган и през следващите години ще заседава при всеки случай, когато има необходимост от това. Очаква се за два дни социалистите да изберат нов партиен лидер и нов състав на ръководното тяло, да приемат нова програма и някои промени в устава.

Вече са известни обаче голяма част от конгресните решения. Напълно сигурно е, че новият лидер на левицата отново ще се казва Сергей Станишев, че въпреки някои обструкции той ще успее да запази не само поста, но и силното си влияние във Висшия съвет на партията, че дебатите по програмата и устава няма да донесат нищо ново, а ще послужат само за отвличане на делегатското внимание.

Най-съществената новина, очаквана от конгреса, също вече не е новина. След няколко известни вече изказвания на лидера Станишев и други висши партийни апаратчици е ясно, че БСП ще заяви категорично намерението си да спечели мнозинство на парламентарните избори през следващата година и да управлява още един мандат. Тази заявка просто ще бъде облечена в официална форма и ще се използва като инструмент за мобилизация на партийния електорат.

БСП е управлавяща партия и затова нейното състояние и политическа визия би трябвало да предизвикват сериозен интерес в българското общество. Това обаче не е така. Може би точно заради предизвестените резултати от конгреса, много по-голям интерес напоследък предизвиква един иначе без особено значение детайл – предконгресният клип на партията, разпространен през тази седмица.

Клипът е сниман в черно-бяло и е озвучен с подпури от музиката на сериала “На всеки километър”. В него участват движещ се трамвай, партийният лидер Сергей Станишев като ватман, Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Христо Ковачки – ЛЕНИН В ПОЛША ИЛИ КАКТО ВИ ХАРЕСВА

ноември 14, 2008 at 5:29 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

14.11.08 г.

 

/Фили/ В сряда Главна дирекция Борба с организираната престъпност /ГДБОП/ проведе акция и иззе документи от офисите на предприятия, собственост или свързани с бизнесмена Христо Ковачки. Самият той, след петнадесетминутен  разговор в Дирекцията, получи обвинение за участие в престъпна група и извършване на финансови  престъпления в изключително големи размери и бе пуснат под гаранция срещу  определена от прокуратурата рекордна за България сума от 300 хиляди лева.

Соченият за голям енергиен бос, а напоследък и с преки интереси към участие в политиката Христо Ковачки каза малко по-късно пред националното радио, че е изненадан от случващото се, но не се притеснява от него и се надява случаят да влезе колкото може по-скоро в съда, за да докаже невинността си.

Христо Ковачки е роден през 1962 година в Самоков. Завършил е ядрена физика в  Ленинградския институт за точна механика и оптика и е доктор на техническите науки. През 1991-ва година обаче изоставя науката и се отдава на бизнес, като първоначално изнася зеленчуци и консерви за бившия Съветски съюз, а после става собственик на верига магазини в София. Големият му възход в бизнеса започва през 2001-ва година, при правителството на Симеон Сакскобургготски. Той бързо купува няколко водноелектрически централи, впоследствие две енергийни предприятия в комплекса “Марица-изток”, става собственик на предприятието “Атомремонт”, което обслужва атомната централа в Козлодуй, придобива пет мини, от чиито доставки на въглища зависи работата на големи ТЕЦ-ове в България, става на практика собственик и на Общинска банка и има сериозно развиващ се бизнес в Сърбия, като тамошните медии го свързват с хора от сръбския подземен свят…..

Самият Ковачки твърди, Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

ДОЙДЕ ЛИ ВЕЧЕ ОБАМА В БЪЛГАРИЯ?

ноември 7, 2008 at 4:55 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

07.11.08 г.

 

/Фили/ Кандидатът на Демократическата партия Барак Обама спечели президентските избори в Съединените щати и стана първият президент – афроамериканец, който ще седне в Овалния кабинет. С лозунга за промяна 47-годишният Обама победи убедително кандидата на републиканците, 72-годишния Джон Маккейн, и, в кризисната ситуация, в която се намират Съединените щати и света като цяло, даде основания да се говори за възраждането на американския дух и силата на демократичните ценности.

Барак Обама е роден през 1961 година в Хонолулу, Хавай. Майка му е бяла американка от Канзас, а баща му – африканец от Кения. Малкият Обама има типична съдба на дете от 60-те години – родителите му скоро се развеждат, после той живее известно време в Индонезия с новия съпруг на майка си, но на десетгодишна възраст се връща в Хавай и е отгледан от баба си и и дядо си.

Барак Обама завършва първо Колумбийския университет в Ню Йорк, където специализира политология и международни отношения, а по-късно – право в Харвард. Между 92-ра и 2002-ра година преподава право в Чикагския университет, работи в юридическа кантора и се жени за Мишел Робинсън, има две дъщери.

През 2002-ра година е избран за сенатор от Демократическата партия, а през 2007-ма година обяви, че ще се състезава за президентската номинация на демократите, която спечели през лятото на тази година срещу бившата първа дама на САЩ Хилари Клинтън.

Победата на Обама на президентските избори в Съединените щати беше сякаш  желана и посрещната с видимо задоволство от редица политически и обществени кръгове по целия свят, включително от водещи политици в Европейския съюз. Макар да е ясно, че който и от двамата кандидати да спечели, това няма да се отрази съществено на отношенията между България и САЩ, българските политици се държаха по-предпазливо. Ако се съди обаче по медийното отразяване на резултата от изборите, впечатлението е, че преобладаващата обществена подкрепа тук също е за Барак Обама. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

Пламен Асенов – ЗОДИАК НА СМЪРТТА

ноември 4, 2008 at 7:25 am (1) (, , , , , )

korica-zodiak1

 

Излезе новата ми книга поезия – “Зодиак на смъртта”.

Колкото и да съм скромен, не мога да не призная, че освен като текст, тя стана страхотна като оформление и цялостна визия /макар че поради моята пълна техническа неграмотност, по корицата, която съм сложил тук, в блога, това не си личи добре/. А иначе заслугата е на издателство “Жанет 45” и на големия пловдивски художник, приятеля Румен Жеков.

Книгата всъщност за мен не е нова, писал съм я в продължение на 13-14 години – от 1989 до към 2002 г. “Зодиак” е своеобразно продължение и развитие на темите и поетичните техники от първата ми книга “Стихотворения”. Сведущи смятат, че стиховете в нея звучат странно и необичайно от гледна точка на българската поетична традиция, но тъй като не знаят към коя традиция да ги отнесат, наричат това “творческо търсене”.

И аз съм съгласен с тях. Защото, в края на краищата – не сме на този свят само да лапаме пържоли, а и да търсим себе си.

 

Ще илюстрирам цялата работа с едно стихотворение, което се казва “Рабиндранат Тагор се моли на Бога в Лондон”. Дванадесетте стихотворения от заглавния цикъл “Зодиак на смъртта” също могат да се изровят някъде из блога ми. А за да се прочетат останалите, човек трябва да прескочи до най-близката или до най-любимата си книжарница и да попита.

 

 

РАБИНДРАНАТ ТАГОР СЕ МОЛИ НА БОГА В ЛОНДОН

 

      Както и да се наричаш, не преставам да те виждам

всеки път, щом те погледна. Аз съм крехката тръстика

през която преминава светлината като мисъл.

   И косата ми е дълга – крайчетата и потапям

в някаква река течаща през средата на живота

и достигаща до края. Сякаш ти си я създал когато

си решил, че да създаваш, е единственото нещо.

   И ръцете ми докосват всичко свързано със тебе

всеки път, щом ги протегна. Не от липсата на думи

се страхувам да ти кажа как във мене се наричаш,

а от липсата на мене, щом съм свещ, която гасне

в твоите ръце без пламък.

 

   През очите ми се вижда стръкчето трева

зелено от земята до небето. Неговият цвят ми

стига да позная, че в живота мисълта не се загубва

както слънцето на залез – само вечно се повтаря.

   Някъде отвъд изглежда съществуват други мерки – по-големи

или пък по-малки, или просто няма нищо. Твойта светлина обаче

преминава през нещата в този свят и се завръща,

за да продължи да свети докогато съществуваш.

   Откогато съществувам, думите, с които пазя

равновесие в живота, идват винаги когато

се опитам да ги кажа. Моля те, не ги забравяй,

както не забравяш нищо.

 

   Падам като нощна пеперуда в обятията на

голямата ти книга. Моите криле са страници,

които знаеш наизуст и нищо интересно

няма в тях, освен че си ги писал.

   Преди да ги затвориш, ще си спомня

как някога разбрах, че съществувам:

в една река, от светлина облян, аз те видях

в лицето ми загледан, чух моя глас от тебе

да излиза и още продължавам да го чувам.

   Сега спокойно продължи нататък през стройните

редици на живота и на смъртта или каквото има още.

Творението рядко осъзнава, че е създадено,

за да създава, но, както и да те наричам,

аз ще остана винаги при теб

като прашец по пръстите залепнал.

 

Постоянна връзка Вашият коментар