De Profundis: ПП и ДБ – ДУМИТЕ СА ЛЕСНИ, АДЕКВАТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ СА ТРУДНИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-pp-i-db-dumite-sa-lesni-adekvatnite-deystviya-sa-trudni
ПП и ДБ се канят да се явят заедно и на извънредните парламентарни, и на местните избори през тази година.
Много зряло, похвално начинание, на фона на всички простотии, които се вихрят в България през последните години, най-вече – на очевидната неспособност партиите да мислят за каквото и да било друго, освен за своите лични кукли и парцали. Умението не просто да проведеш диалог с друга партия и да намериш общите допирни точки, а и да работиш съвместно с нея в реална политическа ситуация, на избори, е дефицитна стока в българската политика изобщо. И ако ПП и ДБ успеят да изработят тази стока и да я извадят на политическия пазар, той наистина ще се обогати.
В цялата ситуация обаче има много неща, които смущават и водят – поне мен ме водят – до лесни въпроси с трудни отговори.
Като начало – темата за политическата форма, която ще има това „обединение“. Имам предвид факта, че двете партии /за по-прегледно спестявам постоянното напомняне, че ДБ сама по себе си е коалиция и я приемам за единен политически субект – б.а./ не са еднакви по характер. Ако трябва да ги класифицирам политически, макар с цялата условност на тези характеристики, ще кажа, че ДБ са нещо като либерален ляво-центристки проект, а ПП е всеядна популистка формация, готова – с оглед на конкретната ситуация и в името на властта – да сподели и практикува от левичарски социални политики, през либерални обществени визии, до понякога внезапно избликващи десни думи и дела. Впрочем, доколкото знам, то такъв е и съставът на тази партия – карашък от сталинисти и путинисти, до нормални десни хора. Как живеят заедно не ми е ясно, но го правят.
Какъв хибрид обаче ще се роди от годежа между ПП и ДБ? Дали той ще е достатъчно жизнен и политически адекватен, та да привлече допълнителна обществена подкрепа за новия проект или ще е хаос от добри и лоши стъпки, които ще оставят у публиката представата за нестроен хор, в който единият глас пее против другия, не заедно с него.
Това наистина ми се струва най-важният въпрос и неслучайно Кирил Петков побърза с опита да му отговори, преди нещата дори да започнат да се случват. Онзи ден той недвусмислено заяви: „Започва дясното обединение на добрите сили, процесът ще е като лавина!“
Добър отговор в пропаганден план, но отвсякъде сух. Е, не съвсем отвсякъде. Ако това е утеха, в изречението има една вярна дума – „процес“. Факт е, че предстоящото сътрудничество ще бъде „процес“, но всички други думи в изказването на Петков са повече или по-малко изсмукани от пръстите.
Да започнем с думата „започва“. Ами нищо още не започва, налице имаме изложени намерения, вероятно в главите на лидерите от двете страни има някакви планове за това как намеренията ще се реализират, но всичко още е само на думи. Ставащото в момента повече прилича на сондиране на общественото мнение, отколкото на реални стъпки. Докато започне процесът, има да се случат още доста формални и неформални неща, които ще откроят и неговото бъдеще. А времето до 2 април не е много.
Думата „дясното“. Както казах по-горе, най-многото, което може да се приеме като адекватна политическа ориентация на двете формации е нещо ляво-центристко. Ако те бяха истински десни партии, досега много неща през последните години в България щяха да се случат доста по-различно, отколкото реално се случиха.
Да започнем оттам, че никоя от тях дори нямаше да помисли да има каквото и да било общо с вдигнатото партизанско юмруче на Румен Радев. И нямаше да си позволи да влиза в коалиция с БСП, която винаги е била, е, и ще бъде проблем за България, не решение. И нямаше изобщо да се чудим дали и как да дадем оръжие на Украйна, без да дадем оръжие на Украйна.
Да не изброявам повече, че ще натежи. Така че десни в този случай са само десните уши на партийните лидери, които трябва да са зачервени от срам, че сътвориха разни такива недесни неща. Но като продължават да не са наясно със себе си, със собствената си политическа ориентация, те заблуждават и публиката. Друга тема е, че на общия ултралевичарски фон в страната, дори нещо ляво-центристко като тях може да звучи дясно – просто защото по-дясно от него няма.
Третата дума от изявлението на Петков е „обединение“. Доколкото разбирам, в случая все пак не се предвижда обединение между формациите, а коалиционен формат за съвместно явяване на изборите. Нека бъдем максимално прецизни – коалиция и обединение не са едно и също.
Следващите думи обаче са още по-интересни, Петков говори за „добрите сили“, които се обединяват. Ами, честно казано, това ми прилича на самохвалството на Сидеров, ВМРО и другите тути-кванти, дето наричат себе си „патриоти“. И ние ги оставихме да ни вкарат в капана – те са патриоти, а ние, останалите, защото не гласуваме за тях и не сме съгласни с тъпата им политика, не сме патриоти, а идиоти. Предатели сме даже, ако питате Дребнорублев.
Та и в този случай прозира подобно внушение – ПП и ДБ са добрите сили, а ако аз не гласувам за тях или дори леко не съм съгласен с политиката им, значи по презумпция съм от „лошите“.
Айде по-полека с етикетите, така не става – затова и няма да стане!
А ако тези момчета продължат да се хвалят сами, и аз ще продължа винаги да им припомням, че не те, а само политическата публика може да отсъди дали са добрите, лошите или никой на квадрат. Иначе думите им са като халосни патрони – гърмят, но само стряскат дивеча и ловецът след време става за смях на зайците.
След това в изявлението си Кирил Петков вече съвсем се развихря с твърдението, че процесът на обединение ще бъде като лавина. Тук вече зинах.
Добре, „процес“ ще бъде, но идеята за лавината направо изби скиорите. Първо, нищо не е започнало, за да слагаме толкова голям тиган на печката. Второ, ако Петков, Иванов и Ко сами се надъхват по този начин, бъркат. Трето, ако пък някои пишман-социолози ги лъжат за предстоящата лавина, а те им вярват, бъркат още повече. Защото това ще бъде не толкова умно политическо поведение, колкото история за телефонни измамници и наивни бабички, дето ги замерят с хилядарки от терасата.
И четвърто – стои важният въпрос дали самият факт на „обединение“ на ПП и ДБ ще им донесе наистина сериозни политически дивиденти, отвъд механичния сбор на гласовете, които ги подкрепят.
Честно казано, съмнявам се, че онези гласоподаватели, които се смятат или минават за десни, но досега не са гласували за нито една от двете формации, ще посегнат този път, само защото са се обединили. Къде е новото качество в това обединение, което да ги привлече.
Да, важен въпрос е откъде ПП и ДБ ще привлекат допълнителна подкрепа, за да се стигне до истинска „лавина“, извън действието „събиране на пръсти“. Още повече, струва ми се, че в случая дори механичният сбор е под въпрос. Защото сред хората, които са гласували досега за някоя от двете партии, вероятно ще има такива, които са против обединението и ще се отдръпнат.
Да, нищо чудно да излезе истина казаното от Атанас Атанасов: „Обединени, ще сме първа политическа сила.“ Но какво от това, след като конфигурацията в Парламента най-вероятно ще е много подобна на днешната. Казват също – ще получим първия мандат. Но пак – какво от това. Да не би да се е появил на терена нов политически играч, с когото е реалистично ПП и ДБ да си партнират, независимо с кой мандат? Да не би отсега до април ГЕРБ, ДПС, БСП или някой от другите да станат по-приемливи като партньори? Или ако се набутат в Парламента зомбитата от НДСВ и „новото ляво обединение“ около старите леви муцуни, те ще са подходящи за коалиция?
Защото не вярвам лидерите на ПП и ДБ наистина да вярват, че ще имат мнозинство за самостоятелно управление. Това би било огромна самозаблуда. А ако наистина си фантазират нещо подобно – да спрат навреме. Такава фантазия е вредна, тя е плод на наивност, породена е от прекален егоцентризъм и популистки волунтаризъм. В реалната политика подобни неща се наказват сурово.
Другото, което в момента сякаш не отчитат лидерите на ПП и ДБ в желанието си за обединение, е новото ниво на противопоставяне, с което ще се сблъскат. Това също трябва да се има предвид, когато се кроят планове за „лавина“. Всички останали партии, къде координирано, къде поотделно, ще започнат да играят срещу тях много по-активно, а вероятно и ще гракнат по-грубо, отколкото досега.
Нещо повече, пак много по-активно, отколкото досега, ще се включи и президентът Румен Радев. Да, можем да оценяваме политиката му като некадърна и дори вредна за България, но истината е, че той още има достатъчно влияние сред онази полумъртва маса от полупразни мозъци, която оформя голямото електорално мнозинство.
С други думи, „обединените“ ПП и ДБ ще трябва да се бият едновременно на няколко фронта, а те, за съжаление, нямат достатъчно политически опит и медийно влияние, за да го правят адекватно.
С тези думи обаче не искам да кажа, че те не трябва да се обединяват. Напротив – трябва. Само че трябва емоционално да са по-трезви и да имат предвид поне някои от тези препъни камъни, за да не кажат после – ами не бяхме наясно с тежестта на проблемите и дълбочината на бездната, срещу която ще се изправим.
Не ми се ще после да чувам подобни оправдания, защото като се е хванал на това хоро, човек предварително трябва да знае, че думите са лесни, адекватните действия са трудни.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: БЪЛГАРИЯ – РУСИЯ: МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА ВОДИ ДО ТЯХНОТО ЗАКОЛЕНИЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgariya-rusiya-malchanieto-na-agnetata-vodi-do-tyahnoto-zakolenie
Не знам още колко можем да се давим, граждани, в собствения си сос, но изглежда консервата е не само дълбока, но и магическа – всеки път, щом нагълтаме много гадост, появява се още повече от нея.
Един читав българин – Христо Грозев, разкри, че през 2016 срещу България е готвен руски преврат, който, „по една случайност“, не се е състоял. Няма да коментирам самите подробности, които се появиха, искам обаче малко да поразсъждаваме върху някои развития, свързани с това.
Първо, дори онези български медии, които съобщиха казаното от Христо, го направиха с половин уста – просто сбит преразказ и толкоз. Никой не би истинска тревога, както би трябвало. Никой не извади допълнителна информация по случая, за да знаем от какво и как да се пазим. Никой не предупреди, че станалото преди 9 години винаги може да се повтори – и превратът този път да успее – докато българските политици се държат спрямо Русия като страхливи мерзавци. Никой не взе информацията като повод за кампания, в която ясно и последователно да обясни на широката публика защо Русия е основна заплаха за България, основна спирачка за икономическото и общественото ни развитие, основно препятствие за истинското ни европейско настояще и бъдеще.
Второ – това мълчание завладя не само медиите, а и политиците. Защо Бойко Борисов не излезе да каже нещо, което отдавна се подозира – че точно заради пряката руска заплаха през онази година промени политиката си на 180 градуса и, вместо да спира руския газ, както правеше дотогава, им построи тръба с парите на българския данъкоплатец. Като придружи процеса с много метани и теманета пред Императора и Империята.
Защо „десните“ и „европейски“ политици от ДБ и ПП не използваха адекватно информацията на Грозев за реализация на български и европейски политически цели. Защо президентът Румен Радев мълчи като да не казвам какво и се прави, че някой друг, а не милата на сърцето му Русия, пак е пръднала в българския трамвай.
Трето, защо „правоохранителната“ и „правораздавателната“ система тук още тогава не разкриха истината и не информираха официално българската общественост за пряката руска заплаха. Та нали за това сме ги назначили и за това им плащаме тлъстите заплати на тия типове. А и това всъщност – според неписания, но съществуващ Обществен договор – е единствената работа, която имат – да ни пазят от опасностите. Което включва и необходимостта да се дава информация за самите опасности.
Четвърто – някой да разбра каква е съдбата на основните „превратаджии“? Защо те не са в съда, в затвора или на друго топло място, където би трябвало да бъдат, след като преди това са разкрили пред съответните власти истинския обхват и глъбините на дяволските руски козни.
Не, няма да стане нищо от това, което би станало в Полша, Чехия или която и да било нормална европейска страна.
Ето защо няма да ни пуснат в Шенген. Не заради конкретния начин, по който не можем да опазим от собствената си алчност, корупция и некадърност външната граница на Евросъюза, а заради конкретния начин, по който пълзим пред Русия.
Ето защо няма да ни пуснат и в Еврозоната – те там руски рубли и руски рубладжии не щат, а ний…..ний май друго не можем да предложим.
Звучи ви обидно за България и българите ли? Искате доказателства ли? Ами ето ви ги – като кажеш НДСВ и доказателствата вече са тук. Но не, ще продължа, не мога да се въздържа да не цитирам великия мислител Минчо Спасов, който закова основния принцип на българската политика, както Кант закова категоричния императив: „България трябва да се отнася със страх и уважение към Русия“.
Така ли? С уважение, че Русия нападна Украйна, зъби се на цялата демократична общност и изнудва целия свят с използването на ядрени оръжия. Мно-о-о-о-го голям повод за уважение, няма що. Или ще ги уважаваме заради убийствата, мародерствата и изнасилванията на цивилни, които са единственият начин за водене на война, познат на храбрата Червена армия. Или заради изкуството на лъжата, наглостта и изнудването, практикувани всекидневно от най-високите руски политически фактори.
А страхът – ами просто трябва да се страхуваме. Длъжни сме. Обречени сме. Веднъж, защото така трябва да прави всеки руски крепостен и втори път, защото иначе Русия ще нападне и нас. Или ще ни врътне кранчето за газа. Или ще ни прати още един Симеончо да ни спретне още едно НДСВ, което да ни разбърка политическата система и мозъците по простия метод „говорене на глупости“.
Малей-й-й-й, виж ти доказано провалените политици като Минчо Спасов какви велики мислители можели да бъдат. И защо не, това, което се случва в момента с тях, ако не се сещате, е опит за възкръсване, а той дава нови сили. Нали знаем колко опасно може да бъде едно зомби.
А много зомбита могат да направят огромна беля. И Спасов дори алегорично посочва в коя посока се целят той и компанията му от оживели политически трупове. „Ние не принадлежим на Атлантическия и Северния океан, затова не трябва да мислим, че сме веднъж завинаги в тях“ – каза тоз накапан с руски квас европеец. Като намекна, че щом прясно възкръсналото НДСВ дойде на власт, то ще промени българската политика изцяло, включително като ни извади от НАТО.
А от ЕС? Ще ни извадят ли също или там ще стоим, щото много пари дават ония глупаци, бе! И не знаят как ние можем сръчно да си ги харчим.
Как умеят да сънуват еротични еврови банкноти някои избрани люде, избрани за политици заради високия ум и дълбоката чест, които притежават – направо съм учуден от таланта им.
Добре, де, Минчо Спасов и НДСВ са отдавна бита карта и никога няма пак да стъпят в реалната власт, колкото и да се пъчат. Или да се мажат с червено червило. Но какво да кажем за действащия президент Румен Радев, който опитва да ни убеди в абсурдната теза, че като не даваме оръжия на Украйна, се борим за мир.
Честно, не мога да кажа нищо добро за този човек, затова не бих искал да казвам нищо – обаче той ме принуждава.
Не можеш за конфликт, в който Голиат провежда геноцид спрямо мирните украински граждани, да твърдиш, че ще се увеличат жертвите сред тях, ако подадеш камъче за прашката на Давид, който ги защитава, като се противопоставя на гиганта. Няма нормален разум, който може да приеме подобна логика, защото тя директно казва на жертвите – нямате шанс, не се противете, предайте се на милостта на агресора.
Смятам, че онзи, който лансира подобна теза, не е разумен човек. Нито е морален човек. Нито е човек, който говори истината. Нито е някой, загрижен за мира, а единствено за каузата на Голиат.
Но не само – този същият неразумен, неморален и неискрен човек, опитва да излъже всички българи, като им внушава, че каузата на Голият е справедлива и той ще победи. Докато истината е съвсем различна. Тя е точно обратна и не мога да разбера докога в България ще търпим откровената защита на руските интереси, които откровено противоречат на българските. Да беше някак леко завоалирано, а то е видимо като гол гъз насред площада.
В Щатите обявиха ЧВК „Вагнер“ за престъпна и терористична организация.
Тук цяла Русия трябва със закон да бъде обявена за престъпна и терористична. Това е единственият начин, по който слугите на Империята, вместо заради това да получават повече власт, ще започнат да си получават заслуженото.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ТРЕТИ МАНДАТ С РУМЕН РАДЕВ – ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДЪЛГО И НАЙ-ДЪЛБОКО В РУСКАТА ОРБИТА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-treti-mandat-s-rumen-radev-vazmozhno-nay-dalgo-i-nay-dalboko-v-ruskata-orbita
Разправят, че когато в понеделник президентът Румен Радев даряваше Корнелия Нинова с голям букет червени рози при връчването на мандата, тя имала чувството, че я рита отзад.
Ще ми се да е така, защото всеки удар по БСП, независимо откъде идва и колко ги боли, е полезен за България. Но аз не вярвам на версията, че с даването на мандата Радев направи зло на Нинова, че стимулира допълнително напрежение в редиците на БСП, защото този мандат няма да се реализира.
Напротив, морковът на властта, колкото и хипотетично да се ветрее под носовете на чичковите червенотиквеничковчета, ще ги сплоти. А ако някой откаже да се сплоти, Нинова ще го насмете и ще го обвини за провала. Знаем как става, били сме свидетели доста пъти. И не само при Нинова, а и при всички бивши лидери на левицата.
Не смятам също, че с връчването на мандата точно на БСП, Радев настъпи за четвърти път мотиката, тоест, че сгреши, както твърдят други.
Сгрешил бил от гледна точка на националния интерес, защото страната имала била нужда от редовно правителство, а ако би бил дал мандата на ДБ, или дори на БВ, той щял бил да се бил реализирал.
И къде пише, че на Радев му пука за националния интерес? Колко още наивници останаха в тази трагична наша земя?
Не, Радев със сигурност не сгреши, обратно, реализира перфектно зловещия си план – по всякакъв начин да държи страната възможно най-дълго и възможно най-дълбоко в руската орбита.
Как? Ами не виждате ли, толкова е просто – каквото и да стане в сегашния случай, то няма да е полезно за България, но ще е полезно за самия Радев и за Русия.
Ако третият мандат не бъде реализиран, както е най-реалистично да се очаква, неговото служебно правителство – дали същото, начело с Гълъб, или друго, начело с друг Гълъб – ще продължи да мърсува с националния ни интерес в руска полза. Ако мандатът пък случайно вземе, та се реализира, с БСП начело, евентуалното следващо редовно правителство също ще продължи да мърсува с българския национален интерес в руска полза.
Защото в това отношение разлика във визиите на Радев и Нинова няма никаква. И неслучайно ден преди връчването на мандата Йотова каза, че той ще бъде даден на партия, която ще води политика, най-близка до тази на служебното правителство, тоест, до самия Радев. Ами ето я партията – БСП.
Интересите им са едни и същи. Радев, миролюбивият военен пилот, нарича партиите, гласували да се даде военна помощ за Украйна, „войнолюбци“. Нинова пък по този повод става единственият политик, който не се гнуси от руската банда на копейките и внася заедно с тях искане Конституционният съд да се произнесе, че това решение е незаконно.
Няма съмнение, че дълбоките проруски корени на Радев и Нинова са абсолютно едни и същи, те мислят еднакво и действат в синхрон, а че от време на време между тях уж прехвърчат искри, то е по някакви текущи, тактически въпроси, дребни семейни кавги. Но разрив няма, не се заблуждавайте.
Все пак, реалният интерес на Румен Радев е правителство да няма и той да продължи да управлява еднолично, както практически го прави вече две години. А вероятно ще продължи и още нататък, ако се реализира правилната прогноза на Христо Иванов, че и след изборите през април няма да може да се състави кабинет.
Радев иска да управлява колкото може по-дълго, а има пред себе си и жив пример с Орбан. Неслучайно онзи ден президентът изплю едно голямо камъче, което отдавна му се върти в устата, като каза, че с Унгария имаме много сходни визии по ред европейски въпроси.
Не, бе, г-н президент, вие имате сходни визии и то не с Унгария, а с Орбан, ние нямаме такива. Освен това, вашите са сходни не по някакви си европейски теми, а само по кучешкото служене на Русия и единодушието в посока да се били махнели европейските санкции срещу Москва, защото те били вредели на ЕС. По това наистина сте дупе и гащи с Орбан. Но иначе не сте толкова еднакви като мислене, като политици, като европейско присъствие и тежест.
Така или иначе, казахме, интересът на Радев е редовно правителство в България да няма, защото ако има, дори то да е на БСП, може случайно да сбърка нещо и, току-виж, България се окаже в Шенген. Или в Еврозоната. Или и в двете.
А това би било убийствено за руските интереси. То не само ще ни сближи още повече с Европа и ще направи България по-привлекателна за чужди инвестиции, които няма да са руски, защото няма как да бъдат руски.
Еврозоната ще направи невъзможна – или поне изключително трудна – руската задача да се корумпира всичко и всички, ще затрудни трупането и прането на мръсни пари, ще изчисти въпросите около това дали и доколко България наистина спазва европейските санкции срещу Русия и други терористични режими по света.
Шенген пък не само ще подпомогне и качи на ново ниво търговските ни отношения с другите европейски страни, ще спести разходи и време от висене по митници и граници, но ще подпомогне според мен най-важното – всеки българин да „почувства“ по-добре своята Европа. Или да почувства Европа за „своя“, както искате го приемете. Говоря за нуждата много повече българи да прескочат границата между пасивното задоволство от формалното членство в ЕС и динамичната лична привързаност към естествения ни цивилизационен център, за начина, по който, с разум и чувство, от „европейски граждани“ ставаме „истински европейци“.
А това е най-опасното нещо за руския интерес, защото ще намалее онази безмозъчна маса неплатени, но изключително „полезни идиоти“ в България, оттам – и влиянието на платените по един или друг начин от Русия „полезни идиоти“.
Странно нещо е политиката, в нея често става така – всички знаят, че някой лъже, та се къса, но те пък се скъсват да се правят, че му вярват. В България поне е така и тази седмица пак го видяхме с очите си. При връчването на третия мандат, президентът Румен Радев обясни, че го дава на БСП, защото тя има най-голям шанс за съставяне на кабинет.
Чиста лъжа, нали сте съгласни. Първо, защото вече видяхме при трите предишни опита, че БСП няма нито сили нито шанс да го направи. Второ, защото, както вече обясних, интересът на самия президент не е да се състави редовен кабинет, а да не се състави. И трето, защото левицата в момента няма с кого реално да си партнира. Тя вече е в непримирим конфликт дори с предишните си партньори от ПП и ДБ по теми като хартиената бюлетина и помощта за Украйна.
А без тях с кого ще реализира мандата – с ГЕРБ и ДПС ли. Щото политическият компот, наречен „Български възход“, както и новите им, по руска линия близки на сърцето партньори от „Възраждане“, не стигат. И не стават. И е даже срамно да имаш каквито и да било връзки с партия като тях изобщо.
И така, президентът знае прекрасно, че БСП няма шанс да реализира мандата, но публично обявява, че го връчва, защото БСП има шанс. Значи лъже. Но защо другите се правят, че му вярват и му уйдисват на гайдата, а ПП и ДБ май дори се канят да отидат на инициираните от Нинова разговори.
Защо ще ходите, бе?
Нямате ли малко политически срам! Или малко политически разум, за да разберете най-после, че БСП, заедно с президента Румен Радев, е част от проблема, не част от решението.
О, знам, ПП и ДБ са тласкани от неистовата жажда да се сговорят с някого, за да махнат главния прокурор Гешев и да направят някакви – незнайно какви – „реформи“ в България.
Похвално намерение, но в случая, както вече имахме възможности да се убедим по време на съвместното им, макар кратко, управление, желанието е далеч повече от възможностите. За такава промяна е необходимо конституционно мнозинство и истинската задача на тези две партии е да работят за създаването му, а не да участват като фон в някакви президентско-комунистически схеми.
Дори напротив, смятам, че за намиране на въпросното конституционно мнозинство, освен промяна в съдебната система, трябва да се предложат две супер актуални задачи, по които да се постигне договорка – импийчмънт на президента Румен Радев като първо, обединяващо партньорите действие, и задължително после премахване на институцията „служебно правителство“.
Както виждаме, тази институция дава възможност даден/всеки президент законно да получи и упражнява еднолично цялата власт в България, без по Конституция да има право на това. Оказа се, че служебното правителство е капан, заложен от Великото народно събрание, който щраква чак сега, над 30 години след промените. Можеше и никога да не влезе в работа този капан, но ето, че влезе – това се казва стратегическо мислене.
Добре, да ви кажа накрая, граждани, че ситуацията сега е зле, но ще става още по-зле. Така че, ако трябва да ви посъветвам нещо, то е – махнете се от България. А онези, които не могат по една или друга причина – да бъдат граждански и политически по-активни, за да се променят нещата тук към по-добро.
Защото с такива като Румен Радев начело и с раздаване на мандати за БСП, това няма как да стане. Затова и няма да стане.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ТРЕТИЯТ МАНДАТ – РЕВОЛЮЦИЯ, ШАНС ИЛИ НЕЩО КАТО НИЩО НА СВЕТА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-tretiya-mandat-revolyutsiya-shans-ili-neshto-kato-nishto-na-sveta
Голямо квакане, голямо мрънкане, големи кандърми и накрая – голям праз! Първият мандат това, вторият – онова, третият – еди какво си…..А после избори и старата песен на нов глас.
Едните подкрепят световната революция в българската политика, но само ако стартира от Каспичан. Другите скромно искат само местна революция, обаче извършена задължително от честни хора като тях. Третите подкрепят финансова революция и строг контрол върху управлението на Солунската митница, но само по времето, когато я управлява някой друг, не те самите. А четвъртите не казват какво подкрепят, защото всъщност не знаят какво подкрепят – докато накрая се оказва, че подкрепят точно онова, което изобщо не е за подкрепяне.
Малко взе да ми писва, граждани, от селски номера.
Всички сегашни уж политици викат – искаме правителство и работещ Парламент, без тях сме загинали не само ние лично, но и вие, цяла България, нападната от проблеми, дето не могат да се решат без правителство и работещ Парламент. Затова като вземем мандата, ще работим усилено и сговорчиво, ще предложим диалог, ще формулираме гениални приоритети, около които истинското реформаторско мнозинство ще може да се обедини и да избие рибата.
А после никой не избива рибата поради няколко важни причини.
Първо, защото всички сегашни политици наистина са „уж политици“. Те не могат да работят усилено, защото веднага ще ги заболи кръстът. Не могат да работят и сговорчиво, защото смятат, че сговорчивостта в политиката е измислена от и за глупаците.
Второ, защото тяхната представа за диалог е като във великия филм за Ботьов – двама души, които гледат в различни посоки и подхвърлят реплики, които нямат нищо общо помежду си.
Трето, представата им за истински приоритет е свързана с комисиона, далавера, печалба, кинти, кяр, нещо в джобчето, врабче в ръката или както искате го кажете. А в това няма и не може да има нищо гениално, напротив, толкова е елементарно, че чак боли като го гледаш на живо.
И четвърто – в страната няма „истинско реформаторско мнозинство“, така че как то ще се обедини.
Не виждам реформаторски настроено мнозинство в ГЕРБ, вика онзи ден Владислав Панев от ДБ. И аз не виждам. Обаче аз и в ДБ не виждам реформаторско мнозинство, а той очевидно вижда, за да говори така поучително.
Така че е добре първо да уточни Панев по какви критерии различава реформаторско от нереформаторско мнозинство. И второ – да каже кой го е назначил за главен съдия по реформаторските мнозинства в България. Защото иначе цялата работа остава в сферата на празните дрънканици.
Десислава Атанасова от ГЕРБ пък откровеничи – ГЕРБ няма да подкрепи правителство на ДБ, ако в него участва и ПП. А ДПС може ли да участва? Или БСП? Пак опираме до там – какви са критериите, по които партиите си избират партньорите в българската политика.
После, „ново 20“ – Христо Иванов заговори за създаване на „технически“ кабинет, като противоречията се „поставят в скоби“, а пред скобите се постигне разбирателство по 5 приоритета – Шенген, Еврозоната, съдебната реформа, Плана за възстановяване и модернизация на българската армия.
Тези 5 точки изглеждат малко по-конкретни от онези 4 на ПП, но за сметка на това са хаотична смес от текущи и стратегически цели.
По Шенген, Еврозоната и Плана за възстановяване няма какво да се обединяваме, тези неща са толкова еднозначно необходими на България, че всеки мислещ и нормален човек отдавна вече би трябвало да е обединен около тях.
Реформа на правосъдната система – да, това правилно е сред основните политически цели, но имам две съображения по темата. Първо, тя трябва да е съпроводена и от реформа в правоохранителната система, тоест, в МВР и специалните служби – иначе страната ще продължи да върви на куц крак. И второ – за истинска такава реформа трябва да се бръкне дълбоко в Конституцията, а не е ясно откъде ще се вземе подкрепата за това.
Армейската модернизация също е важна, но тя включва задълбочаване на интеграцията ни с НАТО и не просто още малко откъсване от Русия, а истинско скъсване с Москва. Е? Да питам или да не питам как ще стане това, след като политиците ни са затънали до гуша ако не в готовност да сътрудничат с Русия, то в страхове какво ще каже Русия, ако ние направим еди какво си.
Нито един български политик в момента от парламентарно представените партии не е готов като Стамболов да каже – Русия да си дрънка каквото ще, ние ще си правим, каквото нам е изгодно.
На всичкото отгоре, погледнато по от високо, имам чувството, че говорим за някакъв „нероден Петко“, тоест, за напълно безсмислено дърлене. Защото – да преценим реално какви са шансовете другарят Румен Радев да даде третия мандат точно на ДБ, та вече започнаха големите сметки и разпределяне на куклите и парцалите.
Някои викат – ще го даде, защото това е национално отговорното поведение, само така може страната да има работещ кабинет и да поеме въздух.
Наивници! Той ако президентът Румен Радев беше национално отговорен политик, ако действително искаше страната да има правителство и да диша въздух, нямаше да играе игричките в полза на Русия, които играе в момента. И нямаше отстрани да се наслаждава на пълното безсилие на политиците и кашата в политиката.
Така че според мен той няма да даде мандата на ДБ.
Но добре, де, да си представим все пак, че го даде – с кого ДБ ще си партнира? С ГЕРБ, както разбрахме – няма, защото те не са реформаторски настроени. С ПП – да, биха могли, но вече се видя при втория мандат, че комбинацията само от ДБ и ПП не работи. С ПП и БСП? Пак не става – не само заради недостига на депутатски бройки, а и защото демократите и комунистите най-после схванаха, че са в два различни лагера, условно казано – на войнолюбците и миролюбците.
Ха-ха! Но в случая се смея на това, че „най-после“ го разбраха, не на нещо друго.
Ако на ДБ за всеки правилен извод им трябва толкова политическо време, колкото похарчиха сега, за да разберат, че с комунист, дори в рокля, не бива да се прегръщаш и целуваш, то жална ни майка, ако тези хора хванат да ни управляват.
Добре, а какво да мислим за комбинацията на ДБ с ПП и ДПС? Ами не става. Отвътре не става и отвън не става.
С „Възраждане“ също не става, а да кажа на Христо Иванов отсега, че с БВ на Стефан Янев става, но става още по-малко, отколкото с всички останали. Тия като политическа позиция са ситуирани точно между БСП и „Възраждане“, като политическо мислене – в началната епоха на българските неандерталци, а като политически принципи – в епохата на съветските динозаври.
Чисто теоретично – на кого тогава президентът може да даде третия мандат, за да се случи най-после нещо по-различно от нови избори?
И чисто теоретично, и чисто практически – няма на кого.
Добре, на кого тогава изобщо ще даде мандата, което, така или иначе е длъжен да направи?
Някои казват – на БСП, като продължение на войната му с Корнелия Нинова, защото тя стяга конгрес.
Много умна мисъл, толкова, че не разбирам логиката в нея. Аз поне доколкото знам от опит, когато видят пред себе си моркова на властта, комунистите зацепват погледа в една точка и така се сплотяват, че започват да пращят. Тоест, да се даде мандата на БСП според мен би било добре за Нинова, не зле. Но може и да греша.
Обаче има и въпрос – защо бе вкаран в Парламента Стефан Янев, ако не като патерица на Румен Радев, на която той да се опре в такива моменти. А и Янев е „ново“ лице в политиката, с „чисти“ ръце, говори за разбирателство и постоянно изразява готовност да служи. Да, нали негова беше безсмъртната идея да бъде сътворено правителство, начело с всички парламентарно представени партии. Така де, с участието на всички…..
Какъв внезапен проблясък, какъв творчески порив, каква жертвоготовност – да дадеш мандата си на всички останали.
Голяма простотия, няма що! Ще ми се да кажа на себе си – я стига кретенизми, но не мога, длъжен съм да кажа друго – че според мен третият мандат най-вероятно ще бъде връчен именно на Стефан Янев.
Боряна Димитрова вика, че има шанс 10 процента да стане правителство с третия мандат. Щедро момиче е тя. Аз пък викам, граждани – стягайте се за нови избори през април. И за още едни наесен с бодра песен. Да, тогава, заедно с местните избори, наистина може да се стигне до някакво разместване на политическите пластове.
Но може и да не се стигне.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ДА ВНИМАВАМЕ СЛЕД ПУТИН ДА НЕ ДОЙДЕ КУРОВ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-da-vnimavame-sled-putin-da-ne-doyde-kurov
Точно преди Нова година, Владимир Путин и Сергей Шойгу се заклеха с думи прости, че победата във войната срещу Украйна ще бъде за Русия.
Няма да бъде!
И не само защото – в името на мира и спокойствието по целия свят – не бива да бъде. А и защото няма как да бъде, теоретически и практически няма как да се случи. Защото това е само пропаганда, а дори споменатите двама военно- и мирно-престъпници знаят, прекрасно, че от комбинацията между щедро и прясно печатани рубли, неспособност да се произведе и един пирон, тъпи и крадливи командири, плюс мъртви войници, победа не се ражда, раждат се руини.
Тя Русия неслучайно се състои предимно от руини. Руските села и градове, с малки показни изключения, са руини. Руските производствени възможности са руини. Руската култура е руина. Руският спорт – да не говорим. Руският ум и духовност са руини от натрупани една върху друга през векове тъпота, лъжи и робско подчинение.
И, знаете ли какво? Вече не ми пука дори за тъй наречените „обикновени“ руснаци, човешката маса, за която по принцип се смята, че е невинна, а само лошите управници са виновни за бедите, които Русия носи на себе си, на света и най-вече – на Европа.
Питайте германците невинни ли са техните баби и дядовци за Хитлер и нацизма.
И знаете ли защо не ми пука вече за „обикновените“ невинни руснаци? Защото те раждат ужасните си управници, отглеждат ги и ги възпитават такива, каквито са, като на такива им мълчат и им се подчиняват. Дори ги подкрепят в престъпленията – мълчаливо или гласно – както е с мръсната война на Путин срещу Украйна.
Да, хиляди мъже избягаха от служба в руската армия, но питайте ги директно и те с ръка на сърцето масово ще кажат, че Крим е руски. Няма да им мигне окото. Не се и сещат, че някъде на този свят има нещо, наречено „международно законодателство“; има споразумения, които Русия е подписала и трябва да спазва; има ООН, където отговорите на въпроса „чии е Крим“, а също – чии са Донбас, Луганск и другите „нови руски територии“, са съвсем ясни.
За тези „обикновени“ руснаци, точно както и за техните управници, ООН и другите тинтири-минтири съществуват, само ако са изгодни за руската имперска кауза и доколкото защитават руските имперски интереси. Иначе не съществуват.
Много голям руски мислител е също Евгений Пригожин, шефът на частната Путинова армия „Вагнер“. По време на посещение в моргата на връх Новата година той изръсва знаменитата фраза: „Момчета, честита Нова година, каквато е, такава!“
Да, вероятно го казва на персонала на моргата, не на мъртвите си войници – но сякаш не си дава сметка, че в този момент Вселената го е хванала за топките и ги стиска със страшна сила, така че пред света думите му звучат като цинична утеха за мъртвите. Е, аз харесвам черен хумор, но този тип наистина ме изненада с думите си. И изобщо с идеята да посети точно моргата в празничната нощ. Мащабно мислене, нали?
И веднага си представих новата комедия „Особености на руските морги“.
Изобщо не ме изненада с цинизма си обаче Кикимора Митрофанова, назначена от Кремъл за руски генерал-губернатор в България и, кой знае защо, още неизгонена от официална София заради това, че години наред се държи точно като руски генерал-губернатор. Българското гражданско общество ясно каза думата си по темата и продължава да я казва всеки път, щом онази изръси поредната имперска идиотщина – но, виж, българското гражданско управление мълчи.
Може би защото не е гражданско. Или защото не е българско. Или дори защото не е управление, а само обикновено подразделение на някоя руска специална служба.
Извикана да даде обяснения в МВнР как така и откъде накъде българският журналист Христо Грозев е обявен за издирване по член от руския НК, Митрофанова първо каза, че не знае защо, а после, в опит за сарказъм, добави, че всъщност няма нищо страшно за човека, защото това е само начин Русия да покаже, че не иска да бъде посещавана от Грозев. И че ако той си ходи мирен по света, никой няма да го пипне с пръст.
Че тя не знае нищо за обвинението, мога да ú повярвам Такива като нея са просто квадратни, празни пощенски кутии, предназначени да прилагат стриктно указанията на „Центъра“ и да не мърдат крачка в страни. Няма нужда Кикимора да знае подробности по дадена тайна операция, защото така „Центърът“ рискува операцията да престане да бъде тайна.
За другото обаче не ú вярвам, защото лъже. Както е добре известно, Христо Грозев има черен печат за влизане в Русия още от 2016 и няма защо да бъде обявяван за издирване, ако целта е просто да не го допуснат на руска територия. А и не е сигурно, че той самият би искал да отиде там, тъй като в момента може да върши работата си по-добре отвън, отколкото отвътре.
Още по-опашата лъжа е, че няма да го пипнат с пръст. Ще го пипнат и още как – стига да им падне случай. Така че неуважаемата Кикимора да ги разправя тези на гаргите. Или на старата ми шапка, все едно.
Руснаците имат прекалено много поводи да се зъбят на Христо, затова му се зъбят. Но те, както винаги, показват изключителна тъпота и некадърност да се справят с какъвто и да било проблем, освен чрез насилие и репресия. Надявам се само, че той самият наистина познава достатъчно добре техния подъл нрав и склонност към гадости, така че няма да им направи удоволствието да го докопат.
Чудя се обаче защо досега Христо не е заявил публично, че руският НК е престъпен документ, който няма никаква правна стойност. Не само в Нормалния свят, но и в една хипотетична полу нормална Русия. И че подобно обвинение, свързано вероятно с по-мащабна руска тайна операция срещу него и организацията му, е чест, не срам, за всеки нормален, мислещ и морален човек. Още повече, за журналист, който изпълнява своя така простичък и така сложен дълг – да търси и казва истината.
Да, за Христо съм сигурен, че прави точно това – но не съм сигурен за някои руски колеги, които сега живеят на Запад с ореола на „дисиденти“ спрямо режима на Путин.
Какво казва например пред CNN разследващият журналист Андрей Солдатов. За него 24 февруари, когато Русия нападна Украйна, е денят Х, денят, в който той и приятелите му отбелязват „края на Русия“. „Изведнъж всичко, в което още вярвахме, беше компрометирано“ – казва той.
Моля? Гражданино журналист, извинете, но чак на 24 февруари 2022 ли разбрахте, че всичко в Русия е компрометирано? Дотогава имаше неща, в които вярвахте? Вярвахте в тях дори след анекса на Крим, след свалянето на малайзийския самолет, след войната срещу Грузия, след войната срещу Чечения, след убийството на Анна Политковская и Борис Немцов, след Беслан и другите мръсни операции на режима…..още вярвахте. И в какво по-точно?
Но ето, Андрей Солдатов обяснява в какво: „Беше ужасно да се живее при Путин и беше много далеч от идеята за демокрация, но все пак имахме установени институции, които почти бяхме приели за даденост, че ще съществуват, независимо от всичко – и изведнъж всичко се срина“.
Честно, граждани, малко ме е срам да наричам този човек колега, аз не бих го пуснал да се изкаже по Фейсбук, те го правят герой по CNN.
Извинете, Солдатов, наистина ли до онзи ден вярвахте в институции като руската Държавна дума или Главна прокуратура? В тяхната независимост от режима и специалните служби, в тяхната грижа за законите и справедливостта. Или вярвахте в президентската и премиерската институция, които Путин и Медведев си прехвърляха през годините един на друг като сапунче в банята.
А, стига, бе – наистина голяма трябва да е вярата ви!
Има, разбира се, и руснаци, които отдавна се борят не само срещу режима на Путин, но и срещу вековната закостенялост на руския „народ“, срещу неговата готовност да се самозалъгва, да не различава доброто от злото, да смята простотията за своя мисия и желанието да определя живота на другите – за свое право. Тези хора трябва да бъдат подкрепяни по всякакъв начин – нещо, за което, впрочем, Западът не прави достатъчно в сегашната ситуация.
Но, моля колегите журналисти на Запад – не произвеждайте от всеки руснак, избягал сега от режима, изкуствен герой. По този начин ще постигнете само един ефект – пак ще сте силно изненадани, щом утре, след като Путин си отиде, на неговото място дойде някой Куров, наметнал агнешка кожа, под която продължава с вълчите дела.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 