177. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ТИХО БРАХЕ /част първа/

юни 30, 2016 at 7:08 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

09. 03. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100667052/velikite-evropeici-tiho-brahe-chast-parva

Датски фолклор, Virelai – Poste

В скандинавския фолклор има дни от годината, за които се смята, че носят лош късмет. Не е добре тогава да се ожениш, да ти се роди дете, да се разболееш. Изключително неподходящи са те за начало на пътуване, за сключване на сделка или за правене на магия. Разбира се, такива дни имат почти всички народи, но ги споменавам, защото в Скандинавия те се наричат „дните на Тихо Брахе”. Не се сещате кой е Тихо Брахе? Има много начини да си спомните. Отворете учебник по астрономия и ще намерите името му сред фундаментите на модерните времена в тази древна наука. Изровете от тавана стар наръчник по алхимия и ще го срещнете. Купете си книга по астрология – сигурно се споменава вътре. Прочетете „Хамлет” и ще видите в знаменитата шекспирова пиеса отблясъци от живота му. Заровете се в историята на Златна Прага и ще се сблъскате с името му, редом с имената на много прочути люде, въздигнали европейската слава на града през Ренесанса. А ако има класация за хора със скучни занимания, но възможно най-интересен живот, бъдете сигурни, че начело в списъка пак ще откриете Тихо Брахе.

Датски фолклор, Virelai – Poste

Странните приключения на Тиге Отесен Брахе, познат като Тихо Брахе, започват от раждането. Той се появява на бял свят през 1546 година в замъка Кнутсторп, провинция Скания – тогава в Дания, сега в Швеция. Роден е близнак, но брат му умира преди кръщенето. Това налага Тихо Брахе да живее за двама и май донякъде обяснява както ексцентричното му поведение, което води до хаос, така и силната му жажда за знания, които водят към ред. Семейство Брахе събира две благороднически фамилии – Брахе и Билле. Баща му е важна фигура в двора, родът на майка му дава висши духовници и политици. Когато е на две обаче, малкият Тихо е откраднат. Буквално. Краде го чичо му Йорген, взима го в замъка си Тостеруп, където го отглежда. Работата е там, че чичо Йорген няма деца и родителите на Тихо обещават да му дадат един от синовете си. Когато близнакът умира обаче, те нарушават уговорката и запазват живото дете – но щом им се ражда още един син, чичото решава да си вземе обещаното. Родителите се примиряват, като си дават сметка, че Тихо е в Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПЪРВАНОВ И НИНОВА В МОСКВА – ДА ПРЕВЪРНЕМ BR-EXIT В PUT-IN

юни 29, 2016 at 10:07 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/76666-de-profundisparvanov-i-ninova-v-moskva-da-prevarnem-brexit-v-putin.html

Аз си мислех, че тези дни погледите на всички нашенски партии, които декларират себе си като европейски, са тревожно вперени някъде в пространството между Брюксел и Лондон, а лидерите им трескаво кроят планове как да се спаси ЕС и какви ще ги дъвчем ние, българите, ако съюзът все пак не успее да се спаси.

Обаче – ядец! Оказа се, че великите шефове на социалистическите по форма и руски по съдържание партии БСП и АБВ – Корнелия Нинова и Георги Първанов, които иначе са първи европейци, щом трябва да се всмукнат едни евра, точно в най-кризисния за Европа момент са в Москва.

Не казвам, че са отишли там, за да си вземат едни рубли, макар че си го мисля.

Но казвам, че не само са отишли там, ами се срещат основно с разни московци, чиито имена пълнят европейските забранителни списъци заради ролята им в руската агресия срещу Украйна. И не само се срещат с тях, ами в изявленията си безогледно атакуват и без това крехката европейска и българска политика за сдържане на продължаващата руска агресия с прямо целия нормален, демократичен свят.

„Ние сме против участие на България в морската инициатива на Румъния в Черно море и включването на България в регионални военни формати, както и сме за отмяна на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

176. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ПИЕР АБЕЛАР /част втора/

юни 26, 2016 at 5:32 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

02. 03. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100664961/velikite-evropeici-pier-abelar-chast-vtora

Някъде около 1114-15 година средновековният философ, теолог, логик и диалектик Пиер Абелар е истинска европейска звезда в преподаването на висши науки. Той е най-известният учител в Париж, при него се стичат ученици от целия континент, има слава, пари и огромно самочувствие. Както сам пише по-късно: „Усещах, че светът е в краката ми”. Но е и доста самотен. Знае се, че, въпреки всичко, Абелар води прост, обикновен живот, отдаден изцяло на философията и мисълта. И продължава така, докато не среща девойката Елоиза и започва с нея любовна афера, пълна със секс и отровни интриги, с любов и омраза, с жертви и саможертви, а перипетиите на този роман с основание продължават да разгарят въображението на публиката чак до наши дни.

Third ear band, Абелар и Елоиза

Абелар, според най-разпространената версия, е на 39 години, когато среща Елоиза, а тя е на прелестната възраст между 15 и 17. Елоиза е сираче, отгледано в манастира Аржантьой, където получава невероятно добро образование – нещо рядко за жена от онези времена. Твърди се, че всъщност и тя е нещо като звезда за тогавашното парижко общество заради дълбоките си познания по класическите езици – латински, старогръцки и еврейски, а също заради силната си жажда за знания и страст към търсене на истината за човешкото съществувание. Самият Пиер Абелар пише, че тя е най-известна с дарбата си за четене и писане и казва: “Жена с изключителна хубост, тя изпъкваше сред останалите и с голямата си начетеност и познаване на литературата.” Така или иначе, от известно време Елоиза вече не е в манастир, а грижата за развитието и носи нейният вуйчо Фюлбер, каноник в катедралата Нотр Дам. Той търси най-добрия учител за най-добрата ученичка и тъй като славата на Абелар гърми, обръща се към него. С което сам вкарва вълка в кошарата. Преди да продължим към радостите и мъките на любовта, които следват обаче, да кажа няколко думи и за основателните съмнения, породени от тази предистория на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ВСЕКИ АВАНС ЗА РУСИЯ ИЗЛИЗА ДВОЙНО ПО-СКЪПО, ОТКОЛКОТО НАВРЕМЕННОТО ВЪЗПИРАНЕ

юни 24, 2016 at 6:25 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Агресивността на Русия и спрямо България, и спрямо Европа, продължава да ескалира. Какви са новите моменти, свързани с темата и основните опасности от това – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, с нови атаки продължава Русия хибридната си война срещу Европа – Кремъл използва за политически цели дори спортен празник като европейското първенство по футбол. Истина ли е това и има ли край тази руска „изобретателност”?

– За футбола е истина, Фили. Каза го официално френската полиция след тежък сблъсък на мача Англия – Русия. Въпреки неимоверните мерки за сигурност, вилнеещите руски хулигани първо изстреляха ракета на стадиона, а после се нахвърлиха върху английски фенове, като организирано преодоляха загражденията.

УЕФА наложи на Русия условно отстраняване от първенството, което автоматично се задейства при втори инцидент. Полицията пък арестува и екстрадира част от агресивната руска агитка. Френската прокуратура каза официално, че „отговорност за сблъсъците носят 150 добре подготвени руски ултраси”.

„Добре подготвени”, Фили, това е по френски изтънчен начин да се каже – специално организирани и изпратени. Само че британците, които не си поплюват колкото французите, проведоха собствено разследване и „Гардиън” обяви резултатите, като се позова на правителствени източници.

– И какво пише „Гардиън”?

– Пише: „Много от руските ултраси, които влязоха в сблъсъци с английските фенове, са свързани със силовите структури на Русия”. И също: „Проявите на насилие от руските футболни хулигани вероятно са били одобрени от Кремъл и британското правителство разследва връзките на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: АКО СМЕ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ – ЩЕ НИ ТЪПЧАТ, ЗАЩОТО САМИ СЕ ТЪПЧЕМ

юни 22, 2016 at 5:00 am (Публицистика)

Необходимо пояснение:

Извинявам се, че оставих блога без нови текстове толкова време, но съм със счупена дясна ръка и едва сега започвам, макар и трудно, да се справям с компютъра.

По този повод – съжалявам, но трябва не само да разочаровам господата Сартр и Камю, а и да го направя не съвсем изтънчено. Нищо, де, поне Хашек ще ми се зарадва. Защото разбрах, че големият  екзистенциален проблем на човека не са нито другите, нито абсурдът, който дебне зад ъгъла, а въпросът как да си избършеш задника с лява ръка, след като цял живот си го правил с дясна.

Ето как Вселената ни учи, че простотията и мъдростта понякога са неразделни.

П

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/76099-de-profundis-ako-sme-takiva-kakvito-sme-ste-ni-tapchat-zastoto-sami-se-tapchem.html

Като говорим за величие, нека видим кой последно победи Русия. Словакия и Уелс, ето кой.

Много показателно. Тези две прекрасни малки държавици, които не разполагат с нищо особено, освен добра бира и желанието на гражданите им да бъдат нормални хора, напляскаха на футбол кремълските мегаломани за кеф на останалия свят.

Някои казват, че те просто са по-добри от руснаците на футбол. Според мен пък това се случи точно защото руснаците нямат добра бира и желание да са нормални хора. Или защото не разбират, че футболът не се печели с ядрени мускули, арогантност и изпращане на малки зелени човечета.

И – не, не аз превръщам футбола в геополитика. Путин, според точния израз на Илиан Василев, се опита да го превърне, като изпрати във Франция биячите си, за да сеят страх у европейците. И оперетните си пропагандисти, за да сеят омраза към същите тези европейци обратно сред руснаците.

На останалия свят всъщност не му пука за и от Русия, той се интересува точно толкова от нейното величие, колкото от величието на остров Корекоредут. Нормалният свят по принцип иска Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

ПЪРВАНОВ ПАК ПРЕЗИДЕНТ = БЪЛГАРИЯ ПАК КАРИКАТУРА

юни 4, 2016 at 5:59 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ До президентските избори в България остават 4 месеца, но основните кандидати още не са известни, а това поражда спекулации. Последният хит е въпросът – има ли право бившият президент Георги Първанов да се кандидатира отново, след като вече изкара два мандата като държавен глава. Отговорът търсим с Пламен Асенов.

– Пламен, защо изобщо се обсъжда въпрос, свързан с възможността Георги Първанов да се кандидатира за трети президентски мандат?

– По принцип въпросът е резонен, Фили, и е свързан с важен конституционен казус. В чл. 95, ал. 1 от Конституцията е казано следното: „Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат”. Оттук и тълкуванията на водещи специалисти по конституционно право, които са диаметрално противоположни.

Обичайната идея е, че текстовете в основния закон трябва да са максимално ясни и безспорни. За всеки случай, естествено, има и Конституционен съд, който да решава заплетените казуси.

Досега обаче темата беше латентна, като общество не сме опирали до практическа необходимост да изясним какво се случва, ако даден президент, след като е изкарал два мандата, а после си е преседял кротко настрани пет години, реши пак да се кандидатира. Но сега моментът е подходящ, доколкото през годините на прехода Георги Първанов е единственият човек, изкарал като държавен глава два мандата, а в същото време е достатъчно млад, амбициозен и политически активен, за да се прицели отново в поста.

Така че в случая имаме преплитане на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПОКАЯНИЕ ЛИ? ЧЕ ТО БИЛО МНОГО ТРУДНО!

юни 1, 2016 at 7:54 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/74710-de-profundispokayanie-li-che-to-bilo-mnogo-trudno.html

В последните години на комунизма, някъде в края на 1987-ма – началото на 1988-ма, по време на тъй наречената „перестройка”, в българските кина /за малко/ се появи филм на „съветския” – всъщност грузински – режисьор Тенгиз Абуладзе.

Заглавието му беше „Покаяние” и това беше филм-разказ за най-мрачните времена на сталинизма в тогавашния Съветски съюз. Филм-въпрос – дали Системата прави от човека престъпник или престъпникът създава Системата по свой образ и подобие, за да му служи тя по-добре. Филм-алегория как дори черната земя отказва да приеме трупа на онзи, който се е превърнал в нещо по-лошо от див звяр сред хората. А лентата завършва с един от най-знаменитите диалози, които съм срещал за финал в киното:

Кажете, този път води ли към храма?

Не, не тази улица води към храма.

Тогава за какво е нужна тя? За какво е един път, ако той не отвежда към храма?

Това е единственият филм, след края на който съм ръкопляскал в салона. Дойде ми спонтанно, дори в първия момент се учудих на себе си. После, след второто, третото плясване, разбрах, че вече го правя като нарочна демонстрация и продължих.

По онова време живеех в прелестния град Кърджали, но вече не така прелестен – духът му бе отровен от престъплението на комунистическо-ченгеджийската мафия, извършено по руски план и в услуга на Русия, престъпление, като гавра наречено „възродителен процес”. В салона наоколо скучаеха десетина души, които ме изгледаха като някакъв троглодит, лампите светнаха, аз продължих да си ръкопляскам, докато всички побързаха да се източат. Тогава спрях и седнах пак на стола.

И досега седя на този стол и се чудя – за какво наистина е необходим път, който не води към храма. Понякога обаче се питам също – за какво е необходим храм, щом нито някакъв път води към него, нито някакъв път извежда от него.

Както се сещате – имам много поводи за това чудене, макар само с едно око да гледам делата на православната ни църква. Не искам да гледам и с двете, защото после ще трябва да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар