Говори Пловдив: DEAR HENRY ALFRED KISSINGER
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Този път уважаемият Хенри Алфред Кисинджър много сгреши.
Не знам как се случи.
Предполагам, че не е заради старческа деменция – наскоро гледах негово интервю по някаква американска телевизия и човекът си беше съвсем в ред. Там не каза нищо дори и наполовина толкова тъпо в сравнение с онова, което изръси броени дни по-късно пред британския вестник „Индепендънт” – че Путин не е Хитлер.
Дали Кисинджър дълго-дълго мисли и чак накрая направи това си не-знам-с-какви-аргументи-обосновано-предположение или един ден просто се събуди, наплюнчи пръста и, като усети някакъв вятър да му минава през главата, си каза – абе според мен т`ва майна не е съвсем като он`ва майна.
И реши – я аз да информирам света за откритието си, докато е време. Защото иначе т`ва майна може да се разлюти и да ни сътвори на нас, на Запада, още по-големи бели, отколкото досега.
Няма да уча уважаемия Кисинджър нито на европейска история, нито на международна политика – пази, Боже. Мисля, че той сам може да си направи справките за нещата, които очевидно е забравил и веднага да си даде сметка защо греши откъм тези две страни на въпроса. Със сигурност обаче мога да го науча на нещичко за онази човешка логика, съчетана с дълбока психология и плод на изстрадан личен опит, която доказва, че който е повярвал на руснаците, още повече – който се е сдушил с тях политически, не е прокопсал.
А ако на нашите жалки източно-европейски доказателства великият Кисинджър не вярва, то да се обърне към най-голямата политическа победа в собствения си живот – насъскването на Пекин срещу Москва през 70-те. Нека бившият американски държавен секретар да сложи ръка на сърцето си и да каже честно – дали успя да го стори, защото е чак толкова добър дипломат или то се случи, защото в онези години Пекин вече беше ясно разбрал, че ако подадеш на Москва пръст, тя задължително ти отхапва ръката.
Поне до лакътя, а често и цялата.
„Големият въпрос е как техният лидер /Путин – бел. авт./ си представя дългосрочните отношения на Русия към Запада в период, в който Азия се трансформира, а ислямският свят е в постоянен катаклизъм” – твърди Хенри Кисинджър в интервюто си за „Индепендънт”.
От моя гледна точка пък големият въпрос в тези негови думи е дали Хенри Кисинджър си дава сметка доколко сегашният, така да се каже, „постсъветският Запад”, е различен от онзи по време на Студената война, е Запад, който включва и доста Изток – например Полша, Прибалтика, че дори и България. Дали си дава той Прочетете остатъка от публикацията »
97. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХЕЛМУТ КОЛ
Пламен Асенов
27. 08. 14, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100455864/velikite-evropeici-helmut-kol
Пинк Флойд, Стената
Да сте бутали някога стена? Това може да бъде лесно или трудно – в зависимост от различни фактори. Но въпросното занимание може да бъде много по-трудно, отколкото си мислите, когато става въпрос за самата Берлинска стена през 1989-та. Тогава тя се простира на стотици километри, състои се от 45 хиляди бетонни блока с размери 3.5 на 1.5 метра, върху и около нея са загинали стотици хора в опит да не се предадат, да надделеят над силите на мракобесието, като преминат отвъд. Всъщност истината е, че много хора за десетилетия наред трябваше да положат сериозни усилия, за да се разруши и прати в историята тази задушаваща свободния човешки дух комунистическа бетонна яка. Но в най-подходящия момент начело на агитката по събарянето се оказа един умен и популярен немски политик на име Хелмут Кол. За историята точно той ще остане човекът, срутил Берлинската стена, човекът, възстановил единството на Германия, човекът, направил възможна не само днешната, но и утрешната Обединена Европа.
Пинк Флойд, Стената
Спомням си добре юли 1990 година, когато брат ми, пресен емигрант в Германия, ми се обади по телефона посред нощ. Беше в луд възторг. Беше ходил в Берлин на концерта „Стената”, в който, освен Роджър Уотърс, се появиха „Скорпиънс”, Браян Адамс, Шиниъд О`Конър и други страхотни музиканти. Разбрах – викам му сънен. Нищо не си разбрал, вика ми – беше направо невероятно…..Знам, невероятно беше, но не всички успяхме тогава да чуем концерта на живо, въпреки че много искахме. Като казвам „ние”, имам предвид наистина ние, нормалните хора отсам Желязната завеса.
Не по-малко добре обаче си спомням и вечерта на самия 9 ноември 1989-та, когато телевизията показа как щастливи германски граждани режат теловете, рушат бетонните панели на Стената, прескачат я и хукват към един по-добър свят. А онези от по-добрия свят надничат и прескачат любопитно в нашия. Това беше само ден преди и България да види посърналото лице на диктатора Тодор Живков. Така или иначе, и досега, щом някой произнесе името Хелмут Кол, аз започвам да преливам от спомени. Но и досега винаги, когато се върна към онзи период, намирам по някоя изненада. Сега попаднах на Прочетете остатъка от публикацията »
КОЙ, КАК – И ДАЛИ – ЩЕ УПРАВЛЯВА СЛЕД ИЗБОРИТЕ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Най-често задаваният въпрос в България сега е кой ще управлява след изборите на 5 октомври, а обикновено се забравя уточнението как ще управлява. Отчитаните предизборни нагласи обаче показват, че на дневен ред е и още нещо – дали някой ще може изобщо да управлява. Разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, да започнем от онова, което, обратно на очакванията за една предизборна кампания, сякаш най-малко се обсъжда – програмите на партиите. Коя от тях, според теб, е най-добре фокусирана?
– Ако говорим за онзи голям стратегически фокус, Фили, който е необходим за всяко общество и е централна ос за добре работещата държавна машина, бих казал – нито една програма не е прицелена точно. Имам предвид, че, както стана ясно покрай руската агресия в Украйна и последствията от нея, светът вече живее в нови реалности и е изправен пред базисни предизвикателства, различни от онези, с които свикнахме през последните 25 години. Новите приличат на онези от времето на Студената война, но са на друго ниво – както заради настъпилите промени след рухването на комунизма, така и заради напредъка на технологиите през този период. Като европейска и натовска страна България, тоест, и българските партии, които се борят за властта, би трябвало да отчитат тези нови реалности и да предвиждат нужните реакции. Но такова нещо в партийните програми няма, в тях се дъвчат добре познатите теми, за които се предлагат стандартни – и като цяло неработещи – решения. Когато изобщо се предлагат решения.
Да, много е важно онова, което е записал Реформаторският блок в програмата си – че ще работи за „дълбоки реформи в правосъдието, сигурността, енергетиката, публичната администрация, образованието, здравеопазването и социалната сфера”. Добре е да се знае, че има политическа формация, която може поне да изброи основните проблемни области. Обаче на въпроса как ще станат реформите, блокът отговаря – „на базата на дясно-центристките принципи”.
– Кои дясно-центристки принципи се имат предвид?
– Това остава неясно, Фили. Както и с какви пари ще се реализират тези наистина необходими реформи. Как ще се преодолее съпротивата срещу тях. Как ще се потушат техните негативни ефекти. Изобщо – изобилие от въпроси, оскъдица от отговори. По подобен маниер е разработена и програмата и на Прочетете остатъка от публикацията »
De profundis: ПРЕДИЗБОРНИ ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ТРУДОВИ ДЕЛНИЦИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/29164-de-profundis-predizborni-zapiski-po-balgarskite-trudovi-delnitzi.html
Тъй като имам заръка от докторите да се разхождам всеки ден, аз послушно го правя. Не се плашете, де, другите им заръки, свързани с доброто здраве, също стриктно спазвам, онези, нали се сещате – най-много бутилка вино на обед за сърцето, не повече от 4-5 бири привечер за душата и максимум едно двойно уиски с хубава пура преди лягане за спокоен сън.
Но забелязвам, че, въпреки стриктното придържане към съветите, напоследък нито сърцето, нито душата, нито сънят ми са особено спокойни. И това със сигурност идва от притеснението ми за начина, по който се вършат нещата в България, начин, който направо ми се набива на очи, докато се разхождам.
Гледам например едно просто действие като орязването на тополите край река Марица в Пловдив. То се извършва от съответната общинска фирма по отдавна познат маниер – налични са между 8 и 12 работници, тежко въоръжени със съвременна техника, трима-четирима работят, останалите ги гледат и коментират действията им.
В добрия случай.
В по-лошия – не им обръщат внимание, а, събрани на кръгче настрани от досадния шум на моторната резачка, обсъждат снощния мач, красивите дупета на минувачките или качествата на шуменската бира в сравнение с пловдивската.
Най-лошият вариант, на който станах свидетел, е групата на неработещите да спи под сенките на още неорязаните тополи, а групата на работещите да не работи – но това, признавам си, беше рядко явление, само в най-големите жеги. Повечето пъти някакво реално действие все пак кипеше на трудовия фронт край Марица.
И ето как тези изтъкнати представители на модерната българска работническа класа работиха съвестно от края на май до средата на септември.
И орязаха 50 тополи.
Сметнах на бърза ръка ефективността. С моторните резачки, подемната и транспортна техника, които групата има, една топола би трябвало да се орязва, обработва и изнася от 5-6 души, барабар с шофьорите, максимум за час. Може би и за половин час, но да речем час за по-лесно смятане. Така че за три месеца и половина нашата самоотвержена бригада свърши работа, която нормално би трябвало да отнеме на половината от тези хора 50, нека са 60, нека са 100 работни часа – десет дни до две седмици с голямо надуване.
Обаче съм сигурен, че хората получиха заплати точно за три месеца и половина, не за Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: НАЛИ РУСНАЦИТЕ СА ХОРА ПОЧТЕНИ
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Онзи ден в Харвард обявиха носителите на игнобелите. За който не се сеща – това са иронично-сериозните награди за шантави научни изобретения или проучвания, които са важни за човечеството, но все пак никога няма да получат истински Нобел.
Тази година например в категорията за физика е награден японски екип, който отдавна проучва фрикционните свойства на банановата кора. С други думи, японците най-после обясняват на света защо идиотите се подхлъзват именно на бананова, а не на друга някаква обелка.
Сега чакаме нов екип пък да обясни и защо нормалните се смеят на идиотите, когато ги видят да изпадат в такава ситуация.
Впечатляват също постигнатите от различни екипи обяснения защо хората често виждат образа на Исус в препечени филийки, както и каква е реакцията на северните елени при срещата им с хора, дегизирани като бели мечки.
За Исус нищо не мога да кажа – по принцип бог може да бъде навсякъде, така че не се учудвам и за филийките. Но защо му е на някой да се дегизира като бяла мечка, за да осъществи контакт със северен елен, бога ми, не мога да разбера. И дали, ако чак толкова държи на този контакт, все пак не би било по-лесно да се дегизира като женски северен елен, засега остава неизвестно.
Индийски и американски медицински екипи в презокеанско сътрудничество пък са се потрудили да установят защо кървенето от носа спира, ако пъхнеш в него парче варено свинско.
Започнете – варено.
Не си губете времето да пъхате печено или сурово, няма да свърши работа.
Хареса ми също игнобела, присъден на онези испанци, които са сътворили истинско чудо в науката за храненето. Откритието им ще издигне на ново ниво вкуса на испанските наденички, в които занапред ще се използва една специална млечно-кисела бактерия, открита в бебешкото ако.
Така де, след като по света има искрени любители на Биг Мак, защо да няма и хора, привързани към Прочетете остатъка от публикацията »
98. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФЕРЕНЦ ЛИСТ
Пламен Асенов
03. 09. 14, радио Пловдив
Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100453171/velikite-evropeici-ferenc-list
Унгарска рапсодия 15
Знаете ли какво е „листомания”? Не, не е мания по лист хартия или по листа от дърво. Листомания е същият обществен феномен като „бийтълсмания”, но 120 години по-рано. Негов обект е великият унгарски композитор и виртуозен пианист Ференц Лист.
Унгарска рапсодия 15
Поетът Хайне въвежда термина листомания в едно свое есе от 1844, когато Лист е на 33. С тази дума той обозначава феноменът на странните, хипнотични ефекти, които концертите на Лист имат върху публиката, особено върху женската част от нея. Този феномен се проявява в Берлин три години по-рано, през декември 1841-ва, а когато Хайне го формулира, вече е развит в цяла Европа. Навсякъде, където Ференц Лист има концерт, след него вървят тълпи от почитатели и най-вече – почитателки. Реакциите им са буквално хистерични, те крещят, опитват се да докоснат своя идол, по време на концерт изпадат в мистични състояния, плачат, скачат, викат и не се контролират, бият се за носните му кърпички и ръкавици, носят портретите му в скъпоценни медалиони, опитват се до отрежат кичур от косата му или да се докопат до някоя от струните на пианото, които той често къса, за да си направят от нея гривна. Не са документирани случаи на замеряне с гащички, както през ХХ век – вероятно обаче само поради леко усложнения характер на женското бельо по онова време. Но пък са известни случаи, когато жени носят малки стъкленички, пълни с утайка от кафе, което Лист е пил. Знае се за случай, когато една негова преследвачка, иначе придворна дама, грабва от канавката захвърлената от Лист недопушена пура и я вгражда в специален медальон с инициалите ФЛ, изработени от диаманти. Разкриват я по смрадта на стара пура, която се носи от нея по време на някакъв бал. Да не говорим и за другото – как благородни, а понякога и не чак дотам благородни дами, девици или не чак дотам девици, му се предлагат постоянно, опитват насила да го накарат да прави любов с тях, вдигат скандали и му създават разправии, особено в редките случаи, когато той отказва. Така или иначе обаче, за подобни ситуации Лист има ясно правило и цял живот го Прочетете остатъка от публикацията »
96. ВЕРИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЖАН МИШЕЛ ЖАР
Пламен Асенов
20. 08. 14, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100450929/velikite-evropeici-jan-mishel-jar
Има неколцина композитори, чиито имена Космосът може да произнася като свои собствени и сред тях със сигурност е името Жан Мишел Жар.
Есеншъл, Оксиджън 4
Ето как през 1976 година започна едно от най-големите пътувания в необятния свят на електронните звуци, което, слава Богу, продължава и до днес. Държа непременно да подчертая обаче – това е пътуването в света на истинската музика, за която се използва електроника, а не пътуване в света на електрониката, която сама по себе си е толкова съвършена, че всяка маймуна може да извлече от нея звук. Поредица от звуци. Нещо като нещо от звуци. Мисълта ми е, че по-късно, след като Жар постави началото с албума си „Оксиджън”, „Кислород”, нещата в тази посока доста се оплескаха. Тези, които не могат, решиха, че могат. Онези, които могат, решиха, че са гении. Трети, за които не се знае дали могат или не могат, а и те самите не се интересуват от това, дори не мислят нищо, просто кръстосват звуци и им дават имена, които звучат привлекателно. За съжаление, по отношение на електронния звук днес сме на етап, в който, вместо музиката да ползва технологията, технологията се опитва да се прави на музика. А толкова добре започна всичко.
Есеншъл, Оксиджън 4
Това, което чувате, е оригинален звук от албума „Оксиджън” на Жан Мишел Жар. Композициите от него са изпълнявани много пъти през годините, с напредването на времето и усъвършенстването на технологията звукът сякаш омеква, става по-лесен за възприемане, по-сдъвкан, ако щете. Но вероятно чувате колко по-суров е този звук в началото, на моменти леко режещ или дори стържещ, вероятно не особено съвършен по днешните стандарти. Така е, защото Жан Мишел Жар всъщност сам сглобява целия албум в къщи, като ползва аналогови синтезатори и всякакви други електронни инструменти и ефекти, които по онова време бяха истинско чудо. Не се подлъгвайте по днес. Тогава, преди 40 години, такива неща нямаше. Тоест, нямаше за широката публика. Например никой, освен, разбира се, гениите в няколко военни лаборатории и най-големите технологични университети в света, не беше чувал за Прочетете остатъка от публикацията »
ГОЛЕМИ ИЗНЕНАДИ ОТ МАЛКИТЕ ПАРТИИ ЛИ?
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Големите изненади на предстоящите след три седмици избори в България могат да дойдат от малките партии, твърдят социолози. Истина ли е това и всъщност колко големи могат да бъдат тези изненади – по темата разговаряме с нашия политически коментатор Пламен Асенов.
– Пламен, коя според теб е най-голямата изненада, която може да се очаква като следствие от вота на 5 октомври?
– Възможностите са няколко, Фили. За реализация на едната от тях например има две предварителни условия – малката партия България без цензура да влезе в парламента, което не е невероятно, и нейният лидер Николай Бареков да реализира детската си мечта, като стане премиер – което вече е наистина трудно. Но това е единственият начин да се отвори възможност за изпълнение на скромния предизборен лозунг на партията, който гласи – съвсем буквално – занапред държавата ще се грижи за народа и ще бъдат отворени 1 милион нови работни места. С други думи, ще се реализира някогашната мечта на Тодор Живков социализмът най-внезапно да се превърне в комунизъм. Разбира се, тъй като, от една страна Бареков не казва как точно ще стане това, а от друга – аз съм убеден, че в България наистина всичко е възможно, седнах, помислих и разбрах.Просто новите 1 милион държавни чиновници, защото други, освен чиновнически работни места държавата все пак не може да създава ей така, с лека ръка…..та тези хора ще получават заплата от 1 лев на месец. Така дори само прах да бършат по канцелариите, поне финансовите загуби няма да са огромни. Пък и 12 милиона лева на година лесно могат да се смъкнат от пенсиите на пенсионерите, така че всъщност загуби изобщо няма да има. Ето, това, Фили, е единственият начин, по който може хем обещаното от Бареков да се реализира, хем да се спази и някаква икономическа логика.
– Пламен, шегуваш се, както често правиш, нали?
– Не се шегувам аз, Фили, а Николай Бареков. Шегува се и Волен Сидеров, лидер на руската партия Атака, друга малка формация, която иска да ни докара големи политически изненади. Макар че, за наша радост и ако се вярва на предизборните проучвания, това изглежда все по-трудно. Сидеров също настоява да стане премиер, обаче, за разлика от колегата си и конкурент в популизма Бареков, той само най-общо обещава да вдигне стандарта на българския народ, но не разкрива картите си как ще стане. Макар че ние всички знаем – идеята му е да стане премиер, веднага да извади България от ЕС и НАТО, да я запише в Евразийския съюз на Путин и така по естествен път да вдигне стандарта ни. Защото съгласи се, Фили, че България изглежда бедна само на фона на Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ГАДНИ ПРЕДИЗБОРНИ КОМПРОМАТИ ЗА ВСИЧКИ ПАРТИИ ЛЮБИМИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Предизборната кампания в България вече доста напредна, но забелязвам, че тече вяло, без онези хубави, съдържателни компромати, на които сме свикнали.
Като не ни дават хляб, поне малко зрелища да бяха предложили…..
Отчитам обаче също, че по отношение на зрелищата може и да не съм съвсем прав – отделните партии принципно така са оплескали нещата във и около себе си, а и така продължават да ги оплескват в тези решителни дни, че няма истинска нужда някой друг да вади компромати срещу тях, те сами си го правят.
Най-големият компромат срещу ГЕРБ например е, че те самите, вече доста години в опозиция и на власт, все още не могат да кажат, че са станали истинска дясна партия. Така де, могат и го казват, но не е вярно.
Реалните десни партии имат няколко базисни принципа, към които се придържат и спрямо които ориентират политиката си. Те се броят на пръсти – частна собственост, максимално свободен пазар, минимални държавни регулации, личността като основна ценност и център на живота, личен морал, обществена отговорност, политическа предвидимост. Седем принципа не е чак толкова трудно да се запомнят.
А вече пък съвсем не ми е ясно защо изглежда толкова трудно да се реализират.
Ако си истински десен политик, не бива да твърдиш, че поставяш в центъра на управлението си строежа на магистрали и спортни зали. Да, това е важно, но то е вторична дейност към основната политическа линия. Пък и кого ще вдъхновиш днес с идеята да строи Хаинбоаз, докато Хаинбоаз строи него. Хаинбоаз сега се строи срещу най-обикновени пари, тоест, всеки, който е на власт, го може, ако иска.
Не всеки може обаче да направи такава реформа в МВР, че тази институция да премине изцяло в защита и услуга на гражданина, каквото всъщност е нейното призвание. А не полицаите да смятат, че гражданите съществуват, за да бъдат бити и Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: ДОБИТЪЦИТЕ, ЗВЕРОВЕТЕ И БИТКАТА НА АРМАГЕДОН
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Тия убийци и бандити от „Ислямска държава” в най-скоро време ще гризнат дръвцето и ще гушнат босилека. И това ще им се случи, защото успяха вече много здраво да настъпят мотиката.
Съжалявам, но не мога да разбера някой, който убива слаби и невинни хора, за да накаже по този начин силните и виновните. Като е толкова ербап, защо не се бие направо срещу силните?
Ама то от говедо да очакваш проява на чест, достойнство, морал или каквото и да било подобно, едва ли е проява на здрав разум. Защото от дума, мисъл и чувство то не отбира. Правилното отношение към всяко говедо е традиционното отношение – да бъде бито с тояга, за да не върши глупости, когато реши да върши глупости и да се боде с остен, за да върви в правия път, когато е впрегнато.
Умът ми не го побира – как колиш вързан човек, снимаш се, докато го правиш, за да те види целият свят к`ъв си Голям Герой, а после отиваш да прегърнеш майка си с кървавите ръце! Или да нахраниш бебето си!
Обаче ето, оказва се, че, макар изобщо да не мога да си го представя, поне донякъде мога да си обясня как подобни хора са способни на подобно нещо.
Просто покровителите им, тоест, онези държави, правителства и организации, които обучават и въоръжават терористите, плащат им пари, подпомагат ги по всякакви начини и ги защитават, докато те изпълнят задачите си, а после ги убиват, в момента искат точно това от тях. Чрез публичните убийства, които те извършват, господарите им искат да посеят страх в глобален мащаб, да нагнетят колкото може повече омраза срещу свободния и демократичен Запад, да подкопаят максимално позициите на САЩ в целия свят. И горките безмозъчни добитъци, естествено, правят каквото им наредят.
При това го правят в името на Аллах с двоен ефект – хем за по-добро прикритие на господарите, хем за набиране на повече поддръжници. А при някои ефектът може да е и троен – ако сами си вярват и смятат, че като убиват неверници, ще се окажат с наргиле хашиш в уста точно до фонтана с шербета и полуголи райски хурии ще им аллах и раяттанцуват наоколо.
И сега е време да съберем две и две по въпроса кой от години създава и подклажда ислямския тероризъм, за да води той своята мръсна война срещу Съединените щати, Европа и целия цивилизован, демократичен свят.
Надявам се, ще се съгласите, че ситуацията чувствително започна да се променя през 2001-ва, 14 месеца, след като Путин дойде на власт в Кремъл. Ако досега подобна връзка не е разследвана от службите, то ми се струва, че е крайно време да Прочетете остатъка от публикацията »
ВЕЛИКОТО НИЩО
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Какво става в България на 9 септември 1944 – революция, преврат или някакъв друг политически акт, с който окупационната съветска армия чрез петата си колона налага сталинския режим в страната. Защо тези въпроси и техните проекции във времето продължават да разделят българското общество – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, светла или мрачна дата е 9 септември в българската история?
– „Светла”, Фили, я нарече онзи ден в предизборна реч лидерът на БСП Михаил Миков. Той каза още, че партията му има „историческия дълг да носи през времето каузата на една справедлива, свободна и социална България”. Аз живях 30 години в тази негова страна и я намирам за напълно измислена – просто не си спомням нито един ден, в който тя да беше наистина справедлива, свободна и социална. При това 7 от тези години работих като журналист, тоест, казаното е плод, все пак, на професионален поглед. За последните 25 години пък, през тъй наречения демократичен преход, вече съвсем ясно се виждат всички язви, които деветосептемврийската комунистическа система отвори на всички нива – от психиката и мисленето на отделния българин, през колективното обществено съзнание, та до структурата и развитието на самата държава. Това е едната страна на въпроса, Фили, която може да бъде обобщена така – заради ефектите, които виждаме вече 70 години, трябва да определим 9 септември като мрачна дата. Да, обаче – казват някои, комунистическата идея сама по себе си е прекрасна, но нейната реализация в живота бе изкривена и опорочена.
– Какъв е отговорът на това твърдение?
– Отговорите са няколко. Първо – кой опорочи прекрасната идея, ако не самите комунисти? Още на 10 септември те се заеха да унищожат цвета на българската нация – първо чрез масовите убийства на политически противници или просто неудобни хора, после чрез уж Народния съд, а след това и чрез концлагерите като Белене, пълни с хора без съд и присъда. Така че комунистите рано унищожиха всяка възможна съпротива и останаха да управляват, без някой да им пречи. И пак се провалиха. А така провалиха и великата си идея. Второ, коя точно комунистическа идея беше реализирана тук – тази на Маркс и Енгелс, на Ленин и Сталин, на Тито, Мао или Дубчек, коя. Те са много и различни, еднакъв е само резултатът – пълен провал. Трето, как някой си Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: НАЧИНЪТ ДА ПРЕВЪРНЕМ ЕВРОПЕЙСКОТО СИ БЪДЕЩЕ В ЕВРОПЕЙСКО МИНАЛО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
1. Светлата дата 9 септември
9 септември е светла историческа дата, която доведе до коренен обрат в развитието на България – каза онзи ден комунистическият шеф Михаил Миков пред поредното сборище на престъпната си партия.
Да, прав е, че доведе до коренен обрат.
Обаче в манипулативната си риторика комунистите винаги стигат само до тук, до средата на истината – и никога не казват, че обратът беше към по-лошо, че датата е светла като вътрешността на черната дупка, в която тогава страната бе вкарана и от която още не може да се измъкне.
Този човек очевидно мисли с крака си. Или с някоя друга част от тялото, още по-изтръпнала, отколкото крака му, от постоянната употреба на водка с бира.
Отдавна е известно, че подобни комбинации не прощават. И имам предвид не само водката с бира, но и тази на руския империализъм плюс българската простотия, която взе властта на славния 9 септември преди 70 години и, мутирайки, продължава да ни управлява до днес.
На всичкото отгоре Миков произнесе въпросната си знаменита реч на светлата дата 7 септември – рождения ден на комунистическия престъпник Тодор Живков. И ден, в който сатрапите на българската комунистическа Държавна сигурност убиха в Лондон писателя Георги Марков.
Поне пред паметта на този човек, истинска съвест на нацията, за чието убийство са виновни, да бяха изпитали малко срам сегашните уж социалисти.
Не, естествено.
„Имаме историческият дълг да носим във времето каузата на една справедлива, свободна и социална България” – продължава председателят Миков да каканиже. Той лъже и знае, че лъже. Онази част от слушателите му, която не страда от крайно тежка склероза, също знае, че той лъже. И той знае, че те Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 