De Profundis: ЙО-ХО-ХО – И ОТ КОВЧЕГА НА РУСИЯ БЯГАТ ТРИСТА ХИЛЯДИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-yo-ho-ho-i-ot-kovchega-na-rusiya-byagat-trista-hilyadi
„Триста хиляди в ковчега на мъртвеца! Йо-хо-хо…..и бутилка ром!“
Може и така да се трансформира текста на прочутата пиратска песен, след като Путин се зае да мобилизира поне част от онези руснаци, които досега просто по домашни чехли го подкрепяха в занятието да убива невинни в Украйна. Така, де, бащицата император дава право на поданиците си да станат граждански ангажирани и обществено активни, да подкрепят политиката му вече не само словесно – пред телевизора, с чаша водка в ръка, а искрено и лично – като започнат и те да убиват невинни в Украйна.
Руснаците обаче се мръщят, това право не го искат много-много. Както, впрочем, не искат и никое друго човешко право – да са свободни, да са умни, да са честни, да знаят много, да работят за собствения си просперитет, да са хомо сапиенс сапиенс с морал и прочие. Но такива на тях не им минават, те това вече са го живели и знаят, че накрая винаги идва Онзи, който сурово ги наказва, задето са се опитали да се развият в някакво по-човешко измерение.
Но и да воюват, за да отнемат на всички околни народи споменатите човешки права, в момента на руснаците също не им се ще.
На теория им се ще, разбира се, да победят, затова и 80 на сто одобряват „специалната военна операция“ срещу Украйна. Това е доста масово, по същия начин те одобряваха войната срещу Грузия, срещу Чечения, срещу опита за премахване на диктаторския режим и демократизиране на Сирия, както и всички други войни и войнички, водени от великата Руска империя през последните няколко века. Та нали те са най-великите пичове и всички народи трябва да им се подчиняват, да им се кланят и да ги уважават – а какво уважение е то, без преди това да си ги потопил в кръв и победил във война.
На това имперско величие продължават да държат руснаците и да го искат – но сега искат някой друг да им свърши работата, без да участват масово. Защото онези украинци нали ги знаем – стрелят, мамка им. Дори когато ги нападаш, стрелят, нацистите му с нацисти. И отказват да посрещнат поредните победоносни руски освободители с хляб и сол, както се полага според одобрения от Кремъл армейски устав, а вместо това използват куршуми и ракети. Истински, при това, не руско менте от Първата световна.
Тези сега им ги подарява гнилият Запад, който ние също трябва да унищожим. Само да имаше кой да го унищожи вместо нас, щото и той стреля най-неуважително, ако му изръмжиш.
Ето веригата разсъждения, заради които тези дни „обикновените“ руснаци бойкотират малко заповедта на императора за мобилизация. С други думи – бягат. Бягат от великата и непобедимата руска армия, бягат от отговорност, като си чупят нарочно ръцете, бягат от самата Русия през Финландия, Монголия, Грузия и където още могат, бягат пеша, с коли и с мотори, бягат с камиони и самолети.
Руснаците бягат! Това е една от най-добрите новини, които сме чували от началото на гнусната руска агресия срещу Украйна.
Един от важните въпроси в момента за нас, Запада, включително за България, е какво да прави с този неочакван бежански поток – да ги приемаме с отворени обятия, както Берлин побърза да заяви, че ще направи, или да останем твърди като Полша и Балтийските страни, които наскоро затвориха границите си за всички руснаци и нямат намерение да ги отварят за бягащите.
Чува се, че и България обсъжда вариант да приема бягащите от военна служба руснаци. По този повод Костадин Коджабашев, зам.-министър на външните работи и бивш посланик в Киев, каза: „Руснаците, които искат да избягат у нас, трябва да имат механизъм, по който да го сторят. Затова правителството ще разработи такъв.“
Това решение предизвиква много въпроси и възражения.
На първо място – изобщо не съм сигурен, че трябва да се остави в ръцете на едно служебно правителство, призвано само да подготви и проведе избори, да се занимава с такъв важен въпрос. Да, твърде важен, защото, освен моралните съображения, съдържа и заплахи за националната сигурност и умственото здраве на обществото.
Какво правим например с онези агенти на руски специални служби, които ще използват хаоса, за да се внедрят в демократичните общества. Можем ли да ги разкрием още на входа и да ги върнем? Или ще чакаме да започнат да правят поразии и чак тогава ще се зачудим – къде бляхме досега?
Освен това – какво правим, когато тия хора дойдат тук и започнат да тровят допълнително българското общество през медиите или в кръчмата, със своите виждания за руската политика „от първа ръка“? Колцина българи ще си дадат сметка, че тяхната „първа ръка“ е внушена от руския телевизор, а фактът, че са избягали, не означава, че са против режима на Путин, а само, че не искат лично да стават пушечно месо за този режим.
От друга страна – ние, България, не можем да предложим на бягащите руснаци условия за живот и работа, които очакват като от напреднала западна страна. Така че те, които и без това вече ни мразят като част от гнилия Запад, ще ни намразят още по-дълбоко, защото унижаваме широката им руска душа, като им оказваме милостта да ги приберем, а и още по-дълбоко, защото не им осигуряваме всичко, което те искат.
Четвъртият въпрос е – как съчетаваме грижата за украинските бежанци в България с тази за руските. Слагаме ги заедно в едни и същи места за настаняване? Водим им курс по взаимно уважение или как да проявяват политическа коректност? Или отделяме пътища, кръчми и хотели „само за украинци“, плюс други – „само за руснаци“.
Петият въпрос – какво правим с руските мъжаги, които тук, останали сами и без особени перспективи, а и без желание да се впишат в българското общество, ще продължат с типичните си руски навици да решават проблемите с корупция, насилие, бандитизъм.
О, да, забравих, доказано некадърното, глупаво и лъжливо служебно правителство на Румен Радев, прави Програма. И с тази Програма направо ще закове нещата, граждани, нали всички сме сигурни, че точно така ще стане. Та това е кабинетът, който направо закова и самия „Газпром“, като проведе преговори „газ срещу суверенитет…..“
Всички тези въпроси важат не само за България, а и за цяла Европа, срещу която руснаците воюват. Да, същите тези руски мъже, които сега бягат, за да не им връчат пушки, до сега всъщност воюваха, като мълчаливо или активно подкрепяха кремълския режим и неговите престъпления в Украйна. Като се поддаваха на кремълската пропаганда, въпреки че тя е съшита с толкова бели конци, че нейната тъпота и фалш лъщят и в тъмното. Като възхваляваха повече от две десетилетия Путин и неговия режим, въпреки поредицата чудовищни престъпления, които те извършиха през това време.
Неслучайно споменах специално Германия като европейска държава, която, според мен твърде прибързано, обяви, че приема бягащите руснаци с отворени обятия. Да си спомним как мама Меркел така прие „сирийските“ бежанци, които се оказаха куцо, кьораво и сакато от цял свят и веднага успяха да докарат големи напрежения и излишни проблеми на ЕС. Та и сега ми се струва, че така ще стане – Германия поне ще се опита да наложи и на другите европейски страни да последва нейната политика. С което ще създаде излишни проблеми и напрежения в и без това нелекото ни битие.
Айде, България, заради откровено проруския характер на нейния президент и служебното правителство, сама се вкарва в капана, но останалите, които не искат?
При всички случаи смятам, че по темата с масовото прибиране на руски мъже в Европа трябва да се подходи много внимателно. Трябва да се претеглят всички съображения „за“, ако има такива, защото аз поне не се сещам да има, и „против“, поне пет от които изброих – и тогава да се вземе обосновано решение.
То задължително трябва да включва също няколко други елемента. Първо – на самия вход трябва да се провежда според мен малка анкета, за да станат ясни позициите на тези хора. Онези, които бягат, но все пак смятат, че Крим си е руски, че украинците са нацисти или че Путин е невинен, а просто генералите му са некадърни да водят война, не трябва да получават разрешение за влизане в свободния свят. Второ, за онези, които се допускат тук, трябва да има разписан срок на пребиваване, например 1 година, и той да се подновява, ако войната в Украйна не е свършила. Трето, трябва да има гаранция, че при извършване и на най-дребното престъпление от страна на такъв руски бежанец, дори каране с превишена скорост, той веднага ще бъде екстрадиран в самата Русия. Четвърто, същата мярка трябва да се прилага и ако съответният човек разпространява фалшиви новини или проруска пропаганда.
Тези и още много механизми за контрол и предотвратяване на проблеми могат да бъдат приложени, за да се гарантира, поне частично, че обществата ни няма да бъдат взривени отвътре. Някой ще каже – няма такава опасност, защото руските бежанци ще са съвсем малка част от гражданите на ЕС, те няма да имат толкова сили, че да предизвикат колапс.
Айде, бе! Я помислете – колко много талант, усилия и пари са нужни за изграждането на един величествен мост, а колко малко на брой и евтини шашки тротил стигат за неговото разрушаване.
Йо-хо-хо и от ковчега на Русия бягат триста хиляди!
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: НА КОГО МУ ПУКА ЗА НАС, СЛЕД КАТО НА НАС НЕ НИ ПУКА ЗА НАС
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-na-kogo-mu-puka-za-nas-sled-kato-na-nas-ne-ni-puka-za-nas
Литва, Латвия, Естония и Полша въведоха практическа забрана за влизането на руснаци като туристи на тяхна територия, а през тях – и в ЕС изобщо. Както обясни естонският премиер Кая Калас, целта е „да защитим обществения ред и сигурност“. Калас добави и още нещо много важно: „Пътуването в ЕС е привилегия, а не човешко право. И докато народът на Украйна е изтезаван, убиван и тероризиран, гражданите на държавата-агресор не трябва да могат да се радват на предимствата на свободния свят“.
Ако днес, граждани, премиерът, господин Гълъб, както и неговият министър, господин военен Гълъб, искат да потвърдят клетвите си, че не ни тикат в лапите на Русия, а полагат усилия да вървим в европейска и натовска посока, правителството трябва веднага да ни присъедини към регионалното споразумение на тези четири страни. Нещо повече, трябва да лобираме поне пред нашите преки европейски съседи – Румъния и Гърция, да се включат и те. Това ще подпомогне създаването на онази невидима, но все по-трудна за преодоляване стена, с която трябва бъде опасана агресивната и заразна Русия, докато не се превърне в нормална държава.
Какво значи „нормална държава“ ли? Не, вероятно никой не очаква дори в следващите хиляда години Русия да стане пример за световна демокрация. В края на краищата – във вътрешната си политика руснаците да правят каквото щат. Или каквото могат.
Щом харесват малоумни гномове-престъпници като Путин за Император, да си ги издигат и после убиват. Щом си падат по КГБ и Гулаг, да си ги причиняват и да са доволни, че широката им руска душа има поводи за истинско страдание. Наистина каквото щат да правят там, вътре.
Но важното е като държава да спазват международните закони и правила, да не смятат, че всички са длъжни да обичат, почитат и благодарят на Русия за каквото и да било, да не тормозят съседите си с претенции и „специални военни операции“. Като граждани пък самите руснаци, щом стъпят в Свободния свят, да се държат тихо и прилично, а ако останат за повече време тук, да научат език и да се впишат в обществото, а не да мразят онзи, който им осигурява човешки права, каквито нямат в Русия.
Нико от това няма да стане, разбира се, най-малкото защото гражданите и държавата, нейната външна и вътрешна политика, са функция една от друга, те са истински скачени съдове, така че това е само една мечта.
Ама добре си помечтахме, а – включително за това как България ще подпомогне процеса на превръщането на руснаците в човеци.
Няма да стане и по други причини. Първо, защото има хора като руския „дисидент“, писателят Борис Акунин, които водят за носа Запада, като пробутват много удобни тези, включително за самия режим на Путин, срещу който той уж се обявява. Акунин например твърди, че Русия е причинила много злини на света, но и много добрини. Не знам, аз поне част от злините мога да изброя, обаче не се сещам за нито една добрина. Но, така или иначе, на база на това си голословно твърдение, той стига до велик извод: „Санкциите срещу режима няма да доведат до неговия колапс – само ще укрепят позициите на Путин“.
Което е чиста опорка на руската пропагандна машина.
Ами да махнем санкциите, бе, господин Писател, да ги махнем и, щом искаме да падне режима, да правим обратното – да вземем да го подкрепяме. По логиката на Акунин така излиза – щом санкциите укрепват Путин, то подкрепата за него би трябвало да го свали. Много дълбоко и много дисидентско, типично руско мислене.
Но Акунин не спира до тук, а продължава с тъпите манипулации: „Затова западните политици трябва ясно да покажат, че са врагове на Путин, но не и на руския народ. Западът не бива да изолира руснаците, трябва да изолира само Путин“.
Сякаш той върши престъпленията си в името на някакъв друг народ и сякаш някакъв друг народ го подкрепя в престъпленията му. Така ли, бе, господин Умник?
Втората причина, по която не очаквам да се очовечат руснаците, е наличието на западни политици като Макрон и Шолц, които буквално тръпнат от желание нещо малко да мръдне в Кремъл и те да се хвърлят отново в необятните руски обятия.
Франция не обучава украински войници, както правят Англия и Полша, заради тъпата идея на Макрон, че Русия – Русия на Путин, забележете – не бива да бъде „унижавана“. А това пък, според сведущ източник, е заради още по-дълбоката, направо гениална макронова идея Франция на всяка цена да остане в играта, дори ако Русия случайно вземе, та победи в Украйна. Няма да победи, но ако случайно вземе…..
То бива, бива политическа нечистоплътност, ама чак толкова не бива! Ако на тоя му изтъркат кирта от тялото, отдолу ще се покаже потникът му.
Но Франция винаги си е била такава, тя затова и никога няма да стане истински лидер на Свободния свят, както много би искала.
В Германия пък след Хелмут Кол се отдадоха на тотална политическа вакханалия. Първо беше Шрьодер, който едва не поднесе Германия гола и печена на тепсия на Путин. После Меркел докара на Европа мигрантската криза и битката на ЕС срещу Америка заради руския „Северен поток 2“. Сега пък е ред на Шолц, който явно не знае на кой свят се намира. Онзи ден той пак проведе дълъг и напоителен разговор с Путин, само за да заключи мъдро и със съжаление: „Путин не разбира, че с Украйна прави грешка“.
Грешка ли? Извинявайте, граждани, това е просто грешка? Ега ти словоблудството!
Грешка е нещо, което обикновено може да се поправи или поне да се разбере защо и как е направено и да се избягва втори път. Това не може. Мръсната война, която кремълското чудовище води срещу Екрайна, не може нито да се разбере с разума, нито резултатите от нея могат да се поправят, дори не и частично, защото живота на невинните не можеш да върнеш. Също както и живота на виновните, но тях сега да не ги мислим.
Руската война в Украйна е престъпление, плод на престъпно мислене – и това трябва да бъде казано ясно, тя трябва да бъде наричана с нейните истински имена, особено от лидера на най-силната и значима страна в ЕС. Всичко друго е наливане на вода в мелницата на престъпника.
Като споменах преди малко и България, да кажа, че ние също имаме един мръсен пръст в това, че руснаците, дори и след хиляда години, няма да могат да се очовечат. Нашият пръст се състои от предразсъдъци и готовност да се държим спрямо Русия като крепостни. Той се нарича „пета колона“, „дядо Иван“, „братушки“, „любов към Русия“ и много други изключително тъпи и вредни, но дълбоко вкоренени в празните глави на мнозина тук формули. Не само по света, а и у нас има хора, готови да станат новия Шрьодер, само срещу продаването на някакви си „български национални интереси“. Които и без това са руски, както знаем.
Да вземем например онази бившата енергийна Теменужка и нейният началник Борисов, които изораха земята, но построиха на Путин „Руски поток“ с български пари. Дето се вика – нали сме едно, с техни или с наши пари, в един джоб отиват. Е, добре, де, в няколко, но не това е важно.
Великанът на борбата срещу корупцията и защитник на свещеното право всеки българин да обича Русия и защитава руския интерес, наречен Румен Радев, не гъкна срещу този проект нито тогава, нито сега. Напротив, назначи в служебния си кабинет такива като българския енергиен министър, който колкото пъти си отвори устата, толкова пъти слушателите предпочитат да си я беше затварял.
След като премиерът, господин Гълъб, само преди дни категорично заяви, че преговори с „Газпром“ не се водят, енергийният господин Гълъб пък сега отново излезе да твърди, че преговори има. С други думи – премиерът лъже.
А после уточнява, че преговори всъщност пак няма. „Получихме отговор от „Газпром“. Комуникацията върви бавно. Готови са да дискутират нашите изисквания. Изпратихме им всичко. Взеха си тайм аут, за да договорят нещата“ – каза той.
Толкова много думи, граждани, за толкова малко истина! Толкова много усилия словесно да се скрие, че въпросният тайм аут май продължава прекалено дълго. Имам спомен, че в началото на август, когато на власт стъпи служебното правителство на Румен Радев, „Булгаргаз“ веднага изпрати коленопреклонно писмо до руснаците с искане за газови доставки – а те, явно вече два месеца, са в тайм аут и не е..ват да ни кажат дори „не“. Просто мълчат и ни гледат сеира.
Само че онова, което за тях е сеир, за нас е резил.
Само че на кого му пука, ние на резил сме свикнали.
Само че на кого му пука, че сме свикнали.
Само че на кого му пука за нас, щом на нас не ни пука за нас.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: НИКАКВИ ПРЕГОВОРИ С РУСНАЦИТЕ – ДА БЪДАТ ИЗТЛАСКАНИ И ОСТАВЕНИ ДА СЕ ПЪРЖАТ В СОБСТВЕНИЯ СИ СОС, ТАКА МОЖЕ ДА ИМ УВРАТ ГЛАВИТЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-nikakvi-pregovori-s-rusnatsite-da-badat-iztlaskani-i-ostaveni-vatre-da-se-parzhat-v-sobstveniya-si-sos-taka-mozhe-da-im-uvrat-glavite
След дълго чакане и предпазливи надежди, от Украйна най-после започват да пристигат наистина добри новини – путлерюгендските нацисти бягат, и май не са били достатъчно умни да си напъхат пъхнат по една дебела защитна ламарина отзад в гащите.
Необходимо уточнение. Мнозина наричат руснаците „фашисти“. Не знам защо, те нямат нищо общо с фашизма, освен че използват някакви негови типични празни дрънканици – но иначе по характеристика са си чисти национал-социалисти.
Само три опорни пункта стигат за доказателство. Руснаците смятат себе си за велики, а всички други народи – за тор, затова са готови да избиват, изнасилват, грабят и лъжат, без да се съобразяват с никакъв човешки морал. Руснаците се бият срещу всички останали, за да разширят своята империя, което си а крайна форма на национализъм. Руснаците живеят в икономика, която само опитва да мине за капитализъм, но дори не се докосва до него, а си е направо „сбъднатата мечта на реалния социализъм“.
Висшата власт в Русия всъщност се е отървала само от някои най-големи и досадни главоболия на централното социалистическо планиране – прякото изхранване на хората, снабдяването им с тоалетна хартия, телевизори, хладилници и други луксозни за тях стоки. Но иначе Кремъл държи всичко друго – раздава отгоре цели бизнес отрасли и природните богатства на страната по свое усмотрение, контролира назначените бизнесмени изцяло и им отнема всичко – най-често дори живота – ако не слушат и не изпълняват заповедите на „центъра“.
Така че да се говори за руски национал-социализъм или нацизъм според мен е много по-точно, отколкото за руски фашизъм. Освен всичко друго, подобна терминологична непрецизност би могла да доведе някои по-лабилни наблюдатели на Запад до грешни изводи, а те пък да подведат много други хора, включително отговорни, но не достатъчно умни политици.
Но да се върнем на военната реалност в Украйна. Силно се надявам на две неща. Първо, че украинците са достатъчно умни, взели са си урок от грешките на руснаците и няма да допуснат еуфорията да разтегли снабдителните им линии и да се окажат в собствения си капан. Второ – че Западът няма точно сега да започне пак да се гевези в руска полза и да намали по един или друг начин подкрепата за Украйна или санкциите върху Русия, вместо да засили и двете.
Има такива сигнали и това е тревожно. Онзи ден, макар смушкано някъде в шеста глуха на новинарския поток, прочетох, че Макрон пак е звънял да си хортува с престъпника Путин. Този път му бил казал да пусне ядрената централа в Запорожие. Сигурно даже е натъртил настоятелно на думите си – дотам му стига смелостта. А пък аз веднага си представих как Путин козирува и започва да изпълнява заръката макронова.
Ами стига глупости, бе, граждани. Макрон вече получи няколко пъти ясен знак, а дори мисля, че и в прав текст му беше казано от украинска страна, че той вече няма доверието на Киев и, ако обича, да не се бърка с разни инициативи в руска полза. Но човекът явно не обича – продължава да блъска затворената порта с главата си като тъп и упорит добитък.
Друго евентуално развитие обаче би било още по-тревожно – ако се окажат истина не особено ясните засега сигнали, че Джо Байдън започва леко да отстъпва от твърдата американска позиция за отношенията с Русия.
Първото такова отстъпление дойде по въпроса, поставен от най-заплашените от Русия европейски държави – нуждата от пълно спиране на визите на всички руснаци. Както каза по този повод някой от северните политици: „В края на краищата, пътуването в Европа /а и в Свободния свят изобщо – б.а./ не е човешко право, а привилегия, която трябва да се заслужи!“ Факт безспорен.
Въпреки това, нашенски мъдреци като Борел, Шолц, Макрон и други, решиха, че не може чак толкова да се ограничават горките руснаци, трябва да ги оставим свободно да идват сред нас и да пръскат отровния си империалистически дъх. Да, знаем защо – в Европа левичарите, дори когато минават за десни /френският случай/, от край време питаят голяма любов към Русия – и очевидно нито действията на Сталин, нито действията на Путин могат да изтрият тази мръсотия от умовете и душите им. Но в Щатите…..
Така или иначе, Джон Кърби, координатор по стратегическите комуникации на Съвета за национална сигурност при президента, заяви: „САЩ няма да наказват с визов режим руския народ!“ И добави: „Смятаме, че не е нужно да се стига до война с целия руски народ. Тук не руският народ трябва да бъде обвиняван“.
Честно, от човек на такава позиция очаквах да прояви повече здрав разум. Глупостта на тезата как за руските действия е виновна върхушката, а „народът“ е невинен, е отдавна изяснена – и то не в полза на „народа“.
Първо, въпросната върхушка не пада от Марс, тя произлиза от същия този невинен народ, сред него се е възпитавала и обучавала, от него е усвоила инстинктите и светоусещането си, в негово име действа.
Второ, синовете на този невинен народ се показаха по време на войната в Украйна като истинска престъпна банда главорези, мародери, крадци и изнасилвачи. А майките и жените им ги подкрепяха и подкрепят в безчинствата, за което се появиха предостатъчно свидетелства.
Трето, докато войната тече и синовете им в армията избиват невинни хора в Украйна, невинните руснаци празнуват славните празници на империята си, славят властта и проучванията ясно показват – поне 80 процента от тях подкрепят войната. А „за“ грабежа на Крим от Украйна са сигурно 99 процента.
Тук са излишни всякакви обяснения – че обикновените руснаци са зомбирани от пропагандата, че нямат достъп до информация, че се страхуват и прочие. Щом имат глави, но не мислят с тях, няма как да са невинни – поне пред човешкото в човека.
Четвърто, виждаме съвсем ясно, че където и по света да отидат, невинните иначе руснаци разнасят своите имперски зарази, невежеството си, наглостта си, корупцията, пиянството и другите си достойнства. Те не се отказват от тях, не се интегрират като нормални хора в нормалните общества, обратно – разпищолват се на свобода и разяждат всичко отвътре.
И пето – невинните руснаци, които сега започват да се сдружават и да искат оставката на Путин и някаква промяна, всъщност го правят не от позиция на нормалността, свободата и демокрацията. Не, те са бесни, защото любимият им вожд и така щедро издържаните от тях генерали не успяват да наложат имперските амбиции на Русия.
Тези хора не са за изтегляне на всички руски войски от всички окупирани територии на съседни държави, включително от Крим, не, те са за такава промяна в характера на войната в Украйна, която да доведе Русия до „победа“, а не до позорна загуба, както се очертава. Това не е невинна позиция, това е позицията на Дугин.
На всички тези и много други особености на обикновения, невинен руски живот, трябва да се сложи край. И краят трябва да го сложат самите руснаци, не някой отвън. Отвън те просто трябва да бъдат изтласкани и оставени вътре да се пържат в собствения си сос, само така може да им уврат главите.
Аз лично бих отишъл дори по-далече от идеята за пълно премахване на визите, но нека първо стигнем до там. Защото, помнете ми думата, не е далеч времето, когато и това ще стане, самите руснаци с тяхната наглост ще принудят дори онези западняци, които сега се ослушват, да се съгласят, че мярката е необходима.
Още по-тревожно обаче от американската позиция за визите, за мен прозвуча съобщението на украинския сайт „Европейска правда“ – при последната си визита в Киев, държавният секретар /външният министър/ на САЩ Антъни Блинкен е предал послание от президента Джо Байдън, че е необходимо да се започнат мирни преговори с Путин.
От една страна – не го вярвам, защото не искам да вярвам. От друга, неслучайно тъкмо след визитата на Блинкен украинският президент Владимир Зеленски заяви, че страната не приема препоръките на „някои западни партньори“ за преговори с Русия и настоява за пълна деокупация на Крим и Донбас.
Това е истинската позиция – и аз настоявам западните „лидери“ най-после да започнат да се консултират постоянно със Зеленски, да се вслушват внимателно в думите и идеите му, да му помагат с всички сили и средства в битката срещу руските окупатори.
Украйна в момента не само се бие, за да защити себе си, Европа и Свободния свят, чрез своя президент тя налага нови – всъщност, по-скоро, добре забравените стари – принципи на нормалната политиката. Това са принципите на честта и здравия разум, на които Уинстън Чърчил така горещо държеше. Това е непреклонната защита на истината и желанието хората да имат „масло, а не оръжия“, както казваше Маги Тачър. Това е политическата твърдост, съчетана с артистичен колорит на Рони Рейгън, който каза: „Мистър Горбачов, бутнете тази стена!“ И онзи я бутна – но не защото така искаше, версия, която сега някои опитват да ни пробутат, а защото нямаше къде да ходи.
Да, през тези последни месеци, пред очите ни, Зеленски израсна от момче в периферията на световната политика, до носител на истинските политически стандарти на Свободния свят. Все повече хора в Европа виждат и разбират това. А ако не го виждат и разбират тъй наречените „европейски лидери“, те скоро вече няма да бъдат такива. Идват нови времена. Говоря не само за санкции, оръжия и дългосрочно възпиране на Русия. Идват нови времена за европейското политическо мислене и действие изобщо.
И се надявам, че не само идват, а и ще дойдат!
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ОТ ГЪЛЪБОВИ ЗАПЪРТЪЦИ БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ВОНИ НА РУСКИ ПАРТЕНКИ, ТА СЕ НЕ ТРАЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ot-galabovi-zapartatsi-balgariya-veche-tsyalata-voni-na-ruski-partenki-ta-se-ne-trae
„Знам със сигурност, че се водят преговори с „Газпром“, но не знам кой ги води“ – наивно изръси онзи ден господин Не му знам името, с титла „български министър на икономиката“.
Тоя очевидно и топлата вода да открие, няма да знае какво е открил!
Ама откъде постоянно ги копаят такива и ги назначават за министри, бе, граждани? То ако така продължи, моят ред също ще дойде. Предупреждавам ви, после да не кажете – ама ти се натискаш. Не се, чакам си реда кротко – като свърши списъкът с пълните кретени и подкарат по списъка с празните, ето ме и мен вътре.
Но, съжалявам, чак такива интересни и съдържателни идиотщини като тази на г-н Не му знам името, не мога да измислям за ваше забавление.
Представяте ли си, цял министър на икономиката, някъде някой води преговори по най-важния икономически въпрос на България – доставките на газ, а този тип не знае кой и за какво точно преговаря.
Добре, де, веднага чувам как някой тукашен руски сутеньор ми се нахвърля с подигравки, че не правя разлика между министър на икономиката и министър на енергетиката. Правя, бе, макро, обаче най-просташки смятам, че в случая, заради тежкия политически характер на преговорите, тези двамата министри би трябвало да са като скачени съдове и да си помагат. Да не говорим, че цялото правителство трябва да бъде ангажирано и съответно – информирано, по темата.
Да, това изключително наивно от политическа гледна точка признание на икономическия министър можеше да остане просто забавен епизод от най-новата българска политическа история. Можеше, ако на другия ден не беше се изтъпанил пред невинната публика самият министър на енергетиката, в опит да покрие – или поне да замаже – вече изсраното от колегата си. Но вместо това само добави към него още цвят и аромат.
Та този министър, когото ще нарека господин Не му знам името 2, обясни, че преговорите с руснаците се водят от „Булгаргаз“, защото няма нужда в тях да се забърква българското правителство, нищо, че от руска страна процесът е силно политизиран.
А подобна логика пък е силно тъпа, нали? Онези ти излизат с цялата наглост и тежест на руската държава, която е специалист в изнудването и извиването на ръце, а ти пращаш някакви анонимни лица, политически напълно безотговорни пред народа си. И то такива, които най-вероятно са завършили висшето си образование в Русия, не само поназнайват руския език, но и обичат руската култура, както и всичко друго руско, дори когато то ги удря постоянно по главата. Или може би – точно защото ги удря постоянно по главата, де да знам.
Да, това са същите наивно вярващи в безкрайната руска добродетел типове, които неотдавна признаха: „През април, когато „Газпром“ ни врътна кранчето, ние, в „Булгаргаз“ не можехме да повярваме“.
Добре, обаче министър Не му знам името 2 отиде в изказването си и още по-далече. Доста далече, впрочем. Той не само се похвали, че „Булгаргаз“ преговаря с руснаците, но и призна, че всъщност никакви преговори няма: „В момента сме на изчакване на позицията на „Газпромекспорт“. От тях не сме получили позиция по редица отворени въпроси – цени, срокове за доставка, начин на плащане“.
Ама как така „преговаряш“, пък всъщност си говориш сам? Можем да наречем това половин преговори, нали? И съответно – да плащаме на преговарящите половин заплата. Аз поне така бих направил, ако им бях началник.
Всъщност, граждани, не министрите, а аз ще ви кажа цялата истина около преговорите за газови доставки за България. А тя е, че с „Газпром“ преговаря лично Нейна дълбока неуважаемост Елеонора Митрофанова, руски генерал-губернатор в София и нещо като български Командир по важните въпроси. А ако не ми вярвате, ето ви запис от хода на тези преговори:
– Здравейте, ребята, обаждам се от София.
– Дорогая Елеонора. Какво ви вълнува?
– Преговори за доставки на газ за България.
– Е, то и Германия от това се вълнува, ама газ няма.
– Знам, че няма, нали го горим всичкия, за да топлим Сибир и Северния ледовит океан. Аз обаче искам да преговаряме за доставки.
– В смисъл? Ако трябва, само заради вас, можем да купим газ от Катар и да го доставим на България през турско-сръбската тръба, нали тия са наши хора, курици, също като сърбите. Но цената ще стане…..леле мале.
– Не ме разбрахте, ако е въпросът, тя България може сама да си купи газ откъдето иска – от Щатите, от Европа, от Близкия Изток.
– Че кой им разрешава да пазаруват от Европа, ние не можем „Мерцедес“-и да си купим, те – газ? А сигурно и „Мерцедес“-и могат, а?
– Ами те са членове на ЕС.
– Така ли? И откога, предателите мръсни, ни зарязаха и слугуват на американците?
– На европейците…..
– Все едно, то и европейците пак американците ги командват. Та българите са вече против нас, така ли? И защо тогава да им даваме газ?
– Абе, не са точно против нас. Повечето не са. Те са по-скоро нашите хора в ЕС. Ползваме ги за различни цели там…..
– А, добре тогава, ще им доставим газ, но ще е скъпо.
– Ребята, не ме разбрахте, аз не искам доставки на газ за България, искам преговори за доставки на газ. И трябва да преговаряме колкото може по-дълго, за да не може през това време те да си купят от другаде. Това е политически въпрос, съгласуван с Кремъл.
– А, така кажете. Искате българите да замръзнат през зимата и икономиката им да рухне, докато ние с вас продължаваме да водим съдържателни преговори за онова, което така или иначе никога няма да им доставим. Много хитро. Много хибридно.
– Хибридно, ама те не го знаят. Толкова са тъпички, горките. Намерила съм там едни момчета да управляват, за чудо и приказ – не могат да си намерят пръстите на ръцете, за да сметнат колко ще загуби държавата им от нашите газови „доставки“.
– Обаче комисионите си ги смятат веднага на ум, а? Ха, ха, ха, хи, хи, хи, хо, хо, хо!
– Не е шега, не е шега. А пък шефът им един хубавец, бивш льотчик, ама води българската политика в руска полза като настоящ льотчик, не като бивш. Та тези ребята наистина не трябва да го изпускаме, така че ще преговаряме от тяхно име.
– Хорошо, ще преговаряме. То ние колкото дълго можем да водим едни преговори, никой друг на света не може…..
Та ето как в реалността се обсъждат руските доставки на газ за България, граждани. Ако не ми вярвайте, помолете учтиво ДАНС да разсекрети някои записи по темата, каквито би трябвало да притежава и ще видите, че съм прав.
Освен, че съм прав обаче, съм и много бесен.
Покрай тия гълъбови запъртъци, които ни управляват, България вече цялата вони на руски партенки, та се не трае.
Лошата новина е, че, с огромна доза сигурност, след изборите през октомври пак няма да има никакво – какво остава за нормално – редовно правителство, което да управлява, така че още дълго ще трябва да търпим гълъбите да ни серат по главите, а гълъбарят да гледа с умиление из под покрива и да потрива доволно ръце.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 