ВЯТЪР ОТКЪМ ТЪМНОТО

март 29, 2013 at 4:56 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ В София – 71 партии подадоха документи за участие на извънредните избори през май. Предизборната борба е вече остра, продължават и атаките срещу президента и служебния кабинет. По темата за предизборните развития в България разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, при кризата на политическата система, в която се намира България, не са ли твърде много партиите, които искат да участват на изборите?

– На изборите през 2009-та, Фили, участваха 20 партии и коалиции, сега – 71. Много са, но пък някой може да каже – малко, тъй като са едва една пета от партиите тук изобщо. Така че аз не бих коментирал самата бройка. Но съм любопитен какви са разликите между техните политически принципи, които налагат съществуването им като отделни политически субекти. Поне една партия, както в Австралия, да беше излязла с пищна блондинка отпред и с девиза – „Ние се отнасяме сериозно към секса”. Но не, всички тук се правят на наистина сериозни политици. Всеки знае, че не са и знае защо не са, просто – като цяло не става дума за принципи, няма откъде да се вземат толкова много принципи в политиката. В огромна степен става дума за безпринципност, за прояви на лични амбиции, за реализация на ченгеджийски поръчки с цел „разделяй и владей”, ако щеш – става дума за простотия, скрита зад думи. Но в българския политически живот винаги е имало излишък на самочувствие и дефицит на здрав разум, Фили, така че не се учудвам на големия брой мераклии да се докопат до някаква митична митница, макар не точно Солунската, за която мечтаеше алековият Бай Ганю. Сега му е времето, защото след хаотичните, пълни с безумни лозунги улични протести, нещата изглеждат така, сякаш в България и българската политика наистина всичко е възможно.

– Колко от тези партии се очаква реално да влязат в бъдещия Парламент?

– Добре, че уточняваш „реално”, Фили. Защото според сметките на самите партии, Парламентът трябва да е с около 1 500 места. А те са само 240. Социолозите казват, че  реалното представителство зависи от избирателната активност. Ако тя е около 60 и нагоре процента, в 42-то Народно събрание ще има 4 или 5 партии – твърдо ГЕРБ, БСП, ДПС, а освен тях – „България на гражданите” и партия „Атака”. Отсега е трудно да се каже ако са само 4, дали за четвъртото място ще надделее партията на бившия Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

24. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ /част І/

март 27, 2013 at 12:09 pm (Публицистика)

Пламен Асенов

27. 03. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=26

 

Добре, че не знаем колко малко знаем за една от най-впечатляващите, най-влиятелните, най-активните, най-спорните, но и най-безспорните, най-съмнителните, но и най-категоричните, най-самотните, но и най-публичните, най-екзотичните, но и най-великите фигури не само на ХХ век, а и изобщо в човешката история. Говоря, естествено, за британския политик сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил. Но говоря също и за човека от Европа, човекът на Европа, сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил.

Кралските шотландски драгуни

Това са кралските шотландски драгуни. Днес музиката им церемониално звучи над замъка на Единбург. Но преди близо сто години, по време на Първата световна война, от януари до май 1916-та, на Западния фронт тези кървави гайди озвучиха цели 36 атаки срещу германските позиции, предприети от 6-ти шотландски мускетарски батальон, командван от подполковник Уинстън Чърчил. Тогава той е на 42, възраст, в която животът и кариерата на мнозина достигат своя връх. Но макар дотогава Чърчил да е видял и преживял неща, достатъчни поне за три живота, изкачването на високите върхове тепърва му предстои. Защото той никога не се отказва. И в една своя знаменита реч призова всички нас да правим същото – никога да не се отказваме.

Никога не се отказвайте, реч

Превод: Никога не се отказвайте! Никога, никога, никога! От нищо – велико или дребно, голямо или малко, никога не се отказвайте, освен в името на честта и здравия разум.

Никога не се отказвайте, песен

„Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз лично ще го впиша там” – казва с прочутата си скромност Уинстън Чърчил, човекът, който спечели и загуби безброй битки, но победи в най-важната война – онази за спасението на света и демокрацията. Човекът, който през дългия си живот изпуши около 60 хиляди пури, изпи несметно количество Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: В ИМЕТО НА ЧЕСТТА И ЗДРАВИЯ РАЗУМ

март 25, 2013 at 7:51 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Не знам дали знаете, граждани, онази знаменита реч на Чърчил в навечерието на Втората световна война, в която той призовава: „Никога не се отказвайте! Никога, никога, никога!”

Но ако мислите, че спира до тук, жестоко се лъжете. Защото до тук и един прост Волен може да ти го каже. До тук биха спрели също чичко Сталин, чичко Адолф, другарят Мао, тримата другари Ким, Чавето и други от тяхната порода. Но не, не се отказва Чърчил да надъхва своето демократично общество за кървава съпротива срещу диктатурата, а продължава: „Никога не се отказвайте – освен в името на честта и здравия разум!”

Освен – в името на честта и здравия разум…..

Изумително е върху колко малко и колко крехки основи се крепи пропастта между диктатура и демокрация. В първия случай си тъп отвътре и надъхан отвън като булдог – никога, ама наистина никога не се отказваш, защото някой ти е внушил, че така трябва, че така правят мъжете, пичовете, истинските патриоти, революционери  или други подобни крокозъбели. И ти бързо губиш себе си. Но обикновено след доста години, чак щом успее физически и психически да избие достатъчно много хора, диктатурата също губи себе си и отнася цялото общество в гроба.

Във втория случай реализираш най-великото и естествено човешко право – да избираш, следователно да мислиш, защото имаш налице поне две истински основания да се откажеш. Което всъщност е едно истинско основание да не се отказваш. И при всички случаи намираш себе си. А като имаш поне две истински основания да се откажеш, можеш да се откажеш, за да останеш жив, пак да намериш себе си и да продължиш да оставаш жив, докато принципите на нормалния човешки живот, тоест, на демократичното общество, надделеят.

„Подобни мечти за индивидуална чест и колективен здрав разум обаче водят само до депресии – предупреждават бдителни пловдивчани. – Българският случай не е такъв и ако човечеството беше принудено да разчита на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ОСНОВАТЕЛНИ ПРИТЕСНЕНИЯ – КРЕХКИ НАДЕЖДИ

март 22, 2013 at 4:56 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Тази седмица в интервю за Ройтерс президентът Росен Плевнелиев очерта опасността политическата криза в страната да продължи и след изборите на 12 май. Междувременно част от протестиращите вече се организират за участие в тези избори, макар до скоро да отхвърляха подобна възможност. По-ясна ли е сега ситуацията в България в сравнение с миналата седмица – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, в политиката хаосът обикновено не дават добър плод. Дали са основателни притесненията на президента Плевнелиев, че кризата може да продължи след изборите?

– Притесненията му са основателни, а надеждите му са крехки, Фили. Ето какво каза президентът пред Ройтерс: „Ако се стигне до безизходица след парламентарните избори, това ще задълбочи кризата в страната. Няма значение дали след тях ще има коалиционно правителство, програмен кабинет или широка коалиция – всичко е по-добър сценарий за България от това да се отправим към нови избори.“ Плевнелиев говори това, тъй като последните социологически проучвания, които се смятат за близки до очакваните резултати през май, показаха изравнени позиции между двете основни партии – ГЕРБ и БСП. И показаха още, че, в зависимост от активността на изборите, в Парламента ще има или прекалено малко, или прекалено много партии, но и в двата случая ще е трудно да се състави работещо правителство. Ето основанията му за притеснение. Колкото до крехките надежди, Фили, те включват две неща. Първото – „партиите да отворят списъците с кандидатските си листи за реформаторски настроени политици, които не са зависими от сенчестия бизнес”. А второто е най-голямата му надежда, както Плевнелиев сам заявява: „Най-голямата ми надежда е отговорните политици да сформират правителство. Безотговорните политици ще си играят партийните игрички.“

– Всъщност, Пламен, не са ли верни думите на Росен Плевнелиев?

– Голяма част от тях са верни, Фили, но тук говорим за съответствието или по-скоро – несъответствието, между желания и реалности. Да, безизходицата след изборите ще задълбочи кризата. Но ако на власт дойде едно безпринципно управление, то ще я задълбочи още Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

23. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МАРК ТУЛИЙ ЦИЦЕРОН

март 21, 2013 at 6:26 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

20. 03. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=25

Думата има – http://www.youtube.com/watch?v=4bQ1a8Q5LOE

„Думата има Марк Тулий Цицерон” – така простичко и ясно преди две хиляди  седемдесет и шест години в сената на Рим за първи път е представен човекът, чието име и чиито думи ще надживеят всички републики и всички империи на света. Разбира се, представен е той в действителност на добрия стар латински, всеобщият език на тогавашното време, не на нашия почти всеобщ английски, както го чухме тук. Но какво да се прави, от онзи римски сенат, поради липсата на радио и телевизия, до нас не са достигнали никакви документални записи, та сме принудени да наваксваме липсите, като правим игрални филми. И все пак, има начин да чуем почти истинското звучене на прочутите цицеронови „Речи срещу Катилина” – речите, считани за абсолютен образец на ораторското изкуство; речите, изучавани на светла свещ до тъмни нощи от прегърбени над книгата студенти; речите, цитирани с апломб в студените съдебни зали и с пиетет пред горещи девойки в бара от адвокати с костеливи пръсти, които искат да се изфукат с познанията си по латински. Слушаме гласът на професор Феликс Санчес Вайехо с първата „Реч срещу Катилина”:

Cicero – In Catilinam / Oratio I, от 0.15„ – http://www.youtube.com/watch?v=2PZ18Wjqt1w

Превод: Докога, о, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Дълго ли още ще бъдем играчка на твоя бяс? Докъде ще стигне необузданата ти дързост? Не те ли интересува изобщо това, че палатът е заобиколен нощем с военна стража, че градът е на военна нога, че жителите му са изплашени и всички почтени граждани тичат да защитават отечеството, че Сенатът е събран на най-безопасното място? Не те ли стряскат сърдитите погледи на присъстващите тук сенатори? Не виждаш ли, че намеренията ти са разкрити? Че съзаклятието ти е заобиколено тук със свидетели и оковано отвсякъде? Мислиш ли, че не знаем какво си правил през последните две нощи, къде, с кого и за какво си се съвещавал?

Така започва ораторът Марк Тулий Цицерон изобличението си на заговорника срещу Римската република Луций Сергий Катилина – и после добавя може би най-прочутия Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: КАКВИ ПРОМЕНИ НИ СПОХОДИХА…..

март 18, 2013 at 7:47 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Само за няколко дни какви промени ни споходиха, граждани? В София си имаме ново правителство, в Рим си имаме нов папа, а в Китай си имаме нов президент. Излиза, че единствено поводите ни за протести са старите.

Ама и това не е съвсем вярно, де. Аз лично май напоследък вече протестирам за друго. Още не знам за какво. Веднага, щом науча, ще ви информирам. Обаче е за друго. Почти сигурен съм.

Може би протестираш – нашепват ми пловдивски влъхви – срещу това, че национал-социалистическите креатури на БСП под козината на граждански организации вече напълно овладяха „енергията на протеста” и поставиха истинското демократично гражданско общество в двусмислената ситуация „партер”?

Да, донякъде сигурно и срещу това протестирам. Но не съвсем, защото по-скоро се питам – ами истинското демократично гражданско общество досега к`во се мота, та остави протестите в ръцете на сурогатните комунисти?

Например онзи ден гледам по телевизора красива девойка на средна възраст упорито да говори от името на протестиращи „футболни фенове”. Били те надлежно регистрирани, искали да участват в н`ам си к`ъв съвет към президента, `щото и идеи били имали. И както се пени девойката, водещият пита – ама вие, собствено, не работите ли нещо в платения апарат на БСП. Да, но това няма никакво значение, сега говоря от името на футболните фенове – отсвири го тя.

Сладур, направо да и повярва човек. Знаех си аз, че футболните фенове по нашите земи трябва да бъдат бити, докато им дойде акълът. Тоест вечно. Ама какво да правим със сладките футболни фенки?

Какво принципно се прави с тях аз знам – човек им се радва, било в „партер”, било в друга някоя двусмислена ситуация, но не им дава думата, особено когато я искат, `щото много глупости дрънкат. Ала какво самите комунисти правят помежду си с такива другарки – можем да питаме другаря Ангел Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – ОТ „РАЗПНИ ГО“ ДО „РАЗПНИ ГО“

март 15, 2013 at 4:58 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Дипломатът Марин Райков е премиер на новото служебно правителство, трето поред за последните 20 години в България. Райков представи веднага три приоритета – провеждане на честни и демократични избори, запазване на реда, политическата и финансовата стабилност в страната, както и европейската посока на нейното развитие. За новото правителство и първите оценки за него разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, безспорна фигура ли е новият министър-председател Марин Райков? Защото чухме както от уличните протести, така и от опозицията да поставят такова условие.

– Първо да кажа, че Райков определено е авторитетна фигура, Фили. Той не е толкова известен на широката публика, въпреки че досега беше зам.-министър на външните работи в две правителства – на Иван Костов и на Бойко Борисов. Но – заместник, не министър, тоест, човек, донякъде в сянка. В същото време, както е известно, точно подобни хора знаят дребните детайли и вършат работата, покрай тях министрите само се забавляват и накрая обират лаврите. Така че в първия момент дори представители на левицата от БСП и ДПС заявиха, че, да, като дипломат авторитетът му е безспорен. И веднага започнаха да го атакуват – но вече не като дипломат, а като премиер.

– На какво се базира дипломатическият авторитет на Марин Райков, за който говориш?

– Той очевидно е добре подготвен, Фили и има опит най-вече с Балканите и Европа, доколкото не само беше посланик в Белград и два пъти в Париж, но и във Външно се е занимавал пряко с тези направления. За мен до вчера Райков беше известен като човекът, който преди 14 години сведе на руския посланик в София официалната позиция, че България не дава въздушен коридор на руските специални части, които искаха да завземат летището в Прищина по време на косовската криза. Вероятно в Австралия е трудно да си представи човек като „що за дързост” се разглежда подобно действие от страна на руснаците и какъв натиск се стоварва после върху въпросния човек, макар той, принципно погледнато, да е само Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

22. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – СТИВЪН ХОКИНГ

март 13, 2013 at 3:17 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов

13. 03. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=24

 

Съдбата е жестока. Вселената е несправедлива. Бог не е особено умен.

Колкото и да не сте съгласни с тези твърдения, ако ги отнесете към живота на Стивън Хокинг, наш съвременник и един от най-великите физици на всички времена, ще видите колко са верни.

Здравейте, моето име е Стивън Хокинг

„Здравейте, моето име е Стивън Хокинг – физик, космолог и нещо като мечтател” – с тези думи, изречени чрез компютърно модулирания си глас, един човек, чиито научни  открития промениха завинаги настоящето и бъдещето на цялото човечество, започна  документалната се филмова поредица „Вселената на Стивън Хокинг”. Говорим за един човек почти сразен, но не и победен от природата, за човек, който докосна и почти разбули светото тайнство на Сътворението, за човек, чиито важен съвет към нас, хората, е да гледаме звездите, не краката си. Може би, за да видим.

Големият взрив

Големият взрив, събитието, което поставя началото на нашата Вселена, може да се е случило, може и да не се е случило – свидетели няма. Но има научни методи, логика и математика, заради които нашата човешка наука смята, че то е факт. Теоретичната обосновка и математическото доказателство за това даде през 1971-ва година именно Стивън Хокинг, заедно с приятеля си, математикът Роджър Пенроуз.

През 1949 година журналистът Фред Хойл се присмива по ВВС на една теория, според която Вселената е възникнала чрез взрив преди 13.7 милиарда години и оттогава насам се разширява. Идеята за избухването на нещо дребно колкото първичен атом не е съвсем нова. Двадесет години по-рано я излага Жорж Льометр, белгийски йезуит и физик. Тази визия произтича пряко от Общата теория на относителността на Айнщайн. Според неговия модел Вселената или трябва да се разширява, или трябва да се свива, предвиждане, с което самият той, като привърженик на статичната Вселена, не е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

Говори Пловдив: СБЪДНАТИ МЕЧТИ

март 11, 2013 at 12:26 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Щом прочетох, че четирима маскирани нападнали Азис, помислих си – да му е честито, сигурно е сбъднал някоя от големите си мечти. Но се оказа, че нападението е истинско, така че – извинявам се за изначално грешната си мисъл. Тя очевидно е плод на моето мръсно и пълно с предразсъдъци подсъзнание. И не предразсъдъци срещу сексуалната ориентация или етническия произход на човека, а срещу манталитета, който той олицетворява, онзи манталитет, който чалга-културата наложи в живота на България, веднага след като самият български живот роди чалга-културата и я наложи върху себе си като удобна дреха. Или като сбъдната мечта.

Така де, не бива да забравяме, граждани, че то и простотията си има мечти. А тези мечти си имат криле…..

Но за сметка на това пък блатото, до което долетяхме с тези криле, просто няма дъно – чувам да ме репликират в Пловдив.

Гледам, че Меглена Кунева също мечтае да сбъдне някаква си своя мечта – да промени България. „Имаме увереност, че можем да променим България, имаме потенциала, имаме експертите, имаме готови политики“ – твърди тя.

Безрезервно вярвам в това. И не само защото по характер съм си доверчив – щом видя красива жена, веднага и изцяло започвам да вярвам в нея, независимо дали говори или мълчи. И вярвам до дупка, независимо дали моята или нейната. Тази доверчивост е сред малкото ми истински слабости, другите са измислица на враговете ми.

Но в случая – защо да не харижа доверие на Меги? Нали веднъж те с изпълняващия длъжността цар вече успешно промениха България, защо да не ни повторят. Пък и тя предвидливо не уточнява нито за каква промяна говори, нито за какви политики, нито за какви експерти. Така след време, като видим, че тяхната промяна води в поредната наша дупка, няма как да твърдим, че ни е излъгала. Защото пак ще сме се излъгали сами. И ще си го знаем.

Има една мъдра пловдивска мисъл, според която няма как разумният човек да не знае кога е оцапал Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЩЕ НИ УПРАВЛЯВАТ ЛИ АНГЕЛИ?

март 8, 2013 at 10:57 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Предсрочните парламентарни избори в България ще бъдат на 12 май. До сряда президентът трябва да назначи и служебно правителство. На фона на драматичните събития около светската власт обаче, на заден план остана драмата в православната църква и избора на русенския митрополит Неофит за нов български патриарх – теми, по които разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, успя ли БПЦ достойно да излезе от заплахата за криза, изправила се пред нея след смъртта на патриарх Максим?

– Изборът на русенския митрополит Неофит за нов патриарх, Фили, се оценява от повечето специалисти по църковните въпроси като възможно най-добрия в момента. Сякаш и повечето българи споделят това, защото общественото напрежение по темата видимо спадна след 24 февруари, денят на патриаршеския избирателен събор. Веднага след гласуването някой от развълнуваните митрополити каза, че лично бог е помогнал на своята църква да вземе правилното решение в този труден момент. Ще се съглася с това. Защото беше ясно, че всеки друг избор можеше да доведе църквата до катастрофа.

– Всъщност, Пламен, да припомним какъв е проблемът, откъде идваше тази заплаха?

– Вариантите за общоприемлив патриарх бяха ограничени от няколко фактора. Първо, църковният устав изисква изборът да е само измежду действащите митрополити. Второ – има допълнително ограничение за навършена възраст и натрупан митрополитски стаж. Така кръгът се ограничи до 12 възможни кандидатури от общо 14 владици. От тях пък за 11 се знаеше, че са сътрудници на комунистическата ДС. А тази зависимост при всички случаи се приема от обществото поне като неморална за един висш духовник, ако не и като заплаха за църковните устои изобщо. Със сигурност може да се каже, Фили, че ако беше избран патриарх с досие, това щеше да доведе до разкол много по-силен от онзи през 90-те години, веднага след промените.

– Значи всъщност изборът на дядо Неофит беше без алтернатива. Защо тогава всичко се разигра толкова драматично?

– Заради личните амбиции на някои митрополити, Фили. А нищо чудно пък част от тях да са изпълнявали поръчка на господарите си, стари или нови, да се доберат до висшата църковна власт. С каква цел, може само да се гадае – като се започне от най-низките страсти, свързани с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

21. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ

март 6, 2013 at 11:14 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

06. 03. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=23

 

Фелини, „Осем и половина”, сцената с Вагнер, от 5.05

Да, това е музика от прочутата опера на Рихард Вагнер „Валкирия”. Но не се стряскайте, адът няма да се отвори – никакви валкирии не яздят дружно срещу вас. И никакви валкирии няма да тъкат плат от човешки черва и да пеят зловещи песни, както описва исландската „Сага за Няле”. Нито пък зловещи бойни хеликоптери ще ви нападат от небето – ако стресът ви от същата тази музика е плод на модерните времена, когато американецът от италиански произход Франсис Форд Копола направи знаменития си филм „Апокалипсис сега”, вдъхновен от „Сърцето на мрака”, роман на англичанина от полски произход Джоузеф Конрад. Не, това е само сцена от „Осем и половина”, един от най-прочутите филми на италианския магьосник-режисьор, маестро Федерико Фелини, появил се на екран през 1963 г. Всъщност 16 години по-късно Копола не измисля култовата сцена с американската хеликоптерна атака над виетнамското село под звуците на Вагнер – той просто цитира Фелини по свой си, едновременно шеговит и зловещ начин. А защо сцената от филма на самия Филини с тази музика не е култова? – ще попитате. Не знам! Може би поради особеностите на човешката памет. Може би поради факта, че той не е зловещо-саркастичен, а някак по-меко ироничен, когато на фона на музиката с бесните валкирии снима хора, излезли на разходка в парка.

Нино Рота, тема от филма „Осем и половина”

Картинка, всички сме я виждали. Жега е, жените са с чадъри срещу слънце, мъжете със сламени шапки, редят се търпеливо на опашки за вода, красиви момичета им я поднасят и те пият блажено, а градският оркестър на площадката свири ли свири – ту забавни, ту зловещи пиеси…..Усещането за цирк, за клоунада, за животът като нещо адски несериозно, но едновременно и заплашително сериозно, макар по трогателен и смешен начин, присъства и в този филм на маестрото. В него великият италиански актьор Марчело Мастрояни играе режисьора Гуидо Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ВДЪХНОВЯВАЩИ ИСТОРИИ

март 4, 2013 at 9:26 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Много станаха вдъхновяващите истории, които се разиграват наоколо, граждани, и това взе малко да ме плаши. Най-вече защото от вдъхновението до надеждата крачката е само една, а ми се струват верни думите на Шекспир, че надеждата е последната опора на отчаяния човек. Но въпреки това, въпреки това…..

Душата ми се въздигна до високи висини онзи ден, когато чух идеята на градските власти в руския град Челябинск. Те официално решиха да сътворят паметник на метеорита, който едва не изби гражданите им. Мъдро! Толкова мъдро, че в Пловдив веднага се появи следният проруски коментар – това е голям прогрес в отношенията управляващи-народ, защото доскоро властите там издигаха паметници само на Ленин, Сталин и другите, които реално избиваха гражданите им.

И това ако не е вдъхновение от последна инстанция!

Както си представям нещата, самият паметник на метеорита в Челябинск би трябвало да се състои от парче метеорит, нали? Най-логично е – няма да изваят образа му от бетон и стъкло, я. Пък може и да го изваят, знаеш ли ги – ако внезапно се полакомят за малко комисиони. Или ако не успеят да намерят нито едно късче от небесната материя. Нали Джордж Клуни в един филм викаше, че руснаците не могат да намерят дори снега през зимата…..

Но, от друга страна пък – паметник на метеорит! Все едно да издигнеш паметник на необятната руска душа, собственост на онзи мужик, който сутрин праща жена си да проституира на магистралата, за да има пари за водка, а вечерта със спечелените от нея пари си купува водка и се напива от мъка, защото жена му проституира на магистралата.

Или все едно някой си народ, който живее далеч на запад от Челябинск, да издигне паметник неръкотворен на простотията небесна, сполетяла го в незнаен ден и час – и останала завинаги при него. Не казвам кой народ да бъде, за да не ме обвините в национален нихилизъм, но вие сами се досещате.

Тъй де, няма да им се даваме на руснаците по безумна оксиморонност – все пак ние сме европейците в случая, не те.

Сетих се, че ги надцакваме по тази скала, докато вчера ми разказаха съвършено европейската история за едно умно момче-българче, което Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »