De Profundis: ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕМ НА РУМЕН РАДЕВ ТИТЛАТА „ДЕМОКРАТ“

ноември 17, 2018 at 11:02 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-zashto-tryabva-da-priznaem-na-rumen-radev-titlata-demokrat

Тъкмо се бях притеснил, че политическите хора по света и у нас напоследък кротнаха и не ръсят словесни и мисловни бисери в обичайното количество и ето, че настана взрив. Да се чуди човек накъде да погледне и откъде да започне.

Френският президент Емануел Макрон пак ще прави европейска армия, но този път тя ще ни защитава „от САЩ, Русия и Китай”.

Тоя тип ще остави генералите и чиновниците от НАТО безработни. По-важното обаче е друго – той май надмина Де Гол в безсмисления опит да смрази до край изключително важните за съдбата на свободния свят евро-атлантически отношения.

Защо французите правят това, не знам, По време на кървавата си „революция” в края на 18 век, Франция е пръв приятел със САЩ. Явно после нещо става и те неизменно са на контра, нищо, че американците на два пъти ги освободиха с цената на много жертви и пари от немска окупация през миналия век.

И не ги освободиха както руснаците – нас, а наистина, като демократична страна – демократична страна. Но може пък точно това да е проблемът – комплекс и други префърцунени френски народопсихологии.

Но, майната им на историята и психологията, важно е друго – истинското политическо безсмислие, което се съдържа в изказването на Макрон.

Първо, САЩ никога и по никакъв начин не са дали повод дори да си представим, че са военна заплаха за Европа като цяло и Франция в частност. Напротив, те винаги работят заедно с европейците като основни съюзници срещу Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЕДИН 10 НОЕМВРИ, СЛЕД КОЙТО ВСИЧКО МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ПО-РАЗЛИЧНО

ноември 9, 2018 at 7:56 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-edin-10-noemvri-sled-koyto-vsichko-mozheshe-da-bade-po-razlichno

С известно прискърбие трябва да ви уведомя, граждани, че истинският български 10 ноември не се състоя – нито през 1989, нито през следващите оттогава 29 преходни години.

Онова, което в действителност се случи, е, че на 9 ноември 89-та рухна Берлинската стена, но ние като целокупен народ не успяхме да се засилим и да прескочим отвъд, в нормалността. Да, уж тръгнахме смело, но, докато катерехме Стената, прискрипахме си болезнено топките и седнахме отгоре да си ги жалим – с единия крак оттатък, с другия отсам.

И досега скимтим там като някакъв паметник на колективната глупост, призван да напомня на хората и народите по света, че наистина никой не може да ти причини толкова лоши неща, колкото можеш сам да си причиниш.

Естествено, срещу тази моя теза ще гракнат мнозина.

България е член на ЕС и НАТО, а не на СИВ и Варшавския договор – ще кажат.

Така си е, това е важно. Това е основното. И това е именно онзи един крак, за който заявих, че имаме прехвърлен отвъд стената. Слава, Богу!

Но добре, че нормалните хора откъм онази страна са ни хванали за него в опит да ни помогнат да прехвърлим при тях и другия крак. Иначе вероятно отдавна щяхме да сме се юрнали обратно и щяхме доброволно да сме се записали за пълноправен член на ОНД. А също и за втора балканска страна след Сърбия, домакин на руска невоенна, напълно гражданска база, поддържана само с благородната цел да се спаси нашето собствено население от внезапно възникнали бедствия и аварии.

В действителност се имат предвид обаче не някакви природни бедствия и аварии, а политически такива, възникнали сред Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

294. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖОУЗЕФ ДЖОН ТОМСЪН

ноември 8, 2018 at 7:00 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

22.08.18, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/101010142/velikite-evropeici-djouzef-djon-tomsan

Елгар

Ако попитам дали сте виждали електрон, смело признайте – не. Да, знаем всичко за тази частица, експлоатираме огромните ѝ възможности, като я впрягаме на работа, но никой не е виждал електрон, дори с най-мощен микроскоп. И не, че той е просто малък, а структурата му е такава, та наблюдателят само математически може да предполага къде се намира проклетата частица в тъй наречения „електронен облак”, който сама образува. Наблюдателите на електрони днес са млади, любопитни и недоспали гении, с очила и размъкнати тениски с надпис „Топките ми са ниобиеви” – шега, която няма да обяснявам, защото темата ни е друга. Преди 121 години, когато Джоузеф Джон Томсън открива самия електрон, наблюдателите са почти същите. Те пак са млади, любопитни и недоспали гении с очила и всекидневни дрехи. Разликата е само, че всекидневната дреха от края на 19 век сега е направо официална. Иначе, физиците от всички времена  са магьосници – не само защото проникват отвъд границите на въображението, но и защото работят с наистина магически реалности. Как иначе да наречем електрона – частица, която спокойно минава през два процепа едновременно, без да ѝ пука, че с това неприлично поведение руши представата за света като нормално място.

Елгар

Резонен е въпросът как, след като електронът е чак такава фантасмагория, Джей Джей Томсън го е открил – и то още през 1897-ма, когато изследователите нямат под ръка днешните могъщи инструменти. А ако сме слепи, как разбираме, че минава красива Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КОМСОМОЛ – ТОВА ЗВУЧИ ГОРДО, ТЪПО И МИРИШЕ НА МРЪСНИ ПАРИ И МРЪСНИ ДУШИ

ноември 3, 2018 at 12:12 pm (Публицистика) (, )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-komsomol-tova-zvuchi-gordo-tapo-i-mirishe-na-mrasni-pari-i-mrasni-dushi

На фона на многото други безумни неща, които се случват по нашия черно-бял свят, граждани, една скорошна новина направо ме зашемети. Мнозина не обърнаха внимание на ставащото, но аз първо щях да се пукна от смях, а после ми настръхна козината от ужас и тъга.

Новината е, че официално несъществуващият български Комсомол се събрал да чества стогодишнината на официално несъществуващия руски Комсомол.

Както си му е ред, събрали се хорицата в нещо непроизносимо – РКИЦ, което значи Руски културно-информационен център. Както си му е ред – чели се скучни доклади и се държали пламенни речи. Както си му е ред, поднесен бил и официален приветствен адрес от самия руски посланик в София. Както си му е ред, на най-заслужилите комсомолци се раздали възпоменателни медали. Имало също бодри съветски песни и смела българска поезия, посветена на любовта към Русия като висша форма на най-истинския български патриотизъм. А накрая всички се напили с безплатна руска водка, за да си спомнят доброто старо време.

Поне предполагам, че е била безплатна, де. Защото, по логика, една организация, която не съществува вече близо 30 години, може и да може да плати за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КАКТО СЕ ОЧАКВА – „ЩЕДЪР БЮДЖЕТ“ В ПРЕДИЗБОРНА ГОДИНА

ноември 2, 2018 at 9:41 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България, бюджетът за 2019 влезе за обсъждане в Парламента. Опозицията го критикува, но независими източници го оценяват като „щедър” и „балансиран”. Може ли да се очаква дебатът да доведе до по-сериозна политическа конфронтация или до по-съществени промени в текста на проекта – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, бюджетната рамка за 2019 година се базира на очакван ръст на БВП около 3.7 на сто, но въпреки това в проекта е заложен дефицит от 0.5 процента. Защо?

– Някои го наричат консервативен подход, Фили, така се залага възможност бюджетът да се реализира, дори ако икономическата среда се влоши. Като говорим за общата философия на бюджета, смятам, че, въпреки всички недостатъци, специално за България този подход е по-добър, отколкото волунтаристичните прогнози, довели до икономическа катастрофа по времето на Жан Виденов например. Да, консервативният подход може да се нарече и излишно презастраховане, като се има предвид, че през последните години винаги се залага дефицит, а в края на краищата се стига до сериозно преизпълнение от порядъка на 2-3 на сто. Особено критична в такива моменти е опозицията, защото при наличието на излишък, тя няма думата за това как да се харчат парите, а решенията се взимат от правителството. И то, естествено, гледа да ги харчи така, че допълнителните пари да донесат политическа полза на самите управляващи. Особено валидно е това в години, когато има избори, каквато е 2019, така че очаквам критиките в Парламента срещу новия бюджет да започнат именно с това – обвинения, че в него съзнателно е заложен дефицит, за да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар