De Profundis: ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПРОСТИЯ НАРОД И СЛАБАТА ДЪРЖАВА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-za-vrazkata-mezhdu-prostiya-narod-i-slabata-darzhava
„Прост народ – слаба държава”.
Не помня вече по какъв повод онзи ден ми се завъртя тази мъдрост в главата и веднага се съгласих с нея. Механично се съгласих, защото, за съжаление, в родната ми родина поводите за афоризми са много и постоянно се трупат един върху друг, а времето за осмисляне на горчивите сентенции е кът.
Обаче после половината ми мозък срита другата половина.
Ами Русия като е силна държава, почти най-силната на света, казах си, нейният народ да не би да е умен.
А Северна Корея? Напоследък тя също е твърде силна държава – има ядрено оръжие, размахва го, заплашва. Но какво да кажем за хората там? Те умни ли са или като цяло им стига един умен Ким да мисли вместо всички? От друга страна – да вземем Молдова. Малка страна, при споменаването на която всеки велик български националист ще се изсмее и ще ти каже, че е далеч по-слаба от нас по всички линии. Даже по футбол, да не говорим за художествена гимнастика.
Но дали Молдова в действителност не е доста по-силна, отколкото изглежда, след като в ООН открито се противопостави на Путин и любезните му „миротворци”, които вече 27 години държат със сила заграбената нейна територия – руско-сепаратисткия анклав, наречен Приднестровие. Докато онзи ден в България, на самата Шипка, под носа на нашите европейски политически титани, бе нагло развятото знамето на руско-сепаратистката, антиевропейска и терористична „Донецка република”, а те мълчаха и гледаха като Прочетете остатъка от публикацията »
РОМИ СРЕЩУ КРИЗАТА – ЛЕЧЕБНО ЛИ Е ПРЕДЛАГАНОТО ЛЕКАРСТВО
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ „България трябва да използва труда на ромите, иначе е обречена на бедност и икономически проблеми” – това е ключов извод в анализ на Берлинския институт за населението и развитието. Наистина ли е лечебно обаче предлаганото лекарство – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, в анализа на Берлинския институт се казва, че „демографските проблеми на България са основната пречка пред достигането на средния за ЕС стандарт на живот в страната”. Доколко основателен е този извод?
– Не знам важни детайли за изследването, за да бъда категоричен, Фили. Със сигурност проблемът е огромен. Скоро говорихме с теб и за един доклад на ООН, който изнесе наистина тревожни данни за демографската криза в България.
Все пак обаче ми се струва, че да се постави точно това като „основна пречка” е извод леко стерилен. Той би бил верен, ако икономическата среда в България беше чиста, тоест, ако тук липсваха корупцията, мафиотските образувания, държавната намеса и излишните регулации, изкривената съдебна система, отровната зависимост от Русия в ключови отрасли като енергетиката.
Всичко това, поне за мен, е достатъчна причина да не съм категоричен, че точно демографията ни мъчи най-много в момента. И обратно – сигурен съм, че ако бизнес средата се нормализира и заприлича на тази в средноевропейските държави, то и демографските проблеми ще започнат да се решават от само себе си.
– Все пак тенденциите в това отношение са много лоши. Очаква се например след 25-30 години населението да намалее до 5.5 милиона и един пенсионер да се издържа от 1.5 работещи, докато сега го издържат трима. Има ли лекарство срещу този близък срив?
– По принцип – да, но май вече тотално изпуснахме времето за неговото прилагане. Основното лекарство по тази тема е просто и се Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: СРЕЩАТА НИНОВА – РЕШЕТНИКОВ ИЛИ СЛЕДАТА ОТ ГРАЙФЕРА НА РУСКИ БОТУШ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-sreshtata-ninova-reshetnikov-ili-sledata-ot-grayfera-na-ruski-botush
Преди векове поетът Франсоа Вийон попита: „Къде си днеска, лански сняг?”
Но явно, въпреки личните си нещастия, Вийон живее на щастливо място, където снегът от лани не смръзва обществената атмосфера по-дълго от предвиденото. За разлика от него, ние често духаме, за да стоплим ръце дори в августовска жега.
Не се сещате за какво говоря ли? Ами нормално – обществената памет не е силна черта на модерното българско общество.
Имаме някои силни черти – например всички онези, дето разделят красивите дупета на фолк-певачките на две половини. Обаче паметта ни не е сред тях. Тя ако беше, нямаше по начин най-мазохистичен постоянно да си избираме хора и партии, които доказано не могат и не искат да управляват в наша полза, а само в полза собствена. Е, и в полза на Кремъл, де. Щото без кремълските майстори по народомачкане нашите некадърници сами не могат и една карфица да откраднат, ще ги пипне пъдарят.
Та говоря за ланският августовски сняг, който ни смразява днес, а ще продължи още известно – или неизвестно – време, чак докато се отърсим. Говоря за непровеждането през миналия август на една среща, каквато всъщност имаше. И за провеждането на невинен разговор, в който нямаше нищо невинно. И за едно име, което почти не беше споменато, плюс за дадени указания и инструкции, които никога не са давани. Говоря за срещата Нинова – Решетников. Сещате ли се? Леонид Решетников е обикновен пенсиониран руски генерал от вече толкова бившите руски КГБ-та, ГРУ-та, ЧК-та, ФСБ-та, НКВД-та и Смершове, че чак не си струва човек да ги помни. Това агънце невинно идва кротко в една потъпкана от евро-атлантическите окупатори България да си почине от тежките отговорности на демократичния руски политически живот. И почти случайно, но пак съвсем невинно, някакви хора уреждат среща между него и другарката Корнелия Нинова. Ама защо я уреждат, как я уреждат, на него или на нея я уреждат – неясноти има, от онези, дето Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: СЕВЕРНА КОРЕЯ СРЕЩУ СВЕТА – ИМА ЛИ РАЦИОНАЛЕН ОТГОВОР НА ИРАЦИОНАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-severna-koreya-sreshtu-sveta-ima-li-ratsionalen-otgovor-na-iratsionalnoto-povedenie
Великият вожд и славен учител на целия свят по също толкова славното учение Чучхе, другарят Ким Чен Ун, „отложи” северно-корейското нападение с /ядрени?/ ракети срещу американския остров Гуам.
Гениално!
Момчето направо срази дракона по начин най-простичък. То май наистина върви по божествените стъпки на дяда си, великия Ким Ир Сен. Онзи навремето, както пише в биографията му, потопи цял японски кораб само с поглед. Сега нашичкият смачка агресора единствено чрез простото отлагане на чистото безумие.
Но не забравяйте – ако беше нападнал, решението на другаря Ким Чен Ун пак щеше да бъде гениално.
Само че по друг начин. И по друга логика, за нас може би неразбираема, но за печените граждани на Северна Корея, за преданите северно-корейски съюзници Русия и Китай, а дори и за някои развинтени мозъци в Европа – напълно ясна и в реда на нещата.
Обаче не си правете илюзии, граждани, положението в Тихия океан не се е успокоило. Това наистина е само „отлагане” от страна на другаря Ким и то напълно отговаря на принципите, залегнали в учението Чучхе.
Според тях такова нещо като „последно решение” изобщо няма. Тоест, нито едно решение на който и да било Велик вожд не може да е последно, а само предпоследно. Защото всеки Велик вожд винаги е способен да измисли още по-голямо безумие от предишното – и трябва да му се осигури възможност не само да го измисли, а и да го реализира на практика.
Така или иначе обаче, в момента мръсните американци са с мръсен пръст в уста, защото след „отлагането” няма кого да нападат.
Ако избързат с превантивен удар, светът ще скочи срещу тях, защото предизвикват другаря Ким. Ако пък си траят, могат да бъдат ударени от него внезапно. И светът пак ще скочи срещу тях, защото чрез действията си в защита на себе си и своите съюзници са предизвикали другаря Ким…..
Нали знаем, ще се намерят дори хора, които ще кажат, че със самото си съществуване на световната карта, САЩ предизвикват другаря Ким. И за да не го предизвикват повече, най-добре Щатите да се разпуснат. Или поне да послушат мъдрите съветите на европейските социалдемократи.
Дано не сте пропуснали поучителното изказване в тази посока на Прочетете остатъка от публикацията »
ДА УВАЖАВАМЕ САМООПРЕДЕЛЕНИЕТО И ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Диана/ Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония е стимул за развитие на практически замразените отношения между двете страни и отваря вратичка към членството на Македония в НАТО и ЕС. Той обаче може да остане само лист хартия, ако не последват бързи действия за реализация на заложения в него потенциал. С коментар по темата слушаме Пламен Асенов.
След години на очакване и месеци обструкции, приятелският договор между България и Македония е факт. В началото на август той бе подписан в Скопие и веднага получи одобрение от Брюксел и Вашингтон. От Кремъл бе посрещнат с ледено мълчание, тъй като, смятат анализатори, политиката на мир и добросъседството на Балканите е против руските стратегически интереси.
Този договор предвижда стандартни, но важни неща. Първо, в него се заявява отказ от взаимни териториални претенции. Това наистина бе нужно да се каже официално и на темата да се сложи точка. Без значение, че преди 26 години България първа призна независимостта на Македония, под повърхността винаги стои съмнението, а често и заплахата, че София не се е отказала от „своята” Македония. И обратно – че Скопие винаги държи под око Пиринска Македония и един ден ще си я поиска.
Втората важна тема в договора е спиране на негативната пропаганда от двете страни на границата. Тя наистина трови отношенията не само на държавно, а и на чисто човешко ниво. Не съм сигурен как точно ще стане това спиране обаче, доколкото повечето медии и в двете страни са частни. Но може би ако тонът на толерантност наистина се подеме от държавните медии, това ще се отрази добре на обществените нагласи и останалите информационни средства ще започнат да се съобразяват.
Трето, съществено внимание се отделя в договора също на възможностите за развитие на икономическите връзки между двете страни. Тук най-голям интерес предизвиква опцията да се реализира брадясалият вече от чакане стратегически за Балканите проект, наречен Коридор №8. Той предвижда изграждане на жп-линия и съпътстващи други инфраструктурни обекти в посока Изток-Запад – от Черно Море до Адриатика, тоест, от България през Македония до Албания, а оттам към Италия, с връзки във всички балкански посоки. Този проект имаше европейско одобрение и обещание за Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ДА СЕ НАПИЕМ КАТО СВОБОДЕН ЧОВЕК СЪС СВОБОДЕН ЧОВЕК
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-da-se-napiem-kato-svoboden-chovek-sas-svoboden-chovek
Прекрасна лятна новина – посред нощ варненско пиянде опита да нахлуе в руското консулство в града с цел да си допие.
Право при извора – възхитителен подход!
Аз не вярвах, но май казват истината нашите Червени Москвичи, че онзи българин, дето не обича братушките като самаго себя, не обича самаго себя.
Но не само от емоционална гледна точка в тази история нещата са правилно поставени, а и от философска. Винаги съм знаел, че ние, българите, дори много къркани, а може би – само и единствено когато сме много къркани, имаме голям потенциал в сферата на логическото мислене и действие. Дълбоко скрит, но голям.
И ето, случаят потвърждава това мнение. Защото, съгласете се, на кого друг, освен на кьор кютук пиян българин, тоест, някой, освободен изцяло от задръжките, свързани с гадното ни и много принудително членство в НАТО и ЕС, ще му хрумне да обгърне с лигава пиянска любов точно руското консулство. И да потърси там пиянството на евразийското си освобождение от тягостното европейско настояще.
Какво по-дълбоко логично от това, питам аз, един български ценител на дългото пиене да потърси съчувствие при някой руснак, пък бил той и консул. И къде другаде нашият човек да потърси взаимност, за да удави мъката по затворените без време по препоръка на Брюксел кръчми, освен в исторически обусловената и неделима като кварките руско-българска връзка?
Но не само да потърси, а и да намери. От личен опит го казвам. Една нощ преди много години, още приживе на великия СССР, в хотел „Белград” в Москва, трима бармани и две проститутки цяла нощ се грижиха за мен с любов и не ме оставиха недопил, само защото по една случайност в други барове преди това бях похарчил гадните си американски долари. Вярно, не ми даваха френски коняк, а най-патриотично ме наливаха само с руска водка. А може и да го правеха, защото тя не им струваше почти нищо. Така или иначе обаче, докато отначало малко се мръщеха на западните – но все пак неприятно социалистически – български левчета, накрая ги харесаха. Защото от рублите, дето с пълни шепи им предложих като разплащателно средство, буквално бяха погнусени и ме посъветваха да ги Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: Я МРЪДНИ МАЛКО, ЧЕ МИ ЗАКРИВАШ СЛЪНЦЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-ya-mradni-malko-che-mi-zakrivash-slantseto-na-obshtestveniya-interes
Античните хроники разказват великолепна история, която – нали не се учудвате много – има пряко отношение към ред събития от днешния ден.
Когато след смъртта на баща си, Филип II, Александър III поема македонския престол, той на бърза ръка укротява избухналите вълнения сред варвари и елини. Те не вярват, че голобрадият 20-годишен младеж, с едно черно и едно синьо око, плюс вродена айлурофобия, страх от котки, е способен да ги управлява адекватно.
Обаче Александър, макар още да не е минал Хелеспонта, за да завладее Персийската империя чак до Индия, тоест, макар още да не се е превърнал от просто Македонски в наистина Велики, нагледно показва, че е способен.
Демонстрацията е така ярка и кървава, че дори прочутите със свободомислието си гръцки философи намират начин да се срещнат с новия владетел. Само Диоген си трае. И, след като Диоген не отива при Александър, Александър отива при Диоген.
Но не за да го накаже, пази, Боже, а за да го приветства. Намира Диоген да размишлява, проснат на припек, представя му се и го попита какво иска да Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 