Малки истории за велики европейци: ВАЦЛАВ ХАВЕЛ, МЯРКАТА ЗА МОРАЛЕН АВТОРИТЕТ
Пламен Асенов
Пражкото летище се казва „Вацлав Хавел”. Ако Чехия имаше космодрум – и той щеше да носи името на прочутия драматург, дисидент, затворник на комунистическия режим, демократ по натура, президент на Чехия по съдба и нормален човек с любов в сърцето.
Детството на Вацлав е пълно с любов, която после става самота: „Оттам идва чувството ми за абсурд, за отстраненост от света и малко страх от неизвестното.“ Когато е на 8, идват комунистите. Юношата учи вечерно, после е сценичен работник и кара задочно театрален факултет. През 1953 „Градинско парти” е поставена в поредица за театъра на абсурда, през 68-ма „Меморандум” е в The Public Theater в Ню Йорк – славата на Хавел по света расте, но пиесите му са забранени в родината. „Длъжни сме да опитваме да променим нещата, тези, които казват, че отделният човек не може да промени нищо, само си търсят извинение” – смята Хавел. През 68-ма е изхвърлен от театъра, става хамалин в пивоварна и там се ражда пиесата ”Аудиенция”. Работник и началник се напиват до синьо и началникът признава, че трябва да пише доноси за работника. Абсурдът е, когато той предлага работникът сам да си пише доносите. Някои живяхме в това, Хавел го описа истински. Прочетете остатъка от публикацията »
малки истории за велики европейци: ЕНРИКО ФЕРМИ, КОЙТО РАЗДЕЛИ АТОМА
Пламен Асенов
Енрико Ферми, роден през 1901. Като деца той и брат му конструират играчки, но брат му умира и, затворен в себе си, Енрико се вглъбява в науката. Според изпитващия в Скуола нормале в Пиза, есето му е за докторска дисертация. После в един предговор Ферми за първи път отбелязва проблема с огромната енергия, която би се освободила при ядрена реакция. Експериментира с атомни ядра и създава теорията за бета-разпада, при който атакуваното ядро отделя не само електрон, а и неутрино. Масата на тази частица е толкова малка, че за да уловите неутрино, ви трябва оловна стена, дебела 1 светлинна година. През 1938 откритията му носят Нобел за физика.
Ферми е член на фашистката партия, но е противник на режима, а с антиеврейското законодателство в Италия е и лично засегнат – любимата му Лаура и част от сътрудниците му са евреи. Затова от Стокхолм семейството тръгва за САЩ. Там Ферми прави първият опит за делене на атомното ядро и пръв предупреждава военните за опасностите, свързани с ядрената енергия. През 1942 Ферми конструира първия работещ ядрен реактор в света – Chicago Pile 1. Той е част от проекта „Манхатън” и когато реакторът тръгва, без да избухне, офицер се обажда на Джеймс Конан, председател на Националния комитет за отбранителни изследвания: „Джим, нашият италиански навигатор току-що се приземи в новия свят”. През 44-та Ферми е в Лос Аламос за първия тест с ядрена бомба и идва с шепа листчета, в опит да изчисли мощността ѝ. Как става изчислението с Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ДЖЕЙМС УАТ, ГЕНИЯТ НА ПРАКТИЧЕСКОТО ПРИЛОЖЕНИЕ
Пламен Асенов
Времето, означено с 8.17, е нищо – но не и според онези, чиито влак тръгва тогава. И Олдъс Хъксли пише за шотландския изобретател Джеймс Уат: „С изобретяването на локомотива, Уат и Стивънсън частично изобретиха и времето.”
И до днес мнозина смятат, че Уат изобретява парната машина. Не, тя е на Томас Нюкомен, а 50 години по-късно Уат разглежда Нюкоменов двигател и после създава своя, който е в основата на индустриалната революция. През 1763 той е техник в университета в Глазгоу. Когато поправя истински Нюкоменов двигател, установява, че и след ремонта ефективността му е нищожна и парата отива в свирката. Уат разбира, че тя отива главно за загряване на цилиндъра, вместо да се преобразува в механична сила. Две години по-късно, той се сеща, че парата и буталото трябва да са в различни камери с еднаква температура. Гениално, но сега пък никой не може да създаде толкова прецизни цилиндър и бутало, колкото са необходими. Проблемът е решен след 10 години и през 1776 първите двигатели на Уат са внедрени. Те имат само възвратно-постъпателно движение, използват се в минната промишленост, високи са 7 метра и цилиндърът е с диаметър 1.30 м. Ефективността им обаче е висока и патентът започва да Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПАРТНЬОРСТВО СЪС САЩ – ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ, ДА ВИДИМ РЕАЛИЗАЦИЯТА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-strategicheskoto-partnyorstvo-sas-sasht-dobri-namereniya-da-vidim-realizatsiyata
Доналд Тръмп и Бойко Борисов се срещнаха в Белия дом. Засега имаме подписан съвместен документ с пожелания и разпространена от посолството на САЩ „Рамка за стратегическо партньорство с България”, която на практика повтаря в по-стегната форма съдържанието на документа от срещата.
Като цяло нещата изглеждат добре, доколкото в документите са набелязани мерки, които всеки нормален българин би искал да види реализирани, за да се събуди заспалият напоследък напредък на страната ни в посока на нейното собствено демократично развитие и съюзническата активност в рамките на ЕС и НАТО.
Какво става ясно засега? Казвам „засега”, защото истинската яснота ще дойде в близък и средносрочен план, като видим реалните действия и от двете страни, които стоят зад декларираните намерения.
Аз лично бих искал да видя наистина повече ангажимент – както изглежда, че се предвижда – от страна на Съединените щати към развитията в България, защото в продължение на дълги години, поне от 2001 насам, нещата в това отношение бяха оставени малко или много на самотек. И така се стигна до някои неразумни политически прояви от наша страна – например да се държим, сякаш сме не Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: МАЙКА ТЕРЕЗА – АНГЕЛ ОТ НЕБЕТО ИЛИ АНГЕЛ ОТ АДА
Пламен Асенов
За едни тя е „майка”, за други – „мащеха”, но всеки се сеща за кого говорим, щом чуе името Майка Тереза. Въпросът „как да обичаме Бога” я мъчи цял живот.
Отговорът зависи от тайната смес между музиката в душата и думите в разума. В песента „Благословената Майка Тереза от Калкута”, се пее за католическата монахиня, създала „Мисионери на милосърдието”, орден, който се грижи за най-бедните, болните и умиращите по света. Но наистина ли се грижи или буквално ги изпраща в царството на смъртта, както твърдят критици като британецът Кристофър Хитчънс. Във филма му „Ангел от ада” писателката Мери Лаудън, доброволец в приюта „Дом на умиращия”, споделя: „Това са две стаи с 50-60 мъже в едната, 50-60 жени в другата, те умират, не получават медицинска помощ, не получават болкоуспокоителни….. Запитах се – какъв е смисълът”. Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ГЕОРГИОС СЕФЕРИС, НАЙ-ПОЕТИЧНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ
Пламен Асенов
„Чувствам, че самият аз съм едно противоречие” – с тези думи през 1963 Георгиос Сеферис получава Нобел за литература. „Сега, когато никой не знае вече/кого ще убие и как ще свърши,/вземи със себе си детето, което видя светлината/под листите на онзи там чинар,/и научи го да изучава внимателно дърветата”.
Това е „Астианакс” в превод на Стефан Гечев. А нобеловата реч на Сеферис е озаглавена „Езикът и чудовището” и в нея той посочва онова, което е едновременно извън и вътре тези две страховити реалии: „Трябва да търсим човека, където и да се намира той.” Човекът, да, човекът е нещото. Пък и кой ли друг може да се обърне към Бога с думи като тези: „Мечтите ни/като игличките на пиниите след вчерашния дъжд/събрани пред вратата на къщата, излишни,/искат да изградят една кула, която се руши”. Йоргос Сифериадис е роден през 1900 година край Смирна /Измир/ – близо до местата, където се развиват много от онези митологии, за които поетът пише цял живот. Това е на хвърлей от Троя, на пътя, по който минават корабите на Одисей, това е сърцето на свят, изтъкан от лазурно небе, лазурно море и лазурни хора, в който Сеферис, като истински Одисей, успява да се върне много по-късно. Първо семейството се мести в Прочетете остатъка от публикацията »
СВЕТЛИНА ПРОСВЕТНА ИЛИ ЗА ПРЕМИЕРАТА НА „ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ“ В СОФИЯ
Пламен Асенов
Възвисяваща душата ми премиера на „Великите европейци” се получи вчера в София. Поканени и непоканени лично от мен, дойдоха много хора от истинския интелектуален елит на България и, слава Богу, нито един от онази измислена тълпа, дето се развява из политиката и телевизиите, за да дрънка глупости.
Благодаря и на едните, и на другите!
Дойдоха много хора, които изобщо не познавам и които ме стоплиха с най-човешките възможни думи – слушам предаването, нямам търпение да прочета книгата! Без тези люде за мен нищо нямаше да има смисъл.
Дойдоха много приятели, с които напоследък се виждам доста рядко заради почти принудителното ми отшелничество в Пловдив. Искам те по-често да са до мен. Знам, и те са много заети, с каквото са заети – ама искам.
Столична библиотека! Какво да кажа за Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ДЖАНИ РОДАРИ, ВЪЛШЕБНИКЪТ НА ФАНТАЗИЯТА
Пламен Асенов
Възрастните го оглеждат отпред-отзад, побутват отсам-оттам, харесват-нехаресват. Но децата си обичат Джани Родари.
Кой друг ще разкаже истинската история за „Човечето от нищо”: „Имало някога едно човече от нищо. Имало то нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде…..” Да сте чували от друг писател подобни смислени писания? И да е прав, дори когато бърка приказките: „Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата Шапчица. – Не, Червената! – А, да, Червената. Майка ѝ казала: Слушай Зелена шапчице….. – Ама не, Червена! – А, да, Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф. – Не: върви при баба си да й занесеш…..” Такива ми ти драскулки. Джани Родари е роден през 1920, расте болнав, главно с музика и книги. Завършва семинария, работи като учител и става член на фашистката партия на Мусолини. Негови приятели обаче загиват, а брат му е пратен в концлагер, той се обръща срещу режима и отива при комунистите. Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: НЯКОИ ЛИБЕРАЛНИ МИСЛИТЕЛИ СА ПО-ЛОША ПОРОДА ОТ ОТКРОВЕНИТЕ КРЕМЪЛСКИ ЛЪЖЦИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-nyakoi-liberalni-misliteli-sa-po-losha-poroda-ot-otkrovenite-kremalski-lazhtsi
Става ми все по-трудно, граждани, да понасям онези типове, дето ти идват на гости и ти изпиват всичката водка, докато ти обясняват предимствата на строгото въздържание. А на другия ден звънят да те информират, че водката ти е менте – иначе махмурлукът им със сигурност нямаше да е така зловещ.
Те адски много приличат на онези чутовни херои, дето по време на виетнамската война храбро протестираха на ливадата пред Белия дом, заплашени от опасността да изядат някоя палка по задника. Но нито веднъж не протестираха в Ханой пред резиденцията на Хо Ши Мин – истинския подпалвач на войната. И никой колега от либералните медии май никога не попита въпросните типове „що така, бе, майна”.
Е, и да ги беше попитал, те нямаше да отговорят. Иначе трябваше да признаят, че в Ханой ги чака съдбата на руските дисиденти, които спорадично излизаха със скромни лозунги на Червения площад в Москва – куршум, пребиване до смърт, сибирски лагер, психиатрия.
Но ако мислите, че въпросните западни херои са поумнели и са се променили във времето на рухналия комунизъм, стъписани от онова, което излезе наяве за неговия истински характер, дълбоко се лъжете. Не им помогна дори демонстрацията, която става пред очите им – на какво са способни днешните наследници на вчерашния Кремъл. Така че храбреците са пак тук и са пак същите, само приказките им се реят в нови хоризонти. Ако мине номерът, разбира се.
Но ще се изненадате колко често номерът минава.
Преди да стигна до някои примери от последните дни обаче, да кажа, че тези типове не Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ПАБЛО ПИКАСО, КОЙТО ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ПИЕ /част втора/
Пламен Асенов
Пикасо прави декори за постановки на балета на Дягилев, който налага тенденциите в танцовото изкуство, също както Пабло – в изкуството на изображението. Жени се бързо за руската балерина Олга Хохлова, но тя скоро става мърмореща ревнива дунда, а той – отегчен съпруг, роля, в която духът му не се побира. Разделят се, но формално остават заедно, защото стиснатият Пикасо не иска да загуби половината си имущество.
Около напреженията с Олга, в картините му се появяват все повече чудовища. Ужасът на Първата световна война е закотвен в цялата артистична гилдия, но води не до реализъм, а до нещо повече, нещо отвъд. Пикасо няма претенции да е сюрреалист, но картините му са такива, че кръгът около Андре Бретон го припознава. Но не само в изкуството, а и в живота на гения стават сюрреалистични неща. Вече на 46, той вижда на улицата 17-годишната Мари-Терез, хваща я за ръката и казва: „Аз съм Пикасо, вие и аз ще направим велики неща”. Тя няма представа кой е той и що е изкуството, но наистина участва във велики неща – позира за шедьоври и отговаря на любовната му страст с всеотдайност. Двамата чупят сексуалните табута, дори след като Пабло се влюбва в красива интелектуалка, фотографката Дора Маар. Дълго живее и с двете едновременно – според нуждите и настроенията си. Дора документира изработването на една от най-известните творби на гения – „Герника”, неговият зловещ образ на войната. Картината е поръчана от испанските републиканци, а поводът е жестоко бомбардираното от немски самолети село Герника. По време на окупацията един немец идва в парижкото ателие на Пикасо, вижда репродукция на „Герника” и пита: „Вие ли направихте това”. А той отговаря: „Не, вие”. След Втората световна война Пикасо е на върха на славата си като художник, но става член на Френската комунистическа партия, обвързана със Сталин. Получава Сталинска награда за мир през 1950, но тесногръдите комунисти го критикуват, че неговият портрет на вожда не е „достатъчно реалистичен”. На което Пикасо отвръща – ако бях обущар, трябваше ли по обувките, които правя, да личат комунистическите ми убеждения. Той не е активен партиец и цветисто описва своята авантюра с комунизма пред Жан Кокто: „Аз се присъединих към едно семейство и, както всяко семейство, това също е пълно лайно”. Прочетете остатъка от публикацията »
ПРЕХОД ЛИ? ЧЕ ТО БИЛО МНОГО ТРУДНО
Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Без да фокусира голямо обществено внимание в България, отмина 10 ноември, ден, в който преди 30 години започна прехода от тоталитаризъм към демокрация. Дали обаче трябва изобщо да се помни този ден, какво донесе промяната и какво самите ние свършихме в дългия преход – темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, някои казват, че преходът е свършил, други – че продължава, а трети – че всъщност никога няма да свърши…..къде според теб е истината?
– И трите твърдения са верни, Фили, колкото и да звучи парадоксално. Ако погледнем глобално, можем да сметнем, че преходът е свършил. В края на краищата – какво още искаме: в България има многопартийна система, разделение на властите, свобода на словото и другите фундаментални права, член сме на ЕС и НАТО, пътуваме без визи в Европа, икономическата инициатива се развива свободно и ред още неща, заради които всъщност искахме промяна. От друг аспект обаче, промяната не е чак толкова голяма, спънките, които човек среща сега, са други, но не по-малко, а в някои сфери – дори повече, отколкото в тоталитарното време. Да, можеш да правиш свободно бизнес, но административните процедури са ужасни, а мафията е заела ключови позиции и не те оставя на мира, ако те види с апетитна хапка в устата. Да, имаш свобода на словото, но няма как да я ползваш заради ужасната медийна среда. Да не изброявам всичко, но е ясно, че докато се блъска във всекидневните спънки, няма как човек да се радва на глобалните постижения. Това е сред причините в България да е видимо засилването на носталгията по времето на соца. И третият план, от който можем да Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 