De Profundis: ИНФЛАЦИЯ – ДУМАТА, КОЯТО ОПРЕДЕЛЯ И ИКОНОМИКАТА, И ПОЛИТИКАТА ПРЕЗ 2021

декември 30, 2021 at 11:34 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-inflatsiya-dumata-koyato-opredelya-i-ikonomikata-i-politikata-prez-2021

Не знам за вас как е, граждани, но за мен думата, която най-добре определя изтичащата 2021 година, е „инфлация“.

И то разбирана не само в чисто икономически план – макар че и в икономически план това коварно животно доста бели ни създава и ще продължи да ни създава.

Имам предвид много показателния съвет, даден от финансиста Стоян Панчев онзи ден – за Бога, братя, не дръжте парите си в банка. Според Панчев, а предполагам, че той добре си е подготвил урока, преди да се яви по телевизията и да говори неща, заради които властите могат да го закопчеят, към ноември на годишна база инфлацията в България е 7.3 на сто, тоест, от всеки 100 кинта в банката, тя е изяла 7.30.

Да ви е честито! Колко кинта е изяла допълнително самата банка с нейните безкрайни и напълно измислени такси, сега няма да коментирам. Ще кажа обаче друго – ако някой доволно потрива ръце, като прави сметката, че на него са му изгорели само 7.30, но на онези с по 1 милион са изядени цели 73 000 лева, нека не се радва, това не са пари, които по социалистически се прехвърлят от един джоб в друг, дори не отиват и в джоба на държавата, това са пари, които просто се изпаряват във въздуха.

Пуф – с труд и пот изкараното национално богатство олеква със 7.3 процента, макар че в бюджета за цялата 2021 година беше предвидено инфлацията „да се ускори до 2.8“. Което е поредното доказателство, че бюджетните прогнози се правят по метода на добре наплюнчения пръст, вдигнат високо, за да се усети откъде и колко силно духа вятърът на бъдещето.

Ама това се дължи на обективни причини и в Америка инфлацията е още по-висока от нашата, направо рекордна, казват. Да, обаче мен какво ме грее, че американците са по-зле, нали знаем, че почти всеки от нас, българите, и в момента би искал да бъде поне толкова зле, колкото са те. Със сигурност – в икономически план, де, защото в политически и там кашата през последните 15-ина години става все по-гъста.

Но да се върнем на нашата си политическа каша, в която инфлацията също катастрофално расте – инфлацията на доверието, инфлацията на реалните стойности, инфлацията на политическите таланти и умствените възможности на онези, които все по-упорито се месят в политиката.  

Колко време, нерви и обществени усилия изядоха протестите от миналата година и какво постигнаха. Добре, свалиха Борисов и ГЕРБ от власт – и толкоз. Но ако направим резонна политическа калкулация, ще видим, че това беше максимум 25 на сто от цялата работа. Къде са останалите 75 на сто? Гадният, но реален отговор е – в свирката. Защото какво и как ще се прави по тези други проценти не беше предвидено, не беше помислено, не беше уточнено отрано.

Какво имам предвид ли? Ами например фактът, че, вместо протестиращите да имат поне относително ясна идея кой взима властта след успеха на протеста, те нямаха никаква ясна идея. А някои дори се гордееха, че нямат, защото идеята им беше просто да бутнат цялата система, без да се интересуват кой и как ще я съгради наново.

Големи революционери, няма що. Затова и в реалността въпросната революция се случи доста по-зле от онова, което стана през 1989, когато, за да се махнат комунистите от власт, все пак предварително беше създадена широко коалиционна формация, наречена СДС, тя имаше някаква, макар мъглява, програма и поне частични визии, макар още по-мъгляви, за това как да я реализира.

Друг е въпросът, че тази коалиция сама по себе си бе неподготвена за промяната ли да кажем, некадърна да я направи ли – много са обясненията, но и в тази посока сега няма да задълбавам. Важното е, че актът сам по себе си беше правилен – като искаш политическата власт, правиш партия или коалиция, излизаш с умни предложения, които народът подкрепя и тогава сваляш управляващите, не обратно. Обратното значи да отвориш широко портата или за някой тиранин, или за купчина лакоми малки тиранчета, събрани заедно от желанието за власт и мъст.

Така де, все пак в България сега се случи именно обратното и то ни докара, първо, безумна поредица от излишни парламентарни избори и второ – управляваща коалиция, която прилича на онази кърпа, дето кучето я дърпа. И, господа честно протестиращи, отворете си очите и вижте каква миризлива китка магданоз се възкачи начело на държавата – Радев, Рашков, Янев, Нинова, Генчовска…..

А какво ще кажете за Гечев като съветник срещу инфлацията – от което, изкушавам се да мисля, тя така се зарадва, че подскочи и порасна още по-стремително. Тасков – съветник по енергетиката, която обаче ще нарасне по-късно, защото сега я спряха с откровено антипазарно решение. Тошко Йорданов като шеф на Комисията по култура и медии в НС.

Ма извинявайте, аз ли съм прост или вие сте прости?

Горкият Велислав Минеков, що ли не умря при Гредитин? Тогава нямаше да му се налага да излезе пред цял народ и да заяви със сълзи в очите: „Завръщането на мафията, преоблечена в кадифе и коприна, не беше желанието на нашия протест“.

А кое беше желанието, това питам през цялото време. Защо това желание – или две, три пет желания – не бяха ясно формулирани предварително.

Добре, де, но всъщност и самото ново управление, партийните и персонални участия в него, са, да речем, още около 25 процента от целите на протеста. А останалите 50?

Ами просто е, останалите 50 се отнасят до истинските дълбоки реформи в българското общество, включително в политическия живот и законодателството, които пак няма да бъдат направени. Да, по начина, по който е структурирана сегашната управляваща коалиция, и като виждаме нейните първи стъпки, спокойно мога да прогнозирам, че тя може и да изкара цял мандат и дори по някакъв фантастичен начин да успее да заобиколи Конституцията и да свали Гешев от поста му – но от това няма да последва нито една сериозна, истинска реформа.

И това не е прогноза, направена с наплюнчен пръст, а обосновано мнение, че истинска инфлация дори по реформите ни е награбила, граждани!

Виж, в това отношение най-добре са си руснаците – при тях няма инфлация, няма дявол, има само каквото каже Путин и неговият пророк Лавров. А напоследък те най-много казват, че Русия няма да напада Украйна. И, подхвърлят, май ще стане точно обратното – въоръжена до зъби от Запада, Украйна ще нападне Русия и ще предизвика руските танкове да стигнат до Атлантика…..Добре, де, Атлантика не го споменават в прав текст, но то се подразбира – стара руска концепция за мирно и свободно развитие на Европа е това, още от другаря Сталин произхожда.

Пък и на Запад май Путин вече има доста приятели, които биха посрещнали с хляб и сол Ванките с танките.

Онзи ден се разбра, че бившият френски премиер Франсоа Фийон е назначен в борда на директорите на руската държавна нефтена компания „Сибур“. Нищо, че е следствен за финансови злоупотреби, на руснаците това не им пречи, според тях корупцията е като инвестициите – истинска свежа кръв на икономическия живот. Частният икономически живот на върхушката, де, за общия икономически живот на мужиците в Русия кой го е грижа? Дори не и самите мужици.

Някой ще възрази – да, ама бившият австрийски канцлер Курц, който също е разследван за злоупотреби, отива на работа в САЩ, какво да кажем за него? Ами нищо няма да кажем, човекът отива на работа в частна компания, Фийон – в държавна. това е голямата разлика, която никога не бива да се забравя.

Франсоа Фийон сам определя политическата си ориентация като „социален голист“ и това пак потвърждава максимата, че никога не е късно да станеш за резил. И „голист“ само да кажеш, пак не е особено добре, означава, че си доста объркан в душата си и мразиш онези, които Дьо Гол с презрение наричаше „англоезични“, нищо, че освободиха Франция 2 пъти с цената на безумни жертви. Какво остава пък, ако към „голист“ добавиш и „социален“. Това веднага ни връща към другата максима, която съм споделял – че десните във Франция са по-леви от левите в Англия.

Както знаем обаче, когато си пазарува западни политици, Путин не придиря дали са леви или десни, важното е да вършат работа. Също като магарето – няма значение мъжко или женско, трябва да е издръжливо и да не се инати чак толкова. По възможност.  

Защо споменавам това в текст, посветен на инфлацията. Ами очевидно е – след Шрьодер и онази магарица, дето като външен министър на Австрия се поклони на Путин до земи, сега с Фийон инфлацията на доверието ми в политиците от водещите европейски страни скочи сериозно. Да кажем, че по личната ми скала е вече над 50 на сто. 

В интерес на истината, очаквах подобно нещо да избие по-скоро пак откъм Германия. Като знаем колко агресивно мама Меркел и нейните политически околности защитаваха руския „Северен поток 2“, дори с цената на откровено погазване на общия европейски интерес, логиката сочеше натам. А то изби Фийон.

Ами наистина – все по-малко вярвам на френско-германското лидерство на ЕС, бих предпочел отпред в Европа да виждам хора с по-малко претенции, повечко здрав разум и не толкова жадни джобове.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ИСТИНАТА, КОЯТО НЕ Е ИСТИНА ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА РУСНАЦИТЕ, КОИТО БЕЗКОРИСТНО ОБИЧАТ БЪЛГАРИЯ

декември 24, 2021 at 12:29 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-istinata-koyato-ne-e-istina-ili-prikazka-za-rusnatsite-koito-bezkrayno-obichat-balgariya

Руснаците пак обосрались.

Което значи,  че са накиснати някъде поне до към раменете.

Както се съобщава, някакъв жалък провинциален, но май наистина доста независим съд, съвсем между другото, разкри най-дълбоко пазената от Кремъл държавна тайна – че в така помпозно наречените Донецка и Луганска република, всъщност окупирани от Кремъл анклави от украинска територия в източната част на страната, се бият редовни руски войски.

Историята е твърде нелепа – съдът се произнася по дело за корупция при доставките на продоволствие за армията. И после – по продоволствието, по продоволствието, та на целия свят става ясно къде се намира и самата армия.

На онези по света, които не знаеха, де. Защото  междувременно американското посолство в Киев излезе с лаконичното, но още по-възмутително съобщение: „Ние всички знаем, че войската на Русия е в Украйна!“ А логиката сочи, че, щом посолството в Украйна знае, то и в сами Вашингтон знаят…..

Но скочи възмутено богатирът-говорител Дмитрий Песков и веднага отрече, като поревна – джентълмените в Кировския районен съд нещо са се объркали, няма такова нещо, Русия е мирна и почтена страна, с поглед, неизменно впит в международното право, с едничката цел да го спазва.  

А джентълмените от Кировския съд, като го чуха през девет планини в десета, веднага разбраха, че наистина са се объркали, та побързаха да свалят електронното съобщение, което съдържа възмутителното им решение. Което пък идва да покаже, че те може и да не са чак толкова независими, колкото ги помислих отначало, а по-скоро – дълбоко несъобразителни.

Но решението на съда така и не изчезна, нали живеем в 21, а не в 19 век – следите остават. Само Песков още отрича, може би защото наистина живее в 19-ти век – ако съдим по факта, че слугува на поредния руски император.

Това момче явно много иска да бъде запомнено от поколенията като модерния руски д-р Гьобелс, но не си дава сметка за тънката разлика. Политиката на Германия преди 80-90 години е такава, че Гьобелс умело смесва лъжата с истина, за да прокара лъжата. Докато политиката на днешна Русия принуждава Петков да лъже през цялото време, затова и никой отдавна вече не му вярва. И няма да му повярва, дори ако някой път, за майтап, той вземе, та произнесе най-съкровената истина.

Например да каже – моят государь, Путин, направи голя-я-я-ма грешка, като изпрати на Щатите писмо за червените линии, които Русия поставя в политиката си спрямо Запада и които не иска да бъдат преминати.

Решил заекът с лъвицата любов да прави.

Горкият Путин – и той лично обосралься до раменете по този начин. Не стига, че всички с виждат с просто сателитно око ордите, които струпва за поредна атака срещу независима Украйна – атака, както разбираме, и този път напълно съобразена с принципите на международното право – ами онова, което досега бяха само основателни подозрения за агресивните му имперски намерения към целия свят, вече лъсна черно на бяло, подписано от самия него.

Какво иска Путин? Първо, не НАТО да реши дали и кога ще приеме Украйна, както е записано в решение на Алианса от 2008, а Русия да има право на вето по въпроса. Ами може, бе, граждани, наистина има една възможност – Русия да изпълни всички критерии и да стане порядъчен член на НАТО, тогава ще има право на вето не само по този, но и по ред други въпроси.  

Второ, американските ядрени оръжия да се махнат от Европа. Това дори не знам как да го охарактеризирам – голяма руска глупост или обикновена руска наглост. А какво да правим с европейските ракети, които все пак ще останат – британски, френски? Аз предлагам да ги обърнем срещу Щатите, за да е напълно доволен Путин.

Трето, Путин иска да се оттеглят всички натовски сили от територията на Полша и Балтийските републики. И по този начин – да му поднесем лично вкусни печени пъдпъдъчета на тепсия, той дори няма да си играе да ги отстрелва, че да не се замаря, а направо ще ги хапне.

И четвърто, черешката на тортата – да не се изпращат съюзнически натовски войски в източно-европейските държави, които преди май 1997 не са били членове на алианса. А това са всички, включително България.  

Разбира се, Вашингтон веднага отряза лакомия руски език, като каза, че няма да води сепаративни разговори с Кремъл, без европейските си съюзници. А после пък висш натовски генерал заяви, че, с оглед струпването на руски войски на украинската граница, на дневен ред е разполагането на допълнителни натовски части в страни от юго-източния фланг на Алианса – България и Румъния.     

Но не само заради преките последствия, а и по принцип голяма грешка са тия руски ултиматуми, де, голяма грешка. На времето дори Брежнев не правеше подобни глупости – да забранява на НАТО да взима самостоятелни решения за това кого да приема, къде какви войски да разполага и прочие. Нито пък откровено признаваше васалното положение спрямо Русия на страните от Източна Европа. Отнюд!

Дори обратно, Брежнев неизменно настояваше, че СИВ и Варшавският договор са икономическа и военна общност на независими държави, събрани заедно дори не от любов към Съветския съюз или Русия, а от силна любов към социализма.

Сега обаче Путин, в документален филм, излъчен преди две седмици, безцеремонно се изцепи, че разпадът на СССР е „дезинтеграция на историческа Русия под името Съветски съюз“.

Това е голяма претенция, граждани! То значи, че Путин – не на майтап, а наистина – продължава да смята страните и народите от Източна Европа за свои васални територии и хора, ако не и нещо още по-съкровено. Да, всички знаят, че този човек е луд, но това не го прави по-малко опасен. Така че вместо да вопием срещу разполагането на допълнителни натовски войски тук, трябваше досега сами да сме ги поискали. Още повече, като имаме предвид, че Русия вече въоръжи до зъби и Сърбия.

Но звъни на пожар моят приятел Оги и вика: „Чакай сега, ако царска Русия и Съветският съюз бяха едно и също, защо болшевиките разстреляха царя и семейството му? И защо съсипаха цялата руска аристокрация и новопоявила се буржоазия?“

Не са едно и също, бе, Оги, успокоявам го. А той: „Ами ако пък не са, тогава ние на коя по-точно имперска Русия дължим вечна благодарност заради Освобождението си – на несъществуващата царска или на несъществуващата комунистическа?“

Е, тук вече не можах да му отговоря – не ми стигнаха силите от смях. Така че пратих Оги да чете какво пише титанът на мисълта Румен Петков по въпроса.

Този най-велик сред неуспешните български политици онзи ден се опита да отговори на един текст на Горан Благоев. Не знам за вас, граждани, но от отговора аз поне разбрах, че ние, българите, трябва целокупно да обичаме Русия, защото самият Румен Петков познава такива светли руски фигури като Сергей Наришкин и Алексей Громико.

Е, може, може би наистина трябва заради това да ги обичаме – но не съм сигурен, че това е достатъчно добра причина. Нищо, че, доколкото се разбира, тези фигури според него са светли, защото обичат България безкористно и не искат от нея 3 милиарда лева.

Не знам за какви 3 милиарда става дума, единственото, което ми идва наум, щом чуя тази сума, е неприятният спомен как лошият Борисов бърка в българския джоб, за да плати руския газопровод от Турция за Сърбия, който няма нищо общо с България, а добрият Петков тогава изобщо не възразява. Макар че на мен пък изобщо не ми стана ясно защо все пак ние трябва да плащаме въпросните кинти, а не руснаците или сърбите.

Спокойно обаче, граждани, ако следваме „логиката Петков“, има отговор – защото добрите руснаци, дето той ги познава лично всичките, не са ни искали въпросните 3 млрд.   

А това звучи доста по-потискащо от коя да е апория на Зенон, нали?

Всъщност обаче, да ви кажа под секрет, Румен Петков не скочи срещу Горан Благоев конкретно заради някакъв си негов текст. В текста Петков дори не е споменат и реално няма никакво право на медиен отговор, още по-малко – да се конституира като засегната страна в съда.

Истината е, че Петков скочи, защото на последните президентски избори се видя, че Горан е единственият читав човек, който не само знае какво говори, но и как го говори. И който в следващите години, с упорита и умела политическа работа, може да стане нов, този път – реален център, на отслабената до крайност българска десница.

А това е опасно – както за самия Румен Петков и политика в него, така и за онези руснаци, които той най-безкористно обича, защото те най-безкористно обичат България. 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПЕТОРНАТА КОАЛИЦИЯ – С ТОЯГАТА НА ОМРАЗАТА И МОРКОВА НА ВЛАСТТА

декември 16, 2021 at 1:06 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-petornata-koalitsiya-s-toyagata-na-omrazata-i-morkova-na-vlastta

България има правителство и това е добра новина.

Не, бе, не ме гледайте изумени! Не се шегувам, не обръщам палачинката и не се отказвам от критичната си позиция – просто констатирам факт.

И веднага обяснявам. Новината е добра, защото създаването на редовен кабинет слага край, поне засега, на проточилата се година и половина политическа криза в страната. Или, в краен случай – отлага я, макар временно. Също – по този начин донякъде се сваля нагнетеното напрежение в обществото. А никак не е препоръчително то задълго да се поддържа високо, защото тогава България става още по-слаба и уязвима, отколкото е и без това.

Друг въпрос обаче е как, извън тези съображения, може да се оцени самото правителство и неговите първи стъпки.

Ако питате лично мен, човек с нагласа към литературата и психологията, бих казал, че имаме „Кабинет на Чеширския котарак“ – дотолкова усмивката на Кирил Петков е негов неизменен спътник, че вече я виждам, дори когато той не е в кадър. Чак ми се струва, че зад тази усмивка се крие по-скоро гримаса, нервен тик, отколкото истинско задоволство от случващото се наоколо.

Но това е само закачка. На фона на типичния български борсук, който върви през живота и политиката със смръщен взор, за да изглежда по-умен и важен, няма лошо в по-честата поява на каква да е усмивка. Освен онази на Джокера от „Батман“, де, тя винаги е ужасна – но тук случаят определено не е такъв.

В чисто политическа план обаче, като мисля за новото правителство, веднага се сещам за великия въпрос, който през Средновековието измъчва не малко тревожни мозъци – колко дявола могат да стъпят на върха на една игла.

В тази светлина ми изглежда, че кабинетът „Петков“ може да се определи като петорна коалиция на омразата. Да, точно омразата е поне половината база, върху която вече се събра и се крепи това мнозинство. Защото иначе то е напълно изкуствена конструкция, съставена от 4 партии, без нищо общо помежду си, плюс президента Радев, който също няма нищо общо помежду си.

Другият вариант е да кажем, че въпросната коалиция е онази нова политическа формация, с която старият президент отдавна обещава да възнагради българското общество заради неговото робско търпение, кравешко послушание и овча тъпота. Макар да имам сериозни съмнения, че тази коалиция ще успее да се задържи в същия или почти същия вид дълго време, да речем – цял мандат, не го и изключвам.

Освен на омразата, тя се крепи и на неистовото желание за власт, така че, ако всички участници удържат инстинктите си и гледат само своето парче баница, без да посягат към парчето на другия, може да се задържат дълго заедно.

Но има и още един фактор за това – както беше с Борисов, и сегашната управляваща коалиция може да има срещу себе си опозиция, която да попречи за прокарването на едно или друго парламентарно решение, но като цяло в страната няма реална сила, която да им е истинска политическа алтернатива. А и не се очертава такава на хоризонта. С други думи, българското общество вече над 20 години продължава да не ражда от себе си нищо истинско, собствено политическо, което да се противопостави ефективно на вихрещия се популизъм, на волунтаризма и самосъзнанието, че цялата политика започва от мен.

И примерът е като нарисуван. След като в понеделник бе официално избран за премиер, още във вторник сутринта Кирил Петков заяви пред някакъв бизнес-форум: „От днес нататък трябва да вдигнем нивото на ваксинация“.

Моля? Не трябваше ли да го вдигнем още със самата поява на ваксините, включително докато Петков беше министър в първия служебен кабинет. Този кабинет, както после и близнакът му, откровено заряза ваксинирането и остави вируса да се вихри свободно.

А не трябваше ли нивото на ваксинация да се вдигне например по време на предизборната кампания, когато четвъртата вълна се разгърна сериозно – или тогава основната задача беше да не се засягат антиваксърите, та да не се разлютят и да провалят реализацията на новата коалиционна завера. Не – сега обаче, когато вече сме на власт, ваксинацията е приоритет №1.

Тук възразявам срещу двойния стандарт, не срещу смисъла на казаното от премиера. Обратно, аз приветствам с две ръце заявката на Кирил Петков, че ще въведе изискване зеленият сертификат да важи за влизане в Министерския съвет. Изключително правилна стъпка и то не само защото поставя на равна нога пред закона всички български граждани, а и защото такъв простичък акт може да се превърне в снежната топка, която отключва истинска лавина.

Да помислим – за да влязат на заседание при премиера, министрите и техните сътрудници ще трябва да си ударят една-две игли, та да не ги тормозят разни красиви медицински сестри, като всеки ден им бъркат в гърлото с клечки.

Е, някои може и да предпочитат медицинските сестри, няма лошо – но на министрите или скоро ще им писне от неприятната процедура всеки ден, или секретарките им ще възроптаят – зер, в техните очи самодивите с лежерни бели премени може би изглеждат по-секси от тези със строгите черни костюми. В моите очи тук цари равнопоставеност, но в техните…..

Но стига лирични отклонения. Идеята е, че сертифицираните министри ще наредят всички гавази в поверените им министерства също да се сертифицират, а те пък ще развият процеса още по-надолу. Така ще се сертифицира например цялата армия, цялата полиция, съдебна система, учителите и прочие.

По подобен начин ще се развият нещата и с областните управи, а оттам заразата на сертификата ще плъзне в общини, общински служби и предприятия. Схващате, де –до пълна победа.

Тогава само Парламентът ще продължи да се брани и ще остане героично неваксиниран – но пък за всеобща радост, депутатите на бърза ръка ще измрат, защото ще се окажат седнали с голи гъзове на върха на петата Ковид вълна. 

Леко иронизирам, за да е по-забавно за четене, но иначе идеята на премиера за влизане в МС само със зелен сертификат е съвсем работеща и наистина я приветствам. Забелязвам само едно малко пропукване в цялата работа – в първото си изявление като министър, Асена Сербезова се изказва доста двусмислено за сертификатите. И, тъй като тя е медицински специалист, а премиерът не е, той, по новите правила, ще трябва да се съобрази с нейното мнение и да отстъпи от своето.

Тогава ще рухне не само моята схема за всеобщата ваксинация, а и схемата на премиера, според която желанията му се сбъдват. Макар засега тихомълком, още преди да дойде на власт, той вече се отказа от толкова свои думи и намерения, че ако продължи със същото темпо и когато е на власт, ще заприлича донякъде на Бойко Борисов, дето на обед се отричаше от сутрешните си идеи по дадена тема, а вечер – от обедните.

Друга идея за важно действие на новото правителство, която ме изуми, е намерението спешно да се питат гърците защо се бави газовата връзка между двете страни. Не помня кой го каза – Петков или Василев, но едва ли има значение. Важното е, че си глътнах езика от изумление.

Сериозно? Не знаем защо не става газовата връзка с Гърция? Не знаем защо не се открива пътят Смолян – Ксанти или защо не става балканският транспортен коридор Изток-Запад – от България, през Македония, до Албания? Не знаем защо толкова години вече ги няма тунелите под Балкана и мостовете на Дунав?

Извинете, господа управляващи, срещу дребна за вас сума, ще ви консултирам веднага по темата, няма нужда да ходите чак до Гърция. Няма нужда да се троши народна пара, а и, току-виж, гърците ви кажат истината, пък тя ще ви заболи.

Добре, де, и без пари, само от чист патриотизъм, ще ви кажа причините всички тези нужни на България проекти да не се реализират. Още повече, и двете причини са публични, дори без да са тайни. Първата е, че подобно развитие е против руския интерес. Кремъл няма никакво желание България да е просперираща, демократична и европейска страна, защото тогава по-трудно ще постига своите цели тук, а и на Балканите изобщо.

Втората причина е в активната подкрепа, която Кремъл има от страна на платените руски подлоги в страната. Те, особено в енергетиката и икономиката, но и в много други сфери, са настанени на ключови властови позиции, координират се помежду си, възпроизвеждат се и се развиват.

Под секрет, г-н премиер, те са и главните носители на онази „голяма корупция“, която наистина безпощадно разяжда българското общество и срещу която толкова жаждате да се борите. Тази корупция е по руски тертип организирана и, ако наистина искате да победите явлението, ще трябва да посегнете на тези хора.

Тогава Бог да ви е на помощ – аз не мога да помогна с нищо повече от безплатен съвет.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: СХЕМАТА 8:4:3:2 – С БАКАЛСКИ СМЕТКИ КЪМ СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ

декември 1, 2021 at 12:28 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-shemata-8-4-3-2-s-balkanski-smetki-kam-svetloto-badeshte

Ще започна с молба, защото нищо друго не ми остана.

Колеги журналисти, коленопреклонно ви умолявам, по никакъв начин, поне занапред, не наричайте товарищ КК „възрожденец“! Дори не и така – като го слагате в кавички. Това, че той се смята за плодник на орхидеята и претенциозно нарича партията си „Възраждане“, а съдът му разрешава, е друга тема, тя няма нищо общо нито с политиката, нито с граматиката, тоест, нуждата от краткост на изказа, която знам, че ви мъчи в подобни случаи.

Точно затова с охота наричахте лицето Симеон Сакскобургготски „царя“, въпреки че – дори формално – той се отказа от всичко царско, щом прие да е премиер на тази република. И въпреки че, ако съдим по демонстрираното от него ниво на разум, морал и почтеност, този човек и преди това беше цар само на гаргите в главата си, и след това остана такъв.

По същия абсолютно безкритичен, но значи – и абсолютно безотговорен – начин, наричахте „патриоти“ едно комично балетно трио, което, ако можеше да говори, щеше да мълчи, но тъй като не може, одрънка с глупости цялата политическа обстановка.    

Сега, колеги журналисти, сте на път да изпаднете в поредната такава грешка. Не си ли давате сметка, че това не засяга само вашето лично или професионално удобство, а и нагласите на цялата политическа публика в България. Защото тя свиква да мисли с вашите „термини“, а това е манипулация от най лошия вид – онази, при която хората, в чиято полза манипулирате, дори не ви плащат. Само се чудя – правите го от добро сърце, по нечия поръчка или просто толкова можете?  

Толкова съм объркан, че не знам дали се сещате или не се сещате, но ако въпросният КК е възрожденец, аз трябва да съм Петрарка, Данте и Бокачо, взети заедно. Ама не съм. И той не е. Нещо повече, дори да чуете или прочетете само няколко негови изречения и тутакси схващате, че КК е нещо като Салвадор Дали, когато казва: „Като малък исках да стана Наполеон, сега амбициите ми са много по-големи!“ Да, същият е и нашият човек – само че без гения на Дали.

Да не говорим, че заради разни изцепки през годините, включително заради яростното му антиваксърско поведение напоследък, този тип би трябвало да попадне не в Парламента, а на друго, пак топло, но не толкова уютно място. И ако в тази страна изобщо имаше власт, която работи в интерес на обществото, щеше да го направи – ама няма.

И май пак няма да има – като гледам как са нещата с бъдещото правителство. Неговото единствен достойнство засега е, че в разговорите не бяха включени въпросният КК и „експертите “ му. Те щяха да ни разплачат майката още в зората на промяната, но ето, че няма да успеят, ще стоят настрани в Парламента и ще подсмърчат.

Иначе, както ни информират, по цели 135 точки се разбраха „експертите“ на четирите преговарящи партии. При това, всичко става публично, направо пред очите на хората и медиите – а само по себе си, според евентуалния бъдещ премиер Кирил Петков, това вече е форма на онази „промяна“, която жаждаме и за която людете се бъхтиха да ходят три пъти до урните тази година.

Леле, колко е лесно. Пък аз досега да не се сетя, че в политиката и така може. Ама пак има няколко лъжици катран в кацата с меда.

Първо, имам определени съмнения за качествата на „експертите“, участвали в разговорите. В името на светлото бъдеще, готов съм да приема, че Кирил Петков и Асен Василев сами по себе си са пенкилер, тоест, експерти по всички теми – доколкото практически те се включиха във всички теми.  

Какво да кажем обаче за „експертите“, които представиха достойно любимата БСП на преговорите – Румен Гечев по икономиката, Таско Ерменков по енергетиката, Емилия Масларова по социалната политика. Не, дори не искам нещо да кажа, че да не си цапам устата.

От академичен интерес обаче ще попитам Корни откъде взе толкова нафталин, та удържа тия политически трупове да не усмърдят цялата околност и ги извади сега, по този специален повод? Така де, какво, ако не специален случай, е моментът, когато БСП е на път да се върне триумфално във властта след 12 жалки години извън нея – доколкото краткото интермецо на Орешарски не го броим за реална власт. Изчака им се чакалото на комунистите през това време, душичките им ожадняха за плячка, пардон – да се хвърлят в трескава дейност за подпомагане на най-нищите и социално слабите.

Разбирам ги напълно, наистина си е мъчително да гледаш отстрани как друг овладява твоя терен и разпределя порциите, дейност, която изначално смяташ за своя тежка отговорност. Затова сега малки и големи в БСП точат зъби като ятагани, бият се вече вътрешно коя клика в този сюблимен момент да се окаже на върха, а навън се мазнят и се докарват на партньорите и публиката. Скоро обаче, след като правителството с тяхно участие се реализира, ще започнат повече или по-малко открито да подравят почвата под носителите на мандата и колегите си от другите партии.

Виждали сме го вече, комунистите добре знаят как се прави подмяна на промяната – първо се привличат съюзници, които вадят горещите кестени от огъня, после съюзниците минават под ножа и начело остават само наши хора. Ако не вярвате мен, питайте Никола Петков и другите наивници, които около 9 септември 1944 се хванаха на тази класическа въдица.

Вторият повод за съмнение ми дава широката кампания за представяне на резултата от тези първични разговори за едва ли не взети решения. Всичко, което видяхме обаче, са само пожелания, частично добри намерения и замитане под килима на спорните теми.

За мен например беше голяма изненада, че ПП с абсолютно лека ръка се отказаха от правилната си иначе изначална идея за сериозна промяна на безумната българска политика относно началото на преговорите за членство на Македония в ЕС. Или че по отношение на ядрената енергетика БСП се съгласиха на формулата – по-късно експертите ще решат дали да се строи „Белене“ или нови мощности в „Козлодуй“.

Съмнявам се, че по тези и много други спорни теми ще се постигне съгласие в следващите няколко дни, когато ще бъде фазата на не толкова публичните договорки, тоест, преди самата реализация на евентуалното правителство. Това, което предстои, всъщност е вече не уточнения по политики, а много по-важните /от гледна точка поне на вълците/ разговори за персоналните назначения. С други думи, ще се разпределят конкретните парчета баница – а това е гаранция, че, дори наистина да бъде съставено правителство, заметените под килима теми ще си останат на място като противопехотни мини и във всеки бъдещ момент могат лесно да бъдат настъпени. Какви ли фойерверки ще видим?

И третата причина да съм скептичен по отношение на проведените велики разговори е фактът, че те се водеха „на парче“, на дребно, липсваха пет, осем или десет фундаментални теми, които всъщност би трябвало да са предмет на подобно обсъждане.

Какво е отношението на България например по вътрешните проблеми на ЕС, както и по изключително важният въпрос за евро-атлантическото сътрудничество. Какво да се прави за интеграцията на ромската общност – горещ картоф, от който всички бягат десетилетия. Съдебната реформа – може ли тя да мине без цялостна реформа на скачените с нея съдове – прокуратурата, МВР и специалните служби. Тук идеята, че с персонални промени ще променим нещата, е абсолютна самозаблуда.

Освен ако не е съзнателна заблуда. Колко години преход минаха вече и как се не намери нито един читав главен прокурор. Или шеф на МВР. Не, няма – но това само доказва, че проблемите в сферата на правоохранителната и правораздавателната дейност са системни, а не персонални. 

В образованието казваме– искаме по-добро образование, ще даваме пари, ще променяме стереотипите. Добре, но това включва ли базисната идея, че в учебниците по история най-после ще се каже истината за престъпното поведение на Българската комунистическа партия – във всички нейни легални и нелегални разновидности – през последните над 100 години? Или ще се представи обективно истината за агресивната и безцеремонна руска политика спрямо България през вековете? А в учебниците по икономика ще се отрази ли темата за бандитския български преход – то друг няма, де – включително фактът, че той беше ръководен от висши функционери на уж някогашните БКП и ДС, както и на съвсем настоящите МВР и Спецслужби.

Дълъг е списъкът с въпроси, тоест, и списъкът със съмнения. Но няколко думи и за новата коалиционна формула, която изведнъж стана много популярна – 8:4:3:2.

Преди години в коалицията НДСВ, БСП, ДПС имахме схема 3:5:8 – класическа формула от една игра на карти, известна и като „блато“. Неслучайно точно в блато се и озовахме тогава.

Какво ни готви новата формула? Нищо добро, струва ми се. И не заради предразсъдъци, не и заради някакви математически или магически причини. Просто когато в политиката тръгнеш с такива бакалски сметки напред към промяната и светлото бъдеще, това означава само, че то няма да настъпи, защото ти – и твоите партньори – нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили.

А за целта на всяка промяна е необходимо постоянно да се учат нови неща.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.еюhttps://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БЛАГИ НАДЕЖДИ ЗА РУМЕН РАДЕВ – КОГА НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ ЦЪФНАТ НАЛЪМИТЕ

ноември 24, 2021 at 11:59 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-blagi-nadezhdi-za-rumen-radev-koga-nay-posle-shte-tsafnat-nalamite

Искам да поздравя Румен Радев за втория мандат!

Ха, ха, и мен много ме бива да говоря глупости, нали?

Не искам изобщо да го поздравявам, това е сред последните неща, които бих искал да сторя в този живот. Но искам да иронизирам всички онези уж умни и читави хора, които досега съм смятал поне за съмишленици, ако не за приятели, дето подкрепиха повторния избор на откровения руски наместник в България. И за да видят още веднъж колко е нелепа цялата ситуация – защото те знаят, но някак успяват да омаловажат нещата –  предлагам един мисловен експеримент.

Представете си тъмна нощ, тежко въоръжени македонски подводничари и парашутисти, облечени като малки зелени човечета без опознавателни знаци, превземат Кюстендил. И докато всички в София се чудят какво става, онези спретват референдум с гол в ръката нож и сакралния въпрос: „Сите сме македонци или некои бугари сакаат само да умрат за Македонија?“

И луѓето што да прави – масово признава, че изобщо не сакаат да умрат.

Но питам сега аз, според уж българския президент Румен Радев и всички ощастливени от неговия избор политически пеперудки, оттам нататък Кюстендил какъв е – македонски или български? Или и за него те са готови да признаят, че е български според международното право, но македонски фактически?

Извинявайте, само цитирам огромните идиотщини, които е способен да измисли човек, за да замаже откровения фройдистки гаф, който е направил – публично да му се изплъзне от устата нещо срамно, което изобщо не е предназначено за публична консумация.

„Крим е руски, какъв да е!“

Никога няма да забравя небрежния начин, по който Румен Радев изтърси тази знаменита фраза, която за пореден път го разкрива в цялото му нищожество. Изобщо не се замисли, направо отвътре му дойде.

Но ако примерът с македонците ви звучи смешно, да попитам друго – ако Ердоган вкара турски войски в Кърджали, и Кърджали ли ще е фактически турски, бе, аланкоолу. Или ако аз ти приватизирам портфейла, той фактически вече става мой, така ли?

Да ме извинят в Скопие и Анкара, изобщо не смятам, че те имат такива намерения или че са способни на подобни постъпки. Просто давам хипотетичен пример с тях, защото са трън в мозъците на доста българи и чрез аналогията те по-лесно могат да проумеят нелепостта на цялата ситуация. Поне се надявам, че могат да я проумеят де, защото може и да не стане така, ние, българите, сме прочути и с нещото, което се нарича двоен аршин – онова, което за другите не е позволено, за нас е позволено всеки път, щом ни е изгодно.

Хора, възможно ли е изобщо да сте толкова заслепени от омраза към Борисов и ГЕРБ, че да загърбите – не, а да приемете и съзнателно да подкрепяте, подобно престъпно мислене като това на Румен Радев за Крим. И сигурно спите с чиста съвест на всичкото отгоре. 

Е, някои явно не са със съвсем чиста съвест. Както каза онзи ден един приятел – около тази кампания май беше задействан целият ресурс от дребни бивши агенти, некадърни сътрудници и най-глупавите ченгеджийски доносници, които за дълги години бяха натъпкани във фризера – без облаги, без пари или друг вид подкрепа, бяха държани настрани, потопени в дълбокото и пазени за в най-краен случай. Е, крайният случай дойде – дори тях мобилизираха за фейсбук и друг вид публична подкрепа в името на нелепия и незащитим иначе Радев.

О, да, веднага отговарям на две възражения, които вече чувам.

Първо – обвинението, че съм гербаджия мръсен. Е, под секрет, Борисов и ГЕРБ не са моите хора, напротив, те отдавна трябваше да бъдат извън властта, даже – изначално не биваше да бъдат допускани до нея. Но колцина от вас изначално  – и за дълго – подкрепяха с две ръце Бат Бойко, а? Ще си спомните ли или предвидливо сте забравили, защото сега сте „протестъри“.

Ако прочетете какво съм писал в ранните години на ГЕРБ, ще се убедите, че линията ми е ясна и последователна. А ако прочетете какво съм писал през 2014, ще си спомните, че тогава хора като „десния лидер“ Христо Иванов, който сега е готов да се прегърне с БСП, реанимираха ГЕРБ и върнаха Борисов на бял кон начело на държавата.

Знам, няма да прочетете нищо, обаче на мен съвестта ми в това отношение е чиста.

Възражение второ – дори американците, които отначало реагираха остро на изказването на Румен Радев за Крим, приеха след това неговото обяснение, само ти си по-голям католик от папата.

Тц, просто има съществена разлика между това официален Вашингтон да се направи на задоволен от нещо като полуистина, защото няма време и не му се занимава точно с нелепия български президент – и това аз да изисквам президентът на моята страна, колкото и нелеп да е той, да не мисли и да не се изказва като последното руско прокси. Все пак, ако не друго, това е поне въпрос на лична чест и национално достойнство. А, в края на краищата – и на елементарно политическо мислене. Или не, нищо и от това няма значение…..

Отдавна продължавам да чакам отговор както от Румен Радев, така и от неговите куклички на конци Кирил Петков и Асен Василев, как ще направят те истинската промяна в тази страна, след като – и докато – тя е стисната здраво за гушата от Москва.

Путин и бандата му имат тук интереси, всички от които са противни на българските. Но не само – имат тук кавалкада хранени люде във всички партии и обществени организации, чрез които манипулират живота в страната и поддържат вечното напрежение като инструмент за реализиране на руския интерес. Като започнеш от масовото промиване на мозъци, минеш през големите и малките корупционни схеми, и стигнеш до политическото влияние чрез енергетиката, но и не само – всичко това е руски интерес, не български.

Кой ще се пребори с тази отровна среда, която бе нарочно създадена, точно за да не тръгнем напред вече толкова години. Дали мъжът на сладкарката, дето се хили като мормонски свещеник в харема си? И който дори в Харвард не е научил, че волунтаризмът в политиката е още по-вреден, отколкото в икономиката?

Или президентът Радев, който по Конституция всъщност няма почти никакви правомощия да влияе пряко върху решенията на изпълнителната и законодателната власт, но се опитва с всички сили. Да, и понякога успява, вече го видяхме да размахва партизанско юмруче пред тълпите от малоумници, които го поздравяват – обаче ả да го размаха и пред руснаците в българска полза, де. Или другарката Митрофанова навреме го е предупредила там да не го размахва, че да не стане някой сакатлък.

Да не говорим за другия огромен руски интерес – че в международен план България трябва да мъти колкото може повече водата в ЕС и НАТО.

Е, като гледам, стараем се. Оставям настрани темата за футболните шпицкоманди, изправени на протест пред турската посолство. Още по-важното е, че цитираното изказване на Румен Радев за собствеността на Крим предизвика силни възражения не само в Украйна и САЩ, а и в ЕС като цяло. Нищо, че Радев се опитва да се сложи барабар Петко с мъжете до Меркел и Макрон, тоест, сред хората, които си позволяват диалог с Путин, независимо от неговите престъпления.

Само че българският интерес в случая е близък не с този на Германия и Франция, които отдавна използват положението си в ЕС предимно в частна полза, а с този на Полша, Балтийските държави, Румъния, изобщо – страните от бившия Източен блок, които, по един или друг начин, в една или друга степен, продължаваме да сме пряко застрашени от агресивната руска политика. И които имаме нужда от здраво европейско единство, за да оцелеем и – евентуално – да просперираме.

Но нищо, де, още пет години ще преживеем някак с президент, когото в Западна Европа не канят, защото допълнително ще компрометира техните двусмислени позиции, като ги подкрепи. А и в Източна Европа не канят, защото с политическия балет, който играе през последните години, отдавна и напълно е компрометирал България като руски троянски кон в нормалния свят.

Е, приятели, продължавайте да подкрепяте Румен Радев, ако не ви е срам! И още чакайте от него демократични реформи в българска полза. И аз отдавна чакам да цъфнат едни налъми, дето съм засадил в двора.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЩЕ СТАНЕ ЛИ КИРИЛ ПЕТКОВ ОРТАК С ДЯВОЛА, ЗА ДА СЪСТАВИ ПРАВИТЕЛСТВО

ноември 18, 2021 at 8:22 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-shte-stane-li-kiril-petkov-ortak-s-dyavola-za-da-sastavi-pravitelstvo

Изборите минаха, да започнем с малкото добри новини от тях и покрай тях.

Първата добра вест е поредното срутване на БСП. Всеобщата партия любима, начело с другарката Корнелия Нинова, вече наистина е на прага да падне под заветните 10 на сто подкрепа. Това е зловещо място на политическата карта, където плачат и се гушкат изначално маргиналните или с течение на времето маргинализирани формации. Ако бях поетът Данте, с радост щях да го опиша като онзи кръг на Ада, където незнайни сили те завихрят в низходяща спирала и те тикат безпощадно в месомелачката на долния край.

Самата БСП заслужава това място отдавна, още от създаването си преди сто години. Ние с вас обаче, граждани, защо трябваше да изтърпим всички зловещи писъци от тяхното дълго пропадане, не ми е ясно. Има само едно обяснение – че червенотиквеничковчетатата са за всички нас особен вид божие наказание, което не е описано в Библията, но е не по-малко ефективно от номера с нашествието на скакалците или кървавия дъжд.    

Какво да ви кажа, ако тъй наречените социалисти питат мен, аз лично не съм съгласен другарката Нинова да подава оставка, както тя стори, независимо дали по собствено желание или заради злите вътрешно партийни езици, които я поискаха. Не, че ми е мъчно за нея, само това остава, но имам страхове – току-виж в столетницата намерили някой читав човек да заеме нейното място и да направи така, че БСП пак да започне да се съвзема.  

Ха-ха-ха, хи-хи-хи и други весели съветски песни по този повод!

Така де, искам да кажа, че няма как БСП да намери и извади изсред себе си читав нов шеф, техният проблем не е въпрос на връх, а на цялата тъкан, тоест, не е цирей да го изстискаш, а рак, който убива сам себе си – бавно става, но сигурно. А в последните фази – и особено болезнено.

Другата добра новина, свързана с изборите, са оставките, които казаха, че подават, Христо Иванов и Атанас Атанасов, двамата лидери на ДБ. Тук проблемът е да не стане както в други подобни случаи – те да подават оставки, а изпълнителните органи на партиите им да викат – отнюд, вие сте велики, и да откажат да ги приемат.

Ще видим, факт е обаче, че не само лидерите, а и цялата коалиция ДБ, всички нейни членове, носят определена вина за това, че тя се оказа на глинени крака и се срути при първото по-сериозно побутване. Както се знае, в политиката липсата на адекватно политическо мислене и действие не прощава. Опитът да се заместят те с храбри жестове или умноподобни разсъждения може и да имат временен ефект, както в случая с ДБ, но накрая политическата безпомощност и нежеланието да се придържаш към реални принципи и позиции, неизбежно лъсва и те праща в описаната вече маргинална територия, където основното занимание е плач и скърцане със зъби.  

Плод точно на това „неполитическо“ или дори „антиполитическо“ поведение на ДБ, особено от миналата година насам, е и втрещяващият провал с кандидатурата на Лозан Панов. Да, Велислав Величков опитва да се измъкне от личната си отговорност, като казва, че познавал Панов само като съдия, не и като човек, така че направил грешка, като го е предложил за кандидат.

Тук имам две възражения. Първо, не може да се разделят по такъв механичен начин човекът от съдията, най-вероятно Лозан Панов във всичките си битиета не е толкова читав, колкото ни беше представян. Като го чета и слушам, дори все повече започвам да се чудя дали в него няма нещо абнормно.

Второто ми възражение е, че проблемът с Панов би трябвало да бъде забелязан – ако не от Велислав, то поне от другите хора в инициативния комитет. А и от лидерите на ДБ, които не би трябвало да подкрепят даден кандидат за президент, без да го познават добре. В края на краищата, това е гаф, който изпива последните капки доверие от умовете и душите на малкото хора в България с десни политически нагласи изобщо.

По отношение на другата новина, която мнозина смятат за добра – първата позиция на КП и АВ, както би трябвало да се нарича партията им, аз силно се колебая. Даже имам няколко сериозни от моя гледна точка въпроса и възражения, които ме правят от скептичен към двете момчета, какъвто бях в началото, към все по-скептичен сега, като слушам противоречивите им и политически изключително объркани изявления след победата.

Въпросите са много, но ето само най-важните. Първо, бих искал да разбера кога точно за първи път Кирил Петков е говорил с Румен Радев за възможността да се върне в страната като министър и евентуално да продължи като политик. Кой ги свърза и с какво твърде семплият Радев омагьоса така силно харвардския умник Петков, че той и досега звучи като зомбиран всеки път, щом стане дума за проруския български президент.

Второ, като говори постоянно за борба с корупцията или дори за нулева корупция, която ще постигне като премиер, знае ли Кирил Петков, че огромната част от корупционните практики в България съществуват на базата на руския корупционен модел и се реализират от българските корумпета не само в личен, но и основно в руски интерес. Ако знае, защо мълчи по темата. Ако не знае, кога ще научи. И още по-важното – как смята ефективно да се противопостави не само на руските икономически интереси, а и като цяло на хибридната война, която Русия води както срещу България, така и срещу ЕС. Въпросът е особено актуален заради всеизвестната позиция на патрона му Румен Радев по темата.  

Третият ми въпрос е свързан с БСП. От резултатите на изборите се вижда, че без БСП ново мнозинство, което да излъчи редовно правителство, начело евентуално с Кирил Петков, няма как да има. Така че питам – знае ли г-н бъдещият премиер, че изначалната закваска на руския корупционен модел в България не е свързана с ГЕРБ или ДПС, а точно с БСП. Оттам метастазите плъзнаха във всички български партии, но социалистите продължават да имат водеща роля – само дето през последните години не бяха в чак толкова удобна позиция да бъркат в кацата с меда. И някои от тях пак бъркаха.  

Друго важно – помни ли Кирил Петков, който през 1996 е все пак на 16, как кабинетът на БСП, начело с Жан Виденов, оглозга до кокал българската икономика. И че основна роля съсипията изигра тогавашният вицепремиер и икономически министър Румен Гечев, който пък днес е водещ икономически експерт на левицата. Най-компетентното им острие, така да се каже. Ами ако на утрешните преговори за общ кабинет в замяна на подкрепата си БСП предложи пак Гечев за вицепремиер и министър на икономиката, какво правим, тогава, чоплим си носа, гледаме в тавана и оправдаваме безумния компромис с националния интерес ли.

Как бе, г-н Петков, ще съгласувате десните си харвардски виждания с ултралевите изцепки на Гечев, пък и изобщо на БСП, как си представяте това. Как ще накарате комунистите да се отметнат също от инатливата си позиция за Мекедония, както изглежда възнамерявате. Аз лично ви подкрепям в това, че трябва да оставим мъртвите да се грижат за своите мъртви, както съветва Христос, а ние да живеем с днешния ден. Но как ще получите за това подкрепата и на БСП.

Честно казано, изобщо не си представям да успеете да съгласувате с тях подобни теми, затова съм по-склонен да мисля, че май никакво правителство няма да може да се състави и този път, а ако може, то ще е най-краткосрочният редовен кабинет в българската история и ще се разпадне за броени седмици, ако не и дни.

Е, има и други опции – правителство на малцинството или правителство с подкрепата на „Възраждане“, партията на Костя&Ко.

Правителство на малцинството не е реалистична опция, при положение, че Петков и Василев са абсолютни аджамии в политиката. Същото важи и за Слави Трифонов, който, на всичкото отгоре, е и напълно непредвидим и недиалогичен. А в ДБ пък, точно покрай разговорите за нов кабинет, се очертава да цари безвластие, ако минат оставките на Христо Иванов и Атанас Атанасов.

Що се отнася до опцията, наречена „Възраждане“, първо да кажа, че промъкването на тази партия в Парламента категорично е най-лошата новина от последните избори. Или може би обратно – трябва да честитя на целия български народ новия Ренесанс, който тази партия носи по нашите земи, а.

Добре, де, граждани, писна ми да обяснявам грешките, но на вас не ви писна да грешите. Как може нормален човек в България през 21 век да си вдигне задника и да отиде да гласува за една ултралява, свръхрусофилска, антиевропейска и антинатовска формация, която води политика чрез акции на шпицкоманди и в програмата си пише кретенизми от сорта: „Да съхраним енергийната независимост на България“.

Ами нали и най-тъпият човек в тази държава знае, че ние нямаме енергийна независимост, обратно, имаме почти 100-процентова енергийна зависимост от Русия и именно от това трябва да се отървем. С други думи, призивът на Костя&Ко. за „съхранание“ всъщност означава да съхраним сегашната зависимост от Кремъл.

Анализатори казват, че успехът на „Възраждане“ се дължи както на ниската избирателна активност, така и най-вече на кампанията им, която заложи на крайните антиваксърските настроения. Та как, г-н Петков, ще се разберете с тях по темата Ковед-19 и в името на бъдещото управление ще се съгласите ли с категоричното им искане държавата да отмени абсолютно всички мерки срещу вируса и да заживеем, сякаш той не съществува.

Освен това, тия типове искат да се правят референдуми за излизане на България от ЕС и НАТО – а това, ако аз бях кандидат премиер, изобщо не би ми прозвучало като възможност за политическа отстъпка пред „златното пръстче“, от което ще зависи бъдещото ми правителство. Да, всеизвестно е, че ако станеш ортак с дявола, няма защо да се чудиш, когато скоро поемеш към пъклото.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ВЪПРОС НА ГРАЖДАНСТВО ИЛИ С ДОМАТЕНИ ОЧИ КЪМ ИЗБОРНА ПОБЕДА

ноември 5, 2021 at 7:21 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-vapros-na-grazhdanstvo-ili-s-domateni-ochi-kam-izborna-pobeda

Някога, в една много далечна галактика, чувам майка ми да казва: „Тоя си е сложил доматените очи.“

Не знам откъде идва изразът, а като съвсем малък се чудех и какво значи. Щом срещнехме споменатия човек, с любопитство се взирах в него, но така и не видях нечии очи наистина да са доматени. Като пораснах малко обаче, разбрах – това е израз за някой, който нагло лъже, независимо, че всички околни разпознават лъжите и не му вярват, някой, който постига целите си, като гази всичко наред и не му пука за другите, някой, за когото думи като морал, чест, правила, са само празни дрънканици.

Е, сетих се за „доматените очи“ покрай историята с двойното гражданство на Кирил Петков – заради неговите думи и действия по случая, както и тези на политическия му патрон Румен Радев.

Убийте ме, но не разбирам как някой, хванат в толкова сериозна крачка като нарушение на Конституцията, то обявено публично с решение на самия Конституционен съд, продължава да пее детски песнички за добрите си намерения и да твърди,  че не чувства никаква вина. Но всъщност – да, сигурен съм, че Петков вина наистина не чувства. Това момче явно не разбира за какво точно става дума и какво означава то в полето на теми като лична чест и политически морал.

Самият Кирил Петков твърди, че е готов тутакси да върне парите, които е получил като министър, но за него това е дреболия – важното е, че вина не чувства. Нещо повече, в опит да защити незащитимото, той няколко пъти спомена, че с решението на КС „България загуби частица от своя суверенитет“. Само твърдение, без никакви аргументи и връзка с логиката, но пък твърдение от такъв мащаб, че може да измести реалния дебат в нереална посока.

Защо ли ми е до болка познат тоя подход – като хванат лисицата в кокошарника, тя започва да обяснява, че е там по покана на петела. В Пазарджишкия пък е пълно с такива, които, без съществуването на закона, биха били напълно невинни.А знаем, че и на Путин за лошото положение в Русия Западът му е виновен, не ли?

Преди да ме обвините в някаква пристрастност, да изясня нещо. По принцип аз съм съгласен, че мярката с двойното – и изобщо с чуждото гражданство – в сегашния си вид не е докрай обмислена и срещу нея има сериозни възражения. Това се отнася за нашето време, когато живеем в условия на пълен либерализъм по отношение на гражданството, съответно – на правото да те избират и да бъдеш избиран.

Далеч не е така например в античната люлка на демокрацията – Атина, където гражданството е нещо като титла, не право. За да станеш гражданин там, не само ти, но също майка ти и баща ти, тоест, поне едно поколение назад, трябва да са родени в самия полис, а баща ти трябва и да бъде гражданин. Има още куп условия, а накрая – трябва да минеш и през строг изпит върху политическата, икономическата, военната и социалната уредба на града, изпит, резултатът от който много трудно може да бъде купен с пари или връзки.

В Жечпосполита пък, полско-литовската държава, която съществува от 1569 до 1795, втората в света и първата в Европа с писмена Конституция, от един момент нататък няма династични владетели – кралят се избира от шляхтата /благородническото съсловие/ с гласуване и се назначава при определени условия, които включват правото същата тази шляхта да го свали и да избере друг крал. Но по-същественото в случая е, че той може да бъде чужд гражданин – и много често е.  

Ако трябва да съм докрай откровен, аз съм по-съгласен с този подход, не намирам мястото на раждане за особено важно, защото това е случайно събитие. Затова смятам, че трябва да има възможност граждани на други страни да стават български премиери и министри. Е, не руски граждани, разбира се, нито севернокорейски, ирански или родени в някоя дълбока афганистанска пещера, това би било прекалено тъпо.

Но граждани на държави от НАТО или пък от самото ни европейско семейство – защо не. Е, за предпочитане – не и французи, защото лесно ще ни направят още по-леви, отколкото сме. Нито някой немски Шрьодер, който на бърза ръка ще ни построи „Български поток“ 2, 3 и прочие, докато накрая се удавим в руски газ, а той – в руски пари. Но все пак, на бас, че ако навремето някой беше поканил Балцерович, след като икономически оправи Полша, да дойде и да оправи България, сега щяхме да сме на съвсем друго място в световните класации за бедност, щастие и прочие.

Но, така или иначе, българската Конституция в момента не разрешава чужди граждани или хора с двойно гражданство да заемат определени ръководни позиции в държавата, включително да са министри. А има прост принцип в правото, който казва, че законът, макар несъвършен, е валиден, докато не бъде променен – и той трябва да бъде спазван във вида, в който съществува, не може да бъде заобикалян заради политическа или друга целесъобразност.  

Не мога аз, ако не ми харесва примерно забраната да бия жена си, да я бия на своя глава и да се оправдавам с лошия закон. Не може който и да било да подписва документ с невярно съдържание, само и само да изпълни детската си мечта – да изчисти Авгиевите обори на родината си, като я освободи от корумпирани и некадърни управляващи типове.  

Е, аз или който и да било – не може, но Кирил Петков очевидно може.         

Не разбирам как в нечия глава изобщо се ражда подобна мегаломания. Още по-малко мога да разбера как политическият наставник на Петков, президентът Румен Радев, чиято задача е на първо място да съблюдава върховенството на закона, със стиснати устни и юмруци продължава напред, без да каже поне едно „простете, хора, за гафа, който направих“. Или – „извинете, граждани, бях подведен“. Или нещо друго смислено, както правят нормалните люде.

Да, попитан за споменатото решение на Конституционния съд, гражданинът президент  отсече единствено: „Решенията на КС не се коментират!“

Ами така, де, правилно, не се коментират. Но да се говори за това какво значат тези решения в практически план, не е коментар на самото решение, а на последствията от него. Без да има такива последствия, ако го взимаме само за сведение, от решението изобщо няма нужда и се обезсмисля самото съществуване на КС като върховен арбитър.

Така че – може ли да се коментира вашата съпричастност към случая и вашата отговорност за пачите яйца, в които насадихте цяла България, мистър Радев, или не може? Може ли да се смята, че не само Петков е нарушил закона, като е подписал документ с невярно съдържание, а и вие сте виновен за фрапантното нарушение?

Ако аз бях на мястото на Кирил Петков на Румен Радев, нямаше да си слагам доматените очи, а щях да се откажа от прякото участие като партиен лидер поне в тези избори и щях да подам оставка като президент.   

Обаче – ядец, граждани, очевидно не стават така нещата в милата ни родина. Кирил Петков и Румен Радев спокойно си продължават предизборната кампания и единственото, което ги интересува, е да спечелят. Дали от това ще спечели цял народ, както се опитват да внушават, е друг въпрос, на който е твърде лесно да се отговори.

Не е само това обаче. Работата е там, че, в името на политическата конюнктура и личния интерес, тези двама нарушители намират подкрепа дори от умни хора, които иначе са радетели за спазване на закона. Това допълнително руши тъканта на българската, а и на всяка демокрация, тъй като тя се базира на спазването на закона.

От друга страна, появиха се гласове с призиви за импийчмънт на президента. Идеята е добра, но всички знаят, че няма да се реализира, защото в момента в страната няма действащ парламент. Ако утре Радев загуби изборите, то няма да има смисъл от въпросния импийчмънт, ако ги спечели пък, ще бъде отново в позицията на „силния човек“ и няма да се намери достатъчно парламентарно представителство, което да реализира процедурата.

Все пак, да се надяваме, че избирателите този път ще си вземат бележка, няма пак да се провалят в правилното разбиране на онова, което се случва, и ще накажат нарушителите на Конституцията подобаващо.

Но спокойно може и да не ги накажат, де. В края на краищата, помним – само 5 години след катастрофалната Луканова зима на БСП, гражданите избраха Жан Виденов, дето беше некадърен червен комсомолец и в червата. Само 4 години след неговата катастрофа, избраха великия мислител Първанов за президент и недоразумението, наречено цар, за премиер. После пак дойде ред на БСП и Станишев стана премиер…..

Не доматени очи, доматен граждански мозък виждам аз тук.

Така че що ли пък е необходимо да свършва някога тази комедия от поредни грешки и да видим утре как Румен Радев и Кирил Петков, яхнали два бели коня, ни водят към поредното светло бъдеще.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПРЕЗИДЕНТЪТ СТЪПКА КОНСТИТУЦИЯТА, ВСИЧКИ СЕ ПРАВЯТ НА РАЗСЕЯНИ

октомври 28, 2021 at 9:56 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-prezidentat-stapka-konstitutsiyata-a-vsichki-se-pravyat-na-razseyani

Онзи ден насред центъра на София бе разигран такъв неморален и незаконен политически цирк, граждани, че ако бяхме нормална държава, всички участници в него вече щяха да са изритани на улицата от самата улица, а срещу главния организатор – президентът Румен Радев, щеше да е започнала процедура по импийчмънт. 

Ето защо, дори да бях най-силен и искрен привърженик на Радев, готов да гласува за него с две ръце, щях вече сериозно да съм се замислил дали да остана такъв, след публичната спявка с министрите, която той свика, по темата за вируса и ваксините. Уж по тази тема, де, а всъщност цялата работа си беше един изключително некадърен опит за предизборен ПР във все по-тежката за сегашния президент ситуация, когато некадърността на назначеното от него служебно правителство рефлектира пряко и силно негативно върху личния му рейтинг.

Не мисля, че Радев си представяше колко кошмарен ефект на бумеранга ще се получи, когато преди време назначаваше служебните министри. По-скоро обратно, повече от година той политически работеше да се стигне точно до такъв удобен за него сценарий – по време на изборите практически да няма реална власт в държавата и да бъде в ролята на сам юнак на коня. Но не би, в случая имаме точно обратното – прекрасна илюстрация на поговорката за вола, дето рие, а на гърба му пада.

Само набързо ще минем през няколко основни глупости, които изръси Румен Радев и на които вероятно могат да се хванат само умници като него. Не, че това е малка аудитория в България, но все пак…..

На първо място е твърдението му, че всички други кандидат-президенти истеризират темата Ковид и преувеличават обвиненията към сегашното управление, за да спечелят гласове, само той единствен е истински загрижен за хората в тази страна и е готов да се жертва в името на реалните мерки срещу болестта.

Всъщност истината е, че всички виждаме как некадърните министри от радевото котило могат да окепазят една наистина добра и реалистична мярка като зелените сертификати, само като я въведат прекалено късно и по неправилен начин. Самият Радев отчита това и уж ги критикува.

Но ако не търси политическа печалба с действията си, защо изобщо направи спявката с министрите публична? А и защо я направи след дъжд качулка? След като лично той има толкова добри идеи за справяне с кризата, защо проспа всички предишни месеци, когато управляваха предишните негови служебни кабинети и скромно не им прошепна какво да правят?

Ама и аз съм един наивник – що ли толкова се замарям да питам, след като всичко е ясно.

После идва твърдението на Румен Радев, че децата и техните родители сега са останали затворени поради анти-Ковид мерките. Ами не е вярно, бе, г-н президент, не казвам, че съзнателно лъжете, ама просто не е вярно. Децата само от няколко области, където пикът на Ковид-вълната отиде прекалено високо, преминаха към дистанционно обучение. Това не значи, че те са насила затворени в къщи и не могат да излизат оттам. А още по-малко пък значи, че родителите им са затворени. Напротив, когато не са пред компютъра, за да карат час, малките ангелчета се събират на тумби по градинките, пият бира и щипят момичетата по начин най-непукистки спрямо въргалящата се наоколо смърт.

Родителите им като цяло пък ходят по демонстрации или просто злословят по кафенетата срещу зеления сертификат, въпреки че никой никъде реално не им го иска. Тъй като съм доброволно и напълно убедено ваксиниран още преди месеци, през последните дни нарочно минах през доста кръчми, като си разхождах сертификата в джоба – уви, никъде дори не си помислиха да го поискат. Почувствах се лично засегнат и ми стана много мъчно, че тази полезна иначе за обществото мярка, не работи. И аз, горкият, бях принуден да давя мъката в алкохол…..

Радев иска също от министрите тестовете, става дума, доколкото разбирам, за антигенните тестове, да бъдат наистина безплатни. Ами да, ама аз не съм съгласен по няколко причини. Първо, както знаем, такова нещо като безплатен обяд няма. Това означава, че аз и вие, ваксинирани граждани, ще плащаме от джоба си тестовете на онези кретени, които не искат да се ваксинират, а са готови да губят ценно време, пари и обществени усилия, за да се тестват през два дни. Ми не съм съгласен, бе, г-н президент. 

Още по-малко съм съгласен вие да си развявате популизма и да си правите предизборен ПР с парите от моите данъци.

В края на краищата, който не иска да се ваксинира, трябва да си плаща за гяволъка, не ли? Я да видим какво направиха в доста по-демократични страни от нас като Щатите, Франция и други – направиха ваксините задължителни за лекари, учители, държавни чиновници и други, а на всичкото отгоре съблюдават ефективно спазването на това изискване и който не желае – навън, да си търси хляба там, където му позволяват свободно да заразява и убива колкото си хора иска.

И накрая – президентът изисква правителството да разреши сертификати да получат и хората, които просто имат много антитела. Извинявайте, ваше сиятелство, поне се допитайте до наистина сведущи специалисти, а не до онези, които очевидно ви съветват според мъдростите на доцент Тирбушонов и професор Пиячков. Първо, многото антитела не са доказателство за нищо, защото сред тях може да има, но може и да няма такива, които се справят специално с коронавируса. И второ, много антитела мога да имам и заради обикновен грип или нещо друго. От личен опит – преди години ми бяха отчетени страшно много антитела, защото няколко дни поред бях пил аналгин срещу зъбобола, който ме мъчеше.

Така че – айде да не играем политическата игра по каруцарски.

Всичко, казано дотук обаче бледнее пред самия факт, че такава среща бе проведена по такъв начин и предавана публично посред предизборната кампания. Да, всичко бледнее, защото моделът на срещата е не просто копиран от примитивния, антидемократичен начин, по който от Кремъл руският самодържец Путин управлява престъпната си мафиотска империя, а защото тя е антиконституционна от гледна точка на българския Основен закон.

Не знам къде блеят юридическите съветници на Румен Радев и не ме интересува. Но много искам да попитам служебния правосъден министър и виден конституционалист Янаки Стоилов защо не възрази. Защо не предупреди колегите си министри да не ходят при старшината публично да им набива канчето по такъв срамен за тях начин? Защо не излезе пред медиите и не каза, че в случая не само царят е /юридически/ гол и бос, а и присъстващите министри. Което на нормален език би трябвало да се преведе така – в българското президентство се проведе безсрамна политическа оргия. 

Не си спомням през последните 30 години някой държавен глава да се е държал по този нагъл и безобразен начин с кое да е правителство, включително служебно. Не и след Тодор Живков.

Но защо, бе, другарю Стоилов мълчахте и мълчите? Не беше ви ясно, че по Конституция не може да има такова смесване на властите, на каквото станахме свидетели на живо в ефир, така ли? Не знаете, че президентът е институция, която няма преки функции в изпълнителната власт, а правителството е напълно еманципирано от него и взима самостоятелни решения, за които носи отговорност пред Парламента и пред избирателите, не пред президента.

Не разбирате тънкия момент, че принципът за разделение на властите важи дори за служебните кабинети, нищо, че те са назначени от президента, а?

Да, у българина някак здраво е закрепено мнението, че, който плаща, той поръчва музиката. И в чалгарниците наистина изглежда да е така – но това е привидност. Като се замислиш, онзи, който плаща, поръчва само коя музика да му изпълнят, обаче не може да диктува на композитора какво точно да композира и как. Ако можеше, щеше сам да си композира.

В политическия аналог, все едно да кажем, че, тъй като президентът формално се подписва за назначението на главния прокурор, оттам нататък главният прокурор – който и да е той – трябва да му е вечно благодарен и да пренебрегва закона, само и само да изпълни президентската воля. Ами не става така и няма как да стане, тъй като и съдебната власт е независима от президента точно толкова, колкото и правителството.

Но не е само Янаки Стоилов виновен, че антиконституционната постъпка на Румен Радев не получи достойно разгласяване. Чудя се например къде ли спят основните негови опоненти в президентската надпревара – чакат Луна да ги изпревари с критиките ли? Или великодушно му прощават дребното нарушение на Конституцията?

Чудя се също къде спят медиите. Ами, колеги, ако не виждате гредата в окото на президента, как ще видите собствените си трески за дялане?

А най-накрая се чудя и на моя акъл – чавка ли го изпи, та продължавам с опитите да отварям очите на слепите.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗАЩО ГЕРДЖИКОВ И ПАНОВ СЕ СТРАХУВАТ ДА ОПРЕДЕЛЯТ РАДЕВ, КАНДИДАТА НА ТЪМНИТЕ СИЛИ, ЗА СВОЙ ОСНОВЕН ОПОНЕНТ

октомври 13, 2021 at 1:11 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-zashto-gerdzhikov-i-panov-se-strahuvat-da-opredelyat-radev-kandidatat-na-tamnite-sili-za-svoy-osnoven-oponent

Лошата новина, граждани, е, че нещо започва да ми понамирисва цялата работа откъм двамата кандидати за президент от демократичния спектър – Анастас Герджиков и Лозан Панов. Вече две седмици, откак имената им са известни и те, заради потенциала, който носят, бяха приветствани от нормалните хора като отдавна чакан нов полъх в българската политика, затлачена от безобразията на разни безобразници. Но, за съжаление, през тези две седмици от самите тях не произлезе нищо по-хубаво от имената им.

Критиките ми са в три направления. Първо, не виждам и не чувам те – не с половин уста, а отчетливо и ясно – да определят Румен Радев, кандидата на тъмните сили, за свой основен опонент. Не виждам някой да е започнал реална битка срещу него, нито чувам изходните позиции, от които ще се води тя. И Герджиков, и Панов, се сучат по темата, въртят се като дервиши в някакви оплетени полуаргументи, полуреплики и много се чудя защо – не знаят как се прави ли, не могат ли, никой не им казва ли.

За капак на цялата работа, съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, партията, която подкрепи официално Лозан Панов, онзи ден направи немислимото, като заяви: „Нашите колективни органи ще решат кого ще подкрепим на балотаж между Румен Радев и Анастас Герджиков“.

Какво, тепърва ще решат? И това, според Иванов, е някакъв вид избор – да се отвори широко вратата за десни хора, официално да гласуват за левия кандидат.

На всичкото отгоре, Иванов отново потвърди и позицията си, че никакво сътрудничество не може да има в бъдещия Парламент с ГЕРБ и ДПС.

Добре, бе, майна, съгласих се, с тях не може – обаче с БСП може, така ли? С БСП?

И защо – защото Корнелия Нинова е по-умна, по-диалогична и по-европейски ориентирана от Станишев и другите тути-кванти от червената банда? Защото партията се извини за престъпленията си от сто години насам, включително съветизацията на страната и всички други беди, които докара на хората през комунистическата диктатура? Защото се извини също – а може би дори е изначално невинна – за масовото етническо прочистване, ехидно наречено „възродителен процес“? Защото няма нищо общо с реализацията на напълно криминалния български „преход“?

Трябва да се съгласите, граждани – точно така излиза от думите на Христо Иванов и точно това значи неговата готовност да сътрудничи с червения дявол. Честно казано, ако Лозан Панов споделя подобни възгледи, жална ни майка на всички, които го припознаваме и ще го изберем като демократичен кандидат.

Така или иначе обаче, важното в случая е друго – че докато и Герджиков, и Панов, плюс хората около тях, се помотват с леки, но напълно безсмислени взаимни пререкания, Румен Радев върви из страната и си върши кандидат-президентската работа необезпокояван от основните си съперници.

Второто направление в критиката ми за досегашното поведение на Анастас Герджиков и Лозан Панов, е свързано с факта, че между тях прехвърчат нежелателни искри – засега леки, но кой знае те какъв огън могат да запалят.

Веднага, след като Анастас Герджиков каза, че, ако не стигне до балотаж, той лично би подкрепил Лозан Панов за втория тур, Панов пък даде да се разбере, че той не би отвърнал със същото. Това изобщо не прозвуча като джентълменско поведение на политик, който си дава ясна сметка за ситуацията, в която се намира не само той, а и цялата страна – а оттам, не си дава ясна сметка и за отговорностите, които поема. 

И пак да попитам – защо е всичко това? Защото Герджиков е подкрепен от ГЕРБ ли? Ами нали той, също като самия Панов, е издигнат всъщност от инициативен комитет и, също като самия Панов, държи да бъде разглеждан като независим от партиите, които го подкрепят. А и да не би Христо Иванов да не беше министър на Бойко Борисов – какво се правим на ощипани госпожици.

Или може би трябва да чуем онези приказки на Лозан Панов, според които, като участник навремето в партия „Новото време“, Герджиков всъщност е свързан с ДПС. Може и да има такова нещо, но, поне в момента, няма никакви доказателства за подобна връзка и тя звучи като изсмукана от пръстите.

В известен смисъл, ако погледнем чисто политологически, обяснението за това поведение на Лозан Панов е ясно – той не може да измести Румен Радев от това да стигне до балотаж, защото двамата играят с различни електорални отбори. Но, за да се добере до второто място на първия тур, трябва – и смята, че може – да измести Анастас Герджиков, с който, общо взето, имат доста смесена електорална периферия.

Но това са сметки без кръчмар, защото, докато се бият помежду си, двамата демократични кандидати ще се смразят, ще смразят и отношенията между своите избиратели и ще се лишат от така необходимата допълнителна подкрепа, за да бъде победен Румен Радев на втория тур. А това в момента е най-големият общ интерес за всички български граждани, дори за онези, които не знаят или не смятат, че е така. 

Третото направление на критиката ми е за цялостното поведение на Герджиков и Панов. Досега те и двамата не са демонстрирали на дело, че притежават онази диалогичност, за която иначе охотно говорят и с която смятат да обединят хората. И двамата не са показали, че „в няколко деня, тайно и полека“, могат да се превърнат от интелигентни специалисти и администратори в интелигентни политици. Още имам усещането, че те се чувстват в политическото поле точно като патета в кълчища.

Не съм чул също никой от тях да открои поне три водещи идеи, на които ще подчинят активността си като президенти. Лозан Панов е затънал до шия в темата за съдебната реформа и приказва за нея, каквото и друго да го питат. Имам чувството, че пружината му по тази тема е леко пренавита, защото иначе би трябвало да си дава сметка, че като президент той лично може да свърши доста малко по тази реформа, ако няма подходящото мнозинство в Парламента. А за повечето елементи от реформата „подходящо мнозинство“ означава „подходящо за промяна на Конституцията“.

На всичкото отгоре и за слепите е ясно, че щом коалицията на Христо Иванов, която подкрепя Панов, влезе в съглашение с БСП и откритите или прикрити левичари от останалите „партии на промяната“, съвсем никаква съдебна реформа няма да се състои. Че тя ако столетницата я искаше, щеше отдавна да я направи. А малолетните партийки наоколо пък не могат – и пак няма да могат – да се разберат дори за цената на паламентарните кюфтета, какво остава за съдебна реформа.

По подобен начин Анастас Герджиков все повече затъва в обяснения за смисъла на хипотетичното „обединение“ за което се държи упорито още отначало. Последно се оказа, че то ще е обединение не на всички с всички, а на много хора около някакви каузи.

Добре, де – какви са каузите? Това питам. Те трябваше веднага да станат достояние на обществото, за да има то време да ги приеме, да свикне с тях, да ги обсъди по своите вътрешни механизми и вече към края на кампанията да реши – дали ще се обедини или няма да се обедини около тях.

Но каузите засега си остават неизвестни.

Ще ми се да кажа и няколко думи за третия кандидат-президент от демократичния спектър, който се появи – Горан Благоев. Той е издигнат от коалицията „Национално обединение на десницата“. Коалицията е достатъчно малка, за да не се тревожат другите основни кандидати, но кандидатурата на Горан е достатъчно добра – поне на първо четене – за да послужи като спасителна лодка на онези демократично настроени избиратели, които в следващия месец евентуално ще се разочароват и от Герджиков, и от Панов.

Каквото и да се случи занапред обаче, утехата е, че този път наистина имаме възможност да избираме както трябва – не най-малкото зло, а най-доброто, което ни се предлага на политическия пазар, колкото и то да е колебливо, а понякога и спорно.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: УВАЖАЕМИ ГЕРДЖИКОВ И ПАНОВ, НЕ СЕ НАПАДАЙТЕ ВЗАИМНО

октомври 6, 2021 at 11:18 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-uvazhaemi-gerdzhikov-i-panov-ne-se-napadayte-vzaimno

Дойде време, граждани, като избиратели в една демократична европейска страна, ние с вас все пак да имаме някакъв реален избор.

Това стана възможно с включването в президентската надпревара на ректора на Софийския университет Анастас Герджиков и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.

По този начин политическата система в България спира, поне засега, да подскача само на куция си ляв крак и намира нови опори. Дали и доколко те са истински или са само временни патерици, ще се разбере по-нататък, от делата им, ако някой измежду двамата спечели надпреварата и стане президент. В момента обаче е важен само фактът, че те са на политическия терен и се включват в играта.  

Специално да отбележа обаче – казаното се отнася наистина само до ситуацията около президентските избори. За съжаление, появата на нови възможности за избор не засяга парламентарния вот. Там задънената улица продължава да си е също толкова задънена, колкото беше през април и юли. А появата на уж нов играч в лицето на ППВ, Партия Петков-Василев, казва следното: „Да, имаме нов играч, обаче пак нямаме истинска алтернатива.“

Но това е само приписка в полето, да се върнем на президентския вот и видим как стоят нещата там.

Румен Радев никак не е доволен от реалната конкуренция, която този път застана срещу него. Това пролича веднага от трескавите и доста глупави изказвания, които направиха съветникът му Александър Маринов и вицепрезидентът Илиана Йотова, още с номинацията на Герджиков.

Маринов например обяви, че това не е истина и той лично не вярва Герджиков да застане зад „кауза пердута“. Каза го часове, след като самия ректор потвърди кандидатурата си. Йотова пък разви концепцията, че битката не е „генерал срещу интелектуалец“, защото и един генерал, каза тя, може да бъде интелектуалец. Не, бе, не може. Не и в България по времето на комунизма, който продължава да диша в армията – също в полицията и други институции – на уж посткомунистическото ни общество.

Сам Румен Радев също се включи в хора на глупавите приказки, като през кандидатурата на Анастас Герджиков опита отново да уязви основния си съперник Бойко Борисов, който в случая май го надигра. „Както миналия път се скри под полата на Цачева, сега Борисов се крие под тогата на ректора“ – образно се изказа. Куршумът му обаче отиде напразно, никой не му обърна внимание, защото всички са наясно, че в тази ситуация не Борисов е реалният проблем на Радев, а Герджиков.  

Така или иначе обаче, отдавна не бях виждал някой толкова силно да подскача и да бие гъза в тавана от яд. А може би и от отчаяние.

Да, хората на Радев май очакваха откъм ГЕРБ срещу тях да се изправи някоя нова Цецка Цачева, която да направи победата им гръмка и сладка. Не би, Герджиков е висока топка, до чиито връх льотчикът не може да се добере, дори да подкара нагоре стария си руски МИГ.

Това е добре, така става, като се забрани на типове като генерала от КГБ Леонид Решетников да влиза в страната, за да не мъти водата тук. Миналия път той я размъти, но Митрофанова сега не успя да изиграе картите както трябва и вероятно здраво ще ѝ набиват канчето в Кремъл, ако българите не преизберат техния човек.

Още повече, от гледна точка на сегашния президент и неговите кукловоди, ситуацията стана съвсем неовладяема с изгрева и на Лозан Панов като нов политически играч. Той е човек, който през годините вече се е сблъсквал с Румен Радев, така че знае срещу какво зло се изправя, поне донякъде. И вероятно има известни защитни сили срещу него – да се надяваме.
Но нека погледнем ситуацията по-отвисоко и видим каква конфигурация се получи на терена на президентските избори и съответно – да опитаме да си представим как могат да се развият нещата.

Румен Радев вече окончателно стои в ляво, независимо иска ли това или не. Той май си представяше силно да надгражда подкрепата, която ще получи основно от БСП, като вземе гласове и от доста по-широк спектър избиратели. С появата на Герджиков и Панов обаче, това няма как да стане. И няма да стане.

В случая е важно също да се отбележи, че и всички партии, които официално подкрепят кандидатурата на Радев, също вече са ясно ситуирани в левия спектър. За Мая Манолова и без това е ясно, но Слави Трифонов, а дори и уж по-сериозните Петков и Василев, които брътвиха и продължават да брътвят нещо за своята „дясност“, вече лъснаха като тиган на месечина в цялата се „червеност“. Няма как да мимикрират повече и да подлъгват публиката.

Анастас Герджиков отчетливо се настанява някъде в политическия център. Не е случайно, че той постоянно говори за „обединение“, а и слоганът на кампанията му е такъв – „Наистина обединени“.
Аз лично смятам това за голяма грешка, не можеш да обединяваш всички – убиеца с жертвата, престъпника с честния и нормален човек и т.н. Как ще ги обединиш и накъде ще ги поведеш – към светлото бъдеще. Тук щабът на професора трябваше малко повече да помисли и той да заговори например за „възстановяване на демократичния диалог“. Или да хвърли мост към най-ентусиазираното и добро време за българската политика, като каже, че потвърждава цивилизационния избор на страната и ще работи усилено – в света на новите предизвикателства – да достигнем и ново ниво в това отношение.  

Защото общите приказки за всеобщо обединение, освен всичко друго, демонстрират и готовност за политическа всеядност, типична за онези, които се определят като центристи. Това показва и склонност към популизъм, като в случая с Герджиков надеждата е, че той като личност и интелект е по-събран, няма да прескочи границата и популизмът му няма да е краен, като се превърне в нагаждане.

Така или иначе, Анастас Герджиков разчита основно на твърдите гласове на ГЕРБ, които никак не са малко, на част от академичните кръгове, където има авторитет, плюс немалка периферия от хора, които не искат Радев, но не знаят кого искат. Ако си изиграе правилно картите по време на кампанията, той може да привлече доста гласове от прочутата „партия на негласуващите“.

Кандидатурата на Лозан Панов пък възражда надеждите на типично десния избирател, че не всичко в тази страна е мъртво и че в тъй наречената „градска десница“ още може да има проблясъци на здрав разум и добър политически инстинкт. В инициативния комитет на Панов, поне от тези, които познавам лично, има доста хора, които през годините са доказали и с думи, и с дела, че не просто се представят за десни, а мислят и действат като такива.

Точно заради това се надявам съвсем скоро Лозан Панов, човека, когото те издигнаха, да заговори не само за необходимостта от съдебна реформа. Да, тя е адски нужна, но той сам като президент не може да я извърши, ако няма и в Парламента силна дясна партия, която да реализира добрите му идеи – с левичарите, които пак ще се настанят там, няма да стане работата.

Иначе очакваната твърда подкрепа за Лозан Панов от страна на ДБ не е чак толкова голяма, тъй като самата коалиция се върти между 10 и 15 процента от гласовете на парламентарните избори. В същото време обаче, новата надежда, която споменах, че той вдъхва, може да изведе до урните много десни избиратели, които дълги години стояха встрани от политиката. Те бяха принудени да се оттеглят в нещо като вътрешно изгнание,  отвратени от неспособността на десните политици да водят диалог помежду си, да се държат като хора със здрав разум и добри идеи за развитието на страната.

Според мен най-доброто развитие на самите президентски избори е Румен Радев да се провали още на първия тур и да има балотаж между Герджиков и Панов. Това обаче почти сто процента няма да стане, така че стигаме до реалистичното очакване – балотаж между Радев и някой от другите двама.

Подобно развитие съдържа в себе си много сериозна възможност Радев да загуби и да бъде изритан в небитието на политиката, откъдето дойде и където му е мястото.  

За да се стигне дотам обаче е необходимо да се реализира нещо много важно – двамата демократични кандидати – Герджиков и Панов, да не се нападат един друг по време на предизборната кампания. Ако не могат да си подхвърлят топката и да направят Румен Радев сандър, то поне да не се нападат, за да може онзи от тях, който стигне до втория тур, да получи възможно най-голяма подкрепа от гласовете на другия. Да, през кампанията всички трябва да знаят и помнят, че най-главната задача е да се изрита кандидатът на тъмните сили Румен Радев от властта, вторичен е въпросът кой точно от другите двама ще седне на президентския стол.

Е, в личен план, а и за щабовете на двамата кандидати, този въпрос не изглежда вторичен – но общият интерес на демократична и европейска България казва друго. А понякога заради това е необходима /само/жертва.

Така че – уважаеми Анастас Герджиков и Лозан Панов, не се нападайте!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РУСКАТА АТАКА СРЕЩУ БЪЛГАРСКА МЕДИЯ – НЯМА ЛИ НЯКОЙ ВСЕ ПАК ДА ГЪКНЕ

септември 29, 2021 at 10:49 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ruskata-ataka-sreshtu-balgarska-mediya-nyama-li-nyakoy-vse-pak-da-gakne

Доживяхме, граждани, руското посолство в София, което по дефиниция е поделение за специални операции от хибридната война на Москва срещу демократичния свят, да определя коя новина в европейска България е фалшива и коя – не. Да бие червени печати и да раздава оценки за независими български медии, сякаш те са техните подопечни руски зависими медии.

Да, винаги съм подозирал, че, освен красива жена, посланик Елеонора Митрофанова е и твърде умна – а сега имаме доказателство. Щом нейните хора са толкова умни, че сочат сайта Фактор.бг като най-русофобски, значи тя, техният началник, трябва да е още по-умна. Това се нарича логика. И тя съществува, нищо, че е измислена на Запад.  

Ма най-коленопреклонно молим, Сударня, направете и следващата стъпка – обадете се на президента Радев, той пък да се обади на вътрешния министър Рашков, а той пък да прати кварталния собственоръчно да арестува сайта Фактор.бг и да го окове на електронния позорен стълб пред районното. А публиката да минава под строй и да му дърпа ушите за назидание – непослушен сайт такъв!

Ето как трябва да се постъпва с всички наглеци, дето си смучат от пръста и пишат текстове с антируско съдържание, вместо кротко да получават парички от руското посолство и да пишат текстове с красиво проруско съдържание. Защото то къде ще му излезе краят, ако се описва всяка идиотщина, сътворена от руските дипломати по света – шпионството им, провалите и некадърността, господарското им държане спрямо местните племена, безпардонният начин, по който погазват законите и правилата…..

Представяте ли си? Хората по цял ден ще трябва да четат новини само за руските магарии, а това е неприятно, дори леко потискащо. Най-малкото защото тогава, вместо всички люде да заобичат Русия, както се полага на най-голямата и агресивна страна в света, всички ще вземат да я намразят. Имам предвид – да я намразят още повече от сега. Или дори по-лошо – ще вземат да ѝ се присмиват.

Но имаме важен въпрос – защо руската амбасада тук си позволява не само безцеремонно да съди, а и в каруцарски стил да обижда една от наистина много малкото независими български медии. И ако си отворим очите, за да погледнем какво става наоколо, веднага ще разберем защо.

Съвсем просто е – защото нищо не става.

Първо, външно министерство, което е призвано – не, а направо задължено, да си каже думата, когато някое чуждо посолство започне да се разпорежда в България, сякаш си е у дома, мълчи.

Дали е чуло то за случая, при който, заради описание на пътен инцидент с участието на /избягал от инцидента/ руски дипломат, сайтът Фактор е руган и нападан? Не знам, но ако не е чуло, значи трябва да си отпуши ушите, за да чува и да си отвори очите, за да чете. Дали е чуло, обмислило е цялата история и е решило нарочно да си мълчи? Ако е такъв случаят, какви са основанията – да не би характерът и мащабът на инцидента да не са достатъчно важни? Да не би служебният външен министър да не намира в себе си сили да проговори по случая, щом трябва да каже нещо, което няма да се хареса на руснаците? Или пък министърът  е искал да говори, но се е намесил горен фактор, който е спрял порива му? Ако е така – кой е факторът?

На практика същите въпроси важат и по отношение активността, пардон,  пълната пасивност по темата, и на МВР.

Всички са наясно, че министър Бойко Рашков, прочут като смел борец за промени, които законово и технологично няма как да реализира, би могъл веднага да излезе с пълната информацията, която потвърждава правотата на сайта Фактор.бг. В края на краищата, документите са налице в министерството – протоколи, показания, може би снимки от камери в района на инцидента.

А ако ги няма, защото по случайност са изчезнали, тогава вече разговорът става друг.

Но, така или иначе, Рашков и неговите хора мълчат вече трети месец. Очевидно не искат да си развалят рахатя с руското посолство, предпочитат да арестуват дребния хулиган Мартин Заимов, за да угодят на руския интерес, отколкото в български интерес да извадят документи, които ще жегнат руснаците.

Не иска МВР да си разваля рахатя също с патрона на сегашното служебно правителство, президента Румен Радев, когото дори западните медии понякога наричат „проруския президент на България“. Чудя се защо ли?

Но, да, Радев би бил наистина ужасен, ако, точно преди да го изберат наште хора, които искрено и лично обичат наште хора, той се озове насред инцидент, който засяга интересите на наште хора и те вземат, та му скръцнат със зъби.

Ах, недей, че съм още мома свенлива, нищо, че съм без кюлоти!

А ДАНС, те нямат ли нещо да кажат по случая. Може би в колата на посолството да се е возил някой руски шпионин, та затова шофьорът да е изчезнал яко дим, без да си остави визитката на пострадалия човек. Или може руснаците да са прекарвали „Новичок“-а, останал им от опита за атентат срещу Гебрев. Или оръжие, дрога…..Кой знае?

Не знам кой знае, но знам кой би трябвало да знае. Обаче и той мълчи.

А в тази история най-оглушително според мен е мълчанието на всички български медии – с изключение на Юлиана Методиева и сайта „Маргиналия“.

Абе, колеги, освен че голяма част от вас нямат професионални умения и професионална чест, нямате ли поне инстинкт за самосъхранение? Не си ли давате сметка, че когато едно чуждо и враждебно – чуждо и враждебно не само като националност, а и като манталитет, нагласи и интереси – посолство се зъби и разпорежда безцеремонно в собствената ви медийна територия, нещата са отишли твърде далеч. Не разбирате ли, че в душите ви вилнее автоцензура под формата на политически страх и журналистическа некадърност, че мълчанието ви всъщност не е обикновена предпазливост, а абсолютно излишно и вредно подмазване на една тъмна и недемократична сила, че поведението ви, освен всичко друго, е проява и на пълно безхаберие за българския интерес и българското достойнство изобщо.

И още малко за медиите. Вместо да ви обиждам – което би трябвало да направя, но не искам – ще ви разкажа поучителна история. Преди години питах един стар и мъдър арменец дали когато комунистите започнаха тъй наречения „възродителен процес“ срещу турците, арменците се зарадваха. А той – хем се зарадвахме, хем се уплашихме. Защо, бе, нали мразите турците? Ами защото ние щяхме да сме следващите.

Не знам дали няма да е много нахално, но да попитам и какво каза или направи по случая представителството на ЕК в София. В края на краищата, борбата с руските хакерски атаки, руската хибридна война и фалшивите новини като нейно оръжие, е силен европейски приоритет напоследък. Затова съм изненадан от мълчанието по случай, в който основният създател и разпространител на фалшиви новини обвинява, напълно голословно,  добросъвестна европейска медия в създаването и разпространението им.

Какво може да се направи, ще попита някой. Ами, след като не можем да вържем по една газена тенекия на всички руски дипломати и да ги подгоним отвъд границата, а тенекиите да трещят отзад, както съветваше Алеко по друг повод, то единственото, което ни остава като общество, институции и хора, е да се противопоставяме ясно и категорично всеки път, щом руснаците опитат да размахват пръст.

Да, те нямат задръжки и вероятно скоро ще се преситим от техните простотии. Но дори тогава не трябва да спираме, те това чакат – да се уморим, да ни стане безразлична темата, да започнем да се съмняваме в собствената си правота. Чакат го, за да го използват в своя изгода. Винаги така правят.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПРОЕКТЪТ НА ПЕТКОВ И ВАСИЛЕВ ЩЕ РАЗМЪТИ ВОДАТА, НЯМА ДА Я ИЗБИСТРИ

септември 22, 2021 at 12:05 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-proektat-na-petkov-i-vasilev-shte-razmati-politicheskata-voda-vmesto-da-ya-izbistri

Веднъж великият физик Нилс Бор се оплаква, че пише статия, но не знае как да завърши едно изречение, а великият физик Пол Дирак безцеремонно го пуска по пързалката: „Мен още в училище са ме учили да не започвам изречение, ако не знам как ще го завърша“.

Та и с новия проект на бившите Румен Радеви служебни министри Кирил Петков и Асен Василев така – още с първите думи, с които прекрачват границата, те показват, че не знаят как тяхното политическо изречение ще завърши.

За разлика от тях обаче, аз знам, че резултатът няма да е добър, поне не за политическия ни живот като цяло, чиято вода ще се размъти още повече, вместо да се избистри. И няма да е добър също за гражданите, които жаждат промяна. Дотолкова я жаждат, та веднага подкрепят онзи, който я обещае, без дори да разберат кой е той, за какво точно се бори и знае ли как ще го постигне.   
Първото нещо, което направо се набива на очи от новия „проект“ на Петков и Василев, е категоричното им твърдение, че за тях няма ляво, няма дясно, има само почтени хора, с които искат да работят и непочтени, с които не искат. И само с това изречение те вече направиха два огромни гафа.

Първо, доказаха, че са част от статуквото на популизма, което в България се оформи преди 21 години, с връщането на Симеон и парадоксалното му превъплъщение от цар в премиер. За това статукво политическото и политиката сами по себе си, тоест, базисни неща като придържане към идеологически принципи, нямат значение. Значение има личната харизма и добрата воля. Да „даваш“ на хората, а не да разчиташ на техните инициативи и възможности. Да властваш, а не да управляваш.

Да сте чули, граждани, някога някой наистина велик политици да е споделил идиотщината, че трябва да загърбим политическите си различия и да се обединим. Чърчил, Тачър, Аденауер, Кол, Рейгън – кой? Не сте чули, няма и да чуете, ще го чуете само от хора пълни лаици с непомерни амбиции за власт като Симеон, Румен Радев, разни знайни и незнайни „протестъри“. А сега и от тези двамата.   

Може би Петков и Василев не го съзнават, защото са голи и боси в тази игра – но това не ги оправдава, като не знаят, да се научат. Да се научат например, че популизмът, основан на заличаването на идеологическите различия, задължително води към някаква форма на диктатура, тирания, комунизъм, национал-социализъм и прочие. Няма празно, това е като природен закон – случва се винаги, щом превърнеш хората с общи интереси, обединени в демократични партии, в еднородна човешка маса, която крещи по площадите имената на лидерите.

С формулата „няма ляво, няма дясно“ пряко е свързана и другата лансирана от П и В идея – как с десни мерки в икономиката ще се постигнат леви цели. Да, и аз веднъж опитах да обуя дясната обувка на левия крак, обаче походката ми никак не се подобри от това. Така че ако хората повярват на този слон в хладилника, само ще се докаже версията на червения проф. Иво Христов, че 80 на сто от българите са идиоти.

Вторият гаф на Петков и Василев в случая е, че тия двамцата започнаха да делят останалите на „почтени“ и „непочтени“, още преди сами да са влезли в политиката, какво остава – да са станали реален фактор в нея.

Важният въпрос е, почтени трябва да бъдем спрямо какво – спрямо библейския морал? Спрямо морала на Викторианската епоха? Спрямо морала на строителя на комунизма? Или спрямо техните собствени, на П и В, представи за морал? Те може да са честни и почтени хора, дори вярвам в това, доколкото няма доказателства за обратното, но не значи, че имат право да раздават индулгенции или да издават присъди.

А ако смятат да го правят, поне да опишат в един ферман представите си за почтеност и да го заковат на високата порта, за да разберем и ние, обикновените хора, към какво да се придържаме. Иначе излиза, че те ще ни съдят в морално отношение, а ние няма да знаем законите, по които го правят. Тази ситуация също е до болка позната – питайте Франц Кафка. А може и Джордж Оруел.

Номерът с почтеността е същият ПР, който по-рано разиграха пишман националистите, като започнаха да си викат „патриоти“. Медиите го подеха и го превърнаха в етикет за хора като Сидеров, Каракачанов и прочие, да им прости Господ. А аз често се стрясках, че не съм дорасъл до патриот и за малко да ги помоля да ме признаят. Сега същата работа – очевидно трябва да се запиша в новата партия „Продължаваме промяната“ или ППП, за да бъда признат за почтен човек.

Не мога обаче да се запиша. И не само заради споменатите вече съображения, има и още. Да помислим само върху новото партийно име – „Продължаваме промяната“. Първо, то не е като Нова левица, Нова десница, Консервативна партия и други названия, традиционно ориентирани според политическия профил, обратно, вписва се точно в популистката тенденция на новото време – „НДСВее на бял кон“, „Изправи се, бе, задник!“, „Има толкова народи по света“ и други подобни, които целят не да разкрият, а максимално да прикрият политическата същност на дадена партия. Или поне на нейната върхушка.

И второ, това партийно име у мен веднага възбуди важен въпрос. Преди 50 години в махалата щях да попитам директно – кога тези момчета станаха цигани, кога им почерня гъзът. Но сега съм вече политически коректен и ще се придържам към приличието – кога те успяха да започнат някаква промяна, та сега я продължават?

Аз от техните действия някаква съществена промяна не съм забелязал да се случва. Пък и е логично – те изкараха като служебни министри 4 месеца, а това време стига само донякъде да се ориентираш в обстановката, не и да захванеш дълбоки реформи. Да не говорим, че такива реформи стават само със сериозни законови промени, а през това време почти нямаше действащ Парламент.

С което стигаме до въпроса – защо ме работят, като няма да могат да ме изработят. А отговорът е прост – защото ако мен не могат, мнозина други ще могат.

Минаваме още малко нататък, към други основания за сериозни съмнения, които ми дава дори само досега известното около партията „Петков – Василев“ или ППВ, както ми се струва, че е по-точно да се нарича.

Начело на проблемите е Румен Радев, разбира се. Ама не, те двамата нямат никаква връзка с Радев, натърти в един текст иначе уважаваният от мен философ Калин Янакиев.

Но не обясни как така човек, който няма връзка с президента, се съгласява да стане негов министър. Как твърди, че го харесва като политик. Как бърза да даде дума, че ще го подкрепи на президентските избори, когато сам още е нулев политически фактор. Как ходи такъв човек при „Екогласност“ да ги къса от БСП, като ползва политическа подкрепа от президентския съветник Николай Копринков. Как упорито мълчи по теми като Русия, руски интереси в България и руските корупционни практики, които властват не само в енергетиката, а и в цялата ни икономика.

Как ще я сложат Петков и Василев тази икономика в рамките на почтеността – нали ще се сблъскат с интересите на Кремъл и цялата пропутинска банда в България, която е доказала, че знае да играе мръсно. А тези двамата ще им се противопоставят ефективно с оръжието на почтеността?

Партиите-носител, с които П и В влизат в политиката, също не предизвикват възторг. Като имена те са така подбрани, че да внушават проевропейска и дясна ориентация, но манджата, която ни се пробутва, е твърде съмнителна. „Волт“, колкото и да се представят за част от някакъв общ европейски политически проект, до вчера бяха в коалиция с Мая Манолова, което веднага ме натъжава и ме кара да си изпера чорапите, за да не са чак толкова кърваво червени.  

Още по-фрапантна стъпка изглежда залогът на някаква регионална бургаска формация, наречена „Средна европейска класа“. Досега в дългия път към властта тези хорица не само са били в коалиция с ВМРО, но и в изборните си участия залагат на „известни“ имена от хайлайфа като ракети-носители. Що не са се кръстили примерно „Политика с джуки“, вместо „Средна европейска класа“, за мен остава напълно неясно. А защо са се кръстили и „Средна европейска класа“, също е напълно неясно.

А какво да кажем за забележителния факт, че ПР на новата ППВ осигурява не друг, а фамозната Диана Дамянова, ПР на „Лукойл“, фирма, известна с това, че дълги години генерира печалби, без да плаща данък „Печалба“ и едва тази година реши да се отчете. Близка е Дамянова също с Валентин Златев, който пък, освен голям петролен магнат, беше и човек от компанията за карти на Бойко Борисов. Така че спрямо електората, който ще бъде привлечен, песничката за почтеността на новите български политици Кирил Петков и Асен Василев, повече ми прилича на песничката за зайченцето бяло, дето цял ден си играло с една сърничка.

Но в неприличната конотация на текста.

Ами жалко – и този път няма да стане работата.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »