De Profundis: НЕ Е „ЛЕТЯЩИЯТ ЦИРК“ НА МОНТИ ПАЙТЪН, А НА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ

юли 15, 2021 at 11:50 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ne-e-letyashtiyat-tsirk-na-monti-paytan-a-na-balgarskite-izbori

„Летящият цирк“ на Монти Пайтън ряпа да яде в сравнение с летящия политически цирк на българските избори, техните резултати и действията, които следват.

Браво, Слави, браво, Трифонов! Какво друго да каже човек на победителите, които взеха 24 процента от 38 процента гласувалите, тоест, около 9.5 от общия брой избиратели, и на базата на този страхотен успех се готвят за две неща едновременно – или да ни управляват с правителство на малцинството, или да ни вкарат в трети парламентарен вот за една година, което ще е нов български рекорд, доколкото знам.  

По-лесно ми изглежда да се случи второто. Правителството на малцинството е трудна работа, защото това значи постоянни преговори и постоянно плащане: значи, че за всеки глас подкрепа се дават я постове за родата, я парченце от митница, я политически бартер „подкрепа за подкрепа“; значи, че след всяко общо действие следва делба на плячката; значи, че за всеки партньор трябва да се изработи и гласува закон или законови промени, които да нахранят неговите хора, дори това понякога да противоречи на интересите на някои от нашите хора.  

Ама нали Слави твърди, че в такива лоши практики не участва от принципни съображения, даже срещу такива лоши практики се бори цял живот – значи няма да направи кабинет на малцинството. Освен ако не възприеме стратегията да обещава, без да дава – но този номер бързо ще се изтърка и скоро ще се събудим с: Добрутро, Минке, Одрин падна!

Освен това обаче, много се чудя и как някои парламентарни партии като „Демократична България“ например биха подкрепили кабинет, начело с Никито Василев.

Ники Василев, сериозно? Същото Ники, дето беше юпи на царя, по чието време някои хора, например младият царедворец Пеевски, наляха бая солидни основи на личното си влияние и благоденствие. И чието правителство не крадеше на дребно – от тая митница или оная по малко, от тоя бизнес или оня, а работеше на едро – срещаше се лично на разни яхти с блаженопочившия по-късно Иван Тодоров – Доктора, който, доколкото помня, май беше гара разпределителна за всички пари от всички наркотици тук. „Царският“ кабинет правеше също сделки с държавния дълг, отупа праха от дълбоко замразения проект за руската ядрена централа в Белене, прах, който още ни люти в очите. И други подобни. Или безподобни.

А за капак, въпросното Ники след това самоотвержено стана министър и в правителството на червения лидер Сергей Станишев, правителство, заради чиито гигантски мошеничества ЕС спря парите от европейските фондове за България. Представяте ли си колко явно е било всичко и колко пъти са се молили куртоазните европейци на нашите мошеници да спрат да крадат толкова ачик, преди да посегнат към най-силното оръжие – замразяването на фондовете.

Така, де, за същото Ники говорим, дето в тези кабинети г-н министър е бил – проверих няколко пъти, защото отначало не можех да повярвам, че прогресивен човек като Слави Трифонов, който, на всичкото отгоре, по „царско“ време вече уж имаше очи за политиката, ще се върже на светлата биография на въпросния човек.

Ето защо съвсем разбираемо ми прозвуча, че, в момента, в който видя името на Никито Василев за премиер, моят приятел Методи Андреев моментални изпищя на умряло: „Гражданите, които протестираха срещу правителството на Бойко Борисов, бяха подло измамени с предложенията на Слави Трифонов за премиер и министри“.

Ми да беше ми повярвал, бе, Методи, на онова, дето го пиша вече цяла година, тогава нямаше да си изненадан, а подготвен, щеше да избегнеш стреса и образуването на нерви. Със или без стрес обаче, мандалото лопна и сме натъпкани в собствения си лют сос от две еднакво лоши опции – това правителство като правителство на малцинството или нови предсрочни избори.

И тъй като на мен по-вероятно ми изглежда думкането на тъпана с надпис „правителство на малцинството“ от страна на ИТН да е политическа уйдурма, не е зле отсега да се готвим за трети рекорден парламентарен вот наесен. Заедно с президентския. Вотове, кжоито ще минат не само с бодра песен, а и с името на президента Румен Радев на уста, човекът, който тогава ще изглежда наистина като единствен остров на стабилност и политическа приемственост в България. Всичко друго ще се разпертушини на червени, зелени и сини кварки и ще се крие по ъглите на парламента, за да получи кокалче от Господаря.
Но, все пак, не само с лоши новини свързвам тези избори и резултатите от тях, граждани, има и добри. Например – ще имаме мъж и жена астронавти. Плюс македонец. За мъжа и жената разбирам, ще си направим първата космическа двойка и тя ще ни дари с първото космическо бебе. Така ще ударим в земята американците, руснаците и дори китайците.  

Но македонецът откъде възникна и защо ще го пращаме ние в Космоса, Бога ми, не разбирам.

За утеха може би – в ЕС не даваме, ама за Космоса сме щедри. Или за назидание – вие ни викате фашистички окупатори, но ние ви обичаме искрено, както големият брат обича играчките на малкото. А може пък идеята за македонец в Космоса да е просто сюжет за нова чалга, чиито развеселяващ ефект сценаристите на шоуто пробват в публичното пространство, преди да съчинят текста докрай.

Добра новина от изборите е също продължаващото пропадане на БСП надолу по стълбата, която – тях специално – вече никога няма да отведе нагоре; оставането извън Парламента на ония, дето се величаят като „патриоти“, а се държат като задници; фактът, че далеч под чертата останаха партиите на двамата прочути обвиняеми – Васил Божков и Николай Малинов.

В същото време има няколко нещица около изборите, които за не знам коя поредна година ме терзаят. Коленопреклонно моля депутатите от следващото Народно събрание да си вземат бележка и да намерят консенсус, за да поправят тези безумни идиотщини.

Да започнем от нелепата разпоредба да не се продава алкохол в изборния ден. Оказва се, че в деня на финала на европейското човек не може да си купи 2 бири, представяте ли си, граждани, каква мъка. Ама какво ви питам, и вие сте го изживели.

Някой ще каже – да си се заредил предварително. Ами не бих могъл, драги ми умнико, моят мозък, който мнозина считат поне за умерено нормален, не работи така. Аз никога не бих се сетил, че е възможно подобна идиотска забрана да съществува, така че тя ме изненадва година след година.

Не, че малкото квартално магазинче не ми решава конкретния проблем с бирата – то има оборот да прави, за да оцелее, а не да уйдисва на нечия глупост. Но истинският проблем е не в самата бира, а в това, че законодателят мисли за мен като за отчаяно пиянде, което само чака денят на вота, за да се налюска в седем сутринта и да отиде да пее „Македонско девойче“ в училищния двор, като по този начин попречи на нормалния ход на демократичния изборен процес.

Ала, политиците, вземете се в ръце, де! Значи можете да ми се доверите да гласувам за вас, а не можете да ми се доверите, че няма да се напия като донски казак…..

Втората идиотщина, която трябва веднага да се премахне, е забраната да се публикува информация от паралелното преброяване на изборите в реално време. Това води само до едно единствено нещо – размърдване на заспали мозъци, за да се измислят кой от кой по-причудлива форма за завоалиране на резултатите. Защото дори умният български парламент не може да гъкне срещу това, че някой към 13.00 часа сочи ценовите промени на зеленчуковия пазар в проценти.

Изводът е, че колкото по-интересни  и изобретателни са използваните от медиите прикрития, толкова по-тъпи изглеждат законодателите, които не махат забраната. А и тук, както и в случая с алкохола, става дума за вбесяващо и отвратително отношение на недоверие на депутатите към избирателите. С други думи, и този закон е направен по тертипа на повечето закони в България – не за общия случай, а за изключенията, направен е със заложена презумпция, че хората са крадци, мошеници, престъпници от всякакъв род и цвят, плюс малоумници.

И третият проблем, който ме яде по време на избори, не е свързан със забрана, а с простотия и непрофесионализъм от страна на медиите. Вместо да си седят на задниците и да анализират ставащото в реално време, те търчат всяка изборна сутрин с микрофон в ръка, преследват разни политически „лидери“, докато гласува пред самата урна и тръпнат да чуят какво онези ще кажат.

Точно там ли очаквате Доган или Нинова да изръсят голямата новина, бе, колеги? Или да ви разкрият слабото място на змея, който яде девойки и европейски фондове, че по-лесно да го убиете? Толкова години вече следя избори, никога не съм чувал дори най-умният политически лидер да каже нещо повече от това – гласувах за доброто бъдеще на България, което може да ви бъде докарано само от нашата партия.

Някой да е чул някога нещо друго? Някой? Не, обаче до късния следобед медиите ни мъчат с тези измъчени мъдрости. Време е да се сложи край.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ИЗБОРИ ДО ДУПКА В МОЗЪЦИТЕ

юли 9, 2021 at 10:12 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-izbori-do-dupka-v-mozatsite

Пак идват избори.

Нещо напоследък взе да ми се гади леко от тях. Но не защото пак идват, а защото има опасност да ни продупчат мозъците.

Иначе изборите са положително явление, те са горивото на демокрацията и дават възможност тя да се движи напред. Поне напред – ако не и нагоре едновременно с това, както по-често става в нормалния свят.

В личен план пък изборите са миг на екзистенциална концентрация. Решението, което трябва да вземеш, може да те подтикне да започнеш да взимаш решения и по други важни въпроси, не само да лежиш на изтръпнала кълка и да викаш – държавата не ме храни. То може също да ти помогне да стигнеш до прозрението, че, за да вземеш решение по каквато и да било тема в живота, трябва да си добре информиран, да разбираш изобщо за какво става дума, иначе работата е като да сънуваш, че героично покоряваш Северния полюс, а като се събудиш, да установяваш, че просто краката ти са отвити.

Казаното означава, че ми се гади не от изборите като такива, а от изборите в България през тази година. И в предишни, де, но в тази особено. Причината е проста – не е налице адекватен избор, който да отключи описаните мисловни процеси.   

Нали знаете, граждани, че ние само условно, за нуждите на всекидневието, наричаме позицията „или-или“ избор. Тя реално не е. Питайте някой осъден на смърт какво предпочита – да го обесят или да го убият на електрическия стол.

Да, на по-ниски нива е сериозна дилема дали да купиш тези хубави обувки или онези хубави обувки, ако подлото ти бедно гадже не може да си позволи и двата чифта. Но ако трябва да избираш между обувки и лекарства за детето, нещата стават други.

По принцип се смята, че трябват поне три опции, за да бъде изборът истински. Парадоксът на вота през тази година в България обаче е, че нямаме опция дори за неистински избор от типа „или-или“. Нямаме нищо, никакъв шанс да се измъкнем от онова, което ще щракне веднага, щом види, че сме паднали в него. Дотам сме се докарали!

Но да разгледаме основните политически играчи, като започнем с опцията ГЕРБ.

Моля? ГЕРБ и „опция“ в едно и също изречение и с положителна конотация между тях? Партията, която изобщо не биваше да се създава, камо ли да идва на власт, а какво остава да стои на върха на политиката 10 години. Писал съм го още когато ГЕРБ беше създадена, писал съм го и когато дойде на власт, писал съм го и когато стоеше там. Не се хваля, само напомням, че това стана благодарение на голяма част от онези, които сега вопият страстно срещу ГЕРБ, те я подкрепяха на избори и участваха в нейни правителства.  

Правеха го, въпреки че е ясно – ГЕРБ доразвива политическата катастрофа, започнала с управлението на Симеон Сакскобургготски. Не, че преди това политиката цъфтеше – но имаше шанс нещата да се подобрят, да се структурира по-силно гражданско общество, партиите да не се разпасват, а с едното око да гледат към политическите принципи, медиите да не затънат в продажност и непрофесионализъм до такава степен…..всичко това накуп и още много. Но не би – и не ни е някой друг виновен, сами си го направихме.  

Помните ли с какъв ентусиазъм „народът посрещна царя“? Д, със същия, с който после избираше Борисов. Така че не извънземните докараха „феномена ГЕРБ“, който бил въвел и издигнал корупцията в България до най-високи върхове.
Глупости на търкалета – системата на корупция в България е заложена още от преди промените, а след това от нея се възползваха всички партии, които управляваха през годините, включително ГЕРБ. Разликата е, че преди това корупцията беше по-споделена, имаше някоя Солунска митница и за опозицията, независимо от нейния цвят.

Луканов постави основите с хартията за в. „Демокрация“, но ярък пример за системата на споделяне са „експертният“ кабинет на Димитър Попов и разбойническото – но в полза на широк кръг интереси – правителство на Любен Беров. За кабинета Виденов не се разбра дали беше изключително некадърен, та забърка батака или просто гледаше да краде само за себе си – но предизвика всички останали заедно да го свалят.

А какво да кажем за управлението на СДС – дали то не делеше контрабандните канали, създадени и поддържани от бившата ДС, с хора на ДС? Разбира се, уникалното ниво на споделена политическа корупция дойде с управлението на тъй наречения „цар“. Първо и той а-ха да посегне само за себе си и бързо да го изритат, но май го посъветваха и скоро сподели благините с БСП и ДПС. А кво повече му трябва на един уважаващ себе си политик в България, освен малко власт и пълен джоб с пари.

На този фон Борисов и ГЕРБ просто отвориха прекалено голяма уста и спряха да дават достъп до ресурс на когото и да било, освен на своите хора. Нещо повече, те посегнаха на бизнеса на разни недосегаеми, което вече пък отвори ада. Да, БСП можеше да кара още години в опозиция и да се руши отвътре, но хора като Божков не могат. 

При всички случаи обаче, за ГЕРБ не може да се гласува. А какво да кажем за втората „сила“, която пак напъва да е първа, макар да се видя, че и за десета не става – ИТН. Ами нищо няма да кажем, няма какво да се каже. Начинът, по който тя изобщо се държи в политическото поле, казва достатъчно. Казва например, че на онзи, който гласува за ИТН, чавка му е изпила акъла. Или чалга беше, не съм сигурен. А в по-теоретичен план, самото съществуване на партията подкрепя философското прозрение, че ако една сложна система съдържа вентилатор, то лайното винаги го уцелва.

БСП като трета политическа сила е смешно явление. Имам предвид – наистина забавно. Те, горките социалисти, имат две опции – или пак да грабнат пушките, да станат шумкари и да крадат кашкавал от мандрите, или да се готвят за четвърто място при следващ вот.

Жалкото е, че не осъзнават това и се пъчат пред обществото, че разширяват влиянието си, докато всъщност правят жалки коалиции със самите себе си. Да, прегръдката между Румен Петков и Корнелия Нинова може да роди много неща – от малки водки до големи дела. Но после като се събудят…..

ДПС – как да гласуваш за тях, това е въпросът. Или пък не е чак толкова хамлетовска дилемата, а доста по-просташка?

Ако човек е истински политически опортюнист, отдавна би трябвало да гласува само за ДПС. Тя е най-стабилната българска партия от три десетилетия насам и ще продължи да бъде, докато Ахмед Доган поиска. Или докато Аллах случайно не му бутне керемида на главата. ДПС е практически вечен балансьор в Парламента, често е във властта, но без да носи пряка отговорност за нея, а, дори в опозиция, държи сериозни икономически канали и осигурява своята върхушка, включително по места.

Само че какво правиш, ако не си истински политически опортюнист, а си падаш малко романтик, как да гласуваш за споменатата върхушка, която е напълно безпринципна и винаги готова да предаде и продаде дори собствения си електорат.

Коалицията „Демократична България“ между какво и какво е коалиция? Това първо. Две перца от тъй наречената „градска десница“ се съешават – смешно и жалко, също като коалицията на БСП със самата себе си.  

Второ, не може Христо Иванов, който е бил министър на Борисов и е пляскан по врата от него, сега да скача срещу Борисов и да вика „дръжте тирана“.

Трето, не може Иванов и Атанасов да лъжат хората, че са десни, а в същото време да плетат кошницата на Румен Радев и дори да декларират, че са готови да влязат в съюз с БСП, само ГЕРБ да бъде смачкан.

И още много други неща не може – обаче очевидно може. Ами така е, щом има кой да им вярва, те пък що да не се възползват.

А какво да кажем за Мая Манолова и нейната формация, чието име подобава повече на комсомолски почин, отколкото на сериозна политическа партия. Помним Мая като първа комунистка да се кланя на червените бандити, които в Жабокрек убиват невъоръжени и болни немски войници. Помним нейната роля в аферата Костинброд. Помним как застана на амбразурата и призна, че е предложила Пеевски за шеф на ДАНС. Какво повече ви трябва, бе, хора, за да спрете да гласувате за нея. Да припомним ли и как невинно посети Васил Божков – да побъбрят по женски, нищо друго. Ами стига, де, съпикясайте се в електоралната си щедрост към подобни политически кокони!

И накрая, но не на последно място, с шанс да влезе в парламента, идва новата коалиция – ВМРО, НФСБ и „Воля“. На тия „патриоти“, както сами се величаят, калта някак отвътре им избива, затова предназначението им е да мътят политическите глави и води. Трябва да признаем, че много години добре се справят.

Който иска – да гласува за тях, но да знае, че след това ще започне да страда от хълцане и нощно напикаване, магарицата му ще роди трикрако пърле, а нивата му ще се превърне в танков полигон на руската армия.

Но ето, като не можем, граждани, на предстоящите избори да гласуваме за всички тези партии, какво ни остава? Две прекрасни опции – партия „Българско лято“ на обвиняемия за 19 тежки престъпления Васил Божков, който се укрива в Дубай или партия „Възраждане на Отечеството“ на обвинения за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов, който се укрива в Москва.

Да ни е честита предстоящата победа!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: МАЛКИ ЕТЮДИ ВЪРХУ ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА

юли 4, 2021 at 6:16 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-malki-etyudi-varhu-golyamata-politika

МЪКАТА МАКЕДОНИЯ

Хайде да проявим въображение и да си представим нещо интересно. Да, знам, мозъците на някои са така вкостенени, та не могат да си представят разни фантастични неща, но нека все пак опитаме.

И така – представете си, че годината е 2004, а Македония влиза в ЕС заедно с Полша, Чехия, Унгария и другите 7 страни, приети тогава. Да, ако не беше дългото гръцко вето, този сценарий не е чак толкова невъзможен.

Но важното е друго – вече европейска страна, Скопие изведнъж се превръща в твърде важен фактор за българското членство в ЕС. България напира към заветната Европа, както защото това е нейният цивилизационен избор, нейната надежда за демократично и богато бъдеще, така и за да се откъсне от лапите на Русия. Но Скопие изведнъж казва: „О, гълъбчета, работата с вашето членство е малко особена, тя няма да стане, преди да декларирате някои дребни нещица и да подпишете разни важни международни документи.

Първо, трябва да признаете, че българите са македонци. Второ – че езикът ви е диалект на македонския. Трето – че като фашистички окупатори по нашите земи сте репресирали и гонили истинските македонци, опитвали сте да ги обърнете на българи. И четвърто – че вашата комунистическа власт подло промени първоначално правилната си политика спрямо македонското малцинство в страната и, вместо да го стимулира, започна да го забранява“.

Какво правим ние, българите, в този случай? Какво, бе, патриоти такива?

Не се ли разгръща у нас силна антимакедонска кампания, в която, наред с истините, които се мъчим да изтъкнем, се ръсят кофи с лъжи, манипулации и елементарни нападки. Не започваме ли да вопием пред ЕС и други международни фактори, че историческите спорове не трябва да се смесват с текущата политика, че българското членство е ключово за целия ЕС и неговите интереси на Балканите, че истината е, каквато е, и не зависи от желанията на хората и народите, а често се случва независимо от техните предпочитания.

Или ще си посипем главите с пепел, ще застанем на молитвено коляно и ще признаем македонските претенции?

Това последното няма да стане, нали, просто защото нещата така не стават? Ами защо тогава очакваме македонците да направят нещата така, както те не стават?

В подобни дела разум е нужен, не глупост.

СЕРГЕЙ ЛАВРОВ, ПОЛИТИЧЕСКИЯТ СЛОН В СТЪКЛАРСКИ МАГАЗИН

В международните дела руският външен министър Сергей Лавров наистина прилича на слон.

Е, да, нито е голям, нито е чаровен, нито е умен колкото слон – обаче пък, щом случайно попадне в стъкларски магазин, задължително тъпче всичко крехко, вдига страшен шум и безсилието му да се измъкне от неприятната ситуация го разярява още повече.

В нарочна статия за руския печат тия дни, Лавров дълбокомислено пише, че Западът се опитва да подмени международното право със свои правила, което е недопустимо. И за разяснение добавя: „Чрез санкциите и други мерки за незаконен натиск върху суверенни правителства, Западът насажда в международните отношения тоталитаризъм и заема имперска и неоколониална позиция спрямо други страни“.

Ето какво внушава Лавров на подопечните си руски граждани, които са невинни за възхода на престъпния путински режим точно толкова, колкото германците през миналия век бяха невинни за възхода на Хитлер. 

О, не, горкият слон, той просто не иска да образова своите хора в истината – никакво международно право не задължава една страна да поддържа каквито и да било отношения с друга. Не искам, бе – и толкоз! Ти искаш, ама аз не искам. И имам абсолютното право да не те харесвам и да не те искам за партньор в каквито и да било дела.

Разбира се, слонът не казва и друго важно – че западните санкции са ориентирани не срещу Русия, а в защита на самия Запад. Това е вътрешна работа на санкциониращите, в опит да се предпазят от руската агресивност. Това е знак, че Русия отдавна вече премина всякакви граници на поносимост в имперската си лакомия. Знак е още, че светът не иска да има отношения с бандити, за които международното право важи, само ако е в тяхна полза, а иначе предпочитат да се придържат към правото на по-силния. Или на по-гласовития манипулатор, на по-изпечения лъжец, на по-наглия източен сатрап.

Но, освен безумието да обвини Запада в тоталитаризъм, империализъм и неоколинализъм, другарят Лавров прави пореден опит да удари в сърцето на Запада – евро-атлантическата общност, сътрудничеството, близостта на позициите между ЕС и САЩ.

Много е елементарно, но и това руските власти от десетилетия упорито крият от своите граждани, които пък изглежда не се досещат – или не им пука. Фактът е, че, глобално погледнато, евро-атлантическото единство се базира на споделени ценности като свобода, демокрация, човешки права и прочие лиготии, както им викат руснаците. Така че то може да бъде временно смутено понякога, но не и разбито.

Много глупост е нужна, за да не разбереш това.

КОЙ КАКВОТО ПЕЕ, НА ГЪРБА МУ ПАДА

Елеонора Митрофанова, руски посланик в София, пя пред паметника на съветските окупатори в столицата песента „Моя страна, моя България“.

Все такива сбърканяци ни праща Кремъл…..

Ма не е твоя България, бе, неуважаема г-жо – и да пееш, и да не пееш, твоя не е и никога няма да бъде, ако мога леко да перифразирам една друга песен.

Големи мечти, голяма уста, голяма калъчка – с това разполага и това използва Кремъл в битката за България. Както и голям отбор юнаци, дето и космите на брадите си продават за руски рубли. Или за покровителствено императорско потупване по рамото.

Като казах потупване, та се сетих – официално обвиненият в шпионаж за Русия Николай Малинов прибра ли се от Москва, където случайно се оказа, когато обвинението влезе в съда, или още се консултира там с началството. Щото нещо се замълча по темата, пък не мисля, че българските медии биха пропуснали да го срещнат на летището и да му дадат напоително думата да се изкаже в своя защита.

Но не би, за по-сигурно, май и той ще се скатае от българското правосъдие по примера на Цветан Василев и Васил Божков. Нищо, че Малинов отначало героично разправяше как ще се яви и, почти като Георги Димитров в Лайпциг, ще защити правото на Русия да шпионира тук колкото си иска. Както и да прави всичко друго, каквото си иска, защото това е първи принцип на българския патриотизъм.

В отношението към Русия някои не са толкова големи кретени, колкото сме ние. Дори чешкият президент Земан, известен с проруски позиции, напоследък даде заден и пред силата на доказателствата за намесата на ГРУ във вътрешните чешки работи, взе верен тон. Върхът на чешкия хор бе онзи ден, когато Чехия официално поиска Русия да плати „пълни компенсации“ за взривените оръжейни складове и смъртта на чешките работници.

Кремъл буквално побесня, в международните дела той не е свикнал да дава пари, а да взима.

И по този повод Марийка Захарова определи чехите като „изнудвачи“, защото искат пари, без да има съд и присъда. Да, бе, сякаш ако бяха заловени на място онези двамата и бяха осъдени, Русия щеше да плати.

Искрено ме разсмиват тези типове в Кремъл.

Не ме разсмива обаче една дебна информация, която се промъкна покрай смъртта на българския военен пилот – че по това време сръбски военни също са правили учение на Шабла.

Не ми е ясно как и защо става това, но изобщо не съм сигурен, че една натовска държава трябва да предоставя по този начин – и то точно на разположение на Сърбия – територията и съоръженията си.

Това е същата Сърбия, която е може би най-милитаризираната държава на Балканите, след като получи танкове, самолети, ракети и друго въоръжение от Русия и Беларус. Същата Сърбия, която категорично заявява, че никога няма да стане член на НАТО – макар да не е ясно как тогава ще стане член на ЕС. И същата Сърбия е, която се кълне, че дори да стане член на ЕС, никога няма да подкрепи санкции срещу Русия, тоест, предварително се заканва да саботира европейското единство.

Щом на тази Сърбия даваме възможност да тренира армията си на наша територия, значи или голямо политическо късогледство ни е налегнало, или в България властва голяма политическа глупост.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НИЕ ЛИ НЕ СЛУЧИХМЕ НА ЕВРОСЪЮЗ ИЛИ НИЕ ГО РАЗВАЛИХМЕ

юни 26, 2021 at 7:55 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-nie-li-ne-sluchihme-na-evrosayuz-ili-nie-go-razvalihme

ЕС като цяло удължава санкциите срещу Русия заради напълно незаконното според международните договори анексиране на украинския полуостров Крим. Това е правилна постъпка.

Изобщо не са правилни обаче идеите на германския канцлер Меркел, която продължава да настоява за развитие на отношенията с Русия.

Да, тя добре знае и сочи някои от причините за съществуващите сега лоши отношения – наглото анексиране на Крим и опита за силово изкореняване на опозицията в самата Русия. Обаче – да, тя също толкова добре знае, но май тенденциозно пропуска да посочи и някои други особено важни неща – например фактът, че Русия води широко обхватна хибридна война срещу целия демократичен свят. Тази война е основана на лъжи и фалшификации, манипулиране на общественото мнение и намеса в демократичния изборен процес. И най-важното – Русия, пряко или косвено, е замесена физически в редица терористични действия по целия свят, не само в Азия и Африка, но включително в Европа – Великобритания, Чехия, България и дори в самата Германия.

Защо канцлерът Меркел премълчава тези неща? Ами просто е – ако тя пряко свърже Русия с тероризма, това е все едно да каже А. Оттам нататък обаче задължително трябва да каже и Б – тероризмът през последните 20 години води открита война срещу свободния свят и е негов враг номер 1. От това пък следва В – демократичния свят не се огъва пред тероризма, включително не развива отношения с терористични държави, а прави всичко възможно да унищожи корена на злото или поне да ограничи периметъра му на действие.

Логиката, политическата, философската, елементарната човешка логика дори, сочи, че такова трябва да бъде отношението и към Русия – каквото е към Иран, Северна Корея, Сирия и другите режими. Но на канцлера Меркел това по някаква неизвестна за мен причина, не се нрави. Тя иска друго – сътрудничеството с Кремъл да продължи, като заявява: „И все пак ние се нуждаем от диалог с Русия. Нашите страни са тясно свързани от историческа, социална и икономическа гледна точка“.

Диалог въпреки всичко – така смята за правилно канцлерът Меркел, но не обяснява защо и как си позволява, Германия, заради поддържането на подобни съмнителни национални връзки и интереси, да набутва целия ЕС в собствената си игра за извличане на печалби от продължаване на отношенията с Кремъл.

Диалог въпреки всичко с една безкрайно агресивна държава, в международните отношения е глупава позиция. Това е все едно да водиш диалог с бабаита, който прелита на червено и блъска трошката ти, а после налита с щангата да те бие, задето си потрошил скъпата му лимузина. Какъв ти тук диалог? Все едно да си говориш с бесен орангутан.  

Всъщност в общия стратегически план на Европа интересът на практически всички бивши източно-европейски държави, дори на моменти да изглежда по друг начин,  е да се откъснат максимално от руското влияние. Сигурен съм, че ако можеха, хората от Литва, Латвия и Естония щяха да навият родината си като килим и да я преместят на друго място, някъде около Ирландия, да речем, само и само да са по-далеч от Русия.

А Меркел ще ми развива диалог, вместо да спре „Северен поток“ 2 в името на всички европейци, както и заради преките интереси на евро-атлантическата общност от сдържане на Москва – защото дистанцирането от Русия, оставянето тя да се пържи в собствен сос, е сериозен път към това сдържане. Както и други мерки – силно ограничаване достъпа на руски граждани изобщо до европейските държави, до европейския бизнес, до европейските банки и капитали, изключване на Русия от системата SWIFT, спиране продажбата на нови технологии на руски фирми…..много начини има.

Но дали пък Меркел в своя защита няма да се позове на отколешния съвет на първия германски канцлер, знаменития Ото фон Бисмарк – никога да не се замислят по-сериозни действия срещу Русия, съвет, от който, казват някои, Хитлер не се възползва и затова загуби. А други пък добавят, че българският цар Борис, защото е последвал съвета на Бисмарк в своята политика, затова е спечелил.

Нито едното, нито другото е вярно, обаче да не влизаме точно в тези дебри сега. Но има други две изключително важни неща, които трябва да се кажат.

Първо, онова, което споменах като възможни мерки от страна на свободния свят за сдържане на руската агресия, не са мерки срещу Русия, а мерки в защита на самия свободен свят.

Разликата е съществена. Тя е като разликата между това да нахлуеш насила в чужд дом и това да кажеш на някой, който иска да нахлуе в твоя – не те пускам. И да вземеш наистина сериозни мерки да се предпазиш от него. Помислете!

Второто важно нещо е, че споменатият съвет на Бисмарк всъщност съдържа уточнение и в цялост гласи следното: „Никога не замисляйте нищо против Русия, защото на вашата хитрост те ще отвърнат със своята непредсказуема глупост“. Това е друго нещо, нали, непредсказуемата глупост е наистина феномен, с който нормалните хора по-добре да си нямат работа. А уточнението всъщност някак поставя не нещата сами по себе си, а самия канцлер Меркел на нейното истинско място.

Но може пък да не е чела Бисмарк жената, а просто съглашателската политика с Русия да ѝ идва отвътре. Защото тя сочи още нещо като причина за поддържане на диалога с Кремъл: „Знаем, че сме свързани помежду си в рамките на международното сътрудничество. Тази пандемия ни го показа и същото се отнася за борбата с глобалното затопляне, което засяга всички нас, а Русия играе важна роля в тези усилия“.

Не, бе хер Меркел, не играе. На Кремъл изобщо не му пука за някакво си международно сътрудничество, освен ако това не стане повод някой да му даде едни пари, които да се откраднат. Още по-малко на Кремъл му пука за глобалното затопляне, първо, защото икономиката и технологиите на руснаците са изостанали, а те нямат пари да се борят за намаляване на вредните емисии и второ – защото наистина не им пука за друго, освен за това как кремълската клика да задържи властта. Доказва го включително отношението на руската върхушка към пандемията. Те превърнаха темата за Ковид и ваксините в част от хибридната си политическа игра на международния терен, вместо наистина да хвърлят усилия да предпазят гражданите си от коварната болест – и в момента резултатът от това ясно се вижда.

А и по този повод предшественикът на Меркел, железният канцлер Бисмарк, казва две изключително важни неща, стига да има кой да го чуе. Първо: „Не вярвайте на руснаците, защото те самите не вярват на себе си“. И второ, особено актуално: „Нито един договор с Русия не струва дори хартията, на която е написан“.

Доказателства ли искате? Ами питайте Украйна, тя ще ви ги даде. А може да попитате и обгазените с бойни отровни вещества сирийски граждани, все същото е.

Но забележете – тези изключително точни думи по отношение на Русия са казани от Бисмарк през втората половина на 19 век, когато царският режим, въпреки цялата си глупост и безумие, и във вътрешен, и в международен план, поне опитва да държи много по-прилично поведение от болшевиките и техните днешни наследници – путинистите.

Така  че за толкова време и събития през годините – как не им увряха дебелите глави на някои европейски политици? Или имат идеологически съображения и предразсъдъци? Или просто не им пука? Или са платени по един или друг начин от Кремъл? Или са глупави, та не разбират?

Чудя се само – ние ли не случихме на Евросъюз или ние го развалихме.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ГЛУПОСТТА, ДЕТО ХОДИ ПО ХОРАТА, НЕ ПО ГОРАТА

юни 18, 2021 at 10:03 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-glupostta-deto-hodi-po-horata-ne-po-gorata

„Глупостта е дар от Бога, но не бива да се прекалява с нейното използване“ – казва „железният“ германски канцлер Бисмарк. Умен човек, обаче по нашите земи нали имаме традиция да не слушаме умните…..

Другарката Нинова открива предизборната кампания и вика, че е време за възмездие. Те в тая партия любима все някакъв уж справедлив Народен съд мечтаят, а накрая избиват всеки умен човек, който им пречи дори малко. Което значи – всеки умен човек. Защото само без умни наоколо глупостта може да управлява.

Ама може друго да има предвид другарката Нинова, де. Например – през юли, като дойде БСП на власт, да ме възмезди за 30-те години от живота, които ми бяха отнети, когато БКП беше на власт. С Тато и ДС начело.

Както и за 30-ТЕ години бандитски „преход“, сътворен от същата БСпартия, престъпните ченгета на ДС и ръководените от тях обикновени улични престъпници, плюс политически клоуни като А. Лук., Ж. Вид, Р. Овч., Р. Геч. и цялата останала пасмина, дето не знае как да използва умно дори глупостта си.

Възмездие! Какво, ще отворим пак концлагерите ли?

Но и още нещо важно каза другарката Нинова – освен за възмездие, време е и за градеж.

Щях да умра от любопитство, докато разбира нейните идеи за градежа, а те се оказаха чурук, като всичко, родено в тази партия. Но нека ги разгледаме ред по редом.

Нашата цел е да няма мизерстващи и бедни хора, които не могат да си платят хляба, да има работа, добри доходи и пенсии – твърди Нинова. Много похвална цел, по която имам само няколко бележки. Първо, като гледам задръстванията в Пловдив, установявам, че аз май съм най-мизерстващия и беден човек. Не, че се оплаквам, но нямам кола и не мога да си да я купя, карам и поддържам. Но всички останали имат и постоянно търкалят таралясниците напред-назад.

Второ, същото говори и картинката как бедните българи ще счупят бариерата на гръцката граница всеки уикенд, само аз още не съм ходил в Гърция на почивка.

Трето, да има работа, доходи и пенсии, значи да се отворят нови работни места, тоест, да се случи икономически бум. Такъв обаче не се очаква скоро. Пък и от опит знаем, че, щом види социалисти да управляват, икономическият бум се скрива в дън гори тилилейски и не си подава носа, докато не се махнат от власт.

На всичкото отгоре, Нинова и зъб не обелва по най-важната тема – откъде пари за тази амбициозна „програма“. Което навежда на мисълта, че казаното от нея не е конкретен план, а обикновено предизборно пожелание.

И още няколко интересни пожелания представя пред народа другарката Нинова. Всеки да може да се лекува? Тъй като и сега всеки може да се лекува, вероятно тя замисля пак да въведе „безплатната“ социалистическа медицина, нещо толкова глупаво, че и теоретично не може да се случи.

Децата да могат да се образоват? Е, повече от сега ли, когато ги приемат на килограм дори в университетите. Друг е въпросът дали децата искат да се образоват. Не, ако съдим по факта, че в час се държат като стадо побеснели маймуни, на които изобщо не им е до образование.

България да е независима и суверенна държава? Айде, бе, отново ли ще ставаме независими? И от кого тоз път – от ЕС и НАТО? А ще ползваме ли пак братска Русия като освободител или сами ще отхвърлим ярема? 

Ще ползваме, къде ще ходим. Нали ротмистър Митрофанова вече предупреди – ще има руски санкции за онези български „луди глави“, които предпочитат „чичо Сам“ пред „държавните интереси“.

Чии държавни интереси ли? С поред мен – държавните интереси на Русия. Защото ако става дума за държавните интереси на България, ще излезе, че Митрофанова директно и безцеремонно се бърка в българските вътрешни дела. То и така излиза същото, де, ама човек може да не придиря толкоз – особено ако сам попадне в санкционния руски списък. Да, Кремъл може да не си дава сметка, но за някои хора от нормалния свят това е чест и привилегия.

Не е чест и привилегия за никого обаче да познава лицето В. Вац., понякога представян като „геополитически анализатор“. Та този образ излезе с една от най-глупавите идеи, които съм чувал, като каза: „Има твърдо правило, че който е бил клиент в търговията с оръжие на САЩ, не може да влезе в списъка по закона „Магнитски“.

Има твърд закон, а в него има „твърдо правило“. Или може би не в него, а извън него? Така или иначе, по този начин В. обяснява на българското простолюдие факта, че Бойко Борисов не е в този списък и вероятно никога няма да бъде в него.

Гениално, признавам. Сам ли го измисли, бе, Вац. или колективен напън го сътвори? А може пък от Белия дом специално да информират доц. В за тънкостите на техните закони, затова той да познава вратичките в тях така издълбоко.

Дали обаче други хора познават достатъчно добре тънкостите на българските закони, та да се измъкнат след огромния скандал, който се завихри покрай конспиративната среща на президентския съветник Пламен Узунов с някакво лице, от което той получава дебел хартиен плик с неизвестно, но натоварено със силни съмнение за дебел хартиен подкуп, съдържание.

Честно, ако тези двамата не бяха така усърдно разигравали конспирацията с оставянето на телефоните далече, с писането и подаването на бележки и всички други елементарни, но ефективни ченгеджийски номера, ако те просто се бяха срещнали и единият беше дал на другия хартиен плик с нещо неизвестно вътре, може би щях да повярвам на версията, че са пури и алкохол – благодарност за свършена лична услуга.

Да, тогава щях да повярвам, но сега – не. Просто няма как да повярва човек, с поведението си самите участници те принуждават да си кажеш – щом двамцата полагат толкова усилия да се скрият, да не бъдат засечени, значи в цялата работа има нещо много нередно.

Само президентът Румен Радев май не схваща нещата така. Ако съдя по реакцията му, в която той опитва колкото може по-бързо да стигне до заветното – няма да коментирам, защото няма да коментирам, Радев дори не мисли за конспирацията, сякаш не я забелязва, нищо, че точно тя се набива на очи.

Има само две възможни обяснения за тази президентска реакция, с която Радев опитва да неглижира важно събитие, камъните от което са в неговата градина. Едното обяснение е проява на обикновена глупост от негова страна, а другото – че Узунов драво държи президента за топките и той не може да се раздели с него, дори в ситуация, натоварена с толкова много съмнения, че ако беше къща, вече щеше да е рухнала.  

Друг въпрос е откъде намират типове като Радев морал после да излязат по телевизора и да дават уроци по морал на целия български народ, умът ми не стига.

Но може пък самият телевизор нещо да поврежда хората, знам ли. Да вземем за пример дори обикновени спортни събития, в които отново се намесват чудовищните измерения на човешката глупост, които Бисмарк предупреждава да ползваме пестеливо.

Слушам коментаторите на Ролан Гарос и чувам – Саша Зверев това, Саша Зверев онова. На полуфинала Циципас бие руснака като маче у дирек, но те – ако беше това направил Саша, щеше да спечели, ако не беше свенлив, нямаше да загуби…..

На женския финал пък се появи Настя – Настя това, Настя онова. Не разбрахме чехкинята какви толкова лоши неща направи на въпросната Настя, та я победи, но напоително разбрахме как Настя за малко щяла да бие.

Абе, викам си, тези коментатори да не са спали със Саша и Настя, заедно или поотделно, та ги чувстват така близки? Нямам друго обяснение.

Но нещата не спряха дотук. Започна европейското по футбол и още в първия мач – ето ти „сборная“.

Абе, каква сборная, бе, шушумиги, на футболния отбор на Русия се викаше „сборная“ по времето на СССР, когато в отбора имаше хора от всякакви държави, завладени от Кремъл – украинци, естонци, литовци, казахстанци и прочие.

Сега, след като те се освободиха от руския гнет, отборът е чисто руски, никаква „сборная“ няма в него. Но нашите коментатори се държат така, сякаш още не са разбрали за падането на империята.

А може и наистина да не са разбрали, кой ги знае. То глупостта нали по хората  ходи, не по гората.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: САНКЦИИ ДО ДУПКА, ДОКАТО СХВАНЕМ, ЧЕ ИСТИНАТА Е ОТНОСИТЕЛНА, НО НЕ МОРАЛНО ЗАМАЗАНА

юни 9, 2021 at 11:48 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sanktsii-do-dupka-dokato-shvanem-che-istinata-e-otnositelna-no-ne-moralno-zamazana

Има хора на този свят, които не живеят на този свят.

И ето ви ги американските санкции по закона „Магнитски“. Уж очаквани от дълго време, те все пак дойдоха изненадващо, като ланския сняг.

Лански, лански, обаче, въпреки че са по повод дела от миналото, сами по себе си те не са от миналото, по-скоро са за бъдещето – евентуалното по-добро бъдеще, което като хора сънуваме от толкова години, защото като народ не можем да си го постигнем.

Не, че ще ни го докарат санкциите това бъдеще на тепсия, но ще ни помогнат поне да спрем да го сънуваме и да започнем да го виждаме на живо в далечината. Имам предвид – биха могли да ни помогнат, макар само при определени условия, например ако изведнъж вземем, та станем по-умни като народ, по-морални и принципни като хора, такива ми ти небивалици.

Забележително е обаче как изпищяха на умряло разни повече или по-малко известни люде, след като имената на Божков, Пеевски и другите бяха обявени публично като важни фигури от необятния свят на българската корупция. Изпищяха, сякаш са си прискрипали ушите на вратата и веднага започнаха да дрънкат глупости.

„Българско лято“, партията на Васил Божков, например излезе с искане да бъде изключена от списъка, поради „железен“ аргумент – че са единствената политическа партия в света, попаднала под ударите на закона „Магнитски“. Ами гордейте се, де, що се срамувате. Не е лесно някой да е първи в света. Пък и от живия Божков не се срамувате, защо от мъртвия Магнитски се дърпате?

И още по-железен аргумент обаче изтъква въпросната „партия“: „България е независима демократична република, а не колония на САЩ“.

Благодаря за информацията, момчета! И на мен ми беше интересно да науча споменатите от вас факти, но нещо сте се объркали, те не са аргумент за нищо.    

И ще обясня защо с още един, драстично ясен пример. Някой си Симеон Миланов в „Поглед инфо“ развива тезата, че американските санкции са „груба намеса във вътрешните работи на България…..грубо погазване на българския суверенитет, неуважение към българските институции…..“

Не го знам този от кой отбор е и за какво се бори, но някак мога да се досетя от кратката биография, която съпътства текста. Миланов е „специализирал история на Евразия, Русия и Източна Европа в СУ „Св. Климент Охридски“ – очевидно факт, с който човекът доста се гордее. Както и с това, че „се интересува от геополитика“.

Похвален интерес, но университетът пък изобщо не би трябвало да се гордее с този свой възпитаник, защото явно той, колкото и да се интересува, абсолютно нищо не разбира от геополитика.

За сведение на Миланов, чрез обявяването на санкциите, САЩ всъщност казват – ние смятаме въпросните същества за корумпирани и искаме да се опазим от тяхната зараза, затова няма да ги допускаме на наша територия, наши фирми няма да търгуват с тях, наши банки няма да им дават кредити и прочие. А списъкът ще се допълва и същото ще важи за други лица и фирми, свързани с тези лица и техните фирми.

Съвършено просто и ясно – правете каквото щете, ние сме дотук с търпението към вашата корупция. Или преведено на чист български, все едно казваш на комшията – не искам да пия ракия с теб, защото слушаш чалга. Не искам, бе, не харесвам чалгата!

Ама, неуважаеми г-н Миланов, как мислите – дали това е намеса във вътрешните работи на комшията, а? Или все пак трябва да спиш с жена му, за да се брои за намеса?

Същата логика важи и по отношение на другата теза, която се чува в нашата кочина между две отделни квичения. Споделя я ДПС в защита на любимия син на партията – Пеевски, и тя гласи – ние не знаем нищо за никаква корупция от негова страна, очакваме от САЩ да бъдат предоставени документи с доказателства.

Абе, майни, какви документи, какви доказателства, какви пет лева, бе! Това не е съд, не е двустранно политическо действие и не – не се регулира от международното право.

О, да, знаем, нашенските мутри, включително политически и ченгеджийски, са повратливи като руснаците – щом международното право е в тяхна изгода, борят се със зъби и нокти за прилагането му, щом не им е изгодно, правят се на разсеяни и го забравят изцяло. 

В случая обаче решението е не международно, а вътрешно. Американците казват – тия типове са корумпирани и толкоз, онова, което знаем, за нас е достатъчно, никому не сме длъжни да даваме повече обяснения. И наистина не са. А ако все пак дадат на някого тук някакви документи, то ще е от добро сърце и за да се подпомогнат процесите на очистване от корупцията и корумпираните.

Искрено се съмнявам обаче скоро да станем свидетели на подобен акт от американска страна, защото корупцията и корумпираните в България продължават да управляват в София. Вероятно трябва да се появи нова реформаторска сила, с която американците да могат да работят на чисто, но това е друга тема. 

Много интересна ми стана също реакцията на някои уж авторитетни медии, обвързани с Васил Божков по повод санкциите. Те реагираха някак амбивалентно. Оксиморонно. В превод – наполовина. Тоест, скочиха от радост до небето заради онази част от санкциите, които засягат Пеевски, а запазиха пълно мълчание за присъствието в списъка на Божков, сякаш името му изобщо не функционира в документа или просто е зацапано навсякъде и не се чете.  

То че е зацапано навсякъде…..Но въпросът ми в случая е как правиш този двойствен прочит и професионалната ти журналистическа съвест остава чиста? Бога ми, не мога дори да се сетя, но очевидно някои го могат.

Подобна е реакцията и на самия Божков, впрочем. Той напомни, че миналата година е повел битка срещу корумпираното управление на Борисов, но и дума не каза за дългото време, когато е бил в центъра на разни корупционни процеси,  без да се противопостави и без да представи публично фактите за тази гнусна практика. Не спомена нищо и за това колко колосални печалби е извлякъл чрез корупция, че да може после да корумпира вече с мащаби от десетки милиони, както сам твърди.

Но нищо. Това не пречи и на неговата чиста съвест, спи си човекът спокойно в Дубай и се кани да стане депутат и да се върне в България, за да покаже среден пръст на закона. А междувременно заканително размахва пръст на служебното правителство и му нарежда какво да прави.

По повод дълбоките колебания на кабинета Янев дали евентуално да не предприеме някакви стъпки срещу корупцията след американските санкции, Божков първо напомни кой е истинският бос на сегашното управление с недвусмислено послание до министрите: „Нека това правителство не забравя, че ако не бях разкрил миналата година действията на хунтата, Борисов и Пеевски още щяха да управляват, а те щяха да псуват и критикуват в къщи пред телевизорите. Да бъдем българи!“

Да, тъй нареченият цар преди време викаше да бъдем българи като застанем цялото стадо зад него, сега се намери нов овчар да ни учи на стаден патриотизъм в лична полза. Не свършиха ли хитреците на дребно, бе?

Но още по-важно е, че Божков дава акъл на правителството изобщо да не обръща внимание на санкциите и да не предприема нищо спрямо засегнатите лица, като цитира говорител на ЕК: „Американските санкции не действат на територията на ЕС и не задължават страните от ЕС“.

Ако беше спрял дотук, можеше и да му стане играта – да внуши. че най-добре е да бъде оставен на мира. Тогава открит щеше да остане само един въпрос – а трябва ли да оставят на мира и Делян Пеевски или него трябва да го гонят до дупка. Защото по принцип тезата, че единият е чист, а другият – изцапан, и обратно, не звучи сериозно.

Е, на някои обаче май им звучи, както знаем, ние, българите, сме майстори на двойните стандарти. Затова и отдавна някой трябваше да започне да ни налага санкции до дупка – досега вероятно щяхме да сме схванали, че истината често може да е относителна, но никога не е морално замазана.

За свой лош късмет обаче, Божков не спря дотук, продължи с цитата на европейския говорител и оплеска работата: „Няма нищо, което би оправдало предприемането на контрамерки от наша страна. Това са санкции, предприети от САЩ към хора по отношение на техни действия във или със САЩ“.

Големият въпрос е дали сегашното българско правителство, към което пръстът на Васил Божков беше размахан, в паниката си усети, че цитатът казва друго – не бива да се вземат контрамерки срещу САЩ в отговор на санкциите, а не – не бива да се взимат мерки срещу споменатите в доклада лица и фирми.

Да-а-а, както казваше един приятел – трудно се плува в сярна киселина.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КОНТРА-ДЕМОКРАТИЧНАТА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ НОВАТА ПОДМЯНА НА ПРОМЯНАТА

юни 2, 2021 at 8:24 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-kontra-demokratichnata-revolyutsiya-v-balgariya-ili-novata-podmyana-na-promyanata

Какво стана, граждани, с така жадуваната от мнозина промяна на всяка цена, промяната, дето щеше да е първата стъпка към доброто бъдеще на България, онази, дето щеше да се случи със сигурност, а дори да не се случи веднага, щяхме пак да излезем по площадите и да настояваме да се случи?

Ами хайде, де, какво чакаме? Да падне тавана? Ама още веднъж ли чакаме да падне? Щото вече и с просто око се вижда, че всъщност в милата ни родина стана точно онова, което логично се очакваше – безскрупулна, болезнена подмяна.

Е, може би не се тревожим особено, защото не ни е за първи път. По-паметливите помнят, че, поради невежеството и наивността ни като хора и общество, подобно нещо се случи през 1989 – 1990. Тогава крехкият и страхлив български порив към свобода и демокрация бе вкаран в капаните на псевдодемокрацията, а почти подсъзнателното желание за добро бъдеще чрез развитие на капиталистически свободен пазар съзнателно бе реализирано като пазар с мутренско-мафиотски „регулации“. 

Та и със сегашната така желана промяна става нещо подобно. И няма как да е иначе, то в политиката си има прости правила, които обаче не се учат от кварталните мъдреци в Ганковото кафене, нито пък ще ти ги разкрие жената на комшията под юргана.

Правило едно – когато искаш нещо, но не знаеш какво искаш и как да го постигнеш, някой друг ще постигне онова, което той иска. За твоя сметка, не в твой интерес.

Правило две – докато силите на доброто са затъпели или дремят под дебел пласт от тъпа, но ефективна пропаганда, силите на злото са винаги готови да действат. И знаят как. И си сътрудничат, защото се разпознават отдалече.

Правило три – силите на злото са далеч по-ефективни от тези на доброто заради ентропията. Тя е не само природен, но и обществен закон, който гласи – разрушението е много по-лесно от съграждането. И още – лъжата се пробутва и възприема по-лесно от истината. А също – наглостта побеждава възпитанието, омразата потиска разума, агресията надделява над неорганизираната или пасивна съпротива.

Само погледнете по-внимателно „новите лица“, които ни управляват в момента, сред които с думи и дела особено блести вътрешният министър Бойко Рашков, и ще разберете за какво иде реч. Ако още не сте разбрали, де.

Преценете по-задълбочено първите им дела – имам предвид не уволненията, а назначенията – и съм сигурен, че косите ви ще настръхнат. А който няма коса, голото му теме ще се силно зачерви и препоти.    

В момента сме свидетели, граждани, как в България се извършва контра-демократична революция, водена от най-тъмните сили в българското общество!

Имам предвид комбинацията от онези ченгета и свързаните с тях бандити на прехода, които по указанията на другаря Андропов в СССР, контролирано извършиха въпросния преход в България преди 32 лета. Помним ги от онова време – и Рашков помним, и Божков помним, и всякакви други херои на великия щит и меч на Партията – вездесъщата ДС.

Тия същите, по онова време млади и активни петлета, проведоха тъй наречения Възродителен процес, с което, по идея на Москва, създадоха огромни проблеми на българския демократичен преход; те притискаха истинската опозиция и я подменяха със своя, платена и послушна; те държаха наркоканалите и цялата контрабанда през България; продаваха оръжие и крадяха технологии наляво и надясно; те се чувстваха всесилни и безнаказани.

Голяма част от тези херои обаче още в началото на прехода бях дълбоко разочаровани, защото скоро, както си му е ред според правилата на Революцията, тя започна да изяжда най-преданите си деца, тоест, преходът скоро ги изрита в слабините и те запищяха като недоклани овни.

И тези писъци помним, не ли?

Някои от тях по-рано, други по-късно, но през първите десетина години след 1989 мнозина с изненада усетиха как разни техни колеги, като правило – много по-малко „заслужили“ към Системата или по-некадърни, но особено повратливи – им измъкват от ръцете всички докопани дотогава благини, както икономически, така и политически и ги бутат в девета глуха.

А сега точно тези избутани тъмни сили правят контрареволюция в опит да вземат реванш.  

Тъй като в България никога не се състоя дори нещо подобно на лустрация, през годините тези хора се дръпнаха в сенките, намериха топли местенца, за да не стоят гладни по време на зимния сън, направиха се на умрели лисици, докато обществото забрави лицата и делата им, запазиха, а може би дори развиха връзките помежду си и дебнеха удобния момент да се върнат на бял кон.

Ами ето го, дойде!

Какво според вас например означава фактът, граждани, че от сенките на българската политика се изниза и точно в сегашния момент на бял свят излезе отново лицето Жан Виденов? За незнаещите или забравилите, става дума за един комсомолец с партиен билет на истински комунист, който се вписа блестящо в ролята на ляв премиер. Имам предвид – както задължително правят комунистите преди него и както задължително ще правят комунистите занапред, през 1996 Виденов на бърза ръка докара страната до просешката тояга. Тоягата се състоеше от липса на основни стоки и дори хляб по магазините, от над 300 процента инфлация и средна заплата от 5, повтарям – 5 долара на месец.

Как ви се струва, а? Това не се забравя, така че ако някой, живял тогава, ви каже, че го е забравил, значи лъже като дърт комунист и иска и вие да забравите или дори – никога да не научите собствената си история.

Та питам в този сюблимен момент, когато радевчета и рашковчета вилнеят из българската държавност и опитват да нанесат колкото може по-големи щети за колкото може по-кратко време – какво, случайно ли Виденов, който дълги години оцеляваше извън политиката, се появи с нов политически проект? Или разбра – а може би му дадоха да разбере – че сега е моментът.

Почти сигурно е, че неговото завръщане нищо няма да промени и комсомолецът-комунист нищо няма да постигне в реалната политика. Но то носи силно символично послание, дава знак, че най-тъмните сили са надигнали глава и около нас се случва споменатата контра-демократична революция.

Резонен е въпросът – как може да се разгърне и докъде може да стигне тя.

Най-общо казано, сега сме на първия етап – метлата, тоест, махане на гадовете, които пречат и настаняване на подходящи наши хора на ключови позиции в държавата. Тъй като правителството е служебно обаче, изглежда, сякаш няма да има време да стигне до втория етап – ефективно овладяване на новите позиции и властови ресурс. За това е необходимо известно време, все пак.

И ето защо напоследък се роят идеите за възможността същото служебно правителство – или в основата си същото, но с малки промени – да остане като редовно след изборите на 11 юли. Тогава вече то ще може да навлезе във втория етап и да стигне до третия – осребряване на властовия ресурс. Като казвам „осребряване“, нямам предвид само прекия процес на опаричване, а възможността да започне реализация и на по-важните приоритети на кукловодите на новото управление, вътрешни и външни.

Съмнявам се, че дори в подобна напреднала фаза, правителството, с патрон Румен Радев – защото в тази ситуация е много възможно той да спечели втори мандат през есента – в обозримо бъдеще ще предприеме реални стъпки за извеждането на страната от ЕС и НАТО, действия, от които мнозина се опасяват. Това или никога няма да се случи, или може да се случи в някакво много далечно бъдеще – например, ако в резултат на днешната контра-демократична революция, България премине към президентско управление, подобно на това в Русия.

При всички случаи обаче, комбинацията от Радев, който държи президентството, и Радев, който практически управлява изпълнителната власт, ще е токсична както за българската демокрация, така и за позиционирането на страната на европейската и световна карта. Много ми е лесно да си представя например Румен Радев, който създава и поддържа противоречия в ЕС и НАТО по темата за отношението към Русия, към санкциите и т.н.  

Всъщност на руските господари това им трябва – те не искат България в Русия, имат си там достатъчно навлеци, които трябва да хранят, те искат България, която непрекъснато мъти европейската и евро-атлантическата вода в полза на Москва.

Ами, за съжаление, май така ще бъде – като искаме промяна непременно, но не знаем нито каква, нито как да я постигнем, конниците на Апокалипсиса ще ни яхат оттук до Второ пришествие.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ СЪС ЗЕЛЕНИ ЧОРАПИ НА ГЛАВАТА

май 19, 2021 at 8:00 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgarskata-demokratsiya-sas-zelen-chorap-na-glavata

Антон Кутев, храбър борец за правда от БСП, събул червените чорапи, обул зелените и станал говорител на служебното правителство „Радев“ – това си помислих в първия момент, когато прочетох за назначението му.

После обаче, когато прочетох и първото му интервю като говорител, разбрах голата истина – никакви червени чорапи не е събувал човекът. Те са си там, на краката му. Новото е само, че на главата си е нахлузил зелен камуфлажен чорап с три дупки, две за ушите – да чува какво казва Босът, и една за устата – да свежда волята на Боса до знанието на гражданите. Или на поданиците, в каквито изглежда се канят да ни превърнат скоро.

„Не трябва да отговаряме за всяко назначение. Говореше се, че правителството е на БСП, сега се говори за човек на Васил Божков в МВР. Може и да има човек на Божков, но това не значи, че сме зависими от него или от Дубай“ – най-нагло обяснява Кутев.

В три изречения – три грешки. Или опити за прикриване на истината. Или откровени лъжи.

Например твърдението „не трябва да отговаряме за всяко назначение“ е чиста лъжа. Онзи, който назначава, трябва напълно, цялостно и абсолютно да отговаря за всяко назначение, иначе къде ще му излезе краят – един ще яде и пие на политическата трапеза, а друг ще плаща масрафа.

Не с тоя номер тъп номер, де, вече го знаем наизуст – постоянно го чуваме във варианта „ние не сме виновни за провала на комунизма, лошите империалисти подлъгаха народа да иска демокрация“.

Следва внушение – правителството уж било на БСП, пък сега уж е на Божков, ама тъй като това само се „говореше“, не е вярно първото, значи не е вярно и второто, ерго – ние сме невинни каквото и да правим, вие сте виновни, че говорите какво правим.

Ама, граждани, тоя тип е като улична котка – щом се оближе сам, смята се вече за напълно чист. Не обелва и думичка за собственото си назначение, за това на Янаки Стоилов, за Бойко Рашков, за онези никому неизвестни министри, завършили кой знае какво в Москва, за самия Бос, издигнат за президент от БСП, която вече каза, че ще го подкрепи и за втория мандат.

Не е правителство на БСП ли? Може да не е на Корнелия Нинова лично, но пипалата на червената гмеж отдавна са плъзнали из цялото общество и дори няма нужда заразените от тях мозъци да членуват пряко в партията, за да работят в неин интерес.

Дори Антон Кутев обаче не може дотолкова да си изкриви суратя, че да отрече очевидното – Елена Павлова Фичерова – Караиванова, назначена за началник на политическия кабинет на новия МВР шеф, само преди няколко седмици беше член на ръководството на партията на Васил Божков „Българско лято“. Затова Кутев не отрича, а замазва – може и да има човек на Божков в МВР, но това не значи, че сме зависими от него.

Можело било! Все едно през 1931 говорителят на президента Хувър да каже: „Да, в администрацията май е назначен някакъв човек на Ал Капоне, но това нас не ни притеснява, не трябва да притеснява и вас“.

Айде, бе! Ами тогава благоволете да уволните човека на Божков толкова бързо, колкото го назначихте, да видим дали можете. По-скоро не можете, опасно е, ще вземе Божков да спре с ласкавите оценки за Радев и кабинета му и да насъска кучетата срещу тях.

От друга страна обаче, другарю Кутев, ако не уволните човека на Божков, изправени сте пред другата опасност – да се срине опитът на Румен Радев чрез своя служебен кабинет да докаже, че е лидер на политическата промяна в страната. А оттам – може да не спечели втори мандат и така да провали плановете на кукловодите си.  

Неслучайно самият президент, още няма седмица, откак правителството се закле, също даде напоително интервю, в което побърза да подчертае, че една от основните задачи, поставена от него, е вече изпълнена – българите са разбрали, че в България може да се прави нова политика, базирана на принципи и честност.

Чек! Турихме му чавката, значи – изпълнено!

Колкото и да не е истина казаното обаче, то със сигурност ще бъде лайтмотив на Радев оттук, чак до президентския вот наесен. Не знам колцина ще му се хванат на въдицата, но е лесно да се разбере, че просто опитва да манипулира тълпата. Защото всеки, който се замисли дори малко, ще се сети, че истинското усещане за промяна на цялостната политическа атмосфера не се ражда за два дни. Това е процес дълъг и не е свързан единствено с работата на кой да е министър.

А и като доказателство за подобна промяна, не може да се използва хвалбата новите анти-ГЕРБ министри колко от старите ГЕРБ-служители са уволнили, уволняването всеки го може. Важното е какво и как ще се съгради оттук нататък – в позитивизма, а не в негативизма са истинските доказателства за успех или неуспех. Успех или неуспех от гледна точка на обществото, а не откъм нечии лични или котерийни интереси.

Но ми се струва, граждани, че в този момент не си даваме сметка за огромната опасност, пред която сме изправени – опасност от премахване на демократичната система в България и подмяната ѝ с нещо, измислено от старшината, нещо от сорта например на путиновата система на управление в Русия.

Защо смятам така ли? Ами защото общата ситуация, в която политическото безсилие ражда политическо напрежение, а то генерира още повече безсилие, предразполага към подобни решения. А и вече се чуха гласове, които насочват погледа натам.

За моя изненада, първият глас беше на Огнян Герджиков, юрист, два мандата народен представител, бивш шеф на Парламента, бивш служебен премиер в първия кабинет „Радев“, с други думи – човек, който би трябвало да е привърженик на парламентарната демокрация. Обаче онзи ден той каза нещо изумително: „България има нужда една година да няма Парламент. Той непрестанно произвежда продукция, която постоянно се променя и това е най-големият бич за икономиката ни. Това не знам защо не се осъзнава толкова години, че е пагубно за България“.

Да оставим настрани темата за изискания език на въпросния правен корифей – професорът му по риторика би трябвало в този момент да се върти в гроба като вентилатор. Или дори да излезе оттам и да дръпне ухото на некадърния си студент.

Но важното е друго – чудя се как изобщо някой нормален човек може да измисли такава идиотщина като „почивка“ от парламентарната работа. Нали това означава, че, примерно за година, даваме властта изцяло в ръцете на някаква тъмна, недемократична сила. Да, дори онзи, който ще управлява през това време, да е демократ до мозъка на костите, самата процедура е в пълен разрез с демократичните принципи и го превръща в тъмна сила.

А къде са гаранциите, скъпи ми професоре, че като изтече годината, тази тъмна сила ще върне властта доброволно на суверена?

Като рязка атака към парламентарната демокрация, това изказване на Герджиков има само един аналог в българската политика – идеята на Симеон Сакскобургготски, че няма сини, няма червени, всички трябва да се прегърнем и, начело с царя, да изритаме политическите партии от живота си. За да остане начело царя, естествено.

В началото на века това сложи истинското начало на популизма в България, който напоследък достигна висша фаза. И точно призивът на Герджиков за „парламентарна почивка“ бележи този връх – целта е почти изпълнена, забравете за демокрацията.

Пък в същата посока насочва погледите и един анализ на моя приятел Веско Стойнев, в който той развива идеята как служебното правителство може да стане редовно. Точен анализ, впрочем, обаче за мен – и плашещ.

В общи линии, идеята е, че ако през юли се стигне до същата патова ситуация като през април, вместо да има нови избори и да се нагнетява допълнително напрежение, може да се потърси успокояване на обстановката. За целта партиите – да речем, „партиите на промяната“ плюс БСП – вместо да направят редовен кабинет, могат да припознаят служебния за редовен.

Това няма да е същинска политическа коалиция между тях, защото знаем вече, че те брашно не мелят. Можем да я наречем обаче „дистанционна“, доколкото решенията на тази коалиция няма да се съгласуват пряко помежду им, а ще минават за одобрение през президентът-обединител. За целта той може дори да получи някои допълнителни правомощия, нали, няма лошо.  

Тази идея, която при това е съвсем изпълнима, е нещо като мека форма или техническо уточнение за механизма, по който може да се реализира герджиковата „парламентарна почивка“. Да, защото докато страната се управлява от президента чрез редовно-служебния кабинет, Парламентът ще има по-скоро съветнически и парадни, не реални законодателни функции – а, лишен от тях, той вече не е никакъв Парламент.

Опасявам се, граждани, че оттук нататък ще зачестят изявите на хора, които ровят в тази посока. И нищо чудно един недалечен ден като общество да осъмнем с модата да носим на главите си зелени чорапи с две дупки за ушите – само колкото добре да слушаме.

Е, и може би с удобни за маршируване ботуши на краката. Маршировките също са част от системата за послушание.  

 Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО ИЛИ О, БОЖЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАХМУРЛУК

май 12, 2021 at 5:45 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sluzhebno-pravitelstvo-ili-o-bozhe-na-politicheskiya-mahmurluk

О, Боже на политическия махмурлук! Доживяхме, граждани, пак да ни управлява нещо, което е Почти нещо.

Защо помислихте, че говоря за президента Румен Радев? Засега не съм стигнал до него, имам предвид служебното правителство – всяко такова правителство, включително новоназначеното.

Иначе, ако говорех за Радев, щях да кажа че имаме ефрейторско управление. Защото – да, в армейското си битие той може да е цял генерал, но за един цивилен мандат като президент успя да се издигне само от политически редник до политически ефрейтор.

Някога самият Тодор Живков казваше за социализма:“Социализъмът е едно недоносче!“ Е, същото важи и за кое да е служебно правителство. То по принцип е особено политическо животно, което не би трябвало да се въди по нашите земи, ето обаче, че се въди.

Но, за да разберем ясно защо непочтително го наричам „Почти нищо“, да се запитаме – за какво служи то?

По закон, основната задача на служебния кабинет е да подготви предстоящите избори. Но с какво министърът на културата подпомага постигането на тази заветна цел?

Дори да се казва Пабло Пикасо – а в случая се казва само Велислав Минеков – той няма никакво отношение към темата „избори“, така че е просто една фигура с голяма заплата и екстри, които ние, избирателите, му плащаме от джоба си, за да върти по цял ден синджирчето и да щипе разни културни деятелки по баджаците.

Е, добре, де, ако е по-инициативен човек, може например да докара в София Хора на пловдивските момчета, който след всяко заседание на Почти нищото да пее „Осанна“. Но толкоз.

Или с какво г-н министърът на спорта – Андрей Кузманов, дипломиран учител по физическо възпитание – би подпомогнал подготовката на изборите? По тази тема единствената реалистична идея, която ми хрумва, е, че може всяка сутрин да организира ведрина за останалите участници в Почти нищото.

Макар че защо те доброволно биха се включили в подобно нелепо упражнение, акълът ми не стига. Аз например се смятам за нормален човек, включително защото като забавление сутрин от години предпочитам тежкия махмурлук, пред дори най-леката ведрина.

Точно толкова са безполезни за бъдещите избори и огромна част от другите г-да министри – на екологията, на туризма, на отбраната и прочие.

Да не говорим за факта, че изборите пряко се подготвят всъщност от ЦИК, а служебните министри повече дълбокомислено стоят в креслата, гледат и се пулят. Да не говорим и за факта, че, тъй като за служебни министри обикновено се назначават новаци по върховете на държавното управление, те тъкмо започват да учат занаята и – ядец, изтича им двумесечният срок на годност.

Не, че не мога да приема съществуването на служебното правителство като такова, мога – но само като добра възможност по-скоро да дойде и моят ред да стана министър. Иначе изводът е ясен – този политически инструмент за България е напълно излишен, защото е скъп и неефективен.

Има две добри опции да се промени тази практика. Първата е свързана с възможността за силна редукция на министерските постове, когато се наложи да имаме служебен кабинет.

Например министър на финансите трябва да има – държавата не може да затвори за два месеца, все пак трябва да се одобряват различни разходи, включително за изборите. Той обаче, с помощта на заместник-министри, може да поеме още доста ресори – икономика, земеделие, социални въпроси. Министърът на правосъдието пък може да поеме силовите ведомства – отбрана и вътрешни работи. И така нататък.

Тоест, служебното правителство по принцип трябва да се сведе до премиер, плюс 4-5 ключови министри максимум, всичко останало е излишно.

Другата опция за решаване на въпроса е още по-добра според мен – правителството в оставка да изпълнява функцията на служебно и да подготви изборите.

Да, има възражения, че, доколкото познаваме местните политически нрави, кабинетът в оставка ще изкриви подготовката за изборите в своя полза. И ще се развърти да назначава на ключови позиции свои хора, от които следващото управление трябва с години да се чисти. И ще направи други зулуми, за които предварително дори не можем да се сетим.

Е, да, в България всичко е възможно – но същите възражения са напълно валидни и по отношение на всеки служебен кабинет, каква е разликата.

Я да видим с конкретното току-що назначеното правителство на Румен Радев как стоят нещата. Тоест, да си зададем въпроса не „за какво“, а „на какво“ служи то?

Преди всичко и изцяло – на интересите на самия Румен Радев, разбира се.

За разлика от някои други сфери, в политиката напълно е валиден принципът, че който плаща, той поръчва музиката, тоест, който назначава, той фактически управлява. Ако се върнем към началото на този текст, докарали сме се до доста двусмислена политическа ситуация – „Ефрейтор назначава Почти нищо“.

И, независимо от опита чрез биографиите на новите министри да се придаде някаква едва ли не демократична, проевропейска и дори проамериканска визия на кабинета на Стефан Янев, много трудно някой ще повярва на тази мимикрия. Защото веднага, щом започне да действа това правителство, по делата им ще познаем…..не, не толкова самите министри, а президента Румен Радев. 

Но нали знаем със сигурност, че този човек не е проевопейски и проамерикански ориентиран, дори не е политически неутрален, а нагласата му е изцяло проруска – лично го доказа много пъти през първия си мандат. И когато кабинетът Янев заработи, това отново ще лъсне, както ще лъснат и много други работи.

За доказателства няма нужда да ходим далеч, да се връщаме към генезиса на политика Румен Радев, за който бабуваха КГБ чрез генерал Решетников отвън, плюс БСП и другарката Корнелия Нинова отвътре.

Достатъчно е да си спомним как през годините на върха президентът Радев се биеше срещу ГЕРБ, дори с цената на това да се излага като кифладжия чрез думи и действия, които противоречат на самата същност на президентската институция. А понякога и на българските национални интереси – като желанието му да се признае Крим за руски например.
Освен това, още миналата седмица, когато стана окончателно ясно, че топката минава в неговите ръце, Радев без колебания заяви, че ще покани в правителството си хора от левицата. Нищо, че левите „експерти“ в България по принцип са провалени, а и левият път в момента изобщо не е подходящ за това страната да се промъкне невредима през предизвикателствата, които се вихрят наоколо.

Но, както виждаме от състава на новия кабинет – нареди ги като червени матрьошки един до друг, макар да се опитва да ги смеси и поприкрие с „десни“ лица като Минеков.

Още нещо важно обаче – след като Радев отложи амбициите си за нов политически проект, той се ориентира към президентската надпревара за втори мандат. А общата ситуация в страната е такава, че, за да спечели поста отново, той има нужда хаосът да продължи. Не само защото на този фон по-лесно може да минава пред публиката за стълб на стабилност и спасител на нацията, но и защото на последните избори вече практически видя, че в мътната вода наистина успява да налови повече подкрепа от различни страни.

Както видяхме в последното Народно събрание, става дума за 4 от 6 партии, които са с него. Сметката е проста – техните гласове, плюс гласовете на онези промосковци, които останаха отвън, плюс допълнително заблудените избиратели, ще му стигнат да спечели президентския пост. Затова от гледна точка на Румен Радев е добре хаосът да продължи до есента – а какъв по-добър инструмент за поддържането на хаоса от служебен кабинет, последван от пореден парламентарен провал – и още един служебен кабинет.   

Още ли някой мисли, че правителството на Стефан Янев ще подготви честни избори, които ще дадат резултат, полезен за България като цяло, а не за отделни политически котерии, в частност – за интереса на прекия му политически бос Радев?

Ако има такъв наивник – да се ритне сам отзад, защото дори О, Боже на политическия махмурлук не може да ходи и да рита всеки малоумник поотделно!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЕВИННАТА РУСИЯ – ПРЕКРАСНА ТЕМА ЗА ДОКТОРСКА ДИСЕРТАЦИЯ

май 9, 2021 at 1:00 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-nevinnata-rusiya-prekrasna-tema-za-doktorska-disertatsiya

Доживяхме, граждани, да получим една добра новина откъм Изток – България най-после попадна в списъка на недружелюбните за Русия страни. 

Ако не знаете, това са такива нагли държави, които не просто отказват да работят изцяло за руските интереси, но и най-подло смятат собствените си интереси за по-важни. А и не обичат руснаците искрено и лично – от великия вожд Путин, до последното пионерче, готово да предаде баща си на властта.

В този списък обаче попадат почти всички страни по света, изключенията са малко и се чудя защо Кремъл се поти с дългия, а не се заеме с краткия вариант – на страните, които угаждат на Русия изцяло и я обичат всеотдайно.

Но май се сещам защо – защото тогава писателите ще останат с чисто бял лист в ръка. Да, има още държави, които работят за интереса на Кремъл повече, отколкото за собствения си, но го правят от страх, не от любов.

А да видите какви беди ни чакат сега, като попаднахме в този руски списък – внушават някои болни мозъци в България.

А всъщност никакви беди не ни чакат, напротив, само хубави неща.

Например, поради съществуването на въпросния списък, Кремъл вече заплаши да накаже Чехия, като спре чешката бира на руските граждани. Ми прекрасно, тъкмо ще остане повече за нас, жадните европейски ценители.

А България как ще накаже Путин – ще забрани на руснаците да идват на почивка тук ли? Само министър Марияна Николова и разследваният за руско шпионство Николай Малинов ще бъдат душевно наранени от такава мярка, казвам ви. Добре, де, и някой си Копейкин вероятно. 

Иначе аз например ще се зарадвам. И без това отдавна настоявам ние сами да прекратим руското „туристическо“ нашествие по много причини, най-малкото – защото съм чувал от специалисти, че масовото присъствие тук на руски туристи има отрицателен ефект върху качеството на българската туристическа индустрия.

Като цяло, сега е много подходящ момент да се вземат по-сериозни мерки срещу агресивната руска политика, граждани, нещо, за което настоявам почти всекидневно от 2008 насам, откак Кремъл безцеремонно атакува Грузия. Тогава призовах за незабавен бойкот на всичко руско, включително на прекрасната руска водка – и ето, че 13 години по-късно самият Европейски парламент се приближи доста плътно до тази идея.

На някой това може да изглежда твърде бавна реакция, но вероятно повечето хора ще се съгласят, че, в сравнение със стандартната европейска политическа реактивност, 13 години за наистина важно решение са нещо, което може да мине за „незабавно“. Да, все пак е по-близо до внезапното „маняна“, отколкото до безбрежното „иншаллах“.

Червен, зелен или пембен, но с неотдавнашната си извънредна резолюция по темата, ЕП ми върна поне малко от иначе напълно изгубената вяра, че някой ден европейските политици по-масово ще си извадят главата от задника и ще погледнат в очите проблема с озъбената срещу целия свят Русия.

„ЕС да намали зависимостта си от руската енергия, да спре „Северен поток 2“ и строителството на спорни руски АЕЦ на своята територия“ – призова Европейският парламент, при това с голямо мнозинство от 569 гласа „за“, нищо, че българските комунистически мишки избягаха от гласуването.

В резолюцията се осъждат категорично „подривните действия на Русия“ в европейски страни, включително в България, и се призовават държавите от Евросъюза да не приемат руски средства с неясен произход, както и да ограничат руските корупционни инвестиции. В тази посока специално са споменати България, Кипър и Малта, които трябва да спрат да дават на руснаци гражданство срещу инвестиции.

България, както стана преди време около случая Скрипал, за малко пак да остане извън чадъра на европейската солидарност, този път с Чехия, но все пак се реши и изгони още един руски дипломат. А в Кремъл Песков побесня и се закани да ни го върне тъпкано. Най-вероятно, ще изгонят и те един-двама от нашите.

Това също е добра новина, граждани. То означава, че ако разкриваме и гоним руските шпиони оттук с добро темпо, скоро няма да остане българско посолство в Москва и съответно руското ще трябва да се маха от София, защото няма да останат и контакти за реализация. Какъв само вечен мир и спокойствие ще настане тогава…..

Но не се радвайте предварително, дотогава има още време, а и руснаците са отмъстителни като невестулки и ще търсят начин да ни навредят със или без посолство.

Ако погледнем обаче и малко по-широката картинка, ще си дадем сметка, че не само българското посолство може да си вдигне чуковете от Москва. Както е тръгнало светът непрекъснато да напада горката невинна Москва, така ще стане на практика с посолствата на всички демократични държави. 

Да, забелязвате ли колко невинна е Москва. Винаги, постоянно и за всичко. Всички останали са гадове, които непрекъснато кроят шапката на Русия, действат активно срещу нея, организирано или индивидуално я обвиняват безпочвено за каквото да се сетиш. И умникът Сергей Лавров затова иронизира – слава, Богу, че още не сме убили ерцхерцог Фердинанд.

Хубав лаф – обаче когато нагло убиваш, тровиш и затваряш всеки, който ти пречи, когато целият свят вижда и осъжда действията ти, а ти се държиш, сякаш не си миризливецът, пръднал в трамвая, крачката до това да убиеш ерцхерцога и да подпалиш още една Първа световна война никак не е голяма.
Невинната Русия – това наистина прилича на прекрасна тема за докторска дисертация по политология, толкова много материал има……

Да, Русия е невинна, когато взривява военни обекти в европейски държави като Чехия и България. Невинна е, когато шпионства в София и използва столицата ни за балканска столица на ГРУ. Невинна е, когато оказва натиск за промяна на българската политика в руска полза. Невинна е, когато заобикаля принципите на международното право и добрия тон в политиката, като мами и с граждански полети прекарва над България оръжия, предназначени за Сърбия.

Ако някой обикновен човек беше толкова невинен, граждани, колкото е император Путин, отдавна щеше да бъде канонизиран за светец. А, вместо това, ние тормозим невинния човек с декларации и заплахи.

Ето ви го например и американския държавен секретар Антъни Блинкен: „Ако Русия действа необмислено или агресивно, ние ще отговорим“.

Ами хайде, де, колко още по-агресивно трябва да действа Русия, че да получи очаквания достоен отговор от Запада?

Но – май не, въпреки обнадеждаващите декларации, май няма скоро да има сериозен отговор. Защото в политиката на Запада участват и типове като немския външен министър Хайко Маас, които дори в тази драматична ситуация призоваватза „диалог“ с Кремъл.

„Не е в наш интерес да се включваме в тази конфронтационна врява“ – безцеремонно заяви Маас.

Мисля, че в същата секунда Лавров е решил да му прати скромен подарък, защото Маас се превърна в поредния „полезен идиот“, който играе ролята на безплатен рупор на руската хибридна война. Защото всъщност руската версия за нещата е точно такава – Русия си седи там някъде на Изток съвсем невинна, нищо не прави, а светът, щото я мрази, вдига „конфронтационна врява“.

Ех, Шрьодер, Шрьодер, що ли не остана единственият немски политик, готов да предаде интересите на демократичния свят, за да опази интересите на войнствения, диктаторски Кремъл!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЕХ, МАНДАТ, ТИ РОДЕН, НАШ ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА НЕПОЛИТИКАТА В ПОЛИТИКАТА

април 29, 2021 at 6:22 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-eh-mandat-ti-roden-nash-ili-prikazka-za-nepolitikata-v-politikata

Както се очакваше, граждани, тази година предизборният цирк в България не беше много интересен, но за сметка на това прерасна в огромен следизборен цирк. И, закономерно, няма и месец след вота, политическата публика е вече с увиснало чене – знак за истински шок от безумните изпълнения, които вижда да се разиграват по арената.

В момента мандатът за съставяне на правителство е като някакъв летящ холандец, осъден да се прехвърля навеки от ръка на ръка, защото няма кой да го вземе и реализира. В цялата работа обаче има нещо още по-важно – че ситуацията е патова, се знаеше предварително, не се знаеше обаче, че онези уж политически субекти, които сами се гюмчат в гърдите като „партии на промяната“, ще се държат чак толкова политически безотговорно и морално недостойно.

Добре, ГЕРБ получиха мандата и представиха правителство. Аз лично не бих казал, че присъствието в него на Любен Дилов – син, който понякога е зелен, а друг път червен, е особено достойнство. Даже напротив. Нито пък бих одобрил номинацията на Красимир Вълчев като нов стар шеф на образованието, защото този човек подлуди цялата държава с идеите си как онези ученици, дето ще учат в къщи, са само половината от онези, дето ще ходят на училище, обаче в сряда, петък и събота едните ще сменят другите. Но ако някой междувременно удари сто тояги на голо на министъра, всички ще си стоят в къщи, а само дните от седмицата ще се сменят.  

Така или иначе обаче, дали хубаво или лошо беше това правителство като цяло, сега вече никой не може да каже, защото бе бламирано, още преди да се обсъди не само персоналния му състав, но и още по-важни неща като програма, приоритети, идеи за реформи и т.н.

Строго политологически погледнато, голословното отрицание изобщо не беше умен ход от страна на ДБ и ИТН. Тези две партии имаха шанс да се докажат пред избирателя като сериозни и диалогични формации, които взимат информирани решения и правят всичко възможно, за да не потъне страната в разруха. Достатъчно беше само да проведат една среща с преговорния екип на ГЕРБ, след която пак да кажат своето „не“, но вече с аргументи и обосновки под ръка. И с благообразното обяснение – ето, направихме усилие, но не стана работата. Това е част от отговорното поведение, което хората очакват в тази мътна и кървава ситуация – очакват да знаят какво всъщност става и защо.

Не би! Няма кой да е умен, трябва всички да сме революционери – да желаем промяна на правилата, въпреки че не знаем със сигурност какви са те. И въпреки, че имаме на ум само нещо бълбукащо по въпроса с какво да ги заменим.

Но, да речем – добре, това лайно вече беше настъпено и клоуните продължиха да джапат нататък из политическия манеж с патъци номер 85. Веднага, след като ГЕРБ върнаха предсрочно мандата, Тошко сценаристът, запитан какво ще предприеме втората партия – ИТН, отвърна велемъдро и тайнствено: „Ще направим това, което трябва да направим, в момента, в който ни дадат мандата“.

С което човекът веднага влезе като номер две в личния ми списък на българските царски особи – досега само Симеон имаше право и задължение да ръси подобни простотии. Ама на него това му е присъщо заради вродената неспособност да се изразява смислено, плюс нежеланието му да казва истината за каквото и да било. А при Тошко…..

А, чакайте, бе, граждани, да не би и при Тошко основанията да са същите, въпреки славата му на печен сценарист и въпреки заявките на ИТН за необходимостта от честна и открита политика?

Все пак, заявката на подпредседателя, че мълчанието на ИТН ще продължи, и този път доказа само валидността на елементарния принцип, че казаното от втория човек в дадена партия е винаги предпоследно, защото последната дума е винаги на шефа. Така че ето ви го самият председател Слави да се изявява по темата „мандат и к`во правим, ако случайно ни се натика в ръцете“.

Ще отминем с мълчание заслужаващия ирония факт, че по-рано Слави се подиграваше с коронавируса, но това несъществуващо изведнъж го докопа, заради което и не можа да се зарадва както трябва на политическата си победа – с чалга на корем и кючеци по масите. Народните маси.

Друг е въпросът, че той и без това нямаше как да се зарадва на политическата си победа, първо защото не е политик, и второ – защото на главата му се струпаха отговорности, които дори не си е представял, че съществуват. Например – защо ми е мажоритарен вот, ако няма да избират само мен? Или – колко сценаристи трябват, за да се сътвори добър проектобюджет? Такива ми ти работи.

Та излиза Слави изведнъж и уточнява, че партия ИТН ще назначи за премиер някоя си Антоанета Стефанова, шахматистка, която обаче, веднага щом получи мандата, ще го върне.

Колко малко думи, колко много информация, граждани!

Първо, публиката разбира със сигурност нещо, което отдавна подозира – че партия ИТН не може и не иска да прави политика, а само да си играе политически игрички. Или да свири подпури от политически хитове. Второ, че партия ИТН всъщност е тайният клон на партия „Българско лято“, доколкото шахматистката Стефанова, както поне БТВ информира, през годините е получавала солидни субсидии от дубайския бизнесмен и политик с български прокурорски обвинения. Трето, научаваме, че шахът не е работа за всеки, но политиката, както и подозирахме, е. Поне в България. Четвърто, вече е сигурно, че ще има предсрочни избори, защото в тази ситуация никоя от останалите партии не може да реализира мандат, колкото и самоотвержено Хаджигенов да го иска. И пето, видяхме с очите си как отказът на ИТН накара всички да се разбръмчат като разтревожен кошер – не само пчеличката Мая.

Благодаря, Слави, не знаех, че един прост отказ от мандат е толкова полезно упражнение за изясняване на общата ситуация в страната, кой кой е в нея и за какво се бори.

Закономерен е въпросът – какво става оттук нататък. Защото изборите са ясни, но в Парламента има хора, които знаят, че вероятно никога пак няма да попаднат в него, така че продължават да правят сметки. Например споменатият Хаджигенов, който вече и по този въпрос влезе в противоречие с Мая. Тя вика – неприлично е най-малката партия да вземе мандата и зад нейния гръб да се крият по-големите, а той вика – е, щем, не щем, нали сме отговорни хора, ще го вземем.

Добре, де, дори Радев да им го даде и да го вземат, с мандат в ръката те са способни точно толкова да съставят правителство, колкото и без мандат в ръката, тоест – хич.

Мисля си обаче, че Румен Радев може да се окаже по-хитър, отколкото е, като с един куршум удари два заека – да избегне капаните по пътя на мандата и да си осигури нов ресурс за президентските избори. За целта е достатъчно само третия път да го даде на ДБ. Аз поне така бих направил – но да не давам повече акъл, че току-виж и тази глупост се реализира.

С глупости или без, предсрочните избори все пак изглеждат неизбежни и всички „партии на промяната“, особено ИТН, вече смятат как ще спечелят повече гласове. Истината обаче ще ги наскърби – в ситуация като тази, по-голям шанс да вдигнат подкрепата си, имат партиите на статуквото.

Първо, те имат по-големи твърди ядра и повече възможности да привличат периферия, отколкото реализираха на 4 април. Второ, като цяло избирателите по света са еднакви – те предпочитат стабилност пред хаос, по-добър живот пред по-лош. Трето, не може да се откажеш от властта, дадена ти от избирателите, да профукаш този шанс, и веднага да поискаш втори. Това си е чист волунтаризъм, много революционно очакване, но в политиката нещата не стават така.

Това са основните причини да съм скептичен към възможността след предсрочни избори да имаме „по-добър“ резултат, тоест, парламентарна конфигурация, по-подходяща за съставяне на чисто и свято правителство, отколкото сегашната.

Лошата новина в случая е, че ако тръгнем по този път, не се знае колко дълго може да се задържи политическият хаос и кой колко риба ще налови в мътната вода. А още по-лошата новина е, че всичко зависи от банда некадърни политически клоуни, на които вече и децата от публиката не се смеят.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: „ПАРТИИТЕ НА ПРОМЯНАТА“ КАТО „НОВИТЕ ЛЕВИ“ – УТРЕШНИТЕ НОВИНИ НЕ СА ДОБРИ

април 21, 2021 at 12:59 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-partiite-na-promyanata-kato-novite-levi-utreshnite-novini-ne-sa-dobri

Много интересни консултации за раздаване на мандати и съставяне на евентуалното ново правителство се проведоха онзи ден, граждани, трябва да призная.

Не, че от тях произлезе нещо категорично, де, или поне нещо умно, но, осветени от публичността, някои твърде забулени в мъгла реалии от българската политика сякаш започнаха да проблясват.  

От цялата работа най-много ми хареса репликата на Румен Радев към Демократична България: „Мястото на вашата коалиция е важно, защото в нейно лице десният избирател отново намери представителство в Парламента, отреди ви важна роля в общия политически ред в страната“.

Радев се радва на успеха на дясното, моля ви се!

Щом прочетох тези думи, веднага си представих как в този сюблимен момент, когато очите им са замазани с голямата баданарка, перките на генерал Наско и редник Христо /да ме прости, ако е лейтенант от запаса/ се надуват от гордост и те започват да се виждат още по-готини и умни, отколкото досега са смятали. Какво ли не прави една похвала, дошла навреме. И от високо място.

Но да погледнем онова, което в действителност съдържат думите на президента или което стои зад тях. Става дума за две неща – една голяма лъжа и като цяло, и в детайлите, плюс една въдица с голяма кука, на която да се закачи съответният шаран.

А ето и конкретните съображения за това. Първо, отреденото на ДБ пето място в Парламента не показва те да са припознати от българския електорат изобщо, а в частност – дори от десния, като чак толкова важна формация. Виждали сме и много по-солидни десни присъствия на депутатските банки, нали. При това не само като количество, а и като качество.

Второ, думата „отново“ в случая изобщо не е на място, най-малкото – защото ГЕРБ също се водят дясна партия или поне членството им в ЕНП сочи натам. Да, ГЕРБ се свързват с доста особено разбиране за дясното, някакво дясно с твърде балкански измерения, и аз лично винаги съм смятал, че една толкова популистка формация не може да бъде истински дясна.

Но аз мога да си позволя да го кажа, защото мога да го докажа, докато Румен Радев не може, защото тук цялата работа е свързана с едни особени дебри на политическата наука, за които той едва ли знае нещичко. Така, де – ако знаеше, щеше да бъде истински политик, а не измислен, какъвто е всъщност.

Трето, ролята, отредена на ДБ в общия политически ред на страната, в най-добрия случай, е поддържаща. И това съвсем ясно се видя по време на консултациите. След тях дори Христо Иванов прозря и призна публично, че тяхната малка коалиция никога няма да получи мандат от президента. Важно признание, защото миналата седмица генерал Наско остави впечатление на неразбрал, като удари тъпана и викна, че ДБ чака мандат.

Тези три лъжливи похвали на президента имат една едничка цел – той мощно ласкае ДБ, с което пуска въдицата, за да получи евентуалната им подкрепа на президентските избори през есента. Особено ако срещу него се изправи лично Бойко Борисов или пък – дай, Боже – някой свестен и реално десен човек, и след като е ясно, че, поне засега, не може да разчита на никаква подкрепа от ДПС, за тогава Румен Радев ще има нужда от наистина всеки гласец, дори най-тънкия, за да победи.

Но толкоз за флирта на президента с ДБ, флирт, който, впрочем, той разигра и с БСП, ИТН и ИМВ – със същата своя съкровена изборна цел го разигра, но с всяка формация се отнесе според нейните специфики.

Това, което е най-важното обаче за изясняване на общата политическа картина в момента в страната, се видя ясно на президентските консултации – че трите тъй наречени „партии на промяната“, всъщност са една партия, съставена от три фракции.

Да, към подобна възможност вниманието бе насочено още при първото заседание на новия парламент, но тогава усещането за общност беше свързано повече с демонстрираното единство на техния манталитет. Тогава сякаш още се бе проснало някакво було над общата им същност – но сега вече срамежливата бананова поличка на Жозефин Бейкър падна и голата истина под нея лъсна безпощадно. 
Какво точно имам предвид обаче, като говоря за единството на троицата Слави, Мая и Христо, единство не само по манталитет, но и по „политическа“ същност?

От думите и поведението на трите формации става все по-ясно, че те са като три, засега само тропосани заедно части на един общ проект, на една обща партия, която се състои от ляво-популистката ИТН, ляво-либералната ДБ и ляво-социалната ИМВ. Трите заедно са „новото ляво“ на България и всъщност заемат политическото пространство от левия бряг на центъра, до към десния бряг на ляво-консервативната БСП.

Там някъде границата е още размита и неясна, тя ще се очертае по-категорично, когато електоралната подкрепа за БСП спадне с още 7-8-10 процента и партията се маргинализира напълно, нещо, което, впрочем, трябваше отдавна да се случи.

В момента обаче гласовете прескачат лесно в едната или другата посока – от „старото“ към „новото“ ляво и обратно. Точно затова пък от трите „партии на статуквото“, именно БСП най-лесно ще даде подкрепата си за евентуалното бъдещо управление на „партиите на промяната“. А и точно от нея подобна подкрепа ще бъде най-лесно приета, „чест“, която „новите леви“ засега категорично отказват на ДПС и ГЕРБ.

В момента вече могат да се набележат и някои общи характеристики на партиите от тази „нова левица“, в сравнение със „старата“ БСП.

Първо, те са по-прагматични, повратливи и приспособими, например – не са чак толкова силно обвързани с комунистическото минало на страната и вероятно няма да се занимават много-много с партизански и деветосептемврийски теми, въпреки изцепките на Мая в тази посока, които добре помним.

Второ, те не са и чак толкова привързани към „социалния подход“ в икономиката. Да, вероятно ще продължат да ползват социалните лозунги с пропагандна цел, но по-умерено от БСП. А може би като цяло ще имат и не толкова волунтаристично отношение към икономиката. Това не значи, че ще могат да я управляват по-кадърно, а просто – че малко повече, надявам се, поне ще се опитват да виждат реалностите и да се придържат към тях.

И трето, „Новите леви“ вероятно ще имат по-прагматично отношение и няма чак толкова да се зъбят на ЕС и НАТО, колкото БСП, защото те, сега, като евентуални управляващи, ще разчитат тепърва да получават и харчат европейски пари.

В същото време обаче, със сигурност ще запазят същия слугински манталитет по отношение на Кремъл. Какво да си помисли човек, като се имат предвид топлите им отношения с президента Румен Радев. Или оглушителното им предизборно мълчание по темата за агресивната руска политика, включително срещу България и мерките, които трябва да се вземат в тази посока.      

Има още доста неща, които можем да отбележим отсега като характеристики на „новата левица“, но да не избързваме. Да видим първо дали тя в действителност ще се сътвори и формално, а няма да остане само нереализирана възможност.

Това ще проличи от следващите няколко важни стъпки – дали ИТН, ДБ и ИМВ ще се договорят за общо управление, дали и по какъв начин ще си сътрудничат в Парламента или противоречията им ще надделеят, дали ще застанат наистина заедно зад Румен Радев на президентските избори през есента…..

В интерес на истината обаче, трябва да кажа, че каквото и да предприемат те, новините – политически, икономически и всякакви – които очакват България с това натрупване на ляво върху ляво, и то на фона на реално липсващото дясно, няма да бъдат никак добри.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »