De Profundis: ПУТИН АТАКУВА ДЕМОКРАЦИЯТА В ИМЕТО НА МИРА – АМИ ДА ГО УМИРОТВОРИМ

февруари 26, 2022 at 11:15 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-putin-atakuva-demokratsiyata-v-imeto-na-mira-ami-da-go-umirotvori

Свободният свят спешно трябва да приеме извънредно законодателство, посветено специално на отношенията с Русия.

То трябва да има временен, макар и, вероятно, дългосрочен характер – с хоризонт не просто до пълното изтегляне на Русия от Украйна и другите окупирани чужди територии – Молдова, Грузия и прочие, но и до времето, когато страната реално ще престане да бъде заплаха за мира и сигурността по света.

Подходът в случая трябва да е обратен на досегашния – не да се налагат меки санкции и те уж да се втвърдяват с увеличаване безчинствата на путинския режим, а обратно. Тъй като е налице безкрайно нагло и опасно за света престъпление – разпалване на война срещу демокрацията в сърцето на Европа – да се наложат сега, веднага, най-силните, най-крайните възможни санкции и евентуално, с отстъпленията, направени от режима, да се отпускат те малко по малко.

Иначе работата няма да стане – нещо, което ясно се вижда, след като заканите на Запада за „страховити санкции“, ако Русия нахлуе в Украйна, се оказаха напълно неефективни приказки за наивници и само зарадваха Путин.

В това извънредно законодателство, на първо място, Владимир Путин, Сергей Лавров и другите бесни кучета от кремълската шайка, трябва да бъдат официално обвинени във военни престъпления и обявени за международно издирване. С тях лично не трябва да се преговаря занапред вече никога. Всички страни от Свободния свят трябва да прекратят дипломатическите си отношения с Москва и там да остане само едно малко общо представителство на Запада, с което руснаците да контактуват.

Същото се отнася и до визовия режим. Първо, трябва да се отнеме временния или постоянен статут на всички руснаци, които сега живеят на Запад – с необходимите хуманитарни и политически изключения – и те да бъдат върнати в Русия. Второ, визовият режим за излизане оттам трябва да бъде затегнат докрай, да се въведат строги правила, според които издаването на визи за пътуване в ЕС, САЩ, Япония или Австралия трябва да е крайно ограничено и да се реализира пак само чрез общо представителство на Запада.

Туризъм в България ли? Ами почивайте в Сибир, гълъбчета. Разглеждане на катедрали? Гледахте, каквото гледахте…..

Е, да, за да има единно общо дипломатическо представителство, ще трябва всички ние да се откажем от още малко суверенитет по въпросите на външната политика, но в момента общата позиция и общият интерес са наистина по-важни от тези на отделните държави и това трябва да е нашият ръководен принцип – обратното вече сме го играли, Путин и досега ни разделяше, като ни влияеше поотделно.  

Всички руски авоари в западни банки трябва да бъдат блокирани, да се забранят руските инвестиции в какъвто и да било бизнес на Запад, а вече направените инвестиции да се замразят. Русия трябва да бъде извадена от системата за международни разплащания SWIFT. Членството на Русия в международни търговски и други организации трябва да бъде прекратено, да бъде спрян достъпът на руски стоки на международните борси, да се забрани транспортирането на каквито и да било руски стоки по суша, въздух и вода през границите на страните от демократичния свят.

На Русия трябва да могат да се продават само ограничен брой западни стоки и то на специални общи цени.

Навсякъде в Свободния свят трябва да се спре разпространението на официалните руски медии, които са рупор на кремълската пропаганда; да се спре работата на местни медии, финансирани, пряко или косвено, с руски пари; да се инкриминира руската пропаганда, тоест, да има наказателно преследване за тъй наречените „руски тролове“ или „анализатори“, които разпространяват руските „опорни точки“ и оказват друга – пряка или косвена – подкрепа на руския режим и подпомагат реализацията на неговите престъпни интереси.  

Логично е също, че трябва да се забранят всички местни партии, които се финансират пряко или косвено от Русия и които се застъпват за руските интереси по един или друг начин, в една или друга сфера. Някакви санкции трябва да има и лично срещу западни политици, бизнесмени или културни дейци, които се поставят в услуга на Русия – такива като бившия германски канцлер Шрьодер, актьора Жерар Депардийо, режисьора Емир Кустурица, обвиненият в шпионаж Малинов и прочие типове.  

С други думи – трябва напълно и еднозначно да бъдат прекратени всички дипломатически, търговски, транспортни, културни и всякакви връзки с Русия, каквото и да ни струва това в икономически, политически или личен план. Кремъл трябва да бъде поставен буквално под карантина, да остане максимално изолиран от останалия свят, а на Путин и шайката му да бъде обяснено еднозначно, че всеки опит за нова военна атака срещу когото и да било този път ще срещне пряк и силен военен отговор.
Много ми се иска, разбира се, да не се налагаше да използвам думи като „забрана“, а тези и още много необходими стъпки – не мога да изброя всички – да се случат при единомислие у хората от Свободния свят, поради общата трезва преценка на опасностите, свързани с безумния кремълски режим – който заплашва не само Украйна, не само Европа, а и самите устои на демокрацията.

За съжаление – няма го този здрав разум и това единомислие. Дори днес, в най-горещата фаза на конфликта, взривен от престъпната власт на Путин и кликата му, германски политици се оправдават, че е „много трудно“ да се изключи Русия от системата SWIFT, защото, видите ли, ще им закъса бизнеса с Русия. За италианци и французи също било трудно. Ами те са големи икономики, ще го преглътнат – да са мислили навреме и да са научили простичкият урок – който прави бизнес с Дявола, в един момент задължително гори, включително в Геената огнена.

Да, естествено, всички тези предложения са свързани с ограничения на човешки права – имам предвид нашите собствени права, на хората от Свободния свят. Например няма да можем в Ермитажа и Пушкинския музей да се наслаждаваме на разни картини, откраднати от руснаците по едно или друго време. Но това ще го преглътнем, макар трудно, нали.  

На пръв поглед, ще бъдат нарушени и някои от водещите за нас демократични принципи, особено по отношение на Русия и руснаците.

Но очевидно такова време е дошло – с цената на известни жертви, трябва да спасим демокрацията, защото иначе утре може да нямаме какво да спасяваме и къде да прилагаме тези свои принципи. Достатъчно е да прочетете лъжливите и нагли изказвания на Путин от последните дни, за да разберете, че за него демокрацията е основният враг, когото той иска да унищожи. Достатъчно е само дори да чуете думите му, казани пред представители на руския бизнес, че войната в Украйна се води в името на мира, за да разберете какво става и в какво състояние се намираме.
Да, за това състояние не ни е виновен само Путин, виновни сме и самите ние, че не взехме необходимите мерки навреме – затова сега ще трябва да плащаме двойна и тройна цена. Но все пак – по добре да я платим и да решим рязко проблема, отколкото да продължим да шикалкавим, сами да се мъчим, а и да го завещаем на децата си.

Защото Русия не само няма да спре с агресията срещу света. Дори да не е Путин на власт, Русия е особен вид империя, тя ще си роди нов Путин – и той ще продължи да тормози всички от нейно име.

И още нещо, което чувам като възражение – защо заради путинския режим да обричаме на страдания обикновените руснаци, които са невинни.

Ами да помислим. Първо, за да поддържа и развива армията си, не Западът, а Кремъл харчи щедро парите на руските данъкоплатци, вместо да ги използва в тяхна полза. Второ, като води престъпните си войни, Кремъл обрича на страдание не само обикновените руснаци, като ги праща да мрат в името на лъжливи, напълно безумни и безсмислени каузи, а и хората, които атакува и които „обикновените“, а също и „невинните“ руснаци избиват по негова заповед.

Трето, както царският и болшевишкият режим, така и Путинският съзнателно държи тъй наречените обикновени руснаци в материална и духовна нищета, за да може по-лесно да ги баламосва и управлява. Четвърто, Кремъл, заедно с назначените от него „бизнесмени“, присвоява огромната част от печалбите от разпродажбата на руски активи и обрича идните поколения на бедност.

И пето, според експресно проучване на Всероссийский центр изучения общественного мнения (ВЦИОМ), 73 на сто от руснаците подкрепят признаването на Донецк и Луганск. Това да ви звучи като невинност? Дори да лъжат руските социолози, изглежда не лъжат чак толкова много, защото резултатът съответства напълно на подкрепата, която режимът получи за присвояването на Крим и в други подобни случаи.  

Да, в Русия има някакви съпротивителни сили и една част от тях трябва да бъдат подкрепени с всички средства отвън в борбата им срещу престъпния режим на Путин. Да не забравяме, обаче, голяма част от опозицията в Русия са комунисти-динозаври и други видове левичари, плюс ултранационалисти, които критикуват Путин, че е прекалено мек със Запада. Така че сътрудничеството с руската опозиция е трудно по същата причина, по която е трудна интеграцията на ромите – ние работим с тях като с единна общност, а те не са такава и затова голяма част от парата отива в свирката.

Така или иначе обаче, като цяло аз съм сигурно последният човек, който би искал да ограничава права и да нарушава принципи – затова казвам, че всичко описано трябва да стане с приемане на извънредно законодателство, което да има временен характер, да е ориентирано и да засяга само и единствено отношенията с Русия и да ни е обица на ухото, за да не стигаме дотук и в други подобни случаи.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НИЕ, ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯТ ЗАПАД, ОТКЪРМИХМЕ И ОТГЛЕДАХМЕ ЧУДОВИЩЕТО „ПУТИНОВА РУСИЯ“, НИЕ СМЕ ДОКТОР ФРАНКЕНЩАЙН

февруари 23, 2022 at 9:47 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-nie-tay-narecheniyat-zapad-otkarmihme-i-otgledahme-tova-chudovishte-putinova-rusiya-nie-sme-doktor-frankenshtayn

Путин пак нахлу в Украйна.

Нормалният здрав разум казва, че той е просто един болен, нещастен човек, кретенясал от огромната власт и пари, с които разполага, с изкривена от ченгеджийското си възпитание представа за история, морал, хуманност и други простотии. Всичко това личи прекрасно в речта, с която онази вечер оповести началото на поредната руска агресия срещу суверенна и независима Украйна, срещу Свободния свят, срещу международното право, срещу мира и разбирателството в света.

В този смисъл, Путин е някой, когото би трябвало да съжаляваме, но, все пак, за негово и наше добро, да вържем и да лекуваме в подходящото заведение. Само че не като по цял ден го питаме насилван ли е в детството и дали мама не го е отбила прекалено рано, а най-вече по метода на дългите ледени вани и препичане на мозъка със слаб ток.

В същото време обаче, Путин си нахлува в Украйна спокойно, защото неговият собствен ненормален разум му казва категорично, че никой нищо няма да му направи, каквото и той да прави. И, парадоксално, но е прав. Вероятно защото се базира на практическия опит – вече 20 години той пробва, ли пробва, чака някой да го плесне през грабливите кървави ръчички в знак, че е  стигнал прекалено далече – и нищо. Не го пляскат, ходят му на крака в двореца да се кълчат като баядерки и да го омилостивяват – та Макрон ли не беше, та Меркел ли не беше, та Байдън, Тръмп, за Обама да не говорим ли не беше.

И как никой от тези и всички други политически шантонерки, плюс никой от техните умни екипи,  не си дадоха сметка, че, каквото и да се каже на тези срещи, каквито и заплахи или обяснения да са дадени от името на Запада, зад гърба им Лавров и Путин се черпят. И го правят, защото знаят, че всяка среща с тях означава едно единствено нещо – че, вместо да ги постави зад истинска Желязна завеса, въпросният Запад легитимира престъпния московски режим отново и отново.

Пичове, не Путин и неговата безумна Русия се въздигнаха от небитието и пораснаха през последните две десетилетия до сегашното си положение на едноличен световен грубиян, ние, тъй нареченият Запад, откърмихме и отгледахме това чудовище. Ние сме доктор Франкенщайн.

Да, ние самите сме виновни до много голяма степен, направихме го чрез нашата глупост, нерешителност, непознаване на проблема, готовност да се продаваме – било за пари, било за електорална подкрепа. И когато сега „осъждаме“ поредния акт на агресия срещу суверенна страна, която Путин и кликата му извършиха с „признаването“ на фамозните Донецка и Луганска република и нахлуването в тях, трябва да видим какъв дял от тази присъда заслужаваме ние.

Питам дори колко и по какъв начин от присъдата ще „излежим“ – например, като подадем оставки и си вдигнем мухлясалите задници от добре платените топли кресла в Брюксел, Париж, Берлин, Вашингтон – и да отворим бързо пътя на хора, които искат и могат да се справят с проблема.

Навремето Чърчил не успя да задуши болшевизма още в люлката, сега никой политик от демократичния свят дори не си направи труда да каже, че путинизмът трябва да бъде задушен – било в люлката, било в някоя от фазите на развитието му. А „анализаторите“, „специалистите по Русия“ и всякакви други тълмачи, зинали около политиката, трябва да си изядат шапките в знак на покаяние.

Онзи ден чета един такъв човек, Бернар-Анри Леви, както го представят – водещ френски философ. В някои отношения добре говори и правилно се изказва човекът – за руските имперски попълзновения например и за това как европейските лидери трябва да приемат нещата сериозно, а не да се гевезят по криворазбран либерален начин. Но, както си чета, попадам на величествено самопризнание: „За всичко това – пише мосю Леви – не се уморявам да крещя през последните пет години!“

Моля? Сериозно ли? Това ще рече – от 2016 насам. Ма, граждани, голям герой, направо жив да го ожалиш – крещи цели пет години и сигурно го болят гласните струни, та затова аз чувам само тънко пищене.  

А защо не е закрещял малко по-отрано, например още през 2014, когато Русия нагло нахлу в Украйна, завзе Крим и сътвори кашата в Донбас. И когато всичко вече беше ясно на всички.

Ама не, глупости говоря, като философ с авторитет, вероятно въпросните две липсващи години са му трябвали на мосю Леви, за да обмисли така издълбоко и изтънко нещата, че да не се изложи. Явно знае, че демократичните западни политици не бързат с реакциите, дори да им набуташ под самия нос някоя гола и миризлива истина. Или кървава, все едно. За тях от научаването на истината до вземането на решение и оттам – до изпълнението му, пътят е дълъг колкото пътя от живия фазан до тенджерата – първо трябва да го отстреляш, после да го оставиш навън, за да узрее месото и чак като хване червеи, тогава влиза в кухнята.

Пък аз бързам като пърле пред майка си – крещя не пет, а вече седем години, че Путин е престъпник, а Русия е престъпна държава, която трябва да бъде веднага спряна и поставена на мястото ѝ.

О, грешка, крещя вече 14 години – още от 2008, когато Путин нахлу в Грузия. Е, вярно, че той тогава имаше оправдание – Грузия искаше да завладее Русия, затова Русия завладя Грузия. Ама то и сега е съвсем същото, нали? От речта на Путин веднага става ясно, че Украйна иска да завладее Русия, затова Русия е длъжна да завладее Украйна.

Не, бе граждани, пак сгреших – крещя за опасността от Русия още от 90-те, когато тя предизвика съюзника си Сърбия да сътвори голямата балканска каша. Или дори от още по-рано, от 1985-та, когато Кремъл предизвика българския комунистически режим да натопи народа си в извършването на геноцид, саркастично наречен „възродителен процес“.

Леле, откога крещя! А мосю Леви крещи от пет години и голям го размахва по този повод.

Направо ми е смешно как реагираха западните „лидери“ и този път след поредния агресивен акт на Русия в Украйна – те пак „осъдиха“, „предупредиха“, „открито заявиха“…..Хор, от който Путин и Лавров са чули само дрън-дрън-дрън – и пак са отишли да се черпят, зер, победите на храбрата руска армия и нейното висше политическо ръководство не трябва да се оставят неполети.

Най-смешно обаче – но също срамно и дори трагично според мен – в този хор на дрън-дрънканици прозвуча българската реакция. Поне до вторник на обед, когато пиша този текст, официална такава всъщност няма. Има обаче храбри изказвания на двама висши български политици.

Премиерът Кирил Петков пише в Туитър: „България осъжда решението на руския президент да признае Донецка и Луганска области за независими“. Няма тук името на руския президент, за да знаем кой точно е престъпник за осъждане. Няма и дума, че вече не е само признание, но и руска армия се превърна в освободителка на двете украински области. Не е споменат фактът, че тези области са вече 8 години незаконно откъснати от Украйна от терористични банди, начело с руски специалисти, въоръжени с руски оръжия и под пряко руско командване. Няма и дума за парадокса, че не можеш да признаеш за независимо нещо, докато то си е част от международно призната държава. И при това – самият ти само преди ден си заявил, че Донецк и Луганск са украински, но трябва да се разберат с властите в Киев, а ние, руснаците, само помагаме на мирния процес чрез Минските споразумения…..  

Освен това – дайте вече да излезем от детската градина на политиката и да научим някои неща. Не може, бе, г-н премиер, не може в частно съобщение в Туитър да се напише „България осъжда“. Това не е нещо. Това дори не е нищо – както казваше един известен физик. България ще осъди, когато правителството, а още по-добре – Парламентът, излязат с официална декларация. Точка. Сега чакаме това писмо от умрял.

Второто изказване по темата беше на президента Румен Радев – пак в Туитър. Абе, граждани, тия да не са си плюли взаимно в устата. Или някой им е плюл в мозъците.

Но, както и да е. Ако текстът на премиера е непълен и неточен, то текстът на президента е направо жалък: „Признаването на така наречените ДНР и ЛНР от Руската федерация обрича на провал усилията за деескалация на конфликта в Украйна и води до нарастване на напрежението в целия регион“.

Не, това „признаване“ не е грубо нарушение на международното право и подписаните от самата Русия договори. То не е поредният имперски пиратски акт през 21 век. То не е решение на Путин, а на някак анонимната „Руска федерация“. То не е на път да разпали истински европейски, а и световен конфликт, а само обрича на провал усилията за деескалация.

Тепърва те ще се провалят, така излиза – сякаш всички не са наясно, че тези усилия са отдавна провалени. Ама поне да беше уточнил президентът, че това са усилия само и единствено на Западния свят, докато Русия само и единствено задълбочаваше конфликта през цялото време и по всякакви възможни начини.

А най-голямата класика е „нарастването на напрежението в целия регион“, без българският президент да спомене, че то нараства и конкретно за България.

Не, че съм очаквал нещо повече от Румен Радев, де, но е твърде жалко такъв човек да ти е президент.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДА ИЗБЕЛИШ ДЯВОЛА ИЛИ ЗАЩО ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ Е ПО-ЛОША ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ЦЕНЗУРА

февруари 18, 2022 at 12:22 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-da-izbelish-dyavola-ili-zashto-politicheskata-korektnost-e-po-losha-ot-komunisticheskata-tsenzura

Информират ни: „В новия телевизионен сериал „Властелинът на пръстените“ ще има тъмнокожи елфи, хобити и джуджета.“ Ни повече, ни по-малко. Много хубава новина. Отдавна чакана. Да се готвят Черната Снежанка и Белият Дявол.

Ама не знаех, граждани, че още е позволено светлокожите да викат „тъмнокожи“ на тъмнокожите. Да определяш, тоест, да разделяш хората по този начин – според цвета на кожата им – не е ли същата расистка обида, както да кажеш „негър“. Или просто влъхвите на тъй наречената „политическа коректност“ са стигнали до финалната фаза, когато са забранили всичко и вече сами не знаят как да се изразяват.

Да, нещата в тази сфера, с която влъхвите са се захванали, без да разбират от нея, са леко особени. Сигурно е обаче, че винаги, когато опиташ да натъпчеш фактите в думите, а не да съобразиш думите с фактите, те започват да си отмъщават. Имам предвид – и думите, и фактите си отмъщават. 

И сега тези типове няма как да се изразят, затова се връщат към епитета „тъмнокожи“, който е някъде от 18 – 19 век. Щото, нали се сещаме, че терминът афро-американци, който беше доста модерен по едно време, не успя да се наложи поради сериозните си недостатъци. Той не съответства добре например на факта, че в Европа също има черни хора. Те категорично не са афро-американци, но какви са – афро-европейци или евро-африканци. Още никой не е дал наставления по въпроса. А как в Израел да викат на онези черни евреи, които преди време спасиха и със самолети си прибраха от Етиопия – афро-евреи, афро-израелци или нещо друго, още по-идиотско. И най-важното – как да се наричат самите тъмнокожи хора от Африка, когато са в компанията на такива от Америка и Европа и трябва едните да се разграничат от другите? Може би афро-африканци?   

Така или иначе, „новината“, че башибозукът на политическата коректност се е разпасал пак и вилнее този път във „Властелинът на пръстените“, направо счупи тъпомера.

Първо, Толкин по принцип се базира на митологиите на северните народи, а в тях черна може да бъде нечия нечестива душа, нечия неблагодарност, нечия незавидна съдба, нечия сянка – не и човек. Иначе героите в старогерманските, староисландските, старонорвежките и другите саги, послужили му за основа, гъмжат от руси и синеоки създания, просто на Север в митологичните времена не са виждали други типажи, та да ги правят  герои.  

Второ, самият писател дори не намеква, че някой от елфите – същества, изтъкани от светлина и първична музика – може да са черни. Той конкретно описва и хобитите, но – ядец, и за някой от готините дребосъци не отбелязва да е дори само по-мургав от обичайното.

Е, по-наблюдателните се сетиха – не трябваше да казвам „дребосъци“, щото това е адски политически некоректно. Полуръстове, както им вика понякога самият писател, също не е добра стока, така че съм наистина затруднен. А в такава ситуация предпочитам да карам директно през кашата, защото предпазливото плуване в нея никога не дава добри резултати.  

Трето – да, орките и други изчадия, които служат на злото, в книгите на Толкин са черни и грозни. Но, за да станат такива, те изминават определен път, който писателят чинно дава, тоест, говорим в случая за капани на моралната деградация, която не прощава ни на бели, ни на черни, а не за расистки напъни.  

Четвърто, защо никой от типовете, отговорни за грубото вмешателство в толкиновите истории не знае – или не му казаха – че един пласт от „Влестелинът…..“ е свързан с нацизма и войната срещу него, която тече, докато се пише книгата. За Толкин, а и за мнозинството тогава, черните дрехи на СС са важен символ на Злото, деградацията на човешкото при нацистите, минаването им към „тъмната страна“, не е просто заплаха, то е огромен проблем на хуманността изобщо.

Така че нито чрез образите на орките, нито чрез белите хобити и искрящите елфи, Толкин не иска и не обижда негрите. Обиждат ги точно влъхвите на криво разбраната политическа коректност, защото мислят за тях като за някакви маймуни, които трябва да се държат в предпазна клетка.  

Истината е обаче, че никакви подобни обяснения не стигат дори до малкия мозък на политическата коректност и тя години наред вилнее из всички изкуства, история, политика – навсякъде, където достига с мръсните си костеливи пръсти. Що поколения бяха съсипани, като им се пробутва Пипи, чиито баща не е негърски крал, а на Корекоредут май живеят някакви препечени от слънцето афро-шведчета. Десетте малки негърчета на Агата Кристи също вече не са десет малки негърчета като в детството ми. Чичо Том и Хък Фин са практически кастрирани, поне словесно, Отело не е мавър, защото е обида маврите да се изобразяват като ревниви убийци, а във „Фондацията“ по Азимов част от мъжете са подменени с жени. Половината – черни. Теглят ги сякаш на кантар – а това, според мен, е много по-обидно, отколкото ако изобщо ги няма.   
Знаете ли, граждани, формулата ГП = ОП² + К. Това значи – Голямата Простотия е равна на Обикновената Простотия на квадрат, плюс Константата на Пламен. Константата обаче клони към Безкрайност, така че сами можете да сметнете.

А ако не ви се смята, да ви кажа направо, че тъй наречената „политическа коректност“ е земното въплъщение на Голямата простотия в нейния пълен размер и блясък. Някои казват, че е просто форма на цензура, сравнима с комунистическата и нацистката. Да, има нещо общо – но сега е доста по-отвратително.

На нацистката не съм свидетел, но мога от първа ръка да ви обясня за комунистическата цензура. Тогава имаше дълъг списък с неща, които не трябва да се публикуват в медиите – къде в България има завод за локум и тахан халва, колко галоши се произвеждат и купуват в страната годишно, такива и други простотии.

Големият номер на тази цензура беше, че тя не съществува – затова и самите списъци бяха засекретени. Ти като журналист във вестник не знаеш какво може и какво не може да пишеш, а текстът ти задължително минава през „другаря Енев“, както се казваше цензорът във в. „Нов живот“ – Кърджали, по мое време. Другарят Енев, официално – зам.-главен редактор, всъщност беше симпатичен човек, не знам някому да е направил зло. Той нищо не разбираше от журналистика, но единствен имаше право на достъп до списъците и ако нещо в текста ти не отговаря на високите партийни изисквания, направо го зачерква или ти го дава да си го зачеркнеш сам.

Това, граждани, е „хубава форма на цензура“, ако ми позволите така да се изразя – все пак при нея има механизъм, по който се реализират забраните, значи има начини те да се заобиколят, има и конкретен автор и приносител на въпросните забрани – значи има срещу кого конкретно да се опълчиш.  

Сред най-огромните проблеми на сегашната „политическа коректност“ обаче е, че тя няма ясен носител, писани правила и конкретни изисквания, тоест, тя може да прави всичко, което реши, независимо, че най-често решението кое може и кое не може е плод на отделен креслив индивид или малка група кресльовци. Да, сега всичко може да бъде обявено за политически некоректно от всеки идиот, на когото нещо му хрумне, във всеки момент и по всякакъв повод. Няма списък, за да се съобразиш или не, няма лице, което да набиеш, щом ти писне.

Горкият Малевич – не са се сетили за него, но как ли ще му се отрази, като му цензурират прочутия „Черен квадрат“. А какво да кажем пък за французина Алфонс Алаис, който има картина, наречена „Битката на негрите в тъмна пещера в дълбоката нощ“. Ще го разкостят, казвам ви.

Така или иначе, наглостта е онзи изключително важен елемент, който отличава влъхвите на политическата коректност от нормалните хора. Те си позволяват всичко, защото така са решили – и толкоз.

И ето ви я Линдзи Уебър, продуцент на новата поредица по „Властелинът на пръстените“, която само с няколко нагли думи отрича всички същностни възражения, като заявява: „Сериалът трябва да отразява съвременния свят такъв, какъвто изглежда“.

Толкоз. Нищо, че това е тъпо заклинание, което отвсякъде вони на теория и практика на социалистическия реализъм. И нищо, че въпросната ГПУебър не казва от къде накъде точно сериал по книга на Толкин, писана преди 70 – 90 години, трябва да „отразява съвременния свят“.

Абе, граждани, пък да не би аз да съм пропуснал нещо важно и в Съвременния свят елфите, джуджетата и хобитите да са вече наистина черни?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КИРИЛ ПЕТКОВ НА ПОСЕЩЕНИЕ В СЪРБИЯ – ЗАЩО, СЛЕД КАТО БУКУРЕЩ Е СТРАТЕГИЧСКИ ПО-ВАЖЕН

февруари 8, 2022 at 11:48 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-kiril-petkov-na-poseshtenie-v-sarbiya-zashto-sled-kato-bukuresht-e-strategicheski-po-vazhen

Напоследък ми прави впечатление, граждани, че действията на премиера Кирил Петков стават все по-объркани и дори хаотични.

И – не, в случая не визирам ходенето му в Македония, за което така остро и подло, в гръб, го удари президентът Румен Радев. В този случай съм категорично на страната на Петков, който правилно отбеляза, че посещението му в Скопие бе осъществено не прекалено рано, а прекалено късно. И че за развитието на добрите двустранни отношения България е закъсняла вече с цели 30 години, така че, ако искаме да наваксаме, не трябва да отлагаме и ден повече. Така де, разбрахте – проблемът е искаме ли.

Да, донякъде разбирам общото объркване на Кирил Петков – или поне се опитвам. Той е млад и няма никакъв опит в политиката, а да си начело на тази страна в тази ситуация и с такива „съюзници“  зад гърба като Радев, Трифонов, Нинова, си е доста гадна работа. Чисто човешки му съчувствам. Но това не му дава право публично да се оплаква, че обстоятелствата го притискат, както направи преди дни.

Отдавна е известно, че боговете на обстоятелствата никога не спят и ги пращат с тонове на всеки премиер, както и на всеки обикновен човек. Обаче няма празно – ако обикновеният човек може да пренебрегне дадено обстоятелство и това да не се отрази на качеството на живота му, то за премиерите не е така. За премиера всички обстоятелства са важни, защото и най-незначителното наглед може да обърне каруцата на властта. И добрият политик си личи по това, че не се оплаква, а знае как да се възползва от обстоятелствата.

Безплатен съвет, майна, възползвай се!

Обаче ми се изчерпаха съветите, идват въпросите. И най-важният от тях е: Кирил Петков отива на посещение в Сърбия – защо?

Щели да обсъждат енергийното сътрудничество…..Ами ние вече им построихме през наша територия, с наши грешни 3 милиарда лева, газопровода „Турски поток“, който всъщност е руски. На сърбите и руснаците го построихме, напълно бадева. Какво повече?

Или онова не го броим вече, защото го стори предишното правителство, което беше предателско спрямо руските интереси – а сегашното, което е благоразположено към Кремъл, доколкото президентът Радев го стиска за гушата и до голяма степен го управлява, от своя страна трябва да се отчете по някакъв начин?

Така, де, да се тупа брашнения чувал, докато ти е в ръцете, винаги е добра идея – все още нещо още ще пусне.

Щели да обсъждат в Сърбия двустранните отношения…..Какво значи това – те ще искат да пускаме свободно над нашата натовска територия да се ветреят още руски самолети с ракети и танкове, предназначени  за въоръжаване на Белград съвсем до зъби ли? Или пък случайно ние ще настояваме да се махне руската военна база край Ниш, защото смущава съня на натовската българска армия?

А, не , сетих се – може би Кирил Петков ще поиска от Вучич обяснение за думите му, казани неотдавна с гордост – че сръбската армия вече е по-добре въоръжена и боеспособна от българската армия.

Не знам това откровена заплаха ли беше, обикновено предупреждение ли или нещо друго, но в контекста на казаното, според мен българската дипломация първо трябваше да поиска и да получи обяснение, а чак след това да стяга куфарите на българския премиер и да го праща на крака в Белград. Вместо те да дойдат на килимчето…..

Щели да обсъждат нещо по темата за Западните Балкани, пише в програмата. Какво ли? Надявам се, че Кирил Петков, като един истински европейски премиер, недвусмислено ще заяви на Белград спре да дрънка оръжие и да не си играе с огъня в Босна. Не, не се надявам наистина, де, казвам го само от учтивост. И за малко кодош, че взе да става много сериозно всичко.

Истината обаче е, че дори смятам обратното – Петков ще мълчи през цялото време по темата за сръбската балканска агресивност, стимулирана от Русия, най-многото да пусне някакво клише от сорта, че мирът на Балканите е най-важното нещо.

Много хитро, направо връх на дипломацията. Също като Германия и Франция се опитват в момента да укротят агресивната Русия по метода – думам ти дъще, сещай се, снахо. Но така не става и е доказано многократно – и в Украйна, и на Балканите, и където и да било другаде. Този вид дипломация е за вътрешна консумация, не за външна – колкото и парадоксално да звучи изразът.

Щели в Белград да обсъждат европейската интеграция на Сърбия…..За каква европейска интеграция говорим, бе граждани, след като Сърбия вече години наред категорично твърди, че никога няма да стане член на НАТО и вечно ще бъде аванпост на кремълските интереси в Европа? Има ли някой луд, който наистина да пусне такава държава в ЕС. И точно България ли ще е този някой?

Австралия не пусна един Джоко, защото е нагъл и лъже, а от нас се очаква да си вкараме таралеж в гащите, като приемем в ЕС цяла държава от Джоковци. Хайде да се държим малко по-сериозно, а?

Или някой наивник смята, че премиерът Петков в прав текст ще обясни всички тези тънки моменти от европейската интеграционна политика на премиера Бърнабич, президента Вучич и шефа на парламента Дачич, а те, като чуят истината, тутакси ще се разкаят и ще сменят посоката на мислене и действия? Ако сте толкова наивни, да ви кажа отсега – не, няма нищо такова Петков да обясни, както и няма нищо такова водещите сръбски политици да направят.
Защо ли? Ами защото те и сега прекрасно знаят всичко, но не им пука. Те просто натискат, защото могат да си го позволят, но целта им не е друга, а да мътят европейската вода колкото може повече в руска полза. Дали ще го правят, докато са извън ЕС и „кандидатстват“, дали ще го правят, ако случайно влязат вътре, няма голямо значение, мътилка да има.

Ето няколкото основни причини поради които – струва ми се, справедливо – попитах по-горе защо отива премиерът Кирил Петков в Белград.

Нито дума не видях в програмата му например за разговори по темата за българското малцинство в Сърбия. Не, че съм голям привърженик на подобни въпроси с привкус на национализъм, но истината е, че докато съседите ни не са в ЕС и помежду ни има граници, темата е важна.  

А може би пък Кирил Петков се срамува да я повдига, защото самата България е известна с прилагането на двойни стандарти към малцинствата. Може да има българско малцинство в Македония, но македонско в България – не. Можем да искаме всички да съблюдават правата на българските малцинства на своите територии, но ако Турция поиска същото от нас, започваме да късаме и хвърляме и да бълнуваме за петвековното турско робство.   

В тази ситуация също е съвсем резонно човек да се запита – няма ли европейски столици, които да посети Кирил Петков. Например – да отскочи до Букурещ и да чуе как засиленото присъствие на войски и оръжията на НАТО, включително американски, са изключително важни за сигурността на страната. И също се питам – не успя ли досега великата българска дипломация да уреди на Петков едно вдъхновяващо ходене до Щатите например. Или влъхвите, които са го наобиколили и го пазят да не направи някой – от руска гледна точка – сакатлък, не го пускат да ходи по такива опасни места.

Зер там може да му се карат – да речем заради тъпата българска позиция по теми като Украйна и отношенията НАТО – Русия. Или заради храбрата идея на вътрешния министър Янев, възприета като национална политика, българската войска да защитава срещу руската агресия Юго-източния фланг на НАТО сама и с подръчна техника от съветско време…..

Да не говорим, че може някой да натисне Кирил Петков българското правителство най-после реално да заработи за отдавна бленуваната, обещавана и чакана диверсификация на българските енергийни доставки, въпрос, свързан пряко с националната, а и с общата европейска сигурност.

Е-е-е-х, мъка – не го пускат Петков на такива опасни места. Виж, в Сърбия може.

И, помнете ми думата – по този повод президентът Румен Радев няма да каже нито дума напреки, напротив, за разлика от ходенето на Петков в Скопие, сега очаквам официално да да изрази задоволство от всички постигнати там „резултати“ и да му изкаже похвала пред строя. А може и някой ден домашна отпуска да му даде, знае ли човек.   

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПОКРАЙ БЮДЖЕТА НА РАСТЕЖА – РАСТЕЖ НА ИНФЛАЦИЯТА, РАСТЕЖ НА РУСКАТА АГРЕСИВНОСТ, РАСТЕЖ НА БЪЛГАРСКОТО СНИШАВАНЕ

февруари 2, 2022 at 10:47 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-pokray-byudzheta-na-rastezha-rastezh-na-inflatsiyata-rastezh-na-ruskata-agresivnost-rastezh-na-balgarskoto-snishavane

Правителството прие „бюджет на растежа“.

Досега – то не бяха бюджети на светлото бъдеще, то не бяха на реформите, то не бяха малки постни пици, то не бяха чудеса, само и само да се скрие нещо, като се пробута на обществото онова другото нещо, което искаме да му се пробута.  

Всички такива се проваляха, но най-после един кабинет да се сети не просто, че ПР-ът е над всичко, а че понякога ПР-ът е дори над ПР-а. Ако искаме в нашето обръгнало на реклама общество да постигнем реален успех, де.

Така че кабинетът Петков се придържа към класическата печеливша форма на манипулация, която и аз най-много харесвам. Което ще рече – възхваляваме максимално онова, което правим, независимо дали онова, което правим, има качествата, заради които го възхваляваме; първи, убедено и красиво изричаме онова, което искаме хората да мислят за онова, което правим; после колкото и да ни опровергават и обвиняват в лъжа, държим докрай на думата си, както прави всеки нормален човек, когато жена му случайно го свари с друга жена в леглото.  

Да, май малко овъртяно  излезе казаното дотук, но прочетете го още веднъж и ще ви се изясни. Писнало ви е и не искате да четете повече ли? Ами това е целта, де – атакуван по достатъчно агресивен и объркващ начин, човек лесно махва с ръка и се съгласява, вместо да си пипне задника, за да прецени дали вече са го пуснали по пързалката или бавят пускането, та затова отдолу му вее хлад.

Но, да, така е на свободния политически пазар в свободния свят – дори правителството има право да не казва истината, а да хвали стоката си като арабин – фалафели.

В интерес на истината, доколкото разбирам от мненията на разни малко по-неутрални специалисти, в икономически план формулата „бюджет на растежа“ на тях им изглежда точно така, както на мен в политически план ми изглежда формулата „продължаваме промяната“. Промяна няма и не е започнала – но ние я продължаваме. Съответно – растеж засега няма и е твърде съмнително дали ще има, но ние градим целия бюджет на добрите си твърдения.

О, не, забравих – растеж всъщност има и то доста сериозен. Напоследък забелязвам, че има сериозен растеж на сметките ми за ток. Миналия януари например платих 120 лева сметка, а този, при абсолютно същата консумация – 150 лева. Малко съм учуден как става това, защото нали междувременно няма повишение на цената на тока…..или бъркам.  

Същото е положението и със сметките ми в магазина – някъде от лятото като тръгнаха да растат, няма спирачка. Сега за една и съща „потребителска кошница“ в сравнение с юли-август плащам поне с 50 процента повече.

Да не говорим за банките и техните такси, защото законът забранява да критикуваме този сектор – зер банкерите повечето са със слаби сърца и може да настъпи мор в банковата система.

Чудя се обаче кое още ще расте през годината на растежа в България и много се опасявам, ама наистина много, че това ще растат две неприятни неща – руската агресивност към Европа и нормалния свят, включително България, и българското снишаване пред Кремъл. Първото създава усещането, че някой нарочно ти припикава обувките в градския кенеф, а второто – че ти пломбират кариесите през задното отвърстие.  

Както и в случая с инфлацията, изобщо не ми се иска в тези важни политически посоки да има някакъв особен растеж, но мен кой ме пита. Никой.

Ето ви за пример другарката Елеонора Митрофанова, генерал-губернатор на Москва в София. Без изобщо да пита дали искам, онзи ден тя дава интервю по Нова, с което дава допълнителен повод за напрежение в отношението ми към Русия. Защо не я изгониха от студиото – дори няма да питам, това е друга болезнена тема. Ще питам обаче къде тази жена се е научила така да лъже? Имам чувството, че ако от лъжата наистина боли, както ни учеха в детството, Митрофанова досега щеше да е си е отишла в страшни мъки.

Тя излъга например, че България не е мишена за Русия, защото на нейна територия няма разположени стратегически натовски оръжия и бази. Това е дори не една, а няколко лъжи опаковани заедно.

Първо, натовски бази в страната има – летища, полигони, команден пункт и т.н. Второ  – тъй като България е пълноправен член на НАТО, базите на собствената ни армия са натовски. Дали и доколко те са „стратегически“ според Кремъл, не е ясно – но, поне за България, са такива, без тях, дори нямаше да можем да мислим за военна стратегия. Трето, България е мишена на Русия – и то доста атакувана. Може би срещу нея няма пряко насечени руски ракети, макар че аз в това голословно твърдение се съмнявам, но срещу България Кремъл води целенасочена атака по линия на хибридната война.

Няма да изпадам в подробности, достатъчно е само да припомня пресен случай. Нали не сте забравили, граждани, как преди броени дни Външно министерство, чиито официален служител е Митрофанова, нагло и безцеремонно заповяда всички натовски войски да се изметат от България. Не казаха какво ще се случи иначе, но изявлението си прозвуча точно такова, каквото е – откровена бандитска заплаха, крещящ пример за това, че Русия никакъв национален суверенитет не зачита и за никакви международни правила не ѝ пука, когато трябва да наложи волята и интереса си.

Ало, Митрофанова, защо не повтори по Нова споменатото разпореждане? Нещо да обясниш, Ваша неуважаемост?

Не, не обяснява, но продължава да е нагла в телевизионното си интервю – хвали сегашното българско правителство, че „не се изказва рязко“ спрямо сегашна Русия.

Ако бях на мястото на сегашното българско правителство, щях да потъна в земята от срам заради тази похвала, но то, доколкото усещам по мълчанието му, е доволно. И президентът Румен Радев със сигурност е доволен, че така хубавичко ни унижават, но поне не ни бият – та нали сегашният цикъл в традиционната българска политика на крайно снишаване пред Русия е негово дело. А съм още по-сигурен пък, че военният министър Стефан Янев в кабинета си прави цигански колелета от радост, задето успя да превърне своето убеждение и президентската политика по темата в правителствена, а оттам – в национална.

Колкото и хора като мен да ги е срам от това жалко поведение и да настояват за неговата оставка – не би, Янев, заедно с Генчовска и Рашков, си остават тримата най-вредни за българския национален интерес и национално достойнство министри. Абе нямаше ли политически изпит, когато този тип го взимаха да го учат в разни американски и натовски школи, не трябваше ли поне да го попитат дали случайно не предпочита Русия пред НАТО. А може и да са го питали, хората, пък той традиционно и храбро да е излъгал, де да знаеш.

Както продължава с патологичните лъжи в интервюто си Митрофанова. Според нея в Русия нито един човек не би казал, че България е враг. Да, чета го и въпреки това вярвам на тази жена безрезервно. Като я гледам каква е красавица, някак инстинктивно съм убеден и в нейната честност. Представям си например, че, преди да поеме мандата си в София, тя специално е питала всеки един руснак поотделно за мнението му. Или поне е провела представително социологическо проучване и се базира на неговите резултати.

А може пък вярата ми да е просто плод на доброто владеене на елементарните технологии за манипулация на елементарните крепостни в България?

Май е третото, защото Митрофанова продължава с втората, класическа част на въпросната до болка позната манипулация – българите и руснаците са почти генетично свързани и имат традиционно приятелство.

Генетиката дори няма да я коментирам, защото Лисенко отдавна доказа, че такова нещо като руска генетика не съществува – а ако съществува, тя постига резултати с помощта на наплюнчен пръст, за да усети откъде духа политическия вятър. Ако днес на императора е необходимо между руси и българи да има генетична връзка, то веднага има, ако не – тя не съществува. И прочие съветски песни.

Що се отнася до традиционното ни приятелство, за да изръси чак такава опашата лъжа, другарката Митрофанова или не е чела истинската история на отношенията между двете страни, плюс текстове на хора като Раковски, Ботев, Левски, Стамболов и сие, или е чела само  редактираните им издания от комунистическо време. А подобен поглед не е в полза на истината, която може не само да ни направи свободни, но и единствена да даде реална база за развитие на добри междудържавни отношения.

Но Русия, както е всеизвестно, в истината не вярва – и го доказва всеки ден, с всяка своя дума и действие.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар