55. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖЕФРИ ЧОСЪР
Пламен Асенов
30. 10. 13, радио Пловдив
Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=58
„Когато той се роди, Англия имаше език, след като умря, тя вече имаше и литература”. Всеки писател по света би искал това да са думи, написани за него – но само на един е дадено. Казва се Джефри Чосър и отдавна не му пука кой какво казва за него, защото от цели 613 години лежи погребан в „Ъгъла на поетите” на Уестминстърското абатство в Лондон. Защо не лежи в някой ъгъл на катедралата в Кентърбъри, която обезсмърти в знаменитите си разкази, не е ясно. Но ако трябва човек да избира – и Уестминстър не е лошо място.
Blackmore`s Night, Под виолетовата луна
Когато с благи дъждове април
бе мартенската жажда утолил
и беше влял във всяка суха жила
на пролетта живителната сила,
когато духна топлият зефир
и оживя задрямалата шир
от кълнове и слънцето начена
да преминава вече през Овена,
а птичките изгубиха съня си
(за песните им дните бяха къси
и сърчицата им се разтуптяха),
тогава много хора закопняха
смирено да поемат в дълъг път,
на славни мощи да се поклонят.
И тръгнаха от Норфолк и от Съри
към древната обител в Кентърбъри
Така, с описание на деня вторник, 16 април, започват прочутите „Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър. Твърди се, че когато накараш учениците задължително да прочетат тази книга, те започват с неудоволствие и свършват с възторг. Не знам дали е така. Но знам, че приживе Чосър е известен повече като начетен и интересен светски човек, дипломат, обиколил Европа с различни мисии и способен държавен служител, отколкото като велик поет, който превръща простонародния тогава английски в английския, който оттогава насам постепенно завладява света. И нарежда английската литература някъде в редиците на Данте, Петрарка и Бокачо.
Blackmore`s Night, Заключен в кристална топка
Като споменах прочутата древна обител в Кентърбъри, накъдето през една луда пролет се отправят героите на Джефри Чосър – ето и малко исторически и географски бележки за онова време и място. След битката при Хейстингс през ХІ век норманите на Вилхелм – или Уйлям – Завоевателят превземат Англия. Тук те се смесват с датските викинги, завладели голяма част от страната преди това, както и с основното население от англи и брити, които пък още по-рано са завладели местните келти. Така постепенно се ражда онзи микс от хора, мисъл и чувство, който по-късно се оказва люлка на империализма, люлка на демокрацията и родина на много велики човешки постижения. Познатото ни днес Обединено кралство обаче до към ХІV век е по-скоро френска провинция. В нея официален език, езикът на двора, е френският, книгите се пишат на френски и латински, а английският е само за Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: ОКУПАЦИЯ НА ТЪПОТАТА
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Окупацията на Софийския университет е политически акт – вика Димитър Токушев, професор по конституционно право и председател на българския конституционен съд.
Ами балетен акт ли да бъде, бе, г-н професоре? Или сексуален някакъв очаквахте да видите, а?
Явно студентите прекрасно си знаят какъв точно акт извършват в момента, след като поставят две чисто политически искания – разпускане на Парламента и нови избори възможно най-скоро. Няма нужда вие да им обяснявате какво те самите правят. И няма нужда пред обществото да играете субект с чене, увиснало поради факта, че някои си позволяват да смятат гражданското и политическото за едно и също нещо, след като вие не ги смятате за едно и също. Тази игричка с „гражданският протест е хубав, а политическият – лош” вече на всички ни омръзна, изтърка се през последните месеци, когато управляващите етно-национал-социалисти в България я скъсаха от употреба.
Ако този професор, граждани, преподава на студентите по същия баламски маниер, по който коментира света около себе си, не завиждам на утрешните конституционалисти на България, а оттам – и на самата България.
– Освен това веднага става ясно защо под неговото мъдро ръководство българският конституционен съд взе две от най-тъпите решения в цялото си съществуване – викат пловдивските ми състуденти от Софийския университет, с които понякога беседваме по тънки теми от миналото и настоящето.
Те явно имат предвид решението за Пеевски, срещу което тръгна студентският протест и онова за връщането на ченгетата в медиите, срещу което, за съжаление, не тръгна Прочетете остатъка от публикацията »
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ – УСТОЙЧИВ НА ИДИОТИ, НО ДОКОГА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Тази седмица Парламентът гласува удължаване до 2020 г. на мораториума за продажбата на земеделска земя на европейски граждани. С това страната на практика денонсира договора си за присъединяване към Европейския съюз. Какъв е смисълът и какви са последствията от този акт – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, въпросът ми може да изглежда провокативен, но е логичен с оглед на ситуацията – България още ли е член на Европейския съюз?
– Нали знаеш, Фили – за компютрите се казва, че са идиотоустойчиви, не могат да бъдат случайно развалени от хора като мен, които не разбират от компютри. Така е направен и Европейският съюз. В него се влиза трудно, но по ясна процедура. Как се излиза обаче не се знае – никой досега не е пожелал това и няма ред, по който то да стане. Самите бащи-основатели не са заложили такава процедура, явно водени от идеята, че няма толкова голям идиот, който, веднъж влязъл, да иска да се махне. Църквата нарича този техен грях „горделивост”, но в нашия случай е добре, че европейците са грешници. От друга страна обаче, ако дадена страна наруши основния договор, това е игра на ръба на бръснача, защото останалите могат да и заявят, че, след като тя не го спазва спрямо тях, то и те не са длъжни да го спазват спрямо нея.
– Засега обаче Брюксел не е заявил подобно нещо на България, нали?
– Намеква го, Фили, не го казва директно и това е нормално. Ако някой го стори, то ще са останалите 27 столици. Дори не всички, стига само една от тях да каже, че според нея България се е самоизключила и тя няма да и поднови договора. Но какво всъщност се случи, какъв е казусът? При преговорите за влизане на България в Евросъюза, страната договори 7-годишен мораториум върху продажбата на земеделска земя на европейски граждани. Това е забранено за всички чужденци, но за европейците трябва да отпадне, защото нарушава основния принцип за свободно движение на капитали. И така, мораториумът бе наложен, но изтича на 1 януари 2014-та. Междувременно обаче партия Атака внесе предложение той да бъде удължен с още Прочетете остатъка от публикацията »
54. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КАРЛ ЦАЙС
Пламен Асенов
23. 10. 13, радио Пловдив
Целия текст слушай тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=57
Има такива велики хора по света, които може да не са измислили нищо през живота си, но са създали много. Един от тях е Карл Цайс, човекът, чието име остава в историята заради три неща – създава една работилница, държи изключително много на качеството и има късмета да срещне двама души, които знаят как се превръща стъпката в крачка.
Ще ми завиете ли едни готини цайси, моля?
Робърт Фолкман, струнен квартет № 2 in G-minor
Неслучайно и досега в по-неформален разговор често казваме на очилата – цайси. Не знам дали си даваме сметка и колко други неща, които ни заобикалят, които ползваме всекидневно или които помагат на науката да ни води през глъбините на живота, бихме могли да наричаме по същия начин. От контактните лещи в очите ни, които виждат красотата, прези фотографските обективи, които я запечатват, до телескопите на НАСА, които се вглеждат в раждането на Вселената преди 15 милиарда години; от оптичния мерник, с който убиваме, до микроскопа, с който, за да оцелеем, изследваме бактериите, които ни убиват – всичко това и още много в голяма степен дължим на един механик от Ваймар, чиято немска прецизност направи името му синоним на упоритост, въображение и строга красота, съчетана с безкрайна ефективност. С други думи – синоним на оптиката изобщо.
Адолф Хенслет, Етюд, опус 5, № 1, Ероика
Карл Цайс е роден през 1816 година и още от малък проявява огромен интерес към техниката. Той на практика израства, като чиракува в работилницата на доктор Фридрих Кьорнер, известен механик, доставчик на микроскопи и специализирани научни инструменти за немския двор. По-късно Цайс отива в Йена и в университета там слуша лекции по математика, физика, антропология, минералогия и оптика. После за няколко години работи като търговски пътник, а през 1846 година отваря своя собствена работилница с магазин в Йена. Там той конструира, произвежда и ремонтира инструменти, свързани с физиката и химията, в същото време продава микроскопи, телескопи, термометри и всякакви други устройства. На следващата година Карл Цайс започва да произвежда и свой собствен модел микроскопи, като успява да продаде 23 от тях, нещо, считано за безспорен успех от на практика никому неизвестния майстор механик. Бизнесът се разширява, той се мести в по-голяма работилница, наема първия си чирак, получава поръчки от университета в Йена за изработване и ремонт на всякакви инструменти. Междувременно 33-годишният Карл се жени за 22-годишната Берта, която обаче умира при раждането на първия му син. Няколко години по-късно той повтаря опита с Отили Тринклер, от който има три деца. Макар през целия му живот печалбите на Карл Цайс да растат и той да разполага с доста пари, знае се, че всъщност е живял много скромно, като голямата част от средствата е инвестирал в Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: МОЖЕ, НО НЯМА
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Ако се чудите какво да ми подарите за Коледа, граждани, да знаете – колекционирам снимки със сюжет „усмихнат Орешарски”. За разлика от другите, на които охраната измъква намръщения ни премиер през някаква задна порта, тези са много редки, затова ги колекционирам. Засега имам две.
Първата е от посещението на Орешарски в Китай. Там той явно се чувстваше в свои води сред славните комунистически ръководители на най-славната капиталистическа икономика в света. Пък и май си даваше сметка, че то за дълго ще е единственото му официално посещение в чужбина, та се усмихваше наистина самоотвержено. Е, можеха досега да го поканят да се усмихва и в Русия, де, ама очевидно още не е заслужил достатъчно по високите стандарти на Кремъл. Те самия другар Станишев не канят напоследък, та него…..
Втората снимка „усмихнат Орешарски” ми е особено скъпа, защото, колкото и невероятно да звучи, е направена в самата България. Сътворена е онзи ден в Парламента, след като бе отхвърлен втория вот на недоверие. На нея се вижда премиерът, усмихнат, да дава автограф върху предницата на една юнашка фланелка, собственост на друг усмихнат гражданин. Дава го именно върху предницата, защото на нея е изтипосан самият той, Орешарски, пак усмихнат, докато върху задницата е представен бившият премиер Борисов в поза как се мъчи да гледа умно, но не успява.
Честно ви казвам обаче, много се чудя на реакцията на някои мои пловдивски авери по повод на тази класическа фотография. Вместо да се зарадват като мен и да изтъкнат колко важна е тя за Прочетете остатъка от публикацията »
Централната политика за регионалната политика: ДА НЯМА РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български:http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Тази седмица Парламентът отхвърли втори вот на недоверие, внесен от ГЕРБ заради провала на управлението в регионалната политика. Очаква се още днес те да поискат и трети вот по проблемите на културата. Игра на политика или сериозна политика е това поведение – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, ГЕРБ са за оставка на кабинета, разпускане на Парламента и предсрочни избори. Дали поредица вотове на недоверие е реалистичен път за постигане на целта?
– Имам впечатлението, Фили, че всекидневните улични протести срещу кабинета Орешарски, които затихват, се заместват от поредица парламентарни вотове. Наистина, чисто технически те не могат да са всеки ден, но всяка седмица могат. Първият беше миналия петък по темата инвестиционно финансиране, като основно се визираше неспособността на кабинета Орешарски дори да структурира новото министерство, което създаде, за да раздвижи процеса на инвестиране в България. Вторият вот, който бе гласуван вчера, засегна една болезнена за страната тема – регионалната политика. Тук наистина има не само много да се говори, а и много да се прави, като се знае, че за българските политици този въпрос е изключително важен винаги, когато са в опозиция, но престава да съществува изобщо, щом дойдат на власт.
– Защо става така?
– Със сигурност в това има политическа изгода, Фили, а е възможно да има дори личен или групов финансов интерес, щом наистина всички са толкова упорити да го правят. Но е факт – в България идеята за децентрализация, за Европа на регионите, сякаш не съществува. Седем години откак страната е член на ЕС, но тя продължава да е силно централизирана във всичко, като се започне с администрацията и се свърши с финансирането. На моменти имам чувството, Фили, че по отношение на регионалната политика не сме направили и стъпка напред в сравнение с времето на комунизма. Кметовете все така ходят да просят пари от София, общинските съвети все така взимат Прочетете остатъка от публикацията »
53. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ВАЦЛАВ ХАВЕЛ
Пламен Асенов
16. 10. 13, радио Пловдив
Целия текст слушай тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=56
Пражкото летище се казва „Вацлав Хавел”. Ако Чехия имаше космодрум – и той щеше да се казва така. А ако някъде по света имаше мярка за морален авторитет в политиката, то тя също можеше да бъде назована Хавел. Дайте ми десет Хавела честност, че моята внезапно свърши – би казал някой политик, нахлул задъхан в политическия магазин. Нямаш и един Хавел срам от Бога – би упреквал той опонентите си в Парламента. А самият Вацлав, загледан към Земята от прозореца на небесното си Храдчани, щеше да се усмихва деликатно. И цялата тази трудна и вдъхновяваща история на един живот започва с нещо просто – започва с удоволствието, моля ви се.
Rolling Stones, Satisfaction
Не, нямам предвид удоволствието, което Ролинг Стоунс цял живот се жалват, че не могат да постигнат, включително през 90-та година в Прага, когато отидоха на гости на своя голям фен Вацлав Хавел, драматург, дисидент, затворник на комунистическия режим, демократ по чувство и разум, президент на Чехия по историческа съдба и нормален човек с много любов в сърцето. Не, имам предвид природното човешко удоволствие, което господин Вацлав Мария Хавел и госпожа Божена Вавречкова – или Хавлова – споделят един с друг някъде през февруари 1936 година, за да се роди девет месеца по-късно техният любим син, малкият Веноушек.
Той се ражда, както се казва, в копринени пелени и към него от бебе се обръщат с „Ваше благородие”. Семейството му е твърде имотно, има земи и сгради в Прага, притежава включително филмовото студио „Барандов”, дълбоко свързано е с артистичния и политическия живот на Чехия, така че за раждането на Вацлав е информиран лично столичният кмет, а пресата шуми. Детските години на Хавел са изпълнени с толкова любов, че по-късно тя се превръща Прочетете остатъка от публикацията »
Гоивори Пловдив: ИСТОРИИ ЗА АНГЕЛИ И АРХАНГЕЛИ
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Ангелът Владимир Путин вика по повод възможността за евентуална среща с архангела Барак Обама: „Среща ще има, ако аз преценя, че среща е необходима!”
Какво ли още ми остава да видя в този живот, граждани, след като доживях да видя как вождът на една гангстерска империя унижава публично вожда на световната демокрация? Защото в политически смисъл Русия е точно това – гангстер, който вика „искам”, щом види у някого нещо лъскаво, което му харесва. И стреля, ако не му го дадат доброволно, след като са чули подходящата заплаха. После ходи да се моли на църквата за опрощение на греховете си и стреля, ако тя случайно не му ги опрости. А в същото време изисква от всички непременно да го обичат, защото е такъв безкрайно готин, какъвто е. И, разбира се, стреля, ако всички не го обичат…..
Това не го измислям от себе си, граждани, още великият руски писател Фьодор Михайлович Достоевски прекрасно е описал тези базисни качества на богатата руска душа. Аз само предавам тук смисъла на неговите писания със свои думи. И гледам никога да не забравям този смисъл, когато ми се случи да пиша за световна, балканска и българска политика. Иронично е, но в същото време, дори да искам пък, не мога да забравя нещо друго – БВП на Русия е по-малък от БВП на щата Калифорния, тоест, по-логично би било, ако ще се репчи някой на света, това да бъде щатът Калифорния. Но той не се репчи, защото е зает да прави пари и да кара хората си да благоденстват, така че да го обичат, без никой да иска това от тях.
– Изводът е, че, от гледна точка на външната политика, когато и да си отиде сегашната американска администрация, все е късно – викат външнополитически специалисти в Пловдив.
После, обгърнати от прекрасното циганско лято, посръбват шумно от кафето и споделят неофициално:
– Т`ва майна Обама може да си ги върши каквито си ще вътре в Щатите, хак им е на американците – като си го избраха, да му сърбат попарата. Но той не може да пилее с лека ръка завоеванията на световната демокрация, едно от които е Русия да се държи винаги на най-правилното място, а то ще рече – някъде в ъгъла, далеч встрани, озъбена злобно към света, но винаги безгласна като „ь”.
Така или иначе обаче, от цитираното в началото изречение на ангела Владимир Путин става ясно, че работата е до голяма степен изпусната. Кой знае колко пъти напоследък се е обърнал в Прочетете остатъка от публикацията »
ПЕЕВСКИ ТУК, ПЕЕВСКИ ТАМ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български:
http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Депутат ли е скандалният български политик Делян Пеевски или не е депутат – едно решение, което българският Конституционен съд дори не успя да вземе, отново нажежи ситуацията в България, а донякъде върна и енергията на позатихналите улични протести. По темата разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, щом самият Конституционен съд не може да ни каже категорично депутат ли е Пеевски или не, ти също едва ли ще можеш. Но поне можеш да ни разкажеш предисторията на конфликта.
– Преди време народният представител от ДПС Делян Пеевски бе назначен за шеф на Държавната агенция за национална сигурност и това стана повод за избухване на масовите улични протести в България, които продължават вече 120 дни. Хората не приеха това назначение. Официални представители на Европейския съюз в Брюксел, посланици на европейските и други съюзнически държави в София, опозиционните български партии – никой от тях не прие това назначение. Мотивите бяха много, но могат да се сведат до два. Първият е предизвикателният начин, по който се извърши назначението – без обсъждане, в нарушение на процедурата, с извършване на промени в цял един закон, с цел да бъде той буквално нагласен така, че да пасне на профила на Делян Пеевски. Вторият аргумент е непригодността на самия кандидат за поста, за който беше предложен. Все пак, за да станеш шеф на контраразузнаването се изисква нещо повече от юридическо образование, завършено по съмнителен начин. Освен всичко друго, в обществените представи Пеевски се свързва и със съмнения за нечист бизнес, за използване на медийно влияние в разрез с обществените интереси и ред подобни неща.
– Все пак обаче Делян Пеевски бе назначен за председател на ДАНС и дори проведе съвещание с министъра на вътрешните работи и главния прокурор.
– Така е, Фили, той се закле като шеф на службата, получи изключителен достъп до информация, който не би получил като Прочетете остатъка от публикацията »
52. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЕНРИКО ФЕРМИ
Пламен Асенов
09. 10. 13, радио Пловдив
Цялата програма слушай тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=55
Красивата италианска еврейка Лаура казва: „Познанието винаги е за предпочитане пред невежеството”. По този повод пък нейният мъж, гениалният италиански физик Енрико Ферми, може да е задал някой от знаменитите си въпроси, например: „Натрупването на какво количество невежество би довело до производството на един грам познание?” Тази история ми прилича на диалог между Адам и Ева в книга „Битие”, прилича ми на нещо, което започва от самото начало.
ELP, From the beginning
Енрико Ферми, роден през 1901 година, е най-малкото от трите деца на чиновника Алберто Ферми. Още от начало в живота му има много познание и наука – основно физика, математика и други не съвсем детски неща. Изглежда, сякаш с това е закърмен, майка му, началната учителка Ида де Гатис, конструира собствен модел на тенджера под налягане. Всъщност обаче в първите години Ферми е отгледан на село от кърмачка. И пак става един от най-знаменитите физици на всички времена. Какво ли щеше да бъде, ако майка му го беше кърмила буквално, а не само с изследователския си дух? Още като деца Енрико и брат му конструират електрически и механични играчки за забавление. Този рай свършва през 1915, когато брат му умира и, затворен в себе си, Енрико се вглъбява в науката чрез дебелата 900 страници книга „Елементи на математическата физика”. Тя е писана на латински, издадена е през 1840 г. от учен-йезуит и съдържа основните знания по математика, класическа механика, астрономия, оптика, акустика. С още малко книги и опит в конструирането на нови механизми, Ферми отива да учи в Скуола нормале в Пиза. Изпитващият оценява есето му на приемния изпит като подходящо за докторска дисертация. След няколко години, докато подготвя самата си дисертация, в предговор към книгата „Математическа теория на относителността”, Ферми за първи път отбелязва проблема с огромната енергия, която би се освободила при ядрена реакция. „Не изглежда възможно, поне в близко бъдеще, да се намери начин за освобождаване на тези ужасяващи количества енергия – пише той: – Това е добре, защото първият ефект от експлозията на тази енергия би бил да разкъсан на парчета физик.” Ето че и геният може да е лош пророк. Самият Енрико Ферми през следващите десетина години експериментира с Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: ГАРГАНТЮА, ПАНТАГРЮЕЛ И НОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА БЮДЖЕТА
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Гаргантюа и Пантагрюел най-после ще могат да се натъпчат до насита в България, граждани, само да се реализират последните утопични пожелания на социалистическия лидер Сергей Станишев.
“БСП поиска нова философия на бюджета” – тръбят медийните папагали, очевидно без да се замислят и да формулират някои елементарни питания, както правят скромните професионални питащи в Пловдив.
– От кого я поиска тая нова бюджетна философия, бе, майна? – това е сакралният им въпрос в случая.
Има два варианта, мисля си в отговор – поискали са я комунистите или от Орешарски, или от Господ. И в двата случая обаче няма да я получат, защото първият не може, а вторият не иска да им я даде.
Защо Господ не иска ли? Ами защото знае, че не просто нова философия, а двоен бюджет да им спусне директно в ръчичките, те пак ще оплескат работата и ще ни докарат до просешка тояга, щом са се заели с всички сили да ни управляват. А че са се заели, заели са се, личи по начина, по който Станишев се усмихва, дори когато наоколо няма нищо за усмихване.
От друга страна – надявам се, че никой няма да попита защо Орешарски не може да постигне нирваната на новата бюджетна философия. Краткият отговор е – защото вече опита два пъти от позициите на две различни политически философии и тотално се провали. А в бюджетната сфера не е като при някои девойки, с които можеш да се пробваш до безкрай. Или поне докато ти свършат парите в хазната.
Дългият отговор пък е, че Орешарски не може да постигне нирваната на новата бюджетна философия, защото комунистите, които искат това от него, всъщност не го искат.
Ако дългият отговор ви се струва по-кратък от краткия, прави сте. Но не питайте защо е така – неясноти Прочетете остатъка от публикацията »
НА СРЕЩА С ВЕЛИКИ ЕВРОПЕЙЦИ
/Първо студио на БНР – Радио „Пловдив”, 18 часа, сряда, 9 октомври 2013/
Пламен Асенов
Не говоря празни приказки, наистина ви каня на среща с велики европейци, петдесет и двама на брой – като се започне от Алберт Айнщайн и се свърши – засега – с Енрико Ферми.
Само по случайност и двамата са физици, но иначе в рубриката „Великите европейци”, която вече цяла година радио Пловдив излъчва всяка седмица, са представени личности от основните сфери на човешкия живот и дейност – писатели, художници, музиканти, учени, политици, философи, духовници, изобретатели, изобщо хора, които си струва човек да има за съседи, та да си пие виното с тях. Или да познава отблизо по какъвто и да било друг начин.
Аз си мислех че ги познавам – поне някои от Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 