De Profundis: БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ХАОСА ВЪТРЕ И НЕДОВЕРИЕТО НА ПАРТНЬОРИТЕ ОТВЪН

ноември 23, 2022 at 12:57 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgariya-mezhdu-haosa-vatre-i-nedoverieto-na-partnyorite-otvan

Шенген ли? Айде, бе!

И този път ще гледаме Шенген през кривия макарон на непостижимия мерак. Или през кривото огледало на собствената си некадърност, алчност, вечно хитруване – къде на дребно, къде на едро, през неуспеха – не, по-скоро – през нежеланието, да се разделим с наследството от комунизма, което тежи като воденичен камък на шията и ни дърпа в бездната на нищото.

Шенген! Ако знаете колко ми се иска да тръгна от Атина и, докато се върна в България, да обиколя поне 15 – 20 европейски държави, без никъде да си показвам личната карта, без да минавам през идиотските гранични проверки, без да ме оглеждат подозрително, като потенциален престъпник…..знаете процедурата. Иска ми се, но няма да стане. И не защото Нидерландия и Австрия ни мислят злото, като не ни пускат отново в свободната за придвижване зона. А заради нас самите.

Ама, казваме, ние сме технически готови. Да, може би. Ключът от бараката обаче е в думата „технически“. Защото всъщност в случая става дума за това, че европейските ни партньори нямат политическо и морално доверие в България. Те не вярват, че властта тук е способна да организира външната европейска граница и митница така, че те да не текат отвсякъде.

И с право. Не сме се справили като цяло с корупцията и специално в тези институции – а и всички знаем, че не искаме да се справим, защото, който и да управлява, печели от тях луди пари. Не сме се справили, защото са живи ако не самите хора от престъпната комунистическа ДС, които създадоха и управляваха контрабандните канали, то техните наследници, които поеха кормилото по време на „демокрацията“. Не сме се справили с бандитите, обвързани с ченгетата. Както и с политиците, обвързани с ченгетата и бандитите. А също не сме се справили с прокурори, съдии и адвокати, които помагат Системата да остане непокътната и да работи като добре смазана машина. 

Е, хубаво, де, да кажем тогава на нашите партньори в Нидерландия и Австрия – не наказвайте целия български народ заради бандата негови управляващи и шапката гнили круши в правоохранителната и правораздавателната система. Да се помолим и този път да минем метър, с други думи.

Ами пак не става. Не става, защото не само управляващите и разни други тути-кванти, а ние, целият български народ, сме виновни за състоянието, в което се намираме. Ние се докарахме до тук, като вече три десетилетия правим неизменно грешния избор за това кой да ни управлява. Как пък не ни увряха главите! Ние, нашите деца и внуци, стават политици, бандити, граничари и митничари, набъркват се в корупционните схеми, за да имат лъскава кола, пет апартамента и разни други благини по логиката – всички така правят, защо само аз да съм будалата.

Това е ключовата ни позиция – да не се минем, да не изтървем келепира, щом го правят всички, значи не е незаконно или, най-малкото, не е чак пък толкова осъдително. И изтикваме в ъгъла на подсъзнанието си истинската, нормалната, правилната позиция – няма да нарушавам, а ще спазвам закона, за да просперира страната. Е, не, българинът е на принципа – по-добре врабче в ръката, отколкото сокол в небето. Макар че като се напие с люта ракия, с дълбока нега пее и плаче за морния сокол, дето пие вода на Вардаро. Ще ни се, демек, да сме герои, но като не можем, само си мечтаем, а иначе сме, каквито сме.

„Ако няма да има правителство, защо се бавят изборите? Няма нужда“ – каза онзи ден Никито Василев. Не, че този човек много заслужава да бъде слушан и цитиран, но тук е абсолютно прав. И е още по-прав, като добавя: „Ще се провалим за поредния бюджет или актуализация, ще се провалим за Шенген, после ще се провалим за Еврозоната и така можем да се проваляме до безкрай за всичко“.

Констатацията е абсолютно правилна, така правим – и в минало, и в бъдеще време. Но защо? Никито не отговаря, така че ще се наложи аз да ви кажа, граждани. Всъщност е много е просто – защото така трябва. Защото така искат. Защото постоянните провали, постоянните неуспехи, поддържането на постоянно обществено напрежение в България – това е посоката, към която, съзнателно или не, повечето съзнателно, ни водят всички правителства и всички управляващи досега.

Тук нещата се разделят на две линии, които са здраво оплетени, но все пак за анализа трябва да умеем да ги видим и поотделно. Първата е глобална – руският интерес. Този интерес не от днес и от вчера, а от самото начало, откак е погледнал към центъра на Балканите, е такъв – България да бъде във вечно хаотично движение вътре, за да е по-лесно управляема в руска полза.

Ама, ще каже някой, ние вече сме членове на ЕС и НАТО, така че сме се измъкнали от примката на руския интерес. Да, ама не, както казваше бай Петко Бочаров. Русия продължава да има тук изключително силно лоби, чрез което реализира желаните политики или най-малкото – поддържа хаоса. Дори в моменти като сегашния просто не може да се види да има една цяла политическа формация, която да е ясно ориентирана за защита на българския интерес, а не този на Москва. Да не говорим за хора като президента Румен Радев и неговите служебни правителства, които полагат всички усилия да услужат на руснаците.

Да, заради членството в евро-атлантическите структури, нещата стават малко по-така, по-частично, по-изкривено, не можем изцяло да служим на Кремъл, а трябва да спазваме известно приличие – иначе няма пък тия да ни дават пари. Но вижте какво е Сърбия, другата московска маша на Балканите. Такава трябваше да е и нашата съдба – но, слава, Богу, в даден момент геополитическият интерес на Европа съвпадна с нашия истински цивилизационен интерес и хората ни прибраха по милост.

Втората линия, за която говоря, е свързана с безкрайните ешелони от руски слуги в България, които, било за пари, било заради чисто политически интереси, било от страх, било поради друга причина или поради всички причини заедно, служат на Кремъл като кученца, застанали на задни лапи. Именно Петата колона реализира руските интереси тук. Така се връщаме към горчивите констатации на Никито Ваксилев – ще се провалим за Шенген, после ще се провалим за Еврозоната…..

Да, така ще стане. И причините са, че ако България стане член на Шенген и Еврозоната, това ще е още една огромна крачка към откъсване от руското влияние. Затова се точи толкова време сагата със съставянето на правителство, което, както всички знаем, няма как да бъде съставено в рамките поне на този Парламент. А през това време ще ни управляват хората на Румен Радев, плюс самият Румен Радев, дето се вика – цветът и върхът на политическата мисъл и действие в България.

Но цвят не в българска полза.

Да, те ще бъдат „консервативни“ и безкрайно дълго, колкото е възможно по-дълго, ще точат процеса по предоставяне на оръжия на Украйна. А накрая ще дадат практически нищо. Те ще се правят на разсеяни за заявката на Нидерландия да замени нашите МИГ-ове, ако евентуално ги дадем на Киев, с Ф-16. Безплатно. Те ще се ослушват като мишки в трици по темата, която е изключително важна, но засега активно загърбена от българските медии – Парламентарната асамблея на Съвета на НАТО призна Русия за терористична държава и прикани всички страни членки да направят същото на национално ниво. Е, бъдете сигурни, че нашите мишки ще отлагат максимално. Първо ще мълчат по темата, после, ако някой отвън или отвътре ги притисне, ще измислят 1001 причини да не го правят, а накрая ще ни затрупат с тъпи приказки как такъв акт застрашава националната ни сигурност. Макар че случаят е точно обратен и той е в полза на националната ни сигурност. Тези същите типове няма да предприемат нищо – или само ще маркират активност – по възможността да се преодолее евентуалното вето на Нидерландия и Австрия за влизането ни в Шенген. Те уж ще работят, но всъщност няма да работят адекватно, за влизането в Еврозоната и ще ни държат максимално дълго отвън.

Е, разбираемо е, тези неща и още много, които служебните кабинети на Радев няма да свършат, съвпадат идеално и с руския интерес за съдбата на България, и с интереса на руската пета колона тук.

Това е номерът, двете линии в случая се сливат идеално, така че не очаквайте някакви особени промени към по-добро в обозримо бъдеще. България ще остане в най-лошата възможна позиция – разкрачена между хаоса вътре и недоверието на партньорите ни отвън. Кофти работа!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Реклама

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЕ СЪМ КРЕТЕН, ПРОСТО СЕ ОПИТВАТ ДА МЕ ПРАВЯТ НА ТАКЪВ

ноември 16, 2022 at 1:02 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ne-sam-kreten-prosto-se-opitvat-da-me-pravyat-na-takav

Заглавие: „Свалят доверието от Нинова“. За всеки нормален българин това е добра новина, само за червенотиквеничковчетата – лоша.

Има се предвид поредната вътрешна крамола в БСП – по места „социалистически“ организации, групи, банди, както щете ги наречете, не искат вече другарката Корнелия да ги командва. Отхвърлят я, горката, от левичарски позиции – тя самата, казват, е прекалено „дясна“, конущисва се с „десни“ формации и така води великата българска лява партия към катастрофа.

Две съображения по темата. Първо, откъде намерихте толкова дясно в България, бе, г-да пишман-социалисти? Някакво истинско, организирано дясно аз професионално търся вече три десетилетия, но не намирам и частица, а вие, току-що прогледнали „политици“ от села и паланки, веднага го съзряхте. Дясно – леле, че страхотия!

Е, нищо чудно обаче тази „позиция“ на въпросните местни групи да не е точно тяхна, а елемент от похода на току-що завърналия се с дисагите от Европа Бай Станишев, с цел да се завърне и начело на БСП, която преди време предаде без бой. Сега обаче ще се бие – та нали той е сигурен, че по-добре от Корнелия може да стегне партийните редици в името на социалната справедливост. Или на младежта и спорта. Или на вятъра и мъглата.

И второто съображение е, че БСП върви към катастрофа не заради името и действията на този или онзи техен „лидер“, а заради обречената си на изчезване комунистическа същност.

Тя не е нормална европейска социалистическа партия, на каквато упорито се прави, а жалък отпадък от БКП, който съзнателно пречи на просперитета на България с две цели – да облагодетелства себе си /най-вече върхушката, разбира се/ и да работи максимално в руска полза. Затова от началото на прехода до сега тази партия се срути до 10 на сто подкрепа, а и ще продължи да пада, докато изчезне напълно. Въпросът е колко време ще отнеме това и колко щети още ще понесе страната.

Да, в БСП няма загадки. В други партии обаче – загадки колкото щеш. За мен например така и си остана неясно защо Асен Василев гласува против това България да купи още 8 американски самолета Ф-16.

Защо не гласуваха другите десетина мъртви души от ПП, мога да предположа – те са вероятно от онези партийни членове – или дори слоеве – дето са по-червени и от червените. Има такива в ПП. Та нали самата партия изначално възприе лозунга „няма ляво, няма дясно“, тоест, самоопредели се като всеядна и опита да изтръгне нишата на популизма от ръцете на ГЕРБ. На ПП не им пука от това, че нямат ясна идеологическа платформа и вече много пъти го доказаха не само с думи, но и с действия.

ОК – но защо точно Асен Василев, който, поне в моите очи, до онзи ден минаваше за най-читавият и нормално ориентиран човек в партията, го направи – не знам. Никакви разумни аргументи не чух, освен нелепото твърдение – ами в нашата партия е така, има различни мнения, но заради тях никой не гони никого.

Не е добра тази позиция. Не е политическа. Не е зряла. Не е логична.

И до нищо добро не води. Зад нея се провижда кротката усмивка на президента Румен Радев и неговото неистово желание да се закупят шведските „Грипен“, които, според някои сведения, отдавна са поръчани и произведени, просто чакат България да ги плати и да си ги вземе. И в тази сделка няма да има никаква корупция, нали така. Друг е въпросът, че със сигурност няма да има никаква реална военна, финансова и друга полза за България, напротив – само затруднения. 

Загадка за мен е също как ПП и ДБ си представят възможността сами да направят кабинет с втория мандат и толкова настояват да го получат. Загадка, като имам предвид две основни изказвания, прозвучали напоследък.

Едното е на Асен Василев, който заяви, че ПП няма да разговаря с БСП, защото „за момента те не са коалиционен партньор“. Другото е на Никола Минчев, който каза, че ПП вероятно ще получи подкрепата на ГЕРБ за втория мандат, но тепърва ще мисли дали да я приеме.

Казаното от Василев, ако се потвърди то и ПП наистина се откаже от БСП с ясното съзнание, че тази партия дърпа промените назад, а не ги тика напред, е правилно – дори да доведе до сериозни затруднения или дори до невъзможност да се създаде кабинет с втория мандат.

Какво означава обаче казаното от Милчев – ще мислим дали да приемем подкрепата. Ако ти дават подкрепа в пленарната зала, без да те питат искаш ли или не искаш, как ще я откажеш? Това е технически невъзможно.  

В политически смисъл обаче възникват два въпроса. Ако ГЕРБ просто гласуват „за“ и подкрепата им е безвъзмездна, не може да бъде „отказана“. С такава помощ лесно се свиква, но – доколко може да се разчита на нея. Всъщност не може, като Дамоклев меч вечно ще виси над управляващите въпроса – ще ни подкрепят ли и този път.

А тогава няма ли да възникне у ПП желание все пак да регламентират подкрепата, за да са наясно колко е дълга чергата им и докъде могат да си опъват краката.

Загадки обаче произвеждат не само политическите партии, граждани. Най-големите според мен идват от служебния кабинет на Румен Радев.

Първо беше потресаващото признание на военния министър, след като Парламентът най-после реши да дадем военна помощ на Украйна – че правителството ще бъде „много консервативно“ при изпълнение на решението. С други думи – пишете каквото си щете, ние ще го прочетем както Дяволът – Евангелието.

Е, можеше да се предположи, затова Парламентът не трябваше да отпуска цял месец за решение на кабинета, а три дни. И трябваше да го ограничи, като специално напише, че първо трябва да дадем на Украйна всичко, което тя иска по „оня списък“, плюс още нещо от себе си, ако имаме останало.

Второто изумително и гнусно действие на Радевите хора дойде малко по-късно, когато стана ясно, че, в замяна на евентуално дарените на Украйна дърти руски МИГ-ове, Нидерландия ще ни даде Ф-16. Без пари. Подарък. Така, както ние, българите, много обичаме.

Вместо да грабне подаръка обаче, кабинетът безсрамно заяви: „Не е получавано предложение от Нидерландия за предоставяне на самолети Ф-16“. А предложение за чоплене на носа, пиене на кафенце и гледане към страната на Русия получавано ли е? Излишни „Грипен“-и с парите на данокъплатеца можем да купуваме, без да сме получавали, а само като сме изпращали предложение. Но за необходимите и безплатни Ф-16 непременно предложение трябва да получим. Да ни ги натикат в ръцете искаме. А комисиони да ни дадат, за да ги вземем, искаме ли?

Да, граждани, оставам с впечатлението, че цялата работа е, защото покрай „Грипен“-ите говорим за едни пари, от които едни пари ще станат наши пари, докато покрай нидерландските Ф-16 никакви пари не се наблюдава да се навъртат.  

И третата невъобразима идиотщина, която сътвори кабинетът на Румен Радев, е решението да се иска от ЕС дерогация, тоест, частична отмяна, на ограничителните мерки срещу Русия, за да се проведат търгове за горива /авиационни и за отопление/, за нуждите на МВР. Ама много наложителна била дерогацията – за да може МВР да изпълнява задълженията си по Конституция, да лови престъпници и да помага ефективно на бабичките с бастуните да пресичат смъртоносните улици.  

Очевидно българското МВР може да се топли и лети само с руско гориво, никакво друго.

Не, не съм аз кретен, нали, граждани? Само разни кретени смятат, че могат да ме правят на такъв.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КАКВО ЗНАЧИ „ПРЕГОВАРЯМЕ ЗА ПОЛИТИКИ, НО НЕ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО“

ноември 9, 2022 at 2:10 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-kakvo-znachi-pozitsiyata-pregovaryame-za-politiki-no-ne-za-pravitelstvo

„Няма да преговаряме за правителство, само за политики“ – вика Даниел Лорер в навечерието на срещата с ГЕРБ.

И наистина – на самата среща така и стана. Както се казва – видяха се, но не се познаха. Имат синхрон във вижданията поне по 16 основни точки, както каза Кирил Петков. Имаj, както се видя, някаква нагласа да бъде постигнато съгласие и по други теми, които подлежат на обсъждане. И какво, тези съгласия не стигат, за да се хванат партиите и да ги реализират заедно, така ли. Струва им се, че ще свършат работата прекалено бързо и след това ще се чудят какво да правят ли?

Нещо ми бяга логиката в цялата работа за преговори по политики, без преговори за правителство. И то по няколко линии.

Първо, как ще се правят политики, ако няма правителство? Кой ще ги прави? От самите себе си ли те ще се случват, по метода на Барон Мюнхаузен – да се вдигне от блатото, като се хване сам за косата? Или по метода на бебетата, които, щом са гладни, веднага започват да реват и знаят, че все някой ще им подаде цицка – поне за да млъкнат, ако не за друго? Или всъщност се интересуваме само от това да договорим за пред публиката прекрасни политики с ГЕРБ, а после да оставим служебното правителство на Румен Радев да ги изпълнява?

Второ, случващото се означава – с ГЕРБ не може, с БСП може. Тази версия не е нова и още от появата си е просто един огромен, много тъп парадокс. Да, добре, съгласен съм – ГЕРБ по много линии са креатура на комунистите, по време на управлението си те сътвориха големи безобразия, включително в руска полза и прочие. Но пак да го кажа, за да се вслушаме – с ГЕРБ не може, с БСП може! Така ли?

Със чудовищното създание – не, с чудовищния създател – да!

При това, след като вече и слепите видяха, поне покрай гласуването за оръжията за Украйна, че именно БСП – не ГЕРБ и не дори ДПС, е наистина най-ретроградната сила в този парламент. А и в тази страна, ако игнорираме разните копейки. И след като, ако искаме да сме прагматични – а в създадената ситуация е задължително да сме, за да спрем Гълъбаря и гълъбовото ято в порива им да ни управляват до безкрай – трябва да си дадем сметка, че с БСП дори простата бакалска сметка на гласовете пак не излиза. А това значи към евентуалното бъдещо управление на ПП, ДБ и БСП, да се приобщи и БВ на Стефан Янев.

Дори няма да го коментирам, толкова е безобразно.

Трето, като не се преговаря за правителство с ГЕРБ, а само за политики, това означава никакви читави политики да не могат да се реализират, защото няма да има време – и този Парламент няма да излъчи управление, така че скоро ще фалира напълно и ще вървим към следващи избори. Докога? Защото лошата новина – да ви я кажа отсега – е, че и след следващите избори конфигурацията в Народното събрание ще бъде почти като сегашната, защото от нийде взорът истинска алтернатива не види. Така че просто ще продължим да си падаме по спиралата, която се върти надолу в политическата криза. До пълната победа на Нищото, може би?

Четвърто, зад нежеланието на ПП да се преговаря за правителство с ГЕРБ, стои умопомрачителната идиотщина, че може да се мисли за някакви съвместни „политики“ с тях, или дори за някакво „евро-атлантическо мнозинство“, но без корупция. Добре, пак казвам, приемам, че от ГЕРБ са замесени здраво в корупционните практики. Но, както знаем, корупцията никъде и никога по света не е концентрирана само в една партия, това просто е невъзможно. И от друга страна – не е ли възможността да се бориш с корупцията свързана с това да бъдеш във властта и да държиш в ръцете си реални механизми за тази цел, а не като стоиш отстрани и подвикваш от резервната скамейка като сладкопойна чучулига.

Да си представим само за миг еретичната картинка, че ПП, ДБ и ГЕРБ направят общо правителство, без значение как ще бъде формулирано то, кой ще бъде начело и прочие. Това значи, че ПП и ДБ могат да контролират отвътре всички решения и практики на този кабинет, да ги прекратяват или поне да им се противопоставят много силно, ако видят, че те са корупционни. А ако не могат да противодействат достатъчно силно, могат веднага да напуснат и буквално да срутят ГЕРБ с факти и доказателства пред публиката и правосъдието.

Важен е въпросът защо не искат ПП и ДБ да участват в евентуално общо управление с ГЕРБ? Да, като доста некадърни политици, в последните две години те не си оставиха нито една открехната портичка за подобен контакт, а изгориха всички мостове, като гръмогласно убеждаваха и продължават да убеждават своята публика, че ГЕРБ е основният враг и те няма да се конущисват с него в никакъв случай.

Но извън този чисто политически аргумент, който, при това, не е свещена крава и винаги може да се преодолее, остават само две опции за отговор на въпроса – ПП и ДБ или се страхуват, че не са достатъчно способни да контролират нещата отвътре в една такава конфигурация, или истинската им идея е не реално да се борят с корупцията, а да се борят с корупцията точно на ГЕРБ – с цел да я заменят със своя. Защото тази работа празно място не търпи.

Точно така, впрочем, направиха ГЕРБ, които по време на управлението си постепенно и целенасочено отнеха повечето важни корупционни ниши от ръцете на БСП и ги концентрираха в своите. Те комунистите защо пищят като недоклани прасета и са готови ортак дори с „партиите на промяната“ да станат, само и само да си върнат поне част от цицката с млякото. Ами гладни са, разбирам ги.  

Четвърто, последните две важни гласувания в Парламента – оръжията за Украйна и купуването на още 8 Ф-16 – показаха, че мнозинството, което може да се получи в този Парламент по наистина важни въпроси, е толкова сериозно, че е почти на ръба, за да се извършат дори промени в Конституцията. А това, както знаем отдавна, но както ПП и ДБ научиха на наш гръб по трудния начин, е възможност да се тръгне по единствения път, по който могат да се направят промени, свързани с главния прокурор и бакиите в съдебната система изобщо.

Друго важно – това е и начин да се премахне институцията „служебно правителство“ и така да се отнеме възможността Румен Радев или който и да било следващ президент, да управлява страната реално и безконтролно, като далеч надхвърля президентските си правомощия.

Не ви ли харесва тази опция, граждани? На мен ми харесва.

Ще се случи ли тя, след като във вторник ГЕРБ и ПП говориха само за политики, но не и за правителство? Не.

Защо няма да се случи? Ами ако не сте разбрали защо, прочетете отново този текст. Или някой друг, все едно, пак няма да разберете.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДА ЗАЛЕПИМ СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ НА ПОЗОРНИЯ СТЪЛБ

ноември 2, 2022 at 2:40 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg –  https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-da-zalepim-sluzhebniya-kabinet-na-pozorniya-stalb

Както обикновено, в нощта на Хелоуин сънувам неща, тъпи до мъдрост.

Две еко-крави се залепят пред магазин за дамски чантички в знак на протест, но собственикът е умен и ги оставя залепени. Гражданите, крава невидели, се събират на тълпи да видят, мъжете купуват чантички за жените, а някои и за себе си. Печалбите скачат до небето, а когато кравите стават кожа и кости, собственикът им взима кожите и ги пуска да си ходят по тракащи кости.  

Чисто хелоуинска история – но същия подход трябва да се приложи и спрямо еко-кретените, дето се залепят по галерии и музеи, уж като протест срещу петрола. Или срещу планетата. Или срещу глупостите, които ръси Грета Тунберг от тяхно име.

Та, идеята ми е, вместо да бъдат отлепени веднага, нека тези „активисти“ останат така известно време, нали и без това искат повече публичност. Да изкарат два-три дни на хляб и вода, а публиката, която обича истинското изкуство далеч повече, отколкото тъпите форми на еко-протест, да минава и да ги освирква, докато ги замеря с развалени яйца и скапани домати.

От друга страна, много бих се радвал, ако сегашното служебно правителство, воглаве с патрона му, президента Румен Радев, само, в знак на протест срещу себе си, се залепи някъде на видно място. А още повече бих се радвал, ако целокупният български народ го подгони, хване и залепи, след което да го освирква и замеря щедро. Няма значение повода, просто това е единственият начин да се спасим от политически решения на временно управляващите, които водят страната към катастрофа. Поне към катастрофа на доверието у нашите европейски и натовски партньори.

Фука се например енергийният гълъб, божем – министър, че ей сега, щом Европа спре да внася руски нефт, през нас той ще тече свободно и дори ще снабдяваме други европейски държави с петролни продукти. Ма много се фука. И се хили. На този тип явно мозъкът му е заврял от есенните жеги по Хелоуин, от него се е изпарило цялото усещане за морал и приличие, останала е само проста бакалска сметка, андрешковщина и безкрайна наглост от руски тип.

ЕС ни направи изключение – за разлика от всички останали, ние да внасяме руски нефт чак до края на 2024. Защо Брюксел повярва, че „Лукойл“ не може да работи с друга суровина, освен с някаква конкретна от Урал, не е ясно – след като специалисти казаха, че това е лъжа. Но, фактът е факт и жестът – жест, партньорите ни дадоха възможност да задоволяваме нуждите си, без да се замаряме прекалено с тежката труд да сключваме нови договори с други страни, от които я има някаква комисиона за нас, я не.  

Ние обаче веднага обръщаме този европейски жест в мръсна пазарска торба, която ще изтупаме до край, като подскачаме от радост – не, ние ще печелим от износ. Нали сме по-хитри от европейците. Нали сме по-велики – те ли ще кажат на „нашия“ роден „Лукойл“ да изнася или не.

А президентът Румен Радев защо ходи в рафинерията – да яде рахат-локум и да говори за времето ли. Обещания са се разменяли там – т‘ва пари, т‘ва услуги, т‘ва взаимни интереси, т‘ва широката руска душа и великата руска култура…..т‘ва да не ви е лукова глава, бе, ей! Така че, ето го резултата – ще изнасяме, напук на ЕС.

Брюксел веднага обаче каза ясно – не, не сме направили изключението за вас, за да измамите всички. Петролът от Русия си го внасяйте, петролните продукти си ги консумирайте вътре – и толкоз!

А ние пак – напреки и въпреки. Излиза този път финансовият гълъб и вика – ама не може така, ще ни се срине цялата финансова система. Един вид – България на данъците от „Лукойл“ се крепи. Поредната нагла лъжа, както знаем – а защо се очаква Брюксел и на нея да се върже, не е ясно.

Освен това, вика финансовият гълъб, като преглеждам европейското решение, забрана има само за износ на суров нефт, а ние нямаме намерение да го изнасяме суров, ще изнасяме петролни продукти.

Първо, забележете това „ние“, което идва да покаже, че България някак е едно с „Лукойл“ и точно държавата ще изнася, а не рафинерията. И второ – забележете как веднага, щом стане нужда, сме способни да намерим в закона „врата у поле“, щом трябва да се измъкнем сухи.

Но не, всъщност не трябва да се измъкваме сухи от ситуацията. Аз съм против. В момента България заслужава ЕС веднага да отмени решението си за руския нефт, с което ни направи услугата и да ни върне в кюпа на общата забрана за неговия внос, където са всички останали.  

Ама ние сме щели да пострадаме! Ами всички ще пострадат, ще пострадаме малко и ние, това се нарича „европейска солидарност“.

Ама „Лукойл“ ще пусне кепенците и ще си замине от страната, после ние какво ще правим? Първо – да сте мислили отрано, а не да ставате ортаци с руските дяволи, които, както сами знаете, накрая винаги ви завличат в Пъклото. И второ – къде ще си замине „Лукойл“? Някъде, където няма санкции; някъде, където може да си отнесе цялата рафинерия; някъде, където щедро ще му предоставят възможност десетилетия наред да печели, без да внася стотинка данък в държавната хазна. Къде, бе?

Ама това би било катастрофа за България! Не, катастрофа ще бъде, ако още малко тук продължи да управлява селският хитрец Радев и неговата клика, които са готови да стъпчат българския и европейския интерес, само и само да намажат дебели филии с масло на руснаците и руското лоби в България.

Та затова казвам, че Радев и неговите жалки хитреци от служебния кабинет трябва да бъдат залепени на някой площад и остракирани.

Е, не само заради това, а и защото продължават да защитават политически, логически и морално незащитимата позиция, че България няма да даде оръжия на Украйна.

Киев отправи редица молби, ние – твърдо не. Всички наши партньори от ЕС и НАТО, дори малка Македония, дадоха пример какво и как се прави, ние – твърдо не. Всичко решиха въпроса в оперативен порядък, ние се позоваваме на решение на предишен Парламент, доминиран от радево-комунистическата, тоест, русолюбската политическа клика. Въпреки цялата куртоазия на ЕС, военният министър на Латвия все пак открито заяви, че България предава общия интерес.

Смятате ли, че просто на някакъв министър от някаква малка държава му е писнало и той е направил непремерено изказване? А не виждате ли, че това е обща позиция на ЕС и НАТО, чиито говорител се явява латвийският министър?

Ами не се заблуждавайте. Ако не знаете как работи европейската система в подобни случаи – научете се, примери много, лесно се схващат дори от тъпи мозъци!

Скоро – може би – предложението за това да не даваме оръжие на Украйна най-после ще бъде променено. И каква е реакцията на служебния кабинет? Ами, след като май загърби тъпата теза, че и да искаме, няма какво оръжие да дадем, пак виждаме опит да се вкарат нещата в тежък пазарлък. Военният гълъб лансира ново внушение към депутатите – да, можем да дадем оръжия на Украйна, но само ако бъдат заменени от натовски.

Кога да бъдат заменени, колко и какви оръжия можем да дадем, колко и какви оръжия искаме да получим, от кой ще ги искаме, защо досега не сме ги искали – всички тези и много други въпроси са заметени под килима. Важното е да има дълги и безполезни спорове, да започнат уговорки и уговорки на уговорките, решението да се забави и евентуално – да потъне в неразбирателството, което и без това се вихри щедро в Народното събрание.

Това е целта. И на тия политически пезевенци не им пука, че срамят името на България и заради тях съюзниците ни смятат всички българи за „предатели“. Не им пука, че хората в Украйна съвсем буквално мрат в мръсната руска война и имат нужда да се защитят. Не им пука, че утре, ако нещо тук стане, НАТО може да каже – ама чакайте, нали Русия не беше истинска заплаха за вас, нали вие съзнателно не изпълнихте своя съюзнически и морален дълг, нали гледахте в тавана, когато трябваше да действате. Е, сега ние ще погледаме в тавана!

Ей за това тия гълъби, плюс гълъбарят, трябва да бъдат залепени на позорния стълб.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БЪДЕЩОТО ПРАВИТЕЛСТВО – И ДА СТАНЕ, СКОРО ЩЕ ПАДНЕ

октомври 26, 2022 at 10:30 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-badeshtoto-pravitelstvo-i-da-stane-skoro-shte-padne

Да му е честито на Вежди!

Казвам го без капка ирония – с ясното съзнание, че от времето на Гиньо Ганев насам не сме имали начело на Парламента човек, който да му придаде истински артистичен дух.

Това не само е забавно, но е и правилно така да бъде. Като чета какви зевзеци и чешити са самите създатели на българското Народно събрание преди 150 години, какви сочни думи и изрази са звучали там до към комунистическото време, направо се радвам, че частица от бохемския дух ще се върне с избора на новия председател.

Иначе – какво? Поаарламентът заприлича на нещо мрачно като замъка Елсинор; нещо като опит за любим на студентите университет, но без грам академична свобода; нещо като лъв с отрязани нокти и изпилени зъби. Чукчето държат поредица от фигури, кукли на конци, които мрънкат под носа си, докато опитват да кажат нещо смислено – или изобщо нещо, четат буквата, а не усещат духа на парламентарния правилник, не умеят да освежат дебата в тежки моменти, не могат да те напсуват даже като хората, ако се налага.

Да не говорим, че всякакви малки водки и никакви големи пури бяха забранени през последните години не само в пленарна зала, но и в кулоарите – практика, която, надявам се, сега ще бъде възстановена за удоволствие на всички.

Освен това, на Вежди наистина не му пука за никакви други авторитети, освен личният негов, така че именно той е човекът, способен да каже на президента Румен Радев – абе я по-леко с апетитите за цялата власт, щото не ти командваш в държавата, а аз. Може също да каже на премиера, който и да е той, че българските граждани ще бъдат по-свободни и щастливи, бизнесът ще върви по-добре и държавата ще е по-силна, колкото по-малко държавната машина се меси в живота на всички.

Способен е Вежди и на още много неща – но дали ще иска да ги каже и дали ще ги каже, това е вече съвсем различна тема.

Истината обаче е, че той няма да има много време да се разгърне. Ако съдим по утрото на председателския избор, това Народно събрание го чака съвсем скорошен заник – още с предварително прогнозираната и вече видима невъзможност да се създаде работещо правителство в неговите рамки.

ГЕРБ говорят за евентуално правителство на малцинството с  първия мандат. Може. Но и да стане, скоро ще падне. Най-много хоризонтът на предстоящите през февруари – март предсрочни избори да се измести с месец или два.

ПП и ДБ пък напоследък получиха директни удари от комунистите и са разколебани за ново партньорство с БСП. Не казвам, че няма да преглътнат унижението и да опитат пак в името на властта – щото в България точно вимето на властта е най-ценното парче от властта. Но, първо, ще им трябва още подкрепа, която ще разкрачи управлението не на три, а на четири – от което нищо добро няма да произлезе. И второ, какво ще правят ПП и ДБ, когато се сблъскат с БСП още по първата важна тема – дали България най-после, след 8 месеца чудене, да даде на Украйна старите си пушкала и снаряди.

Много са ми смешни тези трите партии, защото постоянно настояват за нещо, което не зависи от тях, а от други вселенски фактори.

БСП например настояват за мир. Само дето не съм ги чул да го правят пред Путин, от когото зависи краят на мръсната руска война. Не дори и пред губернатор Митрофанова – а просто комунистите, както много често, си говорят ей така, сами.  

ПП и ДБ пък настояват за съдебна реформа и най-вече за решение на въпроса с главния прокурор.

Ами, дето се вика, и аз настоявам България да се премести в щата Калифорния, та да си решим бързо всички проблеми, ама не става.

Още по-учудващо е, че те продължават да настояват и сега, след като бяха на власт, опитаха всичко и видяха, че не става, просто защото няма как да стане. Е, те го знаеха, де, тоест, съзнателно пратиха парата на обществените надежди в свирката. Но сега пак „настояват“ за същото.

Ясно е, че такава промяна минава през промяна на Конституцията, а в този Парламент може да се промени Конституцията, само ако ПП и ДБ сътрудничат с ГЕРБ, ДПС и Янев. Така че, ако наистина искат реформа в правосъдната система, те трябва да са диалогични, всяка демонстрация на магарешки инат значи, че пак целят да заблудят публиката.

И не ме обвинявайте, че адвокатствам за сътрудничество с ГЕРБ – казаното е плод на реалистичен поглед, не на желанието ми да бъде така. Да, иначе и аз настоявам Рейгън и Тачър да се преродят в български политици и най-после нещо истинско да се случи в тази страна, ама това са мераци от друга Вселена, а ние сме в нашата.

За съжаление, мога да кажа, че тази наша Вселена е пренаселена с гнусни типове и тъпанари. Това може да не звучи особено политически коректно, ама в този момент, когато се сещам за конкретните примери, ще кажа само – политическата коректност да го д..ха.

Някакъв височайший кретен в Русия, водещ на телевизионно предаване, онзи ден изпадна в тирада как трябвало украински деца да се давят…..да се давят нарочно и съзнателно, защото отказвали да бъдат руснаци, въпреки че са от руски произход, а искали да си бъдат украинци. Та – да се давят…..

Дори не бих искал да цитирам подобна свинщина, граждани и да говоря повече – тези думи казват сами по себе си докъде са стигнали в бесовщината си и без това злобните към целия свят руснаци. И после ще ми разправят разни, че не руският народ, а само режимът на Путин е виновен за всичко. Не, гълъбчета, не конкретно Путин ходи от войник на войник, за да ги инструктира – убивай, изнасилвай, кради. Те го правят от само себе си, отвътре им идва, така са възпитани и така разбират живота.

И са виновни, разбира се, също както са виновни майките и жените им в тила, които ги насъскват да изнасилват украинските кучки и да грабят печки и хладилници от мирните украински домове.

Абе нали не исках да говоря по тази тема, че ще си докарам инфаркт…..

Да, но трябва да попитам – докога в България ще се въртят свободно руски телевизии. Ама били забранени РТ и не знам коя си. На моя кабел има още поне 10, които сеят зараза, запрете ги малко, иначе те скоро ще ни запрат. Както са почнали…..

Другата вселенска свинщина, сред която се оказахме буквално в последните дни, са „акциите“ на някакви субекти, определящи себе си като „екоактивисти“, за заливане на картини със супа и пляскане на торта в лицето на восъчна фигура на крал Чарлз.
Айде, Чарлз не ме интересува толкова, макар че постъпката си е вандалска сама по себе си. Но да залееш ти велики картини на Моне или Ван Гог с някаква гадост, само защото искаш да кажеш – просто спрете петрола, показва, че заливачите толкова са изпляскали, та ако Путин ги прати в Украйна, и те ще убиват, изнасилват и грабят. Всичко човешко е изчезнало от тези човеко-дини, както най-добре се описва някой, който е зелен отвън и червен отвътре. Те дори не разбират, че, след като петролът е факт, неговото използване не може да бъде „просто“ спряно, цялата работа е доста сложна.

Но на тези левичарски екоактивисти не им пука, те просто „настояват“, също като нашенските левичарски политици. 

„Ако е необходима картина, залята с картофено пюре или доматена супа, за да накараме обществото да си спомни…..ще ви дадем картофено пюре на картина“ – казва един от гениите, след поредната акция.

Каква вдъхновяваща философия, каква дълбочина на мисълта!

Ами – не, бе, тъпунгери, не е необходимо да се заливат картини. И не е необходимо също да се лансират лозунги като – „Животът е гаден, да го премахнем“ или „Ако нещо не е споменато в Червената книжка на Мао, значи то не съществува“.

Звучи като голяма тъпня, нали, граждани? Не смятате, че някой може сериозно да мисли и пише такива идиотщини? Ами върнете се към студентските вълнения през 1968 цяла Западна Европа. А после си спомнете, че част от тогавашните „мирно протестиращи“, които „просто“ палеха коли, разбиваха витрини и се биеха с полицията, бързо се радикализира и се превърнаха в зловещи терористи – „Баадер и Майнхоф“ в Германия, „Червените бригади“ в Италия, още много.

И пак в руска полза бяха тогавашните левичарски „акции“ точно както са и сега.  

Искали да обърнат внимание на хората върху проблема с фосилните горива. Ами има стотици предизвикателни, но нормални начини това да се направи.

Но май в случая либералните правителства и самият ЕС е за бой – те финансират подобни тъпунгери от обществените фондове, тоест, от нашите данъци, а онези взимат смирено парите, без да кажат – не, не ги щем, докато просто не спрете петрола. И после безчинстват. Аз пък настоявам подобни вандалски прояви да бъдат доста по-строго наказвани.

Десетилетия са необходими на някой велик художник да стигне до своя шедьовър, с който да вдъхновява човечеството столетия напред. Само броени секунди стигат обаче на кой да е кретен да изложи цялата си простотия на показ, като плюе на човешкия дух и ценности.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЛОШАТА НОВИНА Е, ЧЕ НЯМА СКОРО ДА НИ УВРАТ ГЛАВИТЕ НИТО ЗА ЕВРОПА, НИТО ЗА РУСИЯ

октомври 19, 2022 at 11:21 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-loshata-novina-e-che-nyama-skoro-da-ni-uvrat-glavite-nito-za-evropa-nito-za-rusiya

Нейно Нежелано Присъствие Митрофанова пак се възпали – но не по хемороидите, а по мозъка. И не срещу руските убийци на мирни жители в Украйна, а срещу неродените още български депутати, които – виж ти, своеволие – решиха да не я поканят на първото заседание на новия Парламент.

„Мойта непокана е чист водевил!“ – оплаква се Митрофанова пред ТАСС. Дали разбира какво значи водевил и откъде знае такава сложна дума, остава загадка. Също – защо ТАСС всяка седмица прави редовен брифинг точно с Митрофанова от София, а не, примерно, с руския посланик в Централна Африка, също не е ясно.

Или пък е съвсем ясно във време, когато Русия води редовна хибридна война срещу България и целия Нормален свят.

Абе, граждани, ние тая с нагайката не я искаме у дома си изобщо, защото нейната нглост усмърдява цялата действителност, тя се тръшка, че не я каним в Парламента, значи, на теория поне – в душата и сърцето на българската демокрация. Много нагло – дори за нейните високи дипломатически стандарти.   

То кусур ни е и Митрофанова да цъфне в това Народно събрание, де, иначе всичко там е Мара втасала и остава само да се подмие.

Копейкин, Нинова, Янев и много още знайни и незнайни русолюбци не ни ли стигат като оголени проводници на руските интереси, граждани? Не ни ли стигат ГЕРБ, дето сега се правят на най-великите европейци, а иначе платиха с грешни български пари чисто руския газопровод между Турция и Сърбия? Не ни ли стигат ДПС, за които никога не знаеш дали в момента пишат верноподаническо писмо на турския султан или на руския император. Не ни ли стигат ПП, дето от месеци насам се правят на умрели лисици по руската тема и дори през кампанията си измислиха оправдание – че Русия и нейната нагла, престъпна война в Украйна, не е приоритет за българското общество? Не ни ли стигат ДБ, които пък не само, че не знаят на кой политически свят се намират и защо, но вече изобщо не им пука от това какво мислят нормалните, честни хора, когато ги виждат в жадна прегръдка с БСП?

Не ни стигат, граждани, очевидно не ни стигат, искаме още от същото. И си го получаваме, де, както се вижда след всички избори. Как от толкова опита нито веднъж пък не уцелихме ваксата…..

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ излезе с резолюция, в която определи режима на Владимир Путин като „терористичен“. Ни повече, ни по-малко – донякъде правилно, макар леко закъсняло признание. Казвам „донякъде“, защото според мен не просто сегашният московски режим, но и цяла Русия трябва да бъде обявена за терористична държава. Не искам да е така, но подозирам, че е прав онзи анализатор, който неотдавна предупреди – когато режимът в Кремъл се смени, Путин може да ни се види истински миротворец в сравнение със своите наследници.

Така или иначе, фактът е, че в България поне аз не чух някой национално отговорен политик да коментира резолюцията на ПАСЕ и да каже какво следва за нас от това. Тук се държим, сякаш цялата работа се случва на някакъв друг свят, а не в европейската столица Брюксел. И сякаш нас резолюцията изобщо не ни засяга, ние сме от друго тесто замесени и ще си държим на братската дружба.

Двама американски конгресмени – демократ и републиканец, съвместно внасят подобно решение в Конгреса на САЩ, предстои обсъждане и гласуване. Очаква се ООН в един момент също да преодолее ветото на Русия, за което в правилника има механизми, и най-после световната организация също да обяви режима в Кремъл за терористичен. Тогава какво правим, а?

Продължаваме като умниците от БСП да твърдим, че оръжията са лоши играчки, дето служат за война и – отнюд, в никакъв случай няма да даваме нашите на Украйна, защото настояваме войната да спре?

Ами то и аз цял живот настоявам Мишел Пфайфър и Шерън Стоун заедно „да ме в уста целунат бърже“, ама така не стават работите. И, освен това, елементарната логика сочи, че да не подкрепиш с оръжие жертвата, за да се защити, като защити и теб, фактически значи да подариш оръжие на агресора и насилника.

На комунистите обаче не им пука от логиката и за логиката, техният волунтаризъм и способност да представят желаното за действително нямат дъно.

Какво правим още обаче, след резолюцията на ПАСЕ – продължаваме да искаме газ от Русия, тоест, наливаме пари на международни терористи, както много иска да прави правителството на Гълъб? Или продължаваме да повтаряме до втръсване изключително тъпата теза на президента Румен Радев и неговите кукли на конци – който подкрепя военно Украйна, директно влиза във война с Русия?

Не знам, граждани, как може да се лъже така безогледно, сякаш реалността пред очите ни не показва нещо съвършено друго. Аз поне досега не съм забелязал дребна Македония да е в каквато и да било война с огромната Русия, независимо, че Скопие даде на Киев част от наистина малкото оръжия, с които разполага.

Да, този светъл македонски пример всъщност предварително опроверга и новата формула на отказа, лансирана онзи ден от Димитър Стоянов, военен министър в гълъбовото ято и алтер его на президента Радев. Според него, България просто няма достатъчно годно оръжие – какво да дадем на Украйна, какво да оставим за наша защита.

Моментално го подкрепи, разбира се, и „натовският“ български президент, като използва случая да удари допълнително по авторитета на съюзника ни САЩ, като каза: „Опасно наивна е мантрата, че ще получим оръжие от САЩ, ако дадем на Украйна“.

Не, със сигурност няма да получим – поне ако не поискаме. И може би трябваше да поискаме по-навреме. Преди време изокахме ня тяхната порта – „газ“ и те веднага, насред кризата, ни осигуриха 7 танкера. Които ние обаче не взехме, щото що пък да им ги взимаме. По подобен механизъм можехме да изокаме и „оръжие“, пък да видим – ако не ни дадат, тогава да пищим. Това ми се струва по-правилен подход, отколкото да викаме предварително – ама те няма да дадат и да не искаме.

На всичкото отгоре, граждани, като се замисля, ние заслужаваме наистина всички наши съюзници да ни изоставят да се оправяме сами. За 8 месеца от началото на руската война срещу Украйна и Свободния свят, се изложихме като кифладжии, за нашите партньори се превърнахме в народ, който не иска да прояви солидарност.

Не, не искаме, бе, граждани, признайте си! Не можем, в смисъл – отвътре не ни идва солидарността! Не сме способни на такива лиготии!

В същото време обаче, с четири очи гледаме да прецакаме някой друг да ни върши работата, да ни защитава, да ни плаща, да ни глези, щото сме същества прекрасни, каквито досега не са се раждали – истински патриоти, страстни ракиджии, големи ебачи…..Как да не заслужаваме цялата обич на света.

Това е омерзително. Освен всичко друго, то е омерзително и защото точно по същия начин руснаците смятат, че целият свят им е длъжен – длъжен е да ги харесва, да ги обича, да им дава всичките си играчки, да ги храни и издържа, докато пият водка и страдат, че никой не ги харесва, обича, никой не им дава играчките си, не ги храни и издържа…..

Като скачени съдове сме по претенции без покритие с тях, що да се учудваме на великото умотворение на а Митрофанова, че 80 на сто от българите обичат Русия и подкрепят режима на Путин и неговата мръсна война.

Честно казано, не очаквам никаква промяна в правилната посока да бъде извършена и сега от новото Народно събрание. Още резултатът от изборите потвърди очакванията, че няма да може да се състави някакво редовно правителство, което да изкара поне половин мандат и да може да взима отговорни решения. И сега преговорите, които уж водят партиите, са само за парлама, фактически – подготовка за следващата изборна кампания. Която също, отсега да ви кажа, не бива да се натоварва с излишни очаквания.

Политически правилен ход беше опитът на ГЕРБ да поискат подкрепа за правителство, насочено главно към евро-атлантическите теми и отношението към Русия. Е, опитът фактически вече се провали. И дори не „вече“, а предварително беше повален, доколкото не само в Парламента, а и в България изобщо, няма истински евро-атлантически партии, които да се изправят решително срещу руската опасност.

Нашите партии, всички те, са хибридни, популистки, без ясна идеологическа платформа, а оттам – и без последователна и предвидима политика по който и да било въпрос. Плюс че във всички са внедрени руски агенти на влияние, които сдържат всеки порив за еманципация.

Лошата новина е, че и за следващите избори няма да ни уврат главите.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РАДЕВ ДА СИ ХОДИ, А СЛУЖЕБНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА ДА СЕ ПРЕМАХНАТ ОТ КОНСТИТУЦИЯТА

октомври 12, 2022 at 2:01 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-radev-da-si-hodi-a-sluzhebnite-pravitelstva-da-se-premahnat-ot-konstitutsiyata

Оставка е първата дума, която ми идва на ум, щом чуя или случайно се сетя за президента Румен Радев. Не, че често се сещам за него, де, аз да не съм Деси. Обаче понякога той се натрапва в общественото пространство – ако не с присъствие, то с отсъствие.

Тези дни например се забелязва отчетливата му липса. Изчезна от хоризонта, бе, граждани, няма го. При това, забелязвам една важна зависимост – колкото пъти руснаците се насерат международно и хуманитарно чрез престъпните си планове и дела, колкото повече Путин и Ко си окървавят ръцете, толкова пъти Радев го хваща липсата.

Иначе той все се усуква покрай телевизионните камери, сега – нъц.

Не знам какво ще стане пък, ако руските терористи наистина използват ядрено оръжие срещу света, както се заканват. Тогава нашият любим президент сигурно ще се направи на къртица и ще си изкопае дълбока землянка, за да се скрие – но да не ги осъди. 

Онзи ден целият нормален, свободен, демократичен и цивилизован свят, към който уж принадлежим, реагира остро против престъпните и откровено терористични атаки на Русия срещу цивилни обекти и жители в Украйна, само Радев замълча като…..щях да кажа „като партизанин на разпит“, но не би било вярно, защото на разпитите „партизаните“ са пеели като славейчета. Имам под ръка и нецензурни сравнения със специфични мъжки и женски телесни части, но се страхувам, че може да обидя частите. Затова не знам с какво всъщност да сравня мълчанието Радево – може би с реакцията на някакъв безсловесен, но много упорит добитък?

А фактът, че се присъедини към някакъв европейски формат Г9 и осъди руските атаки с обща декларация, не променя факта, че самият Радев не е произнесъл и думичка на осъждане.

Да, не го виждам директно, но си представям този тип как ходи из хладните коридори на президентството – стиснал джуки, гледа като шушумига и се чуди в кой ъгъл да се свърти, та да не вземе някой случайно да го попита за позицията му. Намирам, че това същество е вече пълна пародия на български президент и политик. Смятам, че с редица свои думи и мълчания, с действия или бездействия, Радев е толкова вреден за имиджа на страната ни, както във вътрешен, така и в международен план, че ДАНС трябва да се самосезира и да започне разследване по темата.

Румен Радев да си ходи! Румен Радев да подаде оставка! Румен Радев да не стои повече на руски пост и да не бъде повече спирачка за естествения път на България в руслото на европейската цивилизация! Ако в нашата клета страна е останала поне една донякъде читава партия, тя трябва незабавно да поиска оставката на Радев и да започне политическа кампания за свалянето му от власт. Ако в България е останала поне идеята за някакво гражданско общество, то трябва да се задейства и да окаже силен уличен натиск, за да получи оставката на този вреден за страната човек.

Е, нищо такова няма, затова и никаква оставка от страна на Радев няма да има. Ще продължи той още няколко години да ни гледа с шеговития поглед на Тато, да ни управлява чрез некадърните си и престъпни служебни правителства, да ни разиграва политически като маймуни, които не знаят на кой свят се намират и защо. Както и да ни пробутва руски опорки всеки път, щом България трябва да заеме ясна и категорична позиция спрямо руската агресия и да реализира поведение на истинска демократична и цивилизована държава.

Не е само Радев, разбира се, тук името на такива като него е „легион“ – но той наистина винаги е набъркан във всяка простотия, която България твори в руска полза. Да вземем за пример историята с камиона, „взривил“ Кримския мост.

Руските служби, които още от преди това са основателно подозирани за извършители на атентата, подхвърлят мюре – камионът е тръгнал от България. Не се казва директно, обаче внушението е налице – тръгнал е от една натовска, неприятелска държава, следователно България и НАТО са виновни за взрива.

Де да бяхме! Ама не сме.

Няма как да сме по няколко причини. Първо, както веднага казаха европейски политици и експерти, вече е съвършено ясно, че не може да се вярва на нито една руска дума по какъвто и да било въпрос. Руснаците лъжат, дори когато казват истината, така че – какъв камион, какви пет лева.

Второ, камионът, както се разбра, не е български, а чеченски. Ами следователно Рамзан Кадиров е виновен за взрива.

Трето, от Варна нататък возилото е изминало такъв дълъг път, превъртяло е толкова километри и е минало през толкова граници напред и назад из бивши и настоящи руски територии, че връзката с България не просто изтънява, а и напълно се обезсмисля. Освен като чисто пропагандна манипулация.

Четвърто, както твърдят руснаците и потвърждават западни специалисти, самият мост има толкова засилени нива на охрана, че да се прекара там цял камион с взрив и да се детонира на най-подходящото място, е като да уцелиш шестица от тотото. И както каза един израелски специалист – подобна операция е по силите на не повече от три – четири служби по света. На бас за 1 милион, че българските не са сред тях. 

Пето, както каза пък бившият български военен министър Аню Ангелов, не може един взривен камион да нанесе толкова сериозни щети на цели три места по моста, както е в случая.

Шесто, появи се също информация, че руските ракетни атаки срещу цивилни обекти и население в Украйна са планирани още преди мостът да бъде взривен и Путин да поиска отмъщение за унижението, понесено на рождения му ден. И има резон, логистичната подготовка и координацията на подобна масирана ракетна атака срещу обекти, които са далеч както от линията на фронта, така и един от друг, не става за броени часове, както ни се представят нещата от руска страна. Не става поне от страна на руската армия, която вече показа колко е жалка, особено в координацията и логистиката.

Така или иначе обаче – ще видим, времето, когато е планирана тази руска операция за отмъщение, не е чак от онези детайли, които остават завинаги скрити.

Седмо, няма как, освен ако не си наистина голям кретен, да се хванеш на версията за „българската следа“ във взривяването на моста. Но ето, че БСП се хванаха на евтината пропагандна въдица на руските служби. Дали сами се сетиха или им бе подсказано отвън – това е интересно да се разбере. Но, така или иначе, факт е, че те подскочиха като ужилени и отправиха сакрално питане – знае ли президентът Радев нещо по въпроса за камиона. С подтекст: щото, горките руснаци, ако вземем и ние да им рушим важните инфраструктурни обекти, къде ще му излезе краят.

Абе, пичове, оставете го Радев на мира, бе! Както обясних по-горе, той сега има друг дерт – да се скрие от публичност. А вие го тикате обратно в кашата.

Но така мисля аз с моя прост акъл. А ето, че самият титан на световната политическа мисъл Румен Радев мисли обратното. Той явно реши, че медийната дъвка с камиона може да му е полезна, като отклони общественото внимание от мълчанието му по атаките на Русия в Украйна и целенасочено избраните и избити при тях цивилни жертви.

Подобна медийна дъвка за отклоняване на вниманието е и отново повдигнатата тема за втората порция самолети, които трябва да бъдат купени за българската авиация. На дневен ред пак излязоха лъжите за това кога американските Ф-16 ще бъдат доставени, пак се лансира любимата на Румен Радев дума „Грипен“, пак започнаха разни „експерти“ от центъра и по места да обясняват за онези следи небесни от американските самолети и как това го дишаме, а то променя съзнанието ни, променя климата и води до земетресения, бури и наводнения…..Изобщо – разпери се отново цялото ветрило от пълни идиотщини, които „лидери на мнение“ от центъра вървят и целенасочено набиват в главите на българите като светата истина от последна инстанция.

Много неща могат да се променят, за да се отнеме възможността Радев или утрешни негови последователи, които искат да упражняват не просто президентската, а цялата власт в страната, макар по Конституция да нямат право на това. Едно от най-важните обаче – и по него смятам, може и трябва да се намери мнозинство във вече избрания Парламент – е да се направи конституционна промяна, която да премахне институцията „служебно правителство“. Това е някаква измислица, пръкнала се през 90-та в не знам чия дебела комунистическа чутура.

Най-нормалното нещо на този свят е, както във всички цивилизовани държави, докато се сътвори новият парламент и избере ново правителство, да управлява старото.

Вместо това, ние даваме в ръцете на тъпи, но амбициозни президенти, възможност да манипулират общественото мнение и изборния процес, само и само да държат властта колкото може повече време чрез служебните кабинети, които назначават. И които управляват пряко.

Това не е демокрация, а разкрачено положение между демократична черупка, пълна с авторитарно съдържание.

Благодаря, не щем! Затова – Радев да си ходи, а служебните правителства да потънат в конституционното небитие.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РУМЕН РАДЕВ – ГОЛЕМИЯТ ПЕЧЕЛИВШ ОТ ЖАЛКИТЕ ПОСЛЕДНИ ИЗБОРИ

октомври 5, 2022 at 12:13 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-rumen-radev-golemiyat-pechelivsh-ot-zhalkite-posledni-izbori

Тази година в България се случи най-жалката пародия на парламентарни избори, която сме виждали от 1990 насам.

Не само, че избирателната активност е критично ниска и, ако не по закон, то поне по човешка логика и морал, това поставя под съмнение легитимността на избраните депутати и техните бъдещи решения. Не само, че по време на кампанията всички български партии за пореден път доказаха, че не са точно партии, а клубове по интереси. Те демонстрираха във висша степен типичната си неспособност да откроят реалните проблеми пред страната и да проведат смислен дебат по тях, вместо да се занимават със съдбата на пеперудите и мухите в главите си. Не само, че резултатът от изборите – най-вече факта, че пак няма да може да бъде съставено никакво, да не говорим за читаво и работещо, правителство – беше известен предварително. И още много „не само“ могат да се добавят.

Казвам обаче, че тези парламентарни избори са най-жалките, защото отново станахме свидетели на онзи феномен, който върлува из българската политика от известно време насам и всички го знаят, но сериозни мерки да се променят нещата никой не взима. А сериозни мерки никой не взима, точно защото феноменът върлува из българската политика, той сам е спирачка за евентуалните мерки срещу него.

Това не е парадокс. Заради масовата простотия, от едната страна, а от другата – заради политическата наглост, която лесно минава, България сама се докара до състоянието, което политически некоректните хора като мен наричат „кур капан“. За несведущите, това е позиция, при която, както и да се въртиш, гъзът ти е винаги отзад и съответно – изложен на опасност. /За пуристите – да, бе, знам, че изразът идва всъщност от турското „курт капан“, „вълчи капан“, но съзнателно използвам уличния му български вариант – б.а./

Та феноменът, за който говоря, е изборите да бъдат печелени не от партиите, които участват в тях или от хората, които гласуват за тези партии, а от някой друг. Имам предвид човек, който по Конституция е надпартиен и призван да бъде обединителна и чисто представителна фигура, а не политически партизанин, който печели парламентарни вотове и управлява иззад кулисите, като упражнява цялата власт, без да носи дори половината отговорност за нея.

Ма сте досетливи – разбира се, че говоря за президента Румен Радев. Да, докато всички ние, граждани, по един или друг начин, сме губещи в тези избори, Румен Радев е големият печеливш. Пак. За четвърти пореден път от миналата година насам.

А този жалък и смешен резултат пък е плод на политическите процеси, които започнаха през лятото на 2020 с едно жалко и смешно юмруче, размахано от него по начин най-партизански, по време на жалките и смешни тогавашни протести пред президентството срещу управлението на ГЕРБ. Това юмруче всъщност ясно казваше на тълпите – ще ви таковам аз на вас мамата. Но те го разбраха погрешно, изтълкуваха го като – заедно с вас ще им таковаме на тях мамата.

Е, видимият днес резултат от всички напъни е, че Радев и Ко не таковаха нихната мама – на ГЕРБ, на корупцията, на лошото управление в България. Те просто превзеха цялата изпълнителна власт и чрез поредица служебни правителства я упражняват вече доста дълго. При това го правят по-безцеремонно, не по-малко корупционно и дори още по-лошо и некадърно от ГЕРБ. В този момент имам чувството, че който и да било, дори БСП да управляваха, щяха да се справят по-добре, отколкото Румен Радев чрез куклата си на конци Стефан Янев например. Да не говорим за сегашния Гълъб и неговото шизофренично проруско ято.

Е, добре, де, малко преувеличих управленския талант и способности на БСП, но то е, за да разберете какво имам предвид.  

Така че, да го кажем още веднъж – с факта, че, както сочи резултатът от последния парламентарен вот, в България пак няма да може да се състави не просто работещо, а дори каквото и да било правителство, Румен Радев, еднолично и еднозначно, спечели тези избори. Той ще продължи да ни управлява. Нищо чудно дори по същия начин да спечели и следващите избори, вероятно през февруари – март догодина.

Дори да оставим настрани мераците и напъните на партиите тук, колкото и условно да ги наричам „партии“, самото участие на Румен Радев и неговото позициониране в играта спъва, предотвратява появата на реална политическа алтернатива. Тя може да дойде само с нов, читав политически играч в дясно – но няма да дойде, поне не скоро.  

При сегашната ситуация, в ляво от дясното е претъпкано от популистки формации, които са готови да станат ортак и с дявола – а и наистина стават, както видяхме по-рано от примера с уж идеологически и цивилизационно „невъзможната“ коалиция между ПП, ДБ и БСП. Дясно пък в България само по себе си, да не говорим за читаво и влиятелно дясно, няма, а и няма да се появи, всеки опит за това ще бъде задушен още в зародиш. Така че като цяло, говорим за политическа среда, която не е собствено политическа, а е по-скоро лайняно петно, размазано по фасадата на българската демокрация.

Точно това е средата, удобна за президента Радев, на този фон и само на него той лично може да изпъкне като авторитет, да се фука, че служебните му правителства носят стабилност и просперитет, докато се опитват да ни върнат в лапите на „Газпром“, да тласка България в посока, обратна на ЕС и НАТО, тоест, на нейния национален интерес, като се позовава на…..същия този национален интерес.

Ето ви го класическия пример за това жалко президентско управление. В понеделник президентството разпространи декларация, с която се опита да обясни защо „президентът Румен Радев не се е присъединил към пълния текст на декларацията, приета от няколко държави, по отношение на членството на Украйна в НАТО“.

В този цитат веднага се набива на очи елементарната манипулация – не се е присъединил към „пълния текст“. Това оставя у несведущия впечатлението, че той все пак се е присъединил към декларацията, макар частично. Ами не е. Изобщо не е, най-малкото, защото към такава декларация не можеш да се присъединиш частично. 

Радев бил подкрепял „останалата част от текста“, внушават влъхвите на президентския ПР, но не и точно украинското членство. Ами не може. Не може, защото „останалата част от текста“ всъщност аргументира защо накрая се подкрепя Украйна. Не може да си съгласен с базисните аргументи, а да не подкрепяш извода, който очевидно следва от тях. Това значи или че си скаран с елементарната логика, или че си скаран с елементарния политически морал, или че си скаран с чувството за срам и подкрепяш фактически агресора Русия, но опитваш да замажеш нещата и хората да не разберат това.

После в обясненията на президентството следва малко бла-бла, а накрая идва основното: „Позицията на президента Румен Радев е, че решение за присъединяване на Украйна трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна, които да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави“.

Първо – „конфликт между Русия и Украйна“. Така ли? Целият цивилизован свят използва изрази като „мръсна кремълска война“, „варварска руска агресия“ и други, още по-точни и красноречиви, само за българския президент имаме някакъв си там, при това, забележете – двустранен – конфликт. Сякаш не Русия атакува Украйна, без друга причина, освен имперските си амбиции. Сякаш Русия не е агресор по смисъла на международните норми и решенията на ООН. Сякаш Русия не извърши вече толкова много и толкова отвратителни военни престъпления в Украйна, че осъдените в Нюрнберг нацисти се въртят като перки в гроба и се пръскат от завист.

Второ, изумителна е представата на Румен Радев, поне според тази оправдателна за него декларация на президентството, че трябва да има параметри за мирно уреждане, които „да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави“.

Да, някъде в мозъка на Радев жертвата и палача са на един кантар. Той не си дава сметка, че, за да няма подобни ексцесии в бъдеще, Русия трябва да бъде поставена на подсъдимата скамейка – но не онази на историята като неясно бъдеще, а на реалната международна подсъдима скамейка. И Радев не разбира – а може би не иска да разбере – че, също както нацистка Германия, този път Русия, след като загуби войната и бъде принудена да се прибере не само от Украйна, а и от другите анексирани територии, ще бъде третирана по такъв начин, че да не може да разпалва нови и нови конфликти.

Всъщност, казаното от мен по повод на тази декларация е само илюстрация за това какъв могъщ мозък ни управлява в лицето на Румен Радев, какъв искрен български патриот е начело на милата ни Родина, какъв демократичен европеец и лоялен натовски генерал се грижи за доброто име и честта на България пред света.

Дерзайте, братя българи – избирайте все такива юнаци като Радев, давайте им все повече възможности да управляват мислите и джобовете ви, слагайте съдбата на децата си в техните ръчички, свити в юмручета!

Аз вече гледам изцяло отстрани и се радвам не само на смешните, но и на опасните парадокси, които сътворявате с голямата поредица все по-жалки избори на все по-жалки хора.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЙО-ХО-ХО – И ОТ КОВЧЕГА НА РУСИЯ БЯГАТ ТРИСТА ХИЛЯДИ

септември 29, 2022 at 10:58 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-yo-ho-ho-i-ot-kovchega-na-rusiya-byagat-trista-hilyadi

„Триста хиляди в ковчега на мъртвеца! Йо-хо-хо…..и бутилка ром!“

Може и така да се трансформира текста на прочутата пиратска песен, след като Путин се зае да мобилизира поне част от онези руснаци, които досега просто по домашни чехли го подкрепяха в занятието да убива невинни в Украйна. Така, де, бащицата император дава право на поданиците си да станат граждански ангажирани и обществено активни, да подкрепят политиката му вече не само словесно – пред телевизора, с чаша водка в ръка, а искрено и лично – като започнат и те да убиват невинни в Украйна.

Руснаците обаче се мръщят, това право не го искат много-много. Както, впрочем, не искат и никое друго човешко право – да са свободни, да са умни, да са честни, да знаят много, да работят за собствения си просперитет, да са хомо сапиенс сапиенс с морал и прочие. Но такива на тях не им минават, те това вече са го живели и знаят, че накрая винаги идва Онзи, който сурово ги наказва, задето са се опитали да се развият в някакво по-човешко измерение.  

Но и да воюват, за да отнемат на всички околни народи споменатите човешки права, в момента на руснаците също не им се ще.

На теория им се ще, разбира се, да победят, затова и 80 на сто одобряват „специалната военна операция“ срещу Украйна. Това е доста масово, по същия начин те одобряваха войната срещу Грузия, срещу Чечения, срещу опита за премахване на диктаторския режим и демократизиране на Сирия, както и всички други войни и войнички, водени от великата Руска империя през последните няколко века. Та нали те са най-великите пичове и всички народи трябва да им се подчиняват, да им се кланят и да ги уважават – а какво уважение е то, без преди това да си ги потопил в кръв и победил във война.  

На това имперско величие продължават да държат руснаците и да го искат – но сега искат някой друг да им свърши работата, без да участват масово. Защото онези украинци нали ги знаем – стрелят, мамка им. Дори когато ги нападаш, стрелят, нацистите му с нацисти. И отказват да посрещнат поредните победоносни руски освободители с хляб и сол, както се полага според одобрения от Кремъл армейски устав, а вместо това използват куршуми и ракети. Истински, при това, не руско менте от Първата световна.

Тези сега им ги подарява гнилият Запад, който ние също трябва да унищожим. Само да имаше кой да го унищожи вместо нас, щото и той стреля най-неуважително, ако му изръмжиш.

Ето веригата разсъждения, заради които тези дни „обикновените“ руснаци бойкотират малко заповедта на императора за мобилизация. С други думи – бягат. Бягат от великата и непобедимата руска армия, бягат от отговорност, като си чупят нарочно ръцете, бягат от самата Русия през Финландия, Монголия, Грузия и където още могат, бягат пеша, с коли и с мотори, бягат с камиони и самолети.

Руснаците бягат! Това е една от най-добрите новини, които сме чували от началото на гнусната руска агресия срещу Украйна.

Един от важните въпроси в момента за нас, Запада, включително за България, е какво да прави с този неочакван бежански поток – да ги приемаме с отворени обятия, както Берлин побърза да заяви, че ще направи, или да останем твърди като Полша и Балтийските страни, които наскоро затвориха границите си за всички руснаци и нямат намерение да ги отварят за бягащите.

Чува се, че и България обсъжда вариант да приема бягащите от военна служба руснаци. По този повод Костадин Коджабашев, зам.-министър на външните работи и бивш посланик в Киев, каза: „Руснаците, които искат да избягат у нас, трябва да имат механизъм, по който да го сторят. Затова правителството ще разработи такъв.“

Това решение предизвиква много въпроси и възражения.

На първо място – изобщо не съм сигурен, че трябва да се остави в ръцете на едно служебно правителство, призвано само да подготви и проведе избори, да се занимава с такъв важен въпрос. Да, твърде важен, защото, освен моралните съображения, съдържа и заплахи за националната сигурност и умственото здраве на обществото.  

Какво правим например с онези агенти на руски специални служби, които ще използват хаоса, за да се внедрят в демократичните общества. Можем ли да ги разкрием още на входа и да ги върнем? Или ще чакаме да започнат да правят поразии и чак тогава ще се зачудим – къде бляхме досега?

Освен това – какво правим, когато тия хора дойдат тук и започнат да тровят допълнително българското общество през медиите или в кръчмата, със своите виждания за руската политика „от първа ръка“? Колцина българи ще си дадат сметка, че тяхната „първа ръка“ е внушена от руския телевизор, а фактът, че са избягали, не означава, че са против режима на Путин, а само, че не искат лично да стават пушечно месо за този режим.

От друга страна – ние, България, не можем да предложим на бягащите руснаци условия за живот и работа, които очакват като от напреднала западна страна. Така че те, които и без това вече ни мразят като част от гнилия Запад, ще ни намразят още по-дълбоко, защото унижаваме широката им руска душа, като им оказваме милостта да ги приберем, а и още по-дълбоко, защото не им осигуряваме всичко, което те искат.  

Четвъртият въпрос е – как съчетаваме грижата за украинските бежанци в България с тази за руските. Слагаме ги заедно в едни и същи места за настаняване? Водим им курс по взаимно уважение или как да проявяват политическа коректност? Или отделяме пътища, кръчми и хотели „само за украинци“, плюс други – „само за руснаци“.

Петият въпрос – какво правим с руските мъжаги, които тук, останали сами и без особени перспективи, а и без желание да се впишат в българското общество, ще продължат с типичните си руски навици да решават проблемите с корупция, насилие, бандитизъм.

О, да, забравих, доказано некадърното, глупаво и лъжливо служебно правителство на Румен Радев, прави Програма. И с тази Програма направо ще закове нещата, граждани, нали всички сме сигурни, че точно така ще стане. Та това е кабинетът, който направо закова и самия „Газпром“, като проведе преговори „газ срещу суверенитет…..“

Всички тези въпроси важат не само за България, а и за цяла Европа, срещу която руснаците воюват. Да, същите тези руски мъже, които сега бягат, за да не им връчат пушки, до сега всъщност воюваха, като мълчаливо или активно подкрепяха кремълския режим и неговите престъпления в Украйна. Като се поддаваха на кремълската пропаганда, въпреки че тя е съшита с толкова бели конци, че нейната тъпота и фалш лъщят и в тъмното. Като възхваляваха повече от две десетилетия Путин и неговия режим, въпреки поредицата чудовищни престъпления, които те извършиха през това време.

Неслучайно споменах специално Германия като европейска държава, която, според мен твърде прибързано, обяви, че приема бягащите руснаци с отворени обятия. Да си спомним как мама Меркел така прие „сирийските“ бежанци, които се оказаха куцо, кьораво и сакато от цял свят и веднага успяха да докарат големи напрежения и излишни проблеми на ЕС. Та и сега ми се струва, че така ще стане – Германия поне ще се опита да наложи и на другите европейски страни да последва нейната политика. С което ще създаде излишни проблеми и напрежения в и без това нелекото ни битие.

Айде, България, заради откровено проруския характер на нейния президент и служебното правителство, сама се вкарва в капана, но останалите, които не искат?

При всички случаи смятам, че по темата с масовото прибиране на руски мъже в Европа трябва да се подходи много внимателно. Трябва да се претеглят всички съображения „за“, ако има такива, защото аз поне не се сещам да има, и „против“, поне пет от които изброих – и тогава да се вземе обосновано решение.

То задължително трябва да включва също няколко други елемента. Първо – на самия вход трябва да се провежда според мен малка анкета, за да станат ясни позициите на тези хора. Онези, които бягат, но все пак смятат, че Крим си е руски, че украинците са нацисти или че Путин е невинен, а просто генералите му са некадърни да водят война, не трябва да получават разрешение за влизане в свободния свят. Второ, за онези, които се допускат тук, трябва да има разписан срок на пребиваване, например 1 година, и той да се подновява, ако войната в Украйна не е свършила. Трето, трябва да има гаранция, че при извършване и на най-дребното престъпление от страна на такъв руски бежанец, дори каране с превишена скорост, той веднага ще бъде екстрадиран в самата Русия. Четвърто, същата мярка трябва да се прилага и ако съответният човек разпространява фалшиви новини или проруска пропаганда.

Тези и още много механизми за контрол и предотвратяване на проблеми могат да бъдат приложени, за да се гарантира, поне частично, че обществата ни няма да бъдат взривени отвътре. Някой ще каже – няма такава опасност, защото руските бежанци ще са съвсем малка част от гражданите на ЕС, те няма да имат толкова сили, че да предизвикат колапс.

Айде, бе! Я помислете – колко много талант, усилия и пари са нужни за изграждането на един величествен мост, а колко малко на брой и евтини шашки тротил стигат за неговото разрушаване.

Йо-хо-хо и от ковчега на Русия бягат триста хиляди!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НА КОГО МУ ПУКА ЗА НАС, СЛЕД КАТО НА НАС НЕ НИ ПУКА ЗА НАС

септември 21, 2022 at 12:44 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-na-kogo-mu-puka-za-nas-sled-kato-na-nas-ne-ni-puka-za-nas

Литва, Латвия, Естония и Полша въведоха практическа забрана за влизането на руснаци като туристи на тяхна територия, а през тях – и в ЕС изобщо. Както обясни естонският премиер Кая Калас, целта е „да защитим обществения ред и сигурност“. Калас добави и още нещо много важно: „Пътуването в ЕС е привилегия, а не човешко право. И докато народът на Украйна е изтезаван, убиван и тероризиран, гражданите на държавата-агресор не трябва да могат да се радват на предимствата на свободния свят“.

Ако днес, граждани, премиерът, господин Гълъб, както и неговият министър, господин военен Гълъб, искат да потвърдят клетвите си, че не ни тикат в лапите на Русия, а полагат усилия да вървим в европейска и натовска посока, правителството трябва веднага да ни присъедини към регионалното споразумение на тези четири страни. Нещо повече, трябва да лобираме поне пред нашите преки европейски съседи – Румъния и Гърция, да се включат и те. Това ще подпомогне създаването на онази невидима, но все по-трудна за преодоляване стена, с която трябва бъде опасана агресивната и заразна Русия, докато не се превърне в нормална държава.

Какво значи „нормална държава“ ли? Не, вероятно никой не очаква дори в следващите хиляда години Русия да стане пример за световна демокрация. В края на краищата – във вътрешната си политика руснаците да правят каквото щат. Или каквото могат.

Щом харесват малоумни гномове-престъпници като Путин за Император, да си ги издигат и после убиват. Щом си падат по КГБ и Гулаг, да си ги причиняват и да са доволни, че широката им руска душа има поводи за истинско страдание. Наистина каквото щат да правят там, вътре.

Но важното е като държава да спазват международните закони и правила, да не смятат, че всички са длъжни да обичат, почитат и благодарят на Русия за каквото и да било, да не тормозят съседите си с претенции и „специални военни операции“. Като граждани пък самите руснаци, щом стъпят в Свободния свят, да се държат тихо и прилично, а ако останат за повече време тук, да научат език и да се впишат в обществото, а не да мразят онзи, който им осигурява човешки права, каквито нямат в Русия.  

Нико от това няма да стане, разбира се, най-малкото защото гражданите и държавата, нейната външна и вътрешна политика, са функция една от друга, те са истински скачени съдове, така че това е само една мечта.

Ама добре си помечтахме, а – включително за това как България ще подпомогне процеса на превръщането на руснаците в човеци.

Няма да стане и по други причини. Първо, защото има хора като руския „дисидент“, писателят Борис Акунин, които водят за носа Запада, като пробутват много удобни тези, включително за самия режим на Путин, срещу който той уж се обявява. Акунин например твърди, че Русия е причинила много злини на света, но и много добрини. Не знам, аз поне част от злините мога да изброя, обаче не се сещам за нито една добрина. Но, така или иначе, на база на това си голословно твърдение, той стига до велик извод: „Санкциите срещу режима няма да доведат до неговия колапс – само ще укрепят позициите на Путин“.

Което е чиста опорка на руската пропагандна машина.

Ами да махнем санкциите, бе, господин Писател, да ги махнем и, щом искаме да падне режима, да правим обратното – да вземем да го подкрепяме. По логиката на Акунин така излиза – щом санкциите укрепват Путин, то подкрепата за него би трябвало да го свали. Много дълбоко и много дисидентско, типично руско мислене.

Но Акунин не спира до тук, а продължава с тъпите манипулации: „Затова западните политици трябва ясно да покажат, че са врагове на Путин, но не и на руския народ. Западът не бива да изолира руснаците, трябва да изолира само Путин“.

Сякаш той върши престъпленията си в името на някакъв друг народ и сякаш някакъв друг народ го подкрепя в престъпленията му. Така ли, бе, господин Умник?

Втората причина, по която не очаквам да се очовечат руснаците, е наличието на западни политици като Макрон и Шолц, които буквално тръпнат от желание нещо малко да мръдне в Кремъл и те да се хвърлят отново в необятните руски обятия. 

Франция не обучава украински войници, както правят Англия и Полша, заради тъпата идея на Макрон, че Русия – Русия на Путин, забележете – не бива да бъде „унижавана“. А това пък, според сведущ източник, е заради още по-дълбоката, направо гениална макронова идея Франция на всяка цена да остане в играта, дори ако Русия случайно вземе, та победи в Украйна. Няма да победи, но ако случайно вземе…..

То бива, бива политическа нечистоплътност, ама чак толкова не бива! Ако на тоя му изтъркат кирта от тялото, отдолу ще се покаже потникът му.

Но Франция винаги си е била такава, тя затова и никога няма да стане истински лидер на Свободния свят, както много би искала.

В Германия пък след Хелмут Кол се отдадоха на тотална политическа вакханалия. Първо беше Шрьодер, който едва не поднесе Германия гола и печена на тепсия на Путин. После Меркел докара на Европа мигрантската криза и битката на ЕС срещу Америка заради руския „Северен поток 2“. Сега пък е ред на Шолц, който явно не знае на кой свят се намира. Онзи ден той пак проведе дълъг и напоителен разговор с Путин, само за да заключи мъдро и със съжаление: „Путин не разбира, че с Украйна прави грешка“.

Грешка ли? Извинявайте, граждани, това е просто грешка? Ега ти словоблудството!

Грешка е нещо, което обикновено може да се поправи или поне да се разбере защо и как е направено и да се избягва втори път. Това не може. Мръсната война, която кремълското чудовище води срещу Екрайна, не може нито да се разбере с разума, нито резултатите от нея могат да се поправят, дори не и частично, защото живота на невинните не можеш да върнеш. Също както и живота на виновните, но тях сега да не ги мислим.

Руската война в Украйна е престъпление, плод на престъпно мислене – и това трябва да бъде казано ясно, тя трябва да бъде наричана с нейните истински имена, особено от лидера на най-силната и значима страна в ЕС. Всичко друго е наливане на вода в мелницата на престъпника.  

Като споменах преди малко и България, да кажа, че ние също имаме един мръсен пръст в това, че руснаците, дори и след хиляда години, няма да могат да се очовечат. Нашият пръст се състои от предразсъдъци и готовност да се държим спрямо Русия като крепостни. Той се нарича „пета колона“, „дядо Иван“, „братушки“, „любов към Русия“ и много други изключително тъпи и вредни, но дълбоко вкоренени в празните глави на мнозина тук формули. Не само по света, а и у нас има хора, готови да станат новия Шрьодер, само срещу продаването на някакви си „български национални интереси“. Които и без това са руски, както знаем.

Да вземем например онази бившата енергийна Теменужка и нейният началник Борисов, които изораха земята, но построиха на Путин „Руски поток“ с български пари. Дето се вика – нали сме едно, с техни или с наши пари, в един джоб отиват. Е, добре, де, в няколко, но не това е важно.

Великанът на борбата срещу корупцията и защитник на свещеното право всеки българин да обича Русия и защитава руския интерес, наречен Румен Радев, не гъкна срещу този проект нито тогава, нито сега. Напротив, назначи в служебния си кабинет такива като българския енергиен министър, който колкото пъти си отвори устата, толкова пъти слушателите предпочитат да си я беше затварял.

След като премиерът, господин Гълъб, само преди дни категорично заяви, че преговори с „Газпром“ не се водят, енергийният господин Гълъб пък сега отново излезе да твърди, че преговори има. С други думи – премиерът лъже.

А после уточнява, че преговори всъщност пак няма. „Получихме отговор от „Газпром“. Комуникацията върви бавно. Готови са да дискутират нашите изисквания. Изпратихме им всичко. Взеха си тайм аут, за да договорят нещата“ – каза той.

Толкова много думи, граждани, за толкова малко истина! Толкова много усилия словесно да се скрие, че въпросният тайм аут май продължава прекалено дълго. Имам спомен, че в началото на август, когато на власт стъпи служебното правителство на Румен Радев, „Булгаргаз“ веднага изпрати коленопреклонно писмо до руснаците с искане за газови доставки – а те, явно вече два месеца, са в тайм аут и не е..ват да ни кажат дори „не“. Просто мълчат и ни гледат сеира.

Само че онова, което за тях е сеир, за нас е резил.

Само че на кого му пука, ние на резил сме свикнали.

Само че на кого му пука,  че сме свикнали.

Само че на кого му пука за нас, щом на нас не ни пука за нас.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НИКАКВИ ПРЕГОВОРИ С РУСНАЦИТЕ – ДА БЪДАТ ИЗТЛАСКАНИ И ОСТАВЕНИ ДА СЕ ПЪРЖАТ В СОБСТВЕНИЯ СИ СОС, ТАКА МОЖЕ ДА ИМ УВРАТ ГЛАВИТЕ

септември 14, 2022 at 10:05 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-nikakvi-pregovori-s-rusnatsite-da-badat-iztlaskani-i-ostaveni-vatre-da-se-parzhat-v-sobstveniya-si-sos-taka-mozhe-da-im-uvrat-glavite

След дълго чакане и предпазливи надежди, от Украйна най-после започват да пристигат наистина добри новини – путлерюгендските нацисти бягат, и май не са били достатъчно умни да си напъхат пъхнат по една дебела защитна ламарина отзад в гащите.

Необходимо уточнение. Мнозина наричат руснаците „фашисти“. Не знам защо, те нямат нищо общо с фашизма, освен че използват някакви негови типични празни дрънканици – но иначе по характеристика са си чисти национал-социалисти.

Само три опорни пункта стигат за доказателство. Руснаците смятат себе си за велики, а всички други народи – за тор, затова са готови да избиват, изнасилват, грабят и лъжат, без да се съобразяват с никакъв човешки морал. Руснаците се бият срещу всички останали, за да разширят своята империя, което си а крайна форма на национализъм. Руснаците живеят в икономика, която само опитва да мине за капитализъм, но дори не се докосва до него, а си е направо „сбъднатата мечта на реалния социализъм“.

Висшата власт в Русия всъщност се е отървала само от някои най-големи и досадни главоболия на централното социалистическо планиране – прякото изхранване на хората, снабдяването им с тоалетна хартия, телевизори, хладилници и други луксозни за тях стоки. Но иначе Кремъл държи всичко друго – раздава отгоре цели бизнес отрасли и природните богатства на страната по свое усмотрение, контролира назначените бизнесмени изцяло и им отнема всичко – най-често дори живота – ако не слушат и не изпълняват заповедите на „центъра“.

Така че да се говори за руски национал-социализъм или нацизъм според мен е много по-точно, отколкото за руски фашизъм. Освен всичко друго, подобна терминологична непрецизност би могла да доведе някои по-лабилни наблюдатели на Запад до грешни изводи, а те пък да подведат много други хора, включително отговорни, но не достатъчно умни политици.

Но да се върнем на военната реалност в Украйна. Силно се надявам на две неща. Първо, че украинците са достатъчно умни, взели са си урок от грешките на руснаците и няма да допуснат еуфорията да разтегли снабдителните им линии и да се окажат в собствения си капан. Второ – че Западът няма точно сега да започне пак да се гевези в руска полза и да намали по един или друг начин подкрепата за Украйна или санкциите върху Русия, вместо да засили и двете.

Има такива сигнали и това е тревожно. Онзи ден, макар смушкано някъде в шеста глуха на новинарския поток, прочетох, че Макрон пак е звънял да си хортува с престъпника Путин. Този път му бил казал да пусне ядрената централа в Запорожие. Сигурно даже е натъртил настоятелно на думите си – дотам му стига смелостта. А пък аз веднага си представих как Путин козирува и започва да изпълнява заръката макронова.

Ами стига глупости, бе, граждани. Макрон вече получи няколко пъти ясен знак, а дори мисля, че и в прав текст му беше казано от украинска страна, че той вече няма доверието на Киев и, ако обича, да не се бърка с разни инициативи в руска полза. Но човекът явно не обича – продължава да блъска затворената порта с главата си като тъп и упорит добитък.

Друго евентуално развитие обаче би било още по-тревожно – ако се окажат истина не особено ясните засега сигнали, че Джо Байдън започва леко да отстъпва от твърдата  американска позиция за отношенията с Русия. 

Първото такова отстъпление дойде по въпроса, поставен от най-заплашените от Русия европейски държави – нуждата от пълно спиране на визите на всички руснаци. Както каза по този повод някой от северните политици: „В края на краищата, пътуването в Европа /а и в Свободния свят изобщо – б.а./ не е човешко право, а привилегия, която трябва да се заслужи!“ Факт безспорен.

Въпреки това, нашенски мъдреци като Борел, Шолц, Макрон и други, решиха, че не може чак толкова да се ограничават горките руснаци, трябва да ги оставим свободно да идват сред нас и да пръскат отровния си империалистически дъх. Да, знаем защо – в Европа левичарите, дори когато минават за десни /френският случай/, от край време питаят голяма любов към Русия – и очевидно нито действията на Сталин, нито действията на Путин могат да изтрият тази мръсотия от умовете и душите им. Но в Щатите…..

Така или иначе, Джон Кърби, координатор по стратегическите комуникации на Съвета за национална сигурност при президента, заяви: „САЩ няма да наказват с визов режим руския народ!“ И добави: „Смятаме, че не е нужно да се стига до война с целия руски народ. Тук не руският народ трябва да бъде обвиняван“.

Честно, от човек на такава позиция очаквах да прояви повече здрав разум. Глупостта на тезата как за руските действия е виновна върхушката, а „народът“ е невинен, е отдавна изяснена – и то не в полза на „народа“.

Първо, въпросната върхушка не пада от Марс, тя произлиза от същия този невинен народ, сред него се е възпитавала и обучавала, от него е усвоила инстинктите и светоусещането си, в негово име действа.

Второ, синовете на този невинен народ се показаха по време на войната в Украйна като истинска престъпна банда главорези, мародери, крадци и изнасилвачи. А майките и жените им ги подкрепяха и подкрепят в безчинствата, за което се появиха предостатъчно свидетелства.

Трето, докато войната тече и синовете им в армията избиват невинни хора в Украйна, невинните руснаци празнуват славните празници на империята си, славят властта и проучванията ясно показват – поне 80 процента от тях подкрепят войната. А „за“ грабежа на Крим от Украйна са сигурно 99 процента.

Тук са излишни всякакви обяснения – че обикновените руснаци са зомбирани от пропагандата, че нямат достъп до информация, че се страхуват и прочие. Щом имат глави, но не мислят с тях, няма как да са невинни – поне пред човешкото в човека.

Четвърто, виждаме съвсем ясно, че където и по света да отидат, невинните иначе руснаци разнасят своите имперски зарази, невежеството си, наглостта си, корупцията, пиянството и другите си достойнства. Те не се отказват от тях, не се интегрират като нормални хора в нормалните общества, обратно – разпищолват се на свобода и разяждат всичко отвътре.

И пето – невинните руснаци, които сега започват да се сдружават и да искат оставката на Путин и някаква промяна, всъщност го правят не от позиция на нормалността, свободата и демокрацията. Не, те са бесни, защото любимият им вожд и така щедро издържаните от тях генерали не успяват да наложат имперските амбиции на Русия.

Тези хора не са за изтегляне на всички руски войски от всички окупирани територии на съседни държави, включително от Крим, не, те са за такава промяна в характера на войната в Украйна, която да доведе Русия до „победа“, а не до позорна загуба, както се очертава. Това не е невинна позиция, това е позицията на Дугин.  

На всички тези и много други особености на обикновения, невинен руски живот, трябва да се сложи край. И краят трябва да го сложат самите руснаци, не някой отвън. Отвън те просто трябва да бъдат изтласкани и оставени вътре да се пържат в собствения си сос, само така може да им уврат главите.

Аз лично бих отишъл дори по-далече от идеята за пълно премахване на визите, но нека първо стигнем до там. Защото, помнете ми думата, не е далеч времето, когато и това ще стане, самите руснаци с тяхната наглост ще принудят дори онези западняци, които сега се ослушват, да се съгласят, че мярката е необходима.

Още по-тревожно обаче от американската позиция за визите, за мен прозвуча съобщението на украинския сайт „Европейска правда“ – при последната си визита в Киев, държавният секретар /външният министър/ на САЩ  Антъни Блинкен е предал послание от президента Джо Байдън, че е необходимо да се започнат мирни преговори с Путин.

От една страна – не го вярвам, защото не искам да вярвам. От друга, неслучайно тъкмо след визитата на Блинкен украинският президент Владимир Зеленски заяви, че страната не приема препоръките на „някои западни партньори“ за преговори с Русия и настоява за пълна деокупация на Крим и Донбас.

Това е истинската позиция – и аз настоявам западните „лидери“ най-после да започнат да се консултират постоянно със Зеленски, да се вслушват внимателно в думите и идеите му, да му помагат с всички сили и средства в битката срещу руските окупатори.

Украйна в момента не само се бие, за да защити себе си, Европа и Свободния свят, чрез своя президент тя налага нови – всъщност, по-скоро, добре забравените стари – принципи на нормалната политиката. Това са принципите на честта и здравия разум, на които Уинстън Чърчил така горещо държеше. Това е непреклонната защита на истината и желанието хората да имат „масло, а не оръжия“, както казваше Маги Тачър. Това е политическата твърдост, съчетана с артистичен колорит на Рони Рейгън, който каза: „Мистър Горбачов, бутнете тази стена!“ И онзи я бутна – но не защото така искаше, версия, която сега някои опитват да ни пробутат, а защото нямаше къде да ходи.

Да, през тези последни месеци, пред очите ни, Зеленски израсна от момче в периферията на световната политика, до носител на истинските политически стандарти на Свободния свят. Все повече хора в Европа виждат и разбират това. А ако не го виждат и разбират тъй наречените „европейски лидери“, те скоро вече няма да бъдат такива. Идват нови времена. Говоря не само за санкции, оръжия и дългосрочно възпиране на Русия. Идват нови времена за европейското политическо мислене и действие изобщо.

И се надявам, че не само идват, а и ще дойдат!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ОТ ГЪЛЪБОВИ ЗАПЪРТЪЦИ БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ВОНИ НА РУСКИ ПАРТЕНКИ, ТА СЕ НЕ ТРАЕ

септември 7, 2022 at 12:08 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ot-galabovi-zapartatsi-balgariya-veche-tsyalata-voni-na-ruski-partenki-ta-se-ne-trae

„Знам със сигурност, че се водят преговори с „Газпром“, но не знам кой ги води“ – наивно изръси онзи ден господин Не му знам името, с титла „български министър на икономиката“.

Тоя очевидно и топлата вода да открие, няма да знае какво е открил!

Ама откъде постоянно ги копаят такива и ги назначават за министри, бе, граждани? То ако така продължи, моят ред също ще дойде. Предупреждавам ви, после да не кажете – ама ти се натискаш. Не се, чакам си реда кротко – като свърши списъкът с пълните кретени и подкарат по списъка с празните, ето ме и мен вътре.

Но, съжалявам, чак такива интересни и съдържателни идиотщини като тази на г-н Не му знам името, не мога да измислям за ваше забавление.

Представяте ли си, цял министър на икономиката, някъде някой води преговори по най-важния икономически въпрос на България – доставките на газ, а този тип не знае кой и за какво точно преговаря.

Добре, де, веднага чувам как някой тукашен руски сутеньор ми се нахвърля с подигравки, че не правя разлика между министър на икономиката и министър на енергетиката. Правя, бе, макро, обаче най-просташки смятам, че в случая, заради тежкия политически характер на преговорите, тези двамата министри би трябвало да са като скачени съдове и да си помагат. Да не говорим, че цялото правителство трябва да бъде ангажирано и съответно – информирано, по темата.

Да, това изключително наивно от политическа гледна точка признание на икономическия министър можеше да остане просто забавен епизод от най-новата българска политическа история. Можеше, ако на другия ден не беше се изтъпанил пред невинната публика самият министър на енергетиката, в опит да покрие – или поне да замаже – вече изсраното от колегата си. Но вместо това само добави към него още цвят и аромат.

Та този министър, когото ще нарека господин Не му знам името 2, обясни, че преговорите с руснаците се водят от „Булгаргаз“, защото няма нужда в тях да се забърква българското правителство, нищо, че от руска страна процесът е силно политизиран.

А подобна логика пък е силно тъпа, нали? Онези ти излизат с цялата наглост и тежест на руската държава, която е специалист в изнудването и извиването на ръце, а ти пращаш някакви анонимни лица, политически напълно безотговорни пред народа си. И то такива, които най-вероятно са завършили висшето си образование в Русия, не само поназнайват руския език, но и обичат руската култура, както и всичко друго руско, дори когато то ги удря постоянно по главата. Или може би – точно защото ги удря постоянно по главата, де да знам.

Да, това са същите наивно вярващи в безкрайната руска добродетел типове, които неотдавна признаха: „През април, когато „Газпром“ ни врътна кранчето, ние, в „Булгаргаз“ не можехме да повярваме“.

Добре, обаче министър Не му знам името 2 отиде в изказването си и още по-далече. Доста далече, впрочем. Той не само се похвали, че „Булгаргаз“ преговаря с руснаците, но и призна, че всъщност никакви преговори няма: „В момента сме на изчакване на позицията на „Газпромекспорт“. От тях не сме получили позиция по редица отворени въпроси – цени, срокове за доставка, начин на плащане“.

Ама как така „преговаряш“, пък всъщност си говориш сам? Можем да наречем това половин преговори, нали? И съответно – да плащаме на преговарящите половин заплата. Аз поне така бих направил, ако им бях началник.

Всъщност, граждани, не министрите, а аз ще ви кажа цялата истина около преговорите за газови доставки за България. А тя е, че с „Газпром“ преговаря лично Нейна дълбока неуважаемост Елеонора Митрофанова, руски генерал-губернатор в София и нещо като български Командир по важните въпроси. А ако не ми вярвате, ето ви запис от хода на тези преговори:

– Здравейте, ребята, обаждам се от София.

– Дорогая Елеонора. Какво ви вълнува?

– Преговори за доставки на газ за България.

– Е, то и Германия от това се вълнува, ама газ няма.

– Знам, че няма, нали го горим всичкия, за да топлим Сибир и Северния ледовит океан. Аз обаче искам да преговаряме за доставки.

– В смисъл? Ако трябва, само заради вас, можем да купим газ от Катар и да го доставим на България през турско-сръбската тръба, нали тия са наши хора, курици, също като сърбите. Но цената ще стане…..леле мале.

– Не ме разбрахте, ако е въпросът, тя България може сама да си купи газ откъдето иска – от Щатите, от Европа, от Близкия Изток.

– Че кой им разрешава да пазаруват от Европа, ние не можем „Мерцедес“-и да си купим, те – газ? А сигурно и „Мерцедес“-и могат, а?

– Ами те са членове на ЕС.

– Така ли? И откога, предателите мръсни, ни зарязаха и слугуват на американците?

– На европейците…..

– Все едно, то и европейците пак американците ги командват. Та българите са вече против нас, така ли? И защо тогава да им даваме газ?

– Абе, не са точно против нас. Повечето не са. Те са по-скоро нашите хора в ЕС. Ползваме ги за различни цели там…..

– А, добре тогава, ще им доставим газ, но ще е скъпо.

– Ребята, не ме разбрахте, аз не искам доставки на газ за България, искам преговори за доставки на газ. И трябва да преговаряме колкото може по-дълго, за да не може през това време те да си купят от другаде. Това е политически въпрос, съгласуван с Кремъл.

– А, така кажете. Искате българите да замръзнат през зимата и икономиката им да рухне, докато ние с вас продължаваме да водим съдържателни преговори за онова, което така или иначе никога няма да им доставим. Много хитро. Много хибридно.   

– Хибридно, ама те не го знаят. Толкова са тъпички, горките. Намерила съм там едни момчета да управляват, за чудо и приказ – не могат да си намерят пръстите на ръцете, за да сметнат колко ще загуби държавата им от нашите газови „доставки“.

– Обаче комисионите си ги смятат веднага на ум, а? Ха, ха, ха, хи, хи, хи, хо, хо, хо!

– Не е шега, не е шега. А пък шефът им един хубавец, бивш льотчик, ама води българската политика в руска полза като настоящ льотчик, не като бивш. Та тези ребята наистина не  трябва да го изпускаме, така че ще преговаряме от тяхно име.

– Хорошо, ще преговаряме. То ние колкото дълго можем да водим едни преговори, никой друг на света не може…..

Та ето как в реалността се обсъждат руските доставки на газ за България, граждани. Ако не ми вярвайте, помолете учтиво ДАНС да разсекрети някои записи по темата, каквито би трябвало да притежава и ще видите, че съм прав.

Освен, че съм прав обаче, съм и много бесен.

Покрай тия гълъбови запъртъци, които ни управляват, България вече цялата вони на руски партенки, та се не трае.

Лошата новина е, че, с огромна доза сигурност, след изборите през октомври пак няма да има никакво – какво остава за нормално – редовно правителство, което да управлява, така че още дълго ще трябва да търпим гълъбите да ни серат по главите, а гълъбарят да гледа с умиление из под покрива и да потрива доволно ръце. 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »