De Profundis: ЕВЕНТУАЛНИЯТ КАБИНЕТ ВАСИЛЕВ – ПО-ДОБРЕ ОТ НОВИ ИЗБОРИ, НО БЕЗ ИЛЮЗИИ ЗА СЪЩЕСТВЕНИ РЕФОРМИ

юли 6, 2022 at 10:26 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-eventualniyat-kabinet-vasilev-po-dobre-ot-novi-izbori-no-bez-ilyuzii-za-sashtestveni-reformi

Асен Василев сменя Кирил Петков като евентуален премиер, макар съставянето на такова правителство да е наистина малко вероятно. Независимо дали тази персонална замяна е самостоятелно решение на ПП или е заради поредния ултиматум на Корнелия Нинова, на мен ми изглежда като по-добър вариант. И аргументите ми са няколко.

Първо, за 6 месеца управление, Петков направи доста обратни завои, като под натиск се отмяташе от уж вече взето решение. Да, не чак толкова често, колкото рекордьорът Бойко Борисов, способен да се отметне по три пъти на ден всеки ден, но все пак – податливостта и на Петков бе забележима.

Второ, с постигнатото вече като правителство в оставка – разкъсването на възела около ветото за Македония и изгонването на 70 руски дипломати, Петков наистина изчерпа лимита си другите политически играчи в правителството да го понесат още време начело. Визирам конкретно БСП и президента Румен Радев. Те трябваше да го махнат и заради собствената си нетърпимост /вече/ към Кирил Петков, и за да покажат на кремълските си господари, че не са изцяло бити карти, а думата им в България още се чува.

И трето, през последните 6 месеца аз поне чух от устата на Асен Василев някои реплики, от които ми се стори, че той доста по-бързо и правилно се ориентира в ситуацията и е доста по-твърд от Кирил Петков. Дано съм прав, защото мисля, че точно Василев работеше за няколко изключително важни неща – например еманципация на правителството от президента Румен Радев. Той, макар да не успя да надделее, беше и по-решителен за възможността да се даде българска военна помощ на Украйна, както и в намерението да бъде изгонена губернатор Митрофанова заради нейното нагло поведение и открито незачитане на българските държавни институции.

Казвам – дано да съм прав, защото очаквам, ако Василев все пак стане премиер, да се заеме с тези и други важни въпроси по-сериозно и последователно, отколкото досега.

Разбира се, големият проблем в евентуалното бъдещо правителство ще е БСП, както и отделни хора от отломките на ИТН, свързани с „бившите“ служби, с руски и/или други интереси. Изначално нестабилен беше кабинетът Петков, такъв ще е и кабинетът Василев – и това се залага в основата му още сега, при опита изобщо да бъде съставен. Правителството пак се гради като конгломерат от толкова полюсни идейни платформи, плюс толкова противоречиви лични интереси, че ако беше балетист, щяха да го изнесат от сцената на носилка, разчекнат при опит за шпагат.

Да, знам, да се вкара БСП в това управление, е единствената математическа опция, на фона на отдавна заявената взаимна нетърпимост между ПП, ГЕРБ и ДПС. Но знам и друго – че който се е заиграл с комунистите, при това не само сега в България, а когато и където да било по света, после винаги се е хапал отпред и отзад.

ИТН предадоха правителството и се оттеглиха, без да разрушат ПП. БСП – не казвам „ако“, а „когато“ – предадат правителството, ще го схрускат за закуска, ще го изкарат виновно за всичко, ще го очернят, ще го обвият в лъжи и манипулации така здраво, че няма да има измъкване и ПП вероятно ще потегли към политическото нищо.

Причините са две. Първо, макар БСП на моменти да се представя като системна българска партия на прехода, всъщност не е самостоятелна политическа сила, а основен проводник на кремълските интереси. Когато е нужно, комунистите загърбват дори своите лични и финансови интереси, за да реализират кремълските.

И второ – те имат огромен опит, почерпен пряко от техните руски господари и изпробван в практиката, по отношение на лъжите, манипулациите, черния ПР и гадните политическите игри, чрез които сами да оцелеят, а противника си да унищожат.

Искате пример? Ами спомнете си, граждани, 1997 година – когато, след катастрофалното управление на Жан Виденов, бе логично БСП да се разпадне и да премине в политическото небитие – как те се изсулиха от отговорност. Нещо повече, как само за 4 години в опозиция успяха да демонизират Иван Костов и правителството на СДС, да докарат тъй наречения „цар“ и да се впишат в неговия политически харем, плюс да качат на върха на властта Георги Първанов, когото западните ни партньори не искаха да докоснат и с дилафа, че да не се изцапат.

Да, талантлив е комунистът-русофил да твори зло. Ако БСП показваше толкова талант и хвърляше толкова усилия, за да твори добро, щеше да бъде наистина незаменима.

И не вярвайте на Атанас Атанасов, че „БСП не пречи на депутинизацията на България“. Не знам дали това е проява на лековерие, което не му приляга на Наско, дали е политическа глупост или просто част от приказката от 1001 нощ, която трябва да успокои хората в ДБ, недоволни, че пак се отива на прегръдка с комунистите.

Да, вероятно точно в момента, по време на преговорите, БСП не казва официално – ние имаме червени линии и те са руските интереси в България.

Но нали знаем, че ако не беше хаосът около оставката на правителството, Нинова никога нямаше да позволи да бъдат изгонени 70 руски шпиони. Нито пък занапред ще се съгласи да се свършат ред полезни неща, за да се депутинизара – и дерусифицира – страната.  

Тя категорично няма да подкрепи например изработването на законодателство, което да пресече наводняването на българските медии от черната руска пропаганда, най-малкото, защото под удара на такъв закон ще попадне и телевизията на самата БСП. Корнелия няма да подкрепи и изгонване на посланик Митрофанова, а ми е трудно да гадая какви точно червени бесове ще се развихрят, ако – дай, Боже – стане факт руската закана за скъсване на дипломатическите отношения между двете страни. За руските крепостни тук, независимо дали са цели партии или отделни хора, това ще затрудни както инструкциите за действие от Кремъл, така и движението на паричните потоци.  

Какво да ви кажа, подобно скъсване дори може да постави БСП пред дилемата дали не е по-добре да излезе в нелегалност и да поведе въоръжена борба, а парите си да получава като обира мандри или чрез разни смели подводничари и парашутисти…..   

Сигурно е също, че БСП и Нинова ще се противопоставят с всички сили на евентуално решение за изгребване и изхвърляне на боклука на тъй наречените „руски паметници“, както и смяната на имената на улици, наречени на масови убийци и хора, работили срещу българския национален интерес през последните близо 150 години.

Нищо такова няма да позволи Нинова, докато е в правителството, а Наско да си ги приказва приказките на нечия друго ушенце, не на моето.

Като краен резултат, макар понякога с различни мотиви, по подобен начин стои и темата за кооптирането към новото управление на депутатските единици, които се отделиха от ИТН. Да, както каза Кирил Петков, да се водят сега преговори със самата ИТН би било проява на глупост. Но същото важи и за преговорите с отлъчилите се от ИТН. Те участваха в бутането на правителството Петков. Със самото си записване и присъствие в партията на „Слави“ и дългото си безсловесно подчинение на „Тошко“, тези хора вече са доказали, че нито се интересуват, нито разбират от политика, а са в нея заради някакви интереси. И ако има пресичане с националния интерес, който ПП декларира, че защитава, те пак ще предадат управлението.

А какво пък да говорим за възможността бъдещият кабинет Василев да получи подкрепа от лицето Елена Гунчева. Да не би тя да е преосмислила наглото си и безсрамно поведение от времето, когато беше във „Възраждане“? Да не би да е преживяла катарзис и вече да вопие за НАТО и българските интереси, вместо за Путин и руските. Да не би за една нощ да трансформирала искрената си любов към Русия в искрена любов към Украйна?  

Не, граждани – чудеса стават, но не чак такива.

И още нещо важно – интересно ми е как, чрез кои хора и на кои постове, президентът Румен Радев би запазил някакъв контролен пакет акции в евентуалния втори кабинет на ПП. И кога ще настъпи големият разрив между него и Асен Василев, съпроводен с тежка правителствена криза.

Така или иначе, макар да не вярвам, че това ще се случи, принципно аз смятам, че опцията да не влезем точно сега в нов изборен цикъл, е по-добра, отколкото да влезем, тоест, че реализация на ново правителство на ПП е по-добър вариант, отколкото нови избори.

А с казаното дотук само искам да напомня да не си правим особени илюзии по отношение на това какво предстои. Дори ПП да измисли кабинет, в динамичната околно среда той може да се срути само след ден, седмица, месец. Управлението му ще бъде неефективна мъка да се заобикалят препятствията, вместо да се прескачат, няма да има възможност за истински сериозни и дълбоки реформи, политическото напрежение в страната ще остане факт, а оттам ще се задълбочава и несигурността в икономиката, финансовата система, социалната сфера.

Дано съм лош пророк!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КОМБИНАЦИЯТА ОТ ПОЛИТИЧЕСКА ГЛУПОСТ И НАГЛОСТ РАЖДА ЧУДОВИЩА

юни 29, 2022 at 9:01 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kombinatsiyata-ot-politicheska-glupost-i-naglost-razhdat-chudovishta

Предимно две качества изпъкват като основни характеристики както на българската, така и на световната политика напоследък, граждани – глупост и наглост. Комбинацията от тях ражда чудовища, които ни ядат отвътре и отвън.

От друга страна обаче, някак свикнах да ме забавляват политици, които притежават тези две ключови качества, затова дните ми са пълни със смях и веселие.

Да започнем от ГЕРБ. Начело на опозицията, те бутнаха „ПП и къмпани“ с първия успешен вот на недоверие изобщо. Това завинаги се вписва в аналите на българската политика – или поне в онова, което си представяте, щом чуете думата „анали“.

Както знаем от прастарите учебници по политически науки, такъв вот се предприема с цел съответната победила партия да вземе властта и да управлява. Но ГЕРБ казват, че веднага, щом мандатът стигне до тях, ще го върнат. Което е нонсенс. Пълна безсмислица. Политическо безумие е съществуването на опозиция, която сваля управляващите, само за да ги свали – но самата тя не иска властта.  

Или смятате, че ГЕРБ са хитри и искат властта не сега, в малцинство, а да спечелят новите избори и да имат комфортно мнозинство? Това е наивно. Дори самите ГЕРБ знаят, че нито ще имат мнозинство, нито ще влезе в Парламента някоя нова партия, с която да направят стабилна коалиция. Просто няма откъде да дойде такова чудо. И така ще е не само на следващите избори, но и на всички след тях, които предстоят.

Друг пресен пример за нелепо, дори парадоксално развитие, е решението на Парламента за Македония. Докато правителството на Кирил Петков управляваше, достатъчно гласове за приемане на френското предложение в Народното събрание не можеха да се намерят, дори да се търсят с прасета за лов на трюфели. Щом правителството падна обаче, веднага се сътвори мнозинство и възелът Македония започна да се развързва.

Въпросът е – колективна отговорност ли бе проявена или колективна безотговорност. За да си отговорим, я Петков сега да пробва дали няма да се намерят достатъчно гласове за прокарването на още някои важни неща – да се изгони Митрофанова от София, да се даде пряка военна помощ на Украйна, да се разположат допълнителни натовски войски и бойна техника за постоянно в България, да се реформират съдебната система, специалните служби, да се свали президента Радев, такива дреболии.

Е, добре, де, нали човек има право и малко да помечтае!

Неслучайно започнах списъка на политическите мечти с името на Нейна дипломатическа неуважаемост Елеонора Митрофанова. Освен всички други анти български акции, които сътвори по време на мандата си, сега тя има наглостта, насред натовска и европейска България, да обяви, че събира дарения за подпомагане на руските войници.

Да, за подпомагане на същите онези убийци, мародери, изнасилвачи и всичката друга руска сган, която вече 4 месеца вилнее из Украйна. Ах, горките руски престъпничета, замислила се и се загрижила за тяхната тежка съдба другарката мамаша Митрофанова – парички събира от българските братушки, дето толкова много обичат Матушката, че, щом чуят нейното име или името на нейните велики вождове, направо се посират.  

Няма да търсим далечни примери? Ей го някой си „Здравко от Ритон“, както се представя – плаче с кървави сълзи поради мръсната война, която Русия води в Украйна. Ама не плаче заради самата война и бедствията, която тя носи на украинците, ами защото…..войната попречила на някой си Филип Киркоров да си отпразнува бляскаво рождения ден или нещо такова. Развалила му настроението, видите ли.

Шестокласен певец от българския соц. оплаква шестокласен певец от руския соц. Светът е изумен от украинското нахалство да се води война с Русия, а връх на този жълто-кафяв кенефен сладолед е фактът, че самият „Здравко от Ритон“ не могъл да отиде в Москва и да поздрави приятеля си със светлата годишнина, поради което онзи направо щял да умре от мъка.

Имам странното усещане, граждани, че, освен от по-красивата, въпросният Здравко е расъл далеч и от по-умната част от Ритона. Както и от по-моралната.

Ако питате мен, типове като него, заедно с приятеля му Киркоров, дето вдига купон, докато собствената му страна убива и руши в чужда страна, трябва да бъдат моментално изпратени в Сибир да си помислят и евентуално да разберат защо ги пращат в Сибир да си помислят.

Натам според мен трябва да бъде човеколюбиво насочен и сръбският вътрешен министър Александър Вулин, който говори за някакъв си „сръбски свят“ и твърди, че неговото създаване вече не може да бъде спряно.

Тоя или се е чалнал от жегите, или е прекалил с тревицата.

Честито, братя сърби! Машалла! Само се чудя как точно ще си поделите това малко земно кълбенце с другите претенденти. Защото далеч преди вас са обявени „руски“, „китайски“, „мюсюлмански“ и някои други, по-дребни светове. А те няма да ви дадат предимство, само защото сте готини и знаете всички кафански песни и певачки наизуст.

Отговор няма, защото Вулин не знае отговора. Но какво ли друго да очакваме от подобни сръбски типове, след като техните преки учители са някои от най-великите съвременни руски мислители. Например – външният министър Сергей Лавров.

Онзи ден Лавров се изказа особено критично към ЕС, който, видите ли, нарушил всички договорки с Русия да се постигне общо европейско пространство от Атлантическия до Тихия океан.

Тук Светата икона на руската външна политика се показва за пореден път като голям глупак и лъжец. Първо, разпростирането на Европа до Тихия океан е пълен нонсенс. Това, че Русия има колониални земи и народи в Сибир, които не може да управлява ефективно, а само обира до шушка, не означава, че ЕС трябва да си пъха носа там и да помага на Кремъл да се справи с проблемите си. 

Второ, Европа, която, заедно с Русия, да започва от Атлантическия океан, е също толкова голяма идиотщина. Да, руснаците много искат западната им граница да е на Ламанша, но тя не е и никога няма да бъде.

Трето, ако някой иска да има нещо общо с Европа, трябва да възприеме и приложи на практика европейските демократични ценности и правила, да работи за развитие на конкурентния, а не за мафиотския пазар, да е загрижен за свободата на човека и хората по света. Тогава евентуално може дори да кандидатства, да стане член на голямото европейско семейство и да допринесе за общото благо и развитие на демокрацията по света.

Но с Русия това вече не може да се случи, защото самата Русия доказа не само, че не иска, но и че не може. 

Четвърто, Сергей Лавров вече толкова пъти е доказал, че е абсолютно безотговорен и безскрупулен лъжец, та хората по света вече дори не го наричат Лъжливото овчарче.

Но и от Лавров май по-големи звезди има в Русия. Какво да кажем за яркия кретен на име Андрей Гурульов, дипломат и бивш генерал. Според него, ако заради блокадата, която Литва наложи на руските доставки за Кьонигсберг /Калининград/, се стигне до война, не Варшава, Париж или Берлин ще бъдат ударени първи, а Лондон. Защото, казва, „точно авглосаксонците са истинската заплаха за света“.

А, изненада – не бяха ли украинските нацисти основната заплаха? Или целокупното НАТО? Не, сега са англосаксонците специално.

Още по-важното е, че генералът вече е скроил отличен план и открито го споделя: „Още при първата въздушна операция ще унищожим цялата група от вражеските сателити, след това ще отслабим на сто процента вражеската противовъздушна отбрана и накрая ще праснем Лондон“.

Да, и като се събудим, що да видим – краката ни отвити, а НАТО спи непробуден пиянски сън на пода.  

За четири месеца война в Украйна, руските бандити доказаха само, че във военно отношение са толкова изостанали и некадърни, та ако от това се умираше пряко, щяха всички да са мъртви. Тук обаче, във фантазиите на военно-престъпника Гурульов, руската военна машина пак работи перфектно и попилява натовските системи, които са поне три поколения напред, като зрели круши.

Истината, граждани, е, че тия хора, москалите, наистина нямат човешки срам. Нито страх от Бога извън тях или Съвестта вътре в тях. Нито интерес към истината, справедливостта и законите. Не, те са диви животни, които живеят и работят само с хищните си инстинкти – щом видя нещо за лапане, зяпам да го лапна. Ако не мога да го лапна, поне ще го нахапя и заразя с бесовете си.

О, да, тези животни трябва да бъдат лекувани. Нещо повече – трябва да бъдат излекувани, за да не заразяват света. А лечението срещу бяс е едно единствено – не бива да си правим илюзии, че ще се оправим само със светена вода и кол в сърцето.  

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДОЛУ ПЕТКОВ – ГОРЕ ПЕТКОВ ИЛИ БЪЛГАРИЯ ПО ОСТРИЕТО НА БРЪСНАЧА И КАЦАТА С ЙОД НА ДЪНОТО

юни 21, 2022 at 10:17 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-dolu-petkov-gore-petkov-ili-balgariya-po-ostrieto-na-brasnacha-i-katsata-s-yod-na-danoto

Трудно е да се позиционира човек, граждани, по темата за съдбата на правителството на Кирил Петков. Все пак, като претеглих последно везните и ако трябва да се изкажа с тапешник, опрян в челото, смятам, че е по-добре сега кабинетът Петков да не пада.

Особено ако това ще доведе до бързо разплитане на проблема с Македония – изкуствен възел от предразсъдъци, исторически и политически глупости, създаден и поддържан десетилетия наред от родни ченгета и лапнишарани, включително цели партии, които винаги им помагат. Всичката тази маса – изкусно управлявана отвън. Проблемът е вече толкова сериозен, че този път, както обикаляме в кръг, няма да настъпим някаква си мотичка, а направо ще изритаме собствения си задник.

Македония – и Албания, защото с ината си спираме и албанците – трябва да започнат преговори за ЕС моментално, а дипломацията ни трябва да им помага да напреднат, така че да изкупим поне донякъде вината си за забавянето.

Така че не знам дали подходът на Кирил Петков да прати френското предложение в Парламента, е най-правилния. За 6 месеца управление той би трябвало да е разбрал, че ако наистина иска да се свърши сериозна работа, трябва да я свърши сам. Много добре ми прозвуча неговата формула отпреди няколко дни – махаме ветото, падаме и продължаваме. Така трябваше да стане и решението беше негово, на самия Кирил Петков.

Чувал съм и съм чел Косьо Мишев няколко пъти да разправя поучителната история за признаването на Македония от правителството на Филип Димитров. Разбира се, че Филип, прекрасен юрист и изключително интелигентен човек, е събрал информацията по темата, част от хората наоколо са „за“, други – „против“, обсъжда се, но работата е спешна и той в един момент отсича: „Абе, джентълмени, що не взема аз да я призная тая Македония.“

Не е спонтанно решение, напротив – много обмислено и много печелившо за българската политика изобщо. Смелите и умни стъпки обикновено са такива. Та, струва ми се, смело и умно трябваше да действа е Кирил Петков. Той трябваше да вземе решението за падане на ветото, а после ако ще – кабинетът да пада.

Не го сториха и това е една от черните точки, които ме разколебават – дали е по-добре правителството да падне или не. Друга черна точка е присъствието в кабинета на Бойко Рашков като министър и кандидат за КПКОНПИ. Онзи ден пред своите поддръжници Петков каза, че именно назначаването на Рашков е онова, което „ужасява“ онези, които искат да свалят правителството.

Господин премиер, за мен – и доста хора като мен – лицето Бойко Рашков, независимо като министър, шеф на КПКОНПИ или директор на водопад, е напълно неприемливо – и не, защото се страхувам, че ще ме разследва, а защото е неприемлив. За последните 6 месеца единственият резултат от неговата дейност като министър беше да арестува незаконно Борисов и да изложи правителството. Нищо друго не е свършил той, дайте си сметка. Всичките приказки как ей сега се прави толкова голямо разследване, че не можем да покажем никакви междинни резултати, са прах в очите. Да не говорим пък за тоталното изхвърляне на Рашков, че реформата в МВР е към 90 на сто приключена. 

Ами че тя кога започна, та вече е на приключване? Или броим смяната на вашите ченгета с наши ченгета за реформа?

И още нещо лично, г-н Петков. Ако знаете само как до болка са ми познати тия комунистически милиционери, „следователи“ или както там се наричат през годините, с техните сякаш измити сиви или синкави очички, затънали дълбоко зад сенки и торбички, пълни с гузна съвест и безкрайни пиянства. Те винаги гледат изпод вежди, лъжат в полза на лъжата, изкривяват ти показанията в полза на нарушението на закона и с цялото си поведение опитват да ти внушат, че си престъпник, само защото съществуваш.

О, да, чуйте и разказа на Евгений Михайлов за срещите си с въпросния Рашков, който го „разследва“ по време на скандала с Петър Младеннов и танковата касета. Защо българското правосъдие не разследва престъпника Младенов, а уличаващия го Михайлов, е друга тема. Но важното е, че разказът на Евгений е не просто достоверен, а истински. И от него прекрасно става ясно що за човек е Бойко Рашков.

Третата черна точка в кабинета Петков, която е червена, но от това не става по-малко черна, е присъствието на Корнелия Нинова. Да, ясно – иначе няма да има правителство.

Ами то пак няма да има. Както Слави Трифонов изигра играта на кукловодите си и разтърси кабинета в подходящия за тях момент, същото ще направи и Нинова. Тя затова стои, за да може да го направи. Тези хора, служби, кукловоди или както щете ги наречете, са винаги добре ешелонирани и работят поне с вариант С. А нали знаете, граждани, кой е вариант С в кабинета на Кирил Петков? Румен Радев, естествено. Ако А и В лостове на влияние не успеят, ще бъде дръпната и тази ръчка.

Ето само някои от основните причини, поради които съм дълбоко убеден, че кабинетът Петков трябва да си ходи. В същото време обаче, има и ред други причини, поради които той не трябва да си ходи.

Първата е пълната безперспективност след падането му. Ако това се случи, следва нова поредица избори, които няма да доведат до абсолютно нищо, освен напрежение и обществено отвращение от политиката. Така е, защото в страната няма алтернатива – това са наличните партии, такива ще бъдат силите и в следващия Парламент, дори да приемем, че партията на Стефан Янев влезе, за сметка, да речем, на ИТН.

Да, хаосът и обезверяването на хората също е цел, доколкото създаването на каши и поддържането на напрежение винаги е инструмент на руската политика.

Но да не забравяме и другите лоши неща, които следват. Второ, ще имаме служебен кабинет – дори поредица служебни кабинети – с патрон Румен Радев. В ситуацията на няколко кризи едновременно, в която е България, да те управляват назначени от него военни галоши, при неработещ Парламент, е най-лош възможен сценарий.

Трето, очаква се „Възраждане“ да набере сили от сегашния хаос. Какво означава това, бе, граждани политици? Правите само временни политически сметки, без да виждате опасностите, а после викате – ама това откъде ни дойде до главата. Ами досега трябваше всички парламентарни партии да прекратят каквито и да било отношения с „Възраждане“. Трябваше рубльовците да бъдат напълно изолирани, а вместо това ДПС нямат проблем да гласуват заедно с тях, а политолози дори правят сметки, как едно правителство на ГЕРБ, ДПС и ИТН, евентуално може да управлява чрез „златния пръст“ на „Възраждане.

Абе хора, забравихте ли магариите на Сидеров? Забравихте ли ВМРО и тяхната мръсна роля за завързване на сегашния възел с Македония? Нищо ли не ви интересува, освен желанието дебелите ви задници да стават още по-дебели чрез властта и във властта?

Е, да, Бойко Борисов излезе с кратък списък „принципи на бъдещото управление“, около които ще се опита да скърпи някакво мнозинство. Хубава програма изглежда, но в нея липсват наистина хубавите неща.  

Борисов се обявява „за разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани, включително Северна Македония, Албания, Украйна и Молдова“. Ами те и сегашните управляващи са „за“ това, само дето поддържат наложеното от него вето Да, точно кабинетът Борисов наложи ветото за старта на македонските преговори за ЕС. Но да приемем, че е променил мнението си – тогава трябваше да сложи дума като „незабавно“ пред „разширяване“, за да бъде този принцип ОК. А, и трябваше някой да му каже, че Молдова и Украйна не са в Западните Балкани. Също така – че дори с подобна половинчата позиция няма да обедини ИТН, „Възраждане“, евентуалната янева партия, винаги готовата за кабинет на националното съгласие БСП и други.

Друг важен принцип е за „продължаване на диверсификацията на газовите доставки“. Тук пак нещо си играем с паметта – или паметта си играе с нас. Самият Борисов и неговата Теменужка изораха земята, за да дадат всевъзможни газови и други енергийни екстри на Русия, платиха грешни български пари за изграждането на руско-сръбски газопровод и забатачиха цялата „диверсификация“. Сега са за нейното „продължаване“. Кое всъщност ще продължат – собствената си линия или линията на кабинета Петков, който буквално за броени дни разкъса мръсния руски възел, поне по отношение на газа.

И третият важен принцип е свързан с темата Путин – осъждането му като агресор. Първо, не само Путин е агресор, а цяла Русия, неговата вина не отменя вината на всички останали, включително на тъй наречените „обикновени руснаци“. Второ, осъждането вече сме го направили като държава и дори президентът Радев, макар с половин уста, на няколко пъти казва, че Русия води война срещу Украйна и тя е агресор. Така че какво ново тук? Защо няма нито дума за необходимостта незабавно България да започне доставки на военна помощ за Украйна, колкото и да е закъснял този жест? Защо няма нито думи и в следващия принцип, който засяга НАТО, за необходимостта от разполагане на истински натовски бази тук, за да получи България максималните възможности за своята защита и да подпомогне ефективно засилването на юго-източния фланг на Алианса.

И още доста неща липсват в „обединителните принципи“, които Бойко Борисов предлага за едно следващо управление. Не само мен обаче, но и повечето от сега представените парламентарни партии, той няма как да обедини – а това е допълнителна гаранция, че горката България ще се плъзне още по-надолу по острието на кризата и когато паднем в кацата с йод на дъното, ще ни заболи твърде много.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Рrofundis: САМИ СЕ ДОКАРАХМЕ ДОТУК, НЯМА НА КОГО ДА СЕ СЪРДИМ

юни 15, 2022 at 2:54 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sami-se-dokarahme-do-tuk-nyama-na-kogo-da-se-sardim

Горката партия „И Тъй Нататък“ – в момента пада в заешката дупка като Алиса и пищи неистово, защото знае, че долу не я чака Светът на чудесата, а Гробището на политическия боклук.

Две уточнения, впрочем. Първо – не е „горката“, доколкото на наглия некадърник, пък бил той под формата на цяла партия, не може – и не бива – да се съчувства. И второ – И Тъй Нататък не е партия, а глупаво стадо, водено от магаре и държано в пътя от рунтави и зли овчарски кучета.

„Имаме лидерска партия с лидер, когото не познаваме“ – оплаква се Николай Радулов, бивш висш полицай, професор по нещо си полицейско, депутат от И Тъй Нататък, вече отцепник. И, за потрес на публиката, продължава да каканиже: „При всеки опит да обясним, че хората са ни избрали /тоест, че групата в Парламента може да взима някакви самостоятелни решения – б. авт./, ни се казва, че сме нищо и Слави Трифонов ни е вкарал в Парламента“.

Тук вече искрено цъкам с език. Не знам, граждани, как се издържа това. Шест месеца да ти повтарят през ден, че си нищо, е съвсем сериозна работа за абсолютно несериозни хора с големи заплати и депутатски екстри. На мен ако някой веднъж ми каже, че съм никой, ще му тегла майната тутакси, няма да чакам 6 месеца. А виж, нашите храбри народни представители си натискат парцалите, докато някой си Тошко Африкански от името на някой си Слави Триофонов и в името на някакви си „български интереси“, ги прави на маймуни.

Не ми стига ума също как така Слави Трифонов ги е вкарал в Парламента. Трябва да ги е държал по някакъв начин в джоба си, за да може като влезе той, да внесе и тях в Народното събрание…..Куклички…..

Ето и още някои важни съображения по темата. Какво значи – „лидерска партия“? Значи партия, която не се ръководи от истински политически принципи и програма, партия непредвидима в посоките и границите на политическата си дейност, партия без нормална организационна структура и демократични вътрешно-партийни правила, партия, чиито авторитет е само сянка от авторитета на тъй наречения „лидер“.

Най-известните „лидерски“ партии в света са фашистката на Мусолини, национал-социалистическата на Хитлер, Комунистическата на Сталин и сега Имперската – на Путин. В България пък тази форма на политическа измама се свързва най-вече с огромните управленски и други беди за страната, съчетани с огромните апетити на елитите в партии като ДПС, НДСВ, ГЕРБ, Атака.

Всичко това професор Николай Радулов със сигурност го знае – и въпреки това се е записал в политическото недоразумение ИТН!

Някой хлевоуст би казал, че си е дал гъза под наем, но аз не бих се изразил точно така. Не за друго, а заради мярката – ако започнем с такъв солен израз да коментираме ситуацията, то с какъв ще трябва да завършим коментара.

Още по-нататък в нелепостта отива другото твърдение на Радулов – че се е записал в лидерска партия, без да познава „лидера“.

Съображение първо, това е лъжа от гледна точка на факта, че вече десетилетия наред онзи негов „лидер“ се показва всяка вечер по телевизора и гордо демонстрира своите чалга таланти – не само в пеенето, но също в патриотизма, в политиката, в народопсихологията и мисленето изобщо. Та кой, казвате, в България не познава Слави Трифонов, кой не е чува за него?

Съображение второ – ако някой вземе да ми твърди съвсем сериозно, че един истински, доказан специалист по национална сигурност, се е записал в партията на Сульо, без да познава Сульо, ще предизвика голям кикот сред мен. Точно каквото, впрочем, предизвика и твърдението на самия специалист по национална сигурност Радулов, че е направил тази глупост. Това или е зле скроена лъжа, или е зле прикрито самопризнание за професионална некадърност – изберете сами.

Макар че всъщност двете са едно и също.

Не е истина, граждани, колко важни неща за характера, манталитета и позициите на „българската политическа класа“, за начина, по който се градят, поддържат и развиват отношенията в нея, можем да научим само от няколко изречения, изръсени ей така – било поради напрежение, било поради небрежност.

И нали разбирате, че в този случай всъщност мен ме интересуват и аз коментирам точно механизмите на властта, не самият Николай Радулов или който и да било друг, замесен в историята с ИТН. Честно казано, не ме интересува и самата ИТН. За нея отдавна е ясно, че е изкуствено образувание, посадено в българската политика, за да бъде задействано в подходящия момент.

И, от гледна точка на кукловодите, чашата на подходящия момент преля с капка под формата на самолета на Лавров, който не беше пуснат да лети над България. Преди това бяха конкретните стъпки към пълния отказ на страната от руския газ, заплахата, макар нереализирана, за по-сериозни мерки, свързани с „Лукойл“, за „отпушване“ на европейското членство на Македония И Тъй Нататък…..Бум!

Иначе разправията на ИТН с кабинета Петков за парите на регионалното министерство, си е вътрешна – в края на краищата, от гледна точка на Шоуто на Слави, защо БСП получи толкова реални възможности да суче от държавната хазна, а ние – не.

Опитът от кумова срама да се покрие желанието за партийно сучене с по-общи икономически обвинения, е доста неуспешен – докато го покрият от едната странна, от другата големият задник пак лъсва.

Що се отнася до обвиненията на ИТН, че кабинетът Петков възнамерява да отблокира преговорите на Македония, те са по-скоро огън за отвличане на вниманието и не изглежда да са верни. Казвам го със съжаление, защото много бих искал България най-после да спре да се отнася по този не само нелеп и глупав, а също просташки и чисто ченгеджийски маниер към Скопие. Който, впрочем, става още по-отвратителен заради факта, че много прилича на маниера, по който Москва се отнася към самите нас, начин, срещу който ние – поне ние, де – с право негодуваме.

Тук веднага лъсват два ненаучени урока от българските политици. Първият е да не мериш нещата в политиката с двоен аршин, защото и на теб така ще ти се отмери. Вторият – да не се допуска историци да задават параметрите на текущата политика. Тогава историята зацикля, а народите започват да се колят заради трите метра от онази нива, дето твоят дядо открадна от моя дядо преди точно 568 години. Глупости, преди 569 години беше – и не моят дядо от твоя дядо, а твоят дядо от моя дядо открадна…..

И други подобни тъпотии!

Но какво става с общия ни политически живот, след като ИТН напусна управляващата коалиция?

Неотговорният отговор е – да става, каквото ще. Мъдрият отговор е – ще става, каквото има да става. Също – ще видим, когато му дойде времето. Или – ако бях Нострадамус, щях да пусна тото, да стана милионер и да не се занимавам повече с отговори на глупави въпроси като – какво ще стане в българската политика.

Има обаче няколко неща, които трябва да се отбележат в тази ситуация. Първо, коалицията около ПП, дори и временно да намери необходимите гласове, за да има парламентарна подкрепа, си е все така нестабилна. Говоря за онази вътрешна нейна нестабилност, която е родилен белег и се определя от факта, че на едно място са събрани БСП и ДБ, които имат полюсни политически интереси, както и от пълната липса на идеологическа основа и политически опит у ПП.

Второ – президентът Румен Радев продължава да държи вътре в управлението силни лостове за влияние върху самото управление и ги използва за реализация на собствените си политически цели. Подозирам, че сега, с необходимостта да се заместят министрите на ИТН, той отново ще получи своя силна квота.

Трето – когато и този зле съшит с бели конци конгломерат да се разпадне, винаги ще бъде късно и никога няма да бъде изненадващо. Ако не стане веднага, разпадът вероятно ще е до месеци, колкото и никой да няма искрено желание за нови избори. А и в страната няма някаква алтернатива, за да се надяваме на чудо при нова избори.  

И четвърто – проблемът за България е, че дори кабинетът Петков да се разпадне и по случайност да не изпаднем в нова изборна спирала, президентът Радев остава на власт и може или да наложи ново, удобно за него управление, каквото е сегашното, или да създаде сериозни проблеми на коя да е друга, неудобна власт.  

За съжаление, граждани – няма измъкване. Още по-гадното е, че сами се докарахме дотук и няма на кого да се сърдим.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ФЪРЧИЛОТО НА ЛАВРОВ НЕ МИНА, НО РУСКИТЕ ЦЕЛИ НА БАЛКАНИТЕ ОСТАВАТ ЗАПЛАХА

юни 8, 2022 at 9:44 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-farchiloto-na-lavrov-ne-mina-no-ruskite-tseli-na-balkanite-ostavat-zaplaha

На Лавров фърчилото не литна над България, Македония и Черна гора, и не стигна до Сърбия, закъдето фърчеше.  

Ето една от наистина редките добри новини, свързани с Русия, граждани. Отлична оценка получава българската институция, забранила полета на Лавров. И тази оценка идва най-вече от самата руска реакция на събитието. Истински медал за доблест е да накараш този кретен Лавров да беснее в самолета, както се описва ситуацията от свидетели, и да нарича българите „дебили“ и „курви“.

Да, мужикът Лавров наистина умее да си служи с думите, неслучайно е толкова години шеф на руското Министерство на лъжата. Например седмица преди руската атака в Украйна, той се подигра, че Западът не може да каже датата за нея, защото атака не се планира. Толкова достоверна беше подигравката, че Западът наистина повярва.  

Е, в резултат на безпрецедентната лъжа, носът на самия Лавров порасна и почервеня като щъркелов клюн, но за него такива дребни телесни деформации нямат значение, важното е врагът да бъде заблуден.

Но да се върнем на беснеенето в самолета. Първо да припомним, че още на 25 февруари, ден след като Ордата на орките нахлу в Украйна и във връзка точно с тази отвратителна атака, България официално затвори небето си за всички руски самолети. Съобщението на МВнР започва така: „България въвежда забрана за излитане/кацане и навлизане на руски самолети във въздушното пространство на страната.“ Следва точка. Голяма точка и още малко уточнения.

Така че Лавров, първо, няма защо да е учуден, че не е пуснат да прелети отгоре ни. Да, за пореден път можехме да заебем решението си и самите себе си в руска полза. Но този път България, като суверенна държава, удържа на думата си.

Второ, след като и Лавров, и кагебистките мислители от министерството му са прекрасно запознати с това решение, но все пак тръгват да летят към Белград, значи съзнателна търсят провокация.

Да, ако бяхме бутнали самолета – по случайност или заради слаби нерви, това щеше да е повод за истински конфликт на Русия с НАТО, а не като сега – само лиготии в Украйна. Така че полетът на Лавров си е ченгеджийско-провокационен, не дипломатически акт. А това, защо той самият участва в него и играе на ръба на бръснача, е съвсем друга тема, свързана дори с основателното съмнение, че руският външен министър наистина е бил в самолета, а не е присъствал само като призрак от списъка на пътниците.

Но, все пак, да повярваме, че е бил вътре, както ни уверяват. Така стигаме до третото уточнение – обяснението на прекрасните думички, които Лавров изговаря на борда по отношение на България и българите.

Честно казано, граждани, леко съм озадачен от факта, че той използва точно думите „дебили“ и „курви“. Защо?

Дебил е някой, който схваща трудно, не разбира добре например значението на великата руска култура за цялото човечество или сложната природа на впиянчената руска душа. Но повечето българи всъщност разбират добре тези неща, затова обичат Русия. Ако Лавров не вярва мен, да направи справка с наместника си в софийска губерния, тьотя Митрофанова, тя поне така твърди и настоява, че може да го докаже.

Ето защо – доказано не сме дебили, а това означава, че Лавров продължава да разиграва провокацията, като съзнателно ни обижда. Или се опитва да ни обиди. Горкият, той дори не знае колко сме дебелокожи, колко обиди можем да изтърпим, преди да му покажем пак среден пръст.

Колкото до втората думичка – „курви“, дори не се сещам откъде сериозен, достолепен мъж като Лавров, може да я знае. Да не би да е покрай Марийка Захарова, която сам император Путин, доколкото четох неотдавна, с любов нарича „пияна курва“. А може и още по-лошо да е положението, например – Лавров да знае думата заради начина, по който дъщерите му си вадят хляба на Запад, знае ли човек.

Но да оставим предположенията настрани, важното е да видим има ли реален смисъл той да нарича така нас, българите. Подозирам, че като ни вика курви, има предвид руското хибридно внушение, че София е изменила на Москва и се е продала на Брюксел и на Вашингтон.

Обаче – на руски, доколкото поназнайвам този чутовен език, първото и основно значение на думата „блядь“ си е точно курва, за проститутка се използва световната дума.

Каква е разликата ли? Ами курвата се чука безплатно или срещу чаша водка най-много, докато проститутката наистина се продава за пари, често солидни. Така че и тук светинята на руската външна политика греши – не се чукаме безплатно.

В същото време обаче съветвам докторите в Империята да прегледат този човек и да кажат дали случайно не страда от Болестта на Турет – неврологично заболяване, съпътствано от двигателни и речеви тикове, включително натрапчиво произнасяне на ругатни и неуместни коментари.

Щом Моцарт е страдал от Турет, защо и Лавров да не страда, питам аз.

Но да оставим шегите настрани, в самолета човекът очевидно е бил с толкова наранена душа от отказа да бъде пуснат над България, че реакциите му подлежат на лесни майтапи. Да видим обаче какво казва после, в Москва, вече успокоен.

Ами казва нови лъжи. Първо, че решението да не го пуснем е „безпрецедентно“. Лъже, има прецедент. Помним, че неотдавна, заради затворените небеса над Свободния свят, Лавров не стигна до Ню Йорк и му се наложи да говори пред ООН по видео връзка.

Второто, което каза той сега, е, че решението на България, Македония и Черна гора да не го пуснат да стигне до Белград, е „възмутително“. И пак лъже. Както вече стана дума, той прекрасно знае, че въздушното пространство на тези страни е затворено за руски самолети, но го прави провокативно. А вместо ние да се възмутим от наглостта му, той е възмутен, че си следваме политиката. Лош актьор. И нагъл политик, както винаги. И, както винаги, продължава да разиграва все нови и нови етапи от поредната руска хибридна операция.  

Трето: „Това, което се случи, е лишаване от право на суверенна държава да провежда външна политика. Международната дейност на Сърбия е блокирана, поне за момента, в посока Русия“ – уточни още Лавров на пресконференция.

Аз отначало помислих, че говори за суверенната държава Русия и малко се захилих на шегата, ама то идело реч за суверенната държава Сърбия. Загрижил се е, човекът, за горките политици в Белград, които няма да видят скъпата му за тях мутра на живо.

И пак опашата лъжа. Или забравяне на истината. Или хибридна атака – няма значение как ще го наречем. Защото е факт, че само преди седмица Вучич беше в Москва и никой не спря неговия самолет. Този факт обаче няма значение за руския външен министър, той оплаква горката Сърбия и така за пореден път насъсква сръбския народ за поредни безчинства в руска полза.

Да, задавате ли си въпроса – какво, по дяволите, освен някакво евтино показно упражнение и перчене пред Запада, щеше да прави Лавров на посещението си в Белград, за какво отива той там, след като наистина Вучич току-що се върна от Москва. 

Моят отговор няма да се хареса на никого, но подозирам, че съм прав – според мен Лавров беше тръгнал да даде зелена светлина на нов горещ конфликт на Балканите, най-вероятно свързан с Босна и Херцеговина, Република Сръбска и самата Сърбия.

Защо мисля така ли? Ами защото за Русия би било голяма глътка въздух в момента да се отвори втори горещ конфликт насред НАТО-вска територия, конфликт, който да раздвои вниманието на Запада и донякъде поне да го отклони от Украйна.

А защо сърбите биха се съгласили да участват в подобен рурски сценарий?

Ами защото за тях идва Видовден и те вече ще трябва да плащат. Доста години получаваха от Русия почти всичко напълно безплатно или на приятелски цени – най-вече оръжия, с които Белград е въоръжен до зъби, петрол, газ, политически услуги. Сега идва време да се наплатят – и то с лихвите.

Съжалявам, надявам се да не съм прав, но напоследък все по-рядко ми се случва. Това, че ние сега не пуснахме Сергей Лавров да стигне до Белград, може и да позабави леко нещата, но се опасявам, че новият горещ конфликт на Балканите наистина няма да ни се размине. Тоест, фърчилото на Лавров не мина, но руските цели на Балканите остават заплаха за всички ни.

И – ало, големите мислители и политици на Запад, после да не кажете, че не съм ви предупредил.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ИЗПАРЯВА ЛИ СЕ ЕНТУСИАЗМЪТ НА ЗАПАДА ДА ПОМАГА НА УКРАЙНА

юни 1, 2022 at 11:20 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-izparyava-li-se-entusiazmat-na-zapada-da-pomaga-na-ukrayna

Изпарява ли се лека-полека ентусиазмът на Запада да помага на Украйна в битката срещу Империята на Злото?

На повърхността може би изглежда, че още не – но със сигурност има признаци за подобно развитие. А ако появата им зачести и те се превърнат в трайна тенденция на шикалкавене, да не говорим за пълно зарязване на Украйна да се оправя сама, това би било сред най-катастрофалните развития, които световната политика познава изобщо. И силен удар с дългосрочни последици върху самия Свободен свят.

Последният от тези признаци, за които говоря, беше отказът на американския президент Джо Байдън да достави на Украйна така необходимите за победата над руските орки ракети с голям обсег. „Няма да пратим на Украйна ракетни системи, които могат да поразяват цели на територията на Русия“ – каза американският президент.

С това решение той тръгна по наклонената плоскост и ако продължи така, скоро ще настигне по пързалката на малоумието такива титани на международната политика като Тръмп и Обама. Тези двамата, с пълната си некадърност, бездействие и представяне на желаното за действително, съучастваха толкова години на Путин, че дадоха възможност на кремълското джудже да се почувства като голям господар. Дадоха му време да се подготви и да предизвика Запада с война в сърцето на Европа. И с откровени заплахи, че ще атакува и целия останал свят, ако не му върви по гайдата.

А Байдън, който от началото на руската агресия се държеше що-годе прилично, онзи ден изплесна. Аргументът, че с далекобойни ракети украинците могат да поразяват цели на територията на Русия, затова няма да ги получат, е толкова тъп, че който го е измислил, трябва да получи Нобел за простотия. А мога и да цитирам самия руски външен министър Сергей Лавров, който по друг повод каза нещо, което много пасва на решението на Байдън: „Такава позиция не е много добре интелектуално мотивирана“.

Първо, както е ясно от картата, и сега украинците могат да атакуват руска територия. Те могат да стрелят по Империята на Злото дори с автомат „Калашников“ или с гаубица от Втората световна война, да замерят руснаците отвъд с яйца и гнили домати, или да им пикаят на територията, ако искат.

Второ, омразата на Путин към САЩ и Запада не се влияе от това колко дългобойни са оръжията, дадени на Украйна. Тази омраза е фундаментална, безкрайна и животинска, тя не е свързана с размисъл за обувки, например – о, да, 43 номер може, 47 – не, щото с тях повече ще боли като ме ритнат.  

Смятате ли, граждани, че Путин отмерва омразата си според това дали оръжията за Киев, стигат или не стигат руската територия. Това е аргумент, достоен за българския президент Радев, не за американския президент, който и да е той.

Трето, да не би заплахите за „ескалация на конфликта“, които Лавров отправи към Запада, ако даде далекобойни оръжия на Киев, да са уплашили някоя гарга в Белия дом?

Може – ама сериозно ли? Наистина ли някой ще се съобрази с поредните брътвежи на този палячо, лъжец и пропагандист на путинизма. Не помните ли всичките му досегашни лъжи, които го превръщат в най-дългоносия Пинокио на света? Не помните ли заканите му? Нито една от тях не се реализира, само стана повод за ескалация на заканите.

В основата на цялата работа е разбирането на нещо съвършено просто – преди войната Украйна нямаше никакви сериозни оръжия, само стари руски таралясници, но това не я спаси от зверствата на орките? Затова логично, Киев, който в момента наистина защитава целия Свободен свят, трябва без увъртания да получи максимално добри и ефективни оръжия, за да се прекърши бързо и, надявам се, този път – завинаги, гръбнака на руските мераци за световно господство.

Да, ама как ще стане това,  след като не само американският президент не дава нужните оръжия на храбра Украйна, а и германският канцлер Шолц е раздвоен по темата. Морално и етично раздвоен – забележете.

„Доставката на тежки оръжия за Украйна повдига трудни политически и етични въпроси, които трябва да бъдат обсъдени“ – твърди Шолц. И добавя: „Става дума за това дали насилието може да се победи с насилие или е възможно да се постигне мир без оръжие“.

Тоя или е изперкал, граждани, или се прави на философа Имануел Кант, като се кани да надгради неговия „морален императив“ със свои думи.  

Извинете, но ще го кажа директно – тези абсурдни думи на Шолц са думи на кретен. И изводите, до които той евентуално ще стигне след предстоящото дълго обмисляне, ще бъдат изводи на кретен. Гаранция, защото това е принцип не просто в системата на философията, но и в системата на самата Вселена – от нещо за ядене винаги ще направиш лайно, но от лайно не можеш да направиш нещо за ядене. Поне не такова, което става за сервиране на гостите.

В ултра левичарските си философски напъни, другарят Шолц май забравя, че ако някой човек убие друг, полицията го арестува, а съдът го тиква в затвора. И това е насилие над горкия човек – той не иска нито да бъде арестуван, нито осъден, иска да прави каквото си иска. А фактът, че наказанието е в името на закона и чрез закона, абстрактно погледнато, не прави насилието по-малко насилие. Така че доза насилие срещу насилника трябва да се използва, иначе всички ще станем жертва на принципа на джунглата – силният побеждава.  

Колкото до втората част от философския напън на Шолц – дали е възможно да има мир без оръжие, това отдавна е ясно. Да, може – но не и с Русия. Неуважаеми Шолц, не щете да слушате такива като мен, но чуйте поне великия си предшественик, канцлера Бисмарк – за Русия договорите, които подписва, струват по-малко от самата хартия, на която са написани. А представете си колко струват за Кремъл празните разсъждения на западни политици на морално-етични теми.  

Дори и да не чуят самия Бисмарк обаче, Шолц и останалите политически сульовци, които наводниха напоследък Европа, би трябвало да се сещат, че, както всяко общество се пази от криминалния убиец, така и обществото на Свободния свят трябва да се предпази от политико-криминалния убиец Путин, цялата негова шайка, плюс „невинния руски народ“, който ги подкрепя искрено и лично.  

Не си ли дават сметка мухливите левичари на върха в ЕС, че, след атаката срещу Украйна,  въпросът е: Или ние – Путин, или той – нас. Средно положение няма. Няма милост от негова страна. Няма съобразяване с морални принципи, човешки закони или страх от божие наказание. Няма вече Русия на „кооперативния“ Горбачов или „добричкия“ Елцин.

Вместо това, чувам да се подвиква на висок глас, че ЕС е почти изчерпал възможностите за санкции срещу Русия и какво ли ще правим, ако войната не свърши скоро.

Голямо, лицемерно кършене на ръце е това, граждани. Също – глупости на търкалета и краставици на колелета, както казвахме в детството ми. Да оставим настрани фактът, че Русия продължава да извлича от продажбата на нефт и газ страхотни печалби, с които финансира войната в Украйна и крепи ударената си от санкции икономика. Стъпките, предприети досега в тази посока, са по-скоро символични, отколкото реални – а тепърва ще видим колко наистина силен ще е ударът срещу продажбата на руския нефт с кораби, каквото решение взе ЕС. Тук дори България получи две години отсрочка, въпреки че – айде нямаше нужда, нали знаем, че влъхвите от „Лукойл“ само лъжат как рафинерията не може да работи без руски петрол.

Така или иначе обаче, има още много какво да се направи, за да се стигне до необходимото пълно скъсване европейската зависимост от руските енергийни суровини. Освен това обаче – може да се наложи пълна забрана за каквато и да било търговия с Русия. Тогава ще стане съвсем лесно и изключването на руските банки от системата SWIFT. Може изцяло да се затворят европейските пристанища за руски кораби, както и сухопътните граници за руски пътници и товари. Може да се спре напълно издаването на европейски визи за руски граждани. Могат, при наличие на специално законодателство, което вече е жизнено необходимо, да се конфискуват всички руски движими и недвижими имущества в Европа, а средствата да се предоставят като помощ за Украйна. Може и трябва да се блокира изцяло руската пропагандна машина – да се забрани разпространението и използването на определени руски символи, да се спре разпространението на руски медии в Свободния свят, да се разследват неруски медии, журналисти и политици, които пропагандират нацистките идеи и визии на Кремъл, да се прекрати участието на руснаци в каквито и да било културни, спортни, научни и други събития.

Сигурно има още поне сто неща, които Западът може и трябва да добави към сегашните санкции, за да е натискът върху Русия много по-ефективен. Ето защо оплакванията, че ни свършват наличните санкции, са заблуда – но не заблуда на Путин, а на самите себе си и всички хората в Европа.

Всъщност крайно време е точно тези хора – особено народите на страни като Германия, Франция, Италия, плюс, разбира се, България, Кипър и други – да видят как техните политически елити ги правят на маймуни, да се погнусят и да вземат нещата в свои ръце.

Само дето не съм сигурен, че така ще стане.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

ЕВРОПЕЙЦИ ПЛЮЯТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СОЛИДАРНОСТ, РУСИЯ С НОВИ „ПОЛЕЗНИ ИДИОТИ“

май 25, 2022 at 9:29 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-evropeytsi-plyuyat-na-evropeyskata-solidarnost-rusiya-s-novi-polezni-idioti

Германия и Италия безцеремонно плюха на европейската солидарност.

Плюха на България, Полша, Литва и другите европейски страни, които спряха доставките на руски газ. Спряха ги, защото правилно смятат, че вече сключени договори не може ей така да се променят, само щом на някой пореден престъпник в Кремъл му хрумне да го прави. И още, защото – обективно – това е подкрепа за нападнатата, грабена и изнасилвана от руските орки Украйна.

Ама те всъщност си били плащали газа с евро, не с рубли, а какво става оттам нататък – за Рим и Берлин не било интересно. Е, да, явно за тях е важно само печалбите да продължат. За чия сметка? Абе, да си гледат работата всички останали, освен нас. Човешкият морал изобщо, демократичните принципи и съюзническата солидарност в ЕС също да си гледат работата. 

Кого се опитват да заблудят тия типове и чии съвести искат да приспят като ми пеят тъпата песничка как плащали газа в евро – своите и на собствените си народи ли, моята съвест ли, тази на всички европейци ли? Лицемери гнусни!

Прекрасно знаят те, че в момента да се наливат каквито и да е пари в руската икономика е отвратителна подкрепа за агресора, която го кара да ехидничи по повод ефективността на западните санкции. А още по-отвратително е да се заобикалят и собствените ни европейски правила чрез евтини силогизми.

Знаят го висшите европейски лицемери, защото сами го използват като аргумент точно в този момент, макар по друг повод – докато се опитват да убедят Унгария ефективно да се включи в планирания общоевропейски отказ от руския петрол.

Леле, че ме е яд на левичарите в Берлин и уж десните в Рим! Сега тук, в София, Копейкин може да ме погледне в очите и да каже – ами вашите хора какво правят, бе, а, купуват газа в  рубли, както им заповяда Путин. Пък нас ни накараха да се откажем.

Разбирате ли, граждани, в каква каша ме вкараха ей така, дистанционно, без дори да си дават сметка, тия псевдоевропейски плазмодии. Никога няма да го забравя и вечно ще им го напомням. Не, че от това на тях ще им се стъжни, де. Нито заплатите им ще намалеят. Нито ще бъдат разследвани за политическа корупция от Европол, както би следвало да се направи в този случай.

Но това е само едната прегоряла европейска манджа, за съжаление – има и още.

Италия – що не пък Италия, която, след времето на Римската империя, е загубила всички войни, в които е участвала – се хвали, че има изработен план за мирен край на войната в Украйна.

И какво включва този план? В най-общи линии, веднага да настъпи примирие в Украйна, Русия да остане във всички завоювани територии, а Киев да седне на масата и да отстъпи въпросните територии на Москва. Щото Кремъл толкова много ги иска, че, щом ги получи, ще сложи моментално край на войната. И няма да погледне повече например към Молдова и Приднестровието. Или дори към Финландия, която още не е в НАТО и не се знае дали като страна-кандидат ще бъде защитена от вездесъщия член 5, който предвижда взаимна защита на всички страни от Алианса, ако една бъде нападната.

Но има и още неописано продължение на италианския план, което звучи така – а ние, за благодарност, че сме такива умни миролюбци и нямаме нищо общо с каквато и да било мафия, веднага ще получим щедри строителни поръчки, свързани с възстановяването на Украйна. От Русия пък, но – ш-ш-ш-ш-т, пак за благодарност, че след три месеца агресия, още играем на нейна страна, ще получим огромни количества газ и нефт на толкова ниски цени, каквито дори България не получава от руските си „братя“.

Направо отровен италиански план, граждани!

Великият европейски банкер Драги е надминал себе си. Само дето Зеленски и хората му вече няколко пъти в прав текст казват на италианците да си гледат работата, защото Украйна няма да отстъпи нищо от своята територия.

И аз бих им го казал на италианците – да не ми се правят на умници, а да седнат да четат руска история и да видят как Кремъл през вековете се отплаща на такива доброволни васали като тях, дето смятат, че ще изкарат печалба от руската простотия. И също бих им препоръчал да седят кротко в ъгъла и, в рамките на ЕС, внимателно да слушат нас, патилите от Московската сатрапия източно-европейци, когато става дума какво да се очаква и как да се реагира на московските попълзновения.

Щото иначе западняците много обичат да се правят, че разбират от неща, които изобщо не разбират.

Ето и жив пример. Онзи ден оставка подаде Борис Бондарев, съветник на Постоянното представителство на Русия към ООН в Женева, най-високопоставеният засега руски дипломат, който осъжда руската агресия.

Бондарев заяви, че никога не се е срамувал толкова от страната си, както след 24 февруари и атаката срещу Украйна. Написа в декларация, че през последните 20 години нивата на непрофесионализъм и лъжа в руското Външно нарастват, а през последните години те придобиват катастрофални размери. „Днес нашето министерство не се занимава с дипломация, то сее лъжи, разпалва омраза и война“ – пише Бондарев и споменава Сергей Лавров като персонален пример за деградацията на руската външна политика.

Още много хубави и истински неща казва в изявлението си  Бондарев. Заради това Хилел Нойер, канадски адвокат, шеф на UN Watch, независима неправителствена организация за защита на човешките права, го нарича „герой“ и предлага той веднага да бъде изпратен в Давос, за да говори там пред западните лидери. Един вид – да им се представи, а те да го харесат.
Въпросният Нойер – ако приемем, че е искрен, а не таен руски лобист – всъщност е пример за лапнишараните на Запад, които увисват на московската кукичка. Да, казвам го заради огромното съмнение, зародило се сред мен, че оставката на Бондарев вероятно е най-новата циркаджийска постановка, която ни се разиграва. Дето се вика – сега всички леваци на Запад ще възприемат другаря Бондарев като „герой“, а утре, щом опутим Путин, може да го сложим начело на Кремъл и Давос да се зарадва.

Да, знам, мнозина веднага ще кажат – ама ти си прочут черногледец, затова не приемаш искреността на Бондарев. Но не е обикновено черногледство, а натрупване на въпроси и обстоятелства, които водят до възникване на обосновано съмнение.

Първо, в декларацията си Бондарев не казва абсолютно нищо ново по отношение на Русия, руската политика и прочие. Дава някои общи оценки за нея – но няма нужда човек да е голям дипломат, за да ги даде, тях напоследък ги пише във всички вестници на Запад, а аз и някои други на Изток ги дъвчем от години.

Второ, тези свои 20 години „служба“, които споменава, са наистина в най-черните времена на руската външна политика, когато Русия извърши чудовищни деяния – но той скромно казва, че през това време бил виждал само „различни обрати“.

Моля? Атака срещу независима Грузия, превземане на украинския Крим, управление на сепаратизма в Донбас и сваляне на малайзийския самолет над Украйна от проруските сили – това са просто „различни обрати“?  

Трето, да, явно според закоравелия дипломат Бондарев, това наистина са само „обрати“, просто такава му е оценката на човека за събитията. Е, как тогава милозливият Запад да не му признае правото толкова дълго да мълчи и да работи за гнусната руска политика срещу същия този Запад, а чак сега да се сети и да се противопостави.

Четвърто, във връзка с войната също – да се сети и противопостави, но пак не веднага, а три месеца, след като Русия стартира мръсната „военна операция“ в Украйна, забележете. Леле, голямо дипломатическо мислене и чудене е паднало – какво да направи, как точно да го направи човекът.

Пето, Бондарев никъде не споменава, че престъпна в Русия е самата система, а не само и просто водещите политически фигури в момента.

Шесто, не споменава ролята и участието на престъпни организации като КГБ/ФСБ и ГРУ в руската политика, включително нищо не казва за евентуалните си лични връзки с тях. Това „евентуални“ само като словесна фигура, но съм сигурен, че ако той е пропуснал да работи със службите, те не са пропуснали да работят с него.

Седмо, Бондарев не звучи като искрено разкаял се руснак, руски политик, руски дипломат. Той не казва – Крим, Донецк и Луганск трябва да се върнат незабавно на Украйна и това го заявявам като специалист по международно право и принципите на ООН. Не споменава нито дума за другите чужди територии, които Кремъл напълно незаконно, но здраво, е захапал като булдог и не иска да пусне.

Осмо, Бондарев не звучи и като искрено разкаял се човек. Той не казва – не искам парите, получени от участие в мръсната руска политика, така че ще даря всичко, които имам, на Украйна, за да я подпомогна в борбата срещу руската агресия. Не казва – искам само да се скрия някъде, да размишлявам и честно да опиша всичко, което знам за престъпната руска политика, включително личната си вина за нея.

Нищо такова не казва новият „герой“ на Запада. Дано не съм прав, искрено ще му се извиня, ако не съм – но, колкото повече мисля, толкова повече този човек ми прилича на участник в поредната постановка за търсене на лапнишарани на Запад.

От гледна точка на Кремъл, „полезните идиоти“ са неизчерпаемо количество.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДОБРИЯТ ВЛ.ВЛ. ПУТИН РАЗДАВА БЕЗПЛАТЕН СЛАДОЛЕД

май 20, 2022 at 8:02 am (Публицистика) (, , , , )

De Profundis:

ДОБРИЯТ ВЛ. ВЛ. ПУТИН РАЗДАВА БЕЗПЛАТЕН СЛАДОЛЕД

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-dobriyat-vl-vl-putin-razdava-bezplaten-sladoled

Да ви се похваля, граждани, нашият махленски сладоледаджия – Путин, Владимир Владимирович, е твърде добър човек. Или поне напоследък стана такъв, след като започна да раздава безплатен сладолед на всички деца наоколо.

Ами да, ако за Свободния свят присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО не е истински безплатен сладолед на клечка, какво друго е. Ако така ударно вървят нещата, може и Швейцария да вземе да ги последва.

Ти да видиш тогава какво значи истински неутралитет. Руските олигарси веднага ще бъдат напълно неутрализирани откъм останалите им засега пари и това ще е дело богоугодно. А нищо чудно по-късно Свободният свят да реши всички блокирани руски пари да отидат за възстановяване на Украйна. Това пък ще е най-ироничният каймак на сладоледа, подарен ни от Вл. Вл.

И остър кол, с връх, потопен в светена вода, който руските вампири сами ще забият в сърцето си.  

Какво, ако не най-вкусният безплатен сладолед, е също фактът, че България за броени дни напълно отряза руските газови доставки. Забележете – не просто направи девирсификация, ами направо отряза „Газпром“ и от 95 процента зависимост, премина към 0. Можело, значи.

Е, първо „Газпром“ победоносно заяви, че отрязва нас, де – ама то това е точно част от искрения подарък на Владимирович, само леко прикрит като заплаха. Иначе ний, ако не ни подгонят насила от руската хранилка, как ще се сетим, че има и други възможности за газови достави, други пътища за получаването им – а и други, по-ниски цени, ако вярваме на премиера Кирил Петков, което би трябвало да правим. Поне щото в ситуацията, до която сме се докарали като народ, все пак е по-добре да вярваме на него, макар с едно на ум, отколкото на Радев, Янев, Нинова и цялата българска циркова фамилия Рубльови.

Но раздаването на безплатните сладоледи от страна на Вл. Вл. не спира дотук. Отделни европейски страни започнаха да предприемат мерки за изолация на Русия, каквито доскоро се смятаха безпрецедентни. И каквито, надявам се, ще започнат да прилагат и всички останали европейски държави, включително България.

Имам предвид факта, че Литва прекъсна дипломатически отношения с Русия, като изтегли посланика си от Москва и изгони московския посланик из сред себе си. Тази стъпка ще има много прекрасни ефекти, включително – руските шпионски мрежи ще се скъсат и по-дребните шпиони без дипломатически имунитет ще бъдат изловени по-лесно. Което пък ще стимулира икономиката, ще намали и без това ниската корупция на страната, изобщо, ще даде допълнителна порция свеж въздух на цялото общество.

Thank you Mr. Putin!

Think about it, Mr. Petkov!

А какво да кажем за Холандия, която пък направо забрани да се издават визи за всички руски граждани – нещо, което настоявам цяла Европа да направи още от преди 14 години, от руската агресия срещу Грузия. И няма да спра да настоявам занапред, докато не се случи наистина.

Ама Холандия може да си го позволи, защото не е зависима от руските туристи…..

Знаете ли какво, граждани, от тези руски туристи за България ползата е нула, загубата – плюс безкрайност. И хич не искам да чувам за тях – тъкмо от хоризонта изчезна бойковата туристическа вещица Ангелкова. Тя постоянно ги бълнуваше тия туристи, правеше метани в Кремъл за тях, отваряше безброй консулства по цялата Руска империя, само и само да дойдат, а резултата – все по-лош и по-лош.  

А и те като дойдат, не харчат много пари, подлудяват всички с претенциите си, създават проблеми с поведението си и дърпат българския туризъм към дъното. Нали се сещате – там, където са се разпасали руснаците, крак на нормален западен турист не стъпва.

Това е като българската винарска индустрия в соц-конц-лагера – съзнателно се правеше отвратително вино, защото такова искаше „огромният руски пазар“. И тридесет години браншът не се е съвзел – макар че вече правим прерасни вина, още не можем да пробием дори на неразглезен пазар като полския, какво остава за Великобритания или Франция.

Сла-а-а-а-доледаджията-а-а-а…..А какво да кажем за сладоледа, подарен от Путин на Германия?

Онзи ден немският министър на икономиката Роберт Хабек „обвини Русия, че използва енергията като оръжие“. Ей, съмна се, граждани. Толкова години се повтаря, обяснява се на германците, всякакви опити се правят те да се откъснат от зависимостта от руските доставки, защото в един момент Кремъл ще започне да ги изнудва – напусто.

При Меркел дори Германия започна да се смразява политически със САЩ, само и само да спаси руския интерес, въплътен в „Северен поток“ 2. Нещо повече, Берлин беше на път заради руските интереси да жертав интереса на цяла Европа, като я смрази с нейния най-добър и доказан партньор и съюзник – САЩ. Но, слава, Богу – ето че Хабек накрая откри Америка.

Това също дължим на Вл. Вл. и неговата човеколюбива политика.

Да, с човеколюбието си той дори принуди Германия да напусне военния си изолационизъм и да започне да дава военна помощ на Украйна. Сега остава и България да последва този светъл пример – иначе добрият чичко Путин може да ни се разсърди и пак да ни откаже безплатен сладолед. Или да ни го продаде на двойна цена.

В цялата тази каца с мед има обаче и поне три лъжици катран, граждани. Не, нямам предвид руските заплахи, бълвани напоследък срещу когото и за каквото се сетите – както вече е ясно на всички, каквото и да кажат, руснаците лъжат. Да, дори да признаят, че лъжат, те пак ще лъжат, защото точно в този случай ще казват истината. Пък и целият свят видя в действие руското военно безсилие, така че заплахите са само „на гол тумбак – чифте пищови“.  

Първата лъжица катран е свързана с любимия ми вече европейски политик Емануел Макрон, за когото украинският президент Зеленски каза: „Макрон предложи Украйна да направи отстъпки на Путин, за да може той да спаси лицето си“. Какво лице за спасяване, какви пет лева, бе, граждани. Че той Вл. Вл. вече така е наплескан с малинов сладолед, та боядисаният с червена боя руски посланик във Варшава ряпа да яде.

Не знам, подозирам, че, вдъхновен от геносе Шрьодер, камарад Макрон работи за своето пенсиониране в борда на „Газпром“, но не е ясно защо не знае, че днес „Газпром“ вече не е онова, което беше, а утре ще бъде още по-малко от днес.

Втората лъжица катран е свързана с едно изявление, направено от съпредседателя на ДБ Хр. Иванов. Човекът се изказа добре – искаме мерки за депутинизация на България, които включват затягане на спецслужбите и реална борба срещу руските хибридни атаки, ръст на военния бюджет и нови въоръжения по натовски стандарти, силна редукция на руското дипломатическо представителство в София, засилен контрол върху „Лукойл“ и още други наистина необходими мерки.

Прекрасно! Но накрая стигаме до важния въпрос за начина, по който всичко това ще се реализира. И там Хр. Иванов зацикля в най-големия грях за един политик – греха на политическото безсилие. „Няма да спекулираме с ултиматуми и заплахи да напуснем управлението, а по този начин обявяваме за какво ще го подкрепим“.

Ами ще го подкрепите, ако то иска да прави тези неща, които вие и ние искаме да прави. А ако не иска, както предполагам. Ако Кирил Петков каже – ми не може, бе, пичове, ква депутинизация, като народът ни масово си иска Путин. Тогава какво – стоим в коалицията да крепим на Нинова…..така, де, онова, дето го няма?

Жалка работа!

Още по-жалка е предизборната картинка, нарисувана от последното проучване на „Тренд“. Цитирам го, без да знам дали и доколко може да се вярва на тази агенция, както и на коя да е друга – но няма други данни. Да оставим настрани спада на доверието в ПП, който изкуствено прави електоралната преднина на ББ все по-голяма. Важното тук е друго – възходът на тъй нареченото „Възраждане“ и появата в твърде предни позиции на Нероден Петко – партията на Стефан Янев за нам си къв възход.

Стига де! Костадинов, и Янев вече трябваше да са разследвани от полицията по поръчка на прокуратурата, обвинени и делата им да са влезли в съда – но, вместо това, виждаме ги да растат в политиката.

Какъв е този жалък народ, който мисли като тия двамата и ги подкрепя политически – просто не ми стига цялата логика на света да разбера. А и какви са тия механизми на контрол над българското обществено съзнание, които дават възможност една току-що създадена жалка партия да събере моментално 7.6 на сто от гласовете.

Тия наистина са близали от безплатния сладолед на Путин, Вл. Вл, граждани. Или са настървени да ближат в най-скоро време.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ZАБЕЛЕЖИТЕЛНИ НОВИНИ ОТ ZЕМЯТА НА ZОМБИТАТА И НЕЙНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ОКОЛНОСТИ

април 18, 2022 at 7:07 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-zabelezhitelni-novini-ot-zemyata-na-zombitata-i-neynite-evropeyski-okolnosti

Zабележителна е новината, че Императорът на Zлото, Владимир Путин, вече изпада в паника по отношение на това какво ще се случи с бликащите руски енергийни ресурси, когато Западът се откаже напълно от тях. По този повод той мъдро съветва правителството да се преориентира на Изток и Юг за продажби.

„За да се постигне това, в близко бъдеще е необходимо да се установи ключовата нужда от инфраструктурни съоръжения и да започне тяхното изграждане” – произнася се Путин като истински експерт.

Само че Русия няма капацитет да изгражда такава инфраструктура, без специалните технологии, които доскоро получаваше от гнилия Запад. А и при тежкото ембарго, в което се намира, няма откъде другаде да ги вземе, така че ще трябва да използва кълчища за изолация на течовете и тиксо за свързване на тръбите.  

Сериозен въпрос е дали, както често му се случва, Путин не се е малко объркал по темата. Или съвсем да е изперкал. Би било разбираемо, при този тежък за него ход на руската терористична война срещу Украйна. А може би той дори не знае, че Русия не притежава въпросните технологии и изобщо не е онзи технологичен гигант, за какъвто я мисли. Или за какъвто са му я пробутали съветниците. 

Напълно възможно е да не знае. Как се оказа например, че коконата Валентина Матвиенко, цял председател Съвета на федерацията, не знае, че Русия, макар да произвежда метал за пирони, не произвежда самите пирони, а изцяло ги внася.

Ами не може, бе, граждани, напълно неспособна е Русия да произвежда дори обикновени пирони, какво остава за по-сериозни неща. Кой знае какво ще се случи в скоро време, щом масовият мужик най-после осъзнае, че Ширака страна мая радная не може да произвежда също компютри и компоти, космически кораби и паста за зъби, лекарства и дамски превръзки. И че руските смартфони са всъщност смъртфони.   

Но не, ако си мислите за бунтове, нищо подобно няма да стане. Към бунтове мужикът ще пристъпи, само ако се окаже, че Русия не може да му произвежда дори водката, с която да се налюска за утеха, че се е родил на най-прекрасното място в света.

Не по-малко Zабележително ми прозвуча обаче, граждани, новината, че крайцерът “Москва“ потъна.

Доживяхме. Сега остава и самата Москва да потъне в блатото, върху което е изградена. И което Кремъл поддържа все по-живо и бълбукащо под краката си с всичките престъпни действия срещу човечеството, които извършва.

Добре би било, ако потъването на „Москва“ е дело на украинската армия, която онзи ден атакува кораба, както се съобщава. Но дори да не е така, дори да е просто резултат от взрив на муниции, както настоява руското командване, новината пак е страхотна. Нали се сещате защо – тя за пореден път потвърждава пълната некадърност на руснаците да свършат каквато и да било работа, без да я оплескат. Дори на флагманския си кораб не могат да опазят мунициите, представяте ли си какво се случва по-надолу по веригата и какво е състоянието на цялата им флота.

А какво ли е на ядрения арсенал?

Тази пълна некадърност очевидно е някакъв вселенски талант, който е вменен на руснаците изначално, а те, горките, не разбират, че Вселената се е изгаврила с тях и се пъчат силно пред света с въпросния талант, представят го за някаква си „божествена мисия“.

Е, добре, де, всъщност наистина имат една божествена мисия – страната им да бъде Адът на Земята, а самите те – Zловещи Zомбита от въпросния Ад.

„Ако Швеция и Финландия станат членове на НАТО, Балтийско море няма как да остане повече Zона без ядрени оръжия“ – нагло и Zаплашително информира руското политическо Zомби Дмитрий Медведев.

Има обаче и друга история, свързана с истински руски Zомбита. След като преди няколко дни научихме Zабележителната новина, че политическото Zомби Владимир Жириновски най-после предаде Богу дух, сега научаваме, че по същия път е поел и Zомбираният военен министър Шойгу. Според израелска информация, Шойгу лежи в болница с масиран инфаркт и практически не може да продължи да ръководи официално кървавите безчинства на Красная армия в Украйна.

Освен за Шойгу обаче, любопитен съм, граждани, и какво става с външния министър Сергей Лавров, който също не се появява напоследък публично. Да не би пък него да го е треснал инсулт, за радост на цялата прогресивна общественост.

Иначе в момента не само инфарктът на Шойгу, но и други трески ги тресат руските висши военни.

Първо – Путин ще ги изяде заедно с генералските пагони, задето проклетата им военна операция е Zациклила и продължава над 50, вместо предвидените 5 дни.

Второ – те вече реално не могат да угодят на боса си и да победят в Украйна, защото през годините са крали като за световно и са докарали Великая и Непобедимая до просешка тояга, превърнали са я в жалко подобие на армия, напълно Победимая.

Трето – самия Путин те са залъгвали с алабалистики за огромния руски военен напредък и са го водили по парадите и ученията за носа, поведение, което честолюбивият и чувствителен кремълски градински гном особено не понася.

И четвърто, колкото по-силно руските генерали сега поемат по единствения път към „победата“, който им остава – извършването на все по-масови военни престъпления в Украйна, толкова по-скоро ще удари часът на разплатата, всички те ще бъдат съдени и осъдени за геноцид.

Редом до тях ще трябва да седят обаче не само политическите им вдъхновители и началници, но също „обикновените“ войници и офицери, които пряко на терен  извършват престъпните действия и реализират съзнателната кремълска политика на геноцид.  

Да, точно за геноцид става дума, мосю Макрон!

Не ми се правете на филолог, като ми обяснявате разликата между „военно престъпление“ и „геноцид“. Тезата, че ако определяме едно и също нещо – целенасоченото избиване на мирни цивилни хора в Украйна – по два различни начина, можем да избегнем тревожните сънища и тежките морални въпроси, е изключително нелепа.

Ако става дума за „военно престъпление“, гласи версията на Макрон, няма нужда „ние“ да се намесваме в конфликта, но ако му отпуснем края и вземем да го наричаме „геноцид“, вече сме задължени.

Отдавна не бях чувал някой така йезуитски да се опитва да увърта и толкова малко да му се получава. Макрон май откровено мисли, че ние, обикновените европейци, сме толкова тъпи, та не разбираме един прост факт – всички вече сме замесени.

Да, вече сме замесени, макар не по наше желание, не в наша полза, не по нашите правила – но Путин и мръсната му руска банда ни държат заложници на собствените си безумства и имперски амбиции.

Путин иска не просто Украйна, неуважаеми Макрон, Путин иска не само Балтийските страни, България и Румъния, целите Балкани – не, Путин иска богата Германия, слънчева Италия, артистична Франция. Това иска кремълският мегаломан и който западен политик в момента не си дава сметка за реалностите или се прави на специалист по филология, би трябвало да бъде бит с тояги и публично изритан от политиката за вечни времена.

Сега има само две позиции, за които можеш да бъдеш – ние, Западът, демократичният свят, светът на истината, правото и свободата, светът на прогреса и духа – или Путин, светът на Източната сатрапия, феодалният свят на зависимите, несвободните, некадърните.

Като гледам и слушам Макрон, а в някои отношения Шолц и други западни политици, виждам, че те още не знаят или не искат да знаят за какво иде реч. Продължават да се държат така, сякаш с Путин, а и изобщо с който и да било руснак, можеш да се разбереш по човешки, сякаш можеш да разчиташ на думата му и подписа му под някакъв договор, сякаш те не бесни Zверове, чиито стимул е омразата. Та въпросните западни „политици“ се държат така, сякаш войната утре ще свърши, независимо по какъв начин, и всичко с руснаците ще влезе в някакъв нормален коловоз – ние ще продължим да търгуваме с тях, да потребяваме митичната „велика руска култура“, да глезим крадците им милиардери и да печелим, като им продаваме лукс…..

Не, гълъбчета, стягайте се да направите така, че Русия, независимо от края на войната и начинът, по който тя завърши, да бъде поставена за десетилетия напред на нейното истинско място – зад тежък санитарен кордон, който да изолира Ада на Земята от другите земни части. Иначе цялата руска Zлоба към свободните, умните и кадърните, Zавист към можещите и успелите, както и всички останали Zабележителни руски качества, събрани в Zверската руска същност, ще продължат да тровят нормалния живот на всички ни и като ракови клетки да унищожават онова, за което сме мечтали и което сме постигнали.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БЪЛГАРСКИ ОРЪЖИЯ ЗА УКРАЙНА ИЛИ КАК ОПЪНАХМЕ ПАРАВАНА НА ПРОМЯНАТА

март 23, 2022 at 10:40 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgarski-orazhiya-za-ukrayna-ili-kak-opanahme-paravana-na-promyanata

Мръсната руска война срещу Украйна и целия демократичен свят почти навърши месец. Добрата новина – когато човек гледа отстрани –  е, че агресорът сериозно зацикли. Целите му все повече висят във въздуха неизпълнени, а май и неизпълними. Жертвите, които дава Русия са огромни и пряко на военен терен, и в политически и икономически план, заради наложените санкции. А това значи, че Кремъл сам се простреля, но не в крака – в главата се гръмна. И вече бере душа, надявам се.   

Но има и поне две лоши новини. Първата – мъже, жени и деца в Украйна продължават да умират и страдат по всевъзможни начини, без грам вина, просто защото са поредната жертва на имперските амбиции на престъпната кремълска шайка, повела и стадото безмозъчни мужици подире си.

Втората лоша новина е специално за нас, българите – че в тази ситуация, когато човек не може и не бива само да гледа отстрани, официална България точно това прави и ни кара да се срамуваме за пореден път, че сме родени в тази изключително тъпа държава.

А за „патриотите“, които веднага ще ме прокълнат, напомням – не казвам „тъпа страна“, казвам „тъпа държава“, умници такива!

Да, и умствено тъпа, и морално тъпа, и административно тъпа, и законово тъпа. Такава е държавата ни и това се вижда в много други случаи, но сега, по напрегнатото военно време, особено личи.

И електорално тъпа, впрочем. Защото по силата на ред обстоятелства, включително заради поредицата грешни избори, които българите правят през последните 32 години, точно сега на върха на българското управление се вее китка русолюбци, путинофили, безморалници, безсрамници и обикновени некадърници. Сплотени здраво от желанието за власт, която да използват максимално в руска и своя лична полза. Тяхното истинско безсрамие е срам за всички нас, останалите.

Какво да ви кажа, граждани, за предишните изкарахме неологизма – „страхуват“. А по тази езикова логика, сегашните пък ни „срамуват“.

Няма да дадем оръжие на Украйна, защото така се въвличаме на нейна страна във война срещу Русия.

По-тъпа опорна точка отдавна не бях чувал, но ето, че са си плюли в устата да я повтарят основните български управляващи политици. С извинение, че ги наричам политици, но иначе е факт – това твърдят. Нали сте ги чували – като започнеш с президента Румен Радев, за когото Крим отдавна си е руски и това е фактическото положение; минеш през нейно червено политическо прискърбие Корнелия Нинова; удариш кестерме през новия, уж по-кадърен от Стефан Янев, военен министър Драгомир Заков, който се държи и говори като лепенка на ревера на Радев; та стигнеш до многото знайни и незнайни чекистоподобни, копейкини, рубльови, газопоточни, петролоречни и други български Чеда на руската бесовщина. .

А най-отпред на тази шайка, като истински Параван на Промяната, е застанал премиерът Кирил Петков. Той вече толкова е объркан от собствената си политическа некадърност и неадекватност, плюс шаманските мантри, които постоянно му внушават Радев и неговите хора, че става все по-жалко да го гледа и слуша човек.

Пак уточнявам за вечно неразбралите – жалко е човек да го гледа и слуша, а не, че ми става жал за него. За Петков няма как да ми е жал, не само защото сам прави на себе си онова, което прави, включително чрез онова, което не прави, но и защото в момента забърква гъсти, гадни каши, които ние, редовите българи, сърбаме и ще продължим да сърбаме още доста време.

Откъде този истински Конник Без Глава на българската политика измисли например, че 84 процента от българите  подкрепят правителствения отказ да се помогне с оръжия или други военни материали на Украйна. Откъде, бе? Как някой се добира до резултат от проучване, което не съществува.  

Има два варианта. Първи – Петков сам си измисля този процент. И това означава, че той е премиер само на старата ми шапка. Втори – някой му го пробутва. И тук възможните източници на информация са два – от службите или от президентството, няма откъде другаде. Което в очите на старата ми шапка означава съвсем същото.

Е, има и трета възможност – да е прочел човекът в сайта на руското посолство колко българи не одобряват българската военната помощ за Украйна. Тя напоследък тьотя Митрофанова адски компетентно и напоително се изказва по темата, като си плаче за изритване от страната, ама няма кой да я изрита, включително е и премиерът Петков.   

Но все пак не ми се вярва чак дотам да стигат нещата, де – български министър-председател да се ръководи пряко от руските източници за пропаганда.

Или греша? Май не греша!

Цялата тази кохорта безсрамни български политици, които днес, в момента, обслужват руските интереси, са се взели съвсем на сериозно и не си дават сметка, че хората в тази страна могат и да мислят, не само да слушат и повтарят тъпотиите им.  

Тези нормални хора знаят, че да дадем патрони, снаряди или системи С-300 на Украйна е не само наш морален дълг към страдащите без вина украинци. Това е наш елементарен принос към общите усилия на ЕС и НАТО за сдържане на руската агресия срещу целия свободен свят, включително срещу България.

И още – никакво влизане във война с Русия не е дребната помощ, която можем да окажем на Украйна, а жест на помощ по-скоро към самата Русия. Защото само ако осъзнае, че не може да се зъби и да заплашва целия свят, а трябва да се научи да живее в общност от свободни държави, Русия има шанс да се промени към по-добро и ситуацията в света да се нормализира, поне донякъде.  

И обратното е валидно, като си помислиш – отказът да помогнем военно на Украйна, е всъщност откровена подкрепа за руската агресия. Това е недвусмислен жест, който поставя под съмнение единството и целостта на НАТО и кара нашите съюзници да гледат България изпод вежди и да ни нямат доверие. Не, че и без това са препълнени с него, де, особено към президента Радев, но така, вместо да тласкаме нещата в положителна посока, ние сами се изработваме допълнително. А Кремъл потрива ръце.

Казаното дотук е валидно не само за оръжията. Същото важи и за голямото ослушване на България по въпроса за спиране на газовите и петролните доставки от Русия, който се обсъжда в ЕС.

Валидно е и за /без/срамното решение на „нашето“ НС българските руски МИГ-ове пак да се ремонтират в Русия. По тази тема Христо Иванов правилно попита – значи да даваме оръжие на Украйна е въвличане във война, а да даваме милиони на Русия не е?

Е, аз бих попитал самия него какво още прави в тази компания, след като разбира това, но той пък няма да ми отговори, защото ще трябва да каже нещо.

Още по-жалко е последвалото официално питане от България към ЕК – къде, ако не в Русия, да ремонтираме старите руски таралясници.

Моля? Ало, детската градина, защо не питахте първо бившия военен министър Николай Ненчев, бе. Или не знаете, че той съществува?

Ако питате мен, аз ще ви чарджа за информацията, но той може безплатно да ви спомене сакралната дума – Полша. Човекът мина през такава каскада  съдебни разправии по темата, че знае всичко. Дори основното – че в Полша ремонтът на МИГ-овете е по-евтин, по-бърз и по-качествен, отколкото в Русия.

Но сигурно сте забелязали, граждани, че повечето български политици думата Полша е трудна за произнасяне, независимо за какво се отнася – дали за отношението към Русия изобщо, дали за икономическия възход на страната, дали за теми като принципност и последователност в политиката, дали за качествата на гражданското общество….. 

Ама какво се учудвам, то напоследък езикът на „водещите български политици“ се обръща все по-трудно, дори когато трябва да кажат прости думи като ЕС, НАТО, санкции, съюзници, обща политика и други. Само изразът „български национален интерес“ са научили и го повтарят непрекъснато, но, за съжаление, го използват точно както Дяволът – Евангелието – опитват да заблудят целия български народ, като си избършат с него насраните задници.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЕ ПУТИН – РУСКИЯТ ИМПЕРИАЛИЗЪМ Е БЯСНОТО КУЧЕ

март 16, 2022 at 11:42 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ne-putin-ruskiyat-imperializam-e-byasnoto-kuche

Не Путин, руският империализъм е един от най-основните проблеми на света, онова бясно куче, на чието размножаване чрез ухапване трябва да се сложи край, за да се успокоят до голяма степен нещата, поне в международната политика.

Отдавна чакам някой мастит западен анализатор да го каже и анализира, щото ми писна да върша тяхната работа, но вече ми се изчака чакалото. А и нормалните хора трябва да знаят, не да си блъскат главите по вторични въпроси като – луд ли е Путин, той ли е виновен за войната в Украйна или него самия са го излъгали, ще го предаде ли обкръжението му или няма да го предаде, като вижда катастрофата, в чиято спирала надолу Русия вече се върти със страшна сила.

Да ви кажа набързо по тези теми и да мислим нататък. Не, Путин не е луд – нито в онзи смисъл, че има нужда от дълга психоанализа, за да се приспособи към нормалния свят, нито в по-крайния, в който беснее сякаш без причина, та има нужда от усмирителна риза и тонове успокоителни. В неговия случай успокоителните няма да помогнат, трябва по-силно лекарство, което се изстрелва в пациента, вместо да му се инжектира. Но луд не е.

Путин е мегаломан, но, еретично казано – не е виновен за това по две причини.

Първо, той е дребен плъх от КГБ, получил изведнъж цялата власт в страна много богата на ресурси, много бедна на свободно мислене, и въоръжена до зъби с ядрени бомби. Част от които ние, Западът, му дадохме, впрочем. Да се сетим как през 1994 убедихме Украйна да „върне“ на Кремъл своя ядрен арсенал, като остане „защитена“ от хартийката на някакъв договор, в който всеки руски император би се изсекнал презрително.    

И второ – Путин се изгради като мегаломан буквално пред очите ни, през 23-те години, когато е на власт. Имаше много време и подходящи поводи градинското джудже да бъде ударено през грабливите ръчички или нахалната уста и да бъде поставено на мястото му. Никой не се нае да го стори, всички западни политици му се мазнеха и лезиха – то не бе „сътрудничество“ за победа над световния тероризъм, в чиято основа всъщност открай време стои точно Руската империя; то не бяха Шрьодеровци и други бедняци да протягат ръка за рубли; то не бяха Германии да подскачат от нетърпение за руски газ по „Северен поток“, то не бяха всякакви чудеса.

А в същото време Путин нахлу в Грузия и в открита реч в Мюнхен предупреди какво следва. В Мюнхен, да – символично място.

Нататък – разбира се, Путин е виновен за войната в Украйна, но не е само той. Да забравим ли безцеремонните лъжци Лавров, Захарова, Песков и останалите? Да забравим ли разни Рябковци, Рогозиновци /ах, Достоевски/, Чибурашки и други високопоставени рашки, които тръпнат да угодят на императора.

Те – или част от тях – го излъгаха, разбира се, особено за истинските съпротивителни сили и настроения сред украинците, но това не е смекчаващо вината обстоятелство, по три причини. Първо, Путин би трябвало да знае, че царедворците така правят – лъжат и се кълчат, за да се харесат на владетеля. Второ – ако наистина са го излъгали по такъв елементарен начин, значи той самият е доста тъп. И трето – като връх на пирамидата, той носи отговорност, независимо от всичко.   

Ще го предаде ли обкръжението му – ами разбира се, че ще го предаде. Част от тъй наречените „руски бизнесмени“, които са на по-безопасно място, вече го предадоха, предстои да го направят и онези, които са най-близо около него.

Те сякаш генетично знаят как се спасяват кожи – спасявали са ги още във времето на „Златната орда“, спасявали са ги при Иван Грозни, при Петър, Екатерина, Николай, Александър и другите номерирани велики, при Ленин и Сталин, при Хрушчов и Брежнев. Та и путинските слуги сега, знаят – обръщаш се в точния момент срещу злодея и, дори ако не успееш да се включиш в новото утрешно управление, поне оставаш жив. Може би. Донякъде.

Така е, отговорите на тези и много други въпроси, свързани със сегашното развитие на нещата, войната в Украйна, стават лесни, ако събитията и фактите се погледнат от подходящ ъгъл, както казах в началото – че не /само/ Путин е проблемът, а самата руска империя.

Това означава обаче нещо много повече дори от управляващата върхушка – като почнеш от Путин и стигнеш до последния началник отдел в кое да е министерство и разсилен в КГБ. Ако беше само до върхушката, империята не би могла да съществува, поне не толкова дълго време. И не би могла да оцелее през толкова мимикрии и пак да остава практически същата – ако голямата маса руснаци не бяха настроени по този начин, не носеха империята в душата си. Включително и много от най-издигнатите умове сред тях.

Не е само споменатият вече Достоевски и други, по-неизвестни. Нека споменем творец като Никита Михалков, който затъна в имперското блато. Или великия Солженицин, който направи на пух и прах комунистическия вариант на империята, но се върна към нейните царски измерения като еманация на „руския дух“, руската „мисия“ и прочие простотии.

Казаното дотук означава нещо много важно – дори утре Путин да падне, наследниците му, глобално погледнато, ще продължат неговото дело. На първо време, те ще се борят със зъби и нокти да изкопчат поне част от онова, което той сега иска. Да речем – поне Крим да остане руски, защото така могат да „оправдаят“ изтеглянето си пред руския народ. Или поне Донецк и Луганск да получат „специален статут“, ако не в реални административни граници, то в сегашния си вид.

Както винаги, наследниците и на този зловещ руски император ще  разчитат, че Западът, в желанието си кошмарът на източната му граница да свърши по-скоро, ще повярва на поредната руска мимикрия, и ще започне да се отнася без необходимата бдителност към Русия, както направи през 90-те. Те, бъдещите руски управляващи, ще покажат известно смекчаване във всички аспекти на живота, докато не дойде времето, когато се почувстват пак достатъчно силни и започнат да демонстрират пак зловещите си апетити.

Колкото и да не ми се иска да го кажа, практически съм сигурен, че дори Алексей Навални в този момент да бъде избран за президент на Русия, нещата ще се развият точно по този сценарий. Това е защото не само той, а и никой друг, не би могъл да извърши бързи и достатъчно радикални реформи в самата имперска тъкан, не само в нейният мозък, но и в нейната душа.

С други думи, за Русия няма да е достатъчно административното превръщане от силно централизирана сатрапия в хлабава конфедерация, както каза в едно интервю писателят Борис Акунин. Да, това е добра стъпка, но мерките ще трябва да са много по-комплексни и дългосрочни, отколкото всички си представят.

Логичен е въпросът какво от тази гледна точка следва да се направи в момента, а не утре, по отношение на конфликта в Украйна.  

На първо място е важно да обърнем изцяло нова страница в отношенията с Русия. Вече трябва не да чакаме да получим поредния руски ултиматум, а ние, страните от свободния свят, да започнем да поставяме ултиматуми.

Например – дори Украйна да капитулира, което изглежда все по-малко вероятно, западните санкции ще останат и ще се затягат, докато Красная армия не напусне както Украйна, включително Крим, така и всички други чужди територии, окупирани от Русия.   

Да се спре всякаква пряка комуникация с официален Кремъл. Да се забравят дългите лични или телефонни разговори на Шолц и Макрон с Путин, да се спрат публичните изявления на Лавров в ООН или където и да било, да се прекъснат „посредническите“ мисии на Турция и Израел. А кой идиот реши, че посредник в конфликта може да бъде дори бившият канцлер Шрьодер, човек от години на руска хранилка, не знам и не искам дори да науча.  

Подобни контакти само легитимират военния престъпник и международен терорист Владимир Путин, заедно с цялата му престъпна шайка, в очите на руснаците и му помагат да се задържи на власт. Вместо това, на Путин трябва да се даде възможност, ако иска да разговаря със Запада за каквото и да било, да натовари с посредническа мисия Алексей Навални например. Или някой друг виден руски дисидент. Гари Каспаров ми се струва подходящ, или споменатия Борис Акунин. 

Трябва да се прекъснат почти докрай дипломатическите контакти с Русия – да бъдат закрити всички руски посолства на Запад, с изключение на едно, и да бъде оставено в Москва едно посолство, Люксембург например, през което може да се контактува. По същия строг, но справедлив начин трябва да се реши и визовият въпрос – една обща колибка на Запада в Москва, която издава визи за руснаци по нови, много строги правила.

Вероятно чрез система от спътници, трябва да се осигури на всички руснаци свободен достъп до Интернет, който да не е зависим от техническите възможности на руските власти да го блокират. Това е много важна стъпка, част от новите огромни усилия в дългосрочен план, които Западът трябва да положи, за да спечели пропагандната война за Украйна. Но и за нещо много повече – да издуха от главите на руснаците мита за тяхната могъща империя, дето всички по света я обичат и на която всички се надпреварват да благодарят.

Дали руснаците, които загиват днес в Украйна заради бъдещето на някаква си имагинерна империя, снощи са сънували розови сънища, в които играят обичани освободители.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДВЕ ОПЦИИ ЗА РУСНАЦИТЕ – ДА ЗАСТРЕЛЯТ ПУТИН И ДА НАПУСНАТ УКРАЙНА ИЛИ ДА НАПУСНАТ УКРАЙНА И ДА ЗАСТРЕЛЯТ ПУТИН

март 9, 2022 at 10:57 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-dve-optsii-za-rusnatsite-da-zastrelyat-putin-i-da-napusnat-ukrayna-ili-da-napusnat-ukrayna-i-da-zastrelyat-putin

Украинските мъже са големи мъже. И украинските жени са големи жени. И украинските деца са големи деца.

Какво да ви кажа, граждани, като гледам как се развива ситуацията, струва ми се, че, след поляците през войната от 1919 – 1921, когато пановете с картечници режат на тънка салата великата конна армия на Будьони и други съветски песни, май никой друг не се е опъвал на Руската империя по такъв героичен и ефективен начин.

Не знам още колко ще издържат украинските хора в създадения от руснаците ад. Бих искал да мога да им помогна повече от това да кажа няколко възхитени думи за тях. Бих искал ние, целият свободен и демократичен свят, да им помагаме много по-интензивно и ефективно, отколкото го правим, защото в момента те наистина защитават не само себе си от бруталната агресия на бесните кучета в Кремъл, а и нас.

Не искам да съм добър или лош пророк, просто споделям, че имам надежда – ако Украйна издържи още 5-6 дни, надявам се през другата седмица руският натиск да започне по-чувствително да отслабва. Да, Красная армия всех сильней, но ако се съди по наличната информация за това какво успява и какво не успява да прави тя на реален терен, май не е всех умней. Да не говорим за чавката, дето е изпила ума на „политическото“ ръководство в Кремъл, което изпрати Красная армия на война, за която нито тя, нито то са готови.  

Слагам „политическо“ в кавички, защото Путин и шайката му терористи и международни престъпници, точно както всички гласни или негласни руски императори преди тях, не правят и никога не са правили политика в същинския смисъл на думата. Когато са слаби, те се умилкват на по-силните, искат помощ, сключват приятелски и съюзнически договори и лъжат, та се късат. Когато са силни, те пак лъжат, та се късат, но тогава обръщат палачинката – разпалват и поддържат близки и далечни конфликти, завладяват съседи и изнудват целия свят, като го заплашват било с ядрена, било с „обикновена“ световна война, било със световна  пролетарска революция…..

Много бих искал някой умен човек да организира курс по история за западни политици, за да им набие в главите връзката, цикличността, повторяемостта, между поведението на всички видове Руски империи от Петър I досега. И такъв курс да минава всеки европейски новак, който влиза в тази политика, за да не забравя, че на Русия не трябва да се вярва нито на йота и че светът диша толкова по-спокойно, колкото повече Русия е изолирана и оставена да се дави в собствен сос.   

А на левичарите в Брюксел и другите европейски столици ще кажа поне да четат любимия си Маркс – „Маркс против Русия“, „Секретната дипломация на XVIII век“ – и да видят неговото отношение към Русия като към империя на вечната война, зинала да хапне поне половината свят.

Но като гледам как се развиват нещата в Украйна, граждани, струва ми се, че за Путин вече остана само една единствена възможност – Испанската инквизиция, която, както знаем от „Монти Пайтън“, винаги се появява накрая. Съмнявам се обаче, че дори тази високо уважавана институция вече ще има достатъчно време да направи с Путин нещо впечатляващо – да го сложи нежно да седне например на „Железния стол“, за да се учи оттам да води преговори, да го поопъне гимнастически на „Разкъсващото колело“ или леко, най-човеколюбиво, да го притисне с „Главотрошача“.

Нали сме съгласни, че никаква милост в това отношение не може и не бива да има, защото Господарят на кремълските вампири напълно си заслужава всяко едно от споменатите  удоволствия. Той, само за броени дни, причини толкова кръв, сълзи и щети на Украйна и украинците, че му е малко каквото и да било наказание.

На всичкото отгоре, точно Путин и неговите пропагандни влъхви измислиха напълно нов, непознат досега на света начин за водене на преговори. Редът е такъв – първо Путин казва какво иска и светът коленопреклонно го изпълнява, а после започват да се водят интензивни преговори по всякакви други въпроси, за да прецени императорът какво може да получи още нещо в добавка. 
Путин вика например, че веднага спира военната операция в Украйна, украинците само трябва да си сменят Конституцията, като се откажат от членство в ЕС и НАТО, официално да дадат Крим в зестра на Русия и да признаят независимостта на Донецк и Луганск, има се предвид вероятно – в пълните им административни територии, не само в анклавите, завладени досега от проруските терористи.

От една страна, това е толкова нагло, че ако наглостта беше ядрена бомба, досега цяла Москва да е срината из основи. От друга страна обаче – изненада, изненада. Анализът на тези нови условия, които Кремъл поставя на 12-я ден от войната, показва, че те са стъпка назад от безумните първоначални дрънканици – че Русия ще спре, само когато извърши пълна денацификация на Украйна, разбирай – когато избие всички неугодни украинци, че ще наложи ново правителство в Киев, което ще даде свобода на всички народи и прочие и прочие глупости.

Няма да се учудя, ако в следващите дни започнат да се появяват нови и нови, още по-меки условия за руската капитулация – но точно тогава трябва да се внимава много и Западът да притисне Кремъл допълнително, като задържи кордона около него максимално стегнат и максимално дълго, а не да скача от радост и да приветства императора за човеколюбивото намиране на изход от кризата, която сам създаде.  

Така или иначе обаче, като гледам, май Испанската инквизиция трябва да побърза, защото ако наистина се появи чак накрая, няма да има време да се позабавлява лично с Путин, защото пък самата Русия и руснаците са вече в цайтнот. Ако искат все пак да се докажат като сравнително нормална държава пред света и да останат и занапред да живеят като сравнително нормални хора, а не като презряна орда изроди, те имат само две възможности – Русия и руснаците да застрелят Путин и да напуснат Украйна или Русия и руснаците да напуснат Украйна и да застрелят Путин.

Зловещо ли ви звучи? По-зловещо от Испанската инквизиция? Ами и на мен ми звучи зловещо да избиваш невинни хора в една свободна и независима страна, само защото така си решил, но Путин не се съобразява с подобно малодушие.

Много специалисти се изказаха напоследък, много дискусии се проведоха по темата дали и доколко той е изперкал, дали от малък е травмирано мозъчето му или чак като младеж са го преформатирали в КГБ, дали чудовищата на безкрайната еднолична власт го изкривяват гравитационно или просто не издържа на личната си параноя. Не знам защо е необходимо да се отделя толкова внимание на тази тема, освен ако не искаме да правим глупости, като лекуваме Путин, след като всичко свърши.

Както ми напомни моят приятел Оги – за бясно куче има едно лечение и всички, дори сам Путин, знаят какво е то.

В името на здравия разум обаче, в ръцете на Испанската инквизиция все пак трябва да бъдат оставени хора като Лавров, Мишустин, Шойгу, Песков, Захарова и другите от шайката. В края на краищата – и те имат право на малко истинско забавление в името на Русия, няма само да убиват и да лъжат в нейно име, я.

Към тази компания аз лично бих добавил и Нейна дълбока неуважаемост Елеонора Митрофанова, която наистина се изживява като руски генерал-губернатор в европейска България. Ами така ще е, като има кой да го допуска…..

За мен лично пет пари не струва информацията, че Митрофанова се била „извинила“ на премиера Петков за едно от поредицата скверни послания, които се появяват в сайта на руското посолство. Знаем ги руските извинения – устата говорят едно, мозъкът знае, че казва друго.

Важният факт обаче е, че Митрофанова не отиде да даде обяснения във Външно министерство, когато бе официално повикана. Това показва пълното незачитане от нейна страна не само на България и българите, а и на международните правила и дипломатическите закони на честта.  

Защо още тази фамозна особа, която прилича на горнична от треторазреден руски хотел, още не е изритана официално от София, за мен е загадка. Моля обаче ако премиерът Петков реши най-после да я изгони най-дипломатически, да ме осведоми предварително. Ще ми се този път да отида на границата и да дюдюкам след нея, докато газеното тенеке, закачено за нейната „ширака страна мая радная“, оглушително кънти, докато се блъска за последно сбогом в българския граничен стълб.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »