De Profundis: НОВАТА НОРМАЛНОСТ ИЛИ АХ, ТОЗИ ГАДЕН ПЕНИС

януари 13, 2021 at 10:33 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-novata-normalnost-ili-ah-tozi-gaden-penis

Вече никога няма да казвам, че съм мъж – това е гаден сексизъм, който потиска не само жените, а и всички останали. А още по-малко ще говоря за себе си като за „нормален“, тоест, за мъж, който харесва жените – радва се отблизо и далеч на красотата им, прави им комплименти, отваря им вратата при случай или им сваля гащичките при наличие на нотариално заверено желание от тяхна страна, изобщо, държи се като гнусен рицар от Ранното Средновековие.

Още по-отвратително е всичко това, защото го правя само за жените, не и за хората с друга сексуална ориентация. А те имат права.

Фактът, че съм готов да причинявам описаните гадости включително на лесбийките, защото ги смятам все пак за жени, май само влошава цялата работа. Самите лесбийки ме нападат, защото, казват, по този начин ги приемам за различни. Макар че всъщност е точно обратното – приемам ги за еднакви с другите жени и се отнасям към тях съответно на доброто си средновековно възпитание, без да се интересувам от различията в сексуалната ориентация.

Не трябваше ли така да бъде в Новата нормалност. Но не, не съм нормален, признавам си – ненормален съм. Ненормален съм, щом се съгласявам да ми викат, че не съм нормален, задето съм нормален.

Но това е само поредният парадокс – обикновено явление в нашето време на „политическа коректност“, в което не само божиите, а и обикновените природни закони нямат значение, щом някой пощурял тъпак реши, че са създадени като заговор лично срещу него и надуе гайдата на популизма. А всички останали хукнат да му вървят по гайдата.

Вече ще поправям хората, които ме наричат „журналист“ или „писател“. Тези думи са в мъжки род, а това веднага създава чувство за отхвърляне и малоценност сред останалите. И в никакъв случай няма да позволявам да говорят за мен като за „той“. Това твърде коварно местоимение е измислено в древността, за да погали мъжкото его, да узакони половата неравнопоставеност и да нанесе силен удар по правата на беззащитните „тя“, „то“, жени-котки, мъже-паяци и  всички останали чудатости от цирка на живота.

Закономерно възниква обаче въпросът как изобщо трябва да бъда наричан, ако наистина искам да избегна опасните капани на сексизма и половата некоректност. Дълго мислих, но смятам, че стигнах до правилния отговор – ще трябва да се наричам, а и другите да ме наричат „лесбийка с мустаци, малки цици и пенис“.

Това е то – напълно коректно спрямо всички останали, а и, с някои необходими уточнения – напълно истинно спрямо самия мен.

Уточненията са четири. Първо – сигурен съм, че ако бях жена, щях да бъда лесбийка, защото жените са наистина много готини, как да не ги обичаш. Така че в случая мога да се представя пред взискателната публика с едно ментално „аз“, което си живее в мен и което всеки психоаналитик би открил без проблеми, защото ще му го призная веднага, щом легна на дивана.

Второ – наистина имам мустаци, каквито притежават също всяка уважаваща себе си лесбийка, доста гейове и трансджендъри. Фактът, че съм завъдил мустаците още през юношеските години, не помня точно защо, но вероятно като признак на чиста мъжественост, няма никакво значение.

Трето, имам малки цици. Срам, не срам, факт е – малки са, но пък са естествени. Щото то възрастта и пържолите с червено вино вечер не прощават дори на мъжката фигура, не само на женската.

И четвърто – имам пенис. Добре, де, виновен съм. Но какво да направя, като така са ме създали родителите ми и Природата, която си играе на „тука има, тука нема“ с разните Хикс и Игрек хромозоми. Да го отрежа ли сега за кефа на някой, който не ме приема за такъв, какъвто съм, или великодушно ще ми позволите да си го задържа, при условие, че не го развявам много-много?

Ето на какви мисли ме наведе идеята на демократите Нанси Пелоси и Джеймс Макгавърн от американския конгрес, които, съобщава се, подготвят реформа, за да насърчат „разнообразието и приобщаването“. Тези хора са цитирани да казват, че пакетът от мерки „ще зачита всички полови идентичности чрез промяна на местоименията и семейните отношения, за да бъдат джендър неутрални“.

Тези типове, още недошли официално Байдън и Харис на власт, захванаха да мислят и редят глупости.
Как ще променяш местоименията, бе, Сульо, ти да не си пияният Господ на езика, та ще законодателстваш в тази сфера. Нали многобройните подобни опити досега доказаха пълната несъстоятелност на идеята – защо не си вземем поука.

Не може вече да се казва „негър“, тази дума има пейоративен смисъл, но ако искам, аз мога да поставя заместващата я „коректна“ дума „афроамериканец“ в контекст, от който ще ти се завие свят. Например мога да попитам – колко афроамериканци са необходими, за да се изнасили бяла жена, а те да бъдат признати за невинни от американския съд? Двама стигат ли или трябва да са поне трима?

Гадно, а? Обаче е добър пример.

А мога да се подигравам и още с Господарите на лошите думи. Мога да кажа например – няма смисъл да мажеш лицата на афроамериканците със сажди, за да ги включиш в класически джазов оркестър, защото те и без това си изглеждат много добре. Познайте от 10 пъти – коя тук е мръсната, некоректна дума, която би причинила душевни страдания на горките афроамериканци. Ами и от 100 пъти няма да познаете, защото такава дума в изречението няма. А то е наистина обидно.

Или да припомня за кой ли път класическия въпрос – ако негрите в САЩ са афроамериканци, то какви са негрите в Европа – афроевропейци? Или евроафриканци?

Това показва само едно – мисленето, че проблемът на мисленето е в самите думи, е напълно тъпо, проблемът с думите е в самото мислене.

Освен това, измислянето и узаконяването на едно общо местоимение, което да бъде  политически коректно и да се използва спрямо всички, не само не е никак лесно, но и изобщо не работи в полза на „разнообразието“, както настояват Пелоси и Макгавърн. Обратно – то вкарва всички различия в един кюп, тоест, работи точно в полза на еднообразието. И пак давам разбираем пример, защото и с просто око се вижда как бясната левичарска пропаганда съзнателно изкривява нещата и не ги представя нормално пред нормалните хора.

Като имаме многообразие от дървета в природата, ние измисляме на всеки вид дърво отделно наименование, за да ги отличаваме от останалите и така чрез езикови средства поддържаме идеята за наличието на истинско многообразие. Не наричаме всички дървета с политически коректното общо название „дърво“ и толкоз. Абсолютно същото важи и във всяка друга сфера – в напредничави науки като химията например, в астрономията или физиката, където всяко вещество, всяка планета и всяка елементарна частица си имат отделно име и всички са важни.

Защо тогава искаме по отношение на половото разнообразие да правим обратното – а то да сработи. Ами няма да сработи, бе, госпожи и господа умници.
Лошото в случая е, че тези, които предлагат и правят споменатите глупости, много добре знаят, че няма да сработи, а всичките им действия имат една единствена цел – популистки политически печалби, нищо друго.

Те не могат да ми обяснят как така жената и мъжът са равни по друг начин, освен пред закона и Бога.

Ами нали една жена – и десет пениса да си присади – пак няма да се сдобие с Игрек хромозома, задължително ще държи картата на света с Австралия нагоре и ще страда като младият Вертер – първо за обувки, а, непосредствено след това – от обувки. Мъжки, мъжки – ама обувки.

А пък един мъж, дори да се кастрира, ще продължи да се придържа към лошите навици – да гледа в огъня или екрана на телевизора, без да вижда нищо, освен жени, лов и футбол, да пие ракия в добро и зло, докато смъртта ги раздели, да пикае прав и да държи вдигнат капака на тоалетната чиния, дори да го награждават със секс всеки път, щом стори обратното. /Това с пикането и капака не е валидно само в Германия, но там май жените не те учат на добри навици със секс, а с бой, затова имат такъв успех./

С други думи, граждани, апелирам за две неща – за разума и да се държим естествено. Да не се лигавим, като измисляме нови думи, за да обозначим прастари факти, състояния и чувства. Ако се придържаме максимално към истината, правим света не само по-добър, но и по-разбираем, ако я затлачваме с измислици – водим демократичното си общество към самоубийство. А истинските противници на демокрацията клечат наоколо като хиени и чакат сами да се нараним, за да ни разкъсат по-лесно.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: 2021 ЗАПОЧВА ГЛУПАВО, ЩЕ ПАДНЕ ВЕСЕЛБА

януари 6, 2021 at 11:30 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-2021-zapochva-glupavo-shte-padne-veselba

Добре започваме новата година – свършихме работата на руснаците и пуснахме отдавна бленувания Руски поток през тръбите на Турски, Балкански и Български към братска Сърбия.

Зер – как иначе „Сърбия ще стане по-богата“, както отбеляза специално при откриването на газопровода Вучич, в усмихнатото присъствие на руския посланик и в забележителното отсъствие на българския премиер Бойко Борисов. Ами как няма да стане Сърбия по-богата, след като не руснаците и не сърбите се бръкнаха с 3 милиарда лева, за да се свържат с газови тръби помежду си, а ние, бедните европейци, платихме техния масраф. 

И как иначе сърбите ще трупат мускули и ще дрънкат руско оръжие из Балканите, включително направо под носа ни, ако нямат достатъчно енергия. Да, не само пускаме през небето си руските ракетите, които, щом кацнат, веднага стават сръбски, а сега и по земята си пускаме газа, който ще осигури доброто им обслужване.   

И как иначе ще имат сили сърбите да извиват ръцете на ЕС – приемете ни и ни дайте парче от европейската баница, щото сме много готини, а вие сте много виновни пред нас, че ни бомбардирахте, за да спасите гадните албанци. А и открай време вие, западняците, много ни обичате и искате да дойдем в лоното брюкселско. Добре, де, съгласни сме – при общия европейски бюджет ще влезем, ама в НАТО-то ви – не, колкото и да настоявате. Щото Русия е наш приятел, не НАТО.

Руски пачаври! Имам предвид – и те, и ние.

Ама нищо, де, забавно е да гледа човек как България, вместо да върви напред и нагоре по новите си европейски магистрали, се гъне като червей и прави всичко възможно да пълзи назад по старите, кални руски пътеки. И как политиците ни – всички до един, които в момента са във властта или около нея – измислят всевъзможни формули и фокуси, крият се по тъмното на парламента и МС, бягат от отговорност по кьошетата на държавата и изобщо се държат като политически клоуни, само за да докажат колко са верноподани на Кремъл.

Вече толкова ми писна да протестирам срещу подобно антибългарско и антиевропейско поведение, а нищо да не се променя през последните над 30 години, че наистина ми остава да спра да се тормозя и само да се забавлявам. Не ме обвинявайте, че се предавам, не – просто в този живот нямам повече нито време, нито сили да се занимавам с идиоти, достатъчно похарчих. Имам толкова много недовършени дела, които ме чакат. Пък и наистина е смешно да гледаш отстрани клоуните как се млатят.

Голямо млатене, тоест, голяма веселба, се очертава да настане и около изборите през тази година. На всичкото отгоре, те са два вида – парламентарни и президентски, а още отсега е ясно, че двата избора са здраво свързани – като крачолите на панталон.

Да позная ли колко пролетни птички ще гласуват например за новосъздадената партия на лицето Васил Божков, обвиняем по 19 точки?

Много – гласи отговорът. Много хора ще гласуват за него. И това не е измъкване от ситуацията, както се измъкна пияният Швейк, дето обеща на редника Кунерт да познае името на бъдещата му жена и наистина позна – госпожа Кунертова. Не, прогнозата ми е съвсем точна и се базира на проста сметка. Както се съобщава, 900 души са учредили партията на Божков и дори половината от тях да гласуват за нея, това би било вече много. Много повече от нулата, която този човек заслужава. А ако гласуват всички 900? А ако всеки от тях убеди по двама роднини да гласуват също? И те от своя страна убедят по още двама…..

Пет или шест партии ще има в бъдещия парламент – категорични са социолозите. Ами от Алфа рисърч да ме бяха попитали. Срещу финансиране от само половината пари, похарчени за изследването, щях да им кажа точно този резултат тутакси, без изобщо да се замислям. А те нямаше да се морят и щяха да спестят някой лев.

Защото то отдавна е ясно, че без ГЕРБ, БСП и ДПС пак няма да минем. И е ясно също, че още две-три от дребните камбанки ще влязат, колкото да направят конфигурацията съвсем невъзможна за реална политика. В смисъл, да докарат нещата до пълна невъзможност да се състави правителство, освен ако не се случи глупостта, която се пророкува отдавна – „голяма коалиция“ на „националното съгласие“ или на „националното спасение“. Това е бленувана комбинация за онези, които отдавна са извън властта, най-вече – БСП.

За ДПС не важи чак толкова, щото то никога не се е отдалечавало не само от порциите, но и от таланта /на Доган/ да ги разпределя. Ако говорим за някаква промяна през годините в това отношение, то тя е единствено по темата дали с лявата или с дясната ръка върхушката на партията бърка в кацата с меда.
Не им завиждам на хората от ДПС, дето викаше един приятел – и аз искам някой да ме корумпира, ама при мен не идват. А и щом за толкова години никоя от „българските“ партии не разбра как да подхлъзне ДПС, обратно, всички се подхлъзваха на поставените им от тях кори, аз ли да си късам нервите заради тях. Който го може, го може, останалите – да се научат.

Много трепети и радини вълнения ни тресат сега и по въпроса кои от малките партии ще влязат утре в парламента, ама предлагам да не се хабим толкова, които и да са, те само ще гарантират един мандат финансово спокойствие за лидерите си, но няма да сътворят нито една от реформите, за които сега надуват мускули. И така е по-добре, де, щото като им слушам идеите за реформи – бягай, майсторе, че дуварът пада. 

Да, забавно ще бъде в новия парламент – но съм сигурен, че от конфигурацията, която ще се получи там, ще се изяснят нещата и около президентския вот.

Засега е ясно само, че Румен Радев, колкото и некадърен президент да е, се смята за кадърен и ще се кандидатира пак. Или някой му каза да се кандидатира пак, независимо от кадърността си. Иначе покрай  протестите той бая беше залитнал да съгражда новия си политически проект и да се бори за изпълнителната власт.

Важният въпрос обаче е кой ще се изправи срещу Радев. Това може да е Бойко Борисов, но може и да не е Бойко Борисов. Ако ГЕРБ спечели достатъчно парламентарно мнозинство, че да направи някаква, макар много гнусна коалиция като сегашната и пак да управлява, не виждам защо той да се отказва от рекорден четвърти мандат. Още повече – с реализацията на Руски поток, Кремъл що да сменя печелившия кон.

От друга страна обаче, ако ГЕРБ затъне в парламентарното блато и се изравни с БСП, ще има нужда от политическа патерица – а какво по-добро от това силният ти лидер да стане президент и така да контролира едновременно не две, а три власти. Пълен политически кеф! И много демократично!

Но не ме разбирайте погрешно, не казвам, че, за да се избегне подобна опасност, трябва да се подкрепи Радев. Отнюд! Казвам обаче, че българското общество май е тотално некадърно да намери сред себе си и да излъчи дори един читав човек за президент – да не говорим много читави хора за цяла партия.

Но веселбата през 2021 няма да свърши дотук. Кръшно стартира годината образователният министър Красимир Вълчев. Той съвсем сериозно ни уведоми, че ще вкара пак децата в училище, за да избухне епидемията от Ковид 19 с нова сила, само защото „в някои села няма нито един заразен от вируса и там изобщо не разбират защо трябва да е затворена детската градини или училището“.
Не, не разбират. Ами има доста по-простичък изход, бе, неуважаеми г-н министре – пращаме им десетина болни да минат през селото, да поседнат в кръчмата, да се разбъбрят с роднини и познати, и готово, веднага ще разберат. Обаче да избиваме българските учители заради невежеството на някои села, не ми се струва особено редно.

Но има и още нещо, министърът продължава да държи на възможно най-тъпата идея, родена в неговото министерство. В трудна ситуация обикновено работи най-простото решение, при умните все нещо се прецаква. Има даже цяла философия, посветена на това – Бръсначът на Окам. А Бръсначът в случая казва или всички да учат в училище, или всички да са дистанционно.

Но не, българските образователни гении са решили тотално да пре…т работата и да сътворят смесена система – един час този клас ще кара присъствено, другият час – дистанционно, а другият клас пък ще е първо дистанционно, после присъствено. И на следващия ден всичко ще е обратно, за голямо удоволствие на министерските чиновници. Освен това, според министерството няма нужда да се носят маски, но ако някое училище пририта за тях и реши – там се носят.

Все едно, че българското образование в момента живее в изкривеното съзнание на някой си доцент Мангъров. Ако аз бях учител, още на третия ден щях да направя ефективна стачка, защото така, от една страна, изобщо не се намалява възможността всички в училище да се заразяват взаимно и децата да пренасят заразата в къщи, на детската площадка и къде ли не още. От друга страна – не се подобрява качеството на средата, напротив, тя става все по-изнервена и хаотична, а така няма да се постигне бленуваната от МО социализация. И от трета страна – не се облекчава работата на учителите, а се усложнява. Те ще трябва да подготвят два вида уроци – и дистанционни, и присъствени, защото няма съмнение, че двете неща са различни като подход и методика. Никой обаче не се сеща, че за двойната работа би трябвало и да се плаща двойно. С други думи, ползата от последните решение на МО е нула, вредите – много.

Типично по български – как да не умреш от смях. Или от патриотизъм, в краен случай.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

2021 – ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР И ДРУГИ НЕИЗБОРИ

януари 4, 2021 at 8:07 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

– Пламен, миналата година в България не се стигна до предсрочни парламентарни избори, но през пролетта идват редовните – какви са очакванията, свързани с тях?

– Изборите, в зависимост от ситуацията с коронавируса, ще са между март и май. Във връзка с тях много се говори за очаквана сериозна промяна,  но аз съм силно скептичен, Фили, към подобна възможност.

– Защо?

– Защото няма нито едно основание да мислим, че статуквото ще бъде променено, просто промяна няма откъде да дойде. В страната няма нова, сериозна политическа алтернатива, а старите играчи са се окопали дълбоко и най-вероятно конфигурацията в бъдещия парламент ще е близка до сегашната. Тоест, ГЕРБ пак ще е водеща политическа сила, втората, БСП, няма да изостане повече от сега, но въпросът е дали ще се приближи до ГЕРБ и колко, а за ДПС като трета партия човек може вече спокойно да заложи солидна сума пари.

– Много се говори обаче за възможността малките партии да променят нещата. Твърдят го и леви, и десни – но може ли наистина да стане?

– Много вълнения и шум има по темата колко и кои малки формации ще влязат в бъдещия парламент, но какъвто и да е отговорът, те няма да променят нищо. Нито една от тези партии с претенции не е доказала с програма, принципи и поведение, че, освен да осигури на шефовете си топли депутатски места, може да постигне нещо повече. Това означава, че след парламентарните избори ще бъде изключително трудно съставянето дори на правителство, което да е достатъчно стабилно, та да си изкара мандата. Какво остава за такова, което да има сили и възможности за необходимите реформи.

– Ще следим парламентарните избори като акцент на 2021, но тогава има и президентски избори. От тях какво да очакваме?

– Аз лично очаквам много шум, изключително напрягане на ситуацията в страната и непредвидим засега резултат.

– Какви са аргументите ти за това?

– Първо, публиката ще е здраво подгряла на парламентарните избори, загубилите ще искат реванш, спечелилите ще искат да затвърдят победата. И няма да има жестове като онзи на Борисов през 2016 – нарочно да издигне срещу Румен Радев напълно неизбираемата Цецка Цачева. Сега парламентарните позиции на всички партии са крехки и всяка ще иска да има опора в лицето на президента. Второ, президентските избори са персонални, а по тази линия много по-лесно се вадят компромати и стават скандали. Трето, вече е ясно, че Румен Радев ще се кандидатира за втори мандат, но не е ясно дали БСП пак ще го подкрепи. Четвърто, абсолютно неясно е кой ще се изправи срещу него от ГЕРБ. Отдавна се очаква Бойко Борисов да се оттегли от активната политика, но чрез президентския пост да гарантира нова жизненост и за себе си, и за партията. Дали това ще стане точно сега обаче – може би отговорът все пак зависи от резултатите на парламентарните избори. И пето, съвсем хипотетично, както подхвърли наскоро Иво Инджев – я да си представим, че на терена се появи трети силен играч, например Иван Костов. Тогава направо не ми се мисли какво ще стане.

– Пламен, а дали и доколко ситуацията с епидемията от КОВИД 19 може да повлияе на политическите процеси в страната?

– Засега изглежда, че не много, Фили, макар според някои обедняването на хората, което е следствие от ситуацията с вируса, рефлектира като засилено обществено недоверие към правителството. Дали е така и докъде ще се развие процесът е трудно да се каже, може би с наближаването на изборите ще е по-ясно. А и ГЕРБ добре се застрахова срещу такова развитие. Те приеха щедър бюджет за 2021, който не е реформаторски, но е ориентиран към помощ за най-засегнатите отрасли на икономиката и слабите обществени групи. На всичкото отгоре, бюджетът е подкрепен и от ЕС със солидни пари, които са целеви за справяне с вирусната криза. Така че, Фили, засега не очаквам КОВИД 19 да има огромно влияние и да доведе до изкривяване на политическата ситуация.

– А и ваксините вече идват, което принципно би трябвало да е светлина в тунела…..

– Да, ваксините идват, друг е въпросът за разумното отношение на хората към тях, но, така или иначе, като цяло в тази посока през 2021 очаквам разведряване. За разлика от други две посоки, където ще усетим негативни ефекти от собственото си поведение.

– Какви други посоки имаш предвид?

– Първо, готовността на САЩ да налагат санкции срещу руските газови тръби, които обхващат Европа в клещи от Север и Юг. Макар властите тук да се правят на разсеяни, няма да се отървем леко, само защото сме нарекли строящия се през наша територия „Турски поток“ „Балкански“ или „Български“. И децата знаят, че той си остава все така руски, а типичното ни шикалкавене само може да ни докара по-големи беди. Другата важна тема е за Македония и блокираното от нас начало на нейните преговори с ЕС. За разлика от темата за газопровода, където натискът е само от страна на американците, то тук се добавя и негативната европейска реакция. Брюксел като цяло, но особено Берлин в частност, са много недоволни от тази българска позиция. А тъй като именно Берлин е основен политически покровител на ГЕРБ и Бойко Борисов, предполагам, че още от началото на новата година натискът върху официална София ще се засили. Целта вероятно ще е да се постигне благоприятно решение на въпроса бързо, в следващите 2-3 месеца, още преди да са налице многото неизвестни, свързани с резултата от парламентарните избори.  

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЛОШАТА НОВИНА В СТАРАТА НОВА ГОДИНА – ГАЗОВИТЕ КЛЕЩИ ОТ СЕВЕР И ЮГ ЩРАКВАТ

декември 31, 2020 at 7:42 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-loshata-novina-v-starata-nova-godina-gazovite-kleshti-ot-sever-i-yug-shtrakvat

Най-тъжната новина в задния двор на изтичащата и преддверието на следващата година е звукът от щракването на руските газови клещи от Север и Юг около Европа.

Да, някои казват, че това е насочено „само“ срещу Украйна и така – по някаква изкривена логика – успяват да успокоят съвестта си. Но дори и това не е вярно. И не е самозаблуда. Това е чиста заблуда, хвърлена в очите на широката публика с къса памет.

Защото иначе всички, особено европейските фактори, от които зависи строителството на руските газопроводи, прекрасно знаят, че „Северен поток 2“ и „Турско – Балканско – Български поток“ са многофункционален инструмент за прокарване на руската имперска политика. Знаят, че точно политическият капацитет на газопроводите е стратегическата цел на Кремъл. Знаят, че за същия този Кремъл икономиката в случая е само екстра, при която потърпевшите европейци си плащат предварително за натиска и изнудването, на които ще бъдат подложени малко по-късно.

И въпреки това нашите хора строят ли, строят, сами дърпат човките на клещите.

А още по-гадното в цялата история е фактът, че въпросните европейски фактори не просто са готови, а съзнателно, целенасочено и отдавна се конфронтират по темата с Вашингтон, единственият истински и многократно доказан европейски съюзник в тежки времена.

„Германия не смята да отстъпва пред САЩ в спора за построяването на „Северен поток 2“ – изцепи се онзи ден немският външен министър Хайко Маас, който в живота си е правил и доста по-смислени изказвания. „Не бива да ни се говори за европейски суверенитет, щом под това се подразбира, че занапред трябва да правим всичко така, както иска Вашингтон“ – добави още Маас, с единствената цел, според мен, да влоши нещата.

Защото друга логична цел в подобно изказване не може да бъде открита.

Първо, стилът на Вашингтон в такива случаи винаги е бил диалогичен, със сигурност поне спрямо най-близките си партньори американците не си позволяват да поставят условия, свързани с техния суверенитет.

Второ, ако под натиск Маас има предвид санкциите на САЩ срещу замесените в строителството на руските газови проекти филми, нека да поставим нещата на правилното място в правилното време – тези санкции започнаха да се налагат далеч, след като въпросът беше обсъждан, обсъждан и обсъждан, а фактическата му страна изяснена дори за слепите. И въпреки това заплахата Европа да попадне под още по-силно руско влияние се пренебрегва от самите европейци.

Трето, от историята и политиката е доказано, че, като не можеш да си напълно самостоятелен, а в съвременния свят никой не може да бъде, трябва да се радваш, ако можеш да избираш с кого да си сътрудничиш приоритетно, тоест, с кого да се „съобразяваш“ – дали с най-добрия си съюзник или с основния си враг. С други думи – дори да си икономически могъщата Германия, ермания, Гтрябва да прецениш добре – Вашингтон или Москва предпочиташ.

Това ако си Германия, а ако си България – още повече е валидно.

Четвърто, не можеш да опищяваш орталъка, че Вашингтон те притиска за „Северен поток 2“, а паралелно с това да опищяваш орталъка, че Вашингтон е лош, защото не иска да те защитава и изтегля ракетите си от твоя територия. Ракети, с които те закриля точно от вече спомената Москва, да не забравяме.

Пето, не можеш десетилетия наред да държиш военния си бюджет под двата процента минимум, общоприет в НАТО, да не изпълняваш почти никакви съюзнически задължения по света, и да ползваш свободните от това средства за собственото си благоденствие, за което другите плащат. Плюс да плащаш на основния враг на демокрацията – Русия, като стимулираш нейните антинатовски и антидемократични попълзновения.

Шесто, не можеш и не бива, особено когато си водеща европейска страна като Германия, да превръщаш своите – съмнителни – икономически изгоди в политически инструмент за смразяване на отношенията между целия ЕС и САЩ. Евро-атлантическата връзка, това е нещото, което е гръбнакът на целия демократичен свят, не Берлин, не и оста Берлин – Париж. Не и глупостите за това как Европа ще стане по-силна без Съединените щати – няма такъв филм и не е имало от над 100 години насам.

А-а-а, да, някои може би не помнят, а други дори не знаят, но в единствения голям европейски конфликт в по-новите времена, в който американците не се намесват – войната срещу Наполеон през 1814 – руснаците на бърза ръка стигнаха Париж. И императорът им безочливо заплаши – французите да се предадат или вечерта няма да личи къде е столицата им. Да, съвсем по руски – не ни стига кръвта от победата, ще сринем всичко, само за да покажем кой е истинският господар.

Но сещам се и за Берлин през 1945. Руснаците наистина го сринаха и разграбиха като плъхове, за тях дори неговите останки бяха богатство. А американците почти веднага започнаха да наливат пари и всякаква друга помощ, за да се възстанови този велик град, за да страдат възможно най-малко неговите жители, защитиха го и го нахраниха и после, когато Кремъл издигна Стената…..

Не, сегашна Германия, тази на Меркел, е далеч по-близо до Германия на евро-юдата Шрьодер, отколкото до тази на евро-титана Кол. Да не говорим за онази на Аденауер. Лошото е, че Великобритания си тръгва и оставя Европа наистина в орбитата на оста Берлин – Париж, две столици, които не се интересуват от стратегическите предимства на евро-атлантизма, а само от личните си тактическите си изгоди.

И правят това, въпреки все по-солидното натрупване на многобройни доказателства какво представлява имперска и кагебистка Русия на Путин, как води своята политика, какви методи използва и в каква разруха оставя всичко, до което се докосне по-отблизо.

Жалка работа!

Още по-жалко е, че, както вече става съвсем очевидно, точно Германия стои в основата и стимулира българската решимост да строи руския „Марсиански поток“, въпреки всички вреди за България от него и въпреки несъгласието на американците. От страна на Меркел това е подла постъпка – да набърка и някой друг. Защото иначе, ако беше Бойко Борисов сам, ако нямаше солидна – и то европейска – подкрепа зад гърба си, той нямаше как да покаже онези чудеса от героизъм и повратливост по темата, които демонстрира в момента. И нямаше да може да си прави оглушки за истинската истина, свързана с руската заплаха, която се съдържа в мнението на Вашингтон.

Писна ми да живея в интересни времена!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КГБ СРЕЩУ НАВАЛНИ – ОБОСРАЛИСЬ ТА ДО РАМЕНЕТЕ ЧАК

декември 24, 2020 at 9:57 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kgb-sreshtu-navalni-obosralisy-ta-do-ramenete-chak

Обосрались!

Чрез тази прекрасна и безмилостна руска дума е най-подходящо да се опише ситуацията с Алексей Навални, в която великите убийци от руското ФСБ /КГБ/, начело с вдъхновителя си – руския император Путин, сами се накиснаха.

Обосрались, та до раменете чак!

След като клоуните от ГРУ се провалиха практически във всички операции, които извършиха през последните години в „близката на Русия“ чужбина, тоест, по целия нормален свят, и бяха разкрити в Англия, Германия, Черна гора, Швейцария, Холандия, САЩ, къде ли не, че дори и в България, сега дойде ред на другите велики шпиони – тези от КГБ. Те пък се провалиха с гръм и трясък в самата Русия.

Оказаха се достатъчни малко нови технологии и умното им използване, за да се разкрият имената на групата убийци, „придружавали“ Навални при всичките му пътувания през последните няколко години. Придружавали го не за друго, а само за да следят контактите му с хора от западните специални служби, моля ви се. В Томск, Омск или на Хънта-Мънта-Русийск, където околната среда направо бъка от такива западни представители. И опозиционерът ходи там специално, за да си прави срещи и да води много тайни разговори против властта, да получава инструкции и пари, да подготвя преврати. Но те, КГБ, само го следят, де, защото така е редно, нали, иначе с пръст не го пипат.   

Колкото и да е тъпо това обяснение, така излиза, от знаменития отговор, който шефовете на ФСБ/КГБ дадоха, след като се появиха имената и снимките на хората от екипа, участвал в опита за отравяне на Навални. Стигна се дотам, че чак самият Путин реши да се пробва в терена на лъжата, прикрита като ирония и сарказъм срещу онези, които несправедливо наричат горката Русия за убиец и лъжец, а всъщност разполагат само с нещо несъществено – данни, изсмукани от пръстите на американските разузнавателни служби. Но и на Путин не му се получи глухата защита – и то по няколко причини.

Първо, лицето на този тип е вече така натъпкано с ботокс, гипс или нещо друго подобно, че той не може да си отваря устата и да направи дори най-обикновена гримаса нормално, да не говорим да се усмихне иронично. Като восъчна кукла е и направо отсега ми се вижда готов за мавзолея – но, аз поне, на восъчни кукли не вярвам, особено руски.

Второ, в опита си за ирония, Путин произнесе думи, които звучат така нагло, неморално и угнетяващо, че според мен и най-големият путинофил, ако му е останала само капчица мозък и човещина, би трябвало сериозно да се замисли. Мавзолейният Путин, в отговор на уж журналистически въпрос, заяви: „Ако искахме да го отровим, щяхме да свършим работата!“

От една страна, тук той сам, доброволно и недвусмислено, се идентифицира с разкритите вече убийци от КГБ и това няма как да е иначе – в края на краищата, човекът не само е израснал ментално и духовно под крилото на службата, но през 1998 беше и неин шеф, а тя го пази и през цялото време като президент от попълзновенията на разни Политковски, Немцови, Скрипали, Литвиненковци, Навалнита и други смутители на височайшето спокойствие.

Казаното означава обаче не само, че Путин чувства хората от КГБ близки, а и че би трябвало да носи точно толкова отговорност пред кой да е нормален съд, колкото и конкретните извършители на опита за убийство срещу Навални.

От друга страна, вслушайте се как кухо звучи внушението му – ако искахме, щяхме, от което се очаква в мозъка на слушателя трябва да прозвучи: но, щом не сме, значи не сме искали. Това не е сгрешена логика, това е нарочно изкривена логика, именно за да се направи невярно внушение, без да се изрича пряка лъжа.

Като се замисли малко обаче, кой да е човек ще схване, че второто не е пряко следствие от първото, защото има и друга опция – щом не сме, значи не сме могли. Опитали сме се, но – ядец, нещо се е провалило. Пак. Което всъщност много по-добре пасва на общата картина – и на първичните хипотези, а вече и на все по-солидните доказателства, които се трупат покрай цялостното развитие на ситуацията с Навални.

И от трета страна, в думите на Путин, с които той опитва да отхвърли всяка отговорност от себе си и руските власти за отровната атака срещу Навални, присъства така типичното отношение на наемния убиец към жертвата – свършихме работата. В случая – щяхме да свършим работата, стига да искахме.

Морал ли? Закон ли? Най-елементарна човещина ли? Не, чисто и просто – психология на палача.

Нали се сещате – после човекът си взима плика със заплатата и бонуса вътре, купува пътьом кукли за подаръци на дъщерите, прибира се вкъщи, мие си ръцете, сяда да вечеря със семейството и се радва на любов и топла атмосфера. Убитият – убит, работата е свършена, забравете, дори западняците няма да ни разкрият, нали носим качулка.

Това е въпрос на манталитет, на същност. На мен например никога няма да ми хрумне да се изразя по този начин, аз не бих могъл да формулирам подобно изречение, освен ако не пиша книга със зловещ герой и опитам да се въплътя в неговия образ.

Това отношение към хората и живота като нещо, което не струва пет пари, е дълбоко вкоренено в душата на руския император Путин, то му личи и в други случаи, но сега е налице поредното силно доказателство, че човечеството си има работа с доказан убиец, за когото няма нищо свято, освен притежанието на властта.

Следователно този човек е непосредствено опасен, луд за връзване и трябва да бъдат взети мерки, за да бъде озаптен, а не да му се препоръчват либерални хапчета, като се разчита, че сам ще си ги пие.

И третата причина, поради която на Путин не му се получи глухата защита по време на виртуалната му пресконференция, е, че часове по-късно Алексей Навални лично успя да говори по телефона с един човек от екипа на своите убийци, а онзи с гръм и трясък издаде четата. Киха, кашля, пърдя – но я издаде. Много любопитен разговор, граждани, има го навсякъде в нет-а, с образователна цел изобщо не е зле да се гледа и слуша.

Този троскот от КГБ, с когото Навални разговаря, е тъй нареченият „чистач“ – човекът, който замита следите, независимо дали „работата“ е свършена или не. И той разказва как лично отива в Омск, за да „почисти“ дрехите на отровения опозиционен политик от всички възможни следи. Прави го дори два пъти, в различни дни – за по-сигурно, че наистина никакво доказателство за зловещата отрова на КГБ не е останало.

А къде се намират въпросните дрехи ли? Ами в местното полицейско управление, там са ги сложили в кутия и ги съхраняват. Тъй като това са евентуални доказателства за евентуално разследване, би трябвало никакви външни хора да нямат достъп до тях. Само че „кагебишниците“ се появяват, разпореждат се и местната полиция тутакси забравя всичко онова, което дори в Русия би трябвало да минава за закон или професионална чест – дава им свободен достъп да затрият доказателствата.

Горкият глупак – имаше една книга на Ърскин Колдуел. Чак ми стана жал за този велик разузнавач, който обосрался най-пряко чрез разговора с Навални. Службата надали ще му прости гафа, който сътвори – да дрънка за работата си по телефона; да потвърди имена на други хора от екипа, които вече бяха известни, но и яростно отричани от руските власти; да разкрие дори ново име на човек, за когото досега не се знаеше, че е участвал в операцията; да обясни къде точно в дрехите е била сложена отровата, та на това място той трябвало да обърне особено внимание при почистването…..Горкият глупак, ще му се стъжни животът.

Но пък и той, както и всички останали участници в операцията – от най-малкия, та до върха на Кремъл, си заслужават всичко да им се стъжни. Лошото е, че върхът, самият Путин, пак ще се измъкне сух и ще му остане само едното унижение пред света. 

То нали пачавра леке не хваща, та и Путин така. Той ако хващаше, досега щеше да е като болен от едра шарка и да се оттегли в манастир, за да изкупи греховете си.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: „БОЛГАР, БОЛГАР“ ИЛИ ЗА ОБИДНИЯ СМИСЪЛ НА ЕДИН КЛАСИЧЕСКИ ЧАДЪР

декември 16, 2020 at 9:47 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-bolgar-bolgar-ili-za-obidniya-smisal-na-edin-klasicheski-chadar

Един класически сюжет на модерната литература е от романа „Мъгла“ на дон Мигел де Унамуно от 1914. Героят иска да се консултира с автора, но разговорът тръгва зле, скарват се и след няколко страници авторът го убива.

20 години по-рано в България излиза „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов. Мнозина най-патриотично критикуват, че книгата представя само отрицателните черти на българина, но 2 години по-късно спорът е решен по още по-модернистичен начин, отколкото при Унамуно. Драмата се пренася от книгата в живота и героят най-безцеремонно застрелва автора си. Така доказва, че българинът може и да има добри черти, но никой не знае нищо за тях, защото те са дълбоко скрити.

Сетих се за това покрай някои потресаващи случки от последните дни, които доказват, че за последните 123 години българинът не само не се е отървал от байганьовското в себе си, обратно, прегърнал го е здраво като своя същност и своя гордост.

Онзи ден на улицата. Отдолу е мокро, по средата студено, а отгоре вали ситен, но твърде гаден декемврийски дъжд. Едър субект на средна възраст ме спира и нещо дудне през маската. Не му разбирам, обаче ми изглежда като някой от онези иначе чисти, спретнати и любезни хора, дето все не им достига един лев. „Какво?“ – питам докато се бъркам, но чувам думите: „Голям мъж си, що ходиш с чадър, бе, това е обидно!“

Обидно му било на него, моля ви се, че аз ходя с чадър. Ами що направо не ме застреляш, бе, като те обиждам?

Да, че ходя вече 9 месеца с шлем, е разгневявало спонтанно и други идиоти. Но един класически черен чадър…..Дори не мога да си представя как подобна мозъчна нагласа се нарича в психиатрията.

Изръмжавам хубава благословия и продължавам с утехата – напоследък мнозина не си пият хапчетата, к`во да ги правиш. Но после си давам сметка, че това е друго, че този тип не се държи спонтанно, а му избиват първични норми на поведение, заложени в главата и душата още в детството от родители, роднини, съседи и друга околна среда.

Така че феноменът не е личностен, а обществен. Колкото и дребна да изглежда случката, в нея личат трите качества, които образуват психологическа корона на българина. Първият връх на короната е изначалната простотия и подозрението към по-умните, вторият е съзнанието, че винаги си прав, дори ако си медицински доказан кретен, и третият – че имаш право, дори задължение, да осведомяваш околните за твоето мнение и да даваш акъл на всички, дори на случайните минувачи.

Този тип, дето ми се скара за чадъра, всъщност е нещо като уличен вариант на вездесъщия напоследък общественик – доцент Мангъров. Или на „политици“ като всички днешни, без изключение. Той пише простотии по форумите и се сърди на приятели, ако не „лайкнат“ новия му запъртък, снесен във Фейсбук. Той кара със 156 км. в час по улиците на Пловдив, а после се оплаква, че е беден и не може да си плати глобата. И че системата го потиска, като му взима книжката.

Няма да ви разправям повече за тоя, всички го познаваме, нали? Даже сме ние, някой наш син, приятел, познат…..

Но има и други странни персонажи, стаени в българската душа, които постоянно показват джуки. Да, шизофренично звучи, но е факт, много са героите в нас. Например онзи, дето ни носи самочувствието, че сме най-великите на света, независимо от фактите.
И ето ви го наше село, цялото пропищя заради някакъв Пулев, дето щял бой да се бие за българската чест и слава. Не за пари. Поне не за онези, които ще спечелят букмейкърите. И би се. И падна в тежък нокаут. А веднага след това се появи гаджето на Пулев, Андреа, и с наистина големи джуки артикулира: „99 процента той беше шампионът. За мен той е по-добрият боксьор. Толкова пъти го разклати, толкова пъти Джошуа щеше да падне.“

Да, бе, моме, ама не падна Джошуа. Падна Пулев. Обективно – падна с нокаут и наистина не разбирам как точно пред снимката с проснатото му на пода тяло могат да се говорят подобни глупости. И защо.

„Ами тя му е гадже“ – опита да ми обясни жена ми. Но пак не разбрах и продължи: „Ако някой ме пита кой е най-добрият писател, ще кажа че си ти, това е въпрос на чувства, не на обективна преценка.“ Да, бе, викам, ако някой пита кой е най-добрият писател в България, кажи, че съм аз, дори ще си обективна. Но ако говорим за световен шампион, разумът все пак ще надделее и ще се споменат Омир, Шекспир, Джойс или някои друг, не аз.
Не, никакъв обективизъм, никакво чувство за реалност българинът не притежава. Но защо, – слушаме пак фамозната Андреа: „Кубрат доказа, че за българите няма прегради!“

Не, наистина няма, никакви. Поне не в главите ни.

Ето и още. Буквално до вчера чакахме с трепет ваксината, която ще ни избави от зверския убиец Ковид 19. Дочакахме я. Сериозните учени по света сътвориха поредното чудо на биологията и медицината. Но сега пък ние вече не вярваме в чудеса и не искаме да се ваксинираме.

В България едва 9 процента от хората, на които е предложено, искат да се ваксинират. Потресаващо. Сред тях са лекари и учители, хора наистина на първа линия, в постоянен контакт с вируса и сериозно заплашени от заразяване. Но отказват, защото не им били известни качествата на ваксината и евентуалните странични ефекти.  

Ами дори аз с моя тъп за дълбоката наука мозък разбирам, че ако на 100 000 души има странични ефекти сред 20, 30, 50 или 100, които ще се разминат с главоболие и мускулна треска, това е безкрайно по-добре, отколкото хилядите заразени и стотици мъртви.

Преди време един червен професор каза, че идиотите в тази страна са 80 процента и срещу му се надигна вой. Аз си мълчах, защото смятах, че греши, но обратно – занижава. И това се доказва, защото ако само 9 на сто искат да се ваксинират, то останалите 91, които не искат, са идиоти. Или поне се държат като такива в конкретния случай. Изразено в числа – към 6 милиона с дечурлигата. Броя ги, защото те ще попият от родителите си негативизъм към ваксините, утре ще откажат да ваксинират собствените си деца и така ще се върнем към славните времена на едрата шарка, полиомиелита и други прекрасни болести.

Сред въпросните 91 процента вероятно са и онези, които сега вият против дистанционното обучение и за връщане на децата в училище – макар да е доказано, че училищата са сериозна хранителна среда за разпространение на вируса. Част от тях не се аргументират защо го искат, вероятно съзнават, че ще прозвучи тъпо, ако си признаят – просто трябва някой да ми гледа децата. Други твърдят, че децата имат нужда да се социализират, а това може да стане само в подходяща среда. Трети пък говорят за нуждата на децата от жив контакт със знанието в лицето на учителя.

Много мило. Но, след като всички се сетиха защо в извънредна ситуация подобни приказки не чинят пет пари, обърнаха палачинката – учителите сега само получават пари, без реално да работят, казват.

Елате в къщи да видите дали не работи жена ми. Работи доста повече, отколкото когато ходеше присъствено в клас, често работи по 10-12 часа на ден. Защото освен часовете, които кара пряко с децата в нета, тя рови за подходящи образователни клипчета, прави слайдове, организира виртуални детски изложби и какво ли не още. Никой не плаща за този труд, тя сама си го причинява. И му се радва – както и на резултатите.

А онова, което тя установи и коментираме с нея след вече месеци дистанционно обучение и наблюдение на цялата ситуация, е доста любопитно, затова го предоставям на вниманието на г-н министъра на образованието. Г-н министре, същите ученици, които са калпазани в реалното училище, са калпазани и във виртуалното, а децата, които са дори малко по-сериозни по принцип, не се разпасват и не правят глупости. Но и още – същите учители, които присъствено си карат часовете през куп за грош, през куп за грош си карат часовете и в Интернет.

Няма празно, България е това, бе, ало-у-у-у!

„Болгар, болгар!“ – както патриотично се биеше в гърдите голият и космат бай Ганьо пред изумената виенска публика в банята.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЯМА ГРАНИЦИ ЗА РУСКАТА НАГЛОСТ, НО НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ГИ ПОСТАВИ

декември 10, 2020 at 10:44 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-nyama-granitsi-za-ruskata-naglost-no-nyakoy-tryabva-da-gi-postavi-namyasto

Марийка Захарова пак се възпалила. В смисъл – умствено, де, вие какво помислихте. Вика, че зловещи натовски държави като България и Румъния се готвят да нападнат Русия, а Русия трепери, ли трепери от страх.

Предавам го със свои меки думи, за да не се стреснете – нейните звучат доста по-твърдо. Но все пак ще рискувам да я цитирам, за да не се обвиняваме после в изкривяване на смисъла: „Инфраструктурата на България и Румъния се модернизира, на тяхна територия се разполагат нападателни оръжия, по време на ученията се разработват сценарии, които предполагат и предвиждат удари, включително на руска територия. Това предизвиква сериозно безпокойство у нас.“

И у нас, и у нас. Имам предвид, че изявление като това на Захарова много ни стряскат, мен поне – по няколко важни причини.

Първо и много интересно – досега не знаех, че развитието на българската инфраструктура е забранено, щото Русия го разглежда като част от военна заплаха срещу нея. И чак сега си давам сметка защо България е толкова изостанала в това отношение – десетилетия наред си караме без магистрали и други важни придобивки, само за да не се стряскат братушките насън. 

Второ, сигурен съм, че в България никакви нападателни оръжия не се разполагат, защото това щеше да се разчуе. То за тези неща в НАТО си има ред, Върховно командване, обща политика и общи решения. Не може една държава сама да реши да нападне Русия и по този повод да започне свободно да си купува и разполага нападателни оръжия. А и ние нямаме пари да си купим такива, така че Марийка очевидно дрънка небивалици.

Може би с цел случайно да не я попитат за руските бивалици – реалната заплаха срещу всички страни от региона, която е самата Русия с разположените нападателни оръжия по цялата територия на непотопяемия черноморски самолетоносач, грубо анексирания от Украйна полуостров Крим.

Трето, в нашите учения имало било сценарии, които предвиждат удари по самата Русия. От една страна звучи доста тъпо. Аз не знам какви точно сценарии се разиграват тук, но веднага се сещам за прочутата снимка на самия български военен министър Красимир Каракачанов, който по време на учение храбро стреля с автомат „Калашников“ срещу стаения враг. Само дето на крачола му има издайническо петно от онази „последна капка“, която, казват, за един мъж винаги е в гащите. Като правило тя не се вижда, но на някои или сукното на гащите им е прекалено тънко, или капката им е прекалено голяма, та резултатът понякога изпъква неприлично.

Но и да не беше капката, пак съм сигурен, че, въоръжени с „Калашников“ и нехвърчащи МИГ-ове, Русия не можем я уплаши. Поне не наистина.

От друга страна обаче, в казаното от Марийка има и известна логика. Представете си например един твърде реалистичен сценарий за натовско учение у нася. Основният враг на НАТО – червената Русия, напада сините България и Румъния, веднага се задейства чл. 5 от договора на Алианса, съюзнически войски се притичат на помощ,  отблъскват врага и го прогонват на негова територия, където продължават да го обстрелват, та да не може да се прегрупира и да се върне.

Това не е нападателен акт, не е агресия, а нормална военна практика, нали. Сещаме се дори за някои далеч по-драстични форми на нейната реализация – например, преследваш германците чак до „Бърлогата на звяра“ и така завладяваш Източна Европа за 45 години, под лозунга, че я освобождаваш.

Ама не, да не ги приказвам такива, че Марийка ще ме скастри, а и могат да ме осъдят в самата Русия, защото там вече е забранено със закон да се приравняват нацистите със сталинските комунисти от времето на Втората световна война. Както и със сегашните путинисти.

Така или иначе, думите на Захарова, че агресори като България и Румъния предизвикват в Кремъл „сериозно безпокойство“, биха могли да означават две неща. Едното е, че Кремъл страда от силна параноя. И това май би било нормално, защото диктаторът, загнездил се там, вече разбира, че времето му изтича. Не само неговото, но и нему подобните по целия свят.

Другата възможност Марийка да излиза и, ни в клин, ни в ръкав, да приказва подобни глупости, е, за да отвлече вниманието от нещо наистина агресивно, което Русия прави или подготвя в момента. И обвиненията към нас, невинните, да послужат като обяснение за разполагането например на още руски атакуващи оръжия на Крим. Не, че някой ще повярва на подобни обяснения, но Кремъл смята, че така си е измил ръцете.

Както знаем, няма граници за руската наглост, но в даден момент някой ще трябва да ги постави, защото иначе Русия ще продължава да тормози света до безкрай.

За разлика от Марийка Захарова обаче, нейният пряк началник, руският външен министър Сергей Лавров, неотдавна излезе с една обнадеждаваща новина. „Москва мисли дали изобщо да не се откаже от сътрудничеството си с ЕС“ – пак ни в клин, ни в ръкав изтърси той, докато бе на посещение в Минск.

Айде, де – за малко да си отдъхне цялата прогресивна европейска общественост. Ама,  ядец, както знаем, между мислене и действие пропастта дори в нормалния свят е твърде голяма, а в Русия – особено. Още от Достоевски описа как там мисълта, че обичаш цялото човечество и му мислиш доброто, задължително води до действия, с които го унизяваш, подчиняваш и управляваш.  

Та и Лавров така – мислела Москва да се откаже. А кой ще купува тогава московския газ и нефт? Или Москва ще се откаже също от това да възпроизвежда престъпната си власт, за която европейските пазари, европейските технологии и европейските стоки са ключови?
Не, гълъбчета, отнюд, Москва не мисли да се откаже от сътрудничество с Европа, точно обратното прави в момента, като чрез газопроводите „Северен поток“ 2 и „Турски поток“ се опитва да затвори газовите клещи. Ама американците възразявали и налагали санкции – голям праз, ние пък ще завършим строителството, ако трябва и със собствени средства, героично се противи Русия.

И официална Германия се противи, иска си северния газов поток, а за целта се прави на дръж ми шапката, в смисъл – уж не разбира, че тук става дума не само и дори не толкова за икономика, а за политика на влияние. Не знам, нещата вече изглеждат така, сякаш някой на самия германски политически връх е поел щафетата от бившия канцлер социалист Герхад Шрьодер, който се продаде на руснаците за солидна шепа сребреници.

Ще видим какво ще стане накрая, но в цялата история за мен най-отвратителното е, че заради някакви частни интереси в Берлин, в момента се застрашава целия ЕС по две линии – едната е като се дават аванси на руснаците, а другата – като съзнателно се изострят отношенията с американците.

Но след като Германия се държи така, защо се учудваме, че и България прави подобни магарии, като се натиска да изгражда „Турски поток“, който ще си остане руски, дори да се нарече марсиански. И това личи дори само от факта, че Герхард Петкова и Герхард Борисов постоянно докладват докъде е стигнал строежа на най-високо място – в самата Москва. Или поне на килимчето пред нея.

На всичкото отгоре нещата вече започват да изглеждат така, сякаш поведението на Германия и България по темата за руските потоци не съвпада случайно, а е напълно съгласувано, че Берлин дава сили и смелост на София да се прави на разсеяна за американските санкции и да налива собствени, тоест, пари на българските данъкоплатци, в чужда воденица.

Логично, де, нали ако едното рамо на руските газови клещи пропадне, то и другото вече няма да има за какво да се захване и ще потъне безславно в Балтийско море.

Та ето как, граждани, Сергей Лавров само ни залъгва с опцията някой ден да чуем добрата новина, че Москва завинаги оставя Европа на мира и се оттегля в себе си, а в същото време засилва натиска да плащаме на Русия, да сме благодарни на Русия и да обичаме Русия. Нищо, че тя страда от тежки болести, с които любовно заразява и нас. 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

Der Profundis: ЛЮБОВ КЪМ МАКЕДОНИЯ ЛИ – ЧЕ ТО НЕ БИЛО ТАКА ЛЕСНО

декември 2, 2020 at 11:25 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-lyubov-kam-makedoniya-che-to-ne-bilo-taka-lesno

И аз обичам Македония – но не колкото и не както Каракачанов.

Сигурно акълът ми не е колкото неговия, затова. Или защото отдалече разпознавам лигавата любов на фалшивия патриотизъм, базирана на информация от учебника за първи клас, вкоренени предразсъдъци и отвратителния балканско-ченгеджийски маниер да се бъркаш в живота на другите.

Това, което този човек сътвори в отношенията с Македония, беше най-голямата външно-политическа грешка на България за последните 30 години. Лошото е, че за неговия грях ще плащаме всички. Или поне ще се срамуваме да погледнем македонците в очите, когато прескочим до вълшебното езеро в Охрид.  

Но това само мимоходом, няма да се занимавам с Каракачанов, той е ясен като празен лист хартия. Има нужда от известни уточнения обаче по изказването на Зоран Заев, който шокира самите македонци с признанието, че българите не са фашисти и не са окупатори, а администратори.

Да, ние си имаме „турско робство“ и „руско освобождение“ – две исторически абсолютно неверни формули, които обаче не просто имат гражданственост, а са част от споменатия първолашки патриотизъм на българина. Точно така и македонците си имат „бугарски фашистички окупатор“.

Това е положението, те – или поне голяма част от тях – знаят от деца, че ние, българите, сме такива и толкоз. Набито им е здраво в главите. А сега Заев от най-висока трибуна им казва, че не сме такива – и ги стряска.

Но пък и те са прави да се стряскат, защото наистина не е точно като да не сме такива, поне не изцяло. И тук нещата трябва да се изяснят, защото истината ще ни направи свободни, но само ако я знаем цялата. А в случая тя е наполовина.

Първо – да, българите не сме фашисти. Прекалено мързеливи, недисциплинирани и страхливи сме, за да бъдем. Ние много дрънкаме, но малко действаме, обществото ни е старо и уморено, нямаме големи идеи и амбиции, а и няма как даден българин доброволно да признае друг българин за „фюрер“, „дуче“ или нещо подобно. Така че фашисти не сме и не сме били дори в онези времена, когато сме съюзник на Германия и управляваме тъй наречените „нови територии“.

В България тогава си действа демократична Конституция, има редовен Парламент, има правителство и се живее по нормални демократични закони. Да, приема се Закон за защита на държавата /ЗЗД/, но с неохота и при негласен консенсус между политиците, че той или няма да се прилага, или ще се прилага през пръсти. Така и става – до момента, когато германците натискат по-здраво за конкретни действия по „еврейския въпрос“.  

Дори и тогава обаче се оказва достатъчно малко шум да се вдигне и всички към 50 000 български евреи остават тук, не заминават за нацистките концлагери. При това шумът се вдига не по нелегални пътища в гората, а по открити и най-демократични механизми – до двореца се пращат телеграми и петиции от отделни хора, професионални съсловия и граждански организации, политици водят разговори с вътрешния министър лично и по телефона, чете се декларация в Парламента. Няма да влизам подробно в тази безкрайно интересна история, в която миналата година ми падна случай да се заровя до дъно.

Мисълта ми беше, че в България тогава никакъв фашизъм няма. Да, има хора като Белев, които още през 30-те са антиеврейски и пронацистки настроени – и неслучайно точно той е одобрен от германците за шеф на администрацията по еврейския въпрос. Но в коя нация тогава ги няма нему подобните? Франция, Англия, САЩ?

Другото, което имаме, е цар Борис, за когото, както за баща му Фердинанд и за сина му Симеон, връх на управленското майсторство е да се прави на хитра лисица, да не стъпва на принципи, а на краен прагматизъм и желание да извлича ползи отвсякъде, но друг да плаща сметката.

Та този Борис иска да е добре както със Сталин, така и с Хитлер. И в същото време да стане герой на собствения си народ, като реализира отколешния „български национален идеал“. Този идеал – и тогава, и сега, но тогава повече хора го изповядват – се състои от Мизия, Тракия, Македония, три морета, високи сини планини и много непроветрен от новите времена и събития въздух в главите.

Така че – и това е втората важна бележка по темата „бугарски фашистички окупатор“ –  цар Борис се сговаря с Хитлер и България получава за управление едни „стари български територии“, които всички наричат „нови земи“. Те са дадени на страната, но без международно валиден договор, не като собствени територии, както става например чрез договора с Румъния за Добруджа.

Така че в тези чужди всъщност територии, българската армия влиза наистина като окупатор, тук няма какво да се лъжем и да си кривим душата. Окупираме ние част от Гърция, част от Македония и част от Сърбия и започваме да ги администрираме – но това все пак става под пряк контрол на германските военни власти, които са отгоре и вземат всички решения по най-важните теми.

В обобщение – България е окупатор в Македония, но не е фашистички окупатор.

Разбира се, така стигаме до темата за онези около 12 000 евреи, които са изпратени в нацистките концлагери с пълното съдействие на българската администрация. Това се ползва от някои като много силен коз в подкрепа на тезата за българския фашизъм, а оттам – и техния собствен „антифашизъм“. Само че нещата не са така прости и не „фашизмът“ е в основата на цялата работа.

Да, България има договор с Германия, според който от новите територии трябва да заминат към 20 000 евреи. Тук Белев, кой знае защо, пресолява манджата, той прекрасно знае, че там живеят именно около 12 хиляди евреи. Така или иначе обаче, факт е, че влаковете са приготвени от българската администрация, имуществото на евреите е частично отнето в полза на България, хората са качени на конвоите, но охраната е смесена – освен български, има и немски войници. Всички са откарани до Дунав и оттам с шлепове са поети изцяло от германците. И е факт, че за евреите в новите територии никой в границите на Царство България не се застъпва, затова и те не са спасени.

Но също е факт, че за тези евреи не се застъпва и никой от техните съграждани в самите Гърция, Македония и Сърбия. Пълно мълчание. Друг въпрос е дали и доколко това щеше да промени ситуацията – но важен е фактът, нула загриженост.

В цялата история следва дълъг поход на бавни влакове, които, поне на места, през планините, се движат с човешки  ход – както свидетелстват евреи от българските трудови лагери. Така че конвоите спокойно биха могли да бъдат атакувани и хората в тях спасени от героичните комунистически партизани – било в Гърция, било в самата България,  в Македония или Сърбия, където пък те са най-силни.

Но истината е, че на тези сега толкова загрижени за евреите „антифашисти“, тогава за евреите изобщо не им пука, те са заети да вършат работата на Сталин на Балканите, затова дори отдалече не се мяркат край влаковете.

И накрая нещо, за което малцина се сещат – съюзниците, с тяхната могъща авиация, също не пускат дори една бомба, за да разрушат жп линиите, по които се движат влаковете на смъртта и поне да ги забавят, ако не да ги спрат изобщо. Или поне да подпомогнат нечие бягство.

С казаното не искам да оправдавам никого, България си носи своя сериозна част от вината за унищожените евреи от тези земи и ние също трябва да знаем, а не да загърбваме това. Но не е добре и някои комунисти, сега социалисти, а също разни национал-антифашисти както в България, така и в Македония, да се правят на невинни по темата и да излизат по-католици от папата. Защото фактите са като голите задници – все някога лъсват на бял свят.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА, НО И ТАКЪВ МАГАРЕШКИ НАРОД СЪЩО НЯМА

ноември 24, 2020 at 11:31 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-nyama-takava-darzhava-no-i-takav-magareshki-narod-sashto-nyama

Първо затворихме всичко, без да знаем нищо. После отворихме всичко, пак без да знаем нищо.

Точно на границата между двете, професор Мутафчийски, който отначало беше Страхотен генерал, неочаквано ни заплаши, че яко ще измираме. И оттам нататък вече изобщо не ни беше Страхотен генерал, щото говореше думи страшни и хората предпочитаха да сменят канала – а така идеята за близко медийно общуване между власт и народ не се реализира пълноценно.

Да, ама дали защото не го слушахме изобщо или защото ние, българите, винаги сме били смело племе, не се уплашихме реално от думите на Мутафчийски, само на ужким.

Вместо това смело хукнахме по стадиони и чалготеки да се натискаме, целуваме и бодем един друг като луди крави; цяло лято самоотвержено спасявахме туристическия сезон от Варна до Пукет и от Тасос до Акапулко; през есента пък с въздишка на облекчение си пратихме децата на училище – писна ни от тях през ваканцията, нека сега учителите се помъчат малко.

Учителите почти веднага започнаха да се мъчат, но не толкова с децата, колкото с вируса, а после и вкупом взеха да измират от мъка. Ама кой ти гледа учителите, от тях имаме досадно много. Важното е животът да върви и децата ни да получават всеки ден поне малко от онзи добър, пълноценен социален контакт, който в къщи не могат да получат, дори да са отличници. Щото мама и татко са много заети, нали така.
През това време нещата като цяло започнаха чувствително да се променят към по-лошо, но властта беше категорична – повече няма да затваряме нищо, кой болен – болен, кой умрял – умрял.

След което всичко стана още по-зле, в Чехия започнаха да измират яко и да затварят дори бирариите, но това си е за сметка на чехите, тук нашата власт мъжествено удържа на думата си. Така че нещата всеки ден се сгомнясваха все повече, обаче ние, българите, продължихме да се радваме на пълната си свобода.

Тази свобода затвърди у някои хора и преди това съществуващата у тях увереност, че вирус няма, че той е плод на огромна световна конспирация и е достатъчен само малко натиск върху правителството, за да се потвърди цялата работа. Така, де, дори в това има определена логика – щом няма мерки, значи няма и вирус.

Което обаче не значи, че когато има мерки – има вирус.

Добре, но ще се обадя да видя дали ще потвърдят въпросната логика онези мои приятели, които, интубирани, берат душа в болниците.  

Както сочи социологията, цели 20 на сто от българите все пак заемат тази позиция на безкраен идиотизъм. Аз мислех, че са повече, но те били сравнително малко. Нищо, де, към тях има и още не знам си колко процента, които се вписват в категорията „краен идиотизъм“, защото продължават да смятат, че Ковид е „леко грипче“, което се разкарва с три неща – здрави мускули, топъл чай и доцент Мангъров.

Под секрет, граждани, тая гнила ябълка Мангъров ми развали положителното мнение за доцентурата в България. А в момента из медиите се мяркат и някои професори, които са на път да ми развалят мнението за професурата.

Така или иначе, думите от пролетта на професор Мутафчийски през есента се потвърдиха и наистина започнахме да измираме яко. Някои в болниците, други – направо на стълбите на болниците, а трети, онези, които не вярват на здравната система, а на лекото грипче – направо в къщи.

И ето, че дойде момент, когато точно онези смелчаци от гореописаните две категории – безкрайните идиоти и крайните идиоти, започнаха да викат. Не, те още не са се уплашили докрай, ама вече викат гръмогласно.

Първото, което викат е – правителството не направи нищо цяло лято, за да ни спаси от вируса. Той не, че съществува, де, и не, че е чак толкова опасен, ама все пак – виждаме какво става, хора измират….. Второ, викат – докторите са некадърни да ни лекуват, не си гледат работата, а само пищят за пари и щипят сестрите. Трето, викат, няма лекарства по аптеките – отиде човек да си вземе още една опаковка „Азитромицин“ за всеки случай, но там вдигат рамене. Ами така е, нали някои фирми, близки до властта, изнасят лекарствата, а и самите болници се презапасяват с тях. Знам го от сигурно място, бе, един доктор ми каза. Или гледах един доктор по телевизията, не помня вече…..

Не, наистина няма такава държава. Почти ме е яд, че съдът не узакони това име на партията на Слави Трифонов.

Но и такъв магарешки народ също няма – ни се води, ни се кара, каквото и да му кажеш, той винаги е на контра, винаги знае повече от най-големите специалисти, нищо, че средната му грамотност е колкото на вечно пиян подофицер. Винаги говори гръмогласно и раздава акъл, нищо, че задникът му през цялото време е гол. А когато трябва да направи нещо умно за себе си, не може, защото вече е сътворил маса глупости. Не, наистина няма такъв народ!

Сега под прицела на всенародното българско черешово топче са новите ограничителни мерки, които лекари и специалисти предлагат, с цел поне малко да се овладеят наистина твърде тревожните тенденции за заразяване и смъртност в България.

Откъде знам, че са наистина твърде тревожни ли, като не съм специалист? Ами просто умея да събера две и две. Или да ги умножа. Сутрин чета сводката за новите заразени и умножавам броя им по 6. До вчера бяха по 5, но от днес са по 6. Така  че ако официалната статистика казва 2 000 новозаразени, аз ги пиша в тефтера 12 000.

И, не, цифрите не са произволни – умножавам по броят на личните ми познати, които са очевидно болни от Ковид, но по различни причини не си правят ПСР тест. Те поне всичките си стоят в къщи изолирани, знам го със сигурност. За вашите познати не знам обаче…..

В същото време виждам, че някои хора не просто дълбоко в себе си, а и съвсем публично искат поне по тези зловещи показатели да реализираме националната си мечта – да бъдем първи в света. В това също има някаква логика. Извратена логика, но я има – като не можем да сме първи в каквото искаме, например по средна заплата в Европа, искаме да сме първи в каквото можем.

Бизнесът веднага поиска сериозни компенсации заради новите мерки, които още не са влезли в сила, но се питам – защо един собственик на ресторант ще получи компенсация от моите пари, а аз като писател и журналист няма да получа от неговите?

И също се питам защо просветното министерство държи на ината си за присъствено обучение, след като учителите масово са болни, а редуването на пети клас със седми носи само хаос, нито помага на учебния процес, нито спира заразяването.

Да не би чиновниците да са гузни и да опитват да компенсират факта, че през пролетта изобщо не бяха в час и учителите сами, без техните ценни указания, на бърза ръка организираха дистанционното обучение. С което доказаха всеизвестното – че това министерство е практически излишно.

Аз лично смятам предлаганите сега мерки за адекватни, колкото и тежки да са те. Особено подкрепям затварянето на училищата, стадиони, барове и молове. Обструкции срещу тях има и ще има от всички страни, включително от уличните говеда, които ходят с парцали вместо маски и гордо стърчащ нос, от който капе в супата им.

Но силно се надявам правителството този път да прояви разум, да не се уплаши от глухото мърморене на крайните и безкрайните идиоти. И че новите мерки срещу вируса няма да отключат стари простотии, свързани с реализацията им.  

А на онези умници, които са готови заради тази позиция да ме похулят като „страхливец“, ще кажа – не сте познали, гълъбчета, аз изкарах вируса и вече имам антитела. Вие трябва да му мислите.

Но очевидно – не му!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДА НЕ ТЕ СТИСНЕ ТОЛЕРАНТЕН БЪЛГАРИН ЗА ГУШАТА

ноември 18, 2020 at 10:52 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-da-ne-te-stisne-toleranten-balgarin-za-gushata

Потресен съм, възмутен съм, огорчен съм.

Чувствам се дълбоко унизен заради онова, което уж моите уж съграждани от бургаското село Равнец причиниха на една жена. На един човек. На някой, който добросъвестно се труди в болницата и помага колкото може – ако не пряко за лечението на хора от ужасния вирус, то поне да не се разпространява той безумно и безконтролно.

Защото е имала контакт с вируса, жителите на Равнец не пускат тази жена, съселянка, с която вероятно са израснали заедно, да си влезе в къщата и да си почине от своите трудове. Може да донесе при нас заразата, видите ли, и да ни изтреби до крак. Може да затрие ценната ни семка. Може…..

Ама вашите деца и внуци като си идват без маски от трижди заразната София, за да им напълните торбите с луканки и вино, тях ги пускате в селото, с тях се целувате и от тях се заразявате спокойно, нали?

А представете си, че професор Мутафчийски, който постоянно се среща с болестта, беше от село Равнец – и него ли нямаше да пуснете, бе, главоноги такива?

При това смелите жители на селото не смеят да пратят делегация, която да се изправи пред жената и в очите да ѝ каже какво може и какво не може тя да прави в собственото си село и в собствената си къща според тях. Не, те просто оказват психологически натиск върху дъщеря, внуци и прочие. Нали знаете как става това, особено на село – един подхвърля едно през оградата, друг друго в магазина, трети мърмори под мустак многозначително, четвърти просто те гледа дълго и втренчено…..

Колективно престъпление, без капка лична вина. Това е гениално изобретение, защото после всички с чиста съвест твърдят – нищо такова не се е случило, никой никакъв натиск върху никого не е оказвал, няма виновни за нищо, ръцете ни са измити. Мно-о-о-о-го хитро измислено, вероятно от чумните векове пренесено – тя народната памет нали помни.

Да, помни – как се прави престъпление помни, как се прави добро обаче май вече е забравила. Отврат!

Казвам „престъпление“, защото да не допуснеш един човек до собствения му дом, си е точно това. Правеха го нацистите, правеха го и комунистите. В този случай прокуратурата би трябвало веднага да се самосезира. А ако не го стори, областният управител на Бургас трябва да я сезира.

Вместо това виждаме властта да предприема сиромахомилски мерки – веднага дава на прогонената от къщата си жена общинско жилище в Бургас. Звучи добре по телевизора, може да донесе политически дивиденти, но това всъщност е замазване на истинския проблем.

Още по-добре би звучало, ако властта спешно се намеси и възстанови реда и законността в село Равнец. И да припомни на неговите жители, че самоуправството, разпореждането с чужда собственост и общественият заговор за линч срещу някого – защото прогонването на жената е буквално форма на линч – са тежко наказуеми деяния.  

А ако пък изсред вас, граждани, някой оттук нататък дори само ми намекне, че българинът е толерантен човек, ще го бия, честно.

И не се плаша от обобщението, че българинът е абсолютно нетолерантен, защото не само делата на моралните котви, обитаващи село Равнец, го доказва.

Искате ли да видите цифровото измерение на това колко всъщност ние, българите, сме нетолерантни, затънали в предразсъдъци и непоносимост към другите. Погледнете проучване на „Алфа рисърч“, според което 83.8 на сто от българите не са съгласни България да подкрепи Македония за членство в Европейския съюз. Освен ако…..

Освен ако македонците вкупом не се покаят и признаят, че винаги са били българи, ама от известно време насам се пишат македонци поради инат. Или поради невежество. Или защото са ги излъгали. И трябва да признаят също, че тъй нареченият „македонски“ език си е чист български, макар вече замърсен и напълно неразбираем за нас. В действителност македонският е измислен лично от другаря Сталин, който, както пее песента, е корифей в езикознанието. Пък и самата идея за македонска независимост е пъклен замисъл на същия Сталин. Той прави Македония автономна и я включва в Югославия, за да отмъсти по този начин на окупираната от самия него България…..

Глупости на търкалета и краставици на колелета.

Обаче 83.8 на сто от българите вярват в това и подкрепят идеята да налагаме на другите какви да бъдат, какви да се чувстват, какво да говорят и какво да мислят. И още – подкрепят идеята да мерим историята само с нашия аршин, без да се интересуваме не дори от мнението на другите, а от обективната истина.

Е, добре, де, донякъде е разбираемо – това е моделът, в който българското общество на практика съществува от много време и ние сме го възприели като правилен. Но все пак – над 80 на сто население отказва да мисли със собствената си глава, а се поддава на най-жалките и манипулативни внушения на пропагандата.

Вярно, че въпросът е сложен, нещата по темата Македония не са еднозначни – но ако човек не разполага с достатъчно информация по даден въпрос, редно е да каже „не знам“, „не мога да преценя“ и да се отдръпне. Да остави знаещите и мислещите да оформят политиката. Но не, виждаме точно обратното – българите с готовност се произнасят по въпрос, по който не са сведущи и то в полза на нетолерантността. А управляващите доволно потриват ръце, както пред самите себе си, така и пред Брюксел ,те вече имат силен аргумент, с който да кажат „не“ на македонското членство в ЕС– мнението на значително мнозинство от хората в България.

Не, това не е мнението на хората, това е мнението на тълпата. Онази същата тълпа, която вилнее и се разпорежда в село Равнец, Бургаско, само дето в случая тя се произнася не по селски, а по международни въпроси.

Мнението на тълпата, както още в края на 19 век пише Ибсен, е най-големият враг на напредъка. Казва го героят му доктор Щокман от пиесата „Враг на народа”: „Най-опасният враг на истината и свободата е мнозинството. Мнозинството никога не е право. Това е общоприета лъжа, против която е длъжен да се възправи всеки свободен и разумен човек. Кой съставлява мнозинството във всяка страна – просветените или глупаците? Глупаците са страшното мнозинство по целия свят. Но справедливо ли е, дявол да го вземе, глупаците да управляват просветените?”

Не, обаче го правят.

Но не е въпрос само на просвещение, а и на човешки морал, на елементарна проява на съпричастност, на придържане, ако щете, към най-простия библейски принцип – не прави на другите онова, което не искаш да правят на теб.

Обаче ако според някой дадените дотук примери за българската нетолерантност не стигат, ще го призова да се върне към тъй наречения „възродителен процес“ в самата България. Тогава, под мъдрото ръководство на БКП, с мълчаливото уж несъгласие на КПСС и уж неучастие на КГБ, българският народ – или, хайде, голяма част от него, например 83.8 процента – се хвърлиха да сменят имената, вярата езика и традициите на нашите сънародници турци. А после да ги прогонят масово в Турция.

Ама българският народ не знаеше нищо и не участваше – казват невинните от село Равнец, Бургаско. Айде, бе. Народът знаеше и част от него пари направи.

„Народът“ купуваше апартаменти за по 1000 лева от притиснатите до стената турци. Или автомобили за стотачка, мебели за без пари. На заминаващите се продаваха лекарства и транспорт до границата баснословни цени. Фотоателиетата вдигнаха цените на снимките за паспорт. А достойните български медии се надпреварваха предано да обслужват и пишат в тази срамна страница от историята не само на комунистическия режим, а и на целия български народ.  

И капакът, поне за мен, беше една история на границата, разказана ми участниците в нея, приятели турци, прогонени от режима и българската народна любов. Стигат те двамата с двете деца – на 1 и на 3 години – до бариерата и граничарят казва, че според последното разпореждане могат да минат отвъд, но само с по един куфар или сак всеки. Те на бърза ръка слагат най-нужното в 4 сака и се явяват отново, а граничарят казва – само два. Ама ние сме четирима, нали и за децата…..

Децата да си ги носят сами!

Не ми говорете повече! Тези думи съдържат истината за цялата налична човещина в сърцето и душата на народа ни.

Дай, Боже, никога да не ме стисне толерантен българин за гушата.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: 10 ноември и 31 години лош преход – на кого се сърдим?

ноември 10, 2020 at 1:36 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-10-noemvri-i-31-godini-losh-prehod-na-kogo-da-se-sardim

Пардон, граждани, щях да пропусна факта, че днес е 10 ноември.

Пък и защо ли да помня деня, когато БКП и ДС, под вещото ръководство на КПСС и КГБ, направиха вътрешен преврат и свалиха Тодор Живков?

На този ден можем просто да отпразнуваме с водка успеха на хитрата лисица Юрий Андропов, който през 1989, макар от гроба, все пак ни изработи с дългосрочния си план за подмяна вместо промяна на системата в страните от тъй наречения „социалистически лагер“. Е, планът не успя навсякъде, но в Русия и България успя.  

Тогава, на 10 ноември, ден след падането на Берлинската стена, с очите си видяхме как нашите български чичкови червенотиквениковчета повеждат страната към най-мътния възможен посткомунистически преход, спазвайки инструкциите на Центъра – да придобият цялата икономическа власт, като едновременно с това запазят, поне до голяма степен, политическата, тоест, за една нощ да израснат от обикновени тъпи комунисти до умни и способни капиталисти, които да са на разположение на Москва винаги, щом тя ги пожелае.   

Друг е въпросът, че те и тази работа свършиха пет за четири, тоест, реализираха три от четири – запазиха политическата власт, заграбиха икономиката и продължават да държат дупето си на руска служба. Но не успяха да израснат ни на йота, останаха си точно такива главанаци и тъпи галоши, каквито винаги са били. А това също е сред важните причини тъй нареченият български преход да е пълен провал.

От друга страна, май не е лошо все пак да се помни денят 10 ноември по няколко не по-малко важни причини.

Първо, тогава падна диктаторът Живков, който десетилетия наред стоеше като тапа на гърлото на България. Нормалните хора вече имаха усещането, че този престъпен тип е безсмъртен и никога няма да се махне от властта.

Второ, махането на Живков, дошло неочаквано за широките народни маси, донесе полъх надежда – надежда, че все пак е възможно ситуацията в страната някак да стане по-нормална, че икономиката, забита вече под морското дъно от вещото управление на БКП, може да тръгне нагоре и като малка държава, ние „да се оправим“ сравнително бързо, надежда дори за реализация на някои демократични промени в посока подобряване състоянието на човешките и гражданските права.

Говоря за първите мигове след червения преврат. Тогава, категоричен съм, никой дори не можеше да си помисли, че руските другари ще допуснат България да направи изцяло нов цивилизационен избор – да  стане член на Европейския съюз и НАТО. А още по-малко, че ще успее да го реализира.

Трето, в интерес на истината, колкото и да беше контролиран и управляван от злите сили, преходът все пак имаше и проблясъци, донесе много реални промени, за които българите десетилетия наред, по време на тоталитарния режим, не можеха дори да мечтаят. Говоря за възстановеното право на собственост и свобода на икономическата инициатива, свободата на словото, политическия и религиозния живот, отпадналите ограничения за придвижване, местообитаване, образование.

Щото не знам дали помните, но по комунистическо време не можеше от Каспичан да отидеш да живееш в София, защото така искаш. Това можеше да стане само при специални условия – а за съблюдаване на мярката, наречена „жителство“, усърдно се грижеше родната милиция.

Тя се грижеше също мозъците и талантите ни да не изтичат на Запад, като силно ограничаваше възможностите на хората да стъпят отвъд Желязната завеса и при това взимаше решенията по свое усмотрение, не на базата на разписани и ясни правила.

Не можеше тогава също в университета да учиш английски или испански, ако в гимназията си учил немски – за това се грижеха университетските власти.

А за идейната „чистота“ на медиите се грижеха предани на режима хора, назначени във всяка медия. Те не бяха цензори, защото цензура в България нямаше, но все пак решаваха какво може и какво не може да се публикува по определения правила. Парадоксът е, че правилата сами по себе си бяха „квалифицирана информация“ и дори журналистите не ги знаеха. Така че ако напишеш дори безобиден текст на селскостопанска тема, те го режат, защото си споменал броя на прасетата в село Прасево.

Всички тези и много други смешни, парадоксални, откровено тъпи, а и понякога опасни за живота и здравето неща вече ги няма, отпаднаха по време на прехода. Да, в системата има и много пробиви, неслучайно често споделяме усещането, че правата и свободите ни уж са налични, но ходят на куц крак, че конците не са докрай в ръцете ни, а някой друг ги дърпа. 

Имам свободна икономическа инициатива, казватнякои, но пространството е ограничено и не мога да се разгърна. Или – мутрите ме рекетират. Или – хората на Бойко ми крадат бизнеса.

И чуваме освен това – магазините са пълни и мога да пазарувам каквото искам, мога и да пътувам в чужбина свободно, обаче нямам пари, щото държавата не се грижи достатъчно добре за мен.

Сигурно ще ме намразите, но ще рискувам да кажа, граждани, че тези неща и още много подобни зависят не от прехода, не от политици, мутри, лоша администрация, световна конспирация или някой друг, а от самите нас. Ние сме преходът. Ние сме политиците и мутрите. Ние сме лошата администрация и дори световната конспирация. Е, ако не ние лично, то децата ни, близките ни, роднините и приятелите ни.

Какво сме хванали да се оплакваме?

След като сме достатъчно тъпи, та вече три десетилетия продължаваме да избираме и дори да членуваме в партиите на уж бившите комунисти и техните креатури, едва прикрити като „патриоти“ и „националисти“, депесари и гербаджии, жоржганчевци, симеончета и славитрифоновчета, значи нещо у нас, българите, наистина не е наред.

След като толкова неизвестни досега исторически документи се появиха на бял свят, но пак не успяват да избият от главите ни, че Русия е освободител и брат на България, а не враг номер едно, значи работата е от лоша, по-лоша.

След като медиите тук цитират ТАСС за всяка информация от централата на ЕС или НАТО в Брюксел; след като 30 години телевизиите продължават да канят за анализатори на прехода хора като Димитър Иванов, Петко Симеонов, Коцето Тренчев, Димитър Луджев и други фалшиви херои; след като най-големият медиен магнат в страната е Делян Пеевски, а Петьо Блъсков е неговият пророк, какво да очакваме.

След като за толкова години българското гражданско общество не успя да роди и отгледа една читава, прилична, достойна, умна и принципна политическа алтернатива под формата на нормална дясна партия, а произведе само лукови глави и много пишман войводи, затънали в дребни страсти, значи наистина няма на кого да се сърдим, освен на самите себе си.

Писна ми, граждани, не просто от лъжи и манипулации, свързани с 10 ноември, а и с почти всичко в тази страна. Но ми писна не защото някой се опитва да ни ги пробута – на онези такава им е природата – а защото ние се връзваме.

А щом продължаваме да се връзваме – май и на нас такава ни е природата.

Да, през самата 89-та ние, моето поколение, което беше в разцвета на силите си и трябваше да стори нещо, бяхме наивници, които не знаеха нито какво точно искат, нито как то може да стане. Десетилетията, прекарани в здравата хватка на комунизма, не са оправдание, но са обяснение за незнанието и наивността ни. Затова и не успяхме, а комунистите ни изработиха и промениха системата по свой образ и подобие.

Но ме е яд, че 30 години по-късно, след като информационната епоха ни даде невероятни възможности и всички имат достъп до цялата информация на света, историята от 1989 се повтаря, вече наистина като фарс. Тоест, нищо ново не сме научили и нищо старо не сме забравили.

Ами на кого се сърдим тогава?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПРОСТИЯТ НАРОД САМ СИ Е ВИНОВЕН ЗА ОНОВА, КОЕТО МУ СЕ СЛУЧВА

ноември 6, 2020 at 12:37 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-prostiyat-narod-sam-si-e-vinoven-za-onova-koeto-mu-se-sluchva

На всеки народ се случват лоши неща.

За някои, като японците, те идват най-често от природата – земетресения, цунами, такива неизбежности. За други, като нас, българите, повечето бедствия идват отвътре, от главата и душата.

Неведнъж съм казвал, че простият народ сам си е виновен за онова, което му се стоварва на гърба. В нашия случай обаче не опираме само и единствено до простотията, а и до лошотията, тоест, трайната комбинация на простотията с качества като алчност, наглост и други, които превръщат дори малките беди в катастрофични бедствия.

Накратко казано, българинът е прост, но не чак толкова, че изначално да не може да раздели на две магарета сламата за две магарета. Не, той ще я раздели, но така, че и двете магарета скоро ще умрат – моето от преяждане, на съседа – от глад.

Виждаме това да става пред очите ни. В момента тук истерията срещу носенето на маски и всякакви други ограничителни мерки, свързани с коронавируса, най-спокойно се съчетава с истерията срещу болниците, които връщат пациенти, защото вече нямат достатъчно легла и лекари, както и с истерията срещу правителството, че не е опазило всички българи от заразата.

Но това не са три отделни истеричави обществени потока. Имам предвид, че трите истерии някак най-нормално се съчетават и съжителстват в главата и устата на едни и същи хора, леят се от всякакви телевизори и фейсбуци, тровят общата атмосфера и заразяват личните глави на други слаборазумни. И юроди.

Подобна е ситуацията и по отношение на Македония. Ние искаме македонците в ЕС, нали? Отдавна ги искаме, защото са наши братя, добри съседи, а и Македония в Евросъюза има геополитическа стойност, означава прът в колелата на руските амбиции Москва да разделя и владее Балканите.

Точно с тези аргументи в ръка, по време на българското председателство на ЕС през 2018 доста здраво одумкахме тъпана, за да покажем колко самоотвержено работим за присъединяване на страните от Западните Балкани. Помня аз, помня!

А сега изведнъж, когато работата с македонското членство е наистина на ръба, започнахме ултимативно да искаме от македонците да признаят нещо, въпреки че дори не можем смислено да формулираме какво точно.

Затова и се придържаме към най-простия вариант – искаме от тях всичко.

Например държим не само да кажат официално, че са чисти българи, а и всеки редови македонец да го признае пред себе си, в тайно. И също – че езикът им е само някакъв си стар диалект на българския. За целта те трябва да повярват, че като народ са толкова тъпи, та през 1944 Сталин и сръбските комунисти, в съучастие с българските, насила са им внушили желанието да се чувстват македонци и да се дистанцират от българската „анаватан“.

Извинявайте, какъв е този безумен рефлекс у нас да казваме на хората какви са, какъв език говорят, как трябва да се казват или каква вяра да имат? Не ни ли стигнаха престъпленията и страданията, до които доведе това ни мислене и поведение по време на тъй наречения Възродителен процес срещу турците в самата България. Нали знаете, опитахме да ги направим българи със силата на оръжието и с изключително слаби обяснения – как преди векове те били българи, ама някой ги превърнал в турци, обаче дълбоко в тях самите истината гори, ли, гори…..даже свети.

Глупости на квадрат. Но какво, онази страница вече е затворена, а? Кой бит – бит, кой умрял – умрял, който е прогонен насила от Родината, прогонен е, забравете!

И като сме добре забравили всичко онова, готови сме сега за нов подвиг, този път – да възродим българското национално самосъзнание у хората в независима и демократична Македония. При това чрез елементарното мафиотско изнудване чрез извиване на ръце – заканата, че няма да ги пуснем в ЕС.

Естествено, и в Македония се случват, говорят и пишат много глупости по отношение на България, но простотията не е повод да отговаряме с простотия. Или е, а?

Третото българско „бедствие отвътре“, за което се сещам през последната седмица, е отказът на „отровното трио“ от продължаване на протеста.

115 дни активно се ручаха жабета по улици и площади, въпреки че още отначало беше ясно – при тази форма на протест, при така поставените искания, при пълното нежелание на организаторите да споделят откровено за какво се борят, в чия полза и накъде водят тълпата, както и при неспособността на съпътстващи протеста лидери като Христо Иванов да формулират смислени политики, какво можеше да се очаква.

А на всичкото отгоре триото, което лаеше срещу управлението заради маските и другите мерки, сега се изсулва от отговорност за провала на протеста с най-тъпото възможно обяснение – ние сме загрижени за здравето на българите, не искаме те да се заразяват взаимно по площадите, затова прекратяваме акцията.

Който им се върже – върже.

А ще им се вържат мнозина. Онези мнозина, които няма да се сетят, че протестът май спира, защото междувременно се промениха плановете на основните кукловоди. Например президентът Румен Радев очевидно реши да не прави сега своя нов политически проект, а да се бори за втори президентски мандат догодина, така че се отдръпна от активна комуникация с протеста.

В същото време укриващият се в Дубай от българското правосъдие „бизнесмен“ Васил Божков, макар дистанционно, направи своя официална партия – „Българско лято 2020“. И той вече няма нужда от протеста да му върши мръсната политическата работа, ще се опита да си я свърши през партията.

И всичко се спихна като пробита гайда.

Но какво ще стане с троицата от „отровното трио“, ще попита някой. Аз лично бих казал – да става каквото ще, не ми пука за тях. Като анализатор обаче ще призова за търпение – ще видим какво ще стане съвсем скоро, с наближаване на изборите. Ще ги видим да цъфнат като ранни пролетни трънки някъде. Да се разкрият, един вид.

Така де, изборите наистина наближават и в бъдещия парламент пак се очертава красива картинка – с общо пет партии, които не са точно партии. Ако е вярно проучването на чисто новата агенция „Рего“, първите три от тях познаваме до болка – начело с ГЕРБ и със солидно участие на БСП и ДПС. „Партията“ на шоумена Слави Трифонов никой не знае що за партия е, а за партията на Христо Иванов всички смятат, че знаят всичко, но като слушам самия им лидер, той пък не знае нищо. Така че ситуацията е: огледал се Илия – пак в тия…..

Това ли е изборът на доброто европейско и атлантическо бъдеще за България, бе, граждани?

Ами това е. Няма алтернатива, няма и мисъл за такова нещо, няма и истинско усилие на българското гражданско общество, колкото и малко да е то, най-после да се вземе в ръце. Но не просто, за да каже „стига“, това е лесно, а да направи така, че наистина да стига, да се разгонят от властта мутри, комунисти, пишман националисти и други тути-кванти, да скъсаме с популизма и грабителството и да се върнем към истинските правила на политическия живот – неща като принципност, предвидимост, диалогичност, самосъзнание за служба на хората, а не за това, че хората служат на теб, такива простички, но важни неща.

Тц, от нийде взорът надежда не види! И неслучайно започнах с това, че на всеки народ се случват лоши неща, но при някои те са от главата и душата. Е, при нас болестта е изцяло вътрешна и вече хронична.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »