ГОДИНА НАПРЕД – ГОДИНА НАДОЛУ

декември 26, 2008 at 3:45 pm (Публицистика)

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

26.12.2008

 

/Фили/ За България 2008-ма година започна като “година на Русия”, но очевидно заплашва да не завърши като такава в определеното и от календара време.

Снегът и виелиците в началото на януари парализираха страната за кратко, но бяха последвани от появата на ледена политическа усмивка, която може да доведе до по-дългосрочна парализа. На 18 януари в София дойде Владимир Путин, тогава все още президент, сега премиер, а най-вероятно в бъдеще отново президент на Русия. От президента Георги Първанов и премиера Сергей Станишев той бе посрещнат далеч по-сервилно, отколкото изисква нормалният дипломатически протокол. И неслучайно точно под ръководството на тези първи двама държавни мъже България подписа сепаративни договори, главно в енергийната сфера, като руската делегация получи отстъпки, които не само затвърдиха максимално българската енергийна зависимост от Русия, но и нанесоха удар на идеята за обща европейска енергийна стратегия.

Двадесет дни по-късно започна развитието на другата основна линия от събития през отминаващата година – на 8 февруари се появи междинен доклад на Европейската комисия за напредъка на България, в който отново не бе отчетен напредък в отдавна критикувани сфери: правосъдие и обществен ред, корупция, борба с организираната престъпност. През годината последваха и още доклади, които ставаха все по-негативни.

Малко по-късно тръгнаха индикации и за трета сюжетна линия, която, макар да имаше ясни измерения и ясна мотивация, беше неглижирана от управляващите и отначало остана до голяма степен незабелязана от обществото. Това бяха първите замразени европейски средства по програмите ИСПА и САПАРД заради отчетени от европейска страна нарушения. Впоследствие се стигна и до директно спиране Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 коментара

ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ УСПЕХИ – 2008

декември 23, 2008 at 5:43 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

22.12.08 г.

 

1. На 18 януари в София президентът Георги Първанов не игра казачок пред руския си колега Владимир Путин, макар много да му се искаше. Специалисти отдават това на факта, че другарят Първанов е забравил някои от стъпките на казачока и не иска да се излага.

2. Със съвместните усилия на полиция, ДАНС и прокуратура в страната през 2008 г. не бяха заловени убийците на писателят Георги Стоев, биячите на журналиста Огнян Стефанов и самоубийците на самоубиеца Ахмед Емин. Успешно обаче бяха подслушвани депутати и журналисти. Както се разбра – с право, защото те и такива като тях топят България пред Европа, та тя ни спира паричките.

3. Времето през цялата година беше страхотно и нямаше сериозни бедствия и аварии. Което означава, че Емел Етем най-после си е получила заслужените проценти и не създава проблеми.

4. Цял един златен медал спечели България на летните олимпийски игри в Пекин. Спортни шефове се кълнат, че Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

ПЪТЕВОДНА СИНИНА

декември 20, 2008 at 8:23 am (Публицистика) (, , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

20.12.08 г.

 

/Фили/ Тази неделя ще се проведе балотаж между двамата претенденти за председателския поста в Съюза на демократичните сили, които спечелиха най-много гласове на вътрешнопартийните избори, проведени през миналата седмица. Това са икономистите Мартин Димитров и Румен Христов, двама от шестимата кандидати, които взеха участие в един политически прецедент за България – възможността всички членове на една партия, а не техни делегати на специален партиен конгрес, да гласуват пряко за новия си председател.

В зависимост от гледната точка това може да се приеме или като доказателство за невъзможността на СДС да реши по традиционен начин силните си вътрешни противоречия, или като демонстрация от страна на синята партия на модерно политическо мислене, което се опитва да даде тон за известна промяна в твърде закостенелите традиции на българската политика.

Както и да се определя обаче, изборът в неделя е очакван най-вече, за да започне по-ясно да се очертава отговора на един от основните въпроси за българската десница – ще успее ли преди предстоящите през лятото на следващата година парламентарни избори да се обедини и да влезе в управлението на страната. От мнозина подобно обединение се вижда като единствена възможност да се появи алтернатива на провалилата се социаллиберална коалиция, която управлява в момента. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА ГРАЖДАНКАТА МАТВЕЕВА, ЛИБЕРАЛИЗМА НА „ГАРДИАН“ И ПОСТАВЯНЕТО НА ДИАГНОЗИ

декември 18, 2008 at 11:58 am (Публицистика) (, , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

18.12.08 г.

 

Голям смут е настанал в широката славянска душа на живущата в Англия руска гражданка Ана Матвеева. Толкова голям, че чак се е излял по страниците на в. “Гардиън”, който пък го е публикувал, защото е либерален, ама до скъсване.

Смутът у Матвеева е породен от явлението “призрак”, който витае из Европа. Но не призрака на комунизма витаел, а призрака на русофобията.

За съществуването на призрака тя дава редица примери. На първо място е нейното раздразнение, задето англичаните имат усещане, че на руснаците им липсва чувство за хумор. Ами липсва им – при този ад, в който живеят вече десетилетия, цялото им чувство за хумор очевидно е трансформирано в усилие за оцеляване и няма как да се разгърне. Иначе по времето на Гогол и Чехов съвсем не им е липсвало. Та чак до Илф и Петров. Но през последните седемдесет години – gone.

Макар по съвършено други причини, чувството за хумор липсва и на германците, а пък това на американците е доста особено, да не говорим за японското. Само че никой германец, американец или японец Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

МАРТИН ДИМИТРОВ ИЛИ РУМЕН ХРИСТОВ

декември 16, 2008 at 7:03 am (Публицистика) (, , , , , , )

 

Пламен Асенов

16.12.08

Ако се налагаше аз да избирам между някой от двамата, бих избрал Мартин Димитров. Най-вече защото изглежда има ясното съзнание, че преди да се търси обединение на десницата, тя трябва да е наясно в името на какви принципи и управленски идеи се обединява. Тоест рефлексът да се желае власт в името на самата власт при него или все още го няма, защото е твърде млад и отскоро играе  политическата игра, или е достатъчно цивилизован и образован човек, за да подходи принципно. Или и двете.

Призивите на Румен Христов – дайте десницата да се обедини веднага, за да успее да влезе във властта – призиви, които очевидно включват и бързо пришиване на евентуалното дясно обединение към “дясната” партия ГЕРБ ми звучат не просто познато, а и катастрофално. През годините Съюзът на демократичните сили достатъчно много пъти се е обединявал с кого ли не в името на тъй наречената “синя идея”. И се е разпадал след това, всеки път все по-болезнено, защото така и никога не успя да формулира – пред себе си и пред обществото, в какво точно се състои въпросната “синя идея”. И най-вече – дали тя не е просто символ, който под красивата си обвивка всъщност Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ГОЛЕМИ СМЕ ГЕНИИ

декември 13, 2008 at 10:37 am (Публицистика) (, , , , )

 

Пламен Асенов

 

13.12.08 г.

 

Имам предвид, че ние, българите, сме големи гении. Или поне някои от нас. Винаги съм го знаел, но вътрешно съм се съпротивлявал срещу публичното изразяване на подобни силно патриотични признания, за да не бъда разбран криво. Напоследък обаче работата стана съвсем прозрачна и затова ще го кажа пак и искрено – големи сме гении.

След изобретяването на киселото мляко, компютъра “Правец”, колана за бедни /”Винаги с една дупка повече!”/ и политическата коалиция между палачи и жертви, сега се проявихме гениално и във висшите икономически сфери, като измислихме нов, никому непознат начин за справяне със световната финансова криза.

Всеки се досеща, че става дума за заслужаващия Нобелова награда смел ход Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ДОСИЕТАТА НА ВСИЧКИ ЖУРНАЛИСТИ – НА МАСАТА!

декември 5, 2008 at 4:40 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

05.12.08 г.

 

/Фили/ Познавате ли хора, които се казват Димитър, Огнян, Наско? Познавате ли г-н Талев, г-н Пламенов? Всеки българин навсякъде по света има тефтерче с телефони, в което вероятно са записани тези и други подобни имена – обикновени имена, делнични имена. И в същото време точно този Димитър, точно този Огнян, точно този Наско, вероятно са познати на малцина, защото са обикновени хора, които живеят нормалния си живот между дома, работата и някоя ракия с приятели вечер.

Всъщност не. Точно този Димитър със сигурност е познат на огромна част от българите, дори в Австралия, само че под името на известния телевизионен водещ на “култовото” някога предаване “Всяка неделя” Кеворк Кеворкян. Точно този Наско е бивш изпълнителен директор на БНТ и под името Нидал Алгафари играе в публичното пространство ролята на продуцент и режисьор, консултант е на някои от предизборните кампании на Българската социалистическа партия. Точно този Огнян, познат като литературния критик Иван Гранитски, беше генерален директор на Българската национална телевизия, в момента е собственик на едно от най-големите български издателства “Захарий Стоянов”. Г-н Талев пък е Иван Гарелов – “легендарният” водещ на седмичното политическо предаване “Панорама” , а г-н Пламенов е популярният кинокритик и бивш главен редактор на вестник “Демокрация” Атанас Свиленов.

Тези и още над тридесет имена на хора, заемали ръководни длъжности в БНТ, които са били – а за някои има съмнения, че продължават да бъдат – сътрудници на бившата комунистическа Държавна сигурност, бяха огласени наскоро от комисията по досиетата. Твърди се, че списъкът не е пълен.

Известна част от имената и досега бяха публична тайна. Други повече или по-малко предизвикаха изненада. Най-важното е обаче, че в българското общество официалната им поява предизвика вълна от въпроси. Те са свързани както с необходимостта да се изяснят истинските лица зад маските на конкретните хора, така и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 6 коментара

БЪЛГАРСКИЯТ СПИН ИЛИ ЗАЩО ПРОИЗВЕЖДАМЕ САМО ЛОШИ НОВИНИ

декември 1, 2008 at 9:11 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

 

01.12.08 г.

 

Усещането за постоянен разпад, с което живеят повечето хора в България, се дължи на липсата на базисни принципи.

Обществото боледува от нещо като СПИН – синдром на придобита принципна недостатъчност, който така е разял обществената имунна система, че болестите се трупат една върху друга и ефектите от тях взаимно се усилват.

Признаците за това се виждат с просто око и диагнозата може да постави дори пълен лаик.

Например партийна система в класическия смисъл в България на практика вече не съществува. Има само привидност на партийна система. В нея управляващата левица спокойно смесва някои десни стъпки, които предприема, с леви брътвежи. Нагло се зъби срещу европейските партньори на България и зъб не обелва срещу путинова Русия, която е истинската заплаха за мира, сигурността и нормалното развитие на страната. БСП е изградена като шизофреничен кошмар от учебник по психиатрия. Държи под шапката си финансови “олигарси”, настоящи, бивши и още по-бивши ченгета, повече или по-малко откровени бандити, заедно с многобройни представители на селската и градската финансова, интелектуална и емоционална пустош и се опитва на всички да обясни, че те съставят едно политическо цяло. Което, на всичкото отгоре, ще победи.

Разбира се, вътрешната структура се отразява и външно в политическото поведение на левицата. Тя не се свени от съюз с бившия цар, когото преди 60 години прогони от страната и когото плюеше обилно, докато беше на власт, както и с ДПС – политически представител на турците, чиито имена смени насила преди повече от две десетилетия и с които същата тази левица водеше епични сталинградски битки доскоро.

В светлината на казаното дотук въпросът защо пък този бивш цар и тези турци са съгласни на такъв съюз звучи напълно риторично.

Десницата също Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар