De Profundis: ЕХ, МАНДАТ, ТИ РОДЕН, НАШ ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА НЕПОЛИТИКАТА В ПОЛИТИКАТА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-eh-mandat-ti-roden-nash-ili-prikazka-za-nepolitikata-v-politikata
Както се очакваше, граждани, тази година предизборният цирк в България не беше много интересен, но за сметка на това прерасна в огромен следизборен цирк. И, закономерно, няма и месец след вота, политическата публика е вече с увиснало чене – знак за истински шок от безумните изпълнения, които вижда да се разиграват по арената.
В момента мандатът за съставяне на правителство е като някакъв летящ холандец, осъден да се прехвърля навеки от ръка на ръка, защото няма кой да го вземе и реализира. В цялата работа обаче има нещо още по-важно – че ситуацията е патова, се знаеше предварително, не се знаеше обаче, че онези уж политически субекти, които сами се гюмчат в гърдите като „партии на промяната“, ще се държат чак толкова политически безотговорно и морално недостойно.
Добре, ГЕРБ получиха мандата и представиха правителство. Аз лично не бих казал, че присъствието в него на Любен Дилов – син, който понякога е зелен, а друг път червен, е особено достойнство. Даже напротив. Нито пък бих одобрил номинацията на Красимир Вълчев като нов стар шеф на образованието, защото този човек подлуди цялата държава с идеите си как онези ученици, дето ще учат в къщи, са само половината от онези, дето ще ходят на училище, обаче в сряда, петък и събота едните ще сменят другите. Но ако някой междувременно удари сто тояги на голо на министъра, всички ще си стоят в къщи, а само дните от седмицата ще се сменят.
Така или иначе обаче, дали хубаво или лошо беше това правителство като цяло, сега вече никой не може да каже, защото бе бламирано, още преди да се обсъди не само персоналния му състав, но и още по-важни неща като програма, приоритети, идеи за реформи и т.н.
Строго политологически погледнато, голословното отрицание изобщо не беше умен ход от страна на ДБ и ИТН. Тези две партии имаха шанс да се докажат пред избирателя като сериозни и диалогични формации, които взимат информирани решения и правят всичко възможно, за да не потъне страната в разруха. Достатъчно беше само да проведат една среща с преговорния екип на ГЕРБ, след която пак да кажат своето „не“, но вече с аргументи и обосновки под ръка. И с благообразното обяснение – ето, направихме усилие, но не стана работата. Това е част от отговорното поведение, което хората очакват в тази мътна и кървава ситуация – очакват да знаят какво всъщност става и защо.
Не би! Няма кой да е умен, трябва всички да сме революционери – да желаем промяна на правилата, въпреки че не знаем със сигурност какви са те. И въпреки, че имаме на ум само нещо бълбукащо по въпроса с какво да ги заменим.
Но, да речем – добре, това лайно вече беше настъпено и клоуните продължиха да джапат нататък из политическия манеж с патъци номер 85. Веднага, след като ГЕРБ върнаха предсрочно мандата, Тошко сценаристът, запитан какво ще предприеме втората партия – ИТН, отвърна велемъдро и тайнствено: „Ще направим това, което трябва да направим, в момента, в който ни дадат мандата“.
С което човекът веднага влезе като номер две в личния ми списък на българските царски особи – досега само Симеон имаше право и задължение да ръси подобни простотии. Ама на него това му е присъщо заради вродената неспособност да се изразява смислено, плюс нежеланието му да казва истината за каквото и да било. А при Тошко…..
А, чакайте, бе, граждани, да не би и при Тошко основанията да са същите, въпреки славата му на печен сценарист и въпреки заявките на ИТН за необходимостта от честна и открита политика?
Все пак, заявката на подпредседателя, че мълчанието на ИТН ще продължи, и този път доказа само валидността на елементарния принцип, че казаното от втория човек в дадена партия е винаги предпоследно, защото последната дума е винаги на шефа. Така че ето ви го самият председател Слави да се изявява по темата „мандат и к`во правим, ако случайно ни се натика в ръцете“.
Ще отминем с мълчание заслужаващия ирония факт, че по-рано Слави се подиграваше с коронавируса, но това несъществуващо изведнъж го докопа, заради което и не можа да се зарадва както трябва на политическата си победа – с чалга на корем и кючеци по масите. Народните маси.
Друг е въпросът, че той и без това нямаше как да се зарадва на политическата си победа, първо защото не е политик, и второ – защото на главата му се струпаха отговорности, които дори не си е представял, че съществуват. Например – защо ми е мажоритарен вот, ако няма да избират само мен? Или – колко сценаристи трябват, за да се сътвори добър проектобюджет? Такива ми ти работи.
Та излиза Слави изведнъж и уточнява, че партия ИТН ще назначи за премиер някоя си Антоанета Стефанова, шахматистка, която обаче, веднага щом получи мандата, ще го върне.
Колко малко думи, колко много информация, граждани!
Първо, публиката разбира със сигурност нещо, което отдавна подозира – че партия ИТН не може и не иска да прави политика, а само да си играе политически игрички. Или да свири подпури от политически хитове. Второ, че партия ИТН всъщност е тайният клон на партия „Българско лято“, доколкото шахматистката Стефанова, както поне БТВ информира, през годините е получавала солидни субсидии от дубайския бизнесмен и политик с български прокурорски обвинения. Трето, научаваме, че шахът не е работа за всеки, но политиката, както и подозирахме, е. Поне в България. Четвърто, вече е сигурно, че ще има предсрочни избори, защото в тази ситуация никоя от останалите партии не може да реализира мандат, колкото и самоотвержено Хаджигенов да го иска. И пето, видяхме с очите си как отказът на ИТН накара всички да се разбръмчат като разтревожен кошер – не само пчеличката Мая.
Благодаря, Слави, не знаех, че един прост отказ от мандат е толкова полезно упражнение за изясняване на общата ситуация в страната, кой кой е в нея и за какво се бори.
Закономерен е въпросът – какво става оттук нататък. Защото изборите са ясни, но в Парламента има хора, които знаят, че вероятно никога пак няма да попаднат в него, така че продължават да правят сметки. Например споменатият Хаджигенов, който вече и по този въпрос влезе в противоречие с Мая. Тя вика – неприлично е най-малката партия да вземе мандата и зад нейния гръб да се крият по-големите, а той вика – е, щем, не щем, нали сме отговорни хора, ще го вземем.
Добре, де, дори Радев да им го даде и да го вземат, с мандат в ръката те са способни точно толкова да съставят правителство, колкото и без мандат в ръката, тоест – хич.
Мисля си обаче, че Румен Радев може да се окаже по-хитър, отколкото е, като с един куршум удари два заека – да избегне капаните по пътя на мандата и да си осигури нов ресурс за президентските избори. За целта е достатъчно само третия път да го даде на ДБ. Аз поне така бих направил – но да не давам повече акъл, че току-виж и тази глупост се реализира.
С глупости или без, предсрочните избори все пак изглеждат неизбежни и всички „партии на промяната“, особено ИТН, вече смятат как ще спечелят повече гласове. Истината обаче ще ги наскърби – в ситуация като тази, по-голям шанс да вдигнат подкрепата си, имат партиите на статуквото.
Първо, те имат по-големи твърди ядра и повече възможности да привличат периферия, отколкото реализираха на 4 април. Второ, като цяло избирателите по света са еднакви – те предпочитат стабилност пред хаос, по-добър живот пред по-лош. Трето, не може да се откажеш от властта, дадена ти от избирателите, да профукаш този шанс, и веднага да поискаш втори. Това си е чист волунтаризъм, много революционно очакване, но в политиката нещата не стават така.
Това са основните причини да съм скептичен към възможността след предсрочни избори да имаме „по-добър“ резултат, тоест, парламентарна конфигурация, по-подходяща за съставяне на чисто и свято правителство, отколкото сегашната.
Лошата новина в случая е, че ако тръгнем по този път, не се знае колко дълго може да се задържи политическият хаос и кой колко риба ще налови в мътната вода. А още по-лошата новина е, че всичко зависи от банда некадърни политически клоуни, на които вече и децата от публиката не се смеят.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: „ПАРТИИТЕ НА ПРОМЯНАТА“ КАТО „НОВИТЕ ЛЕВИ“ – УТРЕШНИТЕ НОВИНИ НЕ СА ДОБРИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-partiite-na-promyanata-kato-novite-levi-utreshnite-novini-ne-sa-dobri
Много интересни консултации за раздаване на мандати и съставяне на евентуалното ново правителство се проведоха онзи ден, граждани, трябва да призная.
Не, че от тях произлезе нещо категорично, де, или поне нещо умно, но, осветени от публичността, някои твърде забулени в мъгла реалии от българската политика сякаш започнаха да проблясват.
От цялата работа най-много ми хареса репликата на Румен Радев към Демократична България: „Мястото на вашата коалиция е важно, защото в нейно лице десният избирател отново намери представителство в Парламента, отреди ви важна роля в общия политически ред в страната“.
Радев се радва на успеха на дясното, моля ви се!
Щом прочетох тези думи, веднага си представих как в този сюблимен момент, когато очите им са замазани с голямата баданарка, перките на генерал Наско и редник Христо /да ме прости, ако е лейтенант от запаса/ се надуват от гордост и те започват да се виждат още по-готини и умни, отколкото досега са смятали. Какво ли не прави една похвала, дошла навреме. И от високо място.
Но да погледнем онова, което в действителност съдържат думите на президента или което стои зад тях. Става дума за две неща – една голяма лъжа и като цяло, и в детайлите, плюс една въдица с голяма кука, на която да се закачи съответният шаран.
А ето и конкретните съображения за това. Първо, отреденото на ДБ пето място в Парламента не показва те да са припознати от българския електорат изобщо, а в частност – дори от десния, като чак толкова важна формация. Виждали сме и много по-солидни десни присъствия на депутатските банки, нали. При това не само като количество, а и като качество.
Второ, думата „отново“ в случая изобщо не е на място, най-малкото – защото ГЕРБ също се водят дясна партия или поне членството им в ЕНП сочи натам. Да, ГЕРБ се свързват с доста особено разбиране за дясното, някакво дясно с твърде балкански измерения, и аз лично винаги съм смятал, че една толкова популистка формация не може да бъде истински дясна.
Но аз мога да си позволя да го кажа, защото мога да го докажа, докато Румен Радев не може, защото тук цялата работа е свързана с едни особени дебри на политическата наука, за които той едва ли знае нещичко. Така, де – ако знаеше, щеше да бъде истински политик, а не измислен, какъвто е всъщност.
Трето, ролята, отредена на ДБ в общия политически ред на страната, в най-добрия случай, е поддържаща. И това съвсем ясно се видя по време на консултациите. След тях дори Христо Иванов прозря и призна публично, че тяхната малка коалиция никога няма да получи мандат от президента. Важно признание, защото миналата седмица генерал Наско остави впечатление на неразбрал, като удари тъпана и викна, че ДБ чака мандат.
Тези три лъжливи похвали на президента имат една едничка цел – той мощно ласкае ДБ, с което пуска въдицата, за да получи евентуалната им подкрепа на президентските избори през есента. Особено ако срещу него се изправи лично Бойко Борисов или пък – дай, Боже – някой свестен и реално десен човек, и след като е ясно, че, поне засега, не може да разчита на никаква подкрепа от ДПС, за тогава Румен Радев ще има нужда от наистина всеки гласец, дори най-тънкия, за да победи.
Но толкоз за флирта на президента с ДБ, флирт, който, впрочем, той разигра и с БСП, ИТН и ИМВ – със същата своя съкровена изборна цел го разигра, но с всяка формация се отнесе според нейните специфики.
Това, което е най-важното обаче за изясняване на общата политическа картина в момента в страната, се видя ясно на президентските консултации – че трите тъй наречени „партии на промяната“, всъщност са една партия, съставена от три фракции.
Да, към подобна възможност вниманието бе насочено още при първото заседание на новия парламент, но тогава усещането за общност беше свързано повече с демонстрираното единство на техния манталитет. Тогава сякаш още се бе проснало някакво було над общата им същност – но сега вече срамежливата бананова поличка на Жозефин Бейкър падна и голата истина под нея лъсна безпощадно.
Какво точно имам предвид обаче, като говоря за единството на троицата Слави, Мая и Христо, единство не само по манталитет, но и по „политическа“ същност?
От думите и поведението на трите формации става все по-ясно, че те са като три, засега само тропосани заедно части на един общ проект, на една обща партия, която се състои от ляво-популистката ИТН, ляво-либералната ДБ и ляво-социалната ИМВ. Трите заедно са „новото ляво“ на България и всъщност заемат политическото пространство от левия бряг на центъра, до към десния бряг на ляво-консервативната БСП.
Там някъде границата е още размита и неясна, тя ще се очертае по-категорично, когато електоралната подкрепа за БСП спадне с още 7-8-10 процента и партията се маргинализира напълно, нещо, което, впрочем, трябваше отдавна да се случи.
В момента обаче гласовете прескачат лесно в едната или другата посока – от „старото“ към „новото“ ляво и обратно. Точно затова пък от трите „партии на статуквото“, именно БСП най-лесно ще даде подкрепата си за евентуалното бъдещо управление на „партиите на промяната“. А и точно от нея подобна подкрепа ще бъде най-лесно приета, „чест“, която „новите леви“ засега категорично отказват на ДПС и ГЕРБ.
В момента вече могат да се набележат и някои общи характеристики на партиите от тази „нова левица“, в сравнение със „старата“ БСП.
Първо, те са по-прагматични, повратливи и приспособими, например – не са чак толкова силно обвързани с комунистическото минало на страната и вероятно няма да се занимават много-много с партизански и деветосептемврийски теми, въпреки изцепките на Мая в тази посока, които добре помним.
Второ, те не са и чак толкова привързани към „социалния подход“ в икономиката. Да, вероятно ще продължат да ползват социалните лозунги с пропагандна цел, но по-умерено от БСП. А може би като цяло ще имат и не толкова волунтаристично отношение към икономиката. Това не значи, че ще могат да я управляват по-кадърно, а просто – че малко повече, надявам се, поне ще се опитват да виждат реалностите и да се придържат към тях.
И трето, „Новите леви“ вероятно ще имат по-прагматично отношение и няма чак толкова да се зъбят на ЕС и НАТО, колкото БСП, защото те, сега, като евентуални управляващи, ще разчитат тепърва да получават и харчат европейски пари.
В същото време обаче, със сигурност ще запазят същия слугински манталитет по отношение на Кремъл. Какво да си помисли човек, като се имат предвид топлите им отношения с президента Румен Радев. Или оглушителното им предизборно мълчание по темата за агресивната руска политика, включително срещу България и мерките, които трябва да се вземат в тази посока.
Има още доста неща, които можем да отбележим отсега като характеристики на „новата левица“, но да не избързваме. Да видим първо дали тя в действителност ще се сътвори и формално, а няма да остане само нереализирана възможност.
Това ще проличи от следващите няколко важни стъпки – дали ИТН, ДБ и ИМВ ще се договорят за общо управление, дали и по какъв начин ще си сътрудничат в Парламента или противоречията им ще надделеят, дали ще застанат наистина заедно зад Румен Радев на президентските избори през есента…..
В интерес на истината обаче, трябва да кажа, че каквото и да предприемат те, новините – политически, икономически и всякакви – които очакват България с това натрупване на ляво върху ляво, и то на фона на реално липсващото дясно, няма да бъдат никак добри.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: СЛЕД ИЗБОРИТЕ СМЕ НАКИСНАТИ В КЛАСИЧЕСКИЯ ВЪПРОС – И СЯ КО ПРАЙМ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sled-izborite-sme-nakisnati-v-klasicheskiya-vapros-i-sya-ko-praym
Много обичам класическия въпрос на катаджията, който те спира и проси кинти: И ся ко прайм? Тук всичко е ясно и ти – ко да прайш – вадиш по-едра банкнота, та да не обидиш човека.
Не така ясни са нещата обаче в случая, когато не пътно нарушение причинява умното питане, а един безумен изборен резултат. Още по-лошото е, че в тази ситуация и нарушителят, и катаджията, тоест, и избирателите, и избраните, всички сме в кюпа, няма невинни, няма полезен ход, няма как да се измъкнем с банкнота, няма как да се направим на недочули.
Много избори съм коментирал през последните 32 години, видях българите да гласуват за отровни комунисти като Лилов, Луканов и Виденов, да избират политически некадърници като Първанов и Станишев, да подкрепят политически шутове и кукли на конци като Жорж Ганчев, Волен Сидеров, Пламен Орешарски, да изпадат в кравешки възторг от всяка празна дума, изломотена от Симеон Сакскобургготски. А какво да кажем за рекордните вече четири, парламентарни вота, при които хората масово изразяват любовта си към Бойко Борисов. Никога обаче не съм виждал толкова тъп резултат от изборите като цяло, колкото се получи на 4 април. И то резултат, който, на всичкото отгоре, поне в основни линии, беше известен предварително.
Затова още миналото лято обясних на един приятел какво ще стане, а той ми се разсърди, че не подкрепям ентусиазма му да се разхожда по жълтите павета с протестни викове. Е, имахме уговорка – ако не стане онова, което предвиждам, да му се извиня. Ако стане обаче – той да ми се извини. Още чакам.
А иначе и тогава си беше ясно, че Борисов, ако сам не подаде оставка заради протестите, ще излезе достатъчно силен на изборите, защото твърдото ядро на ГЕРБ ще се втвърди още повече. И какво ще последва сега, ако ГЕРБ например положат усилия и постигнат споразумение със Слави Трифонов за съвместно управление? Какво – четвърти мандат за Борисов ли? Както изглежда, те нямат особено желание да полагат тези усилия, но нищо не се знае.
О, не, вие смятате, че след неколкократните изявления на някой си Тошко Йорданов, че ИТН няма да партнира с Борисов, това вече е наистина невъзможно?
Не бъдете наивници, тук е България и си има правила. Едно от тях гласи, че щом на човек му замирише на реална власт, до която може и да не се докопа нивга веч, той е готов да се пожертва и да стане ортак и с дявола, само и само да спаси Родината от всички беди, надвиснали над нея. И точно в името на въпросната саможертва, е готов да забрави морал, принципи, казани думи.
Но пък може би някой от протестиращите през миналата година да е смятал, че БСП наистина е алтернатива на ГЕРБ, за каквато Корнелия упорито опитва да я пробута на публиката, а не партия на статуквото. Не, всъщност тя не просто е партия на статуквото, тя е самото статукво. Тя е партията, създала, развила и укрепила мутренския модел на управление в България, разграбването като цел и принцип, другите само се възползват от достиженията на червените.
Сега, с огромния изборен провал на БСП, тази формация най-после донесе и една добра новина на българите, като доказа, че се е запътила все по-решително към политическото небитие, на което отдавна принадлежи. Но да не си правим илюзии, тъй наречените социалисти, именно защото са социалисти, все още могат да хапят, да дращят и да нанесат на българското общество немалко вреди по различни линии, особено ако бъдат допуснати да припарят до властта, макар и като младши коалиционен партньор.
Миналото лято беше предварително ясно също, че на избори третата партия на статуквото – ДПС, трудно може да бъде сериозно помръдната, независимо от това какви глупости вършат Доган, Пеевски и другите юнаци от отбора. И независимо от факта, че всички останали партии странят от тях като от чумави. Непоклатимостта на ДПС, впрочем, си е ясна от край време, въпросът е, че и сега, с резултата, който постигнаха, те си остават трудно заобиколим фактор в българската политика. Това е реалност, с нея трябва да се съобразяваме и, независимо дали ни харесва или не, да я включваме в политическите сметки, а не да се правим, че такова животно като ДПС нема.
А да не би някой друг в тази страна, освен споменатият мой приятел, да хранеше през миналото протестно лято илюзии, че стопяващата се градска десница не просто ще влезе в Парламента, но и ще постигне такъв велик резултат, та да може да претендира за властта и да извърши бленуваната промяна в страната? О, не, май все пак леко греша. Оказа се, че вождът на отбора, генерал Наско, храни дори досега тази илюзия – онзи ден той, ни в клин, ни в ръкав, изтърси, че ДБ чака да получи мандат, за да състави правителство и да управлява. От президента да получи мандат. От този президент, моля ви се!
А и с кого ще управлява – защото реалност е също, че 10 процента за добро, а още повече – за силно реформаторско управление, изобщо не стигат. Но с кого – със Слави? Ами какво ще кажат избирателите на ДБ, които слушат опера или рок и смятат чалгата за нещо, домъкнато от котката.
Или, за срамотиите, Наско и Христо ще се прегърнат с бившите червени принцеси Мая и Татяна? А ще преглътнат ли и БСП да се включи? Така, де, май точно за подобна потресаваща възможност намекна пак генерал Наско, като каза – сега няма ляво, няма дясно. И то онзи ден го каза – горд от себе си, сякаш току-що го е измислил. Забравил е, горкият, че Симеон ръсеше тази идиотщина наляво и надясно, че Румен Радев също я взе на въоръжение и я внушава непрекъснато, за да плете политическата си кошница. Забравил е, че подобни идеи не просто противоречат на елементарните политически принципи, а са разрушителни за демократичния процес изобщо и водят до превръщането му в популистка пародия.
Но може би пък някой миналата година да е хранил илюзии, че хора като Мая Манолова, Татяна Дончева и змийчетата от „отровното трио“ се занимават с протеста напълно безвъзмездно? Имам предвид – и финансово, и политически безвъзмездно. Хайде, холан, ами нали зад техните сенки на площада ясно се виждаха двете други сенки, които им дърпат конците – Васил Божков от Дубай и Румен Радев от Президентството. Добрата новина е, че всички участници в тази малка компания на мутри с антимутренско име си засъскаха и се захапаха, още преди да се целунат като хората.
Но няколко думи и за най-лошата изненада на тези избори – чалгата, която влезе не просто открито в българската политика, а направо я превзе, като получи огромно парче от всенародната любов. Нищо, че ИТН не е истинска партия, доколкото няма структури, няма политическа и експертна компетентност, а нейното говорене е на нивото на кръчмарската политика. На всичкото отгоре – няма и време да се поправят тези неща. Така че Слави е в ролята на мома, изкарала една любовна нощ – което обаче далеч не значи, че се е научила да прави любов.
ИТН е партия непредвидима, а в политиката това е недопустимо. В нормалната политика, имам предвид, в българската – очевидно може. Затова и държа под око факта, че само Тошковците говорят против евентуалното партньорство с ГЕРБ, а Слави още не се е произнесъл по темата.
Има обаче и още някои важни неща, които си струва да се кажат във връзка с резултатите от тези избори. Първо – освен провалът на БСП, другата добра новина е провалът на тъй наречените „патриоти“, „националисти“ или както там се определят. Второ – най-откровените русофилски партии също не попаднаха в Парламента, което надали ще охлади крясъците им за всенародната българска любов към Кремъл, но поне може да охлади доверието на кремълските им началници. И трето – вече се наместват доста пластове, свързани с президентските избори.
Например според мен оттеглянето на Бойко Борисов от Парламента може би значи, че той смята да се кандидатира на президентския вот наесен срещу Румен Радев. И тогава циркът вече ще е наистина пълен.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ДПС Е СПЯЩАТА КРАСАВИЦА – НО ТЕ ПРЕВРЪЩА В ЖАБА, АКО Я ЦЕЛУНЕШ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-dps-e-spyashta-krasavitsa-no-te-prevrashta-v-zhaba-ako-ya-tselunesh
Обажда се онзи ден един приятел и пита за кого да гласува. Не мога да си представя защо смята, че аз знам. Викам му – майна, не давам акъл за това, все едно да ти обяснявам какво да правиш с жена си, докато мърсуваш с комшийката.
Но той има нещо наум. Абе онзи ден гледах един дебат по телевизията – вика – и, честно, най ми хареса човекът на ДПС. Беше спокоен, ясен и точен, пък другите само дрънкаха глупости и се надвикваха. Ще взема да гласувам за ДПС-то
Изобщо не се учудих от доброто представяне на ДПС. Аз телевизия не гледам поради лекарска забрана, но отдавна познавам механизмите в тази партия. Знам, че Доган не от вчера подбира и обучава хора, неговите млади вълчета, които да се представят добре в политическото пространство.
Е, не е трудно на фона на цялата гмеж, която се смята за политик, само защото пие кафе в Парламента. Но е далеч повече от нищото на другите партии, които 32 години не се сещат, че професионален политик не ставаш, ако просто преспиш с професионална политичка или по друг магически начин, а е въпрос на обучение, опит, изграждане на публичен образ.
Какво постига Доган, като пуска вълчетата напред? Първо, по-добра визия за ДПС пред обществото.
За самата турска общност това значи, че той се грижи за техните деца, „жест“, който те много ценят. Както ценят и проявите на наглост, които от време на време лидерът им пробутва като прояви на сила и увереност. Това, съчетано с поддържането на постоянно вътрешно напрежение в общността, че винаги е възможен нов „възродителен процес“, плюс обръчът – политически, икономически, психологически – стегнат около вратовете на тези хора, ги прави относително стабилно електорално ядро, с каквото нито една друга партия в България не разполага.
Типичен пример за вълче е официалният лидер на ДПС Мустафа Карадайъ и в сегашната кампания той отново го онагледи. В пазарджишкото село Нова Махала например, той заяви: „Когато стане трудно, търсим майстори – а майсторите сме ние, от ДПС. Вече е време да въведем ред в страната, затова сме казали – рестарт на държавността“.
Типична проява на глупаво самохвалство. Първо, ДПС не е голям майстор в държавното управление, ако не броим пренасочването на парични потоци към „правилните“ хора. Второ, след падането на комунизма, българската държавност не успя да стартира, спъна се и падна, включително заради ДПС, така че няма нужда от рестарт, а от реален старт. И трето – не е възможно точно ДПС да стартира каквото и да било, защото партията никога няма да вземе сама цялата власт и да подкара еднолично българската политическа машина, а в момента не се вижда и с кого може да си партнира в тази посока.
Но празните предизборни приказки минават – дали защото хората не чуват какво им се говори или просто не обмислят добре чутото. Но същата печеливша линия държат и още по-младите депесарски вълчета. Например Райна Иванова, водач на листата на ДПС в 25 избирателен район в София, каза неотдавна: „Програмата ни е изпреварваща“ – тъпо твърдение, поне колкото желязото е желязно, водата е водна, небето – небесно.
Да, но за сметка на това, глупостта е наистина вечна! Ами каква да бъде една програма, бе, моме, нали тя е затова – за да програмира, тоест, да изпреварва някакви развития в бъдещето. Това ли е най-важното, което може да се изтъкне за въпросната програма?
Да, обаче това минава, върви…..
Добрият публичен образ, създаден от депесарските вълчета, които като правило имат либерални, проевропейски и пронатовски позиции, работи и на „външния политически пазар“. ДПС отдавна е член на европейския Либерален интернационал и пази зорко тази позиция, защото така, в съчетание с гарантирания си твърд електорат в България, Доган има практически всичко, което му трябва.
Ето защо на него и върхушката на ДПС не им пука, че всички други партии, а и цялото българско общество, напоследък смятат прегръдката с тях за „отровна“. Не им пука, защото те обективно имат не просто стабилна позиция в политическия център, а и гарантирано място на балансьор, без който не могат да се вземат най-важните решения в държавата, например за промени в Конституцията.
Докога ще продължи тази хегемония ли? Директно казано, докато Ахмед Доган е жив. Така е създадена и структурирана тази партия, така стоят нещата, колкото и на мнозина да не им се иска. После ще видим какво ще стане – но нищо чудно в ДПС да последва голям взрив, а хората от електората да се пръснат всеки към естествената си политическа посока. Както е нормално и както е било преди комунистическите времена.
Подобен разпад може да се прогнозира, освен всичко друго, и защото Доган, колкото и да е щедър, не позволява на вълчетата да израснат чак дотам, че да се превърнат в истински лидери и да му седнат на мястото.
Второто нещо, което постига той чрез тях е, че получава широко политическо поле, в което да лавира. Например – тъкмо ДПС започне да говори по европейски теми и излиза Капо ди тутти капи с коледно писмо в полза на Русия. Цялото общество се шашка и се чуди какво става, вълчетата се кланят на мъдрия си политически вожд и неформален лидер, чиито изненадващи ходове трябва да се изучават усърдно, Москва го харесва и подкрепя тайно, Анкара не го харесва, но го подкрепя явно, а към европейските либерали официалният лидер намигва игриво, в смисъл – „това е само закачка“ – и всички са щастливи. Ахмед Доган – най-паче.
Да, ДПС с Доган начело е партия на двойните стандарти, на политическата лукавост, на моралната „гъвкавост“, на опортюнизма и безогледната практичност – всичко това, скрито в купчина благообразни приказки за човешки права, европейска идентичност, принципи и добри намерения. И пак напомням – това очевидно работи, как иначе Ахмед Доган е единственият политик на прехода, който още не е изчезнал в политическото небитие. И как ДПС постоянно намира нови и нови хора, които да го подкрепят.
Та и с моя приятел сега. Как да му обясня, че още от началото на прехода всичко, до което се е докоснала тази партия, е увяхнало.
Ако още в началото и по време на първите избори ДПС не беше повело кампания а сътрудничеше със СДС, демокрацията в България щеше да има много по-голям шанс да стартира реално, комунистите нямаше да потриват ръце, че 45 години не им стигат, а Луканов нямаше да съсипе страната с безумното си управление.
После, през 1992, ДПС изигра ключова роля за големия разкол в СДС и падането на първото демократично правителство на Филип Димитров.
След това беше гарант и основен консуматор на икономическите ползи при правителството на Любен Беров, което докара големия мутренски възход и разграбването на страната от ченгеджийски групировки и всякакви мошеници.
Почти веднага след падането на правителството на Жан Виденов, ДПС се позиционира против управлението на СДС, начело с Иван Костов. Не, че Костов знаеше как да се държи с тях, но това е друга тема.
С действия или бездействия ДПС практически подкрепи и двата мандата на нищожния български президент от БСП Георги Първанов.
В началото на новия век партията активно участва в едно от най-крадливите и некадърни правителства на България – това на Симеон Сакскобургготски. А после повтори упражнението, като стана основа за създаване на 3 – 5 – 8, прочутата схема за разграбване, при която светата двоица Доган – Симеон се превърна в света троица, като приобщи и Сергей Станишев.
След това ДПС отново подкрепи червените и правителството на Пламен Орешарски, а вълчето Лютви Местан се целуваше най-любовно със Станишев на самия Орлов мост, пред очите на всички.
Да не споменаваме изобщо за маститата фигура на лицето Делян Пеевски, толкова години гушната под политическото крило на ДПС.
На този фон сега, когато ДПС се напъва с внушения за сегашната мутризация на страната, за рестартиране на българската държавност, за прояви на политически морал и чест, на мен ми идва да повърна.
Да, някои хора наистина намират телевизионното представяне на хората от ДПС за добро, но аз някак не мога да забравя всички беди, които тази партия донесе. И не вярвам, че тя се е променила напоследък, откак първо Доган, а сега и Пеевски, се заровиха по-дълбоко в политическите сенки. Затова тази партия може да се оприличи на спяща красавица, но от онези, зловещите, които те превръщат в жаба, щом ги целунеш.
Така че аз може още да не знам за кого ще гласувам в неделя, но вотът ми със сигурност няма да е за ДПС.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 