De Profundis: РУСКИТЕ ШПИОНИ В БЪЛГАРИЯ СА ИЗВЕСТНИ НА МАЛЦИНА, РУСКИТЕ НЕШПИОНИ – НА ВСИЧКИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ruskite-shpioni-v-balgariya-sa-izvestni-na-maltsina-ruskite-neshpioni-na-vsichki
Някога Анибал за малко да превземе Рим със слонове. Сега Путин за малко да превземе София с магарета. Или мекерета – както българските възрожденци любовно наричат подобни типове.
Имам предвид аферата с разкриването и ареста на шестимата български патриоти, шпионствали в полза на Русия. Да, ако попиташ тях, сигурно ще ти обяснят, че делото им наистина е изцяло патриотично. Това е концепцията за новия български патриотизъм, измислена от руската пропаганда за целите на руската хибридна война и внедрена тук от други руски подлоги – че истинският български патриотизъм значи човек да обича Русия поне колкото България и да се грижи за руските интереси, защото те са и български.
Аз все си мислех, че това е твърде абсурдно, за да се реализира, а КГБ ни го пробутва за кодош на публиката, но не съм прав – тук явно възприемат този абсурд съвсем сериозно и практично. Така че за пореден път съм в ролята на наивник по въпроса докъде може да стигне човешката глупост. И руската наглост – защото двете са свързани в здрава братска прегръдка. В смисъл – колкото българинът е по-глупав, толкова руската наглост повече му допада и е готов да ѝ служи, а колкото руснаците са по-нагли, толкова повече български глупаци, готови да им служа, се намират.
Главният прокурор Иван Гешев вика, че разкриването на българската шпионска мрежа има един аналог – „Кеймбриджката петорка“, английска група, която шпионства за руснаците по време на Втората световна и в първите години на Студената война.
Може и да има съвпадения, не знам подробности, но не съм сигурен, че аналогията е пълна. Имам предвид съществената разлика между нивото на група високи британски интелектуалци, макар политически заблудени и група изначално политически заблудени български пенсионирани полковници.
Много ми е интересно кога точно нашенцие са се снабдили с такава голяма любов към Русия, че да започнат да предават България. Дали още от люлката с песните на мама? Или чак от учебника за първи клас, където по тяхно време чичко Ленин бе представен като някой, който гушка децата – без никой да се сети колко е педофилско това? А може пък някой от шесторката дълго да е бил индиферентен по темата и чак във военното училище да са му промили мозъка. Знае ли човек, дано си кажат на разпитите.
И нещо друго ми се ще да си кажат – кога е започнала тяхната патриотична дейност, от колко време като група работят за Кремъл. Защото фактът, че службите са ги наблюдавали 6 месеца, изобщо не означава, че бандата съществува от 6 месеца. А и хорицата може да са работили поотделно преди това, кой да ти каже.
Но в цялата работа има и друго важно – те са взимали пари за услугите, не само чиста любов е замесена. Както знаем, ако си квартална курва, правиш го за кеф, ако се издигнеш до градска проститутка – за пари. Друг е въпросът за получаваните от шпионите жалки суми, това е само принос към темата за личното им унижение. И за руската щедрост.
Така или иначе обаче, не искам да коментират тези типове, гади ми се.
Но ще кажа, че според мен залавянето на групата е наистина една от най-добрите крачки, направени от България и българските спецслужби през последните….е, май през всичките години от русофилския преврат срещу княз Батемберг насам.
Разбира се, веднага се възразява срещу това.
Първо, казват, много ниско е нивото на групата- пенсионери, които вадят по някой лев към пенсията с не особено секретни натовски и български военни документи. Ами българските майстори на плаща и кинжала, които по този начин опитват да омаловажат станалото, нека кажат по тяхно време колко високопоставени руски шпиони бяха разкрити и заловени.
И също да обяснят, а не да крият от публиката, че в шпионството е като в журналистиката – всяка информация е ценна. Тя може да не ти каже нещо ново, но ще потвърди или отрече нещо старо, за което знаеш от другаде. Ще ти даде информация за канала, по който може да се добие още информация. Ще те запознае с кръг от други хора, които имат достъп до съответното ниво на секретност или нагоре.
Второ възражение – тази група има истински Резидент, вероятно в самото посолство, защо не хванат него. С внушението – защото са кокошкари и не смеят. Да, ама не. Ето, веднага след залавянето на шестте български кукувици, бяха изгонени двама руски „дипломати“, което е ясен отговор на въпроса „кой е истинският шпионин на по-високите нива“.
Трето възражение – защо българските служби работят само срещу шпионските мрежи на Русия, а не срещу други посолства, които ни шпионират.
Е, да, ако някога бъде заловена българска група шпиони в полза на Малдивите или се изгонят дипломати от Бора-Бора, веднага ще разберем дали службите разследват и други амбасади.
Но истинското внушение на това възражение е друго – че не се работи срещу западните посолства в София. Това не се казва открито, защото тогава и най-невинният гражданин ще се сети, че натовските и европейските партньори нямат нужда да крадат информацията, след като тя изначално е обща или споделена с тях по официални комуникационни канали – такива са правилата на съюзите, в които членуваме. За какво им е на американците или на французите да ни шпионират, след като могат просто да попитат?
Ето защо съветвам възразителите, барабар с некадърните си възражения, да изчезнат от българския медиен и политически хоризонт. А медиите да спрат да пускат идиотските им внушения, защото подкрепата за идиотщината не е патриотично дело.
От друга страна – разбираемо е, защото в България представата за патриотизъм отдавна е изкривена. Имам предвид фактът, че онези български партии, които най-силно се бият в гърдите като най-патриотични – „Атака“ на Сидеров, „Воля“ на Марешки, „Възраждане“ на Копейкин, ВМРО на Каракачанов, са всъщност откровено или едва прикрито проруски. А какво да кажем за големите патриоти от АБВ и БСП – Петков и Нинова? Първият е официален български партньор на путиновата партия „Единна Русия“, а втората не успя да се вреди за тази чест, но пък неотдавна откровено заяви, че щом стане премиер, веднага и най-патриотично ще вкара тук руската ваксина Спутник V.
Какво да кажем за „проевропейската“ партия ДПС, която продължава да мълчи по темата за разкритата руска шпионска мрежа. Дали нямат думи хората на Доаган или не искат да ги използват, за да не разсърдят кукловодите си?
Най-интересен според мен обаче е случаят с Николай Малинов и неговото „Възраждане на Отечеството“. Този тип беше разследван за шпионство в полза на Кремъл и прокуратурата вече внесе обвинението в съда. Предстои процес – какво ще стане на него е друг въпрос, като се има предвид как съдът пусна Малинов да отиде в Москва, след като същият съд преди това му забрани да го прави. Важното обаче е, че този тип участва активно в кампанията за предстоящите парламентарни избори. Ох, как само участва – на цветна снимка се ръкува лично с Путин, а до нея слоган, който гласи: „България е по-силна заедно с Русия“. Да, както споменах, колко по-тъпо е нещо, казано от типове като този или колкото по-голяма е лъжата, толкова повече са балъците на руската въдица.
Всички останали политически русолюбци, споменати досега, също са особено активни в предизборната кампания, а някои от тях ще успеят да вкарат депутати в Парламента и да тровят живота на България, като определят съдбините ѝ още 4 години.
Добре, главният прокурор Иван Гешев няма доверие на „Военна полиция“, която, както стана ясно, не лови руските шпиони, но пък ги пуска веднага, щом друг ги залови. По тази логика обаче, защо и как българското общество ще има доверие на откровените проруски партии и политици? Е, да, вероятно публичните политически фигури, поне пряко, не са обвързани с шпионство, черните си дела те вършат, а вероятно и парите си получават по доста по-сложна схема. Но всички ги знаят поименно, най-малкото защото те не крият какви ги вършат – няма ли закон, който да озапти тази руска вакханалия?
Ама, казват някои, защо руснаците да не финансират партии, организации и хора, които са приятели на Русия и работят за българо-руската дружба, както американците финансират приятелите на Америка.
Не, разликата е огромна. Американците финансират български организации чрез проекти, за които се кандидатства на публична процедура и те са насочени изцяло за развитие на България – демокрацията, институциите, образованието, културата. А Русия финансира изцяло на тъмно, само свои хора, организации и партии, които работят за руските интереси, за рекламиране на руската култура, за прокарване на руската политика срещу европейската и натовска България.
Разликата е съществена, а ако не я виждате – значи сте готов за руски шпион. Честито!
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ЛЕНИН В ПОЛША ИЛИ ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВАКСИНАЦИИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-lenin-v-polsha-ili-zapiski-po-balgarskite-vaksinatsii
Прочута руска картина от революционните времена е „Ленин в Полша“. Изобразява копа сено и четири крака, любовно вплетени, които стърчат от нея. Руските културни власти питат художника какво е нарисувал, а той – ами това са краката на Дзержински, а това – на Надежда Крупская. А къде е Ленин, питат го. Ами Ленин е в Полша.
Напоследък се сещам за тази картина, защото и аз искам да ходя в Полша. Но не с Ленин, а с жена ми. И не по революционни дела, а на гости у приятели. Обаче не мога да отида в Полша. Или поне тук, в България, ще ми струва много пари и още повече нерви, за да отида в Полша.
В Полша сега може да се влезе по три начина – с ПСР тест, направен максимум 48 часа преди полета, с документ, че си имунизиран срещу китайския вирус, в който са вписани двете дати на ваксинацията и за коя ваксина става дума, или с прекарване на 10 дневна карантина на място.
Напълно ги разбирам хората, не искат разни типове да се мотаят и сеят зараза из страната им, затова въвеждат ограничения. Така трябва.
Но как стоят нещата от моя гледна точка. Първо, карантината за нас с жена ми не е опция. Какво, ще отидем общо за 10 дни и ще трябва да ги изкараме затворени в къщи, а не да гледаме замъци и катедрали в красивата Полша ли? Тц!
От друга страна, ПСР също не искам да си правя, защото е излишно и скъпо. Пък и вече съм си правил, благодаря. Това беше през октомври, когато и двамата прихванахме Ковид 19 и платихме 240 кинта грешни пари, за да разберем дали сме леко настинали или ни е ударил модерният бич. Но пък иначе трябваше да минем през някаква безумна процедура и да чакаме на поредица опашки за безплатен тест – нещо, на което съм изключително неспособен.
Помните ли споменатата процедура, която може би и в момента продължава да си е такава, не знам – отиваш на личен лекар, той те „преглежда“ и те праща на лекар-специалист. Който също те „преглежда“ и „решава“ дали да ти издаде направление за ПСР или си само хремав. Как точно го решава с един бегъл поглед, е пълна загадка, но в нечия богата фантазия очевидно такива неща се случват. Така или иначе, оттам отиваш да ти бръкнат в носа и гърлото, като първо чакаш няколко часа за самия тест, а после – от три дни до седмица за резултата. И когато той излезе положителен, даваш си сметка, че си заразил де що има човек около теб.
Работата е там, че в момента изобщо не съм склонен да плащам още 240 кинта ей така, за оня, дето духа. Не стига, че съм изкарал болестта, не стига, че съм започнал имунизацията, ами и това са пари за две нощувки в приказния Краков например. Да не капят от дърветата тия кинти, та да ги пилея заради нечии хрумвания. Или заради нечия некадърност, както ще видим по-долу.
В момента ситуацията е следната – и аз, и жена ми вече сме ваксинирани, но по веднъж и то с ваксината на „Астра зенека“, която бе спряна от употреба в България.
Защо и как е друга тема, но за мен е забележително, че с нея са опраскани вече между 20 и 30 милиона души във Великобритания, без никой да каже „гък“. А изведнъж из цяла Европа започват да измират прясно ваксинирани хора, на някои да се образуват тромби, а на трети евентуално им се присвирва на тромбони като страничен ефект – и това ги мъчи, защото са сварени неподготвени и не разполагат с тромбони. Нито с нотите на подходящи леки пиеси за тромбони.
Всички са наясно, че по принцип нещата не стават така, но в случая дори и това няма значение, важното е, че заради европейската епидемия, причинена от британската ваксина, ние с жена ми не знаем кога ще си получим втората доза. А още по-неясно е дали това изобщо ще се случи до времето, когато планираме да тръгнем за Полша или тепърва ще чакаме ред за друга ваксина.
Към това се добавя и проблемът с хроничната липса на ваксини, който си съществува, без значение спряната или неспряна ваксинация. Онзи ден например областният управител Дани Каназирева излезе с изпънато лице пред местните медии и приплака: „В Пловдив вече няма ваксини!“.
Ами на кого се оплакваш, бе, моме, кого кориш за ситуацията, нали точно областният управител – вероятно чрез РЗИ, за чиято дълбоко патриотична дейност ще стане дума след малко – би трябвало да знае поне седмица предварително кога ще свършат ваксините и да направи необходимото, за да не свършват.
Но, така, де, не само да си сложиш руска ваксина е като игра на руска рулетка, както каза скоро една девойка от Европейската агенция по лекарствата. Да получиш изобщо каква да е ваксина в България е процес, зареден със съспенс като филм на Хичкок.
И, разбира се, за да е пълно удоволствието, проблемите се задълбочават още.
Факт е, че, дори да получим втората доза, няма човек или институция в България, които да издадат какъвто и да било документ, че си имунизиран, с коя ваксина и на кои дати. Точно този документ, който ни трябва, за да послужи пред съответните полски власти и те да ни пуснат в страната, без излишни разходи и въртели.
Питах личната ми лекарка и тя каза, че ще попита РЗИ. На което се изхилих неприлично, защото имам опит в отношенията с пловдивското РЗИ. И тази организация е доста напред в класацията ми за група, която получава заплата не, за да бъде напълно безполезна, както е нормално за една администрация, а за да пречи усилено на всички.
Например през октомври, когато се разболях и си направих ПСР, зачаках РЗИ да се обади, че съм под карантина. И ето ги, обаждат се. На третия ден. „Да ви информирам, че сте положителен за Ковид 19“ – вика момата. А аз: „Добрутро, Минке, Одрин падна!“ „Моля?“ „А защо се обаждате чак след 3 дни?“ – питам. „Ох, господине, не знаете каква лудница е тук!“ – казва го плачевно-обвинително. „Знам, знам!“ – ехиднича. Да, знам, че където няма добра организация, дори хората да си скъсат задниците от работа, нещата пак не стават. Но тя приема думите ми за проява на съпричастност и довършва наизустения урок какво не трябва да правя по време на карантина. Макар че и без нея беше съмнало, нали вече се бях карантинирал сам и доброволно.
А след още два дни, ето ги самодивите в бели премени, носят документи от РЗИ за подпис, един вид – официално съм предупреден за реда и глобите. И до края на карантината никой не ме провери на живо или по телефона дали я спазвам.
Втората история е свързана с ваксинацията. По списъка на Радио Пловдив, обаждат ми се да отида в РЗИ да ме боднат и уговаряме час. Идеята как една некадърна администрация се справя с оперативна медицинска работа, ми дойде в повече, но все пак отидох в уречения час, за да видя опашка от около 40 разгневени люде от всяка възраст, пол, занятие.
„Тия са луди!“ – казах и теглих гръмогласна майна на РЗИ. След което описах картинно таланта му да оплесква нещата и в една местна медия.
Ето защо съм сигурен, че РЗИ не може да ми издаде подходящ документ за ваксинация, който да ми послужи за влизане в Полша. На какъв език например би бил той. На български? Те полските граничари само това чакат. На полски? Да, бе! На английски? Може, ама досега такъв случай не знам. Тя паспортната администрация ми е написала фамилията така, че търсачките я сочат за румънска, аз очаквам от РЗИ…..Е, отдавна вече нищо не очаквам, де…..
Но всъщност не съм съвсем прав. РЗИ може да издаде надлежен документ за ваксинация. Той се казва Сертификат за имунизационно състояние и досега се издава например ако отиваш в Африка и трябва да се боцнеш срещу мухата ЦеЦе. Правното му основание се съдържа в чл.26, т.6, Наредба №15 от 2005 г. за имунизациите в България.
Няма да влизам в подробности, но ви уверявам, че описаната там процедура много ми допадна, а ще възторгне всички други любители на театъра на абсурда. Само ще кажа, че процедурата се точи 3 дни и преминава през цели 19 етапа, описани в отделни точки. От тях повечето предвиждат местене на едни документи от бюро на бюро по хоризонтала и вертикала на вътрешната власт и поставяне на положителна резолюция върху нещо, което нормален човек би трябвало да одобри точно за 30 секунди.
Въпреки това, мисля си, ето – спасение има.
Има обаче и въпрос дали администрацията ще реши да използва въпросната процедура и така ще си създаде излишни проблеми или ще реши, че, тъй като коронавирусът не е като другите вируси, съответно – и ваксинацията му не е като другите ваксинации, тя ще трябва да се опише и прецизира в нова наредба.
Като познавам рефлексите и възможностите на пловдивското РЗИ специално, аз залагам на втората опция. Затова и все по-ясно се давам сметка – ако Ленин беше срещнал толкова трудности, за да замине за Полша, той никога нямаше да замине и семейната му чест щеше да бъде спасена.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: РУСКАТА ВАКСИНА НА НИНОВА, ЕДИНСТВОТО НА ЕВРОПА И КАМБАНКИТЕ НА ВОЖДА ОХУ БОХУ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ruskata-vaksina-na-ninova-edinstvoto-na-evropa-i-kambankite-na-vozhda-ohu-bohu
Спомняте ли си историята за вожда Оху Боху, който седи, скъпоценните му камбанки висят и се клатят, а той ги чука с два остри камъка и всеки път крещи от болка? Питат го защо, а вождът – ами заради голямото удоволствие, когато не уцеля.
Почти същата е историята с червената другарка Нинова, която, както знаем, също е вожд, макар на намаляващо племе.
Между нея и Оху Боху има само няколко дребни разлики. Първо, Нинова – дано не греша – няма собствени скъпоценни камбанки, затова чука скъпоценните камбанки на целия български народ. Второ, тя крещи от болка не когато уцели, а когато пропусне. И трето, крещи и когато уцели, но от удоволствие – докато от болка крещим ние, останалите.
Пореден опит от страна на червената другарка да ни накара да закрещим целокупно, беше настоятелното ѝ искане да се вкара най-после в България руската ваксина Спутник V, та чрез тази нова форма на братска помощ да се пречупи веднъж завинаги гръбнакът на гадния коронавирус.
Не може! – каза Парламентът, като по този начин ритна в меките части твърдия руски патриотизъм на Нинова.
Не може! – каза междувременно и Европейската агенция по лекарствата. Е, всъщност тя уточни, че може – живеем в демократично общество и всеки е свободен да прави каквито си иска глупости, но използването на Спутник V без одобрение от съответния европейски орган си е чиста игра на руска рулетка.
Руснаците много се засегнаха от това изказване и поискаха извинение. Още не са го получили и никога няма да го получат – но добре знаят защо.
Другарката Нинова също много се засегна – но сякаш повече от решението на българския Парламент. Онова с руската рулетка тя не го чу изобщо – и не защото е политически и логически глуха, а защото за нея Европа изобщо не е фактор. Освен когато дава пари, но това е друга тема.
Така или иначе, Нинова не поиска извинение от Парламента, защото знае, че няма да го получи, но за сметка на това се закани силно на всички мирни българи: „Още щом спечелим изборите и съставим правителство, първата ни работа ще бъде да вкараме руската ваксина в България!“
К‘ва любов, к‘ва преданост към Кремъл, граждани, а!? Виждали ли сте друга подобна проява на самоотверженост? Пред нея със сигурност бледнее опитът на разследвания за шпионство русофил Николай Малинов да използва снимката си с Путин за предизборна агитация.
Според мен бледнее дори досегашният връх в сферата на българското политическо слагачество пред Русия – когато Волен Сидеров откри кампанията си за европейските избори в самата Москва.
Онова, признавам, беше наистина гениален ход, но пак бледнее, защото всички знаят, че Сидеров е нещо като политически троскот, който изчезва и се появява в зависимост от усърдието на градинаря. Пък и няма шанс когато и да било той да застане начело на държавата.
Докато червената примадона се смята за сериозен играч и отдавна стръвно точи зъби за властта. Ще точи, какво да прави – голите и гладни опозиционни зъби много сърбят, както знаем. А знаем също, че има идиоти в тая страна, които са готови да станат коалиционни ортаци дори с червения дявол, само и само да се докопат до някоя митница, пък макар не чак толкова голяма и важна като Солунската.
В публичното пространство има вече прекалено много информация за това как Кремъл използва темата за ваксините в пропагандната част от своята хибридна война срещу демократичния свят, така че няма да припомням подробности – който има очи, да гледа и чете. Но съм длъжен да кажа, че ако даден човек публично се заканва щом стане премиер първо да угоди на Москва, а чак после да се заеме с наистина важните за страната си въпроси, то той е или силно умствено и морално увреден, или откровен продажник.
И в двата случая обаче вероятно е съзнателен елемент от споменатата руска хибридна война, следователно не трябва по никакъв начин да бъде допускан да припари до властта в една демократична, европейска и натовска държава.
Да не говорим, че според мен трябва да бъде и разследван от прокуратурата – но не заради думите или намеренията си, а заради евентуални действия. Много ми се ще някой да порови в темата върви ли в момента сред социалистите по места идеята сега да не бързат да се ваксинират, а да изчакат идването на руската ваксина. Ако да, това спонтанен акт на привързаност към Русия от страна на масовия български социалист ли е или спусната отгоре „интифа“.
Защото това поведение прилича на саботаж срещу усилията на правителството – колкото и погрешни стъпки понякога да прави то – да се справи с кризата с коронавируса; прилича на част от предизборната битка на левицата, която безогледно използва всички средства – включително да остави собствените си хора беззащитни срещу вируса, за да се докопа до властта; прилича и на подготовка за нов триумф на руската пропаганда в бъдеще, когато примерно милион предани социалисти в България доброволно се ваксинират със Спутник.
Не знам как може човек доброволно да се подложи на тази ваксина. Аз руска водка, която принципно харесвам, не кусвам след руската агресия в Грузия през 2008, какво остава да си вкарам в тялото руски вирус.
Разбира се, съществува очевидното възражение – Словакия и Унгария да не са по-глупави от нас, та вкараха руската ваксина и я използват?
Не, не са по-глупави, просто те си играят едни техни европейски игрички, дето сега няма да ви ги описвам.
Факт е обаче, че покрай това, те за пореден път отчупват парче от европейското единство. Парче по парче – явно на това разчита Русия в упоритата си атака срещу ЕС. Тя няма да се втурне с оръжие да заграби европейска територия – поне не докато Европа е още на крака, а НАТО продължава да я пази, въпреки всички откровени глупости, които европейци като френския президент Еманюел Макрон ръсят за НАТО.
Пропуснахте ли това забележително изказване? За Financial Times Макрон каза: „Никой не може да ме убеди, че НАТО днес е структура, която е от съществено значение. Създаден е да се противопоставя на Варшавския договор, а вече няма Варшавски договор“.
Още след рухването на комунизма, от 90-те години на миналия век и досега, това е главна опорна точка на руските атаки срещу Северно-атлантическия алианс. Но друго е да го каже цял френски президент, нали – ето ви най-добрият начин да се вбива клин между ЕС и НАТО. Парче по парче, парче по парче…..
Или да вземем последната изцепка на немския външен министър Хайко Маас, която също е начин да се подкопае европейското единство. Онзи ден Маас заяви, че Берлин вижда възможност „да се подобри обмена между гражданските общества на Германия и Русия и смята това за приоритет“.
Не се пулете като телета, граждани, колкото и да търсите, няма да намерите в Русия каквото и да било „гражданско общество“. Къде го е видял Берлин, а оттам и Маас, Бога ми, не мога дори да предположа. Защото по темата нищо съществено не пише дори на едрите руски банкноти, примерно – In civil society we trust.
Как ли не! То в България няма истинско гражданско общество, та в Русия.
Там, като правило и открай време, има отделни граждани. Но, след като режимът на Путин отстреля, отрови, преби и декласира по всевъзможни престъпни начини голяма част от тях, остана май само един Алексей Навални, който вече е в колония със строг режим точно заради това, че има гражданска позиция и държи на правото си да я изразява.
Едва ли обаче гражданинът Навални, ако чуе думите на немския външен министър, би ги одобрил. Защото те показват само едно – на Германия не ѝ пука нито за европейското единство, нито за евро-атлантическото сътрудничество, нито дори за немското или руското гражданско общество. Тя иска само да прави бизнес с Русия. Поне сегашната Германия – постмеркелова, но още с Меркел начело.
Та ето, за подобни клинове в европейското единство става дума и когато обсъждаме темата за ваксините, Словакия, Унгария, Нинова и доволно мучащите пред руските порти български социалисти.
За поведение като това Достоевски използва думата „бесовщина“.
Като истински гаден вирус, руската бесовщина унищожава всичко, включително своите носители и гостоприемници, само не себе си. Тя оцелява, защото се е научила да заразява с бесни темпове. Срещу нея има измислени ваксини, но всички се страхуват да ги използват, затова бесовщината ще изчезне, чак когато изчезне и последният човек на Земята – вероятно умният вожд Оху Боху, който извлича удоволствие от живота, дори когато скъпоценните му камбанки са поставени в най-тежката възможна ситуация.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: БСП И ЗАТЛАЧЕНИЯТ В ЧЕРВЕНО БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ АКВАРИУМ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-bsp-i-zatlacheniyat-v-cherveno-balgarski-politicheski-akvarium
Ах, спомняте ли си, госпожо – идват избори?
И защо идват, бе, господине?
Ами за да ги спечели най-после БСП и да сложи край на сушата, която държи горките червени далеч от властта вече толкоз годин…..
Но защо им е властта? Те винаги съсипват всичко – не управляваха успешно дори тоталитарния соцлагер, който ни построиха с братската помощ на великия Съветски съюз, какво остава в нормалните европейски условия на демократично общество и свободно пазарно стопанство.
Ами просто е, мила ми госпожо – без да се докопа пак до властта, макар за малко, макар в делба с ортаци, тази партия ще се разболее от политически скорбут и ще се гътне насред морето от блага, което се плиска наоколо.
Тук вече двамата участници в диалога започват да танцуват тъжен танц и припяват в хор от името на социалистите: Ах, беда! Ах, беда! Но ще счупим ний леда…..
Не помня вече дали чух в автобуса този образователен оперетен диалог или го сънувах лично, докато се мятах в треска, след като прочетох напоителното предизборно интервю на другарката Корнелия Нинова по БНР.
Ало, колеги, извинете, обаче нямаше ли изискване в такива случаи да се прилага някъде към текста и информация, че интервюто е платено от БСП и въпросите са зададени не от водещия, а от някой ПР на червената лидерка. Иначе драгият слушател ще остане с погрешно впечатление, че самото Национално радио се е превърнало в рекламен отдел на „Позитано“ 20.
Аз поне точно това си помислих, като прочетох Нинова да си дрънка какви ли не глупости, а водещият отсреща да ѝ подава елементарни топки на празна врата. То бива, бива, ама поне малко професионален морал трябва да има останал някъде, де. Или не? Защото точно това интервю изобщо не се връзва с огромните претенции на БНР, че е истинска професионална обител, крепост на българската журналистика, една от малкото, останали сред морето от некадърност и продажност.
Но да се върнем на любопитното съдържание на интервюто и най-паче – преамбюлът, в който другарката Нинова с 6 изречения обобщава всичко.
Теза едно – целта на БСП е да бъде първа политическа сила.
По логика, това значи да има повече депутати от ГЕРБ. Нинова явно изобщо си няма идея как може да се случи подобно нещо, затова и не обяснява как. Не, че някой я пита, де. Но е факт, че, въпреки зъбите и ноктите, с които БСП се мъчи да издрапа до политическия връх, това все не става. А очакванията за общата по-ниска избирателна активност може да им помогнат за по-добър резултат спрямо по-малките формации, но не и спрямо ГЕРБ.
Така или иначе обаче, не се учудвам, за социалистите твърде характерно поведение е да тропат с краче и да викат „искам“. Този техен прочут волунтаризъм понякога е смешен, понякога зловещ, но никога не води никого до нищо добро – нито самите тях, нито невинната политическа публика наоколо.
Втората теза на Нинова – имаме ясна политическа програма и план за управление.
Да, сигурен съм, че имат план за управление. Те са винаги готови с такъв предварителен план – влизаме във властта, заграбваме каквото можем бързо, преди да ни изритат, а след това, когато ни подгонят, бягаме колкото може по-силно.
Трябва да призная, че планът всъщност е добър. Доказателството е, че за последните 30 години преход той работи вече толкова пъти, че дори ми е трудно да си спомня всичките – Орешарски, Станишев, Виденов, Луканов, това са само най-едрите риби, между тях имаше и цаца.
Що се отнася до ясната политическа програма, да, ясна е. Поне доколкото успях да прочета, това е горе-долу същата политическа програма, с която навремето управляваше БКП. В смисъл – като вземем властта, слагаме колкото може повече функции в ръцете на държавата и започваме да контролираме отгоре колкото може повече сектори на икономиката и обществения живот. Така хем печалбите ни ще са възможно най-тлъсти, хем ще върнем обществото към светлите времена, когато нямаше нужда то да мисли за нищо, а трябваше само да ни вярва безрезервно и да ни избира завинаги.
Не знам, поне на мен така ми прозвуча онзи сегмент от социалистическата програма, който се грижи за културата и с който се запознах по-подробно. Там нещата са ясно казани: има художници – държавата ги подпомага. Ама всички еднакво ли, на нашите хора повече, на другите по малко или нищо ли, това не се казва. Същото е положението и с писателите. С кинодейците. С театъра. И с каквото културно се сетите. Работата стои така – Нинова е премиер и раздава пари, а сонм охранени творци се радват и я славословят.
Не знам дали знаете, но по принцип в културата нещата стоят точно както в бизнеса – колкото повече държава, толкова по-малко истинска култура и сериозни творци. И толкова повече блюдолизци, които творят сурогати.
Третата рекламна политическа теза на Нинова – БСП има готови листи, пълни с честни хора и професионалисти.
Тук вече очите ми се насълзиха от умиление, защото нещата наистина прескачат всякакви граници. Да, говорим за „професионалисти“ като Румен Гечев и други бележити българи на прехода в соцлистите. Или да вземем другият подход – новите и честни лица. Той се случва по модела – Румен Овчаров остава настрани и във върховете на партията започва да пърха Теодора Руменова Овчарова.
Е, факт, напълно ново лице, какво да кажем?
Ами кажете нещо, де!
Тц, не можем, щото нямаме думи.
Четвърто голословно твърдение на Нинова – стартираме позитивна кампания.
Да, бе, напълно позитивна е – например с настояването сегашното гадно и некадърно българско правителство да вкара най-после руската ваксина „Спутник“, за да се реши проблема, създаден от мръсните западни империалисти и техните лакоми фармацевтични компании. И права е другарката Нинова, подобна кампания на българските социалисти е напълно позитивна спрямо руснаците, които използват дори ваксините за своите хибридни цели. Нищо, че в самата Русия процесът на ваксинация е съвсем закъсал и смъртта се вихри като мечтата на болшевиките.
Ма не така, бе, моме! Аз вече 12 години руска водка не пия, хем я харесвам, ако през това време ми се беше примолила някоя закъсала девочка, и на нея щях да откажа, независимо от милозливото си сърце – а таз другарка Нинова ме кара руска ваксина да си пъхам в тялото. Това е като да си купя „Москвич“, вместо „Мерцедес“. Или да слушам руски рок, а не „Роли
нг стоунс“.
Мерси, но – благодаря!
Петата божа заповед според Нинова – стъпваме на 4-годишния си опит като категорична опозиция и гледаме напред.
Сакън, внимателно, че от гледане напред не виждате дупката под краката си. А и явно само с гледане не става работата, доколкото през годините БСП все повече заприличва на един политически Вилхелм Тел, който винаги уцелва сина си, вместо ябълката върху главата на сина си.
Освен това, да се говори само за 4-годишен опит на червените в опозиция, макар това да се прикрива с прилагателното „категорична“ – тоест, преди Нинова БСП като опозиция е била лигава или нещо друго некатегорично – е толкова плитка хватка, че срамота за онзи, който я е пробутал на другарката.
БСП е в опозиция практически от 2009. Дори когато междувременно левите назначиха за премиер сламения си човек Орешарски, те пак бяха в опозиция – на здравия разум и на целия български народ, който, съответно, на бърза ръка ги помете.
Така че госпожа-другарката да не си прави илюзии – или просто да не лъже – че, дори да се добере някак до властта, това ще е период на цъфтеж, спокойствие и благоденствие. Няма да е.
И шестата мъдрост на Нинова гласи – поставяме си цели и ги преследваме. Ами добре, де, абсолютно същото прави и простата зелена еуглена например.
Зелената еуглена има много общо с БСП. Тя е хибрид между растение /водорасло, за да сме точни/ и животно. А българските социалисти, знаем, са хибрид между комунисти и ултралевичари, между руски патриоти и руски патриоти, между богати хора, загрижени за бедните и бедни хора, които помагат на богатите да се грижат за себе си.
Еуглената се храни и директно, и с фотосинтеза, когато както е по-удобно. Също като червените, които гледат да цицат от държавата и когато са на власт, и когато са в опозиция.
Еуглената се размножава чрез просто делене – прищипва се през средата и от една излизат две. А ако погледнем през годините от 1989 насам, ще видим как БСП периодично прави същото и така затлачва българското политическо море със самата себе си.
И накрая, еуглената, чрез тъй наречения „цъфтеж на водата“, прави така, че аквариумът зеленясва. Също като БСП, при която обаче водата обикновено почервенява – от кръв, от срам, от други гадости.
За да се реши проблемът със зеленясването, специалистите препоръчват използването на UV-стерилизатор. Аз си мисля, че при наличието на толкова много прилики с еуглената, въпросният стерилизатор може да се приложи и спрямо БСП. И да го прилагаме дотогава, докато най-после изчистим от нейните вредни влияния затлачения българския обществен аквариум.
Де тоя късмет, мила ми госпожо!
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 