De Profundis: НОВАТА ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ ИЛИ ЗА ЛОГИКАТА В СФЕРАТА НА НЕЛОГИЧНОТО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/61182-de-profundis-novata-voyna-na-svetovete-ili-za-logikata-v-sferata-na-nelogichnoto.html
Прав е унгарският президент Виктор Орбан да казва, че между тероризма и вълната от мигранти, заливаща Европа, има логическа връзка. Според мен даже не една, а няколко логически връзки има, включително такива, които са в сферата на нелогичното.
Но напоследък май и това минава за логично.
Например, дори лаик лесно ще сравни квалификацията и готовността за полагане на тежък труд от страна на класическия, но досаден полски водопроводчик, с тези на някой млад и дръзновен жител на остров Корекоредут, по отношение изграждането и ремонта на водопроводи. Така нормалният човек веднага разбира защо онези, които искат Европа да приема безкрайно много мигранти, се аргументират, че континентът има безкрайна нужда от работна ръка.
Или ненормалният човек разбира това, пък нормалният не го разбира – не знам, обърках се малко.
Също, за разлика от онези, които казват, че е прекалено трудно, дори невъзможно, да се узнае кой в сегашния мигрантски поток е същински бежанец и кой – икономически, аз смятам, че е прекалено лесно.
Методиката ми е проста: ако някой мигрант, застанал на коя да е европейска граница, има в джоба си по-малко пари, отколкото аз в моята банкова сметка, значи е истински бежанец, горкият. Готов съм да направя всичко за него – и го казвам без капка ирония. Ако обаче има повече кинти от мен, трябва да си търси късмета другаде. Защото нали се сещате – Европа е длъжна първо да оправи откъм бедност своите редови членове, а после да се грижи за нередовите.
Вервайте ми, практически никой няма да остане по границите ни, ако приложим този новаторски подход. Още повече, всеки лесно ще Прочетете остатъка от публикацията »
ТУРЦИЯ ПРАСНА ОГЛУШИТЕЛЕН ШАМАР НА ПУТИН
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Напрежението между Москва и Анкара рязко се повиши, след сваляне на руски самолет, влязъл в турското въздушно пространство по границата със Сирия. САЩ и НАТО подкрепят турските действия, но има ли опасност кризата да ескалира и какви заплахи за България носи подобно развитие – темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, президентът Путин каза, че инцидентът със сваления руски самолет ще има „трагични последици” за руско-турските отношения. Какво значи това и може ли обхватът на тази заплаха да се разшири, като влоши допълнително и без това лошите отношения на Русия със Запада?
– Ако руският президент беше нормален политик, Фили, щях да кажа, че заканата му е прибързана. Имам предвид, че Путин няма много лостове, с които да превърне силните си думи в силни дела. Да, руското военно министерство каза, че прекъсва всякакви военни контакти с Турция и руският външен министър Лавров отложи посещението си в Анкара, а подобни ходове на дипломатическо цупене вероятно ще има и занапред. Да, Кремъл призова руснаците да загърбят Турция като предпочитана туристическа дестинация и каза, че Турция ще загуби предимствата, които има на руския пазар. Това обаче едва ли ще е безкрайно голям проблем за силната и гъвкава турска икономика. Спомена се също, че Русия може да откаже да строи газопровода „Турски поток”, а дори да спре изобщо да продава газ на Турция по сегашния газопровод между тях. Подобни заплахи са смешни. Отдавна на всички е ясно, че заради европейските енергийни правила, никакъв „Турски поток” няма да има, както нямаше и никакъв „Южен поток”. И че Москва иска да продава газ на Турция, защото, както казва елементарната логика – в момента Русия изпитва глад за пари, а не Турция – за газ. Тези неща, естествено, са ясни на Путин, но той наистина не е нормален политик. Имам предвид, че съвсем съзнателно не се държи разумно и не Прочетете остатъка от публикацията »
149. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – САФО
Пламен Асенов
26. 08.15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100595093/velikite-evropeici-safo
Днес ще говорим за любовта. Давам си сметка, че поне от 149 седмици искам да кажа това като начало на някое от предаванията за великите европейци, но чак сега му дойде времето. И все пак, ще говорим за любовта не защото аз искам така, а защото отиваме около 28 века назад, при един от деветимата най-велики гръцки поети от античността – Сафо от остров Лесбос. Платон я нарича „десетата муза”, Сократ казва за нея – „тя е моят учител в любовта”. Страбон я определя като „чудо”. Два-три цели текста и няколко десетки фрагмента – това почти нищо от поезията на Сафо е стигнало до наши дни. Духът на нейната любов обаче е прескочил времето непокътнат.
Сафо, Поетичен фрагмент 2, старогръцки
Превод:
Благословен като безсмъртен бог е той,
младежът, който седи до тебе –
и непрекъснато те чува и те вижда,
говори нежно, сладко се усмихва.
Така започва номер 2, един от поетичните фрагменти на Сафо, достигнали до наши дни. Надали точно с тази мелодия, но на същия старогръцки език, е звучал той от нейните собствени уста. Разбира се, че по-нататък, както разказва текстът, душата на девойката не намира покой, в гърдите и настават безредици, дъхът и изчезва, гласът и се губи, тя цялата гори, над очите и пада мрак – и всичко това заради все по-сладката и все по-близка близост на младежа. А ето и точно как Прочетете остатъка от публикацията »
148. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – РЕМБРАНД
Пламен Асенов
19. 08.15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100592746/velikite-evropeici-rembrand
Сигурен съм, че не бих могъл да нарисувам приличен кон, дори със зареден пистолет, опрян в слепоочието. А вие как сте с рисуването на коне? Да, знае се, че конят е труден обект, затова като цяло – съмнявам се, че можете. Но не се тормозете, по това всички си приличаме с великия художник Рембранд. На него рисуването на коне също не му е особено силна страна. Нито са му присъщи пестенето на пари и скромният живот – поне докато парите не свършват. За сметка на това обаче талантът му да вижда хората, да съчувства на човека и да го изобразява истински, го прави „един от най-великите пророци на човечеството”, както пише за него Кенет Кларк в „Цивилизацията”.
Хенри ДюМонт, Симфония
Рембранд Херменсон ван Рейн е роден в холандския град Лайден през 1606 година и живее в разгара на нидерландския Златен век, един от признаците на който е именно неимоверното развитие на изобразителното изкуството. Баща му е мелничар, а майка му е от семейство на хлебари. Рембранд е девето дете. По религия бащата е член на Холандската реформирана църква, една от многото протестантски деноминации по онова време в Ниската земя, а майката е католичка. Очевидно, освен с деца, техният дом е населен и с типичната и до днес толерантност на холандците. Религиозното възпитание в семейството е силно застъпено, но не се знае със сигурност накъде е ориентирано. Самият Рембранд е религиозен човек, голяма част от платната му също са с религиозни сюжети, но по отношение на това към коя църква принадлежи, цари пълна неизвестност. Сватбата му е в родния край на жена му Саския. Децата му, общо десет от три различни жени, са кръстени в църкви на различни протестантски общности. Самият Рембранд не оставя категорични свидетелства за Прочетете остатъка от публикацията »
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ – ТЕРОРИЗМЪТ ВОЮВА СРЕЩУ НАС НЕ ОТ ДНЕС, А ПОНЕ ОТПРЕДИ 15 ГОДИНИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ След кървавите терористични атаки миналата седмица в Париж, Европа е в шок. Макар да демонстрира пълна солидарност с Франция, ЕС все още излъчва неясни, дори противоречиви сигнали относно възможността да преосмисли цялостната си политика както спрямо войната с тероризма, така и спрямо кризата с бежанците, която е част от проблема. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, наблюдатели казват, че ако след атаката срещу „Шарли Ебдо” във Франция доминираше чувството на солидарност, след новите атентати – в Париж цари страх. Така ли е и ако да – защо има такава разлика в реакциите?
– Аз бих приел това по-скоро като метафора, Фили. Да, може би шокът у французите сега е по-силен и дозата страх е малко по-голяма, но измерването на страха е трудна работа. Този образ всъщност се базира на нещо, което специалистите по тероризъм веднага след нападенията отчетоха. Конкретно имам предвид британски специалисти, които казаха за ВВС, че това са атаки от нов вид, че се вижда промяна в цялостната досегашна концепция на терористичните удари на Ислямска държава.
– В какво се изразява тази промяна?
– Говори се за нова тактика на Ислямска държава, която прилича на тактиката на Ал Кайда от началото на века. Тоест, за разлика от единичните, ограничени удари на самотни джихадисти тук и там, както досега, ИДИЛ преминава към групови, добре подготвени атентати, които водят до колкото може повече жертви. Желанието на терористите е да се постигне по-широк обществен отзвук и съответно – да се предизвика по-голям страх. Идеята, както се смята, е следната: Този страх води до политически промени, при които гражданите сами настояват свободите им да бъдат ограничени за сметка на сигурността. Това пък води до централизация – а после е по-лесно да се направи пробив в един център на власт, който да доведе до Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: С ХУМАНИЗМА НА ПРОСТОТИЯТА ЩЕ ЗАГИНЕМ, ДОРИ ВАРВАРИТЕ ДА НЕ ДОЙДАТ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Едната половина от демократичния свят няма памет. Другата няма уши. Третата няма ум. Четвъртата само тъпче разни неща в предното и задното си отвърстие.
Не е съвсем така, но в момента така го чувствам – яд ме е на нашата велика Европа, която за пореден път допусна малоумни говеда да вилнеят с автомати из града на изкуството, красотата, любовта и свободната мисъл.
Съвсем съзнателно казвам – Европа го допусна. Визирам Брюксел и умните лидери, които се мотаят там, както и всички специални, компетентни и други колкото-може-повече-евро-лапащи органи и служби от 28-те държави. Визирам обаче и всички нас, европейските граждани, свикнали да се държим като „обикновени европейци” – да помним три секунди, като швейцарски крави; да не чуваме какво казва светът, глухи като глухари в любовен период; да мислим колкото овцете и кокошките, най-тъпите добичета на земята; да лапаме и да се гъзим по повод и без повод, маймуни същи.
Имам предвид, че войната, която група животни поведоха срещу демократичния свят, се води поне от 15 години пред очите ни, а ние чакаме някой свише да ни оправи, тоест, държим се като българи в преход. Ще ни оправи, ама друг път!
И не ми казвайте да съм политически коректен към добичетата и да не ги сравнявам с еврочовека. Свърши вече с политическата коректност в онзи вид, който упорито ни се натрапва от банда идиоти през последните години. Защото не само политическата, а и всяка друга коректност, трябва да се основава на здравия разум. Векът на разума, не Векът на лиготиите – това е истинската опора, това е истинското Прочетете остатъка от публикацията »
АБСУРДНИТЕ ПОЛИЦЕЙСКИ ПРОТЕСТИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ След незаконни улични протести на полицията в България, правителството оттегли от новия бюджет предложенията, насочени към ограничаване на полицейските социални привилегии и реализация на поне частична реформа в системата на МВР. Какво всъщност се случи – обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, кой пазеше законността и реда на онези места, където полиците протестираха през последните десетина дни?
– Пазеха ги техните колеги, които бяха дежурни, Фили. След това се сменяха – тези от площадите, които до момента съзнателно, организирано и безцеремонно нарушаваха закона, навличаха униформите и се захващаха със зъби и нокти да го защитават, докато колегите им, които до този момент бранеха закона, събличаха униформите и цивилни отиваха на площадите да го нарушават. Картинката звучи сатирично, но това изобщо не е словесен похват, а просто описание на поредния случай, в който се проявява сложната и абсурдна природа на българската реалност.
– Казваш, че полицейските протести са незаконни, самите полицаи пък ги наричат спонтанен опит да защитят правата си. Къде е истината?
– Първо, Фили, не аз определям протестите като незаконни. Така ги определиха почти всички анализатори, както и самият министър на вътрешните работи. Незаконни ги нарече и премиерът Бойко Борисов, който, строго погледнато, е пряк работодател на полицията. Същото казаха и редица депутати, а точно Парламентът пък е институцията, която определя правилата на играта, тоест, цялостната законова рамка, в която полицаите се трудят и заради която получават заплати. А всъщност, Фили, когато тълкуваме законността на полицейския протест, няма нужда да цитираме авторитети, достатъчен е фактът, че за акциите си в центъра на София и други градове, полицаите дори не си направиха труда писмено да уведомят, както е по закон, съответната община. Да, в друг случай те самите биха разпръснали подобна демонстрация като незаконна – и с право. Само че сега кой да я разпръсне, мирните граждани ли? Ето как в ХХІ век изведнъж се върнахме към суровата реалност на Древния Рим и към знаменития въпрос на сатирика Ювенал – кой ще ни пази от пазачите.
– Пламен, всъщност какво се случи, за да избухне така силно протестът в МВР?
– Случи се, Фили, че при оформяне на бюджета за следващата година правителството заложи да се реализират отдавна назрели промени за ограничаване на привилегиите, от които се ползват служителите в системата на МВР. Става дума за частични промени по отношение изплащането на 20 заплати при пенсиониране, добавките за стаж, платеният отпуск, добавките за храна и безплатното ползване на Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ПРОТЕСТА НА ПОЛИЦАИТЕ ЩЕ ПОДКРЕПЯТ САМО МУТРИТЕ И БАНДИТИТЕ, ЧАСТ ОТ КОРУМПИРАНИТЕ ПРОКУРОРИ И СЪДИИ, НЯКОИ ЛЕВИ И РУСКИ ПАТРИОТИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Колкото и изненадващо да звучи, граждани, особено на фона на развитията от последните десетина дни, аз вярвам в родната полиция и изобщо – в МВР. Не се подвеждайте обаче – не казвам, че вярвам на МВР, а в МВР. Имам предвид – в изумителната му способност да оцелява през годините, без да се променя към добро, само към лошо; в упоритото желание да ни убеди, че върши делата си в обществена полза, докато постоянно нанася вреди на обществото; в готовността му да положи титанични усилия, включително да стигне до бой, за да накара хората, които му плащат, да разберат, че трябва не само да му плащат, а и да го обичат. Защото иначе къде остава удовлетворението от работата на горкия редови полицай…..
Като обикновен гражданин, за мен да вярвам в МВР е въпрос на чест и патриотичен дълг. Този лозунг прилича малко на онзи, според който глупостта ще спаси света – но вие какво очаквате, както казах, аз съм обикновен гражданин, не нормален.
Да, чел съм долните инсинуации от книгите на Тери Пратчет, в които ефрейтор Колън и редовият стражник Ноби Нобс се описват като хора, които принасят толкова повече полза на обществото, колкото по-малко се занимават с полицейската си работа, но смятам, че в България случаят не е такъв. Поне не е точно такъв, има нюанси.
Какво имам предвид ли? Ами онзи ден например един смел полицейски синдикалист обяви тържествено, че полицията е основно ядро на българското общество и ако излезе на улицата да протестира, подкрепена от всичките си роднини и приятели, цялата нация всъщност ще се окаже на улицата.
В интерес на истината – не е точно така. Нищо, че като бройка полицаите ни са далеч повече от необходимото. Беше така по времето на Живков, но сега не е.
Тогава, освен роднини и приятели, всеки полицай имаше по пет-шест лица край себе си, които му донасяха – кой с коя какво, коя с кого за колко, кои къде, как и прочие. Да, ако беше организирала уличен протест срещу тоталитарната власт, нашата полиция /милиция, де/ наистина щеше да изкара на улицата почти цял народ. Само че изтърва момента. Всъщност, не го изтърва, МВР тогава харесваше тоталитарната власт и не виждаше смисъл да я сваля, защото и тя харесваше МВР.
Сега обаче, освен себе си, полицията може да изкара на протест в своя подкрепа само Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЗАЩО ИСКАМ ДА ОТИДА В ШВЕЦИЯ И ДРУГИ СТРАННИ ИЗБОРИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/59423-de-profundis-zasto-iskam-da-otida-v-shvetziya-i-drugi-stranni-izbori.html
Светът се смалява, господа съдебни заседатели!
Съдя по факта, че някога нашите деди си живееха нормално на земята, а странните събития им се случваха само откъм небето – огнени топки, кървави дъждове, вещици, които джиткат с моторни метли, такива работи. От известно време насам обаче става обратно – небето си е спокойно, а долу, на земята, направо го закъсахме. Което ще рече, че Вселената все повече ни притиска да не творим глупости.
Ама ние продължаваме ги творим!
Изключително странно е например, че България преживя най-предвидимите си избори от времената на Тато насам, независимо от факта, че в тях участваха около 77 партии и коалиции. Математиците ряпа да ядат с тяхната теория на вероятностите, която казва, че прагът на непредвидимостта се увеличава с нарастване броя на идиотите, които се забъркват в дадена работа.
Отделна тема е откъде в активната българска политика се навъдиха толкоз много мишки, кой ги финансира и стимулира да си лепят физиономиите по дуварите, защо с такава страст периодично изпълзяват от политическите потайности и се нахвърлят на властта като на бучка сирене, въпреки че прекрасно знаят нулевите си шансове да я докопат.
77 партии и коалиции! Само за сравнение – в неделята на нашия първи тур, 40-милионна Полша проведе парламентарни избори. В тях участваха седем партии. Да, цифром и словом – седем /7/.
Умни хора са поляците, знаят, че политическите идеи за нормално съществуване на една държава, се свеждат до около два комплекта, условно наречени ляв и десен. Даже реално правилният е един, но да речем – два, за да има движение на идеи и място за лични закачки. С малко зелени и пембени нюанси, тези комплекти могат за станат три-четири. До седем ще ги докараме само с доза снизхождение – доколкото сме хора от бившите еднопартийни соцдържави, които все още разбират твърде механично многопартийната система като наличие на много партии.
Участието на единайсет пъти повече от седем партии в дадени избори обаче може да се обясни само с две неща – алчност на кандидатите и глупост на избирателите. Това насочва и към Прочетете остатъка от публикацията »
ИЗБОРИТЕ СВЪРШИХА – ЩЕ ЖИВЕЯТ ЛИ ИЗБОРИТЕ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Разширено влияние на най-голямата партия, ГЕРБ, цялостна стабилизация на управлението и катастрофа за главната опозиционна сила, лявата БСП – това са основните резултати от приключилите местни избори в България. Темата коментираме с Пламен Асенов.
– Пламен, след балотажите в неделя партия ГЕРБ разшири позициите си на водеща политическа сила в страната. Докъде се простира нейното влияние?
– Числата са категорични, Фили – ГЕРБ спечели кметските места в 22 от общо 28-те областни центрове. За сметка на БСП, партията завоюва нови позиции в селата и малките населени места. Направи пробиви в регионите, населени предимно с етнически турци, което пък е за сметка на ДПС.
Най-ясно обаче илюстрира ситуацията едно изчисление, което въз основа на местния вот казва, че ако в момента се проведат парламентарни избори изцяло по пропорционална система, то ГЕРБ би спечелила 200 от общо 240-те места в българския парламент. Това е наистина твърде много.
– Доколко социологически коректно е подобно изчисление?
– Разбира се, тази екстраполация не е социологически коректна, но е математически вярна и може наистина да ни ориентира за мощта, която достигна партията на Бойко Борисов. Всъщност, ако погледнем в по-широк контекст, ще се окаже, че, след БКП на Живков, ГЕРБ е втората партия, която има толкова широко влияние. Добрата новина в случая обаче е, че то е постигнато не с помощта на съветската окупационна армия, а на демократични избори.
– Пламен, подобна концентрация на власт не е ли опасна? Политици от левицата вече казаха, че се страхуват от някакъв вид диктатура.
– Поне в момента това изглежда трудно, Фили, по няколко причини.
Първо, ГЕРБ разшири влиянието си, но няма парламентарното мнозинство и не се очаква утре да предизвика извънредни избори, за да го постигне. Вече няма време за това, защото след по-малко от година са Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 