ПРИНОС КЪМ ОБЕЛВАНЕТО НА „БЕЛЕНЕ“
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
/Фили/ Вот на недоверие, провален, след като част от вносителите оттеглиха своите подписи и остър дебат за съдбата на АЕЦ „Белене”, който поставя дебела разделителна линия преди парламентарните избори догодина – тези две събития оформиха основните черти от лицето на последната българска политическа седмица.
– Пламен, за първи път вот на недоверие в българския парламент се проваля, защото група депутати, които първоначално го подкрепиха, преди самото гласуване оттеглиха подписите си. Това само знак за политическа непоследователност ли е или има и други тълкувания на поведението им?
– Нека уточним две неща, Фили. Първо, става дума за вот на недоверие, който БСП поиска заради правителственото решение да бъде спрян проектът за изграждане на АЕЦ „Белене”. Второ, става дума за депутатите от партия „Атака”. Тези два факта имат нужда и от малко обяснения. Самото намерение за вота очевидно не беше популярна стъпка, след като и най-близкият съюзник на социалистите – Движението за права и свободи, предварително заяви, че няма да го подкрепи. То все пак влезе в процедура, защото бе подкрепено от „Атака”. Те отдавна защитават строителството на „Белене” и това се вписва в тяхната политическа характеристика. А оттеглянето на подписите им преди самия дебат вече отприщи поток от тълкувания, част от които – гневни. От БСП, освен в липса на политически морал, обвиниха „Атака” и в незаконни действия. Бившият конституционен съдия Любен Корнезов заяви, че в правния мир тези подписи са нещо като подписите под брачното свидетелство и не могат да бъдат оттеглени, също както човек не може да се оттегли мирно и тихо след първата брачна нощ. Нищо такова няма, разбира се, и Корнезов, както често се случва на социалистите, се опита да представи желаното за действително. Появиха се съмнения също, че върху депутатите от Атака е оказан натиск от страна на правителството или пък са купени с някакви обещания. Аз лично се съмнявам в това. И не защото тази логика принципно не работи, напротив, това е доста типично поведение за българската политическа кухня. Само че в случая нямаше каквато и да било опасност за кабинетът от този вот на недоверие и едва ли премиерът Борисов е тръгнал да прави абсолютно излишни политически сделки, тоест, да плаща нещо срещу нищо.
– Добре, Пламен, но как тогава си обясняваш факта, че депутатите от „Атака”, които иначе са твърдо „за” руската централа в Белене, се отказаха от дебат по темата?
– Най-вероятно, от „Атака” навреме са видели или поне чули за основните резултати от доклада на наетия външен консултант за строителството на „Белене” – британската фирма HSBC. Според него строителството на руската централа ще струва далеч над 10 милиарда евро или два пъти повече от досега обсъжданата сума, както предварително сочеха и Прочетете остатъка от публикацията »
НА РАБОТА – В КРЪЧМИТЕ?
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
/Фили/ В България опозицията остро критикува намерението на правителството да размени Държавни ценни книжа срещу част от средствата в Сребърния фонд, който е гаранция за стабилност на пенсионната система. БНБ и Европейската централна банка, също се противопоставиха на идеята заради възможността да се деформира пазара на Държавни ценни книжа и лихвите по тях да се превърнат в непазарни.
– Пламен, защо правителството реши да посегне на тъй наречения Сребърен фонд, който, както го определи бившият финансов министър Пламен Орешарски, всъщност е „последната част от фискалния резерв”?
– Най-логичният отговор, Фили, е – защото на правителството му трябват свежи пари, а няма от къде да ги вземе. Или си е направило сметката, че ще му струват по-скъпо, ако ги вземе от другаде. Така или иначе, ясно е, че са изхарчени всички предпоследни части от фискалния резерв, та затова сега се посяга и към последната.
– Намерението на кабинета Борисов обаче среща силна съпротива…..
– И е нормално да бъде така. Сребърният фонд в България беше създаден с идеята да е последна спасителна мрежа за и без това невероятно пробитата пенсионна система. Само че не сега, в момента, а в сравнително близкото бъдеще, когато започнат да се пенсионират хората, родени след Прочетете остатъка от публикацията »
БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН ИЛИ БЕЗСТРАСТИЕТО БЪЛГАРСКО
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
/Фили/ На днешният ден, Разпети петък, преди 152 години в Цариград се случи събитие, което остана в историческата памет на България като Българският Великден. Независимо дали някой знае или не знае за него, то и досега носи своето отражение не само в църковния, но и в цялостния обществен живот на българите.
– Пламен, хората знаят израза „Българският Великден” покрай развитието на една светска инициатива, която няма нищо общо с църквата и дълбоко религиозния характер на празника. За какво всъщност става дума?
– Самият израз, Фили, доби популярност от книгата на Тончо Жечев „Българският Великден или страстите български”. Издадена още по комунистическо време, тя беше възкресена през 2000-та година, когато правителството на Иван Костов организира официална инициатива, наречена „Българският Великден”, с цел да привлече помощ за страната от успели българи в чужбина. Инициативата се разпадна, разбира се, след като премина през стандартните, доста страстни, български разпри. През 2004-та година бе основана фондация с това име, в сянката на която, с повече или по-малко успех, опита да се намести бившият президент Георги Първанов. Но, така или иначе, дейността на тази фондация наистина няма нищо общо с религиозната сфера.
– А всъщност, Пламен, какво е събитието, за което Тончо Жечев намери толкова точно определение?
– Събитието, първоначално известно като Великденска акция, е част от историческата борба на БПЦ за еманципация от гръцката патриаршия. По време на великденската църковна служба през 1860 година в Цариград, тогавашният български митрополит Иларион Макариополски не споменава името на гръцкия вселенски патриарх – само името на султана като суверен, а в църковен план използва формула, която по принцип се произнася от главите на автокефалните църкви. Тази замислена от дейците на българската църковна и национална независимост акция се посреща с ентусиазъм, коментира се дълго и поставя началото на Прочетете остатъка от публикацията »
ЩЕ ЩРАКНАТ ЛИ ГАЗОВИТЕ КЛЕЩИ ОКОЛО ЕВРОПА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
/Фили/ През миналата седмица България официално се отказа от строителството на нова руска ядрена централа в Белене. Дебатите по темата обаче, които, впрочем, се водят от десетилетия, не само не затихват, а продължават да влияят силно на политическите развития в страната.
– Пламен, защо един на пръв поглед чисто икономически въпрос – да се строи или да не се строи даден енергиен източник – така силно се отразява на българското общество.
– Защото всъщност реалните измерения на темата, Фили, стоят много по-високо и са много по-широкообхватни от чисто икономическата дилема. Глобалният въпрос е за българската независимост от Русия. Естествено, на официално ниво сега се говори най-вече за енергийна, но всички знаят, че става дума и за политическа независимост, за еманципация от Москва след десетилетия вредно влияние. Да се каже „не” на Русия по значим за нея въпрос като строителството на „Белене” в България дори сега, пет години, след като страната е в Европейския съюз, звучи като проява на изключителна политическа смелост. Друг е въпросът, че някои анализатори виждат и тази стъпка като част от задкулисно споразумение между управляващите в Москва и в София.
– Ще се върнем към тези тълкувания малко по-късно. Но, Пламен, първо кажи накратко какво точно се случи през последните десетина дни.
– Нека само да припомня, Фили, че премиерът Борисов заговори активно по темата Белене по-рано, при смяната на икономическия министър Трайков. Всъщност, както се разбра, точно неговото поведение в преговорите с Москва е била една от капките, прелели чашата на търпението и довели до уволнението му. И миналата седмица, ден преди новият министър Делян Добрев да замине за Русия, Бойко Борисов, неочаквано за мнозина, заяви, че се отказваме от строителството на Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 