De Profundis: ПОСЛАНИК МАКАРОВ СИ ТРЪГНА ДОВОЛЕН ОТ БЪЛГАРИЯ – КАТО ПИСТОЛЕТ, КОЙТО Е УЦЕЛИЛ МИШЕНАТА

февруари 25, 2021 at 9:16 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-anatoliy-makarov-si-tragna-dovolen-ot-balgariya-kato-pistolet-koyto-e-utselil-mishenata

Неотдавна по живо, по здраво и почти тихомълком изпратихме за родината му руския посланик в София Анатолий Макаров.

Аз лично бих предпочел изпращането да е доста по-шумно. Да е организирано например по метода с газеното тенеке, отдавна предложен от великия Алеко: „Вържи го на ябанджията, па да издюдюка цяла България с един глас, та като прескочи границата, тенекето тъй да се тресне с пограничния камък, щото цял Балкан да загърми“.

Но де ги такива изпращачи тук! По нашите земи изглежда най-многото, което българите са свикнали да правят с руските генерал-губернатори и всякакви други лица, изпратени по заповед на кремълската щука да нагледат добре ли се държат тукашните им крепостни, е да се кланят, сякаш са им нещо длъжни. Или сякаш онези са Чехов и Чайковски в едно, дори когато всъщност са обикновени нискочели кагебисти с помътени от водка и мания за руско величие мозъци, пратени тук да тровят хората. Или поне живота на хората.

Така или иначе, Н.Пр. Посланик Анатолий Макаров си тръгна само с един мандат и някои тук побързаха да решат – или поне да внушат на по-невинната политическа публика – че този мандат е донякъде провален, защото точно по негово време България се осмели да изгони най-много руски шпиони под прикритие на дипломатическа служба, отколкото е гонила когато и да било досега.

Да, шпиони има изгонени и това вероятно се дължи донякъде на по-активната помощ от страна на западните ни съюзници, донякъде – надявам се – и на активизацията на самите български спецслужби и тяхната /нова?/ ориентация да разследват в правилната посока. Но руснаците, както знаем, не се интересуват от хората, дори своите. За тях шпионите са като хартиени носни кърпички – цапат се и ги изхвърляш, не си играеш да ги переш и ползваш отново. В Русия хора бол, а и кандидат-шпиони наспорил Господ, заради свързаните с този занаят екстри – зер иначе кога ще му падне случай на някой обикновен руснак да разгледа катедралата в Солсбъри например, освен ако властта не го командирова там да трови някого…..

Така че – тц! Не е вярно, че Макаров е провален дипломат, напротив, той свърши прекрасно работата си в София, като реализира в максимално възможната степен и в много посоки, основни руски интереси. Неслучайно в интервю на изпроводяк дипломатът заяви: „Като посланик на Русия в България се завръщам в Родината с чувство на изпълнен дълг.“

Да, това е дипломатическо клише, но не е само клише, според мен то дава съвсем точна представа как се чувства Макаров – доволен като пистолет, който е уцелил мишената.  

Смятам, че дори да беше постигнал само реализацията на газопровода „Южен поток“, за повече конспиративност наричан Турски, Балкански или дори Български поток, Макаров пак щеше да е на върха на представянето си.

Да не забравяме няколко прости факта. Първо, правителството и лично премиерът Борисов бяха замели под килима този руски инфраструктурен проект, но изведнъж мненията им се преобърнаха на 180 градуса.

Второ, Русия и Турция подписаха за потока през октомври 2016, когато посланик Макаров вече беше тук и през май следващата година България изневиделица се включи в проекта. Трето, някак ентусиазирана до небето, София инвестира цели 3 млрд. лева собствени пари в руския проект. Нищо, че днес вече е доказано категорично онова, за което скептиците предупреждаваха още тогава – че с транзитните такси, които страната ще получи от газовата тръба, няма да може да се върне инвестицията, поне не в нормалните за това срокове.

Така че заровихме пари за наслада на руснаците и в това дело със сигурност енергично е намесен посланик Макаров. Вероятно човекът, макар при публичните си изяви да звучи твърде зле, е много художествено убедителен в разговорите насаме. И може би заради тази му убедителност стана така, че руският проект бе реализиран само за година, а много  по-стратегическата за нас газова връзка с Гърция, която /не/ се строи вече десетина години, е до никъде.   

Но не е само това. По времето на Макаров се възстанови и проектът за гьола в Белене. И, да, макар там нещата като цяло да са по-забатачени, руснаците си изкараха тяхното – България най-чинно им плати за Нероден Петко, купчина парчета от ядрени реактори, които някой „родолюбци“ са им поръчвали, без страната изобщо да има решение за строеж, камо ли проект. Даже всички знаят и името на главният родолюбец, но съдът не можа да го осъди.  

Докато сме повече в полето на икономиката, макар неизбежно размесена с политика, интересно ще ми бъде да разбера каква точно е ролята на посланик Макаров по отношение странната история с древните руски МИГ-ове, за чиито ремонти натовска България продължава да плаща на основния противник на НАТО – Русия. Все едно другарят Ким в Северна Кореь да плати на американците да му ремонтират съоръженията за изстрелване на ядрените ракети. При това работата с нашите МИГ-ове може да се свърши в Полша много по-евтино, качествено и в срок, както видяхме.

Но не, всъщност не може, защото веднага ще го подгони независимият български съд, както също видяхме от случая с бившия военен министър Николай Ненчев. Съдът ни е наистина дотам независим, та си призна открито, че всъщност с това дело защитава интересите на руската корпорация МИГ.

Дали това не е същата пълна форма на независимост, която позволи на втори съд да пусне разследвания Николай Малинов да пътува до същата тази Русия, за която службите и прокуратурата имат съмнения, че шпионира.

Само съмнения ли? Ами да, аз например продължавам да имам големи съмнения спрямо този човек, въпреки че трети независим български съд най-спокойно регистрира зловещо откровения му политически проект за създаване на изцяло русофилска партия.

Ама може и посланик Макаров да не е замесен във всички тези независими действия на съда, де. Нещо повече, той лично със сигурност не се е обаждал на никой български съдия, за да му каже – абе виж там направи нещо за онова наше момче. Просто високият му дипломатически статут не позволява такова нещо – така че според мен някой друг го е сторил от негово име. На български или на руски – изберете сами.

Като споменахме Малинов и русофилския му проект, да си припомним и някои действия на руското посолство, начело с Макаров, които са в посока заздравяване и масовизация на братската любов към Русия, която пърха в душата на /почти/ всеки българин. То не бяха коледни елхи, подарени на невинни български общини, за да се продължи и затвърди у хората по места светлата традиция на вечна благодарност към Русия; то не бяха чествания на някакви „безсмъртни полкове“, всъщност, стадо зомбита, които ни се стоварват на главите, за да не забравим никога, че Кремъл винаги може да ни прати още един комплект освободители, дори ние да не ги искаме; то не беше финансиране на проекти, изложби и концерти за възхвала на Русия, раздаване на икони и картини, то не беше поддържане на стари и издигане на нови паметници на руски убийци и сатрапи, които се откриха тържествено по време на мандата на Н.Пр.;  то не бяха навеждания, целуване на ръце и други патриотични актове от страна на онези многобройни български политици, за които любовта към Русия е най-висшата форма на български патриотизъм.

Да, до този пълен абсурд докараха нещата. Ама не им пука. А Макаров се радва – добро наследство ще остави човекът на заместничката си, кака Елеонора Митрофанова, ще има тя върху какво да надгражда.

О, да, няма да пропусна и един от най-хубавите руски проекти, за които Макаров работеше здраво и които, за радост на Кремъл, ще продължат да тровят българския политически живот поне още година. Имам предвид, разбира се, проекта, наречен Румен Радев, пиеса в няколко действия, която продължава да се играе пред очите на публиката.

Не разбирайте нещата прекалено буквално. Това не означава, че Радев като президент получава указания директно от Москва по някакъв таен телефон и така работи в техен интерес. Или че получава руски пари за работата си. Това означава, че той просто изначално е подбран като човек и характер такъв, какъвто е, подпомогнат е по различни линии да стигне до поста и сега се държи, както се очаква от него.

Основният интерес на руснаците след промените тук винаги е бил един единствен – България да се намира постоянно в хаос, в сивата зона на неспокойствието, да се поддържат вътрешни конфликти, да живеем винаги в мътна вода, за да може Кремъл в определен момент да налови точно онази риба, която му трябва. Това, което в един период правеше Доган, после Първанов, Сидеров и други, сега го прави основно Румен Радев.

А самите руснаци му помагат отстрани, непряко  – подават му удобни за отиграване политически топки, запознават го с подходящи хора по разни приеми, подхвърлят в пространството реплики, които го ориентират за правилната линия, която трябва да следва и прочие. Ето, това пък прави основно руският посланик в София.

И трябва да му се признае на Анатолий Макаров, че добре се справи по време на мандата си. В политически план, днес Румен Радев е наистина най-здравата опора, а според мен – и най-голямата утрешна надежда – за реализация на кремълските интереси в България.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ОТ КОРНЕЛИЯ И ОБРЪЧЪТ ОКОЛО БОРИСОВ, ДО ЛАВРОВ И ОБРЪЧЪТ ОКОЛО ЕС – СОЦИАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ НЕ ПРОЩАВА

февруари 22, 2021 at 2:50 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-ot-korneliya-i-obrachat-okolo-borisov-do-lavrov-i-obrachat-okolo-es-sotsialnata-izolatsiya-ne-proshtava

Голямата новина за България, която всички пропускат, е, че от няколко години тук вече има силна опозиция – опитва да ни убеди някакъв човечец, който много иска да мине за политически коментатор.

Да, и той има предвид не друго, а БСП под вещото ръководство на Корнелия Нинова в ролята на силна опозиция. Не знам дали се сетихте, щото аз никога не бих могъл.

Ако не беше смешно, щеше да е трагично, но този тип явно си вярва, когато пише, че, след появата на Нинова и разчистването от нея на кривите дървета в БСП, ситуацията вече е друга – „обръчът около Борисов се е затегнал от всички страни, а възстановяването на БСП не е свързано само с успешни опозиционни атаки, но и с управленски потенциал“.

Напълно ме втрещиха тези уверения. Първо, доколкото аз разбирам работата, Борисов схваща обръча около себе си по-скоро като сянка на обръч. И няма как да е иначе, след като го затягат Корнелия, Мая и други умни и преуспели български политици. Пък и – за съжаление – всички социологически проучвания сочат, че ГЕРБ, независимо от „обръча“, ще спечели и предстоящите парламентарни избори. Дали ще успее да състави четвърти кабинет или не, е съвсем отделен въпрос, но, така или иначе, очаква се ГЕРБ да е първа политическа сила.

Второ, това с успешните опозиционни атаки, сътворени от БСП, е някаква мантра на част от партийната върхушка, за която няма данни някога да се е материализирала от думи в дела. И която критикуват дори други части от върхушката в БСП.

И трето, наличието на  управленски потенциал на социалистите, докато в тази партия най-големите експерти, известни на обществото, си остават Румен Гечев, Таско Ерменков, Гела, Мара и Камшик Тодора, е твърдение толкова глупаво и лъжливо, че ако беше и толкова мокро, щеше да се удави в самото себе си. Така че стига за комунистите.

Не, не стига. Лицето Ивайло Калфин, който отдавна се прави на розов летен домат, но чиято лява опозиционност с големи мъки успя да се протегне от БСП, ча-а-а-к до АБВ на лицата Георги Първанов и Румен Петков, се сърди и тропа с краче, че Борисов не го е подкрепил за шеф на ОЛАФ, Европейската служба за борба с измамите.

Толкова престижно би било за целокупния български народ точно Калфин да заеме поста, че направо е непростимо, дето не става. Макар да не е ясно защо точно Калфин трябва да го заеме. Обаче е ясно, че решението на Борисов да не го подкрепи е политическо, а на тази база се прави и горчивото заключение – „няма друга държава, в която партийната привързаност да надделява над националната“.

Е, има – например Русия се придържа към здравословното за режима поведение никога да не назначава на важни постове хора на Навални например. А на всичкото отгоре мисля, че в нашия случай работата е по-проста – най-вероятно подкрепата за шеф на ЮНЕСКО, дадена навремето за друго комунистическо отроче, лицето Ирина Бокова, и голямата излагация, която последва, е тежка обица на ухото на Борисов, затова е отсвирил сега и Калфин. Ама може и просто за удоволствие да го е отсвирил, аз така бих направил, а при Борисов никога не се знае.  

За сметка на това се знае, че неговият военен министър Красимир Каракачанов колчем отвори уста да каже нещо и веднага попада в новините с пореден бисер. Българските войни, информира ни почитаемият г-н министър, не се плашат от нищо, не се плашат от Османската империя и превземат Одрин, размазват Британската империя при Дойран, побеждават дори Руската империя в Добруджа – та сега някаква си пандемия ще ги уплаши, завършва този панегирик на българските войнски чудеса от храброст.

И, к`во да правя, като човек с разюздано въображение, веднага си представих как храбрата българска армия под вещото Красимир Каракачанов слага щикове на пушките и атакува „на нож“ коронавируса в Чуйпетлово. Или го посича със саби в лудия галоп на леката ни кавалерия край Перник. А може пък да го стреля от упор с картечница близо до Каспичан. Всичко е възможно, след като лично си човек без портфейл, а са ти поверели цяло министерство, тогава наистина ти поникват криле и няма граници.  

Но не само по българските земи мнозина не знаят какви ги дрънкат. Ето ви го например германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, който обвърза завършването на руския газопровод „Северен поток 2“ с историческата отговорност на Германия към руските жертви от Втората световна война. Ако тъпите изказвания боляха, този човек би трябвало неистово да крещи от болка. Или да е натъпкан с морфин до сливиците, което нямаше пък да му позволи да е президент.

Нерде „Газпром“ и интересите срещу Европа на агресивната путинска империя в икономически и политически план, нерде откриването на нови и нови начини, по които да се реализира прочутото германско чувство на вина заради нацизма. Да, по принцип е хубаво да го има това чувство, но, първо, минаха много години и нещата в Европа, света и самата Германия са вече съвършено различни и второ – дайте все пак да не прескачаме всички възможни граници, защото това е най-лесният път да си оцапаме бельото с нещо неприятно.

И дайте да не въвличаме в тази игра целия ЕС, който чрез реализацията на руския газопровод до Германия, също става заложник на Кремъл.

Но и още един голям гаф направи Щайнмайер с това изказване, като каза, че 20 милиона руски войници са загинали във войната и забрави, че огромната част от тях са от другите страни, въвлечени в империята СССР. Да, с право възразява посланикът на Украйна, че украинските войници не са руски. Не са руски и тези от Беларус, Литва, Латвия и Естония, Казахстан, Киргизстан, Армения, Азербейджан и всички останали „републики“.

Да не говорим за факта, който би трябвало да е добре известен на хер Щайнмайер, че руснаците боравят с цифрите, както дяволът – с Евангелието. И вероятно половината от споменатите 20 милиона са убити от самия сталински режим, но вписани в тефтерите като немски жертви – нещо като руския опит за измама Катинското клане, но в още по-голям мащаб.

Защото нали знаем за пълната некадърност на съветското военно командване, воглаве със Сталин, съчетана с пълно пренебрежение към човешкия живот, което води до там, че се изпращат хора на самоубийствени мисии, само за да се докара някой пред началството и да получи още една звездичка на петлиците. И знаем също за екзекуторските батальони на „СМЕРШ“, които вървят зад атакуващите съветски войници и не си поплюват, а стрелят? Знаем за онези хора, които са имали страшното неблагоразумие да попаднат в плен и които след края на войната заминават директно от немските концлагери за съветските? А знаем дори за съветските партизани, които се бият в тила на врага, но са мразени от тоталитарната система. Тя ги намира за опасни, защото партизаните имат оръжие, боен опит и поддръжка от местните, свикнали са да мислят самостоятелно и да взимат решения по своя воля, а не по заповед на щуката. Така че властите ги разоръжават на бърза ръка, някои от тях избиват на място, а повечето с почести изпровождат в Сибир – да продължат да работят героично и доброволно за Родину и Сталину.

Та такива ми ти изцепки на Щайнмайер – а ние, европейците, особено от Изтока, разчитаме Германия и ЕС да са основна политическа гаранция, че руската окупация тук няма да се повтори. Трънки и глогинки.

Надеждата ни за подобно развитие обаче, граждани, не е угаснала, тя дойде от съвсем неочаквано място, от самата Москва и един от нейните пророци – външният министър Сергей Лавров.

„Русия е готова да прекъсне връзките си с ЕС, ако Съюзът наложи нови болезнени икономически санкции“ – заяви той в прав текст. След което Германия – пак Германия – кой знае защо,  възрази, че така не бива да се говори, защото ето, самата Германия иска да възстанови и развива връзките си с Русия. След което пък от Москва дойде бърза информация, че Лавров е казал не това, а точно обратното, но не е бил разбран правилно – макар че не виждам какво има за неразбиране в съвсем ясните му думи.  

Ах, викам си като ги чух – и направо ми трепна душичката. С радост си представих как Кремъл си вдига чукалата и къса връзките си с ЕС, включително с България. Тоест, врътва кранчето на нефта и газа и започва да си ги пие сама, взима си за вътрешна употреба цялата корупция, която е посяла по нашите земи, прибира си всички убийци и творци на преврати, разпратени из Европа да разглеждат катедрали, а накрая си прибира дори продажните типове от своята пета колона по места. Това последното не ми се вярва много, ама много ми се иска, затова го споменавам.

И представяте ли си ако всичко това наистина се случи, какво облекчение ще настъпи. Да, за кратко ще имаме леки трудности с доставките на гориво, но те ще са песен в сравнение с катастрофата, в която Русия ще попадне. Така че призовавам руснаците да не се фукат с възможността да ни зарежат, а да целуват ръка, че ние упорито не ги зарязваме – макар отдавна заслужават.

И призовавам също руският външен министър Лавров да не говори глупости, защото тук, в Европа, му се смеят и гаргите.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БСП ЩЕ МИСЛИ ЗА РАДЕВ, ЕС ЩЕ МИСЛИ ЗА РУСИЯ, А АЗ НЯМА ДА МИСЛЯ ЗА НИЩО – ТВЪРДЕ ТРУДНО Е

февруари 14, 2021 at 9:55 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-bsp-shte-misli-za-radev-es-shte-misli-za-rusiya-a-az-nyama-da-mislya-za-nishto-tvarde-trudno-e

БСП ще мисли дали да подкрепи Румен Радев за втори президентски мандат, едва когато станат ясни резултатите от парламентарните избори – вика Корнелия Нинова.

Добре, де, няма лошо. Аз много обичам да гледам как БСП мисли, защото процедурата е твърде смешна – тя, партията любима, мисли много силно, напъва се като мисирка, та чак очите ѝ изскачат отпред и хемороидите отзад, твори вътрешни скандали, понякога дори се сбива помежду си. А накрая винаги колективно измисля точно онова, което лидерът сам е измислил още преди месеци, в момента, когато е казал, че тепърва ще му се мисли. В резултат на голямото партийно мислене обаче, половината БСП пие от радост, другата половина от мъка, после всички се прегръщат и играят хоро по свирката, която им свири. Къде ще ходят, та няма да играят…..

Засега обаче, докато дойде времето на чутовното БСП-мислене, ситуацията си остава ни риба, ни рак и коментаторите закъсват с прогнозите дали Радев има реален шанс да бъде преизбран и да ни тежи на шията още пет години или ще замине за бунището на историята веднага и напълно оправдано – като най-слабият президент в българската история.

Да, ще се съгласите, надявам се, че дори Георги Първанов, за когото навремето изтъкнах 40 аргументирани причини, заради които трябва да си ходи, беше красиво и умно цвете в сравнение с Господаря на размаханото партизанско юмруче.

В края на краищата обаче, опциите пред БСП по отношение на Румен Радев не са чак толкова много и могат да се анализират на бърза ръка. Ако червените веднага бяха заявили подкрепа за неговата изборна есен, още сега, през пролетта, щяха да берат плодове. Имам предвид, че не всички симпатизанти на президента са от БСП, но заради жеста на партията поне част от тях – независимо дали призовани от Радев или по своя воля – може би щяха да дадат едно рамо на парламентарния вот и да се появят като неочаквано широка периферия на социалистите. Сега това няма да стане.

Под въпрос обаче вече е и начинът, по който Румен Радев след парламентарните избори ще се отнесе към БСП при въртележката за съставяне на правителство. Той изглежда отмъстителна лисица и се питам ще им даде ли рамо или ще се отнесе към тях формално, за сметка на истинските свои хора – баядерката Мая, змийската Триада, певецът Слави, може би юристът Христо.

За евентуалното решение за подкрепа, което ще вземе след парламентарните избори обаче пред БСП има точно три опции.

Първата е червените да не го подкрепят изобщо и да издигнат собствен кандидат. Това изглежда възможно с оглед политическото честолюбие на Корнелия Нинова и необяснимата, но очевидна през годините нейна мания да губи избори. Но пък стои въпросът какво ще каже по темата руското посолство и дали то няма деликатно да подтикне БСП към правилния избор. В края на краищата, Румен Радев изначално е техният човек и това не знам да се е променило досега.

Така или иначе обаче, ако БСП реши да не подкрепя Радев, това би било добра новина за целокупния български народ – двамата леви кандидати ще се бият помежду си и ще загубят задължително.

Не, че онзи неизвестен трети, който ще спечели, ще бъде особено читав човек и умен политик, защото останалите български партии няма откъде да намерят такова чудо, а ако го изкопаят отнякъде, бързо ще го заровят обратно и няма да го издигнат, за да не вземе да подкопае статуквото. 

Втората опция, която изглежда още по-вероятна, е БСП да каже нещо от сорта – ние ще имаме собствен кандидат, но ще останем приятели с Румен Радев и ще го подкрепим, ако стигне до балотаж. Това също би било добра новина за всички българи, защото номерът с приятелството по време на избори никога не се случва, хората се надъхват и най-често просто остават в къщи за балотажа. Пък и всички знаят, че прехвърлянето на гласове като партийна подкрепа не е нещо, което се случва автоматично, само с едно решение на върха.

Третата опция на БСП, най-реалистична според мен, е веднага, след като оближе новите рани, които ще получи на 4 април, партията да обяви безрезервна подкрепа за Радев. Каквито и дистанции да са се получили между тях през неговия първи мандат, във втория той може да се окаже тяхната единствена опора в новите дълги опозиционни години, които ги очакват.  

Тук обаче въпросът е дали подобна подкрепа няма да дойде твърде късно за Радев. В момента той вече се намира дълбоко в предизборна ситуация, в която сам се постави с ранната кандидатура. А сега часовникът му бързо цъка, защото на тази политическа пътека бързо се прегаря, дори без да имаш реален противник насреща. Или пък точно защото нямаш реален противник, а всички гризат само твоите кокали.

Не знам, след половинчатото решение на Корнелия Нинова, ситуацията и за БСП, и за Радев не ми се струва много лека, но пък истината е, че на мен лично изобщо не ми пука нито за тази партия, нито за този човек.

В момента много по-интересно е например какво и как ще стане с върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел след пълния провал, който претърпя в Москва.

Не, не толкова съдбата на самия Борел ме вълнува, той трябва да подаде оставка, защото като дипломат очевидно за нищо не става. Не помня друг случай, когато някой да оплеска така нещата, че руснаците да му се подиграват открито. И няма предвид само Путин, който отказа на Борел среща, или Лавров, който не го допусна да се види с Навални и му се скара безцеремонно за политиката на ЕС спрямо Русия. Подиграха се с Борел дори жалки кремълски слуги като Мария Захарова и Дмитрий Песков, които иначе не са способни и да сънуват себе си, без санкция от началството.  

Истински важният въпрос обаче е ще си вземе ли Евросъюзът реална бележка от случая, ще започнат ли тъй наречените политически върхове – в Брюксел, Берлин или Париж, да виждат истината, да казват, каквото виждат и да действат съответно или ще продължат с опитите да заглавичкват всички европейци, включително себе си, по темата за опасността и агресивността на Русия.

Проблемът е, че онова, което казва сега Жозеп Борел, след връщането си от Москва, е абсолютно правилно – „руските власти следват авторитарен път, което поражда безпокойство“, „Русия вижда екзистенциална заплаха в самите демократични ценности“, „Русия и Европа се движат в различни посоки“. С други думи, човекът вече откри топлата вода, нищо, че го направи, чак когато тя лично го опари по задника.  

Не знам каква му е годишната заплата на Борел, но настоявам да получа поне 13 пъти по-голям хонорар за компенсация на мъките ми. Още преди 13 години, когато Русия нахлу в Грузия, започнах да пиша систематично за кремълската заплаха, сигурно са го правили и много други колеги – но за сметка на това пък целият европейски връх се правеше на разсеян, човъркаше си носа и съчиняваше утешения как ей сега като скръцнем със зъби на Путин, той ще се укроти, ще започне да зачита международните правила, ще се загрижи за икономическото състояние и демократичното развитие на руското общество.  

Ами не става така, няма как от изначалното сатанинско зло да произлезе нещо добро. Няма как Путин да не анексира Крим, след бледата европейска реакция, която фактически се оказа подкрепа за войната му срещу Грузия. Няма как Кремъл да не направи за резил един висш европейски дипломат, след като дори анексирането на Крим не доведе до сериозни, дълбоки санкции, които да ударят кремълската върхушка. Вместо това се лигавим със списъци на хора, които уж няма да пуснем в Европа, нищо, че техните пари работят там необезпокоявани и същата тази Европа фактически финансира руската агресия.

И няма как ЕС да стане сериозен играч на световната политическа сцена, без бързо развитие на интеграционните процеси в самия Съюз. Брюксел трябва да намери механизмите, с които да запази меката дипломация само за вътрешна употреба, а в международен план да бъде компактен, твърд и последователен, в съответствие с все по-безумните предизвикателства, които дебнат отвсякъде.

Що се отнася до България, за нас историята с Жозеп Борел и неговото унижение в Москва трябва да стане наистина обица на непослушното ни ухо. И колчем се спомене за Русия, обицата трябва да ни дърпа ухото и да ни напомня, че Кремъл е империя жестока и безмилостна към всеки, който проявява слабост – но има респект от всеки, който намери сили да се противопостави.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПОЛИТИЧЕСКА ЩРЪКЛИЦА МАЙ Е УХАПАЛА РУМЕН РАДЕВ

февруари 3, 2021 at 8:50 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-politicheska-shtraklitsa-may-e-uhapala-rumen-radev

Лицето Румен Георгиев Радев ще се кандидатира за втори президентски мандат.

Why, бе, джанъм, както биха попитали в някои интелектуално по-издигнати среди на пловдивската „Аджисан ма`ала“.

Те вероятно не знаят, че цитират най-кратката театрална рецензия в света, дело на Бърнард Шоу. Нейното заглавие е дълго и информира, че снощи еди-коя си пиеса на еди-кой си автор се игра в еди-кой си театър. А текстът на самата статия е кратък и гласи: „Защо?“

Лицето Радев вероятно също не знае, че е обект на подобна съдържателна и изчерпателна критика. Той май е ухапан от политическата щръклица, която напоследък вилнее по целия свят, включително в България, та е побеснял за нова власт, макар да не знае какво и как да прави със старата. А може и да е защото през цялото време си вярва за всичко, което мисли и прави, до самото дъно на душата си вярва.

Нищо чудно това да е болестта – лековерието в себе си, като си спомням как Радев си вярваше през целия мандат, независимо какви нелепици ръсеше.

Например, че Крим по същество е руски и е нормално руснаците да си го вземат от Украйна, независимо от принципите и правилата на международното право. Дълбоко си вярваше, когато в Полша опита да кандърдиса страните от бившата Източна Европа за бунт против европейските санкции срещу Москва. Вярваше си и когато пред портите на българското президентство по най-грозен партизански маниер размаха юмрук срещу вразите, докато беше добре защитен от гардовете на УБО и биячите на Костя Копейкин в ролята на всенародна любов към президента.

Вярваше си, когато цяло лято призоваваше хаотичната тълпа от интереси на площада да разруши напълно поне донякъде демократичната система в страната, на чиито връх, като президент, всъщност стои самият той. Вярваше си, дори когато издигна лозунга „Мутри – вън!“, макар че с него самоотвержено, освен за себе си, свърши черната политическа работа и за всички онези мутри, които и без това се крият извън страната от българското правосъдие, каквото и да е то.

Напълно си вярваше обаче Румен Радев и после, когато в даден момент видя – или му подшушнаха – че вече няма време за реален ход, при който да стане лидер на нов политически проект и наесен чрез него да докопа изпълнителната власт, затова по-добре да запази президентската. И той обърна палачинката – събрал максималното възможно количество любов на площада, изостави публичния протест и заработи в тайно за подготовка на втория си президентски мандат. До онзи ден, когато си призна срамната тайна, макар че – мерси, айде нямаше нужда, всички и без това отдавна знаят какво гласи текстът на прочетената книга Румен Радев.  

Друг въпрос е, че душичката на този човек очевидно си е доста плитка, щом той успява така лесно и бързо да стигне до нейното дъно чрез вярата в собствената си правота. Не, че нещо му пречи да го прави, де. Вероятно още като ефрейтор, както гласи класическата приказка, той е носил маршалския жезъл в раницата и е изградил живота си около това да го спечели. За целта обаче се е лишил от някои неща, иначе много важни за нормалните хора, които искат да стават политици – способност за реална самооценка, познаване на политическите правила, принципи и граници, малко елементарен морал или поне далечно усещане за това как се държат истинските джентълмени в обществото.

Тц! Този тип ми прилича на един циганин по черни долни гащи, който в страхотен слънчев ден бърка в подмолите на реката да лови риба с голи ръце, а дисагите му висят през единия крачол и лениво се плакнат във водата.

Да, картинката е комично-гадна, но не съм я съчинил аз, как ли бих могъл. Просто съм я виждал преди много години, затова се включи асоциативното ми мислене. Бях на гости при един приятел, доктор на село, та той изпрати местния циганин да лови риба, докато ние го гледахме отдалече и пиехме студена гроздова ракия с доматена салата. А после ядохме най-вкусната пържена речна риба в живота си.

Обаче в случая с Румен Радев ние, публиката, няма да ядем риба, обратно – сами сме в ролята на рибите, които той опитва да лови в подмолите на политическата река.

Винаги ми е много смешно, когато някой, който не знае какво говори, вземе да говори.

И с Радев така – колчем зине да каже нещо и аз не само го виждам като прероден от портрет на Тато, но и го чувам да използва Татовия стил за редене на мъдри мисли. А понякога дори и самите Татови мъдри мисли.

Какво ще кажете например за последната му тирада: „В тази турбулентна година, президентската институция продължава да отстоява интересите на българите. Да бъде коректив и последна бариера срещу беззаконието и лобизма. Да задава дневен ред по всички важни теми, да обединява около значими каузи.“

Чета и препрочитам като обикновен любопитен читател, дори без да пускам 40 години тренираното си редакторско око, но виждам, че единствените думи тук, които се опират на някаква реалност, са тези, че годината е „турбулентна“. Всичко друго е пълна плява – или надробена на едро доматена салата, както ви харесва.

Ако накараме Румен Радев със свои думи да обясни кои точно интереси на нас, българите, е успяла да отстои през последната година президентската институция, пред кого ги е тя отстояла и какъв е резултатът от това, той няма да може, гаранция. И аз не мога, макар че си гледам бележките в опит да си спомня, за да му помогна.

Още по-малко пък ще може да обясни как така, без по Конституция да притежава каквито и да било инструменти от арсенала на изпълнителната и правораздавателната власт, той е успял да се превърне в коректив и  последна бариера срещу беззаконието и лобизма. Освен ако брои в своя полза историята около закупуването на новите, неруски изтребители за крещящите вече нужди българската авиация, но тя е малко като с компютрите и компотите. Доколкото помня, точно Румен Радев и неговите хора се явиха като ярки лобисти в полза на шведските самолети „Грипен“, а не се бореха срещу лобизма.

Или са се борили срещу лобизма по марксистки – чрез повече лобизъм? А може пък да са се борили тайно, някак вътре в душата си? Защото другата опция, която ми идва на ум, е да са се борили за размера на комисионата – но не вярвам, де, такива честни хора…..

Вярвам обаче, граждани, че досега вече и сами се запитахте кои ли пък са споменатите „важни теми“ и „значими каузи“, около които ви е обединил напоследък българският президент. Жаждате отговор, но съм сигурен, че, също като мен, нямате.

Не може мен например Румен Радев да ме е обединил за откритата война, която води  срещу правителството и лично срещу Бойко Борисов, защото аз тази война я водя далеч преди него, още от самото създаване на ГЕРБ. Включително и през всички онези години, когато военният Радев отривисто козируваше на цивилния Борисов.

Не може да ме е обединил около нещо, свързано с руските интереси, за които българският президент самоотвержено се застъпва винаги, защото смятам тези интереси и защитата им от разни знайни и незнайни българи за пагубни, за може би най-главният проблем, който пречи за развитието на България.

Не може да ме е обединил Радев и около призивите си да се обединим, за да се очистим от мръсотията и да тръгнем напред, защото това е демагогия и тоталитарен лозунг в стил Путин. В истинската европейска и демократична политика правилният път минава не през безпринципно обединение на всички, а през изясняване на наличните противоречиви интереси, които се съгласуват чрез диалог и в дух на толерантност. 

А поради всичко казано дотук и още много, няма как да ме обедини Румен Радев около себе си и като бъдещ президент. И изобщо не ме вълнува, че, май ухапан от зловредното насекомо, той е пощръклял да ни натрапва физиономията си чак до 2026.

Абе, граждани, аз толкова дълго няма да издържа да гледам дори себе си в огледалото, а Румен Радев иска на неговата физиономия да се наслаждавам. И на глупавата му пиеса. Защо?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар