Говори Пловдив: НИТО МИ Е ТЪЖНО, НИТО МИ Е СМЕШНО
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Българското общество като цяло и българския политически живот в частност вече се докараха до там, че напоследък нито ми е тъжно, нито ми е смешно.
Но и още не ми е безразлично, защото съм сигурен, че качеството на индивидуалния ми живот продължава да зависи от количеството на околната глупост. И човек трябва да е пълен идиот, за да не осъзнава това.
– Ти си пълен идиот! – викат ми приятелите в Пловдив, потупват ме окуражително по гърба и ми правят място да седна при тях на кафенето под смокинята. – Загрижил си се за маловажното, а пропускаш важното – укоряват ме.
След което кротко ми обръщат внимание върху спокойствието, което ни обгръща и свежестта на въздуха, който дишаме; върху вкуса на истинското кафе вътре в теб и цветовете на падащи листа около теб; върху някои прекрасни особености във формата и съдържанието на стройните крака, с които кръшни девойки се разхождат напред-назад пред очите ни, докато потропват с тънки токчета.
Такива ми ти чудесни Вселени.
А аз какво – чета заглавия и ги премислям.
Борисов бил казал, че БСП е в ролята на дама, а Орешарски пък играе пощальон. Колко пъти звъни пощальонът в този случай не се съобщава, май не звъни, защото има ключ и направо си влиза в будоара на дамата – а какво прави там вече наистина не се съобщава, `щото си е пълна тайна. Нито се съобщава дали той – дамата или дамата – него. Добре, че е съседното заглавие, та да се схване правилно ролята на този точно наш премиер в българската уж-политика. Заглавието гласи – разкриха необичайния произход на една странна мумия. Ето, викам си, хората там някъде вече са го разкрили, а ние тук още се мотаме.
Шефът на Парламента Михаил Миков е голям шегаджия. И се шегува съвсем сериозно, точно като човек, който страда от пълна липса на чувство за хумор. Така де, като човек, който сам по себе си изобщо не страда от тази липса, въпреки че всички околни страдат от нея. Последният му принос в историята на шегобийството е откритието, че народът ни иска не предсрочни избори, а смяна на политиката „Дянков”.
Може и аз да съм сляп, граждани, но нито веднъж по време на протеста, продължаващ вече повече от сто дни, не видях лозунг, с който да се иска каквото и да било, свързано с Дянков. През цялото време обаче Прочетете остатъка от публикацията »
НА СРЕЩА С ВЕЛИКИ ЕВРОПЕЙЦИ
/Първо студио на БНР – Радио „Пловдив”, 18 часа, сряда, 9 октомври 2013 г./
Пламен Асенов
Не говоря празни приказки, наистина ви каня на среща с велики европейци, петдесет и двама на брой – като се започне от Алберт Айнщайн и се свърши – засега – с Енрико Ферми.
Само по случайност и двамата са физици, но иначе в рубриката „Великите европейци”, която вече цяла година радио Пловдив излъчва всяка седмица, са представени личности от основните сфери на човешкия живот и дейност – писатели, художници, музиканти, учени, политици, философи, духовници, изобретатели, изобщо хора, които си струва човек да има за съседи, та да си пие виното с тях. Или да познава отблизо по какъвто и да било друг начин.
Аз си мислех че ги познавам – поне някои от тях, де…..поне донякъде…..
Нищо подобно, щом се зарових в информацията за живота и постиженията им, разбрах, че съм виждал само малки парчета или съм държал в ръка черупки от тях, случайно разхвърляни край пътя. Затова се радвам, че още в този живот ми падна възможност да се впусна в приключението, наречено радио-портрет.
Самата технология на този труден и рядко разработван жанр ме накара да погледна наистина дълбоко, да изляза от линейната биографична схема и да търся развитие на текста около една или няколко преплетени линии от живота и дейността на съответния герой, да представя максимален брой връзки към характерни особености и любопитни детайли както на неговото собствено, така и на нашето слушателско време, да се ровя и подбирам подходящата за всеки характер и съдба музика или друг вид звукова илюстрация.
А това ако не е професионално предизвикателство, не знам кое тогава е!
Ето, за тези и още много други неща ще си поговорим на 9 октомври, ако след работа прескочите до Първо студио на радио Пловдив. Ще ви чакаме там с главния редактор на радиото Марин Данев и тонрежисьора Кристиян Белев.
Ще има и изненада, разбира се – в аванс ще ви представим още неизлъчения портрет на Вацлав Хавел, бившия чешки дисидент от времето на комунизма, а после президент на страната.
Интересно ще е, затова – заповядайте в сряда, 9 октомври, от 18 часа в Първо студио на БНР – Радио „Пловдив”.
СВОБОДАТА ДА СЕ ПРИТИСКА СЛОВОТО
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български:
http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Тлеещото напрежение в българската медийна среда изби от неочаквано място, когато радио Дойче веле освободи двама коментатори заради натиск от Корпоративна търговска банка, смятана в България за център на олигархични интереси. Истинският спор обаче не е персонален, а е за свободата и несвободата на медиите и журналистите и за отговорността им пред обществото – тема, която днес обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, българската редакция на Дойче веле неотдавна се раздели с журналистите Иван Бедров и Еми Барух, което предизвика вълна от критики в България. Какво всъщност стана?
– Двамата бяха освободени тихомълком, Фили, с по един сух имейл, в който пише горе-долу следното: мерси, но повече няма да работим с вас. Естествено, такива новини са котка в чувал, не остават скрити. Всичко бързо се разчу, стана ясно също, че раздялата е заради писмо от Корпоративна търговска банка, КТБ, в което колегите са обвинени, че водят кампания за оклеветяване на банката. В самия текст на писмото обаче се видя, че това са съвършено празни приказки, то не посочва никакви примери за подобни публикации, а говори най-общо за някаква си кампания, която, на всичкото отгоре, засягала и доброто име на председателя на управителния съвет на КТБ Цветан Василев. Тук само ще кажа, че в България Цветан Василев е известен като банкер и бизнесмен с твърде широки интереси, включително като човек, под чието влияние е медийната империя на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. И като казвам известен, Фили, имам предвид – печално известен.
– Пламен, искаш и в Ес Би Ес ли да получим подобно писмо заради това уточнение?
– Нищо чудно и да получите, Фили. Но то би дошло, независимо какво ще кажем ние с теб в това или друго предаване. Защото всъщност идеята на писмото е не някой да пази съмнителното си добро име, а да се задушат последните независими гласове, които информират обществеността за реалната ситуация в страната. След като е ясно, че медиите в самата България са проядени от корпоративни и политически Прочетете остатъка от публикацията »
50. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МАЙКА ТЕРЕЗА
Пламен Асенов
25. 09. 13, радио Пловдив
Целия текст слушай тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=53
Според едни тя е „майка”, според други – „мащеха”. Някои я смятат за ангел небесен, други я наричат „ангел от ада”. Мнозина броят спасените от нейното милосърдие, други мнозина – жертвите на нейната вяра. Каквото и да е отношението на всеки от нас обаче, всеки от нас веднага се сеща за кого говорим, щом чуе името Майка Тереза.
Майка Тереза, Как да обичаме Бога
Превод: Свети Йоан казва: „Как вие можете да кажете, че обичате Бога, когото вие не виждате, ако не обичате своя съсед, когото виждате? Исус казва: Аз бях гладен и вие ми дадохте да ям – гладен не само за хляб, гладен за любов.
Това е последната публична реч на Майка Тереза, в която тя се спира на въпроса, който нея лично я измъчва цял живот – как да обичаме Бога. Отговорът не е лесен. Отговорът не е еднозначен. Отговорът не е постоянно валиден. Отговорът, в крайна сметка, зависи от тайнствената смес между музиката в душата и думите в разума на всеки човек.
„Ние понякога мислим, че бедността е само да бъдеш гладен, гол и бездомен. Но бедността да бъдеш нежелан, оставен без любов, оставен без грижа, е по-голяма бедност. Ние трябва да започнем да лекуваме този вид бедност в нашите собствени домове” – казва в едно друго свое известно изказване монахинята, която цял живот се опитваше да обича хората и да се грижи за тях по своя категоричен маниер. По този повод тя обяснява, че, тъй като любовта започва в семейството и живее в семейството, независимо от всички обстоятелства на живота в днешния свят, трябва да имаме повече време, за да обичаме нашите деца, да се обичаме един друг, защото от липсата на тази любов започва и разрушаването на мира в света изобщо.
Песен, Благословената Майка Тереза от Калкута
Заглавието на тази песен е „Благословената Майка Тереза от Калкута”. В нея се пее за католическата монахиня, създала ордена „Мисионери на милосърдието”, който в своите мисии се грижи за най-бедните, най-болните и умиращите хора по цял свят. Наистина ли се грижи за тях обаче или просто ги изпровожда към отвъдното, а някои дори – поради невежество или алчност – буквално изпраща в царството на смъртта, както твърдят критиците на Майка Тереза като британският журналист Кристофър Хитчънс. Те добавят, че тя никога не забравя Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ДЕМОКРАЦИЯТА ЗА СВОИТЕ ВИСШИ ЦЕЛИ
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Съжалявам, граждани, но стоте дни Протест, които отбелязахме в събота, вместо повод за гордост, за мен се превърнаха в повод за сериозен размисъл и ме доведоха до една еретична мисъл – най-добре е Протестът да спре, поне в тази си форма, която изглежда вече изчерпана.
Добре, де, добре, знам всички гнусни епитети, с които ще ме наречете заради това, но опасението, което стои в дъното на идеята, е резонно: страхувам се, че с безплодието си Протестът вече започва да играе обратна на желаната роля – вместо да свали от власт антидемократичното комунистическо управление, той все повече му служи за демократичен параван, с който то да си прикрива срамотиите.
Комунистите, както и всички останали бандити, през годините са доказали, че знаят как да използват слабостите на демокрацията, като ги превръщат в свое оръжие.
Не сте ли се чудили например защо царският режим в Русия не убива терористи като другарите Ленин, Сталин и Дзерджински, а ги праща на заточение в Сибир. Дали защото е „гнусен”, както те твърдят, или защото все пак спазва някакви демократични правила? Леле, колко трудно им е било на горките – режимът им осигурява квартира, плаща им пари, с които те да живеят, без да работят, да лежат цял ден като михлюзи върху печката на някой тьотка и да пишат тъпите си съчинения или просто да обмислят пъклени планове против самия режим.
А бягствата им от Сибир? Като чуе думата „бягство”, човек инстинктивно си представя как героите тези изминават дълъг и труден път през тайгата, а царските пазванти ги гонят отзад с бесни кучета. Но да сте попадали на подобен героичен разказ от страна на споменатите другари? Доколкото познавам комунистическата пропаганда, ако имаше и най-малката подобна история, непременно щяхте да попаднете и на големи разкази за нея. Но не попадате, защото няма, те нямат какво да разкажат. Истината е, че целият им подвиг, наречен „да избягаш от заточение” се състои в простото усилие да отидеш до гарата и да се качиш на първия влак.
И после същите тези измислени комунистически герои измислиха истинските сибирски лагери, в които наистина да избиват противниците си, не да се лигавят с тях.
А знаете ли, че Хитлер, точно докато е затворен в крепостта Ландсберг заради смешния си пуч, пише „Майн Кампф” като диктува на Рудолф Хес, който за целта го посещава всеки ден? Ето как българското издание на книгата описва условията, осигурени от „разкапаната от пороци” Германия на бъдещия свой фюрер и палач: „Килията, в която е настанен Хитлер, е слънчева приятна стая с лавров венец на една от Прочетете остатъка от публикацията »
СИЛНАТА СЛАБОСТ НА ДЯСНОТО
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Партия ГЕРБ иска вот на недоверие към кабинета Орешарски за провалите му в различни секторни политики, а тази формулировка е съобразена с позицията на дясната извънпарламентарна опозиция. Дали това е чаканата реална стъпка към сътрудничество между партиите в дясно за сваляне на правителството – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, ГЕРБ готвеше вот на недоверие за цялостна политика, но Реформаторският блок и Протестът поискаха смяна на мотивите, за да няма кабинетът парламентарна индулгенция за следващите 6 месеца. Дали този жест ще свали напрежението в дясно, което пречи да се постигне общата цел за нови предсрочни избори?
– Може и да свали за малко напрежението, Фили, но не вярвам да го преодолее. Трябват още подобни стъпки, още жестове, още усилия от всички страни, за да се стигне реално до общи действия за сваляне на правителството. В момента единодействие в дясно липсва и виждаме, че управляващите са твърде доволни от този факт. Той им позволява не просто да се задържат, а буквално да се окопаят във властта. Едва ли някой някога е очаквал българската десница да направи на българската левица такъв мил подарък.
– И защо го прави? Нима е истина твърдението, че лявото и дясното в България играят в един отбор, като привидно си противоречат, а всъщност умело си подават топката?
– Не, Фили, това е твърдение от манипулативния арсенал на левицата, който цели да отврати хората в България от политиката изобщо и да ги обезкуражи в устояването на тяхната гражданска позиция. Реалната причина за лошото положение на десницата тук е много прозаична – това е нейната…..за да не кажа „силна слабост”, ще кажа сериозна слабост в момента, а и от години насам. И това е слабост поне на две нива.
Първото ниво е немощта на всеки един от десните политически проекти поотделно. Тя се корени в хроничната липса на Прочетете остатъка от публикацията »
49. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ГЕОРГИОС СЕФЕРИС
Пламен Асенов
18. 09. 13, радио Пловдив
Целия текст слушай тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=52
„В този час чувствам, че самият аз представлявам едно противоречие” – с тези думи великият гръцки поет Георгиос Сеферис започва речта си през 1963 година, когато Шведската академия му връчва Нобеловата награда за литература.
АСТИАНАКС
Сега, когато заминаваш, вземи със себе си детето,
което видя светлината под онзи чинар
в деня, когато ечаха тръби и блестяха оръжия,
а потните коне се навеждаха, за да докоснат
зелената повърхност на водата
в каменното корито с влажните си ноздри.
Маслините със бръчките на прадедите ни,
скалите с мъдростта на прадедите ни,
кръвта на брат ни жива във пръстта
бяха здрава радост, богат порядък
за душите, които знаеха как да се молят.
Сега, когато заминаваш, сега, когато денят на разплатата
изгрява, сега, когато никой не знае вече
кого ще убие и как ще свърши,
вземи със себе си детето, което видя светлината
под листите на онзи там чинар,
и научи го да изучава внимателно дърветата.
Страхотният, невероятният гръцки поет Георгиос Сеферис в превод на Стефан Гечев – безспорно едно от най-хубавите неща, които са се случвали в българския поетичен свят изобщо. Прочетох ви „Астианакс”, поема 17 от книгата на Сеферис „Роман”, пълна с толкова ирония и драматизъм едновременно.
Не знам дали помните, но когато в училище се учи „Илиада” на Омир, има една прочута сцена, на която задължително се спираме. В нея троянският принц и велик герой Хектор се прощава с жена си Андромаха преди битката с гръцкия герой и полубог Ахил, битка, в която Хектор намира смъртта си. В тази прощална сцена Андромаха е с дете на ръце и именно това е Скамандър, както е кръстено детето или Астианакс, както му казват всички троянци – син на Хектор и Андромаха, пряк наследник на трона на Приам. Но великата Троя пада след дългата обсада. „Безумно е да се убие бащата, а да се оставят децата живи” – съветва мъдрият Одисей. А има и пророчество, че синът на Хектор ще въздигне отново Троя от пепелта – затова гърците убиват Астианакс, като го Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: ТРИ КРАСИВИ КИТАЙКИ
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Забелязвам, граждани, че любимият ни премиер Пламен Орешарски при посещението си в Китай изостави политиката на стиснати зъби и каменна физиономия, която държи пред телевизионните камери. Някои смятат, че това е заради принципната позиция на братската Китайска комунистическа партия по отношение на протестите. Знае се, че тя не позволява никакви такива, а ако някакви все пак възникнат, моментално вика танковете и урежда издъно въпроса.
Та нашите протестиращи очевидно са се уплашили да пътуват чак до Пекин, за да думкат тъпана на площад Тянанмън. Или са нямали пари за билети, но не вярвам, това означава да наречем другарката Мая Манолова лъжец. Нали тя отдавна уверява прогресивната общественост, че протестиращите направо забогатяха от протестите. И наистина, всеки ден по 50 кинта в джобчето – `що да нямат пари?
Друга версия обаче за усмивките, които Орешарски без причина раздаваше в Китай, се роди онзи ден в Пловдив. Според нея другарят Ван Цзянлин, назначен от китайската компартия на отговорните постове „най-голям китайски милиардер” и – кой знае защо – „приятел на Орешарски”, още първата нощ му е пратил в хотела три красиви китайки подарък. Та затова усмивката не слезе от лицето на премиера ни чак докато се върна в България, горкият, и тук пак го срещна скверният тъпан в ритъма „ос-тав-ка”.
– Нали още писателят Хемингуей описа, че така правят китайските милионери, пращат ти три Прочетете остатъка от публикацията »
РУСИЯ, КИТАЙ ИЛИ ПЪТЯТ НА ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ КЪМ НИЩОТО
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Продължаващите над 90 дни протести за оставка на кабинета и нови избори в България все повече са в периферията на общественото внимание. Тези дни акцентите са главно събития с външнополитическа насоченост, които поставят все по-настойчиво въпроса за европейската ориентация на страната. По темата говорим с Пламен Асенов.
– Пламен, лидерът на БСП Сергей Станишев обяви политика на силно обвързване с Русия, а премиерът Орешарски замина за Китай. Въпросът, който си задават все повече хора е – загърбва ли България Европа?
– В момента така изглежда, Фили. И вероятно мнозина смятат, че говорим само за моментно, случайно съвпадение. Но според мен виждаме да се развива една игра, водена от сегашното ляво управление в България с няколко възможни цели. Коя от тях ще се реализира, засега е трудно да се каже, но самите цели вече ясно се очертават.
– Ще се върнем към тях, но нека първо очертаем по-подробно картината – какво се случи и защо то навежда на такива плашещи размисли?
– Всъщност, Фили, нещата започват миналата година, когато правителството на ГЕРБ отказа строежа на руската централа в Белене. Последваха месеци на атаки, завършили с улични протести, оставка на кабинета Борисов и предсрочни избори. Тогава, за да вземе властта коалицията БСП, ДПС и Атака, станахме свидетели на най-тежките предизборни манипулации за целия демократичен преход. Още отначало, макар уклончиво, премиерът Орешарски даде да се разбере, че темата „Белене” пак е на дневен ред. Казвам уклончиво защото протестите избухнаха още на петнадесетия ден и управляващите имаха да мислят дали изобщо ще се закрепят. Те получиха жълт картон и от Европейския съюз задето управляват заедно с ксенофобската и расистка партия Атака. Стигна се до обсъждане от немските депутати на възможността да се отнеме временно правото на глас на България в Евросъюза. Но всичко затихна с лятната ваканция. През август първо напрежението около Сирия отклони вниманието на европейците в друга посока. Второ, протестът силно се редуцира и наесен не стартира с предишната енергия. Трето, управляващите си изработиха успешна стратегия за противопоставяне на протеста по формулата – вие си протестирайте, ние ще си управляваме. Така се стигна до деня, в който лидерът на БСП Сергей Станишев на официален русофилски събор каза – България ще предприеме стъпки за възстановяване на близките си връзки с Русия, включително ще възстанови проектът за изграждане на централата в Белене. Без уговорки. Без съобразяване с факта, че има иницииран от самата БСП референдум по темата, резултатът от който беше – „не” на Белене. И без съобразяване с европейската стратегия за диверсификация на енергийните източници.
– Пламен, проруската ориентация на БСП не е новина, това не е ли стандартен подход на левицата винаги, когато е на власт?
– Да, Фили, но никога не е било толкова открито и нагло заявена позицията, че нас всъщност нищо друго не ни интересува, освен защитата на Прочетете остатъка от публикацията »
48. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖАНИ РОДАРИ
Пламен Асенов
11. 09. 13, радио Пловдив
Целия текст слушай тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=51
Възрастните го оглеждат отпред-отзад, побутват го отсам-оттам, подушват го от горе до долу, възрастните го харесват-нехаресват или нехаресват-харесват, както искате. Но децата си го обичат, защото той е техният Джани Родари.
Алфредо Романо, Разсадник в рая на земята
Алфредо Романо пее „Разсадник в рая на земята”, една от 17-те детски песни, които създава по рими, дадени му от Джани Родари. Не знам как го правят хората това – да си раздават само рими, без думи, но с Джани и покрай Джани очевидно никога нищо не е сигурно. Защото кой друг ще ви разкаже цялата, при това – напълно истинска, история за „Човечето от нищо”. Помните ли я?
„Имало някога едно човече от нищо. Имало то нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало:
— Не се ли страхуваш от котката?
— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо — в тази страна от нищо има само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това аз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.
— Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.
Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило — паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срещнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.”
Да сте чували от някой друг писател подобни смислени писания? Не сте, всички пишат за човечета от Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: РУСОФИЛИ МОЖЕ, РУСОФОБИ – НЕ!
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Другарят Сергей Станишев, ескуайър, на сборище на русофилите край язовир Копринка отвори нова велика страница в българо-руските отношения. Някой наричат страницата „срамна”, други – обратно, викат и „безсрамна”. Каквото и прилагателно да сложим обаче, свидетели сме как руската пета колона в България превзема поредния висок връх в своя поход към окончателното колонизиране на страната. Скоро тя с чавка ще бъде отметната като пълна собственост в списъка на Азиатския департамент, където в момента сме отметнати само като частична московска собственост.
И всички ще трябва да бъдем горди от това, защото ако не бъдем, с чавката, която сега ни е изпила акъла отвътре, тогава ще ни праснат по главата отвън – викат пловдивски зевзеци.
Ама не са прави – съдя по аналогичен случай. Защото същите тези понякога викат, че като гледат в какво живеем, било би по-добре да не бяхме присъединявали през онзи септемврий Княжеството към нас, а да си бяхме останали Източна Румелия. И по същия начин никога не са прави, когато го казват – винаги са удобно седнали.
А ако някой се чуди защо пък наричам другаря Станишев с несвойствената за широката руска душа дума ескуайър, ще припомня, че в английския кралски двор през ХІV век това е титла, давана на някой без благороднически произход, но от богатата буржоазия, назначен в свитата на краля – нещо като слуга, хранен човек, момче за всичко, на което кралят може да разчита, защото е твърде благодарно, че е издигнато до висини, които иначе само с пари не могат да се купят.
Така де, не, че искам да смесвам културите, ами малко по индукция се сетих за думата – като гледам как шефът на изцяло европейския ПЕС лае край Копринка изцяло в руска полза. Пък и, честно казано, не знам съответната руска Прочетете остатъка от публикацията »
УПРАВЛЕНИЕТО – ПРАЗНИ ДУМИ, ПРОТЕСТЪТ – ПЪЛНИ МЕЧТИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Правителството на Пламен Орешарски е на власт вече сто дни, въпреки че преживя 85 от тях в ситуация на граждански протести. Ще има ли оставка на кабинета и нови избори до края на годината, както искат протестиращите или левицата ще се задържи на власт – това е основният въпрос, който продължава да определя дневния ред на българското общество и темата, по който днес разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, през ваканцията напрежението в България отслабна, макар да не затихна съвсем. Върна ли се предишната му сила със старта на есенния политически сезон?
– Колебая се, Фили, между „да” и „не”, защото нещата не са еднозначни. В началото на седмицата координаторите на протеста призоваха повече хора да се съберат пред Парламента в сряда за „Голямото посрещане” на депутатите след лятната ваканция. Те излязоха с призив, в който се казва: „Протестът получи подкрепа от различни обществени организации и политически сили. Очакваме техните привърженици на площада – не с партийни знамена, а като свободни граждани на България. Приемаме подкрепата на политическите сили само при ангажимент за постигане и на трите цели на протеста: Оставка веднага!, Нови парламентарни избори преди края на годината! Провеждане на Операция „Чисти ръце“ за премахване на всички връзки между държавното управление и мафията!”
Нескритото желание на протестиращите беше голямото посрещане на депутатите да се превърне веднага в тяхното голямо изпращане. Това обаче не стана – и Парламентът, и правителството, продължават да работят, макар и под всекидневна обсада.
– Защо не стана? Не се събраха достатъчно много хора ли?
– Всъщност, Фили, истината е, че май няма значение колко хора се събират да искат оставка, защото се вижда, че управляващите изобщо не се съобразяват с неписаните правила на демокрацията, а писаните пък четат както дяволът чете Евангелието. Те казват: да, в София всеки ден протестират хиляди хора, но София не е България, много повече са онези, които ни подкрепят и искат кабинетът Орешарски да работи. Просто техният глас не се чува, защото живеят в провинцията – но ние сме длъжни да стоим на власт заради тях.
– А така ли е наистина?
– Определено – не, Фили, ако се имат предвид резултатите от последното проучване на агенция „Алфа рисърч”. То показва, че обществената подкрепа за кабинета Орешарски е същата като в началото – около 23 процента. Обаче хората, които го отхвърлят, са се увеличили от 28 на 48 процента. Този резултат е потвърден и от други отчетени Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 