De Profundis: ОСТРИЕТО НА МРАКА ИЛИ ЗАПЛАХАТА ОТ ОБЩ ФРОНТ НА МОСКВА, АНКАРА И ТЕХЕРАН

юли 31, 2016 at 10:32 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/78909-de-profundis-pada-ostrieto-na-mraka-ili-zaplahata-ot-obst-front-na-moskva-ankara-i-teheran.html

Не знам дали знаете, граждани, колко неудобно е човек да се появи напълно облечен, насред общество на голи. Е, ако не знаете, поне можете да се представите.

Още по-голям проблем обаче е случаят, при който внезапно се оказваш напълно гол в компанията на добре облечени персони. Тогава нещата, освен обикновено неудобство, крият и опасност от нежелани посегателства изотзад, които изобщо не са за пренебрегване.

А точно сега в тази неловка ситуация се намира онова, което наричаме Запад, Нормален свят, Демократична общност или както там още викаме на голямото цивилизационно семейство, към което и ние, българите, официално принадлежим. Оказахме се – в огромна степен по собствена вина – практически съблечени и беззащитни, сред тълпа върколаци с папийонки, които святкат с очи, все по-агресивно ни побутват и потупват оттук-оттам, заграждат ни в кръг и видимо се канят да ни се нахвърлят.

Имам предвид зловещата картинка, която се оформя на изток от европейската граница и която включва сенчестите фигури на три абсолютно непредвидими режима – Русия, Турция и Иран.  Тази триада, независимо от силните противоречия помежду си, всеки момент може да се организира в глутница, с цел да ни нарани максимално, да откъсне каквото може от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ПРЕВРАТЪТ В ТУРЦИЯ – ЛОШИ, ПО-ЛОШИ И ОЩЕ ПО-ЛОШИ НОВИНИ ЗА СВЕТА И БЪЛГАРИЯ

юли 29, 2016 at 8:13 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Неуспешният опит за преврат в Турция засили личната власт на президента Реджеп Ердоган и добави още напрежение към и без това нелеката ситуация в региона. По-сериозните ефекти от случилото се предстои да се проявят, но резонен е въпросът има ли и какви са заплахите за българската национална сигурност в тази ситуация. С коментар по темата слушаме Пламен Асенов.

Когато на 16 юли светът осъмна с новината, че военният преврат в Турция е осуетен, мнозина не знаеха да се радват или да страдат. Раздвоението се дължи на противоречията, които съпровождат политиката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, бивш кмет на Истанбул, бивш премиер в периода 2003 – 2014 година, и дълги години лидер на считаната за умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието.

След като през 2014-та Ердоган спечели президентските избори обаче, започна да става все по-ясно, че нищо умерено няма в неговите амбиции за постигане на еднолична власт и че те далеч надхвърлят правомощията, които конституцията му дава. Паралелно с това се засили и процесът на ислямизация в страната, нещо, което противоречи на заложения в конституцията светски характер на държавата.

Още от времето на Ататюрк именно армията е задължена да брани този светски характер и тя на няколко пъти прави точно това. Само за последните 50 години турските военни извършиха четири успешни преврата, при които с бързи и решителни действия взимаха властта, упражняваха я до овладяване на ситуацията и я предаваха доброволно на цивилните политици. Изглежда възможността тази схема да се реализира за пети път, тормози Ердоган през цялото време, докато е на власт. По-рано той двукратно направи чистки сред висшите военни, като се позова на информация за уж готвени от тях преврати срещу „демократично избраната от народа законна власт”. И в двата случая обаче пред съда обвиненията срещу генералите се проваляха с гръм и трясък.

Третият път бе сега, в нощта на 15 срещу 16 юли и тук вече, поне на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ИМА ЛИ РУСКА НИШКА В ТУРСКИЯ ПРЕВРАТ

юли 19, 2016 at 11:20 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/78083-de-profundis-ima-li-ruska-nishka-v-turskiya-prevrat.html

Както се казва – тези дни светът е олим…..пардон, още не е олимпиада.

Освен може би в Русия, за която целият останал свят разбра що за фалшиви игри, напомпани с дрога, са ни /си/ спретнали батюшките в Сочи през 2014. Под крилото на вездесъщите си специални служби, така организирано и яко са се друсали руските спортисти заради величието на путинова Русия, че тази дрога им държи влага досега, а ще им подмокря задниците и в бъдеще.

Но не – тези дни светът все пак е преврат!

Някои казват, че превратът в Турция е истински, други твърдят, че е бутафорен. Трудно ми е да преценя, пък и на кого ли му пука точно за моето мнение по въпроса.

Добре, де, щом бившият виден разузнавач, а сега висш социалист, о.з. генерал Бригадир Аспарухов може да се плюнчи публично по темата, значи и аз мога. Още повече, ще обърна внимание само на една нишка в цялата работа, по която се трупат факти, но за която няма да чуете въпросният Бригадир дори да гъкне. А няма да гъкнат и останалите бригадирчета, активно ангажирани тези дни с напоителни коментари по темата, предимно за заблуда на обществото.

Още в първите часове, след като се разбра, че превратът върви към неуспех, кметът на Анкара Мелих Гьокчек съобщи, че „в опита за държавен преврат в Турция е участвал един от хората, свалили руския Су-24. Той е участник в организацията на живеещия в изгнание ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен”. Според турски медии, цитирани от Faktor. bg, Гьокчек освен това „обвини организацията на ислямския проповедник в опит да влоши отношенията на страната с Русия, както и в желанието Турция да бъде изолирана в международната политика”.

В случая ме изненада не само бързината и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ГАЛЕРИЯ „ЦВЕТА“ Е ВЕЧЕ ФАКТ

юли 14, 2016 at 8:31 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

Виртуалната галерия на художничката Цвета Марова, по щастлива случайност – мой прекрасен спътник в живота, е вече факт. В следващите няколко седмици, ако не всеки ден, то през ден, там ще намирате нови и нови нейни картини, а след това ще започнат да се появяват творби и на други художници.

Cveta Marova, Little women - Girl with tower, 70-50 sm, Acril on canvas

Днес по този повод двамата с Цвета ще се черпим, а за всички останали – ето линка към галерията: https://artgalleryflower.wordpress.com

А ето и връзката със страницата на галерията във Фейсбук: https://www.facebook.com/%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0art-gallery-Flower-1047724198650931/

Cveta Marova, Little womwn - The pink shepherdess, 70-50 sm, Acril on canvas

И да стискате за гушата тези линкове, от тях няма да текне вино, за да се почерпите и вие, но имам молба към всички – влезте, вижте, зарадвайте се. И ако картините ви харесат наистина, разпространете вестта за тази галерия, пратете линковете на ваши приятели, които обичат изкуството или просто биха искали от време на време да се разсеят от гадния свят наоколо.

Скоро ще се появи и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

De Profundis: ИВАНУШКА ГЛУПАКЪТ, ОПАШКАТА НА ДРАКОНА ИЛИ НАЙ-ПОСЛЕ ЕДНА РАКИЯ ЗА НАТО

юли 13, 2016 at 9:16 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/77683-de-profundis-ivanushka-glupakat-opashkata-na-drakona-ili-nayposle-edna-rakiya-za-nato.html

В края на миналата седмица във Варшава големият дракон НАТО, когото Иванушка Глупакът вече няколко години безотговорно дърпа за опашката, най-после отвори едното си око.

И – не, русолявите по света и у нас да не си правят илюзии, че реалната реалност е като руските приказки, дето поощряват глупостта и я въздигат в положителен герой, който винаги печели срещу гадните умни дракони и всички останали западни умници. Руска му работа…..

Но, от друга страна, всеки има право не само на фолклора, а и на съдбата си, тоест, руснаците да правят със себе си каквото щат, само да оставят нас на мира. Обаче не ни оставят – и затова драконът отвори едното си око във Варшава.

Мога да го обясня и по още по-разбираем начин.

Поне през последните 8 години, от руската агресия в Грузия насам, НАТО се държи като онзи човек, дето се прибира в къщи и вика на жената – я първо дай една бира за оводняване на организма. Сипи сега една мастика за правилното функциониране на стомаха. Налей една водка за баланс на кръвното налягане. `Айде и едно уиски за добър сърдечен ритъм и здрав сън. Е, добре, де, стига вече съм се лекувал – жена, я дай най-после да пия една ракия и аз като хората.

Та, значи – ето, дойде моментът и НАТО да пие една ракия, с други думи – да спре да се лекува и пудри пред огледалото, да глези Путин, да му се мазни, да му се обяснява в любов или поне в разбиране на ширините в душата му и да му дава аванси с идеята, че той, лудичкият глупец, най-после ще се налудува, че ще му свършат Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЛЯВО ЕДИНСТВО ПО МОСКОВСКО ВРЕМЕ

юли 8, 2016 at 7:36 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Изглежда все по-вероятно левицата в България да намери формула за общи действия на президентските избори. Защо се стигна дотук и какви могат да бъдат ефектите от подобно действия в полето на реалната политика – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, вътрешно допитване в БСП показа, че там преобладават нагласи за сътрудничество между левите партии, включително да се стигне до издигане на общ кандидат-президент. Реалистично ли е подобно развитие?

– Буквално до преди десетина дни това не изглеждаше особено вероятно, Фили. От една страна, твърде силни са вътрешните напрежения в самата БСП, независимо, че с избора на нов председател нещата уж започнаха да утихват и да има известно сплотяване на редиците. От друга, има проблеми между самите леви партии – основно БСП и АБВ, формацията на бившия президент Георги Първанов. АБВ се отцепи едва преди две години и тази рана изобщо не е зараснала. По стар революционен обичай мнозина от редовите социалисти продължават да наричат Първанов и хората му „изменници” и „предатели”. Не толкова емоционални, но не по-малко силни от тези в низините, са недоволствата и по върховете на БСП. Червената върхушка се чувства излъгана от Георги Първанов, Румен Петков и Ивайло Калфин, които ги зарязаха и заиграха своя собствена игра в политическия бизнес. Поотделно  пък БСП и АБВ са бесни на още по-малката лява формация – „Движение 21” на бившия депутат Татяна Дончева, наричана понякога „поразяващата уста”. Тя създаде движението си с цел да възстанови чистотата на лявата идея, но всъщност с говоренето си за малко да издаде всички далавери на четата. Освен това дразни довчерашните си политически приятели, като им отнема и разпилява електората. Разбира се, в играта за лявото пространство има още поне дузина партии. Техните основни характеристики са две – всичките им членове се побират в един файтон, а лидерите им са безсрамно предани на батковците и каките, държащи кранчето за раздаване на пари и доходни служби. С други думи, Фили, дори наистина да има някакво по-тясно обединение за президентските избори, това ще е обединение на левицата със самата себе си, а нейното обществено влияние като цяло не нараства.

– Дори и така да е, но не е ли важен в случая фактът, че може би виждаме начало на нов етап в нейното развитие, след като толкова години левицата само се делеше и цепеше?

– Всъщност, нека изясним още нещо важно – това допитване на БСП до Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КАК БРИТАНЦИТЕ НАЛЯХА КАПКА ЗДРАВ РАЗУМ В СТАРАТА ЕВРОПЕЙСКА КАША

юли 6, 2016 at 9:43 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/77197-de-profundis-kak-britantzite-nalyaha-kapka-zdrav-razum-v-starata-evropeyska-kasha.html

Брекзит е най-тъжното нещо, случило се на Обединена Европа от нейното създаване до сега.

Тази констатация ще бъде валидна, дори излизането на Великобритания да не се превърне в реален факт, дори всичко да остане само на символично ниво. Но никой от брюкселските политически величия не трябва да се прави на изненадан от Брекзит и съответно – да се окаже неподготвен да реагира.

Ако пък някой от тях си признае, че е наистина неподготвен, това само ще затвърди впечатлението, че стъпката на евроскептиците от Острова е правилна. Защото този резултат от британския референдум беше не просто предвидим, а предшестван от ясни сигнали, при това подавани не от вчера.

Стана като в историята за Буда, който, като изпраща свой ученик на опасен път, му казва – ще бъда винаги до теб и ще те пазя. Ученикът обаче се връща целият натрошен и упреква Учителя, че не е спрял стадо слонове да го прегази в джунглата. „Преди слоновете мина ли глашатай, който викаше – всички да се пазят?” – пита Буда. „Мина” – отвръща ученикът. „Аз го изпратих да те предупреди, а ти защо не го послуша?”

Та и с Брекзит така. Колко пъти през последните 10-15 години, откак стана голямото разширяване на Евросъюза, Лондон ясно каза – Брюксел да спре с опитите да регулира всичко във Вселената; да престане с раздаването на пари по социалистически; да не се прави на по-умен от естествените пазарни и обществени процеси; да концентрира усилията си в реалните, а не в измислените от самия него общи Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

178. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ТИХО БРАХЕ /част втора/

юли 5, 2016 at 11:20 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

16. 03. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100669856/velikite-evropeici-tiho-brahe-chast-vtora

През 1573 година Тихо Брахе, астроном, астролог и алхимик, издава книгата си De nova stella, „За новата звезда”. В нея публикува проучванията и изводите си за появилата се в съзвездието Касиопея супернова, позната днес като SN 1572, която всъщност се намира на 7 500 светлинни години от Земята. С помощта включително на новия, измислен от него уред, наречен „секстант”, Брахе доказва, че това е точно нова звезда, не непозната дотогава планета и е саркастичен към другите наблюдатели, като пише в предговора: „О, закърнели мозъци, о, слепи наблюдатели на небето”. В същото време той дава и астрологическа връзка на събитието, като твърди, че появата на звездата предсказва голям упадък на католицизма. Доколко наистина небето, а не логиката, го води до този извод, не е ясно, защото по онова време протестантството, предимно в северните части на Европа, и без това е във видим възход, а такъв процес няма как да не е за сметка на Рим. Така или иначе, с книгата си самият Брахе бързо се превръща в своеобразна звезда и малко по-късно прави европейски тур за овации. Връща се в родината, но с идеята да приключи делата си там и да се премести в Базел. Не, че вижда нещо гнило в Дания, но смята, че тя е периферна страна по отношение на големите мисловни движения на епохата. Обаче крал Фредерик ІІ, същият, когото чичо му Йорген Брахе спасява от удавяне, не е склонен да пусне най-прочутия си астроном и астролог, затова му прави предложение, на което Тихо не може да откаже. Кралят му дава годишна пенсия от 500 талера, поста каноник в катедралата в Роскилде и приходите от данъците на едно имение. Дава му също и изключителните права върху остров Вен или Хвен, не знам как се произнася, който се намира точно срещу прочутия замък Елсинор. Идеята е не просто Брахе да  управлява острова, а да построи там обсерватория. Всъщност му казва – прави каквото щеш, аз само ще ти наливам достатъчно пари.

Джорди Савал – Galliarda napolitana by Antonio Valente 

През 1576, когато е на 30, Тихо Брахе прави първа копка на замъка Ураниборг, който всъщност е първата истинска астрономическа обсерватория в Европа. Името идва от Урания, римската богиня на астрономията, а строежът е по планове на самия Тихо. За четири години мястото става истински дворец на науката, в който има площадки за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

СЛЕД BREXIT – ЩЕ СТАНЕМ ЛИ ПО-УМНИ ИЛИ ЩЕ СИ ОСТАНЕМ ГЛУПАВИ

юли 1, 2016 at 6:19 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ На референдум британците гласуваха да напуснат ЕС и въпросите сега са свързани с последствията – ще оцелее ли изобщо ЕС, ще се реформира ли и в каква посока, как кризата ще се отрази на отношенията със САЩ и Русия, теми, до които ще опитаме да се докоснем с нашия политически коментатор Пламен Асенов.

– Пламен, седмица след референдума едва ли остана нещо, което да не е вече казано за тъй наречения Брекзит. Но кой, според теб, е главният проблем, който се откроява?

– Истина е, Фили, че медии, коментатори и политици в Европа не спират да говорят по темата, но на това говорене май му липсват две главни неща – спокойствие и здрав разум, както и малко по-глобален поглед. Да, всички разбираемо са изнервени. Някои хора – както в Брюксел, така и в Лондон – просто не очакваха референдумът да завърши с победа на евроскептиците. Други не вярваха, защото не искаха да повярват, а щом истината ги застигна, започнаха да викат силно, за да замажат собствената си вина за станалото. Трети се отдадоха на старата, добре позната, но безсмислена игра – ние сме добрите, те са лошите. Четвърти пък, най-вече евро-скептиците в останалите европейски държави, решиха да извлекат максимална лична и партийна изгода. Всички тези подходи са контра-продуктивни, Фили и в известен смисъл само наливат вода в мелницата на настоящия хаос и бъдещите лоши решения.

– Това е по отношение липсата на спокойствие и здрав разум, а какво имаше предвид, като каза, че на коментарите липсва и по-глобален поглед?

– Първо, нека си спомним, че Великобритания не е сред страните-основателки на ЕС. Тя става член на Европейската общност, пак с референдум, едва през 1973. Какво е правила през тези 21 години, да не би да е умирала от глад, вместо да ражда „Бийтълс” и „Ролинг стоунс”? Поколението, което тогава вкара Лондон в ЕС, сега го Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар