De Profundis: ПРАВИТЕЛСТВО НА ВСИЧКИ ИЛИ ЗАЩО БЕЗ МОЗЪК ВСЯКА ПРЕЦЕНКА Е НЕВЪЗМОЖНА
De Profundis:
ПРАВИТЕЛСТВО НА ВСИЧКИ ИЛИ ЗАЩО БЕЗ МОЗЪК ВСЯКА ПРЕЦЕНКА Е НЕВЪЗМОЖНА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-rusiya-e-cherna-dupka-za-normalnata-chovechnost-prosvetenoto-slovo-i-svobodnata-misal-no-bez-mozak-vsyaka-pretsenka-e-nevazmozhna
„Има надежда за кабинет“ – вика внезапно възникналият от нищото политик Стефан Янев.
И каква му е надеждата, граждани? „Идеалният вариант е правителство с всички парламентарно представени партии и с подкрепа дори от президентската институция“ – уточнява фамозният тип.
Тоя безжалостно отсвири Сакса от челната позиция по наглост и тъпота. Онзи имаше скромното желание всички българи просто да се прегърнат под неговото крило и да сънуват розови сънища, докато той и хората му крадат. Тоя Стефчо обаче иска повече. Иска да дирижира някакъв огромен народен хор и оркестър без име в българската политика, който да прави глупости под бурните овации на публиката. А композиторът Радев да седи отзад и да го ръчка, ако сбърка някоя нота, тоест, ако случайно сътвори нещо в българска и европейска, не в руска полза.
Е, това за бурните овации Янев не го казва пряко, но то се подразбира по логика. Имам предвид – неговата логика. Ако си редови избирател, какво правиш, щом твоята партия любима запретне ръкавите да управлява в полза на социалната справедливост, любовта към Русия и лично към другарката Митрофанова? Ами радваш се и ръкопляскаш. А ако всички партии любими управляват, всички редови избиратели се радват и ръкопляскат, нали така.
Колко е просто и естествено – а никой след Тодор Живков да не се сети!
Да, наистина е безкрайно просто. Чак тъпо. Но не се учудвам, че кретените със зелени чорапи така виждат бъдещето на българската политика и изхода от дупката, в която страната се намира? Как иначе да го виждат, освен като в казармата – войниците са строени, офицерите държат под козирог, както описва нещата бай Захари Стоянов, а командирът на батальона рапортува на командира на бригадата, че народът е готов да пее „Велик е нашият войник“ до скъсване на гласните връзки. Или до последния велик наш войник, все едно.
Велики мислители са тия червеноглави зеленочорапести гномове, няма що. Но, само да попитам – в този политически паноптикум от всички управляващи как се сговаряме с Костя Копейкин и безценните му визии за излизане на България от ЕС и НАТО. Дали ги удовлетворяваме в името на безкрайно дългото бъдещо съвместно управление или го уговаряме да изчака няколко години, докато пипнем допълнителните милиарди, дето Европа тъкмо започва да ни подарява и чак тогава да се махнем.
Как, бе! Как държим заедно БСП и ДБ по темата даваме или не даваме оръжие на Украйна. Или може би решаваме нещата мъдро като Соломон – даваме по половин снаряд, половин гаубица, половин МИГ-19. Така хем ще сме дали нещо, хем няма да се дали нищо.
Гениално, а? Но съветвам Янев все пак да ми плати щедро за идеята, щото гениалните идеи не се раждат на гола поляна. Трябва благодатната почва да се полее с качествени и количествени питиета, а вече съм пробвал и мога да ви уверя, че в магазина не е като в политиката – там нищо не дават срещу идеи, независимо умни или глупави.
И питам още, с Янев начело и Радев вътре в главите ни, какво правим по темата, за която Парламентарната асамблея на НАТО преди десетина дни посъветва да вземем решение – признаването на Русия за терористична държава. Нещо не виждам някоя българска партия, включително от онези, дето са уж проевропейски и пронатовски, да е внесла проект за такова решение в Парламента.
За сметка на това пък виждам служебното правителство на президента Радев да се прави на изключително разсеяно и да не готви списък с мерки, които ще трябва да се предприемат, когато такова решение все пак бъде взето. Защото то един ден ще бъде взето, помнете ми думата.
Подобен списък със сигурност трябва да включва показното изгонване на Елеонора Митрофанова от София с помощта на връв и празно газено тенеке, което да думка по жълтите павета. Също – свеждане броя на служителите в руското посолство до една палатка хора, осветени и стоплени по начин най-символически от проста газена лампа. Приоритет на българските специални служби пък ще трябва да стане не ловенето на мухите, а на руските терористи сред „мирните“ руски граждани тук, както и техните предани български помощници. На принципа, че с терористи не се разговаря, трябва да се прекратят всякакви разговори с „Лукойол“, „Газпром“ и останалите руски компании в България, защото те са част от системата на държавен тероризъм и хибридната руска война на Кремъл срещу нас и целия Свободен свят, дори когато се представят за „частни“. Знаем тази руска „частност“ как става, какво значи, на кого плаща и до къде води това.
Много са нещата, които трябва да се свършат по повод натовското решение Русия да бъде призната за терористична държава. Например стъпка в правилната посока, тоест, към превръщането на БСП в истинска европейска лява партия, би било тя да заклейми своите евродепутати, които не подкрепиха другата резолюция от тези дни – резолюцията на Европейския парламент, която признава Русия за спонсор на тероризма. Така, де, мечтая си само за БСП.
Не знам дали си давате сметка, граждани, но решенията за същността на Русия като терорист променят утрешния свят днес, пред очите ни. Те не са нещо, което идва и отминава, това е базисна позиция, която ще определя политиката на НАТО и ЕС за години и десетилетия напред. Рано или късно, по-скоро рано, американците, принудени от суровата реалност, също ще признаят това. А ние и нашите деца ще живеем с него и по-добре отсега да го осмисляме.
Дори утре Русия да спре кампанията си в Украйна, мирно и изцяло да се оттегли, като промени собственото си управление към нещо демократично, тя ще трябва да извърви дълъг път и да даде много солидни гаранции, че вече не е терорист, преди тези решения, веднъж взети, да бъдат отменени.
Разбира се, такава промяна в Русия е пълна фантастика. Доказват го и последните проучвания, които пак показват, че близо 80 на сто от руснаците харесват Путин, а 75 на сто одобряват политиката му.
За да си го представим по-добре, граждани, да видим процентите като числа. Ако приемем, че руснаците са 140 милиона, значи около 110 000 000, с думи – сто и десет милиона от тях, одобряват мръсната руска агресия срещу Украйна, терористичните ракетни атаки срещу мирни жители и инфраструктура, мародерството, изнасилванията и другите военни престъпления срещу украински граждани, размахването на ядрената катастрофа като опция за ескалация на конфликта и прочие.
Дори да приемем, че процентите са завишени, все пак подкрепата за престъпника Путин и неговия режим е чудовищна. Тя показва, че Русия наистина е черна дупка за нормалната човечност, просветеното слово и свободната мисъл. Че огромната част от руснаците са не просто зомбирани отвън, а че вътрешното мъртвило е тяхната истинска същност и затова са здрава основа терористичния режим в Кремъл.
Ако Путин не съществуваше, те щяха да си го родят. Да го измислят. Те си го искат. Той е те.
Но да не приказвам много за положението в Русия, защото онзи ден се смръзнах от последното проучване за нагласите в България. То посочи 48 на сто недоверие в ЕС – при 43 процента през лятото, 41 миналата година и 32 през 2018. Защо бе?
Това показва две важни неща – колко силна е в България руската хибридна пропаганда и колко благодатна почва от изначална тъпота има тук за нея.
Няма сега да тръгна да убеждавам тези уж българи да си променят мнението – на глупавия не можеш да обясниш, че е глупав, защото е глупав. На жалките 48 на сто българи ще кажа обаче само едно – отричайте се от ЕС колкото искате, когато децата ви се махнат от Германия, Франция, Нидерландия или където там учат, за да отидат да учат в Русия. Когато се откажат от гражданството си в някоя европейска държава и хукнат да получават руско. Когато предпочетат да получават заплатите и пенсиите си в рубли, а не в евро.
А дотогава – моля, млъкнете! И когато ви питат за някоя анкета, а отвътре ви напира да не дрънкате, отговаряйте – не мога да преценя. Което е самата истина, де – без мозък, преценка не може да бъде извършена.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ХАОСА ВЪТРЕ И НЕДОВЕРИЕТО НА ПАРТНЬОРИТЕ ОТВЪН
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgariya-mezhdu-haosa-vatre-i-nedoverieto-na-partnyorite-otvan
Шенген ли? Айде, бе!
И този път ще гледаме Шенген през кривия макарон на непостижимия мерак. Или през кривото огледало на собствената си некадърност, алчност, вечно хитруване – къде на дребно, къде на едро, през неуспеха – не, по-скоро – през нежеланието, да се разделим с наследството от комунизма, което тежи като воденичен камък на шията и ни дърпа в бездната на нищото.
Шенген! Ако знаете колко ми се иска да тръгна от Атина и, докато се върна в България, да обиколя поне 15 – 20 европейски държави, без никъде да си показвам личната карта, без да минавам през идиотските гранични проверки, без да ме оглеждат подозрително, като потенциален престъпник…..знаете процедурата. Иска ми се, но няма да стане. И не защото Нидерландия и Австрия ни мислят злото, като не ни пускат отново в свободната за придвижване зона. А заради нас самите.
Ама, казваме, ние сме технически готови. Да, може би. Ключът от бараката обаче е в думата „технически“. Защото всъщност в случая става дума за това, че европейските ни партньори нямат политическо и морално доверие в България. Те не вярват, че властта тук е способна да организира външната европейска граница и митница така, че те да не текат отвсякъде.
И с право. Не сме се справили като цяло с корупцията и специално в тези институции – а и всички знаем, че не искаме да се справим, защото, който и да управлява, печели от тях луди пари. Не сме се справили, защото са живи ако не самите хора от престъпната комунистическа ДС, които създадоха и управляваха контрабандните канали, то техните наследници, които поеха кормилото по време на „демокрацията“. Не сме се справили с бандитите, обвързани с ченгетата. Както и с политиците, обвързани с ченгетата и бандитите. А също не сме се справили с прокурори, съдии и адвокати, които помагат Системата да остане непокътната и да работи като добре смазана машина.
Е, хубаво, де, да кажем тогава на нашите партньори в Нидерландия и Австрия – не наказвайте целия български народ заради бандата негови управляващи и шапката гнили круши в правоохранителната и правораздавателната система. Да се помолим и този път да минем метър, с други думи.
Ами пак не става. Не става, защото не само управляващите и разни други тути-кванти, а ние, целият български народ, сме виновни за състоянието, в което се намираме. Ние се докарахме до тук, като вече три десетилетия правим неизменно грешния избор за това кой да ни управлява. Как пък не ни увряха главите! Ние, нашите деца и внуци, стават политици, бандити, граничари и митничари, набъркват се в корупционните схеми, за да имат лъскава кола, пет апартамента и разни други благини по логиката – всички така правят, защо само аз да съм будалата.
Това е ключовата ни позиция – да не се минем, да не изтървем келепира, щом го правят всички, значи не е незаконно или, най-малкото, не е чак пък толкова осъдително. И изтикваме в ъгъла на подсъзнанието си истинската, нормалната, правилната позиция – няма да нарушавам, а ще спазвам закона, за да просперира страната. Е, не, българинът е на принципа – по-добре врабче в ръката, отколкото сокол в небето. Макар че като се напие с люта ракия, с дълбока нега пее и плаче за морния сокол, дето пие вода на Вардаро. Ще ни се, демек, да сме герои, но като не можем, само си мечтаем, а иначе сме, каквито сме.
„Ако няма да има правителство, защо се бавят изборите? Няма нужда“ – каза онзи ден Никито Василев. Не, че този човек много заслужава да бъде слушан и цитиран, но тук е абсолютно прав. И е още по-прав, като добавя: „Ще се провалим за поредния бюджет или актуализация, ще се провалим за Шенген, после ще се провалим за Еврозоната и така можем да се проваляме до безкрай за всичко“.
Констатацията е абсолютно правилна, така правим – и в минало, и в бъдеще време. Но защо? Никито не отговаря, така че ще се наложи аз да ви кажа, граждани. Всъщност е много е просто – защото така трябва. Защото така искат. Защото постоянните провали, постоянните неуспехи, поддържането на постоянно обществено напрежение в България – това е посоката, към която, съзнателно или не, повечето съзнателно, ни водят всички правителства и всички управляващи досега.
Тук нещата се разделят на две линии, които са здраво оплетени, но все пак за анализа трябва да умеем да ги видим и поотделно. Първата е глобална – руският интерес. Този интерес не от днес и от вчера, а от самото начало, откак е погледнал към центъра на Балканите, е такъв – България да бъде във вечно хаотично движение вътре, за да е по-лесно управляема в руска полза.
Ама, ще каже някой, ние вече сме членове на ЕС и НАТО, така че сме се измъкнали от примката на руския интерес. Да, ама не, както казваше бай Петко Бочаров. Русия продължава да има тук изключително силно лоби, чрез което реализира желаните политики или най-малкото – поддържа хаоса. Дори в моменти като сегашния просто не може да се види да има една цяла политическа формация, която да е ясно ориентирана за защита на българския интерес, а не този на Москва. Да не говорим за хора като президента Румен Радев и неговите служебни правителства, които полагат всички усилия да услужат на руснаците.
Да, заради членството в евро-атлантическите структури, нещата стават малко по-така, по-частично, по-изкривено, не можем изцяло да служим на Кремъл, а трябва да спазваме известно приличие – иначе няма пък тия да ни дават пари. Но вижте какво е Сърбия, другата московска маша на Балканите. Такава трябваше да е и нашата съдба – но, слава, Богу, в даден момент геополитическият интерес на Европа съвпадна с нашия истински цивилизационен интерес и хората ни прибраха по милост.
Втората линия, за която говоря, е свързана с безкрайните ешелони от руски слуги в България, които, било за пари, било заради чисто политически интереси, било от страх, било поради друга причина или поради всички причини заедно, служат на Кремъл като кученца, застанали на задни лапи. Именно Петата колона реализира руските интереси тук. Така се връщаме към горчивите констатации на Никито Ваксилев – ще се провалим за Шенген, после ще се провалим за Еврозоната…..
Да, така ще стане. И причините са, че ако България стане член на Шенген и Еврозоната, това ще е още една огромна крачка към откъсване от руското влияние. Затова се точи толкова време сагата със съставянето на правителство, което, както всички знаем, няма как да бъде съставено в рамките поне на този Парламент. А през това време ще ни управляват хората на Румен Радев, плюс самият Румен Радев, дето се вика – цветът и върхът на политическата мисъл и действие в България.
Но цвят не в българска полза.
Да, те ще бъдат „консервативни“ и безкрайно дълго, колкото е възможно по-дълго, ще точат процеса по предоставяне на оръжия на Украйна. А накрая ще дадат практически нищо. Те ще се правят на разсеяни за заявката на Нидерландия да замени нашите МИГ-ове, ако евентуално ги дадем на Киев, с Ф-16. Безплатно. Те ще се ослушват като мишки в трици по темата, която е изключително важна, но засега активно загърбена от българските медии – Парламентарната асамблея на Съвета на НАТО призна Русия за терористична държава и прикани всички страни членки да направят същото на национално ниво. Е, бъдете сигурни, че нашите мишки ще отлагат максимално. Първо ще мълчат по темата, после, ако някой отвън или отвътре ги притисне, ще измислят 1001 причини да не го правят, а накрая ще ни затрупат с тъпи приказки как такъв акт застрашава националната ни сигурност. Макар че случаят е точно обратен и той е в полза на националната ни сигурност. Тези същите типове няма да предприемат нищо – или само ще маркират активност – по възможността да се преодолее евентуалното вето на Нидерландия и Австрия за влизането ни в Шенген. Те уж ще работят, но всъщност няма да работят адекватно, за влизането в Еврозоната и ще ни държат максимално дълго отвън.
Е, разбираемо е, тези неща и още много, които служебните кабинети на Радев няма да свършат, съвпадат идеално и с руския интерес за съдбата на България, и с интереса на руската пета колона тук.
Това е номерът, двете линии в случая се сливат идеално, така че не очаквайте някакви особени промени към по-добро в обозримо бъдеще. България ще остане в най-лошата възможна позиция – разкрачена между хаоса вътре и недоверието на партньорите ни отвън. Кофти работа!
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: НЕ СЪМ КРЕТЕН, ПРОСТО СЕ ОПИТВАТ ДА МЕ ПРАВЯТ НА ТАКЪВ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ne-sam-kreten-prosto-se-opitvat-da-me-pravyat-na-takav
Заглавие: „Свалят доверието от Нинова“. За всеки нормален българин това е добра новина, само за червенотиквеничковчетата – лоша.
Има се предвид поредната вътрешна крамола в БСП – по места „социалистически“ организации, групи, банди, както щете ги наречете, не искат вече другарката Корнелия да ги командва. Отхвърлят я, горката, от левичарски позиции – тя самата, казват, е прекалено „дясна“, конущисва се с „десни“ формации и така води великата българска лява партия към катастрофа.
Две съображения по темата. Първо, откъде намерихте толкова дясно в България, бе, г-да пишман-социалисти? Някакво истинско, организирано дясно аз професионално търся вече три десетилетия, но не намирам и частица, а вие, току-що прогледнали „политици“ от села и паланки, веднага го съзряхте. Дясно – леле, че страхотия!
Е, нищо чудно обаче тази „позиция“ на въпросните местни групи да не е точно тяхна, а елемент от похода на току-що завърналия се с дисагите от Европа Бай Станишев, с цел да се завърне и начело на БСП, която преди време предаде без бой. Сега обаче ще се бие – та нали той е сигурен, че по-добре от Корнелия може да стегне партийните редици в името на социалната справедливост. Или на младежта и спорта. Или на вятъра и мъглата.
И второто съображение е, че БСП върви към катастрофа не заради името и действията на този или онзи техен „лидер“, а заради обречената си на изчезване комунистическа същност.
Тя не е нормална европейска социалистическа партия, на каквато упорито се прави, а жалък отпадък от БКП, който съзнателно пречи на просперитета на България с две цели – да облагодетелства себе си /най-вече върхушката, разбира се/ и да работи максимално в руска полза. Затова от началото на прехода до сега тази партия се срути до 10 на сто подкрепа, а и ще продължи да пада, докато изчезне напълно. Въпросът е колко време ще отнеме това и колко щети още ще понесе страната.
Да, в БСП няма загадки. В други партии обаче – загадки колкото щеш. За мен например така и си остана неясно защо Асен Василев гласува против това България да купи още 8 американски самолета Ф-16.
Защо не гласуваха другите десетина мъртви души от ПП, мога да предположа – те са вероятно от онези партийни членове – или дори слоеве – дето са по-червени и от червените. Има такива в ПП. Та нали самата партия изначално възприе лозунга „няма ляво, няма дясно“, тоест, самоопредели се като всеядна и опита да изтръгне нишата на популизма от ръцете на ГЕРБ. На ПП не им пука от това, че нямат ясна идеологическа платформа и вече много пъти го доказаха не само с думи, но и с действия.
ОК – но защо точно Асен Василев, който, поне в моите очи, до онзи ден минаваше за най-читавият и нормално ориентиран човек в партията, го направи – не знам. Никакви разумни аргументи не чух, освен нелепото твърдение – ами в нашата партия е така, има различни мнения, но заради тях никой не гони никого.
Не е добра тази позиция. Не е политическа. Не е зряла. Не е логична.
И до нищо добро не води. Зад нея се провижда кротката усмивка на президента Румен Радев и неговото неистово желание да се закупят шведските „Грипен“, които, според някои сведения, отдавна са поръчани и произведени, просто чакат България да ги плати и да си ги вземе. И в тази сделка няма да има никаква корупция, нали така. Друг е въпросът, че със сигурност няма да има никаква реална военна, финансова и друга полза за България, напротив – само затруднения.
Загадка за мен е също как ПП и ДБ си представят възможността сами да направят кабинет с втория мандат и толкова настояват да го получат. Загадка, като имам предвид две основни изказвания, прозвучали напоследък.
Едното е на Асен Василев, който заяви, че ПП няма да разговаря с БСП, защото „за момента те не са коалиционен партньор“. Другото е на Никола Минчев, който каза, че ПП вероятно ще получи подкрепата на ГЕРБ за втория мандат, но тепърва ще мисли дали да я приеме.
Казаното от Василев, ако се потвърди то и ПП наистина се откаже от БСП с ясното съзнание, че тази партия дърпа промените назад, а не ги тика напред, е правилно – дори да доведе до сериозни затруднения или дори до невъзможност да се създаде кабинет с втория мандат.
Какво означава обаче казаното от Милчев – ще мислим дали да приемем подкрепата. Ако ти дават подкрепа в пленарната зала, без да те питат искаш ли или не искаш, как ще я откажеш? Това е технически невъзможно.
В политически смисъл обаче възникват два въпроса. Ако ГЕРБ просто гласуват „за“ и подкрепата им е безвъзмездна, не може да бъде „отказана“. С такава помощ лесно се свиква, но – доколко може да се разчита на нея. Всъщност не може, като Дамоклев меч вечно ще виси над управляващите въпроса – ще ни подкрепят ли и този път.
А тогава няма ли да възникне у ПП желание все пак да регламентират подкрепата, за да са наясно колко е дълга чергата им и докъде могат да си опъват краката.
Загадки обаче произвеждат не само политическите партии, граждани. Най-големите според мен идват от служебния кабинет на Румен Радев.
Първо беше потресаващото признание на военния министър, след като Парламентът най-после реши да дадем военна помощ на Украйна – че правителството ще бъде „много консервативно“ при изпълнение на решението. С други думи – пишете каквото си щете, ние ще го прочетем както Дяволът – Евангелието.
Е, можеше да се предположи, затова Парламентът не трябваше да отпуска цял месец за решение на кабинета, а три дни. И трябваше да го ограничи, като специално напише, че първо трябва да дадем на Украйна всичко, което тя иска по „оня списък“, плюс още нещо от себе си, ако имаме останало.
Второто изумително и гнусно действие на Радевите хора дойде малко по-късно, когато стана ясно, че, в замяна на евентуално дарените на Украйна дърти руски МИГ-ове, Нидерландия ще ни даде Ф-16. Без пари. Подарък. Така, както ние, българите, много обичаме.
Вместо да грабне подаръка обаче, кабинетът безсрамно заяви: „Не е получавано предложение от Нидерландия за предоставяне на самолети Ф-16“. А предложение за чоплене на носа, пиене на кафенце и гледане към страната на Русия получавано ли е? Излишни „Грипен“-и с парите на данокъплатеца можем да купуваме, без да сме получавали, а само като сме изпращали предложение. Но за необходимите и безплатни Ф-16 непременно предложение трябва да получим. Да ни ги натикат в ръцете искаме. А комисиони да ни дадат, за да ги вземем, искаме ли?
Да, граждани, оставам с впечатлението, че цялата работа е, защото покрай „Грипен“-ите говорим за едни пари, от които едни пари ще станат наши пари, докато покрай нидерландските Ф-16 никакви пари не се наблюдава да се навъртат.
И третата невъобразима идиотщина, която сътвори кабинетът на Румен Радев, е решението да се иска от ЕС дерогация, тоест, частична отмяна, на ограничителните мерки срещу Русия, за да се проведат търгове за горива /авиационни и за отопление/, за нуждите на МВР. Ама много наложителна била дерогацията – за да може МВР да изпълнява задълженията си по Конституция, да лови престъпници и да помага ефективно на бабичките с бастуните да пресичат смъртоносните улици.
Очевидно българското МВР може да се топли и лети само с руско гориво, никакво друго.
Не, не съм аз кретен, нали, граждани? Само разни кретени смятат, че могат да ме правят на такъв.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: КАКВО ЗНАЧИ „ПРЕГОВАРЯМЕ ЗА ПОЛИТИКИ, НО НЕ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО“
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-kakvo-znachi-pozitsiyata-pregovaryame-za-politiki-no-ne-za-pravitelstvo
„Няма да преговаряме за правителство, само за политики“ – вика Даниел Лорер в навечерието на срещата с ГЕРБ.
И наистина – на самата среща така и стана. Както се казва – видяха се, но не се познаха. Имат синхрон във вижданията поне по 16 основни точки, както каза Кирил Петков. Имаj, както се видя, някаква нагласа да бъде постигнато съгласие и по други теми, които подлежат на обсъждане. И какво, тези съгласия не стигат, за да се хванат партиите и да ги реализират заедно, така ли. Струва им се, че ще свършат работата прекалено бързо и след това ще се чудят какво да правят ли?
Нещо ми бяга логиката в цялата работа за преговори по политики, без преговори за правителство. И то по няколко линии.
Първо, как ще се правят политики, ако няма правителство? Кой ще ги прави? От самите себе си ли те ще се случват, по метода на Барон Мюнхаузен – да се вдигне от блатото, като се хване сам за косата? Или по метода на бебетата, които, щом са гладни, веднага започват да реват и знаят, че все някой ще им подаде цицка – поне за да млъкнат, ако не за друго? Или всъщност се интересуваме само от това да договорим за пред публиката прекрасни политики с ГЕРБ, а после да оставим служебното правителство на Румен Радев да ги изпълнява?
Второ, случващото се означава – с ГЕРБ не може, с БСП може. Тази версия не е нова и още от появата си е просто един огромен, много тъп парадокс. Да, добре, съгласен съм – ГЕРБ по много линии са креатура на комунистите, по време на управлението си те сътвориха големи безобразия, включително в руска полза и прочие. Но пак да го кажа, за да се вслушаме – с ГЕРБ не може, с БСП може! Така ли?
Със чудовищното създание – не, с чудовищния създател – да!
При това, след като вече и слепите видяха, поне покрай гласуването за оръжията за Украйна, че именно БСП – не ГЕРБ и не дори ДПС, е наистина най-ретроградната сила в този парламент. А и в тази страна, ако игнорираме разните копейки. И след като, ако искаме да сме прагматични – а в създадената ситуация е задължително да сме, за да спрем Гълъбаря и гълъбовото ято в порива им да ни управляват до безкрай – трябва да си дадем сметка, че с БСП дори простата бакалска сметка на гласовете пак не излиза. А това значи към евентуалното бъдещо управление на ПП, ДБ и БСП, да се приобщи и БВ на Стефан Янев.
Дори няма да го коментирам, толкова е безобразно.
Трето, като не се преговаря за правителство с ГЕРБ, а само за политики, това означава никакви читави политики да не могат да се реализират, защото няма да има време – и този Парламент няма да излъчи управление, така че скоро ще фалира напълно и ще вървим към следващи избори. Докога? Защото лошата новина – да ви я кажа отсега – е, че и след следващите избори конфигурацията в Народното събрание ще бъде почти като сегашната, защото от нийде взорът истинска алтернатива не види. Така че просто ще продължим да си падаме по спиралата, която се върти надолу в политическата криза. До пълната победа на Нищото, може би?
Четвърто, зад нежеланието на ПП да се преговаря за правителство с ГЕРБ, стои умопомрачителната идиотщина, че може да се мисли за някакви съвместни „политики“ с тях, или дори за някакво „евро-атлантическо мнозинство“, но без корупция. Добре, пак казвам, приемам, че от ГЕРБ са замесени здраво в корупционните практики. Но, както знаем, корупцията никъде и никога по света не е концентрирана само в една партия, това просто е невъзможно. И от друга страна – не е ли възможността да се бориш с корупцията свързана с това да бъдеш във властта и да държиш в ръцете си реални механизми за тази цел, а не като стоиш отстрани и подвикваш от резервната скамейка като сладкопойна чучулига.
Да си представим само за миг еретичната картинка, че ПП, ДБ и ГЕРБ направят общо правителство, без значение как ще бъде формулирано то, кой ще бъде начело и прочие. Това значи, че ПП и ДБ могат да контролират отвътре всички решения и практики на този кабинет, да ги прекратяват или поне да им се противопоставят много силно, ако видят, че те са корупционни. А ако не могат да противодействат достатъчно силно, могат веднага да напуснат и буквално да срутят ГЕРБ с факти и доказателства пред публиката и правосъдието.
Важен е въпросът защо не искат ПП и ДБ да участват в евентуално общо управление с ГЕРБ? Да, като доста некадърни политици, в последните две години те не си оставиха нито една открехната портичка за подобен контакт, а изгориха всички мостове, като гръмогласно убеждаваха и продължават да убеждават своята публика, че ГЕРБ е основният враг и те няма да се конущисват с него в никакъв случай.
Но извън този чисто политически аргумент, който, при това, не е свещена крава и винаги може да се преодолее, остават само две опции за отговор на въпроса – ПП и ДБ или се страхуват, че не са достатъчно способни да контролират нещата отвътре в една такава конфигурация, или истинската им идея е не реално да се борят с корупцията, а да се борят с корупцията точно на ГЕРБ – с цел да я заменят със своя. Защото тази работа празно място не търпи.
Точно така, впрочем, направиха ГЕРБ, които по време на управлението си постепенно и целенасочено отнеха повечето важни корупционни ниши от ръцете на БСП и ги концентрираха в своите. Те комунистите защо пищят като недоклани прасета и са готови ортак дори с „партиите на промяната“ да станат, само и само да си върнат поне част от цицката с млякото. Ами гладни са, разбирам ги.
Четвърто, последните две важни гласувания в Парламента – оръжията за Украйна и купуването на още 8 Ф-16 – показаха, че мнозинството, което може да се получи в този Парламент по наистина важни въпроси, е толкова сериозно, че е почти на ръба, за да се извършат дори промени в Конституцията. А това, както знаем отдавна, но както ПП и ДБ научиха на наш гръб по трудния начин, е възможност да се тръгне по единствения път, по който могат да се направят промени, свързани с главния прокурор и бакиите в съдебната система изобщо.
Друго важно – това е и начин да се премахне институцията „служебно правителство“ и така да се отнеме възможността Румен Радев или който и да било следващ президент, да управлява страната реално и безконтролно, като далеч надхвърля президентските си правомощия.
Не ви ли харесва тази опция, граждани? На мен ми харесва.
Ще се случи ли тя, след като във вторник ГЕРБ и ПП говориха само за политики, но не и за правителство? Не.
Защо няма да се случи? Ами ако не сте разбрали защо, прочетете отново този текст. Или някой друг, все едно, пак няма да разберете.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ДА ЗАЛЕПИМ СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ НА ПОЗОРНИЯ СТЪЛБ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-da-zalepim-sluzhebniya-kabinet-na-pozorniya-stalb
Както обикновено, в нощта на Хелоуин сънувам неща, тъпи до мъдрост.
Две еко-крави се залепят пред магазин за дамски чантички в знак на протест, но собственикът е умен и ги оставя залепени. Гражданите, крава невидели, се събират на тълпи да видят, мъжете купуват чантички за жените, а някои и за себе си. Печалбите скачат до небето, а когато кравите стават кожа и кости, собственикът им взима кожите и ги пуска да си ходят по тракащи кости.
Чисто хелоуинска история – но същия подход трябва да се приложи и спрямо еко-кретените, дето се залепят по галерии и музеи, уж като протест срещу петрола. Или срещу планетата. Или срещу глупостите, които ръси Грета Тунберг от тяхно име.
Та, идеята ми е, вместо да бъдат отлепени веднага, нека тези „активисти“ останат така известно време, нали и без това искат повече публичност. Да изкарат два-три дни на хляб и вода, а публиката, която обича истинското изкуство далеч повече, отколкото тъпите форми на еко-протест, да минава и да ги освирква, докато ги замеря с развалени яйца и скапани домати.
От друга страна, много бих се радвал, ако сегашното служебно правителство, воглаве с патрона му, президента Румен Радев, само, в знак на протест срещу себе си, се залепи някъде на видно място. А още повече бих се радвал, ако целокупният български народ го подгони, хване и залепи, след което да го освирква и замеря щедро. Няма значение повода, просто това е единственият начин да се спасим от политически решения на временно управляващите, които водят страната към катастрофа. Поне към катастрофа на доверието у нашите европейски и натовски партньори.
Фука се например енергийният гълъб, божем – министър, че ей сега, щом Европа спре да внася руски нефт, през нас той ще тече свободно и дори ще снабдяваме други европейски държави с петролни продукти. Ма много се фука. И се хили. На този тип явно мозъкът му е заврял от есенните жеги по Хелоуин, от него се е изпарило цялото усещане за морал и приличие, останала е само проста бакалска сметка, андрешковщина и безкрайна наглост от руски тип.
ЕС ни направи изключение – за разлика от всички останали, ние да внасяме руски нефт чак до края на 2024. Защо Брюксел повярва, че „Лукойл“ не може да работи с друга суровина, освен с някаква конкретна от Урал, не е ясно – след като специалисти казаха, че това е лъжа. Но, фактът е факт и жестът – жест, партньорите ни дадоха възможност да задоволяваме нуждите си, без да се замаряме прекалено с тежката труд да сключваме нови договори с други страни, от които я има някаква комисиона за нас, я не.
Ние обаче веднага обръщаме този европейски жест в мръсна пазарска торба, която ще изтупаме до край, като подскачаме от радост – не, ние ще печелим от износ. Нали сме по-хитри от европейците. Нали сме по-велики – те ли ще кажат на „нашия“ роден „Лукойл“ да изнася или не.
А президентът Румен Радев защо ходи в рафинерията – да яде рахат-локум и да говори за времето ли. Обещания са се разменяли там – т‘ва пари, т‘ва услуги, т‘ва взаимни интереси, т‘ва широката руска душа и великата руска култура…..т‘ва да не ви е лукова глава, бе, ей! Така че, ето го резултата – ще изнасяме, напук на ЕС.
Брюксел веднага обаче каза ясно – не, не сме направили изключението за вас, за да измамите всички. Петролът от Русия си го внасяйте, петролните продукти си ги консумирайте вътре – и толкоз!
А ние пак – напреки и въпреки. Излиза този път финансовият гълъб и вика – ама не може така, ще ни се срине цялата финансова система. Един вид – България на данъците от „Лукойл“ се крепи. Поредната нагла лъжа, както знаем – а защо се очаква Брюксел и на нея да се върже, не е ясно.
Освен това, вика финансовият гълъб, като преглеждам европейското решение, забрана има само за износ на суров нефт, а ние нямаме намерение да го изнасяме суров, ще изнасяме петролни продукти.
Първо, забележете това „ние“, което идва да покаже, че България някак е едно с „Лукойл“ и точно държавата ще изнася, а не рафинерията. И второ – забележете как веднага, щом стане нужда, сме способни да намерим в закона „врата у поле“, щом трябва да се измъкнем сухи.
Но не, всъщност не трябва да се измъкваме сухи от ситуацията. Аз съм против. В момента България заслужава ЕС веднага да отмени решението си за руския нефт, с което ни направи услугата и да ни върне в кюпа на общата забрана за неговия внос, където са всички останали.
Ама ние сме щели да пострадаме! Ами всички ще пострадат, ще пострадаме малко и ние, това се нарича „европейска солидарност“.
Ама „Лукойл“ ще пусне кепенците и ще си замине от страната, после ние какво ще правим? Първо – да сте мислили отрано, а не да ставате ортаци с руските дяволи, които, както сами знаете, накрая винаги ви завличат в Пъклото. И второ – къде ще си замине „Лукойл“? Някъде, където няма санкции; някъде, където може да си отнесе цялата рафинерия; някъде, където щедро ще му предоставят възможност десетилетия наред да печели, без да внася стотинка данък в държавната хазна. Къде, бе?
Ама това би било катастрофа за България! Не, катастрофа ще бъде, ако още малко тук продължи да управлява селският хитрец Радев и неговата клика, които са готови да стъпчат българския и европейския интерес, само и само да намажат дебели филии с масло на руснаците и руското лоби в България.
Та затова казвам, че Радев и неговите жалки хитреци от служебния кабинет трябва да бъдат залепени на някой площад и остракирани.
Е, не само заради това, а и защото продължават да защитават политически, логически и морално незащитимата позиция, че България няма да даде оръжия на Украйна.
Киев отправи редица молби, ние – твърдо не. Всички наши партньори от ЕС и НАТО, дори малка Македония, дадоха пример какво и как се прави, ние – твърдо не. Всичко решиха въпроса в оперативен порядък, ние се позоваваме на решение на предишен Парламент, доминиран от радево-комунистическата, тоест, русолюбската политическа клика. Въпреки цялата куртоазия на ЕС, военният министър на Латвия все пак открито заяви, че България предава общия интерес.
Смятате ли, че просто на някакъв министър от някаква малка държава му е писнало и той е направил непремерено изказване? А не виждате ли, че това е обща позиция на ЕС и НАТО, чиито говорител се явява латвийският министър?
Ами не се заблуждавайте. Ако не знаете как работи европейската система в подобни случаи – научете се, примери много, лесно се схващат дори от тъпи мозъци!
Скоро – може би – предложението за това да не даваме оръжие на Украйна най-после ще бъде променено. И каква е реакцията на служебния кабинет? Ами, след като май загърби тъпата теза, че и да искаме, няма какво оръжие да дадем, пак виждаме опит да се вкарат нещата в тежък пазарлък. Военният гълъб лансира ново внушение към депутатите – да, можем да дадем оръжия на Украйна, но само ако бъдат заменени от натовски.
Кога да бъдат заменени, колко и какви оръжия можем да дадем, колко и какви оръжия искаме да получим, от кой ще ги искаме, защо досега не сме ги искали – всички тези и много други въпроси са заметени под килима. Важното е да има дълги и безполезни спорове, да започнат уговорки и уговорки на уговорките, решението да се забави и евентуално – да потъне в неразбирателството, което и без това се вихри щедро в Народното събрание.
Това е целта. И на тия политически пезевенци не им пука, че срамят името на България и заради тях съюзниците ни смятат всички българи за „предатели“. Не им пука, че хората в Украйна съвсем буквално мрат в мръсната руска война и имат нужда да се защитят. Не им пука, че утре, ако нещо тук стане, НАТО може да каже – ама чакайте, нали Русия не беше истинска заплаха за вас, нали вие съзнателно не изпълнихте своя съюзнически и морален дълг, нали гледахте в тавана, когато трябваше да действате. Е, сега ние ще погледаме в тавана!
Ей за това тия гълъби, плюс гълъбарят, трябва да бъдат залепени на позорния стълб.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 