De Profundis: С ПИРОН В ГЛАВАТА ИЛИ С „ГАЗПРОМ“ ДО ДУПКА – КАБИНЕТЪТ НА РАДЕВ ВЪРНА СТРАНАТА В ЛАПИТЕ НА РУСИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-s-piron-v-glavata-ili-s-gazprom-do-dupka-kabinetat-na-radev-varna-stranata-v-lapite-na-rusiya
Знаете ли, граждани, историята за онзи, дето си забил цигански пирон в главата, с цел да се инвалидизира и да го пуснат от затвора. Но след обстоен преглед, докторите казали, че му няма нищо, ще се размине само с по-чести главоболия. Всеки опит да се измъкне пирона обаче, ще доведе до беля. Затова сложили лепенка на гения и го върнали в килията.
Та и историята за българската любов към Русия и всичко руско, е същата – живеем си вече толкоз годин с пирона в главата и ни няма нищо, ама наистина нищо, освен чести и болезнени главоболия. Няма ни го националния суверенитет, няма ни ги общественото и лично достойнство, изпари се нашият цивилизационен избор и истинската демокрация не вирее вътре в нас и около нас, липсва ни порива към свободата и разума, лишени сме от опората на морала и принципите…..
Всъщност обаче исках да ви разкажа друго – историята на един гълъб. Едва литнал, той осрал целия пейзаж наоколо, включително моето и вашите лица, граждани.
Твърде кратка ли ви се струва тази история? Ами погледнете се в огледалото и кажете как да я продължим. Защото според мен от осиране като това, което българският политически гълъб тези дни изцвъка върху България по газовата тема, няма почистване, няма начин за достойно измъкване, няма спасение.
Всъщност има, де, но знам, че няма да стане. Начинът е моментално този гълъб, цялото ято покрай него, плюс гълъбарят, скрит отсреща, в президентството, да бъдат първо изритани от властта чрез силни улични протести в цялата страна. После да бъдат арестувани с обвинение за национално предателство, поставяне в услуга на чужда държава и работа против българския национален интерес. Накрая да бъдат осъдени и спешно въдворени като съкилийници на гения с пирона.
Не знам за вас, граждани, но аз ще помня завинаги голямото облекчение и наглата радост, с която временният енергиен министър – не му споменавам името, за да не си цапам устата – онзи ден съобщи: „Газпром експорт“ моментално става абсолютно валидна опция, с която започваме да преговаряме“.
Дори няма нужда да добавя пояснителни фрази като „най-после“ или – „да, горди сме, защото голям зор беше, докато докараме нещата до тук“.
И напълно разбирам защо този гълъб изпитва истинско облекчение – каквото, вероятно изпитват и началниците му по пирамидата на ятото. В края на краищата, да направиш така, че пред очите на цялото българско общество да откажеш 6 от договорените 7 танкера с американски втечнен газ, за да се подмажеш на руснаците, не е лесна работа. За това могат да те бият – работодателите например, или синдикатите, или обикновените граждани на улицата. Също както не е лесно да спреш да строиш вече построения интерконектор с Гърция, за да забавиш реалното влизане на договорения вече азерски газ.
А съвсем трудна е работата да докараш нещата дотам, че, вместо да те бият, и бизнесът, и синдикатите, и разни обикновени граждани като Корнелия Нинова и Костадин Костадинов да започнат да ти се молят и заклеват да преговаряш за газ точно с „Газпром“. Или не е толкова трудно, колкото изглежда?
Да, в една нормална страна, щеше да е трудно. Особено след като точно „Газпром“ нагло и безцеремонно ти спря доставките през април, въпреки че до изтичане на съществуващия договор има още 8 месеца и въпреки елементарната икономическа логика, която казва – не можеш едностранно, без преговори, да променяш условията по даден договор, като императивно искаш плащане, различно от договореното.
Айде, в рубли е лесно, поне на първо време – арестуваме всички наши рубладжии от енергетиката, политиката и медиите, тръскаме ги с главата надолу и от джобовете им ще потече поне част от усвоения през последните 30 години финансов поток. Ами ако „Газпром“ беше поискал да му платим в донги или рупии, тогава какво щяхме да правим, бе, граждани?
Леле, че са кретени тези от служебния кабинет, но не им пука, защото явно са закърмени с руски газ. Майките им само това са точили от бозките, бабите са им правили попара с газ, Комсомолът ги е награждавал с газови порции, не знам сега президентът с какво сега ги награждава, а да не говорим за благосклонното потупване по главичката, което всички очакват от кукловодите в Москва…..
Безсрамни псета!
Просто не се побирам в кожата си, като гледам как тези типове нагло и безцеремонно провеждат руската – тоест, антиевропейска и антинатовска – политика в България, една уж демократична страна от Свободния свят.
И да, крайно време е ДАНС или някой друг да каже дали наистина, както съобщи един сайт, в началото на август в Гърция, под Атон, в имот, свързан с министъра на спорта Весела Лечева, се е провела среща на руския генерал-губернатор в София Елеонора Митрофанова с политици от БСП. Също – какво е говорено на тази среща и дали то не е наистина в сферата на националното предателство.
Защо възникват подобни съмнения ли? Ами защото тази история, ако е истина, не прилича на дипломация, а на конспирация. На руското посолство в София изглежда наистина му липсва изгоненият персонал и Митрофанова сама е поела ръководството поне на част от полевите руски агенти в България. Обаче знае правилата – няма да се срещнат насред София, я, та и децата да научат какво са си говорили, ще се срещнат далече, далече, без излишни свидетели. А фактът, че по същото време президентът Румен Радев е на посещение в Атон, само благоприятства нещата. Така той хем не участва в конспирацията, хем първи научава всичко за нея.
Или може би не научава първи, а? Като имаме предвид съобщението, че ДАНС надлежно е информирала премиер и президент за проведената в Гърция среща „като заплаха за националната сигурност“, дала им е имената на участниците и обсъжданите теми, но това със сигурност е станало малко по-късно.
Много смешно ми стана, като прочетох това, граждани. Да информираш по-информирания от теб, всъщност е интересна концепция. А нейното непрекъснато прилагане в България доказва само, че ако не се изхвърли цялата българска политическа риба, заедно с главата, на историческия боклук, цяла България ще продължи да вони отвратително.
Съжалявам, но забележителен принос към успеха на Радев и служебното правителство в момента да вилнеят из България и да я дърпат за пореден път към руската пропаст, имат онези партии, които по един или друг начин са се заявили като проевропейски.
БСП, копейкините и останалите жалки русоляви не ги броя. Но къде е в тази ситуация ГЕРБ, която е действителен член на ЕНП. Защо техни „експерти“ като прословутата Теменужка, дето когато и да я сриташ, ще е късно, подкрепят директно връщането на България към газпромовската зависимост? И то напук на всяка икономическа и политическа логика, а също – против общото европейско решение за плащане в рубли при сделките с „Газпром“.
Къде са „либералите“ от ДПС да възразят едно хубаво и да изкарат половин милион души на протест срещу пагубната политика на служебното правителство на Румен Радев? Ами най-вероятният отговор е – за всеки случай гледат предпазливо в тавана и ако не си бъркат в носа, значи са си бръкнали в джобовете.
Добре, да приемем, че, както някои твърдят, тези са партии на статуквото и са забъркани в газовата далавера, затова не възразяват. Всъщност, това си е светата истина, де, но пък остава въпроса – къде тогава са партиите на промяната в тази ситуация. Къде, бе?
Онзи ден Даниел Лорер, когото досега смятах за умен човек, само с две изречения по темите „газ“ и „отношения с Русия“ сложи край на последните ми илюзии. „Геополитиката е доста далече от сърцевината на тази кампания в момента“ – изръси той. И добави: „Не идеологизираме доставките на газ по никакъв начин“.
Ами недейте, бе! За руснаците играта е изцяло идеологизирана и като не играеш по същия начин срещу тях, скоро започваш да се чудиш защо нещата не стават както трябва, защо не ти излиза сметката, защо пак се оказахме от към е…та страна? Ами продължавайте да не знаете що е то идеология и за що е тя необходима в политиката. Те затова гениалните мислители като Стефан Янев искат да слагат политически борд в България. И аз искам, ама аз да съм в борда.
От същата детска градина, само че по перфидни, щото знаят, но се правят на разсеяни, са и ДБ. „Да, „Газпром използва газа като политическо оръжие“ – спокойно констатира Атанас Атанасов.
И нищо повече. Няма – това правителство е вредно за страната, като я влачи пак в лапите на Русия. Няма – ще преосмислим подмазваческото си отношение към президента Радев. И няма също – при категоричната и настойчива подкрепа, която БСП оказва за връщането на страната към руския газ и изобщо за развитие на отношенията с агресора Русия, вече няма как да приемем левицата за евентуален партньор в следващото управление.
И то кой остана да реагира?
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ПО „ГАЗПРОМ“ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-po-gazprom-shte-gi-poznaete
Изключително жалко е да се живее под един и същи небесен покрив с някои хора и да се диша един и същи въздух с тях.
Ето го анархо-комуниста Роджър Уотърс – изплесна като чвореста дъска в руска посока и обвини Байдън и НАТО, че са главни виновници за руската агресия в Украйна. Сякаш слушам Румен Радев, който откровено споделя съкровените си виждания по темата, откак е станал президент.
Честно – освен ако не си руснак или български президент, трябва да си много умствено тъп, дори за да помислиш подобно нещо. А ако не го мислиш и просто си правиш реклама, трябва да си много морално тъп.
Отдавна знаем че Уотърс е левичар. Но знаем и че не е задължително левичарството да върви ръка за ръка с любов към Русия. Или е задължително, а? Май за да си истински левичар, не трябва да си критик на несвободата като уж левите Албер Камю и Джордж Оруел, а безмозъчно да подкрепяш такива съвършени духовни учения като сталинизъм, путинизъм, рашизъм, маоизъм, кастризъм, чучхе, Black lives matter и други простотии, измислени от бесни кучета, за да държат хората и народите в подчинение.
Уотърс, колкото и да се напъваш, няма да спра да слушам „Пинк Флойд“! Но те съветвам ти да забравиш „Флойд“ и да последваш светлия пример на Жерар Депардийо, като поживееш в Русия на Путин. Поне за малко. Да видим там кого за какво ще критикуваш и ще критикуваш ли изобщо.
Sorry, майна, но за такива като теб друга опция да поумнеят май няма, освен да прекарат някои щастливи дни в Сибир. И после – бити и насрани, като споменатия Депардийо – да се върнат в родината и да спрат да дрънкат глупости, когато никой не ги пита. И когато не им е работа да се произнасят по дадена тема.
Ето, аз например не съм специалист и не смея да се произнеса за качества на белоруската „Бела кола“, която сега руснаците пият, след като „Кока кола“ избяга с писъци от Русия. Но ще цитирам Виталий Захордонски, директор на колхоз, който през април спаси болните си телета, като използва именно „Бела кола“ и недвусмислено заяви: „Нашата кола е по-ефективна от „Кока кола“ за лечението на телета“.
Ами сега ще се лекуват с нея вече и всички телета в големия руски колхоз – честито!
Честито и на Алексей Алчин, руснак, опозиционер на путинския режим, намерил уж тихо, демократично и свободно пристанище в България, когото „свободният“ и „демократичен“ варненски съд реши да хвърли на акулите, като го върне в Русия.
Дори не мога да се представя как на европейския и независим български съд е хрумнало да вярва на някакъв си руски заместник-главен прокурор, според когото в Русия Алчин не е заплашен от нищо, освен от справедлив процес и той „няма да бъде подлаган на мъчения, жестокости, безчовечни и унижаващи достойнството видове третирания или наказания“.
Като да повярваш на кучето, че няма да изяде кокала, поверен му на отговорно пазене.
От дългата практика не се ли научихме вече, че руснаците, особено когато са на власт, доказано лъжат за всичко, изобщо не им пука за истина, морал и други лиготии, стига да се докопат до онова, което искат. А да се докопат до някой, който е запалил руския си паспорт в знак на протест срещу мръсната война на Русия в Украйна, тамошните власти много искат. Ще му спретнат такъв показен процес, че на всички останали руснаци, независимо дали вътре или извън страната, ще им се разтреперят мартинките.
А какво да кажем за българското участие в случая, освен, че въпросният варненски съд хвърля поредна доза срам върху лицето на цяла България?
Ами спокойно можем да кажем, че подобно съдебно решение се вписва напълно в новата линия на новото българско управление – денем обичаме ЕС да ни храни, но голямата любов, с която полягаме нощем, е Русия.
И ето как новият служебен министър на външните работи Николай Милков обяснява какво трябва да прави и как трябва да се държи България по отношение на Русия: „В този деликатен и за двете страни момент…..една по-голяма въздържаност няма да навреди“.
Сякаш слушам Оня, дето не иска да каже колко е часът.
О, не, драги Милков, ще навреди и още как. Поне за последните близо 150 години е категорично доказано, че колкото по-въздържана е България спрямо Русия, толкова повече вреди на себе си. Предполага се също, че колкото по-въздържана е Русия спрямо България, толкова по-малко ще ни вреди. Но това не е доказано, защото просто няма момент, в който Русия да проявява каквато и да било сдържаност спрямо нас.
Но, какво да правиш, Милков е кукла на конци на силния човек Радев, а такава е политиката на днешната Радева България спрямо Русия – снишаване и мазнене.
Преди това другият „силен човек“ – Бойко Борисов, се водеше от изумително тъпата максима „винаги с Германия, никога против Русия“, наследена от патрона му Сакс, който пък я наследил от баща си, Сакс. Максимата е тъпа, защото двустранните отношения на България с Русия всъщност са едностранни. Кремъл иска каквото си иска от нас, а ние, за да си останем „никога против Русия“, правим нови и нови отстъпки. И на всичкото отгоре – те не намират за достатъчно да не сме против тях, не признават правото ни на нещо като неутралитет, а предпочитат да сме „за“ тях, „със“ тях, „под“ тях и прочие.
Пример – Втората световна война, когато не изпратихме български войски да помагат на немците срещу Сталин, а после Сталин ни обяви война, окупира ни, третира ни като неприятелска държава и ни наложи свиреп комунистически режим.
Нищо, де, Борисов им подари пък един газопровод, построен с български пари и това съответства на отношенията в новите времена. Да беше изчакал поне да види каква ще е съдбата на любимия на Меркел „Северен поток 2“, можеше да не плащаме грешни български пари изцяло в руска икономическа и политическа изгода.
Преди това пък проруската политика се водеше от БСП, ДПС и НДСВ, независимо в каква комбинация играеха, както и от проруския президент Георги Първанов.
Да не се връщам и връщам още назад, но нека да погледнем какво става сега.
Чудя се дали да кажа „изненада, изненада“, но май в това, което се случва, в позициите, които заемат основни партии, няма никаква изненада.
В момента БСП вече открито се обявява за възстановяване на отношенията с „Газпром“ и връщане към газовата – икономическа и политическа – зависимост от Русия. Тези типове очевидно не се интересуват от въпроса какво ще струва това на България не само в пари и зависимости, но и като авторитет сред нашите съюзници от ЕС и НАТО.
Президентската креатура ИТН се обявява открито за същото с известни уговорки, направени с половин уста. Това, което се опитват да пробутат на публиката като условие, е, че отношенията с „Газпром“ трябва да са в рамките на „практично решение“. Е, ИТН не са специалисти по темата, затова разбираемо не обясняват какво значи руснаците да се съгласят за практично – от наша гледна точка – решение на газовия въпрос. Доказано, за тях практични са решенията, които обслужват максимално техните собствени интереси, а всичко друго е грешка и проява на слабост.
И ГЕРБ, изначално изградена като креатура на НДСВ, плюс комунистически партийни секретари на местно ниво, недоволни от малките порции в БСП, плюс ченгеджийски средни чинове с апетит и те за голямото лапане, практически също са за връщане към зависимостта от „Газпром“. Опитват се да не го кажат директно, но то се разбира лесно, след като яростно критикуват отказа на правителството на ПП от руския газ изобщо.
Същите критики към една от трите всъщност истински, правилни политически стъпки, сътворени от ПП, отправиха ДПС и „Възраждане“, което означава, че руското газово лоби тук изкара платените си хора от всички партии в атака на нож.
А сегашното правителство на Румен Радев само тръпне в очакване на такава „силна“ политическа подкрепа и веднага ще притича до централата на „Газпром“ да се гърчи и да се моли на килимчето. Още тези дни ще притича, помнете ми думата.
Така че спокойно можем да кажем в тази ситуация – по „Газпром“ ще ги познаете. Очевидно и тъй наречените ни „политици“, и тъй наречените ни „газовици“, не стават за друго, освен да се кланят на руснаците, да възпроизвеждат и разширяват територията на корупцията в страната и да цапат европейското и демократично лице на България. С тях също е изключително жалко да се живее под един и същи небесен покрив.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 