16. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ТОМАС ПЕЙН

януари 31, 2013 at 5:26 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

30. 01.13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=18

Кога за последно ви е хрумвало да построите нещо напълно безсмислено – да речем мост, който свързва две точки насред полето, без река под него? Не се сещате или е било твърде отдавна? Да-а-а, отдавна трябва да е било, щом не се сещате. А това означава, че животът ви влачи, не вие него. За разлика от великия англичанин Томас Пейн, който  реализира този, на пръв поглед налудничав, мост още преди 223 години, през 18 век, наричан също Векът на разума.

Хайдн, Годишните времена

Защо мостът, който никога нищо не свърза, е толкова важен? Според самия Томас Пейн мостът изобщо, мостът като архитектурно творение, е работа на човешкия гений, която в своята простота спира дъха, защото съчетава красота с практичност. Колкото до конкретния мост, който той изгражда насред полето, важен е заради няколко неща. Първо – макар да е отчасти макет, направен е здрав, след като стои чак до 1960-та година. Целта му е да покаже на живо новаторския план за мост, който Пейн отдавна разработва, да дойдат инвеститорите, да го видят и като ахнат от изумление, веднага да финансират истинския мост, който ще прехвърли Темза някъде в Сохо.  В живота не става така. Инвеститори идват, повечето от тях дори ахват, но никой не инвестира и Пейн бързо зарязва проекта заради по-важни неща. Второ – мостът е необичаен за епохата със своята големина, форма и материал. Изграден е от метални елементи, дълъг е 110 фута, което означава над тридесет и три метра, но е само с една арка. Трето, макар никога да не свързва нищо, освен поляна с поляна, хората много харесват моста на Пейн, дотам, че масово идват да го видят и дори плащат малка такса, за да минат по него. Според злите езици подобно  безумие всъщност е плод на силната бира, изпита преди Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: КАКЪВ ГРАЖДАНИН ИСКАМ ДА БЪДА

януари 28, 2013 at 9:11 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

1. Искам да бъда гражданин от този вид, който харесва референдумите.

А-ха-а, от онзи вид граждани значи? – клатят глава в Пловдив.

И са прави да бъдат ехидни. Горката България, през последното столетие преживя четири референдума, кой от кой по-невъзможни за харесване като тема, въпрос, организация, смисъл, резултат и проч. Вчерашният не прави изключение. За народа загуба велика, както би се изразил Иванчо Йотата, ако можеше да говори. Или ако някой го чуваше какви ги дрънка на ползу роду.

Но, въпреки това, харесвам гражданите, които харесват референдумите, защото ме вдъхновяват, като ми наподобяват нещо познато.

Забелязал съм например, че ако двама такива граждани трябва да минат през една и съща врата, те непременно опитват да минат през нея едновременно. В резултат настъпва задръстване, онези зад тях се тъпчат един друг и недоволно подвикват отпред да се побърза. Но когато вратата се освободи, веднага други двама се натискат да минат едновременно през нея и купонът се разраства. Така я карат, докато цялото стадо не мине по реда си и не увисне на месарските ченгели. Забелязал съм също, че ако даден гражданин от този вид внезапно спре насред пътя, за да помисли, всички други чинно спират и мислят заедно с него. Или поне дават вид, сякаш мислят. Ако на въпросните граждани им се назначи водач, те го следват докрай, независимо дали е магаре или се казва Овчаров. И независимо дали ги води към пропаст, голям гьол в Белене или друго, още по-лошо място като Сибир. После, щом видят резултата от воденето, повечето се тюхкат, наричат водача си с лоши думи, а някои дори го псуват мръсно. Но после пак го следват, защото няма да следват себе си, я.

Не е ли вдъхновяващо?

2. Искам да бъда гражданин от този вид, който е благороден.

Не благороден в смисъла на благородник, защото няма аристокрация в страна като нашата, където всеки смята себе си равен на всеки друг не само пред олтара на закона, а и пред олтара на разума и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

АКО ВСИЧКО БЕШЕ ИСТИНА…..

януари 25, 2013 at 5:32 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Две събития оформят политическото лице на седмицата в България – нападението срещу лидера на ДПС Ахмед Доган и референдума за развитие на ядрената енергетика. Те доказват, че понякога между очаквано и неочаквано, между предвидимо и непредвидимо, полюсите могат наистина да се сближат твърде много.

– Пламен, не е прието да се гадае, но мнозина все  пак се питат – какво щеше да стане, ако Ахмед Доган беше загинал при атаката срещу него миналата неделя?

– Вероятно щеше да ме представяш не за политически, а за военен наблюдател, Фили. Почти се опитвам да се шегувам с тази тема и понякога почти успявам. Но не искам да описвам, още по-малко бих искал да видя онова, което щеше да стане, ако нападателят, 25-годишният Октай Енимехмедов, беше истински атентатор, ако пистолетът му и патроните бяха истински. Само че те не бяха и в контекста на всичко друго, което се случи на форума на ДПС, това превръща историята с нападението срещу Доган от политически атентат в политическа бутафория.

– Новият председател на ДПС Лютви Местан обаче казва, че атентатът е истински и намеква, че случаят се вписва в стремежа за установяване на еднолична диктатура от страна на премиера Бойко Борисов, нещо, за което опозицията отдавна го обвинява.

–  Всъщност, Фили, в едно изречение ти използва три пропагандни клишета, които само за дни се наместиха в съзнанието на българина. Първо, Доган не се оттегли от върха на ДПС. Напротив, той зае възможно най-добрата позиция – „пожизнен почетен председател”. При това със заложени в Устава правомощия да определя решенията по стратегически въпроси. Да, Лютви Местан е новият председател, но в оперативен план. Оттук нататък пак Ахмед Доган ще взима важните решения, без обаче да носи никаква отговорност за тях. Не че досега носеше, но пък занапред, както се казва, той наистина ще ближе само меда, без да усеща жилото на политиката. Второ – екшънът, разиграл се с Доган, докато чете доклад на трибуната, наистина изглеждаше истински политически атентат, но само отначало. Повторението на телевизионните кадри показа, че има нещо гнило в цялата работа, а експертизата на звуковите патрони, с които е бил зареден газовият пистолет на нападателя, съвсем промени нещата. Просто за Лютви Местан и ДПС е политически по-изгодно да останат при онези първи минути и да поддържат тезата си за сериозен Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ОМИР

януари 23, 2013 at 6:11 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

23.01.13, радио Пловдив

О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила, сина Пелеев…..

Същото на древногръцки, чете Стенли Ломбардо

Гласът на проф. Стенли Ломбардо, най-известният американски преводач на „Илиада” и „Одисея”, ни дава някаква, макар приблизителна, представа как звучи Омир на старогръцки:

Превод: „О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои, тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета, пир за грабливите птици”.

А една от многото съвременни гледни точки към омировата история на Троянската война пък ни дава групата Manowar с концептуалния си албум „Триумфът на стоманата”

От албума „Триумфът на стоманата”, Manowar

Това не е Ахил, това е Хектор, великият воин на троянците, който атакува лагера на ахейците и нанася огромни поражения. Между другото, той убива Патрокъл, любим приятел и любовник на Ахил. Ахил пък е най-великият воин, съществувал изобщо на света. Той е правнук на върховния бог Зевс, внук е на Еак, един от съдиите в подземното царство на Хадес, син е на Пелей и богинята…..

Целия текст слушай и чети тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=17

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: РЕФЕРЕНДУМ ИЛИ REFEREE & УМ

януари 21, 2013 at 8:23 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Втората част от заглавието – „Referee & ум” /„Рефер и ум”/, може да се преведе също като „Съдия с ум” или дори – „Умно отсъждане”. Простете ми субективното насосване, напълно в стил Г. С. Раковски, в тази игра на думи с думата „референдум”, но така може по-лесно да се схване нейният истински смисъл. А нали точно схващането на смисъла е смисълът на всичко.

Някой ще кажат – защо ни занимаваш с референдума, който е чак в края на седмицата, щом си имаме съвсем прясна и важна новина с атаката срещу Доган. Даже две важни новини с тази за оставката му от председателския пост на ДПС. Не знам, може и да е съвсем прясно всичко това, но защо вони на леш? И дали е чак толкова важно? Моето „умно отсъждане”, доколкото го имам, изпитва сериозни съмнения.

Нали се сещате колко нелепо звучи картинката: въоръжен до зъби с пистолет и два ножа мъж влиза през охраната с фалшива конгресна карта; подтичва 20-30 метра по празната пътека между делегатите и се качва на трибуната, без на стълбичката, до единствения подход нагоре, да го спре дори едно човече от НСО; вади и размахва газов пистолет, който обаче, според официалната полицейска експертиза, е зареден с абсолютно негодни дори за плашенето на гарги патрони; въпреки че момчето е боксьор и изявен побойник, когато пистолетът засича, не праска дори един тукат на Доган; обратно, дърпа се стреснат, докато дребният лидер на ДПС смело му се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ИСАК НЮТОН

януари 20, 2013 at 7:14 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

18.01.13, радио Пловдив

„Моля, джентълмени, да се затвори прозореца, че става течение” – това е единственото изказване на депутата сър Исак Нютон, документирано за два мандата в британския Парламент. Не е малко, като се знае, че човекът сър Исак Нютон е така мълчалив, че някои изследователи го смятат за аутист. И като се предполага колко мисли отвъд простата политика, е измислил през това време държавникът, ученият и алхимикът сър Исак Нютон. Това за мислите не е шега. При втория си мандат, Нютон заема високия пост Магистър на монетния двор и има главоболия – 20 на сто от монетите в страната са фалшиви. В поход срещу фалшификаторите, той обикаля под прикритие лондонските кръчми, опознава престъпния свят и лично води разпити, тъй като е назначен и за кралски обвинител. Много фалшификатори са наказани със смърт. По-късно, през 1717 година, под ръководството именно на Нютон, британският паунд преминава към златен стандарт, а той получава благородническата си титла от кралица Ана за особени заслуги  към хазната. През първия си мандат като депутат пък Нютон има друга грижа, която май е още по-голяма дори от ловенето и бесенето на престъпници. Той наскоро е издал своя най-велик труд – „Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica”, „Математически начала на натурфилософията”, известна и само като „Начала…..”.

Целият текст за Исак Нютон чети и слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=16

Постоянна връзка Вашият коментар

ВМЗ – БЕЗ СЪКРАЩЕНИЯ НЯМА ДА СТАНЕ

януари 18, 2013 at 5:44 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ В България повече от месец продължават протести на работниците във ВМЗ – Сопот, едно от най-големите предприятия на българския воненно-промишлен комплекс. Заводът има огромни задължения, а последният опит за приватизация се провали наскоро заради несъгласие на синдикатите с предложените съкращения.

– Пламен, има ли светлина в тунела за ВМЗ, след като започна процедура по оздравяване на предприятието, а процедурата по приватизация се облекчи значително?

– Трудно е да се каже, Фили, защото при производството на военна продукция пазарите, от които всъщност зависи светлината в тунела, са доста непредсказуеми. Освен всички общи трудности, които съпътстват продажбата на домати или топки за боулинг, оръжейните пазари са натоварени допълнително. Те са обвързани със система от международни договори и ограничения, с развитието на сложни политически и исторически процеси по света, с различни визии за военните стратегии, както и с конкретни технологии за водене на военни действия. С други думи, не е ясно ако днес ВМЗ-Сопот бъде оздравено, тоест, позакърпи се оттук-оттам финансово с пари на данъкоплатците, колко време ще чака за нови поръчки. Ясно е обаче, че това чакане може да срути предприятието отново, както, впрочем, се случва вече години наред с него.

– Защо точно с него? Напоследък сякаш бившият голям български военно-промишлен комплекс, макар и свит, все по-добре намира свои специфични ниши?

– Може би от известно време насам по света се търсят само автомати „Калашников” или други леки оръжия, каквито произвеждат някои от тези български предприятия, а не антитанкови и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: КРИТИКА НА ПРОСТИЯ РАЗУМ

януари 14, 2013 at 10:45 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Простият разум е онзи, който ни е под ръка винаги, щом нямаме по-сложен.

Големият проблем на простия разум е, че изисква прости решения, а те са напълно непредвидими като ефект. Понякога резултатите от тях са от първи вид – толкова прости, че чак гениални. Друг път обаче, при това доста по-често, са от вид втори – толкова гениални, та чак прости. Разликата между двете е съвършено тънка. Смята се, че ако животът ни се крепеше на нея, отдавна нямаше да сме живи.

А животът ни се крепи на нея, защото не можем като човечество да творим все повече простотии и от това да ни става все по-хубаво – казват в Пловдив, където винаги знаят какво говорят.

Между последните сияйни примери за гадния ефект на простия разум от втори вид е историята с френския актьор Жерар Депардийо. Той възрази – и беше прав – срещу безумно простата идея на президента Франсоа Оланд, да гради още социализъм във Франция, като разполага с парите на другите, сякаш са негови собствени. Оланд опита да наложи данък от 75 процента върху доходите на хората, изкарали над 1 милион евро през последната година.

Номерът не мина, но възражението остана. Депардийо първо заяви, че става белгиец. Нищо лошо – пейзажът, бирата, вафлите и шоколадът там са наистина страхотни. После обаче прочутият актьор изведнъж каза, че продава името, славата и достойнството си на Путин и неговата КГБ-машина за  пропаганда. Не точно с тези думи го каза, но как иначе да си обясним последвалото изявление на уж „десния” Депардийо, че Русия е велика демокрация. С това, че Русия е велика демокрация ли?

И като отиде в Сочи за паспорта, веднага пролича, че актьорът трезво е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

13. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЖОАН МИРО

януари 13, 2013 at 6:27 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов

11.01.13, радио Пловдив

„Маркизата излезе в пет”. Ако сте писател и искате да минете за истински сюрреалист, никога не пишете това изречение в свой роман. Аз мога да си го позволя, защото съм прост журналист. Но то е цитирано и пряко заклеймено като изречение недопустимо за истинските писатели в първия манифест на сюрреализма, който Андре Бретон издава през 1924 година. За сметка на това трябва да пишете такива неща:

Звезди във формата на охлювени гениталии
Снимка: Това е цветът на мечтите ми
Тялото на тъмнокосата ми жена
защото я обичам
като моето котенце, облечено в зелена салата
като градушка
всичко е същото
О, един от тези господа, които направиха всичко това!

Не се насилвайте да познаете името на поета, написал тези истински сюрреалистични стихове, трудна работа е това, защото той не е поет. Всъщност поет е, но известен повече като поет на цвета и формата, отколкото на словото. Името му е Жоан Миро и Фера. Жив е от 1893 до 1983 година. Родно място – Барселона, истинска родина – планетата Земя.

Отивам така далеч в обобщението, по простата и много сложна причина, че Жоан Миро е наистина един от…..

Целия текст за Жоан Миро чети и слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=15

Постоянна връзка Вашият коментар

2013-ТА ИЛИ ОТНОСНО КРАКАТА НА ЛИВ ТАЙЛЪР /ЧАСТ ІІ/

януари 11, 2013 at 5:50 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Три са основните обществени сбития в България през 2013-та година, които със сигурност ще оставят своя отпечатък в бъдеще – парламентарните избори, референдума за развитие на ядрената енергетика и избора на патриарх на БПЦ. По тези и други теми от най-важните очаквани развития, с Пламен Асенов продължаваме разговора, започнат през миналата седмица.

– Пламен, миналия петък свършихме с това, че ГЕРБ управляват лошо, но алтернатива за следващия мандат сякаш няма. С ГЕРБ зле, но без ГЕРБ още по-зле – може ли така да се обобщи ситуацията?

– Най-активните критици на ГЕРБ, Фили, са от БСП. Те се държат така, сякаш знаят какво да правят, за да измъкнат страната от кризата, но го пазят в тайна. Само че по-внимателният анализ показва, че не знаят. Неслучайно досега БСП трупа провал върху провал винаги, щом дойде на власт. В дясно пък сме свидетели на пълния разпад на СДС. А че оттам произлиза група, която ще се яви заедно с ДСБ във формат „Синята коалиция”, едва ли само това ще привлече достатъчно избиратели, с които десните и този път да прехвърлят 4-процентовата изборна бариера. Другите две основни партии – „Атака” и РЗС, напоследък също са твърде аморфни, за да имат каквито и да било шансове. Така че, Фили, освен всеки ден по телевизията, мнозина вече съзират Бойко Борисов пак да се задава и на политическия хоризонт . Да, рейтингът му напоследък малко спадна, но мисля, че то е, защото Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖОН ЛЕНЪН

януари 9, 2013 at 1:25 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

04.01.13, радио Пловдив

Започваме с „Честита коледа, войната свърши”

Когато през 71-ва година в Ню Йорк Джон Ленън и Йоко Оно с групата „Пластик Оно Бенд” записват „Честита Коледа, войната свърши”, по света никаква война не е свършила, разбира се. Включително и войната във Виетнам, срещу която песента е пряко насочена. Това всъщност е поредна стъпка в кампанията, започнала две години по-рано с едно кратко послание, разпространено в 12 големи града по света: „Войната свърши! Стига ти да поискаш това. Честита Коледа от Джон и Йоко!” „Идеята на кампанията е, че всички ние сме толкова отговорни, колкото и човекът, който натиска бутона – казва Джон по този повод. – Колкото по-дълго хората си представят, че някой прави това вместо тях и че те нямат контрол над него, толкова повече те нямат контрол” – в типичния си красив, леко парадоксален стил, завършва той. „Честита Коледа…..” е песен, която се вписва в цяла поредица от социални ангажименти, поети от Джон Ленън в живота му на звезда, по-известна от Исус Христос.

Дайте шанс на мира

„Всички говорят за Багизъм, Шагизъм, Драгизъм, Мадизъм, Рагизъм, Тагизъм, това-изъм, онова изъм, изъм, изъм, изъм…..Всичко, което ние казваме е – дайте шанс на мира!” – пее младият Джон, прегърнал младата Йоко. Правата дълга коса на моменти скрива лицето му и той я отмята с типичен жест на двете…..

Целият текст можете да четете и слушате тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=14

Постоянна връзка Вашият коментар

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХРИСТОФОР КОЛУМБ

януари 8, 2013 at 12:02 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

28.12.12, радио Пловдив

Знаете ли коя е най-популярната дума в Европа през ХV-ХVІ век? Не знам да е правено подобно изследване, но ако се направи, вероятно думата ще се окаже „земя”. Разбира се, изречена с ентусиазъм, нещо като – земя-я-я-я. Представете си колко величествена е тази дума, ако я чуеш на разсъмване, възторжено изкрещяна от почти трезвен моряк, възкачен на най-високата мачта с далекоглед в ръка.

Завладяването на рая, 48.00 – Тера

Годината е 1492, денят – 12 октомври, часът е 2 сутринта. Човекът, който произнася заветната дума „тера”, според едни сведения се казва Родриго де Триана, според други – Родриго Бармехо. Така или иначе обаче, човекът, в чиито уши тя прозвучава най-силно, е Христофор Колумб. Това е петстотин години, преди Ридли Скот да направи филма си „Завладяването на рая”, а Вангелис да напише музиката към него. Но, независимо как звучи думата на различните езици – земя, ланд или терра, тя винаги предизвиква едни и същи асоциации у хората, за които любопитството и стремежът към откривателство, а защо не – и към завладяване, е силно…..

Целият текст чети и слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=13

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »