De Profundis: ГОРКАТА БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПРИНОС КЪМ ТЕОРИЯТА ЗА ПРЕСКАЧАНЕ НА ПРОПАСТИ

юли 20, 2017 at 11:02 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-gorkata-balgariya-ili-prinos-kam-teoriyata-za-preskachaneto-na-propasti

Британският политик Дейвид Лойд Джордж, известен с много велики и някои не чак дотам велики дела, е автор на знаменита фраза – никоя пропаст не може да се прескочи на два скока.

Ако приемем, че ние, българите, от 1989 насам, както твърдим, наистина опитваме да прескочим пропастта, на ръба на която ни изправи дългото руско-комунистическо управление, значи го правим погрешно. Малките стъпки не са начинът. Вероятно затова падаме постоянно на дъното. И после пак падаме.

Какво, прекалено горчиво е това обобщение ли? Ами тръгнете да пътувате като мен от Пловдив до Търново и обратно, пък тогава ще видим. Е, като добър човек, ще ви спестя опита, като ви опиша картинката.

Аз съм сред малцината щастливци, пардон, глупаци, без собствена кола и разчитам на обществен транспорт, макар той отдавна да е доказал, че на него не бива да се разчита. Помня едно знаменито пътуване от Пловдив до София през 1995, когато автобусът без видима причина се подпали на магистралата. Но нали идеята е, че нещата са други…..

Други – дръжки!

Първият сблъсък е със системата на автогарите. Добрата новина е, че има сайт и то с актуално разписание, поне в случая. От него научавам, че скромните 200 километра от Пловдив до Търново се пътуват четири часа и половина, понякога пет. И че няма начин първо да мина през Габрово, както ми се ще. Поне не през лятото. Виж, през зимата е затворено Беклемето и автобусът за Плевен пътува през Шипка. Но сега не е зима и за да видя страхотния писател Йордан Хаджиев, трябва да обиколя през София. Или да стигна до Търново, което е оттатък Габрово, и да се върна 50 километра назад.

Гениално е. Но все пак има сайт, от който може да го научиш. Обаче положението със сайта е като с красивата жена на приятел – гледаш, без да пипаш, тоест, по интернет не можеш да си купиш билет за никъде. Нито за някъде. Явно в средите на българските автогари тази опция се смята за магическо явление от следващия век, а ние още живеем в предишния.

Отивам на място. Две отворени гишета. На едното пише „Каса”, но не е каса, а нещо, което свива рамене и се усмихва смутено – чиновничка, която ме Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ШОУ В БАТАКА ИЛИ РАЗДВИЖВАНЕ В БЪЛГАРСКАТА ГИЛДИЯ НА МЪДРЕЦИТЕ

юли 13, 2017 at 12:12 pm (Публицистика) (, , )

 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-shou-v-bataka-ili-razdvizhvane-v-balgarskata-gildiya-na-madretsite

Много обичам мъдреците. Особено онези, които са и духовни водачи на някакво стадо. Те вечно изненадват с умна приказка, блестяща като стъклена дрънкулка, дето конквистадорите разменят с туземците срещу злато.

„Историята ще каже какво е значела България за мен” – заяви онзи ден Гражданинът Симеон, известен член на любимата ми българска Гилдия на мъдреците.

Не, не говоря за онзи Симеон, който вдигна шум край Босфора. Той вече получи 6 от историята, защото беше по-учен, по-умен и по-успешен Симеон от този. Този вероятно е кръстен на онзи с идеята, заета от когнитивната магия – че подобното ражда подобно, тоест, с цел да стане като него. Но, ядец, в тази наша безумна Вселена, добрите планове не винаги се реализират по най-добрия начин.

Така че Симеон-ът, за когото говорим, въпреки почтената възраст, си остава недоучен, непоумнял и голям батакчия – дума, която заех от приятеля Николай Христов и която значи „човек, който вкарва в батака /в блатото – б. а./ всичко, до което се докосне”.

Но мъдростта Симеонова продължава да се лее от устата му като из ведро. Нека се лее, щом има кой да го слуша и да му вика „царю честити” или „ваше величество”.

Питам се обаче кой нормален човек се оставя доброволно в лапите на историята? И то с желание тя да оцени не какво той е за България, а какво тя е за него – забелязвате ли тънката, но мъдра разлика.

А като го слушам, не се притеснява, човекът, че историята току-виж казала истината – как България за него е само лапане на имоти, мътене на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар