ДОХОДИТЕ РАСТАТ, НО НЕ ИЗРАСТВАТ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Диана/ През последните 15 години доходите на лице от домакинство в България се увеличават средно с 240 лева годишно и в края на 2016-та достигат 5 167 лева. Много или малко е това и защо по-високите доходи не носят на българите усещането за по-добър живот – с коментар по темата слушаме Пламен Асенов.
Проучване на меродавния български Институт за пазарна икономика и компания Малек показва трайна тенденция за увеличение на средните доходи в България на човек от домакинство. От 2001-ва насам те нарастват с около 20 лева на месец или 240 лева на година, като през 2016-та достигат 5 167 лева, грубо пресметнато – около 4 000 австралийски долара.
Това обаче е среден доход за страната – чисто статистически резултат, който няма практически никакво значение. Далеч по-съществена информация идва от вглеждането в детайлите.
Особено важна например е сериозната разлика между доходите в отделните региони, с други думи – да живееш в София не е същото, като да живееш в Силистра. В столицата средният доход на човек от домакинство през 2016 година е над 7 300, а във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра и Търговище – под 4 000 лева. Тоест, ножицата е разтворена ако не точно, то почти два пъти.
Но животът в столицата и другите 3-4 големи града, твърди се, е по-скъп. Това, което може да се каже веднага, е, че не е по-скъп, когато става дума за нормални, стандартни неща. По-скъп е по отношение на екстрите. Разбира се, че в София има ресторанти с космически цени, каквито няма в Каспичан. В тях нормалният среден гражданин от Каспичан може да вечеря, само ако се примири с факта, че месечната му заплата няма да покрие сметката, а трябва да си заложи и часовника. Но никой не е длъжен да ходи по такива места, нали. И не е необходимо – без тях човек спокойно може да Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: АКО НЯКОЙ НАПРАВИ НЕЩО С ПУТИН, А НЕ ОБРАТНО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ako-nyakoy-napravi-neshto-s-putin-a-ne-obratnoto
За човешката физика и психика, граждани, някои лета могат да са опустошителни, поне колкото някои зими – Виденовата, Лукановата и други. Има изгледи обаче това лято да се превърне в Путиновото, особено ако до края му се случат още чудеса покрай Русия, нейната мирна политика и великите визии на государя-император. Тоест, очаквам или Путин скоро да направи с някого нещо или някой да направи нещо с Путин.
Като политически анализ – толкоз, не може да се каже по-ясно. Повече подробности – ако си платите като за врачка. Или като от „Ройтерс”.
И досегашните руски летни чудеса обаче са достойни за правилно тълкуване. Например идеята на руското здравно министерство да се мине на сух режим, като се забрани продажбата на алкохол в почивните дни, е гениална. Тя е от онези, малките стъпки на човека, които може да се окажат голяма крачка за човечеството. Този път руснаците със сигурност ще скочат в защита на своите граждански права. Което пък ще донесе отдих за нас, историята твърди, че при бунтове в Русия, Кремъл обръща Всевиждащото си око навътре и, поне за малко, не се взира нагло и лакомо в останалите хора и народи.
И как няма да се надигнат руснаците в защита на правото си да пият? Да не можеш ти точно през уикенда да се натряскаш подобаващо от сутринта, да побиеш превантивно жената, а после да я приласкаеш и поплачеш на рамото ѝ от мъка, задето си я разкрасил по начин най-художествен – какво по-руско от това. Какво по-цивилизовано. Каква по-вдъхновяваща цел за през скучната и трезва работна седмица. При това цел достижима, не като световното господство на Матушка Рус…..
И сега чрез някаква си измислена по западен модел „Стратегия за формиране на здравословен начин на живот на населението” искат да ти отнемат всичко смислено и родно, като заменят водката с Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ГОРКАТА БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПРИНОС КЪМ ТЕОРИЯТА ЗА ПРЕСКАЧАНЕ НА ПРОПАСТИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-gorkata-balgariya-ili-prinos-kam-teoriyata-za-preskachaneto-na-propasti
Британският политик Дейвид Лойд Джордж, известен с много велики и някои не чак дотам велики дела, е автор на знаменита фраза – никоя пропаст не може да се прескочи на два скока.
Ако приемем, че ние, българите, от 1989 насам, както твърдим, наистина опитваме да прескочим пропастта, на ръба на която ни изправи дългото руско-комунистическо управление, значи го правим погрешно. Малките стъпки не са начинът. Вероятно затова падаме постоянно на дъното. И после пак падаме.
Какво, прекалено горчиво е това обобщение ли? Ами тръгнете да пътувате като мен от Пловдив до Търново и обратно, пък тогава ще видим. Е, като добър човек, ще ви спестя опита, като ви опиша картинката.
Аз съм сред малцината щастливци, пардон, глупаци, без собствена кола и разчитам на обществен транспорт, макар той отдавна да е доказал, че на него не бива да се разчита. Помня едно знаменито пътуване от Пловдив до София през 1995, когато автобусът без видима причина се подпали на магистралата. Но нали идеята е, че нещата са други…..
Други – дръжки!
Първият сблъсък е със системата на автогарите. Добрата новина е, че има сайт и то с актуално разписание, поне в случая. От него научавам, че скромните 200 километра от Пловдив до Търново се пътуват четири часа и половина, понякога пет. И че няма начин първо да мина през Габрово, както ми се ще. Поне не през лятото. Виж, през зимата е затворено Беклемето и автобусът за Плевен пътува през Шипка. Но сега не е зима и за да видя страхотния писател Йордан Хаджиев, трябва да обиколя през София. Или да стигна до Търново, което е оттатък Габрово, и да се върна 50 километра назад.
Гениално е. Но все пак има сайт, от който може да го научиш. Обаче положението със сайта е като с красивата жена на приятел – гледаш, без да пипаш, тоест, по интернет не можеш да си купиш билет за никъде. Нито за някъде. Явно в средите на българските автогари тази опция се смята за магическо явление от следващия век, а ние още живеем в предишния.
Отивам на място. Две отворени гишета. На едното пише „Каса”, но не е каса, а нещо, което свива рамене и се усмихва смутено – чиновничка, която ме Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ШОУ В БАТАКА ИЛИ РАЗДВИЖВАНЕ В БЪЛГАРСКАТА ГИЛДИЯ НА МЪДРЕЦИТЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-shou-v-bataka-ili-razdvizhvane-v-balgarskata-gildiya-na-madretsite
Много обичам мъдреците. Особено онези, които са и духовни водачи на някакво стадо. Те вечно изненадват с умна приказка, блестяща като стъклена дрънкулка, дето конквистадорите разменят с туземците срещу злато.
„Историята ще каже какво е значела България за мен” – заяви онзи ден Гражданинът Симеон, известен член на любимата ми българска Гилдия на мъдреците.
Не, не говоря за онзи Симеон, който вдигна шум край Босфора. Той вече получи 6 от историята, защото беше по-учен, по-умен и по-успешен Симеон от този. Този вероятно е кръстен на онзи с идеята, заета от когнитивната магия – че подобното ражда подобно, тоест, с цел да стане като него. Но, ядец, в тази наша безумна Вселена, добрите планове не винаги се реализират по най-добрия начин.
Така че Симеон-ът, за когото говорим, въпреки почтената възраст, си остава недоучен, непоумнял и голям батакчия – дума, която заех от приятеля Николай Христов и която значи „човек, който вкарва в батака /в блатото – б. а./ всичко, до което се докосне”.
Но мъдростта Симеонова продължава да се лее от устата му като из ведро. Нека се лее, щом има кой да го слуша и да му вика „царю честити” или „ваше величество”.
Питам се обаче кой нормален човек се оставя доброволно в лапите на историята? И то с желание тя да оцени не какво той е за България, а какво тя е за него – забелязвате ли тънката, но мъдра разлика.
А като го слушам, не се притеснява, човекът, че историята току-виж казала истината – как България за него е само лапане на имоти, мътене на Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 