De Profundis: НАВАЛНИ ЗА ЗАКУСКА, МИТРОФАНОВА ЗА ОСНОВНО, „КАТЮША“ ЗА ДЕСЕРТ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-navalni-za-zakuska-mitrofanova-za-osnovno-katyusha-za-desert
С творческото посрещане на Алексей Навални в родината-мать, на Кремъл пак му се изуха гащите и му лъснаха срамотиите. Не, че на императора му пука от това, ама за останалия свят гледката е твърде неприятна по няколко причини.
Първо, гащите на кремълската власт не са прани от царско време и са не просто мръсни, а кирливи от натрупаното по тях. Цветът им не съществува в нормална палитра и вонят като за световно. Вонят на творчески опит в организираните държавни престъпления, заложен от царската Охранка, бурно развит при ЧК и ГПУ на болшевиките, минал през сталинско-брежневските СМЕРШ и КГБ, та до модерните организирани престъпници от ФСБ и ГРУ. На смърт вонят гащите на режима, на низки престъпления, на наглост и лъжи.
Второ, напоследък кремълските гащи се изуват много често, а това вече е досадно. Да, първия път през ерата Путин, светът наблюдаваше с интерес, за да види колко е акълът на новата власт. Втория път гледаше с удивление нейната наглост. Третия път – с боязън, че режимът ще се изуе публично четвърти път. Оттам нататък е само чиста досада.
И трето, режимът няма чувство за хумор, а подхожда към всичко еднакво сериозно. Дали ще използва химическо оръжие в Сирия срещу мирни граждани, дали ще краде от Украйна полуострови или ще разиграва вселенски цирк при посрещането на един човек на летището, прави го планирано, силово и с гримаса на лицето, която трябва да мине за усмивка. И която казва на света да си такова майката, щото иначе той, Кремъл, ще му я такова.
Не, че може реално да му я такова – но държането на тъп уличен бабаит прави руската заплаха още по-отвратителна. Както и липсата на адекватна реакция от света.
„Призоваваме руските власти да освободят Навални, защото иначе нарушават човешките му права“ – каза шефът на Европейския парламент Давид Сасоли. Много проницателно. Те руските власти просто не си дават сметка, че нарушават свещени права, но като им се напомни, ще скочат да ги възстановят немедлено. И ще се извинят даже.
Ако не беше женен Навални, можеха и Марийка Захарова да му пратят в килията, та да го утеши с някакъв умствен стриптийз. Тя и без това вече словесно се разголи по-рано, като призова Западът да се тревожи за собствените си проблеми, не за Навални.
Да, има такива проблеми. Един от тях е, че Западът не се тревожи достатъчно адекватно и за Навални, и за другите руски предизвикателства. Срещу тях се излиза с декларации, разнообразени от някоя и друга санкция, макар че това продължава седма година – от окупацията на Крим насам, и пълната неефективност на този подход е доказана.
Самият председател на ЕК Урсула фон Лайден каза по повод гангстерското отвличане на Алексей Навални: „Задържането на политически съперници противоречи на международните задължения на Русия“.
Ау-у-у, колко страшно, в Кремъл направо им се разтрепериха мартинките. От смях. Щото Русия е хитра, вече прие закон, че нейните международни задължения нямат сила, ако са в противоречие с вътрешното законодателство, разбирай – с волята на императора и болярите. Не ми се вярва цял председател на Европейската комисия да не е информиран за това, но защо тогава дрънка нелепици, за мен е въпрос с повишена трудност.
На същата кълка лежат обаче и американците. Майк Помпео заяви: „САЩ твърдо осъждат задържането на руския опозиционер Алексей Навални при връщането му в Русия няколко месеца след предполагаемия опит за отравянето му.“ Много хубаво изречение, обаче с две неясноти. Едната е колко „твърдо“ е твърдото осъждане в сегашното вашингтонско междуцарствие, другата – какво от това.
Дори с голям шум демократичният свят да вземе решение за нови, допълнителни санкции срещу Русия по повод Навални, то ще се впишат неколцина мужици в някакъв санкционен списък и те веднага ще си го преместят от единия крачол в другия.
В линията на това поведение на демократичния свят, но в още по-мек вариант, се държи и България. Премиерът Бойко Борисов каза по повод ареста на Навални, че се застрашават неговите права и сигурност. Толкоз. Не се споменават руските власти, не се осъждат те, няма идея за ответна реакция. За разлика от Литва, Латвия и Естония, които нарекоха действията на Кремъл „безсрамен акт“ и призоваха ЕС за „рестриктивни мерки“.
Мога да го разбера Борисов, не мога да го оправдая, но мога да го разбера. Той е толкова затънал „скришно“ да прави газови и други метани на Кремъл, докато наяве се представя за истински европейски политик, че за него няма достойно измъкване. Нищо, че с връщането си в Русия самият Алексей Навални даде на всички прекрасен пример как се прави достойна политика.
Така или иначе, Борисов очаква съвсем скоро, с идването на новия руски посланик Елеонора Митрофанова, Дамоклевият меч над главата му да натежи още повече. Старият посланик Макаров, въпреки страшното си име, ниското чело и квадратната челюст, се оказа слаба ракия. Да, той отигра нещата с руския газопровод от Турция за Сърбия, за който България доброволно плати 3 милиарда лева грешни пари, понаправи някой и друг руски паметник в страната и докара нещата до там, че практически всички активни български политици в момента са или проруски ориентирани, или в най-добрия случай мълчат като партизани на разпит по темата за руските безчинства.
Но Макаров допусна да се случат агентурни провали на клоуните от ГРУ, каквито Кремъл не прощава. А най-важното – не успя да превърне София в истински балкански център не само на руското разузнаване и спец-операциите, а и на руското духовно и културно влияние.
Точно това вероятно ще бъде основната мисия на тьотя Митрофанова, комунистическо-ченгеджийско отроче, възпитаник на МГИМО, Московския държавен институт по международни отношения, известен като ковачница на руски кадрови офицери от дипломацията.
Немалко българи са женени за рускиня и знаят как тя скоро взима властта в къщата – първо със секс, после с горко хлипане, след това с крясъци, а накрая с точилката. Мисля, че точно от това се страхува в момента Борисов. Митрофанова е на път да му се тупне в къщата и да започне да се разпорежда. А тя вероятно няма намерение да спазва правилата, да се отдава на смешни танци и други безобидни развлечения в полза на българския народ, както прави американската посланичка Херо Мустафа.
Просто Митрофанова не е научена на това. Като участник в различни дипломатически мисии и началник на Федералната агенция Россотрудничество, тя е научена да прокарва руското влияние по всякакъв начин – с ласкателство, с пари, със заплаха и сила. И ще го прокарва в София с наистина твърда ръка, не само защото това е единственото, което знае и може, не само защото тук има много местни мекерета, които ще помагат, но и защото ще се стреми да не повтаря провалите на предшественика си.
Така че прогнозата е лесна. С идването на Митрофанова, първо, тъй нареченият „Руски културно-информационен център“ в София, който е стандартно прикритие за шпионска дейност и инструмент за подхранване на петата колона, ще се активизира сериозно. Второ, пипалата му ще се протегнат и към други балкански страни, за да влеят отровата си по местата, където сръбските пипала не стигат чак толкова дълбоко – Македония, Албания, Косово. Трето, за българските служби вече няма да е толкова лесно да хващат и гонят невинни руски дипломати, защото политическите им началници, добре посъветвани от Митрофанова, горещо ще им препоръчат да не се увличат в чак толкова патриотична дейност. Четвърто, може би отново ще бъде максимално затруднен процесът на подмяна на старите руски оръжия на българската армия с натовски. Пето, ще се работи много усилено сред местната русофилска флора и фауна с цел преизбирането на Румен Радев за президент. Шесто, вероятно е, ако той бъде преизбран, да видим триумфално посещение в София на някой от големите фактори в руската политика, защо не и самия Путин. И така нататък, все неща, които ще скрепят още повече и без това прекалено горещата българо-руска дружба.
Не знам как може да е толкова гореща, особено на фона на две от последните новини от самата Русия.
Някакъв руски „Национален комитет + 60“ е изпратил писмо до патриарха от КГБ Кирил с искане император Путин да се канонизира приживе за светец, а след смъртта тялото му да бъде „превърнато в свети мощи“. Само не е ясно дали те ще се разпродават на парче, за да се оправи тежкото икономическо положение на Русия или ще се сложат в мавзолей и ще им се кланяме като на мощите на Ленин.
Другата потресаваща новина е свързана с идеята на руския олимпийски комитет песента „Катюша“ да се пуска на техните спортисти по големите международни форуми, тъй като – заради приноса им в държавно организираното дрогиране – на тях, горките, е забранено да им се пуска химна. А те без музика са нещастни.
Защо точно „Катюша“ обаче, а не някоя дисидентска песен на Висоцки например, не е ясно. Ама то от умовете на отговорните руски другари какво да очакваш, освен да са пълни с идеята за маршировки и стрелби.
И нашите ли с това са пълни, бе, граждани на Обединена Европа?
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: НОВАТА НОРМАЛНОСТ ИЛИ АХ, ТОЗИ ГАДЕН ПЕНИС
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-novata-normalnost-ili-ah-tozi-gaden-penis
Вече никога няма да казвам, че съм мъж – това е гаден сексизъм, който потиска не само жените, а и всички останали. А още по-малко ще говоря за себе си като за „нормален“, тоест, за мъж, който харесва жените – радва се отблизо и далеч на красотата им, прави им комплименти, отваря им вратата при случай или им сваля гащичките при наличие на нотариално заверено желание от тяхна страна, изобщо, държи се като гнусен рицар от Ранното Средновековие.
Още по-отвратително е всичко това, защото го правя само за жените, не и за хората с друга сексуална ориентация. А те имат права.
Фактът, че съм готов да причинявам описаните гадости включително на лесбийките, защото ги смятам все пак за жени, май само влошава цялата работа. Самите лесбийки ме нападат, защото, казват, по този начин ги приемам за различни. Макар че всъщност е точно обратното – приемам ги за еднакви с другите жени и се отнасям към тях съответно на доброто си средновековно възпитание, без да се интересувам от различията в сексуалната ориентация.
Не трябваше ли така да бъде в Новата нормалност. Но не, не съм нормален, признавам си – ненормален съм. Ненормален съм, щом се съгласявам да ми викат, че не съм нормален, задето съм нормален.
Но това е само поредният парадокс – обикновено явление в нашето време на „политическа коректност“, в което не само божиите, а и обикновените природни закони нямат значение, щом някой пощурял тъпак реши, че са създадени като заговор лично срещу него и надуе гайдата на популизма. А всички останали хукнат да му вървят по гайдата.
Вече ще поправям хората, които ме наричат „журналист“ или „писател“. Тези думи са в мъжки род, а това веднага създава чувство за отхвърляне и малоценност сред останалите. И в никакъв случай няма да позволявам да говорят за мен като за „той“. Това твърде коварно местоимение е измислено в древността, за да погали мъжкото его, да узакони половата неравнопоставеност и да нанесе силен удар по правата на беззащитните „тя“, „то“, жени-котки, мъже-паяци и всички останали чудатости от цирка на живота.
Закономерно възниква обаче въпросът как изобщо трябва да бъда наричан, ако наистина искам да избегна опасните капани на сексизма и половата некоректност. Дълго мислих, но смятам, че стигнах до правилния отговор – ще трябва да се наричам, а и другите да ме наричат „лесбийка с мустаци, малки цици и пенис“.
Това е то – напълно коректно спрямо всички останали, а и, с някои необходими уточнения – напълно истинно спрямо самия мен.
Уточненията са четири. Първо – сигурен съм, че ако бях жена, щях да бъда лесбийка, защото жените са наистина много готини, как да не ги обичаш. Така че в случая мога да се представя пред взискателната публика с едно ментално „аз“, което си живее в мен и което всеки психоаналитик би открил без проблеми, защото ще му го призная веднага, щом легна на дивана.
Второ – наистина имам мустаци, каквито притежават също всяка уважаваща себе си лесбийка, доста гейове и трансджендъри. Фактът, че съм завъдил мустаците още през юношеските години, не помня точно защо, но вероятно като признак на чиста мъжественост, няма никакво значение.
Трето, имам малки цици. Срам, не срам, факт е – малки са, но пък са естествени. Щото то възрастта и пържолите с червено вино вечер не прощават дори на мъжката фигура, не само на женската.
И четвърто – имам пенис. Добре, де, виновен съм. Но какво да направя, като така са ме създали родителите ми и Природата, която си играе на „тука има, тука нема“ с разните Хикс и Игрек хромозоми. Да го отрежа ли сега за кефа на някой, който не ме приема за такъв, какъвто съм, или великодушно ще ми позволите да си го задържа, при условие, че не го развявам много-много?
Ето на какви мисли ме наведе идеята на демократите Нанси Пелоси и Джеймс Макгавърн от американския конгрес, които, съобщава се, подготвят реформа, за да насърчат „разнообразието и приобщаването“. Тези хора са цитирани да казват, че пакетът от мерки „ще зачита всички полови идентичности чрез промяна на местоименията и семейните отношения, за да бъдат джендър неутрални“.
Тези типове, още недошли официално Байдън и Харис на власт, захванаха да мислят и редят глупости.
Как ще променяш местоименията, бе, Сульо, ти да не си пияният Господ на езика, та ще законодателстваш в тази сфера. Нали многобройните подобни опити досега доказаха пълната несъстоятелност на идеята – защо не си вземем поука.
Не може вече да се казва „негър“, тази дума има пейоративен смисъл, но ако искам, аз мога да поставя заместващата я „коректна“ дума „афроамериканец“ в контекст, от който ще ти се завие свят. Например мога да попитам – колко афроамериканци са необходими, за да се изнасили бяла жена, а те да бъдат признати за невинни от американския съд? Двама стигат ли или трябва да са поне трима?
Гадно, а? Обаче е добър пример.
А мога да се подигравам и още с Господарите на лошите думи. Мога да кажа например – няма смисъл да мажеш лицата на афроамериканците със сажди, за да ги включиш в класически джазов оркестър, защото те и без това си изглеждат много добре. Познайте от 10 пъти – коя тук е мръсната, некоректна дума, която би причинила душевни страдания на горките афроамериканци. Ами и от 100 пъти няма да познаете, защото такава дума в изречението няма. А то е наистина обидно.
Или да припомня за кой ли път класическия въпрос – ако негрите в САЩ са афроамериканци, то какви са негрите в Европа – афроевропейци? Или евроафриканци?
Това показва само едно – мисленето, че проблемът на мисленето е в самите думи, е напълно тъпо, проблемът с думите е в самото мислене.
Освен това, измислянето и узаконяването на едно общо местоимение, което да бъде политически коректно и да се използва спрямо всички, не само не е никак лесно, но и изобщо не работи в полза на „разнообразието“, както настояват Пелоси и Макгавърн. Обратно – то вкарва всички различия в един кюп, тоест, работи точно в полза на еднообразието. И пак давам разбираем пример, защото и с просто око се вижда как бясната левичарска пропаганда съзнателно изкривява нещата и не ги представя нормално пред нормалните хора.
Като имаме многообразие от дървета в природата, ние измисляме на всеки вид дърво отделно наименование, за да ги отличаваме от останалите и така чрез езикови средства поддържаме идеята за наличието на истинско многообразие. Не наричаме всички дървета с политически коректното общо название „дърво“ и толкоз. Абсолютно същото важи и във всяка друга сфера – в напредничави науки като химията например, в астрономията или физиката, където всяко вещество, всяка планета и всяка елементарна частица си имат отделно име и всички са важни.
Защо тогава искаме по отношение на половото разнообразие да правим обратното – а то да сработи. Ами няма да сработи, бе, госпожи и господа умници.
Лошото в случая е, че тези, които предлагат и правят споменатите глупости, много добре знаят, че няма да сработи, а всичките им действия имат една единствена цел – популистки политически печалби, нищо друго.
Те не могат да ми обяснят как така жената и мъжът са равни по друг начин, освен пред закона и Бога.
Ами нали една жена – и десет пениса да си присади – пак няма да се сдобие с Игрек хромозома, задължително ще държи картата на света с Австралия нагоре и ще страда като младият Вертер – първо за обувки, а, непосредствено след това – от обувки. Мъжки, мъжки – ама обувки.
А пък един мъж, дори да се кастрира, ще продължи да се придържа към лошите навици – да гледа в огъня или екрана на телевизора, без да вижда нищо, освен жени, лов и футбол, да пие ракия в добро и зло, докато смъртта ги раздели, да пикае прав и да държи вдигнат капака на тоалетната чиния, дори да го награждават със секс всеки път, щом стори обратното. /Това с пикането и капака не е валидно само в Германия, но там май жените не те учат на добри навици със секс, а с бой, затова имат такъв успех./
С други думи, граждани, апелирам за две неща – за разума и да се държим естествено. Да не се лигавим, като измисляме нови думи, за да обозначим прастари факти, състояния и чувства. Ако се придържаме максимално към истината, правим света не само по-добър, но и по-разбираем, ако я затлачваме с измислици – водим демократичното си общество към самоубийство. А истинските противници на демокрацията клечат наоколо като хиени и чакат сами да се нараним, за да ни разкъсат по-лесно.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: 2021 ЗАПОЧВА ГЛУПАВО, ЩЕ ПАДНЕ ВЕСЕЛБА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-2021-zapochva-glupavo-shte-padne-veselba
Добре започваме новата година – свършихме работата на руснаците и пуснахме отдавна бленувания Руски поток през тръбите на Турски, Балкански и Български към братска Сърбия.
Зер – как иначе „Сърбия ще стане по-богата“, както отбеляза специално при откриването на газопровода Вучич, в усмихнатото присъствие на руския посланик и в забележителното отсъствие на българския премиер Бойко Борисов. Ами как няма да стане Сърбия по-богата, след като не руснаците и не сърбите се бръкнаха с 3 милиарда лева, за да се свържат с газови тръби помежду си, а ние, бедните европейци, платихме техния масраф.
И как иначе сърбите ще трупат мускули и ще дрънкат руско оръжие из Балканите, включително направо под носа ни, ако нямат достатъчно енергия. Да, не само пускаме през небето си руските ракетите, които, щом кацнат, веднага стават сръбски, а сега и по земята си пускаме газа, който ще осигури доброто им обслужване.
И как иначе ще имат сили сърбите да извиват ръцете на ЕС – приемете ни и ни дайте парче от европейската баница, щото сме много готини, а вие сте много виновни пред нас, че ни бомбардирахте, за да спасите гадните албанци. А и открай време вие, западняците, много ни обичате и искате да дойдем в лоното брюкселско. Добре, де, съгласни сме – при общия европейски бюджет ще влезем, ама в НАТО-то ви – не, колкото и да настоявате. Щото Русия е наш приятел, не НАТО.
Руски пачаври! Имам предвид – и те, и ние.
Ама нищо, де, забавно е да гледа човек как България, вместо да върви напред и нагоре по новите си европейски магистрали, се гъне като червей и прави всичко възможно да пълзи назад по старите, кални руски пътеки. И как политиците ни – всички до един, които в момента са във властта или около нея – измислят всевъзможни формули и фокуси, крият се по тъмното на парламента и МС, бягат от отговорност по кьошетата на държавата и изобщо се държат като политически клоуни, само за да докажат колко са верноподани на Кремъл.
Вече толкова ми писна да протестирам срещу подобно антибългарско и антиевропейско поведение, а нищо да не се променя през последните над 30 години, че наистина ми остава да спра да се тормозя и само да се забавлявам. Не ме обвинявайте, че се предавам, не – просто в този живот нямам повече нито време, нито сили да се занимавам с идиоти, достатъчно похарчих. Имам толкова много недовършени дела, които ме чакат. Пък и наистина е смешно да гледаш отстрани клоуните как се млатят.
Голямо млатене, тоест, голяма веселба, се очертава да настане и около изборите през тази година. На всичкото отгоре, те са два вида – парламентарни и президентски, а още отсега е ясно, че двата избора са здраво свързани – като крачолите на панталон.
Да позная ли колко пролетни птички ще гласуват например за новосъздадената партия на лицето Васил Божков, обвиняем по 19 точки?
Много – гласи отговорът. Много хора ще гласуват за него. И това не е измъкване от ситуацията, както се измъкна пияният Швейк, дето обеща на редника Кунерт да познае името на бъдещата му жена и наистина позна – госпожа Кунертова. Не, прогнозата ми е съвсем точна и се базира на проста сметка. Както се съобщава, 900 души са учредили партията на Божков и дори половината от тях да гласуват за нея, това би било вече много. Много повече от нулата, която този човек заслужава. А ако гласуват всички 900? А ако всеки от тях убеди по двама роднини да гласуват също? И те от своя страна убедят по още двама…..
Пет или шест партии ще има в бъдещия парламент – категорични са социолозите. Ами от Алфа рисърч да ме бяха попитали. Срещу финансиране от само половината пари, похарчени за изследването, щях да им кажа точно този резултат тутакси, без изобщо да се замислям. А те нямаше да се морят и щяха да спестят някой лев.
Защото то отдавна е ясно, че без ГЕРБ, БСП и ДПС пак няма да минем. И е ясно също, че още две-три от дребните камбанки ще влязат, колкото да направят конфигурацията съвсем невъзможна за реална политика. В смисъл, да докарат нещата до пълна невъзможност да се състави правителство, освен ако не се случи глупостта, която се пророкува отдавна – „голяма коалиция“ на „националното съгласие“ или на „националното спасение“. Това е бленувана комбинация за онези, които отдавна са извън властта, най-вече – БСП.
За ДПС не важи чак толкова, щото то никога не се е отдалечавало не само от порциите, но и от таланта /на Доган/ да ги разпределя. Ако говорим за някаква промяна през годините в това отношение, то тя е единствено по темата дали с лявата или с дясната ръка върхушката на партията бърка в кацата с меда.
Не им завиждам на хората от ДПС, дето викаше един приятел – и аз искам някой да ме корумпира, ама при мен не идват. А и щом за толкова години никоя от „българските“ партии не разбра как да подхлъзне ДПС, обратно, всички се подхлъзваха на поставените им от тях кори, аз ли да си късам нервите заради тях. Който го може, го може, останалите – да се научат.
Много трепети и радини вълнения ни тресат сега и по въпроса кои от малките партии ще влязат утре в парламента, ама предлагам да не се хабим толкова, които и да са, те само ще гарантират един мандат финансово спокойствие за лидерите си, но няма да сътворят нито една от реформите, за които сега надуват мускули. И така е по-добре, де, щото като им слушам идеите за реформи – бягай, майсторе, че дуварът пада.
Да, забавно ще бъде в новия парламент – но съм сигурен, че от конфигурацията, която ще се получи там, ще се изяснят нещата и около президентския вот.
Засега е ясно само, че Румен Радев, колкото и некадърен президент да е, се смята за кадърен и ще се кандидатира пак. Или някой му каза да се кандидатира пак, независимо от кадърността си. Иначе покрай протестите той бая беше залитнал да съгражда новия си политически проект и да се бори за изпълнителната власт.
Важният въпрос обаче е кой ще се изправи срещу Радев. Това може да е Бойко Борисов, но може и да не е Бойко Борисов. Ако ГЕРБ спечели достатъчно парламентарно мнозинство, че да направи някаква, макар много гнусна коалиция като сегашната и пак да управлява, не виждам защо той да се отказва от рекорден четвърти мандат. Още повече – с реализацията на Руски поток, Кремъл що да сменя печелившия кон.
От друга страна обаче, ако ГЕРБ затъне в парламентарното блато и се изравни с БСП, ще има нужда от политическа патерица – а какво по-добро от това силният ти лидер да стане президент и така да контролира едновременно не две, а три власти. Пълен политически кеф! И много демократично!
Но не ме разбирайте погрешно, не казвам, че, за да се избегне подобна опасност, трябва да се подкрепи Радев. Отнюд! Казвам обаче, че българското общество май е тотално некадърно да намери сред себе си и да излъчи дори един читав човек за президент – да не говорим много читави хора за цяла партия.
Но веселбата през 2021 няма да свърши дотук. Кръшно стартира годината образователният министър Красимир Вълчев. Той съвсем сериозно ни уведоми, че ще вкара пак децата в училище, за да избухне епидемията от Ковид 19 с нова сила, само защото „в някои села няма нито един заразен от вируса и там изобщо не разбират защо трябва да е затворена детската градини или училището“.
Не, не разбират. Ами има доста по-простичък изход, бе, неуважаеми г-н министре – пращаме им десетина болни да минат през селото, да поседнат в кръчмата, да се разбъбрят с роднини и познати, и готово, веднага ще разберат. Обаче да избиваме българските учители заради невежеството на някои села, не ми се струва особено редно.
Но има и още нещо, министърът продължава да държи на възможно най-тъпата идея, родена в неговото министерство. В трудна ситуация обикновено работи най-простото решение, при умните все нещо се прецаква. Има даже цяла философия, посветена на това – Бръсначът на Окам. А Бръсначът в случая казва или всички да учат в училище, или всички да са дистанционно.
Но не, българските образователни гении са решили тотално да пре…т работата и да сътворят смесена система – един час този клас ще кара присъствено, другият час – дистанционно, а другият клас пък ще е първо дистанционно, после присъствено. И на следващия ден всичко ще е обратно, за голямо удоволствие на министерските чиновници. Освен това, според министерството няма нужда да се носят маски, но ако някое училище пририта за тях и реши – там се носят.
Все едно, че българското образование в момента живее в изкривеното съзнание на някой си доцент Мангъров. Ако аз бях учител, още на третия ден щях да направя ефективна стачка, защото така, от една страна, изобщо не се намалява възможността всички в училище да се заразяват взаимно и децата да пренасят заразата в къщи, на детската площадка и къде ли не още. От друга страна – не се подобрява качеството на средата, напротив, тя става все по-изнервена и хаотична, а така няма да се постигне бленуваната от МО социализация. И от трета страна – не се облекчава работата на учителите, а се усложнява. Те ще трябва да подготвят два вида уроци – и дистанционни, и присъствени, защото няма съмнение, че двете неща са различни като подход и методика. Никой обаче не се сеща, че за двойната работа би трябвало и да се плаща двойно. С други думи, ползата от последните решение на МО е нула, вредите – много.
Типично по български – как да не умреш от смях. Или от патриотизъм, в краен случай.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
2021 – ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР И ДРУГИ НЕИЗБОРИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
– Пламен, миналата година в България не се стигна до предсрочни парламентарни избори, но през пролетта идват редовните – какви са очакванията, свързани с тях?
– Изборите, в зависимост от ситуацията с коронавируса, ще са между март и май. Във връзка с тях много се говори за очаквана сериозна промяна, но аз съм силно скептичен, Фили, към подобна възможност.
– Защо?
– Защото няма нито едно основание да мислим, че статуквото ще бъде променено, просто промяна няма откъде да дойде. В страната няма нова, сериозна политическа алтернатива, а старите играчи са се окопали дълбоко и най-вероятно конфигурацията в бъдещия парламент ще е близка до сегашната. Тоест, ГЕРБ пак ще е водеща политическа сила, втората, БСП, няма да изостане повече от сега, но въпросът е дали ще се приближи до ГЕРБ и колко, а за ДПС като трета партия човек може вече спокойно да заложи солидна сума пари.
– Много се говори обаче за възможността малките партии да променят нещата. Твърдят го и леви, и десни – но може ли наистина да стане?
– Много вълнения и шум има по темата колко и кои малки формации ще влязат в бъдещия парламент, но какъвто и да е отговорът, те няма да променят нищо. Нито една от тези партии с претенции не е доказала с програма, принципи и поведение, че, освен да осигури на шефовете си топли депутатски места, може да постигне нещо повече. Това означава, че след парламентарните избори ще бъде изключително трудно съставянето дори на правителство, което да е достатъчно стабилно, та да си изкара мандата. Какво остава за такова, което да има сили и възможности за необходимите реформи.
– Ще следим парламентарните избори като акцент на 2021, но тогава има и президентски избори. От тях какво да очакваме?
– Аз лично очаквам много шум, изключително напрягане на ситуацията в страната и непредвидим засега резултат.
– Какви са аргументите ти за това?
– Първо, публиката ще е здраво подгряла на парламентарните избори, загубилите ще искат реванш, спечелилите ще искат да затвърдят победата. И няма да има жестове като онзи на Борисов през 2016 – нарочно да издигне срещу Румен Радев напълно неизбираемата Цецка Цачева. Сега парламентарните позиции на всички партии са крехки и всяка ще иска да има опора в лицето на президента. Второ, президентските избори са персонални, а по тази линия много по-лесно се вадят компромати и стават скандали. Трето, вече е ясно, че Румен Радев ще се кандидатира за втори мандат, но не е ясно дали БСП пак ще го подкрепи. Четвърто, абсолютно неясно е кой ще се изправи срещу него от ГЕРБ. Отдавна се очаква Бойко Борисов да се оттегли от активната политика, но чрез президентския пост да гарантира нова жизненост и за себе си, и за партията. Дали това ще стане точно сега обаче – може би отговорът все пак зависи от резултатите на парламентарните избори. И пето, съвсем хипотетично, както подхвърли наскоро Иво Инджев – я да си представим, че на терена се появи трети силен играч, например Иван Костов. Тогава направо не ми се мисли какво ще стане.
– Пламен, а дали и доколко ситуацията с епидемията от КОВИД 19 може да повлияе на политическите процеси в страната?
– Засега изглежда, че не много, Фили, макар според някои обедняването на хората, което е следствие от ситуацията с вируса, рефлектира като засилено обществено недоверие към правителството. Дали е така и докъде ще се развие процесът е трудно да се каже, може би с наближаването на изборите ще е по-ясно. А и ГЕРБ добре се застрахова срещу такова развитие. Те приеха щедър бюджет за 2021, който не е реформаторски, но е ориентиран към помощ за най-засегнатите отрасли на икономиката и слабите обществени групи. На всичкото отгоре, бюджетът е подкрепен и от ЕС със солидни пари, които са целеви за справяне с вирусната криза. Така че, Фили, засега не очаквам КОВИД 19 да има огромно влияние и да доведе до изкривяване на политическата ситуация.
– А и ваксините вече идват, което принципно би трябвало да е светлина в тунела…..
– Да, ваксините идват, друг е въпросът за разумното отношение на хората към тях, но, така или иначе, като цяло в тази посока през 2021 очаквам разведряване. За разлика от други две посоки, където ще усетим негативни ефекти от собственото си поведение.
– Какви други посоки имаш предвид?
– Първо, готовността на САЩ да налагат санкции срещу руските газови тръби, които обхващат Европа в клещи от Север и Юг. Макар властите тук да се правят на разсеяни, няма да се отървем леко, само защото сме нарекли строящия се през наша територия „Турски поток“ „Балкански“ или „Български“. И децата знаят, че той си остава все така руски, а типичното ни шикалкавене само може да ни докара по-големи беди. Другата важна тема е за Македония и блокираното от нас начало на нейните преговори с ЕС. За разлика от темата за газопровода, където натискът е само от страна на американците, то тук се добавя и негативната европейска реакция. Брюксел като цяло, но особено Берлин в частност, са много недоволни от тази българска позиция. А тъй като именно Берлин е основен политически покровител на ГЕРБ и Бойко Борисов, предполагам, че още от началото на новата година натискът върху официална София ще се засили. Целта вероятно ще е да се постигне благоприятно решение на въпроса бързо, в следващите 2-3 месеца, още преди да са налице многото неизвестни, свързани с резултата от парламентарните избори.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 