Малки истории за велики европейци: ЕДВАРД ГРИГ – СЕВЕРНОТО СИЯНИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ

декември 30, 2019 at 8:12 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

Колко висок трябва да си, за да композираш прекрасна музика? И още, всички викинги ли са огромни канари или има и такива, чието величие се побира в малко камъче? Има, казва се Едвард Григ, роден е в Берген, Норвегия, през 1843 и музиката му е вълшебно северно сияние на човешкия дух.

По бащина линия фамилията е от Шотландия и от Грег постепенно става Григ. Като дете Едвард иска да стане пастор и по-късно пише: „Да говориш пред множество, което внимателно те слуша, ми се струваше нещо велико”. Е, не става пастор, но все пак кара хората и до днес да го слушат с внимание. Талантът му е наследен от мама Гезине, която е пианист. На 6 тя го слага пред пианото и го учи. Не знам как стига педалите, той и като възрастен е 1.50, но се оправя някак с таланта си на човек поне три метра. На 12 композира първата творба – „Вариации върху германски мелодии”. Ходи в добри, но не специализирани училища, чак после в консерваторията в Лайпциг учи пиано и композиция. През 1861 прави първи самостоятелен концерт като пианист. През 1867 се жени за братовчедка си Нина Хагеруп, сопрано, в което така е влюбен, че цял живот не поглежда друга жена и твърди, че пише всичките си песни само за нея. Сватбата се случва, въпреки силната съпротива на родителите им и двамата се местят в столицата Християния, сега Осло. Ражда се дъщеря им Александра, която обаче умира само година по-късно. Скоро след това Нина прави спонтанен аборт. „Тежко е да гледаш как надеждата за живот се спуска в земята. Слава богу, ако някой има за какво да живее, не е лесно той да се разпадне, а изкуството със сигурност – повече от много други неща – има силата да утешава” – пише Григ. Оттук започва една от малкото, но огромни драми на Григ – проблемът му със смъртта. Той не е съгласен да има Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ДО ТАМ И ОБРАТНО

април 4, 2019 at 10:30 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

Ето, че още веднъж  в този живот ми се наложи да отида до Там. Но добре, че и този път имаше Обратно.

Казвам ви – Там не е никак приятно място. Там няма нищо. Ама не нищо интересно, а изобщо нищо. Или да го кажа според правилата на английската словесна конструкция, че да дойде като смислов шамар за българското ухо и така да стане по-ясно – Там има нищо, има само нищо и нищо друго, освен нищо.

Предишният път се залъгвах, че това усещане е заради упойките, тези дяволски смески, които по божествен начин ни спасяват от ужаса на неописуемата болка. Така че този път взех мерки, като заклех моя приятел Юри Спасов, шеф на анестезиолозите в една пловдивска болница, да ми сипе нещо цветно и весело в микса. И той обеща.

Тц! Нищо весело нямаше, същата необуздана пустош.

Не е честно. Безсмислено е. Обезкуражаващо е. Мамка му!

Но тогава какво друго му остава на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 1 коментар