ПРОСТОТИИ КАТО ЗА СВЕТОВНО
https://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
- Хитът “Джабулани кючек” е апотеоз на модерното българско мислене, той олицетворява възвишените идеи, които облагородяват обществото ни отвътре и помагат да се докараме до състоянието, в което се намираме отвън
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Напоследък и като няма световно по футбол простотиите наоколо се роят като пчели, но световното явно им дава допълнителен стимул. Или пък отваря очите на хората по-ясно да ги виждат. Цялата работа е малко като с престъпността – при социализма почти нямало престъпност, а при демокрацията тя се била непомерно развихрила.
Глупости на търкалета, каква точно престъпност нямаше тогава? Корупция в митниците, администрацията и съда ли нямаше? Полицейски произвол? Продажни на чуждите интереси политици ли? Или който и да било редови гражданин се свенеше да отмъкне каквото и да било от работното си място, независимо дали кламер, цистерна с нафта или космически кораб.
Класическият случай е в Пловдив с оня, дето през ден излизал от завода, тикайки количка, увита в брезент и охраната постоянно го проверявала, но – нищо. Веднъж портиерът не издържал: – Майна, знам че има някаква далавера, няма да те изпея, само кажи какво крадеш с тия колички. – Ами колички, бе майна, колички крада!
Така де, но темата беше медийно табу /което пак си е престъпление от страна на режима/ и масово се налагаше илюзията, че чрез социалистическия морал сме победили престъпността, за разлика от империалистите, които продължават да си страдат от нея, защото са социалистически неморални. Ей в такива простотии живяхме.
Затова преди няколко дни ми стана родно, мило и драго, като прочетох едно писмо до ФИФА на комунистите от С. Петербург и Ленинградска област. Те настояват мачът между прогресивните герои от КНДР и “наркоманите и токсикоманите” от Португалия, унизително завършил 7:0 в полза на наркоманите, да бъде преигран, защото иначе световното губи своята легитимност в “очите на милионите футболни запалянковци – стожери на мира и дружбата между народите”.
Прогресивните руски мислители възразяват още срещу рекламите на “Кока-кола”, на съвестта на която “тежат милиони изгубени млади живота, особено в Русия” и искат отборът на Южна Африка да играе Прочетете остатъка от публикацията »
БЪЛГАРИЯ – С ГАЗ ДО ДУПКА КЪМ ГАЗОВАТА ДУПКА
https://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Драстично повишение на цената на газа в България се очаква от 1 юли. Държавната компания “Булгаргаз” поиска то да е 27 процента, като се обоснова с повишени цени на доставчика “Газпром” и изкуствено задържаните досега вътрешни цени. От Държавната комисия по енергийно и водно регулиране смятат, че компанията все още има резерви – най-вече в намаляване на собствените производствени разходи – затова предлагат увеличението да бъде с около 23 на сто.
Каквото и да стане обаче е ясно, че увеличението ще удари силно парното и топлата вода за битови абонати, а промишлените производства, които изцяло са на газ, ще трябва да увеличат разходите за енергия с една четвърт до една трета. Още по-лошо ще стане, ако в края на годината, както се очаква, има ново повишаване на цената, като от сегашните по-малко от триста долара за 1000 куб.м, плащани от България, тя стане около 400 долара. Оправданията със световната конюнктура в случая не са коректни, защото тя съвсем не е лоша. В момента цените, на които газ може да се купи от Саудитска Арабия и други арабски източници, са близо два пъти по-ниски от тези на “Газпром”. Очаква се в средносрочен план те да спаднат още заради находищата на шистова газ, открити в САЩ.
Истинският проблем в случая е монополното положение, което “Газпром” има за България и още някои европейски страни – Словакия, в по-малка степен Унгария и Австрия. Тръбите на тези страни са ориентирани изцяло за доставки от Русия, а изграждането на нови трасета за връзка с други източници е скъпо и отнема време. Заради тази ситуация, както заради факта, потвърден включително от последния газов конфликт между Русия и Беларус, че Русия открито използва енергийните зависимости като политическо оръжие, все по-наложително става България бързо да потърси възможности за диверсификация на енергийните си източници.
Точно за обратното обаче се бори в момента президентът Първанов и кръгове от социалистическата партия, които настойчиво лобират Прочетете остатъка от публикацията »
НА КРАЧКА ОТ ПЪЛНОТО ЩАСТИЕ
https://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
- Когато руснаците държат енергийния монопол в уж независими държави, важното в тяхната енергийна политика е политиката, не енергетиката
Пламен Асенов
“Който е против изграждането на АЕЦ “Белене”, служи на чужди интереси!” – недвусмислено заяви онзи ден социалистическият лидер Сергей Дмитриевич, познат още с партийното име Станишев.
Честно, в този момент изведнъж се усетих на крачка от пълното щастие. Логиката, породила в мен това състояние, ми се стори желязна – знае се, че чуждите интереси обикновено си плащат, когато някой им служи, а тъй като аз отдавна съм против изграждането на “Белене”, значи и бая парички имам да получавам. Ще преборим кризата – рекох на жената, та и тя се зарадва.
Почаках, почаках, но никакви чужди интереси не се появиха да ми платят. И като помислих още по-логично, прозрях истината – няма и да се явят. Защото под “чужди интереси”, Станишев има предвид не чужди на България, а чужди на Русия интереси. Което включва и българските. Но, както е известно, точно след неговото управление страната се намира в такава икономическа дупка, че Дянков и да иска, не може да плаща на някой си, който безкористно защитава интересите на България, чужди на Русия, в енергийната сфера. Така че веднага си дадох сметка за горчивия факт – не аз, а Станишев е на крачка от пълното щастие, доколкото очевидно живее тук само телом, за едната заплата, а духом се рее в други измерения.
Както науката твърди, пълното щастие е нещо относително, то няма една и съща форма, а при различните хора придобива различна. В случая между моето и на Станишев пълно щастие разликата е като онази между английския и руския джентълмен. Английският преминава през живота избръснат до синьо и леко пиян, а руският – пиян до синьо и леко избръснат.
Да оставим настрани обаче литературните асоциации с “1984” на Оруел, които се съдържат в цитираното изявление на Станишев и да погледнем прагматично към неговите връзки с факти и събития от реалния свят. Как се съотнася то например с новата газова игра на Русия срещу Европа, в която сега се използва Прочетете остатъка от публикацията »
ЗА ЛИПСАТА НА ТОВА, КОЕТО НЯМАМЕ
https://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
- Алтернатива на какво ще бъде планираният и обявен вече от президента Георги Първанов бъдещ негов граждански проект?
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Липсва ли ни това, което нямаме? е класически въпрос с още по-класически отговор – Зависи!
Трябва да признаем, че понякога ни липсват твърде странни неща, които нямаме. В една поема отпреди няколко века, Вийон с болка попита “Къде е ланският сняг?”, а преди около 50 години, в модерните времена, Хелър го пародира с “Къде са сноудените от миналата година?” Тия двамата обаче са писатели, следователно лудички по особен начин, следователно не правят чалга, следователно нямат силикон в циците и следователно за тях нищо добро не казваме, защото от тях съвсем нищо не четем, мерси.
В по-прагматичен план – твърде разпространено е мнението, че единственото свойство на парите е по марксистки да превръщат количеството си в единствено свое качество. Не е вярно, те имат също свойството да липсват на всички – както на тези, които нямат пари, така и на онези, които имат. За разлика от незримите чудовища като почтеност, морал, достойнство и прочие, които липсват само на онези, които наистина ги имат. Дори, кой знае защо и как, колкото повече ги имат, толкова повече им липсват. И обратно…..
Не знам как е в другите животи, обаче съм сигурен, че в този изненадите никога не свършват. Защото през последните дни в България се пръкна нещо още по-странно от жираф, нещо, което никой няма и никога не е имал, но и на никого не липсва и не е липсвало, с изключение на личния ни президент. Става дума за бъдещия граждански проект, който президентът Първанов обяви че иска да създаде /оглави, яхне, използва – всеки да избере по свой вкус/, след като приключи вторият му и, слава Богу, последен президентски мандат. За този проект се разбра толкова малко, че ситуация непременно изисква по-дълбок анализ, за да не остане електоратът с погрешното впечатление за нищо.
Твърдо се разбра например, че проектът няма да е политически, а граждански. Но Първанов обясни това си желание едностранно, само с факта, че вече се е наситил на Прочетете остатъка от публикацията »
ВУВУЗЕЛИТЕ НА ВЕЛЗЕВУЛ
https://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
- Вместо да се дразня от звука на вувузелите, примам го като звук, с който хората в ЮАР протестират срещу диктатурата, дискриминацията и останалите гадости по света
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Не знам дали световното по футбол в Южна Африка ще има някакъв друг ефект, но според мен вече можем да отчетем, че отпаднаха поне два въпроса, които през вековете са дали повед за много спекулации от страна на историци, археолози, библейски изследователи и обикновени лаици. Първият въпрос е как са звучали тръбите, с които армията на Исус Навин е сринала стените на Йерихон. Вторият – как ще звучат тръбите, описани от Св. Йоан Богослов в неговото “Откровение”, тръбите, които възвестяват онази последна битка между Божиите армии и армиите на Сатана и които накрая призовават гражданите на Страшния съд.
Като вувузели са звучали, като вувузели ще звучат – ето как!
В специфично музиковедски план се оказа, че вувузелата е възможно най-простият духов инструмент за вдигане на възможно най-много шум. Демонски равният му звук украси световния телевизор и накара футболните коментатори по три пъти на ден да си прехапват езика, за да го надвикат, а етнографите заобясняваха – и ние съответно добре запомнихме – че вувузелата е традиционен национален инструмент в Южна Африка. Защитниците на разни неща пък – от правото на жените да си го връщат тъпкано на мъжете до правото на вирусите свободно да разболяват хората от смъртоносна инфлуенца – застанаха като един на амбразурата и решително се обявиха срещу евентуалната забрана да се използват вувузели по стадионите на Южна Африка.
Според мен никой никога не е смятал да ги забранява. Те са дотолкова досадни, че ако в един момент изчезнат като фон на футболното забавление, от забавлението ще остане по-малко от половината. Тази досада обаче навява и аналогии, свъзрани не само с ритането на топка, а и с обикновения живот около нас.
Например научавам се, че според “финансови експерти, цитирани от БТА”, вдигането на цената на долара, наблюдавано напоследък, неизбежно ще доведе и до вдигане цените на потребителските стоки в България. Чиста загуба на време си е да учиш толкова години за финансов експерт, само и само да стигнеш до такава безценна прогноза. Безценна, защото нищо не струва.
Макар да не съм специалист във финансовата Прочетете остатъка от публикацията »
НЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ПУТИН, А НА БЪЛГАРИЯ
https://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
- Силно се надявам, че българските граждани при необходимост наистина ще застанат твърдо зад правилната позиция на премиера Борисов – руските енергийни проекти вън, европейските – вътре, защото битката тепърва предстои
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Катрин Зита-Джоунс получава Ордена на Британската империя. Време беше – тя отдавна си е красива. Загадките са две – дали трябва вече официално да я наричаме “сър”, нали тази титла си върви с ордена, и как ще се обръща към нея онзи Дъглас, късметлията. Или ще продължи вечер да си се обръща само на другата страна с уговорката, че го боли главата.
И други красавици има, които заслужават да станат “сър”, Джоли-то например ми е първа в списъка. Проблемът е, че нейната хубост куца откъм британски корени, наблегнала е на чероки и нещо далечно африканско. Но империята трябва да се модернизира – ако не знае как, да вземе пример от Перник. Там университетът, още не скръцнал порти, вече присъжда Доктор хонорис кауза на Бойко Борисов. Май и на него заради красотата му, иначе в Перник няма пожарникарски факултет. Пък и цял свят знае, че Борисов има общо с Банкя, не с Перник. Но – присъждат хората, не са задръстени откъм предразсъдъци за произход.
Чудя се обаче как ще се развие този казус, защото ситуацията е малко като в “Параграф 22”. Ако Борисов става за пернишки доктор, би трябвало да откаже званието. Така ще покаже, че е достатъчно умен и следвателно го заслужава. Но пък няма да го получи, защото ще го е отказал. Ако отиде да си го получи обаче, ще стане ясно, че не го заслужава. Но той пък вече ще го е получил. Неясноти има, както се казва в един мръсен виц.
От друга страна, ако аз бях пернишки университет или български президент, без колебание бих присъдил сериозна награда на Бойко Борисов за проявена гражданска доблест. Имам предвид позицията му по повод руския натиск България да каже ясно ще го бъде ли проекта “Бургас – Александруполис”. Премиерът излезе наистина бързо и каза съвсем ясно – не. Даже покрай темата за петролопровода Прочетете остатъка от публикацията »
ПАРИ СРЕЩУ РЕФОРМИ – МАЙ УЦЕЛИХМЕ ВАКСАТА
https://asenov2007.wordpress.com/ /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/
- Не мога да разбера защо Дянков прилага този подход спрямо ограничен брой министерства и само във връзка с актуализацията на бюджета, защо не го приложи към всички, като го приеме за философия на бюджета през следващата година?
Пламен Асенов
“Искам срещу парите, които даваме, да има реформи” – каза онзи ден финансовият министър Симеон Дянков. Това е едно от най-правилните изречения в българското публично пространство за цялото време на тъй наречения български преход.
Наистина, то идва до ушите ни с около 20 години закъснение. По отношение на структурата и действията на цялата държавна машина някой трябваше да го каже още през 90-та и всички след него да го устояват досега. Нямаше кой, разбира се. В България винаги е така – или няма кой, или ако има кой, той не знае какво и с какво, а най-често, от негова лична гледна точка, няма и защо.
Не съм сигурен дали е по-добре късно, отколкото никога, защото е известно, че много често “късно” означава на практика “никога”, но предвид схемата, по която се гради българският опитимизъм, може би все пак е по-добре късно. Имам на ум схемата, че колкото сме по-зле, толкова по-добре очакваме да станем. Тя намери отражение и в последното проучване на НЦИОМ, според което цели 44 процента от българите очакват жизненият им стандарт да се подобри, при положение, че за 63 на сто през последната година въпросният стандарт реално се е влошил.
Нейсе, важното е, че Дянков най-после произнесе сакралната реплика за парите срещу реформи. Ако наистина може да устиска казаното и да го реализира на практика, това ще има добър ефект.
Като стана дума за ефект, сещам се за вещицата баба Вихронрав от “Светът на Диска” на Тери Пратчет. Нейните магеснически отвари винаги действат безотказно, защото във всички тя задължително слага нещо много просто, но много ефикасно – aqua. Не дестилирана aqua, aqua на хапчета или някаква друга сложна и научна aqua, а най-обикновена aqua от кладенеца. Самата дума обаче Прочетете остатъка от публикацията »
ПОДКРЕПА ЗА БЛОГА: Всеки журналист може да бъде свободен, но не всеки може да бъде независим
Пламен Асенов
Сред най-сериозните проблеми на българското общество не е свободата на словото, а независимостта на словото.
Видно е с просто око, че повечето медии съвсем свободно, без никакви притеснения от публика и етика, си споделят зависими мнения, а малцината журналисти, които устояват своята независимост, го правят с цената на сериозни лишения.
За мен лично тази независимост е не просто професионален ангажимент, а начин на живот вече близо 30 години – ОК, винаги съм си плащал цената за това, че и отгоре. Сега обаче съм изправен пред необходимостта да се обърна към читателите си с молба да подкрепят директно този блог.
Защото се оказа, че ако в Щатите водещи журналисти напускат и живеят само от публикации в блоговете си, то отношението на българските печатни и електронни медии към авторските права е същото като отношението им към независимите журналисти – такова животно нема в нашите околности.
Всичките близо 90 публикации в блога ми през последните 6 месеца бяха напълно незаконно препечатани от десетки комерсиални информационни сайтове и поне двадесетина печатни издания в цялата страна, без почти никой да попита може ли. И без напълно никой Прочетете остатъка от публикацията »
ДА ТИ ИЗЧЕЗНЕ ПОЛИТИЧЕСКОТО ОТ ПОЛИТИКАТА
https://asenov2007.wordpress.com/
- Колко време може да се живее в такова състояние, преди да се стигне да крах, не е ясно – може пък ние в България да го можем вечно, макар да не ми се вярва
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Представете си, че изчезне бойкоборисовото от Бойко Борисов, а ние продължим да си го броим за Бойко Борисов. За по-ясно – представете си, че изчезнат всички пари от финансовата система, но пазарът продължи да се държи, сякаш нищо не се е случило. Е, така стои въпросът напоследък и с изчезването на политическото от българската политика, процес, който всички се правят, че не забелязват. Или наистина не забелязват.
Откровени мераци това да се случи – да изчезне политическото и на негово място в политиката да започне да се вихри теорията на хаоса – има отдавна. Да оставим настрани прекалено общирната тема за дирижираното начало на прехода, за създаването на партии, които не са партии, поставянето на политически въпроси, които не са въпроси и извършването на политически действия, които не са политически. Да вземем само времето от 2001-ва година насам, когато на върха на държавата се настани Първанов, а на отсрещния връх – Сакскобургготски, и тия двамата започнаха да си общуват по овчарски, чрез провикване.
Самият техен избор беше не политическо, а антиполитическо действие от страна на тъй наречения народ. Който при това, както е известно, не бива да бъде критикуван, защото винаги е мъдър и никога не греши. Или защото другия път няма да ни избере. Факт е обаче, че Първанов по се спотайваше отначало, още му беше прясно оцапо дупето от участието в управлението на Виденов. Наистина, излизаше с някакви призиви за единство, за обединение – ясно около кого, макар неясно в името на какво. Но като цяло не се репчеше срещу политическото изобщо.
Сакскобургготски обаче си дойде с призив на уста да се унищожи вредната двупартийна система и да се възвиси политиката до всенародно желание умният цар да ни оправи. Нито двупартийна система в страната тогава имаше, нито ако я имаше, бедите биха идвали от самата нея като такава, нито царят беше умен. Но чалга-политиката се наложи в България със страшна сила. А като видя колко е успешна, Първанов, истински опортюнист, също се залепи Прочетете остатъка от публикацията »
КАМИЛИ И ДРУГИ ОБИТАТЕЛИ НА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО
https://asenov2007.wordpress.com/
- Постепенно българският цирк се превръща в напълно истински цирк, цирк със собствена менажерия, а не такъв, в който само фокусници и клоуни забавляват публиката
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Онзи ден гледам репортаж. Момче българче – е, не съвсем, ливанче, но вече натурализирано – внася незаконно папагали и други редки животни. Бизнесът е печеливш, защото тази фауна или е забранена, или се иска камара документи, за да я търгуваш. Късметът обаче му изневерява и доброто хоп, побеждава – доблестните български митничари, които са и челна европейска митница, залавят ливанчето със 108 нелегални папагала Жако в кошниците и го предават на правосъдието.
Докато камерата показва самите кошници, репортерът с искрено недоумение вика на контрабандиста – ама ти дори не си ги пренасял тайно. Пък контрабандистът от своя страна само го гледа с искрено недоумение.
И правилно гледа, колегата явно няма много опит, та никога не се е мъчил да вкара тайно 108 живи папагала Жако където и да било, не само през митница. Ами как ще ги вкараш тайно, нали те, живинките, цирикат до небесата, понякога и на разни езици. Дори да им залепиш човките с тиксо, задниците им няма как да залепиш, та кавалкадата неизбежно умирисва околността на мърша след дългия полет.
Но донякъде пък разбирам учудването на колегата, защото се оказа, че човекът развива бизнеса вече десет години и наистина е малко странно как, ако не е ползвал шапка-невидимка или някаква друга магия, митничарите не са го пипнали досега.
Както всички се сещат, обяснението е просто и ливанчето го ползва в своя защита. Жертва съм на корупционна схема – вика, и обяснява, че досега не е имал проблем, ако доброволно и на ръка си плати по 50 кинта на папагал. По-скромни митничари пък искали само по стотина кинта на кошница, направо наполовина. Но и така пак, де, жертва е човекът, да го карат те незаконно да плаща за незаконната си дейност.
Ама аз не само папагали, аз и камили съм внасял по този начин – продължава да обяснява в своя защита известният вече извършител. За доказателство сочи, че въпросните камилите и досега са Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 