ИзПодТепето с Пламен Асенов: НЯКОЛКО ЛЕКИ ПИЕСИ ПО ЖУРНАЛИСТИКА
Специално за Под Тепето – http://podtepeto.com/defile/nyakolko-leki-piesi-po-zhurnalistika/
Разхождам се онзи ден по една не много традиционна за пешеходни разходки улица и гледам билборд с реклама на някаква българска медия. Тя гласи следното: „Ние не отразяваме новините, ние ги правим”.
Оп-палянка-а-а, викам си – `фанаха се най-после.
Толкова отдавна се чудя кой постоянно убива, краде и насилва разни хора, като така създава гадните вечерни новини, които тормозят сънищата ни. Кой организира автомобилни гонки, кой е виновен за всички грешни политически решения, взети в България – поне през последните 25 години, кой управлява световния тероризъм, кой нахлува в Украйна и се прави, че никой не нахлува…..
И полицията се чуди. Политици и анализатори от цял свят си блъскат главите. Пък то отговорът бил съвършено прост.
Така е, съвършено прост е този отговор. Той еднозначно отговаря и на един друг важен въпрос – кой продължава да руши авторитета на медиите в България, авторитет, който и без това твърде отдавна стигна самото дъно и напълно забрави да отлепи нагоре.
Ами самите български медии го рушат, ето кой!
И докато тия пишман-журналисти се хвалят на билборд какви ги вършат, то първата божия заповед например на нормална, истинска, световна медия като ВВС е – не създавай новини.
Затова тази медия е световна. Когато работиш за нея, ти знаеш твърдо, че си на мястото, където нещо се случва, за да видиш какво точно се случва и да разкажеш правдиво каквото си видял на гражданите, които не са могли да дойдат за джумбуша. С други думи – не си там, за да участваш в боя с торти, а да снимаш и опишеш с думи прости кой на кого е разкрасил повече мутрата. Нищо, че торта за теб няма да остане, твоята торта е другаде, на място далеч по-високо и умно от това да Прочетете остатъка от публикацията »
136. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ГУСТАВ АЙФЕЛ
Пламен Асенов
27. 05.15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100562008/velikite-evropeici-gustav-aifel
Той е французин и се казва Александър-Гюстав Ефел, но ние знаем името му, транскрибирано по немски маниер като Густав Айфел.
Марсилезата, инструментал, начало
Можем да си представим тези 18 ноти от началото на „Марсилезата” изписани не хоризонтално, а вертикално. Първите четири са стъпили като яки, криви крака насред Марсово поле в Париж и служат за основа, а останалите нагоре са чертички, които постепенно се накланят една към друга, събират се и се възвисяват. Е, нещо такова е прочутата Айфелова кула – инженерно композирана музика от метал, която отдавна е също толкова ярък символ на Франция, колкото и самата Марсилеза. 26 месеца Густав Айфел лично дирижира нейния монтаж. На 31 март 1889, когато се открива Световното изложение в Париж, чиято основна атракция е кулата, той сяда да си почине в малкото апартаментче, което е направил за себе си най-горе, почти на самия връх.
Кан Кан
През същата 1889 година, когато се ражда Айфеловата кула, в града на свободата и любовта отваря врати прочутото кабаре „Мулен руж”, а така започва и Бел епок, хубавото време. Тази хубост – не само за Франция, но и за цяла Европа – продължава 25 години, до Първата световна война. Този дълъг период на мир на Стария континент е съпътстван от силно развитие на икономиката, културата, изкуството и изобщо на нормалния, обикновен човешки живот. В тези години техническата революция от ХІХ век дава своите най-зрели плодове – автомобилостроенето, въздухоплаването, киното. Ражда се модернизмът в изкуството. Напредъкът в науката е зашеметяващ. С други думи, да, тогава всички неистово искат да танцуват, да се забавляват – го правят, но не през цялото време и не по начина, по който това се разбира днес – само като чисто забавление. А някои като Густав Айфел пък, са известни с това, че се Прочетете остатъка от публикацията »
135. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – РОБЕР ШУМАН
Пламен Асенов
20. 05.15, радио Пловдив
Целия текст може да се слуша тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100559060/velikite-evropeici-rober-shuman
Каква е разликата между германеца Роберт Шуман и французина Робер Шуман? Вероятно и двамата произхождат от племето на франките – германски племена, които някъде около ІІІ век се заселват в Римската империя, в земи, части от които днес са във Франция, Германия, Люксембург, Белгия и Холандия. Нищо чудно също тези двамата шумановци да имат общ прародител във войската или сред армията свещеници на Карл Велики, с които франкският крал преди 12 века християнизира и обединява Европа. Няма да се изненадам също, ако някои от предците им са строили заедно катедрали или са се били яростно един срещу друг в безкрайната поредица конфликти, които Европа преживява, докато клокочи през вековете в търсене на себе си. Така или иначе обаче, в нашия конкретен случай германецът Шуман е композитор романтик от първата половина на ХІХ век, а французинът Шуман е политик от първата половина на ХХ век. Той е човекът, с чиято реч започна обединението на Стария континент след Втората световна война, човекът, наричан и до днес „баща на Европа”. Какво по-логично и естествено от това с композициите на Шуман днес да озвучим подвизите на Шуман.
Роберт Шуман, Симфонични етюди, Тема, Анданте
Идеята за обединението на Европа не е нова. До голяма степен тя всъщност се реализира от Римската империя, когато по-голяма част от континента има една столица, обща система на управление и общи пари. След падането на Рим идват тъй наречените Тъмни векове, през които Европа, населена с различни езически племена, е по-скоро ничия – или неясно чия – отколкото обща. В края на VІІІ и началото на ІХ век обаче Карл Велики не само завладява земите от Атлантика до унгарската пуста, но и опитва да ги обедини с духа на християнството. Макар да предпочита това да става чрез словото на бога, все пак там, където не приемат словото, той го налага с меч. Но Карл си отива, а неговият Ренесанс потъва като искра в морето от църковен догматизъм и политически борби на континента. Трябва да минат още няколко века, за да се стигне до онова възраждане, което наистина обединява Европа по най-добрия възможен начин – чрез идеите, чрез изкуството, чрез плъзналата навред свобода на духа и мисълта. Идеята за единна Европа е жива. Някъде през втората половина на ХV век например владетелят на Бохемия Иржи от Подебради праща на крал Луи ХІ своя „Трактат за постигане на Прочетете остатъка от публикацията »
ЩЕ ТЕКНЕ ЛИ ЮЖНИЯТ ПОТОК И НАКЪДЕ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Връща ли се към живот руският газов проект „Южен поток”, след двусмисления анонс, направен неотдавна от руския президент Владимир Путин – тази основна тема от изминалата политическа седмица в България обсъждаме днес с нашия политически коментатор Пламен Асенов.
– Пламен, преди десетина дни президентът Путин промени позицията си отпреди десетина месеца и каза, че Русия е готова да сътрудничи с България, включително за „Южен поток”. Как се посреща тази примирителна руска позиция в София?
– Всъщност позицията изобщо не е примирителна, Фили, а много несръчен опит да изглежда такава. На 6 декември миналата година същият този Владимир Путин, при посещение в Турция, буквално изсъска заканително, че спира газовия проект „Южен поток” и ще го замени с нов, наречен „Турски поток”. Трасето на „Турски поток” трябваше демонстративно да заобиколи България и да достави газ за Европа през Турция, Гърция, Македония и Сърбия. Това изявление се възприе като форма на наказание срещу София, задето създава проблеми на руснаците за реализация на техния стратегически план. Защото отдавна е ясно, Фили, че „Южен поток” не е икономически, а политически проект, чрез който Кремъл иска да реализира поне три цели. Първата е да има алтернативно газово трасе за Европа, чрез което изцяло да отреже непослушната Украйна. Втората цел е да се увеличи още повече енергийната, а оттам и политическата зависимост на страни като България, които и без това са податливи на руския натиск. Третата цел е да се създаде европейско ядро от склонни към сътрудничество с Русия държави. Освен България, то може да включва Словакия, донякъде Унгария, поне при управлението на Виктор Орбан, също Гърция и Кипър. Идеята на Кремъл е ядрото да внася доста повече напрежение и смут в европейското единство, отколкото може да го прави всяка от тези страни поотделно.
– Добре, но същите цели бяха ли валидни и за газопровода „Турски поток”, който трябваше да замени Южен?
– Абсолютно валидни са, Фили, с леки корекции в детайлите, но не и в същността си. Проблемът тук обаче е друг. Още от самото начало за всички, освен за най-слепите, беше ясно, че никакъв проект”Турски поток” няма да има. Причините са много, няма сега да ги изброявам, има достатъчно информация по темата. Важното е друго – че през декември, веднага след изказването на Путин в Турция, в България изплува мръсната пяна, онази група хора, не слепи, но които се правят на слепи с користна цел. Те започнаха да манипулират българското общество с Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: БЪЛГАРСКИТЕ РУБЛАДЖИИ НАЛЕТЯХА НА ПОРЕДНАТА МАНИПУЛАЦИЯ НА ПУТИН КАТО ПРАСЕТА НА ТРЮФЕЛ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/53410-de-profundis-balgarskite-rubladzhii-naletyaha-na-porednata-manipulatziya-na-putin-kato-praseta-na-tryufel.html
През последните десетина дни имам чувството, граждани, че някъде из подземията на Кремъл сегашните руски вождове са намерили огро-о-о-омен сандък, пълен с ум. С акъл, пипе, интелект – както щете го наречете.
Така ще да е, няма как сандъкът да е бил пълен с водка, `щото нея щяха да си я пазят за лична консумация, нямаше да я раздават наляво-надясно, както правят с акъла. А него го шиткат направо безплатно, явно смятат, че имат прекалено много от тази стока и не им трябва още.
Последното съобщение, което ме убеди окончателно в истинността на тази хипотеза, е новината, че известният с абсолютно нецензурните си решения орган „Роскомнадзор” затваря „Уикипедия”. Е, не цялата „Уикипедия”, това е трудно дори за талантливата руска медийна полиция, но тя хитро подхожда по обратния път – затваря достъпа на всички руснаци до световната електронна енциклопедия.
Така е най-сигурно – нито планината може да отиде при Мохамед, нито Мохамед – при планината.
Този номер с връзването на Мохамед хитреците в Русия винаги са го знаели, затова винаги са държали хората си крепостни, затворени, изолирани от света и знанието – за да бъдат през цялото време достатъчно тъпи, та да може на техния фон дори най-тъпите им управници да изглеждат умни.
Но всъщност тръгнах да ви информирам как точно руснаците сега раздават намерения в онзи сандък акъл.
На нас, българите например, в момента ни го държат пред носа под формата на морков, след който ние да крачим. Така, де, Кремъл отдавна ни брои за руско троянско магаре в ЕС и НАТО, защо този път да не опитат с моркова, след като с тоягата в последно време не им върви особено добре.
Насред окупирания в нарушение на всички международни закони Крим, император Путин благо-благо заговори пак за духовната и историческа близост между руския и българския народ. Което според него означава, че Русия ще развива отношенията си с България, включително по проекта „Южен поток”.
Той не ни пита искаме ли ние да развиваме тези отношения, той заявява, че така ще стане. Той не помни, че преди броени месеци в Турция ехидно спря „Южен поток”, за да накаже България с някакъв турски, но сега твърди, че България е спряла южния. Той се прави, че чак десет години по-късно научава за членството на България в НАТО и великодушно признава, че то е Прочетете остатъка от публикацията »
ИзПодТепето с Пламен Асенов: ПЕПЕРУДАТА НА ПРОСТОТИЯТА ВЕЧЕ Е РАЗМАХАЛА КРИЛЕ В БРАЗИЛИЯ
Не знам дали човечеството ще се затрие от вселенска катастрофа, граждани, но май по-вероятно е да го капичнат по-обикновени неща – снегът през зимата, жегата през лятото или безмерната простотия. Така, де, все пак се знае, че вселенските катастрофи се развиват с милиони години и на тях можем да реагираме, например да се преселим на друга Земя – докато тези неща убиват мигновено.
За зимата и лятото няма да ви говоря, достатъчно ви досаждат с тях красивите иначе девойки по телевизията – но за да илюстрирам възможностите на простотията ми се ще да разкажа някои случки.
Чета онзи ден, че индийските право-охранителни и правораздавателни органи се справили с един мръсно псуващ папагал, като го осъдили на изгнание в джунглата. Две години били необходими на храбрата индийска полиция в град Раджур, за да повярва на оскърбената от сквернословията му възрастна жена, която подавала оплакване след оплакване срещу папагала, обаче накрая властите го пипнали за човката.
Сигурно ги е обидил лично, като в прав текст е напсувал и шефа на полицията, иначе не мога да си обясня защо и как някое ченге ще се задейства толкова бързо – при това по въпрос, свързан с базисния демократичен принцип за свободата на словото и свещеното право за изразяване на мнение.
В случая пък индийският съд се показва още по-ефективен от полицията и бързо издава строгата, но справедлива присъда, с която поставя папагала на мястото му – в джунглата.
Само на мен ли ми се струва обаче, че би трябвало да го заковат за някое дърво, ако искат да предотвратят възможността мръсната птица, напук на закона, да се върне в цивилизацията и да продължи да тормози словесно приличните хора?
Каквито и въпроси да задаваме по случая, аналогията ме води към мисълта, че Прочетете остатъка от публикацията »
ПРАВА, ПРАВА, АМА `АЙДЕ И МАЛКО ОТГОВОРНОСТИ, А
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Диана/ Това лято България е шокирана от високия брой жертви на автомобилни катастрофи. Наглост на шофьорите и безсилие на закона – изглежда това е най-кратката рецепта за кошмара по българските пътища, смята нашият коментатор Пламен Асенов.
Броят на жертвите в необявената война по българските пътища продължава да расте и вече далеч надхвърля жертвите от редица истински военни конфликти по света.
307 души са загиналите и над 4 хиляди са ранените в автомобилни катастрофи тук през първите шест месеца на тази година. Това е с 20 убити и над 220 ранени повече от същия период на миналата година. Трябва да се има предвид, че говорим не просто за статистика, говорим за живи хора, които вече не са живи, за стотици и хиляди наши съграждани с болезнено изкривени съдби, за стотици почернени семейства.
А когато се появи официалната статистика за месеците юли и август пък, тя със сигурност ще бъде още по-жестока – и то не само заради новата трагична поредица убийства и самите жертви, а заради начините, по които стават нещата. Някои от тези пресни случаи като убийството на две деца в Лесидрен, смъртоносното помитане със 100 километра в час на 62-годишен човек на пешеходна пътека в Пловдив, смазването на варненски лекар пред самата болница и други, буквално шокираха българското общество. Непременно трябва да се отбележи също факта, че в голямата си част, поне при най-шокиращите случаи, жертвите са дадени в уж по-кротката и контролирана градска среда, където ограниченията на скоростта обикновено са 50 километра в час и често има патрули.
Две неща правят най-силно впечатление във връзка с автомобилните катастрофи напоследък. Първото от тях може да се определи като изключителна наглост и чувство за безнаказаност от страна на шофьорите-участници, които, пак според статистиката, носят вината в цели 97 процента от произшествията. Специално във връзка с трагедията в Лесидрен най-после публично се повдигна и един въпрос, който от години стои пред съответните власти в България, но никой не му отговаря – това е въпросът за тъй наречените „автомобилни гонки”.
Тези гонки съществуват по целия свят, вероятно ги Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: „ПОХОДЪТ НА ГОЛТАЦИТЕ“ – 1000 ГОДИНИ ПО-КЪСНО И В ОБРАТНА ПОСОКА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/53045-de-profundis-pohodat-na-goltatzite-1000-godini-pokasno-i-v-obratna-posoka.html
През 1095 година папа Урбан ІІ произнася реч, която и досега се сочи като най-значимата в цялата европейска история. Това става на църковен събор в Клермон, Франция и папското слово поставя началото на поредицата кръстоносни походи за освобождаване на Светите земи, най-вече – на свещения град Йерусалим. Папата обещава на онези, които ще поемат в поход, пълно опрощаване на греховете, земя и богатства, реки от мляко и мед, с други думи – обещава им бъдеще, каквото мнозина в Европа по онова време нямат.
Разбира се, едва ли разумният човек ще повярва, че сама по себе си такава реч, колкото силна и въздействаща да е тя, може да накара десетки, ако не и стотици хиляди хора, да тръгнат да се бият, само заради кефа на някой си папа. Не го постигат норманските рицари, които през същия ХІ век все пак правят дълбоки набези срещу мюсюлманите в Испания и Южна Италия. Не го постига и папа Григорий VІІ, предшественикът на Урбан ІІ, който се опитва да тласне в тази посока императора на Свещената римска империя, германския крал Хенрих ІV.
Григорий праща на Хенрих трогателни писма, в които описва мъките и страданията на християнските поклонници при пътуване до Божи гроб, униженията и унищожението, на които те са подложени от селджукските турци, които тогава владеят Йерусалим. Нищо не става, императорът си има други планове.
Постига го обаче само десетина години по-късно папа Урбан ІІ, защото явно условията за Първия кръстоносен поход вече са напълно назрели. От една страна са разказите на поклонниците за безчинствата на мюсюлманите, които споменах. Те трупат все повече негодувание у слушателите из всички европейски земи и подготвят почвата. Но по-важното е друго – че тогава Европа е буквално задръстена територия, неспособна е да се развива и обогатява, пълна е с Прочетете остатъка от публикацията »
134. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ГЕОРГ ФРИДРИХ ХЕНДЕЛ
Пламен Асенов
13. 05.15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100556235/velikite-evropeici-georg-fridrih-hendel
През 1969 година, изцеден от живота, умира Джак Керуак, автор на библията на бийт поколението – „По пътя”. Неговата леля разказва как в една от тежките си депресии по-рано, той по цял ден седи в любимото си кресло, пие уиски, гледа движението на света по телевизора, включен без звук, а по уредбата мощно звучи ораторията „Месия” на композитора от ХVІІІ век Георг Фридрих Хендел.
Хендел, Месия, Алилуя
Близо тричасовата оратория „Месия” проследява живота и деянията на Исус Христос, описани в евангелията. Преди два века това е нещо като рок-операта „Исус Христос суперзвезда” за нашето време. Казвам го само за да дам ориентир, но трябва да се помни, че ораторията на Хендел е сътворена като истинска икона – с много вътрешна вяра и упование от автора. А също е представена пред общество, което възприема изцяло сериозно, а не скептично – или поне леко иронично, като нас – образа на Месията. Така или иначе, самият Хендел живее като истинска суперзвезда на своята епоха. Неслучайно заглавието на документалния филм за живота му, появил се през 2008 година в родната Германия, е „Хендел, животът на поп-идола”. Да, Хендел е не само изключително талантлив и популярен композитор. Критиците му твърдят, че е себичен, груб и арогантен, поклонниците му казват пък, че е честен, щедър и добронамерен. Освен от работата си като композитор и диригент, той печели пари като импресарио на оперни звезди, като съсобственик и мениджър на оперни театри, включително Кралската музикална академия и Ковънт гардън, като играч на борсата и инвеститор. Въпреки, че поне на два пъти обявява фалит, маестрото винаги съвестно връща задълженията си към кредиторите и поддържа висок стандарт на живот. Прочут е като голям чревоугодник, който не пести средства, за да си достави нови и нови лакомства в големи количества. Хендел е първият композитор в света, за когото е написана биография. Също е първият, на когото е издигнат паметник приживе. Част от живота му е публична и пълна с ексцентрични постъпки, докато другата част е напълно скрита от хорските очи, много факти от нея и досега си остават загадка. Няма загадка обаче по отношение на музиката му, която е наистина безсмъртна.
Хендел, Свещеникът Задок
Този всеизвестен химн се казва „Свещеникът Задок” и също има библейска основа, както голяма чест от творбите на Хендел. И – не, нямам намерение да ви Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ОБРАЗОВАНИЕТО, ТОЯГАТА, БЕЗПЛАТНИЯ ОБЯД И ДЕБИЛЕНЕТО НА МОЗЪЦИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/52775-de-profundis-za-vrazkata-mezhdu-obrazovanieto-toyagata-bezplatniya-obyad-i-debileneto-na-mozatzi.html
Лесното и трудното образование
Онзи ден бившият министър на образованието Сергей Игнатов каза нещо много точно: „Развитието на индивида и състезанието е в основата на либералния свят. А при нас се елиминира състезателния принцип, за разлика от САЩ, където цялото общество е структурирано на състезателния принцип. У нас повечето хора смятат, че всичко е предварително уредено и винаги има измама.”
Сетих се за нещо, казано от дъщеря ми ден-два по-рано. Тя отдавна живее в Щатите, а тази година отиде в Далас да изкара магистърската степен. Сега ми е на лятно гости и докато си говорим какво прави, какво иска и какво може да прави в тоя живот, тя вика – не знам дали да стоя в Далас или да се преместя в друг университет. Защо, бе, дъще – питам я. Прекалено лесно ми е в този – отговаря ми.
Прекалено лесно и било, представяте ли си!
Иска да и бъде по-трудно. Е, после се разбрахме – не иска трудното, защото е мазохист, даже напротив, знам си я, мързел е като мен. Но животът в Америка учи, че ако ти е лесно в университета, ще ти е трудно, когато започнеш истинска работа. И вместо да те води към върха, лесното ще те направи завинаги член на посредственото стадо.
Много ми се ще да запозная щерка ми с онези дебили, за които познати преподаватели тук, говорят с ирония и без капка жалост. Дебилите, които са не само неграмотни, а и смятат, че като ги караш да учат, ги мъчиш, засягаш човешките им права. Дебилите, които се записват в университета, само за да цуцат още дълго от мама и тате. Онази пасмина, която е сигурна, че светът светува, само за да могат те да се забавляват.
От друга страна, защо ми е да запознавам дъщеря ми с тях? Те със сигурност няма да прихванат нещо умно от нея, но тя може да прихване от простотията им. Нали знаем, че много е лесно да ти е лесно – и аз искам, ако може.
Друг е въпросът защо образователната ни Прочетете остатъка от публикацията »
ИзПодТепето с Пламен Асенов: КАК ДА НАПРАВИМ ЖИВОТА СИ ОЩЕ ПО-ГАДЕН, ОТКОЛКОТО Е
Специално за Под тепето – http://podtepeto.com/defile/kak-da-napravim-zhivota-si-oshe-po-gaden-otkolkoto-e/
Много обичам да давам съвети.
Особено такива, които хората и без това следват, независимо дали са ги прочели или не. По този начин винаги се оказвам прав за бъдещето, а това е особено полезно за самочувствието – нали като всеки българин и аз за едната чест живея. Както е писал поетът Стамболов – „не щеме ний богатство, не щеме ний пари”…..
Признавам все пак, че не винаги успявам да достигна онези висоти на мъдрата мисъл и слово, които бих искал. Този път обаче май наистина уцелих ваксата – струва ми се, че няма как да ви дам каквато и да било умна идея, свързана с гадното развитие на гадния околен живот и от това той наистина да не стане още по-гаден.
Да започнем от сутринта. Или от сутринта на изборите.
Предлагам на местния вот през октомври да си изберем такъв кмет и такива общински съветници, които веднага ще закупят за отдел „Чистота” далеч по-шумни машини за прибиране на градския боклук от сегашните. Както и ще дръпнат времето, в което те плъзват като шумни хлебарки поне с още половин-един час по-рано.
Защото това в момента си е чиста лиготия.
Наистина, камионите на „Чистотата” – поне в Пловдив – са от онзи вид, който вие като космическа совалка, която се опитва да излети и да кацне едновременно. Но в пет сутринта това се оказва твърде недостатъчно, за да бъдат събудени по-безсъвестните граждани. Или по-държеливите на шум. Или хитреците, които си купуват тапи за уши. Те продължават най-безотговорно да си спят, вместо да отворят прозореца и да наругаят кмета.
А един кмет ако не го ругаят гражданите от рано сутрин, какъв кмет е!
Смятам, че към сегашния звук на совалка, за по-голяма ефективност на гражданското пробуждане, бъдещите общинари могат да прибавят например и детонации на ръчни гранати. А общият процес пък може да се озвучен от вградени в Прочетете остатъка от публикацията »
133. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЗИГМУНД ФРОЙД /част трета/
Пламен Асенов
06. 05.15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100553606/zigmund-froid-velikite-evropeici-iii-chast
Представете си, че лежите на удобен диван с притворени очи и говорите ли, говорите – разказвате за себе си, често неща, които не знаете, че знаете, мотате се из живота си, връщате се в детството, скачате пак в настоящето и обратно към младостта, гневите се, радвате се, преживявате всичко отново и отново, понякога плачете за финал. Или пък усещате как грозното и зло чудовище, което ви тормози от години, се измъква от душата ви със страховити писъци и бяга, прогонено от спомена за самото себе си. Няма хапчета, няма връзване, няма електрошокове – просто перфектното лечение на така трудните иначе за лечение психични проблеми. Прекалено перфектно, за да е истина, нали? Но по времето, когато във Виена д-р Зигмунд Фройд започва да прилага, като постепенно подрежда и усъвършенства своя нов метод, наречен „психоанализа”, идеята вдъхва големи надежди. Идеята вдъхновява. Тя е интересна, творческа, напредничава – и в същото време така отворена за развитие и импровизации, че бързо намира последователи и се превръща в една от водещите идеи на целия ХХ век. Нищо, че, поне доколкото е известно, в своята практика на психоаналитик самият Зигмунд Фройд не може да се похвали, че е излекувал напълно нито един пациент.
Елгар, Серенада за струнни, Алегро
Когато през 1886 година Зигмунд Фройд основава частната си практика, той използва хипноза за лечение на пациентите си. Фройд сътрудничи с приятеля си Йозеф Брюер, заедно с когото издават „Изследване на хистерията”, книгата, в която е описан случаят на прочутата пациентка с псевдоним Ана О. Това всъщност е австрийско-еврейската феминистка Берта Папенхайм, чиито проблеми възникват след смъртта на баща и. Тя изпада в състояние на тревожност, има халюцинации, а следват нови и нови симптоми – езикови разстройства, невралгии, парализи, амнезия, рязка смяна на настроенията, хранителни разстройства. При лечението и се изоставя хипнозата и си стига до откриване на метода на свободните асоциации. В същото време Фройд забелязва, че чрез анализ на сънищата на пациента може да се разкрие комплекс от безсъзнателен материал и да се демонстрира механизмът на репресията, тоест, подтискането, което стои в основата на появата на различните симптоми. Отначало за обяснение на хистеричните симптоми Фройд развива тъй наречената „теория за прелъстяването”, тоест, идеята за Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 