ЗАПУШЕНИ ЗА ПУШЕНЕ?
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
/Фили/ От 1 юни в България е в сила пълна забрана за пушене на закрити обществени места, както и на открити спортни обекти, летни кина и театри и други. Мненията за ползите и вредите от тази мярка продължават да бъдат силно поляризирани. И все пак, законът ли ще надделее или изобретателността на българина да заобикаля закона – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, знам, че си страстен пушач, който обаче не пуши от един месец насам. Има ли връзка това със закона, който забранява пушенето на обществени места?
– Не, Фили, чисто съвпадение във времето е. Но най-после намирам и нещо положително в това мое двусмислено положение, защото в момента мога да оценя адекватно доводите за ползите и вредите от пушенето и на двете страни.
– И как се държат тези две страни в момента?
– Ами карат се, Фили, и взаимно си погаждат номера. Различни хора се карат по медиите, много често без никакви сериозни аргументи. Привържениците на цигарите търсят и намират вратичките в закона, а те са много, за да избегнат ефекта от забраната – в смисъл, да си пушат на воля, без да бъдат глобени от и без това не чак толкова многобройните здравни инспектори, които имат право да правят проверки. Например забранено е да се пуши в офиса, но това е само, ако офисът ти по строителни документи се води именно офис, а не е жилище, неофициално пригодено за офис. Тогава в него можеш да правиш каквото си искаш. Или – ако те хванат инспекторите да пушиш на непозволено място, те не могат да те глобят, ако с тях няма и полицай, защото сами по себе си инспекторите нямат право да проверяват личните документи. От другата страна пък се правят опити Прочетете остатъка от публикацията »
ДА СЕ ПЛЪЗНЕШ ПО НАКЛОНЕНАТА ПЛОСКОСТ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
/Фили/ След трусовете, които разместиха пластовете и в ляво, и в дясно на българската политика, последва реално земетресение с магнитуд 5.8 по Рихтер и епицентър Перник. То мина без човешки жертви и големи щети, но продължава да предизвиква реакции в цялото общество. За особеностите на тези и други български земетресения, за техните видове и ефектите от тях, разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, специалисти казват, че земетресението в Перник, е световен феномен. Какво е толкова особеното при него?
– Ти вече спомена най-важната особеност, Фили – размина се без жертви и с неголеми материални щети. Макар 5.8 по Рихтер да се води умерено, а не силно земетресение, не бива да се забравя, че през 86-та година в Стражица земетресение от 5.7 уби двама души, рани 60 и разруши около 15 хиляди сгради. Едва ли някой има илюзии, че старите социалистически панелки, каквото е масовото строителство в Перник, 26 години по-късно са станали по-стабилни от новите тогава социалистически панелки в Стражица. Е, разбира се, местният патриотизъм произведе фолклор и в тази посока. Веднага след труса отделни перничани гордо обясниха, че тъй като в Перник има металургичен комбинат, панелите в града са с повече желязо, та затова са издържали. Според сеизмолога от БАН Емил Ботев обаче причината е друга – просто разкъсването и плъзгането на пластовете там е станало „много бавно и по силно наклонена плоскост, заради което максимумът на енергията на излъчване се е изместил към много ниски честоти на трептене”. Тоест, „получило се е такова вълнообразно движение в пространството, което е създало усещането, че земният трус е много далече”. Смятам това обяснение за напълно разбираемо, Фили, но няма да навреди, ако добавя от себе си мъдрата мисъл, че очевидно не само негативни, както мислехме досега, могат да бъдат за хората и обществата ефектите от действието, прочуто като – „да се плъзнеш по наклонената плоскост”.
– Звучи прозорливо, Пламен, но, погледнато отдалече, човек се пита защо в България се вдига толкова шум около земетресение, след което има само паднали комини?
– Почти същото попита във Фейсбук депутатът от БСП Антон Кутев, Фили. След което настана голям скандал и той бе принуден Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 