De Profundis: НИЕ ЛИ НЕ СЛУЧИХМЕ НА ЕВРОСЪЮЗ ИЛИ НИЕ ГО РАЗВАЛИХМЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-nie-li-ne-sluchihme-na-evrosayuz-ili-nie-go-razvalihme
ЕС като цяло удължава санкциите срещу Русия заради напълно незаконното според международните договори анексиране на украинския полуостров Крим. Това е правилна постъпка.
Изобщо не са правилни обаче идеите на германския канцлер Меркел, която продължава да настоява за развитие на отношенията с Русия.
Да, тя добре знае и сочи някои от причините за съществуващите сега лоши отношения – наглото анексиране на Крим и опита за силово изкореняване на опозицията в самата Русия. Обаче – да, тя също толкова добре знае, но май тенденциозно пропуска да посочи и някои други особено важни неща – например фактът, че Русия води широко обхватна хибридна война срещу целия демократичен свят. Тази война е основана на лъжи и фалшификации, манипулиране на общественото мнение и намеса в демократичния изборен процес. И най-важното – Русия, пряко или косвено, е замесена физически в редица терористични действия по целия свят, не само в Азия и Африка, но включително в Европа – Великобритания, Чехия, България и дори в самата Германия.
Защо канцлерът Меркел премълчава тези неща? Ами просто е – ако тя пряко свърже Русия с тероризма, това е все едно да каже А. Оттам нататък обаче задължително трябва да каже и Б – тероризмът през последните 20 години води открита война срещу свободния свят и е негов враг номер 1. От това пък следва В – демократичния свят не се огъва пред тероризма, включително не развива отношения с терористични държави, а прави всичко възможно да унищожи корена на злото или поне да ограничи периметъра му на действие.
Логиката, политическата, философската, елементарната човешка логика дори, сочи, че такова трябва да бъде отношението и към Русия – каквото е към Иран, Северна Корея, Сирия и другите режими. Но на канцлера Меркел това по някаква неизвестна за мен причина, не се нрави. Тя иска друго – сътрудничеството с Кремъл да продължи, като заявява: „И все пак ние се нуждаем от диалог с Русия. Нашите страни са тясно свързани от историческа, социална и икономическа гледна точка“.
Диалог въпреки всичко – така смята за правилно канцлерът Меркел, но не обяснява защо и как си позволява, Германия, заради поддържането на подобни съмнителни национални връзки и интереси, да набутва целия ЕС в собствената си игра за извличане на печалби от продължаване на отношенията с Кремъл.
Диалог въпреки всичко с една безкрайно агресивна държава, в международните отношения е глупава позиция. Това е все едно да водиш диалог с бабаита, който прелита на червено и блъска трошката ти, а после налита с щангата да те бие, задето си потрошил скъпата му лимузина. Какъв ти тук диалог? Все едно да си говориш с бесен орангутан.
Всъщност в общия стратегически план на Европа интересът на практически всички бивши източно-европейски държави, дори на моменти да изглежда по друг начин, е да се откъснат максимално от руското влияние. Сигурен съм, че ако можеха, хората от Литва, Латвия и Естония щяха да навият родината си като килим и да я преместят на друго място, някъде около Ирландия, да речем, само и само да са по-далеч от Русия.
А Меркел ще ми развива диалог, вместо да спре „Северен поток“ 2 в името на всички европейци, както и заради преките интереси на евро-атлантическата общност от сдържане на Москва – защото дистанцирането от Русия, оставянето тя да се пържи в собствен сос, е сериозен път към това сдържане. Както и други мерки – силно ограничаване достъпа на руски граждани изобщо до европейските държави, до европейския бизнес, до европейските банки и капитали, изключване на Русия от системата SWIFT, спиране продажбата на нови технологии на руски фирми…..много начини има.
Но дали пък Меркел в своя защита няма да се позове на отколешния съвет на първия германски канцлер, знаменития Ото фон Бисмарк – никога да не се замислят по-сериозни действия срещу Русия, съвет, от който, казват някои, Хитлер не се възползва и затова загуби. А други пък добавят, че българският цар Борис, защото е последвал съвета на Бисмарк в своята политика, затова е спечелил.
Нито едното, нито другото е вярно, обаче да не влизаме точно в тези дебри сега. Но има други две изключително важни неща, които трябва да се кажат.
Първо, онова, което споменах като възможни мерки от страна на свободния свят за сдържане на руската агресия, не са мерки срещу Русия, а мерки в защита на самия свободен свят.
Разликата е съществена. Тя е като разликата между това да нахлуеш насила в чужд дом и това да кажеш на някой, който иска да нахлуе в твоя – не те пускам. И да вземеш наистина сериозни мерки да се предпазиш от него. Помислете!
Второто важно нещо е, че споменатият съвет на Бисмарк всъщност съдържа уточнение и в цялост гласи следното: „Никога не замисляйте нищо против Русия, защото на вашата хитрост те ще отвърнат със своята непредсказуема глупост“. Това е друго нещо, нали, непредсказуемата глупост е наистина феномен, с който нормалните хора по-добре да си нямат работа. А уточнението всъщност някак поставя не нещата сами по себе си, а самия канцлер Меркел на нейното истинско място.
Но може пък да не е чела Бисмарк жената, а просто съглашателската политика с Русия да ѝ идва отвътре. Защото тя сочи още нещо като причина за поддържане на диалога с Кремъл: „Знаем, че сме свързани помежду си в рамките на международното сътрудничество. Тази пандемия ни го показа и същото се отнася за борбата с глобалното затопляне, което засяга всички нас, а Русия играе важна роля в тези усилия“.
Не, бе хер Меркел, не играе. На Кремъл изобщо не му пука за някакво си международно сътрудничество, освен ако това не стане повод някой да му даде едни пари, които да се откраднат. Още по-малко на Кремъл му пука за глобалното затопляне, първо, защото икономиката и технологиите на руснаците са изостанали, а те нямат пари да се борят за намаляване на вредните емисии и второ – защото наистина не им пука за друго, освен за това как кремълската клика да задържи властта. Доказва го включително отношението на руската върхушка към пандемията. Те превърнаха темата за Ковид и ваксините в част от хибридната си политическа игра на международния терен, вместо наистина да хвърлят усилия да предпазят гражданите си от коварната болест – и в момента резултатът от това ясно се вижда.
А и по този повод предшественикът на Меркел, железният канцлер Бисмарк, казва две изключително важни неща, стига да има кой да го чуе. Първо: „Не вярвайте на руснаците, защото те самите не вярват на себе си“. И второ, особено актуално: „Нито един договор с Русия не струва дори хартията, на която е написан“.
Доказателства ли искате? Ами питайте Украйна, тя ще ви ги даде. А може да попитате и обгазените с бойни отровни вещества сирийски граждани, все същото е.
Но забележете – тези изключително точни думи по отношение на Русия са казани от Бисмарк през втората половина на 19 век, когато царският режим, въпреки цялата си глупост и безумие, и във вътрешен, и в международен план, поне опитва да държи много по-прилично поведение от болшевиките и техните днешни наследници – путинистите.
Така че за толкова време и събития през годините – как не им увряха дебелите глави на някои европейски политици? Или имат идеологически съображения и предразсъдъци? Или просто не им пука? Или са платени по един или друг начин от Кремъл? Или са глупави, та не разбират?
Чудя се само – ние ли не случихме на Евросъюз или ние го развалихме.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ГЛУПОСТТА, ДЕТО ХОДИ ПО ХОРАТА, НЕ ПО ГОРАТА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-glupostta-deto-hodi-po-horata-ne-po-gorata
„Глупостта е дар от Бога, но не бива да се прекалява с нейното използване“ – казва „железният“ германски канцлер Бисмарк. Умен човек, обаче по нашите земи нали имаме традиция да не слушаме умните…..
Другарката Нинова открива предизборната кампания и вика, че е време за възмездие. Те в тая партия любима все някакъв уж справедлив Народен съд мечтаят, а накрая избиват всеки умен човек, който им пречи дори малко. Което значи – всеки умен човек. Защото само без умни наоколо глупостта може да управлява.
Ама може друго да има предвид другарката Нинова, де. Например – през юли, като дойде БСП на власт, да ме възмезди за 30-те години от живота, които ми бяха отнети, когато БКП беше на власт. С Тато и ДС начело.
Както и за 30-ТЕ години бандитски „преход“, сътворен от същата БСпартия, престъпните ченгета на ДС и ръководените от тях обикновени улични престъпници, плюс политически клоуни като А. Лук., Ж. Вид, Р. Овч., Р. Геч. и цялата останала пасмина, дето не знае как да използва умно дори глупостта си.
Възмездие! Какво, ще отворим пак концлагерите ли?
Но и още нещо важно каза другарката Нинова – освен за възмездие, време е и за градеж.
Щях да умра от любопитство, докато разбира нейните идеи за градежа, а те се оказаха чурук, като всичко, родено в тази партия. Но нека ги разгледаме ред по редом.
Нашата цел е да няма мизерстващи и бедни хора, които не могат да си платят хляба, да има работа, добри доходи и пенсии – твърди Нинова. Много похвална цел, по която имам само няколко бележки. Първо, като гледам задръстванията в Пловдив, установявам, че аз май съм най-мизерстващия и беден човек. Не, че се оплаквам, но нямам кола и не мога да си да я купя, карам и поддържам. Но всички останали имат и постоянно търкалят таралясниците напред-назад.
Второ, същото говори и картинката как бедните българи ще счупят бариерата на гръцката граница всеки уикенд, само аз още не съм ходил в Гърция на почивка.
Трето, да има работа, доходи и пенсии, значи да се отворят нови работни места, тоест, да се случи икономически бум. Такъв обаче не се очаква скоро. Пък и от опит знаем, че, щом види социалисти да управляват, икономическият бум се скрива в дън гори тилилейски и не си подава носа, докато не се махнат от власт.
На всичкото отгоре, Нинова и зъб не обелва по най-важната тема – откъде пари за тази амбициозна „програма“. Което навежда на мисълта, че казаното от нея не е конкретен план, а обикновено предизборно пожелание.
И още няколко интересни пожелания представя пред народа другарката Нинова. Всеки да може да се лекува? Тъй като и сега всеки може да се лекува, вероятно тя замисля пак да въведе „безплатната“ социалистическа медицина, нещо толкова глупаво, че и теоретично не може да се случи.
Децата да могат да се образоват? Е, повече от сега ли, когато ги приемат на килограм дори в университетите. Друг е въпросът дали децата искат да се образоват. Не, ако съдим по факта, че в час се държат като стадо побеснели маймуни, на които изобщо не им е до образование.
България да е независима и суверенна държава? Айде, бе, отново ли ще ставаме независими? И от кого тоз път – от ЕС и НАТО? А ще ползваме ли пак братска Русия като освободител или сами ще отхвърлим ярема?
Ще ползваме, къде ще ходим. Нали ротмистър Митрофанова вече предупреди – ще има руски санкции за онези български „луди глави“, които предпочитат „чичо Сам“ пред „държавните интереси“.
Чии държавни интереси ли? С поред мен – държавните интереси на Русия. Защото ако става дума за държавните интереси на България, ще излезе, че Митрофанова директно и безцеремонно се бърка в българските вътрешни дела. То и така излиза същото, де, ама човек може да не придиря толкоз – особено ако сам попадне в санкционния руски списък. Да, Кремъл може да не си дава сметка, но за някои хора от нормалния свят това е чест и привилегия.
Не е чест и привилегия за никого обаче да познава лицето В. Вац., понякога представян като „геополитически анализатор“. Та този образ излезе с една от най-глупавите идеи, които съм чувал, като каза: „Има твърдо правило, че който е бил клиент в търговията с оръжие на САЩ, не може да влезе в списъка по закона „Магнитски“.
Има твърд закон, а в него има „твърдо правило“. Или може би не в него, а извън него? Така или иначе, по този начин В. обяснява на българското простолюдие факта, че Бойко Борисов не е в този списък и вероятно никога няма да бъде в него.
Гениално, признавам. Сам ли го измисли, бе, Вац. или колективен напън го сътвори? А може пък от Белия дом специално да информират доц. В за тънкостите на техните закони, затова той да познава вратичките в тях така издълбоко.
Дали обаче други хора познават достатъчно добре тънкостите на българските закони, та да се измъкнат след огромния скандал, който се завихри покрай конспиративната среща на президентския съветник Пламен Узунов с някакво лице, от което той получава дебел хартиен плик с неизвестно, но натоварено със силни съмнение за дебел хартиен подкуп, съдържание.
Честно, ако тези двамата не бяха така усърдно разигравали конспирацията с оставянето на телефоните далече, с писането и подаването на бележки и всички други елементарни, но ефективни ченгеджийски номера, ако те просто се бяха срещнали и единият беше дал на другия хартиен плик с нещо неизвестно вътре, може би щях да повярвам на версията, че са пури и алкохол – благодарност за свършена лична услуга.
Да, тогава щях да повярвам, но сега – не. Просто няма как да повярва човек, с поведението си самите участници те принуждават да си кажеш – щом двамцата полагат толкова усилия да се скрият, да не бъдат засечени, значи в цялата работа има нещо много нередно.
Само президентът Румен Радев май не схваща нещата така. Ако съдя по реакцията му, в която той опитва колкото може по-бързо да стигне до заветното – няма да коментирам, защото няма да коментирам, Радев дори не мисли за конспирацията, сякаш не я забелязва, нищо, че точно тя се набива на очи.
Има само две възможни обяснения за тази президентска реакция, с която Радев опитва да неглижира важно събитие, камъните от което са в неговата градина. Едното обяснение е проява на обикновена глупост от негова страна, а другото – че Узунов драво държи президента за топките и той не може да се раздели с него, дори в ситуация, натоварена с толкова много съмнения, че ако беше къща, вече щеше да е рухнала.
Друг въпрос е откъде намират типове като Радев морал после да излязат по телевизора и да дават уроци по морал на целия български народ, умът ми не стига.
Но може пък самият телевизор нещо да поврежда хората, знам ли. Да вземем за пример дори обикновени спортни събития, в които отново се намесват чудовищните измерения на човешката глупост, които Бисмарк предупреждава да ползваме пестеливо.
Слушам коментаторите на Ролан Гарос и чувам – Саша Зверев това, Саша Зверев онова. На полуфинала Циципас бие руснака като маче у дирек, но те – ако беше това направил Саша, щеше да спечели, ако не беше свенлив, нямаше да загуби…..
На женския финал пък се появи Настя – Настя това, Настя онова. Не разбрахме чехкинята какви толкова лоши неща направи на въпросната Настя, та я победи, но напоително разбрахме как Настя за малко щяла да бие.
Абе, викам си, тези коментатори да не са спали със Саша и Настя, заедно или поотделно, та ги чувстват така близки? Нямам друго обяснение.
Но нещата не спряха дотук. Започна европейското по футбол и още в първия мач – ето ти „сборная“.
Абе, каква сборная, бе, шушумиги, на футболния отбор на Русия се викаше „сборная“ по времето на СССР, когато в отбора имаше хора от всякакви държави, завладени от Кремъл – украинци, естонци, литовци, казахстанци и прочие.
Сега, след като те се освободиха от руския гнет, отборът е чисто руски, никаква „сборная“ няма в него. Но нашите коментатори се държат така, сякаш още не са разбрали за падането на империята.
А може и наистина да не са разбрали, кой ги знае. То глупостта нали по хората ходи, не по гората.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: САНКЦИИ ДО ДУПКА, ДОКАТО СХВАНЕМ, ЧЕ ИСТИНАТА Е ОТНОСИТЕЛНА, НО НЕ МОРАЛНО ЗАМАЗАНА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sanktsii-do-dupka-dokato-shvanem-che-istinata-e-otnositelna-no-ne-moralno-zamazana
Има хора на този свят, които не живеят на този свят.
И ето ви ги американските санкции по закона „Магнитски“. Уж очаквани от дълго време, те все пак дойдоха изненадващо, като ланския сняг.
Лански, лански, обаче, въпреки че са по повод дела от миналото, сами по себе си те не са от миналото, по-скоро са за бъдещето – евентуалното по-добро бъдеще, което като хора сънуваме от толкова години, защото като народ не можем да си го постигнем.
Не, че ще ни го докарат санкциите това бъдеще на тепсия, но ще ни помогнат поне да спрем да го сънуваме и да започнем да го виждаме на живо в далечината. Имам предвид – биха могли да ни помогнат, макар само при определени условия, например ако изведнъж вземем, та станем по-умни като народ, по-морални и принципни като хора, такива ми ти небивалици.
Забележително е обаче как изпищяха на умряло разни повече или по-малко известни люде, след като имената на Божков, Пеевски и другите бяха обявени публично като важни фигури от необятния свят на българската корупция. Изпищяха, сякаш са си прискрипали ушите на вратата и веднага започнаха да дрънкат глупости.
„Българско лято“, партията на Васил Божков, например излезе с искане да бъде изключена от списъка, поради „железен“ аргумент – че са единствената политическа партия в света, попаднала под ударите на закона „Магнитски“. Ами гордейте се, де, що се срамувате. Не е лесно някой да е първи в света. Пък и от живия Божков не се срамувате, защо от мъртвия Магнитски се дърпате?
И още по-железен аргумент обаче изтъква въпросната „партия“: „България е независима демократична република, а не колония на САЩ“.
Благодаря за информацията, момчета! И на мен ми беше интересно да науча споменатите от вас факти, но нещо сте се объркали, те не са аргумент за нищо.
И ще обясня защо с още един, драстично ясен пример. Някой си Симеон Миланов в „Поглед инфо“ развива тезата, че американските санкции са „груба намеса във вътрешните работи на България…..грубо погазване на българския суверенитет, неуважение към българските институции…..“
Не го знам този от кой отбор е и за какво се бори, но някак мога да се досетя от кратката биография, която съпътства текста. Миланов е „специализирал история на Евразия, Русия и Източна Европа в СУ „Св. Климент Охридски“ – очевидно факт, с който човекът доста се гордее. Както и с това, че „се интересува от геополитика“.
Похвален интерес, но университетът пък изобщо не би трябвало да се гордее с този свой възпитаник, защото явно той, колкото и да се интересува, абсолютно нищо не разбира от геополитика.
За сведение на Миланов, чрез обявяването на санкциите, САЩ всъщност казват – ние смятаме въпросните същества за корумпирани и искаме да се опазим от тяхната зараза, затова няма да ги допускаме на наша територия, наши фирми няма да търгуват с тях, наши банки няма да им дават кредити и прочие. А списъкът ще се допълва и същото ще важи за други лица и фирми, свързани с тези лица и техните фирми.
Съвършено просто и ясно – правете каквото щете, ние сме дотук с търпението към вашата корупция. Или преведено на чист български, все едно казваш на комшията – не искам да пия ракия с теб, защото слушаш чалга. Не искам, бе, не харесвам чалгата!
Ама, неуважаеми г-н Миланов, как мислите – дали това е намеса във вътрешните работи на комшията, а? Или все пак трябва да спиш с жена му, за да се брои за намеса?
Същата логика важи и по отношение на другата теза, която се чува в нашата кочина между две отделни квичения. Споделя я ДПС в защита на любимия син на партията – Пеевски, и тя гласи – ние не знаем нищо за никаква корупция от негова страна, очакваме от САЩ да бъдат предоставени документи с доказателства.
Абе, майни, какви документи, какви доказателства, какви пет лева, бе! Това не е съд, не е двустранно политическо действие и не – не се регулира от международното право.
О, да, знаем, нашенските мутри, включително политически и ченгеджийски, са повратливи като руснаците – щом международното право е в тяхна изгода, борят се със зъби и нокти за прилагането му, щом не им е изгодно, правят се на разсеяни и го забравят изцяло.
В случая обаче решението е не международно, а вътрешно. Американците казват – тия типове са корумпирани и толкоз, онова, което знаем, за нас е достатъчно, никому не сме длъжни да даваме повече обяснения. И наистина не са. А ако все пак дадат на някого тук някакви документи, то ще е от добро сърце и за да се подпомогнат процесите на очистване от корупцията и корумпираните.
Искрено се съмнявам обаче скоро да станем свидетели на подобен акт от американска страна, защото корупцията и корумпираните в България продължават да управляват в София. Вероятно трябва да се появи нова реформаторска сила, с която американците да могат да работят на чисто, но това е друга тема.
Много интересна ми стана също реакцията на някои уж авторитетни медии, обвързани с Васил Божков по повод санкциите. Те реагираха някак амбивалентно. Оксиморонно. В превод – наполовина. Тоест, скочиха от радост до небето заради онази част от санкциите, които засягат Пеевски, а запазиха пълно мълчание за присъствието в списъка на Божков, сякаш името му изобщо не функционира в документа или просто е зацапано навсякъде и не се чете.
То че е зацапано навсякъде…..Но въпросът ми в случая е как правиш този двойствен прочит и професионалната ти журналистическа съвест остава чиста? Бога ми, не мога дори да се сетя, но очевидно някои го могат.
Подобна е реакцията и на самия Божков, впрочем. Той напомни, че миналата година е повел битка срещу корумпираното управление на Борисов, но и дума не каза за дългото време, когато е бил в центъра на разни корупционни процеси, без да се противопостави и без да представи публично фактите за тази гнусна практика. Не спомена нищо и за това колко колосални печалби е извлякъл чрез корупция, че да може после да корумпира вече с мащаби от десетки милиони, както сам твърди.
Но нищо. Това не пречи и на неговата чиста съвест, спи си човекът спокойно в Дубай и се кани да стане депутат и да се върне в България, за да покаже среден пръст на закона. А междувременно заканително размахва пръст на служебното правителство и му нарежда какво да прави.
По повод дълбоките колебания на кабинета Янев дали евентуално да не предприеме някакви стъпки срещу корупцията след американските санкции, Божков първо напомни кой е истинският бос на сегашното управление с недвусмислено послание до министрите: „Нека това правителство не забравя, че ако не бях разкрил миналата година действията на хунтата, Борисов и Пеевски още щяха да управляват, а те щяха да псуват и критикуват в къщи пред телевизорите. Да бъдем българи!“
Да, тъй нареченият цар преди време викаше да бъдем българи като застанем цялото стадо зад него, сега се намери нов овчар да ни учи на стаден патриотизъм в лична полза. Не свършиха ли хитреците на дребно, бе?
Но още по-важно е, че Божков дава акъл на правителството изобщо да не обръща внимание на санкциите и да не предприема нищо спрямо засегнатите лица, като цитира говорител на ЕК: „Американските санкции не действат на територията на ЕС и не задължават страните от ЕС“.
Ако беше спрял дотук, можеше и да му стане играта – да внуши. че най-добре е да бъде оставен на мира. Тогава открит щеше да остане само един въпрос – а трябва ли да оставят на мира и Делян Пеевски или него трябва да го гонят до дупка. Защото по принцип тезата, че единият е чист, а другият – изцапан, и обратно, не звучи сериозно.
Е, на някои обаче май им звучи, както знаем, ние, българите, сме майстори на двойните стандарти. Затова и отдавна някой трябваше да започне да ни налага санкции до дупка – досега вероятно щяхме да сме схванали, че истината често може да е относителна, но никога не е морално замазана.
За свой лош късмет обаче, Божков не спря дотук, продължи с цитата на европейския говорител и оплеска работата: „Няма нищо, което би оправдало предприемането на контрамерки от наша страна. Това са санкции, предприети от САЩ към хора по отношение на техни действия във или със САЩ“.
Големият въпрос е дали сегашното българско правителство, към което пръстът на Васил Божков беше размахан, в паниката си усети, че цитатът казва друго – не бива да се вземат контрамерки срещу САЩ в отговор на санкциите, а не – не бива да се взимат мерки срещу споменатите в доклада лица и фирми.
Да-а-а, както казваше един приятел – трудно се плува в сярна киселина.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: КОНТРА-ДЕМОКРАТИЧНАТА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ НОВАТА ПОДМЯНА НА ПРОМЯНАТА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-kontra-demokratichnata-revolyutsiya-v-balgariya-ili-novata-podmyana-na-promyanata
Какво стана, граждани, с така жадуваната от мнозина промяна на всяка цена, промяната, дето щеше да е първата стъпка към доброто бъдеще на България, онази, дето щеше да се случи със сигурност, а дори да не се случи веднага, щяхме пак да излезем по площадите и да настояваме да се случи?
Ами хайде, де, какво чакаме? Да падне тавана? Ама още веднъж ли чакаме да падне? Щото вече и с просто око се вижда, че всъщност в милата ни родина стана точно онова, което логично се очакваше – безскрупулна, болезнена подмяна.
Е, може би не се тревожим особено, защото не ни е за първи път. По-паметливите помнят, че, поради невежеството и наивността ни като хора и общество, подобно нещо се случи през 1989 – 1990. Тогава крехкият и страхлив български порив към свобода и демокрация бе вкаран в капаните на псевдодемокрацията, а почти подсъзнателното желание за добро бъдеще чрез развитие на капиталистически свободен пазар съзнателно бе реализирано като пазар с мутренско-мафиотски „регулации“.
Та и със сегашната така желана промяна става нещо подобно. И няма как да е иначе, то в политиката си има прости правила, които обаче не се учат от кварталните мъдреци в Ганковото кафене, нито пък ще ти ги разкрие жената на комшията под юргана.
Правило едно – когато искаш нещо, но не знаеш какво искаш и как да го постигнеш, някой друг ще постигне онова, което той иска. За твоя сметка, не в твой интерес.
Правило две – докато силите на доброто са затъпели или дремят под дебел пласт от тъпа, но ефективна пропаганда, силите на злото са винаги готови да действат. И знаят как. И си сътрудничат, защото се разпознават отдалече.
Правило три – силите на злото са далеч по-ефективни от тези на доброто заради ентропията. Тя е не само природен, но и обществен закон, който гласи – разрушението е много по-лесно от съграждането. И още – лъжата се пробутва и възприема по-лесно от истината. А също – наглостта побеждава възпитанието, омразата потиска разума, агресията надделява над неорганизираната или пасивна съпротива.
Само погледнете по-внимателно „новите лица“, които ни управляват в момента, сред които с думи и дела особено блести вътрешният министър Бойко Рашков, и ще разберете за какво иде реч. Ако още не сте разбрали, де.
Преценете по-задълбочено първите им дела – имам предвид не уволненията, а назначенията – и съм сигурен, че косите ви ще настръхнат. А който няма коса, голото му теме ще се силно зачерви и препоти.
В момента сме свидетели, граждани, как в България се извършва контра-демократична революция, водена от най-тъмните сили в българското общество!
Имам предвид комбинацията от онези ченгета и свързаните с тях бандити на прехода, които по указанията на другаря Андропов в СССР, контролирано извършиха въпросния преход в България преди 32 лета. Помним ги от онова време – и Рашков помним, и Божков помним, и всякакви други херои на великия щит и меч на Партията – вездесъщата ДС.
Тия същите, по онова време млади и активни петлета, проведоха тъй наречения Възродителен процес, с което, по идея на Москва, създадоха огромни проблеми на българския демократичен преход; те притискаха истинската опозиция и я подменяха със своя, платена и послушна; те държаха наркоканалите и цялата контрабанда през България; продаваха оръжие и крадяха технологии наляво и надясно; те се чувстваха всесилни и безнаказани.
Голяма част от тези херои обаче още в началото на прехода бях дълбоко разочаровани, защото скоро, както си му е ред според правилата на Революцията, тя започна да изяжда най-преданите си деца, тоест, преходът скоро ги изрита в слабините и те запищяха като недоклани овни.
И тези писъци помним, не ли?
Някои от тях по-рано, други по-късно, но през първите десетина години след 1989 мнозина с изненада усетиха как разни техни колеги, като правило – много по-малко „заслужили“ към Системата или по-некадърни, но особено повратливи – им измъкват от ръцете всички докопани дотогава благини, както икономически, така и политически и ги бутат в девета глуха.
А сега точно тези избутани тъмни сили правят контрареволюция в опит да вземат реванш.
Тъй като в България никога не се състоя дори нещо подобно на лустрация, през годините тези хора се дръпнаха в сенките, намериха топли местенца, за да не стоят гладни по време на зимния сън, направиха се на умрели лисици, докато обществото забрави лицата и делата им, запазиха, а може би дори развиха връзките помежду си и дебнеха удобния момент да се върнат на бял кон.
Ами ето го, дойде!
Какво според вас например означава фактът, граждани, че от сенките на българската политика се изниза и точно в сегашния момент на бял свят излезе отново лицето Жан Виденов? За незнаещите или забравилите, става дума за един комсомолец с партиен билет на истински комунист, който се вписа блестящо в ролята на ляв премиер. Имам предвид – както задължително правят комунистите преди него и както задължително ще правят комунистите занапред, през 1996 Виденов на бърза ръка докара страната до просешката тояга. Тоягата се състоеше от липса на основни стоки и дори хляб по магазините, от над 300 процента инфлация и средна заплата от 5, повтарям – 5 долара на месец.
Как ви се струва, а? Това не се забравя, така че ако някой, живял тогава, ви каже, че го е забравил, значи лъже като дърт комунист и иска и вие да забравите или дори – никога да не научите собствената си история.
Та питам в този сюблимен момент, когато радевчета и рашковчета вилнеят из българската държавност и опитват да нанесат колкото може по-големи щети за колкото може по-кратко време – какво, случайно ли Виденов, който дълги години оцеляваше извън политиката, се появи с нов политически проект? Или разбра – а може би му дадоха да разбере – че сега е моментът.
Почти сигурно е, че неговото завръщане нищо няма да промени и комсомолецът-комунист нищо няма да постигне в реалната политика. Но то носи силно символично послание, дава знак, че най-тъмните сили са надигнали глава и около нас се случва споменатата контра-демократична революция.
Резонен е въпросът – как може да се разгърне и докъде може да стигне тя.
Най-общо казано, сега сме на първия етап – метлата, тоест, махане на гадовете, които пречат и настаняване на подходящи наши хора на ключови позиции в държавата. Тъй като правителството е служебно обаче, изглежда, сякаш няма да има време да стигне до втория етап – ефективно овладяване на новите позиции и властови ресурс. За това е необходимо известно време, все пак.
И ето защо напоследък се роят идеите за възможността същото служебно правителство – или в основата си същото, но с малки промени – да остане като редовно след изборите на 11 юли. Тогава вече то ще може да навлезе във втория етап и да стигне до третия – осребряване на властовия ресурс. Като казвам „осребряване“, нямам предвид само прекия процес на опаричване, а възможността да започне реализация и на по-важните приоритети на кукловодите на новото управление, вътрешни и външни.
Съмнявам се, че дори в подобна напреднала фаза, правителството, с патрон Румен Радев – защото в тази ситуация е много възможно той да спечели втори мандат през есента – в обозримо бъдеще ще предприеме реални стъпки за извеждането на страната от ЕС и НАТО, действия, от които мнозина се опасяват. Това или никога няма да се случи, или може да се случи в някакво много далечно бъдеще – например, ако в резултат на днешната контра-демократична революция, България премине към президентско управление, подобно на това в Русия.
При всички случаи обаче, комбинацията от Радев, който държи президентството, и Радев, който практически управлява изпълнителната власт, ще е токсична както за българската демокрация, така и за позиционирането на страната на европейската и световна карта. Много ми е лесно да си представя например Румен Радев, който създава и поддържа противоречия в ЕС и НАТО по темата за отношението към Русия, към санкциите и т.н.
Всъщност на руските господари това им трябва – те не искат България в Русия, имат си там достатъчно навлеци, които трябва да хранят, те искат България, която непрекъснато мъти европейската и евро-атлантическата вода в полза на Москва.
Ами, за съжаление, май така ще бъде – като искаме промяна непременно, но не знаем нито каква, нито как да я постигнем, конниците на Апокалипсиса ще ни яхат оттук до Второ пришествие.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 