ХАОСЪТ С МИГРАНТИТЕ И ПОЛИТИКАТА ЕВРОПА ДА НЯМА ПОЛИТИКА ПО ТЕМАТА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Политиката на ЕС спрямо мигрантите все по-често се определя като провал. Тя бе сериозен стимул за излизането на Великобритания от общността и е силно оспорвана от повечето източно-европейски държави. Къде се намира и как стои България в тази сложна ситуация – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, последната среща във Виена сякаш даде индикации за известна промяна в европейската политика спрямо мигрантите. Така ли е наистина?
– Първо да кажа, Фили, че когато казваме „европейска политика за мигрантите”, това е само за удобство, такава обща политика всъщност няма. Но тъй като проблемът виси от дълго време, а не се решава, логично е човек да си помисли, че има по-скоро нещо като политика, насочена към възможността да не се изгради обща политика по темата.
– Да не би това да е по-скоро заради тромавата брюкселска администрация?
– Въпросът е резонен, но, доколкото е ясно, проблемът не е толкова в самия Брюксел, Фили, а нишката се къса между Берлин и Париж. Германия и Франция са двата основни европейски стълба, които не само не признават провала на собствената си политика на интеграция досега, а и стимулират прилива на нови хора, с което правят кашата още по-гъста. Особено силна в този случай е ролята на Германия.
– Защо Германия, какво иска да постигне тя, като кани мигрантите да идват в Европа?
– Всъщност проблемът е, че Германия има отрицателен демографски прираст от около 370 хиляди души годишно и иска да компенсира недостига на работна ръка. Но, първо, мигрантите не идват, за да работят, а идват, за да получават наготово пари и социални услуги. Казват го самите немски медии. Те доскоро следваха плътно политиката на канцлера Меркел, но напоследък вече отказват да си затварят очите за Прочетете остатъка от публикацията »
ПОУКАТА ОТ НАГЛОСТТА НА ДЕПУТАТА ТОЛСТОЙ – АКО СЕ ПРОДАВАШ, ЩЕ ТЕ КУПУВАТ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ В България – пореден скандал, свързан с арогантно изказване на руски политик, приковава общественото внимание в последните дни. Вероятно обаче по-важно от това може ли Русия наистина да изкупи България, както каза депутатът Пьотр Толстой, е да се знае кой продава България на Русия – тема, която обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, Пьотр Толстой, журналист и депутат от партия „Единна Русия”, отправи нападки срещу България. Случаят не е нито първи, нито последен. Но защо точно неговото изказване предизвика толкова вълнения?
– Няколко са причините, Фили. Първо, като журналист Толстой е яростен защитник на кремълския режим, лично е близък с Путин, а на изборите този уикенд стана и депутат от партия „Единна Русия”. Така че думите му отразяват отношението към България на цялата руска политическа класа. Второ, казаното засяга всички българи. Толстой заяви, че руснаците вече са купили половин България – и това е факт, болезнен за европейски ориентираните, дясно мислещи българи и срамежливо премълчаван от левите и псевдо-националистите, обречени на вечна дружба с Русия. Но той добави, че ако реши, утре Русия може да изкупи и останалата част. Това не просто не е добър политически тон, а ако имаше конкурс за най-арогантно руско изказване спрямо България през последните 25 години, щеше да бъде в челната тройка. Третата причина е, че Толстой го каза пред БНТ, тоест, нямаше как всичко да се потули. Ако беше пред руски източник, щеше да влезе тук само през два-три сайта и скандалът изобщо нямаше да има такива размери.
– Пламен, но всъщност това не е ли политически гаф от страна на Толстой, защото след него проруските политици в България са в истинско небрано лозе?
– От една страна е така, Фили. Макар че ако съдим по реакцията на Корнелия Нинова, председател на БСП, то на левите изобщо не им пука за руската арогантност и колко българи ще се отвратят от нея. За думите на Толстой сме си виновни самите ние – каза Нинова. Обаче така тя визира не вината на БСП за продажната ни политика и васалното състояние към Русия, до което е докарана европейска България, а политиката на ГЕРБ, ангажирана със санкциите срещу Русия. Това ги боли и руснаците, и нашите русофили. Обаче има анализатори, които казват обратното – че всъщност изказването на Толстой е поредната организирана руска провокация и Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЗАЩО НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ТРЯБВА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ ОТ БЛИЗОСТТА СИ С РУСИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/82227-de-profundis-zasto-nie-balgarite-tryabva-da-sme-stastlivi-ot-blizostta-si-s-rusiya.html
Току-що приключилите парламентарни избори в Русия не донесоха нищо добро нито за руснаците, нито за останалия свят, но сложиха официален печат на руското всенародно одобрение за всичко лошо, което се твори – и което предстои да се сътвори – от управляващата кагебистка клика в Кремъл.
Случайно ли, мислите, онази вечер, когато партия „Единна Русия” обяви победата си, темерутът Владимир Путин с желязната иначе маска на лицето, се появи пред публиката толкова широко ухилен, че изглеждаше като тиквен фенер в нощта на Вси светии. И изобщо не можеше да спре да се хили.
Хиленето не е случайно, разбира се, а изразява естествено човешко задоволство. Радва се той искрено, защото за пореден път от собствения си впиянчен народ вместо среден пръст, получи пълен картбланш да продължи с „реформата” в Русия. Както се вижда и с просто око, целта на тази „реформа” е страната да остане същата гнусна империя като Съветския съюз, управлявана от същите гнусни престъпници, като се отърве обаче от някогашните тъпи, анахронични и излишно дразнещи народа правила и празни думи, свързани с комунистическата идеология.
Като цяло, планът за трансформацията бе замислен от Прочетете остатъка от публикацията »
De Pfofundis: ЛЪЖАТА КАТО ИСТИНА, НАГЛОСТТА КАТО НОРМА, УПРАВЛЯВАНИТЕ КАТО УПРАВЛЯВАЩИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/82006-de-profundis-lazhata-kato-istina-naglostta-kato-norma-upravlyavanite-kato-upravlyavasti.html
86 години след като великият испански философ Хосе Ортега-и-Гасет издаде своята знаменита книга „Бунтът на масите”, с прискърбие трябва да констатираме, че процесът на профанизация на света, чиито наченки той улови, е вече развит напълно, ние сме победени и превзети.
Онова, от което Ортега се страхуваше, за нас е естествена хранителна среда, защото сме родени в него. Онова, което той иронизираше, ние го дишаме като насъщен въздух. Онова, за което той с тревога предупреждаваше, че ще се превърне в зло, се превърна в зло и сега ни обгражда отвред. Прочетете още веднъж заглавието и си дайте сметка в какво живеем и защо – лъжата като истина, наглостта като норма, управляваните като управляващи. Масите вече не се бунтуват, те са победили. Те управляват всичко и възпроизвеждат победите си напълно и навред, във всички сфери.
Те имат телевизия, която им казва какво да мислят – значи са мислители и мнението им е важно, всички трябва не само да го чуят, но и да се съгласят. Имат телефони, на които пишат sms-и – а щом пишат, значи са писатели. Имат фотошоп, за да обработват снимките си до розово – значи са велики фотографи. Имат Интернет, оттам научават всичко – значи са учени. Имат кола – значи са автомобилни състезатели. Семейството им има пари – значи са всемогъщи. Семейството им няма пари – значи държавата и обществото са гадни и не се грижат за социално слабите…..
Мога да изброявам тези тъжни – не, а жалки характеристики и рефлекси на победилите маси оттук до Второто пришествие, но нека да погледнем живите Прочетете остатъка от публикацията »
БОКОВА – ПОСЯТА ТАМ, КЪДЕТО НЯМА ДА ПОНИКНЕ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Ще оттегли ли българското правителство Ирина Бокова като кандидат-шеф на ООН и ще предложи ли вместо нея еврокомисаря Кристалина Георгиева? Отговорът засега е „не”, но ефектите от този сюжет не само продължават да вълнуват българското общество, а и отекват далеч извън границите на страната. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, защо изобщо се стигна до идеята Ирина Бокова да бъде оттеглена като кандидат за генерален секретар на ООН?
– През последните седмици, Фили, в ООН се провежда предварителна процедура за избора на бъдещия генерален секретар. Това значи, че кандидатите участват в поредица гласувания, целта на които е да се постигне консенсус за едно от имената. То трябва да получи, доколкото помня, общо 15 гласа, тоест, подкрепа от всички страни в Съвета за сигурност на ООН, включително гласовете на петте негови постоянни членове – САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай. Най-добрата позиция, до която българката Ирина Бокова досега достигна, е трета. На последното гласуване пък, което стана на символичната за България и още по-символичната за самата Бокова дата 9 септември, тя се свлече до пето място. И това не е изненада, просто се реализира онова, което беше предварително известно – че Ирина Бокова няма никакъв шанс да стане генерален секретар на най-голямата световна организация, ООН.
– Пламен, говорили сме за това, но нека припомним – защо Бокова няма шанс?
– Причините са много, Фили. Бокова бе номинирана от предишното българско правителство на левицата без публичен дебат, по неясни критерии и това доведе до остри противоречия в Прочетете остатъка от публикацията »
ГАЗОВИЯТ ХЪБ – ПЕЧЕЛИВШ ПРОЕКТ ИЛИ ПАМЕТНИК НА УДАВЕНИТЕ В НЕГО ПАРИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Българското правителство работи активно за построяване на газов хъб на черноморското крайбрежие. Засега идеята има подкрепа от Европейската комисия, но съдбата на проекта е неясна заради многото въпроси, свързани с неговата реализация. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, откъде дойде идеята за газов хъб, който да разпределя газ от азиатски източници за Балканите и страните от Южна и Централна Европа?
– Не е ясно откъде, Фили, но за нея се говори по-усилено през последните 3-4 месеца. Въпреки, че премиерът Бойко Борисов е пряко ангажиран с реализацията на газовия хъб, има намеци, че идеята всъщност е на бившия премиер Иван Костов. Да, онзи ден той я подкрепи, но доколко е негова, не се знае, а и едва ли е важно. За сметка на това е ясен моментът, след който тази идея се появи публично. Това стана след 1 декември 2014 година. Тогава, при посещение в Турция, руският президент Владимир Путин каза, че строежът на газопровода „Южен поток” се спира по вина на България и вместо това ще се строи тъй наречения „Турски поток”. Обвиненията на Путин бяха напълно голословни, но и твърде агресивни. Видимо бесен на София, която не се подаде на натиск и не наруши европейските правила за достъп и регулация на Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЗА МОКРИТЕ СЪНИЩА НА ЕДИН ГЕНЕРАЛ – ДА МАРШИРУВА КАТО ПРЕЗИДЕНТ НА ПАРАДА В МОСКВА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/81197-de-profundisza-mokrite-sanista-na-edin-general-da-marshiruva-kato-prezident-na-parada-v-moskva.html
Май в дните около 6 септември нещо специално витае във въздуха и всяка година кара хората да правят глупости, свързани с разни съединения – понякога химически, като мастика с мента да речем, но често и по-сериозни.
От време на време например някой умник решава да съедини два електрически кабела с голи ръце. Парадоксът е, че успехът му в начинанието се възприема от всички останали като голям житейски провал. Добре, де, вероятно и сам той щеше така да го възприеме, ако изобщо вече можеше да възприема.
Лично познавам пък един тип, който точно на 6-ти септември даде обет при следващия си брак да се съедини с истинска извънземна девойка, за да избегне неприятностите на изневярата, които земните моми причиняват. Ако съдим от Пришелецът, онези девици са толкова грозни и страшни, кой нормален мъж ще им се навие – гласеше желязната му логика.
Оказа се, че те наистина са невероятно грозни и страшни, обаче живеят в матриархат и поддържат харем от наложници – ако може човек така да определи горките същества от мъжки пол, похитени от вселенските амазонки по разни планети и принудени да им се навиват всяка нощ.
Разбира се, най-очевидната глупост, свързана с 6 септември, е онази случка отпреди 131 лета, когато, заради силните патриотични чувства, бушуващи в умовете и сърцата, пловдивските момчета дотолкова се напиват, че по грешка присъединяват Източна Румелия към Княжество България, вместо Княжеството към Румелията, както би било редно. И както всъщност било планирано.
След тази нелепа историческа случайност българската столица се мести от Пловдив в София, а оттам насетне произтичат и големи беди за пловдивчани.
Например, ако бяхме център на българската вселена, сигурен съм, че каменният киликандзер, наречен Альоша, нямаше да Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЗА БЪДЕЩИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕЗИДЕНТ И ЧУВСТВАТА НА СТАРИЯ ЧУКЧА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/81020-de-profundis-za-badestiya-balgarski-prezident-i-chuvstvata-na-stariya-chukcha.html
Напоследък имам усещането, че всичките ми нормални човешки чувства закърняват, граждани, само чувството ми за хумор крепне и се развива. Това ще да е заради все по-хумористичното развитие на света наоколо, нямам друго обяснение.
Ситуацията всъщност е обратна на откровението, с което старият чукча се хвали за красивото трето чувство, донесено на народа му от болшевишката революция: До революции у нас били только две чувства – чувство голода и чувство холода. Сейчас они уже три – чувство голода, чувство холода и чувство любовь к революции.
Трябва да отбележа обаче, че ако бях сигурен в бъдещата промяна към по-добро, и аз бих погледнал по-скоро с любов към някаква евентуална революция, която да помете онези безсрамни хора и чудеса, на които ставаме свидетели в кандидат-президентската кампания в България.
Новината например, че Татяна Дончева се включва в президентската надпревара, от една страна мен лично ме притеснява. Не за друго, а защото ако тя случайно спечели, толерантното ни европейско общество ще е в дилема – дали да се обръщаме към нея с „госпожо президент” или с „господин президент”.
Откъде да знае човек, на самата Дончева госпожосването може да и звучи политически некоректно, доколкото и напомня, че все пак е жена – същество, потискано в минали времена от Прочетете остатъка от публикацията »
МАЙ НЕ НИ ТРЯБВА ТАКЪВ ПРЕЗИДЕНТ, КАКЪВТО ИСКАМЕ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Ниска избирателна активност – едва около 42 процента, се очаква на вота за президент през ноември в България, сочат резултати от социологическо проучване. Дали това ще се промени през активната фаза на кампанията и какви други нагласи показва проучването – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, 41.9 процента очаквано участие в изборите е доста ниска избирателна активност. Толкова ли са разочаровани българите от политиката и политиците?
– Разочарованието е наистина силно, Фили. През последните 15 години българите се отдръпват от политиката. Проблемът е в усещането, че каквото и да правят, нищо не се променя, тоест, че нищо не зависи от тях. Затова хората повече мислят как да се спасят – било като се махнат оттук, било като си осигурят остров на спокойствие. Мнозина се оттеглят в онова, което при комунизма се наричаше „вътрешна емиграция” – живот, подчинен на принципа „абе, да правят каквото щат”. Тази продължителна пасивност носи опасности за съществуването на българската демокрация изобщо. За да се стигне дотук, главната вина е на тъй наречената политическа класа, която обаче се прави на разсеяна и продължава да възпроизвежда отблъскващите си качества – глупост и некадърност, личен и групов егоизъм, продажност и корупция, загърбване или подмяна на истинските проблеми и много други. Казаното дотук, Фили, е тенденция, която се наблюдава от началото на прехода насам. По конкретно – на първите избори през 92-ра, когато ентусиазмът и надеждите са най-големи, в президентския вот участват най-много хора – 75 на сто от избирателите, на вторите избори през 96-та те намаляват, но пак са цели 63 на сто, а вече през 2001-ва процентът спада под 42 и така върви досега. Говорим за първи тур, защото на втори тур ситуацията обикновено е по-оспорвана и процентът се вдига. Но, да, Фили, ако и този ноември до урните отидат само 42 на сто от избирателите, това ще е пореден шамар за политиците. Обаче съм сигурен, че те пак няма да го чуят и усетят – или поне пак ще се направят, че не го е чуват и усещат.
– Пламен, особеното в сегашната кампания е, че малко преди изборите няма кандидат на най-голямата партия – ГЕРБ. Може ли и това да е фактор за понижения интерес?
– Може, Фили. Предстоящото навлизане в по-активната фаза на кампанията също може да събуди избирателите. Обаче пък назад тегли фактът, че в тези избори няма интрига, очаква се те да са най-лесно предвидимите, доколкото има дори реална възможност да не се Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 