De Profundis: ЗА НЯКОЛКО ДЕНЯ ОТ ТЪП НАРОД НЕ СТАВА УМЕН – ДОРИ НИНОВА ДА НАРЕДИ

март 21, 2017 at 1:42 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-za-nyakolko-denya-ot-tap-narod-ne-stava-umen-dori-i-ninova-da-naredi

Официално трябва да признаем, граждани, че в политически план целокупният български народ се оказа изключително тъп.

Не знам как иначе да нарека стадото, което непрекъснато мучи за храна и се подлага за покровителствено потупване отзад на онзи, който непрекъснато точи ножа и коли наред, за да лапа нашите мръвки пред нашите очи.

Подобно безмозъчно поведение държи само божият добитък неразумен. И ние.

Имам предвид, разбира се, начинът, по който вече 27 години всенародно подтичваме подир собствените си комунисти и мучим електорално в тяхна подкрепа, колчем дойдат избори. Дотам сме затъпели, че те дори вече не ни лъжат, няма нужда от това – просто слагат ново магаре отпред и ние веднага започваме сами да се убеждаваме, че ах, каква промяна велика има сред духовните ни пастири и от утре те вече наистина всеотдайно ще се погрижат за нас като за писани яйца…..

Споделям това си усещане, защото още съм потресен от впечатлението за авторитетния начин, по който другарката Нинова застана пред българското общество и мисловната дълбочина, чрез която обясни на бърза ръка какво сме загубили и какво сме спечелили от контакта с гадната демокрация.

Въпросът и без това беше напращял в мен. Като слушам хората какви ги дрънкат по предизборните прояви и чета какво пишат по форумите, като гледам резултатите за предизборните нагласи, сведени до знанието ни от смелите български социолози, тъкмо се тюхках докъде точно ни е докарала демокрацията и правех списъци на онова най-съкровено, което ни е отнела.

Обаче, в интерес на истината, явно абсолютно погрешно съм смятал, че демокрацията ни докара до пълна липса на здрав разум, тотална загуба на базисни морални ориентири и отчайващо неразвито гражданско самосъзнание – три фактора, чиято липса превръща обществото ни всъщност в миризлив запъртък на демокрацията.

Но другарката Нинова ме светна как въпросната гадна госпожа Демокрация ни е отнела всъщност не тези, а други три важни неща, които сме имали при комунизма – доброто образование, безплатното здравеопазване и пълната сигурност.

Да, при комунизма имаше училища. Имаше ги и в най-малкото селце – но не за да учат там децата наистина, а за да се залъгват, че учат. Целта, естествено, бе да си стоят там, на село, никога да не разберат какво е истинско знание и завинаги да останат до шия в собствения си сос от простотия и предразсъдъци.

За радост на управляващите комунисти, разбира се, които имаха нужда от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЕВРОПА НА МНОГО СКОРОСТИ НИ ПЛАШИ, ЗАЩОТО НЕ УМЕЕМ ДА СМЕ АКТИВНИ И ГРАДИВНИ

март 17, 2017 at 7:38 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Все по-задълбочената дискусия за бъдещето на Европейския съюз в България минава формално и несериозно на фона на популистката кампания за парламентарните избори на 26 март. Може ли това да донесе негативи за бъдещето на страната – с Пламен Асенов продължаваме разговора си по темата от миналата седмица.

– Пламен, каква позиция изрази българският президент Румен Радев за идеята „Европа на много скорости” на срещата на върха в Брюксел миналата седмица?

– „Тук съм, за да изразя ясната българска позиция в подкрепа на основополагащите ценности на ЕС – единството и солидарността, и да се противопоставя на тенденцията за Европа на две скорости” – заяви пред журналисти още с пристигането си в Брюксел президентът Румен Радев и добави: „Налице е тенденция Европейският съюз, от съюз на принципи и ценности, да се трансформира в съюз на сметки и пазарлък”. Тази наглед героична президентска поза, Фили, всъщност е пълна с елементарни грешки, откровени лъжи и фалшиви внушения. Веднага посочвам три неща. Първо, никой европеец никога и по никакъв начин не е бил против и не е заплашвал единството и солидарността на съюза. Тук и сега просто се води дискусия как тези основополагащи европейски ценности да се развиват паралелно с европейските реалности. Второ, вариантът за Европа на две скорости е различен от този за Европа на много скорости, към който напоследък изглежда клонят повечето европейски държави. Да, двете скорости се споменават като опция в Бялата книга на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, но нищо повече. И трето – в Европейският съюз тъй наречените „сметки и пазарлъци” са нещо нормално, без което не може да се мине изобщо, защото точно те са нещото, което превръща абстрактните принципи и ценности в конкретни реалии. Само дето някои ги наричат не сметки и пазарлъци, а диалог и търсене на консенсус за максимално задоволяване на всички интереси в общността. Как иначе е възможно да съществува коя да е демократична общност? Е, в другите познати общества принципите и ценностите се налагат просто чрез команди и единоначалие, но това вече го живяхме.

– Не е ли донякъде разбираемо, ако командването е по-близко до характера на Румен Радев,, все пак – той е бивш генерал?

– Донякъде – може би, Фили, само че някъде-то свърши на Сирни заговезни. Празникът отмина, а с него и времето за прошка – Радев обаче би трябвало да се е пренастроил вече към ролята си на президент на демократична страна. Ако не е, не знам колко дълго ще Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДА НАЗНАЧИМ НЕ САМО МИНИСТЪР ЗА БОРБА С РУСИЯ, НО И С ЛЪЖИТЕ НА КОМУНИСТИТЕ

март 15, 2017 at 10:51 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-da-naznachim-ne-samo-ministar-za-borba-s-rusiya-no-i-s-lazhite-na-komunistite

Лондон назначи министър за борба с подривната дейност заради опасения, че Русия може да се намеси в британските изборни процеси.

Това е вдъхновяваща новина.

Според вестник „Таймс” министър Бен Гъмър има задачата „да защитава демократичния живот във Великобритания”, тоест, да предотврати реализацията на наличните опасения, че „руски хакерски атаки, пари и лъжливи новини могат да дестабилизират демокрацията”.

Манол Глишев вика, че новината е невярна, защото Бен Гъмър не бил новоназначен, а вече си бил министър в кабинета на Тереза Мей. И какъв министър по-точно? Ами „министър за офиса на кабинета”.

Бла-бла-бла. И с какво се занимава той? С подреждане на кламери и щипане на секретарките по красивите дупета? Или с реализация на функции, възложени му от премиера според най-важните нужди на момента?

Всъщност „офисът на кабинета” изглежда особено подходяща форма да съдържа точно министър за борба с Русия. Просто по традиция британските политици, дори изправени пред кремълската наглост, си остават деликатни хора. Обаче колегите от „Таймс” пък се чувстват длъжни да уточнят реалните функциите на въпросния министър, за да не изпада обществото в заблуди, страхове или внезапна любов към Русия.

Казах, че новината е вдъхновяваща, по две причини.

Първо, отдавна се чудя защо британците имат така ясно изразен вкус към абсурда и опит в практикуването му. Това се смята за нещо като техен национален спорт – поне от всички други народи, които по тази линия дори малко им се подиграват. Чак сега схванах идеята – да познаваш отблизо и доброволно да участваш в околния житейски абсурд, е част от технологията за справяне с него.

С други думи – това е техният, типично британски, начин да победят абсурда, вместо да му се подчинят.

Както в много други случаи – и този път ще Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЕВРОПА НА МНОГО СКОРОСТИ – КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ

март 10, 2017 at 9:44 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Все по-задълбочена е дискусията за бъдещето на Европейския съюз в самата Европа. В България обаче тя минава почти незабелязано на фона на популистката кампания за парламентарните избори на 26 март. Може ли това да има сериозни негативни последствия за бъдещето на страната – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, днес в Брюксел тече среща на лидерите от ЕС, които разискват въпросите за европейското бъдеще. Каква е българската позиция по темата?

– „Някои от петте сценария за бъдещето на Европейския съюз са по-приемливи за страната ни, а други не“. Макар да изглежда глупава шега, това е цитат, Фили. И то цитирам сериозен човек – Деница Златева, вицепремиер и европейски министър в сегашния служебен кабинет. Същата тази Златева отначало каза – „президентът Румен Радев ще представи виждането на България по отношение пътя за развитие на ЕС на предстоящата среща на върха в Брюксел”, докато в същото време подчерта, че дебатът по темата в правителството тепърва предстои, тоест, остави впечатлението, че Радев ще представи някаква си своя, никому, неизвестна всъщност позиция. Междувременно обаче явно някой се усети, че така не става и дебатът в правителството мина скоростно. В сряда служебният кабинет одобри позицията, че „България ще настоява единството и целостта на Европейския съюз да не се нарушават чрез диференциране на целите на интеграцията или преминаване към някакъв вид „многоизмерна Европа“ или „Европа на скорости“.

– Доскоро противопоставянето, макар неофициално, беше срещу „Европа на две скорости”, а сега се говори за вариант „Европа на много скорости”. Как се появи той?

– От известно време насам подобна опция се обсъжда в различни европейски кръгове. Неотдавна тя бе спомената публично от германския канцлер Ангела Меркел и срещна както подкрепа, така и реакция. Преди броени дни пък Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, тоест, нещо като премиер на Европа, разпространи тъй наречената Бяла книга с пет възможни варианта за европейското бъдеще. Като номер три от тези варианти е именно „Европа на различни скорости” – идея, която предвижда европейските държави да не Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РЕВЕРСИВНИЯТ ЕФЕКТ НА ТЪПАКА ИЛИ КАКВО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕК, ЗА ДА ГЛАСУВА

март 8, 2017 at 1:16 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-reversivniyat-efekt-na-tapaka-ili-kakvo-mu-tryabva-na-chovek-za-da-glasuva 

На последните местни избори заявих, че няма да гласувам за никой кандидат-кмет и общински съветник, който не даде едно обществено полезно обещание – от паркинг, какъвто е в момента, да превърне Пловдив отново в град.

Това означава три неща. Първо, да събере колите от улиците и тротоарите и да ги върне на мястото им – в частните гаражи, сега превърнати в работилници, магазини, бардаци и какво ли не още, както и в общинските гаражи, непостроени до момента от нито една градска управа /противно на челния опит и здравия икономически разум/. Второ – да спре рушветопотока към джоба на чиновниците, които разрешават асфалтирането на градинки за паркинги, като накара самите чиновници – под страх от бой с бичове – да изкъртят лично асфалтите и пак да засадят трева. И трето – да спре безчинствата на мотоциклетистите, които карат като изоглавени по градските улици на задна гума и настояват, че обществото трябва да ги пази да не се убият.

Да искам нещо незаконно или извън правомощията на кмета и общинските съветници? Нещо, което да източи градската хазна, а не да я напълни? Нещо, което е в полза на някакво си гадно либерастко малцинство за сметка на смелото и красиво национал-патриотично мнозинство? Не искам.

Не искам ли? Ами защо тогава се чудя, че никой не обеща да свърши дори и едно от споменатите разумни неща, та да спечели моя глас…..

Това е тъй нареченият „реверсивен ефект на тъпака”. В тази гражданско-медицинска диагноза тъпак е всеки като мен, който очаква разумни действия в обща полза от сегашните български политици, а реверсивният момент настъпва, когато това очакване удари като бумеранг същия този тъпак по главата.

Само че аз не се отказвам, граждани, очевидно ще си остана реверсивен тъпак и за предстоящите парламентарни избори, като отново кажа, че ще гласувам само за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

3 МАРТ – НА ЗАПАД ОТ РУСИЯ, НО НЕДОСТАТЪЧНО НА ЗАПАД

март 3, 2017 at 7:56 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ На 3 март 1878 година Санстефанският мирен договор слага край на поредната за XIX век война между Русия и Турция. През 1990-та датата е обявена за български национален празник, макар твърдението, че тя поставя началото на Третата българска държава, да е изключително спорно. Какво всъщност честваме на 3 март и трябва ли да го честваме – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, факт е, че 3 март официално е български национален празник. Какво всъщност се чества на тази дата?

– Поне отначало – нищо, Фили, през първите две години след Освобождението, както се нарича тогавашната руска окупация на българските земи, тази дата сякаш не съществува. За първи път тя се отбелязва през 1880-та, но…..като ден на възшествие на престола на руския император Александър Втори. След още две години в списъка с неприсъствени дни на тогавашния Държавен съвет се записва 19 февруари като ден на „Заключаването на Санстефанский договор”. Така остава до 1949-та, само дето през 1916, с въвеждане на Грегорианския календар, всичко се преизчислява и 19 февруари става 3 март. През 1950 комунистическият режим маха 3 март от календара с почивните дни и за 37 години датата изобщо не се споменава, с едно изключение – през 78-ма, когато е 100-годишнината от Освобождението. И после – пак мълчание. Чак през 1987, подозирам – във връзка с тъй наречения „възродителен процес”, празникът става официален, а през 1990-та е обявен и за национален и през 91-ва е празнуван като такъв за първи път.

– Искаш да кажеш, че през 90-та, с обявяването му за национален празник, истинската тежест на този ден в българската история е силно завишена?

– Казват го редица историци, които напоследък явно се отърсват от идеологическите окови на вечната братска дружба с Русия и изнасят много нова информация по темата. Друг е въпросът дали, кой и как чете тази Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар