De Profundis: НА ИЗБОРИТЕ ВСИЧКИ ЗАГУБИХА, СПЕЧЕЛИ СТАТУКВОТО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-na-izborite-vsichki-zagubiha-specheli-zadkulisieto
Един от сакралните въпроси за отминалите избори, е кой спечели и кой загуби.
В генерален план отговорите са очевидни. Първият е – спечели статуквото. Или тъй нареченото задкулисие. Или мафията, която си има държава. Или прочутият модел КОЙ.
Както искате го наречете, но за всички е ясно – пак спечели онази система, която, вече близо 30 години след уж демократичните промени, играе ролята на задно колело за българското общество. Напук на всяка логика, желание за промяна, чувство за справедливост, принципи и морал, напук на всички вътрешни усилия и външна помощ, тази система продължава да ни стиска за гушите и да не пуска.
В персонален план тя включва бивши и настоящи ченгета, прокурори, съдии, политици, администратори, бизнесмени, обикновени бандити и целия техен обслужващ персонал, тоест, нещастниците, продали душите си на дявола за жълти стотинки.
В организационен план се състои от техните интереси, оплетени в змийско кълбо, от което никой, независимо дали отвътре или отвън, не може да разплете дори една цяла нишка. Независимо, че интересите им често са противоречиви, на дадено ниво на заплаха те умеят да се съюзяват и подпомагат.
Това туморно образувание винаги управлява България, независимо кой е на власт. А когато някой не му е удобен, сваля го и друг, по-удобен слага на негово място. То е динамично, гъвкаво и хамелеонски приспособимо. То имитира наличието на ред и институции в страната. То понякога къса парче от някоя непослушна опашка, щръкнала твърде предизвикателно извън кълбото. То дори често говори за Прочетете остатъка от публикацията »
Художникът Цвета Марова: ПОКАЗВАМ СВЕТЛАТА СИ СТРАНА, БЕЗ ДА КРИЯ ТЪМНАТА
Разговор на Виктор Георгиев – http://kapana.bg/index.php/litza/item/7028-hudozhnikat-tzveta-marova-pokazvam-svetlata-si-strana-bez-da-kriya-tamnata
Цвета Марова е от Велико Търново, завършва скулптура в художествената гимназия в Пловдив и живопис във Велико Търново при проф. Александър Терзиев. Преподава изобразително изкуство на профилирани паралелки и е лектор в частни колежи в Пловдив. От 2015 е художник на свободна практика. През февруари 2017 нейната самостоятелна изложба в галерия Arsenal of art предизвика силен интерес в артистичните среди.
– Изложбата ти се казваше „Елементи и сили”, но да оставим живописта и философията настрани и да нагазим в психологията – кои елементи от твоя характер ти дават сили?
– Не знам, май почти всичко, за което се сещам, ми пречи. Например доста ме мързи…..
– А типичната ти разпиляност?
– О, помага ми. Разпиляността ми помага. Защото аз всъщност съм разпиляна само по отношение на бита…..
– А в изкуството това означава да си подреден по друг начин…..
– Май да. Външната разпиляност всъщност е онази вътрешна подредба, заради която нещата стават по инстинкт, подплатен със знание и опит…..
– Всички са във възторг от избухването на цветовете в картините ти и го намират за готина и не много обичайна проява на жизненост. Така ли е наистина?
– Самите картини са много жизнени, да, много емоционални, с много силен заряд. Дали аз самата съм жизнена? По-скоро – не. Но като цяло успявам да вкарам в тях това усещане. Явно имам нужда да балансирам.
– Защо, защо не вкарваш мрачните неща, които са част от теб?
– А, държа си ги за себе си. Мрачните си ги държа в мен, те ме разболяват и всичко тръгва да става все по-лошо…..така си живеем с тях…..
– Това не е ли противоречие?
– Може да е шега, може да е противоречие, обаче какво от това – аз съм жена.
– Тоест, освен да рисуваш, обичаш обувки?
– Да, много обичам обувки.
– Добре, по повод изложбата ти беше написано, че си новото цвете на пловдивското изобразително изкуство. Това ласкае ли те?
– О, много. Защото аз съм си цветна, нали…..Това да си цвете е комплимент…..за всяка жена е комплимент.
– Ласкае те много – но без никакво „но”?
– Ами не знам защо трябва да има някакво „но”. Факт си е – не ме притеснява, ласкае ме. Имаше други неща, които ме притесняваха на самата изложба.
– Кои?
– На откриването се чувствах…..имах странното усещане, че хората няма да ме харесат, защото няма да задоволя техните очаквания. Но, поне според отзивите, те ме харесаха, точно защото представянето наистина не отговаряше на очакванията им. Тази изложба е много различна. Картините ми преди бяха доста по-абстрактни, по-монохромни. Сега във всяка има образ, персонификация, нещо, което създава…..поне усещане за човек. Казвам „нещо”, защото това не са конкретни хора, не са портрети. И даже там, където има опит за портрет – по-скоро за автопортрет – е всъщност опит да уловя собствените си различни състояния и характери, израз на Прочетете остатъка от публикацията »
De Produndis: ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ ЗА ЕВРОПА НЕ МИНАВА ПРЕЗ АХМЕД ДОГАН
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-patyat-na-balgariya-za-evropa-ne-minava-prez-ahmed-dogan
Може ли лекето да хване леке?
В света на рекламите за все по-ефективен прах за пране – не може. Обаче в реалния свят е твърде лесно. А в политиката пък, особено в българската, образуването на леке върху леке си е направо основополагащ принцип.
Тези умерено весели размисли ме налегнаха, граждани, докато четях ВПП /Великото Предизборно Послание/ на Ахмед Доган. Казвам „умерено” весели, защото все пак не умрях от смях по време на четенето. Ако бях умрял, размислите ми очевидно щяха да са били изцяло весели…..
Добре, де, това прозвуча малко глупаво, но по логика така се получава, а се надявам, че вие не ме разбирате погрешно. Искам да кажа – щом правилно разбирате логиката на самия Ахмед бей и на базата на това го возприимате като досущ съвременний Левски, значи трябва и мене да разбирате.
Лошото е, че, както подозирам, най-ценният пасаж от споменатото негово послание е онзи, който той не е написал сам, онзи, който носи основния смисъл. Да, Доган вероятно е фризирал е пасажа малко, за да изглежда фразиран от него, като е лепнал вътре за по-сигурно един „трансфер на конфликтност и конфронтация” – но сам не го е измислил в никакъв случай.
Имам предвид пасажа: „В конкретния случай на всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и „демократично“ легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа”.
Ах, летете удивителни!!!Аз пък за по-сигурно запазвам изцяло и правописа, в който е Прочетете остатъка от публикацията »
МИСИЯТА „СТАБИЛНО ПРАВИТЕЛСТВО“ – НЕВЪЗМОЖНА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Два дни преди извънредните парламентарни избори в България, силите между основните партии – ГЕРБ и БСП, изглеждат изравнени, а съставянето на стабилно правителство, което да изкара пълен мандат и да проведе необходимите реформи – все по-малко вероятно. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, кой измежду ГЕРБ и БСП ще бъде първа политическа сила и кой втора – има ли този въпрос някакво практическо значение?
– За балканския политически субект меренето на мускули е важно, Фили. Въпрос на престиж е да дадеш първи пресконференция и да натриеш носа на съперника, макар да си напред едва с един или дори с половин процент, както се очертава. За БСП това би било първа победа над ГЕРБ от 12 години насам. Успех на ГЕРБ пък би доказал, че те вече са овладели тенденцията за движение надолу, която мъчи душите им от миналото лято насам. Другата страна на въпроса кой е първи и кой – втори, е свързана наистина с реалните практически ползи, тоест, с обществения интерес. Тя се свежда до това кой пръв ще вземе мандат за съставяне на правителство, защото нищо чудно след тези избори конфигурацията в Парламента да е такава, че само първият опитал да има шанс.
– Какво показват последните проучвания за броя на партиите в бъдещия парламент?
– Общо взето, въпреки някои движения нагоре и надолу в самите прогнозни резултати, Фили, днес, както и преди месец, се смята, че в 44-то Народно събрание със сигурност ще имаме пет партии, плюс вероятност към тях да се присъедини още една.
– Пламен, но по логика съставянето на коалиционно правителство в шестпартиен парламент не би трябвало да е чак толкова трудно, колкото казваш…..
– Така изглежда, но всъщност е трудно, доколкото в нашия случай има не едно, а две препятствия. Първото е математическия резултат и разпределението на местата бъдещия парламент. Ако приемем, че силите на ГЕРБ и БСП са изравнени и те вземат по около 30 на сто от гласовете както се очаква, то на преден план изниква темата за коалиционния партньор. Това значи – колко голяма ще е третата парламентарна група, ще стигне ли само тя, за да има мнозинство или трябва да се Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЗА НЯКОЛКО ДЕНЯ ОТ ТЪП НАРОД НЕ СТАВА УМЕН – ДОРИ НИНОВА ДА НАРЕДИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-za-nyakolko-denya-ot-tap-narod-ne-stava-umen-dori-i-ninova-da-naredi
Официално трябва да признаем, граждани, че в политически план целокупният български народ се оказа изключително тъп.
Не знам как иначе да нарека стадото, което непрекъснато мучи за храна и се подлага за покровителствено потупване отзад на онзи, който непрекъснато точи ножа и коли наред, за да лапа нашите мръвки пред нашите очи.
Подобно безмозъчно поведение държи само божият добитък неразумен. И ние.
Имам предвид, разбира се, начинът, по който вече 27 години всенародно подтичваме подир собствените си комунисти и мучим електорално в тяхна подкрепа, колчем дойдат избори. Дотам сме затъпели, че те дори вече не ни лъжат, няма нужда от това – просто слагат ново магаре отпред и ние веднага започваме сами да се убеждаваме, че ах, каква промяна велика има сред духовните ни пастири и от утре те вече наистина всеотдайно ще се погрижат за нас като за писани яйца…..
Споделям това си усещане, защото още съм потресен от впечатлението за авторитетния начин, по който другарката Нинова застана пред българското общество и мисловната дълбочина, чрез която обясни на бърза ръка какво сме загубили и какво сме спечелили от контакта с гадната демокрация.
Въпросът и без това беше напращял в мен. Като слушам хората какви ги дрънкат по предизборните прояви и чета какво пишат по форумите, като гледам резултатите за предизборните нагласи, сведени до знанието ни от смелите български социолози, тъкмо се тюхках докъде точно ни е докарала демокрацията и правех списъци на онова най-съкровено, което ни е отнела.
Обаче, в интерес на истината, явно абсолютно погрешно съм смятал, че демокрацията ни докара до пълна липса на здрав разум, тотална загуба на базисни морални ориентири и отчайващо неразвито гражданско самосъзнание – три фактора, чиято липса превръща обществото ни всъщност в миризлив запъртък на демокрацията.
Но другарката Нинова ме светна как въпросната гадна госпожа Демокрация ни е отнела всъщност не тези, а други три важни неща, които сме имали при комунизма – доброто образование, безплатното здравеопазване и пълната сигурност.
Да, при комунизма имаше училища. Имаше ги и в най-малкото селце – но не за да учат там децата наистина, а за да се залъгват, че учат. Целта, естествено, бе да си стоят там, на село, никога да не разберат какво е истинско знание и завинаги да останат до шия в собствения си сос от простотия и предразсъдъци.
За радост на управляващите комунисти, разбира се, които имаха нужда от Прочетете остатъка от публикацията »
ЕВРОПА НА МНОГО СКОРОСТИ НИ ПЛАШИ, ЗАЩОТО НЕ УМЕЕМ ДА СМЕ АКТИВНИ И ГРАДИВНИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Все по-задълбочената дискусия за бъдещето на Европейския съюз в България минава формално и несериозно на фона на популистката кампания за парламентарните избори на 26 март. Може ли това да донесе негативи за бъдещето на страната – с Пламен Асенов продължаваме разговора си по темата от миналата седмица.
– Пламен, каква позиция изрази българският президент Румен Радев за идеята „Европа на много скорости” на срещата на върха в Брюксел миналата седмица?
– „Тук съм, за да изразя ясната българска позиция в подкрепа на основополагащите ценности на ЕС – единството и солидарността, и да се противопоставя на тенденцията за Европа на две скорости” – заяви пред журналисти още с пристигането си в Брюксел президентът Румен Радев и добави: „Налице е тенденция Европейският съюз, от съюз на принципи и ценности, да се трансформира в съюз на сметки и пазарлък”. Тази наглед героична президентска поза, Фили, всъщност е пълна с елементарни грешки, откровени лъжи и фалшиви внушения. Веднага посочвам три неща. Първо, никой европеец никога и по никакъв начин не е бил против и не е заплашвал единството и солидарността на съюза. Тук и сега просто се води дискусия как тези основополагащи европейски ценности да се развиват паралелно с европейските реалности. Второ, вариантът за Европа на две скорости е различен от този за Европа на много скорости, към който напоследък изглежда клонят повечето европейски държави. Да, двете скорости се споменават като опция в Бялата книга на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, но нищо повече. И трето – в Европейският съюз тъй наречените „сметки и пазарлъци” са нещо нормално, без което не може да се мине изобщо, защото точно те са нещото, което превръща абстрактните принципи и ценности в конкретни реалии. Само дето някои ги наричат не сметки и пазарлъци, а диалог и търсене на консенсус за максимално задоволяване на всички интереси в общността. Как иначе е възможно да съществува коя да е демократична общност? Е, в другите познати общества принципите и ценностите се налагат просто чрез команди и единоначалие, но това вече го живяхме.
– Не е ли донякъде разбираемо, ако командването е по-близко до характера на Румен Радев,, все пак – той е бивш генерал?
– Донякъде – може би, Фили, само че някъде-то свърши на Сирни заговезни. Празникът отмина, а с него и времето за прошка – Радев обаче би трябвало да се е пренастроил вече към ролята си на президент на демократична страна. Ако не е, не знам колко дълго ще Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ДА НАЗНАЧИМ НЕ САМО МИНИСТЪР ЗА БОРБА С РУСИЯ, НО И С ЛЪЖИТЕ НА КОМУНИСТИТЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-da-naznachim-ne-samo-ministar-za-borba-s-rusiya-no-i-s-lazhite-na-komunistite
Лондон назначи министър за борба с подривната дейност заради опасения, че Русия може да се намеси в британските изборни процеси.
Това е вдъхновяваща новина.
Според вестник „Таймс” министър Бен Гъмър има задачата „да защитава демократичния живот във Великобритания”, тоест, да предотврати реализацията на наличните опасения, че „руски хакерски атаки, пари и лъжливи новини могат да дестабилизират демокрацията”.
Манол Глишев вика, че новината е невярна, защото Бен Гъмър не бил новоназначен, а вече си бил министър в кабинета на Тереза Мей. И какъв министър по-точно? Ами „министър за офиса на кабинета”.
Бла-бла-бла. И с какво се занимава той? С подреждане на кламери и щипане на секретарките по красивите дупета? Или с реализация на функции, възложени му от премиера според най-важните нужди на момента?
Всъщност „офисът на кабинета” изглежда особено подходяща форма да съдържа точно министър за борба с Русия. Просто по традиция британските политици, дори изправени пред кремълската наглост, си остават деликатни хора. Обаче колегите от „Таймс” пък се чувстват длъжни да уточнят реалните функциите на въпросния министър, за да не изпада обществото в заблуди, страхове или внезапна любов към Русия.
Казах, че новината е вдъхновяваща, по две причини.
Първо, отдавна се чудя защо британците имат така ясно изразен вкус към абсурда и опит в практикуването му. Това се смята за нещо като техен национален спорт – поне от всички други народи, които по тази линия дори малко им се подиграват. Чак сега схванах идеята – да познаваш отблизо и доброволно да участваш в околния житейски абсурд, е част от технологията за справяне с него.
С други думи – това е техният, типично британски, начин да победят абсурда, вместо да му се подчинят.
Както в много други случаи – и този път ще Прочетете остатъка от публикацията »
ЕВРОПА НА МНОГО СКОРОСТИ – КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Все по-задълбочена е дискусията за бъдещето на Европейския съюз в самата Европа. В България обаче тя минава почти незабелязано на фона на популистката кампания за парламентарните избори на 26 март. Може ли това да има сериозни негативни последствия за бъдещето на страната – темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, днес в Брюксел тече среща на лидерите от ЕС, които разискват въпросите за европейското бъдеще. Каква е българската позиция по темата?
– „Някои от петте сценария за бъдещето на Европейския съюз са по-приемливи за страната ни, а други не“. Макар да изглежда глупава шега, това е цитат, Фили. И то цитирам сериозен човек – Деница Златева, вицепремиер и европейски министър в сегашния служебен кабинет. Същата тази Златева отначало каза – „президентът Румен Радев ще представи виждането на България по отношение пътя за развитие на ЕС на предстоящата среща на върха в Брюксел”, докато в същото време подчерта, че дебатът по темата в правителството тепърва предстои, тоест, остави впечатлението, че Радев ще представи някаква си своя, никому, неизвестна всъщност позиция. Междувременно обаче явно някой се усети, че така не става и дебатът в правителството мина скоростно. В сряда служебният кабинет одобри позицията, че „България ще настоява единството и целостта на Европейския съюз да не се нарушават чрез диференциране на целите на интеграцията или преминаване към някакъв вид „многоизмерна Европа“ или „Европа на скорости“.
– Доскоро противопоставянето, макар неофициално, беше срещу „Европа на две скорости”, а сега се говори за вариант „Европа на много скорости”. Как се появи той?
– От известно време насам подобна опция се обсъжда в различни европейски кръгове. Неотдавна тя бе спомената публично от германския канцлер Ангела Меркел и срещна както подкрепа, така и реакция. Преди броени дни пък Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, тоест, нещо като премиер на Европа, разпространи тъй наречената Бяла книга с пет възможни варианта за европейското бъдеще. Като номер три от тези варианти е именно „Европа на различни скорости” – идея, която предвижда европейските държави да не Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: РЕВЕРСИВНИЯТ ЕФЕКТ НА ТЪПАКА ИЛИ КАКВО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕК, ЗА ДА ГЛАСУВА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-reversivniyat-efekt-na-tapaka-ili-kakvo-mu-tryabva-na-chovek-za-da-glasuva
На последните местни избори заявих, че няма да гласувам за никой кандидат-кмет и общински съветник, който не даде едно обществено полезно обещание – от паркинг, какъвто е в момента, да превърне Пловдив отново в град.
Това означава три неща. Първо, да събере колите от улиците и тротоарите и да ги върне на мястото им – в частните гаражи, сега превърнати в работилници, магазини, бардаци и какво ли не още, както и в общинските гаражи, непостроени до момента от нито една градска управа /противно на челния опит и здравия икономически разум/. Второ – да спре рушветопотока към джоба на чиновниците, които разрешават асфалтирането на градинки за паркинги, като накара самите чиновници – под страх от бой с бичове – да изкъртят лично асфалтите и пак да засадят трева. И трето – да спре безчинствата на мотоциклетистите, които карат като изоглавени по градските улици на задна гума и настояват, че обществото трябва да ги пази да не се убият.
Да искам нещо незаконно или извън правомощията на кмета и общинските съветници? Нещо, което да източи градската хазна, а не да я напълни? Нещо, което е в полза на някакво си гадно либерастко малцинство за сметка на смелото и красиво национал-патриотично мнозинство? Не искам.
Не искам ли? Ами защо тогава се чудя, че никой не обеща да свърши дори и едно от споменатите разумни неща, та да спечели моя глас…..
Това е тъй нареченият „реверсивен ефект на тъпака”. В тази гражданско-медицинска диагноза тъпак е всеки като мен, който очаква разумни действия в обща полза от сегашните български политици, а реверсивният момент настъпва, когато това очакване удари като бумеранг същия този тъпак по главата.
Само че аз не се отказвам, граждани, очевидно ще си остана реверсивен тъпак и за предстоящите парламентарни избори, като отново кажа, че ще гласувам само за Прочетете остатъка от публикацията »
3 МАРТ – НА ЗАПАД ОТ РУСИЯ, НО НЕДОСТАТЪЧНО НА ЗАПАД
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ На 3 март 1878 година Санстефанският мирен договор слага край на поредната за XIX век война между Русия и Турция. През 1990-та датата е обявена за български национален празник, макар твърдението, че тя поставя началото на Третата българска държава, да е изключително спорно. Какво всъщност честваме на 3 март и трябва ли да го честваме – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, факт е, че 3 март официално е български национален празник. Какво всъщност се чества на тази дата?
– Поне отначало – нищо, Фили, през първите две години след Освобождението, както се нарича тогавашната руска окупация на българските земи, тази дата сякаш не съществува. За първи път тя се отбелязва през 1880-та, но…..като ден на възшествие на престола на руския император Александър Втори. След още две години в списъка с неприсъствени дни на тогавашния Държавен съвет се записва 19 февруари като ден на „Заключаването на Санстефанский договор”. Така остава до 1949-та, само дето през 1916, с въвеждане на Грегорианския календар, всичко се преизчислява и 19 февруари става 3 март. През 1950 комунистическият режим маха 3 март от календара с почивните дни и за 37 години датата изобщо не се споменава, с едно изключение – през 78-ма, когато е 100-годишнината от Освобождението. И после – пак мълчание. Чак през 1987, подозирам – във връзка с тъй наречения „възродителен процес”, празникът става официален, а през 1990-та е обявен и за национален и през 91-ва е празнуван като такъв за първи път.
– Искаш да кажеш, че през 90-та, с обявяването му за национален празник, истинската тежест на този ден в българската история е силно завишена?
– Казват го редица историци, които напоследък явно се отърсват от идеологическите окови на вечната братска дружба с Русия и изнасят много нова информация по темата. Друг е въпросът дали, кой и как чете тази Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 