ЗА ЕВТИНАТА СКЪПОТИЯ И СКЪПАТА ЕВТИНИЯ

юни 23, 2017 at 1:19 pm (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ От всички държави в ЕС, в Дания се живее най-скъпо, в България – най-евтино – това показват последните данни на Европейската статистическа агенция Евростат. Дали и доколко обаче българите наистина се радват на евтиния живот – обсъждаме с Пламен Асенов. 

– Пламен, България пак се оказва страната с най-ниски цени в ЕС. Какви са фактите? 

– Те се съдържат в разпространена преди дни информация на Евростат за ценовите равнища през 2016 година, Фили. Според тях най-високи потребителски цени държи Дания – 139 процента от средното за ЕС. След това, с нива между 121 и 125 на сто от средните, са Ирландия, Люксембург, Швеция, Великобритания и Финландия. В дъното на тази класация, тоест, с най-ниски цени, са Полша – 53 на сто от средното, Румъния – 52 и България – 48. Заради безпристрастността си и единната методика, която ползва Евростат, това е доста добро доказателство, Фили, че ние, българите, не бива да сме нещастни, защото сме бедни – както показа друго европейско изследване миналата година, а трябва да се радваме, че живеем твърде евтино.  

– Това е общото средно ниво, а има ли разлика при цените на отделни групи стоки? 

– Има и тук сме отново на дъното – или на върха, ако предпочитаме да се радваме на евтинията. По ниски от българските цени за храни и безалкохолни напитки са само тези в Румъния и Полша, докато най-скъпата лимонада пият пак в Дания. Разликата е 62 към 150 процента. При алкохола и тютюна сме безспорни победители – поддържаме цените на 56 на сто от средните за ЕС, напук на Ирландия и Великобритания, които достигат рекордните нива от 175 и 162 на сто. По подобен начин са нещата и с групите хотели и ресторанти, облекла, електроника, автомобили – разликата на България със средното за ЕС е около два пъти, а с най-скъпите страни – до три пъти.  

– Пламен, защо имам чувството, че не си щастлив от това? 

– Е, евтинията си има предимства, Фили – особено ако работиш за средноевропейска заплата, а живееш в България. Но колко са тези хора? Освен това, тъй като тук най-евтина е и стоката „работна ръка”, теоретично погледнато, би трябвало да сме заринати от чужди инвестиции. Но чуждите инвестиции в България през последните години са мизерни, те са по-малко дори от парите, които българите зад граница изпращат, за да подпомагат родителите и близките си. За това, естествено, има причина. Да, евтината работна ръка е плюс, но минусите, които отблъскват инвеститорите, са далеч повече – липса на квалификация и дисциплина в същата тая работна ръка, лоша инфраструктура, тежки административни процедури, корупция, несигурност, невъзможност да получиш справедливост от съдебната система. Така че и в това отношение не си точим меда и маслото направо от чешмата, Фили.  Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ОГРОМНИЯТ ПУТИН, ГОЛЕМИЯТ СТОУН, МАЛКИЯТ РАДЕВ – И ЛЮБОВТА КЪМ НАКОЛЕНКИТЕ

юни 22, 2017 at 1:04 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ogromniyat-putin-golemiyat-stoun-malkiyat-radev-i-lyubovta-kam-nakolenkite

Харесвам музиката на Джон Ленън. Харесвам я, дори когато текстовете на някои от песните му са глупашко-героични – като онзи за жената, дето била „негърът на света”, или псевдо-философски – като в Imagine. Все пак този човек имаше дух и присъствие, които наистина завладяват.

Но, въпреки, че го харесвам, вече близо 40 години след смъртта му продължава да ме човърка въпросът защо той не използва гения си, за да протестира поне веднъж срещу истинската заплаха за света по онова време – комунизма?

Можеше да го направи например още през 1968-ма, с „Бийтълс”, когато българският комунистически режим не ги допусна да пеят на тъй наречения Световен младежки фестивал в София.

Нали се сещате какво цунами от възмущение щеше да настане, ако бяха отказали на Джон, Пол, Джордж и Ринго да ги пуснат в САЩ, където да протестират срещу войната във Виетнам? Но че не бяха допуснати в София – при това пак да пеят срещу войната във Виетнам – те самите премълчаха тотално…..

А можеха дори не в самата София да протестират срещу това крещящо извиване врата на свободата, трябваше само да се появят на тротоара пред българското посолство в Лондон и да изпеят една иронична песничка. Посланието щеше да бъде предадено. Аз и връстниците ми щяхме да го получим. Но не би.

Като казвам всичко това за Джон, когото харесвам, представете си какво бих искал да кажа за мистър Оливър Стоун, когото не харесвам още от сценария му за гнусния пропаганден филм на Алън Паркър „Среднощен експрес”. И когото заради „Взвод” и „Роден на 4 юли”, намирам за човек, залюшкан между същностите си на изпечен лъжец и обикновен глупак – кога както му е изгодно.

Така че изобщо не се изненадах от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПУТИН КАТО ВУДУ-МАРТЕНИЦА НА ШИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

юни 15, 2017 at 8:46 am (Публицистика) (, , , , )

 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-putin-kato-vudu-martenitsa-na-shiyata-na-balgariya

През 1509 година в Париж мислителят Еразъм Ротердамски пуска първото издание на знаменитата си сатира „Възхвала на глупостта”. Интересът към нея в цяла Европа е фантастичен и само за следващите 27 години – до смъртта му през 1536 – книгата претърпява цели 40 издания.

Има две версии за този бум. Първо, малцинството в Зрелият Ренесанс, което подготвя почвата за Века на разума, се наслаждава на сарказма, с който Еразъм громи глупостта. И второ – самата Глупост „открива себе си” в главите на мнозинството и, нали е умна като банда пияни абитурентки в бални рокли, започва да се харесва неистово – как да схване, че всъщност се вижда в кривото огледало на сарказма…..

По онова време обаче ние, българите, просто сме пили вино и замезвали пастърма край празни мисловни ясли, така че не сме и на йота засегнати от европейските антиглупави веяния. Не успяхме да се надишаме с тях и после, след тъй нареченото Освобождение, както и през последните 27, уж свободни от комунизъм, години.

Затова мисля, че трябва поне през следващите 27 да направим тук 40 бързи издания на „Възхвала на глупостта” и да превърнем нейното четене в държавна политика – белким поумнеем.

Държавна политика ли? Грешка! Като се сетя как и какви решения се вземат тук и кой участва в процеса /справка – стенограмата за КТБ/, смятам, че единственото, което държавата ни ще измисли, за да накара всички да прочетат „Възхвала на глупостта”, ще е да назначи по един дежурен от ДАНС до главата на всеки. А това е самата Глупост в действие.

Пък и, както се сещате, тогава възниква сакралният въпрос – кой, по дяволите, ще стои до главата на агентите от ДАНС, докато те на свой ред четат? Но да не изпадаме в умности, тук говорим за глупости.

Една от най-големите глупости напоследък в тази държава дойде от устата на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЕВРОПА ТРЯБВА ДА ЯХНЕ СПИРАЛАТА, КОЯТО ВЪРВИ НАГОРЕ

юни 12, 2017 at 9:22 am (Публицистика) (, , , , , , , )

 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-evropa-tryabva-da-yahne-spiralata-koyato-varvi-nagore

Не искам да говорим пак за атентати, но няма как да не споменем поредния епизод от войната на тероризма срещу демократичния свят. Защото точно по повод касапницата в Лондон президентът Доналд Тръмп туитна нещо изключително важно: „Ако не станем по-умни, ще става все по-зле”.

Този човек ме чете, граждани, казвам ви! И дори взима от дума, не като мнозина други, дето им повтаряш, потретяш, а те натискат тапите в ушите и зяпат тавана.

Но този път не се шегувам, а съм напълно сериозен. Нищо, че Тръмп не ми е платил подобаващо за съвета, радвам се, че поне е прочел и разбрал онова, което писах във factor.bg на 23 май, веднага след атентата в Манчестър: „Всички ние, обикновените граждани обаче, можем да направим едно изключително важно нещо в подкрепа на борбата с тероризма – да мислим.”

А може пък три дни по-късно да е видял Тръмп в блога ми един друг текст, който завършва така: „Трябва да мислим и да знаем, за да сме вътрешно готови за тази дълга война, която не свършва с последния атентат вчера, защото той не е нещо откъснато и различно от атентата, който следва утре.”

Е, кой да ти се сети – „утре”-то на Манчестър се оказа „вчера”-шния Лондон. Мразя да съм лош пророк! Или добър пророк…..все едно, разбирате ме.

Още нещо важно обаче написа Тръмп във въпросния туит: „Необходимо е да престанем да бъдем политически коректни и да се заемем с организирането на сигурността на нашите граждани”. Добре, де, темата за фалшивата политическа коректност, която изкривява човешките представи за света, а оттам и самия свят, също ми е любима.

Говоря за онези крайни прояви на политическа коректност, която настоява слепците да карат автомобил, за да не бъдат дискриминиран. Или онази, при която в САЩ има телевизия „само за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

СВЕТЪТ ГОВОРИ, БЪЛГАРИЯ МЪЛЧИ

юни 9, 2017 at 6:04 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Необявената хибридна война на Русия срещу демократичния свят има обхват, чиито размер доскоро никой не предполагаше. Какви са последните развития и заплахи в това отношение – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, всеки ден има нови свидетелства за руска намеса в ключови събития по света. Възможно ли е наистина Русия да води толкова широка кампания за влияние?

– Новите технологии позволяват, Фили. Какво е необходимо за целта? Първо, човек на върха, който има цели и задава глобалните насоки – като Путин. Второ, необходим е координационен и оперативен център. И ето ни го тъй наречения Руски институт за стратегически проучвания, плюс специалните звена на ГРУ, военното разузнаване, плюс бившето КГБ, сега – ФСБ. Трето – няколко глобални медии, от които се леят фалшиви новини и анализи. Освен официалната агенция ТАСС, основните кремълски рупора в чужбина са телевизията Russia Today и мултимедийният сайт Sputnik. Четвърто, трябват и няколко чужди източника, „полезни идиоти” от сорта на Уикилийкс, които да бъдат цитирани за авторитет. Пето, не може без купени политици и продажни партии по места. Льо Пен във Франция и БСП в България са само илюстрация, има и много други. Шесто, продажни местни медии и журналисти. В българския случай – повечето са такива. И седмо – трябват „тролове”, които да пръскат информационната мътилка нашироко и надълбоко, до най-маргиналните обществени слоеве. Дори бегъл анализ ще покаже, че войната с тези средства е евтина, несравнимо по-евтина, дори от най-малката и лесна военна кампания като тази на Русия в Крим. Да не говорим пък в сравнение със скъпата издръжка на сепаратистки и терористични групи и режими в близката и далечна чужбина или за пряката намеса в Сирия. Някои се чудят защо Русия продължава не само да се държи предизвикателно, но и да постига целите си, след като икономиката ѝ е в пълна разруха. Е, тук е заровено кучето, Фили, Русия май първа се научи да води евтина хибридна война чрез скъпите високи технологии, включително срещу създателите на тези технологии.

– Пламен, а какво ново през последните дни в дейността на Кремъл?

– В САЩ продължават да извират информации за руска намеса в изборите, за връзки на близки до Тръмп хора с Русия и нови разследвания започват по Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БЖЕЖИНСКИ СИ ОТИДЕ, НО РУСИЯ ДА НЕ БЪРЗА С ШАМПАНСКОТО

юни 4, 2017 at 2:23 pm (Публицистика) (, , , , , , )

 

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-bzhezhinski-si-otide-no-rusiya-da-ne-barza-s-shampanskoto

Отиде си Збигнев Бжежински.

За мен това казва всичко, но за който не знае, да поясня – Бжежински беше основният стълб на западната политическа мисъл и политическо действие в модерната епоха. Още от началото на 60-те, времето на Кенеди и Карибската криза, името му е пряко свързано с най-значимите събития и горещи точки в световната история – Виетнам, Китай, Кемп Дейвид, Хелзинки, Афганистан, Полша и Солидарност, Чехия и Харта 77, Империята на злото и какво ли още не. Задно с Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и папа Йоан-Павел II, Бжежински е четвъртият – а може би първият, но да не ги класираме – човек, който има огромни лични заслуги за рухването на СССР и комунистическата система изобщо. На всичкото отгоре, преди 20 години той издаде „Голямата шахматна дъска”, книга, в която прогнозира днешния свят и обясни защо именно Украйна ще е централна точка на сблъсък между Русия и Запада. Така че ако искате да знаете как ще се развият и занапред нещата около този конфликт – прочетете книгата за домашно.

Няма да влизам в повече подробности. Макар никога да не успях да се видя на живо със Збигнев Бжежински, радвам се, че живях по едно и също време на една и съща планета с него и, макар късно – поради Желязната завеса, но прочетох някои от книгите му.

Разбира се, в Кремъл и неговите политически околности, например на „Лубянка”, със сигурност са гръмнали шампанско по повод смъртта на Бжежински. Но руснаците имат наистина малко поводи за радост в скапания си живот, а много обичат чашката, затова често прибързват с черпенето, пък после се хапят отпред и отзад. Защото, макар вече без Бжежински, тях ги чака пореден цикъл провали по всички фронтове, отворени в откритата им война срещу света.

След като вече пети месец Владимир Путин не успява да се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ОТИДЕ СИ АНАСТАС

юни 2, 2017 at 10:01 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

Анастас Константинов

Отиде си Анастас, няма го вече.

Няма никога повече да си говорим за връзката между изобразителното изкуство и квантовата физика. Няма да обсъждаме сценария за документалния филм, който щяхме да правим за него, но така и не успяхме. Няма с по една голяма, пълна чаша в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

MANCHESTER, ENGLAND, ENGLAND ИЛИ ЗА ВСЕЛЕНСКАТА ИРОНИЯ НА ТЕРОРИЗМА

май 26, 2017 at 7:25 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Атентатът в Манчестър отново постави редица въпроси, свързани не само пряко с борбата срещу тероризма, но и по-глобални – за стойностите и отношенията в нашия свят, за това как да се защитят принципите на хуманизма и демокрацията. Доколко това засяга България и как се коментира темата там – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, поредният терористичен акт в Манчестър сякаш ни „изненада”, въпреки че по логика би трябвало да сме подготвени за него…..

– Така е, Фили, изненадани сме, защото кой е готов за подобен ужас. Първо, в такива случаи сърцето няма как да не повлияе на разума. Второ, при асиметричната война като тази с тероризма, изненадата е водещ принцип, тоест, никой не знае къде, кога и как ще бъде ударен. И трето – авторите на атентатите не са просто хора, неуспели в живота – „зли лузъри”, както деликатно ги нарече Доналд Тръмп в Близкия изток. Да, те са това, но и повече – хора с болна психика, защото как нормален човек, независимо от религия и идея, може да направи кланица на деца. Вероятно, Фили, дори обръгналите истински специалисти по терор не могат да си представят предварително точно тази атака. Това не е религия, не е дори фанатизъм – това е бяс, за който няма друго лечение, освен физическо унищожаване на приносителя. Всъщност – на всички приносители.

– Но задачата е трудна поради спецификите на днешния тероризъм – например факта, че неговата зараза се пренася виртуално и е почти невидима, докато не избухне.

– За съжаление, Фили, свидетели сме на вселенска ирония – хората, които отхвърлят западната цивилизация, ползват върховите ѝ достижения, за да ѝ навредят. Те не казват – о, не, ние ще атакуваме изчадието, наречено Запад, с мечове и копия от любимия си VII или в който там век живеят, няма да докосваме компютри и Интернет, създадени от зли джинове, няма да караме коли, за да бягаме от полицията, а ще яздим камили. Те не Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ТЕРОР ЛИ? АМИ ХАЙДЕ ДА СЕ СЪБУДИМ, БЕ, ГРАЖДАНИ!

май 23, 2017 at 11:33 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-teror-li-ami-hayde-da-se-sabudim-be-grazhdani

Атентатът в Манчестър е голяма трагедия. Но той не е просто поредната голяма трагедия. Той е поредният, но със сигурност – не последен, епизод от войната на тероризма срещу нормалния свят, която се вихри като някакво кърваво хоро от много години насам.

Тази война има своите вдъхновители, ръководители, финансисти, има си изпълнители, а също и зрители, някои от които повръщат отвратени, а други ръкоплещят, доволни от зрелището, което се разиграва на арената на световния Колизеум.

Тази война има, разбира се, и своите жертви. Имената на конкретните хора, чиито съдби са пряко затрити от терористите, са десетки, може би вече и стотици хиляди. Но най-голямата жертва на терора всъщност е светлият ни човешки дух, постоянно дърпан назад от принудата да се бие с мрака, вместо да се разгръща някъде напред.

Добре е, че след ужасните атентати в САЩ през 2001-ва човечеството, или поне най-напредналата и демократична част от него – онази, която наричаме Запад в духовен, а не само в географски план – официално обяви война на тероризма. Добре е, че вече се взимат някакви мерки, за да се ограничи до минимум в глобален план както броя на жертвите, така и разпространението на заразата. Те явно не са достатъчни и трябват още.

Не е добре обаче, че всички ние, тъй наречените „обикновени хора”, седим отстрани и си бъркаме в носа просто като зрители, които гледат ставащото на арената. Не е добре това, че май не си даваме сметка колко пряко и лично тероризмът засяга всеки един от нас. Как подкопава или дори направо руши обществата ни. Как ни пречи да крачим, а ни кара да се тътрим. Ами хайде да се събудим, бе, граждани!

Но какво да направим ние, питат мнозина. Не е наша работа да ловим терористи и да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КАБИНЕТЪТ БОРИСОВ 3 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПЪТЕКА

май 20, 2017 at 7:13 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Европейската посока на България е основната тема в дневния ред на кабинета Борисов 3. Вече има предложен нов български еврокомисар, активизира се и работата по започващото от 1 януари европейско председателство на България. Ще бъде ли наваксано отчетеното изоставане в това отношение – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, България ще има нов еврокомисар, отново жена и нейното име е Мария Габриел. Коя е Мария Габриел?

– Не познавам лично Мария Габриел, Фили, тя е политик, чиято кариера започва и се развива направо в Европа. Доколкото съм чел нейни статии и интервюта обаче, впечатлен съм от точните, ясни и, поне според мен, правилни позиции, които заема по важни въпроси на времето. Иначе според биографията си Мария Неделчева, по съпруг Габриел, е праволинейна и последователна млада дама. Неслучайно едва на 37 години тя е номинирана за важния пост на еврокомисар, което значи министър в европейското правителство. Мария Габриел е от Гоце Делчев, учи българска и френска филология в Пловдив и „Сравнителна политика и международни отношения” в Докторската академия по политически науки в Бордо. В периода 2004 – 2008 година е асистент в института в Бордо, занимава се специално с темата за процеса на взимане на решения в ЕС. През 2009 година става евродепутат от ГЕРБ и ЕНП, работи активно по въпроса за положението на жените и равенството на половете. През 2014 пак е евродепутат и вече заместник-председател на групата на ЕНП. Междувременно, през 2012 година сколасва да се омъжи за французина Франсоа Габриел от екипа на тогавашния председател на ЕНП Жозеф Дол. И сега, още на първото заседание, след като встъпи в длъжност, правителството номинира Мария Габриел за нов български еврокомисар, избор, който се забави значително заради политическата криза тук през последните месеци.

– Да напомним – какво стана с българския еврокомисар Кристалина Георгиева?

– Кристалина Георгиева бе оценявана като много успешен комисар, но през миналата есен напусна поста, за да стане главен изпълнителен директор на Световната банка. Междувременно предишното правителство на Борисов я номинира и като кандидат за Генерален секретар на ООН, но я включи твърде късно в надпреварата. Така че по принцип Кристалина Георгиева не е и няма да остане безработна, а ние с теб, Фили, няма да се притесняваме много за нея и нейния социален статус. По-важното е, че България от октомври миналата година няма еврокомисар, а времевата пролука ще се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЯКОИ, КОИТО НЕ ЗНАЯТ КАКВО ДА КАЖАТ, ДОРИ КОГАТО ИСКАТ ДА КАЖАТ НЕЩО

май 17, 2017 at 10:15 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-za-nashite-gadove-vazhi-i-zakonat-na-omertata

Докъде води непремереното дрънкане…..

Класическият случай е с Йосиф и неговите братя. Младият Йосиф много се фука с пъстрата дреха, дето баща им, Иаков, ушива специално за него. Взел, моля ви, дъртият пергишин, та почел с дреха някой, дето е никой по отношение на първородството и бащиното наследство. Но Йосиф одрънква света заради дрехата. И в добавка тормози братята си с разкази за свои сънища, в които той непременно е застанал прав, а те му се кланят.

Така че братята дружно го хвърлят в един трап, а после го продават на пътуващи търговци.

От това произлизат много чудесни библейски истории, но не може да се каже, че Йосиф си взима поука и спира да дрънка. В Египет той попада у велможата Пентефрия, чиято лекомислена и зла жена иска да съблазни красивия младеж и да съгреши с него. Но глупакът отказва. И не просто отказва, а съпровожда отказа си с истинска проповед за честта и достойнството, съпружеската вярност и светостта на нравствения закон – все идиотщини, заради които страда двойно, след като жената на Пентефрия информира мъжа си, че младият Йосиф опитал да я насили в собствения му дом…..

И когато, граждани, някой си Красимир Янков, освободен от Изпълнителното бюро на БСП „по лични причини”, хване да твърди, че оттук нататък в червената и всенародно любима партия ще се чува само един глас – онзи на председателя, аз веднага се сещам точно за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 Коментари

КАБИНЕТЪТ „БОРИСОВ 3“ Е ЗАЛОЖНИК НА НЕПРЕДВИДИМИТЕ СИ ПАРТНЬОРИ

май 12, 2017 at 7:54 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ България вече има ново правителство, макар участието в него на тъй наречените Обединени патриоти да предизвиква известен смут. Как изглежда третият кабинет на Бойко Борисов, какво може и не може да свърши той – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, въпреки че два пъти пада предсрочно от власт, Бойко Борисов и партията му ГЕРБ пак спечелиха изборите и създадоха правителство за трети път. Защо стана така?

– Да, изглежда като феномен, Фили. Дори канцлерът Меркел нарече успеха на Борисов „феноменален”. Но да не се заблуждаваме, Меркел и политиците от ЕНП имат причини да говорят така. Просто за тях Бойко Борисов да е пак начело на правителството тук, е облекчение. Брюксел има достатъчно проблеми, за да се занимава и с нас. От тази гледна точка възможността Борисов, който козирува пред „европейските началници”, да управлява България, означава предвидимост и стабилност. Да, тази стабилност е повърхностна, за България тя е равна на политическа стагнация, но това отвисоко и отдалече не личи. Ето и причината в този случай уж принципните десни европейски политици да не обелват и дума срещу участието в новия кабинет на хора и партии, които в Европа се считат за крайно десни, расистки и националистически, тоест, такива, каквито никой не би искал да види начело на Холандия, Франция или Австрия.

– Имаш предвид тъй наречените Обединени патриоти?

– Да, макар нещата в това отношение да имат нужда от изясняване. На Запад мерят с техни мерки, но те често са твърде погрешни, когато става дума за хора и партии – поне в България. Затова и западните наблюдатели често се изненадват от развитията тук или, както сега, наричат „феноменален успех” нещо, което всъщност е обратното на какъвто и да било феномен – пълната липса на политическа алтернатива. Реална алтернатива тук липсва поне 2001-ва година, но на последния вот беше неприлично видимо. Хората трябваше да изберат между популистката, но уж дясна и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »