Малки истории за велики европейци: ПАБЛО ПИКАСО, КОЙТО ВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ПИЕ /част първа/

ноември 14, 2019 at 7:42 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

Той живя 92 години, но не успя да нарисува целия свят, въпреки че много искаше. Името му е дълго като живота – Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрицио Руис и Пикасо.

През 1901-ва двадесетгодишният Пабло е за първи път в Париж, а импресионизмът още не е достигнала апогея си. Импресионистите рисуват онова, което виждат, но Пикасо вече е отвъд тях. „Аз не рисувам, което виждам, а което мисля” – казва той. Тази позиция му носи глад, студ и други липси. На моменти гори картини, за да се топли. Според някои, Синият му период се ражда, защото има под ръка само синя боя. Тя свършва, има розова – и периодът става Розов. Истината е по-различна. Синият период е пълен с тъга и меланхолия заради самоубийството на близък приятел на Пабло. Розовият период пък отразява самотата на художника в град, прочут с тълпи по улиците и шумни компании по кръчмите. През 1907-ма, с „Госпожиците от Авиньон”, Пикасо полага основите на течението, известно като „кубизъм”, развито после от него и Жорж Брак като аналитичен кубизъм и синтетичен кубизъм. Пикасо вече не е най-бедният художник и живее като истински парижки бохем, отдаден на рисуване, кръчми и много любов. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: ОВИДИЙ, ПЕВЕЦЪТ

ноември 12, 2019 at 12:04 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

„Тегли духът ми да пея как в нови тела се превръщат/формите. О, богове – та нали ги превръщате вие –/почина мой вдъхновете, водете стиха ми неспирен/до настоящите дни от самото световно начало.” Има много начини да се започне разказ за Овидий, но с началото на неговите „Метаморфози” е най-добрият. Да, животът на поетите не може да се преразкаже със свои думи, защото животът на поетите е самата поезия.

Много истории „как в нови тела се превръщат формите” разказва певецът в „Метаморфози”, включително онази за Нарцис, който умира от любов по себе си. Сам Публий Овидий Назон е известен като своеобразен Нарцис. Според критиците, от всички древноримски автори, той пише най-много за собствения си живот. Но се харесва с право – поезията му е страхотна и му осигурява безсмъртие. Овидий е роден през 43 г. пр. н. е. в семейство на конници. Учи риторика в Рим, но зарязва училището и обикаля големите културни центрове – Атина, гръцките градове в Анатолия, Сицилия. После в Рим се отдава се изцяло на поезията. Има богати и влиятелни приятели, включително Гай Меценат – приятел и съветник на император Август, нещо като културен министър, който се занимава с благоденствието на императорския поетичен кръг. На 18 Овидий постига голям успех при първото си публично поетично четене и оттогава поетичната му слава непрекъснато расте. Той попада и в кръга на патрона Маркус Корвинус, известен разкрепостеното си, дори за тогавашен Рим, отношение към жените и секса – а това влияе върху творческата и житейска съдба на Овидий. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: ФРИТЬОФ НАНСЕН, КОЙТО ПЪТУВА, БЕЗ ДА СЕ ДВИЖИ

ноември 9, 2019 at 7:25 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

Сега е лесно да си с ледоразбивач в Северния океан, трудно е през 1893, когато „Фрам”, дървеният кораб на норвежкия учен Фритьоф Нансен, тръгва към полюса. Момчето Фритьоф на 2 се качва на ски, на 18 чупи световния рекорд за бягане на 1 миля и 12 пъти е норвежки шампион по крос кънтри.

Учи зоология, а през 1882 се ражда идеята да прекоси Гренландия на ски. Докато пресича острова и седем месеца преживява с лов и риболов, Нансен съставя карта на южната му част, изучава релефа, климата, леда, флората и фауната, бита на инуитите. В Христиания е посрещнат като поп звезда. Вече има план за покоряване на Северния полюс, но първо реализира плана за сватба с Ева Сарс – красавица, пионер в норвежките женски ски и прочуто мецосопрано. Малко след сватбата, Нансен разкрива плановете за експедиция до полюса пред Норвежкото географско общество и подготовката започва. Събират се пари за изграждане на кораба, а той сам измисля част от екипировката. „Фрам”, което значи „напред”, е проектиран „да е толкова малък и здрав, че да не може да бъде унищожен от леда”. И Нансен го описва в дневника: „Тук е топло и уютно. Ние не ползваме печката, мисля да я хвърля, само пречи.” Печката пречи, моля ви!  И то когато корабът е на 660 километра от Северния  полюс. Някъде там Нансен спира машините, но пътуването не приключва, а току-що започва. Гениалната му идея е догадка. Той смята, че, заради смесването на солена вода със сладка от крайбрежието, големи ледени пластове дрейфуват към полюса. „Фрам” планирано замръзва, но продължава да плува с около миля на ден. Как по-гениално да се постигне една мечта, освен с кораб, който пътува, без да се движи? Но експедицията се проточва и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ОБВИНЕНИЯТ В ШПИОНАЖ ЗА РУСИЯ НИКОЛАЙ МАЛИНОВ ГОВОРИ, А БЪЛГАРИЯ МЪЛЧИ

ноември 8, 2019 at 7:08 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Истински трилър се разигра в България, след като обвиненият за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов се оказа в Москва, бе награден лично от Путин и спокойно се върна в София. Ще чуят ли българските власти този оглушителен шамар и ще вземат ли най-после мерки да се ограничи до минимум влиянието на Кремъл – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, как човек, обвинен в шпионаж, със съдебна забрана да напуска страната, все пак я напуска?

– Простичкият отговор, Фили, е, че същият съд, който по-рано налага забраната на Николай Малинов да напуска България, сега му разрешава. Да, прави го друг съдия, Андон Миталов, който безцеремонно зачерква решението на колегите си. Или поне не му пука за изискванията на закона и ги заобикаля. Разбираемо, представителите на съдебната система в България са практически недосегаеми, не носят отговорност за действията си и най-многото, което може да им се случи, е колегиално потупване по рамото с думите – ах, ти, лошо момче, друг път да не правиш така. Освен ако самата прокуратура не бръкне по-дълбоко и не отговори честно на въпроса – защо точно при Миталов отиват адвокатите на Малинов и как така лесно получават разрешението. За целта вече има назначена проверка от главния прокурор Сотир Цацаров. Той изглежда бесен и по юридически, и по политически причини. Първо, с даденото разрешение съдия Миталов директно заобикаля прокуратурата. Законът казва, че подобно искане трябва първо да мине през наблюдаващия прокурор, а Цацаров е особено ревнив, щом някой руши авторитета на институцията му и лично неговия. Второ, случилото се е толкова огромен гаф в политически план, че вероятно в един момент някой ще трябва да плати за него и всеки замесен по веригата се страхува, че може да е той.

– Добре, Николай Малинов, официално обвинен в шпионаж, който не трябва да минава границата, я минава със специално съдебно разрешение. Оттам нататък какво става?

– Ами предполагаемият московски шпионин отива в Москва. Добре, де, бяга – не е за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НИКОЛАЙ МАЛИНОВ В МОСКВА – ШАМАР НА ПУТИН ПО ЕДНАТА И НА ПЕСКОВ ПО ДРУГАТА БЪЛГАРСКА БУЗА

ноември 6, 2019 at 11:24 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-nikolay-malinov-v-moskva-shamarat-na-putin-po-ednata-i-na-peskov-po-drugata-balgarska-buza

Българският и световен русофил Николай Малинов, обвинен за шпионаж в полза на Русия и с наложена мярка да не напуска страната, изведнъж се озова в Москва и получи награда лично от президента Путин.

Малинов е удостоен с Ордена на дружбата, който върви с джоб парасъ около 70 бона в нормални български пари, не в милионните руски хартийки за тапети, както хлевоусти икономисти наричат рублите. Не са кой знае колко кинтите, но идват навреме да си плати даждията, човекът, зер към съда дължи 50 хиляди лева гаранция, а и адвокатите са зинали като хипопотами…..

Така им се пада на истинските шпиони в наше време, граждани – да им плащат не тайно, а публично, но не с цел те да се засрамят, а за да използват дори плащането като поредна ПР акция, част от хибридната война на Русия срещу нормалния свят.

Обаче малко се притеснявам от цялата история и то по няколко причини.

Не, не че Малинов няма да се върне в София. Ще се върне, къде ще ходи – на Путин той изобщо не му трябва в Москва, а в България, където да продължи да върши мръсна работа и да мъти водата на българското общество в руска полза.

Но първото ми притеснение е по въпроса какво ще го правим ние тук. Ако питате мен, Малинов трябва да бъде арестуван още на летището, окован в пранги и вкаран в тъмна тюрма, където, без стандартното лигавене с някакъв съд, да му се бият обикновените за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ – МУЗИКАТА ЗАВИНАГИ

ноември 4, 2019 at 6:59 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов

През 1756 в Залцбург се ражда дребен човек с мръсна уста, който е най-чистият музикален диамант на човечеството. Йохан Хризостом Волфганг Амадеус Моцарт умира на 35, погребан е като куче в общ гроб край Виена, но музиката му се носи над света като вълшебен дъх.

Волфи няма три, но обикаля клавесина като коте, катери се и иска да свири. Скоро вече чете, пише и смята; освен на клавесин, свири на цигулка и орган; на пет композира, а на 6 е на турне из европейските кралски дворове. В немския се появява думата вундеркинд. До 10 той очарова крале и кралици, но после го забравят –  тийнейджърът-чудо не е сладур като детето-чудо. „Живея в страна, където музиката има много малко късмет” – жалва се в писмо. Паралелно го мъчи и друго – има много любов без никакъв секс. От дете Волфи гушка жени на различна възраст, които обожават малкия гении. Като юноша, наоколо се въртят дукеси, принцеси, оперни звезди, но не може да се сближи с тях. На 21 обаче му излиза късметът. В Аугсбург лудият за любов композитор среща Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: МАРТИН ЛУТЕР, ПРОСЯКЪТ НА РЕФОРМАЦИЯТА

ноември 3, 2019 at 8:10 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

„Да” е последната дума, която реформаторът Мартин Лутер произнася, когато умира през 1546. 53 години по-рано в Айслебен се ражда дете, кръстено на Свети Мартин от Тур. Лутер учи право в Ерфуртския университет, но го описва като „бирария и бардак”. После подхваща теология и философия, но на 2 юли 1505 до него пада мълния и потресът го води в августински манастир. Монашеският живот го отчайва, има чувство, че колкото по-стриктно спазва задълженията си, толкова повече губи връзка с Христос.

Ръкоположен и изпратен като теолог във Витенберг, прекроява живота на целия свят. За начало на Реформацията се сочи 31 октомври 1517. Тогава Лутер окачва на портата на Дворцовата църква във Витенберг свитък с прочутите 95 тезиса за реформи. Но това е чиста градска легенда. Лутер официално праща в Рим своите тезиси – и не за да руши, а да заздрави църквата. Но негови приятели пращат тезисите на свои приятели по цяла Европа – и пламва огън, който никога не угасва. Две години по-късно, папа Лъв Х отлъчва Лутер, но и това не помага. През 1521 той е призован във Вормс на събор за обсъждане на писанията му, макар да е ясна идеята – да бъде измъкнат от Витенберг, арестуван и съден като еретик. Фридрих ІІІ от Саксония обаче му гарантира закрила, Лутер отива във Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ – АЛТЕРНАТИВА ВСЯКА ТУКА ЗАБРАВЕТЕ

ноември 2, 2019 at 7:44 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Резултатите от проведения в неделя първи тур на местните избори в България показаха практически пълно съвпадение с прогнозите – ГЕРБ са първа политическа сила със стабилна преднина пред основната опозиционна партия  БСП, а ДПС запазва и дори леко разширява влиянието си извън смесените райони. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, имаше ли каквато и да било изненада на тези избори?

– Този път боговете на политиката не ни зарадваха с нищо неочаквано, Фили. Да, това е странно, особено когато говорим за местни избори в България. Обикновено картината е пъстра и на повърхността избиват неочаквани ефекти от местни специфики, но тази година прогнозите се сбъднаха практически напълно. За да илюстрирам казаното: през целия изборен ден май най-голямата интрига в медиите и социалните мрежи беше въпросът дали в Пловдив кандидатът, за който се смяташе, че ще е втори, ще стане трети, а, след като той все пак си остана втори – дали това не стана по втория начин, с купени гласове например. Тоест – твърде постна интрига на второ ниво. Но наистина, по-интересна нямаше.

– Дори да ти звучи скучно обаче, нека припомним резултатите на основните партии.  

– Първо, сбъдна се прогнозата, че ГЕРБ ще отстъпят от наистина фантастичните позиции, които спечелиха на предишните местни избори – но ще отстъпят съвсем малко. С други думи, те пак ще имат над 120, тоест, почти половината кметски места от всичките 265 общини в страната, но този път на повече места ще трябва да се явят на балотаж, за да ги вземат. В повечето случаи преднината на техните кандидати е такава, че резултатът от балотажа е наистина предизвестен. Второ, пак както се очакваше, по обратния начин стоят нещата с основната опозиционна сила – БСП. Ако съпоставим реалната бройка гласове с тези от предишния местен вот,, ще видим, че социалистите са повдигнали нивото на подкрепа в страната, но съвсем малко. Основното, с което те могат да се похвалят – и наистина се хвалят – като резултат от вота в неделя, е, че Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: МАРИЯ КАЛАС – БОЖЕСТВЕНАТА

октомври 31, 2019 at 11:28 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

Леонард Бърнстейн я нарича „Библията на операта”, но за всички тя си е La Divina, Божествената или просто – Мария Калас. Годината е 1954, Калас пее Верди – „Силата на съдбата”. Заглавието не е за нея, но сякаш е за нея. „Няма такава съдба като моята. Ужасяващо е!” – казва. Родена е и живее 13 години в Манхатън, но учи пеене в Гърция и Италия, и цял живот предпочита европейските сцени. Баща ѝ е темпераментен грък, който обича жените. Майка ѝ – още по-темпераментна гъркиня, на която ѝ писва от изневери, взима си децата и се връща в Атина. Вече е открила таланта на Мария и я мъчи, като я кара да пее и пее.

Maria Callas

Времената са тежки, тя праща тийнейджърката да прави компания за пари и продукти на гръцките, а после и на немските войници. Мария не прекрачва границата от компаньонка към проститутка, но намразва майка си завинаги. И все пак, силата на съдбата – точно заради майчината амбиция, божественият дар на Мария се развива. Дебютът ѝ е през 1938 в Атина, а първото истинско признание – през 1946 на Арена ди Верона. Калас е сто килограмова млада дама, чиито глас и талант карат всички на тълпи да се влюбват в нея. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: СКУЧНИ ИЗБОРИ, НЕНУЖНИ ШПИОНИ И МЪЛЧАНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ АГНЕТА ЗА РУСКО-СРЪБСКИТЕ ГЯВОЛИИ

октомври 30, 2019 at 1:09 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-lizostde-profundis-skuchni-izbori-nenuzhni-shpioni-i-malchanieto-na-balgarskite-agneta-za-rusko-srabskite-gyavolii

Оти ручахме изборите?

Избори като избори, целта им е да се повесели с хоро на мегдана народонаселението, чиито кандидат победи; да се прецакат местните пияндета, дето не са се заредили предварително с ичкия, защото са забравили строгата забрана да се продава алкохол в изборния ден; да се глоби някоя и друга медия, задето не спазва тъпото правило да не се публикуват междинни резултати, преди ЦИК да лопне изборните порти; и най-после – максимално да се наподоби демократичната процедура в напредналите страни, така че да видят те кои сме ние…..такива ми ти ползи.

Но други ползи от местни избори в България фактически нямаше. Резултатът от тях наистина беше толкова предизвестен – и то месеци по-рано – че всички дори знаехме какво ще кажат от БСП след изборния ден: „ГЕРБ спечелиха, но всъщност загубиха – ние загубихме, но всъщност спечелихме!”

Браво на червените момчета. И на червените момичета браво.

Сега, след 11 поредни загуби, очаквам най-после Корнелия Нинова да влезе в ролята на силен пестицид и ако не да изтреби до крак, поне здраво да отрови живота на онези шушумиги, които настояваха БСП да подкрепи Мая Манолова. Ама не веднага, а след седмица, да мине и балотажът, че сега още можем да се хвалим с него – нали левицата за първи път стига до балотаж в столицата от не знам си колко годин.

После вече ще си признаем пред света и цялата горчива истина – че Мая Манолова е виновна за поредната ни позорна изборна загубата.

Но така, де, ега ти изборите, щом голямата интрига в тях през половината време беше как в Пловдив някоя си Дани Каназирева емен емен да изпревари някой си Славчо Атанасов, `ма не успява. И после пита тревожно  – `ма защо ли не успях, да не би електоратът от „Столипиново” внезапно да бе обладан от гражданско самосъзнание и да отиде до урните да фърли на Славчо, нищо, че не е красавица като мен?

Да, основният резултат и от тези избори е, че Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Малки истории за велики европейци: УЙЛЯМ БЪТЛЪР ЙЕЙТС – ЛЮБОВТА, ПОЕЗИЯТА, СМЪРТТА И ИРЛАНДИЯ

октомври 24, 2019 at 10:17 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

Не знам как да започна. Със „смърт” не е добре. С „поезия” – но как ще свърша, поезията никога не свършва. С Ирландия? Родината не е частна собственост. Е, ще започна с трите едновременно – Уйлям Бътлър Йейтс.

„Внезапно аз видях студеното, измамно вкусното небе”. При Йейтс поезията, смъртта и Ирландия живеят заедно и неслучайно през 1923 нобеловият комитет му присъди наградата за литература с мотив: „За неговата винаги вдъхновена поезия, която по крайно артистичен начин дава израз на духа на цяла една нация“. Критиците наричат Йейтс „последният романтик”, макар да е автор на стихотворение с не особено романтичното заглавие „Пиянска песен”. „Виното влиза през устата, а любовта през очите. Това е всичко, което трябва да знаем за истината, преди да остареем и умрем” Е, не е пиянска песен, а опияняващ химн за живота, дишането и любовта. Май забравих любовта – четвъртата най-важна дума в живота и творчеството на Йейтс. Той е роден през 1865 в Дъблин, в англо-ирландско протестантско семейство. От първата си любов – фолклора, Йейтс взима Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗАХАРИЕВА В МОСКВА ИЛИ ОБИКНОВЕН БЪЛГАРСКИ ЖИВОТ В КЛАСИЧЕСКИ РУСКИ КОШМАР

октомври 23, 2019 at 2:04 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-zaharieva-v-moskva-ili-obiknoven-balgarski-zhivot-v-klasicheskiya-ruski-koshmar

Благодаря, но нямаше нужда!

Имам предвид – нямаше нужда да ходи Екатерина Захариева в Москва и да слуша на място глупостите на Сергей Лавров. Можеше и като си седи в София да разбере, че тая, дето си я мислим ние – или дето се надяват някои от нас – за характера на двустранните отношения с Русия, няма да я бъде. Доказателствата за това са толкова много, че ако ги съберем на едно място, ще затрупат цялата ни държава с нейната вековна и история на пренебрегване на тези доказателства.

Нямаше нужда също самата Екатерина Захариева да говори пред медиите неща, които звучат повече като тъжни усмивки от старите ленти, отколкото като реални опции за правене на политика и бизнес между България и Русия.

Руснаците отдавна са доказали, че приемат подобни изявления като признак на слабост от дадена държава и затова задължително засилват натиска срещу нея, та да получат още и още. Щото тяхната уста, както се знае, е далеч по-голяма от територията им, а тяхната лакомия – от възможностите им да дъвчат, гълтат и смилат.

„Заинтересувани сме да водим равноправен и взаимноизгоден диалог, при който ще се ръководим от националните интереси и общата политика на ЕС и НАТО” – съвсем сериозно заяви Екатерина Захариева в интервю за ТАСС още преди заминаването си за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »