De Profundis: СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО ИЛИ О, БОЖЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАХМУРЛУК

май 12, 2021 at 5:45 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sluzhebno-pravitelstvo-ili-o-bozhe-na-politicheskiya-mahmurluk

О, Боже на политическия махмурлук! Доживяхме, граждани, пак да ни управлява нещо, което е Почти нещо.

Защо помислихте, че говоря за президента Румен Радев? Засега не съм стигнал до него, имам предвид служебното правителство – всяко такова правителство, включително новоназначеното.

Иначе, ако говорех за Радев, щях да кажа че имаме ефрейторско управление. Защото – да, в армейското си битие той може да е цял генерал, но за един цивилен мандат като президент успя да се издигне само от политически редник до политически ефрейтор.

Някога самият Тодор Живков казваше за социализма:“Социализъмът е едно недоносче!“ Е, същото важи и за кое да е служебно правителство. То по принцип е особено политическо животно, което не би трябвало да се въди по нашите земи, ето обаче, че се въди.

Но, за да разберем ясно защо непочтително го наричам „Почти нищо“, да се запитаме – за какво служи то?

По закон, основната задача на служебния кабинет е да подготви предстоящите избори. Но с какво министърът на културата подпомага постигането на тази заветна цел?

Дори да се казва Пабло Пикасо – а в случая се казва само Велислав Минеков – той няма никакво отношение към темата „избори“, така че е просто една фигура с голяма заплата и екстри, които ние, избирателите, му плащаме от джоба си, за да върти по цял ден синджирчето и да щипе разни културни деятелки по баджаците.

Е, добре, де, ако е по-инициативен човек, може например да докара в София Хора на пловдивските момчета, който след всяко заседание на Почти нищото да пее „Осанна“. Но толкоз.

Или с какво г-н министърът на спорта – Андрей Кузманов, дипломиран учител по физическо възпитание – би подпомогнал подготовката на изборите? По тази тема единствената реалистична идея, която ми хрумва, е, че може всяка сутрин да организира ведрина за останалите участници в Почти нищото.

Макар че защо те доброволно биха се включили в подобно нелепо упражнение, акълът ми не стига. Аз например се смятам за нормален човек, включително защото като забавление сутрин от години предпочитам тежкия махмурлук, пред дори най-леката ведрина.

Точно толкова са безполезни за бъдещите избори и огромна част от другите г-да министри – на екологията, на туризма, на отбраната и прочие.

Да не говорим за факта, че изборите пряко се подготвят всъщност от ЦИК, а служебните министри повече дълбокомислено стоят в креслата, гледат и се пулят. Да не говорим и за факта, че, тъй като за служебни министри обикновено се назначават новаци по върховете на държавното управление, те тъкмо започват да учат занаята и – ядец, изтича им двумесечният срок на годност.

Не, че не мога да приема съществуването на служебното правителство като такова, мога – но само като добра възможност по-скоро да дойде и моят ред да стана министър. Иначе изводът е ясен – този политически инструмент за България е напълно излишен, защото е скъп и неефективен.

Има две добри опции да се промени тази практика. Първата е свързана с възможността за силна редукция на министерските постове, когато се наложи да имаме служебен кабинет.

Например министър на финансите трябва да има – държавата не може да затвори за два месеца, все пак трябва да се одобряват различни разходи, включително за изборите. Той обаче, с помощта на заместник-министри, може да поеме още доста ресори – икономика, земеделие, социални въпроси. Министърът на правосъдието пък може да поеме силовите ведомства – отбрана и вътрешни работи. И така нататък.

Тоест, служебното правителство по принцип трябва да се сведе до премиер, плюс 4-5 ключови министри максимум, всичко останало е излишно.

Другата опция за решаване на въпроса е още по-добра според мен – правителството в оставка да изпълнява функцията на служебно и да подготви изборите.

Да, има възражения, че, доколкото познаваме местните политически нрави, кабинетът в оставка ще изкриви подготовката за изборите в своя полза. И ще се развърти да назначава на ключови позиции свои хора, от които следващото управление трябва с години да се чисти. И ще направи други зулуми, за които предварително дори не можем да се сетим.

Е, да, в България всичко е възможно – но същите възражения са напълно валидни и по отношение на всеки служебен кабинет, каква е разликата.

Я да видим с конкретното току-що назначеното правителство на Румен Радев как стоят нещата. Тоест, да си зададем въпроса не „за какво“, а „на какво“ служи то?

Преди всичко и изцяло – на интересите на самия Румен Радев, разбира се.

За разлика от някои други сфери, в политиката напълно е валиден принципът, че който плаща, той поръчва музиката, тоест, който назначава, той фактически управлява. Ако се върнем към началото на този текст, докарали сме се до доста двусмислена политическа ситуация – „Ефрейтор назначава Почти нищо“.

И, независимо от опита чрез биографиите на новите министри да се придаде някаква едва ли не демократична, проевропейска и дори проамериканска визия на кабинета на Стефан Янев, много трудно някой ще повярва на тази мимикрия. Защото веднага, щом започне да действа това правителство, по делата им ще познаем…..не, не толкова самите министри, а президента Румен Радев. 

Но нали знаем със сигурност, че този човек не е проевопейски и проамерикански ориентиран, дори не е политически неутрален, а нагласата му е изцяло проруска – лично го доказа много пъти през първия си мандат. И когато кабинетът Янев заработи, това отново ще лъсне, както ще лъснат и много други работи.

За доказателства няма нужда да ходим далеч, да се връщаме към генезиса на политика Румен Радев, за който бабуваха КГБ чрез генерал Решетников отвън, плюс БСП и другарката Корнелия Нинова отвътре.

Достатъчно е да си спомним как през годините на върха президентът Радев се биеше срещу ГЕРБ, дори с цената на това да се излага като кифладжия чрез думи и действия, които противоречат на самата същност на президентската институция. А понякога и на българските национални интереси – като желанието му да се признае Крим за руски например.
Освен това, още миналата седмица, когато стана окончателно ясно, че топката минава в неговите ръце, Радев без колебания заяви, че ще покани в правителството си хора от левицата. Нищо, че левите „експерти“ в България по принцип са провалени, а и левият път в момента изобщо не е подходящ за това страната да се промъкне невредима през предизвикателствата, които се вихрят наоколо.

Но, както виждаме от състава на новия кабинет – нареди ги като червени матрьошки един до друг, макар да се опитва да ги смеси и поприкрие с „десни“ лица като Минеков.

Още нещо важно обаче – след като Радев отложи амбициите си за нов политически проект, той се ориентира към президентската надпревара за втори мандат. А общата ситуация в страната е такава, че, за да спечели поста отново, той има нужда хаосът да продължи. Не само защото на този фон по-лесно може да минава пред публиката за стълб на стабилност и спасител на нацията, но и защото на последните избори вече практически видя, че в мътната вода наистина успява да налови повече подкрепа от различни страни.

Както видяхме в последното Народно събрание, става дума за 4 от 6 партии, които са с него. Сметката е проста – техните гласове, плюс гласовете на онези промосковци, които останаха отвън, плюс допълнително заблудените избиратели, ще му стигнат да спечели президентския пост. Затова от гледна точка на Румен Радев е добре хаосът да продължи до есента – а какъв по-добър инструмент за поддържането на хаоса от служебен кабинет, последван от пореден парламентарен провал – и още един служебен кабинет.   

Още ли някой мисли, че правителството на Стефан Янев ще подготви честни избори, които ще дадат резултат, полезен за България като цяло, а не за отделни политически котерии, в частност – за интереса на прекия му политически бос Радев?

Ако има такъв наивник – да се ритне сам отзад, защото дори О, Боже на политическия махмурлук не може да ходи и да рита всеки малоумник поотделно!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЕВИННАТА РУСИЯ – ПРЕКРАСНА ТЕМА ЗА ДОКТОРСКА ДИСЕРТАЦИЯ

май 9, 2021 at 1:00 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-nevinnata-rusiya-prekrasna-tema-za-doktorska-disertatsiya

Доживяхме, граждани, да получим една добра новина откъм Изток – България най-после попадна в списъка на недружелюбните за Русия страни. 

Ако не знаете, това са такива нагли държави, които не просто отказват да работят изцяло за руските интереси, но и най-подло смятат собствените си интереси за по-важни. А и не обичат руснаците искрено и лично – от великия вожд Путин, до последното пионерче, готово да предаде баща си на властта.

В този списък обаче попадат почти всички страни по света, изключенията са малко и се чудя защо Кремъл се поти с дългия, а не се заеме с краткия вариант – на страните, които угаждат на Русия изцяло и я обичат всеотдайно.

Но май се сещам защо – защото тогава писателите ще останат с чисто бял лист в ръка. Да, има още държави, които работят за интереса на Кремъл повече, отколкото за собствения си, но го правят от страх, не от любов.

А да видите какви беди ни чакат сега, като попаднахме в този руски списък – внушават някои болни мозъци в България.

А всъщност никакви беди не ни чакат, напротив, само хубави неща.

Например, поради съществуването на въпросния списък, Кремъл вече заплаши да накаже Чехия, като спре чешката бира на руските граждани. Ми прекрасно, тъкмо ще остане повече за нас, жадните европейски ценители.

А България как ще накаже Путин – ще забрани на руснаците да идват на почивка тук ли? Само министър Марияна Николова и разследваният за руско шпионство Николай Малинов ще бъдат душевно наранени от такава мярка, казвам ви. Добре, де, и някой си Копейкин вероятно. 

Иначе аз например ще се зарадвам. И без това отдавна настоявам ние сами да прекратим руското „туристическо“ нашествие по много причини, най-малкото – защото съм чувал от специалисти, че масовото присъствие тук на руски туристи има отрицателен ефект върху качеството на българската туристическа индустрия.

Като цяло, сега е много подходящ момент да се вземат по-сериозни мерки срещу агресивната руска политика, граждани, нещо, за което настоявам почти всекидневно от 2008 насам, откак Кремъл безцеремонно атакува Грузия. Тогава призовах за незабавен бойкот на всичко руско, включително на прекрасната руска водка – и ето, че 13 години по-късно самият Европейски парламент се приближи доста плътно до тази идея.

На някой това може да изглежда твърде бавна реакция, но вероятно повечето хора ще се съгласят, че, в сравнение със стандартната европейска политическа реактивност, 13 години за наистина важно решение са нещо, което може да мине за „незабавно“. Да, все пак е по-близо до внезапното „маняна“, отколкото до безбрежното „иншаллах“.

Червен, зелен или пембен, но с неотдавнашната си извънредна резолюция по темата, ЕП ми върна поне малко от иначе напълно изгубената вяра, че някой ден европейските политици по-масово ще си извадят главата от задника и ще погледнат в очите проблема с озъбената срещу целия свят Русия.

„ЕС да намали зависимостта си от руската енергия, да спре „Северен поток 2“ и строителството на спорни руски АЕЦ на своята територия“ – призова Европейският парламент, при това с голямо мнозинство от 569 гласа „за“, нищо, че българските комунистически мишки избягаха от гласуването.

В резолюцията се осъждат категорично „подривните действия на Русия“ в европейски страни, включително в България, и се призовават държавите от Евросъюза да не приемат руски средства с неясен произход, както и да ограничат руските корупционни инвестиции. В тази посока специално са споменати България, Кипър и Малта, които трябва да спрат да дават на руснаци гражданство срещу инвестиции.

България, както стана преди време около случая Скрипал, за малко пак да остане извън чадъра на европейската солидарност, този път с Чехия, но все пак се реши и изгони още един руски дипломат. А в Кремъл Песков побесня и се закани да ни го върне тъпкано. Най-вероятно, ще изгонят и те един-двама от нашите.

Това също е добра новина, граждани. То означава, че ако разкриваме и гоним руските шпиони оттук с добро темпо, скоро няма да остане българско посолство в Москва и съответно руското ще трябва да се маха от София, защото няма да останат и контакти за реализация. Какъв само вечен мир и спокойствие ще настане тогава…..

Но не се радвайте предварително, дотогава има още време, а и руснаците са отмъстителни като невестулки и ще търсят начин да ни навредят със или без посолство.

Ако погледнем обаче и малко по-широката картинка, ще си дадем сметка, че не само българското посолство може да си вдигне чуковете от Москва. Както е тръгнало светът непрекъснато да напада горката невинна Москва, така ще стане на практика с посолствата на всички демократични държави. 

Да, забелязвате ли колко невинна е Москва. Винаги, постоянно и за всичко. Всички останали са гадове, които непрекъснато кроят шапката на Русия, действат активно срещу нея, организирано или индивидуално я обвиняват безпочвено за каквото да се сетиш. И умникът Сергей Лавров затова иронизира – слава, Богу, че още не сме убили ерцхерцог Фердинанд.

Хубав лаф – обаче когато нагло убиваш, тровиш и затваряш всеки, който ти пречи, когато целият свят вижда и осъжда действията ти, а ти се държиш, сякаш не си миризливецът, пръднал в трамвая, крачката до това да убиеш ерцхерцога и да подпалиш още една Първа световна война никак не е голяма.
Невинната Русия – това наистина прилича на прекрасна тема за докторска дисертация по политология, толкова много материал има……

Да, Русия е невинна, когато взривява военни обекти в европейски държави като Чехия и България. Невинна е, когато шпионства в София и използва столицата ни за балканска столица на ГРУ. Невинна е, когато оказва натиск за промяна на българската политика в руска полза. Невинна е, когато заобикаля принципите на международното право и добрия тон в политиката, като мами и с граждански полети прекарва над България оръжия, предназначени за Сърбия.

Ако някой обикновен човек беше толкова невинен, граждани, колкото е император Путин, отдавна щеше да бъде канонизиран за светец. А, вместо това, ние тормозим невинния човек с декларации и заплахи.

Ето ви го например и американския държавен секретар Антъни Блинкен: „Ако Русия действа необмислено или агресивно, ние ще отговорим“.

Ами хайде, де, колко още по-агресивно трябва да действа Русия, че да получи очаквания достоен отговор от Запада?

Но – май не, въпреки обнадеждаващите декларации, май няма скоро да има сериозен отговор. Защото в политиката на Запада участват и типове като немския външен министър Хайко Маас, които дори в тази драматична ситуация призоваватза „диалог“ с Кремъл.

„Не е в наш интерес да се включваме в тази конфронтационна врява“ – безцеремонно заяви Маас.

Мисля, че в същата секунда Лавров е решил да му прати скромен подарък, защото Маас се превърна в поредния „полезен идиот“, който играе ролята на безплатен рупор на руската хибридна война. Защото всъщност руската версия за нещата е точно такава – Русия си седи там някъде на Изток съвсем невинна, нищо не прави, а светът, щото я мрази, вдига „конфронтационна врява“.

Ех, Шрьодер, Шрьодер, що ли не остана единственият немски политик, готов да предаде интересите на демократичния свят, за да опази интересите на войнствения, диктаторски Кремъл!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЕХ, МАНДАТ, ТИ РОДЕН, НАШ ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА НЕПОЛИТИКАТА В ПОЛИТИКАТА

април 29, 2021 at 6:22 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-eh-mandat-ti-roden-nash-ili-prikazka-za-nepolitikata-v-politikata

Както се очакваше, граждани, тази година предизборният цирк в България не беше много интересен, но за сметка на това прерасна в огромен следизборен цирк. И, закономерно, няма и месец след вота, политическата публика е вече с увиснало чене – знак за истински шок от безумните изпълнения, които вижда да се разиграват по арената.

В момента мандатът за съставяне на правителство е като някакъв летящ холандец, осъден да се прехвърля навеки от ръка на ръка, защото няма кой да го вземе и реализира. В цялата работа обаче има нещо още по-важно – че ситуацията е патова, се знаеше предварително, не се знаеше обаче, че онези уж политически субекти, които сами се гюмчат в гърдите като „партии на промяната“, ще се държат чак толкова политически безотговорно и морално недостойно.

Добре, ГЕРБ получиха мандата и представиха правителство. Аз лично не бих казал, че присъствието в него на Любен Дилов – син, който понякога е зелен, а друг път червен, е особено достойнство. Даже напротив. Нито пък бих одобрил номинацията на Красимир Вълчев като нов стар шеф на образованието, защото този човек подлуди цялата държава с идеите си как онези ученици, дето ще учат в къщи, са само половината от онези, дето ще ходят на училище, обаче в сряда, петък и събота едните ще сменят другите. Но ако някой междувременно удари сто тояги на голо на министъра, всички ще си стоят в къщи, а само дните от седмицата ще се сменят.  

Така или иначе обаче, дали хубаво или лошо беше това правителство като цяло, сега вече никой не може да каже, защото бе бламирано, още преди да се обсъди не само персоналния му състав, но и още по-важни неща като програма, приоритети, идеи за реформи и т.н.

Строго политологически погледнато, голословното отрицание изобщо не беше умен ход от страна на ДБ и ИТН. Тези две партии имаха шанс да се докажат пред избирателя като сериозни и диалогични формации, които взимат информирани решения и правят всичко възможно, за да не потъне страната в разруха. Достатъчно беше само да проведат една среща с преговорния екип на ГЕРБ, след която пак да кажат своето „не“, но вече с аргументи и обосновки под ръка. И с благообразното обяснение – ето, направихме усилие, но не стана работата. Това е част от отговорното поведение, което хората очакват в тази мътна и кървава ситуация – очакват да знаят какво всъщност става и защо.

Не би! Няма кой да е умен, трябва всички да сме революционери – да желаем промяна на правилата, въпреки че не знаем със сигурност какви са те. И въпреки, че имаме на ум само нещо бълбукащо по въпроса с какво да ги заменим.

Но, да речем – добре, това лайно вече беше настъпено и клоуните продължиха да джапат нататък из политическия манеж с патъци номер 85. Веднага, след като ГЕРБ върнаха предсрочно мандата, Тошко сценаристът, запитан какво ще предприеме втората партия – ИТН, отвърна велемъдро и тайнствено: „Ще направим това, което трябва да направим, в момента, в който ни дадат мандата“.

С което човекът веднага влезе като номер две в личния ми списък на българските царски особи – досега само Симеон имаше право и задължение да ръси подобни простотии. Ама на него това му е присъщо заради вродената неспособност да се изразява смислено, плюс нежеланието му да казва истината за каквото и да било. А при Тошко…..

А, чакайте, бе, граждани, да не би и при Тошко основанията да са същите, въпреки славата му на печен сценарист и въпреки заявките на ИТН за необходимостта от честна и открита политика?

Все пак, заявката на подпредседателя, че мълчанието на ИТН ще продължи, и този път доказа само валидността на елементарния принцип, че казаното от втория човек в дадена партия е винаги предпоследно, защото последната дума е винаги на шефа. Така че ето ви го самият председател Слави да се изявява по темата „мандат и к`во правим, ако случайно ни се натика в ръцете“.

Ще отминем с мълчание заслужаващия ирония факт, че по-рано Слави се подиграваше с коронавируса, но това несъществуващо изведнъж го докопа, заради което и не можа да се зарадва както трябва на политическата си победа – с чалга на корем и кючеци по масите. Народните маси.

Друг е въпросът, че той и без това нямаше как да се зарадва на политическата си победа, първо защото не е политик, и второ – защото на главата му се струпаха отговорности, които дори не си е представял, че съществуват. Например – защо ми е мажоритарен вот, ако няма да избират само мен? Или – колко сценаристи трябват, за да се сътвори добър проектобюджет? Такива ми ти работи.

Та излиза Слави изведнъж и уточнява, че партия ИТН ще назначи за премиер някоя си Антоанета Стефанова, шахматистка, която обаче, веднага щом получи мандата, ще го върне.

Колко малко думи, колко много информация, граждани!

Първо, публиката разбира със сигурност нещо, което отдавна подозира – че партия ИТН не може и не иска да прави политика, а само да си играе политически игрички. Или да свири подпури от политически хитове. Второ, че партия ИТН всъщност е тайният клон на партия „Българско лято“, доколкото шахматистката Стефанова, както поне БТВ информира, през годините е получавала солидни субсидии от дубайския бизнесмен и политик с български прокурорски обвинения. Трето, научаваме, че шахът не е работа за всеки, но политиката, както и подозирахме, е. Поне в България. Четвърто, вече е сигурно, че ще има предсрочни избори, защото в тази ситуация никоя от останалите партии не може да реализира мандат, колкото и самоотвержено Хаджигенов да го иска. И пето, видяхме с очите си как отказът на ИТН накара всички да се разбръмчат като разтревожен кошер – не само пчеличката Мая.

Благодаря, Слави, не знаех, че един прост отказ от мандат е толкова полезно упражнение за изясняване на общата ситуация в страната, кой кой е в нея и за какво се бори.

Закономерен е въпросът – какво става оттук нататък. Защото изборите са ясни, но в Парламента има хора, които знаят, че вероятно никога пак няма да попаднат в него, така че продължават да правят сметки. Например споменатият Хаджигенов, който вече и по този въпрос влезе в противоречие с Мая. Тя вика – неприлично е най-малката партия да вземе мандата и зад нейния гръб да се крият по-големите, а той вика – е, щем, не щем, нали сме отговорни хора, ще го вземем.

Добре, де, дори Радев да им го даде и да го вземат, с мандат в ръката те са способни точно толкова да съставят правителство, колкото и без мандат в ръката, тоест – хич.

Мисля си обаче, че Румен Радев може да се окаже по-хитър, отколкото е, като с един куршум удари два заека – да избегне капаните по пътя на мандата и да си осигури нов ресурс за президентските избори. За целта е достатъчно само третия път да го даде на ДБ. Аз поне така бих направил – но да не давам повече акъл, че току-виж и тази глупост се реализира.

С глупости или без, предсрочните избори все пак изглеждат неизбежни и всички „партии на промяната“, особено ИТН, вече смятат как ще спечелят повече гласове. Истината обаче ще ги наскърби – в ситуация като тази, по-голям шанс да вдигнат подкрепата си, имат партиите на статуквото.

Първо, те имат по-големи твърди ядра и повече възможности да привличат периферия, отколкото реализираха на 4 април. Второ, като цяло избирателите по света са еднакви – те предпочитат стабилност пред хаос, по-добър живот пред по-лош. Трето, не може да се откажеш от властта, дадена ти от избирателите, да профукаш този шанс, и веднага да поискаш втори. Това си е чист волунтаризъм, много революционно очакване, но в политиката нещата не стават така.

Това са основните причини да съм скептичен към възможността след предсрочни избори да имаме „по-добър“ резултат, тоест, парламентарна конфигурация, по-подходяща за съставяне на чисто и свято правителство, отколкото сегашната.

Лошата новина в случая е, че ако тръгнем по този път, не се знае колко дълго може да се задържи политическият хаос и кой колко риба ще налови в мътната вода. А още по-лошата новина е, че всичко зависи от банда некадърни политически клоуни, на които вече и децата от публиката не се смеят.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: „ПАРТИИТЕ НА ПРОМЯНАТА“ КАТО „НОВИТЕ ЛЕВИ“ – УТРЕШНИТЕ НОВИНИ НЕ СА ДОБРИ

април 21, 2021 at 12:59 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-partiite-na-promyanata-kato-novite-levi-utreshnite-novini-ne-sa-dobri

Много интересни консултации за раздаване на мандати и съставяне на евентуалното ново правителство се проведоха онзи ден, граждани, трябва да призная.

Не, че от тях произлезе нещо категорично, де, или поне нещо умно, но, осветени от публичността, някои твърде забулени в мъгла реалии от българската политика сякаш започнаха да проблясват.  

От цялата работа най-много ми хареса репликата на Румен Радев към Демократична България: „Мястото на вашата коалиция е важно, защото в нейно лице десният избирател отново намери представителство в Парламента, отреди ви важна роля в общия политически ред в страната“.

Радев се радва на успеха на дясното, моля ви се!

Щом прочетох тези думи, веднага си представих как в този сюблимен момент, когато очите им са замазани с голямата баданарка, перките на генерал Наско и редник Христо /да ме прости, ако е лейтенант от запаса/ се надуват от гордост и те започват да се виждат още по-готини и умни, отколкото досега са смятали. Какво ли не прави една похвала, дошла навреме. И от високо място.

Но да погледнем онова, което в действителност съдържат думите на президента или което стои зад тях. Става дума за две неща – една голяма лъжа и като цяло, и в детайлите, плюс една въдица с голяма кука, на която да се закачи съответният шаран.

А ето и конкретните съображения за това. Първо, отреденото на ДБ пето място в Парламента не показва те да са припознати от българския електорат изобщо, а в частност – дори от десния, като чак толкова важна формация. Виждали сме и много по-солидни десни присъствия на депутатските банки, нали. При това не само като количество, а и като качество.

Второ, думата „отново“ в случая изобщо не е на място, най-малкото – защото ГЕРБ също се водят дясна партия или поне членството им в ЕНП сочи натам. Да, ГЕРБ се свързват с доста особено разбиране за дясното, някакво дясно с твърде балкански измерения, и аз лично винаги съм смятал, че една толкова популистка формация не може да бъде истински дясна.

Но аз мога да си позволя да го кажа, защото мога да го докажа, докато Румен Радев не може, защото тук цялата работа е свързана с едни особени дебри на политическата наука, за които той едва ли знае нещичко. Така, де – ако знаеше, щеше да бъде истински политик, а не измислен, какъвто е всъщност.

Трето, ролята, отредена на ДБ в общия политически ред на страната, в най-добрия случай, е поддържаща. И това съвсем ясно се видя по време на консултациите. След тях дори Христо Иванов прозря и призна публично, че тяхната малка коалиция никога няма да получи мандат от президента. Важно признание, защото миналата седмица генерал Наско остави впечатление на неразбрал, като удари тъпана и викна, че ДБ чака мандат.

Тези три лъжливи похвали на президента имат една едничка цел – той мощно ласкае ДБ, с което пуска въдицата, за да получи евентуалната им подкрепа на президентските избори през есента. Особено ако срещу него се изправи лично Бойко Борисов или пък – дай, Боже – някой свестен и реално десен човек, и след като е ясно, че, поне засега, не може да разчита на никаква подкрепа от ДПС, за тогава Румен Радев ще има нужда от наистина всеки гласец, дори най-тънкия, за да победи.

Но толкоз за флирта на президента с ДБ, флирт, който, впрочем, той разигра и с БСП, ИТН и ИМВ – със същата своя съкровена изборна цел го разигра, но с всяка формация се отнесе според нейните специфики.

Това, което е най-важното обаче за изясняване на общата политическа картина в момента в страната, се видя ясно на президентските консултации – че трите тъй наречени „партии на промяната“, всъщност са една партия, съставена от три фракции.

Да, към подобна възможност вниманието бе насочено още при първото заседание на новия парламент, но тогава усещането за общност беше свързано повече с демонстрираното единство на техния манталитет. Тогава сякаш още се бе проснало някакво було над общата им същност – но сега вече срамежливата бананова поличка на Жозефин Бейкър падна и голата истина под нея лъсна безпощадно. 
Какво точно имам предвид обаче, като говоря за единството на троицата Слави, Мая и Христо, единство не само по манталитет, но и по „политическа“ същност?

От думите и поведението на трите формации става все по-ясно, че те са като три, засега само тропосани заедно части на един общ проект, на една обща партия, която се състои от ляво-популистката ИТН, ляво-либералната ДБ и ляво-социалната ИМВ. Трите заедно са „новото ляво“ на България и всъщност заемат политическото пространство от левия бряг на центъра, до към десния бряг на ляво-консервативната БСП.

Там някъде границата е още размита и неясна, тя ще се очертае по-категорично, когато електоралната подкрепа за БСП спадне с още 7-8-10 процента и партията се маргинализира напълно, нещо, което, впрочем, трябваше отдавна да се случи.

В момента обаче гласовете прескачат лесно в едната или другата посока – от „старото“ към „новото“ ляво и обратно. Точно затова пък от трите „партии на статуквото“, именно БСП най-лесно ще даде подкрепата си за евентуалното бъдещо управление на „партиите на промяната“. А и точно от нея подобна подкрепа ще бъде най-лесно приета, „чест“, която „новите леви“ засега категорично отказват на ДПС и ГЕРБ.

В момента вече могат да се набележат и някои общи характеристики на партиите от тази „нова левица“, в сравнение със „старата“ БСП.

Първо, те са по-прагматични, повратливи и приспособими, например – не са чак толкова силно обвързани с комунистическото минало на страната и вероятно няма да се занимават много-много с партизански и деветосептемврийски теми, въпреки изцепките на Мая в тази посока, които добре помним.

Второ, те не са и чак толкова привързани към „социалния подход“ в икономиката. Да, вероятно ще продължат да ползват социалните лозунги с пропагандна цел, но по-умерено от БСП. А може би като цяло ще имат и не толкова волунтаристично отношение към икономиката. Това не значи, че ще могат да я управляват по-кадърно, а просто – че малко повече, надявам се, поне ще се опитват да виждат реалностите и да се придържат към тях.

И трето, „Новите леви“ вероятно ще имат по-прагматично отношение и няма чак толкова да се зъбят на ЕС и НАТО, колкото БСП, защото те, сега, като евентуални управляващи, ще разчитат тепърва да получават и харчат европейски пари.

В същото време обаче, със сигурност ще запазят същия слугински манталитет по отношение на Кремъл. Какво да си помисли човек, като се имат предвид топлите им отношения с президента Румен Радев. Или оглушителното им предизборно мълчание по темата за агресивната руска политика, включително срещу България и мерките, които трябва да се вземат в тази посока.      

Има още доста неща, които можем да отбележим отсега като характеристики на „новата левица“, но да не избързваме. Да видим първо дали тя в действителност ще се сътвори и формално, а няма да остане само нереализирана възможност.

Това ще проличи от следващите няколко важни стъпки – дали ИТН, ДБ и ИМВ ще се договорят за общо управление, дали и по какъв начин ще си сътрудничат в Парламента или противоречията им ще надделеят, дали ще застанат наистина заедно зад Румен Радев на президентските избори през есента…..

В интерес на истината обаче, трябва да кажа, че каквото и да предприемат те, новините – политически, икономически и всякакви – които очакват България с това натрупване на ляво върху ляво, и то на фона на реално липсващото дясно, няма да бъдат никак добри.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: СЛЕД ИЗБОРИТЕ СМЕ НАКИСНАТИ В КЛАСИЧЕСКИЯ ВЪПРОС – И СЯ КО ПРАЙМ

април 15, 2021 at 12:30 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sled-izborite-sme-nakisnati-v-klasicheskiya-vapros-i-sya-ko-praym

Много обичам класическия въпрос на катаджията, който те спира и проси кинти: И ся ко прайм? Тук всичко е ясно и ти – ко да прайш – вадиш по-едра банкнота, та да не обидиш човека.

Не така ясни са нещата обаче в случая, когато не пътно нарушение причинява умното питане, а един безумен изборен резултат. Още по-лошото е, че в тази ситуация и нарушителят, и катаджията, тоест, и избирателите, и избраните, всички сме в кюпа, няма невинни, няма полезен ход, няма как да се измъкнем с банкнота, няма как да се направим на недочули.

Много избори съм коментирал през последните 32 години, видях българите да гласуват за отровни комунисти като Лилов, Луканов и Виденов, да избират политически некадърници като Първанов и Станишев, да подкрепят политически шутове и кукли на конци като Жорж Ганчев, Волен Сидеров, Пламен Орешарски, да изпадат в кравешки възторг от всяка празна дума, изломотена от Симеон Сакскобургготски. А какво да кажем за рекордните вече четири, парламентарни вота, при които хората масово изразяват любовта си към Бойко Борисов. Никога обаче не съм виждал толкова тъп резултат от изборите като цяло, колкото се получи на 4 април. И то резултат, който, на всичкото отгоре, поне в основни линии, беше известен предварително.

Затова още миналото лято обясних на един приятел какво ще стане, а той ми се разсърди, че не подкрепям ентусиазма му да се разхожда по жълтите павета с протестни викове. Е, имахме уговорка – ако не стане онова, което предвиждам, да му се извиня. Ако стане обаче – той да ми се извини. Още чакам.

А иначе и тогава си беше ясно, че Борисов, ако сам не подаде оставка заради протестите, ще излезе достатъчно силен на изборите, защото твърдото ядро на ГЕРБ ще се втвърди още повече. И какво ще последва сега, ако ГЕРБ например положат усилия и постигнат споразумение със Слави Трифонов за съвместно управление? Какво – четвърти мандат за Борисов ли? Както изглежда, те нямат особено желание да полагат тези усилия, но нищо не се знае.

О, не, вие смятате, че след неколкократните изявления на някой си Тошко Йорданов, че ИТН няма да партнира с Борисов, това вече е наистина невъзможно?

Не бъдете наивници, тук е България и си има правила. Едно от тях гласи, че щом на човек му замирише на реална власт, до която може и да не се докопа нивга веч, той е готов да се пожертва и да стане ортак и с дявола, само и само да спаси Родината от всички беди, надвиснали над нея. И точно в името на въпросната саможертва, е готов да забрави морал, принципи, казани думи.

Но пък може  би някой от протестиращите през миналата година да е смятал, че БСП наистина е алтернатива на ГЕРБ, за каквато Корнелия упорито опитва да я пробута на публиката, а не партия на статуквото. Не, всъщност тя не просто е партия на статуквото, тя е самото статукво. Тя е партията, създала, развила и укрепила мутренския модел на управление в България, разграбването като цел и принцип, другите само се възползват от достиженията на червените.

Сега, с огромния изборен провал на БСП, тази формация най-после донесе и една добра новина на българите, като доказа, че се е запътила все по-решително към политическото небитие, на което отдавна принадлежи. Но да не си правим илюзии, тъй наречените социалисти, именно защото са социалисти, все още могат да хапят, да дращят и да нанесат на българското общество немалко вреди по различни линии, особено ако бъдат допуснати да припарят до властта, макар и като младши коалиционен партньор.

Миналото лято беше предварително ясно също, че на избори третата партия на статуквото – ДПС, трудно може да бъде сериозно помръдната, независимо от това какви глупости вършат Доган, Пеевски и другите юнаци от отбора. И независимо от факта, че всички останали партии странят от тях като от чумави. Непоклатимостта на ДПС, впрочем, си е ясна от край време, въпросът е, че и сега, с резултата, който постигнаха, те си остават трудно заобиколим фактор в българската политика. Това е реалност, с нея трябва да се съобразяваме и, независимо дали ни харесва или не, да я включваме в политическите сметки, а не да се правим, че такова животно като ДПС нема.

А да не би някой друг в тази страна, освен споменатият мой приятел, да хранеше през миналото протестно лято илюзии, че стопяващата се градска десница не просто ще влезе в Парламента, но и ще постигне такъв велик резултат, та да може да претендира за властта и да извърши бленуваната промяна в страната? О, не, май все пак леко греша. Оказа се, че вождът на отбора, генерал Наско, храни дори досега тази илюзия – онзи ден той, ни в клин, ни в ръкав, изтърси, че ДБ чака да получи мандат, за да състави правителство и да управлява. От президента да получи мандат. От този президент, моля ви се!

А и с кого ще управлява – защото реалност е също, че 10 процента за добро, а още повече – за силно реформаторско управление, изобщо не стигат. Но с кого – със Слави? Ами какво ще кажат избирателите на ДБ, които слушат опера или рок и смятат чалгата за нещо, домъкнато от котката.

Или, за срамотиите, Наско и Христо ще се прегърнат с бившите червени принцеси Мая и Татяна? А ще преглътнат ли и БСП да се включи? Така, де, май точно за подобна потресаваща възможност намекна пак генерал Наско, като каза – сега няма ляво, няма дясно. И то онзи ден го каза – горд от себе си, сякаш току-що го е измислил. Забравил е, горкият, че Симеон ръсеше тази идиотщина наляво и надясно, че Румен Радев също я взе на въоръжение и я внушава непрекъснато, за да плете политическата си кошница. Забравил е, че подобни идеи не просто противоречат на елементарните политически принципи, а са разрушителни за демократичния процес изобщо и водят до превръщането му в популистка пародия. 

Но може би пък някой миналата година да е хранил илюзии, че хора като Мая Манолова, Татяна Дончева и змийчетата от „отровното трио“ се занимават с протеста напълно безвъзмездно? Имам предвид – и финансово, и политически безвъзмездно. Хайде, холан, ами нали зад техните сенки на площада ясно се виждаха двете други сенки, които им дърпат конците – Васил Божков от Дубай и Румен Радев от Президентството. Добрата новина е, че всички участници в тази малка компания на мутри с антимутренско име си засъскаха и се захапаха, още преди да се целунат като хората.

Но няколко думи и за най-лошата изненада на тези избори – чалгата, която влезе не просто открито в българската политика, а направо я превзе, като получи огромно парче от всенародната любов. Нищо, че ИТН не е истинска партия, доколкото няма структури, няма политическа и експертна компетентност, а нейното говорене е на нивото на кръчмарската политика. На всичкото отгоре – няма и време да се поправят тези неща. Така че Слави е в ролята на мома, изкарала една любовна нощ – което обаче далеч не значи, че се е научила да прави любов.

ИТН е партия непредвидима, а в политиката това е недопустимо. В нормалната политика, имам предвид, в българската – очевидно може. Затова и държа под око факта, че само Тошковците говорят против евентуалното партньорство с ГЕРБ, а Слави още не се е произнесъл по темата. 

Има обаче и още някои важни неща, които си струва да се кажат във връзка с резултатите от тези избори. Първо – освен провалът на БСП, другата добра новина е провалът на тъй наречените „патриоти“, „националисти“ или както там се определят. Второ – най-откровените русофилски партии също не попаднаха в Парламента, което надали ще охлади крясъците им за всенародната българска любов към Кремъл, но поне може да охлади доверието на кремълските им началници. И трето – вече се наместват доста пластове, свързани с президентските избори.

Например според мен оттеглянето на Бойко Борисов от Парламента може би значи, че той смята да се кандидатира на президентския вот наесен срещу Румен Радев. И тогава циркът вече ще е наистина пълен.  

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДПС Е СПЯЩАТА КРАСАВИЦА – НО ТЕ ПРЕВРЪЩА В ЖАБА, АКО Я ЦЕЛУНЕШ

април 2, 2021 at 8:58 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-dps-e-spyashta-krasavitsa-no-te-prevrashta-v-zhaba-ako-ya-tselunesh

Обажда се онзи ден един приятел и пита за кого да гласува. Не мога да си представя защо смята, че аз знам. Викам му – майна, не давам акъл за това, все едно да ти обяснявам какво да правиш с жена си, докато мърсуваш с комшийката.

Но той има нещо наум. Абе онзи ден гледах един дебат по телевизията – вика – и, честно, най ми хареса човекът на ДПС. Беше спокоен, ясен и точен, пък другите само дрънкаха глупости и се надвикваха. Ще взема да гласувам за ДПС-то

Изобщо не се учудих от  доброто представяне на ДПС. Аз телевизия не гледам поради лекарска забрана, но отдавна познавам механизмите в тази партия. Знам, че Доган не от вчера подбира и обучава хора, неговите млади вълчета, които да се представят добре в политическото пространство.

Е, не е трудно на фона на цялата гмеж, която се смята за политик, само защото пие кафе в Парламента. Но е далеч повече от нищото на другите партии, които 32 години не се сещат, че професионален политик не ставаш, ако просто преспиш с професионална политичка или по друг магически начин, а е въпрос на обучение, опит, изграждане на публичен образ.

Какво постига Доган, като пуска вълчетата напред? Първо, по-добра визия за ДПС пред обществото.

За самата турска общност това значи, че той се грижи за техните деца, „жест“, който те много ценят. Както ценят и проявите на наглост, които от време на време лидерът им пробутва като прояви на сила и увереност. Това, съчетано с поддържането на постоянно вътрешно напрежение в общността, че винаги е възможен нов „възродителен процес“, плюс обръчът – политически, икономически, психологически – стегнат около вратовете на тези хора, ги прави относително стабилно електорално ядро, с каквото нито една друга партия в България не разполага.

Типичен пример за вълче е официалният лидер на ДПС Мустафа Карадайъ и в сегашната кампания той отново го онагледи. В пазарджишкото село Нова Махала например, той заяви: „Когато стане трудно, търсим майстори – а майсторите сме ние, от ДПС. Вече е време да въведем ред в страната, затова сме казали – рестарт на държавността“.

Типична проява на глупаво самохвалство. Първо, ДПС не е голям майстор в държавното управление, ако не броим пренасочването на парични потоци към „правилните“ хора. Второ, след падането на комунизма, българската държавност не успя да стартира, спъна се и падна, включително заради ДПС, така че няма нужда от рестарт, а от реален старт. И трето – не е възможно точно ДПС да стартира каквото и да било, защото партията никога няма да вземе сама цялата власт и да подкара еднолично българската политическа машина, а в момента не се вижда и с кого може да си партнира в тази посока.

Но празните предизборни приказки минават – дали защото хората не чуват какво им се говори или просто не обмислят добре чутото. Но същата печеливша линия държат и още по-младите депесарски вълчета. Например Райна Иванова, водач на листата на ДПС в 25 избирателен район в София, каза неотдавна: „Програмата ни е изпреварваща“ – тъпо твърдение, поне колкото желязото е желязно, водата е водна, небето – небесно.

Да, но за сметка на това, глупостта е наистина вечна! Ами каква да бъде една програма, бе, моме, нали тя е затова – за да програмира, тоест, да изпреварва някакви развития в бъдещето. Това ли е най-важното, което може да се изтъкне за въпросната програма?

Да, обаче това минава, върви…..

Добрият публичен образ, създаден от депесарските вълчета, които като правило имат либерални, проевропейски и пронатовски позиции, работи и на „външния политически пазар“. ДПС отдавна е член на европейския Либерален интернационал и пази зорко тази позиция, защото така, в съчетание с гарантирания си твърд електорат в България, Доган има практически всичко, което му трябва.

Ето защо на него и върхушката на ДПС не им пука, че всички други партии, а и цялото българско общество, напоследък смятат прегръдката с тях за „отровна“. Не им пука, защото те обективно имат не просто стабилна позиция в политическия център, а и гарантирано място на балансьор, без който не могат да се вземат най-важните решения в държавата, например за промени в Конституцията.

Докога ще продължи тази хегемония ли? Директно казано, докато Ахмед Доган е жив. Така е създадена и структурирана тази партия, така стоят нещата, колкото и на мнозина да не им се иска. После ще видим какво ще стане – но нищо чудно в ДПС да последва голям взрив, а хората от електората да се пръснат всеки към естествената си политическа посока. Както е нормално и както е било преди комунистическите времена.

Подобен разпад може да се прогнозира, освен всичко друго, и защото Доган, колкото и да е щедър, не позволява на вълчетата да израснат чак дотам, че да се превърнат в истински лидери и да му седнат на мястото.

Второто нещо, което постига той чрез тях е, че получава широко политическо поле, в което да лавира. Например – тъкмо ДПС започне да говори по европейски теми и излиза Капо ди тутти капи с коледно писмо в полза на Русия. Цялото общество се шашка и се чуди какво става, вълчетата се кланят на мъдрия си политически вожд и неформален лидер, чиито изненадващи ходове трябва да се изучават усърдно, Москва го харесва и подкрепя тайно, Анкара не го харесва, но го подкрепя явно, а към европейските либерали официалният лидер намигва игриво, в смисъл – „това е само закачка“ – и всички са щастливи. Ахмед Доган – най-паче.

Да, ДПС с Доган начело е партия на двойните стандарти, на политическата лукавост, на моралната „гъвкавост“, на опортюнизма и безогледната практичност – всичко това, скрито в купчина благообразни приказки за човешки права, европейска идентичност, принципи и добри намерения. И пак напомням – това очевидно работи, как иначе Ахмед Доган е единственият политик на прехода, който още не е изчезнал в политическото небитие. И как ДПС постоянно намира нови и нови хора, които да го подкрепят.

Та и с моя приятел сега. Как да му обясня, че още от началото на прехода всичко, до което се е докоснала тази партия, е увяхнало.

Ако още в началото и по време на първите избори ДПС не беше повело кампания а сътрудничеше със СДС, демокрацията в България щеше да има много по-голям шанс да стартира реално, комунистите нямаше да потриват ръце, че 45 години не им стигат, а Луканов нямаше да съсипе страната с безумното си управление.

После, през 1992, ДПС изигра ключова роля за големия разкол в СДС и падането на първото демократично правителство на Филип Димитров.

След това беше гарант и основен консуматор на икономическите ползи при правителството на Любен Беров, което докара големия мутренски възход и разграбването на страната от ченгеджийски групировки и всякакви мошеници.

Почти веднага след падането на правителството на Жан Виденов, ДПС се позиционира против управлението на СДС, начело с Иван Костов. Не, че Костов знаеше как да се държи с тях, но това е друга тема.

С действия или бездействия ДПС практически подкрепи и двата мандата на нищожния български президент от БСП Георги Първанов.

В началото на новия век партията активно участва в едно от най-крадливите и некадърни правителства на България – това на Симеон Сакскобургготски. А после повтори упражнението, като стана основа за създаване на 3 – 5 – 8, прочутата схема за разграбване, при която светата двоица Доган – Симеон се превърна в света троица, като приобщи и Сергей Станишев.

След това ДПС отново подкрепи червените и правителството на Пламен Орешарски, а вълчето Лютви Местан се целуваше най-любовно със Станишев на самия Орлов мост, пред очите на всички.

Да не споменаваме изобщо за маститата фигура на лицето Делян Пеевски, толкова години гушната под политическото крило на ДПС.

На този фон сега, когато ДПС се напъва с внушения за сегашната мутризация на страната, за рестартиране на българската държавност, за прояви на политически морал и чест, на мен ми идва да повърна.

Да, някои хора наистина намират телевизионното представяне на хората от ДПС за добро, но аз някак не мога да забравя всички беди, които тази партия донесе. И не вярвам, че тя се е променила напоследък, откак първо Доган, а сега и Пеевски, се заровиха по-дълбоко в политическите сенки. Затова тази партия може да се оприличи на спяща красавица, но от онези, зловещите, които те превръщат в жаба, щом ги целунеш.

Така че аз може още да не знам за кого ще гласувам в неделя, но вотът ми със сигурност няма да е за ДПС.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РУСКИТЕ ШПИОНИ В БЪЛГАРИЯ СА ИЗВЕСТНИ НА МАЛЦИНА, РУСКИТЕ НЕШПИОНИ – НА ВСИЧКИ

март 24, 2021 at 9:47 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ruskite-shpioni-v-balgariya-sa-izvestni-na-maltsina-ruskite-neshpioni-na-vsichki

Някога Анибал за малко да превземе Рим със слонове. Сега Путин за малко да превземе София с магарета. Или мекерета – както българските възрожденци любовно наричат подобни типове.

Имам предвид аферата с разкриването и ареста на шестимата български патриоти, шпионствали в полза на Русия. Да, ако попиташ тях, сигурно ще ти обяснят, че делото им наистина е изцяло патриотично. Това е концепцията за новия български патриотизъм, измислена от руската пропаганда за целите на руската хибридна война и внедрена тук от други руски подлоги – че истинският български патриотизъм значи човек да обича Русия поне колкото България и да се грижи за руските интереси, защото те са и български.

Аз все си мислех, че това е твърде абсурдно, за да се реализира, а КГБ ни го пробутва за кодош на публиката, но не съм прав – тук явно възприемат този абсурд съвсем сериозно и практично. Така че за пореден път съм в ролята на наивник по въпроса докъде може да стигне човешката глупост. И руската наглост – защото двете са свързани в здрава братска прегръдка. В смисъл – колкото българинът е по-глупав, толкова руската наглост повече му допада и е готов да ѝ служи, а колкото руснаците са по-нагли, толкова повече български глупаци, готови да им служа, се намират.  

Главният прокурор Иван Гешев вика, че разкриването на българската шпионска мрежа има един аналог – „Кеймбриджката петорка“, английска група, която шпионства за руснаците по време на Втората световна и в първите години на Студената война.

Може и да има съвпадения, не знам подробности, но не съм сигурен, че аналогията е пълна. Имам предвид съществената разлика между нивото на група високи британски интелектуалци, макар политически заблудени и група изначално политически заблудени български пенсионирани полковници.

Много ми е интересно кога точно нашенцие са се снабдили с такава голяма любов към Русия, че да започнат да предават България. Дали още от люлката с песните на мама? Или чак от учебника за първи клас, където по тяхно време чичко Ленин бе представен като някой, който гушка децата – без никой да се сети колко е педофилско това? А може пък някой от шесторката дълго да е бил индиферентен по темата и чак във военното училище да са му промили мозъка. Знае ли човек, дано си кажат на разпитите.

И нещо друго ми се ще да си кажат – кога е започнала тяхната патриотична дейност,  от колко време като група работят за Кремъл. Защото фактът, че службите са ги наблюдавали 6 месеца, изобщо не означава, че бандата съществува от 6 месеца. А и хорицата може да са работили поотделно преди това, кой да ти каже.  

Но в цялата работа има и друго важно – те са взимали пари за услугите,  не само чиста любов е замесена. Както знаем, ако си квартална курва, правиш го за кеф, ако се издигнеш до градска проститутка – за пари. Друг е въпросът за получаваните от шпионите жалки суми, това е само принос към темата за личното им унижение. И за руската щедрост.  

Така или иначе обаче, не искам да коментират тези типове, гади ми се.

Но ще кажа, че според мен залавянето на групата е наистина една от най-добрите крачки, направени от България и българските спецслужби през последните….е, май през всичките години от русофилския преврат срещу княз Батемберг насам.

Разбира се, веднага се възразява срещу това.  

Първо, казват, много ниско е нивото на групата- пенсионери, които вадят по някой лев към пенсията с не особено секретни натовски и български военни документи. Ами българските майстори на плаща и кинжала, които по този начин опитват да омаловажат станалото, нека кажат по тяхно време колко високопоставени руски шпиони бяха разкрити и заловени.

И също да обяснят, а не да крият от публиката, че в шпионството е като в журналистиката – всяка информация е ценна. Тя може да не ти каже нещо ново, но ще потвърди или отрече нещо старо, за което знаеш от другаде. Ще ти даде информация за канала, по който може да се добие още информация. Ще те запознае с кръг от други хора, които имат достъп до съответното ниво на секретност или нагоре.

Второ възражение – тази група има истински Резидент, вероятно в самото посолство, защо не хванат него. С внушението – защото са кокошкари и не смеят. Да, ама не. Ето, веднага след залавянето на шестте български кукувици, бяха изгонени двама руски „дипломати“, което е ясен отговор на въпроса „кой е истинският шпионин на по-високите нива“.

Трето възражение – защо българските служби работят само срещу шпионските мрежи на Русия, а не срещу други посолства, които ни шпионират.

Е, да, ако някога бъде заловена българска група шпиони в полза на Малдивите или се изгонят дипломати от Бора-Бора, веднага ще разберем дали службите разследват и други амбасади.

Но истинското внушение на това възражение е друго – че не се работи срещу западните посолства в София. Това не се казва открито, защото тогава и най-невинният гражданин ще се сети, че натовските и европейските партньори нямат нужда да крадат информацията, след като тя изначално е обща или споделена с тях по официални комуникационни канали – такива са правилата на съюзите, в които членуваме. За какво им е на американците или на французите да ни шпионират, след като могат просто да попитат?

Ето защо съветвам възразителите, барабар с некадърните си възражения, да изчезнат от българския медиен и политически хоризонт. А медиите да спрат да пускат идиотските им внушения, защото подкрепата за идиотщината не е патриотично дело.

От друга страна – разбираемо е, защото в България представата за патриотизъм отдавна е изкривена. Имам предвид фактът, че онези български партии, които най-силно се бият в гърдите като най-патриотични – „Атака“ на Сидеров, „Воля“ на Марешки, „Възраждане“ на Копейкин, ВМРО на Каракачанов, са всъщност откровено или едва прикрито проруски. А какво да кажем за големите патриоти от АБВ и БСП – Петков и Нинова? Първият е официален български партньор на путиновата партия „Единна Русия“, а втората не успя да се вреди за тази чест, но пък неотдавна откровено заяви, че щом стане премиер, веднага и най-патриотично ще вкара тук руската ваксина Спутник V. 

Какво да кажем за „проевропейската“ партия ДПС, която продължава да мълчи по темата за разкритата руска шпионска мрежа. Дали нямат думи хората на Доаган или не искат да ги използват, за да не разсърдят кукловодите си?

Най-интересен според мен обаче е случаят с Николай Малинов и неговото „Възраждане на Отечеството“. Този тип беше разследван за шпионство в полза на Кремъл и прокуратурата вече внесе обвинението в съда. Предстои процес – какво ще стане на него е друг въпрос, като се има предвид как съдът пусна Малинов да отиде в Москва, след като същият съд преди това му забрани да го прави. Важното обаче е, че този тип участва активно в кампанията за предстоящите парламентарни избори. Ох, как само участва – на цветна снимка се ръкува лично с Путин, а до нея слоган, който гласи: „България е по-силна заедно с Русия“. Да, както споменах, колко по-тъпо е нещо, казано от типове като този или колкото по-голяма е лъжата, толкова повече са балъците на руската въдица.   

Всички останали политически русолюбци, споменати досега, също са особено активни в предизборната кампания, а някои от тях ще успеят да вкарат депутати в Парламента и да тровят живота на България, като определят съдбините ѝ още 4 години.

Добре, главният прокурор Иван Гешев няма доверие на „Военна полиция“, която, както стана ясно, не лови руските шпиони, но пък ги пуска веднага, щом друг ги залови. По тази логика обаче, защо и как българското общество ще има доверие на откровените проруски партии и политици? Е, да, вероятно публичните политически фигури, поне пряко, не са обвързани с шпионство, черните си дела те вършат, а вероятно и парите си получават по доста по-сложна схема. Но всички ги знаят поименно, най-малкото защото те не крият какви ги вършат – няма ли закон, който да озапти тази руска вакханалия?

Ама, казват някои, защо руснаците да не финансират партии, организации и хора, които са приятели на Русия и работят за българо-руската дружба, както американците финансират приятелите на Америка.

Не, разликата е огромна. Американците финансират български организации чрез  проекти, за които се кандидатства на публична процедура и те са насочени изцяло за развитие на България – демокрацията, институциите, образованието, културата. А Русия финансира изцяло на тъмно, само свои хора, организации и партии, които работят за руските интереси, за рекламиране на руската култура, за прокарване на руската политика срещу европейската и натовска България.

Разликата е съществена, а ако не я виждате – значи сте готов за руски шпион. Честито!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЛЕНИН В ПОЛША ИЛИ ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВАКСИНАЦИИ

март 19, 2021 at 11:02 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-lenin-v-polsha-ili-zapiski-po-balgarskite-vaksinatsii

Прочута руска картина от революционните времена е „Ленин в Полша“. Изобразява копа сено и четири крака, любовно вплетени, които стърчат от нея. Руските културни власти питат художника какво е нарисувал, а той – ами това са краката на Дзержински, а това – на Надежда Крупская. А къде е Ленин, питат го. Ами Ленин е в Полша.

Напоследък се сещам за тази картина, защото и аз искам да ходя в Полша. Но не с Ленин, а с жена ми. И не по революционни дела, а на гости у приятели. Обаче не мога да отида в Полша. Или поне тук, в България, ще ми струва много пари и още повече нерви, за да отида в Полша.

В Полша сега може да се влезе по три начина – с ПСР тест, направен максимум 48 часа преди полета, с документ, че си имунизиран срещу китайския вирус, в който са вписани двете дати на ваксинацията и за коя ваксина става дума, или с прекарване на 10 дневна карантина на място.

Напълно ги разбирам хората, не искат разни типове да се мотаят и сеят зараза из страната им, затова въвеждат ограничения. Така трябва.

Но как стоят нещата от моя гледна точка. Първо, карантината за нас с жена ми не е опция. Какво, ще отидем общо за 10 дни и ще трябва да ги изкараме затворени в къщи, а не да гледаме замъци и катедрали в красивата Полша ли? Тц!

От друга страна, ПСР също не искам да си правя, защото е излишно и скъпо. Пък и вече съм си правил, благодаря. Това беше през октомври, когато и двамата прихванахме Ковид 19 и платихме 240 кинта грешни пари, за да разберем дали сме леко настинали или ни е ударил модерният бич. Но пък иначе трябваше да минем през някаква безумна процедура и да чакаме на поредица опашки за безплатен тест – нещо, на което съм изключително неспособен.  

Помните ли споменатата процедура, която може би и в момента продължава да си е такава, не знам – отиваш на личен лекар, той те „преглежда“ и те праща на лекар-специалист. Който също те „преглежда“ и „решава“ дали да ти издаде направление за ПСР или си само хремав. Как точно го решава с един бегъл поглед, е пълна загадка, но в нечия богата фантазия очевидно такива неща се случват. Така или иначе, оттам отиваш да ти бръкнат в носа и гърлото, като първо чакаш няколко часа за самия тест, а после – от три дни до седмица за резултата. И когато той излезе положителен, даваш си сметка, че си заразил де що има човек около теб.

Работата е там, че в момента изобщо не съм склонен да плащам още 240 кинта ей така, за оня, дето духа. Не стига, че съм изкарал болестта, не стига, че съм започнал имунизацията, ами и това са пари за две нощувки в приказния Краков например. Да не капят от дърветата тия кинти, та да ги пилея заради нечии хрумвания. Или заради нечия некадърност, както ще видим по-долу.

В момента ситуацията е следната – и аз, и жена ми вече сме ваксинирани, но по веднъж и то с ваксината на „Астра зенека“, която бе спряна от употреба в България.

Защо и как е друга тема, но за мен е забележително, че с нея са опраскани вече между 20 и 30 милиона души във Великобритания, без никой да каже „гък“. А изведнъж из цяла Европа започват да измират прясно ваксинирани хора, на някои да се образуват тромби, а на трети евентуално им се присвирва на тромбони като страничен ефект – и това ги мъчи, защото са сварени неподготвени и не разполагат с тромбони. Нито с нотите на подходящи леки пиеси за тромбони.

Всички са наясно, че по принцип нещата не стават така, но в случая дори и това няма значение, важното е, че заради европейската епидемия, причинена от британската ваксина, ние с жена ми не знаем кога ще си получим втората доза. А още по-неясно е дали това изобщо ще се случи до времето, когато планираме да тръгнем за Полша или тепърва ще чакаме ред за друга ваксина.

Към това се добавя и проблемът с хроничната липса на ваксини, който си съществува, без значение спряната или неспряна ваксинация. Онзи ден например областният управител Дани Каназирева излезе с изпънато лице пред местните медии и приплака: „В Пловдив вече няма ваксини!“.

Ами на кого се оплакваш, бе, моме, кого кориш за ситуацията, нали точно областният управител – вероятно чрез РЗИ, за чиято дълбоко патриотична дейност ще стане дума след малко – би трябвало да знае поне седмица предварително кога ще свършат ваксините и да направи необходимото, за да не свършват.

Но, така, де, не само да си сложиш руска ваксина е като игра на руска рулетка, както каза скоро една девойка от Европейската агенция по лекарствата. Да получиш изобщо каква да е ваксина в България е процес, зареден със съспенс като филм на Хичкок. 

И, разбира се, за да е пълно удоволствието, проблемите се задълбочават още.

Факт е, че, дори да получим втората доза, няма човек или институция в България, които да издадат какъвто и да било документ, че си имунизиран, с коя ваксина и на кои дати. Точно този документ, който ни трябва, за да послужи пред съответните полски власти и те да ни пуснат в страната, без излишни разходи и въртели.

Питах личната ми лекарка и тя каза, че ще попита РЗИ. На което се изхилих неприлично, защото имам опит в отношенията с пловдивското РЗИ. И тази организация е доста напред в класацията ми за група, която получава заплата не, за да бъде напълно безполезна, както е нормално за една администрация, а за да пречи усилено на всички.  

Например през октомври, когато се разболях и си направих ПСР, зачаках РЗИ да се обади, че съм под карантина. И ето ги, обаждат се. На третия ден. „Да ви информирам, че сте положителен за Ковид 19“ – вика момата. А аз: „Добрутро, Минке, Одрин падна!“ „Моля?“ „А защо се обаждате чак след 3 дни?“ – питам. „Ох, господине, не знаете каква лудница е тук!“ – казва го плачевно-обвинително. „Знам, знам!“ – ехиднича. Да, знам, че където няма добра организация, дори хората да си скъсат задниците от работа, нещата пак не стават. Но тя приема думите ми за проява на съпричастност и довършва наизустения урок какво не трябва да правя по време на карантина. Макар че и без нея беше съмнало, нали вече се бях карантинирал сам и доброволно.

А след още два дни, ето ги самодивите в бели премени, носят документи от РЗИ за подпис, един вид – официално съм предупреден за реда и глобите. И до края на карантината никой не ме провери на живо или по телефона дали я спазвам.  

Втората история е свързана с ваксинацията. По списъка на Радио Пловдив, обаждат ми се да отида в РЗИ да ме боднат и уговаряме час. Идеята как една некадърна администрация се справя с оперативна медицинска работа, ми дойде в повече, но все пак отидох в уречения час, за да видя опашка от около 40 разгневени люде от всяка възраст, пол, занятие.

„Тия са луди!“ – казах и теглих гръмогласна майна на РЗИ. След което описах картинно таланта му да оплесква нещата и в една местна медия.

Ето защо съм сигурен, че РЗИ не може да ми издаде подходящ документ за ваксинация, който да ми послужи за влизане в Полша. На какъв език например би бил той. На български? Те полските граничари само това чакат. На  полски? Да, бе! На английски? Може, ама досега такъв случай не знам. Тя паспортната администрация ми е написала фамилията така, че търсачките я сочат за румънска, аз очаквам от РЗИ…..Е, отдавна вече нищо не очаквам, де…..

Но всъщност не съм съвсем прав. РЗИ може да издаде надлежен документ за ваксинация. Той се казва Сертификат за имунизационно състояние и досега се издава например ако отиваш в Африка и трябва да се боцнеш срещу мухата ЦеЦе. Правното му основание се съдържа в чл.26, т.6, Наредба №15 от 2005 г. за имунизациите в България.

Няма да влизам в подробности, но ви уверявам, че описаната там процедура много ми допадна, а ще възторгне всички други любители на театъра на абсурда. Само ще кажа, че процедурата се точи 3 дни и преминава през цели 19 етапа, описани в отделни точки. От тях повечето предвиждат местене на едни документи от бюро на бюро по хоризонтала и вертикала на вътрешната власт и поставяне на положителна резолюция върху нещо, което нормален човек би трябвало да одобри точно за 30 секунди.

Въпреки това, мисля си, ето – спасение има.  

Има обаче и въпрос дали администрацията ще реши да използва въпросната процедура и така ще си създаде излишни проблеми или ще реши, че, тъй като коронавирусът не е като другите вируси, съответно – и ваксинацията му не е като другите ваксинации, тя ще трябва да се опише и прецизира в нова наредба.

Като познавам рефлексите и възможностите на пловдивското РЗИ специално, аз залагам на втората опция. Затова и все по-ясно се давам сметка – ако Ленин беше срещнал толкова трудности, за да замине за Полша, той никога нямаше да замине и семейната му чест щеше да бъде спасена.   

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РУСКАТА ВАКСИНА НА НИНОВА, ЕДИНСТВОТО НА ЕВРОПА И КАМБАНКИТЕ НА ВОЖДА ОХУ БОХУ

март 14, 2021 at 7:08 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ruskata-vaksina-na-ninova-edinstvoto-na-evropa-i-kambankite-na-vozhda-ohu-bohu

Спомняте ли си историята за вожда Оху Боху, който седи, скъпоценните му камбанки висят и се клатят, а той ги чука с два остри камъка и всеки път крещи от болка? Питат го защо, а вождът – ами заради голямото удоволствие, когато не уцеля.

Почти същата е историята с червената другарка Нинова, която, както знаем, също е вожд, макар на намаляващо племе.

Между нея и Оху Боху има само няколко дребни разлики. Първо, Нинова – дано не греша – няма собствени скъпоценни камбанки, затова чука скъпоценните камбанки на целия български народ. Второ, тя крещи от болка не когато уцели, а когато пропусне. И трето, крещи и когато уцели, но от удоволствие – докато от болка крещим ние, останалите.

Пореден опит от страна на червената другарка да ни накара да закрещим целокупно, беше настоятелното ѝ искане да се вкара най-после в България руската ваксина Спутник V, та чрез тази нова форма на братска помощ да се пречупи веднъж завинаги гръбнакът на гадния коронавирус.

Не може! – каза Парламентът, като по този начин ритна в меките части твърдия руски патриотизъм на Нинова.

Не може! – каза междувременно и Европейската агенция по лекарствата. Е, всъщност тя уточни, че може – живеем в демократично общество и всеки е свободен да прави каквито си иска глупости, но използването на Спутник V без одобрение от съответния европейски орган си е чиста игра на руска рулетка.

Руснаците много се засегнаха от това изказване и поискаха извинение. Още не са го получили и никога няма да го получат – но добре знаят защо.

Другарката Нинова също много се засегна – но сякаш повече от решението на българския Парламент. Онова с руската рулетка тя не го чу изобщо – и не защото е политически и логически глуха, а защото за нея Европа изобщо не е фактор. Освен когато дава пари, но това е друга тема.

Така или иначе, Нинова не поиска извинение от Парламента, защото знае, че няма да го получи, но за сметка на това се закани силно на всички мирни българи: „Още щом спечелим изборите и съставим правителство, първата ни работа ще бъде да вкараме руската ваксина в България!“

К‘ва любов, к‘ва преданост към Кремъл, граждани, а!? Виждали ли сте друга подобна проява на самоотверженост? Пред нея със сигурност бледнее опитът на разследвания за шпионство русофил Николай Малинов да използва снимката си с Путин за предизборна агитация.

Според мен бледнее дори досегашният връх в сферата на българското политическо слагачество пред Русия – когато Волен Сидеров откри кампанията си за европейските избори в самата Москва.

Онова, признавам, беше наистина гениален ход, но пак бледнее, защото всички знаят, че Сидеров е нещо като политически троскот, който изчезва и се появява в зависимост от усърдието на градинаря. Пък и няма шанс когато и да било той да застане начело на държавата.

Докато червената примадона се смята за сериозен играч и отдавна стръвно точи зъби за властта. Ще точи, какво да прави – голите и гладни опозиционни зъби много сърбят, както знаем. А знаем също, че има идиоти в тая страна, които са готови да станат коалиционни ортаци дори с червения дявол, само и само да се докопат до някоя митница, пък макар не чак толкова голяма и важна като Солунската.

В публичното пространство има вече прекалено много информация за това как Кремъл използва темата за ваксините в пропагандната част от своята хибридна война срещу демократичния свят, така че няма да припомням подробности – който има очи, да гледа и чете. Но съм длъжен да кажа, че ако даден човек публично се заканва щом стане премиер първо да угоди на Москва, а чак после да се заеме с наистина важните за страната си въпроси, то той е или силно умствено и морално увреден, или откровен продажник.

И в двата случая обаче вероятно е съзнателен елемент от споменатата руска хибридна война, следователно не трябва по никакъв начин да бъде допускан да припари до властта в една демократична, европейска и натовска държава.  

Да не говорим, че според мен трябва да бъде и разследван от прокуратурата – но не заради думите или намеренията си, а заради евентуални действия. Много ми се ще някой да порови в темата върви ли в момента сред социалистите по места идеята сега да не бързат да се ваксинират, а да изчакат идването на руската ваксина. Ако да, това спонтанен акт на привързаност към Русия от страна на масовия български социалист ли е или спусната отгоре „интифа“.

Защото това поведение прилича на саботаж срещу усилията на правителството – колкото и погрешни стъпки понякога да прави то – да се справи с кризата с коронавируса; прилича на част от предизборната битка на левицата, която безогледно използва всички средства –  включително да остави собствените си хора беззащитни срещу вируса, за да се докопа до властта; прилича и на подготовка за нов триумф на руската пропаганда в бъдеще, когато примерно милион предани социалисти в България доброволно се ваксинират със Спутник.

Не знам как може човек доброволно да се подложи на тази ваксина. Аз руска водка, която принципно харесвам, не кусвам след руската агресия в Грузия през 2008, какво остава да си вкарам в тялото руски вирус.

Разбира се, съществува очевидното възражение – Словакия и Унгария да не са по-глупави от нас, та вкараха руската ваксина и я използват?

Не, не са по-глупави, просто те си играят едни техни европейски игрички, дето сега няма да ви ги описвам.

Факт е обаче, че покрай това, те за пореден път отчупват парче от европейското единство. Парче по парче – явно на това разчита Русия в упоритата си атака срещу ЕС. Тя няма да се втурне с оръжие да заграби европейска територия – поне не докато Европа е още на крака, а НАТО продължава да я пази, въпреки всички откровени глупости, които европейци като френския президент Еманюел Макрон ръсят за НАТО.

Пропуснахте ли това забележително изказване? За Financial Times Макрон каза: „Никой не може да ме убеди, че НАТО днес е структура, която е от съществено значение. Създаден е да се противопоставя на Варшавския договор, а вече няма Варшавски договор“.

Още след рухването на комунизма, от 90-те години на миналия век и досега, това е главна опорна точка на руските атаки срещу Северно-атлантическия алианс. Но друго е да го каже цял френски президент, нали – ето ви най-добрият начин да се вбива клин между ЕС и НАТО. Парче по парче, парче по парче…..

Или да вземем последната изцепка на немския външен министър Хайко Маас, която също е начин да се подкопае европейското единство. Онзи ден Маас заяви, че Берлин вижда възможност „да се подобри обмена между гражданските общества на Германия и Русия и смята това за приоритет“.

Не се пулете като телета, граждани, колкото и да търсите, няма да намерите в Русия каквото и да било „гражданско общество“. Къде го е видял Берлин, а оттам и Маас, Бога ми, не мога дори да предположа. Защото по темата нищо съществено не пише дори на едрите руски банкноти, примерно – In civil society we trust.

Как ли не! То в България няма истинско гражданско общество, та в Русия.

Там, като правило и открай време, има отделни граждани. Но, след като режимът на Путин отстреля, отрови, преби и декласира по всевъзможни престъпни начини голяма част от тях, остана май само един Алексей Навални, който вече е в колония със строг режим точно заради това, че има гражданска позиция и държи на правото си да я изразява.

Едва ли обаче гражданинът Навални, ако чуе думите на немския външен министър, би ги одобрил. Защото те показват само едно – на Германия не ѝ пука нито за европейското единство, нито за евро-атлантическото сътрудничество, нито дори за немското или руското гражданско общество. Тя иска само да прави бизнес с Русия. Поне сегашната Германия – постмеркелова, но още с Меркел начело.

Та ето, за подобни клинове в европейското единство става дума и когато обсъждаме темата за ваксините, Словакия, Унгария, Нинова и доволно мучащите пред руските порти български социалисти.

За поведение като това Достоевски използва думата „бесовщина“.

Като истински гаден вирус, руската бесовщина унищожава всичко, включително своите носители и гостоприемници, само не себе си. Тя оцелява, защото се е научила да заразява с бесни темпове. Срещу нея има измислени ваксини, но всички се страхуват да ги използват, затова бесовщината ще изчезне, чак когато изчезне и последният човек на Земята – вероятно умният вожд Оху Боху, който извлича удоволствие от живота, дори когато скъпоценните му камбанки са поставени в най-тежката възможна ситуация.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БСП И ЗАТЛАЧЕНИЯТ В ЧЕРВЕНО БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ АКВАРИУМ

март 7, 2021 at 12:40 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-bsp-i-zatlacheniyat-v-cherveno-balgarski-politicheski-akvarium

Ах, спомняте ли си, госпожо – идват избори?

И защо идват, бе, господине?

Ами за да ги спечели най-после БСП и да сложи край на сушата, която държи горките червени далеч от властта вече толкоз годин…..

Но защо им е властта? Те винаги съсипват всичко – не управляваха успешно дори тоталитарния соцлагер, който ни построиха с братската помощ на великия Съветски съюз, какво остава в нормалните европейски условия на демократично общество и свободно пазарно стопанство.

Ами просто е, мила ми госпожо – без да се докопа пак до властта, макар за малко, макар в делба с ортаци, тази партия ще се разболее от политически скорбут и ще се гътне насред морето от блага, което се плиска наоколо.

Тук вече двамата участници в диалога започват да танцуват тъжен танц и припяват в хор от името на социалистите: Ах, беда! Ах, беда! Но ще счупим ний леда…..

Не помня вече дали чух в автобуса този образователен оперетен диалог или го сънувах лично, докато се мятах в треска, след като прочетох напоителното предизборно интервю на другарката Корнелия Нинова по БНР.

Ало, колеги, извинете, обаче нямаше ли изискване в такива случаи да се прилага някъде към текста и информация, че интервюто е платено от БСП и въпросите са зададени не от водещия, а от някой ПР на червената лидерка. Иначе драгият слушател ще остане с погрешно впечатление, че самото Национално радио се е превърнало в рекламен отдел на „Позитано“ 20.

Аз поне точно това си помислих, като прочетох Нинова да си дрънка какви ли не глупости, а водещият отсреща да ѝ подава елементарни топки на празна врата. То бива, бива, ама поне малко професионален морал трябва да има останал някъде, де. Или не? Защото точно това интервю изобщо не се връзва с огромните претенции на БНР, че е истинска професионална обител, крепост на българската журналистика, една от малкото, останали сред морето от некадърност и продажност.

Но да се върнем на любопитното съдържание на интервюто и най-паче – преамбюлът, в който другарката Нинова с 6 изречения обобщава всичко.  

Теза едно – целта на БСП е да бъде първа политическа сила.

По логика, това значи да има повече депутати от ГЕРБ. Нинова явно изобщо си няма идея как може да се случи подобно нещо, затова и не обяснява как. Не, че някой я пита, де. Но е факт, че, въпреки зъбите и ноктите, с които БСП се мъчи да издрапа до политическия връх, това все не става. А очакванията за общата по-ниска избирателна активност може да им помогнат за по-добър резултат спрямо по-малките формации, но не и спрямо ГЕРБ.

Така или иначе обаче, не се учудвам, за социалистите твърде характерно поведение е да тропат с краче и да викат „искам“. Този техен прочут волунтаризъм понякога е смешен, понякога зловещ, но никога не води никого до нищо добро – нито самите тях, нито невинната политическа публика наоколо.  

Втората теза на Нинова – имаме ясна политическа програма и план за управление.

Да, сигурен съм, че имат план за управление. Те са винаги готови с такъв предварителен план – влизаме във властта, заграбваме каквото можем бързо, преди да ни изритат, а след това, когато ни подгонят, бягаме колкото може по-силно.

Трябва да призная, че планът всъщност е добър. Доказателството е, че за последните 30 години преход той работи вече толкова пъти, че дори ми е трудно да си спомня всичките – Орешарски, Станишев, Виденов, Луканов, това са само най-едрите риби, между тях имаше и цаца.

Що се отнася до ясната политическа програма, да, ясна е. Поне доколкото успях да прочета, това е горе-долу същата политическа програма, с която навремето управляваше БКП. В смисъл – като вземем властта, слагаме колкото може повече функции в ръцете на държавата и започваме да контролираме отгоре колкото може повече сектори на икономиката и обществения живот. Така хем печалбите ни ще са възможно най-тлъсти, хем ще върнем обществото към светлите времена, когато нямаше нужда то да мисли за нищо, а трябваше само да ни вярва безрезервно и да ни избира завинаги.

Не знам, поне на мен така ми прозвуча онзи сегмент от социалистическата програма, който се грижи за културата и с който се запознах по-подробно. Там нещата са ясно казани: има художници – държавата ги подпомага. Ама всички еднакво ли, на нашите хора повече, на другите по малко или нищо ли, това не се казва. Същото е положението и с писателите. С кинодейците. С театъра. И с каквото културно се сетите. Работата стои така – Нинова е премиер и раздава пари, а сонм охранени творци се радват и я славословят.

Не знам дали знаете, но по принцип в културата нещата стоят точно както в бизнеса – колкото повече държава, толкова по-малко истинска култура и сериозни творци. И толкова повече блюдолизци, които творят сурогати.  

Третата рекламна политическа теза на Нинова – БСП има готови листи, пълни с честни хора и професионалисти.  

Тук вече очите ми се насълзиха от умиление, защото нещата наистина прескачат всякакви граници. Да, говорим за „професионалисти“ като Румен Гечев и други бележити българи на прехода в соцлистите. Или да вземем другият подход – новите и честни лица. Той се случва по модела – Румен Овчаров остава настрани и във върховете на партията започва да пърха Теодора Руменова Овчарова.

Е, факт, напълно ново лице, какво да кажем?

Ами кажете нещо, де!

Тц, не можем, щото нямаме думи.

Четвърто голословно твърдение на Нинова – стартираме позитивна кампания.

Да, бе, напълно позитивна е – например с настояването сегашното гадно и некадърно българско правителство да вкара най-после руската ваксина „Спутник“, за да се реши проблема, създаден от мръсните западни империалисти и техните лакоми фармацевтични компании. И права е другарката Нинова, подобна кампания на българските социалисти е напълно позитивна спрямо руснаците, които използват дори ваксините за своите хибридни цели. Нищо, че в самата Русия процесът на ваксинация е съвсем закъсал и смъртта се вихри като мечтата на болшевиките.

Ма не така, бе, моме! Аз вече 12 години руска водка не пия, хем я харесвам, ако през това време ми се беше примолила някоя закъсала девочка, и на нея щях да откажа, независимо от милозливото си сърце – а таз другарка Нинова ме кара руска ваксина да си пъхам в тялото. Това е като да си купя „Москвич“, вместо „Мерцедес“. Или да слушам руски рок, а не „Роли

нг стоунс“.

Мерси, но – благодаря!

Петата божа заповед според Нинова – стъпваме на 4-годишния си опит като категорична опозиция и гледаме напред.

Сакън, внимателно, че от гледане напред не виждате дупката под краката си. А и явно само с гледане не става работата, доколкото през годините БСП все повече заприличва на един политически Вилхелм Тел, който винаги уцелва сина си, вместо ябълката върху главата на сина си.

Освен това, да се говори само за 4-годишен опит на червените в опозиция, макар това да се прикрива с прилагателното „категорична“ – тоест, преди Нинова БСП като опозиция е била лигава или нещо друго некатегорично – е толкова плитка хватка, че срамота за онзи, който я е пробутал на другарката.

БСП е в опозиция практически от 2009. Дори когато междувременно левите назначиха за премиер сламения си човек Орешарски, те пак бяха в опозиция – на здравия разум и на целия български народ, който, съответно, на бърза ръка ги помете.

Така че госпожа-другарката да не си прави илюзии – или просто да не лъже – че, дори да се добере някак до властта, това ще е период на цъфтеж, спокойствие и благоденствие. Няма да е.

И шестата мъдрост на Нинова гласи – поставяме си цели и ги преследваме. Ами добре, де, абсолютно същото прави и простата зелена еуглена например.

Зелената еуглена има много общо с БСП. Тя е хибрид между растение /водорасло, за да сме точни/ и животно. А българските социалисти, знаем, са хибрид между комунисти и ултралевичари, между руски патриоти и руски патриоти, между богати хора, загрижени за бедните и бедни хора, които помагат на богатите да се грижат за себе си.

Еуглената се храни и директно, и с фотосинтеза, когато както е по-удобно. Също като червените, които гледат да цицат от държавата и когато са на власт, и когато са в опозиция.

Еуглената се размножава чрез просто делене – прищипва се през средата и от една излизат две. А ако погледнем през годините от 1989 насам, ще видим как БСП периодично прави същото и така затлачва българското политическо море със самата себе си.

И накрая, еуглената, чрез тъй наречения „цъфтеж на водата“, прави така, че аквариумът зеленясва. Също като БСП, при която обаче водата обикновено почервенява – от кръв, от срам, от други гадости.

За да се реши проблемът със зеленясването, специалистите препоръчват използването на UV-стерилизатор. Аз си мисля, че при наличието на толкова много прилики с еуглената, въпросният стерилизатор може да се приложи и спрямо БСП. И да го прилагаме дотогава, докато най-после изчистим от нейните вредни влияния затлачения българския обществен аквариум.

Де тоя късмет, мила ми госпожо!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПОСЛАНИК МАКАРОВ СИ ТРЪГНА ДОВОЛЕН ОТ БЪЛГАРИЯ – КАТО ПИСТОЛЕТ, КОЙТО Е УЦЕЛИЛ МИШЕНАТА

февруари 25, 2021 at 9:16 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-anatoliy-makarov-si-tragna-dovolen-ot-balgariya-kato-pistolet-koyto-e-utselil-mishenata

Неотдавна по живо, по здраво и почти тихомълком изпратихме за родината му руския посланик в София Анатолий Макаров.

Аз лично бих предпочел изпращането да е доста по-шумно. Да е организирано например по метода с газеното тенеке, отдавна предложен от великия Алеко: „Вържи го на ябанджията, па да издюдюка цяла България с един глас, та като прескочи границата, тенекето тъй да се тресне с пограничния камък, щото цял Балкан да загърми“.

Но де ги такива изпращачи тук! По нашите земи изглежда най-многото, което българите са свикнали да правят с руските генерал-губернатори и всякакви други лица, изпратени по заповед на кремълската щука да нагледат добре ли се държат тукашните им крепостни, е да се кланят, сякаш са им нещо длъжни. Или сякаш онези са Чехов и Чайковски в едно, дори когато всъщност са обикновени нискочели кагебисти с помътени от водка и мания за руско величие мозъци, пратени тук да тровят хората. Или поне живота на хората.

Така или иначе, Н.Пр. Посланик Анатолий Макаров си тръгна само с един мандат и някои тук побързаха да решат – или поне да внушат на по-невинната политическа публика – че този мандат е донякъде провален, защото точно по негово време България се осмели да изгони най-много руски шпиони под прикритие на дипломатическа служба, отколкото е гонила когато и да било досега.

Да, шпиони има изгонени и това вероятно се дължи донякъде на по-активната помощ от страна на западните ни съюзници, донякъде – надявам се – и на активизацията на самите български спецслужби и тяхната /нова?/ ориентация да разследват в правилната посока. Но руснаците, както знаем, не се интересуват от хората, дори своите. За тях шпионите са като хартиени носни кърпички – цапат се и ги изхвърляш, не си играеш да ги переш и ползваш отново. В Русия хора бол, а и кандидат-шпиони наспорил Господ, заради свързаните с този занаят екстри – зер иначе кога ще му падне случай на някой обикновен руснак да разгледа катедралата в Солсбъри например, освен ако властта не го командирова там да трови някого…..

Така че – тц! Не е вярно, че Макаров е провален дипломат, напротив, той свърши прекрасно работата си в София, като реализира в максимално възможната степен и в много посоки, основни руски интереси. Неслучайно в интервю на изпроводяк дипломатът заяви: „Като посланик на Русия в България се завръщам в Родината с чувство на изпълнен дълг.“

Да, това е дипломатическо клише, но не е само клише, според мен то дава съвсем точна представа как се чувства Макаров – доволен като пистолет, който е уцелил мишената.  

Смятам, че дори да беше постигнал само реализацията на газопровода „Южен поток“, за повече конспиративност наричан Турски, Балкански или дори Български поток, Макаров пак щеше да е на върха на представянето си.

Да не забравяме няколко прости факта. Първо, правителството и лично премиерът Борисов бяха замели под килима този руски инфраструктурен проект, но изведнъж мненията им се преобърнаха на 180 градуса.

Второ, Русия и Турция подписаха за потока през октомври 2016, когато посланик Макаров вече беше тук и през май следващата година България изневиделица се включи в проекта. Трето, някак ентусиазирана до небето, София инвестира цели 3 млрд. лева собствени пари в руския проект. Нищо, че днес вече е доказано категорично онова, за което скептиците предупреждаваха още тогава – че с транзитните такси, които страната ще получи от газовата тръба, няма да може да се върне инвестицията, поне не в нормалните за това срокове.

Така че заровихме пари за наслада на руснаците и в това дело със сигурност енергично е намесен посланик Макаров. Вероятно човекът, макар при публичните си изяви да звучи твърде зле, е много художествено убедителен в разговорите насаме. И може би заради тази му убедителност стана така, че руският проект бе реализиран само за година, а много  по-стратегическата за нас газова връзка с Гърция, която /не/ се строи вече десетина години, е до никъде.   

Но не е само това. По времето на Макаров се възстанови и проектът за гьола в Белене. И, да, макар там нещата като цяло да са по-забатачени, руснаците си изкараха тяхното – България най-чинно им плати за Нероден Петко, купчина парчета от ядрени реактори, които някой „родолюбци“ са им поръчвали, без страната изобщо да има решение за строеж, камо ли проект. Даже всички знаят и името на главният родолюбец, но съдът не можа да го осъди.  

Докато сме повече в полето на икономиката, макар неизбежно размесена с политика, интересно ще ми бъде да разбера каква точно е ролята на посланик Макаров по отношение странната история с древните руски МИГ-ове, за чиито ремонти натовска България продължава да плаща на основния противник на НАТО – Русия. Все едно другарят Ким в Северна Кореь да плати на американците да му ремонтират съоръженията за изстрелване на ядрените ракети. При това работата с нашите МИГ-ове може да се свърши в Полша много по-евтино, качествено и в срок, както видяхме.

Но не, всъщност не може, защото веднага ще го подгони независимият български съд, както също видяхме от случая с бившия военен министър Николай Ненчев. Съдът ни е наистина дотам независим, та си призна открито, че всъщност с това дело защитава интересите на руската корпорация МИГ.

Дали това не е същата пълна форма на независимост, която позволи на втори съд да пусне разследвания Николай Малинов да пътува до същата тази Русия, за която службите и прокуратурата имат съмнения, че шпионира.

Само съмнения ли? Ами да, аз например продължавам да имам големи съмнения спрямо този човек, въпреки че трети независим български съд най-спокойно регистрира зловещо откровения му политически проект за създаване на изцяло русофилска партия.

Ама може и посланик Макаров да не е замесен във всички тези независими действия на съда, де. Нещо повече, той лично със сигурност не се е обаждал на никой български съдия, за да му каже – абе виж там направи нещо за онова наше момче. Просто високият му дипломатически статут не позволява такова нещо – така че според мен някой друг го е сторил от негово име. На български или на руски – изберете сами.

Като споменахме Малинов и русофилския му проект, да си припомним и някои действия на руското посолство, начело с Макаров, които са в посока заздравяване и масовизация на братската любов към Русия, която пърха в душата на /почти/ всеки българин. То не бяха коледни елхи, подарени на невинни български общини, за да се продължи и затвърди у хората по места светлата традиция на вечна благодарност към Русия; то не бяха чествания на някакви „безсмъртни полкове“, всъщност, стадо зомбита, които ни се стоварват на главите, за да не забравим никога, че Кремъл винаги може да ни прати още един комплект освободители, дори ние да не ги искаме; то не беше финансиране на проекти, изложби и концерти за възхвала на Русия, раздаване на икони и картини, то не беше поддържане на стари и издигане на нови паметници на руски убийци и сатрапи, които се откриха тържествено по време на мандата на Н.Пр.;  то не бяха навеждания, целуване на ръце и други патриотични актове от страна на онези многобройни български политици, за които любовта към Русия е най-висшата форма на български патриотизъм.

Да, до този пълен абсурд докараха нещата. Ама не им пука. А Макаров се радва – добро наследство ще остави човекът на заместничката си, кака Елеонора Митрофанова, ще има тя върху какво да надгражда.

О, да, няма да пропусна и един от най-хубавите руски проекти, за които Макаров работеше здраво и които, за радост на Кремъл, ще продължат да тровят българския политически живот поне още година. Имам предвид, разбира се, проекта, наречен Румен Радев, пиеса в няколко действия, която продължава да се играе пред очите на публиката.

Не разбирайте нещата прекалено буквално. Това не означава, че Радев като президент получава указания директно от Москва по някакъв таен телефон и така работи в техен интерес. Или че получава руски пари за работата си. Това означава, че той просто изначално е подбран като човек и характер такъв, какъвто е, подпомогнат е по различни линии да стигне до поста и сега се държи, както се очаква от него.

Основният интерес на руснаците след промените тук винаги е бил един единствен – България да се намира постоянно в хаос, в сивата зона на неспокойствието, да се поддържат вътрешни конфликти, да живеем винаги в мътна вода, за да може Кремъл в определен момент да налови точно онази риба, която му трябва. Това, което в един период правеше Доган, после Първанов, Сидеров и други, сега го прави основно Румен Радев.

А самите руснаци му помагат отстрани, непряко  – подават му удобни за отиграване политически топки, запознават го с подходящи хора по разни приеми, подхвърлят в пространството реплики, които го ориентират за правилната линия, която трябва да следва и прочие. Ето, това пък прави основно руският посланик в София.

И трябва да му се признае на Анатолий Макаров, че добре се справи по време на мандата си. В политически план, днес Румен Радев е наистина най-здравата опора, а според мен – и най-голямата утрешна надежда – за реализация на кремълските интереси в България.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ОТ КОРНЕЛИЯ И ОБРЪЧЪТ ОКОЛО БОРИСОВ, ДО ЛАВРОВ И ОБРЪЧЪТ ОКОЛО ЕС – СОЦИАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ НЕ ПРОЩАВА

февруари 22, 2021 at 2:50 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-ot-korneliya-i-obrachat-okolo-borisov-do-lavrov-i-obrachat-okolo-es-sotsialnata-izolatsiya-ne-proshtava

Голямата новина за България, която всички пропускат, е, че от няколко години тук вече има силна опозиция – опитва да ни убеди някакъв човечец, който много иска да мине за политически коментатор.

Да, и той има предвид не друго, а БСП под вещото ръководство на Корнелия Нинова в ролята на силна опозиция. Не знам дали се сетихте, щото аз никога не бих могъл.

Ако не беше смешно, щеше да е трагично, но този тип явно си вярва, когато пише, че, след появата на Нинова и разчистването от нея на кривите дървета в БСП, ситуацията вече е друга – „обръчът около Борисов се е затегнал от всички страни, а възстановяването на БСП не е свързано само с успешни опозиционни атаки, но и с управленски потенциал“.

Напълно ме втрещиха тези уверения. Първо, доколкото аз разбирам работата, Борисов схваща обръча около себе си по-скоро като сянка на обръч. И няма как да е иначе, след като го затягат Корнелия, Мая и други умни и преуспели български политици. Пък и – за съжаление – всички социологически проучвания сочат, че ГЕРБ, независимо от „обръча“, ще спечели и предстоящите парламентарни избори. Дали ще успее да състави четвърти кабинет или не, е съвсем отделен въпрос, но, така или иначе, очаква се ГЕРБ да е първа политическа сила.

Второ, това с успешните опозиционни атаки, сътворени от БСП, е някаква мантра на част от партийната върхушка, за която няма данни някога да се е материализирала от думи в дела. И която критикуват дори други части от върхушката в БСП.

И трето, наличието на  управленски потенциал на социалистите, докато в тази партия най-големите експерти, известни на обществото, си остават Румен Гечев, Таско Ерменков, Гела, Мара и Камшик Тодора, е твърдение толкова глупаво и лъжливо, че ако беше и толкова мокро, щеше да се удави в самото себе си. Така че стига за комунистите.

Не, не стига. Лицето Ивайло Калфин, който отдавна се прави на розов летен домат, но чиято лява опозиционност с големи мъки успя да се протегне от БСП, ча-а-а-к до АБВ на лицата Георги Първанов и Румен Петков, се сърди и тропа с краче, че Борисов не го е подкрепил за шеф на ОЛАФ, Европейската служба за борба с измамите.

Толкова престижно би било за целокупния български народ точно Калфин да заеме поста, че направо е непростимо, дето не става. Макар да не е ясно защо точно Калфин трябва да го заеме. Обаче е ясно, че решението на Борисов да не го подкрепи е политическо, а на тази база се прави и горчивото заключение – „няма друга държава, в която партийната привързаност да надделява над националната“.

Е, има – например Русия се придържа към здравословното за режима поведение никога да не назначава на важни постове хора на Навални например. А на всичкото отгоре мисля, че в нашия случай работата е по-проста – най-вероятно подкрепата за шеф на ЮНЕСКО, дадена навремето за друго комунистическо отроче, лицето Ирина Бокова, и голямата излагация, която последва, е тежка обица на ухото на Борисов, затова е отсвирил сега и Калфин. Ама може и просто за удоволствие да го е отсвирил, аз така бих направил, а при Борисов никога не се знае.  

За сметка на това се знае, че неговият военен министър Красимир Каракачанов колчем отвори уста да каже нещо и веднага попада в новините с пореден бисер. Българските войни, информира ни почитаемият г-н министър, не се плашат от нищо, не се плашат от Османската империя и превземат Одрин, размазват Британската империя при Дойран, побеждават дори Руската империя в Добруджа – та сега някаква си пандемия ще ги уплаши, завършва този панегирик на българските войнски чудеса от храброст.

И, к`во да правя, като човек с разюздано въображение, веднага си представих как храбрата българска армия под вещото Красимир Каракачанов слага щикове на пушките и атакува „на нож“ коронавируса в Чуйпетлово. Или го посича със саби в лудия галоп на леката ни кавалерия край Перник. А може пък да го стреля от упор с картечница близо до Каспичан. Всичко е възможно, след като лично си човек без портфейл, а са ти поверели цяло министерство, тогава наистина ти поникват криле и няма граници.  

Но не само по българските земи мнозина не знаят какви ги дрънкат. Ето ви го например германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, който обвърза завършването на руския газопровод „Северен поток 2“ с историческата отговорност на Германия към руските жертви от Втората световна война. Ако тъпите изказвания боляха, този човек би трябвало неистово да крещи от болка. Или да е натъпкан с морфин до сливиците, което нямаше пък да му позволи да е президент.

Нерде „Газпром“ и интересите срещу Европа на агресивната путинска империя в икономически и политически план, нерде откриването на нови и нови начини, по които да се реализира прочутото германско чувство на вина заради нацизма. Да, по принцип е хубаво да го има това чувство, но, първо, минаха много години и нещата в Европа, света и самата Германия са вече съвършено различни и второ – дайте все пак да не прескачаме всички възможни граници, защото това е най-лесният път да си оцапаме бельото с нещо неприятно.

И дайте да не въвличаме в тази игра целия ЕС, който чрез реализацията на руския газопровод до Германия, също става заложник на Кремъл.

Но и още един голям гаф направи Щайнмайер с това изказване, като каза, че 20 милиона руски войници са загинали във войната и забрави, че огромната част от тях са от другите страни, въвлечени в империята СССР. Да, с право възразява посланикът на Украйна, че украинските войници не са руски. Не са руски и тези от Беларус, Литва, Латвия и Естония, Казахстан, Киргизстан, Армения, Азербейджан и всички останали „републики“.

Да не говорим за факта, който би трябвало да е добре известен на хер Щайнмайер, че руснаците боравят с цифрите, както дяволът – с Евангелието. И вероятно половината от споменатите 20 милиона са убити от самия сталински режим, но вписани в тефтерите като немски жертви – нещо като руския опит за измама Катинското клане, но в още по-голям мащаб.

Защото нали знаем за пълната некадърност на съветското военно командване, воглаве със Сталин, съчетана с пълно пренебрежение към човешкия живот, което води до там, че се изпращат хора на самоубийствени мисии, само за да се докара някой пред началството и да получи още една звездичка на петлиците. И знаем също за екзекуторските батальони на „СМЕРШ“, които вървят зад атакуващите съветски войници и не си поплюват, а стрелят? Знаем за онези хора, които са имали страшното неблагоразумие да попаднат в плен и които след края на войната заминават директно от немските концлагери за съветските? А знаем дори за съветските партизани, които се бият в тила на врага, но са мразени от тоталитарната система. Тя ги намира за опасни, защото партизаните имат оръжие, боен опит и поддръжка от местните, свикнали са да мислят самостоятелно и да взимат решения по своя воля, а не по заповед на щуката. Така че властите ги разоръжават на бърза ръка, някои от тях избиват на място, а повечето с почести изпровождат в Сибир – да продължат да работят героично и доброволно за Родину и Сталину.

Та такива ми ти изцепки на Щайнмайер – а ние, европейците, особено от Изтока, разчитаме Германия и ЕС да са основна политическа гаранция, че руската окупация тук няма да се повтори. Трънки и глогинки.

Надеждата ни за подобно развитие обаче, граждани, не е угаснала, тя дойде от съвсем неочаквано място, от самата Москва и един от нейните пророци – външният министър Сергей Лавров.

„Русия е готова да прекъсне връзките си с ЕС, ако Съюзът наложи нови болезнени икономически санкции“ – заяви той в прав текст. След което Германия – пак Германия – кой знае защо,  възрази, че така не бива да се говори, защото ето, самата Германия иска да възстанови и развива връзките си с Русия. След което пък от Москва дойде бърза информация, че Лавров е казал не това, а точно обратното, но не е бил разбран правилно – макар че не виждам какво има за неразбиране в съвсем ясните му думи.  

Ах, викам си като ги чух – и направо ми трепна душичката. С радост си представих как Кремъл си вдига чукалата и къса връзките си с ЕС, включително с България. Тоест, врътва кранчето на нефта и газа и започва да си ги пие сама, взима си за вътрешна употреба цялата корупция, която е посяла по нашите земи, прибира си всички убийци и творци на преврати, разпратени из Европа да разглеждат катедрали, а накрая си прибира дори продажните типове от своята пета колона по места. Това последното не ми се вярва много, ама много ми се иска, затова го споменавам.

И представяте ли си ако всичко това наистина се случи, какво облекчение ще настъпи. Да, за кратко ще имаме леки трудности с доставките на гориво, но те ще са песен в сравнение с катастрофата, в която Русия ще попадне. Така че призовавам руснаците да не се фукат с възможността да ни зарежат, а да целуват ръка, че ние упорито не ги зарязваме – макар отдавна заслужават.

И призовавам също руският външен министър Лавров да не говори глупости, защото тук, в Европа, му се смеят и гаргите.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »