De Profundis: ПП и ДБ – ДУМИТЕ СА ЛЕСНИ, АДЕКВАТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ СА ТРУДНИ

януари 31, 2023 at 11:02 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-pp-i-db-dumite-sa-lesni-adekvatnite-deystviya-sa-trudni

ПП и ДБ се канят да се явят заедно и на извънредните парламентарни, и на местните избори през тази година.

Много зряло, похвално начинание, на фона на всички простотии, които се вихрят в България през последните години, най-вече – на очевидната неспособност партиите да мислят за каквото и да било друго, освен за своите лични кукли и парцали. Умението не просто да проведеш диалог с друга партия и да намериш общите допирни точки, а и да работиш съвместно с нея в реална политическа ситуация, на избори, е дефицитна стока в българската политика изобщо. И ако ПП и ДБ успеят да изработят тази стока и да я извадят на политическия пазар, той наистина ще се обогати.

В цялата ситуация обаче има много неща, които смущават и водят – поне мен ме водят – до лесни въпроси с трудни отговори.

Като начало – темата за политическата форма, която ще има това „обединение“. Имам предвид факта, че двете партии /за по-прегледно спестявам постоянното напомняне, че ДБ сама по себе си е коалиция и я приемам за единен политически субект – б.а./ не са еднакви по характер. Ако трябва да ги класифицирам политически, макар с цялата условност на тези характеристики, ще кажа, че ДБ са нещо като либерален ляво-центристки проект, а ПП е всеядна популистка формация, готова  – с оглед на конкретната ситуация и в името на властта – да сподели и практикува от левичарски социални политики, през либерални обществени визии, до понякога внезапно избликващи десни думи и дела. Впрочем, доколкото знам, то такъв е и съставът на тази партия – карашък от сталинисти и путинисти, до нормални десни хора. Как живеят заедно не ми е ясно, но го правят.

Какъв хибрид обаче ще се роди от годежа между ПП и ДБ? Дали той ще е достатъчно жизнен и политически адекватен, та да привлече допълнителна обществена подкрепа за новия проект или ще е хаос от добри и лоши стъпки, които ще оставят у публиката представата за нестроен хор, в който единият глас пее против другия, не заедно с него.

Това наистина ми се струва най-важният въпрос и неслучайно Кирил Петков побърза с опита да му отговори, преди нещата дори да започнат да се случват. Онзи ден той недвусмислено заяви: „Започва дясното обединение на добрите сили, процесът ще е като лавина!“

Добър отговор в пропаганден план, но отвсякъде сух. Е, не съвсем отвсякъде. Ако това е утеха, в изречението има една вярна дума – „процес“. Факт е, че предстоящото сътрудничество ще бъде „процес“, но всички други думи в изказването на Петков са повече или по-малко изсмукани от пръстите.

Да започнем с думата „започва“. Ами нищо още не започва, налице имаме изложени намерения, вероятно в главите на лидерите от двете страни има някакви планове за това как намеренията ще се реализират, но всичко още е само на думи. Ставащото в момента повече прилича на сондиране на общественото мнение, отколкото на реални стъпки. Докато започне процесът, има да се случат още доста формални и неформални неща, които ще откроят и неговото бъдеще. А времето до 2 април не е много.

Думата „дясното“. Както казах по-горе, най-многото, което може да се приеме като адекватна политическа ориентация на двете формации е нещо ляво-центристко. Ако те бяха истински десни партии, досега много неща през последните години в България щяха да се случат доста по-различно, отколкото реално се случиха.

Да започнем оттам, че никоя от тях дори нямаше да помисли да има каквото и да било общо с вдигнатото партизанско юмруче на Румен Радев. И нямаше да си позволи да влиза в коалиция с БСП, която винаги е била, е, и ще бъде проблем за България, не решение. И нямаше изобщо да се чудим дали и как да дадем оръжие на Украйна, без да дадем оръжие на Украйна.

Да не изброявам повече, че ще натежи. Така че десни в този случай са само десните уши на партийните лидери, които трябва да са зачервени от срам, че сътвориха разни такива недесни неща. Но като продължават да не са наясно със себе си, със собствената си политическа ориентация, те заблуждават и публиката. Друга тема е, че на общия ултралевичарски фон в страната, дори нещо ляво-центристко като тях може да звучи дясно – просто защото по-дясно от него няма.
Третата дума от изявлението на Петков е „обединение“. Доколкото разбирам, в случая все пак не се предвижда обединение между формациите, а коалиционен формат за съвместно явяване на изборите. Нека бъдем максимално прецизни – коалиция и обединение не са едно и също.

Следващите думи обаче са още по-интересни, Петков говори за „добрите сили“, които се обединяват. Ами, честно казано, това ми прилича на самохвалството на Сидеров, ВМРО и другите тути-кванти, дето наричат себе си „патриоти“. И ние ги оставихме да ни вкарат в капана – те са патриоти, а ние, останалите, защото не гласуваме за тях и не сме съгласни с тъпата им политика, не сме патриоти, а идиоти. Предатели сме даже, ако питате Дребнорублев.

Та и в този случай прозира подобно внушение – ПП и ДБ са добрите сили, а ако аз не гласувам за тях или дори леко не съм съгласен с политиката им, значи по презумпция съм от „лошите“.  

Айде по-полека с етикетите, така не става – затова и няма да стане!

А ако тези момчета продължат да се хвалят сами, и аз ще продължа винаги да им припомням,  че не те, а само политическата публика може да отсъди дали са добрите, лошите или никой на квадрат. Иначе думите им са като халосни патрони – гърмят, но само стряскат дивеча и ловецът след време става за смях на зайците.

След това в изявлението си Кирил Петков вече съвсем се развихря с твърдението, че процесът на обединение ще бъде като лавина. Тук вече зинах.

Добре, „процес“ ще бъде, но идеята за лавината направо изби скиорите. Първо, нищо не е започнало, за да слагаме толкова голям тиган на печката. Второ, ако Петков, Иванов и Ко сами се надъхват по този начин, бъркат. Трето, ако пък някои пишман-социолози ги лъжат за предстоящата лавина, а те им вярват, бъркат още повече. Защото това ще бъде не толкова умно политическо поведение, колкото история за телефонни измамници и наивни бабички, дето ги замерят с хилядарки от терасата.

И четвърто – стои важният въпрос дали самият факт на „обединение“ на ПП и ДБ ще им донесе наистина сериозни политически дивиденти, отвъд механичния сбор на гласовете, които ги подкрепят.

Честно казано, съмнявам се, че онези гласоподаватели, които се смятат или минават за десни, но досега не са гласували за нито една от двете формации, ще посегнат този път, само защото са се обединили. Къде е новото качество в това обединение, което да ги привлече.

Да, важен въпрос е откъде ПП и ДБ ще привлекат допълнителна подкрепа, за да се стигне до истинска „лавина“, извън действието „събиране на пръсти“. Още повече, струва ми се, че в случая дори механичният сбор е под въпрос. Защото сред хората, които са гласували досега за някоя от двете партии, вероятно ще има такива, които са против обединението и ще се отдръпнат. 

Да, нищо чудно да излезе истина казаното от Атанас Атанасов: „Обединени, ще сме първа политическа сила.“ Но какво от това, след като конфигурацията в Парламента най-вероятно ще е много подобна на днешната. Казват също – ще получим първия мандат. Но пак – какво от това. Да не би да се е появил на терена нов политически играч, с когото е реалистично ПП и ДБ да си партнират, независимо с кой мандат? Да не би отсега до април ГЕРБ, ДПС, БСП или някой от другите да станат по-приемливи като партньори? Или ако се набутат в Парламента зомбитата от НДСВ и „новото ляво обединение“ около старите леви муцуни, те ще са подходящи за коалиция?

Защото не вярвам лидерите на ПП и ДБ наистина да вярват, че ще имат мнозинство за самостоятелно управление. Това би било огромна самозаблуда. А ако наистина си фантазират нещо подобно – да спрат навреме. Такава фантазия е вредна, тя е плод на наивност, породена е от прекален егоцентризъм и популистки волунтаризъм. В реалната политика подобни неща се наказват сурово.

Другото, което в момента сякаш не отчитат лидерите на ПП и ДБ в желанието си за обединение, е новото ниво на противопоставяне, с което ще се сблъскат. Това също трябва да се има предвид, когато се кроят планове за „лавина“. Всички останали партии, къде координирано, къде поотделно, ще започнат да играят срещу тях много по-активно, а вероятно и ще гракнат по-грубо, отколкото досега.

Нещо повече, пак много по-активно, отколкото досега, ще се включи и президентът Румен Радев. Да, можем да оценяваме политиката му като некадърна и дори вредна за България, но истината е, че той още има достатъчно влияние сред онази полумъртва маса от полупразни мозъци, която оформя голямото електорално мнозинство.

С други думи, „обединените“ ПП и ДБ ще трябва да се бият едновременно на няколко фронта, а те, за съжаление, нямат достатъчно политически опит и медийно влияние, за да го правят адекватно.

С тези думи обаче не искам да кажа, че те не трябва да се обединяват. Напротив – трябва. Само че трябва емоционално да са по-трезви и да имат предвид поне някои от тези препъни камъни, за да не кажат после – ами не бяхме наясно с тежестта на проблемите и дълбочината на бездната, срещу която ще се изправим.

Не ми се ще после да чувам подобни оправдания, защото като се е хванал на това хоро, човек предварително трябва да знае, че думите са лесни, адекватните действия са трудни.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Реклама

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БЪЛГАРИЯ – РУСИЯ: МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА ВОДИ ДО ТЯХНОТО ЗАКОЛЕНИЕ

януари 24, 2023 at 9:43 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgariya-rusiya-malchanieto-na-agnetata-vodi-do-tyahnoto-zakolenie

Не знам още колко можем да се давим, граждани, в собствения си сос, но изглежда консервата е не само дълбока, но и магическа – всеки път, щом нагълтаме много гадост, появява се още повече от нея.   

Един читав българин – Христо Грозев, разкри, че през 2016 срещу България е готвен руски преврат, който, „по една случайност“, не се е състоял. Няма да коментирам самите подробности, които се появиха, искам обаче малко да поразсъждаваме върху някои развития, свързани с това. 
Първо, дори онези български медии, които съобщиха казаното от Христо, го направиха с половин уста – просто сбит преразказ и толкоз. Никой не би истинска тревога, както би трябвало. Никой не извади допълнителна информация по случая, за да знаем от какво и как да се пазим. Никой не предупреди, че станалото преди 9 години винаги може да се повтори – и превратът този път да успее – докато българските политици се държат спрямо Русия като страхливи мерзавци. Никой не взе информацията като  повод за кампания, в която ясно и последователно да обясни на широката публика защо Русия е основна заплаха за България, основна спирачка за икономическото и общественото ни развитие, основно препятствие за истинското ни европейско настояще и бъдеще.

Второ – това мълчание завладя не само медиите, а и политиците. Защо Бойко Борисов не излезе да каже нещо, което отдавна се подозира – че точно заради пряката руска заплаха през онази година промени политиката си на 180 градуса и, вместо да спира руския газ, както правеше дотогава, им построи тръба с парите на българския данъкоплатец. Като придружи процеса с много метани и теманета пред Императора и Империята.

Защо „десните“ и „европейски“ политици от ДБ и ПП не използваха адекватно информацията на Грозев за реализация на български и европейски политически цели. Защо президентът Румен Радев мълчи като да не казвам какво и се прави, че някой друг, а не милата на сърцето му Русия, пак е пръднала в българския трамвай.  

Трето, защо „правоохранителната“ и „правораздавателната“ система тук още тогава не разкриха истината и не информираха официално българската общественост за пряката руска заплаха. Та нали за това сме ги назначили и за това им плащаме тлъстите заплати на тия типове. А и това всъщност – според неписания, но съществуващ Обществен договор – е единствената работа, която имат – да ни пазят от опасностите. Което включва и необходимостта да се дава информация за самите опасности.

Четвърто – някой да разбра каква е съдбата на основните „превратаджии“? Защо те не са в съда, в затвора или на друго топло място, където би трябвало да бъдат, след като преди това са разкрили пред съответните власти истинския обхват и глъбините на дяволските руски козни.

Не, няма да стане нищо от това, което би станало в Полша, Чехия или която и да било нормална европейска страна.

Ето защо няма да ни пуснат в Шенген. Не заради конкретния начин, по който не можем да опазим от собствената си алчност, корупция и некадърност външната граница на Евросъюза, а заради конкретния начин, по който пълзим пред Русия.

Ето защо няма да ни пуснат и в Еврозоната – те там руски рубли и руски рубладжии не щат, а ний…..ний май друго не можем да предложим.

Звучи ви обидно за България и българите ли? Искате доказателства ли? Ами ето ви ги – като кажеш НДСВ и доказателствата вече са тук. Но не, ще продължа, не мога да се въздържа да не цитирам великия мислител Минчо Спасов, който закова основния принцип на българската политика, както Кант закова категоричния императив: „България трябва да се отнася със страх и уважение към Русия“.

Така ли? С уважение, че Русия нападна Украйна, зъби се на цялата демократична общност и изнудва целия свят с използването на ядрени оръжия. Мно-о-о-о-го голям повод за уважение, няма що. Или ще ги уважаваме заради убийствата, мародерствата и изнасилванията на цивилни, които са единственият начин за водене на война, познат на храбрата Червена армия. Или заради изкуството на лъжата, наглостта и изнудването, практикувани всекидневно от най-високите руски политически фактори. 

А страхът – ами просто трябва да се страхуваме. Длъжни сме. Обречени сме. Веднъж, защото така трябва да прави всеки руски крепостен и втори път, защото иначе Русия ще нападне и нас. Или ще ни врътне кранчето за газа. Или ще ни прати още един Симеончо да ни спретне още едно НДСВ, което да ни разбърка политическата система и мозъците по простия метод „говорене на глупости“.

Малей-й-й-й, виж ти доказано провалените политици като Минчо Спасов какви велики мислители можели да бъдат. И защо не, това, което се случва в момента с тях, ако не се сещате, е опит за възкръсване, а той дава нови сили. Нали знаем колко опасно може да бъде едно зомби.

А много зомбита могат да направят огромна беля. И Спасов дори алегорично посочва в коя посока се целят той и компанията му от оживели политически трупове. „Ние не принадлежим на Атлантическия и Северния океан, затова не трябва да мислим, че сме веднъж завинаги в тях“ – каза тоз накапан с руски квас европеец. Като намекна, че щом прясно възкръсналото НДСВ дойде на власт, то ще промени българската политика изцяло, включително като ни извади от НАТО.

А от ЕС? Ще ни извадят ли също или там ще стоим, щото много пари дават ония глупаци, бе! И не знаят как ние можем сръчно да си ги харчим.

Как умеят да сънуват еротични еврови банкноти някои избрани люде, избрани за политици заради високия ум и дълбоката чест, които притежават – направо съм учуден от таланта им.

Добре, де, Минчо Спасов и НДСВ са отдавна бита карта и никога няма пак да стъпят в реалната власт, колкото и да се пъчат. Или да се мажат с червено червило. Но какво да кажем за действащия президент Румен Радев, който опитва да ни убеди в абсурдната теза, че като не даваме оръжия на Украйна, се борим за мир.

Честно, не мога да кажа нищо добро за този човек, затова не бих искал да казвам нищо – обаче той ме принуждава.

Не можеш за конфликт, в който Голиат провежда геноцид спрямо мирните украински граждани, да твърдиш, че ще се увеличат жертвите сред тях, ако подадеш камъче за прашката на Давид, който ги защитава, като се противопоставя на гиганта. Няма нормален разум, който може да приеме подобна логика, защото тя директно казва на жертвите – нямате шанс, не се противете, предайте се на милостта на агресора.

Смятам, че онзи, който лансира подобна теза, не е разумен човек. Нито е морален човек. Нито е човек, който говори истината. Нито е някой, загрижен за мира, а единствено за каузата на Голиат.

Но не само – този същият неразумен, неморален и неискрен човек, опитва да излъже всички българи, като им внушава, че каузата на Голият е справедлива и той ще победи. Докато истината е съвсем различна. Тя е точно обратна и не мога да разбера докога в България ще търпим откровената защита на руските интереси, които откровено противоречат на българските. Да беше някак леко завоалирано, а то е видимо като гол гъз насред площада.

В Щатите обявиха ЧВК „Вагнер“ за  престъпна и терористична организация.

Тук цяла Русия трябва със закон да бъде обявена за престъпна и терористична. Това е единственият начин, по който слугите на Империята, вместо заради това да получават повече власт, ще започнат да си получават заслуженото.

 Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ТРЕТИ МАНДАТ С РУМЕН РАДЕВ – ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДЪЛГО И НАЙ-ДЪЛБОКО В РУСКАТА ОРБИТА

януари 18, 2023 at 11:44 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-treti-mandat-s-rumen-radev-vazmozhno-nay-dalgo-i-nay-dalboko-v-ruskata-orbita

Разправят, че когато в понеделник президентът Румен Радев даряваше Корнелия Нинова с голям букет червени рози при връчването на мандата, тя имала чувството, че я рита отзад.

Ще ми се да е така, защото всеки удар по БСП, независимо откъде идва и колко ги боли, е полезен за България. Но аз не вярвам на версията, че с даването на мандата Радев направи зло на Нинова, че стимулира допълнително напрежение в редиците на БСП, защото този мандат няма да се реализира.

Напротив, морковът на властта, колкото и хипотетично да се ветрее под носовете на чичковите червенотиквеничковчета, ще ги сплоти. А ако някой откаже да се сплоти, Нинова ще го насмете и ще го обвини за провала. Знаем как става, били сме свидетели  доста пъти. И не само при Нинова, а и при всички бивши лидери на левицата.

Не смятам също, че с връчването на мандата точно на БСП, Радев настъпи за четвърти път мотиката, тоест, че сгреши, както твърдят други.

Сгрешил бил от гледна точка на националния интерес, защото страната имала била нужда от редовно правителство, а ако би бил дал мандата на ДБ, или дори на БВ, той щял бил да се бил реализирал.  

И къде пише, че на Радев му пука за националния интерес? Колко още наивници останаха в тази трагична наша земя?

Не, Радев със сигурност не сгреши, обратно, реализира перфектно зловещия си план – по всякакъв начин да държи страната възможно най-дълго и възможно най-дълбоко в руската орбита.

Как? Ами не виждате ли, толкова е просто – каквото и да стане в сегашния случай, то няма да е полезно за България, но ще е полезно за самия Радев и за Русия.

Ако третият мандат не бъде реализиран, както е най-реалистично да се очаква, неговото служебно правителство – дали същото, начело с Гълъб, или друго, начело с друг Гълъб – ще продължи да мърсува с националния ни интерес в руска полза. Ако мандатът пък случайно вземе, та се реализира, с БСП начело, евентуалното следващо редовно правителство също ще продължи да мърсува с българския национален интерес в руска полза.

Защото в това отношение разлика във визиите на Радев и Нинова няма никаква. И неслучайно ден преди връчването на мандата Йотова каза, че той ще бъде даден на партия, която ще води политика, най-близка до тази на служебното правителство, тоест, до самия Радев. Ами ето я партията –  БСП.

Интересите им са едни и същи. Радев, миролюбивият военен пилот, нарича партиите, гласували да се даде военна помощ за Украйна, „войнолюбци“. Нинова пък по този повод става единственият политик, който не се гнуси от руската банда на копейките и внася заедно с тях искане Конституционният съд да се произнесе, че това решение е незаконно.

Няма съмнение, че дълбоките проруски корени на Радев и Нинова са абсолютно едни и същи, те мислят еднакво и действат в синхрон, а че от време на време между тях уж прехвърчат искри, то е по някакви текущи, тактически въпроси, дребни семейни кавги. Но разрив няма, не се заблуждавайте.

Все пак, реалният интерес на Румен Радев е правителство да няма и той да продължи да управлява еднолично, както практически го прави вече две години. А вероятно ще продължи и още нататък, ако се реализира правилната прогноза на Христо Иванов, че и след изборите през април няма да може да се състави кабинет.

Радев иска да управлява колкото може по-дълго, а има пред себе си и жив пример с Орбан. Неслучайно онзи ден президентът изплю едно голямо камъче, което отдавна му се върти в устата, като каза, че с Унгария имаме много сходни визии по ред европейски въпроси.

Не, бе, г-н президент, вие имате сходни визии и то не с Унгария, а с Орбан, ние нямаме такива. Освен това, вашите са сходни не по някакви си европейски теми, а само по кучешкото служене на Русия и единодушието в посока да се били махнели европейските санкции срещу Москва, защото те били вредели на ЕС. По това наистина сте дупе и гащи с Орбан. Но иначе не сте толкова еднакви като мислене, като политици, като европейско присъствие и тежест.  

Така или иначе, казахме, интересът на Радев е редовно правителство в България да няма, защото ако има, дори то да е на БСП, може случайно да сбърка нещо и, току-виж, България се окаже в Шенген. Или в Еврозоната. Или и в двете.

А това би било убийствено за руските интереси. То не само ще ни сближи още повече с Европа и ще направи България по-привлекателна за чужди инвестиции, които няма да са руски, защото няма как да бъдат руски.

Еврозоната ще направи невъзможна – или поне изключително трудна – руската задача да се корумпира всичко и всички, ще затрудни трупането и прането на мръсни пари, ще изчисти въпросите около това дали и доколко България наистина спазва европейските санкции срещу Русия и други терористични режими по света.

Шенген пък не само ще подпомогне и качи на ново ниво търговските ни отношения с другите европейски страни, ще спести разходи и време от висене по митници и граници, но ще подпомогне според мен най-важното – всеки българин да „почувства“ по-добре своята Европа. Или да почувства Европа за „своя“, както искате го приемете. Говоря за нуждата много повече българи да прескочат границата между пасивното задоволство от формалното членство в ЕС и динамичната лична привързаност към естествения ни цивилизационен център, за начина, по който, с разум и чувство, от „европейски граждани“ ставаме „истински европейци“. 

А това е най-опасното нещо за руския интерес, защото ще намалее онази безмозъчна маса неплатени, но изключително „полезни идиоти“ в България, оттам – и влиянието на платените по един или друг начин от Русия „полезни идиоти“.

Странно нещо е политиката, в нея често става така – всички знаят, че някой лъже, та се къса, но те пък се скъсват да се правят, че му вярват. В България поне е така и тази седмица пак го видяхме с очите си. При връчването на третия мандат, президентът Румен Радев обясни, че го дава на БСП, защото тя има най-голям шанс за съставяне на кабинет.

Чиста лъжа, нали сте съгласни. Първо, защото вече видяхме при трите предишни опита, че БСП няма нито сили нито шанс да го направи. Второ, защото, както вече обясних, интересът на самия президент не е да се състави редовен кабинет, а да не се състави. И трето, защото левицата в момента няма с кого реално да си партнира. Тя вече е в непримирим конфликт дори с предишните си партньори от ПП и ДБ по теми като хартиената бюлетина и помощта за Украйна.

А без тях с кого ще реализира мандата – с ГЕРБ и ДПС ли. Щото политическият компот, наречен „Български възход“, както и новите им, по руска линия близки на сърцето партньори от „Възраждане“, не стигат. И не стават. И е даже срамно да имаш каквито и да било връзки с партия като тях изобщо.

И така, президентът знае прекрасно, че БСП няма шанс да реализира мандата, но публично обявява, че го връчва, защото БСП има шанс. Значи лъже. Но защо другите се правят, че му вярват и му уйдисват на гайдата, а ПП и ДБ май дори се канят да отидат на инициираните от Нинова разговори.

Защо ще ходите, бе?

Нямате ли малко политически срам! Или малко политически разум, за да разберете най-после, че БСП, заедно с президента Румен Радев, е част от проблема, не част от решението.

О, знам, ПП и ДБ са тласкани от неистовата жажда да се сговорят с някого, за да махнат главния прокурор Гешев и да направят някакви – незнайно какви – „реформи“ в България.

Похвално намерение, но в случая, както вече имахме възможности да се убедим по време на съвместното им, макар кратко, управление, желанието е далеч повече от възможностите. За такава промяна е необходимо конституционно мнозинство и истинската задача на тези две партии е да работят за създаването му, а не да участват като фон в някакви президентско-комунистически схеми.

Дори напротив, смятам, че за намиране на въпросното конституционно мнозинство, освен промяна в съдебната система, трябва да се предложат две супер актуални задачи, по които да се постигне договорка – импийчмънт на президента Румен Радев като първо, обединяващо партньорите действие, и задължително после премахване на институцията „служебно правителство“.

Както виждаме, тази институция дава възможност даден/всеки президент законно да получи и упражнява еднолично цялата власт в България, без по Конституция да има право на това. Оказа се, че служебното правителство е капан, заложен от Великото народно събрание, който щраква чак сега, над 30 години след промените. Можеше и никога да не влезе в работа този капан, но ето, че влезе – това се казва стратегическо мислене.

Добре, да ви кажа накрая, граждани, че ситуацията сега е зле, но ще става още по-зле. Така че, ако трябва да ви посъветвам нещо, то е – махнете се от България. А онези, които не могат по една или друга причина – да бъдат граждански и политически по-активни, за да се променят нещата тук към по-добро.

Защото с такива като Румен Радев начело и с раздаване на мандати за БСП, това няма как да стане. Затова и няма да стане.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ТРЕТИЯТ МАНДАТ – РЕВОЛЮЦИЯ, ШАНС ИЛИ НЕЩО КАТО НИЩО НА СВЕТА

януари 13, 2023 at 9:52 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-tretiya-mandat-revolyutsiya-shans-ili-neshto-kato-nishto-na-sveta

Голямо квакане, голямо мрънкане, големи кандърми и накрая – голям праз! Първият мандат това, вторият – онова, третият – еди какво си…..А после избори и старата песен на нов глас.

Едните подкрепят световната революция в българската политика, но само ако стартира от Каспичан. Другите скромно искат само местна революция, обаче извършена задължително от честни хора като тях. Третите подкрепят финансова революция и строг контрол върху управлението на Солунската митница, но само по времето, когато я управлява някой друг, не те самите. А четвъртите не казват какво подкрепят, защото всъщност не знаят какво подкрепят – докато накрая се оказва, че подкрепят точно онова, което изобщо не е за подкрепяне.

Малко взе да ми писва, граждани, от селски номера.

Всички сегашни уж политици викат – искаме правителство и работещ Парламент, без тях сме загинали не само ние лично, но и вие, цяла България, нападната от проблеми, дето не могат да се решат без правителство и работещ Парламент. Затова като вземем мандата, ще работим усилено и сговорчиво, ще предложим диалог, ще формулираме гениални приоритети, около които истинското реформаторско мнозинство ще може да се обедини и да избие рибата.

А после никой не избива рибата поради няколко важни причини.

Първо, защото всички сегашни политици наистина са „уж политици“. Те не могат да работят усилено, защото веднага ще ги заболи кръстът. Не могат да работят и сговорчиво, защото смятат, че сговорчивостта в политиката е измислена от и за глупаците.

Второ, защото тяхната представа за диалог е като във великия филм за Ботьов – двама души, които гледат в различни посоки и подхвърлят реплики, които нямат нищо общо помежду си.

Трето, представата им за истински приоритет е свързана с комисиона, далавера, печалба, кинти, кяр, нещо в джобчето, врабче в ръката или както искате го кажете. А в това няма и не може да има нищо гениално, напротив, толкова е елементарно, че чак боли като го гледаш на живо.

И четвърто – в страната няма „истинско реформаторско мнозинство“, така че как то ще се обедини.

Не виждам реформаторски настроено мнозинство в ГЕРБ, вика онзи ден Владислав Панев от ДБ. И аз не виждам. Обаче аз и в ДБ не виждам реформаторско мнозинство, а той очевидно вижда, за да говори така поучително.

Така че е добре първо да уточни Панев по какви критерии различава реформаторско от нереформаторско мнозинство. И второ – да каже кой го е назначил за главен съдия по реформаторските мнозинства в България. Защото иначе цялата работа остава в сферата на празните дрънканици.

Десислава Атанасова от ГЕРБ пък откровеничи – ГЕРБ няма да подкрепи правителство на ДБ, ако в него участва и ПП. А ДПС може ли да участва? Или БСП? Пак опираме до там – какви са критериите, по които партиите си избират партньорите в българската политика.

После, „ново 20“ – Христо Иванов заговори за създаване на „технически“ кабинет, като противоречията се „поставят в скоби“, а пред скобите се постигне разбирателство по 5 приоритета – Шенген, Еврозоната, съдебната реформа, Плана за възстановяване и модернизация на българската армия.

Тези 5 точки изглеждат малко по-конкретни от онези 4 на ПП, но за сметка на това са хаотична смес от текущи и стратегически цели.

По Шенген, Еврозоната и Плана за възстановяване няма какво да се обединяваме, тези неща са толкова еднозначно необходими на България, че всеки мислещ и нормален човек отдавна вече би трябвало да е обединен около тях.

Реформа на правосъдната система – да, това правилно е сред основните политически цели, но имам две съображения по темата. Първо, тя трябва да е съпроводена и от реформа в правоохранителната система, тоест, в МВР и специалните служби – иначе страната ще продължи да върви на куц крак. И второ – за истинска такава реформа трябва да се бръкне дълбоко в Конституцията, а не е ясно откъде ще се вземе подкрепата за това.  
Армейската модернизация също е важна, но тя включва задълбочаване на интеграцията ни с НАТО и не просто още малко откъсване от Русия, а истинско скъсване с Москва. Е? Да питам или да не питам как ще стане това, след като политиците ни са затънали до гуша ако не в готовност да сътрудничат с Русия, то в страхове какво ще каже Русия, ако ние направим еди какво си.

Нито един български политик в момента от парламентарно представените партии не е готов като Стамболов да каже – Русия да си дрънка каквото ще, ние ще си правим, каквото нам е изгодно.     

На всичкото отгоре, погледнато по от високо, имам чувството, че говорим за някакъв „нероден Петко“, тоест, за напълно безсмислено дърлене. Защото – да преценим реално какви са шансовете другарят Румен Радев да даде третия мандат точно на ДБ, та вече започнаха големите сметки и разпределяне на куклите и парцалите.

Някои викат – ще го даде, защото това е национално отговорното поведение, само така може страната да има работещ кабинет и да поеме въздух.

Наивници! Той ако президентът Румен Радев беше национално отговорен политик, ако действително искаше страната да има правителство и да диша въздух, нямаше да играе игричките в полза на Русия, които играе в момента. И нямаше отстрани да се наслаждава на пълното безсилие на политиците и кашата в политиката.

Така че според мен той няма да даде мандата на ДБ.

Но добре, де, да си представим все пак, че го даде – с кого ДБ ще си партнира? С ГЕРБ, както разбрахме – няма, защото те не са реформаторски настроени. С ПП – да, биха могли, но вече се видя при втория мандат, че комбинацията само от ДБ и ПП не работи. С ПП и БСП? Пак не става – не само заради недостига на депутатски бройки, а и защото демократите и комунистите най-после схванаха, че са в два различни лагера, условно казано – на войнолюбците и миролюбците.

Ха-ха! Но в случая се смея на това, че „най-после“ го разбраха, не на нещо друго.

Ако на ДБ за всеки правилен извод им трябва толкова политическо време, колкото похарчиха сега, за да разберат, че с комунист, дори в рокля, не бива да се прегръщаш и целуваш, то жална ни майка, ако тези хора хванат да ни управляват.

Добре, а какво да мислим за комбинацията на ДБ с ПП и ДПС? Ами не става. Отвътре не става и отвън не става.

С „Възраждане“ също не става, а да кажа на Христо Иванов отсега, че с БВ на Стефан Янев става, но става още по-малко, отколкото с всички останали. Тия като политическа позиция са ситуирани точно между БСП и „Възраждане“, като политическо мислене – в началната епоха на българските неандерталци, а като политически принципи – в епохата на съветските динозаври.   

Чисто теоретично – на кого тогава президентът може да даде третия мандат, за да се случи най-после нещо по-различно от нови избори?

И чисто теоретично, и чисто практически – няма на кого.

Добре, на кого тогава изобщо ще даде мандата, което, така или иначе е длъжен да направи?

Някои казват – на БСП, като продължение на войната му с Корнелия Нинова, защото тя стяга конгрес.

Много умна мисъл, толкова, че не разбирам логиката в нея. Аз поне доколкото знам от опит, когато видят пред себе си моркова на властта, комунистите зацепват погледа в една точка и така се сплотяват, че започват да пращят. Тоест, да се даде мандата на БСП според мен би било добре за Нинова, не зле. Но може и да греша.

Обаче има и въпрос – защо бе вкаран в Парламента Стефан Янев, ако не като патерица на Румен Радев, на която той да се опре в такива моменти. А и Янев е „ново“ лице в политиката, с „чисти“ ръце, говори за разбирателство и постоянно изразява готовност да служи. Да, нали негова беше безсмъртната идея да бъде сътворено правителство, начело с всички парламентарно представени партии. Така де, с участието на всички…..

Какъв внезапен проблясък, какъв творчески порив, каква жертвоготовност – да дадеш мандата си на всички останали.

Голяма простотия, няма що! Ще ми се да кажа на себе си – я стига кретенизми, но не мога, длъжен съм да кажа друго – че според мен третият мандат най-вероятно ще бъде връчен именно на Стефан Янев.

Боряна Димитрова вика, че има шанс 10 процента да стане правителство с третия мандат. Щедро момиче е тя. Аз пък викам, граждани – стягайте се за нови избори през април. И за още едни наесен с бодра песен. Да, тогава, заедно с местните избори, наистина може да се стигне до някакво разместване на политическите пластове.

Но може и да не се стигне.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДА ВНИМАВАМЕ СЛЕД ПУТИН ДА НЕ ДОЙДЕ КУРОВ

януари 4, 2023 at 11:52 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-da-vnimavame-sled-putin-da-ne-doyde-kurov

Точно преди Нова година, Владимир Путин и Сергей Шойгу се заклеха с думи прости, че победата във войната срещу Украйна ще бъде за Русия.

Няма да бъде!

И не само защото – в името на мира и спокойствието по целия свят – не бива да бъде. А и защото няма как да бъде, теоретически и практически няма как да се случи. Защото това е само пропаганда, а дори споменатите двама военно- и мирно-престъпници знаят, прекрасно, че от комбинацията между щедро и прясно печатани рубли, неспособност да се произведе и един пирон, тъпи и крадливи командири, плюс мъртви войници, победа не се ражда, раждат се руини.

Тя Русия неслучайно се състои предимно от руини. Руските села и градове, с малки показни изключения, са руини. Руските производствени възможности са руини. Руската култура е руина. Руският спорт – да не говорим. Руският ум и духовност са руини от натрупани една върху друга през векове тъпота, лъжи и робско подчинение.

И, знаете ли какво? Вече не ми пука дори за тъй наречените „обикновени“ руснаци, човешката маса, за която по принцип се смята, че е невинна, а само лошите управници са виновни за бедите, които Русия носи на себе си, на света и най-вече – на Европа.

Питайте германците невинни ли са техните баби и дядовци за Хитлер и нацизма.  

И знаете ли защо не ми пука вече за „обикновените“ невинни руснаци? Защото те раждат ужасните си управници, отглеждат ги и ги възпитават такива, каквито са, като на такива им мълчат и им се подчиняват. Дори ги подкрепят в престъпленията – мълчаливо или гласно – както е с мръсната война на Путин срещу Украйна.

Да, хиляди мъже избягаха от служба в руската армия, но питайте ги директно и те с ръка на сърцето масово ще кажат, че Крим е руски. Няма да им мигне окото. Не се и сещат, че някъде на този свят има нещо, наречено „международно законодателство“; има споразумения, които Русия е подписала и трябва да спазва; има ООН, където отговорите на въпроса „чии е Крим“, а също – чии са Донбас, Луганск и другите „нови руски територии“, са съвсем ясни.

За тези „обикновени“ руснаци, точно както и за техните управници, ООН и другите тинтири-минтири съществуват, само ако са изгодни за руската имперска кауза и доколкото защитават руските имперски интереси. Иначе не съществуват.

Много голям руски мислител е също Евгений Пригожин, шефът на частната Путинова армия „Вагнер“. По време на посещение в моргата на връх Новата година той изръсва знаменитата фраза: „Момчета, честита Нова година, каквато е, такава!“

Да, вероятно го казва на персонала на моргата, не на мъртвите си войници – но сякаш не си дава сметка, че в този момент Вселената го е хванала за топките и ги стиска със страшна сила, така че пред света думите му звучат като цинична утеха за мъртвите. Е, аз харесвам черен хумор, но този тип наистина ме изненада с думите си. И изобщо с идеята да посети точно моргата в празничната нощ. Мащабно мислене, нали?

И веднага си представих новата комедия „Особености на руските морги“.

Изобщо не ме изненада с цинизма си обаче Кикимора Митрофанова, назначена от Кремъл за руски генерал-губернатор в България и, кой знае защо, още неизгонена от официална София заради това, че години наред се държи точно като руски генерал-губернатор. Българското гражданско общество ясно каза думата си по темата и продължава да я казва всеки път, щом онази изръси поредната имперска идиотщина – но, виж, българското гражданско управление мълчи.

Може би защото не е гражданско. Или защото не е българско. Или дори защото не е управление, а само обикновено подразделение на някоя руска специална служба.

Извикана да даде обяснения в МВнР как така и откъде накъде българският журналист Христо Грозев е обявен за издирване по член от руския НК, Митрофанова първо каза, че не знае защо, а после, в опит за сарказъм, добави, че всъщност няма нищо страшно за човека, защото това е само начин Русия да покаже, че не иска да бъде посещавана от Грозев. И че ако той си ходи мирен по света, никой няма да го пипне с пръст.

Че тя не знае нищо за обвинението, мога да ú повярвам Такива като нея са просто квадратни, празни пощенски кутии, предназначени да прилагат стриктно указанията на „Центъра“ и да не мърдат крачка в страни. Няма нужда Кикимора да знае подробности по дадена тайна операция, защото така „Центърът“ рискува операцията да престане да бъде тайна.

За другото обаче не ú вярвам, защото лъже. Както е добре известно, Христо Грозев има черен печат за влизане в Русия още от 2016 и няма защо да бъде обявяван за издирване, ако целта е просто да не го допуснат на руска територия. А и не е сигурно, че той самият би искал да отиде там, тъй като в момента може да върши работата си по-добре отвън, отколкото отвътре.

Още по-опашата лъжа е, че няма да го пипнат с пръст. Ще го пипнат и още как – стига да им падне случай. Така че неуважаемата Кикимора да ги разправя тези на гаргите. Или на старата ми шапка, все едно.

Руснаците имат прекалено много поводи да се зъбят на Христо, затова му се зъбят. Но те, както винаги, показват изключителна тъпота и некадърност да се справят с какъвто и да било проблем, освен чрез насилие и репресия. Надявам се само, че той самият наистина познава достатъчно добре техния подъл нрав и склонност към гадости, така че няма да им направи удоволствието да го докопат.

Чудя се обаче защо досега Христо не е заявил публично, че руският НК е престъпен документ, който няма никаква правна стойност. Не само в Нормалния свят, но и в една хипотетична полу нормална Русия. И че подобно обвинение, свързано вероятно с по-мащабна руска тайна операция срещу него и организацията му, е чест, не срам, за всеки нормален, мислещ и морален човек. Още повече, за журналист, който изпълнява своя така простичък и така сложен дълг – да търси и казва истината.

Да, за Христо съм сигурен, че прави точно това – но не съм сигурен за някои руски колеги, които сега живеят на Запад с ореола на „дисиденти“ спрямо режима на Путин.

Какво казва например пред CNN разследващият журналист Андрей Солдатов. За него 24 февруари, когато Русия нападна Украйна, е денят Х, денят, в който той и приятелите му отбелязват „края на Русия“. „Изведнъж всичко, в което още вярвахме, беше компрометирано“ – казва той.

Моля? Гражданино журналист, извинете, но чак на 24 февруари 2022 ли разбрахте, че всичко в Русия е компрометирано? Дотогава имаше неща, в които вярвахте? Вярвахте в тях дори след анекса на Крим, след свалянето на малайзийския самолет, след войната срещу Грузия, след войната срещу Чечения, след убийството на Анна Политковская и Борис Немцов, след Беслан и другите мръсни операции на режима…..още вярвахте. И в какво по-точно?

Но ето, Андрей Солдатов обяснява в какво: „Беше ужасно да се живее при Путин и беше много далеч от идеята за демокрация, но все пак имахме установени институции, които почти бяхме приели за даденост, че ще съществуват, независимо от всичко – и изведнъж всичко се срина“.

Честно, граждани, малко ме е срам да наричам този човек колега, аз не бих го пуснал да се изкаже по Фейсбук, те го правят герой по CNN.

Извинете, Солдатов, наистина ли до онзи ден вярвахте в институции като руската Държавна дума или Главна прокуратура? В тяхната независимост от режима и специалните служби, в тяхната грижа за законите и справедливостта. Или вярвахте в президентската и премиерската институция, които Путин и Медведев си прехвърляха през годините един на друг като сапунче в банята.

А, стига, бе – наистина голяма трябва да е вярата ви!

Има, разбира се, и руснаци, които отдавна се борят не само срещу режима на Путин, но и срещу вековната закостенялост на руския „народ“, срещу неговата готовност да се самозалъгва, да не различава доброто от злото, да смята простотията за своя мисия и желанието да определя живота на другите – за свое право. Тези хора трябва да бъдат подкрепяни по всякакъв начин – нещо, за което, впрочем, Западът не прави достатъчно в сегашната ситуация.

Но, моля колегите журналисти на Запад – не произвеждайте от всеки руснак, избягал сега от режима, изкуствен герой. По този начин ще постигнете само един ефект – пак ще сте силно изненадани, щом утре, след като Путин си отиде, на неговото място дойде някой Куров, наметнал агнешка кожа, под която продължава с вълчите дела.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КОЛЕДА – ВРЕМЕ ЗА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ, ДЕМИЛИТАРИЗАЦИЯ И ДЕНАЦИФИКАЦИЯ НА РУСИЯ

декември 30, 2022 at 1:31 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-koleda-vreme-za-detsentralizatsiya-demilitarizatsiya-i-denatsifikatsiya-na-rusiya

Вместо коледно чудо, на самия рождественски ден престъпникът Владимир Путин пак сътвори опашата лъжа, за да манипулира световното обществено мнение. Дори не една лъжа сътвори, а четири в едно, като каза пред някакъв руски медиен парцал. „Русия е готова да преговаря с всички страни, участващи в конфликта в Украйна, но Киев и неговите западни поддръжници отказват да участват в разговори“.

Първата лъжа в това изречение е, че Русия е готова да преговаря.

Русия не е готова да преговаря. Да, тя иска да преговаря. Все по-силно го иска, защото непобедимата руска армия и нейните грандиозни успехи в Украйна хич ги няма – но не е готова да преговаря, нека правим разлика. Когато човек е готов, той уточнява базата на преговорите – с предварителни условия или без; форматът – дву или многостранен, със или без участие на международни организации; и целта – коледно примирие, мир по време на самите преговори, траен мир. Нищо подобно Путин не споменава, а директно минава към втората лъжа – че готовността на Русия за преговори засяга „всички страни, участващи в конфликта в Украйна.“

Както знае целият свят, страните в конфликта са само две – Русия и Украйна. Ролите са ясни – Русия е агресор, Украйна – жертва. Целта на преговорите, поне от гледна точка на международните правила, е да се озапти агресора или поне международни сили да разделят воюващите, така че да нямат преки допирни точки. Това означава ли, че в случая Путин е готов да преговаря със самия себе си, за да се озапти сам като агресор и да се принуди да спре войната в Украйна? Много шизофренично, но казаното от него сочи натам.

Естествено, че нищо такова от кремълската престъпна банда не може да се очаква и това веднага води към третата лъжа на Императора на Злото – уточнението, че „Киев и неговите западни съюзници“ са едно и също нещо, са субект, който трябва да седне с Русия на преговори.

Ясно е, че Западът не е страна в конфликта. Да, той стои на страната на Украйна. Да, подпомага украинците с каквото може, за да се защитят те успешно от руските орки. И – да, Западът ще продължи да го прави. Но той няма място на масата на преговорите като страна, а само като арбитър или гарант за евентуалния мир.

Защото, да помислим логично – с кого всъщност ще преговаря Путин, като говори за „западните поддръжници“ на Украйна. Ами масата трябва да е доста голяма, защото на нея ще трябва да седнат над сто държави, които помагат за справедливата украинска кауза. На тази маса ще са и страни като България, Албания, Македония. Тоест, Путин и Лавров ще станат разногледи от вижданията на всички участници за резултата от преговорите и начините да се постигне. И означава също, че Путин всъщност няма предвид да говори с всички „западни поддръжници“, а иска да преговаря директно със САЩ като лидер на Свободния свят.

Ами много иска! Аз не съм съгласен такива преговори да се водят без мен, а имам предложения и искам лично да ги лансирам. Те са простички – руските пълчища вън не само от Украйна, а и от всички съседни страни, където са – Грузия, Молдова, Чечения; международен съд за Путин и шайката му; децентрализация на Руската федерация или разделяне на няколко отделни държави; демилитаризация и максимално ограничаване на руския достъп до ядрено оръжие; дългосрочни ограничения за пътуване и бизнес-активности на руснаци на Запад; подкрепа за демократични руски лидери и партии.

Такива ми ти неща трябва да се случат, за да тръгне Русия по пътя на нормализацията. 

Но Путин иска да преговаря не с мен, а с някой западен лидер, който се гъне от мисълта за „мир“ с Русия, за да получи Нобеловата награда за мир. Или друг дивидент.

И четвъртата откровена коледна лъжа на Путин е, че Киев и западните поддръжници „отказват да участват в разговори“. Ами не е вярно – и Украйна, и Западът искат мир, за едните войната носи много жертви и разрушения, а за другите струва много пари и излишни усилия за налагане и спазване на санкции.  

Така че всички в Киев, Вашингтон, Брюксел, Лондон, Канбера, Токио и другите столици искат мир – но не под диктовката на Русия и при нейните условия. Защото това значи Свободният свят лично да се гръмне не в крака, а в главата, под доволния поглед на престъпното кагебистко животно в Кремъл и шайката му.  

Само оставаше и този кеф да му направим!

От изказването на Путин става ясно, че той или наистина е изключително тъп и не е наясно със значимите промени, настъпили в света и отношението му към Русия от 23 февруари насам, или прави последен отчаян опит да се измъкне от батака.  

Лично Путин вече може да излезе от този батак само по три начина – да се гръмне сам, да го гръмнат своите, или да висне, обесен и жалък, след нов Нюрнбергски процес. Да, руските зверства в Украйна отдавна надминаха престъпленията на нацистите. Затова и публиката вече не го сравнява толкова често с Хитлер, колкото в началото. Доминантата на психопата Хитлер беше унищожаването на евреите, а на психопата Путин е още по-зловеща – унищожаването на всички украински граждани, независимо от руски, украински, български, еврейски или друг произход. Тоест, Хитлер изглежда като малкото братче на Путин и съм затруднен – не ми стигат идеите какво наказание дължи света на руския император, за да е адекватно то на престъпленията му.

Тъкмо смятах, че с това тъпо изказване на Путин руските коледни чудеса ще спрат, но не би. Дмитрий Медведев, бивше алтер его на императора и клоун на московския небосклон, изкудкудяка и снесе нова пропагандно яйце – две лъжи и една заплаха.

Първата лъжа е, че Москва не е срещу украинския народ, а срещу нацистката измет, взела властта в Киев и заплашваща Русия. Сякаш Зеленски лично измисля и реализира умните военни удари на украинската армия срещу окупатора. Или сякаш до всеки украинец стои полицай и следи дали се бие страстно срещу руснаците, а не само да маркира страст. Или сякаш не Москва, а Киев хвърля тонове ракети срещу своите граждани и инфраструктура.

Докато опитва да пробута тъпата си версия обаче, Медведев изпада в противоречие с вожда си Путин, като казва: „Всякакви преговори със сегашното марионетно украинско ръководство още миналата година станаха безсмислени“.Коя минала година – 2022 ли? Щото още сме в нея. Или 2021, когато нямаше още война и съответно – преговори.

Но по-важно е друго – как става, че за Медведев преговорите са отдавна безсмислени, а Путин още се нерви на Киев и Запада, че не щат да преговарят. Ама айде разберете се, де, и после ни пробутвайте манипулациите. Не, че това ще помогне, но когато лъжеш, добре е да е съгласувано – ако не с част от реалността, то поне с партньорите.

Втората лъжа на Медведев е твърдението му, че „Европа е отговорна за възраждането на нацизма“. Но това е лъжа, що се отнася до възраждането на нацизма в самата Европа или в Украйна, което Медведев има предвид. А всъщност не е пълна лъжа, донякъде дори съм съгласен с човека.

Европа, начело с Германия, Франция и Италия, наистина е отговорна за възраждането на нацизма, но в по-зловещата му форма – рашизма или руския империализъм. Европа мълчеше или си бъркаше в носа, когато Путин избиваше чеченците, направи се, че ще помръдне, когато атакува Грузия, писна, но не го удари, когато окупира Крим. Европа продължи да купува руски газ и петрол, да прави кинти в Русия и да смята, че така ще е вечно. Европа обаче забрави, че всичко си има цена. И загърби собствените си уроци по история – например предупреждението на Бисмарк, че за руснаците международните договори струват по-малко от хартията, на която са написани.

Така че – да, за събуждането на руския нацизъм, Европа има вина. Затова и Медведев си позволи поредното предупреждение – че Русия, ако се види на тясно, ще действа според ядрената си доктрина, тоест, ще пусне бомбата, пък каквото ще да става.

Е, тези предупреждения вече сме ги чували и знаем с какво ще завърши тази авантюра. Но тук целта е малко по-друга, както се разбра от веднага последвалите думи на друг руски политически фактор – външния министър Сергей Лавров. Той пък излезе с една лъжа и две уточнения.

Основната му теза е сравнително нова, май е измислена точно като коледен подарък – че Киев опитва да сблъска пряко НАТО с Русия. Ако съдим по известното за арсенала на изпечения лъжец Лавров, това означава, че Русия е все по-близо до момента, когато сама ще предизвика Запада. И логично, де, за кремълските престъпници е много по-изгодно да излязат от блатото, в което се набъркаха, победени от самото НАТО, а не от някаква си жалка Украйна. Но ще видим как ще се развие този сценарий, може и това да се окаже заповед предпоследна, както толкова много неща в Русия.

Лавров направи обаче и две важни уточнения. Той сякаш безцеремонно опроверга Медведев за ядрения удар, като заяви: „В една ядрена война не може да има победители и тя никога не трябва да бъде започвана“.

Лавров обаче всъщност използва това привидно миролюбиво изказване като заплаха с пришит ултиматум: „Нашите предложения за демилитаризация и денацификация на териториите, контролирани от Киев, за премахване на заплахите за Русия, които произхождат оттам, включително за новите ни територии, са добре известни на врага. От ваш собствен интерес е да ги изпълните, иначе проблемът ще бъде разрешен от руската армия“.

А после Путин се чуди, защо никой не иска да преговаря с него. Ами просто е – това да ви прилича на добра основа за преговори? Подобен диктат обаче вече може да мине само в някой друг свят, не в нашия.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: С ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО ТРЯБВА ДА СМЕ МАКСИМАЛНО ТВЪРДИ И МАКСИМАЛНО УМНИ

декември 23, 2022 at 11:48 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-s-imperiyata-na-zloto-tryabva-da-sme-maksimalno-tvardi-i-maksimalno-umni

Русия е престъпна държава и се управлява от престъпници. Не казвам – военни престъпници, икономически престъпници или други, а използвам по-общото понятие съзнателно. Така подчертавам единството между руския режим, държавата Русия и руското общество, единство, което не е от днес и от вчера. Не е дори само от времето на СССР, а и далеч преди това.

Да, сегашните чутовни богатири Путин, Шойгу, Лавров и Ко, освен всичко друго, са и военнопрестъпници. За войната срещу Украйна и престъпленията на руската армия там, те трябва да бъдат съдени на международен, да речем – Санкт-Петербургски процес и така още в началото на 21 век да се сложи точка не само на техните болни амбиции, но и на апетитите на всички тям подобни изчадия по света.

Изчадията се броят на пръстите на едната ръка, знаем ги прекрасно кои са, защото отдавна ги виждаме да точат зъби срещу земята, делата и живота на други народи, да се смятат свободни от съобразяване с международни закони и хуманни принципи, да смятат властта и парите за по-важни от хората и живота. Техните мръсни ръчички трябва да бъдат пречупени, лъжливите им устички – да бъдат затворени завинаги, а извратените им умове – да бъдат ограничени от възможността да въздействат върху всички останали хора.

Но Путин и бандата му са нещо повече от военнопрестъпници. Те са международни терористи, които не просто използват, а стимулират противоречия вътре в обществата или между народите, за да доведат до ескалация на терора. И не говоря само за прекия руски терор срещу Украйна, Грузия, Чечня и други страни в тъй нареченото пост-съветско пространство.

Крайно време е някой да се зарови здраво и да докаже онова, което логиката и почеркът сочат – връзките на кремълския режим, руските спецслужби и руската пропагандна машина със събития, които уж не са тяхно дело. Имам предвид атаката срещу кулите в Ню Йорк, поредицата безсмислени, но нагнетяващи напрежение кървави атентати в Западна Европа през последните десетина години, стимулирането на ислямския тероризъм по света, сепаратизма на Каталуния и други европейски райони, високото напрежение в Западните Балкани, а дори, ако щете – нелепите проблеми между България и Македония.  

Аз нямам достатъчно информация, за да докажа генералното твърдение за същността на Русия като терористична държава, но нека попитам така – къде изчезна ислямският тероризъм в Европа, а и в останалия свят, през месеците, откак Русия нахлу в Украйна и е твърде заета да се занимава с други дела.

Но цялостния престъпен характер на Русия не свършва с тероризма. Той е свързан с мафиотското сплитане между политическата, полицейска и икономическа върхушка, които координирано грабят богатствата на страната по престъпен начин, включително дори от гледна точка на екологията. В същото време мафията, чиято собственост е Русия, държи руското общество и повечето руснаци поотделно на нивото на мислене и живот от 19 век, което също е престъпно. И само по себе си ражда престъпници, както се убедихме от мародерското поведение на храбрата Червена армия в Украйна.

Тази безогледна мафия издава закони, които откровено противоречат не просто на библейските хуманни принципи, но и на международните договори, по които Русия е страна. Кремъл нарушава тези договори, когато е изгодно за върхушката и много държи на тях, когато…..ами пак когато е изгодно за върхушката. Но и в двата случая защитава изгодата си със сила и безпощадност – полици, арести, лагери, самоубийства, отрова и кинжал, ако не обикновена автомобилна катастрофа за по-лесно.  

Така, де, няма да навлизам в подробности, всички с очите си виждаме и с разума си разбираме, че Русия е престъпна държава, голям махленски бабаит, който живее с чувство за безнаказаност и всепозволеност. Централен, обобщаващ фокус на всичко това наистина е войната в Украйна. Големият проблем е, че Западът сякаш дава признаци на умора в подкрепата за Киев и изпитва желание да „реши“ проблема на масата на преговорите, пък било то и „временно“. И независимо, че не са настъпили подходящите условия за това.

Не са случайни съобщенията напоследък за „мек“ натиск от САЩ върху Украйна да декларира готовност за преговори с Путин. Не са случайни отново заявените амбиции на френския президент Емануел Макрон да посредничи, да бъде „мост“ с Путин, пак да дрънка глупости по телефона с Господаря на Кремъл. Нищо, че онзи го унижава всеки път, а после продължава да прави каквото си иска. Не е случаен напънът и на Ердоган от самото начало на мръсната руска агресия в Украйна, да стане световен миротворец №1, като посредничи и събере страните на мирни преговори в Истанбул. И вероятно като получи после Нобел за мир, който ще го впише в списъка на най-великите. 

Това поведение на водещи западни лидери е абсолютно погрешно, то вдъхва не просто основания за надежди, но и дава реални сили на Путин да издържи, да продължи с престъпленията колкото може по-дълго, за да изтощи докрай готовността на Свободния свят за съпротива и в крайна сметка – да спечели, да се измъкне дори от гадната ситуация, в която е затънал.

Нещо повече, Путин и престъпниците около него очевидно са стимулирани и от постоянно демонстрираната готовност на Запада да играе пасивна, вместо активна роля в конфликта.

Западът от една страна помага на Украйна с оръжия, пари и какво ли не, но от друга я спира да разгърне отговор срещу руската агресия на руска територия. Западът чака да види следващия ход на Путин и тогава реагира, тоест, придържа се към поведението „след дъжд – качулка“. Западът налага бавно и методично пакети от санкции, вместо да удари масирано по най-свидното за руските бандити. Не, бе, не онова в гащите, другото – парите. И достъпът до нормалния свят, където руската върхушка не само харчи въпросните пари, но и печели нови чрез бизнес в сивия и черния сектор, корупция, заобикаляне на законите, неплащане на данъци.
Това показва, че Западът няма ясното съзнание за престъпната същност не само и просто на сегашния режим в Кремъл, а на Русия като държавно образувание. И не си дава сметка за дълбочината, която престъпната зараза е достигнала сред руските граждани.

По този начин е гарантирано, че утре, когато режимът на Путин се срути и изчезне в небитието, Западът пак ще бъде „изненадан“ от нежеланието на Москва, съчетано с неспособност, да влезе в пътя на демократичното развитие. Че Русия ще си остане под една или друга форма автократична държава и самите нейни граждани ще се откажат от свободата си. Че Руската империя, може би след малко прекъсване, колкото да отдъхне и набере сили, ще продължи да създава проблеми на околните страни и народи, както и на целия свят.

Време е не просто да мислим реалистично и да си дадем сметка за всичко това, но и да действаме по съответния начин. Отсега трябва Западът да е готов за момента, когато ще се наложи да реши – дали след като Украйна спечели войната и Москва се окаже в поредния колапс, пак ще повярваме на руската мимикрия, както при Горбачов и Елцин или точно тогава ще удвоим и утроим натиска за постигане на дълбоки и трайни промени не само на Русия като държава, но и на самото руско общество. Трябва да имаме не само общи планове, но и конкретни разработки за начините и средствата, по които може да се постигне целта.  

Иначе децата ни пак ще имат сериозни грижи покрай амбициите на Източната империя. После внуците ни ще ги имат и така – до безкрай. Не, в отношенията с Русия трябва да сме максимално твърди – и максимално умни.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ДУМА НА СЕДМИЦАТА – НЕВРОХИРУРГИЯ, ЦИНИЗЪМ И ДРУГИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

декември 7, 2022 at 11:59 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-duma-na-sedmitsata-nevrohirurgiya-tsinizam-i-drugi-predlozheniya

Искате ли днес да играем на думи?

Дума на седмицата според мен е „неврохирургия“. Да, заради специалността на проф. Николай Габровски, обявен за кандидат-премиер от ГЕРБ.

Като чета визитката му, човекът изглежда безупречен в професионално отношение. И започвам, както мнозина други, да се чудя – защо зарязва истинския живот и работа, за да влезе в измислената българска политика, която ще го оцапа. Или поне ще му сервира толкова горчилка, че и каца с мед после няма да му помогне да я преодолее.

И то вече започна. Някои наблюдатели веднага описаха Николай Габровски като кукла на конци в ръцете на Борисов, а други – като търсач на славата, макар кратка. А има и заявка на ПП, БСП, ДБ и „Възраждане“, че с Габровски или с магаре-кандидат, няма да подкрепят правителство на ГЕРБ. Оттам нататък опции не останаха, така че човекът ще трябва да пие една студена вода и да забрави краткото си политическо битие възможно най-скоро, за да не му трепери ръката при операция.  

Всъщност, реално не знам защо Габровски пое този ангажимент, а и не искам да гадая. Негово си е решението, той си знае.

Другото, което се питам обаче, е защо изобщо е склонен да влезе в политиката и то на ветровития премиерски пост, след като няма и грам политически опит. Отговорът му, доколкото прочетох, гласи, че иска като консенсусна личност и професионалист, еднакво отдалечен от всички партии, да даде възможност за диалог и нов тон в политиката.

Похвално! Поне така звучи. Но толкова наивно, че веднага личи как популизмът, настанен трайно в българската политика през последните 20 години, вече е увредил мозъците дори на нормални и интелигентни хора. Сам Габровски веднага го потвърди с великата фраза, че „чисто политическото говорене не води до нищо“.

Не мога да се примиря, граждани, с факта, че българите бяха така гнусно излъгани и тази илюзия се подхранва, вирее и развива толкова дълго. Вместо да се придържат все по-здраво към чисто политическите принципи, практики и говорене, масово хората тук дрънкат глупости и формират нелепи очаквания как нещо извън политиката ще спаси политиката от батака, в който е затънала.

Това е пълен нонсенс, но е вече мантра. И не разбирам защо никой не си дава сметка, че точно неполитическото говорене и поведение нанасят огромните щети на политическия български живот, а оттам – на цялото общество.

Нормалното е партиите да имат принципи и да се придържат към тях. Така основните насоки на думите и действията им са предвидими и хората се ориентират по-добре дали да заложат на десните, които, чрез свободната инициатива и пазар трупат пари, или на левите, които щедро харчат натрупаните пари, като ограничават свободите, за сметка на централизацията. Всичко друго в тази базисна схема, са допълнителни наслагвания, включително решенията по сложни въпроси като война и мир, джендър или неджендър, екология и прочие.

А идеята как всички партии се прегръщат и управляват в някакъв сговор, е не просто тъпа, тя се пробутва съзнателно с цел да ни увреди – и лично, и като общество. Онези, които дърпат конците, прекрасно знаят, че да се отказваме от „политическото“, докато правим „политика“, значи да чакаме вятърът да движи моторната лодка. Затова и халът ни е вечно да се чудим защо не ги стигаме другите бивши комунистически страни. Ами няма как да стане, като се отказваме от правенето на истинска политика.

Добре, но дори в тази ситуация, все пак виждам пролука, възможност Габровски да успее – и тя е точно в думата „неврохирургия“.

Да си представим, че като кандидат-премиер той покани партиите да се обединят около една основна цел – силно развитие на българската неврохирургия, която бързо да достигне световно ниво. Да, партиите вероятно ще кажат, че идеята е глупава, откъде накъде пред такива сложни предизвикателства ще се занимаваме с развитие на някаква си неврохирургия. Но в случая те ще бъдат глупавите.

Помислете, граждани! Неврохирургията е сложна дейност, машините за нея не можем да купим от Русия, само от нашите евро-атлантически партньори. Не можем в Русия да обучаваме специалисти неврохирурзи, само на Запад. Водещите изследвания се правят пак там, лекарствата, които са необходими, се произвеждат там. А това може да засили дори връзката ни с Украйна – ще приемем на лечение украинци, пострадали от руската агресия, които имат нужда от съответната операция, ще пращаме на специализация в украински болници български студенти и лекари неврохирурзи. И прочие.

Тоест, за да изпълни Габровски основната цел на управлението си, ще трябва да работи за засилване на връзките с партньорите ни от Европа, САЩ и целия Свободен свят, като остави на втори или трети план, отношенията с Русия. Което е една от целите на занятието, особено на фона на Радев и Ко, които сътвориха толкова бели за България в руска полза, че дори вече им се губи бройката.

Още нещо важно. За реализация на всичко, изброено по-горе, България ще се нуждае от повече пари, а те ще дойдат само с нормална дясна политика – намаляване на данъци, държавни регулации и администрация, развитие на свободния пазар, бързи и дълбоки реформи, включително в МВР, специалните служби и съдебната система, което пък значи намаляване на престъпността, корупцията и ръст на чужди инвестиции.

Така  че – да живее неврохирургията! Тя наистина може да се използва като фокус, през който да се прокарат – и решат – голяма част от основните предизвикателства пред България.  

Могат, но няма да стане. Първо, Николай Габровски, като човек без опит в политиката, едва ли ще се сети за тази опция. А дори този текст да го подсети, едва ли ще посмее да лансира толкова екзотична идея. Второ – „здравите сили“ няма да го оставят да направи десен завой към евроатлантизма и нормалността, което автоматично значи и откъсване от Русия. Имам предвид които все повече се групират около президента Румен Радев и работят за това България максимално дълго да остане в калта.

Тяхната дума – и това е другата дума на седмицата – е „цинизъм“. Да, тя е иманентна характеристика на самите тези типове и всички го знаем. Но не това имам предвид, а факта, че като „цинизъм“ Радев определи отказа на Нидерландия да ни пусне в Шенген. „Вместо европейска солидарност, България получава цинизъм“ – каза той. И даде тон на открита и безумна антиевропейска кампания в страната, нещо за което той и кликата му отдавна чакат удобен момент.

Вътрешният министър Иван Демерджиев поде опорката с думите „вместо европейска солидарност“, но замести „цинизъм“ с „получаваме пренебрежение и дискриминация“. Побърза да се включи и вицепрезидентът Илиана Йотова: „Нидерландия направи най-добрия коледен подарък на тези, които не искат силна Европа“. И доволно потри ръце.

Забелязахте ли това издайническо „за тези“, вместо „за онези“. Знае Йотова кои са „тези“, как няма да знае, нали точно тя и хората около нея не искат силна Европа и от години работят за да я отслабят. Затова сега те веднага разпознаха коледния подарък и му се зарадваха.  

Накрая пък се изказа и най-големият мъдрец от президентската кохорта – Стефан Янев. Него, граждани, наистина няма кой да го надмине по дълбочина на мисълта. Неотдавна направи заявка, че с третия мандат, ако му се връчи, иска да създаде правителство с участието на всички парламентарни партии. Гений!

Сега пък предложи в ЕС занапред България да блокира всички инициативи на Нидерландия.

Но какво става, ако Нидерландия предложи да ЕС ни отпусне едни пари без пари, както обикновено прави, а ние вземем, та блокираме предложението. Или май тук изобщо не мислим за пари, а за самолети – как да откажем досадното предложение Нидерландия да ни даде безплатни Ф-16, ако дадем нашите дърти и безполезни МИГ-ове на Украйна. Така, де, като истински генерал със зелени чорапи и червено сърце, Стефан Янев мисли само за военни работи. И за доброто на България.

Щеше ми се да поговорим за още някои важни думи, граждани. Например за думата Макрон, дето е яко загрижен за „сигурността на Русия“. Като падне от власт, този тип ще гледа като внезапно насрано дете още по-трогателно от мама Меркел. Можеше и думата „Лукойл“ да обсъдим – да попитаме например защо руската рафинерия купува „евтино“ руски нефт по 80 долара на барел, а цената му на международния пазар е 65. Или можехме да обсъдим „тавана на цените“ за този петрол и дали заради него няма да видим как „Лукой“ най-после се изнася от страната ни. И си отнася обратно в Русия корупцията, негативното политическо влияние и последните парчета искрена българска любов към руските рубли.

Но не, граждани, стига толкова за днес. Докторите са ми забранили да се изнервям, за да не вдигам кръвното. Всъщност са ми забранили да вдигам нещо по-тежко от халба бира или мно-о-о-го лека жена. Съветът им е добър, така че – до другата седмица.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПРАВИТЕЛСТВО НА ВСИЧКИ ИЛИ ЗАЩО БЕЗ МОЗЪК ВСЯКА ПРЕЦЕНКА Е НЕВЪЗМОЖНА

ноември 30, 2022 at 12:04 pm (Публицистика) (, , , , , , )

De Profundis:

ПРАВИТЕЛСТВО НА ВСИЧКИ ИЛИ ЗАЩО БЕЗ МОЗЪК ВСЯКА ПРЕЦЕНКА Е НЕВЪЗМОЖНА

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-rusiya-e-cherna-dupka-za-normalnata-chovechnost-prosvetenoto-slovo-i-svobodnata-misal-no-bez-mozak-vsyaka-pretsenka-e-nevazmozhna

„Има надежда за кабинет“ – вика внезапно възникналият от нищото политик Стефан Янев.

И каква му е надеждата, граждани? „Идеалният вариант е правителство с всички парламентарно представени партии и с подкрепа дори от президентската институция“ – уточнява фамозният тип.

Тоя безжалостно отсвири Сакса от челната позиция по наглост и тъпота. Онзи имаше скромното желание всички българи просто да се прегърнат под неговото крило и да сънуват розови сънища, докато той и хората му крадат. Тоя Стефчо обаче иска повече. Иска да дирижира някакъв огромен народен хор и оркестър без име в българската политика, който да прави глупости под бурните овации на публиката. А композиторът Радев да седи отзад и да го ръчка, ако сбърка някоя нота, тоест, ако случайно сътвори нещо в българска и европейска, не в руска полза.

Е, това за бурните овации Янев не го казва пряко, но то се подразбира по логика. Имам предвид – неговата логика. Ако си редови избирател, какво правиш, щом твоята партия любима запретне ръкавите да управлява в полза на социалната справедливост, любовта към Русия и лично към другарката Митрофанова? Ами радваш се и ръкопляскаш. А ако всички партии любими управляват, всички редови избиратели се радват и ръкопляскат, нали така.

Колко е просто и естествено – а никой след Тодор Живков да не се сети!

Да, наистина е безкрайно просто. Чак тъпо. Но не се учудвам, че кретените със зелени чорапи така виждат бъдещето на българската политика и изхода от дупката, в която страната се намира? Как иначе да го виждат, освен като в казармата – войниците са строени, офицерите държат под козирог, както описва нещата бай Захари Стоянов, а командирът на батальона рапортува на командира на бригадата, че народът е готов да пее „Велик е нашият войник“ до скъсване на гласните връзки. Или до последния велик наш войник, все едно.

Велики мислители са тия червеноглави зеленочорапести гномове, няма що. Но, само да попитам – в този политически паноптикум от всички управляващи как се сговаряме с Костя Копейкин и безценните му визии за излизане на България от ЕС и НАТО. Дали ги удовлетворяваме в името на безкрайно дългото бъдещо съвместно управление или го уговаряме да изчака няколко години, докато пипнем допълнителните милиарди, дето Европа тъкмо започва да ни подарява и чак тогава да се махнем.

Как, бе! Как държим заедно БСП и ДБ по темата даваме или не даваме оръжие на Украйна. Или може би решаваме нещата мъдро като Соломон – даваме по половин снаряд, половин гаубица, половин МИГ-19. Така хем ще сме дали нещо, хем няма да се дали нищо.

Гениално, а? Но съветвам Янев все пак да ми плати щедро за идеята, щото гениалните идеи не се раждат на гола поляна. Трябва благодатната почва да се полее с качествени и количествени питиета, а вече съм пробвал и мога да ви уверя, че в магазина не е като в политиката – там нищо не дават срещу идеи, независимо умни или глупави.

И питам още, с Янев начело и Радев вътре в главите ни, какво правим по темата, за която Парламентарната асамблея на НАТО преди десетина дни посъветва да вземем решение – признаването на Русия за терористична държава. Нещо не виждам някоя българска партия, включително от онези, дето са уж проевропейски и пронатовски, да е внесла проект за такова решение в Парламента.

За сметка на това пък виждам служебното правителство на президента Радев да се прави на изключително разсеяно и да не готви списък с мерки, които ще трябва да се предприемат, когато такова решение все пак бъде взето. Защото то един ден ще бъде взето, помнете ми думата.

Подобен списък със сигурност трябва да включва показното изгонване на Елеонора Митрофанова от София с помощта на връв и празно газено тенеке, което да думка по жълтите павета. Също – свеждане броя на служителите в руското посолство до една палатка хора, осветени и стоплени по начин най-символически от проста газена лампа. Приоритет на българските специални служби пък ще трябва да стане не ловенето на мухите, а на руските терористи сред „мирните“ руски граждани тук, както и техните предани български помощници. На принципа, че с терористи не се разговаря, трябва да се прекратят всякакви разговори с „Лукойол“, „Газпром“ и останалите руски компании в България, защото те са част от системата на държавен тероризъм и хибридната руска война на Кремъл срещу нас и целия Свободен свят, дори когато се представят за „частни“. Знаем тази руска „частност“ как става, какво значи, на кого плаща и до къде води това.

Много са нещата, които трябва да се свършат по повод натовското решение Русия да бъде призната за терористична държава. Например стъпка в правилната посока, тоест, към превръщането на БСП в истинска европейска лява партия, би било тя да заклейми своите евродепутати, които не подкрепиха другата резолюция от тези дни – резолюцията на Европейския парламент, която признава Русия за спонсор на тероризма. Така, де, мечтая си само за БСП.

Не знам дали си давате сметка, граждани, но решенията за същността на Русия като терорист променят утрешния свят днес, пред очите ни. Те не са нещо, което идва и отминава, това е базисна позиция, която ще определя политиката на НАТО и ЕС за години и десетилетия напред. Рано или късно, по-скоро рано, американците, принудени от суровата реалност, също ще признаят това. А ние и нашите деца ще живеем с него и по-добре отсега да го осмисляме.

Дори утре Русия да спре кампанията си в Украйна, мирно и изцяло да се оттегли, като промени собственото си управление към нещо демократично, тя ще трябва да извърви дълъг път и да даде много солидни гаранции, че вече не е терорист, преди тези решения, веднъж взети, да бъдат отменени.

Разбира се, такава промяна в Русия е пълна фантастика. Доказват го и последните проучвания, които пак показват, че близо 80 на сто от руснаците харесват Путин, а 75 на сто одобряват политиката му.

За да си го представим по-добре, граждани, да видим процентите като числа. Ако приемем, че руснаците са 140 милиона, значи около 110 000 000, с думи – сто и десет милиона от тях, одобряват мръсната руска агресия срещу Украйна, терористичните ракетни атаки срещу мирни жители и инфраструктура, мародерството, изнасилванията и другите военни престъпления срещу украински граждани, размахването на ядрената катастрофа като опция за ескалация на конфликта и прочие.

Дори да приемем, че процентите са завишени, все пак подкрепата за престъпника Путин и неговия режим е чудовищна. Тя показва, че Русия наистина е черна дупка за нормалната човечност, просветеното слово и свободната мисъл. Че огромната част от руснаците са не просто зомбирани отвън, а че вътрешното мъртвило е тяхната истинска същност и затова са здрава основа терористичния режим в Кремъл.

Ако Путин не съществуваше, те щяха да си го родят. Да го измислят. Те си го искат. Той е те.

Но да не приказвам много за положението в Русия, защото онзи ден се смръзнах от последното проучване за нагласите в България. То посочи 48 на сто недоверие в ЕС – при 43 процента през лятото, 41 миналата година и 32 през 2018. Защо бе?

Това показва две важни неща – колко силна е в България руската хибридна пропаганда и колко благодатна почва от изначална тъпота има тук за нея.

Няма сега да тръгна да убеждавам тези уж българи да си променят мнението – на глупавия не можеш да обясниш, че е глупав, защото е глупав. На жалките 48 на сто българи ще кажа обаче само едно – отричайте се от ЕС колкото искате, когато децата ви се махнат от Германия, Франция, Нидерландия или където там учат, за да отидат да учат в Русия. Когато се откажат от гражданството си в някоя европейска държава и хукнат да получават руско. Когато предпочетат да получават заплатите и пенсиите си в рубли, а не в евро.

А дотогава – моля, млъкнете! И когато ви питат за някоя анкета, а отвътре ви напира да не дрънкате, отговаряйте – не мога да преценя. Което е самата истина, де – без мозък, преценка не може да бъде извършена.  

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ХАОСА ВЪТРЕ И НЕДОВЕРИЕТО НА ПАРТНЬОРИТЕ ОТВЪН

ноември 23, 2022 at 12:57 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgariya-mezhdu-haosa-vatre-i-nedoverieto-na-partnyorite-otvan

Шенген ли? Айде, бе!

И този път ще гледаме Шенген през кривия макарон на непостижимия мерак. Или през кривото огледало на собствената си некадърност, алчност, вечно хитруване – къде на дребно, къде на едро, през неуспеха – не, по-скоро – през нежеланието, да се разделим с наследството от комунизма, което тежи като воденичен камък на шията и ни дърпа в бездната на нищото.

Шенген! Ако знаете колко ми се иска да тръгна от Атина и, докато се върна в България, да обиколя поне 15 – 20 европейски държави, без никъде да си показвам личната карта, без да минавам през идиотските гранични проверки, без да ме оглеждат подозрително, като потенциален престъпник…..знаете процедурата. Иска ми се, но няма да стане. И не защото Нидерландия и Австрия ни мислят злото, като не ни пускат отново в свободната за придвижване зона. А заради нас самите.

Ама, казваме, ние сме технически готови. Да, може би. Ключът от бараката обаче е в думата „технически“. Защото всъщност в случая става дума за това, че европейските ни партньори нямат политическо и морално доверие в България. Те не вярват, че властта тук е способна да организира външната европейска граница и митница така, че те да не текат отвсякъде.

И с право. Не сме се справили като цяло с корупцията и специално в тези институции – а и всички знаем, че не искаме да се справим, защото, който и да управлява, печели от тях луди пари. Не сме се справили, защото са живи ако не самите хора от престъпната комунистическа ДС, които създадоха и управляваха контрабандните канали, то техните наследници, които поеха кормилото по време на „демокрацията“. Не сме се справили с бандитите, обвързани с ченгетата. Както и с политиците, обвързани с ченгетата и бандитите. А също не сме се справили с прокурори, съдии и адвокати, които помагат Системата да остане непокътната и да работи като добре смазана машина. 

Е, хубаво, де, да кажем тогава на нашите партньори в Нидерландия и Австрия – не наказвайте целия български народ заради бандата негови управляващи и шапката гнили круши в правоохранителната и правораздавателната система. Да се помолим и този път да минем метър, с други думи.

Ами пак не става. Не става, защото не само управляващите и разни други тути-кванти, а ние, целият български народ, сме виновни за състоянието, в което се намираме. Ние се докарахме до тук, като вече три десетилетия правим неизменно грешния избор за това кой да ни управлява. Как пък не ни увряха главите! Ние, нашите деца и внуци, стават политици, бандити, граничари и митничари, набъркват се в корупционните схеми, за да имат лъскава кола, пет апартамента и разни други благини по логиката – всички така правят, защо само аз да съм будалата.

Това е ключовата ни позиция – да не се минем, да не изтървем келепира, щом го правят всички, значи не е незаконно или, най-малкото, не е чак пък толкова осъдително. И изтикваме в ъгъла на подсъзнанието си истинската, нормалната, правилната позиция – няма да нарушавам, а ще спазвам закона, за да просперира страната. Е, не, българинът е на принципа – по-добре врабче в ръката, отколкото сокол в небето. Макар че като се напие с люта ракия, с дълбока нега пее и плаче за морния сокол, дето пие вода на Вардаро. Ще ни се, демек, да сме герои, но като не можем, само си мечтаем, а иначе сме, каквито сме.

„Ако няма да има правителство, защо се бавят изборите? Няма нужда“ – каза онзи ден Никито Василев. Не, че този човек много заслужава да бъде слушан и цитиран, но тук е абсолютно прав. И е още по-прав, като добавя: „Ще се провалим за поредния бюджет или актуализация, ще се провалим за Шенген, после ще се провалим за Еврозоната и така можем да се проваляме до безкрай за всичко“.

Констатацията е абсолютно правилна, така правим – и в минало, и в бъдеще време. Но защо? Никито не отговаря, така че ще се наложи аз да ви кажа, граждани. Всъщност е много е просто – защото така трябва. Защото така искат. Защото постоянните провали, постоянните неуспехи, поддържането на постоянно обществено напрежение в България – това е посоката, към която, съзнателно или не, повечето съзнателно, ни водят всички правителства и всички управляващи досега.

Тук нещата се разделят на две линии, които са здраво оплетени, но все пак за анализа трябва да умеем да ги видим и поотделно. Първата е глобална – руският интерес. Този интерес не от днес и от вчера, а от самото начало, откак е погледнал към центъра на Балканите, е такъв – България да бъде във вечно хаотично движение вътре, за да е по-лесно управляема в руска полза.

Ама, ще каже някой, ние вече сме членове на ЕС и НАТО, така че сме се измъкнали от примката на руския интерес. Да, ама не, както казваше бай Петко Бочаров. Русия продължава да има тук изключително силно лоби, чрез което реализира желаните политики или най-малкото – поддържа хаоса. Дори в моменти като сегашния просто не може да се види да има една цяла политическа формация, която да е ясно ориентирана за защита на българския интерес, а не този на Москва. Да не говорим за хора като президента Румен Радев и неговите служебни правителства, които полагат всички усилия да услужат на руснаците.

Да, заради членството в евро-атлантическите структури, нещата стават малко по-така, по-частично, по-изкривено, не можем изцяло да служим на Кремъл, а трябва да спазваме известно приличие – иначе няма пък тия да ни дават пари. Но вижте какво е Сърбия, другата московска маша на Балканите. Такава трябваше да е и нашата съдба – но, слава, Богу, в даден момент геополитическият интерес на Европа съвпадна с нашия истински цивилизационен интерес и хората ни прибраха по милост.

Втората линия, за която говоря, е свързана с безкрайните ешелони от руски слуги в България, които, било за пари, било заради чисто политически интереси, било от страх, било поради друга причина или поради всички причини заедно, служат на Кремъл като кученца, застанали на задни лапи. Именно Петата колона реализира руските интереси тук. Така се връщаме към горчивите констатации на Никито Ваксилев – ще се провалим за Шенген, после ще се провалим за Еврозоната…..

Да, така ще стане. И причините са, че ако България стане член на Шенген и Еврозоната, това ще е още една огромна крачка към откъсване от руското влияние. Затова се точи толкова време сагата със съставянето на правителство, което, както всички знаем, няма как да бъде съставено в рамките поне на този Парламент. А през това време ще ни управляват хората на Румен Радев, плюс самият Румен Радев, дето се вика – цветът и върхът на политическата мисъл и действие в България.

Но цвят не в българска полза.

Да, те ще бъдат „консервативни“ и безкрайно дълго, колкото е възможно по-дълго, ще точат процеса по предоставяне на оръжия на Украйна. А накрая ще дадат практически нищо. Те ще се правят на разсеяни за заявката на Нидерландия да замени нашите МИГ-ове, ако евентуално ги дадем на Киев, с Ф-16. Безплатно. Те ще се ослушват като мишки в трици по темата, която е изключително важна, но засега активно загърбена от българските медии – Парламентарната асамблея на Съвета на НАТО призна Русия за терористична държава и прикани всички страни членки да направят същото на национално ниво. Е, бъдете сигурни, че нашите мишки ще отлагат максимално. Първо ще мълчат по темата, после, ако някой отвън или отвътре ги притисне, ще измислят 1001 причини да не го правят, а накрая ще ни затрупат с тъпи приказки как такъв акт застрашава националната ни сигурност. Макар че случаят е точно обратен и той е в полза на националната ни сигурност. Тези същите типове няма да предприемат нищо – или само ще маркират активност – по възможността да се преодолее евентуалното вето на Нидерландия и Австрия за влизането ни в Шенген. Те уж ще работят, но всъщност няма да работят адекватно, за влизането в Еврозоната и ще ни държат максимално дълго отвън.

Е, разбираемо е, тези неща и още много, които служебните кабинети на Радев няма да свършат, съвпадат идеално и с руския интерес за съдбата на България, и с интереса на руската пета колона тук.

Това е номерът, двете линии в случая се сливат идеално, така че не очаквайте някакви особени промени към по-добро в обозримо бъдеще. България ще остане в най-лошата възможна позиция – разкрачена между хаоса вътре и недоверието на партньорите ни отвън. Кофти работа!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НЕ СЪМ КРЕТЕН, ПРОСТО СЕ ОПИТВАТ ДА МЕ ПРАВЯТ НА ТАКЪВ

ноември 16, 2022 at 1:02 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ne-sam-kreten-prosto-se-opitvat-da-me-pravyat-na-takav

Заглавие: „Свалят доверието от Нинова“. За всеки нормален българин това е добра новина, само за червенотиквеничковчетата – лоша.

Има се предвид поредната вътрешна крамола в БСП – по места „социалистически“ организации, групи, банди, както щете ги наречете, не искат вече другарката Корнелия да ги командва. Отхвърлят я, горката, от левичарски позиции – тя самата, казват, е прекалено „дясна“, конущисва се с „десни“ формации и така води великата българска лява партия към катастрофа.

Две съображения по темата. Първо, откъде намерихте толкова дясно в България, бе, г-да пишман-социалисти? Някакво истинско, организирано дясно аз професионално търся вече три десетилетия, но не намирам и частица, а вие, току-що прогледнали „политици“ от села и паланки, веднага го съзряхте. Дясно – леле, че страхотия!

Е, нищо чудно обаче тази „позиция“ на въпросните местни групи да не е точно тяхна, а елемент от похода на току-що завърналия се с дисагите от Европа Бай Станишев, с цел да се завърне и начело на БСП, която преди време предаде без бой. Сега обаче ще се бие – та нали той е сигурен, че по-добре от Корнелия може да стегне партийните редици в името на социалната справедливост. Или на младежта и спорта. Или на вятъра и мъглата.

И второто съображение е, че БСП върви към катастрофа не заради името и действията на този или онзи техен „лидер“, а заради обречената си на изчезване комунистическа същност.

Тя не е нормална европейска социалистическа партия, на каквато упорито се прави, а жалък отпадък от БКП, който съзнателно пречи на просперитета на България с две цели – да облагодетелства себе си /най-вече върхушката, разбира се/ и да работи максимално в руска полза. Затова от началото на прехода до сега тази партия се срути до 10 на сто подкрепа, а и ще продължи да пада, докато изчезне напълно. Въпросът е колко време ще отнеме това и колко щети още ще понесе страната.

Да, в БСП няма загадки. В други партии обаче – загадки колкото щеш. За мен например така и си остана неясно защо Асен Василев гласува против това България да купи още 8 американски самолета Ф-16.

Защо не гласуваха другите десетина мъртви души от ПП, мога да предположа – те са вероятно от онези партийни членове – или дори слоеве – дето са по-червени и от червените. Има такива в ПП. Та нали самата партия изначално възприе лозунга „няма ляво, няма дясно“, тоест, самоопредели се като всеядна и опита да изтръгне нишата на популизма от ръцете на ГЕРБ. На ПП не им пука от това, че нямат ясна идеологическа платформа и вече много пъти го доказаха не само с думи, но и с действия.

ОК – но защо точно Асен Василев, който, поне в моите очи, до онзи ден минаваше за най-читавият и нормално ориентиран човек в партията, го направи – не знам. Никакви разумни аргументи не чух, освен нелепото твърдение – ами в нашата партия е така, има различни мнения, но заради тях никой не гони никого.

Не е добра тази позиция. Не е политическа. Не е зряла. Не е логична.

И до нищо добро не води. Зад нея се провижда кротката усмивка на президента Румен Радев и неговото неистово желание да се закупят шведските „Грипен“, които, според някои сведения, отдавна са поръчани и произведени, просто чакат България да ги плати и да си ги вземе. И в тази сделка няма да има никаква корупция, нали така. Друг е въпросът, че със сигурност няма да има никаква реална военна, финансова и друга полза за България, напротив – само затруднения. 

Загадка за мен е също как ПП и ДБ си представят възможността сами да направят кабинет с втория мандат и толкова настояват да го получат. Загадка, като имам предвид две основни изказвания, прозвучали напоследък.

Едното е на Асен Василев, който заяви, че ПП няма да разговаря с БСП, защото „за момента те не са коалиционен партньор“. Другото е на Никола Минчев, който каза, че ПП вероятно ще получи подкрепата на ГЕРБ за втория мандат, но тепърва ще мисли дали да я приеме.

Казаното от Василев, ако се потвърди то и ПП наистина се откаже от БСП с ясното съзнание, че тази партия дърпа промените назад, а не ги тика напред, е правилно – дори да доведе до сериозни затруднения или дори до невъзможност да се създаде кабинет с втория мандат.

Какво означава обаче казаното от Милчев – ще мислим дали да приемем подкрепата. Ако ти дават подкрепа в пленарната зала, без да те питат искаш ли или не искаш, как ще я откажеш? Това е технически невъзможно.  

В политически смисъл обаче възникват два въпроса. Ако ГЕРБ просто гласуват „за“ и подкрепата им е безвъзмездна, не може да бъде „отказана“. С такава помощ лесно се свиква, но – доколко може да се разчита на нея. Всъщност не може, като Дамоклев меч вечно ще виси над управляващите въпроса – ще ни подкрепят ли и този път.

А тогава няма ли да възникне у ПП желание все пак да регламентират подкрепата, за да са наясно колко е дълга чергата им и докъде могат да си опъват краката.

Загадки обаче произвеждат не само политическите партии, граждани. Най-големите според мен идват от служебния кабинет на Румен Радев.

Първо беше потресаващото признание на военния министър, след като Парламентът най-после реши да дадем военна помощ на Украйна – че правителството ще бъде „много консервативно“ при изпълнение на решението. С други думи – пишете каквото си щете, ние ще го прочетем както Дяволът – Евангелието.

Е, можеше да се предположи, затова Парламентът не трябваше да отпуска цял месец за решение на кабинета, а три дни. И трябваше да го ограничи, като специално напише, че първо трябва да дадем на Украйна всичко, което тя иска по „оня списък“, плюс още нещо от себе си, ако имаме останало.

Второто изумително и гнусно действие на Радевите хора дойде малко по-късно, когато стана ясно, че, в замяна на евентуално дарените на Украйна дърти руски МИГ-ове, Нидерландия ще ни даде Ф-16. Без пари. Подарък. Така, както ние, българите, много обичаме.

Вместо да грабне подаръка обаче, кабинетът безсрамно заяви: „Не е получавано предложение от Нидерландия за предоставяне на самолети Ф-16“. А предложение за чоплене на носа, пиене на кафенце и гледане към страната на Русия получавано ли е? Излишни „Грипен“-и с парите на данокъплатеца можем да купуваме, без да сме получавали, а само като сме изпращали предложение. Но за необходимите и безплатни Ф-16 непременно предложение трябва да получим. Да ни ги натикат в ръцете искаме. А комисиони да ни дадат, за да ги вземем, искаме ли?

Да, граждани, оставам с впечатлението, че цялата работа е, защото покрай „Грипен“-ите говорим за едни пари, от които едни пари ще станат наши пари, докато покрай нидерландските Ф-16 никакви пари не се наблюдава да се навъртат.  

И третата невъобразима идиотщина, която сътвори кабинетът на Румен Радев, е решението да се иска от ЕС дерогация, тоест, частична отмяна, на ограничителните мерки срещу Русия, за да се проведат търгове за горива /авиационни и за отопление/, за нуждите на МВР. Ама много наложителна била дерогацията – за да може МВР да изпълнява задълженията си по Конституция, да лови престъпници и да помага ефективно на бабичките с бастуните да пресичат смъртоносните улици.  

Очевидно българското МВР може да се топли и лети само с руско гориво, никакво друго.

Не, не съм аз кретен, нали, граждани? Само разни кретени смятат, че могат да ме правят на такъв.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КАКВО ЗНАЧИ „ПРЕГОВАРЯМЕ ЗА ПОЛИТИКИ, НО НЕ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО“

ноември 9, 2022 at 2:10 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-kakvo-znachi-pozitsiyata-pregovaryame-za-politiki-no-ne-za-pravitelstvo

„Няма да преговаряме за правителство, само за политики“ – вика Даниел Лорер в навечерието на срещата с ГЕРБ.

И наистина – на самата среща така и стана. Както се казва – видяха се, но не се познаха. Имат синхрон във вижданията поне по 16 основни точки, както каза Кирил Петков. Имаj, както се видя, някаква нагласа да бъде постигнато съгласие и по други теми, които подлежат на обсъждане. И какво, тези съгласия не стигат, за да се хванат партиите и да ги реализират заедно, така ли. Струва им се, че ще свършат работата прекалено бързо и след това ще се чудят какво да правят ли?

Нещо ми бяга логиката в цялата работа за преговори по политики, без преговори за правителство. И то по няколко линии.

Първо, как ще се правят политики, ако няма правителство? Кой ще ги прави? От самите себе си ли те ще се случват, по метода на Барон Мюнхаузен – да се вдигне от блатото, като се хване сам за косата? Или по метода на бебетата, които, щом са гладни, веднага започват да реват и знаят, че все някой ще им подаде цицка – поне за да млъкнат, ако не за друго? Или всъщност се интересуваме само от това да договорим за пред публиката прекрасни политики с ГЕРБ, а после да оставим служебното правителство на Румен Радев да ги изпълнява?

Второ, случващото се означава – с ГЕРБ не може, с БСП може. Тази версия не е нова и още от появата си е просто един огромен, много тъп парадокс. Да, добре, съгласен съм – ГЕРБ по много линии са креатура на комунистите, по време на управлението си те сътвориха големи безобразия, включително в руска полза и прочие. Но пак да го кажа, за да се вслушаме – с ГЕРБ не може, с БСП може! Така ли?

Със чудовищното създание – не, с чудовищния създател – да!

При това, след като вече и слепите видяха, поне покрай гласуването за оръжията за Украйна, че именно БСП – не ГЕРБ и не дори ДПС, е наистина най-ретроградната сила в този парламент. А и в тази страна, ако игнорираме разните копейки. И след като, ако искаме да сме прагматични – а в създадената ситуация е задължително да сме, за да спрем Гълъбаря и гълъбовото ято в порива им да ни управляват до безкрай – трябва да си дадем сметка, че с БСП дори простата бакалска сметка на гласовете пак не излиза. А това значи към евентуалното бъдещо управление на ПП, ДБ и БСП, да се приобщи и БВ на Стефан Янев.

Дори няма да го коментирам, толкова е безобразно.

Трето, като не се преговаря за правителство с ГЕРБ, а само за политики, това означава никакви читави политики да не могат да се реализират, защото няма да има време – и този Парламент няма да излъчи управление, така че скоро ще фалира напълно и ще вървим към следващи избори. Докога? Защото лошата новина – да ви я кажа отсега – е, че и след следващите избори конфигурацията в Народното събрание ще бъде почти като сегашната, защото от нийде взорът истинска алтернатива не види. Така че просто ще продължим да си падаме по спиралата, която се върти надолу в политическата криза. До пълната победа на Нищото, може би?

Четвърто, зад нежеланието на ПП да се преговаря за правителство с ГЕРБ, стои умопомрачителната идиотщина, че може да се мисли за някакви съвместни „политики“ с тях, или дори за някакво „евро-атлантическо мнозинство“, но без корупция. Добре, пак казвам, приемам, че от ГЕРБ са замесени здраво в корупционните практики. Но, както знаем, корупцията никъде и никога по света не е концентрирана само в една партия, това просто е невъзможно. И от друга страна – не е ли възможността да се бориш с корупцията свързана с това да бъдеш във властта и да държиш в ръцете си реални механизми за тази цел, а не като стоиш отстрани и подвикваш от резервната скамейка като сладкопойна чучулига.

Да си представим само за миг еретичната картинка, че ПП, ДБ и ГЕРБ направят общо правителство, без значение как ще бъде формулирано то, кой ще бъде начело и прочие. Това значи, че ПП и ДБ могат да контролират отвътре всички решения и практики на този кабинет, да ги прекратяват или поне да им се противопоставят много силно, ако видят, че те са корупционни. А ако не могат да противодействат достатъчно силно, могат веднага да напуснат и буквално да срутят ГЕРБ с факти и доказателства пред публиката и правосъдието.

Важен е въпросът защо не искат ПП и ДБ да участват в евентуално общо управление с ГЕРБ? Да, като доста некадърни политици, в последните две години те не си оставиха нито една открехната портичка за подобен контакт, а изгориха всички мостове, като гръмогласно убеждаваха и продължават да убеждават своята публика, че ГЕРБ е основният враг и те няма да се конущисват с него в никакъв случай.

Но извън този чисто политически аргумент, който, при това, не е свещена крава и винаги може да се преодолее, остават само две опции за отговор на въпроса – ПП и ДБ или се страхуват, че не са достатъчно способни да контролират нещата отвътре в една такава конфигурация, или истинската им идея е не реално да се борят с корупцията, а да се борят с корупцията точно на ГЕРБ – с цел да я заменят със своя. Защото тази работа празно място не търпи.

Точно така, впрочем, направиха ГЕРБ, които по време на управлението си постепенно и целенасочено отнеха повечето важни корупционни ниши от ръцете на БСП и ги концентрираха в своите. Те комунистите защо пищят като недоклани прасета и са готови ортак дори с „партиите на промяната“ да станат, само и само да си върнат поне част от цицката с млякото. Ами гладни са, разбирам ги.  

Четвърто, последните две важни гласувания в Парламента – оръжията за Украйна и купуването на още 8 Ф-16 – показаха, че мнозинството, което може да се получи в този Парламент по наистина важни въпроси, е толкова сериозно, че е почти на ръба, за да се извършат дори промени в Конституцията. А това, както знаем отдавна, но както ПП и ДБ научиха на наш гръб по трудния начин, е възможност да се тръгне по единствения път, по който могат да се направят промени, свързани с главния прокурор и бакиите в съдебната система изобщо.

Друго важно – това е и начин да се премахне институцията „служебно правителство“ и така да се отнеме възможността Румен Радев или който и да било следващ президент, да управлява страната реално и безконтролно, като далеч надхвърля президентските си правомощия.

Не ви ли харесва тази опция, граждани? На мен ми харесва.

Ще се случи ли тя, след като във вторник ГЕРБ и ПП говориха само за политики, но не и за правителство? Не.

Защо няма да се случи? Ами ако не сте разбрали защо, прочетете отново този текст. Или някой друг, все едно, пак няма да разберете.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »