De Profundis: ЙО-ХО-ХО – И ОТ КОВЧЕГА НА РУСИЯ БЯГАТ ТРИСТА ХИЛЯДИ

септември 29, 2022 at 10:58 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-yo-ho-ho-i-ot-kovchega-na-rusiya-byagat-trista-hilyadi

„Триста хиляди в ковчега на мъртвеца! Йо-хо-хо…..и бутилка ром!“

Може и така да се трансформира текста на прочутата пиратска песен, след като Путин се зае да мобилизира поне част от онези руснаци, които досега просто по домашни чехли го подкрепяха в занятието да убива невинни в Украйна. Така, де, бащицата император дава право на поданиците си да станат граждански ангажирани и обществено активни, да подкрепят политиката му вече не само словесно – пред телевизора, с чаша водка в ръка, а искрено и лично – като започнат и те да убиват невинни в Украйна.

Руснаците обаче се мръщят, това право не го искат много-много. Както, впрочем, не искат и никое друго човешко право – да са свободни, да са умни, да са честни, да знаят много, да работят за собствения си просперитет, да са хомо сапиенс сапиенс с морал и прочие. Но такива на тях не им минават, те това вече са го живели и знаят, че накрая винаги идва Онзи, който сурово ги наказва, задето са се опитали да се развият в някакво по-човешко измерение.  

Но и да воюват, за да отнемат на всички околни народи споменатите човешки права, в момента на руснаците също не им се ще.

На теория им се ще, разбира се, да победят, затова и 80 на сто одобряват „специалната военна операция“ срещу Украйна. Това е доста масово, по същия начин те одобряваха войната срещу Грузия, срещу Чечения, срещу опита за премахване на диктаторския режим и демократизиране на Сирия, както и всички други войни и войнички, водени от великата Руска империя през последните няколко века. Та нали те са най-великите пичове и всички народи трябва да им се подчиняват, да им се кланят и да ги уважават – а какво уважение е то, без преди това да си ги потопил в кръв и победил във война.  

На това имперско величие продължават да държат руснаците и да го искат – но сега искат някой друг да им свърши работата, без да участват масово. Защото онези украинци нали ги знаем – стрелят, мамка им. Дори когато ги нападаш, стрелят, нацистите му с нацисти. И отказват да посрещнат поредните победоносни руски освободители с хляб и сол, както се полага според одобрения от Кремъл армейски устав, а вместо това използват куршуми и ракети. Истински, при това, не руско менте от Първата световна.

Тези сега им ги подарява гнилият Запад, който ние също трябва да унищожим. Само да имаше кой да го унищожи вместо нас, щото и той стреля най-неуважително, ако му изръмжиш.

Ето веригата разсъждения, заради които тези дни „обикновените“ руснаци бойкотират малко заповедта на императора за мобилизация. С други думи – бягат. Бягат от великата и непобедимата руска армия, бягат от отговорност, като си чупят нарочно ръцете, бягат от самата Русия през Финландия, Монголия, Грузия и където още могат, бягат пеша, с коли и с мотори, бягат с камиони и самолети.

Руснаците бягат! Това е една от най-добрите новини, които сме чували от началото на гнусната руска агресия срещу Украйна.

Един от важните въпроси в момента за нас, Запада, включително за България, е какво да прави с този неочакван бежански поток – да ги приемаме с отворени обятия, както Берлин побърза да заяви, че ще направи, или да останем твърди като Полша и Балтийските страни, които наскоро затвориха границите си за всички руснаци и нямат намерение да ги отварят за бягащите.

Чува се, че и България обсъжда вариант да приема бягащите от военна служба руснаци. По този повод Костадин Коджабашев, зам.-министър на външните работи и бивш посланик в Киев, каза: „Руснаците, които искат да избягат у нас, трябва да имат механизъм, по който да го сторят. Затова правителството ще разработи такъв.“

Това решение предизвиква много въпроси и възражения.

На първо място – изобщо не съм сигурен, че трябва да се остави в ръцете на едно служебно правителство, призвано само да подготви и проведе избори, да се занимава с такъв важен въпрос. Да, твърде важен, защото, освен моралните съображения, съдържа и заплахи за националната сигурност и умственото здраве на обществото.  

Какво правим например с онези агенти на руски специални служби, които ще използват хаоса, за да се внедрят в демократичните общества. Можем ли да ги разкрием още на входа и да ги върнем? Или ще чакаме да започнат да правят поразии и чак тогава ще се зачудим – къде бляхме досега?

Освен това – какво правим, когато тия хора дойдат тук и започнат да тровят допълнително българското общество през медиите или в кръчмата, със своите виждания за руската политика „от първа ръка“? Колцина българи ще си дадат сметка, че тяхната „първа ръка“ е внушена от руския телевизор, а фактът, че са избягали, не означава, че са против режима на Путин, а само, че не искат лично да стават пушечно месо за този режим.

От друга страна – ние, България, не можем да предложим на бягащите руснаци условия за живот и работа, които очакват като от напреднала западна страна. Така че те, които и без това вече ни мразят като част от гнилия Запад, ще ни намразят още по-дълбоко, защото унижаваме широката им руска душа, като им оказваме милостта да ги приберем, а и още по-дълбоко, защото не им осигуряваме всичко, което те искат.  

Четвъртият въпрос е – как съчетаваме грижата за украинските бежанци в България с тази за руските. Слагаме ги заедно в едни и същи места за настаняване? Водим им курс по взаимно уважение или как да проявяват политическа коректност? Или отделяме пътища, кръчми и хотели „само за украинци“, плюс други – „само за руснаци“.

Петият въпрос – какво правим с руските мъжаги, които тук, останали сами и без особени перспективи, а и без желание да се впишат в българското общество, ще продължат с типичните си руски навици да решават проблемите с корупция, насилие, бандитизъм.

О, да, забравих, доказано некадърното, глупаво и лъжливо служебно правителство на Румен Радев, прави Програма. И с тази Програма направо ще закове нещата, граждани, нали всички сме сигурни, че точно така ще стане. Та това е кабинетът, който направо закова и самия „Газпром“, като проведе преговори „газ срещу суверенитет…..“

Всички тези въпроси важат не само за България, а и за цяла Европа, срещу която руснаците воюват. Да, същите тези руски мъже, които сега бягат, за да не им връчат пушки, до сега всъщност воюваха, като мълчаливо или активно подкрепяха кремълския режим и неговите престъпления в Украйна. Като се поддаваха на кремълската пропаганда, въпреки че тя е съшита с толкова бели конци, че нейната тъпота и фалш лъщят и в тъмното. Като възхваляваха повече от две десетилетия Путин и неговия режим, въпреки поредицата чудовищни престъпления, които те извършиха през това време.

Неслучайно споменах специално Германия като европейска държава, която, според мен твърде прибързано, обяви, че приема бягащите руснаци с отворени обятия. Да си спомним как мама Меркел така прие „сирийските“ бежанци, които се оказаха куцо, кьораво и сакато от цял свят и веднага успяха да докарат големи напрежения и излишни проблеми на ЕС. Та и сега ми се струва, че така ще стане – Германия поне ще се опита да наложи и на другите европейски страни да последва нейната политика. С което ще създаде излишни проблеми и напрежения в и без това нелекото ни битие.

Айде, България, заради откровено проруския характер на нейния президент и служебното правителство, сама се вкарва в капана, но останалите, които не искат?

При всички случаи смятам, че по темата с масовото прибиране на руски мъже в Европа трябва да се подходи много внимателно. Трябва да се претеглят всички съображения „за“, ако има такива, защото аз поне не се сещам да има, и „против“, поне пет от които изброих – и тогава да се вземе обосновано решение.

То задължително трябва да включва също няколко други елемента. Първо – на самия вход трябва да се провежда според мен малка анкета, за да станат ясни позициите на тези хора. Онези, които бягат, но все пак смятат, че Крим си е руски, че украинците са нацисти или че Путин е невинен, а просто генералите му са некадърни да водят война, не трябва да получават разрешение за влизане в свободния свят. Второ, за онези, които се допускат тук, трябва да има разписан срок на пребиваване, например 1 година, и той да се подновява, ако войната в Украйна не е свършила. Трето, трябва да има гаранция, че при извършване и на най-дребното престъпление от страна на такъв руски бежанец, дори каране с превишена скорост, той веднага ще бъде екстрадиран в самата Русия. Четвърто, същата мярка трябва да се прилага и ако съответният човек разпространява фалшиви новини или проруска пропаганда.

Тези и още много механизми за контрол и предотвратяване на проблеми могат да бъдат приложени, за да се гарантира, поне частично, че обществата ни няма да бъдат взривени отвътре. Някой ще каже – няма такава опасност, защото руските бежанци ще са съвсем малка част от гражданите на ЕС, те няма да имат толкова сили, че да предизвикат колапс.

Айде, бе! Я помислете – колко много талант, усилия и пари са нужни за изграждането на един величествен мост, а колко малко на брой и евтини шашки тротил стигат за неговото разрушаване.

Йо-хо-хо и от ковчега на Русия бягат триста хиляди!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НА КОГО МУ ПУКА ЗА НАС, СЛЕД КАТО НА НАС НЕ НИ ПУКА ЗА НАС

септември 21, 2022 at 12:44 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-na-kogo-mu-puka-za-nas-sled-kato-na-nas-ne-ni-puka-za-nas

Литва, Латвия, Естония и Полша въведоха практическа забрана за влизането на руснаци като туристи на тяхна територия, а през тях – и в ЕС изобщо. Както обясни естонският премиер Кая Калас, целта е „да защитим обществения ред и сигурност“. Калас добави и още нещо много важно: „Пътуването в ЕС е привилегия, а не човешко право. И докато народът на Украйна е изтезаван, убиван и тероризиран, гражданите на държавата-агресор не трябва да могат да се радват на предимствата на свободния свят“.

Ако днес, граждани, премиерът, господин Гълъб, както и неговият министър, господин военен Гълъб, искат да потвърдят клетвите си, че не ни тикат в лапите на Русия, а полагат усилия да вървим в европейска и натовска посока, правителството трябва веднага да ни присъедини към регионалното споразумение на тези четири страни. Нещо повече, трябва да лобираме поне пред нашите преки европейски съседи – Румъния и Гърция, да се включат и те. Това ще подпомогне създаването на онази невидима, но все по-трудна за преодоляване стена, с която трябва бъде опасана агресивната и заразна Русия, докато не се превърне в нормална държава.

Какво значи „нормална държава“ ли? Не, вероятно никой не очаква дори в следващите хиляда години Русия да стане пример за световна демокрация. В края на краищата – във вътрешната си политика руснаците да правят каквото щат. Или каквото могат.

Щом харесват малоумни гномове-престъпници като Путин за Император, да си ги издигат и после убиват. Щом си падат по КГБ и Гулаг, да си ги причиняват и да са доволни, че широката им руска душа има поводи за истинско страдание. Наистина каквото щат да правят там, вътре.

Но важното е като държава да спазват международните закони и правила, да не смятат, че всички са длъжни да обичат, почитат и благодарят на Русия за каквото и да било, да не тормозят съседите си с претенции и „специални военни операции“. Като граждани пък самите руснаци, щом стъпят в Свободния свят, да се държат тихо и прилично, а ако останат за повече време тук, да научат език и да се впишат в обществото, а не да мразят онзи, който им осигурява човешки права, каквито нямат в Русия.  

Нико от това няма да стане, разбира се, най-малкото защото гражданите и държавата, нейната външна и вътрешна политика, са функция една от друга, те са истински скачени съдове, така че това е само една мечта.

Ама добре си помечтахме, а – включително за това как България ще подпомогне процеса на превръщането на руснаците в човеци.

Няма да стане и по други причини. Първо, защото има хора като руския „дисидент“, писателят Борис Акунин, които водят за носа Запада, като пробутват много удобни тези, включително за самия режим на Путин, срещу който той уж се обявява. Акунин например твърди, че Русия е причинила много злини на света, но и много добрини. Не знам, аз поне част от злините мога да изброя, обаче не се сещам за нито една добрина. Но, така или иначе, на база на това си голословно твърдение, той стига до велик извод: „Санкциите срещу режима няма да доведат до неговия колапс – само ще укрепят позициите на Путин“.

Което е чиста опорка на руската пропагандна машина.

Ами да махнем санкциите, бе, господин Писател, да ги махнем и, щом искаме да падне режима, да правим обратното – да вземем да го подкрепяме. По логиката на Акунин така излиза – щом санкциите укрепват Путин, то подкрепата за него би трябвало да го свали. Много дълбоко и много дисидентско, типично руско мислене.

Но Акунин не спира до тук, а продължава с тъпите манипулации: „Затова западните политици трябва ясно да покажат, че са врагове на Путин, но не и на руския народ. Западът не бива да изолира руснаците, трябва да изолира само Путин“.

Сякаш той върши престъпленията си в името на някакъв друг народ и сякаш някакъв друг народ го подкрепя в престъпленията му. Така ли, бе, господин Умник?

Втората причина, по която не очаквам да се очовечат руснаците, е наличието на западни политици като Макрон и Шолц, които буквално тръпнат от желание нещо малко да мръдне в Кремъл и те да се хвърлят отново в необятните руски обятия. 

Франция не обучава украински войници, както правят Англия и Полша, заради тъпата идея на Макрон, че Русия – Русия на Путин, забележете – не бива да бъде „унижавана“. А това пък, според сведущ източник, е заради още по-дълбоката, направо гениална макронова идея Франция на всяка цена да остане в играта, дори ако Русия случайно вземе, та победи в Украйна. Няма да победи, но ако случайно вземе…..

То бива, бива политическа нечистоплътност, ама чак толкова не бива! Ако на тоя му изтъркат кирта от тялото, отдолу ще се покаже потникът му.

Но Франция винаги си е била такава, тя затова и никога няма да стане истински лидер на Свободния свят, както много би искала.

В Германия пък след Хелмут Кол се отдадоха на тотална политическа вакханалия. Първо беше Шрьодер, който едва не поднесе Германия гола и печена на тепсия на Путин. После Меркел докара на Европа мигрантската криза и битката на ЕС срещу Америка заради руския „Северен поток 2“. Сега пък е ред на Шолц, който явно не знае на кой свят се намира. Онзи ден той пак проведе дълъг и напоителен разговор с Путин, само за да заключи мъдро и със съжаление: „Путин не разбира, че с Украйна прави грешка“.

Грешка ли? Извинявайте, граждани, това е просто грешка? Ега ти словоблудството!

Грешка е нещо, което обикновено може да се поправи или поне да се разбере защо и как е направено и да се избягва втори път. Това не може. Мръсната война, която кремълското чудовище води срещу Екрайна, не може нито да се разбере с разума, нито резултатите от нея могат да се поправят, дори не и частично, защото живота на невинните не можеш да върнеш. Също както и живота на виновните, но тях сега да не ги мислим.

Руската война в Украйна е престъпление, плод на престъпно мислене – и това трябва да бъде казано ясно, тя трябва да бъде наричана с нейните истински имена, особено от лидера на най-силната и значима страна в ЕС. Всичко друго е наливане на вода в мелницата на престъпника.  

Като споменах преди малко и България, да кажа, че ние също имаме един мръсен пръст в това, че руснаците, дори и след хиляда години, няма да могат да се очовечат. Нашият пръст се състои от предразсъдъци и готовност да се държим спрямо Русия като крепостни. Той се нарича „пета колона“, „дядо Иван“, „братушки“, „любов към Русия“ и много други изключително тъпи и вредни, но дълбоко вкоренени в празните глави на мнозина тук формули. Не само по света, а и у нас има хора, готови да станат новия Шрьодер, само срещу продаването на някакви си „български национални интереси“. Които и без това са руски, както знаем.

Да вземем например онази бившата енергийна Теменужка и нейният началник Борисов, които изораха земята, но построиха на Путин „Руски поток“ с български пари. Дето се вика – нали сме едно, с техни или с наши пари, в един джоб отиват. Е, добре, де, в няколко, но не това е важно.

Великанът на борбата срещу корупцията и защитник на свещеното право всеки българин да обича Русия и защитава руския интерес, наречен Румен Радев, не гъкна срещу този проект нито тогава, нито сега. Напротив, назначи в служебния си кабинет такива като българския енергиен министър, който колкото пъти си отвори устата, толкова пъти слушателите предпочитат да си я беше затварял.

След като премиерът, господин Гълъб, само преди дни категорично заяви, че преговори с „Газпром“ не се водят, енергийният господин Гълъб пък сега отново излезе да твърди, че преговори има. С други думи – премиерът лъже.

А после уточнява, че преговори всъщност пак няма. „Получихме отговор от „Газпром“. Комуникацията върви бавно. Готови са да дискутират нашите изисквания. Изпратихме им всичко. Взеха си тайм аут, за да договорят нещата“ – каза той.

Толкова много думи, граждани, за толкова малко истина! Толкова много усилия словесно да се скрие, че въпросният тайм аут май продължава прекалено дълго. Имам спомен, че в началото на август, когато на власт стъпи служебното правителство на Румен Радев, „Булгаргаз“ веднага изпрати коленопреклонно писмо до руснаците с искане за газови доставки – а те, явно вече два месеца, са в тайм аут и не е..ват да ни кажат дори „не“. Просто мълчат и ни гледат сеира.

Само че онова, което за тях е сеир, за нас е резил.

Само че на кого му пука, ние на резил сме свикнали.

Само че на кого му пука,  че сме свикнали.

Само че на кого му пука за нас, щом на нас не ни пука за нас.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НИКАКВИ ПРЕГОВОРИ С РУСНАЦИТЕ – ДА БЪДАТ ИЗТЛАСКАНИ И ОСТАВЕНИ ДА СЕ ПЪРЖАТ В СОБСТВЕНИЯ СИ СОС, ТАКА МОЖЕ ДА ИМ УВРАТ ГЛАВИТЕ

септември 14, 2022 at 10:05 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-nikakvi-pregovori-s-rusnatsite-da-badat-iztlaskani-i-ostaveni-vatre-da-se-parzhat-v-sobstveniya-si-sos-taka-mozhe-da-im-uvrat-glavite

След дълго чакане и предпазливи надежди, от Украйна най-после започват да пристигат наистина добри новини – путлерюгендските нацисти бягат, и май не са били достатъчно умни да си напъхат пъхнат по една дебела защитна ламарина отзад в гащите.

Необходимо уточнение. Мнозина наричат руснаците „фашисти“. Не знам защо, те нямат нищо общо с фашизма, освен че използват някакви негови типични празни дрънканици – но иначе по характеристика са си чисти национал-социалисти.

Само три опорни пункта стигат за доказателство. Руснаците смятат себе си за велики, а всички други народи – за тор, затова са готови да избиват, изнасилват, грабят и лъжат, без да се съобразяват с никакъв човешки морал. Руснаците се бият срещу всички останали, за да разширят своята империя, което си а крайна форма на национализъм. Руснаците живеят в икономика, която само опитва да мине за капитализъм, но дори не се докосва до него, а си е направо „сбъднатата мечта на реалния социализъм“.

Висшата власт в Русия всъщност се е отървала само от някои най-големи и досадни главоболия на централното социалистическо планиране – прякото изхранване на хората, снабдяването им с тоалетна хартия, телевизори, хладилници и други луксозни за тях стоки. Но иначе Кремъл държи всичко друго – раздава отгоре цели бизнес отрасли и природните богатства на страната по свое усмотрение, контролира назначените бизнесмени изцяло и им отнема всичко – най-често дори живота – ако не слушат и не изпълняват заповедите на „центъра“.

Така че да се говори за руски национал-социализъм или нацизъм според мен е много по-точно, отколкото за руски фашизъм. Освен всичко друго, подобна терминологична непрецизност би могла да доведе някои по-лабилни наблюдатели на Запад до грешни изводи, а те пък да подведат много други хора, включително отговорни, но не достатъчно умни политици.

Но да се върнем на военната реалност в Украйна. Силно се надявам на две неща. Първо, че украинците са достатъчно умни, взели са си урок от грешките на руснаците и няма да допуснат еуфорията да разтегли снабдителните им линии и да се окажат в собствения си капан. Второ – че Западът няма точно сега да започне пак да се гевези в руска полза и да намали по един или друг начин подкрепата за Украйна или санкциите върху Русия, вместо да засили и двете.

Има такива сигнали и това е тревожно. Онзи ден, макар смушкано някъде в шеста глуха на новинарския поток, прочетох, че Макрон пак е звънял да си хортува с престъпника Путин. Този път му бил казал да пусне ядрената централа в Запорожие. Сигурно даже е натъртил настоятелно на думите си – дотам му стига смелостта. А пък аз веднага си представих как Путин козирува и започва да изпълнява заръката макронова.

Ами стига глупости, бе, граждани. Макрон вече получи няколко пъти ясен знак, а дори мисля, че и в прав текст му беше казано от украинска страна, че той вече няма доверието на Киев и, ако обича, да не се бърка с разни инициативи в руска полза. Но човекът явно не обича – продължава да блъска затворената порта с главата си като тъп и упорит добитък.

Друго евентуално развитие обаче би било още по-тревожно – ако се окажат истина не особено ясните засега сигнали, че Джо Байдън започва леко да отстъпва от твърдата  американска позиция за отношенията с Русия. 

Първото такова отстъпление дойде по въпроса, поставен от най-заплашените от Русия европейски държави – нуждата от пълно спиране на визите на всички руснаци. Както каза по този повод някой от северните политици: „В края на краищата, пътуването в Европа /а и в Свободния свят изобщо – б.а./ не е човешко право, а привилегия, която трябва да се заслужи!“ Факт безспорен.

Въпреки това, нашенски мъдреци като Борел, Шолц, Макрон и други, решиха, че не може чак толкова да се ограничават горките руснаци, трябва да ги оставим свободно да идват сред нас и да пръскат отровния си империалистически дъх. Да, знаем защо – в Европа левичарите, дори когато минават за десни /френският случай/, от край време питаят голяма любов към Русия – и очевидно нито действията на Сталин, нито действията на Путин могат да изтрият тази мръсотия от умовете и душите им. Но в Щатите…..

Така или иначе, Джон Кърби, координатор по стратегическите комуникации на Съвета за национална сигурност при президента, заяви: „САЩ няма да наказват с визов режим руския народ!“ И добави: „Смятаме, че не е нужно да се стига до война с целия руски народ. Тук не руският народ трябва да бъде обвиняван“.

Честно, от човек на такава позиция очаквах да прояви повече здрав разум. Глупостта на тезата как за руските действия е виновна върхушката, а „народът“ е невинен, е отдавна изяснена – и то не в полза на „народа“.

Първо, въпросната върхушка не пада от Марс, тя произлиза от същия този невинен народ, сред него се е възпитавала и обучавала, от него е усвоила инстинктите и светоусещането си, в негово име действа.

Второ, синовете на този невинен народ се показаха по време на войната в Украйна като истинска престъпна банда главорези, мародери, крадци и изнасилвачи. А майките и жените им ги подкрепяха и подкрепят в безчинствата, за което се появиха предостатъчно свидетелства.

Трето, докато войната тече и синовете им в армията избиват невинни хора в Украйна, невинните руснаци празнуват славните празници на империята си, славят властта и проучванията ясно показват – поне 80 процента от тях подкрепят войната. А „за“ грабежа на Крим от Украйна са сигурно 99 процента.

Тук са излишни всякакви обяснения – че обикновените руснаци са зомбирани от пропагандата, че нямат достъп до информация, че се страхуват и прочие. Щом имат глави, но не мислят с тях, няма как да са невинни – поне пред човешкото в човека.

Четвърто, виждаме съвсем ясно, че където и по света да отидат, невинните иначе руснаци разнасят своите имперски зарази, невежеството си, наглостта си, корупцията, пиянството и другите си достойнства. Те не се отказват от тях, не се интегрират като нормални хора в нормалните общества, обратно – разпищолват се на свобода и разяждат всичко отвътре.

И пето – невинните руснаци, които сега започват да се сдружават и да искат оставката на Путин и някаква промяна, всъщност го правят не от позиция на нормалността, свободата и демокрацията. Не, те са бесни, защото любимият им вожд и така щедро издържаните от тях генерали не успяват да наложат имперските амбиции на Русия.

Тези хора не са за изтегляне на всички руски войски от всички окупирани територии на съседни държави, включително от Крим, не, те са за такава промяна в характера на войната в Украйна, която да доведе Русия до „победа“, а не до позорна загуба, както се очертава. Това не е невинна позиция, това е позицията на Дугин.  

На всички тези и много други особености на обикновения, невинен руски живот, трябва да се сложи край. И краят трябва да го сложат самите руснаци, не някой отвън. Отвън те просто трябва да бъдат изтласкани и оставени вътре да се пържат в собствения си сос, само така може да им уврат главите.

Аз лично бих отишъл дори по-далече от идеята за пълно премахване на визите, но нека първо стигнем до там. Защото, помнете ми думата, не е далеч времето, когато и това ще стане, самите руснаци с тяхната наглост ще принудят дори онези западняци, които сега се ослушват, да се съгласят, че мярката е необходима.

Още по-тревожно обаче от американската позиция за визите, за мен прозвуча съобщението на украинския сайт „Европейска правда“ – при последната си визита в Киев, държавният секретар /външният министър/ на САЩ  Антъни Блинкен е предал послание от президента Джо Байдън, че е необходимо да се започнат мирни преговори с Путин.

От една страна – не го вярвам, защото не искам да вярвам. От друга, неслучайно тъкмо след визитата на Блинкен украинският президент Владимир Зеленски заяви, че страната не приема препоръките на „някои западни партньори“ за преговори с Русия и настоява за пълна деокупация на Крим и Донбас.

Това е истинската позиция – и аз настоявам западните „лидери“ най-после да започнат да се консултират постоянно със Зеленски, да се вслушват внимателно в думите и идеите му, да му помагат с всички сили и средства в битката срещу руските окупатори.

Украйна в момента не само се бие, за да защити себе си, Европа и Свободния свят, чрез своя президент тя налага нови – всъщност, по-скоро, добре забравените стари – принципи на нормалната политиката. Това са принципите на честта и здравия разум, на които Уинстън Чърчил така горещо държеше. Това е непреклонната защита на истината и желанието хората да имат „масло, а не оръжия“, както казваше Маги Тачър. Това е политическата твърдост, съчетана с артистичен колорит на Рони Рейгън, който каза: „Мистър Горбачов, бутнете тази стена!“ И онзи я бутна – но не защото така искаше, версия, която сега някои опитват да ни пробутат, а защото нямаше къде да ходи.

Да, през тези последни месеци, пред очите ни, Зеленски израсна от момче в периферията на световната политика, до носител на истинските политически стандарти на Свободния свят. Все повече хора в Европа виждат и разбират това. А ако не го виждат и разбират тъй наречените „европейски лидери“, те скоро вече няма да бъдат такива. Идват нови времена. Говоря не само за санкции, оръжия и дългосрочно възпиране на Русия. Идват нови времена за европейското политическо мислене и действие изобщо.

И се надявам, че не само идват, а и ще дойдат!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ОТ ГЪЛЪБОВИ ЗАПЪРТЪЦИ БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ВОНИ НА РУСКИ ПАРТЕНКИ, ТА СЕ НЕ ТРАЕ

септември 7, 2022 at 12:08 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ot-galabovi-zapartatsi-balgariya-veche-tsyalata-voni-na-ruski-partenki-ta-se-ne-trae

„Знам със сигурност, че се водят преговори с „Газпром“, но не знам кой ги води“ – наивно изръси онзи ден господин Не му знам името, с титла „български министър на икономиката“.

Тоя очевидно и топлата вода да открие, няма да знае какво е открил!

Ама откъде постоянно ги копаят такива и ги назначават за министри, бе, граждани? То ако така продължи, моят ред също ще дойде. Предупреждавам ви, после да не кажете – ама ти се натискаш. Не се, чакам си реда кротко – като свърши списъкът с пълните кретени и подкарат по списъка с празните, ето ме и мен вътре.

Но, съжалявам, чак такива интересни и съдържателни идиотщини като тази на г-н Не му знам името, не мога да измислям за ваше забавление.

Представяте ли си, цял министър на икономиката, някъде някой води преговори по най-важния икономически въпрос на България – доставките на газ, а този тип не знае кой и за какво точно преговаря.

Добре, де, веднага чувам как някой тукашен руски сутеньор ми се нахвърля с подигравки, че не правя разлика между министър на икономиката и министър на енергетиката. Правя, бе, макро, обаче най-просташки смятам, че в случая, заради тежкия политически характер на преговорите, тези двамата министри би трябвало да са като скачени съдове и да си помагат. Да не говорим, че цялото правителство трябва да бъде ангажирано и съответно – информирано, по темата.

Да, това изключително наивно от политическа гледна точка признание на икономическия министър можеше да остане просто забавен епизод от най-новата българска политическа история. Можеше, ако на другия ден не беше се изтъпанил пред невинната публика самият министър на енергетиката, в опит да покрие – или поне да замаже – вече изсраното от колегата си. Но вместо това само добави към него още цвят и аромат.

Та този министър, когото ще нарека господин Не му знам името 2, обясни, че преговорите с руснаците се водят от „Булгаргаз“, защото няма нужда в тях да се забърква българското правителство, нищо, че от руска страна процесът е силно политизиран.

А подобна логика пък е силно тъпа, нали? Онези ти излизат с цялата наглост и тежест на руската държава, която е специалист в изнудването и извиването на ръце, а ти пращаш някакви анонимни лица, политически напълно безотговорни пред народа си. И то такива, които най-вероятно са завършили висшето си образование в Русия, не само поназнайват руския език, но и обичат руската култура, както и всичко друго руско, дори когато то ги удря постоянно по главата. Или може би – точно защото ги удря постоянно по главата, де да знам.

Да, това са същите наивно вярващи в безкрайната руска добродетел типове, които неотдавна признаха: „През април, когато „Газпром“ ни врътна кранчето, ние, в „Булгаргаз“ не можехме да повярваме“.

Добре, обаче министър Не му знам името 2 отиде в изказването си и още по-далече. Доста далече, впрочем. Той не само се похвали, че „Булгаргаз“ преговаря с руснаците, но и призна, че всъщност никакви преговори няма: „В момента сме на изчакване на позицията на „Газпромекспорт“. От тях не сме получили позиция по редица отворени въпроси – цени, срокове за доставка, начин на плащане“.

Ама как така „преговаряш“, пък всъщност си говориш сам? Можем да наречем това половин преговори, нали? И съответно – да плащаме на преговарящите половин заплата. Аз поне така бих направил, ако им бях началник.

Всъщност, граждани, не министрите, а аз ще ви кажа цялата истина около преговорите за газови доставки за България. А тя е, че с „Газпром“ преговаря лично Нейна дълбока неуважаемост Елеонора Митрофанова, руски генерал-губернатор в София и нещо като български Командир по важните въпроси. А ако не ми вярвате, ето ви запис от хода на тези преговори:

– Здравейте, ребята, обаждам се от София.

– Дорогая Елеонора. Какво ви вълнува?

– Преговори за доставки на газ за България.

– Е, то и Германия от това се вълнува, ама газ няма.

– Знам, че няма, нали го горим всичкия, за да топлим Сибир и Северния ледовит океан. Аз обаче искам да преговаряме за доставки.

– В смисъл? Ако трябва, само заради вас, можем да купим газ от Катар и да го доставим на България през турско-сръбската тръба, нали тия са наши хора, курици, също като сърбите. Но цената ще стане…..леле мале.

– Не ме разбрахте, ако е въпросът, тя България може сама да си купи газ откъдето иска – от Щатите, от Европа, от Близкия Изток.

– Че кой им разрешава да пазаруват от Европа, ние не можем „Мерцедес“-и да си купим, те – газ? А сигурно и „Мерцедес“-и могат, а?

– Ами те са членове на ЕС.

– Така ли? И откога, предателите мръсни, ни зарязаха и слугуват на американците?

– На европейците…..

– Все едно, то и европейците пак американците ги командват. Та българите са вече против нас, така ли? И защо тогава да им даваме газ?

– Абе, не са точно против нас. Повечето не са. Те са по-скоро нашите хора в ЕС. Ползваме ги за различни цели там…..

– А, добре тогава, ще им доставим газ, но ще е скъпо.

– Ребята, не ме разбрахте, аз не искам доставки на газ за България, искам преговори за доставки на газ. И трябва да преговаряме колкото може по-дълго, за да не може през това време те да си купят от другаде. Това е политически въпрос, съгласуван с Кремъл.

– А, така кажете. Искате българите да замръзнат през зимата и икономиката им да рухне, докато ние с вас продължаваме да водим съдържателни преговори за онова, което така или иначе никога няма да им доставим. Много хитро. Много хибридно.   

– Хибридно, ама те не го знаят. Толкова са тъпички, горките. Намерила съм там едни момчета да управляват, за чудо и приказ – не могат да си намерят пръстите на ръцете, за да сметнат колко ще загуби държавата им от нашите газови „доставки“.

– Обаче комисионите си ги смятат веднага на ум, а? Ха, ха, ха, хи, хи, хи, хо, хо, хо!

– Не е шега, не е шега. А пък шефът им един хубавец, бивш льотчик, ама води българската политика в руска полза като настоящ льотчик, не като бивш. Та тези ребята наистина не  трябва да го изпускаме, така че ще преговаряме от тяхно име.

– Хорошо, ще преговаряме. То ние колкото дълго можем да водим едни преговори, никой друг на света не може…..

Та ето как в реалността се обсъждат руските доставки на газ за България, граждани. Ако не ми вярвайте, помолете учтиво ДАНС да разсекрети някои записи по темата, каквито би трябвало да притежава и ще видите, че съм прав.

Освен, че съм прав обаче, съм и много бесен.

Покрай тия гълъбови запъртъци, които ни управляват, България вече цялата вони на руски партенки, та се не трае.

Лошата новина е, че, с огромна доза сигурност, след изборите през октомври пак няма да има никакво – какво остава за нормално – редовно правителство, което да управлява, така че още дълго ще трябва да търпим гълъбите да ни серат по главите, а гълъбарят да гледа с умиление из под покрива и да потрива доволно ръце. 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ ЛЪЖАТ, ПОСЛЕ ЛЪЖАТ, ЧЕ НЕ ЛЪЖАТ, А СЛЕД ТОВА ЛЪЖАТ, ЧЕ НЕ ЛЪЖАТ, ДОКАТО ЛЪЖАТ…..

септември 1, 2022 at 10:13 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgarskite-upravlyavashti-lazhat-posle-lazhat-che-ne-lazhat-a-sled-tova-lazhat-che-ne-lazhat-dokato-lazhat

Лъжат. Лъжат, че не лъжат. Лъжат, че не лъжат, докато лъжат. Лъжат, че не лъжат, докато лъжат, че не лъжат, без изобщо да им пука, че лъжат. И прочие гнусни лъжи.

Писна ми от гълъби, гълъбици и техния главен гълъбар. Писна ми от безсрамния начин, по който тези типове продължават да разиграват цялата срамна история около газа и опита им за пореден път да натикат България в лапите на Русия.

Светът, нормалният свят, към който уж принадлежим, в момента прави обратното – гледа да отдалечи от себе си възможно най-далече тези престъпни лапи и да остави руската империя да се кисне в собствения си мръсен, кървав сос. Въвеждат се забрани за търговия с руски енергийни и други суровини, чрез визовия режим се ограничава до край достъпа до някои европейски страни на руски граждани изобщо, налагат се санкции и се изолират от международната общност държави, които продължават да поддържат ефективни икономически и други отношения с Русия.

А ние, европейска и натовска България, в лицето на нашите управляващи, сме робски коленичили на килимчето и чакаме от „Газпром“ писмо с подаръци за новия отоплителен сезон. Жаждаме „Газпром“ да заяви, че новото българско управление, щото е най-прекрасното проруско управление на света, да-а-а-ава му се га-а-а-а-з в неограничени количеств-а-а-а-а, и на цени-и-и-и-и, колкото то самото пожелае да плаща-а-а-а-а.

Това писмо от умрял – „Газпром“, макар още да не го знаят или да не го признават всички, е вече напълно мъртва организация – може да го дочакаме, може да не го дочакаме. Но няма значение, каквото и да стане, резултатът ще е само още по-дълбоко закопаване на милата ни Родина в ямата на българо-руската продажност.

А нещата можеха и трябваше да са съвършено различни. Досега например България би трябвало да започне съдебна процедура срещу руснаците заради грубото нарушаване от тяхна страна на съществуващия договор, като за целта поискаме и допълнителна правна помощ от Брюксел.

Можеше също да станем инициатор за среща на всички европейски страни, на които „Газпром“ безцеремонно врътна кранчето, среща, където да се координират и други ответни мерки срещу руската газова машина, която има сериозна роля в руската хибридна война срещу света.     

Вместо това, гълъбарят разпореди и проскубаните български гълъби тревожно загукаха как всъщност ние сме спрели доставките от „Газпром“, така че сме обречени руснаците да ни осъдят в Арбитражния съд. Това е най-тъпото нещо, което съм чувал. Може, някой некадърен юрист ако се хване, може и да загуби подобно дело. Но не виждам как който и да било съд би приел за редно едностранно, под формата на изнудване, да се променят условията за плащане по текущ договор, както стори „Газпром“.  

Както знаем, и много други газови неща би могло да свърши в полза на България това жалко сегашно правителство, ако би поискало. И ако не беше толкова продажно. И ако не беше толкова некадърно. И ако не козируваше на кукловода си Румен Радев, а залагаше на собствената си съвест и морал, ако има поне малко останали такива, тоест, да работи наистина за хората и обществото в България.

Можеше служебното правителство веднага да вземе седемте танкера с газ, можеше да не поставя изкуствени спирачки пред пускането в експлоатация на газовата връзка с Комотини, можеше да провери дали случайно не можем да си купим газ от Кипър, Израел, Норвегия и други. Всички знаят за какво можене става дума, а на мен вече ми втръсна да изброявам тези неща.

Какво виждаме реално да се случва обаче? Вместо газовата тема – и, още по-важно, отношенията ни с Русия изобщо – да се превърне в истинската основна тема на предизборната кампания и от партийните позиции по тези въпроси хората да се ориентират кои са добрите и кои са лошите в българската политика, всичко това се замита под килима.

И за да е замитането по-лесно, за да се шашнат избирателите и да не знаят за кое първо да мислят, излиза напетата президентска кукличка, наречена Слави Трифонов, или ИТН я наречете, все едно, и за пореден път размътва водата с изключително глупава, безсмислена, а и невъзможна за реализация идея – да се проведе референдум за превръщането на България в президентска република.

Нещо като: Извънземните да влязат, а ако ги няма – ще ги почакаме!

Единственият опит за аргумент в защита на споменатия референдум, който чух от устата на някой от Славчовите херои, гласеше – ако България вече беше президентска република, Бойко Борисов нямаше да управлява толкова дълго.

Аргумент, трябва да отбележа, граждани, изключително тъп. Дори не мога да си представя как някой ще го измисли и ще реши да се излага с него публично.

Защото ако България беше президентска република, Бойко Борисов най-вероятно щеше дълго време да бъде начело на страната именно като президент. И щеше да има още повече възможности да командори, отколкото имаше през своите премиерски години. Години, впрочем, през които активно го подкрепяха и с надежда гласуваха за него много от онези, които сега активно го плюят.

Мислите ли, че тогава нямаше да гласувате за него и да го изберете за президент, а, политически врътковци?

Да, то дори на Румен Радев, който няма и наполовина бойковата харизма, някои миналата година ръка му целуваха публично, а сега се хапят по гảзот и се чудят как да си измият лицето. Ами с гảсот, бе, с рускиот гас. /Благодаря на братята македонци за чудесните възможности, които македонският език дава!/

Но факт е,  че Радев има реални дългосрочни амбиции, а и се намира в доста добра позиция. Ако номерът с президентската република не мине, той ще отрече, че е поръчал тази инициатива и всичко ще си остане за сметка на ИТН. Ако по някакъв начин номерът мине, Радев ще измисли врътка, че да разиграе и той цирка, сътворен от Путин с мандатността в неговата „президентска република“. Нали се сещате – дето се менкаха с верния слуга Медведев, докато стана съвсем неприлично.  

Ако сте забравили историята, има един класически неприличен вид за илюстрация. Путин си седи на креслото със свалени гащи, Марийка Захарова, която той и в живота ласкаво нарича „пияната курва“, е на колене и го обслужва отпред, а зад нея се бъхти Дмитрий Медведев. По едно време гимнастиката му натежава и вика: „Владимир Владимирович, да се сменим, а?“ „Ами сменете се, де!“ – отвръща невъзмутимо Владимирович.

Та, предполагам, горе-долу така си представят промените в президентската република и нашенските кандидати за славата, начело с Румен Радев.

Но аз се увлякох, всъщност започнах темата, не за да обсъждам късокраката и слабоумна идея на Радев, Слави и Ко, а да бия камбаната, че това всъщност е мюре, фалшива патица, която се използва за примамка. Или, в нашия случай, за отвличане на вниманието на публиката от истинските въпроси – тези, свързани с комплексните отношения на България с Русия и предателската за българските национални интереси политика, която води сегашното управление, начело с президента Румен Радев.

Запомнете това, граждани – който човек или партия днес подкрепят Русия по какъвто и да било начин, включително като мълчат или избягват да говорят по руската тема, не са читави, те ще носят беди на България, за тях не бива да се гласува. 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: С ПИРОН В ГЛАВАТА ИЛИ С „ГАЗПРОМ“ ДО ДУПКА – КАБИНЕТЪТ НА РАДЕВ ВЪРНА СТРАНАТА В ЛАПИТЕ НА РУСИЯ

август 24, 2022 at 10:17 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-s-piron-v-glavata-ili-s-gazprom-do-dupka-kabinetat-na-radev-varna-stranata-v-lapite-na-rusiya

Знаете ли, граждани, историята за онзи, дето си забил цигански пирон в главата, с цел да се инвалидизира и да го пуснат от затвора. Но след обстоен преглед, докторите казали, че му няма нищо, ще се размине само с по-чести главоболия. Всеки опит да се измъкне пирона обаче, ще доведе до беля. Затова сложили лепенка на гения и го върнали в килията.
Та и историята за българската любов към Русия и всичко руско, е същата – живеем си вече толкоз годин с пирона в главата и ни няма нищо, ама наистина нищо, освен чести и болезнени главоболия. Няма ни го националния суверенитет, няма ни ги общественото и лично достойнство, изпари се нашият цивилизационен избор и истинската демокрация не вирее вътре в нас и около нас, липсва ни порива към свободата и разума, лишени сме от опората на морала и принципите…..

Всъщност обаче исках да ви разкажа друго – историята на един гълъб. Едва литнал, той осрал целия пейзаж наоколо, включително моето и вашите лица, граждани.

Твърде кратка ли ви се струва тази история? Ами погледнете се в огледалото и кажете как да я продължим. Защото според мен от осиране като това, което българският политически гълъб тези дни изцвъка върху България по газовата тема, няма почистване, няма начин за достойно измъкване, няма спасение.

Всъщност има, де, но знам, че няма да стане. Начинът е моментално този гълъб, цялото ято покрай него, плюс гълъбарят, скрит отсреща, в президентството, да бъдат първо изритани от властта чрез силни улични протести в цялата страна. После да бъдат арестувани с обвинение за национално предателство, поставяне в услуга на чужда държава и работа против българския национален интерес. Накрая да бъдат осъдени и спешно въдворени като съкилийници на гения с пирона.

Не знам за вас, граждани, но аз ще помня завинаги голямото облекчение и наглата радост, с която временният енергиен министър – не му споменавам името, за да не си цапам устата – онзи ден съобщи: „Газпром експорт“ моментално става абсолютно валидна опция, с която започваме да преговаряме“.

Дори няма нужда да добавя пояснителни фрази като „най-после“ или – „да, горди сме, защото голям зор беше, докато докараме нещата до тук“.

И напълно разбирам защо този гълъб изпитва истинско облекчение – каквото, вероятно изпитват и началниците му по пирамидата на ятото. В края на краищата, да направиш така, че пред очите на цялото българско общество да откажеш 6 от договорените 7 танкера с американски втечнен газ, за да се подмажеш на руснаците, не е лесна работа. За това могат да те бият – работодателите например, или синдикатите, или обикновените граждани на улицата. Също както не е лесно да спреш да строиш вече построения интерконектор с Гърция, за да забавиш реалното влизане на договорения вече азерски газ.  

А съвсем трудна е работата да докараш нещата дотам, че, вместо да те бият, и бизнесът, и синдикатите, и разни обикновени граждани като Корнелия Нинова и Костадин Костадинов да  започнат да ти се молят и заклеват да преговаряш за газ точно с „Газпром“. Или не е толкова трудно, колкото изглежда?

Да, в една нормална страна, щеше да е трудно. Особено след като точно „Газпром“ нагло и безцеремонно ти спря доставките през април, въпреки че до изтичане на съществуващия договор има още 8 месеца и въпреки елементарната икономическа логика, която казва – не можеш едностранно, без преговори, да променяш условията по даден договор, като императивно искаш плащане, различно от договореното.

Айде, в рубли е лесно, поне на първо време – арестуваме всички наши рубладжии от енергетиката, политиката и медиите, тръскаме ги с главата надолу и от джобовете им ще потече поне част от усвоения през последните 30 години финансов поток. Ами ако „Газпром“ беше поискал да му платим в донги или рупии, тогава какво щяхме да правим, бе, граждани?

Леле, че са кретени тези от служебния кабинет, но не им пука, защото явно са закърмени с руски газ. Майките им само това са точили от бозките, бабите са им правили попара с газ, Комсомолът ги е награждавал с газови порции, не знам сега президентът с какво сега ги награждава, а да не говорим за благосклонното потупване по главичката, което всички очакват от кукловодите в Москва…..

Безсрамни псета!

Просто не се побирам в кожата си, като гледам как тези типове нагло и безцеремонно провеждат руската – тоест, антиевропейска и антинатовска – политика в България, една уж демократична страна от Свободния свят.

И да, крайно време е ДАНС или някой друг да каже дали наистина, както съобщи един сайт, в началото на август в Гърция, под Атон, в имот, свързан с министъра на спорта Весела Лечева, се е провела среща на руския генерал-губернатор в София Елеонора Митрофанова с политици от БСП. Също – какво е говорено на тази среща и дали то не е наистина в сферата на националното предателство.

Защо възникват подобни съмнения ли? Ами защото тази история, ако е истина, не прилича на дипломация, а на конспирация. На руското посолство в София изглежда наистина му липсва изгоненият персонал и Митрофанова сама е поела ръководството поне на част от полевите руски агенти в България. Обаче знае правилата – няма да се срещнат насред София, я, та и децата да научат какво са си говорили, ще се срещнат далече, далече, без излишни свидетели. А фактът, че по същото време президентът Румен Радев е на посещение в Атон, само благоприятства нещата. Така той хем не участва в конспирацията, хем първи научава всичко за нея.

Или може би не научава първи, а? Като имаме предвид съобщението, че ДАНС надлежно е информирала премиер и президент за проведената в Гърция среща „като заплаха за националната сигурност“, дала им е имената на участниците и обсъжданите теми, но това със сигурност е станало малко по-късно.

Много смешно ми стана, като прочетох това, граждани. Да информираш по-информирания от теб, всъщност е интересна концепция. А нейното непрекъснато прилагане в България доказва само, че ако не се изхвърли цялата българска политическа риба, заедно с главата, на историческия боклук, цяла България ще продължи да вони отвратително.

Съжалявам, но забележителен принос към  успеха на Радев и служебното правителство в момента да вилнеят из България и да я дърпат за пореден път към руската пропаст, имат онези партии, които по един или друг начин са се заявили като проевропейски.

БСП, копейкините и останалите жалки русоляви не ги броя. Но къде е в тази ситуация ГЕРБ, която е действителен член на ЕНП. Защо техни „експерти“ като прословутата Теменужка, дето когато и да я сриташ, ще е късно, подкрепят директно връщането на България към газпромовската зависимост? И то напук на всяка икономическа и политическа логика, а също – против общото европейско решение за плащане в рубли при сделките с „Газпром“.

Къде са „либералите“ от ДПС да възразят едно хубаво и да изкарат половин милион души на протест срещу пагубната политика на служебното правителство на Румен Радев? Ами най-вероятният отговор е – за всеки случай гледат предпазливо в тавана и ако не си бъркат в носа, значи са си бръкнали в джобовете.

Добре, да приемем, че, както някои твърдят, тези са партии на статуквото и са забъркани в газовата далавера, затова не възразяват. Всъщност, това си е светата истина, де, но пък остава въпроса – къде тогава са партиите на промяната в тази ситуация. Къде, бе?

Онзи ден Даниел Лорер, когото досега смятах за умен човек, само с две изречения по темите „газ“ и „отношения с Русия“ сложи край на последните ми илюзии. „Геополитиката е доста далече от сърцевината на тази кампания в момента“ – изръси той. И добави: „Не идеологизираме доставките на газ по никакъв начин“.

Ами недейте, бе! За руснаците играта е изцяло идеологизирана и като не играеш по същия начин срещу тях, скоро започваш да се чудиш защо нещата не стават както трябва, защо не ти излиза сметката, защо пак се оказахме от към е…та страна? Ами продължавайте да не знаете що е то идеология и за що е тя необходима в политиката. Те затова гениалните мислители като Стефан Янев искат да слагат политически борд в България. И аз искам, ама аз да съм в борда.

От същата детска градина, само че по перфидни, щото знаят, но се правят на разсеяни, са и ДБ. „Да, „Газпром използва газа като политическо оръжие“ – спокойно констатира Атанас Атанасов.

И нищо повече. Няма – това правителство е вредно за страната, като я влачи пак в лапите на Русия. Няма – ще преосмислим подмазваческото си отношение към президента Радев. И няма също – при категоричната и настойчива подкрепа, която БСП оказва за връщането на страната към руския газ и изобщо за развитие на отношенията с агресора Русия, вече няма как да приемем левицата за евентуален партньор в следващото управление.

И то кой остана да реагира?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ 2+2 Е РАВНО НА ТОЛКОВА – И САМО НА ТОЛКОВА – КОЛКОТО КАЖЕ МОСКВА

август 17, 2022 at 10:08 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-zashto-v-balgariya-2-2-e-ravno-na-tolkova-i-samo-na-tolkova-kolkoto-kazhe-moskva

Знаете ли на колко е равно 2+2, граждани?

Не, не бързайте да отговаряте – 4. Спрете за секунда и изчакайте да видите какво ще кажат първо политиците, за които гласувате досега и ще гласувате на предстоящите извънредни избори.

„Ще ви кажа, когато му дойде времето“ – това е доста добър отговор, нали. Умерен, леко предпазлив, но и внушителен, изпълнен с достойнство. Внушава например, че човекът знае отговора, но през времето, докато му дойде времето, допълнително ще проучи нещата, може да се допита до специалисти, изобщо – че когато му дойде времето, трябва да очаквате от него нещо наистина солидно като резултат.

Лошото на този подход е, че времето му никога не идва.

Той бе изобилно практикуван от Симеон, когото спокойно можем да наречем „бащата на българския политически популизъм“, но го изповядваше страстно и Бойко Борисов по време на своето управление.

Даже той измисли и изключително интересен вариант – по три пъти на ден да дава различни отговори, та всеки човек от ошашавената публика да си намери подходящ според своя вкус. Короната на тази политика беше недвусмисленото признание: „Аз съм прост и вий сте прости, затова толкова добре се разбираме“.

Абе, май не е толкова прост той. Дълго време успяваше да служи на много господари и да прави политически пируети между Меркел и Путин, без да падне – или поне не твърде болезнено – и от двата стола.  

„Ще съберем нашето висше управително тяло и ще вземем решение“. Този отговор на въпроса за стойността на 2+2 много го обичам. Той показва, че вашата любима партия е наистина демократична. И, както обикновено в подобни общности, всеки има мнение, което трябва да бъде – и ще бъде – зачетено. Така че може да се очакват интересни отговори, в зависимост от това дали решенията се взимат с обикновено мнозинство или на принципа на най-малкото общо кратно.

Ако повечето хора в управителното тяло са на мнение, че 2+2 е равно на 5, то това се приема без колебание от форума и се зачита като колективна воля – всички са длъжни да се съобразяват с него, докато не се вземе друго решение по въпроса, а ако има опозиция, тя се изключва от партията.

Ако подходът пък е да се съберат стойностите на всички отговори и се разделят на броя присъстващи, се получават истински изненади – 4 ½, 8 без 20, 10 литра ракия и други екзотични отговори.  

Най-често съм чувал колективното решение да се търси от БСП. Всеки от тях поотделно е некадърен да се намери задника с две ръце, но като колектив са винаги твърде наясно къде са заровени парите на държавата и колко от тях могат да откраднат пълноценно, без да ги хванат. Или поне – преди да ги хванат и изхвърлят от властта.

Напоследък няколко  пъти чувам също, че в ДБ редовно се допитват до управителните си тела, но не съм попадал на случай, когато от това е произлязло нещо добро. Защото идеята да се коалираш с БСП например, да не си активен по темата „оръжия на Украйна“, да не настояваш, а да се снишаваш за изгонването на руския генерал-губернатор от София, не са читави. Напротив, те показват най-лошото лице на българската десница, доколкото изобщо можем да оценяваме ДБ като дясна формация, каквато те имат претенции да са.

В България има също и много политици, които без колебание отговарят, че тук 2+2 е равно на толкова – и само на толкова – колкото каже Москва. И че това е единствената форма на здрав, истински български патриотизъм, която има право да вирее по нашите земи.

В случая не говоря само за хора като Рубльов, а и за такива като върховния му български патрон Радев. 2+2 служебни правителства вече прави този човек и при всички се повтаря същата схема – отбой от Европа, НАТО и демократичния свят, завой към Русия, корупцията с руските енергоносители, плюс опит за навлизане колкото може по-дълбоко в територията на едноличната власт.

Вижте само какво пъшкане и гънене настана сега по газовата тема. Тия птици от ятото гълъбово нарочно пуснаха питомното да подивее – моментално забавиха интерконектора с Гърция и поискаха да се разсрочи договора за 7 танкера американски втечнен газ.  

В същото време посегнаха тепърва да опитомяват дивото, като „хвърлиха големи усилия“, за да подготвят конкурс за доставка на газ. И тъй като, разбира се, не са вписали вътре, че заради неизрядното си поведение като доставчик, както и заради мръсната война на Русия срещу Украйна, „Газпром“ и неговите посредници са изключени от конкурса, сега са клекнали и чакат „Газпром“ да им нареди при какви условия да му подарят отново българската газова система.

„Може да говорим с „Газпром“, може и да не говорим“ – утешава ни някакъв умник от „Булгаргаз“. Той и Адам можеше да такова Ева, ама можеше и да не я такова, обаче все пак я такова, нали. 

Да ви кажа, граждани, тия типове, които ни управляват в момента, воглаве с патрона им Румен Радев, просто се правят на велики и ни пробутват огромни глупости. Те нямат нито време, нито сили, нито компетентност да оправят нещо реално в държавата, да свършат нещо полезно, да проведат реформи или каквото и било добро да сътворят. 

Но и не това е целта им. Целта им е да сътворят максимално зло, да разбият малкото работещи неща, да поставят нови разделителни линии и да върнат България максимално към хаоса, което значи – към лесната управляемост в интерес на Русия.

В този смисъл, реалният сбор на  2+2 за деянията на Радев и Ко, отсега мога да кажа, е отрицателно число – минус 100, минус 1000, не знам, зависи колко глупости ще съумеят да реализират.  

А какво да кажем за онези, които заявяват, че по принцип стойността на 2+2 е относителна и не може да се намери рационален отговор на този въпрос.

Чух го в прав текст онзи ден от Асен Василев и малко ми падна ченето. „Вторият разлом, който не сме изживели, е „за и срещу“ Русия“ – заявява Василев в интервю за Дойче веле“ и добавя: „На този втори разлом според мен няма как да му се намери рационално решение, защото прилича на харесването и нехаресването между хората. Затова тук не трябва да говорим за Русия въобще, дори не за Путин, а за конкретни практики, които вредят на България, каквито са, да кажем, корупцията и пропагандата.“

Това, граждани, дали е същият човек, който съвсем скоро сподели направеното от него изключително правилно откритие, че корупцията в България е плод на руската политика и отношенията с Русия, а ако искаме да решим този проблем, трябва да пренаредим изцяло тези отношения.

Вчера така – а днес сякаш продължаваме да си играем на детска градина, която не разбира няколко елементарни неща.

Първо, когато простотията се обедини с продажността и двете заедно застанат срещу истината, това не означава, че стойността им на обществения кантар се изравнява с тази на истината.

Второ, да си в позиция „за и срещу Русия“ не е като да хвърли зарове и да възприемеш каквото се падне, истинската позиция се базира на информация, история, политически и други реалности. Това, че в България всички тези реалности се прехвърлят изкуствено в сферата на психологията и опират до „харесвам“, „не харесвам“, само показва как не се правят нещата в политиката. И като цяло не е трудно да се преодолее този подход, ако няма такива, които съзнателно го налагат.

Трето, когато говориш за негативните ефекти от руската политика в България, да отказваш да коментираш „Русия изобщо“, както и Путин в частност, означава, че не знаеш какво правиш и съответно – няма как да постигнеш съществени резултати, а ще работиш само на парче, като следваш събитията, вместо стратегически да ги предвиждаш и управляваш.

Ако не си изясниш и не разкриеш пред публиката механизмите, по които руската корупция е станала българска корупция през годините и десетилетията назад, каква корупция ще бориш? Ако не познаваш похватите на руската пропаганда и нейното развитие през последните поне стотина години, каква пропаганда ще бориш и какво контра пропаганда ще противопоставиш?

Съжалявам, граждани, но както стоят нещата в момента, давам си сметка, че и тази година на 2 октомври ще бъда изправен пред сериозната дилема за кого да гласувам и дали да гласувам изобщо. Как пък никой политик досега не каза простичкото 4.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПО „ГАЗПРОМ“ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ

август 10, 2022 at 10:55 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-po-gazprom-shte-gi-poznaete

Изключително жалко е да се живее под един и същи небесен покрив с някои хора и да се диша един и същи въздух с тях.

Ето го анархо-комуниста Роджър Уотърс – изплесна като чвореста дъска в руска посока и обвини Байдън и НАТО, че са главни виновници за руската агресия в Украйна. Сякаш слушам Румен Радев, който откровено споделя съкровените си виждания по темата, откак е станал президент.

Честно – освен ако не си руснак или български президент, трябва да си много умствено тъп, дори за да помислиш подобно нещо. А ако не го мислиш и просто си правиш реклама, трябва да си много морално тъп.

Отдавна знаем че Уотърс е левичар. Но знаем и че не е задължително левичарството да върви ръка за ръка с любов към Русия. Или е задължително, а? Май за да си истински левичар, не трябва да си критик на несвободата като уж левите Албер Камю и Джордж Оруел, а безмозъчно да подкрепяш такива съвършени духовни учения като сталинизъм, путинизъм, рашизъм, маоизъм, кастризъм, чучхе, Black lives matter и други простотии, измислени от бесни кучета, за да държат хората и народите в подчинение.

Уотърс, колкото и да се напъваш, няма да спра да слушам „Пинк Флойд“! Но те съветвам ти да забравиш „Флойд“ и да последваш светлия пример на Жерар Депардийо, като поживееш в Русия на Путин. Поне за малко. Да видим там кого за какво ще критикуваш и ще критикуваш ли изобщо.

Sorry, майна, но за такива като теб друга опция да поумнеят май няма, освен да прекарат някои щастливи дни в Сибир. И после – бити и насрани, като споменатия Депардийо – да се върнат в родината и да спрат да дрънкат глупости, когато никой не ги пита. И когато не им е работа да се произнасят по дадена тема.

Ето, аз например не съм специалист и не смея да се произнеса за качества на белоруската „Бела кола“, която сега руснаците пият, след като „Кока кола“ избяга с писъци от Русия. Но ще цитирам Виталий Захордонски, директор на колхоз, който през април спаси болните си телета, като използва именно „Бела кола“ и недвусмислено заяви: „Нашата кола е по-ефективна от „Кока кола“ за лечението на телета“.

Ами сега ще се лекуват с нея вече и всички телета в големия руски колхоз – честито!

Честито и на Алексей Алчин, руснак, опозиционер на путинския режим, намерил уж тихо, демократично и свободно пристанище в България, когото „свободният“ и „демократичен“ варненски съд реши да хвърли на акулите, като го върне в Русия.

Дори не мога да се представя как на европейския и независим български съд е хрумнало да вярва на някакъв си руски заместник-главен прокурор, според когото в Русия Алчин не е заплашен от нищо, освен от справедлив процес и той „няма да бъде подлаган на мъчения, жестокости, безчовечни и унижаващи достойнството видове третирания или наказания“.

Като да повярваш на кучето, че няма да изяде кокала, поверен му на отговорно пазене.

От дългата практика не се ли научихме вече, че руснаците, особено когато са на власт, доказано лъжат за всичко, изобщо не им пука за истина, морал и други лиготии, стига да се докопат до онова, което искат. А да се докопат до някой, който е запалил руския си паспорт в знак на протест срещу мръсната война на Русия в Украйна, тамошните власти много искат. Ще му спретнат такъв показен процес, че на всички останали руснаци, независимо дали вътре или извън страната, ще им се разтреперят мартинките.

А какво да кажем за българското участие в случая, освен, че въпросният варненски съд хвърля поредна доза срам върху лицето на цяла България?

Ами спокойно можем да кажем, че подобно съдебно решение се вписва напълно в новата линия на новото българско управление – денем обичаме ЕС да ни храни, но голямата любов, с която полягаме нощем, е Русия.

И ето как новият служебен министър на външните работи Николай Милков обяснява какво трябва да прави и как трябва да се държи България по отношение на Русия: „В този деликатен и за двете страни момент…..една по-голяма въздържаност няма да навреди“.

Сякаш слушам Оня, дето не иска да каже колко е часът.

О, не, драги Милков, ще навреди и още как. Поне за последните близо 150 години е категорично доказано, че колкото по-въздържана е България спрямо Русия, толкова повече вреди на себе си. Предполага се също, че колкото по-въздържана е Русия спрямо България, толкова по-малко ще ни вреди. Но това не е доказано, защото просто няма момент, в който Русия да проявява каквато и да било сдържаност спрямо нас.

Но, какво да правиш, Милков е кукла на конци на силния човек Радев, а такава е политиката на днешната Радева България спрямо Русия – снишаване и мазнене.

Преди това другият „силен човек“ – Бойко Борисов, се водеше от изумително тъпата максима „винаги с Германия, никога против Русия“, наследена от патрона му Сакс, който пък я наследил от баща си, Сакс. Максимата е тъпа, защото двустранните отношения на България с Русия всъщност са едностранни. Кремъл иска каквото си иска от нас, а ние, за да си останем „никога против Русия“, правим нови и нови отстъпки. И на всичкото отгоре – те не намират за достатъчно да не сме против тях, не признават правото ни на нещо като неутралитет, а предпочитат да сме „за“ тях, „със“ тях, „под“ тях и прочие.

Пример – Втората световна война, когато не изпратихме български войски да помагат на немците срещу Сталин, а после Сталин ни обяви война, окупира ни, третира ни като неприятелска държава и ни наложи свиреп комунистически режим.

Нищо, де, Борисов им подари пък един газопровод, построен с български пари и това съответства на отношенията в новите времена. Да беше изчакал поне да види каква ще е съдбата на любимия на Меркел „Северен поток 2“, можеше да не плащаме грешни български пари изцяло в руска икономическа и политическа изгода.

Преди това пък проруската политика се водеше от БСП, ДПС и НДСВ, независимо в каква комбинация играеха, както и от проруския президент Георги Първанов.

Да не се връщам и връщам още назад, но нека да погледнем какво става сега.  

Чудя се дали да кажа „изненада, изненада“, но май в това, което се случва, в позициите, които заемат основни партии, няма никаква изненада.

В момента БСП вече открито се обявява за възстановяване на отношенията с „Газпром“ и връщане към газовата – икономическа и политическа – зависимост от Русия. Тези типове очевидно не се интересуват от въпроса какво ще струва това на България не само в пари и зависимости, но и като авторитет сред нашите съюзници от ЕС и НАТО.

Президентската креатура ИТН се обявява открито за същото с известни уговорки, направени с половин уста. Това, което се опитват да пробутат на публиката като условие, е, че отношенията с „Газпром“ трябва да са в рамките на „практично решение“. Е, ИТН не са специалисти по темата, затова разбираемо не обясняват какво значи руснаците да се съгласят за практично – от наша гледна точка – решение на газовия въпрос. Доказано, за тях практични са решенията, които обслужват максимално техните собствени интереси, а всичко друго е грешка и проява на слабост.

И ГЕРБ, изначално изградена като креатура на НДСВ, плюс комунистически партийни секретари на местно ниво, недоволни от малките порции в БСП, плюс ченгеджийски средни чинове с апетит и те за голямото лапане, практически също са за връщане към зависимостта от „Газпром“. Опитват се да не го кажат директно, но то се разбира лесно, след като яростно критикуват отказа на правителството на ПП от руския газ изобщо.

Същите критики към една от трите всъщност истински, правилни политически стъпки, сътворени от ПП, отправиха ДПС и „Възраждане“, което означава, че руското газово лоби тук изкара платените си хора от всички партии в атака на нож.

А сегашното правителство на Румен Радев само тръпне в очакване на такава „силна“ политическа подкрепа и веднага ще притича до централата на „Газпром“ да се гърчи и да се моли на килимчето. Още тези дни ще притича, помнете ми думата.

Така че спокойно можем да кажем в тази ситуация – по „Газпром“ ще ги познаете. Очевидно и тъй наречените ни „политици“, и тъй наречените ни „газовици“, не стават за друго, освен да се кланят на руснаците, да възпроизвеждат и разширяват територията на корупцията в страната и да цапат европейското и демократично лице на България. С тях също е изключително жалко да се живее под един и същи небесен покрив.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КАКВО ДА НАПРАВИМ, АКО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ ИСТИНСКИ ПОЛИТИЦИ

юли 27, 2022 at 11:12 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kakvo-da-napravim-ako-iskame-da-imame-istinski-polititsi

Голям смях, граждани!

Корнелия Нинова тъкмо се нафука пред цялата българска прогресивна общественост, че най-после има мандат да си го гушка и издълбоко повярва, че ще успее да го реализира, а президентът Румен Радев взе, че я цапна през ръчичките. Или ИТН я цапна?

Добре, де, да го кажем така – Радев чрез политическата си бухалка ИТН я цапна. Също както по-рано чрез ИТН цапна послушното си протеже Кирил Петков, станало изведнъж непослушно. Или поне – недостатъчно послушно. Също както още по-рано, пак чрез ИТН, на два пъти цапна разни надлежно избрани от българските граждани парламенти, които обаче на него лично не му допадаха, доколкото пречеха за реализация на великите му идеи.

Как ви звучи, а – на Радев великите идеи!

Но – да не забравяме за кого говорим. И кой командва днес парада в България.

Да, както се оказа, от една страна ПП и ДБ искат Бойко Рашков начело на КПКОНПИ да е тяхна икономическа бухалка, с която да цакат противниците си, а в същото време Радев вече си има чисто политическа бухалка. Бизнесът да си вземе бележка и, след като имаме толкова добра работна ръка, свързана с бухалките, да започне производството им за износ, така ще вържем цялата икономика.

Но ето, че колелцето на Къци пак се завъртя, пълно с политически награди и – какво да видим – на телевизора спешно се появи лицето Стефан Янев, зает с непосилната за него задача да обясни необяснимото. Или да играе политически балет, все едно. Не успя, естествено, но, вместо това, видяхме как всичко се разигра в каскада от поредица безсрамия.

Безсрамие първо – Янев, който е доказано никой в практическата българска политика, да не говорим за полето на всеобщата възвишена политическа мисъл, бе поканен да се изяви направо на най-високото медийно място – в БНТ, която получава бюджета си от моите данъци. Аз не съм съгласен с това, обаче на Кошлуков не му пука, щото аз не мога да му скръцна със зъби по телефона, докато Онзи, който може – може.

Безсрамие второ – лично Кошлуков надали е чак толкова влюбен в Янев, че да го кани точно в този сюблимен момент да раздава акъл и да се перчи пред народонаселението. Тоест, поканата към него със сигурност е стимулирана от някъде. Само можем да гадаем откъде – от Високата порта, от Дивана и лично от Великия везир или просто от Онзи, който може. Да речем – нещо като обикновен политически некадърник, когото случайностите са избутали на висок държавен пост, а той се е взел насериозно. 

Безсрамие трето – по време на телевизионното си присъствие в БНТ, Стефан Янев се държа като готов бъдещ служебен премиер и недвусмислено заяви, че няма да покани в кабинета Кирил Петков и Асен Василев.

И беше сериозен Янев, говореше без никакви условности – ако ме поканят за премиер, ако се съглася да стана пак премиер и прочие. Не, той си говореше така, сякаш работата вече е опечена и е започнал да реди състава на бъдещия кабинет.

Но реденето на кабинет, особено за човек, чиято глава отдавна се намира в Москва, докато в София присъстват само миризливите му зелени чорапи, не е лесна работа, а трудна. Още повече, за нея Кремъл не помага. Оттам викат – ние осигуряваме генералната линия, ти се занимаваш с подробностите! Само гледай този път хората да са наистина правилни, че ни писна вие там постоянно да допускате разни немирници да излизат от контрол.

Дали напъните на Стефан Янев още веднъж да се докопа до властта ще се реализират наистина, засега е трудно да се каже – може би зависи от това как той и неговата напълно измислена „партия“ ще се представят на следващите парламентарни избори. Сигурното обаче е, че целият този политически кафе-шантан с главен художествен ръководител Румен Радев, който се разиграва пред очите ни, няма да ни изведе на добро. Обратно – ще ни накисне в такова блато, от което дори блатото на Жан Виденов ще ни се види приятен спомен.

Въпреки всичко обаче, можем ли да извлечем някаква полза от цялата ситуация, в която сме накиснати? Да, вече видяхме засраните кюлоти на всички участници, които играят кан-кан в кафе-шантана, но ние и преди сме ги виждали, така че не това е ползата. Също разбрахме, че никой от тях няма идея да се занимава с истински промени, реформи, кризи и национални приоритети, освен ако не се смята за национален приоритет неговото лично участие във властта. Да, всичко вече видяхме – за кой ли път…..

Ще ми се поне сега обаче, точно сега е много подходящ моментът, да си направим един наистина важен извод. – политиците ни са маскари, да, но те са точно такива, каквито сме ние, народът.

Ако искаме промени в политиката, ще трябва първо да променим себе си в живота.

Ако искаме да чуваме от ТЯХ истината – ще трябва да се научим да я казваме.

Ако искаме ТЕ да не са корумпирани, ще трябва сами да спрем да създаваме условия и да участваме в малки и големи корупционни сделки.

Ако искаме ТЕ да мислят за другите, ще трябва и ние да спрем да мислим само за себе си.

Ако искаме да ни управляват морални хора на жълтите павета, ще трябва и Каспичан да се напълни с морални хора.

Ако искаме ТЕ да са кадърни, ще трябва да се образоваме и да знаем, преди да имаме „собствено мнение“.

И така нататък – лесно е да се сетим какво следва още, ако искаме да имаме умни политици, които да се сещат за всичко.

Ама това е много трудно, изисква промяна в дълбините на националния ни характер.

Да, трудно е. Но друг начин няма.
Лошото е, че няма и да стане.   

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БСП НА ВЛАСТ ИЛИ ДА СПЕЧЕЛИШ ЗАГУБА ЗА ВСИЧКИ

юли 21, 2022 at 10:38 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-bsp-na-vlast-ili-da-spechelish-zaguba-za-vsichki

Честито правителство, граждани, с мандат на БСП!

Представяте ли си това наистина да се случи? Аз не си го представям в реалността, но, за ваше удоволствие, мога да го разиграя във въображението си.

Петков и Василев ще бъдат изолирани. Премиер ще стане някой шльоко от ПП, чието сърце – или поне истински корени – са в лявото мислене и действие. Като казвам „ляво“, имам предвид проруско, не ме разбирайте погрешно. Самата ПП пък, макар отново „на власт“, ще затъва все повече в политическото небитие. Тя и сега е нещо като призрак, чиито очертания едва са се появили в реалния свят, а ако остави Корни да я командва, ще започне да чезне като усмивката на Чешърския котарак. 

Вероятно Корни лично ще заеме отново контролна позиция на вицепремиер, откъдето ще командва парада фактически. Ако премиерът или някой от министрите не слушка, тя, както и досега, ще му се наложи по метода на тръшкането. А ако види, че, въпреки тръшкането, желаното от нея не се превръща в действително, ще прибегне до метода на изнудването. В края на краищата – защо държи мандата, ако не може да го използва пълноценно.

В това правителство ИТН ще се върнат, за да могат – ако се налага – те и техните министри пак да изиграят ролята на байчото, дето размахва метлата и с нея разгонва партизаните от мандрата. Много приказки междувременно се изприказваха за ИТН, че са хора на ДПС. Не знам дали е така – възможно е, поне в някои отношения. Но в чисто политически план при тях според мен прозира друго – че са хора на президента Румен Радев и работят в негов интерес и под негов контрол. Пак така ще бъде. И в негова полза биха размахали въпросната метла отново.

Другата партия, която евентуално ще влезе в коалицията и ще получи някакви утешителни постове в кабинета, е ДБ. По този повод какво да кажа, освен, че много мъка има на този свят.

Дори воденето на преговори с комунистите за тъй наречената „градска десница“ е политически нонсенс, какво остава – участие в управление с техен мандат. В края на краищата – не сме държава, разрушена от война, та да имаме нужда от широка коалиция и правителство на националното спасение. Или сме?

Във връзка с цялата драма около мандата на БСП, все пак да попитам – какво правим с отцепниците от ИТН, приобщаваме ли ги в името на по-стабилното парламентарно мнозинство или ги оставяме да се развяват в Парламента по едната си гола съвест. Те имат ли място в тази кошница или нетърпимостта им със Слави и Ко е толкова голяма, та няма да могат да се гушнат отново.

И последният, но но може би най-важен играч в това евентуално бъдещо правителство с мандат на БСП, ще бъде президентът Румен Радев. Какви постове ще поиска и ще получи той, засега остава неясно, обаче няма да са по-малко и по-малки от тези в правителството на Кирил Петков. Тоест, поне вътрешно, външно и военно министерство.

Някои още се чудят защо Радев все пак връчи мандата на БСП, въпреки неотдавнашната интензивна размяна на иронични и дори саркастични реплики, която имаше с Корнелия Нинова.

Ами помислете, вместо да „защокате“, граждани! В политиката, както в математиката, е особено важно да се държи под око най-малкото общо кратно. А кое в случая е най-малкото общо кратно между интересите на Радев и интересите на БСП? Познахте – интересите на Москва. Още да обяснявам ли?

Но ето и някои конкретни героични дела, които се очаква евентуалното правителство с мандат на БСП да извърши.

Веднага ще започнем разговори с „Газпром“ за възстановяване доставките на любимия ни руски газ. В края на краищата, българските потребители също са руски патриоти. И, точно както опитват да ни убедят българските патриоти от „Лукойл“ по отношение на нефта, самите тукашни технологии и тръби не могат – отказват – да работят с друг газ, освен с руски, нищо, че струва по-скъпо и за него се плаща не само с рубли, а и с големи парчета национален суверенитет и достойнство.

Втората стъпка – а може би първата – ще бъде да се извиним коленопреклонно на руския генерал-губернатор в София Елеонора Митрофанова за всички нейни душевни мъки и страдания, които предишното управление на ПП причини с необоснованото изгонване на 70 руски дипломати. В края на краищата, тези хора искаха само София да продължи да си бъде най-големия руски шпионски център на Балканите, тоест, да сме първи в нещо, не последни.  

Този път категорично ще прекратим всякаква военна помощ от България за Украйна – не само явна няма да дадем, но и тайната ще спрем.

Оттук нататък на всеки европейски форум ще продължим да настояваме за прекратяване на санкциите срещу Русия, с „аргумента“, че те нанасят повече вреда на европейската, отколкото на руската икономика. Така ще подкрепим и нашите унгарски братя, които смело се зъбят на Брюксел, но са съвсем сами в битката за подкопаване устоите на ЕС в руска полза.

Когато Корни дойде на власт, ще има политика на сериозна държавна подкрепа за всички медии, политолози, политици и други влиятелни хора, които самоотвержено изповядват в България руската позиция по каквито и да било въпроси.

Процесите, свързани с приемането на еврото, засилената интеграция в НАТО и прочие, ще бъдат стопирани, за да се преразгледа истинската нужда от тях. Но отсега да ви кажа, че нуждата не е особено голяма. Същото се отнася и до необходимите вътрешни реформи, които в огромна степен не са необходими.

Както знаем, нашият човек Бойко Рашков вече реформира МВР, в специалните служби ще минем само с малки рокади, като изгоним служителите, работили срещу Русия през годините, а съдебната система, ако съдим по това как лови мухите и ги пуска, си съществува изначално и безкрайно в наша полза. С Гешев пък ще трябва да се договорим – вече се видя, че опитите да бъде помръднат преди изтичане на мандата му, са обречени на провал.

Другото, което е необходимо, е да раздаваме пари на калпак. Всички леви икономисти, а и личният ни опит от предишни управления, сочат, че щедрото харчене на пари, особено да се раздават те на народонаселението под формата на пенсии, социални помощи, заеми без лихва на млади семейства, детски надбавки и прочие, както и внимателното раздаване на банкови заеми без покритие само на наши хора, е най-добрата лява държавна политика. От нея народонаселението забогатява за кратко, но се радва, преди да започне да те псуват – а ти забогатяваш задълго и изобщо не ти пука, че те псуват.

Да, не е весела тази картинка, при която Румен Радев и Корнелия Нинова управляват България чрез мандата на БСП. Добрата новина е, че тя няма да се реализира.

Което е и лошата новина, защото нереализирането означава нови избори. А новите избори, доколкото в страната няма никаква алтернатива, ще доведат до влизане в Парламента на същите или почти същите политически играчи. Оттам нататък е още по-лесно да се прогнозира – пак нови избори с почти същия резултат. И пак нови избори с почти същия резултат. И пак…..Докато накрая ГЕРБ и ДПС вземат, та се жертват, като направят съвместно правителство на националното спасение и любимият на всички „реформатори“ Бойко Борисов се върне на бял кон в управлението.

Така кръгът ще се затвори и носът ни ще се окаже в г..за ни.

Да, граждани, още когато започнаха протестите през 2020, предупреждавах, че те на се читави, защото не се прави така – да буташ властта, без да знаеш кой и в името на какво ще я вземе. И беше ясно дори на слепите, че ще се докараме до жалкото състояние, в което се намира днес българската политика, а и цялото българско общество.

Изглежда обаче на затъпелите от манипулации това така и не им беше ясно, те се втурнаха в акция и, тъй като май са мнозинство – или поне са твърде активни в манипулираната си тъпота – спечелиха.

Всъщност, спечелиха това, че всички загубихме.

И предстои да губим още, независимо, че в реалността БСП няма да успее да състави правителство. 

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

РУСКИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ РАЗДАВАТ ПРАВОСЪДИЕ – ЗАБРАНИХА САЙТА FAKTOR.BG

юли 14, 2022 at 11:18 am (Публицистика) ()

Пламен Асенов

Красота! И високо признание! Не им издържаха нервичките.

Крепостният Главен прокурор на престъпната кремълска шайка поискал и някаква жалка цензурираща руска организация наредила да се отнеме възможността на руските граждани занапред да получават честна и истинска информация, като четат българския сайт Faktor.bg.

Сега вече руснаците ще спят спокойно, защото няма и на ум да им дойде какви ги върши техният император и свитата му, как убиват, грабят и насилват хората в Украйна, как заплашват целия свят с ядрени бомби, как лъжат, дори когато се опитват да кажат истината.

Инициативата за тази цензура със сигурност е на руския генерал-губернатор в София, дълбоко неуважаемата Елеонора Митрофанова. Защото нали не си представяме, че самият руски главен прокурор един ден ей така, случайно, е попаднал на Faktor.bg и е решил да го забрани.

Не би било зле официалните български власти да проявят интерес по въпроса и любезно да попитат Митрофанова откога един посланик се занимава с високо дипломатическата дейност да цензурира издания на приемащата го страна.

Да, България забрани провокативните излъчвания на някои руски официозни телевизии, но това стана с решение на ЕС и съответните български органи, не по препоръка на българския посланик в Москва. Представям си само какъв вой щеше да надигне поетесата Маша, ако беше по негова препоръка.   

Някой трябва да попита също – как руските власти си позволяват да разпореждат какво да прави със собственото си съдържание на една европейска медия, която не само от началото на мръсната руска война в Украйна, и не дори от анексията на Крим, а от години преди това, поддържа ясна и последователна линия да разобличава лъжите на Кремъл, да разкрива истинските му ходове и намерения зад димните завеси, които ги покриват, да казва истината за руско-българската „братска дружба“ и вредата от нея, да разобличава тукашните мекерета, които се продават на руснаците за рубли, от добро сърце или от обикновена простотия.

Страх, злоба, наглост, безсилие, неспособност да се владеят, некадърност да работят с аргументи – всички тези и още много неща прозират в решението на руските власти да забранят Faktor.bg.

Забрана, която, гледана откъм нас, откъм Европа и Свободния свят, откъм демокрацията, свободата и истината, е всъщност най-високо признание.

Радвам се, че вече 10 години и аз съм част от авторите в сайта и вероятно поне малко съм допринесъл за това признание.    

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЕВЕНТУАЛНИЯТ КАБИНЕТ ВАСИЛЕВ – ПО-ДОБРЕ ОТ НОВИ ИЗБОРИ, НО БЕЗ ИЛЮЗИИ ЗА СЪЩЕСТВЕНИ РЕФОРМИ

юли 6, 2022 at 10:26 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bghttps://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-eventualniyat-kabinet-vasilev-po-dobre-ot-novi-izbori-no-bez-ilyuzii-za-sashtestveni-reformi

Асен Василев сменя Кирил Петков като евентуален премиер, макар съставянето на такова правителство да е наистина малко вероятно. Независимо дали тази персонална замяна е самостоятелно решение на ПП или е заради поредния ултиматум на Корнелия Нинова, на мен ми изглежда като по-добър вариант. И аргументите ми са няколко.

Първо, за 6 месеца управление, Петков направи доста обратни завои, като под натиск се отмяташе от уж вече взето решение. Да, не чак толкова често, колкото рекордьорът Бойко Борисов, способен да се отметне по три пъти на ден всеки ден, но все пак – податливостта и на Петков бе забележима.

Второ, с постигнатото вече като правителство в оставка – разкъсването на възела около ветото за Македония и изгонването на 70 руски дипломати, Петков наистина изчерпа лимита си другите политически играчи в правителството да го понесат още време начело. Визирам конкретно БСП и президента Румен Радев. Те трябваше да го махнат и заради собствената си нетърпимост /вече/ към Кирил Петков, и за да покажат на кремълските си господари, че не са изцяло бити карти, а думата им в България още се чува.

И трето, през последните 6 месеца аз поне чух от устата на Асен Василев някои реплики, от които ми се стори, че той доста по-бързо и правилно се ориентира в ситуацията и е доста по-твърд от Кирил Петков. Дано съм прав, защото мисля, че точно Василев работеше за няколко изключително важни неща – например еманципация на правителството от президента Румен Радев. Той, макар да не успя да надделее, беше и по-решителен за възможността да се даде българска военна помощ на Украйна, както и в намерението да бъде изгонена губернатор Митрофанова заради нейното нагло поведение и открито незачитане на българските държавни институции.

Казвам – дано да съм прав, защото очаквам, ако Василев все пак стане премиер, да се заеме с тези и други важни въпроси по-сериозно и последователно, отколкото досега.

Разбира се, големият проблем в евентуалното бъдещо правителство ще е БСП, както и отделни хора от отломките на ИТН, свързани с „бившите“ служби, с руски и/или други интереси. Изначално нестабилен беше кабинетът Петков, такъв ще е и кабинетът Василев – и това се залага в основата му още сега, при опита изобщо да бъде съставен. Правителството пак се гради като конгломерат от толкова полюсни идейни платформи, плюс толкова противоречиви лични интереси, че ако беше балетист, щяха да го изнесат от сцената на носилка, разчекнат при опит за шпагат.

Да, знам, да се вкара БСП в това управление, е единствената математическа опция, на фона на отдавна заявената взаимна нетърпимост между ПП, ГЕРБ и ДПС. Но знам и друго – че който се е заиграл с комунистите, при това не само сега в България, а когато и където да било по света, после винаги се е хапал отпред и отзад.

ИТН предадоха правителството и се оттеглиха, без да разрушат ПП. БСП – не казвам „ако“, а „когато“ – предадат правителството, ще го схрускат за закуска, ще го изкарат виновно за всичко, ще го очернят, ще го обвият в лъжи и манипулации така здраво, че няма да има измъкване и ПП вероятно ще потегли към политическото нищо.

Причините са две. Първо, макар БСП на моменти да се представя като системна българска партия на прехода, всъщност не е самостоятелна политическа сила, а основен проводник на кремълските интереси. Когато е нужно, комунистите загърбват дори своите лични и финансови интереси, за да реализират кремълските.

И второ – те имат огромен опит, почерпен пряко от техните руски господари и изпробван в практиката, по отношение на лъжите, манипулациите, черния ПР и гадните политическите игри, чрез които сами да оцелеят, а противника си да унищожат.

Искате пример? Ами спомнете си, граждани, 1997 година – когато, след катастрофалното управление на Жан Виденов, бе логично БСП да се разпадне и да премине в политическото небитие – как те се изсулиха от отговорност. Нещо повече, как само за 4 години в опозиция успяха да демонизират Иван Костов и правителството на СДС, да докарат тъй наречения „цар“ и да се впишат в неговия политически харем, плюс да качат на върха на властта Георги Първанов, когото западните ни партньори не искаха да докоснат и с дилафа, че да не се изцапат.

Да, талантлив е комунистът-русофил да твори зло. Ако БСП показваше толкова талант и хвърляше толкова усилия, за да твори добро, щеше да бъде наистина незаменима.

И не вярвайте на Атанас Атанасов, че „БСП не пречи на депутинизацията на България“. Не знам дали това е проява на лековерие, което не му приляга на Наско, дали е политическа глупост или просто част от приказката от 1001 нощ, която трябва да успокои хората в ДБ, недоволни, че пак се отива на прегръдка с комунистите.

Да, вероятно точно в момента, по време на преговорите, БСП не казва официално – ние имаме червени линии и те са руските интереси в България.

Но нали знаем, че ако не беше хаосът около оставката на правителството, Нинова никога нямаше да позволи да бъдат изгонени 70 руски шпиони. Нито пък занапред ще се съгласи да се свършат ред полезни неща, за да се депутинизара – и дерусифицира – страната.  

Тя категорично няма да подкрепи например изработването на законодателство, което да пресече наводняването на българските медии от черната руска пропаганда, най-малкото, защото под удара на такъв закон ще попадне и телевизията на самата БСП. Корнелия няма да подкрепи и изгонване на посланик Митрофанова, а ми е трудно да гадая какви точно червени бесове ще се развихрят, ако – дай, Боже – стане факт руската закана за скъсване на дипломатическите отношения между двете страни. За руските крепостни тук, независимо дали са цели партии или отделни хора, това ще затрудни както инструкциите за действие от Кремъл, така и движението на паричните потоци.  

Какво да ви кажа, подобно скъсване дори може да постави БСП пред дилемата дали не е по-добре да излезе в нелегалност и да поведе въоръжена борба, а парите си да получава като обира мандри или чрез разни смели подводничари и парашутисти…..   

Сигурно е също, че БСП и Нинова ще се противопоставят с всички сили на евентуално решение за изгребване и изхвърляне на боклука на тъй наречените „руски паметници“, както и смяната на имената на улици, наречени на масови убийци и хора, работили срещу българския национален интерес през последните близо 150 години.

Нищо такова няма да позволи Нинова, докато е в правителството, а Наско да си ги приказва приказките на нечия друго ушенце, не на моето.

Като краен резултат, макар понякога с различни мотиви, по подобен начин стои и темата за кооптирането към новото управление на депутатските единици, които се отделиха от ИТН. Да, както каза Кирил Петков, да се водят сега преговори със самата ИТН би било проява на глупост. Но същото важи и за преговорите с отлъчилите се от ИТН. Те участваха в бутането на правителството Петков. Със самото си записване и присъствие в партията на „Слави“ и дългото си безсловесно подчинение на „Тошко“, тези хора вече са доказали, че нито се интересуват, нито разбират от политика, а са в нея заради някакви интереси. И ако има пресичане с националния интерес, който ПП декларира, че защитава, те пак ще предадат управлението.

А какво пък да говорим за възможността бъдещият кабинет Василев да получи подкрепа от лицето Елена Гунчева. Да не би тя да е преосмислила наглото си и безсрамно поведение от времето, когато беше във „Възраждане“? Да не би да е преживяла катарзис и вече да вопие за НАТО и българските интереси, вместо за Путин и руските. Да не би за една нощ да трансформирала искрената си любов към Русия в искрена любов към Украйна?  

Не, граждани – чудеса стават, но не чак такива.

И още нещо важно – интересно ми е как, чрез кои хора и на кои постове, президентът Румен Радев би запазил някакъв контролен пакет акции в евентуалния втори кабинет на ПП. И кога ще настъпи големият разрив между него и Асен Василев, съпроводен с тежка правителствена криза.

Така или иначе, макар да не вярвам, че това ще се случи, принципно аз смятам, че опцията да не влезем точно сега в нов изборен цикъл, е по-добра, отколкото да влезем, тоест, че реализация на ново правителство на ПП е по-добър вариант, отколкото нови избори.

А с казаното дотук само искам да напомня да не си правим особени илюзии по отношение на това какво предстои. Дори ПП да измисли кабинет, в динамичната околно среда той може да се срути само след ден, седмица, месец. Управлението му ще бъде неефективна мъка да се заобикалят препятствията, вместо да се прескачат, няма да има възможност за истински сериозни и дълбоки реформи, политическото напрежение в страната ще остане факт, а оттам ще се задълбочава и несигурността в икономиката, финансовата система, социалната сфера.

Дано съм лош пророк!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »