ПАК НИ ПРИТОПЛЯТ ПОПАРАТА НА РУСКИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ

август 20, 2016 at 5:52 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ След като тъй наречените „големи руски енергийни проекти в България” бяха спрени заради неефективност и противоречие с европейската енергийна политика, те пак са на дневен ред. Как се стигна до идеята за възстановяването им и дали то ще се случи наистина – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, защо пак трябва да се връщаме към разговора за руските енергийни проекти?

– „Защо” е труден въпрос, Фили. Честният отговор е – не знам. По-скоро – не знам конкретно в този случай какво точно е станало зад кулисите, макар да имам едно-две предположения. Иначе логичният и потвърден от практиката отговор е, че в България има силни бизнес и политически интереси, които със зъби нокти се борят за реализацията точно на руски енергийни проекти. Те не се интересуват от икономическите и политическите интереси на страната, от нейната независимост чрез диверсифициране на енергийните доставки, от това да се използват новите технологии и източници на енергия. Обратно – техният интерес е Русия, точно Русия и само Русия да има монопол над българската енергетика.

– Защо обаче е това неистово настояване на връзката с Русия? 

– Причините са две, Фили. Първо, така се реализират руските имперски интереси за запазване на влияние върху българската политика и цялото българско развитие. Нека слушателите в Австралия не се изненадват, но тъй наречените „русофили” тук често ни пробутват като висша мъдрост един невероятен за нормалното съзнание парадокс – че истинският български патриотизъм служи на руските интереси. Трудно ми е да го изговоря, но го казвам, за да се има предвид. В същото време трябва да се знае още, че Русия иска това влияние, не защото толкова и трябва самата България, а за да държи под контрол от една страна положението на Балканите и от друга – да създава нови противоречия в ЕС и НАТО. Това е истинската цел на руската „любов” към България. Втората причина да се настоява за силно енергийно присъствие на Русия тук е, че само чрез руските проекти съответните лобита и от двете страни получават огромни пари било като преки кражби, било като комисиони, било по Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЛЕВИЯТ ЦИРК ИЛИ ПОРЕДНОТО ЗАБАВЛЕНИЕ, ПЪЛНО С НЕВИННИ ДЕВИЦИ, ВИНОВНИ ДЕВИЦИ И ОПАШКИ НА МАГАРЕТА

август 18, 2016 at 9:29 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/80011-de-profundis-leviyat-tzirk-palno-s-nevinni-devitzi-vinovni-devitzi-i-opashki-na-magareta.html

Голямо удоволствие е да се следят отблизо национално-отговорните действия на българската левица, граждани.

Някои наричат тези действия „цирк”. Те недоволстват, че циркът тече прекалено дълго и хаби обществената енергия, като вкарва цялата българска пара само в свирката. Аз обаче не съм съгласен – тъй нареченият български преход щеше да е адски скучен, ако беше минал гладко, без номерата на уж бившите комунисти. Направо щяхме да умрем от скука – я питайте швейцарците какво им е. Така или иначе обаче, дори някой още да не е прозрял забавното в това ляво забавление, сега пак има тази възможност.

Защото, не знам за вас, граждани, но като много зряла и патриотична постъпка от страна на левицата аз лично оценявам факта, че цели три месеца преди президентските избори, тя вече ги загуби. Да, загуби ги окончателно и катастрофално.

Не че някой друг ги спечели. Но левицата пък ги загуби.

Така поне излиза от онези /мело/драми, които се вихрят около номинацията на червения кандидат-президент. Всъщност, смешното в тези самодейни политически сценки е почти толкова, колкото и жалкото. Идейното в тях се опитва, поне на думи, да не изостава от паричното. Българското с изплезен език търчи по петите на руското и дава вид, че се мъчи да го догони, но все не успява. Изобщо – голяма каша от достойни хора, натикали се в достойни за самите тях обстоятелства, които страдат поради собствената си алчност, простотия, предразсъдъци, зависимости, обвързаности и други прекрасни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПУТИН И ЕРДОГАН – НАЧАЛОТО НА ЕДНА ПРЕГРЪДКА С НЕПРЕДВИДИМ КРАЙ

август 12, 2016 at 10:42 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ С посещение на турския президент Реджеп Ердоган в Русия започна затопляне на отношенията между двете страни. В какво се изразява и докъде се простира то, кого и как ще засегне – темата обсъждаме с нашия политически наблюдател Пламен Асенов.

– Пламен, през ноември Турция свали руски СУ-24 и отношенията на Москва с Анкара замръзнаха. Във вторник обаче Ердоган посети Русия и нарече Путин „скъп приятел”. Какво се промени междувременно, та се стигна до такъв рязък обрат в отношенията?

– Преди месец в Турция имаше опит за преврат, Фили, това бе вододелът.  Ердоган си изми ръцете за руския самолет, като арестува хората, които го свалиха и ги обвини за участие в преврата. Междувременно има информация, че Анкара е предупредена точно от руското разузнаване за готвения пуч. След него Путин пръв се обади на Ердоган да го подкрепи и то без да обели дума за нарушените човешки права при потушаването му, както направи Западът. Сигурно затова пък сега не Брюксел и Вашингтон, а точно Москва, е първата столица, която Ердоган посещава, след като овладя ситуацията.

– Все пак, Пламен, превратът е поводът за затопляне на отношенията, но какви са причините?

– Много са променливите в руско-турското уравнение, Фили, например икономиката. Русия, която разчита основно на приходи от енергийни суровини, е в криза. Сред причините са западните санкции заради агресията в Украйна. Те засягат достъпа на руския бизнес до кредити и до технологии за разработка на нови находища. Всъщност точно технологичната изостаналост на Русия е друга причина за кризата. Руснаците нямат налична суровина, за да захранят например голям тръбопровод до Китай. Новите им находища са на трудни места, там руските технологии не работят, но напредналата западна технология е под забрана. Трети фактор е липсата на пътища, по които Русия да стигне до нови клиенти. Кремъл години наред се опитва да заобиколи Украйна от юг, през Черно море, но не успява по различни причини. Четвърти фактор е спадът в цената на горивата на световния пазар. На този фон влошените отношения с Турция, сериозен доставчик на евтини хранителни стоки, а в същото време голям потребител на газ, създават допълнителни трудности за Москва. Тя дори не потърси заместник на този партньор, защото такъв няма. От другата страна пък турската икономика, макар силна и динамична, също усети удар от конфликта с Кремъл. Пресъхна милионният поток руски туристи, производителите и търговците на храни усетиха липсата на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

179. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДИЕГО ВЕЛАСКЕС

август 11, 2016 at 9:46 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

23. 03. 16, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100672541/velikite-evropeici-diego-velaskes

Ла Романеска, Музика от времето на Веласкес 

„От време на време за него все още говорят като за велик художник, който не влиза в числото на великите художници” – пише испанският мислител Хосе Ортега-и-Гасет в есе за испански художник Диего Родригес да Силва-и-Веласкес. Ортега уточнява обаче, че до подобни парадокси човек трябва да прибягва, за да опише необичайния характер на славата на Веласкес във времето от ХVІІ век, когато живее и твори, до последната третина на ХІХ век. После вече тази слава става така голяма, че всички знаят името му.

Ла Романеска, Музика от времето на Веласкес 

Необичайният характер на славата наистина е един от феномените в живота на Диего Веласкес. Имам предвид, че за дълго той е практически непознат на широката публика, тъй като картините му могат да се видят само в двореца, до който хората нямат достъп; че няма известни ученици, които да продължат делото му; че критиците, които зърват негови работи, го признават за голям майстор, но не го харесват. Това обаче изглежда като нещастие само в днешната ни представа за начина, по който изкуството живее. А в началото на ХVІІ век, когато Ренесансът прелива в Барок, славата на художниците има други измерения. Те не организират изложби, за да се фукат пред широките народни маси, а рисуват най-вече по поръчка, основно за църквата, висшата аристокрация и краля. И то ако е крал, който се интересува от възвишеното, какъвто е Филип ІV, чието време неслучайно е признато за „испански златен век”. Изобщо не мислете, че Веласкес е неразбран, беден художник, открит от нас, умните, далеч след смъртта си. Всъщност истината е, че като творец той има цялата слава на времето си и я консумира с пълни шепи. Веласкес търси и харесва славата, заедно с придружаващите я облаги. Постига я твърде млад и то под най-добрата форма. Веласкес не просто е назначен за придворен художник, не само е единственият, който има право да рисува краля и семейството му, а става и близък приятел с владетеля, расте като висш дворцов служител. Наричат го „живописец, който не се занимава с живописта като професия”. Той може да подбира какво, кога и как да твори. Затова рисува сравнително малко и няма своя школа – не защото е твърде зает с дворцови ангажименти. Той има свобода, пари, възможности и признание, но ги получава не от улицата, а точно откъдето трябва – от двореца, от центъра на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: В ПОЛИТИКАТА Е КАТО В МАГАЗИНА – ПОСТОЯННО СЕ ОПИТВАТ ДА НИ ПРОБУТАТ МЕНТЕТА

август 10, 2016 at 9:47 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/79523-de-profundis-v-politikata-e-kato-v-magazina-postoyanno-se-opitvat-da-ni-probutat-menteta.html

  1. Матрьошките с генералски пагони

То не бяха Маринци, Миховци, Колевци, то не бяха чудеса от героизъм, патриотизъм и чест, които през крачолите на българската армия се вляха в мръсната комунистическа пропагандна машина, поставена изцяло в услуга на руските имперски интереси. Сега към тях се присъедини и някой си Радев.

Няма ли край тази игра на генералски матрьошки? Колко още дървени кукли с пагони ще пробутат комунистите начело на натовската българска армия? Докога истинските натовци ще се плюнчат от изненада, като гледат какво става под носа им, ще се чудят защо армията ни е в насипно състояние, защо 12 години след влизането в Алианса тук военна реформа няма, защо тайните от Брюксел се узнават в Москва на секундата?

Поне този път, граждани, не се водете по червената пропаганда. Тя вече рисува красив портрет на въпросния субект Радев, представя ви го за страхотен генерал, човек с воля и характер, патриот и обединител на нацията, който тутакси ще ни спаси от тежкото международно положение, само да го изберем за президент.

Той не е нищо такова и нищо такова няма да направи, той просто нищо старо не е забравил и нищо ново не е научил. Доказа го дори само циркът с оставката му и нейното жалко съдържание, което по тайнствен начин изтече в руската преса в същия миг, когато стана известно и на българския министър на отбраната. Бравос!

Но, така или иначе, в избора на президент има и друга, нормална логика. Тя казва, че на поста трябва да изберем човек със Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ТАТКО ЩЕ ИЗДИГНЕ НАЙ-ДОБРИЯ КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТ – АМА ДРУГ ПЪТ

август 5, 2016 at 7:21 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Едва три месеца преди президентските избори в България започнаха да стават известни кандидатите на някои от по-значимите партии. Очаква се до десетина дни да се разбере ще има ли обща кандидатура на левицата, а от ГЕРБ казаха, че ще обявят кандидата си чак през септември. С коментар на ситуацията слушаме Пламен Асенов.

Президентските избори в България са насрочени за 6 ноември, но, за разлика от САЩ, където вотът е горе-долу по същото време, а основните кандидати се знаят от месеци, тук все още цари мъгла по въпроса. Тази година партиите наистина изненадаха със забавянето си. Първите номинации се появиха едва преди десетина дни, а продължават да тънат в неизвестност двамата най-важни претенденти – евентуалният общ кандидат на левицата и този на ГЕРБ. Много въпроси и малко отговори има във връзка с това. „Няма защо да бързаме, нашият човек при всички случаи ще е добре познат и няма смисъл да се хвърля в битката прекалено рано, за да не се похарчи” – горе-долу това заявяват от ГЕРБ. И допълват, че кандидатът им ще се разбере през септември. Доскоро другите партии пък казваха – след като основният претендент не бърза с номинациите, ние защо да бързаме. И донякъде са прави. Всичко това е истина, но май все пак – около половината истина. Другата половина се поделя между сериозните проблеми практически на всички партии и липсата на наистина подходяща фигура. Факт е, че българските политически сили в момента са буквално в насипно състояние, а политическият живот се състои от около 50 процента неяснота и 50 процента колебание. Като казвам това, имам предвид три неща. Първо, положението в самите партии. Сред тях основната опозиционна сила – БСП, блести с това, че след управлението на Пламен Орешарски едва се закрепи от свободното падане към пълен разпад и вече много месеци се движи около 10-12 процента подкрепа. На всичкото отгоре има сериозни индикации, че Кремъл, вечна опора и ръководен фактор за социалистите в България, напоследък предпочита сътрудничество с далеч по-малката, но по-активна партия АБВ на бившия президент Георги Първанов. БСП изглежда така объркана, че във Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: АКО КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТИТЕ БЯХА ХЛЕБАРКИ ИЛИ ОБРАТНО

август 3, 2016 at 9:26 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/79095-de-profundis-ako-kandidatprezidentite-byaha-hlebarki-ili-obratnoto.html

Нали ги знаете хлебарките – мернете ли една да мърда мустаци в ъгъла, вече знаете, че до вечерта из къщата ви ще щъкат цели рояци. Е, същото стана с нашите кандидат-президенти през последната седмица. Най-общо казано – защъкаха.

В това няма нищо лошо, напротив, така се прави преди президентски избори. Хората трябва да опознаят кандидатите, да чуят какво мислят и как говорят те по разни теми, да си съставят информирано мнение и после, въоръжени с хладен ум и чисто сърце, да гласуват за онзи, който най-добре отговаря на високите им стандарти.

Така е теоретично, де, реалността винаги е малко изкривена. Но чак пък толкова изкривена, колкото преди сегашните президентски избори, дори българската реалност май никога не е била.

Да оставим настрани разни маловажни въпроси като отдавна пропуснатото нормално време за обявяване на кандидатите и отправяне на техните публични послания, за разгръщане в дълбочина на визиите им – нека се концентрираме само върху достойнствата на вече известните кандидати.

Всичко започна с…..няма да коментирам Слави Трифонов…..няма да коментирам Слави Трифонов…..няма да коментирам Слави Трифонов…..

Всичко започна с обявяване на двойката Красимир Каракачанов от ВМРО /агент Иван от ДС/ – Явор Нотев от „Атака”. С други думи, уж бившата комунистическа Държавна сигурност отново иска да си осигури пълен душевен комфорт, като чрез агент Иван си Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ОСТРИЕТО НА МРАКА ИЛИ ЗАПЛАХАТА ОТ ОБЩ ФРОНТ НА МОСКВА, АНКАРА И ТЕХЕРАН

юли 31, 2016 at 10:32 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/78909-de-profundis-pada-ostrieto-na-mraka-ili-zaplahata-ot-obst-front-na-moskva-ankara-i-teheran.html

Не знам дали знаете, граждани, колко неудобно е човек да се появи напълно облечен, насред общество на голи. Е, ако не знаете, поне можете да се представите.

Още по-голям проблем обаче е случаят, при който внезапно се оказваш напълно гол в компанията на добре облечени персони. Тогава нещата, освен обикновено неудобство, крият и опасност от нежелани посегателства изотзад, които изобщо не са за пренебрегване.

А точно сега в тази неловка ситуация се намира онова, което наричаме Запад, Нормален свят, Демократична общност или както там още викаме на голямото цивилизационно семейство, към което и ние, българите, официално принадлежим. Оказахме се – в огромна степен по собствена вина – практически съблечени и беззащитни, сред тълпа върколаци с папийонки, които святкат с очи, все по-агресивно ни побутват и потупват оттук-оттам, заграждат ни в кръг и видимо се канят да ни се нахвърлят.

Имам предвид зловещата картинка, която се оформя на изток от европейската граница и която включва сенчестите фигури на три абсолютно непредвидими режима – Русия, Турция и Иран.  Тази триада, независимо от силните противоречия помежду си, всеки момент може да се организира в глутница, с цел да ни нарани максимално, да откъсне каквото може от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ПРЕВРАТЪТ В ТУРЦИЯ – ЛОШИ, ПО-ЛОШИ И ОЩЕ ПО-ЛОШИ НОВИНИ ЗА СВЕТА И БЪЛГАРИЯ

юли 29, 2016 at 8:13 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана/ Неуспешният опит за преврат в Турция засили личната власт на президента Реджеп Ердоган и добави още напрежение към и без това нелеката ситуация в региона. По-сериозните ефекти от случилото се предстои да се проявят, но резонен е въпросът има ли и какви са заплахите за българската национална сигурност в тази ситуация. С коментар по темата слушаме Пламен Асенов.

Когато на 16 юли светът осъмна с новината, че военният преврат в Турция е осуетен, мнозина не знаеха да се радват или да страдат. Раздвоението се дължи на противоречията, които съпровождат политиката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, бивш кмет на Истанбул, бивш премиер в периода 2003 – 2014 година, и дълги години лидер на считаната за умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието.

След като през 2014-та Ердоган спечели президентските избори обаче, започна да става все по-ясно, че нищо умерено няма в неговите амбиции за постигане на еднолична власт и че те далеч надхвърлят правомощията, които конституцията му дава. Паралелно с това се засили и процесът на ислямизация в страната, нещо, което противоречи на заложения в конституцията светски характер на държавата.

Още от времето на Ататюрк именно армията е задължена да брани този светски характер и тя на няколко пъти прави точно това. Само за последните 50 години турските военни извършиха четири успешни преврата, при които с бързи и решителни действия взимаха властта, упражняваха я до овладяване на ситуацията и я предаваха доброволно на цивилните политици. Изглежда възможността тази схема да се реализира за пети път, тормози Ердоган през цялото време, докато е на власт. По-рано той двукратно направи чистки сред висшите военни, като се позова на информация за уж готвени от тях преврати срещу „демократично избраната от народа законна власт”. И в двата случая обаче пред съда обвиненията срещу генералите се проваляха с гръм и трясък.

Третият път бе сега, в нощта на 15 срещу 16 юли и тук вече, поне на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ИМА ЛИ РУСКА НИШКА В ТУРСКИЯ ПРЕВРАТ

юли 19, 2016 at 11:20 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/78083-de-profundis-ima-li-ruska-nishka-v-turskiya-prevrat.html

Както се казва – тези дни светът е олим…..пардон, още не е олимпиада.

Освен може би в Русия, за която целият останал свят разбра що за фалшиви игри, напомпани с дрога, са ни /си/ спретнали батюшките в Сочи през 2014. Под крилото на вездесъщите си специални служби, така организирано и яко са се друсали руските спортисти заради величието на путинова Русия, че тази дрога им държи влага досега, а ще им подмокря задниците и в бъдеще.

Но не – тези дни светът все пак е преврат!

Някои казват, че превратът в Турция е истински, други твърдят, че е бутафорен. Трудно ми е да преценя, пък и на кого ли му пука точно за моето мнение по въпроса.

Добре, де, щом бившият виден разузнавач, а сега висш социалист, о.з. генерал Бригадир Аспарухов може да се плюнчи публично по темата, значи и аз мога. Още повече, ще обърна внимание само на една нишка в цялата работа, по която се трупат факти, но за която няма да чуете въпросният Бригадир дори да гъкне. А няма да гъкнат и останалите бригадирчета, активно ангажирани тези дни с напоителни коментари по темата, предимно за заблуда на обществото.

Още в първите часове, след като се разбра, че превратът върви към неуспех, кметът на Анкара Мелих Гьокчек съобщи, че „в опита за държавен преврат в Турция е участвал един от хората, свалили руския Су-24. Той е участник в организацията на живеещия в изгнание ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен”. Според турски медии, цитирани от Faktor. bg, Гьокчек освен това „обвини организацията на ислямския проповедник в опит да влоши отношенията на страната с Русия, както и в желанието Турция да бъде изолирана в международната политика”.

В случая ме изненада не само бързината и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ГАЛЕРИЯ „ЦВЕТА“ Е ВЕЧЕ ФАКТ

юли 14, 2016 at 8:31 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

Виртуалната галерия на художничката Цвета Марова, по щастлива случайност – мой прекрасен спътник в живота, е вече факт. В следващите няколко седмици, ако не всеки ден, то през ден, там ще намирате нови и нови нейни картини, а след това ще започнат да се появяват творби и на други художници.

Cveta Marova, Little women - Girl with tower, 70-50 sm, Acril on canvas

Днес по този повод двамата с Цвета ще се черпим, а за всички останали – ето линка към галерията: https://artgalleryflower.wordpress.com

А ето и връзката със страницата на галерията във Фейсбук: https://www.facebook.com/%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0art-gallery-Flower-1047724198650931/

Cveta Marova, Little womwn - The pink shepherdess, 70-50 sm, Acril on canvas

И да стискате за гушата тези линкове, от тях няма да текне вино, за да се почерпите и вие, но имам молба към всички – влезте, вижте, зарадвайте се. И ако картините ви харесат наистина, разпространете вестта за тази галерия, пратете линковете на ваши приятели, които обичат изкуството или просто биха искали от време на време да се разсеят от гадния свят наоколо.

Скоро ще се появи и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

De Profundis: ИВАНУШКА ГЛУПАКЪТ, ОПАШКАТА НА ДРАКОНА ИЛИ НАЙ-ПОСЛЕ ЕДНА РАКИЯ ЗА НАТО

юли 13, 2016 at 9:16 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/77683-de-profundis-ivanushka-glupakat-opashkata-na-drakona-ili-nayposle-edna-rakiya-za-nato.html

В края на миналата седмица във Варшава големият дракон НАТО, когото Иванушка Глупакът вече няколко години безотговорно дърпа за опашката, най-после отвори едното си око.

И – не, русолявите по света и у нас да не си правят илюзии, че реалната реалност е като руските приказки, дето поощряват глупостта и я въздигат в положителен герой, който винаги печели срещу гадните умни дракони и всички останали западни умници. Руска му работа…..

Но, от друга страна, всеки има право не само на фолклора, а и на съдбата си, тоест, руснаците да правят със себе си каквото щат, само да оставят нас на мира. Обаче не ни оставят – и затова драконът отвори едното си око във Варшава.

Мога да го обясня и по още по-разбираем начин.

Поне през последните 8 години, от руската агресия в Грузия насам, НАТО се държи като онзи човек, дето се прибира в къщи и вика на жената – я първо дай една бира за оводняване на организма. Сипи сега една мастика за правилното функциониране на стомаха. Налей една водка за баланс на кръвното налягане. `Айде и едно уиски за добър сърдечен ритъм и здрав сън. Е, добре, де, стига вече съм се лекувал – жена, я дай най-после да пия една ракия и аз като хората.

Та, значи – ето, дойде моментът и НАТО да пие една ракия, с други думи – да спре да се лекува и пудри пред огледалото, да глези Путин, да му се мазни, да му се обяснява в любов или поне в разбиране на ширините в душата му и да му дава аванси с идеята, че той, лудичкият глупец, най-после ще се налудува, че ще му свършат Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 33 other followers