De Profundis: ПОСЛАНИК МАКАРОВ СИ ТРЪГНА ДОВОЛЕН ОТ БЪЛГАРИЯ – КАТО ПИСТОЛЕТ, КОЙТО Е УЦЕЛИЛ МИШЕНАТА

февруари 25, 2021 at 9:16 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-anatoliy-makarov-si-tragna-dovolen-ot-balgariya-kato-pistolet-koyto-e-utselil-mishenata

Неотдавна по живо, по здраво и почти тихомълком изпратихме за родината му руския посланик в София Анатолий Макаров.

Аз лично бих предпочел изпращането да е доста по-шумно. Да е организирано например по метода с газеното тенеке, отдавна предложен от великия Алеко: „Вържи го на ябанджията, па да издюдюка цяла България с един глас, та като прескочи границата, тенекето тъй да се тресне с пограничния камък, щото цял Балкан да загърми“.

Но де ги такива изпращачи тук! По нашите земи изглежда най-многото, което българите са свикнали да правят с руските генерал-губернатори и всякакви други лица, изпратени по заповед на кремълската щука да нагледат добре ли се държат тукашните им крепостни, е да се кланят, сякаш са им нещо длъжни. Или сякаш онези са Чехов и Чайковски в едно, дори когато всъщност са обикновени нискочели кагебисти с помътени от водка и мания за руско величие мозъци, пратени тук да тровят хората. Или поне живота на хората.

Така или иначе, Н.Пр. Посланик Анатолий Макаров си тръгна само с един мандат и някои тук побързаха да решат – или поне да внушат на по-невинната политическа публика – че този мандат е донякъде провален, защото точно по негово време България се осмели да изгони най-много руски шпиони под прикритие на дипломатическа служба, отколкото е гонила когато и да било досега.

Да, шпиони има изгонени и това вероятно се дължи донякъде на по-активната помощ от страна на западните ни съюзници, донякъде – надявам се – и на активизацията на самите български спецслужби и тяхната /нова?/ ориентация да разследват в правилната посока. Но руснаците, както знаем, не се интересуват от хората, дори своите. За тях шпионите са като хартиени носни кърпички – цапат се и ги изхвърляш, не си играеш да ги переш и ползваш отново. В Русия хора бол, а и кандидат-шпиони наспорил Господ, заради свързаните с този занаят екстри – зер иначе кога ще му падне случай на някой обикновен руснак да разгледа катедралата в Солсбъри например, освен ако властта не го командирова там да трови някого…..

Така че – тц! Не е вярно, че Макаров е провален дипломат, напротив, той свърши прекрасно работата си в София, като реализира в максимално възможната степен и в много посоки, основни руски интереси. Неслучайно в интервю на изпроводяк дипломатът заяви: „Като посланик на Русия в България се завръщам в Родината с чувство на изпълнен дълг.“

Да, това е дипломатическо клише, но не е само клише, според мен то дава съвсем точна представа как се чувства Макаров – доволен като пистолет, който е уцелил мишената.  

Смятам, че дори да беше постигнал само реализацията на газопровода „Южен поток“, за повече конспиративност наричан Турски, Балкански или дори Български поток, Макаров пак щеше да е на върха на представянето си.

Да не забравяме няколко прости факта. Първо, правителството и лично премиерът Борисов бяха замели под килима този руски инфраструктурен проект, но изведнъж мненията им се преобърнаха на 180 градуса.

Второ, Русия и Турция подписаха за потока през октомври 2016, когато посланик Макаров вече беше тук и през май следващата година България изневиделица се включи в проекта. Трето, някак ентусиазирана до небето, София инвестира цели 3 млрд. лева собствени пари в руския проект. Нищо, че днес вече е доказано категорично онова, за което скептиците предупреждаваха още тогава – че с транзитните такси, които страната ще получи от газовата тръба, няма да може да се върне инвестицията, поне не в нормалните за това срокове.

Така че заровихме пари за наслада на руснаците и в това дело със сигурност енергично е намесен посланик Макаров. Вероятно човекът, макар при публичните си изяви да звучи твърде зле, е много художествено убедителен в разговорите насаме. И може би заради тази му убедителност стана така, че руският проект бе реализиран само за година, а много  по-стратегическата за нас газова връзка с Гърция, която /не/ се строи вече десетина години, е до никъде.   

Но не е само това. По времето на Макаров се възстанови и проектът за гьола в Белене. И, да, макар там нещата като цяло да са по-забатачени, руснаците си изкараха тяхното – България най-чинно им плати за Нероден Петко, купчина парчета от ядрени реактори, които някой „родолюбци“ са им поръчвали, без страната изобщо да има решение за строеж, камо ли проект. Даже всички знаят и името на главният родолюбец, но съдът не можа да го осъди.  

Докато сме повече в полето на икономиката, макар неизбежно размесена с политика, интересно ще ми бъде да разбера каква точно е ролята на посланик Макаров по отношение странната история с древните руски МИГ-ове, за чиито ремонти натовска България продължава да плаща на основния противник на НАТО – Русия. Все едно другарят Ким в Северна Кореь да плати на американците да му ремонтират съоръженията за изстрелване на ядрените ракети. При това работата с нашите МИГ-ове може да се свърши в Полша много по-евтино, качествено и в срок, както видяхме.

Но не, всъщност не може, защото веднага ще го подгони независимият български съд, както също видяхме от случая с бившия военен министър Николай Ненчев. Съдът ни е наистина дотам независим, та си призна открито, че всъщност с това дело защитава интересите на руската корпорация МИГ.

Дали това не е същата пълна форма на независимост, която позволи на втори съд да пусне разследвания Николай Малинов да пътува до същата тази Русия, за която службите и прокуратурата имат съмнения, че шпионира.

Само съмнения ли? Ами да, аз например продължавам да имам големи съмнения спрямо този човек, въпреки че трети независим български съд най-спокойно регистрира зловещо откровения му политически проект за създаване на изцяло русофилска партия.

Ама може и посланик Макаров да не е замесен във всички тези независими действия на съда, де. Нещо повече, той лично със сигурност не се е обаждал на никой български съдия, за да му каже – абе виж там направи нещо за онова наше момче. Просто високият му дипломатически статут не позволява такова нещо – така че според мен някой друг го е сторил от негово име. На български или на руски – изберете сами.

Като споменахме Малинов и русофилския му проект, да си припомним и някои действия на руското посолство, начело с Макаров, които са в посока заздравяване и масовизация на братската любов към Русия, която пърха в душата на /почти/ всеки българин. То не бяха коледни елхи, подарени на невинни български общини, за да се продължи и затвърди у хората по места светлата традиция на вечна благодарност към Русия; то не бяха чествания на някакви „безсмъртни полкове“, всъщност, стадо зомбита, които ни се стоварват на главите, за да не забравим никога, че Кремъл винаги може да ни прати още един комплект освободители, дори ние да не ги искаме; то не беше финансиране на проекти, изложби и концерти за възхвала на Русия, раздаване на икони и картини, то не беше поддържане на стари и издигане на нови паметници на руски убийци и сатрапи, които се откриха тържествено по време на мандата на Н.Пр.;  то не бяха навеждания, целуване на ръце и други патриотични актове от страна на онези многобройни български политици, за които любовта към Русия е най-висшата форма на български патриотизъм.

Да, до този пълен абсурд докараха нещата. Ама не им пука. А Макаров се радва – добро наследство ще остави човекът на заместничката си, кака Елеонора Митрофанова, ще има тя върху какво да надгражда.

О, да, няма да пропусна и един от най-хубавите руски проекти, за които Макаров работеше здраво и които, за радост на Кремъл, ще продължат да тровят българския политически живот поне още година. Имам предвид, разбира се, проекта, наречен Румен Радев, пиеса в няколко действия, която продължава да се играе пред очите на публиката.

Не разбирайте нещата прекалено буквално. Това не означава, че Радев като президент получава указания директно от Москва по някакъв таен телефон и така работи в техен интерес. Или че получава руски пари за работата си. Това означава, че той просто изначално е подбран като човек и характер такъв, какъвто е, подпомогнат е по различни линии да стигне до поста и сега се държи, както се очаква от него.

Основният интерес на руснаците след промените тук винаги е бил един единствен – България да се намира постоянно в хаос, в сивата зона на неспокойствието, да се поддържат вътрешни конфликти, да живеем винаги в мътна вода, за да може Кремъл в определен момент да налови точно онази риба, която му трябва. Това, което в един период правеше Доган, после Първанов, Сидеров и други, сега го прави основно Румен Радев.

А самите руснаци му помагат отстрани, непряко  – подават му удобни за отиграване политически топки, запознават го с подходящи хора по разни приеми, подхвърлят в пространството реплики, които го ориентират за правилната линия, която трябва да следва и прочие. Ето, това пък прави основно руският посланик в София.

И трябва да му се признае на Анатолий Макаров, че добре се справи по време на мандата си. В политически план, днес Румен Радев е наистина най-здравата опора, а според мен – и най-голямата утрешна надежда – за реализация на кремълските интереси в България.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ОТ КОРНЕЛИЯ И ОБРЪЧЪТ ОКОЛО БОРИСОВ, ДО ЛАВРОВ И ОБРЪЧЪТ ОКОЛО ЕС – СОЦИАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ НЕ ПРОЩАВА

февруари 22, 2021 at 2:50 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-ot-korneliya-i-obrachat-okolo-borisov-do-lavrov-i-obrachat-okolo-es-sotsialnata-izolatsiya-ne-proshtava

Голямата новина за България, която всички пропускат, е, че от няколко години тук вече има силна опозиция – опитва да ни убеди някакъв човечец, който много иска да мине за политически коментатор.

Да, и той има предвид не друго, а БСП под вещото ръководство на Корнелия Нинова в ролята на силна опозиция. Не знам дали се сетихте, щото аз никога не бих могъл.

Ако не беше смешно, щеше да е трагично, но този тип явно си вярва, когато пише, че, след появата на Нинова и разчистването от нея на кривите дървета в БСП, ситуацията вече е друга – „обръчът около Борисов се е затегнал от всички страни, а възстановяването на БСП не е свързано само с успешни опозиционни атаки, но и с управленски потенциал“.

Напълно ме втрещиха тези уверения. Първо, доколкото аз разбирам работата, Борисов схваща обръча около себе си по-скоро като сянка на обръч. И няма как да е иначе, след като го затягат Корнелия, Мая и други умни и преуспели български политици. Пък и – за съжаление – всички социологически проучвания сочат, че ГЕРБ, независимо от „обръча“, ще спечели и предстоящите парламентарни избори. Дали ще успее да състави четвърти кабинет или не, е съвсем отделен въпрос, но, така или иначе, очаква се ГЕРБ да е първа политическа сила.

Второ, това с успешните опозиционни атаки, сътворени от БСП, е някаква мантра на част от партийната върхушка, за която няма данни някога да се е материализирала от думи в дела. И която критикуват дори други части от върхушката в БСП.

И трето, наличието на  управленски потенциал на социалистите, докато в тази партия най-големите експерти, известни на обществото, си остават Румен Гечев, Таско Ерменков, Гела, Мара и Камшик Тодора, е твърдение толкова глупаво и лъжливо, че ако беше и толкова мокро, щеше да се удави в самото себе си. Така че стига за комунистите.

Не, не стига. Лицето Ивайло Калфин, който отдавна се прави на розов летен домат, но чиято лява опозиционност с големи мъки успя да се протегне от БСП, ча-а-а-к до АБВ на лицата Георги Първанов и Румен Петков, се сърди и тропа с краче, че Борисов не го е подкрепил за шеф на ОЛАФ, Европейската служба за борба с измамите.

Толкова престижно би било за целокупния български народ точно Калфин да заеме поста, че направо е непростимо, дето не става. Макар да не е ясно защо точно Калфин трябва да го заеме. Обаче е ясно, че решението на Борисов да не го подкрепи е политическо, а на тази база се прави и горчивото заключение – „няма друга държава, в която партийната привързаност да надделява над националната“.

Е, има – например Русия се придържа към здравословното за режима поведение никога да не назначава на важни постове хора на Навални например. А на всичкото отгоре мисля, че в нашия случай работата е по-проста – най-вероятно подкрепата за шеф на ЮНЕСКО, дадена навремето за друго комунистическо отроче, лицето Ирина Бокова, и голямата излагация, която последва, е тежка обица на ухото на Борисов, затова е отсвирил сега и Калфин. Ама може и просто за удоволствие да го е отсвирил, аз така бих направил, а при Борисов никога не се знае.  

За сметка на това се знае, че неговият военен министър Красимир Каракачанов колчем отвори уста да каже нещо и веднага попада в новините с пореден бисер. Българските войни, информира ни почитаемият г-н министър, не се плашат от нищо, не се плашат от Османската империя и превземат Одрин, размазват Британската империя при Дойран, побеждават дори Руската империя в Добруджа – та сега някаква си пандемия ще ги уплаши, завършва този панегирик на българските войнски чудеса от храброст.

И, к`во да правя, като човек с разюздано въображение, веднага си представих как храбрата българска армия под вещото Красимир Каракачанов слага щикове на пушките и атакува „на нож“ коронавируса в Чуйпетлово. Или го посича със саби в лудия галоп на леката ни кавалерия край Перник. А може пък да го стреля от упор с картечница близо до Каспичан. Всичко е възможно, след като лично си човек без портфейл, а са ти поверели цяло министерство, тогава наистина ти поникват криле и няма граници.  

Но не само по българските земи мнозина не знаят какви ги дрънкат. Ето ви го например германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, който обвърза завършването на руския газопровод „Северен поток 2“ с историческата отговорност на Германия към руските жертви от Втората световна война. Ако тъпите изказвания боляха, този човек би трябвало неистово да крещи от болка. Или да е натъпкан с морфин до сливиците, което нямаше пък да му позволи да е президент.

Нерде „Газпром“ и интересите срещу Европа на агресивната путинска империя в икономически и политически план, нерде откриването на нови и нови начини, по които да се реализира прочутото германско чувство на вина заради нацизма. Да, по принцип е хубаво да го има това чувство, но, първо, минаха много години и нещата в Европа, света и самата Германия са вече съвършено различни и второ – дайте все пак да не прескачаме всички възможни граници, защото това е най-лесният път да си оцапаме бельото с нещо неприятно.

И дайте да не въвличаме в тази игра целия ЕС, който чрез реализацията на руския газопровод до Германия, също става заложник на Кремъл.

Но и още един голям гаф направи Щайнмайер с това изказване, като каза, че 20 милиона руски войници са загинали във войната и забрави, че огромната част от тях са от другите страни, въвлечени в империята СССР. Да, с право възразява посланикът на Украйна, че украинските войници не са руски. Не са руски и тези от Беларус, Литва, Латвия и Естония, Казахстан, Киргизстан, Армения, Азербейджан и всички останали „републики“.

Да не говорим за факта, който би трябвало да е добре известен на хер Щайнмайер, че руснаците боравят с цифрите, както дяволът – с Евангелието. И вероятно половината от споменатите 20 милиона са убити от самия сталински режим, но вписани в тефтерите като немски жертви – нещо като руския опит за измама Катинското клане, но в още по-голям мащаб.

Защото нали знаем за пълната некадърност на съветското военно командване, воглаве със Сталин, съчетана с пълно пренебрежение към човешкия живот, което води до там, че се изпращат хора на самоубийствени мисии, само за да се докара някой пред началството и да получи още една звездичка на петлиците. И знаем също за екзекуторските батальони на „СМЕРШ“, които вървят зад атакуващите съветски войници и не си поплюват, а стрелят? Знаем за онези хора, които са имали страшното неблагоразумие да попаднат в плен и които след края на войната заминават директно от немските концлагери за съветските? А знаем дори за съветските партизани, които се бият в тила на врага, но са мразени от тоталитарната система. Тя ги намира за опасни, защото партизаните имат оръжие, боен опит и поддръжка от местните, свикнали са да мислят самостоятелно и да взимат решения по своя воля, а не по заповед на щуката. Така че властите ги разоръжават на бърза ръка, някои от тях избиват на място, а повечето с почести изпровождат в Сибир – да продължат да работят героично и доброволно за Родину и Сталину.

Та такива ми ти изцепки на Щайнмайер – а ние, европейците, особено от Изтока, разчитаме Германия и ЕС да са основна политическа гаранция, че руската окупация тук няма да се повтори. Трънки и глогинки.

Надеждата ни за подобно развитие обаче, граждани, не е угаснала, тя дойде от съвсем неочаквано място, от самата Москва и един от нейните пророци – външният министър Сергей Лавров.

„Русия е готова да прекъсне връзките си с ЕС, ако Съюзът наложи нови болезнени икономически санкции“ – заяви той в прав текст. След което Германия – пак Германия – кой знае защо,  възрази, че така не бива да се говори, защото ето, самата Германия иска да възстанови и развива връзките си с Русия. След което пък от Москва дойде бърза информация, че Лавров е казал не това, а точно обратното, но не е бил разбран правилно – макар че не виждам какво има за неразбиране в съвсем ясните му думи.  

Ах, викам си като ги чух – и направо ми трепна душичката. С радост си представих как Кремъл си вдига чукалата и къса връзките си с ЕС, включително с България. Тоест, врътва кранчето на нефта и газа и започва да си ги пие сама, взима си за вътрешна употреба цялата корупция, която е посяла по нашите земи, прибира си всички убийци и творци на преврати, разпратени из Европа да разглеждат катедрали, а накрая си прибира дори продажните типове от своята пета колона по места. Това последното не ми се вярва много, ама много ми се иска, затова го споменавам.

И представяте ли си ако всичко това наистина се случи, какво облекчение ще настъпи. Да, за кратко ще имаме леки трудности с доставките на гориво, но те ще са песен в сравнение с катастрофата, в която Русия ще попадне. Така че призовавам руснаците да не се фукат с възможността да ни зарежат, а да целуват ръка, че ние упорито не ги зарязваме – макар отдавна заслужават.

И призовавам също руският външен министър Лавров да не говори глупости, защото тук, в Европа, му се смеят и гаргите.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: БСП ЩЕ МИСЛИ ЗА РАДЕВ, ЕС ЩЕ МИСЛИ ЗА РУСИЯ, А АЗ НЯМА ДА МИСЛЯ ЗА НИЩО – ТВЪРДЕ ТРУДНО Е

февруари 14, 2021 at 9:55 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-bsp-shte-misli-za-radev-es-shte-misli-za-rusiya-a-az-nyama-da-mislya-za-nishto-tvarde-trudno-e

БСП ще мисли дали да подкрепи Румен Радев за втори президентски мандат, едва когато станат ясни резултатите от парламентарните избори – вика Корнелия Нинова.

Добре, де, няма лошо. Аз много обичам да гледам как БСП мисли, защото процедурата е твърде смешна – тя, партията любима, мисли много силно, напъва се като мисирка, та чак очите ѝ изскачат отпред и хемороидите отзад, твори вътрешни скандали, понякога дори се сбива помежду си. А накрая винаги колективно измисля точно онова, което лидерът сам е измислил още преди месеци, в момента, когато е казал, че тепърва ще му се мисли. В резултат на голямото партийно мислене обаче, половината БСП пие от радост, другата половина от мъка, после всички се прегръщат и играят хоро по свирката, която им свири. Къде ще ходят, та няма да играят…..

Засега обаче, докато дойде времето на чутовното БСП-мислене, ситуацията си остава ни риба, ни рак и коментаторите закъсват с прогнозите дали Радев има реален шанс да бъде преизбран и да ни тежи на шията още пет години или ще замине за бунището на историята веднага и напълно оправдано – като най-слабият президент в българската история.

Да, ще се съгласите, надявам се, че дори Георги Първанов, за когото навремето изтъкнах 40 аргументирани причини, заради които трябва да си ходи, беше красиво и умно цвете в сравнение с Господаря на размаханото партизанско юмруче.

В края на краищата обаче, опциите пред БСП по отношение на Румен Радев не са чак толкова много и могат да се анализират на бърза ръка. Ако червените веднага бяха заявили подкрепа за неговата изборна есен, още сега, през пролетта, щяха да берат плодове. Имам предвид, че не всички симпатизанти на президента са от БСП, но заради жеста на партията поне част от тях – независимо дали призовани от Радев или по своя воля – може би щяха да дадат едно рамо на парламентарния вот и да се появят като неочаквано широка периферия на социалистите. Сега това няма да стане.

Под въпрос обаче вече е и начинът, по който Румен Радев след парламентарните избори ще се отнесе към БСП при въртележката за съставяне на правителство. Той изглежда отмъстителна лисица и се питам ще им даде ли рамо или ще се отнесе към тях формално, за сметка на истинските свои хора – баядерката Мая, змийската Триада, певецът Слави, може би юристът Христо.

За евентуалното решение за подкрепа, което ще вземе след парламентарните избори обаче пред БСП има точно три опции.

Първата е червените да не го подкрепят изобщо и да издигнат собствен кандидат. Това изглежда възможно с оглед политическото честолюбие на Корнелия Нинова и необяснимата, но очевидна през годините нейна мания да губи избори. Но пък стои въпросът какво ще каже по темата руското посолство и дали то няма деликатно да подтикне БСП към правилния избор. В края на краищата, Румен Радев изначално е техният човек и това не знам да се е променило досега.

Така или иначе обаче, ако БСП реши да не подкрепя Радев, това би било добра новина за целокупния български народ – двамата леви кандидати ще се бият помежду си и ще загубят задължително.

Не, че онзи неизвестен трети, който ще спечели, ще бъде особено читав човек и умен политик, защото останалите български партии няма откъде да намерят такова чудо, а ако го изкопаят отнякъде, бързо ще го заровят обратно и няма да го издигнат, за да не вземе да подкопае статуквото. 

Втората опция, която изглежда още по-вероятна, е БСП да каже нещо от сорта – ние ще имаме собствен кандидат, но ще останем приятели с Румен Радев и ще го подкрепим, ако стигне до балотаж. Това също би било добра новина за всички българи, защото номерът с приятелството по време на избори никога не се случва, хората се надъхват и най-често просто остават в къщи за балотажа. Пък и всички знаят, че прехвърлянето на гласове като партийна подкрепа не е нещо, което се случва автоматично, само с едно решение на върха.

Третата опция на БСП, най-реалистична според мен, е веднага, след като оближе новите рани, които ще получи на 4 април, партията да обяви безрезервна подкрепа за Радев. Каквито и дистанции да са се получили между тях през неговия първи мандат, във втория той може да се окаже тяхната единствена опора в новите дълги опозиционни години, които ги очакват.  

Тук обаче въпросът е дали подобна подкрепа няма да дойде твърде късно за Радев. В момента той вече се намира дълбоко в предизборна ситуация, в която сам се постави с ранната кандидатура. А сега часовникът му бързо цъка, защото на тази политическа пътека бързо се прегаря, дори без да имаш реален противник насреща. Или пък точно защото нямаш реален противник, а всички гризат само твоите кокали.

Не знам, след половинчатото решение на Корнелия Нинова, ситуацията и за БСП, и за Радев не ми се струва много лека, но пък истината е, че на мен лично изобщо не ми пука нито за тази партия, нито за този човек.

В момента много по-интересно е например какво и как ще стане с върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел след пълния провал, който претърпя в Москва.

Не, не толкова съдбата на самия Борел ме вълнува, той трябва да подаде оставка, защото като дипломат очевидно за нищо не става. Не помня друг случай, когато някой да оплеска така нещата, че руснаците да му се подиграват открито. И няма предвид само Путин, който отказа на Борел среща, или Лавров, който не го допусна да се види с Навални и му се скара безцеремонно за политиката на ЕС спрямо Русия. Подиграха се с Борел дори жалки кремълски слуги като Мария Захарова и Дмитрий Песков, които иначе не са способни и да сънуват себе си, без санкция от началството.  

Истински важният въпрос обаче е ще си вземе ли Евросъюзът реална бележка от случая, ще започнат ли тъй наречените политически върхове – в Брюксел, Берлин или Париж, да виждат истината, да казват, каквото виждат и да действат съответно или ще продължат с опитите да заглавичкват всички европейци, включително себе си, по темата за опасността и агресивността на Русия.

Проблемът е, че онова, което казва сега Жозеп Борел, след връщането си от Москва, е абсолютно правилно – „руските власти следват авторитарен път, което поражда безпокойство“, „Русия вижда екзистенциална заплаха в самите демократични ценности“, „Русия и Европа се движат в различни посоки“. С други думи, човекът вече откри топлата вода, нищо, че го направи, чак когато тя лично го опари по задника.  

Не знам каква му е годишната заплата на Борел, но настоявам да получа поне 13 пъти по-голям хонорар за компенсация на мъките ми. Още преди 13 години, когато Русия нахлу в Грузия, започнах да пиша систематично за кремълската заплаха, сигурно са го правили и много други колеги – но за сметка на това пък целият европейски връх се правеше на разсеян, човъркаше си носа и съчиняваше утешения как ей сега като скръцнем със зъби на Путин, той ще се укроти, ще започне да зачита международните правила, ще се загрижи за икономическото състояние и демократичното развитие на руското общество.  

Ами не става така, няма как от изначалното сатанинско зло да произлезе нещо добро. Няма как Путин да не анексира Крим, след бледата европейска реакция, която фактически се оказа подкрепа за войната му срещу Грузия. Няма как Кремъл да не направи за резил един висш европейски дипломат, след като дори анексирането на Крим не доведе до сериозни, дълбоки санкции, които да ударят кремълската върхушка. Вместо това се лигавим със списъци на хора, които уж няма да пуснем в Европа, нищо, че техните пари работят там необезпокоявани и същата тази Европа фактически финансира руската агресия.

И няма как ЕС да стане сериозен играч на световната политическа сцена, без бързо развитие на интеграционните процеси в самия Съюз. Брюксел трябва да намери механизмите, с които да запази меката дипломация само за вътрешна употреба, а в международен план да бъде компактен, твърд и последователен, в съответствие с все по-безумните предизвикателства, които дебнат отвсякъде.

Що се отнася до България, за нас историята с Жозеп Борел и неговото унижение в Москва трябва да стане наистина обица на непослушното ни ухо. И колчем се спомене за Русия, обицата трябва да ни дърпа ухото и да ни напомня, че Кремъл е империя жестока и безмилостна към всеки, който проявява слабост – но има респект от всеки, който намери сили да се противопостави.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПОЛИТИЧЕСКА ЩРЪКЛИЦА МАЙ Е УХАПАЛА РУМЕН РАДЕВ

февруари 3, 2021 at 8:50 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-politicheska-shtraklitsa-may-e-uhapala-rumen-radev

Лицето Румен Георгиев Радев ще се кандидатира за втори президентски мандат.

Why, бе, джанъм, както биха попитали в някои интелектуално по-издигнати среди на пловдивската „Аджисан ма`ала“.

Те вероятно не знаят, че цитират най-кратката театрална рецензия в света, дело на Бърнард Шоу. Нейното заглавие е дълго и информира, че снощи еди-коя си пиеса на еди-кой си автор се игра в еди-кой си театър. А текстът на самата статия е кратък и гласи: „Защо?“

Лицето Радев вероятно също не знае, че е обект на подобна съдържателна и изчерпателна критика. Той май е ухапан от политическата щръклица, която напоследък вилнее по целия свят, включително в България, та е побеснял за нова власт, макар да не знае какво и как да прави със старата. А може и да е защото през цялото време си вярва за всичко, което мисли и прави, до самото дъно на душата си вярва.

Нищо чудно това да е болестта – лековерието в себе си, като си спомням как Радев си вярваше през целия мандат, независимо какви нелепици ръсеше.

Например, че Крим по същество е руски и е нормално руснаците да си го вземат от Украйна, независимо от принципите и правилата на международното право. Дълбоко си вярваше, когато в Полша опита да кандърдиса страните от бившата Източна Европа за бунт против европейските санкции срещу Москва. Вярваше си и когато пред портите на българското президентство по най-грозен партизански маниер размаха юмрук срещу вразите, докато беше добре защитен от гардовете на УБО и биячите на Костя Копейкин в ролята на всенародна любов към президента.

Вярваше си, когато цяло лято призоваваше хаотичната тълпа от интереси на площада да разруши напълно поне донякъде демократичната система в страната, на чиито връх, като президент, всъщност стои самият той. Вярваше си, дори когато издигна лозунга „Мутри – вън!“, макар че с него самоотвержено, освен за себе си, свърши черната политическа работа и за всички онези мутри, които и без това се крият извън страната от българското правосъдие, каквото и да е то.

Напълно си вярваше обаче Румен Радев и после, когато в даден момент видя – или му подшушнаха – че вече няма време за реален ход, при който да стане лидер на нов политически проект и наесен чрез него да докопа изпълнителната власт, затова по-добре да запази президентската. И той обърна палачинката – събрал максималното възможно количество любов на площада, изостави публичния протест и заработи в тайно за подготовка на втория си президентски мандат. До онзи ден, когато си призна срамната тайна, макар че – мерси, айде нямаше нужда, всички и без това отдавна знаят какво гласи текстът на прочетената книга Румен Радев.  

Друг въпрос е, че душичката на този човек очевидно си е доста плитка, щом той успява така лесно и бързо да стигне до нейното дъно чрез вярата в собствената си правота. Не, че нещо му пречи да го прави, де. Вероятно още като ефрейтор, както гласи класическата приказка, той е носил маршалския жезъл в раницата и е изградил живота си около това да го спечели. За целта обаче се е лишил от някои неща, иначе много важни за нормалните хора, които искат да стават политици – способност за реална самооценка, познаване на политическите правила, принципи и граници, малко елементарен морал или поне далечно усещане за това как се държат истинските джентълмени в обществото.

Тц! Този тип ми прилича на един циганин по черни долни гащи, който в страхотен слънчев ден бърка в подмолите на реката да лови риба с голи ръце, а дисагите му висят през единия крачол и лениво се плакнат във водата.

Да, картинката е комично-гадна, но не съм я съчинил аз, как ли бих могъл. Просто съм я виждал преди много години, затова се включи асоциативното ми мислене. Бях на гости при един приятел, доктор на село, та той изпрати местния циганин да лови риба, докато ние го гледахме отдалече и пиехме студена гроздова ракия с доматена салата. А после ядохме най-вкусната пържена речна риба в живота си.

Обаче в случая с Румен Радев ние, публиката, няма да ядем риба, обратно – сами сме в ролята на рибите, които той опитва да лови в подмолите на политическата река.

Винаги ми е много смешно, когато някой, който не знае какво говори, вземе да говори.

И с Радев така – колчем зине да каже нещо и аз не само го виждам като прероден от портрет на Тато, но и го чувам да използва Татовия стил за редене на мъдри мисли. А понякога дори и самите Татови мъдри мисли.

Какво ще кажете например за последната му тирада: „В тази турбулентна година, президентската институция продължава да отстоява интересите на българите. Да бъде коректив и последна бариера срещу беззаконието и лобизма. Да задава дневен ред по всички важни теми, да обединява около значими каузи.“

Чета и препрочитам като обикновен любопитен читател, дори без да пускам 40 години тренираното си редакторско око, но виждам, че единствените думи тук, които се опират на някаква реалност, са тези, че годината е „турбулентна“. Всичко друго е пълна плява – или надробена на едро доматена салата, както ви харесва.

Ако накараме Румен Радев със свои думи да обясни кои точно интереси на нас, българите, е успяла да отстои през последната година президентската институция, пред кого ги е тя отстояла и какъв е резултатът от това, той няма да може, гаранция. И аз не мога, макар че си гледам бележките в опит да си спомня, за да му помогна.

Още по-малко пък ще може да обясни как така, без по Конституция да притежава каквито и да било инструменти от арсенала на изпълнителната и правораздавателната власт, той е успял да се превърне в коректив и  последна бариера срещу беззаконието и лобизма. Освен ако брои в своя полза историята около закупуването на новите, неруски изтребители за крещящите вече нужди българската авиация, но тя е малко като с компютрите и компотите. Доколкото помня, точно Румен Радев и неговите хора се явиха като ярки лобисти в полза на шведските самолети „Грипен“, а не се бореха срещу лобизма.

Или са се борили срещу лобизма по марксистки – чрез повече лобизъм? А може пък да са се борили тайно, някак вътре в душата си? Защото другата опция, която ми идва на ум, е да са се борили за размера на комисионата – но не вярвам, де, такива честни хора…..

Вярвам обаче, граждани, че досега вече и сами се запитахте кои ли пък са споменатите „важни теми“ и „значими каузи“, около които ви е обединил напоследък българският президент. Жаждате отговор, но съм сигурен, че, също като мен, нямате.

Не може мен например Румен Радев да ме е обединил за откритата война, която води  срещу правителството и лично срещу Бойко Борисов, защото аз тази война я водя далеч преди него, още от самото създаване на ГЕРБ. Включително и през всички онези години, когато военният Радев отривисто козируваше на цивилния Борисов.

Не може да ме е обединил около нещо, свързано с руските интереси, за които българският президент самоотвержено се застъпва винаги, защото смятам тези интереси и защитата им от разни знайни и незнайни българи за пагубни, за може би най-главният проблем, който пречи за развитието на България.

Не може да ме е обединил Радев и около призивите си да се обединим, за да се очистим от мръсотията и да тръгнем напред, защото това е демагогия и тоталитарен лозунг в стил Путин. В истинската европейска и демократична политика правилният път минава не през безпринципно обединение на всички, а през изясняване на наличните противоречиви интереси, които се съгласуват чрез диалог и в дух на толерантност. 

А поради всичко казано дотук и още много, няма как да ме обедини Румен Радев около себе си и като бъдещ президент. И изобщо не ме вълнува, че, май ухапан от зловредното насекомо, той е пощръклял да ни натрапва физиономията си чак до 2026.

Абе, граждани, аз толкова дълго няма да издържа да гледам дори себе си в огледалото, а Румен Радев иска на неговата физиономия да се наслаждавам. И на глупавата му пиеса. Защо?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РУСКАТА ПЕТА КОЛОНА В БЪЛГАРИЯ – ПО НАВАЛНИ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ, НО ПО-ДОБРЕ ДА НЕ ГИ ПОЗНАВАТЕ

януари 27, 2021 at 9:27 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ruskata-peta-kolona-v-balgariya-po-navalni-shte-gi-poznaete-no-po-dobre-da-ne-gi-poznavate

Според другаря Румен Овчаров, високо компетентен енергиен специалист и национално отговорен политик от БСП, „историята с Навални е сюжет от селска вечеринка“.

С други думи – на политическата сцена пред очите ни се разиграва театро, а целокупната публика плаче горко, сякаш гледа пиесата за Многострадалната Геновева. След което мъжката половина отсяда в кръчмата да се напие от мъка, а дамската – в къщи да си доплаче, докато сготви. Щото ще яде бой, ако курдиса мъжката половина да си ляга не само пияна, но и гладна.  

Другарят Овчаров отдавна е известен с голямата си уста и умението да подхвърля уж иронични изречения, които в родната му БСП минават за остроумни шеги, но в нормалния живот – за чисти глупости. Да, поне на мен той ми е известен още от времето, когато беше министър на енергетиката в правителството на Жан Виденов и се забавляваше да дава   своя безценен принос в пълното съсипване на България. После продължи да се забавлява с още една порция от същото, но вече като министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев.

Вероятно още тогава е знаел обаче, че искреното му забавление ще остане безнаказано. Нещо повече – вместо да търка наровете в затворническата килия, ще му се връчи огромна заплата, чрез харченето на която да пази златната акция на българската държава в руския „Лукойл“, колкото и някои да твърдят, че той не е руски. Тоест, пратен бе Овчаров да служи директно на господарите си.   

И продължава да им служи. Например сега с изказването си подтиква целия русофилски български народ да мисли, че самият Навални е сценарист и режисьор на историята от въпросната селска вечеринка.

Парадоксално обаче е, че другарят Овчаров не бърка, само дето, както обикновено правят отговорни руско-леви комунистически другари, и този път той изкривява истината в полза на господарите си. Защото всички останали хора по света са наясно, че истински сценарист и режисьор на театрото с Навални е самият Кремъл.

Номерът е, че, както всяка машина се движи с оборота на най-бавната си част, така и кремълските сценарии и режисури са плод на мозъка на възможно най-тъпия от всички участници в процеса надолу по веригата.

Вероятно Путин е възложил на шефа на ФСБ задачата ефективно да бъде неутрализиран Алексей Навални, онзи го е прехвърлил на помощника си, той на отдела по активни мероприятия и накрая гениалният план е разработен от онова малко плъхче зад третото бюро вляво до прозореца. Така че вместо да неутрализират опозиционера, като му свият някои високо интелектуален номер, те тръгнаха с рогата напред – да го тровят, а после да го арестуват.

Тъпота на тъпотите и чудовищна тъпота.

Има много по-лесни и ефективни начини да се направи това. Например – официално да поканят Навални да изнесе лекция на форума „Валдай“ по темата за политиката на Русия спрямо Украйна и той щеше да падне в троен капан – ако откаже изобщо, се дискредитира сам; ако изнесе лекцията и е силно критичен към путинската агресивна политика и кражбата на Крим, се дискредитира пред империалистически настроения руски народ; ако не е достатъчно критичен обаче, а колеблив – дискредитира се пред Запада.

Така че след един такъв „демократичен“ жест, можеше спокойно да последва „сбогом на Навални от политиката“. Но не – тия кремълски обитатели, начело с Путин, са толкова тъпи, че дори едно истинско театро не могат да ти разиграят както трябва.

Но пък си имат предани последователи и защитници по света, а най-вече – у нас.

И ето ви я другарката Корнелия Нинова, опитва, горката, и тя да даде своя безценен принос в защита на кремълския режим. „Случаят с Навални е вътрешен проблем на Русия“ – отсече червената примадона. Като цяло, също казва истината. Но нейната манипулация е, че набляга на „вътрешен“, като внушава, че демократичният свят не трябва да се меси във вътрешните работи на Русия. Вместо да наблегне на „проблем“, който – да, съществува реално за Кремъл.

Още по-лошо стана обаче след това, когато Нинова реши да бъде още по-умна и заяви: „На г-н Навални трябва да се гарантират правата и честен съдебен процес. От там нататък зависи от съдебната система на Русия“.

Ами сега? Както аз разбирам тези думи, това означава, че другарката Нинова има някакви съмнения по отношение гаранциите, които хуманна Русия дава за човешките права изобщо и в частност – тези на Алексей Навални. И също – че има колебания относно възможността процесът срещу него да не е съвсем честен.
Направо срам да го хване всеки самоотвержен български русофил – как може тази девойка, назначена на високия партиен пост с основната цел да брани руското влияние в България, изразяващо се под формата на беззаветна руско-българска дружба, да вземе да се пропука с някакви лигави, почти либерални съмнения.

В това отношение например много по-твърди се оказаха българските депутати от БСП и ВМРО в Брюксел. Те категорично не подкрепиха резолюцията на Европейския парламент, която призова Москва да освободи Навални и препоръча ЕС да въведе нови санкции срещу Кремъл, включително да спре строежа на газопровода „Северен поток 2“. Ама нашите депутати устояха любовта си към Русия, не се поддадоха на козните на запада и най-патриотично се изсулиха от участие в съответното заседание.

Не знам само, граждани, техният светъл пример ли продължава да ръководи смелия български президент Румен Радев, който вече сума време не се е произнесъл по случая Навални или неговият безценен политически опит да мълчи като партизанка на разпит се оказа тяхно ръководно светило.

В края на краищата, вероятно няма и никакво значение кое е първичното в случая, защото всички са от онова традиционно комунистическо и ченгеджийско котило, закърмено с преданост повече към Русия, нежели към България.

„Оглушителното мълчание на Радев“ – така определи случващото се премиерът Бойко Борисов. Не, че по отношение случая Навални самият той изрази нещо повече от общата европейска позиция в нейния най-мек вариант, но по отношение на Радевото мълчание е прав. Оглушително е – и надалече се чува.

„Борисов се прави на радетел за демокрацията, защото вече приключи с тази в България и затова „освобождава“ други народи“ – опита се Румен Радев да прихване малко ирония от адаша си Овчаров. Ама и на него не му се получи. Защото той може да каже сто неща за Борисов в рамките на войната между тях, но фактът си остава – и докато отговаряше на премиерската покана да се произнесе за Навални, президентът пак не каза и думичка по темата.

Вместо това излезе допълнително да  обяснява умствено щедрият му съветник Александър Маринов. То опита да убеди света, че президентът изобщо не е длъжен да каже каквото и да било, защото по принцип външната политика се разработва от правителството.

Да, бе, а да пращаме наши хора за посланици можем. И също – да твърдим, че Крим е руски, в разрез както с правителствената българска, така и с общата европейска политика по въпроса. Това е ОК, а?

Като цяло, тази защитна теза на Маринов е толкова слаба, че ако, вместо с въже, решат с нея да бесят Навални, ще се скъса и той ще оцелее. Защото – да, формално българският президент може и да не е задължен пряко от закона да каже каквото и да било. Но то е длъжен по наистина важни въпроси да има позиция и да я сподели със своите избиратели и останалите граждани, на които все пак е президент. Така се прави в политиката – една комбинация от наука и изкуство, за която Радев досега май само е чувал.

Та ето ги, де, част от онези руски петоколонници в България, които по Навални ще ги познаете, както ви обещах в заглавието. И които наистина не бихте искали да познавате, защото това е обидно за човешката природа.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НАВАЛНИ ЗА ЗАКУСКА, МИТРОФАНОВА ЗА ОСНОВНО, „КАТЮША“ ЗА ДЕСЕРТ

януари 20, 2021 at 10:25 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-navalni-za-zakuska-mitrofanova-za-osnovno-katyusha-za-desert

С творческото посрещане на Алексей Навални в родината-мать, на Кремъл пак му се изуха гащите и му лъснаха срамотиите. Не, че на императора му пука от това, ама за останалия свят гледката е твърде неприятна по няколко причини.

Първо, гащите на кремълската власт не са прани от царско време и са не просто мръсни, а кирливи от натрупаното по тях. Цветът им не съществува в нормална палитра и вонят като за световно. Вонят на творчески опит в организираните държавни престъпления, заложен от царската Охранка, бурно развит при ЧК и ГПУ на болшевиките, минал през сталинско-брежневските СМЕРШ и КГБ, та до модерните организирани престъпници от ФСБ и ГРУ. На смърт вонят гащите на режима, на низки престъпления, на наглост и лъжи.

Второ, напоследък кремълските гащи се изуват много често, а това вече е досадно. Да, първия път през ерата Путин, светът наблюдаваше с интерес, за да види колко е акълът на новата власт. Втория път гледаше с удивление нейната наглост. Третия път – с боязън, че режимът ще се изуе публично четвърти път. Оттам нататък е само чиста досада.

И трето, режимът няма чувство за хумор, а подхожда към всичко еднакво сериозно. Дали ще използва химическо оръжие в Сирия срещу мирни граждани, дали ще краде от Украйна полуострови или ще разиграва вселенски цирк при посрещането на един човек на летището, прави го планирано, силово и с гримаса на лицето, която трябва да мине за усмивка. И която казва на света да си такова майката, щото иначе той, Кремъл, ще му я такова.

Не, че може реално да му я такова – но държането на тъп уличен бабаит прави руската заплаха още по-отвратителна. Както и липсата на адекватна реакция от света.

„Призоваваме руските власти да освободят Навални, защото иначе нарушават човешките му права“ – каза шефът на Европейския парламент Давид Сасоли. Много проницателно. Те руските власти просто не си дават сметка, че нарушават свещени права, но като им се напомни, ще скочат да ги възстановят немедлено. И ще се извинят даже.

Ако не беше женен Навални, можеха и Марийка Захарова да му пратят в килията, та да го утеши с някакъв умствен стриптийз. Тя и без това вече словесно се разголи по-рано, като призова Западът да се тревожи за собствените си проблеми, не за Навални.

Да, има такива проблеми. Един от тях е, че Западът не се тревожи достатъчно адекватно и за Навални, и за другите руски предизвикателства. Срещу тях се излиза с декларации, разнообразени от някоя и друга санкция, макар че това продължава седма година – от окупацията на Крим насам, и пълната неефективност на този подход е доказана.  

Самият председател на ЕК Урсула фон Лайден каза по повод гангстерското отвличане на Алексей Навални: „Задържането на политически съперници противоречи на международните задължения на Русия“.

Ау-у-у, колко страшно, в Кремъл направо им се разтрепериха мартинките. От смях. Щото Русия е хитра, вече прие закон, че нейните международни задължения нямат сила, ако са в противоречие с вътрешното законодателство, разбирай – с волята на императора и болярите. Не ми се вярва цял председател на Европейската комисия да не е информиран за това, но защо тогава дрънка нелепици, за мен е въпрос с повишена трудност.

На същата кълка лежат обаче и американците. Майк Помпео заяви: „САЩ твърдо осъждат задържането на руския опозиционер Алексей Навални при връщането му в Русия няколко месеца след предполагаемия опит за отравянето му.“ Много хубаво изречение, обаче с две неясноти. Едната е колко „твърдо“ е твърдото осъждане в сегашното вашингтонско междуцарствие, другата – какво от това.
Дори с голям шум демократичният свят да вземе решение за нови, допълнителни санкции срещу Русия по повод Навални, то ще се впишат неколцина мужици в някакъв санкционен списък и те веднага ще си го преместят от единия крачол в другия.

В линията на това поведение на демократичния свят, но в още по-мек вариант, се държи и България. Премиерът Бойко Борисов каза по повод ареста на Навални, че се застрашават неговите права и сигурност. Толкоз. Не се споменават руските власти, не се осъждат те, няма идея за ответна реакция. За разлика от Литва, Латвия и Естония, които нарекоха действията на Кремъл „безсрамен акт“ и призоваха ЕС за „рестриктивни мерки“.

Мога да го разбера Борисов, не мога да го оправдая, но мога да го разбера. Той е толкова затънал „скришно“ да прави газови и други метани на Кремъл, докато наяве се представя за истински европейски политик, че за него няма достойно измъкване. Нищо, че с връщането си в Русия самият Алексей Навални даде на всички прекрасен пример как се прави достойна политика.

Така или иначе, Борисов очаква съвсем скоро, с идването на новия руски посланик Елеонора Митрофанова, Дамоклевият меч над главата му да натежи още повече. Старият посланик Макаров, въпреки страшното си име, ниското чело и квадратната челюст, се оказа слаба ракия. Да, той отигра нещата с руския газопровод от Турция за Сърбия, за който България доброволно плати 3 милиарда лева грешни пари, понаправи някой и друг руски паметник в страната и докара нещата до там, че практически всички активни български политици в момента са или проруски ориентирани, или в най-добрия случай мълчат като партизани на разпит по темата за руските безчинства.

Но Макаров допусна да се случат агентурни провали на клоуните от ГРУ, каквито Кремъл не прощава. А най-важното – не успя да превърне София в истински балкански център не само на руското разузнаване и спец-операциите, а и на руското духовно и културно влияние.

Точно това вероятно ще бъде основната мисия на тьотя Митрофанова, комунистическо-ченгеджийско отроче, възпитаник на МГИМО, Московския държавен институт по международни отношения, известен като ковачница на руски кадрови офицери от дипломацията.  

Немалко българи са женени за рускиня и знаят как тя скоро взима властта в къщата – първо със секс, после с горко хлипане, след това с крясъци, а накрая с точилката. Мисля, че точно от това се страхува в момента Борисов. Митрофанова е на път да му се тупне в къщата и да започне да се разпорежда. А тя вероятно няма намерение да спазва правилата, да се отдава на смешни танци и други безобидни развлечения в полза на българския народ, както прави американската посланичка Херо Мустафа.

Просто Митрофанова не е научена на това. Като участник в различни дипломатически мисии и началник на Федералната агенция Россотрудничество, тя е научена да прокарва руското влияние по всякакъв начин – с ласкателство, с пари, със заплаха и сила. И ще го прокарва в София с наистина твърда ръка, не само защото това е единственото, което знае и може, не само защото тук има много местни мекерета, които ще помагат, но и защото ще се стреми да не повтаря провалите на предшественика си.

Така че прогнозата е лесна. С идването на Митрофанова, първо, тъй нареченият „Руски културно-информационен център“ в София, който е стандартно прикритие за шпионска дейност и инструмент за подхранване на петата колона, ще се активизира сериозно. Второ, пипалата му ще се протегнат и към други балкански страни, за да влеят отровата си по местата, където сръбските пипала не стигат чак толкова дълбоко – Македония, Албания, Косово. Трето, за българските служби вече няма да е толкова лесно да хващат и гонят невинни руски дипломати, защото политическите им началници, добре посъветвани от Митрофанова, горещо ще им препоръчат да не се увличат в чак толкова патриотична дейност. Четвърто, може би отново ще бъде максимално затруднен процесът на подмяна на старите руски оръжия на българската армия с натовски. Пето, ще се работи много усилено сред местната русофилска флора и фауна с цел преизбирането на Румен Радев за президент. Шесто, вероятно е, ако той бъде преизбран, да видим триумфално посещение в София на някой от големите фактори в руската политика, защо не и самия Путин. И така нататък, все неща, които ще скрепят още повече и без това прекалено горещата българо-руска дружба.

Не знам как може да е толкова гореща, особено на фона на две от последните новини от самата Русия.

Някакъв руски „Национален комитет + 60“ е изпратил писмо до патриарха от КГБ Кирил с искане император Путин да се канонизира приживе за светец, а след смъртта тялото му да бъде „превърнато в свети мощи“. Само не е ясно дали те ще се разпродават на парче, за да се оправи тежкото икономическо положение на Русия или ще се сложат в мавзолей и ще им се кланяме като на мощите на Ленин.

Другата потресаваща новина е свързана с идеята на руския олимпийски комитет песента „Катюша“ да се пуска на техните спортисти по големите международни форуми, тъй като – заради приноса им в държавно организираното дрогиране – на тях, горките, е забранено да им се пуска химна. А те без музика са нещастни.

Защо точно „Катюша“ обаче, а не някоя дисидентска песен на Висоцки например, не е ясно. Ама то от умовете на отговорните руски другари какво да очакваш, освен да са пълни с идеята за маршировки и стрелби.

И нашите ли с това са пълни, бе, граждани на Обединена Европа?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: НОВАТА НОРМАЛНОСТ ИЛИ АХ, ТОЗИ ГАДЕН ПЕНИС

януари 13, 2021 at 10:33 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-novata-normalnost-ili-ah-tozi-gaden-penis

Вече никога няма да казвам, че съм мъж – това е гаден сексизъм, който потиска не само жените, а и всички останали. А още по-малко ще говоря за себе си като за „нормален“, тоест, за мъж, който харесва жените – радва се отблизо и далеч на красотата им, прави им комплименти, отваря им вратата при случай или им сваля гащичките при наличие на нотариално заверено желание от тяхна страна, изобщо, държи се като гнусен рицар от Ранното Средновековие.

Още по-отвратително е всичко това, защото го правя само за жените, не и за хората с друга сексуална ориентация. А те имат права.

Фактът, че съм готов да причинявам описаните гадости включително на лесбийките, защото ги смятам все пак за жени, май само влошава цялата работа. Самите лесбийки ме нападат, защото, казват, по този начин ги приемам за различни. Макар че всъщност е точно обратното – приемам ги за еднакви с другите жени и се отнасям към тях съответно на доброто си средновековно възпитание, без да се интересувам от различията в сексуалната ориентация.

Не трябваше ли така да бъде в Новата нормалност. Но не, не съм нормален, признавам си – ненормален съм. Ненормален съм, щом се съгласявам да ми викат, че не съм нормален, задето съм нормален.

Но това е само поредният парадокс – обикновено явление в нашето време на „политическа коректност“, в което не само божиите, а и обикновените природни закони нямат значение, щом някой пощурял тъпак реши, че са създадени като заговор лично срещу него и надуе гайдата на популизма. А всички останали хукнат да му вървят по гайдата.

Вече ще поправям хората, които ме наричат „журналист“ или „писател“. Тези думи са в мъжки род, а това веднага създава чувство за отхвърляне и малоценност сред останалите. И в никакъв случай няма да позволявам да говорят за мен като за „той“. Това твърде коварно местоимение е измислено в древността, за да погали мъжкото его, да узакони половата неравнопоставеност и да нанесе силен удар по правата на беззащитните „тя“, „то“, жени-котки, мъже-паяци и  всички останали чудатости от цирка на живота.

Закономерно възниква обаче въпросът как изобщо трябва да бъда наричан, ако наистина искам да избегна опасните капани на сексизма и половата некоректност. Дълго мислих, но смятам, че стигнах до правилния отговор – ще трябва да се наричам, а и другите да ме наричат „лесбийка с мустаци, малки цици и пенис“.

Това е то – напълно коректно спрямо всички останали, а и, с някои необходими уточнения – напълно истинно спрямо самия мен.

Уточненията са четири. Първо – сигурен съм, че ако бях жена, щях да бъда лесбийка, защото жените са наистина много готини, как да не ги обичаш. Така че в случая мога да се представя пред взискателната публика с едно ментално „аз“, което си живее в мен и което всеки психоаналитик би открил без проблеми, защото ще му го призная веднага, щом легна на дивана.

Второ – наистина имам мустаци, каквито притежават също всяка уважаваща себе си лесбийка, доста гейове и трансджендъри. Фактът, че съм завъдил мустаците още през юношеските години, не помня точно защо, но вероятно като признак на чиста мъжественост, няма никакво значение.

Трето, имам малки цици. Срам, не срам, факт е – малки са, но пък са естествени. Щото то възрастта и пържолите с червено вино вечер не прощават дори на мъжката фигура, не само на женската.

И четвърто – имам пенис. Добре, де, виновен съм. Но какво да направя, като така са ме създали родителите ми и Природата, която си играе на „тука има, тука нема“ с разните Хикс и Игрек хромозоми. Да го отрежа ли сега за кефа на някой, който не ме приема за такъв, какъвто съм, или великодушно ще ми позволите да си го задържа, при условие, че не го развявам много-много?

Ето на какви мисли ме наведе идеята на демократите Нанси Пелоси и Джеймс Макгавърн от американския конгрес, които, съобщава се, подготвят реформа, за да насърчат „разнообразието и приобщаването“. Тези хора са цитирани да казват, че пакетът от мерки „ще зачита всички полови идентичности чрез промяна на местоименията и семейните отношения, за да бъдат джендър неутрални“.

Тези типове, още недошли официално Байдън и Харис на власт, захванаха да мислят и редят глупости.
Как ще променяш местоименията, бе, Сульо, ти да не си пияният Господ на езика, та ще законодателстваш в тази сфера. Нали многобройните подобни опити досега доказаха пълната несъстоятелност на идеята – защо не си вземем поука.

Не може вече да се казва „негър“, тази дума има пейоративен смисъл, но ако искам, аз мога да поставя заместващата я „коректна“ дума „афроамериканец“ в контекст, от който ще ти се завие свят. Например мога да попитам – колко афроамериканци са необходими, за да се изнасили бяла жена, а те да бъдат признати за невинни от американския съд? Двама стигат ли или трябва да са поне трима?

Гадно, а? Обаче е добър пример.

А мога да се подигравам и още с Господарите на лошите думи. Мога да кажа например – няма смисъл да мажеш лицата на афроамериканците със сажди, за да ги включиш в класически джазов оркестър, защото те и без това си изглеждат много добре. Познайте от 10 пъти – коя тук е мръсната, некоректна дума, която би причинила душевни страдания на горките афроамериканци. Ами и от 100 пъти няма да познаете, защото такава дума в изречението няма. А то е наистина обидно.

Или да припомня за кой ли път класическия въпрос – ако негрите в САЩ са афроамериканци, то какви са негрите в Европа – афроевропейци? Или евроафриканци?

Това показва само едно – мисленето, че проблемът на мисленето е в самите думи, е напълно тъпо, проблемът с думите е в самото мислене.

Освен това, измислянето и узаконяването на едно общо местоимение, което да бъде  политически коректно и да се използва спрямо всички, не само не е никак лесно, но и изобщо не работи в полза на „разнообразието“, както настояват Пелоси и Макгавърн. Обратно – то вкарва всички различия в един кюп, тоест, работи точно в полза на еднообразието. И пак давам разбираем пример, защото и с просто око се вижда как бясната левичарска пропаганда съзнателно изкривява нещата и не ги представя нормално пред нормалните хора.

Като имаме многообразие от дървета в природата, ние измисляме на всеки вид дърво отделно наименование, за да ги отличаваме от останалите и така чрез езикови средства поддържаме идеята за наличието на истинско многообразие. Не наричаме всички дървета с политически коректното общо название „дърво“ и толкоз. Абсолютно същото важи и във всяка друга сфера – в напредничави науки като химията например, в астрономията или физиката, където всяко вещество, всяка планета и всяка елементарна частица си имат отделно име и всички са важни.

Защо тогава искаме по отношение на половото разнообразие да правим обратното – а то да сработи. Ами няма да сработи, бе, госпожи и господа умници.
Лошото в случая е, че тези, които предлагат и правят споменатите глупости, много добре знаят, че няма да сработи, а всичките им действия имат една единствена цел – популистки политически печалби, нищо друго.

Те не могат да ми обяснят как така жената и мъжът са равни по друг начин, освен пред закона и Бога.

Ами нали една жена – и десет пениса да си присади – пак няма да се сдобие с Игрек хромозома, задължително ще държи картата на света с Австралия нагоре и ще страда като младият Вертер – първо за обувки, а, непосредствено след това – от обувки. Мъжки, мъжки – ама обувки.

А пък един мъж, дори да се кастрира, ще продължи да се придържа към лошите навици – да гледа в огъня или екрана на телевизора, без да вижда нищо, освен жени, лов и футбол, да пие ракия в добро и зло, докато смъртта ги раздели, да пикае прав и да държи вдигнат капака на тоалетната чиния, дори да го награждават със секс всеки път, щом стори обратното. /Това с пикането и капака не е валидно само в Германия, но там май жените не те учат на добри навици със секс, а с бой, затова имат такъв успех./

С други думи, граждани, апелирам за две неща – за разума и да се държим естествено. Да не се лигавим, като измисляме нови думи, за да обозначим прастари факти, състояния и чувства. Ако се придържаме максимално към истината, правим света не само по-добър, но и по-разбираем, ако я затлачваме с измислици – водим демократичното си общество към самоубийство. А истинските противници на демокрацията клечат наоколо като хиени и чакат сами да се нараним, за да ни разкъсат по-лесно.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: 2021 ЗАПОЧВА ГЛУПАВО, ЩЕ ПАДНЕ ВЕСЕЛБА

януари 6, 2021 at 11:30 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-2021-zapochva-glupavo-shte-padne-veselba

Добре започваме новата година – свършихме работата на руснаците и пуснахме отдавна бленувания Руски поток през тръбите на Турски, Балкански и Български към братска Сърбия.

Зер – как иначе „Сърбия ще стане по-богата“, както отбеляза специално при откриването на газопровода Вучич, в усмихнатото присъствие на руския посланик и в забележителното отсъствие на българския премиер Бойко Борисов. Ами как няма да стане Сърбия по-богата, след като не руснаците и не сърбите се бръкнаха с 3 милиарда лева, за да се свържат с газови тръби помежду си, а ние, бедните европейци, платихме техния масраф. 

И как иначе сърбите ще трупат мускули и ще дрънкат руско оръжие из Балканите, включително направо под носа ни, ако нямат достатъчно енергия. Да, не само пускаме през небето си руските ракетите, които, щом кацнат, веднага стават сръбски, а сега и по земята си пускаме газа, който ще осигури доброто им обслужване.   

И как иначе ще имат сили сърбите да извиват ръцете на ЕС – приемете ни и ни дайте парче от европейската баница, щото сме много готини, а вие сте много виновни пред нас, че ни бомбардирахте, за да спасите гадните албанци. А и открай време вие, западняците, много ни обичате и искате да дойдем в лоното брюкселско. Добре, де, съгласни сме – при общия европейски бюджет ще влезем, ама в НАТО-то ви – не, колкото и да настоявате. Щото Русия е наш приятел, не НАТО.

Руски пачаври! Имам предвид – и те, и ние.

Ама нищо, де, забавно е да гледа човек как България, вместо да върви напред и нагоре по новите си европейски магистрали, се гъне като червей и прави всичко възможно да пълзи назад по старите, кални руски пътеки. И как политиците ни – всички до един, които в момента са във властта или около нея – измислят всевъзможни формули и фокуси, крият се по тъмното на парламента и МС, бягат от отговорност по кьошетата на държавата и изобщо се държат като политически клоуни, само за да докажат колко са верноподани на Кремъл.

Вече толкова ми писна да протестирам срещу подобно антибългарско и антиевропейско поведение, а нищо да не се променя през последните над 30 години, че наистина ми остава да спра да се тормозя и само да се забавлявам. Не ме обвинявайте, че се предавам, не – просто в този живот нямам повече нито време, нито сили да се занимавам с идиоти, достатъчно похарчих. Имам толкова много недовършени дела, които ме чакат. Пък и наистина е смешно да гледаш отстрани клоуните как се млатят.

Голямо млатене, тоест, голяма веселба, се очертава да настане и около изборите през тази година. На всичкото отгоре, те са два вида – парламентарни и президентски, а още отсега е ясно, че двата избора са здраво свързани – като крачолите на панталон.

Да позная ли колко пролетни птички ще гласуват например за новосъздадената партия на лицето Васил Божков, обвиняем по 19 точки?

Много – гласи отговорът. Много хора ще гласуват за него. И това не е измъкване от ситуацията, както се измъкна пияният Швейк, дето обеща на редника Кунерт да познае името на бъдещата му жена и наистина позна – госпожа Кунертова. Не, прогнозата ми е съвсем точна и се базира на проста сметка. Както се съобщава, 900 души са учредили партията на Божков и дори половината от тях да гласуват за нея, това би било вече много. Много повече от нулата, която този човек заслужава. А ако гласуват всички 900? А ако всеки от тях убеди по двама роднини да гласуват също? И те от своя страна убедят по още двама…..

Пет или шест партии ще има в бъдещия парламент – категорични са социолозите. Ами от Алфа рисърч да ме бяха попитали. Срещу финансиране от само половината пари, похарчени за изследването, щях да им кажа точно този резултат тутакси, без изобщо да се замислям. А те нямаше да се морят и щяха да спестят някой лев.

Защото то отдавна е ясно, че без ГЕРБ, БСП и ДПС пак няма да минем. И е ясно също, че още две-три от дребните камбанки ще влязат, колкото да направят конфигурацията съвсем невъзможна за реална политика. В смисъл, да докарат нещата до пълна невъзможност да се състави правителство, освен ако не се случи глупостта, която се пророкува отдавна – „голяма коалиция“ на „националното съгласие“ или на „националното спасение“. Това е бленувана комбинация за онези, които отдавна са извън властта, най-вече – БСП.

За ДПС не важи чак толкова, щото то никога не се е отдалечавало не само от порциите, но и от таланта /на Доган/ да ги разпределя. Ако говорим за някаква промяна през годините в това отношение, то тя е единствено по темата дали с лявата или с дясната ръка върхушката на партията бърка в кацата с меда.
Не им завиждам на хората от ДПС, дето викаше един приятел – и аз искам някой да ме корумпира, ама при мен не идват. А и щом за толкова години никоя от „българските“ партии не разбра как да подхлъзне ДПС, обратно, всички се подхлъзваха на поставените им от тях кори, аз ли да си късам нервите заради тях. Който го може, го може, останалите – да се научат.

Много трепети и радини вълнения ни тресат сега и по въпроса кои от малките партии ще влязат утре в парламента, ама предлагам да не се хабим толкова, които и да са, те само ще гарантират един мандат финансово спокойствие за лидерите си, но няма да сътворят нито една от реформите, за които сега надуват мускули. И така е по-добре, де, щото като им слушам идеите за реформи – бягай, майсторе, че дуварът пада. 

Да, забавно ще бъде в новия парламент – но съм сигурен, че от конфигурацията, която ще се получи там, ще се изяснят нещата и около президентския вот.

Засега е ясно само, че Румен Радев, колкото и некадърен президент да е, се смята за кадърен и ще се кандидатира пак. Или някой му каза да се кандидатира пак, независимо от кадърността си. Иначе покрай  протестите той бая беше залитнал да съгражда новия си политически проект и да се бори за изпълнителната власт.

Важният въпрос обаче е кой ще се изправи срещу Радев. Това може да е Бойко Борисов, но може и да не е Бойко Борисов. Ако ГЕРБ спечели достатъчно парламентарно мнозинство, че да направи някаква, макар много гнусна коалиция като сегашната и пак да управлява, не виждам защо той да се отказва от рекорден четвърти мандат. Още повече – с реализацията на Руски поток, Кремъл що да сменя печелившия кон.

От друга страна обаче, ако ГЕРБ затъне в парламентарното блато и се изравни с БСП, ще има нужда от политическа патерица – а какво по-добро от това силният ти лидер да стане президент и така да контролира едновременно не две, а три власти. Пълен политически кеф! И много демократично!

Но не ме разбирайте погрешно, не казвам, че, за да се избегне подобна опасност, трябва да се подкрепи Радев. Отнюд! Казвам обаче, че българското общество май е тотално некадърно да намери сред себе си и да излъчи дори един читав човек за президент – да не говорим много читави хора за цяла партия.

Но веселбата през 2021 няма да свърши дотук. Кръшно стартира годината образователният министър Красимир Вълчев. Той съвсем сериозно ни уведоми, че ще вкара пак децата в училище, за да избухне епидемията от Ковид 19 с нова сила, само защото „в някои села няма нито един заразен от вируса и там изобщо не разбират защо трябва да е затворена детската градини или училището“.
Не, не разбират. Ами има доста по-простичък изход, бе, неуважаеми г-н министре – пращаме им десетина болни да минат през селото, да поседнат в кръчмата, да се разбъбрят с роднини и познати, и готово, веднага ще разберат. Обаче да избиваме българските учители заради невежеството на някои села, не ми се струва особено редно.

Но има и още нещо, министърът продължава да държи на възможно най-тъпата идея, родена в неговото министерство. В трудна ситуация обикновено работи най-простото решение, при умните все нещо се прецаква. Има даже цяла философия, посветена на това – Бръсначът на Окам. А Бръсначът в случая казва или всички да учат в училище, или всички да са дистанционно.

Но не, българските образователни гении са решили тотално да пре…т работата и да сътворят смесена система – един час този клас ще кара присъствено, другият час – дистанционно, а другият клас пък ще е първо дистанционно, после присъствено. И на следващия ден всичко ще е обратно, за голямо удоволствие на министерските чиновници. Освен това, според министерството няма нужда да се носят маски, но ако някое училище пририта за тях и реши – там се носят.

Все едно, че българското образование в момента живее в изкривеното съзнание на някой си доцент Мангъров. Ако аз бях учител, още на третия ден щях да направя ефективна стачка, защото така, от една страна, изобщо не се намалява възможността всички в училище да се заразяват взаимно и децата да пренасят заразата в къщи, на детската площадка и къде ли не още. От друга страна – не се подобрява качеството на средата, напротив, тя става все по-изнервена и хаотична, а така няма да се постигне бленуваната от МО социализация. И от трета страна – не се облекчава работата на учителите, а се усложнява. Те ще трябва да подготвят два вида уроци – и дистанционни, и присъствени, защото няма съмнение, че двете неща са различни като подход и методика. Никой обаче не се сеща, че за двойната работа би трябвало и да се плаща двойно. С други думи, ползата от последните решение на МО е нула, вредите – много.

Типично по български – как да не умреш от смях. Или от патриотизъм, в краен случай.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

2021 – ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР И ДРУГИ НЕИЗБОРИ

януари 4, 2021 at 8:07 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

– Пламен, миналата година в България не се стигна до предсрочни парламентарни избори, но през пролетта идват редовните – какви са очакванията, свързани с тях?

– Изборите, в зависимост от ситуацията с коронавируса, ще са между март и май. Във връзка с тях много се говори за очаквана сериозна промяна,  но аз съм силно скептичен, Фили, към подобна възможност.

– Защо?

– Защото няма нито едно основание да мислим, че статуквото ще бъде променено, просто промяна няма откъде да дойде. В страната няма нова, сериозна политическа алтернатива, а старите играчи са се окопали дълбоко и най-вероятно конфигурацията в бъдещия парламент ще е близка до сегашната. Тоест, ГЕРБ пак ще е водеща политическа сила, втората, БСП, няма да изостане повече от сега, но въпросът е дали ще се приближи до ГЕРБ и колко, а за ДПС като трета партия човек може вече спокойно да заложи солидна сума пари.

– Много се говори обаче за възможността малките партии да променят нещата. Твърдят го и леви, и десни – но може ли наистина да стане?

– Много вълнения и шум има по темата колко и кои малки формации ще влязат в бъдещия парламент, но какъвто и да е отговорът, те няма да променят нищо. Нито една от тези партии с претенции не е доказала с програма, принципи и поведение, че, освен да осигури на шефовете си топли депутатски места, може да постигне нещо повече. Това означава, че след парламентарните избори ще бъде изключително трудно съставянето дори на правителство, което да е достатъчно стабилно, та да си изкара мандата. Какво остава за такова, което да има сили и възможности за необходимите реформи.

– Ще следим парламентарните избори като акцент на 2021, но тогава има и президентски избори. От тях какво да очакваме?

– Аз лично очаквам много шум, изключително напрягане на ситуацията в страната и непредвидим засега резултат.

– Какви са аргументите ти за това?

– Първо, публиката ще е здраво подгряла на парламентарните избори, загубилите ще искат реванш, спечелилите ще искат да затвърдят победата. И няма да има жестове като онзи на Борисов през 2016 – нарочно да издигне срещу Румен Радев напълно неизбираемата Цецка Цачева. Сега парламентарните позиции на всички партии са крехки и всяка ще иска да има опора в лицето на президента. Второ, президентските избори са персонални, а по тази линия много по-лесно се вадят компромати и стават скандали. Трето, вече е ясно, че Румен Радев ще се кандидатира за втори мандат, но не е ясно дали БСП пак ще го подкрепи. Четвърто, абсолютно неясно е кой ще се изправи срещу него от ГЕРБ. Отдавна се очаква Бойко Борисов да се оттегли от активната политика, но чрез президентския пост да гарантира нова жизненост и за себе си, и за партията. Дали това ще стане точно сега обаче – може би отговорът все пак зависи от резултатите на парламентарните избори. И пето, съвсем хипотетично, както подхвърли наскоро Иво Инджев – я да си представим, че на терена се появи трети силен играч, например Иван Костов. Тогава направо не ми се мисли какво ще стане.

– Пламен, а дали и доколко ситуацията с епидемията от КОВИД 19 може да повлияе на политическите процеси в страната?

– Засега изглежда, че не много, Фили, макар според някои обедняването на хората, което е следствие от ситуацията с вируса, рефлектира като засилено обществено недоверие към правителството. Дали е така и докъде ще се развие процесът е трудно да се каже, може би с наближаването на изборите ще е по-ясно. А и ГЕРБ добре се застрахова срещу такова развитие. Те приеха щедър бюджет за 2021, който не е реформаторски, но е ориентиран към помощ за най-засегнатите отрасли на икономиката и слабите обществени групи. На всичкото отгоре, бюджетът е подкрепен и от ЕС със солидни пари, които са целеви за справяне с вирусната криза. Така че, Фили, засега не очаквам КОВИД 19 да има огромно влияние и да доведе до изкривяване на политическата ситуация.

– А и ваксините вече идват, което принципно би трябвало да е светлина в тунела…..

– Да, ваксините идват, друг е въпросът за разумното отношение на хората към тях, но, така или иначе, като цяло в тази посока през 2021 очаквам разведряване. За разлика от други две посоки, където ще усетим негативни ефекти от собственото си поведение.

– Какви други посоки имаш предвид?

– Първо, готовността на САЩ да налагат санкции срещу руските газови тръби, които обхващат Европа в клещи от Север и Юг. Макар властите тук да се правят на разсеяни, няма да се отървем леко, само защото сме нарекли строящия се през наша територия „Турски поток“ „Балкански“ или „Български“. И децата знаят, че той си остава все така руски, а типичното ни шикалкавене само може да ни докара по-големи беди. Другата важна тема е за Македония и блокираното от нас начало на нейните преговори с ЕС. За разлика от темата за газопровода, където натискът е само от страна на американците, то тук се добавя и негативната европейска реакция. Брюксел като цяло, но особено Берлин в частност, са много недоволни от тази българска позиция. А тъй като именно Берлин е основен политически покровител на ГЕРБ и Бойко Борисов, предполагам, че още от началото на новата година натискът върху официална София ще се засили. Целта вероятно ще е да се постигне благоприятно решение на въпроса бързо, в следващите 2-3 месеца, още преди да са налице многото неизвестни, свързани с резултата от парламентарните избори.  

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЛОШАТА НОВИНА В СТАРАТА НОВА ГОДИНА – ГАЗОВИТЕ КЛЕЩИ ОТ СЕВЕР И ЮГ ЩРАКВАТ

декември 31, 2020 at 7:42 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-loshata-novina-v-starata-nova-godina-gazovite-kleshti-ot-sever-i-yug-shtrakvat

Най-тъжната новина в задния двор на изтичащата и преддверието на следващата година е звукът от щракването на руските газови клещи от Север и Юг около Европа.

Да, някои казват, че това е насочено „само“ срещу Украйна и така – по някаква изкривена логика – успяват да успокоят съвестта си. Но дори и това не е вярно. И не е самозаблуда. Това е чиста заблуда, хвърлена в очите на широката публика с къса памет.

Защото иначе всички, особено европейските фактори, от които зависи строителството на руските газопроводи, прекрасно знаят, че „Северен поток 2“ и „Турско – Балканско – Български поток“ са многофункционален инструмент за прокарване на руската имперска политика. Знаят, че точно политическият капацитет на газопроводите е стратегическата цел на Кремъл. Знаят, че за същия този Кремъл икономиката в случая е само екстра, при която потърпевшите европейци си плащат предварително за натиска и изнудването, на които ще бъдат подложени малко по-късно.

И въпреки това нашите хора строят ли, строят, сами дърпат човките на клещите.

А още по-гадното в цялата история е фактът, че въпросните европейски фактори не просто са готови, а съзнателно, целенасочено и отдавна се конфронтират по темата с Вашингтон, единственият истински и многократно доказан европейски съюзник в тежки времена.

„Германия не смята да отстъпва пред САЩ в спора за построяването на „Северен поток 2“ – изцепи се онзи ден немският външен министър Хайко Маас, който в живота си е правил и доста по-смислени изказвания. „Не бива да ни се говори за европейски суверенитет, щом под това се подразбира, че занапред трябва да правим всичко така, както иска Вашингтон“ – добави още Маас, с единствената цел, според мен, да влоши нещата.

Защото друга логична цел в подобно изказване не може да бъде открита.

Първо, стилът на Вашингтон в такива случаи винаги е бил диалогичен, със сигурност поне спрямо най-близките си партньори американците не си позволяват да поставят условия, свързани с техния суверенитет.

Второ, ако под натиск Маас има предвид санкциите на САЩ срещу замесените в строителството на руските газови проекти филми, нека да поставим нещата на правилното място в правилното време – тези санкции започнаха да се налагат далеч, след като въпросът беше обсъждан, обсъждан и обсъждан, а фактическата му страна изяснена дори за слепите. И въпреки това заплахата Европа да попадне под още по-силно руско влияние се пренебрегва от самите европейци.

Трето, от историята и политиката е доказано, че, като не можеш да си напълно самостоятелен, а в съвременния свят никой не може да бъде, трябва да се радваш, ако можеш да избираш с кого да си сътрудничиш приоритетно, тоест, с кого да се „съобразяваш“ – дали с най-добрия си съюзник или с основния си враг. С други думи – дори да си икономически могъщата Германия, ермания, Гтрябва да прецениш добре – Вашингтон или Москва предпочиташ.

Това ако си Германия, а ако си България – още повече е валидно.

Четвърто, не можеш да опищяваш орталъка, че Вашингтон те притиска за „Северен поток 2“, а паралелно с това да опищяваш орталъка, че Вашингтон е лош, защото не иска да те защитава и изтегля ракетите си от твоя територия. Ракети, с които те закриля точно от вече спомената Москва, да не забравяме.

Пето, не можеш десетилетия наред да държиш военния си бюджет под двата процента минимум, общоприет в НАТО, да не изпълняваш почти никакви съюзнически задължения по света, и да ползваш свободните от това средства за собственото си благоденствие, за което другите плащат. Плюс да плащаш на основния враг на демокрацията – Русия, като стимулираш нейните антинатовски и антидемократични попълзновения.

Шесто, не можеш и не бива, особено когато си водеща европейска страна като Германия, да превръщаш своите – съмнителни – икономически изгоди в политически инструмент за смразяване на отношенията между целия ЕС и САЩ. Евро-атлантическата връзка, това е нещото, което е гръбнакът на целия демократичен свят, не Берлин, не и оста Берлин – Париж. Не и глупостите за това как Европа ще стане по-силна без Съединените щати – няма такъв филм и не е имало от над 100 години насам.

А-а-а, да, някои може би не помнят, а други дори не знаят, но в единствения голям европейски конфликт в по-новите времена, в който американците не се намесват – войната срещу Наполеон през 1814 – руснаците на бърза ръка стигнаха Париж. И императорът им безочливо заплаши – французите да се предадат или вечерта няма да личи къде е столицата им. Да, съвсем по руски – не ни стига кръвта от победата, ще сринем всичко, само за да покажем кой е истинският господар.

Но сещам се и за Берлин през 1945. Руснаците наистина го сринаха и разграбиха като плъхове, за тях дори неговите останки бяха богатство. А американците почти веднага започнаха да наливат пари и всякаква друга помощ, за да се възстанови този велик град, за да страдат възможно най-малко неговите жители, защитиха го и го нахраниха и после, когато Кремъл издигна Стената…..

Не, сегашна Германия, тази на Меркел, е далеч по-близо до Германия на евро-юдата Шрьодер, отколкото до тази на евро-титана Кол. Да не говорим за онази на Аденауер. Лошото е, че Великобритания си тръгва и оставя Европа наистина в орбитата на оста Берлин – Париж, две столици, които не се интересуват от стратегическите предимства на евро-атлантизма, а само от личните си тактическите си изгоди.

И правят това, въпреки все по-солидното натрупване на многобройни доказателства какво представлява имперска и кагебистка Русия на Путин, как води своята политика, какви методи използва и в каква разруха оставя всичко, до което се докосне по-отблизо.

Жалка работа!

Още по-жалко е, че, както вече става съвсем очевидно, точно Германия стои в основата и стимулира българската решимост да строи руския „Марсиански поток“, въпреки всички вреди за България от него и въпреки несъгласието на американците. От страна на Меркел това е подла постъпка – да набърка и някой друг. Защото иначе, ако беше Бойко Борисов сам, ако нямаше солидна – и то европейска – подкрепа зад гърба си, той нямаше как да покаже онези чудеса от героизъм и повратливост по темата, които демонстрира в момента. И нямаше да може да си прави оглушки за истинската истина, свързана с руската заплаха, която се съдържа в мнението на Вашингтон.

Писна ми да живея в интересни времена!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КГБ СРЕЩУ НАВАЛНИ – ОБОСРАЛИСЬ ТА ДО РАМЕНЕТЕ ЧАК

декември 24, 2020 at 9:57 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kgb-sreshtu-navalni-obosralisy-ta-do-ramenete-chak

Обосрались!

Чрез тази прекрасна и безмилостна руска дума е най-подходящо да се опише ситуацията с Алексей Навални, в която великите убийци от руското ФСБ /КГБ/, начело с вдъхновителя си – руския император Путин, сами се накиснаха.

Обосрались, та до раменете чак!

След като клоуните от ГРУ се провалиха практически във всички операции, които извършиха през последните години в „близката на Русия“ чужбина, тоест, по целия нормален свят, и бяха разкрити в Англия, Германия, Черна гора, Швейцария, Холандия, САЩ, къде ли не, че дори и в България, сега дойде ред на другите велики шпиони – тези от КГБ. Те пък се провалиха с гръм и трясък в самата Русия.

Оказаха се достатъчни малко нови технологии и умното им използване, за да се разкрият имената на групата убийци, „придружавали“ Навални при всичките му пътувания през последните няколко години. Придружавали го не за друго, а само за да следят контактите му с хора от западните специални служби, моля ви се. В Томск, Омск или на Хънта-Мънта-Русийск, където околната среда направо бъка от такива западни представители. И опозиционерът ходи там специално, за да си прави срещи и да води много тайни разговори против властта, да получава инструкции и пари, да подготвя преврати. Но те, КГБ, само го следят, де, защото така е редно, нали, иначе с пръст не го пипат.   

Колкото и да е тъпо това обяснение, така излиза, от знаменития отговор, който шефовете на ФСБ/КГБ дадоха, след като се появиха имената и снимките на хората от екипа, участвал в опита за отравяне на Навални. Стигна се дотам, че чак самият Путин реши да се пробва в терена на лъжата, прикрита като ирония и сарказъм срещу онези, които несправедливо наричат горката Русия за убиец и лъжец, а всъщност разполагат само с нещо несъществено – данни, изсмукани от пръстите на американските разузнавателни служби. Но и на Путин не му се получи глухата защита – и то по няколко причини.

Първо, лицето на този тип е вече така натъпкано с ботокс, гипс или нещо друго подобно, че той не може да си отваря устата и да направи дори най-обикновена гримаса нормално, да не говорим да се усмихне иронично. Като восъчна кукла е и направо отсега ми се вижда готов за мавзолея – но, аз поне, на восъчни кукли не вярвам, особено руски.

Второ, в опита си за ирония, Путин произнесе думи, които звучат така нагло, неморално и угнетяващо, че според мен и най-големият путинофил, ако му е останала само капчица мозък и човещина, би трябвало сериозно да се замисли. Мавзолейният Путин, в отговор на уж журналистически въпрос, заяви: „Ако искахме да го отровим, щяхме да свършим работата!“

От една страна, тук той сам, доброволно и недвусмислено, се идентифицира с разкритите вече убийци от КГБ и това няма как да е иначе – в края на краищата, човекът не само е израснал ментално и духовно под крилото на службата, но през 1998 беше и неин шеф, а тя го пази и през цялото време като президент от попълзновенията на разни Политковски, Немцови, Скрипали, Литвиненковци, Навалнита и други смутители на височайшето спокойствие.

Казаното означава обаче не само, че Путин чувства хората от КГБ близки, а и че би трябвало да носи точно толкова отговорност пред кой да е нормален съд, колкото и конкретните извършители на опита за убийство срещу Навални.

От друга страна, вслушайте се как кухо звучи внушението му – ако искахме, щяхме, от което се очаква в мозъка на слушателя трябва да прозвучи: но, щом не сме, значи не сме искали. Това не е сгрешена логика, това е нарочно изкривена логика, именно за да се направи невярно внушение, без да се изрича пряка лъжа.

Като се замисли малко обаче, кой да е човек ще схване, че второто не е пряко следствие от първото, защото има и друга опция – щом не сме, значи не сме могли. Опитали сме се, но – ядец, нещо се е провалило. Пак. Което всъщност много по-добре пасва на общата картина – и на първичните хипотези, а вече и на все по-солидните доказателства, които се трупат покрай цялостното развитие на ситуацията с Навални.

И от трета страна, в думите на Путин, с които той опитва да отхвърли всяка отговорност от себе си и руските власти за отровната атака срещу Навални, присъства така типичното отношение на наемния убиец към жертвата – свършихме работата. В случая – щяхме да свършим работата, стига да искахме.

Морал ли? Закон ли? Най-елементарна човещина ли? Не, чисто и просто – психология на палача.

Нали се сещате – после човекът си взима плика със заплатата и бонуса вътре, купува пътьом кукли за подаръци на дъщерите, прибира се вкъщи, мие си ръцете, сяда да вечеря със семейството и се радва на любов и топла атмосфера. Убитият – убит, работата е свършена, забравете, дори западняците няма да ни разкрият, нали носим качулка.

Това е въпрос на манталитет, на същност. На мен например никога няма да ми хрумне да се изразя по този начин, аз не бих могъл да формулирам подобно изречение, освен ако не пиша книга със зловещ герой и опитам да се въплътя в неговия образ.

Това отношение към хората и живота като нещо, което не струва пет пари, е дълбоко вкоренено в душата на руския император Путин, то му личи и в други случаи, но сега е налице поредното силно доказателство, че човечеството си има работа с доказан убиец, за когото няма нищо свято, освен притежанието на властта.

Следователно този човек е непосредствено опасен, луд за връзване и трябва да бъдат взети мерки, за да бъде озаптен, а не да му се препоръчват либерални хапчета, като се разчита, че сам ще си ги пие.

И третата причина, поради която на Путин не му се получи глухата защита по време на виртуалната му пресконференция, е, че часове по-късно Алексей Навални лично успя да говори по телефона с един човек от екипа на своите убийци, а онзи с гръм и трясък издаде четата. Киха, кашля, пърдя – но я издаде. Много любопитен разговор, граждани, има го навсякъде в нет-а, с образователна цел изобщо не е зле да се гледа и слуша.

Този троскот от КГБ, с когото Навални разговаря, е тъй нареченият „чистач“ – човекът, който замита следите, независимо дали „работата“ е свършена или не. И той разказва как лично отива в Омск, за да „почисти“ дрехите на отровения опозиционен политик от всички възможни следи. Прави го дори два пъти, в различни дни – за по-сигурно, че наистина никакво доказателство за зловещата отрова на КГБ не е останало.

А къде се намират въпросните дрехи ли? Ами в местното полицейско управление, там са ги сложили в кутия и ги съхраняват. Тъй като това са евентуални доказателства за евентуално разследване, би трябвало никакви външни хора да нямат достъп до тях. Само че „кагебишниците“ се появяват, разпореждат се и местната полиция тутакси забравя всичко онова, което дори в Русия би трябвало да минава за закон или професионална чест – дава им свободен достъп да затрият доказателствата.

Горкият глупак – имаше една книга на Ърскин Колдуел. Чак ми стана жал за този велик разузнавач, който обосрался най-пряко чрез разговора с Навални. Службата надали ще му прости гафа, който сътвори – да дрънка за работата си по телефона; да потвърди имена на други хора от екипа, които вече бяха известни, но и яростно отричани от руските власти; да разкрие дори ново име на човек, за когото досега не се знаеше, че е участвал в операцията; да обясни къде точно в дрехите е била сложена отровата, та на това място той трябвало да обърне особено внимание при почистването…..Горкият глупак, ще му се стъжни животът.

Но пък и той, както и всички останали участници в операцията – от най-малкия, та до върха на Кремъл, си заслужават всичко да им се стъжни. Лошото е, че върхът, самият Путин, пак ще се измъкне сух и ще му остане само едното унижение пред света. 

То нали пачавра леке не хваща, та и Путин така. Той ако хващаше, досега щеше да е като болен от едра шарка и да се оттегли в манастир, за да изкупи греховете си.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА „КРАЙНИЯ ХУМАНИЗЪМ“ И ОСТАВКАТА НА ЕДИН МИНИСТЪР

декември 23, 2020 at 10:06 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, Специално за Фактор.бг – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-za-krayniya-humanizam-i-ostavkata-na-edin-ministar

Образователният министър Красимир Вълчев трябва незабавно да подаде оставка! Поводите за това са много, но конкретният е последното му фамозно изказване в интервю по bTV, в което заявява: „Животът на децата, родителите и учителите е важен, но не можем да сме крайни хуманисти.“

Не можете да сте крайни хуманисти, а? А убийци можете ли? И колко души според вас трябва да минат през страданията на болестта или да умрат, за да кажете вие, некрайният хуманист – „стига“? Колко, бе, неуважаеми г-н министре?

Вие да не би да сте назначен на поста си и да получавате заплата от данъкоплатците, за да броите мъртвите учители, деца и родители и да пресмятате – дотук може да умират, по-нататък не бива?

И най-чудно ми е къде е вашата лична граница между хуманизма и смъртта.

Не, тя не беше там, където жена ми се зарази, още щом стъпи в училище. Не беше там, в болницата, където нейните колеги от същото училище беряха душа. Не беше и там, където, казвате – едва 66 учители досега са умрели в цялата страна, това е нищо, така че забравете, не можем до безкрай да уважаваме човешкия живот.

Абе вие в ред ли сте, бе, неуважаеми г-н министре?

И на всичкото отгоре се опитвате да вадите аргументи, за да подкрепите безумните си дрънканици. Но, така, де, що очаквам нещо различно.  

Министерски аргумент първи – училищната среда не е основен виновник за пренасяне на заразата. Тези ги разправяйте на старата ми шапка – но и тогава задължително трябва да ги подкрепите със солидно специализирано проучване, което доказва вашата теза. Защото иначе старата ми шапка ще ви направи за смях, като каже – ами прочетете „Монд“, който публикува изводите от специално проучване по темата на Института „Луи Пастьор“ и ще видите за какво става дума. Там недвусмислено се казва: „Колкото повече хора живеят в една къща, толкова по-голям е рискът от заразяване, особено ако децата ходят на училище.“

А аз, като един нормален човек, предпочитам да вярвам на изследването на престижния френски институт, а не на вашите голословни приказки, неуважаеми.

Министерски аргумент втори – дистанционното обучение е пагубно. Наистина голям мислител трябва да е човек, за да съчини подобна идиотщина. Как ще е пагубно, като с навлизането на новите технологии целият свят върви все повече в тази посока и вероятно не е далеч времето, когато то ще стане основна форма. Да, доскоро стъпките нататък бяха по-бавни и предпазливи, но ситуацията с коронавируса ги ускори чувствително, нищо, че българският министър на образованието не знае това.

Така че, вместо да седите на онова, с което мислите, по-добре да се хванете за истинска работа и да подпомогнете максимално учителите и директорите по места да положат здрави основи на ефективното дистанционно обучение в България. Ако не можете да помогнете, поне не пречете – пък после си приписвайте заслуги колкото искате.

Но онова, което правите в момента, като разигравате според скимванията си  присъствено с неприсъствено обучение, е все едно да организирате на обществения площад играта „тука има – тука нема“ – но не с пари, а със смърт.

Ама всъщност какви ги говоря? Защо давам акъл какво да правите, като вие вече отдавна доказахте, че не можете да го правите – не ви стига умът, не ви стига моралът, не ви стига професионализмът.

Така че по-добре да си ходите и да освободите мястото за някой – евентуално – умен и почтен човек, който не смята, че хуманизмът се състои от крайни и безкрайни форми.

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »