4.ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА
ПА ДЬО ТРИСТА И ПЕТНАДЕСЕТ
Един ден Цвета и Търла-Мърла отидоха на балет. По-точно – отидоха в школа по балет с цел да станат балерини. Някак си обаче преди да отидат идеята им допадаше изключително много, а малко по-късно, когато вече бяха там, идеята остана да допада само на половината от тях.
Според Цвета ходенето на балет беше твърде интересно занимание. Там, преди всичко, можеха да се видят б а л е р и н и. Истински балерини, които току правеха шпагати, когато им хрумне. Или други някакви е к з е р с и с и, което значи – упражнения специални.
И повечето бяха с п а ч к и. Пачка е особена балеринска рокля, дето всяко момиченце си мечтае да облече – хем рокля, хем разперена една такава около талията, кръгло разперена. Най-често беше бяла на цвят, но можеше да бъде и бледорозова. Или пък даже бледосиня…..И когато се движиш с нея, другите п о л у ч а в а т чувството, че ще литнеш. Или че си лебед. Прочетете остатъка от публикацията »
3. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ТЕАТРАЛНАТА ПИЕСА
Цвета и Търла-Мърла си играеха в задния двор.
Първо Цвета падна от люлката. После от люлката падна Търла-Мърла. Накрая двете е д н о в р е м е н н о паднаха от люлката. Беше много смешно и те се смееха.
– Хайде да играем на прескочи-кобила – предложи Цвета. Компютърните игри им бяха омръзнали напоследък. Освен това и компютърът се беше с к а п а л от много цветета и търли-мърли, често накачулени отгоре му. Сега едната от тях твърдеше, че той е отишъл на ремонт, а другата – че е на поправка. Прочетете остатъка от публикацията »
2. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА
ОТКЪДЕ СЕ ПОЯВЯВАТ БЕБЕТАТА?
– Чушлясах! – каза Цвета, като потриваше доволно коремчето си, но все още без да става от стола. На нейния език това означаваше, че се е натъпкала с чушки. Я к а т а.
Всъщност в това нямаше нищо чудно, тъй като през последните дни Цвета ядеше с а м о чушки. В различни варианти – пълнени чушки и пърлени чушки, празнени чушки и дразнени чушки, пържени и стържени, сладки-гладки, люти-плюти. Не можеше да им устои. И не можеше да им се насити.
– Да не ти се надуе сега коремчето? – с внезапен интерес попита Търла-Мърла, която до момента само гледаше храната пред себе си и замислено си играеше с трохите, като ги правеше на топчета. Прочетете остатъка от публикацията »
1. ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА
ЦВЕТА И ТЪРЛА-МЪРЛА ИГРАЯТ НА УЧИЛИЩЕ
– Хайде днес да си играем на училище – каза една сутрин Цвета, докато, стегнала правата си тъмна коса на стегната плитка, се мъчеше да стегне и една голяма бяла панделка отгоре.
– Аз ли ще бъда учителката или ти ще бъдеш ученичката – отзова се веднага Търла-Мърла, като погледна хитро с големите си сини очи.
– Нито едното. Аз с ъ м си учителка и затова ще продължа да си б ъ д а учителка – погледна я Цвета с н е й н и т е големи сини очи.
Цвета и Търла-Мърла бяха сестри, но единственото нещо, по което си приличаха, всъщност бяха точно прекрасните им сини погледи. Може би имаше нещо общо и в н а ч и н а, по който се оплескваха, докато ядат пасти. Само че едната наричаше този начин на ядене “пастоплеск”, а другата – “плескопаст”. И оттук, та до всичко останало, двете бяха абсолютно различни. И абсолютно доволни от различието си. Защото така по-лесно познаваха коя коя е. Прочетете остатъка от публикацията »
ЦАР И ЦАРЕДВОРЦИ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
30.11.2007
/Фили/ Бурен процес на разпад започна през тази седмица в НДСВ – втората по големина партия в управляващата в България тройна коалиция.
Във вторник на заседание на Политическия съвет и депутатската група лидерът Симеон Сакскобургготски поиска отстраняването на петима от висшите функционери на партията, като четирима от тях бяха освободени с гласуване, а един напусна сам. Сред отстранените са влиятелни фигури като бившия вицепремиер Пламен Панайотов и бившия председател на Парламента Борислав Великов.
Макар да има известна разлика в аргументацията, с която бяха изгонени петимата, като цяло мотивът е, че те са извършвали действия, които уронват престижа на НДСВ. Говорителят на партията Станимир Илчев определи предприетите мерки като “болезнени, но неотложни” и заяви, че те са част от оздравителните стъпки, които трябва да се извървят.
От своя страна някои от отстранените функционери казаха, че “проектът НДСВ вече е изчерпан” и че “партията е загубила своя либерален характер”, щом подхожда по такъв начин към инакомислещите. Прочетете остатъка от публикацията »
ИЗВОРЪТ – 2
Как далеко от своите извори реката отива
докато границите си вае.
Носи кал от тъмните глъбини. И призив
за радост от слънчевото ухание…..
Но текат с нея останки, в тиня и мрак родени,
светлина недокоснали, от светлина невидени.
Безразличният бряг, застанал над всичко, но равен,
храни треви и блата, сякаш от нищото паднали,
сякаш към нищо запътени, без нищото да прославят.
Но реката ще ги използва правилно.
Така реките създават
– Разливи…..
Страшната жега се шири. В ужасения въздух
хищни облаци насекоми жужат –
нито бряг ще намериш наоколо, нито пространства.
Ни да вдишаш от тленните пари,
нито към извора чист да се върнеш.
Ни дълбочина, нито дълбоко…..
Къде е целта на тези речни предградия, които, макар
запътени към морето, вечно се стапят в тресавища празни?
Течението се къпе в локви, блатото – блато блазни.
Невъзможни са тук ни наводнение, нито пожар.
Така реките създават
– Разливи…..
За да откриеш реката, в нея трябва да бъдеш,
да полепнеш с това, което тя влачи,
да погледнеш в окото на дъното, там течението се къпе,
защото дъното никога не ще се затлачи.
Но реката е течното тяло на извора само…..
А къде е душата? Изворът къде остана?
В извора е вечността и силата, утолената жажда,
звукът далечен, но всъщност единствен.
Срещу мътното на реката, където звукът се ражда,
на колене и лакти, но трябва да стигнеш.
Защото изворът – само – не се променя.
С вода пречиста и хладна,
от глъбините земни родена,
живее. Въпреки всички
разливи…..
04.08.1989
ИЗВОРЪТ
Тече реката в клисурата – бразда, която сама се дълбае.
И стените растат – все по-високо, там навярно са равнини.
Колкото повече е водата, толкова по-надълбоко отива,
със сенки от склонове реката сама се покрива…..
Пясъкът изпод струята бяга, струята – сякаш бездна – пясъка вае.
Но тази река е вечно на дъното. И ще бъде – както била е.
Защото изворът,
защото изворът,
непрестанно извира.
А по стените високи – белези в багри и рани, на реката историята, на бреговете –
сенки на бивши дървета, следи от бивши камъни, тиня затлачена – въпреки себе си.
Блясък слаб непрестанно отдолу земята разрязва.
Земята отгоре, над него, непрестанно зараства.
Отстрани – чакъл и глина, да спрат бягството. Но водата съска, поглъща, живее;
вие, обхожда, попива; скача, пени се, но тече. Все тече – въпреки бреговете.
Защото изворът,
защото изворът,
непрестанно извира.
Понякога в блато водата, с кожа мръсно-зелена, почти застива. Там следата
по-бързо изчева от онзи, който я е оставил – невидими са блатните примки.
Но изворът непрестанно извира, между скалите пулс има,
и има течение, макар незабележимо!
Небето сякаш го няма – хладна и тъмна бездна.
И нека лавини каменни да се срутват!
И стените да срастват без милост!
Но кой дълбае пространства за утре,
ако не реката подземна?
Пещери в скалите ще изкопае
и злато от жилите ще събира.
Защото изворът,
защото изворът,
непрестанно извира.
1978
КОЙ Е ЯЦЕК КАЧМАРСКИ?
Полският бард Яцек Качмарски е роден на 22–ри март 1957 година във Варшава.
Учи полска филология във Варшавския университет, пише стихове и започва да пее. За първи път излиза на сцената в началото на следването си, на 19 годишна възраст. По това време твори и пее съвместно със Збигниев Лапински и Пжемислав Гинтровски.
Обявяването на военното положение в Полша през 1981-ва година го заварва в Париж, където изнася концерти. В родината се завръща едва след 9 години. По време на своята емиграция Качмарски има турнета в САЩ, Канада, ЮАР, Израел и Австралия. През1984 година започва работа в полската редакция на Радио Свободна Европа в Мюнхен, където води собствено предаване – „Четвърт час на Яцек Качмарски“. Пише също политически коментари, води едно от основните предавания на радиото „Факти, събития, мнения“. Продължава да твори, а негови записи се разпространяват нелегално из цяла Полша.
В страната се завръща през 1990 година, издава няколко албума, отновно има концерти заедно с Гинтровски и Лапински. През 1995 година се заселва със семейството си в Австралия. През март 2002 лекарите откриват, че е болен от рак на гърлото. Две години по-късно, на 10 април, Яцек Качмарски умира в болница в Гданск.
„Бардът на Солидарност“ – с това определение ще бъде запомнен Качмарски сред
голяма част от поляците, въпреки че неговите текстове излизат далеч извън тази рамка. Пее за известни вождове, забравени дипломати, митични герои, но също така и за обикновените хора с техните сложни проблеми. С невроятна лекота борави с изкуството на словото, спори с историята, полските комплекси и мании.
С цялото си творчество Качмарски сякаш иска да се помири със света, но – без да повярва в успеха на това начинание – вечно спори с него. Прави го мъдро и красиво, греши и поправя грешките си, развива се и изпитва собствените си хипотези като ги превръща в авто-ирония.С подкрепата на Полския институт в София, през следващата година пловдивското издателство “Еклипс” ще издаде книга със стихове на Яцек Качмарски. Преводите са дело на Марек Суховейко и Пламен Асенов.
В България: ОТНОШЕНИЯТА С РУСИЯ СА ПОВОД ЗА МЪЛЧАНИЕ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
23.02.2007
На международен форум в Мюнхен преди по-малко от две седмици руският президент Владимир Путин направи изявление, което предизвика силен отзвук в редица, най-вече европейски, държави, както и в Съединените щати. Дали Русия не се връща към политиката от времето на Студената война – това беше и продължава да е един от основните въпроси, занимаващи политическите анализатори оттогава насам. Въпросът беше предизвикан както от острия тон на Путин, така и от откритата демонстрация на руски имперски амбиции, съчетани с авторитарно мислене при оценката на редица събития от последните години. Руският президент разкритикува много аспекти от водената от западните държави международна политика, като започна от идеята, че напоследък светът се е превърнал в еднополюсен и това не е добре за самия свят. Той се опита да постави себе си в ролята на демократ, загрижен за глобалния мир и справедливостта в отношенията между държавите, без обаче да може да прикрие раздразнението си, че Русия не е вече онзи фактор в международната политика, какъвто беше бившият Съветски съюз. Прочетете остатъка от публикацията »
С ПРАВО ПО КОНСТИТУЦИЯ, БЕЗ ПРАВО ПО ЗАКОН
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
16.02.2007
/Фили/ В сряда българският парламент прие ограничителни текстове в закона за избор на евродепутати през май, като гласува, че право на вот ще имат само българските граждани, които са навършили осемнадесет години и са живели постоянно в страната или в държава от Европейския съюз най-малко през последните три месеца. Смята се, че проектозаконът е насочен най-вече към ограничаване на възможността многобройните изселници в Турция, които имат двойно гражданство, но не живеят постоянно в България, да натежат с вота си везните в полза на Движението за права и свободи, както се случва в много други избори досега.
В същото време обаче това ограничение ще засегне и стотици или хиляди българи, които учат или работят в страни извън Евросъюза, включително и българите в Австралия. От доста време насам този проектозакон, който беше внесен още от предишното правителство на НДСВ, предизвиква силни спорове и в Парламента, и в публичното пространство. Прочетете остатъка от публикацията »
Не сте сами: СТАРИ СТРАХОВЕ И НОВ ЦИНИЗЪМ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
09.02.2007
/Фили/ Днес се навършват точно осем години, откак пет български медицински сестри и един палестински лекар бяха задържани в Либия по обвинение, че са заразили с вируса на СПИН близо 400 либийски деца. След дълъг и до голяма степен компрометиран от различни съмнения процес, шестимата медици получиха смъртни присъди, които през декември миналата година бяха потвърдени на втора инстанция. В момента се подготвя процедурата по обжалване на присъдите пред Върховния съд на Либия. Междувременно обаче България, която до декември се придържаше към политиката на тъй наречената тиха дипломация и като цяло се стараеше да тушира гражданските протести по темата, изведнъж промени коренно политиката си. Така стартира кампанията “Не сте сами”, която бързо обхвана не само цялата страна, но се превърна и в международна, след като получи подкрепа от политици, медии и хора на шоубизнеса, главно в Европа и Съединените щати. Прочетете остатъка от публикацията »
НЕФТОПРОВОД ИЛИ НЕФТА – С КОФИ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
02.02.2007
/Фили/ Един от основните акценти през изминалата седмица в България отново, както често напоследък, беше свързан със събития и въпроси от сферата на енергетиката. Пред финализиране е сделката за изграждане на нефтопровода Бургас-Александруполис, тристранен проект за пренос на руски нефт, в който участват България, Гърция и Русия. Очаква се на седми февруари в Бургас договорът да бъде подписан на експертно ниво, въпреки някои неясни и спорни въпроси, които продължават да съществуват.
В сряда в Скопие пък вече беше подписан договор за строителството на друг нефтопровод през територията на България, през който ще се пренася каспийски нефт от Бургас през Македония до албанското пристанище Вльора. Проектът е част от системата за осигуряване на европейската енергийна независимост и е силно подкрепян от Съединените щати.
Междувременно все по-сериозно и настойчиво България поставя въпроса за евентуалното повторно отваряне на закритите по споразумение с Европейския съюз трети и четвърти блок от атомната централа в Козлодуй. Това става като се търси подкрепа от засегнати поради намаления български енергиен износ балкански страни и въпреки неколкократните напомняния от ЕС, че подобно развитие е невъзможно.
– Пламен, за последния месец вече два пъти говорим на теми, свързани с енергетиката. Защо според теб точно те се оказват на преден план в първите седмици след присъединяването на България към Евросъюза?
– Всъщност, Фили, смятам че от една страна може да се мисли за някакво случайно съвпадение във времето, доколкото и изграждането на двата нефтопровода, и повторното откриване на реакторите в Козлодуй са въпроси, които съществуват отдавна. Някой би могъл да каже дори, че те доста се провлачиха във времето, но сега изглежда идва момента да намерят окончателно решение. Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 