Малки истории за велики европейци: МИКЕЛАНДЖЕЛО АНТОНИОНИ – ЛЮБОВ ПРЕДИ ФИНАЛНИТЕ НАДПИСИ
Пламен Асенов
Докато гледат филми на Микеланджело Антониони, мнозина настръхват – разбират ли нещо и има ли нещо за разбиране. Е, маестрото казва, че във филмите му няма смисъл, освен онзи, който зрителят влага. Но проблемът е как с думи да се представи темата за великата тишина, централна за цялото му творчество.
„Фотоувеличение” е безспорният шедьовър на Антониони. Признава го дори Бергман, според когото другите му филми отегчават. Трябва да си Бергман, за да го кажеш и ироничен Господ, за да накараш Бергман и Антониони да умрат в един ден – 30 юли 2007, края на великата епоха на режисьорското кино. „Фотоувеличение”докосва теми, които наистина ме интересуваха – отношението между реалността и нейните проявления” – казва Антониони. В основата му „Лигите на дявола”, разказ на Хулио Кортасар, с който филмът няма нищо общо. Но това няма значение. „Няма значение” – казва Антониони на актрисата, която го пита дали актьорът, с когото има любовна сцена, във филма е неин съпруг или любовник. Няма значение. И няма значение дали фотографът Томас наистина снима в парка мъж с пистолет, насочен срещу друг мъж, когото после, върнал се да провери, намира мъртъв. Няма значение, важното е дали онова, което мислим, че преживяваме, онова, което чувстваме, че преживяваме и онова, което преживяваме в действителност, са едно и също нещо. Българският превод на заглавието – „Фотоувеличение”, не дава пълна представа за смисловата му натовареност.
Оригиналът, Blow up, е с широк обхват. Използва се за фотографска светкавица, за изстрел, за оргазъм – все значими пластове от филма. В края на краищата, blow up носи и връзка с взрива на представата за реалност у зрителя, с която е изпълнена финалната сцена. Пак в парка, Томас вижда не само, че труп липсва, но и среща мимове, които играят тенис. Играят тържествено, но без топка, нея зрителят само я чува като пулс на сърце, застанало пред загадките на света. Творбите на италианския майстор са изградени по схема, която в Холивуд не понасят. Филмите уж започват с история, но щом зрителят се събуди от хипнозата, разбира, че история няма, а само усещане за докоснат смисъл, без реалният докоснат смисъл. Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 